ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ В СПОМЕНИТЕ НА ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ, ДАНАИЛ КРАПЧЕВ, ТОДОР КОЖУХАРОВ И ВЕЛКО ДУМЕВ

На 31 август 1924 г. членът на ЦК на ВМРО Тодор Александров е убит в Пирин, на път за Окръжния конгрес на Серския революционен окръг. Около това убийство все още има редица неясноти, макар че за дни са избити преките извършители и организаторите на убийството. Четири години по-късно по нареждане на Иван Михайлов е наказан и генерал Александър Протогеров.

В нашита и чуждестранна книжнина и периодичен печат  са публикувани редица книги, брошури и статии, в които хипотезите за заговора и убийството на Т. Александров не рядко са взаимоизключващи се. Успоредно с тях са отпечатани и редица изследвания и спомени за Тодор Александров, печатани наскоро след убийството му, а други са публикувани във връзка с отбелязване на годишнината от това злосторничество. И тук искам да подчертая, че най-хубавите и точни от фактологическа гледна точка са стотиците страници от том 2 и 3 от спомените на члена на ЦК на ВМРО Иван Михайлов, продължителя на делото на Т. Александров. 

Сега ще имате възможност да прочетете няколко от тези възпоменателни статии. Те са излезли изпод перото на хора, познаващи големия революционер отблизо. Това са проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Тодор Кожухаров и Велко Думев. Само последният от тях умира от собствена смърт, докато директорите на вестник „Слово“ проф. Н. Милев и Т. Кожухаров са убити – първият от терористична група от анархисти и комунисти, а вторият, небезвестният Щабскапитан Копейкин  е осъден на смърт от Народния съд и убит на 2 февруари 1945 г. А Д. Крачев, директорът на в. „Зора“ е убит на връх 9 септември 1944 г. от развилнения се деветосептемврийски башибозук.

И четирите статии са написани с преклонение и обич към този най-бележит български революционер след Берлинския конгрес. Същевременно покрай силно емоционалния разказ на четиримата автори в статиите им се съдържат и важни факти, допълващи биографията на Тодор Александров.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ

Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цял народ.

Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал.

Народът в Македония, емиграцията македонска тук в България и далеко отвъд океана, пък и целият български народ не жалят само за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, легендарния вожд на македонското революционно движение. Те дигат ръце към небето и с библейски гняв сипят проклятие към новите Иванковци, които от корист и от завист погубиха човека, който олицетворяваше борбата за един благороден човешки идеал.

Историята само ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата, показва, колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му.

Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, характер и прозорлив ум, турен в пълна услуга на един голям народен идеал: освобождението на Македония. На едно необикновено трудно поприще, каквото е едно революционно освободително движение, където опасностите и смъртта са постоянни спътници на работниците, той се прояви много рано и много ярко. Роден през 1881 г., той в 1903 г., когато бяха живи още повечето от големите водачи на Македонската организация, играе вече роля; а на 1908 г. е член на Централния комитет. Оттогава името и деятелността му изпълват страниците на македонската история, докато, през последните години, той и организацията, която ръководеше, станаха символ и убежище не само на македонските идеали, но и на общобългарския дух.

Такъв човек, поставен на такова поприще и при това фанатик на моралната истина на Организацията и на нейните членове, готов да накаже най-строго и най-малкото престъпление, враг на фанфаронството и на кафеджийското политиканство – не можеше да не възбуди срещу себе си зависти, недоволства и омрази. Но такова беше неговото обаяние, щото никога тия лоши чувства не биха дръзнали да се проявят в действие против него.

Стана, обаче, нещо друго, и това нещо е, което всеки българин трябва да разбере.

Във връзка с македонското движение ние, при различни обстоятелства, сме казвали на нашите политически фактори и на нашето общество истини, без да се спираме пред неприятностите или пред рисковете, които тия истини можеха да имат лично за нас. Дългът ни на българи и на публицисти ни налага това. Ще го изпълним и сега.

