ЗА КНИГАТА НА ИВАН МИХАЙЛОВ „ПО ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДЕЛО“

Водачът на ВМРО Иван Михайлов е автор на четири тома със спомени, десетки книги и брошури, голям брой интервюта и стотици статии. Имаше времена когато творчеството на Ив. Михайлов беше недостъпно за нас и се преследваха тези, които го четяха и разпространяваха. Сега можем да кажем, че то е достъпно и се издава и преиздава и въпреки многото издания, книгите му много бързо отново стават библиографска рядкост. Колкото и да е известна книгата му “По трънливия път на македонското освободително дело”, тя същевременно е и една от най-непознатите му работи, въпреки двете й издания - едното задгранично (1939), а другото българско (1998). Критиците на Ив. Михайлов около Вардара и в България правят не малко опити и полагат сериозни усилия да я представят като антибългарска книга, с която е нанесен сериозен удар на България и са разкрити “апетитите й към Македония”. И аз имах възможност да чуя подобни мнения и съвети, че не е навременно новото й издание, тъй като българите не са подготвени да я посрещнат. Народът ни е достатъчно грамотен и запознат с историята си и с борбите на македонските и тракийските българи и едва ли е нужно някой да му предъвква и тълкува събитията и вижданията на Иван Михайлов. А трябва ли съвсем сляпо и безкритично да се възприемат всички действия на държавата и анализа на събитията, поднесени от официалната история? Не бива да изпускаме и факта, че държавата като че ли няма нито един официален протест срещу откъсването на български земи и населения с намесата на Великите сили, задоволявайки апетитите на съседите ни, като изпускаме договорите за присъединяването на България към Тройния съюз през Първата световна война и към Тристранния пакт през Втората световна война, както и манифестите за обявяването на войни. Ив. Михайлов, като революционер, посветил живота си за довършването на освобождението на българите извън границите на държавата ни още повече има право да изрече редица истини, които той най-добре до настоящия момент анализира, търсейки и намирайки причините за редица събития от българската история, като показва същевременно и добро познаване на историческите факти и личности.

През времето, когато живее в Турция (1934-1938) и Полша (1938-1940), Ив. Михайлов започва да работи върху книгата си „По трънливия път на македонското освободително дело", която завършва в Полша и е отпечатана през 1939 г. За написването на тази му малко позната досега за българския читател книга той се запознава с огромна литература по този въпрос, като впечатленията си от някои автори и произведения споделя в писмата си до своя приятел инж. Христо Станишев, бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет и председател на Великия македонски събор.

Книгата „По трънливия път на македонското освободително дело" Ив. Михайлов отпечатва под псевдонима си „Брегалнишки", като на титулната страница е отбелязано, че се „печата като ръкопис". Тя е писана в един тежък момент за развитието на македонското революционно и легално движение, изкуствено спъвани от българските правителства след 1934 г., съчетано с личните затруднения, които изпитва семейството на революционера. В книгата Ив. Михайлов се стреми да покаже връзките между македонското движение и политико-обществените фактори в свободна България още от времето, когато са създадени легалната и нелегалната македоно-одрински организации (1893 и 1895 г.).

В увода на книгата Ив. Михайлов пише:

„В България не са били възприемани някои основни повеления на македонската кауза, като например, че трябва непрекъснато, докато има робство в Македония, да съществува македонско дело; че това дело трябва да бъде самостоятелно и пр. Поради това към другите пречки по трънливия път на македонското освободително движение се прибавят и пречки от страна на българската политика и общественост.

Тук не даваме цялостна история на отношенията между македонското дело и политико-обществени фактори в свободна България. Спираме се само на няколко важни моменти в тези отношения.“

Основните теми, на които се спира са: върховизмът; автономията на Македония и политиката на официална България; ударите върху македонското дело преди и след Първата световна война от страна на българските правителства, ренегати и сепаратисти, а така също и от външни фактори; въпросът за сръбско-българското сближение в исторически план и от съвременна за него гледна точка; ударите, които нанася на македонското освободително движение превратът от 19 май 1934 г. Заслужават особен интерес и вижданията на Ив. Михайлов за самостоятелното македонско дело и за независима Македония.

Ако се върнем пет години назад преди да бъде издадена книгата, през декември 1934 г. в Цариград Ив. Михайлов заявява пред кореспондента на Американската агенция “Юнайтед Прес”: “Ние искаме да установим една напълно независима Македония, която се простира от албанската граница до река Места на изток, от Шар планина на север до близо 40-тия градус ширина на юг. Това ще включи доста голяма територия не само от Югославия, но също така Гърция ще загуби част от тракийския си бряг, включително Солун и Кавала. Докато за България тя ще трябва да отстъпи част от нейната западна територия на македонската държава.“ И тогава, както и по-късно, а и през целия си живот, Ив. Михайлов стои на позицията за запазване и отстояване на българския характер и език на населението в Македония, подложено на насилствено отродяване във Вардарския и Егейския дял на Македония.

Въпреки че, както пише Ив. Михайлов, по времето, когато е писал книгата, е разполагал с „твърде ограничен материал", той познава добре вижданията на българските и чуждите политици, общественици и изследователи по Македонския въпрос. Сравнявайки официалната българска политика със сръбската, той прави тъжното заключение, че „българските правителства не са имали онази последователност в политическата си позиция относно Македония, каквато са имали сърбите". Той отбелязва значителното място и на принципа за автономията на Македония и отношението на официална България към него през различните години, както и еволюцията в официалната българска политика. Той не смята, че този принцип е бил в противоречие с мечтата на всеки български патриот - обединението на българските земи. Като откровение звучат думите му по този повод, че „нито един македонски водач-българин не е бил по начало против идеята за обединението на българския народ. Всички ръководители на ВМРО са смятали тая идея двойно скъпа - и като идея на българската нация, и като велик принцип, издигнат след Френската революция за знаме и жизнена необходимост на всеки събуден народ. Нито един измежду най-отговорните хора на организацията не е считал за империализъм българското национално обединение. Те много не се поддадоха на купешки и звучни фрази. В същото време обаче те отлично разбираха, че политическият път на македонското движение трябва да води към автономия, бидейки налице цял комплекс от елементи, очевидно затрудняващи българското национално обединение."

Значително място в книгата си Ив. Михайлов отделя на вредния за движението върховизъм и санданизъм, а така също и на управлението на правителството на БЗНС, като главен виновник за него е преди всичко Александър Стамболийски. Когато говори за правителството на БЗНС, той подчертава, че „то поради своите методи на управление бе в остър конфликт с всички националистически среди в България, с всички партии, с духовенство, офицерство, даже с Университета", а дейността на ВМРО към него той определя като „самоотбрана".

И в тази книга, както във всичко написано от Ив. Михайлов, най-светлият образ за него в македонското освободително движение е Тодор Александров, на когото той посвещава стотици страници. Той подчертава приноса на Т. Александров за двукратното възстановяване на Вътрешната македонска революционна организация - първия път през 1910-1911, а втория през 1918-1919 г. По този повод той пише, че „с възкръсването на ВМРО възкръсна и македонският въпрос".

Не навсякъде Ив. Михайлов е убедителен в своите твърдения за греховете на българските правителства и отделни политически дейци към македонското движение, въпреки че цитираните факти и събития са в повечето случаи верни. Като че ли той е подхождал и поради редица субективни причини, доста селективно при изброяването им, търсейки и намирайки преди всичко негативното в политиката на официална България към Македонския въпрос, като че ли забравя, че България преживя две национални катастрофи в стремежа си да го реши по военен път.

Разсъждавайки над политиката на Иван Ев. Гешов и над неговата личност, Ив. Михайлов извежда като най-показателна неговата дейност, обобщавайки, че той е „верен образец на двойствената, непоследователна българска политика по отношение на Македония". Ив. Михайлов се спира в не малко страници и върху поетата политика на дележ на Македония от русофилското правителство на Гешов и д-р Ст. Данев, като първата стъпка в тази посока е подписването на договора между България и Сърбия и сключването на Балканския съюз и предоверяването на отредената на руския император роля на арбитър по отношение на Спорната зона в Македония. Използвайки получената информация от инж. Христо Станишев, той отбелязва факта, че водещи български военни и общественици (професор д-р Иван Шишманов и генералите Иван Фичев, Радко Димитриев и Михаил Савов) са възприели тази идея на дележ на Македония десет години преди подписването на Балканския съюз. Прави впечатление, че всички компромиси с националната идея и възприемането на небългарски виждания за разрешаването на македонския въпрос са главно от русофилски и сърбомански настроени български политици и военни. От погледа на водача на ВМРО не са убягнали редица факти, които са се отразили пагубно върху македонското дело – помирението с Русия по времето на д-р Константин Стоилов; налагането на сърбина Фирмилиян за скопски митрополит по време на управлението на д-р Стоян Данев; антибългарската дейност на руските дипломати и офицери по прилагането на Мюрцщегските реформи в Македония; водените българо-сръбски преговори, в които се третира и въпроса за дележ на Македония още по времето на д-р Стоилов. Макар, че не навсякъде е прецизен по отношение на Върховния комитет и на върховизма, Ив. Михайлов изтъква преди всичко вредата от него, като внушава на читателите, че чрез него българската държава иска да държи решението на Македонския въпрос в свои ръце. Сам критикуващ българските правителства и политици за безотговорното им отношение към съдбата на останалите под робство българи и за това, че трудно може да се намери официален документ, с който свободната част от родината се застъпва за сънародниците си, Михайлов докрай отстоява самостойността на македонското дело. Смятам, че не бива да се изпускат положителните страни от българската политика спрямо Македония и Одринско – Стефан Стамболовата, на Българския екзарх Йосиф І и на Българската екзархия, на ген. Рачо Петров и на още десетки опити на васалното на Турция Българско княжество да отстоява, въпреки руския натиск, самостоятелна външна политика, модернизирането на армията и просветата, приемането на стотици българи, родом извън границите на Княжеството във Висшето и Военното училище, а така също и включването на стотици от тях в обществено-политическия и държавния живот на свободната част от родината.

Основната мисъл на Ив. Михайлов в книгата си той защитава в последните й страници, смятайки че решението на Македонския въпрос може да се постигне само ако „македонското дело бъде самостойно" - идея, която не е антибългарска и цели преди всичко запазването на българщината в границите на географска Македония пред ужасяващото й разпокъсване в резултат на националните катастрофи.

Няма български родолюбец, който да не е засвидетелствал любовта си към Македония, но като че ли думите на видния български революционер и патриот Ив. Михайлов, изречени през 1939 г., са най-силни: „Македония е не само име днес, двадесет и пет години след Балканската война. Тя е една идея, един голям пример за свободолюбието на човешкия дух. Разбира се, в македонската трагедия се прозира особено и картината на ограбената българщина, и на неугасимото българско съзнание."

По-долу ви предлагам и най-важните документи, които са използвани от Ив. Михайлов за написването на книгата. Това е кореспонденция на Ив. Михайлов с инж. Христо Станишев и с историка на революционните борби в Македония и Одринско Христо Силянов. Работейки върху книгата си Ив. Михайлов уточнява редица важни моменти от историята на македоно-одринското движение. За тази цел той изпраща въпросници до двамата си кореспонденти, които му изпращат подробните си отговори и допълнителна литература по Македонския въпрос. С голяма стойност са и бележките и въпросниците, които Ив. Михайлов разработва и изпраща до Македонския научен институт и до участници в революционните борби с цел да се събере допълнителна информация, спомени и документи за историята на ВМОРО. Причината за това е посочена от Ив. Михайлов – това са изчезналите и разпръснати архиви на ВМОРО, поради което е необходимо да се запише и събере това, което не е безвъзвратно загубено за историята.

„По трънливия път на македонското освободително дело" публикувахме в родината на Иван Михайлов във връзка със сто и десетгодишнината от рождението му в библиотечната поредица на „Сите българи заедно“.

Тази книга, писана преди 8 десетилетия, е свидетелство за един етап от проучването на Македонския въпрос. Същевременно тя е и свидетелство за познанията на водача на ВМРО, който тук е влязъл в ролята на историк и анализатор, проучвайки критично достъпната му литература и извори. Колко сили и твърдост са били необходими на революционера Иван Михайлов да седне и теоретизира върху ролята на България в разрешаването (или неразрешаването) на Македонския въпрос, отстоявайки българския си произход и принадлежността на населението в Македония към българската народност, когато над него тегне смъртна присъда, произнесена от българския съд в обстановка на терор и безвластие.

Цочо В. Билярски

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:


№ 1

АНКЕТА НА ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ И ТОМА КАРАЙОВОВ С ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ, ГЕН. ИВАН ФИЧЕВ, ГЕН. РАДКО ДИМИТРИЕВ И ГЕН. МИХАИЛ САВОВ ЗА ВИЖДАНИЯТА ИМ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.

СОФИЯ, 1 СЕПТЕМВРИ 1913 Г.

 

АНКЕТАТА

Анкета, която замислихме с Тома Карайовов и за която той интервюира професор д-р Ив. Шишманов, генералите: Ив. Фичев, Радко Димитриев и Михаил Савов, за да разберем как мислят в България да разрешат македонския въпрос. Повод за тая анкета беше поведението на ВМОК.

ВМОК Михайловски-Цончев, избран от IX Македонски конгрес с директива “да върне към легалността ВМОК”, беше тръгнал в обратен път: да обсеби той правата, които имаше ЦК на ВМОРО, т.е. да бъде той и ВМОРО. Ние, не споделяйки тоя стремеж на Комитета Михайловски-Цончев, искахме да узнаем каква е политиката на България - особено на военните - по македонския въпрос и дали не е във връзка с нея новата дейност на Комитета Михайловски-Цончев. За да почнем анкетата, съставихме едно писмо със следното съдържание:

“Рим, 3 септември 1901 г.

Драгий Тома,

Българското правителство не използува Гръцко-турската война и за своя неутралитет се задоволи с няколко берати за владици в Македония.

От Гръцко-турската война насам събитията се развиват бързо. Нашата ВМОРО закрепва все повече и повече. Баялцката афера откри, че съществуват революционни чети, и стана причина да се залови и изпрати на заточение целия ЦК. Солунският процес откри пред света, че вътре в Македония систематически се подготовлява населението за бунт. България изживя аферата Михайляно-Фитовски, която едва ли не предизвика война между България и Румъния. От време на време се откриват афери в Македония, които могат да доведат до усложнения. Сега в София действува ВМОК на Михайловски, в който главните лица са ген. Цончев и полковник Стефан Николов.

