ДНЕВНИКЪТ НА ДЕЙВИД ХЪНТЪР МИЛЪР ОТ ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СЪДБАТА НА МАКЕДОНИЯ

Дневникът на Дейвид Хънтър Милър (2 януари 1875, Ню Йорк - 21 юли 1961, Вашингтон), който той води по време на Парижката мирна конференция (1918-1919) все още е непознат на нашите историци и общественост. По време на Мирната конференция той е правен съветник на Американската делегация в Париж. Като служител в Държавния департамент (1929-1944) Д. Х. Милър ръководи Американската делегация на Хагската конференция през 1930 г. Д. Х. Милър подготвя и отпечатва две изключително ценни документални издания „Моят дневник от Парижката мирна конференция с документи“ в 21 тома (1924-1926) и „Договори и други международни актове на Съединените американски щати“ в 8 тома (1931-1948).

Дневникът му от Парижката конференция още със самото му отпечатване става библиографска рядкост, тъй като е отпечатан само в 40 екземпляра. В България се съхранява копие от него. Заедно с покойния Тодор Добриянов работихме върху подготовката за печат на тази негова част, отнасяща се до нашия народ. Само смъртта на този наш бележит архивист и документалист, тънък познавач на българския национален въпрос попречи да завършим започнатото дело. Днес ръкописите, върху които работихме са в неизвестност.

В последствие успях да открия преводи от този изключителен дневник, с които са успели да се снабдят в Женева добруджанският деец Иван Пенаков и тракийският деец Димитър Попниколов. Те бяха обединени от мен в един материал и публикувани на страниците на „Известия на държавните архиви“ под заглавието „Българският въпрос в позицията на Американската делегация на Парижката мирна конференция (1918-1919 г.) Документи от дневника на Дейвид Хънтър Милър“, а в сайта „Сите българи заедно“ също беше публикуван материал, който отново оповестяваше други материали за позицията на Американската делегация, сред които бяха прословутите точки за траен следвоенен мир от американския президент Удро Уилсън, както и две изключително интересни статии от Данаил Крапчев за американската позиция, изградени на базата на спомените на държавния секретар и член на Американската делегация Роберт Лансинг. Тези материали заедно с изследванията на Теодор Д. Димитров, проф. Воин Божинов и проф. Витка Тошкова дават значително по-пълна картина на американската защита на страната и народа ни по време на тази конференция, която формулира втората национална катастрофа, озаконена с Ньойския мирен договор.

Сега ще имате възможност да се запознаете и с кратък преглед на документите отнасящи се до Македония от дневника на Д. Х. Милър, който водачът на ВМРО Иван Михайлов включва като приложение № 3 от втория том на своите спомени. Колкото и да е кратък този материал той дава точна картина на водените преговори между различните делегации по време на конференцията, когато Италианската делегация предлага на конференцията да се въведе в Македония специална административна система, представляваща в много отношения една ограничена автономия. И тук, както и във всички други комисии и това предложение срещу непреодолимата съпротива на Френската делегация. Все пак за нас остава този важен документ, които може би при евентуалното му приемане би възпрепятствал последвалата денационализация на българите от двата дяла на Македония – Вардарския и Егейския.

За удобство на нашите читатели прилагам и частите от дневника на Д. Х. Милър, отнасящи се до Тракия и Добруджа, като по този начин те ще имат възможност да разполагат с една значителна част от този скъпоценен и недостъпен документ за съдбата на нашите сънародници, откъснати от варварите, озлочестили народа и земите ни.

В заключение искам да подчертая, че копирането, превода и публикуването на този дневник е все още належащо, за да се изяснят все още някои важни моменти около Парижката мирна конференция, осакатила, разделила и организирала завинаги денационализацията народа ни в откъснатите територии.

Цочо В. Билярски

* *  *

ПРОЕКТЪТ ЗА ДАВАНЕ АВТОНОМИЯ НА МАКЕДОНИЯ ПОД ЮГОСЛАВСКА ВЛАСТ.

Сведения за този проект за пръв път изнесе David Hunter Miller в своята книга „Му Diary at the Conference of Paris“ (New York, 1924-25). Дневникът на г. Милер е издаден само в четиридесет печатни копия. В том тринадесети на дневника се говори за шестдесет и четвъртото заседание на Комитета за нови държави, който е изработил и договорите за покровителство на националните малцинства. Съставът на Комитета е бил променян, но главни негови членове са били: американците David Hunter Miller, Archibald C. Coolidge, Manley O. Hudson; англичаните Headlam Morley, Carr; французите Berthelot, Kammerer; италианците de Martino, di Vilanova; и японеца Kato.

Ha 10 юлий 1919 г. Комитетът се е занимавал с македонския въпрос. Италианската делегация излезнала с мнение, че в Македония е нужно да се въведе специална административна система, на което се е противопоставила френската делегация.

На 15 юлий 1919 г. италианските делегати наново наблягат, че трябва да се предвидят гаранции за покровителство на населението в Македония. Английският представител Leeper внушил, че е полезно да се узнаят намеренията на правителството на Сърбо-Хървато-Словенската държава, съгласявайки се, че никаква форма на самоуправление за Македония трябва да се намери. Френският делегат Laroche подържал, че не трябвало да се минира белградското правителство с установяване държава в държава и да се избягва вмешателство във вътрешните работи на държавата, която се има предвид, т.е. Сърбо-Хървато-Словенската държава.

Италианската делегация, обаче, приготвя проект относно автономията на Македония, един член от който гласи: „Югославия се съгласява да организира територията на Македония, в границите определени от главните съюзени и сдружени сили, под формата на една автономна единица в югославската държава, ползваща се с най-голяма степен на самоуправление, допустима в единството на югославската държава.

Проектът предвижда, че Македония ще има свое автономно народно събрание, със законодателна власт по въпросите за езика, образованието и религията, а също така и по други въпроси.

На 30 юлий проектът е представен пред Комитета от италианския представител полковник Кастолди. Той е същият неизменен приятел на Македония, който я опозна, и винаги искрено я е почитал, още от времето на Илинденското въстание. Бил е член в международната военна мисия, която трябваше да реорганизирва турската жандармерия. Работил е в Битолския окръг, където бе зоната на италианските офицери.

Проектът не биде усвоен. Направено бе друго предложение от британския представител в смисъл, че Обществото на Народите следва да подържа свои представители в Македония, за да се засилят гаранциите срещу потисничеството. Обаче, окончателно решение пак не биде взето.

След като авторът на Дневникът, г. Давид Хънтер Милер е пристигнал в Париж, там английския дипломат Tyrrell му е внушавал, че Съединените Щати трябва да станат мандатьор на Обществото на народите за Македония. Тук виждаме, в малко по-ограничени рамки, идеята на James D. Bourchier, познатият дългогодишен кореспондент на лондонския „Times“ за Балканите, че Македония за няколко години трябва да бъде окупирана от Съединените Щати, след което да бъде оставена като самостоятелна държава. По това Bourchier бе отправил специално изложение до американския председател Wilson.

На 1 август отново се разисква върху Македония. Италианците поддържат, че е нужна автономия; англичаните са за надзор от Обществото на народите; французите са решително и против двете предложения.

На 4 август американската и японска делегации се присъединиха към британското предложение, но френската делегация е твърдо на своето становище.

Британското и италианско предложения се намират на стр. 355 в книгата на Давид X. Милер.

На 1 август 1919 г. Никола Пашич е отправил следното писмо до Комитета за новите държави: „Македонските славяни са били винаги считани от властите в нашата държава като сърби; от сега нататък те ще се радват на същите права, както другите граждани на нашата държава и са представени със същите права във временния парламент. Съставляващи част от болшинството на нашия народ и радвайки се на всички граждански и политически права, те нямат абсолютно никаква нужда да бъдат покровителствувани по специален начин.“

Подкрепен ефикасно от френска страна, Пашич успя в своята недостойна игра. Тя е недостойна преди всичко чрез твърдението, че македонските славяни били сърби; и второ – чрез лъжата, че те се радвали на някакви права в Сърбия, а сетне и в Югославия; напълно невярно е и твърдението, че те нямали нужда да бъдат покровителствувани по специален начин. Италианската делегация и тези които я подкрепиха, основателно изтъкваха, че жителите на Македония са били, в границите на Сърбия и Югославия, подложени на потисничество.

Публ. в Ив. Михайлов, Спомени. Т. II – Освободителна борба (1919-1924 г.). Лувен, 1965, с. 336-338.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

 

ИЗВАДКИ ОТ DAVID HUNTER MILLER, MY DIARY AT THE CONFERENCE OF PARIS – 1919. WASHINGTON, 1928. (МОЯТ ДНЕВНИК НА ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ 1919. ВАШИНГТОН, 1928 Г.)

 

Том ІІ

Документи

Телеграма от 29. Х. 1918 г.

Вашингтон, Държавен секретар

Документ № 12.

Бързо. Номер 6. Следва за Председателя (на Съединените Щати) от Полковник Хаус Кот.

По мое искане Коб и Липман изработиха следното съобразно Вашите 14 точки. Ще Ви бъда крайно благодарен, ако ми съобщите телеграфически дали това схожда с Вашите разбирания. Тук приложен меморандум

Иер Кот.

 

Документ № 12

Телеграма от 29 октомври 1918 г. до държавния секретар, Вашингтон

… (Стр.78-79)

XI. Румъния, Сърбия и Черна Гора трябва да бъдат евакуирани; окупираните територии трябва да бъдат върнати обратно; на Сърбия трябва да се даде свободен и сигурен излаз на море; отношенията между балканските държави трябва да бъдат определени по приятелски начин според исторически утвърдените принципи на народностна принадлежност; трябва да се дадат международни гаранции за политическата и икономическата независимост и териториалната цялост на балканските държави.

Това предложение се налага от събитията. Сърбия ще се превърне в Югославия с излаз на Адриатическо море. Румъния ще се сдобие с Добруджа, Бесарабия и вероятно Трансилвания. Тези две държави ще имат 11 или 12 милиона жители и ще бъдат много по-големи и силни от България.

България ще има в Южна Добруджа абсолютно същата граница, която тя имаше преди Втората Балканска война. Тя ще получи също така Тракия до линията Енос-Мидия, а може би дори до линията Мидия-Родосто. Македония ще бъде разделена след безпристрастна анкета. Линията, която може да се вземе като основа за анкетата, е южната линия на "Спорната зона", която бе уговорена между Сърбия и България преди Първата Балканска война.

Албания би могла да бъде протекторат на Италия и нейните северни граници, тези установени от Лондонската конференция, могат да бъдат запазени. …

 

Том IV

Документи

(Стр. 233)

Документ № 246

21 януари 1919 г.

Скица на доклад и препоръки, от временно естество приготвен от Информационната секция, съобразно инструкциите й, за председателя (на С[ъединените] Щати) и за пълномощниците (в Конференцията за мира).…

Румъния.

Разисквания.

2. В случая с Добруджа се препоръчва, Румъно-Българската граница, която съществуваше преди 1913 г. да бъде възстановена с малки поправки.

Румъно-Българската граница, установена от Мирния договор, с който се приключи Втората Балканска война, откъсна от България една част от нейната територия, населена почти изключително с българи - 260 000 души. В продължение повече от едно поколение време, населението от едната или другата страна на границата от 1878 г. е свикнало със създаденото положение. За това е желателно, старата граница да бъде възстановена с малки поправки. (Виж карта 9 и 10).

Още повече румънското искане да се измести границата по-на юг, за да се сдобие с по-добри пристанища, накърнява принципа на самоопределението; румънските придобивки ще бъдат незначителни в сравнение с вредата, нанесена на България.

Румъния не би могла да протестира, поради възраженията които Румъния би представила, ще се явят неоснователни поради другите й богати придобивки.

Югославия.

3. Сърбо-Румънската, Сърбо-Българската, Сърбо-Гръцката и Сърбо-Албанската граници определени в 1912 г. следва да бъдат потвърдени по отношение на Югославия.

4. Предложението, относно северните албанци да получат заедно с техните братя от Западна Сърбия и Югоизточна Черна Гора едно автономно управление в Югославия, мандаторка на Обществото на народите, с право да апелират до Обществото на народите в случай на потисничество следва да бъде възприето; също така, следва да бъде възприето и предложението за изменението на старата Сърбо-Черногорски граници, определени в 1913 г. (карта 18).

Разисквания.

3. Сърбо-Румънската, Сърбо-Българската, Сърбо-Гръцката и Сърбо-Албанската граници определени в 1912 г. следва да бъдат потвърдени по отношение на Югославия.

Не е достатъчно оправдано и още по-малко мъдро ще бъде да се изменят установените в 1913 г. Сърбо-Румънска, Сърбо-Българска, или Сърбо-Гръцка граници. Едно такова изменение би причинило омрази и неопределими мъчнотии особено в Македония. Същото е вероятно истина за всички, освен за една малка част на най-крайната, северна Сърбо-Албанска граница, въпреки че както изтъкнахме другаде Албания, когато се чувства засегната, дава повод на съмнение.

19. Гърция

(Стр.249)

… Препоръчва се:

1. Северната и североизточната граници на Гърция да останат тези определени в Букурещкия мирен договор.

2. Северозападната граница на Гърция е тази посочена в карта 18.

3. Остров Родос и Додеканеза да се дадат на Гърция.

Разисквания.

1. Северната и североизточната граници на Гърция да останат тези определени в Букурещкия мирен договор.

Не се следва, да се правят никакви изменения на северната гръцка граница. Гръцките претенции върху територията на целият северен Егейски бряг се явяват неприемливи, защото те ще лишат България от самостоятелен излаз на Егейско море, заради една малка ивица от Гърция.

Приемайки сегашните граници, македонският въпрос на базата от 1913 г. се явява разрешен. За вярване е, че населението на Средна Македония, което е смесено и чиято народност не е определена, ще се приспособи само към правилата на Югославия; и че тази сила ще се задоволи със своите североадриатически пристанища и ще се откаже със старата си амбиция да владее Солун,

2. Северозападната граница на Гърция да бъде тази посочена на карта 13.

