АВТЕНТИЧНИ СВЕДЕНИЯ ЗА НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

Малко познат, даже почти неизвестен е най-ранния период от живота, педагогическата и революционната дейност на най-видният български революционер след Берлинския конгрес Тодор Александров.

Първоначално Тодор Александров учи в училищата в родния си град Щип и в Радовиш, а от 1895 г. се прехвърля в Българското мъжко III класно и педагогическо училище в Скопие, което завършва с отличие. Директор на училището е един от най-забележителните български революционери и теоретик на Вътрешната организация Христо Матов, който е негов кръстник при постъпването му във ВМОРО. При полагането на клетвата Т. Александров държи една пламенна реч пред кръстника си и пред съучениците си. Хр. Матов го определя след завършване на училището за учител в Кочани, който беше силно пострадал след разкритията през Винишката афера.

Тук той поема ръководството на Кочанската революционна околия и организира Царевоселско и Малешевско. През 1899/1900 учебна година се премества по свое желание за учител във Виница, която е център на околията и от тук създава революционните канали през Плачковица планина за Радовиш и Струмица. През следващата учебна година е учител в Кратово. От тук той прокарва канали из цяла Западна Македония – за Паланка, Куманово, Свети Никола, Велес и Щип. От 1901 до 1903 г. той отново е учител в Кочани, а Кочани е най-важният пункт за снабдяване на Битолско и Солунско с оръжие. Във времето когато ВМОРО и ВМОК подпомагат подготовката на Солунските атентати, като подпомагат с пари, оръжие и динамит гемиджиите през Т. Александров минава и динамита за атентатите през 1903 г.

През март 1903 г. е арестуван след като е предаден от кочанските власи, че е искал от тях налог за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. При обиска в дома му са намерени организационни документи и шифрована кореспонденция. Скопският извънреден съд го осъжда на 5 години затвор, като присъдата трябвало да излежи в Скопския Куршумли хан. Илинденско–Преображенското въстание той прекарва в затвора, но от тук той ръководи дейността на Скопския революционен окръг. Излиза от затвора през април 1904 г. след като българската държава сключва чрез дипломатическия си представител в Цариград Григор Начевич споразумение с Турция за амнистиране на участниците във въстанието. След освобождаването си е назначен за главен учител в Първокласното училище в Ново село, Щипско. Под прикритието на учителстването си той участва във възстановяването и изграждането на Щипската революционна околия като “образец в организационно отношение в окръзите до Вардара”. Той работи заедно с щипския околийски ръководител на ВМОРО Тодор Лазаров и околийския войвода Мише Развигоров. Но тази му дейност не остава скрита за властите и те още през ноември същата година му забраняват да учителства. Въпреки това той продължава до края на първото полугодие и при опит да бъде арестуван излиза в нелегалност на 10 януари 1905 г.

Като нелегален вече деец Т. Александров участва в работата на Първия скопски окръжен революционен конгрес, който заседава от 16 до 22 януари 1905 г. На този конгрес той е избран за негов секретар. За работата на конгреса разполагаме с протокола от неговите заседания и спомените на самия Т. Александров. Конгресът обсъжда изработените на Прилепския конгрес на ВМОРО проектоправилници, директивата на Серската група и брошурата на Хр. Матов за основите на Вътрешната организация.

От 17 до 24 юли 1906 г. Т. Александров участва в работата на II Скопски окръжен революционен конгрес, като секретар на конгреса. От запазения протокол от конгреса се вижда, че Т. Александров е вече един от най-активните участници в него. На конгреса той е избран за делегат на Втория Рилски общ конгрес на организацията.

По-долу ви предлагам да се запознаете с автентични и непубликувани до днес документи за дипломирането на Т. Александров в Скопското българско педагогическо училище, както и за учителствуването му. С изключителна стойност са и документите за арестуването му от турските власти след извършеното предателство от местните власи, както и за амнистирането му във връзка с Начевичевата спогодба. Макар и публикувани в Скопие напоследък списъците с амнистираните илинденци там е поместена и информацията за амнистирането и на Т. Александров, за когото официалните турски власти са го записали като българин, източно православен. Предлагам ви и най-ранните документи от революционната дейност на Т. Александров след амнистирането му, както и на сведенията от Кюстендилския пункт на ВМОРО, откъдето той преминава границата вече като войвода на малка чета.

Макар, че вече сте имали възможност и при други случаи да се запознаете с автобиографията на Тодор Александров сега отново ви я предлагам тъй като в нея той сам разказва за ранната си дейност като ученик, учител и революционер. В нея се съдържа и друга важна информация. На 24 март 1923 г. Т. Александров, намирайки се в Македония пише тази своя кратка автобиография, която трябвало да се отпечати в юбилейно издание за 20-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Но за пръв път тя е отпечатана във в. “Македония” на 31 август 1929 г. в брой посветен на 5-годишнината от убийството му. Тя е написана от ръката на Т. Александро в трето лице единствено число и от нея има запазени екземпляри в ЦДА. Т. Александров подписва автобиографията си с един от използваните от него псевдоними – Методи Христов.

Цочо В. Билярски

 

АВТОБИОГРАФИЯ НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ

 

На 24 март 1923 г., безсмъртният водач на ВМРО Тодор Александров, по молбата на някои свои приятели написа в Македония кратка автобиография, която беше предназначена за едно юбилейно македонско издание. Част от автобиографията на Тодора предаваме във факсимиле на друго място във вестника.

Ето дословно автобиографията на Тодор Александров, която е писана в трето лице.

Редакцията на в. “Македония”

 

Роден на 4 март 1881 год. в гр. Щип. Свършил Скопското педагог[ическо] училище през 1897 г.(1) , той веднага става учител и организационен ръководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 г. при подготовката на голямото Илинденско въстание той е бил учител в Кочани и околийски ръководител на Кочанската револ[юционна] околия, през която са минали много чети и материали почти за цяла Македония. С негово съдействие са прекарани през Кочанско голяма част от експлозивите, които през април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане във въздуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода “Гвадалкивир” и др.

Предаден от власи кочански, от които искал налог за подготовка на въстанието, Александров бива арестуван на 3 март 1903 г. и още същата нощ с много голяма стража – за да не бъде освободен из пътя от организац[ионни] чети и милиции – бива закаран в Скопие при Македонския губернатор от реформената акция – Хилми паша. Понеже при обиска в квартирата му били намерени шифровани писма и печатан правилник за четите, Александров бива осъден от Скопския извънреден съд на 5 год. тъмничен затвор. В затвора престоява около 13 месеца; през април 1904 г. той бива освободен от затвора следствие голямата полит[ическа] амнистия, наречена Начевичева – последният я издействал като спец[иален] пратеник на бълг[арското] правителство в Ц[аригра]д след Илинденското въстание за водене преговори с турците.