От казаното дотука се пораждат следните въпроси:

1. Какво мислят управляващите кръгове в България за ВМОРО, която се роди на местна почва като следствие на произволното и тираническо управление на Турция.

2.  Как смята България да разреши македонския въпрос.

Очаквам бърз отговор, преди да замина за Македония.

Поздрави на всички приятели и познати.

Сърдечен поздрав от твоя ХХ”

Г-жа Евка Станишева, жена ми, която имаше мъжки почерк, написа това писмо на хубава хартия. С това писмо на ръка Томата посети в продължение на десетина дена споменатите в началото лица.

Отговорът на първия въпрос бе еднакъв: “Само с въстание вътре не може да се постигне много нещо, ако то не е подкрепено от една държава. Македонската борба е съществено българска. Вътрешните водачи на тая борба трябва да се съобразяват с положението на България в политическо и военно отношение. Следователно да се вслушват в съветите на българските правителства. За това трябва да бъдат в допир с тия правителства. ВМОРО трябва да държи будно българското съзнание и да бъде готова да подкрепи и улесни борбата на България в момента на военните действия, които тя рано или късно ще предприеме за обединението на българския народ. Не споделяме попълзновенията на ВМОК да замести ЦК на ВМОРО.”

Отговорът на втория въпрос се различаваше по изрази, но мисълта беше еднаква. Само ген. Савов каза, че нашият войник струва 5 лева на ден. Трябва за 6-7 години да приготвим една голяма, добре обучена и напълно въоръжена армия. Тогава бихме могли сами да бием турците и да разрешим сами македонския въпрос. Но докато ние се бием, няма ли нашите съседи да навлязат в Македония? При това положение и той се изказа като другите:

“Македонският въпрос много тежи на България. Не може да се продължи вечно неговото съществуване. Трябва по-скоро да се реши в съгласие със съседите, главно със сърбите, т.е. да вземем което и колкото можем, и да се откажем от това, което не можем да вземем.”

От тая анкета се установи, че България ще разрешава македонския въпрос в съгласие със съседите, т.е. на базата: дележ на Македония.

Когато в началото на 1902 г. Гоце Делчев дойде тука, Томата и аз отидохме при него в хотел “Батенберг”. Съобщихме му резултата от нашата анкета. Разисквахме цял час върху разните възможности и си дадохме дума, че и оттука, и отвътре трябва да застанем неотклонно на автономна Македония, защото само под тая форма на управление ще можем да запазим целостта на Македония. Инак ще се реже живо месо от снагата на българския народ.

* * *

Това, което прозряхме в 1901 г. за политиката на България по македонския въпрос, се приложи в 1912 г. и последствията се знаят.

Подписали: инженер Хр. Станишев

Т. Карайовов

ЦДА, ф. 1079 к, оп. 2, а.е. 453, л. 53. Оригинал. Машинопис. Публ. в Ц. Билярски, Автономна Македония – за да не се реже живо месо от снагата на българския народ, сп. Македония, бр. 1, май 1993 г., с. 11 – 12; От София до Костур. Спомени на полковник Анастас Янков, майор Димитър Думбалаков, поручик Борис Сарафов, инж. Христо Станишев, Георги Белев, Коста Шахов. Съст. Ив. Бурилкова, Ц. Билярски, София, 2003, с. 81–83.

 

№ 2

ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ХРИСТО СИЛЯНОВ, С КОЕТО ИСКА МНЕНИЕТО МУ ПО ПРИЛОЖЕНИТЕ НЕГОВИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБИРАНЕ НА СПОМЕНИ И МАТЕРИАЛИ ЗА ИСТОРИЯТА НА МАКЕДОНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ И ВЪПРОСНИК ПО КОЙТО ДА СЕ СЪБИРАТ И ЗАПИСВАТ СПОМЕНИТЕ ОТ МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ И ОТ СЪЗДАДЕНА СПЕЦИАЛНА КОМИСИЯ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ.

Б. М., 12 ЯНУАРИ 1934 Г.

 

Уважаеми господин Силянов,

Господинът идва при Вас по моя поръка, за да чуе Вашето мнение по един въпрос от обществено значение.

Той ще Ви даде да прегледате едни бележки и въпросници, които набързо са били нахвърлени колкото да послужат за основа, върху която може да се добави всичко полезно и необходимо за изпълнение на замислената работа.

Моля Ви да имате добрината да отделите малко време за разглеждане на тия бележки (специално на въпросниците) и да дадете на приносителя Вашето мнение както върху организирането изобщо на тая работа, така и върху съставянето на въпросниците.

Както ще видите от бележките от 1927 год., тогава аз съм смятал, че Научният институт ще трябва да се заеме с въпроса. Сега, обаче, съм на мнение, че всичко трябва да се извърши от специална служба под наше ръководство и указание, като се използуват интелигентни сили от всяка легална организация. След като материалите се съберат, тогава Научния институт ще се ангажира в разработката им и напечатването им, викайки на помощ хора с писателски способности и с познания върху нашето Дело.

С много поздрави и почит:

Ив. Михайлов

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЕДНА ОСЪЩЕСТВИМА ЗАДАЧА НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ.

27.ІІІ.1927 г.

 

1. Македония даде великани в много области на културното строителство, покрай големия брой на своите революционни и политически деятели. В една важна област за проявление на човешкия дух тя сравнително остана бедна – не е дала своя писател и певец не само от величината на Сенкевича, но даже и от тази на Вазова. Ако би имала и такъв творец, колко повече полет би получила самата работа по издигането на народа ни в собственото му съзнание и в очите на света; колко по-широка подкрепа би намерила борбата ни за освобождение.

Влиянието на художественото слово, на историческия разказ, на вдъхновената песен за народни тегла и подвизи би било неоценимо за един народ като македонския, с усет към хубавото, с висока възприемчивост и с борческа психика.

Ако едно липсва, обаче, длъжни сме да го запълним с нещо друго; особено сега, когато в поробена Македония почват да се забравят много събития от миналото и когато българския език постепенно става чужд за подрастващето поколение.

2. Всички основатели на Македонската революционна организация бяха почерпили поука и насърчение от някоя революционна школа, съществующа преди тях, чужда или българска; всички са били под влиянието на някаква литература, разглеждаща широко-обществени въпроси или засягащи предимно развоя на борчески движения. Делчев е чел и слушал за социализма; Пере Тошев е познавал руската литература. И те, и техните еднакво велики другари са познавали революционното движение, създадено в България от Ботев, Левски, Каравелов, Раковски. Знаели са, някои повече, а други по-слабо, и за освободителните борби на гърци и сърби; на италиянци, поляци и пр.

3. Когато се е турнало начало на ВМРО, най-любимите книжки за новопокръстените членове на организацията са били спомените на Захари Стоянов, “Под игото”, биографията на Левски, четени по цели нощи с неизразимо дълбоко увлечение. Тия книги и песни като Ботевата(1) “Къде си вярна ти, любов народна” вливаха огън в сърцата и всички, що ги четеха и пееха, считаха себе си унижени ако не бъдат приети в редовете на движението.

4. Македонското поколение в края на ХІХ век се опиваше от онова, което българските борци бяха извършили 20 години по-рано около Стара планина. Подрастващите сега в Македония младежи имат нужда от подобно четиво. Но на първо място те имат нужда от четиво върху борбите, които Македония е водила през последните 35 години. Съвършено недостатъчни са откъслечните сведения, които може да получат от редките останали живи деятели в едно или друго село, в един или други град. При това никак няма възможност да узнаят нещо за миналото на друго място, освен за своето родно място, а от друга страна, устните осветления нямат цена, защото лесно се забравят, не са винаги точни и не се дават с охота. Само книгата е извор, от който всякога може да се черпи и ще даде пълни сведения, по място и време на развитието им, за всички събития в дадена област и за цялата македонска борба. Когато книгата попадне в ръцете на едно лице, събужда любопитството му и ще бъде прочетена. Иначе човек не лесно си дава труд да събира материали да разучва, за да опознае една епоха, даже когато тя би му била твърде близка и привлекателна.(2)

5. Съвсем малка част от изживяното в Македония през последните 30 години е описана. Между масата са четени някои кратки описания за отделни подвизи, за отделни лица, афери и пр. Никога, обаче, не е проникнала между населението една що-годе пълна илюстрация за делото на ВМРО или за борбите на Гръцката патриаршия в един град или околия, в цял окръг или в цялата страна. Голяма празнина съществува за всеки любознателен патриот от Велес, от Охрид, от Щип и пр., ако рече да хвърли поглед върху заченките на народното брожение, върху създаване на революционната мрежа, върху изграждането на страшната ВМРО в съответната околия, във всичките й проявления. Помнят се по няколко имена на герои, тачат се по няколко гроба на покойници, знае се за едно или друго сражение в околията, но за младите и нови хора остава скрито всичко останало: кои са първите дейци там; как са почнали да работят; какви пречки са преодолявали; до каква степен са сполучили; какво участие е взела в борбата масата; кои са били опорите на организацията – интелигенция, граждани, селяни, еснафи ли; подвизавалите се чети; проявилите се терористи; местни водачи през дълъг ред години; важни произшествия и последствията им; подйеми, затишия и отслабвание на движението и пр., и пр. Такова системно изложение на работите би изиграло голяма агитаторска роля във всеки район по отделно. Проникването на подобна литература в районите ще бъде постоянна грижа за организациите ни и днес и утре. Не знаейки колко ще продължи борбата и имайки на ум, че с всеки изминал ден нуждата от въздействие върху духа на поробените става все по-належаща, защото има опасност един ден този дух да се огъне под натиска на чуждите агитации, потребно е да се започне написването на подобающи книги в смисъла, за който се говори в предидущите редове.

6. Даже да не съществуваше борбата днес, пръв дълг е на македонците да се погрижат за историята на своята Родина. Цели науки се създават въз основа на стари издирвания относително миналото на народите; източниците, истината се дири по каменни надписи, по рисунки в храмове, по запазени предмети на изкуството и на ежедневното употребление.

Ние имаме зад гърба си една жива история, която противника ни ще продължава да оспорва даже когато го изгоним из пределите на нашето отечество, както я фалшифицираше преди още да беше се настанил там постепенно личностите които творяха тая история, си отидоха или си отиват и в края на краищата няма кой да съобщи за назидание на поколенията и за свидетелство в историята ония величави случки и вълнения, в които се изчерпваше в течение на близо половин век живота на Македония. И ако, за нещастие, минат още 20 години под робство и бъдем възпрепятствувани да разпитваме стари хора в самата Македония, ще останат неотбелязани чертите на една епоха, тъй ценна за българщината, а ще съществуват белезите на насаденото от сърби и гърци настояще, без да можем да му противопоставим поне пълната картина на миналото. Такова положение би било двойна загуба: и настоящето загубено и миналото неизвестно. Докато едни македонци полагат усилия за подобрение на настоящето и спасяване на бъдещето, други биха могли и трябва да работят за изяснението и съхраняването на миналото. Ако не работим по този начин, и това що се твори сега, рискува по същия ред да остане неизвестно един ден.

7. Погрешно и пакостно би било да се мисли, че когато се води борба не оставало време да се пише история. Това, по моему, е абсурд; могло да се създава, да се гради история, а не могло да се пише тя …(3) Така може да се разсъждава или когато липсва всестранен поглед върху нещата, който между другото подсказва, че пишенето на историята подпомага самото й създаване (ние водим и агитация, пръскаме литература и считаме това за важен род оръжие) или пък когато ни липсва достатъчно воля да извършим едно полезно дело, когато просто ни мързи.

Че е възможно да се пише история и във време на борби доказват спомените, които е отбелязал г-н професор Милетич и за които от всички страни сега му се изказва благодарност. Безспорно, че за такива работи биха се заели пак лица подходящи, подготвени, които няма да изоставят някой по-голям свой дълг неизпълнен и да се пуснат в неподобающи за тях занятия.

Около научния институт, младежите и др. легални организации има мнозина удобни за посочваната мисия интелигентни хора.

8. За щастие, не всички източници за историята на нашето близко минало се намират под сръбска и гръцка власт. много лица, главно измежду интелигенцията, която бе двигателя в борбите, са сега из България. Като бежанци са установени мнозина някогашни работници във ВМРО – войводи, членове в Централни комитети, членове в окръжни, околийски и местни тела; дългогодишни четници. Учителите и свещениците на всеки македонски град и село са също из България.

Всички тия категории лица могат да бъдат разпитани най-подробно и чрез техните показания ще се съставят хиляди страници за историята на близкото до нас минало, които иначе никога няма да притежаваме.

9. Доколкото има възможност, ще се подирят и хората в Македония под сръбска власт, за да разкажат своите спомени. Това ще стане по специално изработена инструкция до верните интелигентни хора – студенти, учители, лекари, ползуващи се с право на свободно движение вътре, неподозирани от сръбската власт. На тях може да се възлага постепенно събирането и на стари книги – паметници, разучване на остатъци от старобългарското изкуство – живопис, строителство и пр.

10. Академиите, научните общества преследват тъкмо такива цели и ги осъществяват по начина, за който тука загатваме – постоянен труд, тичане, намиране на хората, материалите, източниците. Кой учен човек не е ходил по селата, по планините, не се е срещал с най-прости и с най-интелигентни хора, за да проследява народния говори, за да записва песни, да търси надписи по храмове, да прави разкопки? Нашият научен институт, а заедно с него и всички будни македонци, не могат да считат, че задачата му се изчерпва само в напечатване на готови данни, каквито нямаме много. Неговата важна задача е да намира и изнася наяве ония данни, които до сега не са се появявали. За това именно се считат за най-ценни от изданията на института неговото списание “Македонски преглед” и спомените, които е записал по разкази на видни революционери г-н професор Милетич, защото тия издания дават нещо ново, не изнасяно до сега и са принос към историята на Македония.

11. Впрочем, предмета на тия бегли бележки не е да посоча на Научния институт много области за изследване каквито, възможно е, че [в] течение на времето да се открият. Целта ми е само да подчертая необходимостта от един род работа за института, която може да се подпомогне от страна на всички легални организации или само от определени по-способни лица, а именно - да се започне събирането на спомените на всички по-видни деятели в македонското дело, намиращи се в България.