Македонското движение, насочено днес към придобиване на основни права на национално съществуване и развитие и за социално добруване на македонското население в държавите, които му отричат това, е един факт който трябва да се има предвид. Македонската Вътрешна организация, рожба на условията и на македонския дух, има зад себе си една тридесетгодишна история и едни традиции, които нищо не е в състояние да заличи. Тя е една сила, за която трябва да се държи сметка и за която наистина днес и в чужбина се държи сметка. Несериозно е, когато водачите на тая организация се таксуват като разбойници и безделници, навикнали да гледат на четничеството като занаят. И Лойд Джордж нарече Мустафа Кемал разбойник, но лорд Кързон отиде в Лозана да сложи подписа си редом с представителите на „разбойника“. От българско гледище извънредно пакостно е да се поддържат по отношение на македонското движение погрешни възгледи и да се насаждат заблуждения, защото тъкмо те са които пакостят на българската вътрешна и външна политика, на България изобщо. Българските обществени деятели са длъжни добре да познават и правилно да преценяват македонското движение, както и македонските деятели са длъжни правилно да преценяват положението на България.

Тодор Александров бе от ония македонски деятели, който най-грижливо се е пазел да не създаде със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин.

Нека българското общество си даде точно сметка за това: Тодор Александров е най-скъпата жертва, която е дадена не само за спасението на Македонската организация, но и за спасението на България. Ние минахме покрай една пропаст: мъченическият ореол на Александров хвърли достатъчна светлина, за да осветли пътя ни и да ни открие пропастта, в която щеше да пропадне целостта, независимостта на отечеството. За предвидливите хора не бяха тайна опитите на болшевиците да вземат в свои ръце Вътрешната организация и чрез нея да раздрусат България, без да искат да знаят за последствията. Александров видя опасностите и им се противопостави решително. Измяната посегна на неговия живот. Но тя остави непокътнато неговото дело. И със смъртта си той извърши спрямо съдбините на племето най-високия дълг. България е запазена. Националният характер, независимостта и целостта на македонското движение са недосегаеми. Всичко друго е поправимо и постижимо.

Публ. във в. „Слово“, 16 септември 1924 г.

* * *

ДАНАИЛ КРАПЧЕВ

Вчера изтекоха пет години от печалния край на бурния живот, който живя Тодор Александров.

Тодор Александров беше борец, винаги готов за борба, и винаги пръв се хвърляше в борбата. Той развя знамето на революционната борба срещу младотурците и го носи до край. Той пръв започна борбата срещу шовинистическия режим на сърбите в Македония, но изменническият куршум го повали в недрата на Пирина. Той падна след като втори път организира македонското население за борба срещу сърбите. Първият път Тодор Александров възкреси Македонската революционна организация подир младотурския преврат, с който се подмамиха македонските дейци.

Тодор Александров беше човек на колосална енергия и страшна воля, които не се пречупваха пред никакви пречки.

Публ. във в. ,,Зора“,  2 април 1929 г.

 

* * *

ТОДОР КОЖУХАРОВ

ЕДНО ЛЕГЕНДАРНО ИМЕ

Незабелязано изминаха пет години от смъртта на големия македонски революционер Тодор Александров. Има личности, чийто житейски подвиг не може спокойно и безпристрастно да бъде оценен от съвременниците. Подобно на големите картини те трябва да бъдат разглеждани от разстояние, за да може погледът да обхване в цялост подробностите на една величествена панорама. Колкото повече споменът за Тодор Александров се отдалечава от всекидневната интрига, толкова по-крупна израства фигурата му в македонското освободително движение.

Той доживя страшната 1918 г., когато и най-силните натури бяха преломени от отчаянието и когато почти всички считаха за лудост всяка по-нататъшна борба. Малцина ли бяха обезверените, малцина ли бяха преломените, смазаните от голямото народно нещастие? В това тъжно пораженско време единствен Тодор Александров не преви врат. Още не бяха заглъхнали топовните гърмежи на Великата война и големият родолюбец отново стана невидим, тайнствен и неуморим апостол на идеята, отново около него почнаха да се събират прокудените синове на Македония и не след много отчаяната и пръсната емиграция се сгрупира около знамето на тъжната си родина, а македонското освободително движение закипя с още по-голям ентусиазъм, с един почти непонятен за мнозина религиозен екстаз за борба с новите потисници на Македония. Не мина много време и отново в политическите канцеларии изникна големият и неразрешен досега Македонски въпрос, а името на Тодор Александров, обкръжено с ореола на легендата, продължаваше да тревожи съвестта на новите господари на Македония и да занимава общественото мнение на запад. Умът, сърцето и двигателната сила на движението беше неуморимият човек, който в един летен ден през 1924 г. загина от куршума на предатели в дебрите на Пирина.

Публ. във в. „Слово“, 2 септември 1929 г.

