На Великден 1941 г. Македония се завърна към общото българско Отечество след почти три десетилетия робия на сърби и гърци. Много македонски българи, напуснали родния край и дом след втората национална катастрофа се завърнаха по родните си места, за да усетят топлината на родното слънце и огнище. Сред тях беше и големият наш писател и публицист Димитър Талев. В поредица от статии, разкази и спомени той не крие радостта си от освобождението на Македония. Той живее със детските си спомени за дома, за семейството, за другарите и за училището, а на страниците на книгата му за Прилеп оживяват образите на скъпите за нас книжовници, революционери и духовници.

По случай 140 годишнината от Руско-турската война и освобождението на България, когато чествувахме и възстановяването на Българската държава в печата и в средствата за масово осведомяване бяха изнесени не само нови факти, но и се припомниха стари и позабравени теории.

Главните герои в тези нови и не до там нови истории, които продължават да се тиражират около годишнините от освобождението на България и около Санстефанския и Берлинския договори са руският император Александър II и графът генерал Николай П. Игнатиев.

Десетки хиляди страници са изписани за героичните борби на народа ни през далечната 1903 г. Историци, писатели, поети и вестникари са ни оставили своето творчество за въстанието на илинденци и преображенци. И македонци и тракийци, заедно със събратята си мизийци и добруджанци се хвърлиха в огъня на борбата под ръководството на Вътрешната-македоно-одринска революционна организация. През 20-те и 30-те години на миналия век излизат от печат събраните от проф. Любомир Милетич и Иван Орманджиев спомени на участниците в това най-голямо българско въстание след Априлското (1876). В списание „Илюстрация Илинден“, сборниците „Илинден“ и Тракийски сборник започват да се публикуват също спомени, но и документи по Македонския и свързания с него Тракийски въпрос и борбите за тяхното разрешение.

Като че ли през последните десетилетия си пробива път един нов клон в българската културология – Шишмановедението, което е видно от излезлите досега издания и от проведените научни конференции и дискусии. Интересът към творческото наследство на академик Иван Д. Шишманов (1862, Свищов – 1928, Осло, Норвегия) никога не е затихвал в продължение на 9-те десетилетия след неговата смърт. Публикуването на неговия дневник в две издания (през 2003 и 2015 г.), колкото и да е непълен и несистематично воден е една от възможностите да се докоснат изследователите и неговите почитатели до житейската и творческата биография на един от най-големите български учени, придобил световна известност още приживе. Второто издание на дневника беше допълнено и с професорското и дипломатическото досиета на видния учен и общественик.