12. Най-желателно е безшумно да се започне тази работа; в общи линии, ето как може да се пристъпи към нея:

а) Няколко души участници в миналите борби, действували в разни райони на Македония, като например: г. г. Пърличев, Атанас Албански, Г. П[оп]христов, Аргир Манасиев, Христо П[оп]коцев, Петър Кушев, д-р Руменов, Г. Баждаров, Велко Думев, Стоян Филипов дават имената на лица, знаещи подробности за борбите във всяка околия на съответните революционни окръзи. Сведенията за тия лица – где живеят и пр. – се систематизират от г-н професор Милетич и др. подходящи лица;

б) Щом се набележат лицата от околиите, дири се начин за влизане във връзка с тях. Това ще стане или чрез специални пратеници от централата – института, или пък ще се пише до събудени хора в града, гдето тия лица живеят, за да им се каже какво ще се иска от тях. Например: Хр. [Поп]коцев, Йордан Мирчев и Ив. Василиев във варна ще получат указание да срещат живущите в тоя град бивши деятели; Ан. Узунов и Вл. Куртев ще получат указания за Кюстендил; Ар. Манасиев, Ив. Караджов – за Горна Джумая и т. нат.

в) Изработват се въпросници за разпитване съобразно характера на различните видове минала дейност. Ако се разпитва например един дългогодишен терорист, въпросите ще се различават от тези за един войвода – организатор; а тия за последния ще са различни от въпросите за един градски ръководител. Ако не може да се постигне пълно разграничение на въпросниците, което е вероятно, може да се изработят общи инструкции за разпитвачите, та те от своя страна да се помъчат да разпитват по един горе-долу еднакъв план, като съумяват да задават на различните деятели възможно най-съответствующи въпроси.

Споменавам за въпросници само с оглед на това, че не е твърде удобно да се остават хората да разказват за дейността си отначало до край разбъркано, а е нужно да има известна система в записването.

Разбира се, ще има случаи, при които разказа на едно лице ще се запише съвсем свободно и ще добие образа на нещо завършено, като хубава биография или история на една дейност.

По тези въпроси, изобщо, ще се произнесат най-добре компетентните хора.

г) Събраните материали се преписват на машина в 2–3 екземпляра и се препращат до центъра – института.

д) При центъра, може би, ще е необходимо да се учреди една комисия, която да преглежда материалите, да ги сравнява с други налични данни, да посочва евентуалната нужда от попълване на сведенията или изправление на фактическите грешки и пр.(4)

е) Тая комисия ще трябва да дава и мнение как да се използват събираните данни – дали да се съединяват повече разкази в едно цяло, когато засягат една околия, град, село; дали да се издават книги общо за всички околии от един революционен окръг, или за всяка околия по отделно; дали не е полезно да се събират и напечатат в общи книжки описания на подвизи, извършени в разни места на Македония, като героически сборници и пр., и пр.

ж) Същата комисия, ако е нужно, и след съвещания със Задграничното представителство на ВМРО, да определя кои бележки не бива да се публикуват и трябва да ги дава за съхраняване от хората на организацията.

Наглед всичко това изглежда като много сложна и тежка работа. По мое мнение, не е така, защото имаме на разположение доста интелигентни хора, а не е необходимо работата да се привърши в съвсем кратко време. В течение на една година ще може да се постигне отличен резултат.

Важно е нищо да не се почне неорганизирано, предварителните данни за помощниците по изпълнение на задачата да се набележат сполучливо, да се издирят най-разумните и деятелни хора на миналото – разказвачите.

13. Един пример. От гр. Щип и околията има в България лица, които могат да нарисуват картината на обществения живот в този край за през всичкото време от 1893, или даже от 1885 г. до 1918 г. Тук са стари четници като дядо Тосе от с. Балван, Герасим Янев от с. Муставино и др., които ще разкажат за първите четнишки дела в Щипско от времето на Делчева. Тук е дядо Доне Кираджията, който караше товари стока за Битоля и в един чувал му откриха бомби, близо до Битоля, през 1897 г., то поради това поникна афера, за чието начало дядо Доне може да разправи най-автентични подробности. Тук е Гьошо Гочев, който е свидетел на всички перипетии в борбата на Щипско, а знае доста работи и за други краища; тук са Пане Прошев, Тодор Пиперевски, Трайче Скандалията, дългогодишни деятели в града Щип. Каквото може да се научи чрез тия хора, едва ли би се научило по-пълно от когото и да е измежду останалите в Щип сега граждани.

Същото е и по отношение на много други македонски градове и околии и техните главни бивши дейци, до колкото са останали живи, са в България.

14. Парични средства може да са нужни за събирането на материалите и спомените, но тяхната сума не ще да е твърде крупна. Ще са необходими в по-голям размер старание, настойчивост. Главната част от труда ще бъде вложена от лица, които са пръснати по провинциалните градове и в столицата на България, които в болшинството си са добри патриоти и ще се отдадат с любов на този труд, в който има и безсъмнена приятност. Нищо не би коствувало на такива хора да употребят през 20 – 30 вечери по няколко часа, за да запишат разказите на едно, две или три лица. стига да им се изясни значението на техния малък труд за Родината.

15. В подобна посока на деятелност Научния институт ще покаже още повече, че е издирвача творец на македонската история и изобщо на македонската наука, а не само издател на готови съчинения. А македонското движение ще докаже, че е движение за всички наши национални сили, а не едностранчиво. Силите, които ще осъществят посочваната задача, ги имаме и остава само да се впрегнат в работа. Те няма да се вземат от редове и среди, които от това ще пострадат; те се намират наготово и са неизползувани до сега.

16. Нека спомена, че ще има бивши дейци, които ще могат сами да напишат всичко що знаят и приготвеното от тях ще подлежи на едно преглеждане. По този начин ще се облекчава работата до известна степен. Видните водачи от миналото са били в болшинството си събудени и даже високо интелигентни хора. Някои са още живи и ще могат отлично да отговорят на поканата.

17. Няма да е излишно да спомена, че и новата борба – след 1918 г. – не бива да се забравя. Мнозина творци и на тая борба измряха, а не е изключено да си отидат и техните още запазени другари. Полезно е да се забелязват делата и живота на покойниците от по-ново време; да се опише възсъздаването на ВМРО отпреди 6 години; да се събират, съхраняват и използват във възможни граници сведенията за новите борби.

18. Казаното за революционното движение еднакво се отнася и за проявите от легалното и културно естество в Македония за дадено време и място.

19. Тия бележки са нахвърлени съвсем набързо, та нека читателя ме извини за всичките им недостатъци.

20. Много съм благодарен ако ми съобщите мнението си по наведените тук съображения и предлаганата задача за Научния институт и легалните организации.

С много поздрави: (п.) Ив. Михайлов.

 

2. БЕГЛИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБИРАНЕ СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНСКОТО МИНАЛО.

 

1. Настоящите бележки ще бъдат диктувани разхвърляно. Ще бъде нужно в последствие, въз основа на тях, да се изработи един по-систематичен план за работа.

2. Желателно е не с помощта на легалните организации, а само чрез използуване усилията на по-събудените единици измежду многобройната македонска интелигенция в България да се съберат спомените на всички по-важни деятели от всяка македонска околия, за да се възкреси борбата за черковни правдини и революционната борба, която дадена македонска околия е водила през турския режим.

3. Полезно е също да се съберат данни и за борбите, които до днес са се водили срещу сърбите и гърците.

4. Изобщо добре е да се създаде един Архив за македонските народни усилия, който ще бъде ценен от историческо гледище, но от който ще има голяма полза и за самото водене на борбата днес, тъй като:

а) на нашите хора и на чужденците може да се поднесат цели томове съдържащи факти, имена, описания на подвизи, на мъченичество и пр. – нещо, което издига морално пред очите на читателя македонската борба и кауза;

б) всички по-интересни страници от миналото, а особено героическите страници ще ползуват извънредно много подрастващото македонско поколение, а главно заплашваната от гръцка и сръбска асимилация македонска младеж, на която твърде малко е известно македонското борческо минало.

5. Ако работата се възложи върху македонските легални институти, досегашният опит показва, че тя няма да бъде свършена. Най-добре е по инициативата на организацията да се впрегнат десетина души събудени хора в изпълнение на един предварително изработен план. Тези десетина души ще подирят по 2–3-ма свои доброволни помощници измежду всяко братство, по-право измежду емигрантите от всяка македонска околия.

Практически работата може да се развие по следният начин (примерно):

а) за околиите Битолска, Крушовска, Демирхисарска (Битолско), Прилепска и Кичевска се определя едно ръководно лице, което ще се грижи за осъществяване на плана, като разпредели работата на 5 лица – за всяка околия по едно главно лице.

б) Ръководящето (централното) лице за дадена околия ще има в своя помощ трима души събудени хора родом от същата околия.

Четворимата души за околията издирват (чрез разпитване, чрез лични връзки, чрез взаимни бележки от публикувани вече спомени и пр.), къде се намират по настоящем всичките по-важни дейци на дадената околия – дейци по възраждането, или в революционната борба. Издирват се дейците както от града, така и от селата.

Съставя се окончателен списък на деятелите от околията и този списък ще бъде подхвърлен на преглед най-малко от десетина души по-възрастни, по-осведомени и по-почтени емигранти от тази околия, а евентуално справките ще се правят и чрез деятели от други места, но които са запознати с миналите работи на въпросната околия.

При преглеждане на списъка ще се обръща внимание върху специалния въпросник, по който ще се водят разпитите; ще трябва набелязаните за разпитване лица да бъдат така подбрани и в такъв брой щото да може от тези лица да се получат най-изчерпателни отговори по въпросника, та по такъв начин да се получи грубия материал, засягащ наистина всичко по-характерно, по-интересно от миналото – с една дума да може да се получи възможно най-пълна картина на миналата деятелност в околията.

в) Централното лице за околията със своите трима помощници издирват съответното число лица, които по въпросника ще разпитат лицата, които са вече влезнали в гореказания списък.

Може за една околия да има нужда от 10 души разпитвачи, а за друга околия да има нужда само от двама или трима. Разпитвача трябва да бъде човек буден, който сравнително добре да познава миналото на своя край, та евентуално сам да се досеща какви допълнителни въпроси да задава и от коя интересна страна да търси осветление за работите.

г) На всеки разпитвач се дават определен брой лица, които трябва да разпита.

Средно може да се счита, че за разпита на едно лице няма да са нужни повече от 2–3 дни, т. е. от 2–3 срещи, всяка от които ще трае по 3–4 часа.

За лица, които могат да разправят много неща, ще бъде възможно да се намерат стенографи, та разпита да върви по-бързо.

Желателно е разпитвача да преписва (сам или чрез диктуване) материала на машина като се остави достатъчно място върху листовете за нанасяне на допълнителни данни, или поправки. Правят се по 2 предварителни преписа от материала.

д) Събрания от дадено лице материал са подхвърля на проверка чрез прочитането му от друг измежду деятелите, които са нанесени в списъка. Проверката може да се прави и чрез прочитане на материала пред трима души измежду деятелите, които ще се окажат запознати с разказаните неща. Най-полезно е проверката да бъде правена от същото лице, което е водило разпита, защото то вече е в течение на въпросите. Но още по-добре ще бъде, ако при тази проверка присъствува и централното лице за околията, или пък един от тримата негови помощници.

Ако се яви спор за някои обстоятелства, прибягва се до 2 – 3 проверки, като при нужда проверка се прави и с лица, родени в други, съседни околии.

е) Централното лице за околията дирижира цялата работа, която се разпределя между тримата му помощници по един от следните два начина.

Единият от помощниците ръководи разпитите за черковната борба; вторият ръководи въпросите за революционната борба през турския режим; третия ръководи въпросите за положените народни усилия през Балканската война, първия сръбски и гръцки режим, втория сръбски и гръцки режим до днес; това е единия начин.

Втория начин би могъл да бъде следния: околията се разделя на три района, като в единия район влезе и града; всеки един от помощниците взема да ръководи разпитите за един от трите райони; в този случай разпитите се водят не по епохи, а изцяло, т. е. дадено лице се разпитва за всичко каквото знае -–било от епохата на Възраждането, било от епохата на революционните борби против Турция, било за епохата от 1912 г. до днес. Кой от двата начина е по-добър ще се определи допълнително чрез взимане мненията на двама – трима другари.

6. В края на краищата, след като се привърши гореказаната работа за всяка околия ще се получат подредени всички разпити на лицата, които са били упоменати в списъка.

Този материал за околията ще се подхвърли на преглед от една комисия от трима души интелигентни хора, които трябва да имат сравнително добри сведения за миналото на околията. Тези трима души, заедно с централното лице за околията ще решат кои от материалите трябва да останат изолирани, т. е. като отделни спомени на дадено лице, и кои да бъдат смесени, та от всичките останали разпити да се съчетае, да се напише историята на цялата околия по епохи. Естествено е, че отделно може да бъдат дадени и в последствие напечатани само спомените на дейци, които са били особено видни в дадена околия. От целия останал материал, както се каза по-горе, ще се изработи историята на движението в околията.

Комисията, за която става дума по-горе, ще даде мнение кому да се възложи обработването на общия материал, за да се получи нещо цялостно, издържано и без груби грешки. Само по себе си е ясно, че обработката не може да бъде поверена на лице, което няма съответните способности или което не е влезнало в духа на събрания материал.

7. Ще се обръща особено внимание на отделните герои – селяни или граждани, прости или учени, мъже или жени. Най-типичните герои, които може да служат за пример, ще бъдат изрисувани (описани) отделно, заедно с всичките им дела и впоследствие, възможно е да бъдат издавани отделни брошурки за тези герои или пък в специални книги ще бъдат събрани разказите за дадена група герои. Това обаче не пречи, щото за героите да се говори и в общата история на движението за дадена околия.

8. Както се каза вече, ще бъде изработен най-подробен въпросник, който да подсеща разпитвачите за всичко. Понеже такива разпити, изобщо подобно генерално събиране на спомени в близко време може би няма да се повтори, на работата ще се погледне много сериозно, няма да се бърза и всичко добре трябва да се организира, за да се получат най-изчерпателни сведения върху нашето близко народно минало.

Въпросникът ще бъде илюстрация за сравнителната ширина, с която трябва да се погледне на работата.

9. Всички събрани материали след проверката и преработката за всички околии, ще бъдат преписани в по два екземпляра на машина и ще бъдат запазени на места, които ще посочи ЦК.

10. Съответни комисии в последствие ще се произнасят върху отпечатването на материалите.

11. Сигурно ще се окаже, че някои лица, които са играели доста важна роля в миналото, не се намират наблизо до разпитвачите. За такива лица ще се води сметка и при тях може при нужда да се изпращат специално разпитвачи, там където живеят.

12. Няма да се поставят под печат материали за никоя околия докогато не се изчерпат всички усилия за разпитване  на по-ценните деятели от околията. Може да се окаже нужда да бъдат разпитвани лица, намиращи се по настоящем дори в Америка. Ще се намери начин и те да бъдат разпитани.(5)

13. Могло би на ръководните десетина души да се предостави да уреждат разпитите не само за по една, а за две – три околии едновременно.