Разширението на гръцката граница към Южна Албания е обосновано на етнически съображения. Около Корица преобладава албанския елемент, но с изключение на тази част би било несправедливо икономически и отнемането й би лишило гърците от ивицата съединяваща северните територии от Кастрия до Янина.

Даже и на базата на една целокупна Албания, която ние не препоръчваме, южната част на Албания се следва да бъде дадена на Гърция. Гръцките наклонности и култура в тази част както и способността да се асимилира албанските елементи в миналото посочват, щото тази територия да се отстъпи на Гърция с пълно господство.

Въпросната част е от приблизително 240 000 кв. мили и населена  с около 250 000 жители, от които почти половината са християни.

3. Родос и Додеканеза следват да бъдат отстъпени на гърците.

Повече от 80 % от населението на тези острови са православни. Те се силно противопоставят на италианската настояща окупация и следва да бъдат присъединени към отечеството им.

20. България

(Стр. 251) …

Препоръчва се:

1. Да се потвърди на България дадената й от Букурещкия мир територията за излаз на Егейско море. Виж карта 18.

2. Границата да получи гаранции за свободен транзит през Кавала и Солун.

3. Границата около Одрин да се разшири към Цариград с едно изменение на линията Мидия-Енос, както е посочено в карта 10.

4. Румъно-Българската граница, съществуваща преди 1913 г. да се въстанови с малки поправки.

Разисквания.

1. Да се потвърди на България дадената й от Букурещкия мир територия за излаз на Егейско море (Виж карта 18).

Крайбрежието което България получи в Букурещ през 1913 г. е много по-малко, от това което желаеше България и я лишава от най-важния нейн излаз за западната й търговия - Кавала. За препоръчване е щото това крайбрежие да остане такова каквото е било в 1914 г. за да се избегне заобикалянето през Босфора.

2. Да се потвърди на България дадената й от Букурещкия мир територия за излаз на Егейско море (Виж карта 18).

От план 18 изпъкват топографическите граници на Западна България и развитието на тази област, която включва най-важното и най-гъсто население и което развитие е в зависимост от самостоятелен излаз на морето през гръцките пристанища: Солун и Кавала.

Българското пристанище Деде Агач на устието на река Марица твърде отдалечено от областта, за да може да служи за излаз на неговите възможности са по-малки от тези на гръцките пристанища.

Съществено е за България, както и за една вътрешна държава да има свободен излаз чрез тези пристанища; и този излаз да бъде осигурен с установени от Обществото на народите гаранции съгласно принципът на неограничени търговски съобщения, както е изложено в страница 90 на стопанската част на този рапорт. (На стр. 90, в препоръка 5 (свобода на транзита), се казва: "Необходима е абсолютна свобода на транзитната търговия по отношение на мита и налози от всякакъв вид в едно с гаранции за паритетно и справедливо третиране на такава търговия относно желелезопътните такси и облекчения, за да се даде на затворените държави сигурен излаз на море.")

3. Да се потвърди на България дадената й от Букурещкия мир територия за излаз на Егейско море (Виж карта 18).

Разширението на България с изменението на линията Мидия-Енос е обосновано не толкова на българските претенции да се присъeдини тази част от Тракия към тяхната земя, отколкото на желанието да се установят границите на Международната Цариградска държава, която ще следва да бъде колкото е възможно по-малка; и то защото е нежелателно, територията на тази държава да надхвърля необходимите за съществуванието на Цариград хранителни продукти: мляко, зеленчуци и пр.

Освен това една обширна територия около Цариград би създала нови и неизбежни задачи на администрацията на новата държава.

България, която се ознамени при превземането на Одрин и опита да изгони турците от Европа ще забрави несправедливостта на Букурещкия мирен договор, който я хвърли в обятията на Централните сили, ако сега се действа по-справедливо.

4. Румъно-Българската граница съществувала от 1913 г. да се възстанови с малки поправки.

Румъно-Българската граница, очертана от  Букурещкия мирен договор, откъсна от България територии, населени почти исключително с турци и българи – 122 000 турци, 112 000 българи, 10 000 татари и 7 000 румъни. В продължение на повече от едно поколение време, населението от едната или другата страна на границата от 1878 г. се е примирило със създаденото положение. Ето защо е желателно тази стара граница да бъде възобновена с малки поправки. (Виж карта 18 а.)

Възраженията, които Румъния би представила, ще се явят неоснователни поради другите й богати придобивки.

 

Том V

Документи

(Стр. 144)

Документ № 339

Паметна бележка на Отоманската либерална партия

… Град Одрин: турци - 49 000 души; гърци - 23 000 души; арменци - 11 000 души; българи - 22 000 души; разни - 16 000 души. Всичко 121 000 души …

 

Том VІ

Документи

(Стр. 284)

Документ № 471

Цариградската област и гръцките искания

На карта № 19 червената линия на северозапад от Проливите е границата между Гърция и България, препоръчана от Гръцката териториална комисия, в случай че черната линия - на север от Мидия до Сароския залив -, е границата на Цариградската държава…

(Стр. 285)

Никоя комисия не е разглеждала въпроса за Цариградската държава и нейните граници. Черните линии показват  границите, препоръчани от нашия отдел в началото на януари 1919 година. Поради причините, посочени по-долу, препоръчвам да се измести европейската граница на запад до синята линия. На европейска територия броят на населението (в хиляди) е показан на следната таблица:

 

Турци-Гърци-Арменци-Българи-Евреи-Всичко

Цариград - 385-153-150-4-4-874

До черната линия  - 85-151-17-5-47-269

До синята линия - 150-150-…-50-…-350

1. Цариградската държава ще се нуждае от допълнителна площ за своите доставки, които подлежат на бърза развала, като прясно месо, млечни продукти, зеленчуци, плодове и т.н.

2. Смесеното население на допълнителната площ ще бъде по-добре да се намира под една незаинтересована власт, отколкото под гръцки надзор.

3. …

4. България би имала обща граница с Цариградската държава и обратно...

 

Том Х

 

(Стр. 284)

Доклад на комитета за гръцките териториални претенции

6 март 1919 г.

Състав:

Съединените Щати - д-р У. Л. Уестърмен, д-р К. Дей.

Британска империя - Негово превъзходителство сър Роберт Бордън (подпредседател), сър Ейр Кроу.

Франция - Жюл Камбон (председател), Гу.

Италия - де Мартино, полковник Кастолди.

Присъстували още: от Британската империя - Харолд Никълсън; от Франция - Ларош, Краевски; от Италия - Гали, капитан Конз.

Призовани бяха следните свидетели: за Гърция – Венизелос … За гърците от Тракия - Вамвакас (депутат от Деде Агач в Турския парламент), Антониадес (депутат от Одрин).

(Стр. 285)

Определение на задачите

"Въпросите, които са повдигнати на Мирната конференция от г-н Венизелос относно гръцките териториални интереси, ще бъдат отнесени за проучване в първа инстанция от една комисия от експерти, съставена от по двама представители от Съединените Щати, Британската империя, Франция и Италия.

Комитетът ще има задължение да редуцира въпросите за разрешаване до възможно най-малките размери и да представи препоръки за едно справедливо уреждане на въпросите.

Комитетът се упълномощава да се допита до представителите на заинтересованите народи".

Доклад

1. Северен Епир.

2. Тракия

(Стр. 287-289)

А. Западна (Българска) Тракия

Предложение

Делегациите на Съединените Американски Щати, Британската империя и Франция се съгласяват по принцип да приемат гръцките искания с известни малки поправки, както е показано това на картата. (Границата, предложена за Източна и Западна Тракия, ще зависи по необходимост от големината на територията, отстъпена за зоната на Цариград, и може да претърпи неограничени промени след установяването на границите на въпросната зона.

Делегацията на Съединените Американски Щати си запазва правото да измени границата, която одобрява, съобразно с предложението, което може да се направи относно територията на Източна Тракия.)

Италианската делегация, която по принцип е съгласна, прави известни резерви (виж Приложение № 3).

Мотивировка

След като прегледа съществуващите статистически данни, Комитетът е на мнение, че немюсюлманското население на Българска Тракия е в по-голямата си част гръцко, отколкото българско. Следователно, етническите претенции на Гърция са по-силни от тези на България.

Според сведенията, представени на Комитета, изглежда, че турското население в Западна Тракия би приело с по-голяма готовност гръцкия суверенитет, отколкото този на България.

Комитетът проучи също така въпроса, дали отстъпването на Западна Тракия на Гърция няма да доведе до икономическо поробване на България. Делегатите на Съединените Американски Щати, Британската империя и Франция, имайки предвид формалното задължение, поето пред Комитета от г-н Венизелос, че гръцкото правителство ще даде на България гарантиран излаз на Егейско море през Кавала, Солун или Деде Агач и че, ако България пожелае, ще построи железопътна линия от Кавала до българската граница, се съгласяват, че присъединяването на Западна Тракия към Гърция няма да накърни жизнените икономически интереси на България. Също така се изразява и убеждението, че разположението и естественият характер на пристанището Деде Агач са такива, че последното никога не може да има съществена търговска стойност за България и че от друга страна отварянето на Проливите ще позволи в бъдеще свободното движение до и от българските пристанища Варна и Бургас.

Следователно, Комитетът единодушно дава съгласието си за отстъпването на Западна Тракия на Гърция, като италианските делегати правят особени резерви, включени в Приложение № 3.

Американските, британските и френските делегати се съгласяват освен това гръцко-българската граница в този район да бъде прокарана така, както е показано това на карта І. Британските и френските делегати приемат уверенията на делегатите на Съединените Американски Щати, че малките поправки, предложени от тях по линията на г-н Венизелос (показани на картата със зелено) не са такива, които да прекъснат икономическите съобщителни линии по долината на р. Арда.

 

(Стр. 289-290)

Б. Източна (Турска) Тракия

Предложение

Американската, британската и френската делегации се съгласяват по принцип да възприемат гръцките искания с известни малки поправки, показани на картата (Вж. карта I).

Италианската делегация, която по принцип е съгласна, прави известни резерви (Вж. Приложение № 4).

Мотивировка

Като прави тази препоръка, Комитетът изхожда от хипотезата, че Цариград, Мраморно море и Проливите ще бъдат конституирани от Върховната конференция като отделна зона и че самата конференция ще установи северната граница на тази зона. Следователно линията, препоръчана от Комитета, ще засяга по необходимост въпроса, дали гърците ще трябва да получат излаз на Черно море, тъй като конференцията, в случай че намери този излаз за нежелателен, може да отстрани Гърция от черноморското крайбрежие чрез поставянето на най-северната точка по линията Енос-Мидия някъде по южната българска граница, а не на Мидия.

Като изхожда от това предположение, Комитетът единодушно се съгласява да признае справедливостта на гръцките искания за онази част от Турска Тракия, която може да остане извън отделната зона на Цариград. Американската, Британската и Френската делегации се съгласяват относно съединителната линия, показана на карта I.

Италианската делегация, като се съгласява по принцип, прави особени резерви, които се съдържат в Приложение № 4.

Същевременно Комитетът държи да отбележи, че е получил от г-н Венизелос пълни и формални уверения, че гръцкото правителство ще зачита внимателно и ще протежира религиозните, културните и гражданските права на мюсюлманските общини и ще даде всичката необходима закрила на мюсюлманските свещенни места и джамии. Подобни уверения ще бъдат дадени и на другите неправославни малцинства. Тези уверения трябва да бъдат гарантирани чрез подходящи постановления в договора за мир.

3. Мала Азия …

4. Островите …

 

Приложение № 3

Италианските резерви относно Българска Тракия

(Стр. 298-299)

Относно Западна Тракия Италианската делегация поддържа становището, че гръцкото мнозинство от крайбрежната област трябва да бъде взето под внимание, но че в същото време не трябва да бъдат пренебрегвани етническите съображения, които в по-голямата част от изисканата територия са неблагоприятни за гърците, нито пък икономическите съображения.

Не трябва да се забравя, че географският състав на тази област не позволява прокарването на границата да стане по друг начин, освен по гребените на Картал Даг и Токаджик Даг.

По принцип Италианската делегация споделя желанието на другите делегация да се удовлетворят до известна степен исканията на г-н Венизелос. При все това обаче тя е на мнение, че съществуват основателни причини за по-подробно разглеждане на въпроса.

Разрешението (на въпроса-бел. прев.) трябва да се ограничи в една поправка на границата, като пристанището на Деде Агач трябва, да бъде оставено в български ръце. С оглед на стопанските нужди на България това представлява по-добро разрешение на въпроса, отколкото кое да е друго. С това уреждане на въпроса цяла Източна Тракия ще бъде включена в отделната Цариградска държава.

Освен това може да се добави също така, че според представените от г-н Венизелос статистически данни българите представляват мнозинство в района на Деде Агач по отношение на гърците.

Париж, 1 март 1919 г.

 

Приложение № 4

Италианските резерви относно Източна (Турска) Тракия

(Стр. 299-300)

По въпроса за гръцките искания относно Източна Тракия Италианската делегация намира, че тъй като е възможно Цариград да бъде обособен в отделна държава, би било добре да се вземат в съображение следните хипотези:

Цялата тази област да бъде включена към територията, определена за Цариград.

Значителна част от тази област да бъде включена в определената за Цариград територия, в резултат на което ще се получи топографска аномалия между нейната и българска граници.

Границите, определени за Цариград, да оставят една достатъчно широка за използуване териториална зона между тези граници и българската граница.

Относно последния случай италианската делегация би желала да привлече вниманието на Комисията върху особения интерес, свързан с бъдещето на населението и с въпроса за Одрин.

От отговорите, дадени на поставените от Италианската делегация въпроси относно гръцкото становище за етническите права на негръцкото население и религиозните институции, се вижда, че Комисията не си е изяснила каква съдба очаква тези хора.

