На 15.05.1917г. сръбска паравоенна част начело със сръбския офицер Коста Печанац нахлува на българска територия в района на Босилеградско, като избива 32 души цивилно население, в това число и две деца, опожарява Босилеград и селата Голна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата, Горна Лисина заедно с 317 къщи и много стопански обекти.
В летописната книга на Босилеградската гимназия пише следното: "15 май 1917 година е дата, която бе съпроводена с трагизъм, както за самото училище, така и за селото. Нейното извикване в съзнанието на всеки, който е бил съвременник и свидетел на това, което стана на тази дата, както и на онзи, който би прочел тия редове - ще бъде съпроводено с тъжни спомени. Той не може да не изпита чувства на на най-голяма горест!" (1)
Един от българските хайдути, превърнал се още приживе в легенда е копривщенецът Дончо Ватахът. И той става хайдутин като народен отмъстител, излязъл в Балкана, за да отмъщава на турския поробител. Той хайдутува в продължение на три десетилетия през първата половина на XIX век. Преди сам да поведе чета, той е четник при войводата дядо Никола Кърджалията, добил прякора си като унищожител на подвизаващите и безчинстваващи кърджалии. Дончо Ватахът действал в Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко, но главно в родния си Средногорски край и в Одринския. Неговата жена, Пена е от Каблешковия род. Нейн брат е копривщенският чорбаджия Хаджи Лулчо Каблешков и тя след смъртта на Хаджи-Лулчовата съпруга - Стойка отглежда нейните шест деца, сред които е и бъдещия революционер Тодор Каблешков.
През 30-те години на миналия век след отзоваването на Симеон Радев като пълномощен министър в САЩ той се завръща в родината. Очаквайки новото си назначение той започва работата си по третия том на „Строителите на съвременна България“, както и към довършването на редица свои творчески проекти. В издавания от неговия приятел Данаил Крапчев вестник „Зора“ С. Радев започва да поддържа една успешна и очаквана от читателите рубрика „По пътеките на историята“.
Тия дни по нашите книжарници се появи една дългоочаквана книга. Това е книгата на полк. Александър Ганчев „Междусъюзническата война – 1913 г.“. Тя е с пореден номер 34 от библиотека „Сите българи заедно“. Тази книга е извлечение от капиталния труд на този виден наш военен историк „Войните през Третото българско царство (1877-1918)“. Тя доскоро беше недостъпна в нашите библиотеки, тъй като след 9 септември 194 г. попада в списъците с фашистката литература. Авторът е лаконичен, но изключително точен при разкриването на причините, хода и резултатите от Междусъюзническата война, довела страната и народа ни до най-жестоката национална катастрофа.
КАК ТУРЦИТЕ СПАЗВАХА ЖЕНЕВСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ЗАЛОЖНИЦИТЕ ПРЕЗ 1912 Г.