14. Работата трябва да се организира така, щото за разпитите да не се дават никакви възнаграждения, освен когато ще стане нужда някой разпитвач да пътува и да прави разходи вън от къщата си, в други градове.

15. Във въпросника ще трябва ясно да бъдат поставени въпросите за различните тенденции, които са съществували в миналото, специално в Революционната организация. Относно тези течения за всяка околия отговорите трябва да се запишат по такъв начин, щото всяко ясно да се разграничава, а не да се получи една смесица от факти, в която да не може да се разбере какви тенденции се преплитат, какви идейни и други различия се намират.

Може би, ще бъде добре, върху съществуващи някога различия, деления и пр., в редовете на ВМРО да се напише една специална книжка, след прочитането на която читателят веднага ще има една ясна представа, когато срещне някъде да се споменава за сарафизъм, върховизъм, централизъм, санданизъм и пр. В тази книга би била дадена характеристика за всяко от тези деления, за неговите политически тенденции, за източниците които са му давали сила, за районите, които дадено течение е обхванало, за по-важните негови носители в дадена околия и през дадено време и пр. Подобна книга, може би, отдавна е трябвало да се появи на бял свят, защото и в главата на маса интелигентни наши хора все още има мъгла относно същината, смисъла, проявлението и резултатите от тези деления; но най-важното е да се получи същинска картина на действителността във връзка с фракционерството – фактическите им сили, районите на проявление, по-важните деятели, по-важните техни идеи и пр.

 

3. Въпросник за спомените.

І. Черковна борба (Възраждане) и отношения с др. християнски националности.

ІІ. Революционни борби.

ІІІ. Войни.

 

І.

1. Борба против гърците.

2. Борба против сръбската пропаганда.

3. Къде се загубиха българите чрез погърчване.

4. Къде се загубиха българите чрез посърбяване.

5. Отношения с влашкия елемент. Кой кому е влияел – българите на власите или обратно. Загубили ли са се, къде и в какъв брой българи чрез повласяване.

6. Отношения с албанците. Къде, кога, по кои причини и колко българи са се изгубили чрез поалбанчване.

7. Протестантизъм. Начало. Къде и до каква степен е пуснал корен. Причини.

8. Католицизъм (униятство). Начало. Къде и до каква степен се е проявил. Причини.

Забележка: за всяка околия хронологически (по време) се излагат явленията във връзка с осемте въпроси, така както са следвали в самия живот.

 

ІІ.

1. Най-стари харамийски проявления.

2. Въстанически брожения около Руско-турската война – Кресненско въстание; преди това брожение като в Прилепско, Малешевско и другаде.

3. Зараждане на ВМРО на вътрешна почва в дадена околия.

4. Проникване на върховизма в дадена околия. По-ясно се разказва как отначало в тези околии е хванала корени Вътрешната организация и как после е нахлул върховизма.

По-нататък добре се изяснява за дадена околия как е преустановен върховизма и как след него се е проявила Вътрешната организация или пък е настъпило затишие.

Нека се изяснява добре за дадена околия дали в нея за пръв път се е проявил върховизма преди още да е проникнало движението на Вътрешната организация.

5. Връзките на дадена околия с представителните тела на ВМРО в България: чрез бежанци от околията; чрез отиване на четници от околията на почивка в България; чрез покупки на оръжие откъм България.

6. Връзките на дадена околия с представителните институти на върховизма в България – специално в София – по същите пътища, както се каза в предидущата точка или по други пътища.

7. Връзките на дадена околия (за набавяне на оръжия, за прибежище и др.) със съседните държави Гърция и Сърбия – доколкото там е намирано приятелско разположение в зла замисъл против македонското освободително дело.

8. Отношението на гърците или сърбите спрямо дадена революционна околия, специално от гледище на зло намерение спрямо македонското освоб[одително] дело – във времето от 1893 год. до въстанието 1903 год.

Забележка. Разпитва се и за по-раншни сръбски или гръцки прояви в това отношение; те се описват по съответния начин.

9. Сръбските и гръцки прояви в зла смисъл на думата през времето от 1903 год. до Хуриета.

10. Разграничение на македонските домашни течения в дадена околия (вън от върховизма) през времето от 1893 год. До Хуриета – Санданизъм, Сарафизъм и др. Как се почва раздвоението в дадена околия под знака на тия деления във върховете на организацията; кои са носителите на тия деления от начало и до край; как се отнасят в околията помежду си тези крила с всички по-интересни факти.

11. Как се посреща и проявява Хуриета в дадена околия.

12. Описанието за времето на Хуриета до обявяването на Балканската война в дадена околия. Какви революционни движения са на лице; с каква тенденция; къде в околията се проявява и чрез кои личности и пр.

13. Разработва се по-подробно въпроса за социалния състав на революционните кръжоци в началото (1893 год. до 1912 год.).

Отначало какви среди обхваща революционната вълна и доколко ги обхваща интелигенция, работници, еснаф, чорбаджийски фамилии, богати селяни, видни селяни. Какво успех се забелязва във всяка една от тия обществени категории и по-точна характеристика на успеха – в храброст ли, в хитрини ли и пр. се проявява повече или по-малко коя да е от тия обществени категории.

14. Подробно и внимателно се разработват и задават въпросите за снабдяването на дадена околия с оръжие, считано от 1893 год. до обявяване на Балканската война; откъде, с какви средства и от къде събрани, по какви пътища от какво качество е било внасяно оръжие, от каква система е било оръжието, в какво количество, в каква изправност, как е било пазено; след Хуриета при обезоръжителната акция колко от това оръжие и в кои места на околията биде открито от турците и биде взето.

15. Специално се разработват и задават въпросите във връзка с обезоръжителната акция (1910 год.) за дадена околия – побоища, осакатени и избити хора, бегълци и тяхната съдба в последствие в общи линии, какво става с революционното движение в този момент във всяко село, застъпничество на чужди фактори в полза на битото население и пр.

16. По-подробно ще се отбележат и местните бунтове и противопоставяне на турската власт от страна на населението в навечерието на Балканската война, преди още в дадено място да са влезли освободителните войски.

Също се отбелязват и бунтовете при Съюзническата война.

Подробни въпроси.

17. а) Във всеки град и село в околията се описват всички по-важни местни герои, които са се проявили в терористическо и друго дело; дават се кратки биографически сведения за героя.

а1) Описват се станалите сражения, престрелки, атентати и други сблъсквания с турската, сръбска или гръцка въоръжена сила през описваната епоха.

а2) Преценява се кое наказание на шпиони българи в околията ще трябва да бъдат вмъкнати в описанието. Отбелязват се всички извършени наказания, но в последствие след обмисляне ще се реши за кои наказания да се говори и кои да се отхвърлят от описанието.

а3) Разпитвачът задава въпроси и върху следните неща:

а4) къде в околията и по какъв начин са били скривани преследвани революционери – изтъкват се най-характерните, хитро измислени начини за създаване на такива скрити убежища.

б) Разпитва се за по-известните куриери в околията, особено около околията е била гранична с някоя балканска държава, та куриерът е трябвало да минава често границата. Ще се намерят блестящи примери за дългогодишно смело куриерство, главно в околиите, които са разположени покрай Осоговската планина и Рила планина.

в) За всеки град или село ще се дават сведения за изборите на ръководни тела – местни войводи и пр. Как са ставали изборите, къде са ставали, гладко ли са минавали, или какви раздвоения и инциденти са изниквали при такива случаи.

г) За всеки град и село ще се изтъкнат най-прочутите и заслужили местни ръководители, войводи или проявили се до край верни и смели местни организационни работници.

д) До колкото е възможно ще се събират всички статистически данни за броя на членовете в местната градска или местната селска чети, за броя на пушките и бомбите им.

е) Специално ще се задава въпрос за бойните обучения, които в даден град или село местните народни чети са получавали – при каква обстановка, на кои места, под чие ръководство, през кои сезони и по колко време дневно, с оръжие в ръка или без оръжие и пр. са били обучавани само младежите или по-възрастни хора са получавали обучение.

ж) Всички ли членове на организацията – било в местните чети или пък вън от тях са получавали клетва преди да постъпят във ВМРО или пък е имало и такива, които не са били заклевани; масово или по единично е ставало заклеването, особено в селата.

з) За всеки град или село ясно се установява кой нелегален човек, кой учител, кой виден гражданин или селянин и пр. се е тургал на чело или възобновявал местната организация при по-важни моменти: около 1893 год., около 1897 год. (Винишката афера), след поражението от въстанието, след Хуриета 1908 год., след дохаждането на сърби и гърци 1913 год. Това се отнася изобщо за всяко населено място в Македония. Но специално за Х или Y място такива въпроси ще се задават и в случай, че организацията е била унищожена, поради някои сражения, афери или събития за населеното място.

и) За всяко населено място, село или град – по-особено се разпитват доколко даден категория от обществото – интелигенция, богати селяни, бедни селяни, еснафи, градски чорбаджии – са се проявявали, в една или друга смисъл, в полза или във вреда на революционното дело.

к) Разучава се дали дадено населено място много често е събиран паричен налог от Организацията или само след прекъсване от дълги години.

л) За всяко населено място или изобщо за дадена околия се събират данни доколко населеното място е пострадало или под тормоза на турски въоръжени сили – било войска, било турски чети, каквито през дадено време се явяват, било башибозук.

м) За всеки град или село се разпитва до каква степен учащата се младеж е влизала в движението, кой я е въвеждал, по какъв начин и как тя се е проявявала на дело.

н) За всяка околия, а където има по-характерни примери и за всеки град и село в околията, се отбелязва, даже с изтъкване отделни факти и статистики, какво е било участието на жените и децата в организационната мрежа.

о) По-нагледно се посочва, какви печатни литографни или ръкописни революционни издания са се проявили в дадена околия; кои са били редакторите, как са били разпръсвани между народа изданията.

п) За всяка околия по-специално се изяснява въпроса за отношенията между екзархийската (духовната) власт и организационните фактори, като се посочва през кое време тези отношения са лоши и през кое добри; в какво се е изродило доброто или лошото в тези отношения.

р) Разпитва се в кои места на околията са станали големи конгреси – околийски и окръжни, като всичко по-интересно около тези конгреси, с оглед на разискваните въпроси, с оглед на участвувалите в тях личности с оглед на предателство, във връзка с конгресите, с оглед на взети решения, се записва.

с) Отбелязват се случаите, при които служителите на турската власт, по народност турци, албанци, евреи, гърци, власи, или други, са подпомагали македонското револ[юционно] движение.

т) Отбелязва се всяка връзка, която в даден момент е била установена между органи на ВМРО и турски властници, с цел да се преговаря върху дадени въпроси – има такива разговори водени в някои околии, главната инициатива и молба на турците да не се закача някой бей, да не се прави бойкот от селяните, да не се разрушава турски имоти пр.

у) Дават се сведения върху впечатлението, което организацията е произвеждала върху турци, арнаути, власи, гърци и пр. в разните периоди на своето проявление и живот при създаването си, при избухване въстания, при атентати, сражения и пр.

ф) Какви мерки са вземани в околията за икономическото преуспяване на населението; кога, как, от кого са взимани, какви резултати са давали и как са посрещани от населението и от турската власт.

х) Мерки за повдигане на културното ниво на населението, постройки на училища, вечерни училища, специални курсове, юнашки дружества и пр. – кога, в кое място, от кога, с какви средства и пр. са изникнали такива институти по инициативата на организацията.

ц) Мерки по хигиената и изобщо грижи за здравето на населението по инициатива на организацията.

ч) Каква литература и от къде е докарвана, по какъв начин по инициатива на организацията: - книги, вестници, списания и пр.

ш) Афери в околията – причини, развитие, резултат; арестувани, осъдени, заточени, глобени, бити, убити, опожарени къщи и пр. подробности.

щ) По възможност по-точни данни се събират върху въпроса: как са си представлявали хората от околията, че ще бъде Македония свободна, като автономна област в Турция ли; като самостоятелна държава, или като присъединена към България област.

ъ) Проявява се старание за събиране на повече статистически данни върху въпросите, при което е възможно да се търсят такива данни и пр.

ь) При разпитването се събират интересни снимки, писма, шифри. Разпитва се къде се намират някои по-важни документи; също по-интересни оръжия; разпитва се за псевдонимите на тогавашните дейци в околията; за носеното лично от тях оръжие и пр.

Към ІІ (1)

а) Дават се напр. подробности за проявлението на Чакревата чета в Прилепско; нейното избиване и пр.

б) Подробности за дейността на дядо Ильо Малешевски.

в) Подробности за всички такива стари чети: как са се движили, в какви униформи и с какво оръжие, по колко души и техните подвизи, впечатления от тяхната дейност между народа и турците; тяхната база, ятаци сред народа. Отношение на тогавашната интелигенция (попове, даскали и др.) към тази революционна (хайдушка) дейност.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 1, 2-13, 27–41. Оригинал и копие. Машинопис и ръкопис.

----------------

(1) Хр. Силянов е подчертал “Ботевата” с молив и е написал отстрани в лявото поле “Чинтуловата?”

(2) Хр. Силянов е маркирал текста от “дадена област…” до края на точка 4 с вертикална черта и е написал отстрани в лявото поле “Много вярно.”

(3) Хр. Силянов е написал отстрани в лявото поле “И това е абсолютно вярно.”

(4) Хр. Силянов е маркирал текста на подточка “д” с вертикална черта и е написал отстрани в лявото поле “необходимо.”

(5) Хр. Силянов е написал отстрани в лявото поле следната бележка: “Не е необходимо нито е практично да се чака разпитването на всички деятели от отделна околия”.

 

№ 3

ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ХРИСТО СИЛЯНОВ, С КОЕТО ИСКА МНЕНИЕТО МУ ПО НЕГОВИТЕ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБИРАНЕ СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ.

[СОФИЯ](1), 29 ЯНУАРИ 1934 Г.

 

Господин Христо Силянов, журналист

Бул. Паскалев, 9. София.

Уважаеми господин Силянов,

Ако Ви бъде възможно, моля при случай да ми обадите на кратко Вашето мнение по въпроса, който се засяга в приложената бележка.

С много поздрав и почит:

Ив. Михайлов.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 14, 17. Оригинал. Машинопис и ръкопис.

-----------------

(1) Мястото е взето от печата върху плика, който е подпечатан от пощата на Гара София, на 30 януари 1934 г. Върху гърба е написано, че писмото е изпратено от “Титко Иванов, ул. Солун, 54 – София.”