Изглежда, че различните кратки постановления на гръцкия закон относно ограничения брой мюсюлмански поданици, които в предишното гръцко кралство съставляваха незначително малцинство, не съответствуват на този особен и доста важен случай, защото тук се касае до въпрос за значителен брой турци, българи, евреи и т.н., които ще бъдат включени в новите граници.

Италианската делегация получи също така апел от населението на тази област, с който се иска окупацията да бъде извършена от други, негръцки войски.

Париж, 1 март 1919 г.

 

Приложение № 6

А …

Б. Проект за граница между България и Гърция

Международна карта 1:1 000 000, лист Цариград (север К 35), 1918 г.

(Стр. 303-304)

В западния си край предложената граница започва от сега съществуващата граница от пункт с приблизително 41° 22 северна ширина и 24° 45 източна дължина. От този пункт тя следва гребена от височини, който води към водораздела на р. Арда от една страна и басейните на Куру Чай и Сенгудлу Су - от друга. Тя следва по този водораздел до един пункт, разположен на около три км източно от Егридере и с приблизителни координати 41° 34 северна ширина и 25° 11 източна дължина. Оттук тя слиза по талвега на долината, в която текат притоците на Сенгудлу Су, и следва тази долина, докато стигне гореспоменатата река на около два км. източно от Български Балабан. След това линията следва по талвега на Сенгудлу Су до вливането й в Арда и продължава надолу по талвега на Арда. Границата оставя талвега в един пункт с приблизително 25° 32 източна дължина — на около 1 км под вливането на един голям приток. След това линията следва по един второстепенен водораздел с обща североизточна посока до главния Марижко-Ардински водораздел, който тя достига в точка с приблизителни координати 41° 42 северна ширина и 25° 34 източна дължина. След това границата следва по този водораздел приблизително източно от един връх, разположен близо до източния край на Баш Тепе Даг с приблизителни координати 41° 42 северна ширина и 26° 06 източна дължина. Тя следва по талвега на една рекичка, която тече с приблизително направление изток-североизток, пресича пътя от Исър Мустафа Паша към Адагали и продължава успоредно с него, докато пътят и рекичката едновременно пресекат железопътната линия. Границата продължава да следва по този талвег в направление изток-югоизток до един пункт, разположен северно от железопътния мост при Чермен. Тук тя свръща на север и следва по талвега на Марица, който среща западно от един северен завой. Тя следва талвега на Марица по долното течение до един пункт с приблизително 26° 20 източна дължина. Оттук тя продължава два км в северно направление. Достигайки линията по турско-българското споразумение от 1915 година, тя се насочва приблизително на север-североизток до талвега на една долина, водеща близо до източната страна на Искудар. От този пункт източно от Искудар границата оставя този талвег и върви около 14 км в източно направление, докато стигне водораздела непосредствено западно от Тунджа. След това тя свръща на север-североизток и следва по талвега на тази река, която достига приблизително в 41° 50 северна ширина и 26° 36 източна дължина. След това линията следва по талвега нагоре срещу течението на реката до сегашната турско-българска граница и съвпада с тази граница в един пункт на Странджа Даг (42° 04 северна ширина и 27° 09 източна дължина), от където следва по вододела между Черно и Егейско море с общо югоизточно направление, като оставя Ковчас и Гедеге в България. При отметка 1031 границата оставя главния вододел и следва в източно направление до второстепенния вододел, който представлява южната граница на речния басейн, където е разположен Самоков. Границата достига брега на Черно море при един нос с приблизително 41° 46 северна ширина.

В. …

 

Приложение № 7

Договор за мир с България. Българска граница (Тракия)

(Стр. 307-310)

Чл. 1

България се отказва в полза на Гърция от всички свои права върху територията, разположена на юг от следната линия, която ще образува южната граница на България в този район:

(Следва описанието на граничната линия. В текстуално отношение това описание е съвършено еднакво с описанието, направено по-горе, вследствие на което нарочно се изпуща - бел. прев.)

…  Петнадесет дни след влизане в сила на настоящия договор ще бъде образувана една комисия от седем члена, пет от които ще бъдат посочени от съюзните и обединени сили, един от Гърция и един от България, за да определи на самото място описаната по-горе гранична линия.

Гърция ще бъде пълна господарка на тази територия.

Чл. 2

Гърция се задължава да даде на България излаз на Егейско море при Кавала, Солун или Деде Агач - по избор на българското правителство -, и под надзора на петте съюзни и обединени сили да й даде нужните улеснения, за да може тя да използува избраното пристанище и да има свободни търговски съобщеният с Егейско море.

Изборът на българското правителство трябва да бъде направен в срок от три месеца.

Чл. 3

Под надзора на петте съюзни и обединени сили Гърция се задължава да защищава и покровителствува добросъвестно гражданските, училищните и религиозните права на всички общини, числящи се към друго, не източноправославно, християнско вероизповедание или към която и да е друга религия, особено мохамеданската, и да дава нужното покровителство на техните сгради, религиозни заведения, училища и болници, особено на джамиите и свещените места на исляма.

Чл. 4

Гърция се съгласява - под надзора на петте съюзни и обединени сили -, да вземе необходимите мерки за защита на особените интереси на народностните и религиозните малцинства.

Чл. 5

След влизане в сила на настоящия договор българските поданици, които имат постоянното си местожителство в отстъпената от България на Гърция територия, ще добият ipso facto гръцко поданство и ще загубят българското си поданство.

Обаче българските поданици, които са се преселили в тази територия след 1 януари 1913 година, няма да добият гръцко поданство, освен със специално разрешение на гръцкото правителство.

Чл. 6

Българските поданици, по-възрастни от 18 години и на постоянно местожителство в българската територия, отстъпена на Гърция, ще имат право до оптират за българско поданство в един период от две години: след влизането в сила на настоящия договор.

Опцията, направена от мъжа, ще важи за съпругата, а опцията на родителите ще важи за техните деца, по-малки от 18 години.

Всички лица, които са използували горното право на опция, ще трябва в течение на следващите 12 месеца да преместят местожителството си в България. Те имат право да запазят недвижимите си имущества, които са притежавали в отстъпената територия, преди упражнението на правото за опция.

Те могат да вземат със себе си движимото си имущество от всякакъв вид. Във връзка с пренасянето на подобно имущество няма да им бъде събирано никакво вносно или износно мито.

Чл. 7

(С резерва предвид решенията, които ще бъдат взети от Комисията за отговорностите и наказанията).

Никой жител на отстъпената българска територия не ще бъде преследван - нито лично, нито неговото имущество -, поради неговите политически или военни деяния през време на войната, освен ако това е предвидено в постановленията на настоящия договор въз връзка с отговорностите, произлизащи от сегашната война.

Чл. 8

(С резерва предвид решенията, които ще бъдат взети по турските финансови въпроси)

Характерът на финансовите задължения на България, които ще бъдат поети от Гърция, както и всички други въпроси, произлизащи от прехвърлянето на територията, което е предмет на настоящите постановления, ще бъдат уредени със специални разпореждания.

 

Том XI

Комисия за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците.

Доклади и пр., представени от Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците на Върховния съвет на Съглашението. Членове на комисията:

Хенри Хуайт, Д. Х. Милър (заместен от М. О. Хъдзън) - Съединени Американски Щати; Артър Л. Сифтън (подпредседател), сър Х. Л. Смит, бригаден генерал Х. О. Манс – Великобритания; Клавей, Андре Вайс - Франция; С. Кресни (председател), Г. де Мартино – Италия; Адачи, полковник Сато - Япония и пр., и пр. Коромилас — Гърция; Н. Мишу — Румъния; А. Трумбич - Сърбия.

 

Отдел III - Железници

Глава 1 - Излаз на България на Егейско море

(Стр. 113-114)

Член 24

Гърция ще даде на България свободен излаз на Егейско море при следните условия;

1. Гърция ще даде на България под наем едно пространство в пристанището на Кавала или Деде Агач, като се оставя България да направи своя избор в срок от една година от влизането в сила на настоящия договор.

Това пространство ще образува една отделна и свободна зона за пряко транспортиране на стоки, произходящи, предназначени или минаващи транзит през България.

Един специален договор между Гърция и България ще определи границите на това пространство, неговото организиране, експлоатация - изобщо всички условия за неговото използуване, включително и наема. В случай на разногласие решението ще бъде взето от една комисия, състояща се от по един делегат на Гърция, България и Великобритания.

Тези условия могат да се ревизират всеки десет години по същия начин.

2. Ако избраното пристанище бъде Кавала, Гърция ще построи и поддържа една железопътна линия, която ще дава приемливи улеснения на трафика между Кавала и един пункт на българската граница; при изпълнение на това условие Гърция има право да използува част от съществуващите железници. Споменатият по-горе пункт ще бъде определен по взаимно съгласие между Гърция и България. В случай на разногласие той ще бъде определен от една комисия, съставена по същия начин, както е съставена комисията, упомената в параграф 1.

3. Правото на свободен транзит между България и упоменатото в параграф 1 пристанище ще бъде дадено на лицата, стоките, колите, вагоните и пощенските вагони, които минават през гръцка територия, включително и териториалните води. Такива лица, стоки, коли, вагони и пощенски вагони ще бъдат доставени по отношение на таксите, улесненията, ограниченията и пр. в същото благоприятно положение,  както това на лицата, стоките, колите, вагоните и пощенските вагони от гръцки или на най-облагоприятствуваната нация произход, изходен пункт, внос или собственост.

Всички такси, наложени на гръцка територия върху транзитния трафик между България и гореспоменатото пристанище, ще бъдат умерени и с оглед условията на трафика.

Транзитните тарифи, които изисква билети или товарителници, ще бъдат определени по желание на едно от двете правителства.

Стоките, които минават транзит, ще бъдат освободени от митнически или други такси.

Свободата на транзита се разпростира и върху телефонните и телеграфните служби, които няма да съберат други такси, освен за направените услуги.

 

(Стр. 131)

[Отдел] Х.

Доклад от 28 юли 1919 г., представен на Мирната конференция от Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците относно измененията на членовете, представени за поместване в Мирния договор с България.

На 21 юни Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците представи текста на клаузите, които трябва да бъдат поместени в Мирния договор с България. След тази дата обаче комисията възприе следните изменения: …

(Стр. 134-135)

Член 24

В заседанието си на 24 юли Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците отново разгледа въпроса за свободния излаз на България на Егейско море, който въпрос бе наново повдигнат пред тази комисия с едно писмо от 10 юли на главния секретар на Мирната конференция.

Комисията не счита, че трябва да се промени състава на предвидената в този член комисия. В качеството си на технически колектив - както в миналото -, тя иска да избегне влиянието на чисто политическите съображения, въпреки възраженията на френската делегация. За да покаже по-ясно становището си и целта на своята работа, тя предлага едно малко допълнение към приетия текст. Това допълнение определя представителите да бъдат избирани измежду техническите експерти по транспортното дело. Ако това допълнение обаче не изпълни изискванията, предявени в бележките, които съпровождат споменатото по-горе писмо, комисията е на мнение, че този въпрос трябва да бъде разрешен от политическо лице на Мирната конференция.

Дори нещо повече. Комисията счита, че от нея не зависи включването на пристанището на Солун измежду онези пристанища, чрез които на България се дава излаз на море при особени условия. В същност, Гръцката делегация разясни, че Гърция винаги с готовност е давала и ще даде на България - както и на всяка друга страна -, свободен транзит през Солун. От друга страна Гърция счита, че е невъзможно (по този въпрос тя е поддържана и от комисията) да даде същите особени улеснения във вече претовареното Солунско пристанище едновременно и на Сърбия, която използува това пристанище още от 1913 година, и на България при сегашните обстоятелства, когато България не е свързана с това пристанище с пряка железопътна линия, която да не минава през Сърбия.

Въпреки това - в пълно съгласие с Гръцката делегация -, комисията признава необходимостта да се осигури на България свобода на транзита за нейния трафик през пристанището на Деде Агач, докато бъдат приложени особените благоприятни за нея мерки, предвидени в член 24.

И така, комисията възприе следните допълнения към член 24:

Четвърти параграф: След думите "един делегат от България и един делегат от Великобритания" да се прибави: "които ще бъдат избирани измежду техническите експерти по транспортното дело."

Шести параграф: След думите "внос или притежание" да се прибави “на трафика, който минава през пристанищата, които са разположени по Северния бряг на Егейско море."

В края на члена да се прибави следният нов параграф: "Ако избраното пристанище бъде Кавала, то през времето, което би предшествувало гореспоменатия договор, и докато железопътната линия и другите улеснения са в строеж, на България се дава правото на свободен транзит за нейния трафик в определения по-горе смисъл през пристанището на Деде Агач."…

Коромилас - подпредседател.

Париж, 28 юли 1919 година.

 

Том XII

Комисия за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците.

Протоколи на заседанията на комисията.

Протоколи за 29-то заседание.

4 юни 1919 година, 10 часа предобед.

Председателствува г-н Коромилас (председателят отсъствува).

Присъствуват: Хенри Хуайт, Манлей О. Хъдзън (замества Дейвид Хънтър Милър) - Съединени Американски Щати. Полковник Хеникер (замества сър Х. Левелин Смит), майор Грейг (замества генерал Манс) - Британска империя. Клавей, Андре Вайс - Франция. Де Мартино, Синигалия (замества Креспи) - Италия. Адачи, полковник Сато - Япония. Хости (замества Зегерс) - Белгия. Стефанеску (замества Мишу) - Румъния. Трумбич - Сърбо-Хърватско-Словенска държава. Занкас (замества Крамар) - Чехословашка република.

... След това председателят откри разискванията по клаузите, които ще бъдат включени в Мирния договор с България.