През учебната 1903/1904 год. Александров бива назначен главен учител в ІІ-кл[асното] училище в гр. Щип (мах[ала] Ново село) и като член на Окол[ийското] ръков[одно] тяло заедно с двамата великани в македон[ското] револ[юционно] движение: окол[ийския] ръководител Тодор Лазаров и войводата Мише Развигоров, се заемат да организират гр. Щип и околията. В това успяват напълно – много години Щипската р[еволюционна] околия се е сочила за образец в организационно отношение в окръзите до Вардара. Турците скоро подушват какъв род “учителска” дейност развива гл[авният] учител Александров и още през ноември му забраняват да учителствува и даже да стъпва в училището. Благодарение [на] стегнатата орг[анизация] в Щип обаче той е продължавал още цели 2 месеца да върши своята работа като главен и винаги е бивал навреме предизвестяван от гражданите, когато органи на турската власт са идвали да правят проверка, дали той отива в училище или не. На 10 януари 1905 год. поради заловено писмо, след сражението в с. Лезово на турците с четата на Мише Развигоров, Александров бива потърсен от турците да бъде арестуван. Къщата му [е] обградена, но той успява да се изплъзне от ръцете им и веднага отива в четата на Мише Развигоров и става секретар на четата. На първия окръжен конгрес на Скопския револ[юционен] окръг (16–22.І.1905 год.) като делегат на Щипската револ[юционна] околия той бива избран за секретар на конгреса(2).

На 1906 год. той заболява от стомашно разстройство и по съвета на лекари есента остава учител в гр. Бургас. През същата год[ина] (2–10.VIII) той зима участие във II редов[ен] конгрес на Скопския р[еволюционен] окръг като делег[ат] на Щип[ска] р[еволюциона] околия(3). Като узнава обаче за убийството на Мише Развигоров, той напуска учителството през пролетта на 1907 год. и заминава пак за Македония като секретар на кочанския окол[ийски] войвода Симеон Георгиев. На III редовен конгрес на Скопския револ[юционен] окръг през 8–14.XI.1907 год. като делегат на Кочанската револ[юционна] околия Ал[ександро]в от секретар на Кочанската околийска чета бива избран от конгреса направо за окръжен войвода на Скопския револ[юционен] окръг заедно с Ефрем Чучков. На 23 юли 1908 год. като обявиха младотурците своя хуриет, след като се легализираха сички чети на Серския и Струмишки окръзи, избързаха да влезнат в градовете и четите от Битолския и Солунски окръзи. Ефр. Чучков и Александров, предвиждайки, че с тая “революция” – фарс младотурците целят да се спасят от реформената акция, за да задържат под турско робство Македония, задържаха четите на Скопския револ[юционен] окръг седмици по-късно, докато укрият оръжието и подготвят селяните за временно пасуване до по-удобен момент. След легализиране на четите Александров продължавал да обикаля градове и села в Скопския р[еволюционен] окръг, в началото “да се вижда с приятели”, а по-късно като окръжен “ревизор” на черкви, училищни здания, манастири и пр. с цел да поддържа духа у борческото население.

На 2 август 1909 год. властта в Щип се опитала да арестува Александрова, но той успял да избяга. След една малка обиколка като нелегален в някои околии на Скоп[ски] рев[олюционен] окръг той заминава за България на почивка и за да не излага преждевременно населението. През пролетта на 1910 год. той заминава с четата в Скопския рев[олюционен] окръг, възстановява организацията там и с успех се бори против жестоката обезоръжителна акция на младотурците, като успява да запази голяма част от оръжието и да прибере големи парични средства за засилване на орг[анизация]та. С това спасено оръжие и събрани пари на Скопския р[еволюционен] окръг Т. Ал[ександров] услужи и на дейците от другите рев[олюционни] окръзи за възсъздаване и засилване на орг[анизацията] там.

В началото на 1911 год. се постига пълно разбирателство между дейците на засилената вече ВМРО и се избира с писмено разбирателство, съгласно правилника на организацията(4), Центр[алният] комитет в състав: 1. Хр. Чернопеев, 2. Т. Александров, 3. П. Чаулев и 4. допълнителен член Ал. Протогеров.

През пролетта на (1911 год.) с. г. Чернопеев, Александров и Чаулев заминават за Цетина да се срещат с албански водители с цел да се споразумеят за задружна дейност против турското иго.

През лятото и есента на 1911 год. и през лятото на 1912 год. под ръководството на Ал[ександро]в войводите и атентаторските местни групи извършиха систематично редица динамитни атентати над тренове, ж.п. мостове и гари, над жандарм[ерийски] постове, в градове и др., на много места в Македония.

През лятото на 1912 год. и при обявяване на войната между съюзените балкански държави и Турция Ал[ександро]в с няколко души другари се е движил в Кукушко и Солунско, дето са предприели преди и след обявяване на войната редица атентати над тренове, на австрийската поща и трамваите в Солун, на моста при Ново село до гр. Солун и пр., пр.

След обявяване войната 1912 год. той съдейства на армиите на съюзените балкански държави и с Кукушката чета и милиция успява няколко дена преди да стигнат бълг[арските] войски, да завземе гр. Кукуш, да спре ж.п. съобщение на турците до р. Галик, да обезоръжи турското население там и да приготви и складира големи запаси храни за бързо настъпващата (с обоз от волски коли) бълг[арска] армия(5).

В началото на 1913 год. бива изпратен в Македон[ското] опълчение, дето бива зачислен в Щаба на III макед[онска] бригада на Алекс[андър] Протогеров, откогато се опознават добре с него и стават интимни и неразделни другари и обществ[ени] дейци(6).

През Междусъюзническата война Ал[ександро]в е бил даден в разпореждане към 8 Тундж[анска] дивизия, на която е принел с другарите си големи услуги.

След погрома (1913 г.) той е останал да живее в България, отдето през 1913, 1914 и 1915 г. е пращал агитаторски групи за поддържане духа в Македония и за възсъздаване орг[анизация]та.

През време на Голямата война е бил в Щаба на партизанската рота при 3-та бригада на 11 Македонска дивизия.

(Може да се спомене тук за полезните инициативи: издаване серия книжки (библиотека)(7), вестници “Народност” и “Nation”(8), албума “Македония в образи”(9) и пр., и пр., борба с корупцията през войната и пр., и пр.)

 

Веднага след погрома Ал[ександро]в се заема да възстанови връзките с поробените части на Македония и да събира редовни сведения за вършените от сърби и гърци там зулуми. (На 4 ноември 1919 г. арестуван като “виновник за погрома”(10), а избягал от затвора на 13.XI. с.г.)

През пролетта [на] 1920 г. заминал с чета в Македония, дето и досега се намира там.

П.П. Тези сведения за дейността на А[лександро]в са дълги за списания и вестници и може да се дават според случая с по-големи или по-малки съкращения.

М. Христов(11)

ЦДА, ф. 396 к, оп. 2, а. е. 2, л. 24–25. Оригинал. Ръкопис. Публикувано е с известни промени и незначителни съкращения във в. “Македония”, № 865, 31 август 1929 г., с. 2. Вж. и в Кр Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров и ВМОРО (1910–1919 г.), сп. ВИС, № 2, 1987, с. 189–191.

--------------

(1) Т. Александров е допуснал грешка. Той завършва Скопското българско педагогическо училище не през 1897, а през 1898 г. Вж. свидетелството му за завършване на училището в Кр Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров и ВМОРО(1910–1919 г.), сп. ВИС, 1987, № 2, с. 191–193.

