КАК ИВАН МИХАЙЛОВ ОРГАНИЗИРА УБИЙСТВОТО НА ЗЛОДЕЯ ТОДОР ПАНИЦА?

ЕДНА ГОЛЯМА СЕНЗАЦИЯ В ЕДНА МАЛКА КНИГА

Преди седмици излезе от печат една малка книжка, която ни връща към революционното ни минало. Тя носи претенциозното заглавие „Оцеляло родолюбие. Спомени за Тома Радовски“ и е дело на внука на войводата Тома Радовски Александър Радовски. Няма да се спирам на съдържанието на тази изключително ценна книга, която трябва да бъде прочетена на всяка цена, където внукът на войводата е изпълнил по най-добрия начин своя дълг не само като продължител на рода, но и като пазител на родовата памет.

Книгата не само е спомени на Ал. Радовски, но и биография на неговия дядо, преминал от групата на Санданистите към ръководената от Иван Михайлов ВМРО и станал един от доверените привърженици и изпълнители на възложените му задачи от водача на ВМРО. По този повод най-горещо я препоръчвам да любителите на българската история, тъй като от нея могат да бъдат научени редица неизвестни моменти от историята на македонското революционно движение, споменът за които е запазен в този бележит род.

 

Това, върху което искам да ви обърна вниманието е новите разкрия, представляващи сензация за отминалото време, които ни поднася тази малка книжка. Ал. Радовски не анализира тази сензация, а само ни поднася документираните факти.

Не веднъж сте имали възможност да четете за биографията на Тодор Паница и за извършените от него жестокости, както и за неговата екзекуторка Менча Кърничева, съпругата на водача на ВМРО Иван Михайлов. На 8 май 1925 г. вечерта Т. Паница е наказан за извършените от него злосторничества и за вредите нанесени на ВМРО. Наскоро след приключването на процеса срещу нея, когато е освободена като тежко болна Менча Кърничева се завръща в България, съпроводена от пратеници на ВМОРО, триумфално посрещната като героиня. Още тогава пресата сравнява нейния подвиг с този на Шарлота Корде, убийцата на Марат. Наскоро след това тя дава своите първи изявления за пресата „Защо убих Тодор Паница“, което е последвано от публикуването на подробности от процеса срещу нея във Виена в книгата „Трите дела“. Вече имахте възможност да се запознаете, както с нейното писмо до Иван Михайлов, в което иска подробности около личностите и дейността на Паница и Тодор Александров, така и със спомените на Екатерина Паница, записани от Боян Мирчев.

Тук, в книгата на Ал. Радовски са приложени като факсимилета два изключително важни и прелюбопитни документа, които хвърлят допълнителна светлина за атентата срещу Тодор Паница.

Но преди да се спра на тях, може би е необходимо да се върнем към някои подробности от този атентат, за който пишат вестниците и списанията и дават подробности и всички телеграфни агенции. Не веднъж сме си задавали въпроса около техническото изпълнение на екзекуцията на Тодор Паница. М. Кърничева по време на атентата е разполагала с полуавтоматичен пистолет, зареден със седем патрона, всичките изстреляни срещу Тодор Паница, който е бил убит и съпругата му Екатерина Измирлиева Паница и телохранителят му Яне Богатинов, които са тежко ранени. В кратките си спомени терористката разказва за изпълнението на екзекуцията – „След първите изстрели, дадени срещу Паница, жена му хвана ръката ми. Аз я издърпах и тогава съм ранила нея в устата. Това, обаче, научих по-късно в затвора; то не влизаше в намеренията ми. Яне Богатинов се опита да стане, но изгърмях в краката му и той похлупи главата си върху перилата на ложата.“ В разказа на Менча всеки може да забележи някои несъответствия и неточности, но все пак тя поема пред следствието и съда върху себе си цялата отговорност за атентата, отклонявайки този път от вниманието на съдебните власти, че в атентата има замесени и други лица.