(Стр. 160-161)

Полковник Хеникер предложи да се помести в Мирния договор с България следния член:

"С цел да се даде излаз на България на море, Гърция се задължава:

1. Да даде на България под наем за срок от 50 години територия в едно от пристанищата - Кавала или Деде Агач - по избор на България - в срок от една година след като договорът влезе в сила. Тази територия ще бъде поставена под общия режим на свободните зони за местен транзит на стоки, произхождащи или предназначени за България или минаващи транзит през страната. Границите на тази територия, в едно с всички въпроси по нейното устройство, снабдяването й със съоръжения и въобще нейното използуване (включително и сумата за наема) ще бъдат определени по споразумение между Гърция и България. Ако не се постигне споразумение, тези въпроси ще бъдат разрешени от комисия, съставена от един гръцки делегат, един български делегат и един делегат на Великобритания. Гореспоменатите условия ще могат да бъдат изменявани всеки десет години по същия начин.

2. Ако избраното пристанище бъде Кавала, да построи и поддържа на своя сметка железопътна линия, която да дава подходящи улеснения за трафика между Гърция и един пункт на българската граница, избран от България със съгласието на Гърция. При липса на споразумение този пункт ще бъде определен от комисия, подобна на споменатата в параграф 1.

3. Да даде свободен транзит на пътници, стоки, вагони, коли и пощенски вагони през гръцка територия между България и избраното пристанище (включително и териториалните води) и да третира всички такива пътници, стоки, вагони, коли и пощенски вагони по отношение на таксите, улесненията, ограниченията и други подобни по такъв начин, както тия на Гърция, или която и да е по-облагоприятствувана нация."

"Всички такси, наложени на гръцка територия върху транзитния трафик между България и избраното пристанище, ще бъдат умерени и с оглед на условията на трафика. По желание на България между България и избраното пристанище ще бъдат издавани транзитни товарителници. Стоките, които минават транзит, ще бъдат освободени от всякакви мита и налози."

"Свободата на транзита ще се разпростира и върху пощенските, телефонните и телеграфни служби."

Говорейки от страна на Гръцката делегация, председателят заяви, че въпросната клауза е резултат на обещанието, което Гърция е дала доброволно още в началото на Мирната конференция, за излаз на България на Егейско море за търговски цели, в случай че България бъде териториално откъсната от морето. Гърция приема тази клауза, макар че тя едва ли би могла да изкаже задоволство от поведението на България спрямо Гърция и нейните поданици. Гръцката делегация обаче поиска няколко формални допълнения към така предложения текст.

Г-н Клавей предложи текстът на тази клауза да бъде изменен по такъв начин, че да се подчертае фактът, че Гърция е дала доброволно специални улеснения на България.

Решено бе редактирането на окончателния текст да бъде поверено на британските и на гръцките делегати…

 

Протоколи за 33-то заседание.

17 юни 1919 година, 3 часа следобед.

Председателствува г-н Коромилас.

(Стр. 186)

Присъствуват: Хенри Хуайт, Манлей О. Хъдзън (замества Дейвид Хънтър Милър) — Съединени Американски Щати. Полковник Хеникер (замества сър Хуберт Левелин Смит), майор Грейг (замества генерал Манс) - Британска империя. Клавей, Андре Вайс -Франция. Креспи, Синигалия (замества де Мартино) — Италия. Адачи, полковник Сато – Япония. Хости (замества Зегерс) - Белгия. Коромилас - Гърция. Касперски - Полша. Подковник Нортон де Матос - Португалия. Стефанеску (замества Мишу) - Румъния. Трумбич - Сърбо-Хърватско-Словенска държава. Крамар - Чехословашка република.

(Стр. 190-191)

Председателят откри разискванията по клаузите, които трябва да бъдат включени в Мирния договор с България. ... Член 24 бе премахнат, като незасягащ България... Решено бе да се помести един член, изработен от Британската и Гръцката делегации относно българския излаз на Егейско море (Виж Приложение І) ... Г-н Хуайт отбеляза, че от предложената клауза се подразбира, че територията на Деде Агач е вече дадена на Гърция, а това нещо комисията не знае официално.

Г-н Коромилас заяви, че клаузата е излишна, ако Деде Агач не бъде даден на Гърция, тъй като тогава България ще има излаз на море.

Решено беше да се разясни в писмото, с което се изпращат проектоклаузите за поместване в договора с България, че постановленията на члена относно българския излаз на Егейско море са били изработени при предположение, че Западна Тракия ще бъде отстъпена на Гърция...

 

(Стр. 198-200.)

Анекс I към протоколите на 33-то заседание.

Нов член (24), предложен от Британската и Гръцката делегации относно българския излаз на море.

Гърция ще даде на България излаз на Егейско море при следните условия:

1. Гърция ще даде на България под наем за срок от 50 години територия в едно от двете пристанища - Кавала или Деде Агач - като се предостави на България да направи своя избор в срок от една година от влизането в сила на настоящия договор.

Тази територия ще образува една свободна зона и ще бъде определена за пряк транзит на стоки, произхождащи, предназначени или минаващи транзит през България.

Със специално споразумение между Гърция и България ще се определи границата на тази територия, нейните съоръжения, използуване и изобщо всички условия за нейното използуване, включително и размера на наема. В случай на разногласие, решение ще бъде взето от една комисия, състояща се от по един делегат на Гърция, един делегат на България и един делегат на Великобритания.

Тези условия могат да се ревизират всеки десет години по същия начин.

2. Ако избраното пристанище бъде Кавала, Гърция ще построи и поддържа една железопътна линия, която да дава сносни улеснения на трафика между Кавала и един пункт на българската граница. При изпълнението на това условие Гърция има право да използува част от съществуващите железопътни линии. Споменатият по-горе пункт ще бъде определен по взаимно съгласие между Гърция и България. В случаи на разногласие, той ще бъде определен от една комисия, съставена по същия начин, както е съставена комисията, спомената в параграф 1.

Правото на свободен транзит ще бъде дадено на лицата, стоките, колите, вагоните и пощенските вагони, които прекосяват гръцката територия, включително и териториалните води, между България и споменатото в параграф 1 пристанище. Такива лица, стоки, коли, вагони и пощенски вагони ще бъдат поставени по отношение на таксите, улесненията, ограниченията и пр. в същото благоприятно положение, както онова на лицата, стоките, вагоните и пощенските вагони от гръцки или на най-облагоприятствуваната нация произход, отправен пункт, износ или собственост.

Всички наложени на гръцка територия такси върху транзитния трафик между България и гореспоменатото пристанище ще бъдат умерени и с оглед условията на трафика.

Транзитните тарифи, които изискват билети или товарителници, ще бъдат определени по желание на едно от двете правителства. Стоките, които минават транзит, ще бъдат освободени от митнически или други такси.

Свободата на транзита се разпростира и върху телефонните и телеграфните служби, които няма да събират други такси, освен онези за направените услуги.

 

(Стр. 200-201)

Анекс към член 24.

Общ режим на свободните зони.

От влизащите или излизащите от свободната зона стоки няма да се събира никакво вносно или износно мито, освен предвиденото по-долу.

От параходите и стоките, които влизат в свободната зона, ще се събират установени налози, които ще покриват разноските по управлението, издръжката и подобрението на пристанището, както и такси за използуването на различни съоръжения, при условие, че таксите ще бъдат умерени, съобразно с направените разходи и че ще бъдат събирани според началата на равенството, осигурено с член 7 на настоящия договор.

От стоките няма да се събират други такси, освен статистическото мито, което не може да надвишава по стойност едно на хиляда и което ще бъде предназначено изключително за посрещане на разноските при съставяне на отчетите за трафика на пристанището.

Дадените улеснения за постройка на складове, опаковане и разопаковане на стоки ще бъдат в съгласие с търговските изисквания в момента. Всички стоки, които могат да бъдат консумирани в свободната зона, ще бъдат освободени от мито, събирано под формата на акциз или под някяква друга форма, освен от предвиденото по-горе статистическо мито. Във връзка с постановленията на настоящия член няма да се прави разлика между лицата, принадлежащи на различни народности или между стоките от различен произход или предназначение.

Вносни мита могат да бъдат събирани от стоки, които напускат свободната зона и са предназначени за консумация в страната на чиято територия е разположено пристанището. Обратно, износни мита могат да се събират от стоки, които идват от тази страна и се внасят в свободната зона. Тези вносни и износни мита ще бъдат събирани на същите начала и в същите размери, както митата, събирани на другите митнически граници на заинтересованата страна.

 

(Стр. 247-248)

Протоколи за 38-то заседание (12 юли 1919 г.)

Анекс I към Протоколите на 38-то заседание.

Писмо от главния секретар на Мирната конференция по въпроса за излаза на България на Егейско море.

Мирна конференция, Главен секретариат.

Ке д`Орсе, Париж, 10 юли 1919 година.

До председателя на Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците.

Главният секретариат на Мирната конференция има чест да съобщи с настоящето на Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците една нота на Френската делегация и една нота на Италианската делегация относно режима на пристанищата, чрез които на България ще бъде даден излаз на Егейско море.

Главният секретариат ще бъде много признателен, ако председателят на Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците има любезността да постави този въпрос пред комисията и да уведоми Върховния съвет за взетите решения във връзка с него.

 

(Стр. 248-249)

Приложение I към Анекс I на Протоколите на 38-то заседание.

Нота

Френска делегация, Париж, 25 юни 1919 година.

Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците е предложила да се възприеме едно практическо разрешение, в случай че България бъде лишена от Българска Тракия, което разрешение би й гарантирало излаз на някое пристанище на Егейско море (Кавала иди Деде Агач) и използуването на пряка железопътна линия.

Ако не се постигне съгласие между гърци и българи, въпросното разрешение ще бъде гарантирано и уредено от една международна комисия. От чисто техническа гледна точка Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците е предложила тази комисия да бъде съставена от трима члена (един гръцки, един български и един английски представител).

Понеже по своя характер въпросът е политически, необходимо е да се вземат мерки срещу евентуални обвинения от страна на Гърция или България в случай, че арбитражът бъде възложен само на една велика сила. Освен това трябва да се има предвид фактът, че Франция, наравно с Англия, е гарантка на Гърция по договорите от 1832 и 1863 година и че, следователно, тя трябва да бъде също така представена. Най-после очевидно е, че безпристрастието на комисията ще бъде гарантирано от присъствието не само на делегатите на съответните сили, но и на един делегат от една съвършено незаинтересована сила, каквито са Съединените Американски Щати.

В такъв случай спомената комисия ще се състои от пет члена (един състав, който ще позволи да се получава мнозинство), а именно: един гръцки, един български, един английски, един френски и един американски представител.

 

(Стр. 249)

Приложение II към Анекс I на Протоколите на 38-то заседание.

Италианска делегация на Мирната конференция. Хотел "Едуард VII", Париж, 7 юли 1919 година.

До главния секретар на Мирната конференция - Ке д`Орсе.

С настоящето Италианският секретариат при Мирната конференция има чест да препрати на Главния секретариат на Мирната конференция - във връзка с неговата нота от 1 юли -, една нота от Италианската делегация относно режима на пристанищата, чрез които на България ще се даде излаз на Егейско море.

 

(Стр. 249-250)

Допълнително приложение към Приложение II на Анекс I към Протоколите на 38-то заседание.

Италианска делегация на Мирната конференция. Хотел "Едуард VII", Париж, 6 юли 1919 година.

По време на разискванията за свободен излаз на България на Егейско море, Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците реши, че посредством едно специално съглашение между Гърция и България трябва да се установят главните условия по този въпрос. В случай, че не се постигне съгласие, една съставена от по един делегат на Гърция, България и Великобритания комисия ще определи условията (член 24).

В една нота от 25 юни до Главния секретариат на конференцията Френската делегация, като че ли внушава тази комисия да има власт да гарантира и приложи режима, който ще бъде установен, като следователно предлага в нея да участвуват един френски и един американски делегат.

Италианската делегация е на мнение, че само онези сили от комисията, предвидена в член 24 за постигане на споразумение между Гърция и България, могат да определят условията за свободен излаз на море.

Това решение прилича във всяко отношение на решението, прието с оглед на режима на пристанищата Хамбург и Щетин. Следователно Италианската делегация няма да представи възражения. В случай обаче, че се измени съставът на въпросната комисия или пък в случай, че тя бъде упълномощена да гарантира или да приложи условията, определени от комисията, един италиански делегат ще трябва да участвува в нея наравно с другите делегати.

Наистина по този въпрос всички сили са равноправни, тъй като обсъжданият режим е резултат на решенията, взети единодушно от всички тези сили.

В същото време Италианската делегация привлича вниманието върху факта, че член 24 само споменава пристанищата Кавала и Деде Агач, докато във формално поето от г-н Венизелос задължение пред комисията, натоварена с разучаването на териториалните въпроси по отношение на Гърция, е споменат също така и Солун. България не може да бъде лишена предварително от възможността да спре избора си на това пристанище, още повече, че Кавала, който населен пункт не е пряко свързан с железопътна линия с българската железопътна мрежа, още не може да се използувала според същата комисия за териториалните въпроси по отношение на Гърция Деде Агач няма търговско значение за България.

 

(Стр. 261)

Протоколи на 40-то заседание.

24 юли 1919 година, 3 часа след обед.

Председателствува г-н Коромилас в отсъствие на председателя.

Присъствуват: Беркли, майор Грейг (замества сър Хуберт Левели Смит) - Британска империя. Андре Вайс - Франция. Синигалия (замества Креспи), майор Фиори (замества де Мартино) - Италия. Адачи, Хориучи (замества полковник Сато) - Япония. Хости (замества Зегерс) - Белгия. Коромилас - Гърция. Каракостеа (замества Мишу) - Румъния. Трумбич - Кралство на сърби, хървати и словени. Ваврека (замества Крамар) - Чехословашка република. …

 

(Стр. 282-267.)