(2) Спомените на Т. Александров за Първия Скопски окръжен революционен конгрес вж. в настоящия сборник, а протокола от конгреса вж. в Б. Мирчев, Първият Скопски окръжен революционен конгрес, сп. Илюстрация Илинден, 1933, № 4 (44), с. 11–13.

(3) Протоколът от Втория Скопски окръжен революционен конгрес вж. в Ц. Билярски., Т. Петров, Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание, сп. ИБИД, 1986, т. 38, с. 346–390.

(4) Тодор Александров има предвид чл. 112 и 121 от правилника на ВМОРО, приет на Кюстендилския конгрес през 1908 г. Вж. К. Пърличев, Кюстендилският конгрес на ВМРО (1908). С., 2001.

(5) По този повод полковник П. Дървингов пише, че на 23 октомври 1912 г. “четите на Тодор Александров, Г. Мончев и Гоце Междуречки обявяват гр. Кукуш за освободен и нареждат българското управление” (вж. П. Дървингов, История на Македоно–одринското опълчение, т. І, С., 1919, с. 625).

(6) Тодор Александров е назначен от щаба на Македоно–одринското опълчение за началник на разузнавателния пункт в Щип (вж. П. Дървингов, Пос. съч., т. 2, С., 1925, с. 10.). Негово донесение от Щип от 27 май 1913 г. до щаба на опълчението вж. Пак там, с. 74-75.

(7) Става дума за поредицата книги от библиотека “Балкански въпроси”.

(8) В. “Народност”, № 1–115, 24 ноември 1918 – 8 октомври 1919 г. Орган на Изпълнителния комитет на македонските братства в България. Сътрудничат му проф. д-р Ив. А. Георгов, Й. Бадев, Г. Белчев, Д. Немиров, Ал. Ганчев, Г. Райчев, проф. М. Арнаудов и др. Обсъжда въпросите “за обединяване на българския народ с Тракия и Македония”. В. “Nation” (“Нация”), № 1–43, 18 януари – 13 ноември 1919 г. Главен негов сътрудник е проф. д-р Ив. А. Георгов. Защитава историческите, етнографските и културните права на България пред външния свят в навечерието на Парижката мирна конференция.

(9) Македония в образи. Издава Комитет за изучаване българските земи, С., 1919. Вж. и фототипното издание от 2010 г., подготвено за печат от Ц. Билярски и Н. Григоров.

(10) За арестуването на Т. Александров вж. А. Георгиев, Т. Александров, в. “Камбана”, № 3610, 20 ноември 1919, с. 1.

(11) Миле Христов – псевдоним на Т. Александров, използван след Първата световна война.

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

СВИДЕТЕЛСТВО НА Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА СКОПСКОТО БЪЛГАРСКО ПЕДАГОГИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ.

СКОПИЕ, 21 ЮНИ 1898 Г.

 

БЪЛГАРСКО МЪЖКО Ш-КЛАСНО И ПЕДАГОГИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В Г. СКОПИЕ

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗРЕЛОСТ

№ 1

Господин Тодор Александриев, роден в гр. Щип на 15 март 1881 г., по народност българин, от изт[очно] православ[но] вероизповедание, поданик отомански, след като е свършил Радовишкото първоначално училище, 1-и кл[ас] в Радовиш, ІІ-и и ІІІ-и класове на Щипското училище през 1895/96 уч[ебна] г., постъпи в 1-и п[едагогически] курс при поведение примерно, издържа изпит за зрелост и показа следующите успехи по:

Закон Божи – Отличен (6), Българский език – Отличен (6), Турский език – Отличен (6), Руский език –,  Педагогика, история на педагогиката, дидактика и математика – Много добър (5),  География – Отличен (6), Математика – Отличен (6), Естествена история – Отличен (6), Физика – Отличен (6), Химия – Отличен (6), Стопанство – Отличен (6), Рисувание – Отличен (6), Практически занятия – Много добър (5), Всеобща история – Отличен (6), Османска история – Отличен (6), Полит[ическа] икономия – Отличен (6), Краснописание – Отличен (6), Църковно пение – Отличен (6), Психология – Много добър (5), Френски език – Отличен (6), Нотно пение – Много добър (5).

На основание на това изпитната комисия провъзгласява господина Тодора Александриев за способен да учителствува в българските първоначални училища.

За екзархийский пратеник: Х. Матов

Директор: Х. Матов

Учители: П. Манов, Т. Паскалев, Д. Павлов, […](1), Е. Наков, А. Михайлов, П. Барямов, П. Т. Ковачев, Иерод[якон] Неофит, Ср. П[оп]петров

(Печат: „Скопско българско мъжко ІІІ-класно и педагогическо училище – 1890.” В средния кръг на печата текстът е на турски език.)

ЦДА, ф. 1933 к. Фотокопие. Оригиналът се съхранява у наследниците на Т. Александров.

------------

(1) Непоместеният подпис е на турски език.

 

№ 2

ИЗ ВЕДОМОСТ ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ПРИ ІІ КЛАСНО И ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В КОЧАНИ ЗА ВРЕМЕТО ОТ 1 ЮНИ ДО 31 АВГУСТ 1902 Г.

СКОПИЕ, 21 ЯНУАРИ 1903 Г.

 

Име и презиме на служещото лице 1. Гр. П[оп]димитров, Длъжност – гл[авен] учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр[оша] зл[атни]; ст.) – 6700, Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 1675, Следва да се удържат за пенсия – 83, 75, За изслужено време – 242, Всичко – 325, 75, Чиста сума за плащане – 1349, 25

Име и презиме на служещото лице 2. Т. Александров, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600, Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 900, Следва да се удържат за пенсия – 45, Всичко – 45, Чиста сума за плащане – 855

Име и презиме на служещото лице 3. Юрд. Апостолов, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600, Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 900, Следва да се удържат за пенсия – 45, Всичко – 855

Име и презиме на служещото лице – 4. Сп. Ацев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600, Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 900, Следва да се удържат за пенсия – 45, Всичко – 45, Чиста сума за плащане – 855

Име и презиме на служещото лице – 5. Гр. Бурев, Длъжност – учител,  Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3000, Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 750, Следва да се удържат за пенсия – 37, 50, Всичко – 37, 50, Чиста сума за плащане – 712, 50

[Общо]: Колко му се следва да получи (гр. зл.; ст.) – 5125, Следва да се удържат за пенсия – 256, 25, За изслужено време – 242, Всичко – 498, 25, Чиста сума за плащане – 4626, 75

Долуподписаният удостоверявам, че означените в настоящата ведомост лица имат право до получават забелязаните суми за служението им от 1.VІ. до 31.VІІІ.1902 год. На основание относящите се до тях актове за назначението им. Общата сума, която трябва да се открие за тая цел възлиза на гроша златни пет хиляди сто двадесет и пет, в която влизат гроша златни четиристотин деветдесет и осем и 25 ст. Удържки за пенсионен фонд.

Скопски митрополит Синесий

Вярно с първообразното. За секретар А. Герасков

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 533, л. 44–45. Бланка. Препис. Ръкопис.

