Статии

ОТНОВО ЗА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И СЪВЕТСКА РУСИЯ

И след Първата световна война база на Вътрешната македонска революционна организация отново е изтощената и обеднялата от войните, но свободна българска държава. ВМРО в много отношения се поучава от националните катастрофи, през които мина българския народ, и съблюдава по-гъвкава политика на действия.

През това време тя създава и своя задгранична централа във Виена, чрез която запознава западната общественост с целите и задачите на ВМРО. Като начало се установяват контакти с турското и албанското правителства (1920 и 1921 г.). Малко по-късно се правят сондажи и за установяване на връзка и със съветското правителство, както и с дейци на Комунистическия интернационал. Изпратена е и делегация за преговори в Съветска Русия. 

продължава>

 

АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ЗА НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Точно преди четиридесет години имах възможност да се запозная с архивното наследство на големия български книжовник Димитър Мишев. Интересът ми нарасна и успоредно с работата ми по неговия архив изчетох и голяма част от неговото творчество. От всичко, което прочетох най-голямо впечатление ми направи книгата му „България в миналото“, която пише по време на Първата световна война и издава на няколко европейски езика. Сборниците с архивни документи, които издава през дългогодишното си творчество и днес са основно историческо градиво, а по времето на Парижката мирна конференция след Първата световна война ще послужат на Българската делегация при подготовката на документите, в които тя ще обоснове правата на България върху Тракия, Македония и Добруджа. За съжаление победителите нямат ум, морал, човещина, очи и уши да прозрат историческата правда, която големият българин прокламира по време на пребиваването си в Швейцария, като създател и ръководител на „Българския съюз в Швейцария“.

продължава>

 

ПРИЛЕП – ХИЛЯДОЛЕТНА БЪЛГАРСКА ТВЪРДИНА

(ЕДНА РЕЧ НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ ОТ 1941 Г.)

По време на пътуването на членовете на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1941 г. в старопрестолния български град Прилеп акад. Иван Дуйчев произнася речта си „Прилеп в нашето минало“.

Литературата за Прилеп и прилепчани е толкова огромна, че едва ли тук може да бъдат изредени само по-главните съчинения. Дори нечестивците около Вардара издадоха томове с изследвания и документи, в които историята е грубо фалшифицирана, а участниците в културния, църковния, политическия и революционния живот на народа ни са „самоопределени“ като македонци. 

продължава>

 

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ЗА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА

Все още нашата наука е в дълг към един от най-бележитите български революционери - Гьорче Петров. Той е и един от видните идеолози и ръководители на ВМОРО. Изминаха повече от 120 години от първото издание на неговите „Материали за изучванието на Македония“, отпечатани тогава в незначителен тираж за нуждите на Военното ни министерство. Най-познати и популярни са неговите спомени, а през последните десетилетия бяха публикувани и негови писма, свързани с революционната му дейност. Но това е толкова малко и незначително сравнено с неговата огромна творческа дейност, свързана с борбите за освобождението на македонските и тракийските българи. Г. Петров освен идеолог на Вътрешната организация е и забележителен публицист с огромно наследство, разпръснато из българската периодика. С голяма стойност са и неговите работи свързани с географията на Македония.

продължава>

 

ПРОФ. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА СЪДБА НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представляващи неговия Академичен съвет, посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едни от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания. Речите са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.

продължава>

 
Още статии...