Председателят откри разискванията по въпроса за българския излаз на Егейско море. Той припомни на събранието, че е било получено писмо от главния секретар на Мирната конференция, с което се моли комисията да разгледа клаузите, които дават на България излаз на Егейско море. (Вж. Анекс I към Протоколите на 38-то заседание). Френската делегация на Мирната конференция намира, че комисията е пропуснала да вземе под внимание политическия характер на въпроса. Задачите на Комисията за международния режим на пристанищата, водните пътища и железниците са обаче главно технически. Комисията никога не се е занимавала с политически въпроси. По отношение на българския излаз на Егейско море тя не е имала намерение да действува по друг начин, освен като комисия от технически експерти. Комисията може да измени проекта, който е изпратила, с цел да подчертае това становище, но тя не би могла да разгледа въпроса от предложеното от Френската делегация гледище.

Г-н Беркли заяви, че е напълно съгласен с това становище.

Генерал Манс също така се съгласи. За да може да стане ясно от текста, който ще бъде приет, че членовете на комисията не са се занимавали с политическата страна на въпроса при изработването му, той предложи след думите "и един делегат от Великобритания" да се прибави, "които ще бъдат инженери-експерти по въпроса за транспорта."

Председателят подкрепи британското предложение.

Г-н Вайс заяви, че Френската делегация не е имала абсолютно никакво намерение да повдига в настоящата комисия политически спор, което - според единодушното мнение на нейните членове - е извън компетентността на тази комисия. Той е на мнение обаче, че предложените промени в изразите не отговарят в достатъчна степен на справедливите възражения, дадени в нотата на главния секретар на Мирната конференция. Но за да се избягнат дълги и може би излишни разисквания, Френската делегация предлага комисията да избягва да се занимава по какъвто и да е начин с политическата страна на въпроса и в такъв случай ще трябва да отнася тези въпроси до Върховния съвет на Съглашението.

Беше решено проектът, заедно с предложеното от Британската делегация допълнение, да бъдат представени на Върховния съвет на Съглашението.

Говорейки от името на Гръцката делегация, председателят предложи да се прибавят към шестия параграф след думите "внос или собственост" думите "в трафика през пристанищата, разположени по Северния бряг на Егейско море", за да стане ясно, че едно разположено на голямо разстояние пристанище - например Патрас - по особени, свързани с износа причини, може да има по-ниска тарифа, отколкото пристанищата по Северния бряг на Егейско море.

Това бе одобрено.

Майор Фиори припомни факта, че в изпратените от главния секретар на Мирната конференция ноти е бил повдигнат въпроса дали пристанището Солун не трябва да бъде причислено към ония, където ще бъдат дадени особени права на България вследствие на поетото от г-н Венизелос задължение.

Говорейки от името на Гръцката делегация, председателят отбеляза, че в пристанището на Солун са били вече дадени специални улеснения на Сърбия, за чиято търговия те са крайно нзобходими. В действителност в пристанището има съвършено малко място. Изглежда, че е от полза както за България, така и с оглед практическите улеснения по транзита между тази страна и Гърция, да се предпочете създаването на пристанището Кавала. Освен това България не притежава сега пряк излаз в пристанището на Солун чрез нормална железопътна линия, която да не минава през сръбска територия.

Генерал Манс изтъкна, че ако избраното от България пристанище бъде Кавала, то, докато не бъдат завършени пристанището на Кавала и железопътната линия до него, на България няма да бъде дадена свобода на транзита през гръцка територия при сегашните условия на клаузата.

Председателят отговори, че клаузата, чийто проект беше разискван, дава на България особени права, независимо от свободата на транзита, която Гърция е давала винаги в миналото и ще продължава да дава по същия начин и за в бъдеще на всички страни, които желаят да търгуват с нея. България ще използува всички гръцки железопътни линии наравно с всички други народи. Излишно е да се споменава този факт в договора за мир.

Майор Фиори припомни факта, че в договора с Австрия е трябвало да бъде поместена една специална клауза, с която да се даде на Австрия свобода на транзита през Югославия и Италия с оглед на свободен излаз на Адриатическо море. Следователно по отношение на Солунското пристанище няма пречки за поместването на подобен член в договора с България.

Г-н Адачи намира, че ще е уместно да се дадат на България особени улеснения дори в пристанището на Солун, щом сега тя не може да се възползува от щедрото предложение на Гърция относно Кавала и Деде Агач, тъй като тези пристанища още не са построени.

Председателят отговори, че досега България не е имала излаз на Солун, освен през Сърбия. Освен това, ако България желае да използува Солунското пристанище, тя може да направи това като всяка друга страна, която се ползува от свободата на транзита.

Генерал Манс отбеляза, че през войната е била построена на българска територия 60 сантиметрова железопътна линия до Демир Хисар.

Председателят забеляза, че това не е линия, която може да бъде използувана за търговия.

Г-н Политис (гръцки технически делегат) каза, че в Солун, близо до митницата, има складове, които могат да използуват всички. Не можело да се прави изключение само за България. Невъзможно е да се дадат на България същите улеснения, както на Сърбия, тъй като не съществуват необходимите технически удобства. Солунското пристанище е разположено между две планини и удобното за кейове пространство е много ограничено. Гърция даде вече една част на Сърбия. Несъмнено по-късно ще стане нужда да се разшири тази част, за да се направят по-големи улеснения. Мястото, което остава, едва е достатъчно да задоволи нуждите на самата Гърция. Въпреки този факт, България никога няма да бъде изключена от Солунското пристанище, щом тя установи пряка железопътна връзка с Гърция, или дори още сега, ако може да намери начин да превозва стоките си през Сърбия, които ще бъдат приети в Солун по същия начин, както гръцките или сръбските стоки.

Генерал Манс каза, че той не е предложил за поместване в договора нищо повече от това. Той намира, че е по-добре да се каже ясно, отколкото да се подразбира, че Гърция е готова да даде на България свобода на транзита до пристанищата на Егейско море.

Г-н Синигалия отбеляза, че до известна степен България е затворена държава и като такава има право да иска особени гаранции.

Председателят отговори, че България в никой случай не е затворена държава. Напротив, тя притежава прекрасни пристанища на Черно море, което занапред ще бъде напълно свободно море. Тя е използувала пристанището на Деде Агач твърде малко, освен през време на войната като база на германски подводници. Също и от географска гледна точка полетата на България се простират към Черно море като тяхно естествено дебуше. Главните железопътни линии завършват в Бургас и Варна на Черно море. Освен това България не е имала намерение да развие своите пристанища на Егейско море по какъвто и да е начин.

Г-н Адачи изтъкна, че самият факт, че Гърция щедро дава на България излаз на Егейско море доказва сам по себе си, че като държава България не е напълно свободна, що се отнася до излаза на море.

Председателят отговори, че Гърция иска да даде излаз на България не защото последната е затворена държава, а защото ако загуби Тракия - тя се лишава и от един излаз, колкото и маловажен да е той.

Генерал Манс запита, дали Гърция е разположена да даде на България свобода на транзита през Деде Агач.

Председателят намира, че не е необходимо да се помества в договора клауза от този вид, тъй като България се ползува от свободата на транзита през Гърция по същия начин, както всички други народи.

Г-н Адачи предложи да се даде на България свобода на транзита през Деде Агач, докато се завърши пристанището, в което тя ще има особени улеснения.

От името на Гръцката делегация председателят прие това предложение.

Реши се да се помоли главният секретар да редактира в този смисъл един член.

(Г-н Андре Вайс зае председателското място вместо г-н Коромилас.)

Председателят откри разискванията по представената от Икономическата комисия клауза относно железопътните дружества, които имат концесии в България. …

Г-н  Политис (гръцки технически делегат) се опасява, да не би при прилагането на този член да се явят някои практически мъчнотии. Известни железопътни дружества са концесионери и притежават гаранции относно интересите им. В такъв случай държавата, която е гарантирала интересите, ще бъде отговорна пред споменатите дружества. Този член постановява че такива концесионери ще искат обезщетения от България, а не от държавите, които са им гарантирали интересите. Такъв случай се явява в Тракия, където има френски концесионни дружества. ...

 

Том XIII

Комитет за новите държави и за защита на правата на малцинствата.

Протоколи за заседанията на комитета.

(Стр. 45)

Седмо заседание на Комитета за новите държави

13 май 1919 година.

Анекс (А) към 7-то заседание

Г-н Бертло до сър Морис Ханки, секретар на Британската делегация.

Париж, 21 май 1919 година.

През време на своята работа Комитетът за новите държави има възможността да предвиди по време на сключването на договорите с Австрия, Унгария и България поместването на клаузи, подобни на ония, които съществуваха вече в договора с Германия относно Полша и Чехословакия.

Ние счетохме, че тези клаузи са необходими, за да се осигури защитата на правата на малцинствата.

Тук приложен Ви изпращам един печатен документ на френски и английски, който съдържа клаузите, които бяха представени на Съвета на държавните глави и на министър-председателите. Тези клаузи Ви изпращам, за да бъдат разгледани, ако Съветът желае да ги приеме, когато ще се извърши ревизията на новите договори и за да бъдат междувременно изпратени на Комитета по редактирането на договорите. …

 

(Стр. 46)

Клаузи за поместване в договора с България

Гърция приема да помести в един договор с главните съюзени и обединени сили такива условия, каквито споменатите сили счетат за необходими за защита на интересите на жителите на Гърция, които се различават от мнозинството на населението по раса, език или вяра.

Освен това Гърция се съгласява да помести в един договор със споменатите сили такива условия, каквито те намерят за необходими за защита на свободата на транзита и на справедливото третирана на търговията на другите нации. …

 

(Стр. 84)

Анекс (С) към 12-то заседание

Сър Морис Ханки до г-н Бертло.

Париж, 22 май 1919 година.

Във връзка с Вашето писмо от 21 май, към което е приложен препис на доклада на Комитета за новите държави относно клаузите за поместване в договорите с Австрия, Унгария и България, изпращам Ви препис от едно писмо до главния секретар, от което ще видите, че докладът на комисията бе одобрен и че нужното е било направено.

 

Том XIV

Протоколи за заседанията на Върховния съвет

(Стр. 176)

Секретарски бележки при разискванията в стаята на г. Пишон.

Ке Д`Орсе, събота, 1 февруари 1919 год., 3 ч. сл. пл.

Исканията на Румъния за територии. Румъния иска окупирането на Банат и Добруджа от Съюзнически войски.

Вчера, към края на срещата със сръбските представители, той поиска сръбските окупационни войски да напуснат Банат, като се заменят със съюзнически такива. В предвид характера и целта на Събранието, той не спомена за насилията, които Сръбската армия е извършила върху банатското население и които биха могли да вкоренят жестока вражда.

Каквото и да е решението на конференцията най-желателно би било тази област да се окупира от съюзнически, а не от сръбски войски.

Положението в Добруджа.

Същото се отнася и за Добруджа, където по силата на мирните условия Румъния няма право да упражнява своята пълна власт. Каквото и да е решението на конференцията тя положително не би допуснала да се отнеме една част от територията на една съюзническа държава, без тази област да се е съгласила с измененията на границата; и справедливостта налага щото Румъния да остане господарка на Добруджа.

 

(Стр. 187).

Бележки на секретаря за един разговор, воден в кабинета на Пишон в Ке д`Орсе на 3 февруари 1919 година.

Присъствуващи:

Президентът Уйлсън, Р. Лансинг.

Лойд Джордж, Балфур.

Клемансо, Пишон.

Орландо, Сонино.

Макино.

8. При това положение на разговорите на заседанието бяха допуснати г-н Венизелос и г-н Политис - членове на Гръцката делегация на Мирната конференция, придружени от техническите експерти г-н Сперанца и г-н Рентис.

Г-н Клемансо поиска г-н Венизелос да изложи териториалните искания на Гърция ...

 

(Стр. 191-197).

Венизелос: Тракия имала население от 730 000 гърци и 112 000 българи. Той схващал напълно трудностите за добивана на сигурни статистически данни, тъй като в тази област религията играела важна роля при изработването на всички статистики. Обаче той бил в състояние да даде положително доказателство, че гърците били седем пъти повече от българите. Този факт бил така ясно признат от българите, че когато през 1912 година българите се видели принудени да направят коалиция през време на изборите, за да се противопоставят на програмата на Комитета "Единение и Напредък", между Гръцкия патриарх и Българския екзарх било постигнато споразумение за разпределението на представителството между тях по такъв начин, че да се дадат седем депутатски места на гърците и едно депутатско място на българите. Освен това било постигнато и съгласие, че, в случай че и единият българин не успее да се избере, един гръцки депутат да се оттегли в негова полза. Следователно, народностният принцип трябва да бъде приложен по отношение на Тракия и България трябва да отстъпи на Гърция западния дял на Тракия. Чрез това безспорно България би загубила излаза на Егейско море, обаче това било неизбежно. Но той (Венизелос - бел. прев.) бил готов да предложи едно разрешение в полза на икономическите нужди на българите, които щели да бъдат лишени по този начин от пряк излаз на Егейско море. Въпреки че България вече притежавала превъзходни пристанища на Черно море, които, в резултат на интернационализирането на Проливите, биха станали свободни и открити, Гърция била готова да й даде търговски излаз или в Кавала, или в Солун при същите условия и със същите международни гаранции, които биха били дадени на другите страни от Централна Европа, разположени по същия начин - Унгария, Австрия, Чехословакия и пр. Той обърна внимание върху факта, че след Балканската война Гърция сключила формален договор със Сърбия, като й позволила формалното използуване за търговски цели на Солунското пристанище и на железопътната линия, която стига до него. По този начин България би имала не само своите собствени черноморски пристанища, но и свободни пътища на Егейско море. По такъв начин българските интереси биха били напълно удовлетворени. По народностни съображения обаче Тракия трябвало да бъде част от Гърция, за да й се даде възможност да спаси 2 ¾ милиона гърци, населяващи тази територия.