 

№ 4

ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ХРИСТО СИЛЯНОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА КОМИСИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА СПОМЕНИ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧАСТНИЦИ В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ И ВКЛЮЧВАНЕТО НА СИЛЯНОВ В НЕЯ.

[СОФИЯ](1), 30 ЯНУАРИ 1934 Г.

 

Господин Христо Силянов,

София, Бул. Паскалев, 9.

(Журналистическия квартал)

Уважаеми г-н Силянов,

1. Получих Вашето мнение по въпроса за събиране спомените; драго ми е, че и Вие одобрявате идеята и плана.

2. И аз смятах, че ще трябва да се напише първо историята на една околия по този план.

Но след изказаното от Вас подобно мнение, никак няма да се колебая и разпореждам вече да започне събирането на материалите за Щипско, та да може всичко да се подготви за написване историята на Щипска околия.

3. Необходима е една главна комисия, която да дава необходимите упътвания.

Моето мнение е тази комисия да се състои от трима души; калабалъка мъчно командва; а в случая ще се иска бърза работа. Тримата души ще могат добре да обсъдят всичко. Аз не мога да измисля други по-подходящи лица за тази комисия, освен следните трима:

Вие, Христо Зографов (секретар на Националния комитет) и младия Борис Дамянов; последния ще се занимава главно със секретарската (административно-организационната) страна на работата, а Вие и Зографов ще обмисляте е ща давате мнение върху въпросите, засягащи самото естество на работата.

Моята лична молба към Вас е да се съгласите Вие да застанете на чело на цялата работа, Зографов да остане като съветник, а Дамянов да Ви бъде помощник по практическите нужди (секретарство, организиране и пр.). Възможно е да сте заети и с други важни работи, вън от голямата история, която пишете. Но и това широко събиране на спомените е твърде важна работа за Македония.

Дано ми отговорите, че се съгласявате с това мое мнение.

4. Преди няколко година започнахме да прибираме разхвърляната архива на ВМРО, но много не сполучихме.

Преди около един месец се назначи комисия, която да прибере разни ценни за историята на Делото предмети, документи и пр., та в Македонския дом, в една голяма зала, да се учреди Македонски музей. Взеха се мерки да се внуши доверие у хората, за да дават в музея ценните предмети – оръжия, важни писма, работени от видни хора в затворите украшения и пр.

Същата комисия ще записва къде е открила архива на Делото. След като се привърши работата с музея – и се вдъхне доверие – ще започнем наново да събираме разпръснатата архива.

С много поздрави и почит:

Ив. Михайлов.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 24 – 26. Оригинал. Машинопис.

--------------

(1) Мястото е взето от печата върху плика, който е подпечатан от пощата на Гара София, на 3 февруари 1934 г. Върху гърба е написано, че писмото е изпратено от “Кольо Панчев, ул. Солун, 54 – София.”

 

№ 5

ПИСМО ОТ ХРИСТО СИЛЯНОВ ДО ИВАН МИХАЙЛОВ С ОТКАЗ ДА УЧАСТВА В КОМИСИЯТА ЗА СЪБИРАНЕ НА СПОМЕНИ НА УЧАСТНИЦИ В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ.

Б. М., Б. Д.

 

Ув[ажаеми] г. Мих[айлов],

Моля да ме извините, задето толкова късно отговарям на двете Ви писма.

Бях много зает с партийна и др. работа, а през последната седмица и боледувах от остър грип.

Колкото до тричленната комисия по събиране на материалите, моля Ви много да не настоявате за моето участие. Тъй както аз я схващам тая задача се изисква толкова много време, колкото аз не бих могъл да й отделя. Не искам от друга страна да се залавям за работи, които не съм в положение да изпълнявам с необходимата акуратност и преданост. И без това ще се видя наскоро принуден да се откажа от доста други задължения и за да мога изцяло да посветя времето и усилията си около ІІ-ия том.

Надявам се, че ще влезете в положението ми и няма да настоявате. Струва ми се, че най-удобното лице, което би могло да застане на чело на комисията е Т. Карайовов.

Мн[ого] поздрави

Силянов.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 42. Чернова. Ръкопис.

 

№ 6

ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ХРИСТО СИЛЯНОВ С БЛАГОДАРНОСТ ЗА ИЗПРАТЕНАТА МУ СИЛЯНОВА КНИГА “СПОМЕНИ ОТ СТРАНДЖА”.

[СОФИЯ](1), 14 АПРИЛ 1934 Г.

 

Господин Христо Силянов, журналист.

София, бул. Паскалев, № 9.

 

Драги г. Силянов,

Аз и моята невеста Ви благодарим сърдечно за изпратената Ваша книга “Спомени от Странджа”.

Много се радвам, че вече имаме събрани в книга доста впечатления и материали, отнасящи се до освободителната борба в Одринския революционен окръг.

С много сърд[ечни] поздрави:

Ив. Михайлов

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 43, 44. Оригинал. Машинопис.

---------------

(1) Мястото е взето от пощенските клейма върху плика, които са от 15 и 16 април 1934 г. На гърба на плика пише, че писмото е изпратено от “Кольо Панчев, ул. Солун, 54, София”.

 

№ 7

ПОВЕРИТЕЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.

СОФИЯ, 2 ДЕКЕМВРИ 1935 Г.

 

Поверително

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС.

Има една заблуда сред българското общество за нас българите, изселници от Македония. Думата “сепаратисти” се подхвърли и настойчиво се подхранва от заинтересувани страни, да сеят омраза между българите от свободното Царство и нас - поробените българи, с явния стремеж да създадат разединение и да всеятъ смут в душите на нашите братя под чужда власт. Затова ще се помъча тук да разгледам Македонския въпрос в неговата същност, начиная от Берлинския договор до днес, и в свръзка с дейността на Македонските организации в Бьлгария и вътре в поробената македонска земя.

1. Винаги трябва да се помни, че македонският въпрос се роди на Берлинския конгрес, след разпокъсването на Сан-Стефанска България. Това е необходимо, за да се разбере неговата същност и неговата многостранност.

2. Македонският въпрос е сложенъ и има много страни. След разпокъсването на С[ан]-Стефанска България, българите в Македония започнаха своята велика борба за свобода. Паралелно свободна България се стремеше с всички сили да освободи поробените българи, да сглоби разпокъсаните части на С[ан]-Стефанска България. В своята борба Македонските българи бяха и максималисти и минималисти. България пък се готвеше усилено за освободителна война. За свободните българи двете борби не само не се изключваха, но преливаха една в друга - те представляваха една единна борба в две прояви. Държавниците в България преди войните разбираха напълно нашата борба.

3. Извънредните усилия на македонските българи да извоюват свободата си, жестоките, кървави войни, които България води, без да успее да постигне освобождението на поробените братя, внесоха много разочарования и неясности в разбиранията на македонския въпрос в свободна България. Налага се едно внимателно и спокойно проучване.

4. Македонският въпрос, както казахме, има много страни. Една от тях е ясна и безспорна за всички: за нac българите, от която и част на българското отечество да произлизаме, Македонският въпрос е преди всичко български въпpoc и то, български национален въпрос, независимо от това, кой владее територията на Македония; той с право би бил български териториален въпрос, - ако не съществуваха съображенията, които ще се изтъкнат по-нататък за Автономията на Македония - защото възстановяването на целокупната българска територия е идеал, завещан от Освободителната руско-турска война, който се покрива напълно с идеалите на Българското възраждане. Обединение на всички български земи, събиране в една държава на целокупния български народ - това беше македонският въпрос от българска гледна точка.

5. Ясно е, прочее, че от самото си начало - като един безспорен идеал - македонският въпрос бе за всички български правителства преди войните един голям български държавен въпрос. Това значеше, че, преди всичко, трябваше да се запази с всички cpедcтвa будно национално съзнание у поробените българи, за да се подържа единството на нацията и нейната национална твърдост.

6. Преди войните македонският въпрос бе ясен на всички българи и на повечето български държавници. Правителствата смятаха, че той е български държавен въпрос, но тъкмо затова те разбираха, че не може да има противоречие между борбата на македонските българи и усилията на българската държава. Борбата на нацията не можеше да противоречи на борбата на държавата. Българските държавници разбираха много добре, че както една легална организация на българите - изселници от Македония, така и Вътрешната Македонска Революционна Организация са проявления на борческия дух у поробените българи и са необходими за всяка бъдеща борба, че те са също едно силно и сигурно оръжие на външната политика на България. Въпреки скръбните неразбории и спорове, преди войните в България се разбираше, че една и съща цел може да се преследва с повече от едно cpедcтвo по повече от един път с максимализъм в едно отношение и минимализъм - в друго.

7. Никой не може да отнеме правото на македонските българи, където и да се намират те, да мислят за poдните си места да се борят за запазване на народността си, да държат открит македонския въпрос. Борбата за освобождението на разпокъсаната българската нация не само не изключва, а, напротив, предполага като една необходима предпоставка роптанията, протестите, борбите на поробените българи. Именно, като български държавен въпрос, македонският въпрос нaлaгa борбата за права на македонските българи така, че дори ако те бяха доволни от положението си, би следвало, с оглед на общобългарските интереси, да се създаде изкуствено едно македонска национално движение. За нас, национализъм без иредентизъм няма.

8. Ако българите, от която и да е поробена част на българското отечество, биха се поддали на денационализаторското давление, ако биха се претопили в нацията, която ги е поробила, какво правно основание би могло да даде едно българско правителство на една българска война за завоюване на своя бивша територия, а камо ли на територия, която не е влизала в границите му? Да предположим, че България стане така силна военно, щото да може да си позволи една война за завоюване на станала вече национално чужда територия. Трябва да бъдем слепи, за да не виждаме, че моралната само съпротива на света ще направи безплодни и най-големите ни военни усилия и победи. Може ли, примерно, една могъща България да почне пряко война за завладяване на Моравско,  когато населението се е посърбило? Нашите съседи успяxa да заграбят български земи, но те се прикриваха зад освободителната война на България.

9. Ньойският договор предвижда права на поробените българи. Но може ли България да ги иска, когато поробителите ще могат да възравят, че населението е предоволно, когато то мълчи и бездействува, когато то не се бори, не протестира? Което не се приказва - се забравя, което не се повтаря, колкото се може по-гръмогласно, - изчезва. Ирландците бяха една постоянна тревога - днес те са свободни. Кой може да твърди, че те щяха да се освободят, ако бяха седели мирни? Българските будители и българските peволюционери са борци за тържеството на една и съща идея. Без Априлското въстание, без Батак не можеше да има освободителна война. Независимо от това, може ли едно правителство, което заема един нищожен миг в живота на държавата, а още пoвeчe в живота на нацията, да им забрани да се бори за своето съществуване? За нас това са абсурдни въпроси, но има не малко българи, някои от които се считат за държавници, които не могат или не искат да разберат тия истини.

10. Ясно е, прочее, че Македонският въпрос е преди всичко един общобългарски въпрос и, като такъв, той е безспорно един български държавен въпрос. Нация, територия, държава - са основни понятия. Идеалът е да съвпадат едно с друго. Нацията се е родила в границите на Държавата (Симеоновата), но веднаж родена, тя е нещо по-голямо от времените граници на държавата. Като български въпрос, държавата се стреми да прибере народа в своите граници, като ги разшири. Но разширяването на границите е безспорно подчинено на реалните възможности на политическия момент. А въпросът за съществуването на нацията е нещо абсолютно; той стои на първо място и не се подчинява на политическата конюнктура - тя може да оказва само влияние на външната му форма; въпросът за запазването на нацията е въпрос на живот и смърт. В моменти, когато няма възможности за завземането на изгубени територии, запазването на българската народност е още по-важно и трябва да се преследва с най-голяма енергия. В борбата си за своето самозапазване нацията има права, които далече надхвърлят разбиранията на отделни, преходни правителства, още повече, когато тия правителства са наложени на сила (Кимон Георгиев) и не са чужди на външни влияния и домогвания. И усилията на поробените българи - вътре и вън от поробената територия - да запазят българската си национална принадлежност, не само не са пречка за временните нужди на реалната политика, но са една ценна и необходима помощ.

11. Македонският въпрос възникна от разкъсването на С[ан]-Стефанска България. Няма съмнение, че той е преди всичко един български национален въпрос, който интересува цялата българска нация. Той е български държавен въпрос за всяко българско правителство. Така борбата на поробените българи за свобода и самостоятелност и усилията на България за тяхното освобождение, както и за възстановяването на една териториално и национално целокупна България, са две страни на една и съща борба, които, не само не си противоречаха, а вървяха паралелно, подпомагаха се взаимно.

12. Но Македонският въпрос не бе само български въпрос. Той бе и истински балкански въnрос, тъй като засягаше интересите на всички балкански държави. Независимо от обстоятелството, че сърбите нямaxa никакво национално малцинство в Македония, за тях съществуваше също един Македонски въпрос, тъй като те се подготвяха да се разширят за сметка на тази българска земя. И за Гърция съществуваше "Македонски въпрос" на същото основание, както и за Сърбия. За тях, разбира се, Македонският въпрос не бе национален - той бе само държавен въпрос. Те нито имаха да въстановяват своя територия, нито да гонят национално обединение. Те преследваха чисто империалистични цели и в никой случай не можаха да приемат спокойно самата мисъл дори за възкръсването на една С[ан]-Стефанска България.

13. Македонският въпрос бе също - още от самото си появяване - един първостепенен европейски въпрос, защото на Балканите се кръстосваха важни интереси на велики сили. Тъкмо интересите на великите сили бяха наложили Берлинския конгрес, на който се извърши дисекцията на С[ан]-Стефанска България. Българските държавници - кои повече, кои по-малко - разбираха, че присъединяването на Македония е една много мъчна задача. Те схващаха, че Македонският въпрос е не само български, че той е и един първостепенен европейски въпрос. Търсейки разрешението му, българските държавници застанаха на балканска основа.

14. Борбата на македонските българи за свобода още от самото си начало - по силата на нещата - придоби един друг облик, много различен от това, което се подготвяше от балканските столици. В душата си поробените българи копнееха за възстановяването на националното и териториално единство, но разбирайки балканските и международните политически условия, те прегърнаха искрено идеята за Автономия на Македония. Те разбираха много добре, че са жертва на крътосанитt интереси на Великите сили, те изпитваха на гърба си домогванията на лакомите съседи. Налагаше се да потърсят едно изглаждане на противоречивите интереси. които бяха довели до разпокъсването на С[ан]-Стефннска България. Много по-ясно отколкото свободните българи, ние разбирахме, че колкото и македонският въпрос да е в дълбоката си същност български, той няма да може да се разреши направо. Познавайки добре домогванията на другите балкански държави, ние, македонските българи потърсихме разрешението на Македонския въпрос на една европейска основа. Така се наложи формулата автономна Македония, която трябваше да подготви освобождението на целокупна българска Македония, като разрешение на един преди всичко европейски въпрос, така че той да се разреши автоматически и като балкански въпрос.

