Статии

МНЕНИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ – МАКЕДОНИЯ ЗА ЕДИН ПЕРИОД ОТ 20 ГОДИНИ

Макар че едва ли има некомпетентни българи, не познаващи развитието на македонския въпрос през последните десетилетия, както и отношенията между България и Македония на нашите читатели предлагаме две интервюта на един от редовните автори в сайта „Сите българи заедно“ Цочо Билярски.

Първото интервю Ц. Билярски дава пред кореспондента на скопското списание „Македонско дело“ Серьожа Неделковски в Скопие на 30 юни 1999 г. по времето на негова командировка там, заедно с Ива Бурилкова. Двадесет години по-късно през март 2019 г. към Ц. Билярски се обърна за интервю директорът на софийското списание „България Македония“ Иван Николов

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ВОЕННИЯ АТАШЕ ГЕНЕРАЛ ИЛИЯ КАБЛЕШКОВ ЗА БОРБИТЕ В ГЪРЦИЯ ДО ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА Й С БЪЛГАРИЯ (1915-1916)

Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОНСТИТУЦИОННИ КЛУБОВЕ

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП).

продължава>

 

БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ 1914 Г. И РОЛЯТА НА АНДРЕЙ ТОШЕВ В ТЯХ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 1

Наскоро се навършиха 75 години от смъртта на един от най-видните наши дипломати, историци и държавници Андрей Тошев (16 април 1867, Стара Загора - 10 януари 1944, София), загинал по време на англо-американските бомбардировки над София. А тия дни ще се навършат 152 години от неговото рождение.

За дейността на Андрей Тошев  като дипломат не веднъж е ставало дума в сайта „Сите българи заедно“, макар че за него все още нашата наука е в дълг.

продължава>

 

БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ПРЕГОВОРИ И ДОГОВОРЕНОСТИ ОТ ЕСЕНТА НА 1913 Г.

Върху българо-турските отношения след неуспешните за Турция и България Балкански войни (1912-1913 г.) са изписани хиляди страници, а и публикуваните документи по тази тема са огромни като количество и почти необхватни дори и за изследователите.

Сега ще имате възможност да се запознаете с част от документацията, обхващаща само няколко месеца и то непосредствено след подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г., последвано от сключването на Цариградския българо-турски договор от 16 септември 1913 г. 

продължава>

 
Още статии...