Границите на Тракия, за която претендирала Гърция, били следните: от връх Кула на сегашната североизточна гръцко-българска граница линията следвала течението на река Арда до вливането й в река Марица и оттам покрай турско-българската граница от 1913 година до нос Иниада на Черно море. Интересен факт било това, че предложената граница съответствувала много близко на южните граници на България, очертани от Санстефанския договор от 1878 година, който бил заместен с Берлинския договор. Този договор бил предназначен да направи всякаква отстъпки на българските  претенции. Следователно, нямало да се извърши неправда по отношение на България, ако бъдат приети тези граници. Частта от Тракия, за която претендирала Гърция, била понякога оприличавана на тесен коридор, който би довел до уязвима стратегическа граница. Неговият отговор на този аргумент би бил, първо, че този коридор имал ширина 80 километра от морето и, второ, че той бил използуван от самата Турция в продължение на 40 години като единственото място за минаване между Тракия и останалата част на Турската империя в Европа и че би бил още в ръцете на турците, ако не били техните собствени грешки. Следователно, той не би представлявал една лоша граница. Марица разделяла Тракия на две части - Източна Тракия и Западна Тракия. Западна Тракия имала население както следва: 35 000 българи, 81 000 гърци, 229 000 турци.

В тази територия мохамеданите - турци били най-многобройни, но гърците надвишавали броя на българите повече от два пъти.

В Източна Тракия, с изключение на Цариград, имало 35 000 българи, 267 000 гърци, 213 000 турци.

В тази област гърците имали по-голямо население от турците.

Г-н Лойд Джордж запита, дали така очертаната от г-н Венизелос Източна Тракия включва и Одрин.

Г-н Венизелос отговори по утвърдителен начин. Казвало се, че Балканската война била продължена, за да предостави Одрин на българите и че преговорите с Турция са били прекъснати заради това. Въпросът за населението на град Одрин заслужавал внимание в град Одрин имало 25 000 турци, 25 900 гърци, 9 500 евреи, 3 000 арменци, 300 българи.

В действителност това означавало, че в Одрин гърците имали мнозинство. По-нататък, по отношение на различните околии биха представлявали интерес и следните цифри:

1. Кааза Одрин: 41 000 гърци, 44 500 турци, 7 000 българи, З 500 арменци, 9 500 евреи.

2. Кааза Хавса: 9 000 гърци, 8 000 турци, 7 000 българи.

3. Кааза Мустафа паша: 7 000 гърци, 13 000 българи, 10 000 турци. Обаче той привлече внимание върху факта, че тази кааза не е искана от гърците. Те били съгласни тя да остане част от България, каквато е и сега.

4. Кааза Ортакьой: 14 500 гърци, 15 000 турци, 4 000 българи.

5. Кааза Узун Кюпрю: 19 000 гърци, 10 000 турци, 5 000 българи.

Като се вземат под внимание двете части на Тракия, искани сега от Гърция, и като се изключат частите, дадени на България след Балканската война, както и Цариград и други странични части, цялото население би възлизало на 348 000 гърци, 442 000 турци и 70 000 българи.

По такъв начин турците притежавали слабо мнозинство, но това мнозинство съществувало само в западната част, която фактически вече не била в ръцете на турците. В частите, които Гърция владее понастоящем, турците били положително в малцинство. Като приема, че тези територии по никакъв начин няма да бъдат завзети от Турция, той сам изразявал готовност за допитване до жителите на Западна Тракия, дали биха предпочели да се присъединят към Гърция или България. Той бил убеден, че жителите на Западна Тракия, включително и мохамеданите, които през последната война воювали на страната на българите, щели да се произнесат в полза на Гърция.

Г-н Лойд Джордж попита г-н Венизелос, по какъв начин той смята да установи желанията на мохамеданското население.

Г-н Венизелос каза, че според него предложението му трябвало да се приложи само по отношение на Западна Тракия, Източна Тракия никога не се е намирала под българска власт. Той предложи, че някой не конкретно определен представител на Великите сили, който се намира сега в София, би могъл поверително да установи схващанията на депутатите, представляващи мохамеданите от Източна Тракия. Естествено, тези депутати биха предпочели присъединяването към Турция. Но ако се изключи тази възможност, той смята за сигурно, че те биха избрали да се присъединят към Гърция.

В началото на своята реч той казал, че в Тракия имало 730 000 гърци. В дадените по-после подробни цифри гръцкото население е посочено, че възлиза на 348 000 души. Разликата се дължала на факта, че граничните земи покрай българската граница, населени от много гърци, не били искани от Гърция. В Цариград също така имало 360 000 гърци, обаче той (Венизелос - бел. прев.) не предявявал претенции за Цариград. В действителност Цариград бил гръцки град, обаче съществували толкова много големи международни интереси, свързани с мястото, че без съмнение бил необходим специален режим. Градът, заедно с достатъчен хинтерланд, трябвало да образува мандатна територия под Обществото на народите. Самият факт обаче, че Гърция се въздържала да претендира за Цариград, само засилвал нейните законни искания по отношение на останалата Тракия.

Говорейки обаче от името на целия гръцки народ, включително и на 350 000-те гърци в Цариград, той изрази твърдото си убеждение, че турското правителство заедно със султана би трябвало да бъдат заставени в общия интерес на света да напуснат Цариград и да установят новата столица на една нова Отоманска държава в Коня или Бруса. Докато султанът бъдел в Цариград дори без титлата “халиф", той би имал значителен престиж, което би му дало възможност да упражнява голямо влияние над мюсюлманския свят, както и да причинява затруднения на всички Велики сили, включително и на Франция и на Великобритания. Той винаги чувал да се казва - и той сам винаги смятал - че Цариград бил чисто турски град. Това обаче не било така. Сега можело да се установи, че в Цариград мохамеданите били малцинство в сравнение с християните. Следователно, ако се изходи от определението, дадено в 12-тата от 14-те точки на президента Уйлсън, трябвало да се приеме, че Цариград не следвало да бъде включен в Отоманската империя. От интерес за бъдещата сигурност на света било да се създаде в Азия една малка турска държава със своя столица.

Г-н Лойд Джордж запита, дали г-н Венизелос предлага интернационализирането на Цариград и околностите, включително Скутари и отсрещните брегове на Босфора.

Г-н Венизелос отговори утвърдително и предложи за интернационализирането следните области: вилаетът на Цариград, санджаците на Измит, Галиполи, Бига и част от Бруса.

В тази територия щяло да попадне и известно гръцко население, но Гърция била готова да приеме това разрешение, тъй като смятала, че населението ще бъде третирано справедливо.

В заключение, би могло да се помисли, че той се отнася жестоко с българите. Някои биха могли да го запитат: "защо през Балканската война бяхте готов да отстъпите всичко на България, а сега сте така непримирим?" На това той би отговорил, че всичко направено навремето от него било извършено с надеждата за образуване на една федерация от балканските народи. Той бил идеалист, обаче неговите схващания са се оказали неосъществима мечта. През последната Европейска война той отново се съгласил да даде нови жертви, за да доведе войната до край. Разбира се, тези жертви, които той бил готов да направи тогава, не можело да му се противопоставят сега. Напротив, всички тези възможни жертви само укрепвали неговите сегашни искания.

В действителност българските амбиции никога не можело да бъдат задоволени. Каквито и отстъпки да биха се правили — това би било безполезно, тъй като България никога нямало да се успокои, докато не й бъдат предоставени целите Балкани. България претендирала за пълно надмощие над целия полуостров и тя би използувала всеки случай за осъществяване на амбициите си. На Балканите България била това, което била Прусия за Западна Европа. Тя винаги би се опитвала да наложи военното си господство над Балканите, тъкмо както Прусия се е опитвала да направи това в Западна Европа. Той желаел да бъде съвършено справедлив към България, но нямал желание да смекчава справедливостта с благосклонност. България изявявала претенция за едно население от 4 900 000 души. Той намира тази цифра за прекалена - той пресмятал това население на 4 500 000 души. Но каквото и да било нейното население, то не давало право на българите да управляват гърците. Сега България притежавала територия и население, които  представлявали напълно нейните народностни права. Ако исканията на гърците бъдат приети напълно България пак щяла да остане в по-добро положение от Гърция относно съотношението на територия и население. ...

 

(Стр. 309)

Приложение I към І. С. 187.

До негово превъзходителство г-н Жорж Клемансо

— председател на Мирната конференция и пр.

Париж, 16 май 1919 год.

Господин председател,

Имам честта да Ви изпратя един приложен към настоящето мемоар, съдържащ известни забележки върху трасето на новата гръцко-българска граница, предложена от комисията, натоварена да проучи гръцките искания в Тракия.

Ваше превъзходителство ще забележи, че се отнася до малки поправки, които, без да имат някакво значение за България на каквото и да било основание, при все това представляват значителни предимства от гръцка гледна точка и изглеждат съобразени със справедливостта.

Благоволете да приемете, господин председател, моите почитания.

Е. К. Венизелос.

 

(Стр. 310-312)

Забележки върху гръцко-българската граница в Тракия

(Английска карта 1/250)

1. На изток предложената от Гръцката делегация линия започваше от нос Иниада и, следвайки по водоразделната линия на басейните на Катър Чауш дере и Резевая Чай, минаваше през селото Велика, за да следва след това по Караман Даг, Лисиво Даг и пр. линията, която разделя водите на Марица и нейните притоци от реките, които се вливат в Черно море. Тази непрекъсната вериги от височини не включваше никакво турско или българско село. Предложеното от комисията изменение би имало за резултат изоставянето извън гръцката граница на една зона, имаща две гръцки села - Самоково - с 5000 гърци и 400 българи - и Труля - с 1000 гърци и нито един българин, която зона няма никакво друго население, било българско, било турско, така че без изменението да ползува който и да било, би се получило вреда единствено по отношение на гръцките жители на гореспоменатите села. Нищо не пречи от стратегическа и топографическа гледна точка трасето да следва естествената линия, предложена от Гърция, или най-малкото планинската верига Караман Даг до манастира “Свети Георги”, откъдето тя би минала през Велика и Караман Даг, за да достигне до Лисиво, тъй като тази непрекъсната верига от височини е също така водораздел на водите, които текат към Мадиера Чай и Велика на север и към Кривар и Буланък - на юг.

Освен това трябва да се изтъкне, че селата, за които стана дума по-горе, и особено Самоково, са свързани със съобщителни линии както с Къркилисе (Лозенград - бел. прев.), така и с Мидия, като винаги са спадали от административна гледна точка в последната област, докато според предложената от комисията линия те биха влезли в област, която спада към България от 1913 година и към която те не принадлежат нито от етнографска гледна точка, нито от административна или географска гледна точка.

При тези условия би било съвършено несправедливо да се поправи малко трасето по начин, че да включи в гръцка територия въпросните две села.

2. Предложената от комисията линия близо до Одрин е доста задоволителна. Би могло само да се забележи, че на нищожно разстояние от тази линия са разположени чисто гръцките села Искюдар (1 800 жители), Паша Махале (400 жители), Микалиен (700 жители), Хаскьой (100 жители) и Фикели (300 жители). Обратно, в тази зона, която включва тези пет гръцки села, няма никакво турско или българско село. Следователно, би било достатъчно да се измести с два-три километра на север линията, предложена от комисията, за да се включат в гръцка територия тези пет села без да се включва някакво българско население. Впрочем, като се вземе предвид, че трасето в тази област не може да следва никаква естествена линия и може само да пресече напречно водите и склоновете, чиято посока е от север към юг, предложената поправка би имала предимството да установи границата на по-изтъкнати и на по-отдалечени от 2-3 км от град Одрин пунктове.

3. В участъка източно от Кърджали предложеното от комисията трасе предпочита вместо Арда една успоредна линия южно от реката. От чисто гръцка гледна точка очевидно не може да съществува никакво възражение срещу това намаляване на територията, тъй като включената между двете трасета зона няма нито гръцко население, нито българи, а е населена изключително от турци. Обаче уместно е да се види, дали е в интерес на това турско население от каазите Егри Дере и Даръ Дере да бъде разкъсано между Гърция и България и дали е удобно от гледна точка на защитата на този особено деликатен участък от нашата нова граница да се увеличава още повече вдадеността на българска територия, която е вече достатъчно голяма северно от Ксанти.

Би било желателно на комисията, която ще бъде натоварена да прокара границата на мястото, да бъде оставена известна свобода на действие по тези точки с оглед извършване на малки локални поправки, които биха й продиктували било конфигурацията на местността, или пък интересите и желанията на съседните села.

 

(Стр. 481)

Меморандум относно новото устройство на Отоманската империя.

Писмо от Турската делегация до Мирната конференция от 23 юни 1919 г.

До негово превъзходителство г-н Клемансо.

1. Тракия

С цел да се осигури траен мир в тази част на Европа, желателно е да се прокара такава гранична линия, която да пречи на лесното нападение срещу град Одрин, от който зависи сигурността на столицата. Областите, разположени северно и западно от Одринския вилает, включително и Западна Тракия, където турците са в голямо мнозинство, ще трябва по силата на принципите на президента Уйлсън, както и по икономически причини, да бъдат поставени в границите на този вилает. Този въпрос бе разгледан подробно през 1878 година в Берлин от делегатите на Великобритания и Русия, които намериха като единствено приемливо решение граничната линия, започваща от Зейтин Буруну на Черно море, минаваща във вътрешността през Демир Халинг и Мустафа Паша и оттам до Кара Балкан. От Кенчева границата трябва да следва река Кара Су, която се влива в Егейско море източно от Кавала - точно срещу остров Тасос.

2. …

 

Заседание на Съвета на водачите на делегациите

18 септември 1919 г.

(Стр. 529)

3. Г-н Тардьо внесе една резолюция, отнасяща се до окупирането на Западна Тракия от съюзническите въоръжени сили, която гласи: Реши се българските войски да опразнят Западна Тракия и Струмишката издатина. Генерал Франше д`Епре ще даде необходимите нареждания за опразването и окупирането на евакуираната територия от гръцки войски (в района на Ксанти и Гюмюрджина) и за окупирането на останалата територия от съюзнически войски.