 

№ 3

ИЗ ВЕДОМОСТ ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ПРИ ІІ КЛАСНО И ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В КОЧАНИ ЗА ВРЕМЕТО ОТ 1 СЕПТЕМВРИ ДО 1 ДЕКЕМВРИ 1902 Г.

Б. М., Б. Д.

 

Име и презиме на служещото лице 1. Ст. П[оп]иванов, Длъжност – гл[авен] учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр[оша] зл[атни]; ст.) – 6500;

Име и презиме на служещото лице 2. Тод. Александров, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице 3. Пав. Самарджиев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3800;

Име и презиме на служещото лице – 4. Сп. Ацев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице – 5. Ел. Монева, Длъжност – учителка,  Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3000.

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 533, л. 80. Бланка. Препис. Ръкопис.

 

№ 4

ИЗ ВЕДОМОСТ ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ПРИ ІІ КЛАСНО И ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В КОЧАНИ ЗА ВРЕМЕТО ОТ 1 ДЕКЕМВРИ ДО 1 МАРТ 1903 Г.

Б. М., Б. Д.

 

Име и презиме на служещото лице 1. Ст. П[оп]иванов, Длъжност – гл[авен] учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр[оша] зл[атни]; ст.) – 6500;

Име и презиме на служещото лице 2. Тод. Александров, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице 3. Пав. Самарджиев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3800;

Име и презиме на служещото лице – 4. Сп. Ацев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице – 5. Ел. Монева, Длъжност – учителка,  Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3000.

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 533, л. 91. Бланка. Препис. Ръкопис.

 

№ 5

ИЗ ВЕДОМОСТ ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ПРИ ІІ КЛАСНО И ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В КОЧАНИ ЗА ВРЕМЕТО ОТ 1 МАРТ ДО 1 ЮНИ 1903 Г.

Б. М., Б. Д.

 

Име и презиме на служещото лице 1. Ст. П[оп]иванов, Длъжност – гл[авен] учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр[оша] зл[атни]; ст.) – 6500;

Име и презиме на служещото лице 2. Тод. Александров, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице 3. П. Самарджиев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3800;

Име и презиме на служещото лице – 4. Сп. Ацев, Длъжност – учител, Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3600;

Име и презиме на служещото лице – 5. Ел. Монева, Длъжност – учителка,  Колко дни е служил – 90, Заплата годишна (гр. зл.; ст.) – 3000.

Подписано от всички означени учители.

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 533, л. 164. Бланка. Препис. Ръкопис.

 

№ 6

ПИСМО ОТ ГЛАВНАТА ИНСПЕКЦИЯ НА РУМЕЛИЙСКИТЕ ВИЛАЕТИ ДО ВЕЛИКОТО ВЕЗИРСТВО ЗА ОТКРИВАНЕТО ПРИ ОБИСК В УЧИТЕЛЯ Т. АЛЕКСАНДРОВ В КОЧАНИ НА ШИФЪР НА ВМОРО И ПРАВИЛНИК ЗА ЧЕТИТЕ.

Б. М., 11 АПРИЛ 1903 Г.(26 МУХАРРЕМ 1321 Г.)

 

В жилището на именувания Тодор, учител в гр. Кочани, Косовски вилает, за когото имаше сведения, че е един от комитетските водачи, се направи обиск от специално изпратени чиновници. При обиска у него се намериха ключ на шифър и напечатан правилник с инструкции за четите, също и други компрометиращи книжа. По тоя начин се доказа, че казаният Тодор е един от комитетските водачи, вследствие на което той бе арестуван и предаден на правосъдието.

Както Ваше Височество ще види от приложения тук превод на споменатия правилник, във всеки град и във всяко село на румелийските вилаети има по един комитет и по една чета.

За улеснение при преследване на четите добре ще бъде преводът на въпросния правилник да се разпрати поверително на военните и граждански чиновници.

Хюсеин Хилми,

главен инспектор на румелийските вилаети

Публ. в Документи за българската история, т. ІV, С., 1942 г., с. 197.

 

№ 7

ИЗ ДЕФТЕР ЗА ОСВОБОДЕНИТЕ ЛИЦА ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ ЗАТВОР В СКОПИЕ В СЛЕДСТВИЕ НА ОБЩАТА АМНИСТИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА НА 12 АПРИЛ 1904 ГОДИНА.

[СКОПИЕ, СЛЕД 12 АПРИЛ 1904 Г.]

 

[…]

Пореден номер: 54(1)

Личност на осъдения: Учителят Тодор, син на Александър.

Местоживеене: Роден в Щип, престоява в касаба Кочани.

Произход и вяра: Българин, православна.

Престъпление: Участие в тайната кореспонденция на българските бунтовнически разбойници и в ръководството на бунтовническите работи.

Дата на арестуването: 27 март 1903 година.

Основание и тежест на наказанието: Пет години затвор в крепост съгласно допълнението на член 63, параграф първи от Наказателния закон.

Забележка: …

[…]

Публ. в Амнистираните илинденци во 1904 година, Скопjе, 2003, с. 190–191.

-----------------

(1) На с. 190 е приложена снимка на Т. Александров заедно с амнистираните с него българи поп Наум Трайков от с. Мечкуевци, Щипско, Моне Павлев от с. Гуйновци, Щипско, Недялко Кръстев от с. Софилар, Щипско, Захари Митев от с. Судик, Щипско и Стоян Зафиров от с. Судик, Щипско. На затворническата управа е било наредено да се правят фотографии на освобождаваните затворници. Първоначално затворниците са снимани един по един, но впоследствие, за да не се хаби много фотографски материал те са снимани по групово преди пускането им.

 

№ 8

ПРОТОКОЛ ОТ СКОПСКИЯ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОНГРЕС, НА КОЙТО ПРИСЪСТВА КАТО ДЕЛЕГАТ Т. АЛЕКСАНДРОВ.

КРАТОВСКО, 2 ЯНУАРИ 1905 Г.

 

ПРОТОКОЛ НА І–ВИЯ РЕДОВЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОНГРЕС В СКОПСКИ ОКРЪГ, ОТКРИТ НА 2 ЯНУАРИ 1905 ГОДИНА.

Райони, Скопски, Кумановски, Кочански, Щипски, Кратовски, Пеянички, Велешко – легални и нелегални. Бойчев(1), Чучков(2), Нунков(3), Бабата(4), Кръсто(5), Йордан Спасов(6), Буйнов(7), Мише(8), П. Ангелов(9), Л. Петров, М. Недков(10), Ст. Димитров(11), Т. Александров, Ст. Мишев(12), С. Т.(13), С. А., М. М.(14), П. Б., Л. Х., Ст. Б. След избирането на бюрото за ръководене на конгреса, пристъпи се към разглеждането на следующите въпроси:

1. Досегашната дейност на Организацията и бъдещата.

2. Разглеждане всичките проекто–устави(15), правилници, за селските чети, районните чети, Директивата, одобрена от Мелничкия и Струмичкия революционни окръзи(16), Основите на Организацията от “Брутя”(17).

3. Нужна ли е съединителната нишка на районите от единия окръг.

4. Избиране външен задграничен представител.

5. Отношенията спрямо външните задгранични влияния.

6. Отношенията спрямо разните пропаганди национални.

7. Въпроси от икономичен характер.