При направената аутопсия на Т. Паница на 11 и 12 май 1925 г. в моргата на Виенския съдебен медицински институт е установено, че в него са попаднали четири куршума – два в главата, единият от които е предизвикал моментална смърт и два в тялото. Съпругата му Е. Измирлиева Паница е тежко ранена в гърлото, като е засегнат и езика й, а телохранителят му Я. Богатинов е тежко ранен в двете ръце. Държавното обвинителство предявява обвинение за извършеното убийство, за извършен опит за убийство и за незаконно притежаване на оръжие. Това означава че са изстреляни поне седем патрона, с колкото е зареден револвера, което е трудно изпълнимо от един макар и бил той супер-терорист. Виенската дирекция на полицията в свой доклад от 9 май 1925 г. изказва заключението си, че не са намерени доказателства, че „Мелпомена Карничева във Виена е имала съучастници“. Но в следващ поверителен доклад от 30 май Дирекция на полицията отбелязва, че от България е получена поверителна информация, че „от страна на привържениците на македонските автономисти има план да се освободи извършителката Мелпомена Карничева, която се намира в предварителния арест на Районния съд на Виена“.

За извършения атентат във Виенския Бургтеатър намираме повече подробности, изясняващи, а може би заплитащи още повече известното около този впечатлил западния свят терористичен акт, в приложените документи в книгата на Ал. Радовски.

В изготвената справка от Държавна сигурност за Тома Радовски пише, че „през 1924 год. Тома Радовски заедно с Гoгa Стоянов Копринков избягват в Австрия - Виена със задача да подготвят Менча Карничева, настоящата съпруга на Иван Михайлов, за да убие Тодор Паница, който по това време бил подгонен като прогресивен борец и се намирал там. След убийството на Тодор Паница се завръщат отново и отиват в село Чучулигово. Там започват отново своята терористическа дейност. Бил е посещаван често от Иван Михайлов и госпожата му Менча Карничева. Тези посещения продължавали до разтурянето на организацията през 1934 год. и избягването на Михайлов със семейството си в Турция.“

Гога Стоянов Копринков е известен и като Гогата Хазнатарски и Гогата Полски. От този документ е видно, че убийството на Т. Паница е подготвено още през 1924 г. По нареждане на Ив. Михайлов след убийството на Т. Александров са извършени редица атентати – започва първо ликвидирането на преките виновници за убийството на Т. Александров, след което са избити и редица вредни за делото личности, като Димо Хаджидимов, Славчо Ковачев и др.

Двамата Иван-Михайлови пратеници явно са изпратени не само да подготвят Менча за извършването на атентата, но и като подкрепление и резервни изпълнители на екзекуцията. От втория документ, който е писмо от бивш деец на ВМОРО с малко име Любчо изпратено до Георги Коцев, един от най-близките хора на Сандански, но впоследствие преминал също на страната на Тодор Александров и Иван Михайлов. Г. Коцев е събирал документи и спомени от бивши свои съратници и другари, за да напише биография на Яне Сандански. Кореспондентът предава разказа на съпругата на Борис Бумбаров, Магдалена, които са били в срещуположна ложа в театъра и в тяхната ложа също са попаднали куршуми, но без да ги засегнат. От него се вижда, че в залата е имало дъжд от куршуми и то от различни страни. Това ще имате възможност да прочетете по-долу в приложения документ.

Този метод на действие на терористите на ВМРО ще бъде изпълняван и през следващото десетилетие, когато винаги ще има към главните изпълнители и подкрепления и сериозен резерв от терористи. Най-добър пример в това отношение е атентата срещу крал Александър Карагеоргиевич в Марсилия, когато инструкторът, който същевременно е и подкрепление на усташките терористи Владо Черноземски в момента, когато вижда появилата се несигурност в атентаторите и опасност от провал, сам ще извърши екзекуцията.

По въпроса Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали Ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не: „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски Ив. Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Серско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“ Втори път името на Гогата Хазнатарски във връзка с атентата не е споменато, докато по отношение на Тома Радовски няма и една дума.

За окончателно заключение за изпълнението на екзекуцията на Тодор Паница са необходими още сведения, но предоставените ни от Ал. Радовски в неговата книга са сериозна база по пътя на разкриването на цялата истина за този атентат, при който беше премахнат един от най-големите злосторници и злодеи в македонското революционно движение.

Цочо В. Билярски

* * *


СПРАВКА ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ЗА ТОМА РАДОВСКИ

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО.

СПРАВКА

За лицето ТОМА ДИМИТРОВ РАДОВСКИ

Същия е роден на 30.V.1881 год., в с. Радово-Гърция, женен. Произхожда от средно земеделско семейство.

