Статии

ДНЕВНИКЪТ НА ДЕЙВИД ХЪНТЪР МИЛЪР ОТ ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СЪДБАТА НА МАКЕДОНИЯ

Дневникът на Дейвид Хънтър Милър (2 януари 1875, Ню Йорк - 21 юли 1961, Вашингтон), който той води по време на Парижката мирна конференция (1918-1919) все още е непознат на нашите историци и общественост. По време на Мирната конференция той е правен съветник на Американската делегация в Париж. Като служител в Държавния департамент (1929-1944) Д. Х. Милър ръководи Американската делегация на Хагската конференция през 1930 г. Д. Х. Милър подготвя и отпечатва две изключително ценни документални издания „Моят дневник от Парижката мирна конференция с документи“ в 21 тома (1924-1926) и „Договори и други международни актове на Съединените американски щати“ в 8 тома (1931-1948).

продължава>

 

РАЙНА КНЯГИНЯ – ЕДНА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА

МАКГАХАН И СКАЙЛЕР СА ПЪРВИТЕ ОЧЕВИДЦИ НА НЕЙНОТО ОПОЗОРЯВАНЕ ОТ РАЗБЕСНЕЛИТЕ СЕ АГАРЯНИ

На 29 юли тази година се навършиха 100 години от смъртта на една истинска българска светица - Райна Попгеоргиева (18 януари 1856, Панагюрище – 29 юли 1917, София), името на която е записано със златни букви в нашата история.

Както годишнината от смъртта на патриарха на националната ни революция Георги Раковски, така и годишнината на Райна Княгиня минаха незабелязани в лишеното от памет наше Отечество.

Тя не само е една от нашите възрожденски будители, но и участница в Априлското въстание (1876). Райна Попгеоргиева не само ушива знамето на Четвърти революционен окръг, но е и първият знаменосец, редом рамо до рамо с великия Георги Бенковски.

продължава>

 

КАКВО СВЪРЗВА ЦАРЯ НА ПИРИНА САНДАНСКИ С ЦАРЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ФЕРДИНАНД?

Напоследък имах възможност да прегледам отново спомените на водача на ВМРО Иван Михайлов. Припомняйки важни моменти от биографията на Тодор Паница, убиецът на Иван Гарванов и Борис Сарафов, наказан заслужено и по подобающ начин от съпругата на революционера Менча Кърничева във Виена, видният революционер, историк и хроникьор на борбите на македонските българи се спира и на недостатъчно проучения въпрос за връзките на злополучния монарх Фердинанд Сакскобургготски с Яне Сандански.

продължава>

 

ПОРЕДНИЯТ ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ ПРЕЗ 1903 Г.

Народът ни вдига много въстания, за да отхвърли турското робство, а след 1913 г. продължава борбата срещу новите поробители – сърби, гърци и румънци. Двете най-големи въстания са Априлското (1876 г.) и Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстания. Наскоро имахте възможност да разгърнете кървавите страници от репортажите на Джанюариус Макгахан от Баташкото клане. Сега ще имате възможност да си припомните кървавата статистика от потушаването на второто най-голямо българско въстание – Илинденско-Преображенското въстание, където жертви са македонските и тракийските българи.

продължава>

 

ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ И СИМЕОН РАДЕВ ЗА БЪЛГАРО-ПОЛСКИТЕ ВРЪЗКИ И ОТНОШЕНИЯ

Полша и поляците винаги са били близки до сърцето на всички българи. Отношенията между двата народа датират от столетия. Освен военни, отношенията между двата народа са културно-просветни, икономически и революционни. Един от символите на тези отношения е мавзолеят на полския крал Владислав III Ягело – Варнечик, загинал през 1444 г. в Паметната битка на народите срещу Турската империя край Варна. През времето на Българското възраждане най-свързани с нас българите са Адам Чарториски и Михал Чайковски, а българите, на които животът е тясно свързан с поляците са Петър Богдан, Петър Парчевич, д-р Стоян Чомаков, Георги С. Раковски и Христо Ботев. Кланетата на българите от Батак при потушаването на Априлското въстание (1876 г.) намират широк отзвук и във все още поробената Полша. А след години полякът Антони Пиотровски ще е художникът нарисувал картината за Баташкото клане. 

продължава>

 
Още статии...