При предпоставката, че Македонският въпрос - макар съществено български - може да се разреши най-добре на европейска основа, ние потърсихме едно правно основание за своята борба в чл. 23 от Берлинския договор.

15. Още първите години след освобождението на България започна организирането на силите за новата българска борба. Създадоха се македонски дружества в България, начело с един Върховен комитет, които се бореха за извоюването по легаленъ път на правата по чл. 23 от Берлинския договор. Взимайки като правно основание на нашата борба текста на един международен договор, ние още от самото начало съсредоточихме вниманието си на европейската страна на македонския въпрос и мислим и днес, че това решение е най-правилното. Създадената пък вътре в Македония ВМРО, която включи в редовете си велики борци от всички краища на българското отечество, търсеше с оръжие същото разрешение: освобождение на европейска основа. Великият Гладстон сам ни подсказа подходящата политическа формула: "Македония за Македонците".

16. Излишно е да излагаме тук развитието на нашата борба. В 1898 год. ние дадохме един меморандум до представителите на Великите сили в София, с който настоявахме за по-скорошното въвежданена реформи в Македония. Същите искания предявихме в 1902 год. на граф Ламсдорф при пребиваването му в София, а на 1903 год., преди Илинденското въстание, изразихме благодарност на Делкасе за благоприятните му отзиви за нашата освободителна борба и му изпратихме препис от предлаганите от нас реформи.

Легалната Македонска организация агитираше със слово, печат, събрания, протести, срещи за разрешението на Македонския въпрос. ВМРО вършеше същото с оръжие. Полека-лека ние печелехме общественото мнение на света. Дойде и Илинденското въстание. Наложиха се Мюрщегските реформи. Въпросът зрееше наближаваше разрешението му: В 1908 год., при срещата на Едуард VІІ с Николай ІІ в Peвeл, се възприеха и предстояуха да се приложат, след административните и финансови реформи, и съдебните.

Всичко това можа да се постигне, защото бяхме взели за основа формулата Македония за Македонците - и само така въпросът стана европейски. Най-малкото, което бе постигнато: българите в Македония представляваха грамадната част отъ населението, най-будната, стопански най-силната, с едно безподобно национално съзнание и въодушевление.

17. В София българските правителства - по логиката на избрания път - дойдоха до дележа на Македония. По-нататък всички знаем как се развиха нещата. Но тук дължим да подчертаем най-твърдо, че преди войните никой в България не виждаше противоречие между борбата на мaкeдoнcките българи, които предпочитаха една минималистична програма - Автономна Македония, но да остане Македония цяла, народностно българска - и погрешната политика на българската държава, която се спря на идеята за подялба на територията. Защото и двете решения предполагаха една и съща, абсолютно необходима предпостовка да има в Македония българи, да бъдат те будни български борци. По своята формула европейска, по своята същност македонската борба за свобода бе чисто българска. Нашата борба бе и политическа подготовка за предстоящата тогава освободителна война. Трябва да се знае, че войната от 1912 год. бе възможна само като освободителна война. Че нашите съседи получиха по тоя път възможност за своя завоевателна война е един отдълен въпрос.

18. Резултатите отъ освободителните войни - при всички етапи, през които минаха - не бяха никога изгодни за българската държава, нито за българската нация; те не бяха никога пропорционални на усилията и на жертвите и, в края на краищата, завършиха несполучливо. От това произлезе едно отчаяние и еднo ирационално огорчение, обяснимо, но неоправдано, което съвършено замъгли изгледа на Македонския въпрос и постави началото на редица прискърбни грешки, допусна създаването на опасни илюзии и закрепванeтo на истински клевети.

19. След разрухата на голямата война, македонските българи се видяха принудени да възобновят своята борба, след като бяха видели за кратко време своето възкресение. Те още по-малко можеха да се примирят с новото робство. Македонската емиграция се организира в благотворителни братства начело с Национален комитет. Възкръсна и ВМРО. Възроди се борбата в двeте си вечни форми. Ние мислим, че само този, който се заблуждава по един абсолютен начин, може да твърди, че една борба за свобода може да няма тия две форми. Примери навсякъде: борбата на българските будители и на българските революционери; борбата на полските революционери; борбата на ирландците - навсякъде ще видим легална открита борба и конспиративна въоръжена съпротива.

20. Какво бе положението в 1918 година? Всичките усилия на героична България останаха напразни. В отчаянието, всичко изглеждаше изгубено. В същност, не бе така, имаше едно временно поражение, но нямаше катастрофа. Националният дух бе по-силен от всякога. Да се ровят грешките на миналото е безплодна работа, която увеличава само тъгата. Eдно, обаче, бе ясно за всички: Бьлгария остана с една неразрешена задача, станала още по-тежка от преди - Македонският въпрос остана открит.

Безспорно е, че Македонският въпрос не може да се премахне с договори, наложени на сила. Той съществуваше след Берлинския договор; съществуваше и след Букурешкия; съществува и след Ньой. Той може до изчезне само по един начин: ако изчезнат българите от Македония, т. е. ако успее денационализаторската политика на поробителите, ако македонската емиграции в Европа и Америка престане да се интересува за съдбата на своето отечество и ако България се откаже за винаги от cвoите надежди.

21. Същественото, обаче, което днес в България не виждат, или не искат да разберат, е: Македонският въпрос и днес съществува в същата си форма, както и преди: и днес той е в своята същност български въпрос, но, в по-голяма степен от преди, е и балкански, а също така е и европейски въпрос, повече отъ когато и да е било.

И днес Македонският въпрос е български държавен въпрос, както и общонационален въпрос.

И днесъ на първо място стои националното самосъзнание. И преди всичко, македонските българи, дето и да се намират те, имат не само правото, но и дълга да се борят за българската си принадлежност.

И днес се възражда идеята за едно балканско разрешение, което автоматически води към война и дележ, или по-право към едно ново разпределение на територии. Затова и днес за нас, македонските българи, има само една формула: Македония за Македонците, като най-изгодна не само от тактична гледна точка, но и най-полезна за всебългарското национално дело.

Но днес има и нещо съществено променено. България не е вече най-голямата военна сила на Балканите; международните договори днес с много по-силни и ще бъдат много по-упорито защищавани, защото Велики сили са пряко заинтересовани в тяхното запазване. Затова българските надежди са много неуверени, има разколебаване, страх пред бъдещето, който довежда до едно истинско израждане на политическите формули и ги превръща в кухи фрази или фалшиви построения. Когато днес някои казват: "македонският въпрос е единъ български държавен въпрос", мнозина схващат това като една уговорка, даваща възможност да се прекрати националната българска съпротива, като се запази външното приличие. В същност, това е едно отричане на действителността, отричане на факта, че борбата на Балканите продължава. А това значи едно окончателно българско примирение със съдбата, с положението ни на една третостепенна държава.

22. И днес, както и преди, няма и не може да има противоречие между борбата за свобода на македонските българи и борбата, която води България, доколкото това й е възможно. Днес дори - по силата на нещата - това противоречие е абсолютно изключено. Днес, както борбата на македонските българи, така и тази на България, са по необходимост минималистични. Повече от всякога, териториите, за които би могла да претендира България, са международно преосигурени, вън от въпроса за съотношението на нашите и чужди военни сили. Повече от всякога днес е важно да се запази българският дух в поробените български земи. Повече от всякога самозапaзването на нацията е на първо място. И никоя помощна дейност в това направление не бива ба бъде пренебрегвана, а, напротив, трябва да бъде всячески подпомагана. На борбата, която чужди правителства водят за разколебаване на българите, за погубването на гoлеми дялове от българската нация, всяко българско правителство има дълга да отвърне с упорита борба за запазване на нацията. Днес България нито може да се готви открито за една война, нито може да говори за завоюване на български зами. Днес тя трябва да върви в предпазливия път на един минимализъм. Днес нашата борба трябва да върви в пълна хармония с държавното ръководство. Днес, нашата самостоятелна борба за народностни правдини е естествения помощник на българската държава.

23. Днес българската държава и българската нация иматъ една и съща минималистична програма. Създаването от Македония една независима единица, която да неутрализира борбите между балканските държави и да представлява пълна гаранция за запазването на нашата националност, е програма задоволителна за различните народности в Македония. Тази, формула среща ожесточена съпротива у българските врагове. Това е най-доброто доказателство, че ние не сме сепаратисти.

Щеше да бъде излишно да подчертаваме това, ако злонамерени и съмнителни по своето родолюбие българи не агитираха безцеремонно с някакъв "македонски сепаратизъм". Ние можем да заявим, че именно тия, които говорят за "македонски сепаратизъм" са истинските български разколници, които работят съзнателно или заинтересувано против единството на българската нация, против България.

Нима тия, които ни обвиняват в някакъв "сепаратизъм" биха посмели да заявят на днешна Европа,  че те искат С[ан]-Стефанска България? И ако и ние бихме взели за практическа формула “Велика България” много съмнително е дали бихме угодили на претенциозните "унитаристи” и "интегралисти", но сигурно щяхме да повредим много на тази свободна България, която ни е по-скъпа от всичко в света. И това щеше да има сигурно не само твърде лоши последици за България, при днешното й положение на изтощена и изолирана страна, но и за цялата българска нация. Ние мислим, че тъкмо тия, които гoвopят противъ нашия проблематичен сепаратизъм, щяха да намерят тогава един нов и още по-добър повод да викнат против нетактичността и лекомислието на македонските българи, които искат да изложат на опасност самото съществуване на българската държава. И за съжаление, те щяха в такъв случай да бъдат прави.

24. За нас свободна България е по-скъпа от всичко. Тя е наше упование, наша майка. От 1918 година насам, каквото и да се е говорило против нас от чужди и, за съжаление, от свои врагове, ние сме правили всички усилия да не пречим никога на България, да не смущаваме и най-малките й възможности за успехи. Ние знаем, че България има много запазени сили и че ще дойде часът на нейния възход. Знаем, че тя има много добри синове, които разбират трагедията на българската нация, които уважават нашия твърд дух и волята ни за борба и искрено ни съчувствуват. Извличайки поука от миналото, ние работим с всички сили за запазването на българите в Македония, за отслабването и омаломощаването на българските врагове. Никой не може да ни убеди, че ние не извършваме една работа, която е извънредно важна от гледището на нацията и която винаги ще ползува българската държава. Мнозина в Европа съчувствуват дълбоко на нашата борба и понеже знаят, че тя е в самата си същност българска, дават пълна подкрепа на България - единствената героична страна на Балкана, единствената носителка на идеализъм. Печелейки приятели за поробените македонски българи, ние печелим приятели на България. И най-голямата ни гордост е да възразим на тия, които ни критикуват: ние намерихме начин и при днешното положение на нещата да заявим нашата формула за независимост, без да причиним на България никаква вреда, а само полза. И нашата формула намери пълно признание от страна на най-добрите познавачи на Балканите и смути сърцата на българските потисници. Нашата предпазливост и умереност, както и сполучливото запазване открит македоският въпрос намират само похвала в Европа. Нашите усилия да запазим българщината в Македония са днес в пълна хармония с фактическите възможности на България. Минимално, ние се борим за признати по договор права, т. е. на чисто правно основание. Това е единствената днешна възможност на България. Какво противоречие може да има между нашата борба и политиката на едно българско правителство?

ВМРО заяви, че тя ще прекрати борбата си, когато българите получат правата на малцинствата, когато легалната борба стане действително възможна. Този минимализъм, тази разумна умереност подобриха позициите на България и й спечелиха мнoго влиятелни приятели в Европа. Няма приятел на Македония, който по логиката на нещата - да не е приятел на България. Работейки за българска Македония, ние спечелихме мнoго верни приятели и за свободна България.

25. По договора за мир България има правото - аз бих казал и дълга - да осигури на своите малцинства възможностите за национално запазване. Противниците ни твърдят, че на тяхна територия няма български малцинства, защото клаузата ще има приложение, само ако има такива. Е добре, ако българите в Македония и македонските изселници престанат да искат да протестират, да изразяват волята си за националенъ живот по един или друг начин, какво ще бъде положението на едно българско правителство, което би настоявало да се оживотворят правата на малцинствата? Изобщо ще бъде ли възможно да се повдигне такъв въпрос?

26. Колкото и да е неприятно, налага се поставянето на един твърде болен въпрос. Мисля, че искреността се налага. Събитията се развиват бързо. Не бива да се губи време. Правителството на Кимон Георгиева посегна жестоко върху ВМРО под претексти, които мъчно могат да издържат едно спокойно, безпристрастно разглеждане. До каква степен това негово дело е чисто емотивно и до какъв размер е продиктувано отвън, ние се въздържаме да говорим по понятни съображения. Начинът, по който се посегна върху ВМРО, повреди много на България, докато ВМРО - в 40-годишното си съществуване не само не повреди на България, а повдигаше нейния престиж и печелеше приятели за нея. В своята "програмна реч" Кимон Георгиев искаше сякаш да даде основание на дългогодишни, насочени против България, обвинения от нашите врагове. Г-н Кимон Георгиев забравяше, че той не представлява епоха и че предшедствуващите правителства - с всичките си грешки и недостатъци - са мислили също за благото на България и са се мъчели да работят за нейното бъдаще. Още по-неразбираем за нас е удара, отправен против Македонската легална организация, която и днес е без управително тяло. Тя - Легалната организация - се бори - със силата на правдата и човещината - само за признати по договора за мир пpaвa, т. е. за това, за което се предполага, че се бори всяко българско правителство, независимо от политическите маневри на деня. Националното самозапазване далече надминава всякакви политически граници, всякакви политически конюнктури, всякакви политически различия. На сила, много пъти държавите са се отказвали от свои територии, но къде и кога някоя държава се е отказвала от части от народа си? Не преследване, а подпомагане могат да очакват борците за национално самосъзнаване и запазване!

27. Въпросите, които тук се мъчим да изясним, трябва да си постави всяки български общественик, всеки български министър. Ако той не желае да мисли по тях - те са наистина неприятни - ние, въпреки риска да си навлечем омраза, сме длъжни да ги поставим.