Г-н Полк каза, че му изглежда, че тази линия отивала много далеч. Ксанти и Гюмюрджина се намират отвъд уговорената линия. Той счита за много опасно и неразумно да се позволява на гръцките войски да окупират райони, които не влизат в отстъпените им области. Той счита използуването на гръцките войски като нещо много опасно и предлага територията да бъде окупирана най-напред от френски войски, а гръцката окупация да се извърши след френската окупация. След известни нови разисквания, в течение на които г-н Полк отново направи резерва и заяви, че според него съотношението на гръцките войски било твърде малко в сравнение с онова на съюзническите войски, Съветът реши българите да евакуират Западна Тракия и Струмишката издатина; опразването да се извърши под ръководството на генерал Франше д'Епре; окупацията да се извърши от съюзнически войски; тези войски могат да бъдат гръцки в зоната, отстъпена на Гърция; съюзнически, но не и гръцки войски, да окупират останалата част на Западна Тракия, решено беше още местното управление да продължи да функционира.

4. …

 

Заседание на Съвета на водачите на делегациите

19 септември 1919 г.

(Стр. 531)

2. Г-н Тардьо каза, че той не бил готов да приеме разграничителната линия на зоните в Западна Тракия, която била предложена от британския и американския делегати в комитета, тъй като той разбрал, че районът на Гюмюрджина трябвало да бъде окупиран от гръцки войски.

Г-н Полк каза, че той нямал съществени възражения относно евентуалното предаване на тази територия на Гърция, но че той не можел да се съгласи с нейното окупиране понастоящем от гръцки войски.

Решено бе въпросът да се проучи отново и да се разгледа на друго заседание на Съвета...

 

Том ХVІ.

(Стр. 302-305.)

Бележки на Секретаря за проведено съвещание на министрите на външните работи, състояло се в кабинета на г-н Пишон, в Ке д’Орсе.

Париж, петък 16 май 1919 г. в 5 ч. след обяд.

Г-н Тардьо заявява, че въпроса за ратифицирането на границата на Добруджа се квалифицира от комисията като деликатна материя. Трудно е да се иска от съюзническа държава, след една победоносна война, да отстъпи на една вражеска страна територия, която тя притежава от преди войната. Линията маркирана със синьо на картата приложена в настоящия доклад, представлява предложението на американския делегат. По това предложение имаше пълно единомислие. Френският делегат мислеше, че е по-добре да не се променя границата като цяло, но всички бяха на мнение, че ако трябва нещо да се променя, то синята линия е най-добрата алтернатива за граница.

Г-н Пишон отбелязва, че румънците и българите биха могли да бъдат информирани, дали желаят поправяне на границата в Добруджа, понеже Съюзниците ще се съгласят да преговорят помежду си.

Г-н Балфур заявява, че разбира мнението на Комисията за това, че синята линия представлява една по-добра етнографска граница, от колкото е зелената линия, която маркира границата от 1914 г. Ако Конференцията се занимаваше с една неприятелска страна, то тя щеше да приложи безотказно принципите си, но в настоящият случай става дума за Съюзническа държава, където никаква промяна, дори следвайки етнографския принцип, не би могла да бъде направена без нейното съгласие (на съюзническата страна). Той смята, че към Румъния трябва да се апелира, и да й се поиска да предложи промяна на границата в интерес на мира със съседите й, и в името на всеобщия Европейски мир.

Г-н Пишон е съгласен, че този въпрос трябва да бъде разрешен.

Г-н Уайт отбелязва, че в пространството между синята линия и зелената линия има 66 000 българи и само 867 румънци. Той е съгласен, че тази територия не може да се отнеме от Румъния без нейното съгласие, но, като се имат впредвид цитираните цифри, той смята, че трябва да се направи предложение да се поправи справедливо границата.

Г-н Сонино попита дали има основание да се предполага, че Румъния и България имат някакво намерение за преговори.

Г-н Тардьо не вярва да има такова. Преди три месеца Румъния може би, би се опитала да го направи с едничката цел да накара България да отстъпи Видин на Сърбия, в замяна на част от територия в Добруджа. Резултатът може би би бил – Сърбия би изоставила претенциите си за Банат и така би развързала ръцете на Румъния. Тази комбинация сега изглежда невъзможна и Румъния е възможно да не желае да преговаря с България по въпроса за Добруджа.

Г-н Пишон заявява, че на Румъния би могло да бъде направено предложение да промени границата в Добруджа съгласно препоръките направени от Комитета. Междувременно първата граница би могло да бъде приета временно. Трудно би било за Съюзниците да вземат на Румъния, това, което й е било дадено през 1914 г., тъй като Румъния се е сражавала на страната на Съюзниците срещу България.

Г-н Сонино казва, че да се признае границата от 1914 г., значи да се накара Румъния още по-трудно да вземе инициативата. Той смята, че докладът на Комисията не трябва официално да бъде даван на Румъния, но смята, че тя трябва да бъде уведомена полуофициално. Това ще я накара да разбере, че тя трябва да започне преговори по собствена инициатива.

Г-н Тардьо заявява, че що се отнася до него, той се изказва в полза на оригиналната граница. Новата линия ще приближи много България до пристанището на Констанца.

Г-н Сонино изразява надежда, че този въпрос трябва да бъде възложен на двете страни да влязат във връзка една с друга и да го уредят по между си. Нито една от тях не трябва да бъде официално  пресирана да го прави, но неофициално да се отправи пожелание към Румъния да направи един хубав жест. Съветът би възобновил розискванията по този проблем, ако двете страни внимателно стигнат до някакво съгласие.

Г-н Тардьо декларира, че Румъния би отвърнала на едно такова пожелание, но не е в състояние да прави каквото и да е предложение за толкова дълъг срок, тъй като не е сигурна за границите си в другите региони. Границата й в Бесарабия е оставена без каквото и да е решение благодарение на  забележките на г-н Лансинг, и че решение в отсъствието на Русия не може да се вземе.

(Решенията за границата между България и Румъния бяха отложени докато не се вземат решения по въпроса за Банат.)

 

Бележки от събрание на министрите на външните работи, състояло се в кабинета на г-н Пишон в Ке д’Орсе.

Париж, петък 23 май 1919 г. в 3 ч. след обяд.

Границата между Румъния и Югославия в Банат.

Г-н Балфур пита дали предложената граница е приета единодушно.

Г-н Тардьо казва, че решението е взето единодушно.

Г-н Лансинг пита дали Комитета е разисквал въпроса за Добруджа. Той разбира, че е установена връзка между отстъпките, които Румъния ще направи в Добруджа и задоволяването на претенциите й за Банат.

Г-н Сонино отбелязва, че въпроса за Банат е бил отложен с надеждата, че България и Румъния биха могли да постигнат някакво съгласие.

Г-н Тардьо напомня за дискусията, състояла се на 16 май. Той не вижда полза да се обединят разискванията, с тези за границата на Банат и за отстъпване на територия в Добруджа от страна на Румъния, тъй като, аспирациите в Банат на румънците не бяха удовлетворени.

Г-н Сонино репликира, че въпросът за Добруджа остава висящ за известно време.

Г-н Лансинг отговаря, че и проблема за Банат е също висящ.

Г-н Сонино казва, че той е разбрал, че румънците ще имат готовност да направят някои отстъпки в Добруджа в случай, че останат доволни в Банат.

Г-н Тардьо казва, че случаят не е такъв. Румънците са заявили неофициално, че биха могли да направят отстъпки в Добруджа, ако България отстъпи Видин и Тимок на Сърбия и по този начин ще накарат Сърбия да се откаже от претенциите си в Банат. Междувременно българо-сръбската граница вече беше фиксирана и пазарене от подобен род повече не беше възможно да се прави.

Г-н Пишон заявява, че напълно е съгласен с г-н Тардьо. Естествено Румъния ще протестира срещу предложеното от Комитета разделяне на Банат. Г-н Братиану беше обявил, че ще подпише договора, само в случай, че Банат се даде на Румъния. Следователно е невъзможно да се каже на Румъния “щом взимате Банат, вие ще трябва да отстъпите една част от Добруджа”.

Г-н Лансинг заявява, че предмет на тази конференция е да се постигне траен мир. Той смята, че малко хора биха одобрили начина по който Румъния се сдобива с Добруджа. Ако бяха поддържани подобни действия, то те биха предизвикали на Балканите една аналогична ситуация, като тази в Елзас и Лотарингия преди войната. На въпросната територия има 66 000 българи, 60 000 турци и само 867 румънци.

Г-н Тардьо заявява, че ако е възможно да стане така, че Румъния да бъде съставена само от румънци, то той би бил възхитен; въпреки това, установено е, че това е невъзможно. Само българи са тези, които стават поданици на румънската държава

Г-н Лансинг заявява, че САЩ не бидейки във война с България, не вижда друг начин да участва в дискусията за съдбата на Добруджа, освен в случай, ако този казус не се разглежда свързан с този за Банат.

Г-н Сонино казва, че въпроса за Добруджа е като този за Бесарабия, останал висящ и без разрешение. Той не вярва, че нещо ще попречи на г-н Лансинг да изкаже мнението си, когато казусът бъде подложен на дискусия.

Г-н Балфур заявява, че симпатизира на възгледите на г-н Лансинг. Той смята, че границата в Добруджа не е в унисон с равновесието (спокойствие на духа) на населението. Той не защитава средствата, чрез които Румъния се сдобива с тази територия, но Съвета наистина се занимава толкова с границите между България и Румъния, колкото с тази между Франция и Испания. Той смята още, като опасна практиката, да се изчаква румънското решение за всички граници, до момента в който, тя не отстъпи територия в Добруджа.

Г-н Тардьо заявява, че Конференцията определя като прецедент този проблем. Белгия е направила подобни внушения по повод ратификацията на границата между нея и Холандия. Вследствие нейното предложение, тя трябва да получи компенсация за сметка на Германия. Конференцията беше отказала да се произнесе по този случай, тъй като ставаше дума за неутрална страна. Това, което Конференцията откаже да направи в ущърб на неутрална държава, ще го направи ли тя във вреда на един Съюзник?

Г-н Пишон казва, че е напълно съгласен с г-н Тардьо и г-н Балфур. Той напомня на Съвета, че принципа да се приемат единодушни препоръки на Комитета е приет. Той предлага все пак, границата на Румъния в Банат да бъде приета такава каквато е препоръчана от Комитета и въпроса за Добруджа да бъде отложен.

(Все пак се взима решение, да се приемат препоръките на Комитета, що се отнася до границата на Румъния в Банат. Въпросът за Добруджа е отложен.)

 

Том XVII

Документи на Американската делегация на преговорите за мир

(Стр. 25)

Документ № 28 - 20 февруари 1919 г.

Комитет за гръцките териториални искания

В четвъртък, 20 февруари, в 10 часа предобед в Министерството на външните работи се състоя заседание на комитета за проучване на гръцките териториални искания. Бяха разгледани исканията за Западна и Източна Тракия. Между четирите делегации съществуваше общо съгласие, че главната част от въпросните територии, включително и цялото Беломорско крайбрежие, трябва да бъде присъединена от Гърция.

Оставено бе югоизточната линия да бъде определена по решение на Мирната конференция, което ще се вземе по отношение границите на Цариградската държава. По-точното определяне на северната граница бе оставено за по-сетнешно разискване. Прието бе на България да се дадат в пристанищата привилегии за свободен износ. ...

 

(Стр. 45-46)

Гръцката делегация до Мирната конференция

До председателя на Конференцията

Париж, 20 февруари 1919 г.

Сър,

На 3 февруари, когато изложих пред Конференцията на Великите сили исканията на Гърция за Източна Тракия, аз предложих да се допитаме до мюсюлманското население за предпочитанието му между сегашната българска власт и гръцкото управление, което би я заместило. В отговор на един въпрос на г-н Лойд Джордж по отношение на процедурата на едно подобно допитване, аз предложих да се възложи на някой офицер от съюзниците задачата да се срещне с мюсюлманските депутати от Тракия в българското Народно събрание и да ги запита поверително за тяхното мнение по този въпрос.

Знаейки, че мюсюлманите са страдали толкова, колкото и гърците под българска власт и че те имат сведения за пълното задоволство на техните единоверци в Гърция, аз смятах, че имам правото да мисля, че ако тяхното връщане към отоманска власт бъде невъзможно и ако те имат да избират между България и Гърция, те не биха се поколебали да се произнесат в наша полза.

Като направих това предложение, аз не знаех, че мюсюлманските депутати от Западна Тракия са били вече изразили предпочитанията си и че - без да зная това - съм станал изразител на техните желания.

И наистина, дипломатическият куриер, който пристигна вчера в Париж, ми донесе едно писмо от споменатите депутати с дата 31 декември, София. Подписалите това писмо ме уверяват, че те били вече изпратили едно писмо до генерал Франше д`Епре, в което изказват желание Западна Тракия да бъде окупирана от съюзнически войски, като добавят, че биха желали в тази окупация да вземат участие и гръцки войски. Те ме молят да направя всичко, което зависи от мен, за удовлетворяване на тяхната молба.

Приложено към настоящето имам чест да Ви изпратя оригинала на това писмо, като Ви моля да имате добрината да го представите за преценка от комисията във връзка с разглеждането от нея на нашите искания в Западна Тракия.

Позволявам си да обърна особено вниманието на Ваше превъзходителство върху тяхното така силно изразено, желание страната им да бъде освободена от всяка форма на непоносимото българско иго, както и върху техните чувства на симпатия към гърците, които според тяхното собствено мнение, винаги са показвали спрямо тях либералност и с които те могат да живеят много добре.

Убеден съм, че ще оцените голямото политическо значение на това благоприятно за интересите на Гърция свидетелство и с това чувство аз отново Ви изразявам моето почитание.

Е. К. Венизелос.

 

(Стр. 47-50.)

София, 31 декември 1918 г.

До негово превъзходителство г-н Елевтериос Венизелос

- министър-председател на Гърция и пр.