Конгреса се занимава обстоятелно с горните въпроси, прочете всички книжа и се прие правилника:

5-тях приложения от Брут.(18)

І. Принципа на автономията, населението се осланя само на себе си, на своите организирани сили, на революционната борба, на политико-икономическа почва и принципа на самостойността – независима организация.

ІІ. Директивата с бележка, че Организацията ще гони всички сърби(19), които не се подчиняват и се отклоняват от истинските статути, както например гони върховистите през 1902–1903 година.

ІІІ. Проекто – правилника, глава І, член 1–10 се приеха; чл. 11 се допълни и видоизмени, както следва: работниците са длъжни, както в отношенията с хората по делото, така и в частния живот да водят примерно поведение. Блудство, комар, пиянство – всички други пороци и злоупотребления с положението на работник по делото за частни облаги или по лични каприции се осъждат. Забележката му се прие изцяло.

Чл. 16 се видоизмени: селското ръководително тяло се избира под ръководството на районния войвода.

Гл. ІІІ. Чл. 47 се оформи: разпределението на оръжието в градовете и селата става от войводата със знанието на ръководителното тяло, а раздаването по хората се върши по селата от войводата и селските съвети, а в града от началниците.

Чл. 50 се видоизмени така: то е длъжно да се грижи за въоръжаването на четата и снабдяването й с всички потребности; нуждите на четата се доставят от управителното тяло, а разписките срещу тях се изпращат на войводата за потвърждаване.

Дава се пълна инициатива на ръководителното тяло и районните войводи да работят съгласно местните условия и изисквания.

Гл. ІV цялата се видоизмени, както следва:

Чл. 54. Окръжното управление се съставя от 3-ма легални и трима нелегални лица, избрани в окръжния конгрес със срок за една година.

Чл. 55. Избраните лица трябва да бъдат интелигентни и задължително да са играли по-видна роля в организацията.

Права и длъжности на окръжните управления.

Чл. 56, разглеждат споровете и недоразуменията в окръга между ръководителните тела и войводите и четниците и войводите и пр.

Чл. 57. Грижи се и отговаря за успеха и неуспеха на делото в окръга.

Чл. 58. Суми и други подаръци отпуснати от вън на окръга, разпределя по равно между районите.

Чл. 59. Прави ревизия на ръководителното тяло и войводите във всяко отношение.

Чл. 60. Ако се яви нужда за чета в някой район, управителното тяло съобщава и иска от окръга. Последното сондира мнението на районните войводи.

Чл. 61. Влизането на чета от България в окръга, става с предварително съобщение (10–15 д[уши]) от представителя на граничния районен войвода, който обезателно го препраща на окръжното тяло.

Забележка 1. В съобщението трябва да се укаже: кой е воеводата, от колко души е четата и за къде отива. 2. всяка чета, която не се съобразява с горното, се преследва като неприятелска.

Чл. 62. Ако окръжното управление занемари някои свои права и длъжности или се провини в нещо, всичките районни войводи в окръга го съдят.

Чл. 63. Ако някой член от окръжното тяло липсва, представа се право за попълване на останалите петима да си изберат друг, ако е нелегален от районните воеводи, ако е легален от управителното тяло.

Чл. 64. Дава се право на обвинения войвода да избере двама от районните войводи при разглеждане на делото му.

Чл. 65. Окръжните ръководителни тела, за разбиране на работата влизат в споразумение с близките околии от съседния революционен окръг.

Чл. 66. Задължават се всичките околийски тела да внасят парични помощи и материали в окръжното управление за издръжка на политически затворници от околиите, както и колкото им се потърсят от окръжното управление.

Глава 5 цялата се изхвърли.

Глава 6, чл. 86–95 се приемат. Забележката на чл. 95 се видоизменя така: дата на въстанието се знае само от бюрото, което ръководи конгреса.

Чл. 77. Конгреса назначава и уволнява окръжното тяло, при нямане възможност да се събере конгрес, става писмено разбиране с ръководителното тяло на районните воеводи.

Чл. 78. Конгреса е в сила да премества воеводите.

Чл. 79. Конгреса определя, кой от воеводите в единия район има право да влиза като член в управителното тяло.

Глава 7, чл. 80. (97 според устава проект). Организацията се представлява в странство от свои равноправни представители, които се избират по един от всеки окръг.

Чл. 81. Представителите се избират от окръжните конгреси в срок за 1 година, забележка от чл. 96 се приема изцяло. 99, 100, изцяло, 101 – първата половина; 102 с 21-та му точка и двете му забележки напълно; 103 приет, глава 8–9-ата цялата се приема.

От гл. 10-та чл. 115 приет. 116 се видоизменя тъй: за нужди по делото с въведената шифрована азбука могат да си служат само председателя, подпредседателя, секретаря и дописника – ако има такъв, а състава на химическото мастило се поверява на председателя и секретаря.

Чл. 117–118–119 и 120 приети изцяло.

Гл. 11 цяла приета.

Гл. 12 също.

Гл. 13, чл. 142 приет, а 143 се видоизмени тъй: за запазването единството на работата в окръга действува само настоящия правилник.

Правилника за селските чети се прие изцяло.

Правилника за районните се прие с някои изменения и допълни. За напред да се отърве организацията от вътрешни и външни влияния – да застане на самостойна нота, прие за напред да се игнорират разните задгранични комитети и комитетствующи, освен Представителството, което ще бъде като информационно бюро и ще работи по определена от вътре директива.

Всеки легален член на Организацията щом губи възможността да стои такъв, трябва да влезе в състава на районната чета.

Съгласно чл. 54, гл. 4 от проекто-правилника избраха се следните лица за състава на окръжното управление: Кърсто Бъл[гарията], Еф. Чучков, Ат. Бабата, легалните Т. Л., А. Н., Т. П.

Забележка: Към горното конгреса реши да се покани Д. Груев(20) за председател на окръжното тяло, ако не приема, Кр[ъсто] си остава за такъв, а Чучков за секретар.

Съгласно 1-вия чл. на гл. 7 за задграничен представител се избра Иван Гарванов(21), а Матов(22), Татар[чев](23), Сарафов(24), Георче(25) да се поканят от страна на конгреса, ако желаят да влязат да работят вътре на статутите на Организацията.

За редактиране на “Революционен лист” да се изпратят от всеки район по 10 наполеона като се внесат чрез Мише Развигоров за Д. Стефанов(26).

Да се изпрати помощ на Марко Лазаров(27) по 2 лири от всеки район от окръга.

Районни войводи в окръга ще бъдат следните: Велешко Ст. Дим[итров], Щипско М. Разв[игоров], Кратов[ско] пор. Спасов. Паланка П. Анг[елов], Кумановски П. Байчев, а за определение на войводи за Скопско и Кочанско грижата се възлага на Окръжното тяло.

По назначаване учителския персонал в градовете и селата, всяко ръководно тяло с одобрението на местния войвода да представи списък на окръжното управление за учителите и местата, гдето ще трябва да се назначат, окръжното управление е длъжно да приложи списъците.