Ние следим с интерес политиката на сближение, като един опит да се построи летящ мост над една бездна. Сръбско-българската вражда е стара, колкото е старо сръбското кралство. Може би днес да стане някакво чудо. Ние, обаче, дължим да изтъкнем две неща: че борбата за българщината не може да бъде пречка за едно искрено приятелство и че политиката трябва да се изземе от улицата. Тогава по-лесно ще се види, какво е възможно и какво - не.

Само хладният разум може да бъде добър политик, чувствата трябва да се изоставят. Най-после трябва да кажем още, че ние с най-голямо съчувствие бихме посрещнали всяко усилие на България за разбирателство със своите съседи, което би запазило нейната независимост и би осигурило правата на поробените българи. Но ние сме дълбоко убедени, че възприетият път от 19 май 1934 г. насам, е погрешен. Ние не вярваме, че ще се получи нещо значително. А това, че някои мислеха, че безрезервното отказване от поробените българи е предпоставка на приятелството на сърбите, след което ще дойдат прекрасни придобивки, ние се отказваме да подлагаме на преценка.

Инженер Хр. Станишев.(1)

ЦДА, ф. 85 к, оп. 2, а. е. 154, л. 1 – 2; оп. 3, а. е. 195, л. 1 – 2. Печатно.

-------------

(1) В ЦДА е запазен и оригинала на изложението, който е минал през цензураат, т. е. през МВРИ – Отдел за печата и контрола, който на гърба на последната страница е подпечатан и има следната резолюция: “Разрешавам публикуване на настоящето изложение в 500 екземпляра – не за общедостъпно разпространение, а за разпространие такова, такова, каквото ми е обещал г. Станишев, Хр. Е. Колев”

 

№ 8

ПИСМО ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ ЗА МНЕНИЕТО МУ ЗА КНИГАТА НА ПРОФ. Г. П. ГЕНОВ „ИЗТОЧНИЯТ ВЪПРОС", ЗА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЗА ПОЯВАТА И РАЗВИТИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ДР.

АНКАРА, 25 ЯНУАРИ 1937 Г.

Мили бай Христо,

Получих писмата ти от 9 и 17 т. месец. Също и картичката за Нова година получихме. Много ти благодаря за бащинските благопожелания. Също и за новините, които ми пишеш.

Прилагам тук едно писмо за Кр. Станчев. Моля те да му го предадеш.

Почувствахме, че минаха празници благодарение на малко по-големия брой писма, които получихме.

Както всякога - така и този път няма нищо особено, което да ви съобщя из нашия живот. Четем и скучаем; скучаем и четем. Напоследък Менча прочете „Източния въпрос" от професор Генов. Доста поучения съдържа и тая книга.

Без усилията на нацията за запазването й под робството, българската държава не би могла въобще да поникне. Поколенията на свободна България се вдъхновяват от проявите на българския дух под робство: Паисий, Бузлуджа, Панагюрище, Ботев, Левски, Шипка, Груев, Делчев, Илинден, Тодор и пр. и пр. ...

Раковски, Левски, Макариополски твориха своето дело без да съществува българска държава. Македонският въпрос в 1893 г. се появи самостойно, а след 1918 г. въпреки голямото вражество и съпротива на официална България. Най-вярна е формулата: „има ли македонски дух - има македонски въпрос". Ако този дух се откаже от себе си, 99 Българии не ще са в състояние да създадат истински македонски въпрос.

Стремежа към свобода е самороден и непрекъснат както струите на един извор, неизбежен както ежедневната храна.

Историята на българската нация не се покрива с историята на българската държава.

Такова заключение изваждаме с Менча и след прочитането на Геновата история.

Прилагам една картичка и за Кольо.

За да мога утре да изпрата писмата, помолих Леда да ми помогне с преписването на твоето писмо.

Сърд[ечни] привети и целувки,

тв[ой] Ванчо

Изпращам ти и аз много поздрави и целувки:

Менча

Бъдете здрави!

Леда

Прилагам 1 картичка и за Коста Николов.

ЦДА, ф. 85 к, оп. 3, а. е. 37, л. 7 - 8. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 9

ПИСМО ОТ ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ ДО ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА ОТГОВОРИТЕ НА ЗАДАДЕНИТЕ МУ ВЪПРОСИ И НЕОБХОДИМАТА МУ ЛИТЕРАТУРА ПО РАБОТАТА МУ ВЪРХУ КНИГАТА “ПО ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ”.

СОФИЯ, 20 МАРТ 1939 Г.

 

Мили ми Ванчо,

На въпросите ти горе-доле отговорихме. Пращаме ти повече книги от това, което ти искаше, защото мислим, че ще ти дадат възможност, да се осветлиш по-обстойно по въпроса, който те занимава. От исканите книги само брошурата на Пенчев до днес не съм намерил. Ако я намеря днес, ще тръгне и тя, ако не ще ти я пратя допълнително.

Ето списъка на това, което съдържа колета:

1. Отговорите заедно с въпросника.

2. Некролог за Давидова, макар и да няма особно значение.

3. Един брой от “Изгрев”, редактиран от Кепов.

4. Резолюцията от митинга на 4. 12. 1911 г.

5. В. “Право”  с моя отговор на подканата на Цончев.

6. В. “Реформи” на Цончева, гдето е печатана неговата “Подкана”.

7. В. “Реформи” е основан от нас. Редактор -  Ляпов. Пращам ти втория брой, за да видиш в какъв дух сме го списвали.

8. В. “Реформи” на Станишевия комитет 8 броя, от които може да се проследи борбата между двата комитета.

9. Книгата за Чипровското въстание.

10. Втория том от съчиненията на Яворов, в който е биографията на Гоце Делчев, в която е поместено на стр. 231 под линия окръжното на ЦК за предстоящето въстание.

11. Четвъртия том от съчиненията на Яворов, който съдържа писаните статии от него по македонския въпрос.

Тия 2 тома са подарък от сестрата на Яворов г-жа Найденова. По-нататък пак от нея ще ти се пратят 1, 3 и 5 томове, които са под печат.

12. Историята на освободителните борби от Силянов.

13. Спомени от разни деятели, издадени в 1926 г.

14. Спомени на Гьорче Петров, които са от значение.

15. Спомените на Даме Груев, Б. Сарафов и Ив. Гарванов, тоже от значение за споровете.

15. Спомените на Сандански, Чернопеев и др.

17. Спомените на М. Герджиков и д-р Хр. Татарчев.

18. “Македонски преглед”, последната книжка, за четиво.

* * *

Важни събития се развиват. Жално, че ви няма. Българите се възхищават от смелостта на Хитлер и той стана популярен у нас. Ти си там по-осветлен от нас...

Целува те твоя

Дядо Ицо

ЦДА, ф. 85 к, оп. 5, 1 л. Оригинал. Машинопис.

 

№ 10

ВЪПРОСНИК, ПОПЪЛНЕН ОТ ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ВМОК И ВМОРО, ЗА РАЗЛИЧИЯТА В ЦЕЛИТЕ И МЕТОДИТЕ НА БОРБА НА ВЪРХОВНИЯ КОМИТЕТ И ВЪТРЕШНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗА ПОЯВАТА НА ЛЕВИЦАТА ВЪВ ВМОРО И ДР.

СОФИЯ, 16 МАРТ 1939 Г.

 

1. В коя година започна спорът, антагонизмът между централисти и върховисти? Кои по-известни върховисти влизаха в състава на ВК тогава?

- Първото спречкване стана между Гоце и Гьорче като з[адгранични] п[редставители] тука още с Комитета Сарафов, Давидов, Славчо Ковачев, Саракинов и др., но не се отрази с борби вътре или саморазправи. Даже след избирането на преходния к[омите]т Вл. Димитров, Кепов и пр. Давидов в съгласие с Вътрешната организация (ВО) се прехвърли вътре, гдето се отличи с хубава дейност и падна убит при Издеглаве през 1902 г. (Аз писах статия за него в нашите “Реформи”).

Но антагонизмът се прояви, когато ВМОК Михайловски – Цончев (М.-Ц.), веднага след избора си (лятото [на] 1901 г.) поиска да замести Централния комитет (ЦК) и почна да превзема пограничните райони на ВО, главно Малешевско и Горноджумайско, гдето върлуваше Дончо Златков и цяла таифа харамии.

Важните върховисти бяха ген. Цончев, полк. Николов, д-р Владов, Стойчев, Софроний Стоянов, Саракинов, Бозуков. (При обявяването на Горноджумайското “въстание” Бозуков се оттегли, като си подаде оставката), Анго Попов и пр. и стана нужда ЦК да ги осъди като отцепници и посегна върху тях. Мисля, първия убиха в Кукуш, а втория раниха в Солун. Важните върховисти бяха Цончев, Николов, Бозуков (Да се пита Белев).

2. Същността на появилото се различие и антагонизъм каква бе в началото? Не се ли касаеше първо до желание на върховистите да пращат чети в Македония без съобразяване с волята на вътрешните?

- Отговорът е почти налучен. Главното, обаче, беше да превземат ВО и да я подчинят на един център в София, респективно на ВК, макар и IX конгрес при избирането на К[омите]та М.-Ц. им даде директива да възстановят легалния характер на тукашната организация.

3. При кой състав на ВК се влошиха съвсем отношенията с централистите?

- При състава Цончев-Михайловски (същият, който почна).

4. В коя год[на] сe раздели организацията на ВК в България, като начело с Хр. Станишев се появи друго крило? Кои бяха главните основания за разделението, с други думи, кои неща сближаваха с централистите новото крило?

- В 1902 г., август, 2. Главното различие беше, че К[омите]та Станишев не искаше да се даде облик на външна пропаганда на една борба, родена вътре, водена от ЦК и предизвикана от произволите на турската власт.

5. Какво бе становището на ВК по признаването на Фирмилияна от България?

- Ние, приятелите на ВО, бяхме против. К[омите]та М.-Ц. беше много зает в борбата с ВО, та мисля, не се изказа.

6. Кой състав на ВК и в кои год[ини] пращаше най-много чети в Мак[едония] срещу ВО?

- Мих[айловски]-Цончев - в 1901/1902.

7. Кой състав на ВК вдигна въстанието в Джумайско през 1902 г.?

- Мих[айловски]-Ц[ончев] към средата на м[есе]ц септември 1902 година.

8. Кои хора се проявиха като защитници с перо на позициите, застъпвани от ВО?

- Главно Яворов, Карайовов, аз и др., а след спирането на нашия вестник, във в. “Право”: Наумов, Карайовов, Яворов и аз. П. Пенчев беше секретар на Сандански. През 1906 г. се откъсна от него и се яви при Гарванов в 1906/1907 г. Той присламчи към Борис и Гарванов Паница, които ги уби в 1907 г. Д. Хаджидимов е теоретикът на Санданизма. Основа се в. “Илинден” за борба срещу серчани и негови списвачи бяха Д. Крапчев, Яворов, П. Пенчев, В. Пасков и Т. Карайовов.

9. Кои измежду по-познатите общественици, писатели, журналисти в България бяха сторонници на централистите (поне десетина имена, не е ли и В. Пасков?).

- Мнозина бяха обществениците, които държаха за ВМОРО. Не мога да си припомня за всички. Нам близки бяха Алеко, Яворов, Вл. Димитров, Хаджидимов, А. Страшимиров, Ал. Радев, В. Пасков, Ник. Генадиев, д-р Радославов и др. Венедиков, Юрдан Асенов, д-р Радославов и др.

10. Къде и по какъв случай каза или писа П. Каравелов, че не е добре за македонските общественици да се забъркват в партийните борби на свободна България, ако искат да бъдат напълно и правилно полезни на пор[обената] страна?

- Никъде не е писал това. Той е казал знаменитата мисъл, че пътя за Македония минава през Ниш, което значеше, че трябва да се справим със Сърбия и да си вземем отнетото ни в Берлин от Санстефанска България, заедно с цяла Македония. Когато аз станах председател на ВМК в 1897 год. юли м[есе]ц, отидох за съвет при него, защото аз бях каравелист още от преврата на Батенберг [през] 1881 година. Тогава той ми каза: “Ти трябва да напуснеш партизанството в България, ти представляваш Македония пред външния свят. И като такъв представител ти ще говориш с всички български правителства, от която партия и да са те.”

Той считаше македонската борба като съществено българска и че водачите на тая борба трябва да се съобразяват с положението на България в политическо и военно отношение, както и се съобразяват с политиката на българските правителства. “Аз сам си водя освобод[ителната] политика за Македония, защото аз най-много милея България да е велика. Разбира се от само себе си, водачите на освободит[елната] борба в Македония трябва да се вслушат в съветите на българските правителства. Затова ти трябва да се освободиш от партиите в България.” Каравелов държеше за автономия, защото само така Македония ще остане цяла.

11. Проф. Милетич и Георгов не бяха ли за становището на централистите?

- Повече от всички, 100 %.

12. В кои състави на ВК влизаха и кои именно офицери?

- В състава на Борис Сарафов. Той, Давидов, Славчо Ковачев, Саракинов, Бозуков.

В състава на Ст. Михайловски: Цончев, Ст. Николов, Бозуков, Стойчев, Саракинов.

13. Общо взето, кой състав на ВК и в кои години бе под голямото влияние на офицерството?

- Съставът на Бор. Сарафов през 1899/1900 и 1900/1901 и съст[авът] на Мих[айловски]-Цончев от лятото [на] 1901 до 1.02.1903 година, когато бяха разтурени и двата ВК от правителството на Ст. Данев.

14.Освен в Горноджумайско, Петричко (Ограждена), донейде Малешевско в кои други райони в Македония хванаха корен върховистите?

- Само в Горноджумайско и Малешевско, в Петричко не и никъде другаде.

15. Още тогава сметна ли се от централистите, че въстанието от 1902 год. в Горноджумайско е вредно и ще наложи избързване с готвеното голямо въстание в Македония?

- Да. Затова и ЦК изпрати писмо след Джумайското въстание на двата комитета. Съдържанието му ще прочетеш на стр. … от том IІІ на съчиненията на Пейо Яворов.

16. Кои български околии (т.е. в бълг[арска] територия) останаха верни като бази, пунктове на централистите и кои на върховистите по време на взаим[ните] борби?

- Всичките канали през Кюстендил, Дупница, Самоков и Лъджене ЦК си запази. ВК успя да си създаде отделни канали само в Дупница и Кюстендил. Пограничните офицери в Самоков и Лъджене останаха верни на ВМОРО.

17. През кои години се наложи ВМРО да води с върховистите въоръжена борба едновременно водейки борба с гръцките и сръбски чети?