 

* * *

ВЕЛКО ДУМЕВ

ЗА ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ

Това е Тодор Александров. Той не е от първите, които туриха здравите основи на Вътрешната македонска революционна организация; неговата дейност почва по-късно – легално от 1898 г. до 1903 г. и нелегално от тая година до 31 август 1924 г. Арестуван на 1903 г. и лежал повече от една година в скопския Куршумли хан, Тодор се отзовава в щипската чета и от положението на прост четник се издига до водач на организацията; като такъв той прояви качества, с които достойно зае място между първите – Даме и Гоце.

Целта на тая статия не е, обаче, да даде картина на тая, наистина, многостранна и много сложна дейност, а да възкреси душевния образ на тоя мил и легендарен македонски революционер и политик; на 1924 г., месец септември, когато всички бяха под прясното впечатление на трагедията с Тодора, аз писах във в. „Илинден“ (в статията „Жертвата“): „Тодор Александров е не само най-силния дух на ВМРО, който с ума и волята си завладя ума и волята на всички македонци, но и една рядка личност, която с големите дарования на безстрашен герой и отмерен политик обая света, който с удивление слушаше за подвизите му и с нескривана жажда търсеше да види легендарната му осанка в дивните македонски планини. На 31 август Македония изгуби тоя най-верен и най-предан страж, защитник и мъстител за всяка поругана чест, за всеки ограбен имот, за всеки отнет живот; на тоя ден ВМРО получи най-големия удар от всички удари, които е получавала до 1924 г.; на 31 август, обаче, потресената македонска съвест се издигна и сплоти духа на всички македонци в една сила, удара на която чрез младия наследник на Тодора, Иван Михайлов, смаза изменниците и уби измяната.

В същия вестник от 4 октомври, в статията си „Той не умира“ писах върху впечатлението, което злодеянието от 31 август е произвело в чужбина...

И продължавах: Рано е, много е рано да се проникне в тайната на неговата „магическа“ личност, както се изрази в. „Таймс“, тайната на това слабо и деликатно тяло, което като кристален съсъд носеше най-силните дарования на великата македонска душа и най-сладките въжделения на възвишеното й сърце; за сега стига ни и това, че тая тайна се чувствува от всички ни: един нежен, почти женствен, но жилав и издръжлив организъм, в стройната походка на който имаше много красиво, аристократично, що притегляше и респектираше всички; едно високо чело, украсено с мека светла коса, откройваще тоя прозорлив ум, който имаше всички дарования на ръководещ гений; един орлов поглед от светли очи, с рядка подвижност израз на тази челичена воля, която подчиняваше всички други воли; с една голяма инициатива и с един много сложен план на методи и средства за осъществяване на македонската идея, с един критичен усет и с една отмереност в защитата й пред Представителството на Великите сили в Женева, както това се видя и от „Меморандума“ му, съдържанието на който му спечели симпатиите и на това Общество на народите.

Тази характеристика на Тодора и тая преценка на дейността му напълно се покри на времето и от целия български печат; ето няколко извадки и от него: в. „Зора“: „македонското движение не познава по-могъща фигура от Т. Александров. Като волева натура, той няма равен на себе си.“; в. „Радикал“: „двадесет и пет годишната революционна дейност на Т. Александров за свободата на поробена Македония, неговата упорита и несломима воля го издигнаха от обикновен четник до един легендарен герой, чието име отдавна премина пределите на Македония и на България и стана център на всички надежди и уповавания на поробения македонски народ.“ В. „Знаме“: „Т. Александров въплотяваше в себе си едно удивително съвършенство гения на революцията. Българското племе не познава по-страшен конспиратор, по-челичена воля, по-неукротима енергия, по-голям организаторски талант и по-упорито преследване на поставената цел. С чувство за мярка и мъдрост той спаси македонското освободително движение от съблазнителните примамки на болшевизма.“

Тоя образ на Тодора, така спонтанно изваян от нашия и от чуждия печат, не е случайна проява на природата, а рожба на времето и на средата: Щип, Щип на Гоце Делчев и Дамян Груев, които първи засноваха мрежата на ВМРО в тоя град на Брегалница историческа, Щип на Арсо и Тодор Лазарови, на Мише Развигоров, Гьошо Гочев, Спиро Келеманов, го роди; сред тях той израсна; Винишката афера и въстанието от 1903 г. закалиха у него тази страшна революционна стихия, с която той се наложи на съзнанието на наши и чужди, тая рицарска, колкото романтична, толкова и реалистична дейност, с която записа с големи букви името си в историята на нашия народ.

Публ. във в. „Тодор Александров – лист“, 31 август 1942 г., издание на Македонската студентска корпорация „Шар“.