Заплатата на жетварите се определя така: за мъжете 10 гр., жените 7–20 гр., деца 5 гр. Изключение ще се прави за ония, които ще се отнесат до местните управителни тела и ако последните уважат просбата им. Забележка: За добро третиране и изплащане надниците остават сами в началото да направят условия и да искат нужната гаранция.

Запрещава се на християните да купуват турски земи и чифлици.

Запрещава се на християните търговци да взимат спахилък. Заплатата на момците се определя така: 200 шиника от три семена, 3 лири пари и 15 шиника параспур на колкото земя искат момците.

Парите от Паланечкото братство в София да се предадат в пари или материали на изпратения за това пълномощник от Паланечкото управително тяло.

На работниците от окръга временно отишли в България на печалба да не им се взима пари или налози, за каквато и да е цел.

Районите да пращат когато потрябва заявления и изисквания и протести до Хилми Паша(28) и цивилните агенти.

Власите, които нямат постоянно местожителство, то гдето живеят, лете в колиби да се организират там и приходите от помощи, вносове и крупни суми прибрани от тях да се внасят в Окръжното управление.

Възложи се на М. Развигоров с отиването си в България да вземе грижата да организира една чета от 90 души, 10 за Скопско, 25 за Кочанско, 25 за Велешко, 10 за Щипско, и 20 за Паланечко, като му се предостави да намери двама войводи.

Да се отпуснат временно на паланечката чета 10 мом[чета] от Кумановско, 5 от Кратовско за Кочанско, да се пише на представителя по изолирането на Атанас Средоевич и Мине Николчов.

Упълномощи се М. Развигоров да прегледа сметките на Коле Сарафчето от Кочанския район(29), в случай сметките му излезнат не точни, да се накаже със смърт, в противен случай да се изолира.

Да се поръчат разписки, печат, да се издава хектографичен вестник за в окръга.(30)

Понеже в много ръководителни тела имало разцепление, за да се поправи това, да се пише от страна на конгреса за тях; да се пише до всички ръководителни тела, с които писма да им се потвърди избора им. Да се съобщи на Кумановското ръководно тяло, че в района му ще работят войводите П. Бойчев(31) и Нунков съвместно и че Бойчев е титулярния от двамата; прави му се виговор(32) на ръководителното тяло, че без достатъчни факти е обвинявал другаря Нунков.

Отпускат се на Окръжното управление за общи нужди на окръга от всеки район по десет лири аванс.

Съобщава Боян Мирчев.(33)

Публ. в Б. Мирчев, Първият Скопски окръжен революционен конгрес, Сп. “Илюстрация Илинден”, София, март 1933 г., год. 5, кн. 4 (44), с. 11–13.(34)

----------------

(1) Става дума не за Бойчев, а за Панайот Байчев, роден във Видин, от пролетта на 1903 г. е щипски войвода; през Илинденско-Преображенското въстание е в състава на Хр. Чернопеевия отряд и се сражава в Кочанско, а от 1904 г. кумановски войвода; през Балканската война отново е в състава на Чернопеевата чета.

(2) Ефрем Чучков (1986, Щип – 1923, София), член на Скопския окръжен революционен комитет и на ЦК на ВМОРО, учител, войвода в Щипско, Малешевско и Царевоселско.

(3) Константин Иванов Нунков (1877, Чирпан – 1905, с. Кутлибег, Кумановско), дедеагачки, гюмюрджински и кумановски войвода, участник в Четническата акция на Македонския комитет (1895), анархист, член на Македонския таен революционен комитет (Женевската група), специалист по избухливите вещества.

(4) Атанас Димитров - Бабата (1875, с. Синитово, Пазарджишко – 1905, връх Видин, Кратовско), кратовски околийски войвода, член на Скопския окръжен революционен комитет, военен инструктор на четите на ВМОРО в Македония.

(5) Кръсто Георгиев Кантранкьов - Българията (1874, Враца – 1913, Демир Хисар), фелдфебел от българската армия, кочански околийски войвода, военен организатор на четите на ВМОРО, войвода в Тиквешко, Чокенско и Малкотърновско, участва в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканската война.

(6) Йордан Спасов (1875, с. Кнеже, Щипско – 1908, Кратовско), участник в Четническата акция през 1895 г., четник в четата на Мирчо Ацев, кратовски войвода.

(7) Александър Буйнов (Ал. Иванов Ненов) (1879, Шумен – 1924, с. Добринище, Разложко), през 1904 г. е нелегален в Скопско, а от 1904 г. е в Серско, член на Серския окръжен революционен комитет (от 1907 г.), депутат в Отоманския парламент (1912), неврокопски войвода през Балканската война.

(8) Мише – Михаил Спиров Развигоров (1873, Щип – 1907, Щип), учител, щипски войвода, нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.

(9) Петър Димитров Ангелов (1878, Хасково – 1923, София), подофицер от 24 Черноморски полк, бивш малкотърновски войвода, а в момента е паланечки войвода. Той присъства на Първия (1905) и на Втория (1906) Скопски конгреси.

(10) Възможно е да става дума за Димитър Спиров Недков (1883, Щип – 1977, София), учител в Щип, Шабла и др., през 1905 г. е секретар на радовишкия войвода Ст. Темелков; доброволец в 1 рота на 3 Солунска дружина през Балканската война и щипски войвода; през 1915 г. е старши подофицер в партизанската рота на пор. Н. Лефтеров.

(11) Стефан Димитров (1875, с. Зелениче, Леринско – 1905, мест. Орешки ливади, Велешко), учител в Кукуш, през Илинденско-Преображенското въстание е ениджевардарски районен началник, велешки околийски войвода.

(12) Стоян Мишев (1882, Щип – 1924, Щип), учител, член на Щипския революционен комитет, щипски войвода (1905–1908), щипски войвода на чета № 31 през Балканската война; през 1922 г. напуска възстановената ВМРО и преминава на сръбска служба, за което е убит от терориста на Организацията Кирил Григоров.

(13) Вероятно радовишкия войвода Стамен Темелков, род. 1864 г. в с. Ораовица, Радовишко, терорист на ВМОРО, радовишки войвода.

(14) Вероятно става дума за Михаил Монев (1881, Кратово – 1944, Горна Джумая), учител в Скопие, Кратово, Кочани, Куманово, член на Кратовския околийски революционен комитет.

(15) Става дума за проектоправилниците Образец І Образец ІІ, изработени от П. Тошев и Д. Груев на Прилепския конгрес и Образец ІІІ, съставен от Д. Хаджидимов. Вж. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. Т. І, ч. 1 и 2. София, 2007 г., с. 375-410 и 423-430.

(16) Става дума за Директива за бъдещата дейност на Организацията, съставена от Д. Стефанов и привържениците на Я. Сандански. Вж. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи, с. 342-347.

(17) Става дума за брошурата на Хр. Матов “Основи на Вътрешната революционна организация (Опит за подбиране и формулиране “Основите”). Написа Брут. София, 1904,  с. 39. Матов я пише през април–май 1904 г. Брут е псевдоним на Хр. Матов.