- Все тая проклета 1901/1902 г. Посредством четите, обаче, на Сандански и Чернопеев, тя (ВМОРО) ограничи нашествието само в Горноджумайско и Малешевско.

18. В коя година върховистите се оттеглиха окончателно от всяка борба с оръжие и слово, както и с перо?

- След разтурването на В[ърховните] комитети (1. 02. 1903 г.). През Илинденското въстание въз основа на последната точка от писмото, което споменах в т. 15, стана помирение с върховистите и една голяма чета се мерна с Цончева и др. и заедно със Сандански направиха някои набези без значение. (Описани са от Белев с много красиви думи.), защото Илинденското въстание се прояви главно в Битолския вилает, отчасти в Скопския и Солунския (атентатите в Солун, четите на Апостол Петков, Ениджевардарското слънце, кукушките чети, в Арджанския гьол). След Илинденското въстание братствата създадоха един Изпълн[ителен] к[омите]т под председателството на проф. Милетич. Тоя к[омите]т съществуваше негласно. В него влизаха: Милетич, Георгов, д-р Владов, свещ[еник] Ив. Иванов и аз, а от ВО д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов. Тоя Изп[ълнителен] к[омите]т просъществува, просто като задгранично съвещателно и спомагателно тяло на ЦК без да има какъвто и да е устав, до 1912 г. Тая година офицерството пак се намеси. Изпълнителният к[омите]т свика едно събрание от емиграцията в университета. Нахлу една голяма тайфа начело на Протогеров, Георги Попхристов, Димко Ачков, Дим. Точков и др. Още с влизането си почнаха да викат “долу” и със закана дигаха юмруци. Милетич и Герргов (Матов и Татарчев отсъствуваха) се оттеглиха. Аз заех председателското място. Укротих ги. След няколко думи от Димко Ачков избра се. Намери се за нужно да се избере едно бойко тяло, което да отговаря на времето. Затова избра се един Изпълнителен к[омите]т начело с Протогеров и Георги Попхристов. Така изпъкна начело на организацията тук Протогеров няколко месеца преди войната 1912 г. и след това вече нямаше върховизъм, доколкото знам, макар и Протогеров да беше един от най-големите върховисти и мисля, че беше ранен през Горноджумайското въстание.

19. Не е ли върховизмът до голяма степен причина за появяването на санданизма, като кавга в редовете на ВМРО?

- Не. Санданизмът се яви когато върховизма беше умрял вече. Създател на санданизма беше Д. Х[аджи]димов, за да се нагоди ВО на идеологията на комунизма и се възприе само от серчани. ВО създаде в. “Илинден”  за борба срещу серчани.

20. В устава, в програмата на върховистите автономия на Македония ли се искаше или присъединение към България?

- Автономия, към която бяха склонни всички български правителства. Впрочем уставът на ВК остана същия, който изработихме ние.

Спорът се състоеше в това, че офицерите много бързаха и им се виждаше, че ЦК работи мудно и го смятаха за една “мафия”, която обира населението и живее. Аз мисля, че главната причина беше в това, че от анкетата, която ние двама с Карайовов направихме през есента [на] 1901 г., се установи, че политиката на двореца и офицерството беше: “Македонският въпрос е една голяма тежест за България. Трябва да се въоръжим и да се разберем със сърбите, та да свършим един път завинаги, да вземем, което можем и да се откажем от това, което не можем да вземем”. Тая политика е била сигурно известна на офицерството и особно на зап[асния] генерал Цончев и затова са искали да вземат в ръцете си ЦК на ВО, за да стане делото държавно, както беше в Гърция и Сърбия.

21. Искаха ли върховистите макед[онското] дело да бъде бълг[арско] държавно дело?

- Да.

22. Страшимиров пишеше ли статии против върховизма?

- Да. Но те се диктуваха от неговото левичарство. Обаче към 1914 г. беше радославист, следователно националист.

23. Не е ли вярно, че зад върховист[кото] четничество можеха по-лесно да се оправдават сърбите и гърците, заради тяхното чисто държавно четничество?

- Вярно е. И понеже нашето четничество имаше вътрешен произход, ние държахме да си запази тоя характер. Обаче винаги сме смятали, че трябва да сме в допир и разбирателство с българското правителство.

25. Да се изпрати каквото има от следните списания:

А. Някои броеве с по-характерни статии от Яворова против върховизма.

Б. Със статии от Крапчева, П. Пенчева и Гьорче Петрова. (Заб[ележка]: в списание “Македоно-одрински преглед” има статии сигурно от Г. Петров и други).

В. Имаше книжка от П. Пенчев по тия спорове. Един екземпляр да се прати.

Г. Да ми се прати книгата на Силянов върху макед[онското] движение.

- Каквото може да се намери на бърза ръка ще се изпрати.

Добавка към въпросите:

1. Върхов[истите] ли първи се втурнаха с оръжие или ВМРО първа ги нападна?

Върховистите. ВМОРО се отбраняваше и им тури преграда.

2. Кога биде убит Г. Петров след Великата война – месец и година?

- 30 юни 1921 година.

3. Кога точно биде убит от земеделската власт Симеон Кочански?

- През юли 1921 година, няколко дни след убийството на Гьорче.

4. Общо взето болшинството от офицерството в България с върховизма ли бе, или не може да се каже, че бе така?

- Общо взето болшинството беше с върховизма.

5. Средите що бяха на времето против “личния режим” в България, не бяха ли общо взето с ВМРО и против върховизма?

- Не, защото едни от най-отявлените среди срещу тоя режим бяха народняците, разбира се до деня, когато цар Ф[ердинанд] ги повика на власт. Левичарите и демократите против “личния режим” бяха с ВМОРО и против върховизма.

6. Ако има някоя брошура или книжка за делото на Парчевич моля да ми се изпрати.

- Има. Ще се изпрати. Потърси и изпрати. Да се искат от МНИ (Мишо) спомените на разните войводи, написани от Милетич, биографията на Гоце на Яворов, от в. “Дело” или “Изгрев” (Да се види сестрата на Яворов.)

7. Каквото е набавено от исканите преди 2-3 месеца чрез годеника неща нека ми се изпрати също.

Пояснение:

1. Интересува ме мнението в статиите от онова време на Яворов, Г. Петров, П. Пенчев, Д. Крапчев относно главния въпрос.

А. Автономия или присъединение.

Б. Самостоятелно или държавно макед[онско] дело.

2. Брошурата на Пенчев ме особено интересува.

3. Моля на Гурина да се възложи да свърши бързо тези работи.

4. За отговорите да се вземат мненията на: Гурин, дядо Ицо, Кръстьо Станчев, Велко Думев.

5. Относно датата на загиването на дядо Симеон Кочански може би има указание в книгата за “Стамболийски и македонското освободително движение”.

- Заключавам от въпросите, че се занимаваш с изучаване епохата на раздорите между легалната и революционната организация. Добре е да се изучава и подготвя материала, обаче да не се избързва с печатането, защото има архиви, които ни липсват и моите отговори са дадени по памет. Гурин намира, че са прави и пълни отговорите ми, но аз мисля, че биха били изчерпателни, ако имах на ръка архивите на организациите. За жалост до днешен ден не можах да открия дирите на тия архиви, които бяха задигнати от полицията на 1. 02. 1903 г.

Дядо Ицо.

ЦДА, ф. 85 к, оп. 2, а.е. 80, л. 1-12. Оригинал. Машинопис. Ръкопис.

 

№ 11

ВЪПРОСНИК ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ДО ХРИСТО СИЛЯНОВ ЗА ГОРНОДЖУМАЙСКОТО ВЪСТАНИЕ (1902 Г.) И ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ВЛАСТ ЗА ВДИГАНЕТО МУ.

Б. М., Б. Д.

 

1. Може ли да се допусне, че Двореца в София, Военното министерство, Министерство на вътрешните работи, с една дума официалната българска власт, не е била съучастница в подготовката и обявяването на върховисткото въстание от 1902 година?

2. Ако на горния въпрос би трябвало да се отговори отрицателно, може ли да се допусне, че българската власт не е знаяла поне, че това въстание се подготовлява и ще се обяви?

3. И понеже българската власт не е попречила на върховисткото въстание (което можеше много лесно да направи, тъй като всичката подготовка за въстанието се извършваше през българската граница) – от това не се ли разбира още по-ясно, че българската власт е инспирирала въстанието от 1902 год. в Джумайско, или му е помагала?(1)

4. Установено е вече, че официална България с нищо не подпомогна голямото народно Илинденско въстание – 1903 год. От книгата на г-н Силянова виждаме още един път, че княз Фердинанд по време на въстанието нарочно обикаля из Европа, за да бъде далеч от България, а в княжеството по същото време се занимават с избори – с една дума България като че ли подчертано иска да покаже пред всички, че тя е несъгласна с повдигнатото Илинденско въстание – 1903 год.

5. Ако всичко до тук казано е правдоподобно, следва да заключим, че наистина има разлика в държанието на официална България спрямо едното въстание и другото.

Верен ли ще бъде един такъв извод като се има предвид, че официална България не се притече на помощ със своите войски през 1903 год., но също така не се притече на помощ и на върховисткото въстание – 1902 год.?

Може би ще трябва да имаме на ум и възражението, че официална България е очаквала през 1902 год. върховисткото въстание да обхване голяма част от Македония, та това да стане причина за българската държавна военна намеса; и понеже са въстанали само няколко села – е имало достатъчно основание за обявяване на войната.

Върховисткото въстание – 1902 год. – в много голяма степен стана причина да се обяви прибързано Илинденското въстание – 1903 год. При това положение, отговорността на официална България за пасивното й държание през 1903 год. е още по-голяма.

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 15–16. Оригинал. Машинопис.

--------------

(1) В полето отляво Ив. Михайлов е отбелязал на ръка да се разменят местата на въпроси 2 и 3, като съответно втори въпрос да стане трети, а третия втори.

 

№ 12

ОТГОВОРИ ОТ ХРИСТО СИЛЯНОВ НА ПОСТАВЕНИТЕ МУ ОТ ИВАН МИХАЙЛОВ ВЪПРОСИ ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА И КНЯЗА В ГОРНОДЖУМАЙСКОТО И ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.

Б. М., Б. Д.

 

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОКОЛО РОЛЯТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ОФИЦ[ИАЛНА] БЪЛГАРИЯ ПО ВЪСТАНИЯТА ОТ 1902–1903.

Когато се говори за отношението на официална България към върховисткото въстание от 1902 г., трябва да се прави разлика между дворец и правителство.

Както изтъкнах и в книгата си, македонската политика на кабинета на д-р Данев не само не се споделя от Двореца, но и се контролира от него. В лицето на своя шеф, правителството се стреми да ангажира европейския концерт, Русия и Австро-Унгария преди всичко, в една по-сериозна реформена акция във вилаетите. То желае да даде на Европа доказателства в своята лоялност в смисъл, че револ[юционното] движение не се подклажда от Княжеството и че неговата първопричина е самият турски режим. За това именно то преследва Върховният комитет, интернира ръководителите му и запечатва помещенията му. Военният м[инистъ]р обаче, ген. Паприков, доверено лице на княза, саботира всякак действията на правителството в тая посока: улеснява организирането и заминаването на чети, отнася се снизходително към ограбването на оръжейни складове и пр. по тоя начин усилията на м[инистъ]ра на вътр[ешните] работи се парализират от органите на Военното м[инистер]ство. Тая двойственост продължава и след като по настояването на правит[елството], ген. Паприков е сменен с ген. М. Савов. Трябва да се има пред вид и това, че независимо от политиката на Дворец и правителство, органите на военната власт смятаха за свой патриотически дълг да подпомагат всякак четнишката акция.

При това положение правителството не бе в състояние да прокара централно своята политика на ненамесване в революционния кипеж и на пълна лоялност спрямо Европа и Турция. Все пак върховисткото въстание стана при неговото властвуване и отговорността, естествено, пада и върху него. Правит[елството] на д-р Данев носи и тази отговорност, че въпреки всички явни признаци на предстоящи усложнения в Турция, не се нае да въоръжи армията.

Що се отнася до евентуалната въоръжена намеса, тя се изключва абсолютно от намеренията на правителството и на царя.

Идваме на 1903 г. Князът е вече сменил правителството на Данева с това на ген. Р. Петров – Д. Петков. Новият кабинет знае, че Смилевският конгрес е решил да се дигне през лятото въстание. За да приспи турците и да спечели време той изпраща в Ц[ари]рад с мисия туркофила Гр. Д. Начович, а на задгран[ичните] предст[авители] на Орг[анизацията] казва: “Не бързайте, почакайте, докато въоръжим армията”. Главният щаб в Битолско наистина отложи веднъж датата на въстанието, но после поради страх от нови афери и разкрития, насрочи го окончателно за 20 юли. Правителството нито предприе нещо сериозно, за да осуети въстанието, нито помисли да се намеси със сила. Ако, прочее има някаква разлика в отношението на официална България към двете въстания, тя е, че през 1903 г. между Дворец и правителство няма несъгласия и взаимно противодействие. Тая хармония обаче се изразява само в това, че веднъж въстанието обявено, и двата фактора се отнасят видимо със съчувствие към борбата; и военните, и полицейските органи гледат през пръсти на преминаването на чети, които във внушителен брой се организират на бълг[арска] територия. (Въст[анието] в Одринско беше вече почти свършено, когато Дворецът подари чрез редактора на в. “Веч[ерна] поща” Ст. С. Шангов няколко десетки пушки). За военна намеса обаче не мисли ни князът, ни правителството. Останалото се знае: станаха избори, които закрепиха на власт правителството.

Обязаността на България да подкрепи и с оръжие борбата на въстаналите македонски сънародници произтича от факта, че тя не иска или не можа да предотврати върховисткото въстание от 1902, което направи положението на организацията неудържимо и направи непредотвратимо  Илинд[енското] въстание. Тая обязаност обаче датира още от 1895 година, когато за да предизв[ика] разреш[аване] на мак[едонския] въпрос, си послужи с едно четнишко движение, организирано тук с правит[елствено] внушение и с държавни средства. Тази четнишка акция отбелязва от една страна обрат в дотогавашната политика на княжеството, която до тогава целеше културно-просветното закрепване на българ[щината] в Мак[едония], чрез приятелство и сближение с турското правителство, а от друга, подтикна македонското население към революционна борба против Турската империя.

Въпреки всичко това Илинденското въстание завари свободната бълг[арска] държава …

ЦДА, ф. 1782 к, оп. 3, а. е. 65, л. 18 - 23. Чернова. Ръкопис.