Касети и CD

ЕДНО НЕПОЗНАТО СЛОВО НА СИМЕОН РАДЕВ ЗА АНДРЕЙ ТОШЕВ

На 9 срещу 10 януари 1944 г. видният български дипломат, учен, държавен и културнопросветен деец и публицист с европейски авторитет Андрей Тошев (роден на 4 април 1867 г. в Стара Загора) загива в София под бомбите на антифашистката коалиция.

Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързан със съдбата на България. Но македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

продължава>

 

ПИСМАТА НА ФЕЛИКС ПЕТРОВИЧ ФОНТОН ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1828-1829), ЗА ОДРИНСКИЯ МИР И ЗА БЪЛГАРИТЕ

Руско-турската война от 1828-1829 г., завършила с Одринския мирен договор и днес след 190 години все още остава не достатъчно известна. Народът ни я свързва главно с голямото преселение на българите и заселването им в Бесарабия и Южна Русия. В резултат на тази война Гърция получава своето частично освобождение, а Сърбия само някои облаги.

Напоследък нашата общественост има възможност да прочете за тази война в доскоро неизвестната книга на Симеон Радев „Дипломатическата история на освобождението на България“, в която той се спира доста подробно на похода на Дибич Забалкански. На Одринския мир и на борбите на гърците за освобождение има и редица специални изследвания от български и чуждестранни изследователи, които любителите на историческото четиво биха могли да разгърнат за повече подробности. 

продължава>

 

115 ГОДИНИ ОТ ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ КОНГРЕСИ В СОЛУН, СМИЛЕВО И ПЕТРОВА НИВА

Преди 115 години въстана народът ни от Македония и Тракия, подпомогнат от българите от освободените части на Отечеството, както и на тези живеещи близо или далеч в чужбина. Макар и познати на протоколите от трите конгреса – Солунският, Смилевският и този на Петрова нива решават вдигането на Илинденско-Преображенското въстание нашите читатели ще имат възможност отново да се запознаят с техните текстове. Ние разполагаме с техните текстове благодарение на проф. Любомир Милетич, костурският войвода Васил Чекаларов и одринския войвода Христо Караманджуков, които най-добре за пръв път са анализирани от историка на революционните борби на българите от Македония и Одринско Христо Силянов в неговия двутомен труд „Освободителните борби на Македония“ (1933 и 1943). 

продължава>

 

ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ОБЯВЕНАТА ВОЙНА ОТ БЪЛГАРИЯ НА САЩ И АНГЛИЯ НА 13 ДЕКЕМВРИ 1941 Г.

По въпроса за войната на България със САЩ и Англия е писано многократно и натрупаната литература е огромна по обем. Вследствие на тази война в продължение на близо три години страната ни е бомбардирана от американските и английските самолети. Наистина нашите летци и артилерия проявяват изключителен героизъм в тази предварително обречена война, но все още личат местата където са попадали авиационните бомби. Разрушенията, специално в София, Ниш и Скопие са изключително сериозни. Тази символична война, както е наречена още в края на декември 1941 г., се превръща в жестока реалност и ще бъде един от аргументите, при сключването, както на примирието през есента на 1944 г., така и на мирния договор в Париж, когато страната ни отново ще се намери сред победените, в резултат на което тя ще се прости завинаги със своя национален идеал – освобождението и обединението на всички българи в една държава. 

продължава>

 

ХРИСТО КАБАКЧИЕВ РАЗКРИВА ИСТИНАТА ЗА ЗАРОБВАЩИТЕ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОРИ

Вече не веднъж имахме възможност да се спрем на живота, творчеството и трагичната съдба на един от най-подготвените и образованите дейци на БРСДП (тесни социалисти) Христо Кабакчиев. Той е и един от най-добрите оратори на тесните социалисти в Българския парламент. Много от неговите речи, статии и брошури са посветени на националния въпрос, както и на двете национални катастрофи, сполетели народа ни. Същевременно Хр. Кабакчиев публикува значителна бройка свои статии и в печатните партийни органи в. „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“. Много от тях не присъстват в издадените съчинения на Кабакчиев поради сериозното им цензуриране при повторното им публикуване след 9 септември 1944 г.

продължава>

 
Още статии...