Преди, 9.9.1944 год. е бил активен вемерист-районен войвода. Като такъв се е проявявал много зле, тормозил населението, извършвал побоища, убийства, грабежи и т.н.

През 1924 год. Тома Радовски заедно с Гoгa Стоянов Копринков избягват в Австрия - Виена със задача да подготвят Менча Карничева, настоящата съпруга на Иван Михайлов, за да убие Тодор Паница, който по това време бил подгонен като прогресивен борец и се намирал там. След убийството на Тодор Паница се завръщат отново и отиват в село Чучулигово. Там започват отново своята терористическа дейност. Бил е посещаван често от Иван Михайлов и госпожата му Менча Карничева. Тези посещения продължавали до разтурянето на организацията през 1934 год. и избягването на Михайлов със семейството си в Турция.

След разтуряне на организацията започнал да се занимава със земеделие. Бил е един от най доверените лица на тогавашната власт.

През 1941 год. заминал за Беломорието в с. Радово и Чифлика. Там се е занимавал изключително с грабежи. Още с отиването му в с. Радово той събрал селяните и им казал: „Вие използвахте 25 год. мойте ниви и къщи. За сметка на това всеки от вас ще трябва да ми даде по 80 000 лева“ като по този начин забогатял. В Беломорието се чувствал като губернатор, каквото си искал това вършел.

След 9.9.1944 год. става член на „Звено“ и един от учредителите на същата организация в селото. След разтурване на „Звено“ той остава безпартиен. Скрито продължавал да работи против народната власт. Поддържал връзки със стари привърженици на фашистката влас и вемеристи. Ходил из селата и водил подмолна агитация против народната власт.

Живее сам. Има четири сина, които живеят поотделно. Всички са членове на БКП, но не с особени прояви.

НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ: „В.И“ при ДС

(Ст. Папалезов)

КРДОПБГДСРСБНА, 1 л. Заверено копие. Машинопис.

 

* * *

 

ПИСМО ОТ ЛЮБЧО ДО ГЕОРГИ КОЦЕВ

София, 13.II.1969

Драги ми чичо Георги,

Новината за смъртта на Чонтев ме хвърли в голяма печал. Отиде си още един добър човек, добър не само за себе си, но за близките си и за една света идея на която и ние служим. До последния миг на живота си той отстояваше правотата и революционните завоевания на Сандански. Мир на праха му. Бог да го прости!

Съобщих на много близки за това и поставих некролог пред входа на д[ружест]во „Гоце Делчев“.

Вчера имах възможност да се видя е поприказвам с Бумбарова. Ето как тя ми предаде случая:

В ложата в театъра са били: отпред Паница с жена му, а зад тях Яне Богатинов и Менча. Поради липса на място Борис Бумбаров с жена му са заели друга ложа точно срещу тях на балкона; съседната ложа до Паница била заета от лица непознати и подозрителни, за които се изказва съмнение, че и от там се е стреляло. Първия куршум бил смъртоносен за Тодор Паница, а след това бива тежко ранена г-жа Паница – куршума минава през брадата и засегва и гърците й, когато Яне Богатинов се опитва да извади пистолета си бива изпреварен и ранен в двете си ръце.

Имало доста изстрели от различни места. Куршуми са попаднали и в ложата на Бумбаров, но не са го улучили. В деня на представлението много лица са търсили в хотела Т. Паница. Лицата други път не са идвали в хотела. Били непознати. Веднага след покушението Менча е излязла от ложата и полицията я намерила скрита в съблекалнята с пистолет в ръка. Яне Богатинов след покушението е казал, че изстрели е имало и от съседната ложа. Кой куршум е улучил Тодор Паница не се установи, като се има предвид, че през това време в Австрия са управлявали социалдемократите, които са отбягвали едно влошаване на отношенията с България и първите самопризнания на Менча, че тя е убила Паница, съдебното дирене е преустановено.

Добре ще е като дойдеш в София да посетим Бумбарова и от нея може да научиш и други неща, които биха те интересували. Но тя не познава лицата Томата Радовски и Гогата.

Много здраве в къщи.

Сърдечно твой Любчо

РИМ Благоевград, 2.2/Инв. № 810. 2 л. Оригинал. Ръкопис.