(18) През юни и ноември Хр. Матов прави допълнение към “Основите”, което е отпечатано като Приложение “Що бяхме – що сме” във второто Пловдивско издание през 1905 г. Неточно е отбелязано че приложенията са 5. В действителност те са 4: І. Индивидуално революционизиране; ІІ. Засилване на Организацията; ІІІ. Извоювани права; ІV. Готов капитал. Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система, с. 83 – 94. Конгресистите са имали предвид формулираните 5 “основни принципи на Вътрешната организация”, формулирани от Матов по следния начин: “Принципа на автономията; Принципа на вътрешността (населението се осланя преди сичко на себе си – на своите организирани сили); Принципа на революционната борба; Принципа на политико-икономическата почва и Принципа на самостойността (независима организация).” Вж. Брут, Основи на Вътрешната революционна организация, с. 13 – 14.

(19) Разбирай сърбомани. (бел. Б. М.)

(20) Дамян (Даме) Груев (1871, с. Смилево, Битолско – 1906, с. Русиново, Малешевско), учител, един от създателите на ВМОРО и член на ЦК, председател на Смилевския, Прилепския и Първия Рилски конгрес, член на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание в Битолско.

(21) Иван Гарванов (1869, Стара Загора – 1907, София), учител, председател на БТРБ в Солун и на ЦК на ВМОРО, председател на Солунския общ конгрес (1903), задграничен представител на ВМОРО в София.

(22)  Христо Апостолов Матов (4 март 1869, Струга – 10 февруари 1922, София), учител и публицист, поет и идеолог на ВМОРО, член на ЦК на ВМОРО (1898–1901) и на ЗП (1902–1905, 1907–1908), председател на Кюстендилския конгрес на ВМОРО (март 1908).

(23) Д-р Христо Татарчев (1969, Ресен – 1952, Торино), лекар, един от създателите на ВМОРО и пръв председател на нейния ЦК, задграничен представител на ВМОРО в София.

(24) Борис Сарафов (1872, с. Либяхово, Неврокопско – 1907, София), поручик от българската армия, председател на ВМОК, член на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание в Битолско, задграничен представител на ВМОРО в София.

(25) Гьорче Петров (1865, с. Варош, Прилепско – 1921, София), учител, географ, член на ЦК на ВМОРО, задграничен представител на ВМОРО в София, председател на Битолската окръжна постоянна комисия през Първата световна война и кмет на Драма, член на Временното представителство на обединената ВМРО, ръководи Бюрото за настаняване на бежанците при управлението на БЗНС.

(26) Димитър Стефанов (1871, с. Караагач, Болградско – 1940, Бургас), учител, юрист, задграничен представител на ВМОРО в София, диретор на Българската гимназия в Битоля, председател на Серския окръжен революционен конгрес (1903).

(27) Марко Лазаров (Марко Лазов Стоянов), роден през 1867 г. в с. Косача, Радомирско, подофицер от българската армия, прилепски войвода, помощник-началник на Кюстендилския пункт (1907); през Балканската война е доброволец в 3 рота на 7 Кумановска дружина на МООП.

(28) Хюсеин Хилми Паша (1859, с. Сарлиджа, остров Митилин – 1921, Цариград), турски военен и държавен деец, дипломат, генералгубернатор на Адана, Йемен, мютесариф на Маан, главен инспектор на трите  вилаета в Македония, дипломат, велик везир (14 февруари – 13 април 1908, 5 май – 28 декември 1909).

(29) Никола Сарафов (Коле Сарафчето), от с. Саса, Кочанско, куриер и помощник в Кюстендилския пункт, кочански войвода.

(30) От 1906 г. започва да излиза в Щип хектографирания нелегален вестник “Революция”, под редакцията на Петко Пенчев.

(31) П. Байчев, а не “П. Бойчев”.

(32) Б. М. е разчел неправилно “ви говоря”.

(33) Боян Спиридонов Мирчев (1900, Битоля – 1882, София), журналист, стенограф, председател на Младежкото македонско дружество в София, деец на ВМРО, работи във в. “Зора”, сп. “Илюстрация Илинден”, в. “Родина”; издирва, записва и публикува спомените на останалите живи през 20-те и 30-те години на ХХ в. дейци на ВМРО, като по този начин продължава делото на проф. Л. Милетич и Иван Орманджиев; технически сътрудник в ИБИ към БАН.

(34) За Скопският конгрес вж. и Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. ІІ, София, 1943, с. 362–366 и спомените на Тодор Александров “Първият редовен конгрес на Скопския революционен окръг (в 1905 г.)” в Сборник “Илинден” 1903-1925 в памет на Голямото македонско въстание. Кн. IV, София, 1925, с. 5–12.

 

№ 9

РАПОРТ № 30 ОТ ТОДОР НЕДКОВ, ТЪРГОВСКИ АГЕНТ В СКОПИЕ ДО ГРИГОР НАЧОВИЧ, ДИПЛОМАТИЧЕСКИ АГЕНТ В ЦАРИГРАД ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО И НАТИСКА ОТ ТУРСКИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ И АДМИНИСТРАВНИ ВЛАСТИ В СКОПСКО СРЕЩУ АМНИСТИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ.

СКОПИЕ, 15 ЯНУАРИ 1905 Г.

 

Господине Агенте(1),

По всичко изглежда че и последното султанско ираде, относително отменението на някои извънредни мерки срещу българите във вилаетите, ще има участта на толкова други султански грамоти, които се пишат, за да не бъдат никога изпълнени. В днешната ми среща с валията, последният пак ми заяви, че няма положително никакви наставления по въпросното ираде, ни от Цариград, ни от Хилми Паша, чрез когото обикновено получава подобни заповеди. А между това своеволията на властите, благодарение на оная деморализация, която Хилми Паша внесе в чиновническата иерархия с незачитание на установения ред за сношенията, растат от ден на ден. Тоя ред на работите, създаден нарочно, за да предизвика съревнование у дребните служащи в преследванието и подстрекателствата против българите, е насърдчил някои от тия служащи до там, че са излезли далеч от кръга на своите действия. А с това наедно и своеволието взело извънредни размери. Но за да не бъда голословен ще Ви приведа и конкретни случаи.

На 9 того полицейският комисар в Кратово се явил пред главния учител на тамошното българско училище Тополов със заповед да изпъдел от училището всичките сърбомански деца.

Онзи ден същият полицейски се явил пред Тополова с друга заповед – да изхвърлел Всеобщата история из училищната програма.

От де произтича тоя произвол, това беззаконие в случая у един полицейски чиновник, когато за училищните работи съществува специално ведомство във вилаета – моариф мюдюрлюк с неговите органи в провинцията, на което единствено принадлежи контрола упражняван върху училищата и когато е известно, че училищните програми и всичко което досяга училищната организация се решава не в Кратово, а в Цариград между компетентните места.

С тескере от респективните каймаками се запрещава да учителствуват: на главния учител в Кратово Тополов, на Кръстю П. Бурков, учител в с[ъщия] г[рад]; на Неофитов, главен учител в Паланка; на Павел Самарджиев, учител в с[ъщия] г[рад]; на Васа Караджова, учителка в с. Св[ети] Николе, Кочанска каза; Панко Димчев, учител в Куманово, Димитър Галев, учител в Скопие, Никола Д. Янишлиев, учител в с[ъщия] гр[ад], Тодор Александров, учител в с. Ново Село, Щипска каза. От гореизброените лица само последният е осъждан и амнистиран, другите се само гледат като неблагонадеждни.

