Статии

ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ПЕТКО ВОЙВОДА

Една от най-крупните фигури в нашето националноосвободително движение безспорно е родопския войвода Петко Киряков (Доганхисар, 6 декември 1844 г. – Варна, 7 февруари 1900 г.). Неговата революционна дейност обхваща четирите основни периода от революционните борби на народа ни – 1) хайдушкия, 2) организирания до освобождението, 3) около войната (1877-1878) и 4) македоно-одринския. За съжаление, въпреки дългия си живот Петко войвода не остава спомени за революционната си дейност. Въпреки това не можем да кажем, че дейността му на революционер е останала недокументирана. Документите за него и за дейността му са значителни на брой и в основната си част вече са публикувани, като има издадени и няколко документални сборника.

продължава>

 

ХАЙДУТ ВЕЛКО, КОНДА ВОЙВОДА И УЗУН МИРКО – БЪЛГАРИ БОРЦИ ЗА СРЪБСКАТА СВОБОДА

Хиляди са българите участници в борбите за свободата на сърбите. Те са сред съратниците на Кара Георги, а участниците в двете български легии участват в боевете за Белград. Със славата на героите се окичват и българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г.

Това което прави впечатление при един бегъл поглед в историческите събития - в българските въстания и в борбите за българската свобода е че там няма сърби. Точно обратното е забележимото – сърбите, притаили се са в очакване да грабнат в суматохата нови и нови български територии. Ако има някакво съмнение в думите ми, то разгледайте историческите карти и там ще намерите потвърждение в казаното.

продължава>

 

100 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НАД РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА В МАКЕДОНИЯ - 9 МАЙ 1917 Г.

"Името на Черна трябва да се поменава с благоволение: по каменистите чукари край нея българският войник се бори с четири врага и ги победи. Слава нему!"

Сборник "Черна", 1917г.

9 май е един от най-славните дни в българската военна история. С основание може да бъде наречен българският ден на победата. За голямо разочарование на днешните комунисти и русофили обаче този наш ден на победата няма нищо общо с любимата им окупационна за България след 9.09.1944г. Червена армия. Защото става дума за български победи на фронта в Македония по време на българското участие в Първата световна война (1915-1918).

Рано сутринта на 9 май 1917г. завършва разгромът на английските войски на Дойранската позиция. Нашите славни защитници от 9-та Плевенска дивизия им нанасят едно наистина съкрушително поражение.

продължава>

 

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДОПУСКАНО ИЗДИГАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА АЛЕКСАНДЪР II В СВИЩОВ?

"Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа".

Из Захари Стоянов "Васил Левски (дяконът). Черти от живота му"

В дните около 3 март на българското общество бе поднесена "радостна" новина. Гигантска деветметрова статуя на руския император Александър II щяла да бъде монтирана в Свищов - градът, който според официалната историография първи бил освободен от руските войски през 1877г. Тя била "подарък" от "братския" руски народ. Така твърди официалната руска пропаганда, проникнала в община Свищов благодарение на нейния кмет и послушните му общински съветници, вкупом с пълно единодушие типично по болшевишки одобрили без дебат мегаломанската идея.

продължава>

 

ВЕКОВНИТЕ РУСКИ ИНТЕРЕСИ НА БАЛКАНИТЕ

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА СЪБИТИЯТА ДО 1898 Г. ОТ Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ

Въпреки, че скоро ще имате възможност да държите в ръцете си втория том от книгата „Руската убийствена политика за българите“ сега продължаваме да ви предлагаме откъси от нея. Генезисът на руските интереси на Балканите датира далеч назад във вековете и корените на ставащото днес може да се търси в историята.

Д-р Кръстьо Раковски прави един исторически преглед на развитието на тези интереси през 1898 г. в книгата си „Русия на Изток“. От активното участието на Русия в разрешаването на Източния въпрос днес имаме едно разпарчадосване на Балканския полуостров и в него сега вече съществуват десетки малки, слаби и силно зависими държавички, наподобяващо времето на средновековната разпокъсаност. От главните играчи - Русия, Турция и Австро-Унгария, които сблъскваха своите интереси на Балканите отпадна само дуалистичната монархия, която отдавна е вече само в историята.

продължава>

 
Още статии...