Уважаеми господине,

Долуподписаните турци-мюсюлмани, депутати от Западна Тракия в Българския парламент, - въпреки че може да имаме схващания по отношение на политическото бъдеще на Западна Тракия, които да се различават от Вашите -, се обръщаме към Вас, като сме твърдо убедени във Вашия либерализъм, за да доведем до Ваше знание следните факти и да Ви помолим единствено по хуманни съображения да се застъпите в наша полза по искания от нас начин.

Ние вече изпратихме писмо по този въпрос до полковник Мазаракис – началник на Гръцката мисия в София. Сега ние си позволяваме да Ви уведомим, че току-що изпратихме до главнокомандуващия съюзническите армии генерал Франше д`Епре едно писмо със следното съдържание:

“София, 31 декември 1918 г.

Господин генерал,

Долуподписаните турци-мюсюлмани – депутати от Западна Тракия в парламента и, следователно, компетентни да представляваме тази област, като сме твърдо убедени, че за нашите сънародници, които живеят там, е абсолютно невъзможно да карат под българско управление поради нетолерантността, която българите показаха и продължават да показват спрямо нас, както и спрямо ония от техните поданици, които не са българи по кръв, и по причина на честите ограничения и злоупотреби, които са недостойни за един цивилизован народ, имаме чест – в единодушие с всички тези сънародници от Западна Тракия – да поискаме среща с генерал Кретиен – командуващ съюзническите окупационни войски в България.

Нашата цел е да изтъкнем, че цялата област се населява от компактно население, съставено от турци-мюсюлмани, едно гръцко малцинство и малко българи. Тази област се очертава от Места, Марица, морето и приблизително онази линия, която представляваше старата турско-българска граница от 1912 година, и е разделена на два окръга: Гюмюрджински (районите на Гюмюрджина, Искече, Егри Дере, Даръ Дере, Пашмаклъ, Ахъ Челеби, Кърджали, Кошукавак, Ортакьой, Софлу, Фере, Деде Агач (и Кара Агач – Одрински) районите на Кара Агач, Мустафа Паша, Свиленград и Димотика).

От името на това подавляющо мнозинство ние искаме да го помолим почтително да ни защити по начин, че ония от нашите сънародници от Западна Тракия, които са избягали в Турция, да могат да се завърнат свободно по домовете си, да се сложи край на ограниченията и злоупотребите на българите спрямо нашите нещастни сънародници в Тракия и да се вземат някакви мерки на Мирната конференция в наша полза, тъй като нашият живот под българска власт ще бъде невъзможен без гаранции.

Тъй като още не сме приети от генерал Кретиен, позволяваме си да посочим положението на Западна Тракия в едно подкрепено с точни статистически данни изложение, препис от което Ви прилагаме. Ние изпратихме това изложение на него и го помолихме да се застъпи незабавно за закрилата на нашите сънародници в Тракия.

За нещастие, притесненията и злоупотребите от страна на българите се увеличават и умножават ежедневно; в Тракия спрямо българите се чувствува скрито възбуждение и съвсем не би било изключено, ако в някой недалечен ден то избухне срещу нашите потисници. В Народното събрание ние много пъти правихме интерделации до българските министри за тяхното невъзможно управление в Западна Тракия, но очевидно правителството няма желание да даде някакво удовлетворение. То е отишло дори така далеч, че е пожелало да събори единствената турска джамия, която съществува в София, което показва каква е неговата толерантност.

Уважаеми господине, в този момент, когато водената за безсмъртните принципи на равенство и справедливост Световна война току-що приключи, в този момент, когато конгресът на мира се готви да увековечи тези принципи, не би било справедливо да бъдем оставени да страдаме под най-грубото и безмилостно иго, което може да се допусне - под игото на България.

В очакване на мероприятията, които ще бъдат взети за това на конгреса на мира, които, както се надяваме, ще бъдат такива, че ще ни освободят по някакъв възможен начин от българите за цялото времетраене на примирието, ние Ви молим настоятелно да вземете военни мерки, макар и временни, за подобряване на нашето непоносимо положение.

Окупирането на Западна Тракия от съюзническите войски би сложило край на нашите страдания и би попречило на всякакви вълнения, които могат да се очакват - както току-що казахме това. Би било желателно в тази окупация да вземат участие гръцки войски, тъй като в Тракия гърците понасят същите притеснения, както ние, понеже гърците винаги са се отнасяли либерално към нас, понеже те са народ, с който ние се разбираме много добре и тъй като те биха могли да ни закрилят в същото време, когато закрилят своите собствени съотечественици, които се намират в същото положение, против притесненията и злоупотребите на българите.”

Ваше превъзходителство,

Както посочваме в това писмо, ние силно желаем Тракия да бъде освободена в бъдеще от всяка форма на непоносимото българско иго.

Но докато очакваме решението, което ще се даде на този въпрос от Мирната конференция, от името на всички наши потиснати сънародници, ние Ви молим настоятелно да направите всичко възможно в полза на окупацията, която ние искаме в писмото ни до генерал д`Епре.

Молиме да приемете израза на нашето дълбоко уважение.

 

(Стр. 104-105.)

Бюлетин № 53, 3 март 1919 г.

Съдържание:

І. Комисия за румънските искания по отношенне на територии. Кратко съдържание на събранието от 2-ий и 3-ий март.

ІІ. Комисия за гръцките претенции по отношение на територии. Кратко съдържание от 1-ий март.

III. Отговорна комисия. Подкомитет за нарушение на законите и практика от войната. Кратко съдържание на събранието от 25-ий февруарий.

ІV. Комисия за Международното управление на пристанищата, водните пътища и железниците.

Кратко съдържание на събранието на подкомитета за пристанищата и т. н. от 1-ий март.

V. Комисия за полските работи. Кратко съдържание на събранието от 1-ий март.

VІ. Общи точки с новини.

 

І. Комисия за румънските искания.

Кратко съдържание на събранието от 2-ий и 3-ий март 1919 г.

(А.) Взе се решение за линията в Трансилвания, Банат и Бака и се избра подкомитет, който да начартае картата на тази линия и да състави предварителен доклад, който да предаде на Съветът на десетте.

(В.) Барания. Постигна се споразумение за линията, която следва река Драва до мястото където се слива с Мюра. От тази точка се отклоняват две линии, които се предложиха за по-късно разискване.

(С.) Добруджа. Комисията реши да предаде резултатите от своите изучвания на Мирната конференция, която предложи тези изучвания да се вземат предвид; само в случай, че Румъния изрази желания пред Мирната конференция да влезе в преговор с България с оглед да отстъпи известни части от Добруджа на последната.

(Д.) Сръбско-Българската граница. Комисията не беше съгласна да се присъедини към сръбските искания за тази граница; освен ако басейна на Струмица се понижи по-някакъв начин и с условие, границата срещу Враня да се изучи с оглед на възможното й проместване по на изток.

Комисията ще се събере пак в сряда, 5-ий март в 10 часа сутринта.

 

ІІ. Комисия за гръцките претенции.

Комисията за гръцките територии се събра на 1-ий март в 4 часа след обед.

Италианската делегация изложи становището на италианското правителство: постигнатото в Св. Жан де Муриен съгласие (1915 г.) и Лондонския договор от 1913 г. обвързват Франция и Англия. Италия е изненадана от френско-британското предложение, Смирна да се даде на Гърция, когато тази област е обещана на Италия. Италиянската делегация заяви, че ще заседава в Комисията без да вземе участие в разискванията относно Мала Азия и Додеканеза.

Сър Ейр Траут (Англия) заяви, че Великобритания официално е уведомила Италия, какво тя счита договора от 1917 г. невалиден, защото условието, което предшествува неговата валидност - съгласието на Русия - не е изпълнено. Колкото се отнася до договора от 1915 г., въпросната територия е Англия, а не Смирна, тъй че Великобритания се счита съвършено свободна по отношение на последната област.

Г. Гу (Франция) взе същото общо становище, но прибави, че Франция не е в състояние да действува в Додеканеза противно на нейното споразумение с Италия.

Г. Вестерман (Съед[инени] Щати) изтъкна, че в разискванията относно Близкия Изток, Съед[инените] Щати считат конвенциите от 1915 и 1917 г . за невалидни.

 

(Стр.112)

Документ № 57 - 5 март 1919 г.

II. Комисия за гръцките териториални искания резюме на заседанието от 4 март 1919 г.

Приеха се следните препоръки:

…Тракия: Всички четири делегации гласуваха да се допуснат гръцките искания с малки промени по северната гранична линия. …

 

(Стр. 228-229)

Документ № 91 - 19 март 1919 г.

Резюме на заседанието на Централния комитет за териториалните въпроси

В заседанието си от 17 март 1919 година Централният комитет разгледа доклада на Комисията за гръцките териториални искания. ... По отношение на Източна (Турска) Тракия д-р Мезес поддържа, че с оглед на решението, взето на 11 март от Върховния съвет, Централният комитет не е упълномощен да прави засега препоръки въз основа на доклада на Комисията за гръцките искания — толкова повече, че подобни препоръки биха се основавали върху предположения относно бъдещето устройство на турската държава, което е предоставено за разискване във Върховния съвет. Италианският делегат се съгласи с това мнение. От друга страна френският и британският делегати препоръчаха приемането на доклада на Комисията за гръцките териториални искания, при условие, че на приложената карта ще бъдат поправени известни грешки. Японският делегат се въздържа да изкаже мнение.

По отношение на Западна Тракия френският и британският делегати препоръчаха приемането на доклада. Американският и италианският делегати обаче бяха на мнение, че засега Централният комитет на трябва да прави препоръки по този въпрос, тъй като въпросите за Западна и Източна Тракия са тясно свързани един с друг, а въпросът за Източна Тракия е оставен неразрешен. …

 

Том ХХ

Протоколи на Конференцията. Разни документи.

Общите линии на едно балканско споразумение.

Форейн Офис.

Отдел за политическа информация,

2 август 1919 г.

България, 002.

С оглед да се очертаят рамките, в които да може да се развива една реална британска политика и пропаганда по отношение на различните балкански страни, се предлагат следните внушения: …

(Стр. 279-280).

Гърция вероятно ще си запази Солун, а може би и Кавала, но тези две пристанища са безполезни за нея и в същност едва ли може да се мисли, че тя има някакво право над тях, освен ако те бъдат предназначени да служат за това, за което ги е предназначила географията - за дебуше на търговията на Македония и на българския хинтерланд. Както би било в интерес на Италия, която се сдоби с Триест не да затвори, а да отвори това пристанище за търговията на Австрия и Югославия, също тъй би било в действителния интерес на Гърция да предложи най-изгодни условия на българската търговия по долините на Вардар и Места. В същност може да бъде установена като необходимо условие на предложеното споразумение клаузата, че, ако бреговата линия се намира във владение на една държава, различна от тази, която владее хинтерланда, то първата държава ще даде под международна гаранция всички необходими икономически улеснения на втората. ...

... България също така може да потърси териториални придобивки другаде. Ако Турция престане да бъде европейска държава в истинския смисъл на думата, то, независимо от въпроса за Цариград, който ние не възнамеряваме да разглеждаме тук, ще бъде необходимо да съществува наследник за Източна Тракия. От географска гледна точка този наследник може да бъде само България. При условие, че има добро поведение сега и за в бъдеще, България може да бъде уверена, че ще й се даде свобода на действие в Турска Тракия до линията Енос-Мидия или даже до Мидия-Родосто. Това ще й даде не само много подходящи компенсации за земите, които тя ще бъде заставена да върне, но ще опрости икономическите въпроси, които сега съществуват по отношение на Източна България. В какъв смисъл такова едно териториално преразпределение би противоречало на народностните принципи? Наистина, вярно е, че населението в Източна Тракия е до голяма степен гръцко по крайбрежието и турско във вътрешността. Относно първите гърците едва ли биха могли да повдигнат основателни възражения, тъй като присъединяването на тези територии към България ще бъде придружено с присъединяването към Гърция на Източна Македония, която има значително българско население във вътрешността. Освен това възможно е идеята на г-н Венизелос за постепенна размяна на населението да се окаже осъществима. Що се отнася до турското население във вътрешността, естествено ще бъдат взети всички мерки, за да се запазят непокътнати тяхната религия и права. Но тъй като досега е имало твърде малко неприятности с около 500-те хиляди мохамедани в сегашна България, нямаме основание да предполагаме, че ще се появят сериозни неприятности с тези от Тракия. Разбира се, този въпрос ще трябва да бъде проучен внимателно и желанията на заинтересованите населения ще трябва да бъдат зачетени все пак обаче предлаганото решение е поне възможно и не е несправедливо. …

 

(Стр. 368)

България и пр.

Телеграма от Париж, 26 юли 1919 г.

През последните три дни нямаше заседания на Върховния съвет. ... Най-трудният въпрос, който скоро ще бъде поставен пред Съвета, е въпросът за южната граница на България. Сегашните американски експерти единодушно препоръчват да се остави на България Западна Тракия, която й дава излаз на морето. Това становище се поддържа и от италианската делегация, въпреки че съществува възможност италианците да отстъпят по тази точка, ако я чрез отказа си от своята опозиция спрямо гръцките искания тук могат да затвърдят собственото си положение в Мала Азия.

Британската, френската и японската делегации подкрепят силно гръцките искания за Западна Тракия. Сред британците и французите съществува известно недоволство относно американското становище по тази точка, тъй като то довежда до промяна в първоначалната, препоръка на комитета за гръцките териториални искания, в който Съединените Американски Щати бяха представяни от Дей и Уестърмен; с тази препоръка, при известни резерви, Западна Тракия се отстъпваше на Гърция. В очакване на окончателни нареждания по тази точка от президента, американските пълномощници ще поддържат становището на техническите екеперти по силата, на което Западна Тракия се оставя на България и което бе одобрено от г-н Лансинг преди неговото заминаване.

ЦДА, ф. 130 к (ф. д-р Иван Пенаков), оп. 1, а. е. 200, л. 1-52. Копия, преписи, чернови на френски и български език. Машинопис и ръкопис; ф. 2114 к (ф. Димитър Попниколов), л. 1-49 (124