Тоя въпрос и по-рано от султанското ираде бях подигнал пред Хилми Паша чрез тукашния валия. Първоначалният отговор на Хилми Паша беше, че всички затваряни без разлика дали са били съдени или не, не ще могат за настоящата година да учителствуват или да бъдат на какви и да било общински длъжности.

След дълги настоявания от наша страна и преписки между вилаетското управление и Хилми Паша (трябва да забележа, че валията в случая бе на наша страна) Хилми Паша изключи от запретителната мярка, затваряните по подозрение и не осъждани.

Сега обаче властта прилага мярката в първоначалната й форма.

Валията е в недоумение по въпроса, защото подобна заповед не е давана чрез него до надлежните каймаками. Той обеща да се обърне наново по тоя въпрос до главния инспектор Хилми Паша.

За същата цел ще направя и от моя страна постъпки до последния и за резултата ще имам грижата да Ви уведомя своевременно.(2)

Благоволете и пр.

Княжески търговски агент: Т. Недков(3).

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2070, л. 20–22. Препис. Ръкопис.

-------------

(1) Григор Начевич (1845, Свищов – 1920, София), обществен и политически деец, публицист, деец на Консервативната партия, дипломат, публицист, търговец, сътрудник на в. “Реч”. Участвува в национално-освободителното движение на страната на „старите”. Един от водачите на Консервативната партия. Краен русофоб, проводник на англо-австрофилската политика. Министър на финансите (1879, 1882–1884, 1887–1888), на външните работи (1879–1880, 1886–1887, 1896), на вътрешните работи (1881–1882), на търговията и земеделието (1896–1897, 1899–1900).

(2) Рапортът е получен на 18 януари 1905 г. в ВМРИ и е заведен под № 134 в Тайната архива. На първата страница има следните резолюции: “Да се съобщи на княж[еските] диплом[атически] представители при В[еликите] сили. Р. П. 18. І. 1905” и “Обнародвано. Вацов, 19. І.”

(3) Тодор Недков (1868–1950), търговски агент в Скопие (1902) и Битоля (1908), консул в Битоля (1910) и Одрин (1913), генерален консул в Солун (1915), пълномощен министър в Румъния (1920), и в Австрия (1924), ръководител на Българската културна мисия в Швейцария в края на Първата световна война, със седалище в Берн.

 

№ 10

ГОДИШЕН РАПОРТ ОТ ТРАЙЧО СТАНЧОВ ПРЕД СКОПСКАТА БЪЛГАРСКА МИТРОПОЛИЯ ЗА УЧЕБНАТА 1904–1905 ГОДИНА В ПЪРВОКЛАСНОТО УЧИЛИЩЕ В ЩИПСКО НОВО СЕЛО И ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА ГЛАВНИЯ УЧИТЕЛ Т. АЛЕКСАНДРОВ ОТ ТУРСКИТЕ ВЛАСТИ

С. НОВО СЕЛО, ЩИПСКО, 26 ЮНИ 1905 Г.

 

До Негово Високо Преосвещенство

Господин г-н Синесий, митрополит в Скопие.

Ваше Високо Преосвещенство,

През изтеклата 1904–1905 учеб[на] година училището в Щ[ипско] Ново село бе I класно. Работата в него от началото на учебната година до II полугодие е ръководено от петима учители и две учителки. Ето имената им: Тодор Александров, гл[авен] учител, Стоян Кръстев, Наум Османков, черковен певец, Трайчо Станчов, Петър Андонов, г-ца Павлина Ращанова и г-ца Мария П. Нацева. В края на 1-вото полугодие правителството отстрани учителите Т. Александров и Ст. Кръстев от училището и работата остана да се ръководи от останалите учители до края на учебната година без никакъв помощник.

Училищната библиотека е нарасла с още шестдесет и две (62) книжки, от които тридесет и две (32) са купени от създадените приходи на училищната библиотека, а останалите – са подарени. Училищната покъщнина се е увеличила с една умивалница, една фръча за дрехи, един гребен и едно огледало купени от н[астоятел]ството. Учебните помагала се увеличиха само с един термометър, купен от същото. Състоянието на покъщнината и помагалата е удовлетворително.

Предвиденият материал от екзарх[ийската] програма почти по всички предмети е привършен. Учебният материал по аритметика в І клас не е привършен предвид слабостта на учениците. Поведението на учениците през цялата година е примерно.

Училищното здание, двора и училищните стаи смея да кажа, че са хигиенично наредени. Зданието голямо, стаите му са широки и високи, съдържат достатъчно въздух за дишане. Дворът насаден с дървета, под които прекарват весело забавленията си децата, е достатъчно широк. Той се напоява от две чешми, водата на които е добра за пиене. Цялото училищно здание се чисти два пъти в седмицата от училищния слуга.

Бюджетът за целия учителски персонал е 166 лири турски, в тях и заплатите на отстранените учители. На училищния слуга се плаща 480 гроша текущи за цялата година. Бюджета за заплатите на учителите и слугите се отпуска от настоятелството. Гориво за през зимата има достатъчно и не се дадоха нито две пари за него, защото се набавя от черковните имущества на полето.

Животът между учителите бе братски. Претрупан с повече училищна работа не можах да направя нито една ревизия при преподаването на учителите, ето защо не мога да си дада гласа за методата и преподаването им.

Препоръчвам се на архипастирскитс Ви молитви и благословения.

Оставям Ваше духовно чадо

И[зпълняващ]  д[лъжността]   гл[авен]   учител:   Т. Станчов(1)

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 243, л. 126–127. Оригинал. Ръкопис.

---------------

(1) Рапортът има следната резолюция: “Неудовлетворителен. Много къс, вижда се няма инструкции.”

 

№ 11

ИЗ ДНЕВНИКА НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ПУНКТ НА ВМОРО ЗА ЗАМИНАВАНЕТО НА ЧЕТАТА НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЗА МАКЕДОНИЯ

КЮСТЕНДИЛ, 26 МАРТ 1906 Г.

 

Пункт Кюстендилски. Дата на заминаване за Щипския район, 26 март 1906 г.

Име и презиме – Тодор Александров, месторождение – Щип, възраст – 25, кога се е върнал 13.VІ.1906; Име и презиме – Петко Пенчев, месторождение – Варна, възраст – 23(1); Име и презиме – Стоян Мишев, месторождение – Щип, възраст – 24.

Публ. в “Четите на Вътрешната македоно–одринска революционна организация. Дневник и снимки на четитe на ВМОРО, преминали през Кюстендилския пункт 1903–1908”. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски, Н. Христов, А. Джонев. С., 2003, с. 69.

-------------

(1) Петко Пенчев (1882, Варна – 1947, София), журналист, участник в Илинденско–Преображенското въстание в четата на Хр. Чернопеев, четник при Я. Сандански, член на Серския окръжен революционен комитет, член на ЦК на ВМОРО, деец на Демократическата партия и на ПК “Звено”, председател на Дружеството на столичните журналисти, журналист и публицист, редактор на в. “Илинден”, “Пряпорец”, директор на в. “Знаме”, редактор на в. “Демократически сговор”.