Нямам намерение тук в този кратък материал да пиша история на Троянския манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и на моето родно село Орешак. Такива истории, макар и кратки, и непълни съществуват. Село Орешак е едно от най-красивите места в Родината, а манастирът е един от най-старите български манастири, тясно свързан със съдбините на народа ни. Там е създаден и революционен комитет само от монаси от самия Апостол на българската свобода – Васил Левски, а председател на комитета е игумена на манастира архимандрит Макарий.

(ПОЗИЦИЯТА НА ПРОФ. АФАНАСИЙ СЕЛИШЧЕВ)

Тези дни отбелязваме годишнините от рождението и смъртта на един от най-големите учени от миналия век професор Афанасий М. Селищев (11 януари 1886 – 6 декември 1942). Той е международно признат като един от най-видните езиковеди и познавачи и изследователи на славянските езици и на диалектите им. А. Селишчев е професор в Иркутския, в Казанския и в Московския университети. Той е член-кореспондент на АН на СССР, на Българската академия на науките, на Македонския научен институт и на редица други руски и международни научни институти и дружества. Неговото творчество е добре познато и издавано в както в Русия, така и в България. Същевременно той е един от най-мразените и отхвърляни учени в Сърбия и Македония, тъй като е безкомпромисен по отношение на фалшификациите към историческото наследство и езика на македонските българи и изобщо на западнобългарските говори. 

В дневничните си записки граф Н. П. Игнатиев изключително лаконично отбелязва за разговорите си с полковник Георги Катарджи, проведени през Руско-турската война (1877-1878 г.). И като че ли тези срещи остават почти неизвестна за нашата историческа наука, а те не само са от голямо значение за бъдещето на България, а дори от решаващо при определянето на границите на възобновената българска държава в Сан Стефано и Берлин през 1878 г.

Последният организационен конгрес на ВМОРО е Кюстендилският общ конгрес от март 1908 г. Централният комитет на Организацията след възстановяването й през 1910 г. е избран по кореспондентски път, което е регламентирано от устава и правилниците й. След второто й възстановяване след Първата световна война довоенният състав на ЦК се събира на конференция, на която е приета декларация за бъдещата й дейност, изработена от Тодор Александров.