„С ТАКАВА ГОРДОСТ И ИНТОНАЦИЯ ДЕКЛАРИРАТЕ, ЧЕ СТЕ БЪЛГАРИ“

РАПОРТИТЕ НА НАУМ ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА МИСИЯТА МУ В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Досега сме пропуснали да поместим материал за дейността на видния македонски деец Наум Томалевски (14 септември 1882, Крушево – 2 декември 1930, София). С този материал искаме да отбележим 135 годишнината от неговото рождение. Той е сред видните дейци на ВМОРО и е участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). През Първата световна война е назначен за кмет на родното му Крушево. Като такъв той, заедно с Тодор Александров ръководи Комисията която организира всенародното честване на 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Н. Томалевски, заедно с Т. Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев участва и във възстановяването на ВМРО след Първата световна война. ЦК на ВМРО го назначава за задграничен представител на организацията. Успоредно с тази си дейност той е деен участник, заедно с проф. Димитър Михалчев и Григор Василев в създаването на Българско философско-математическо дружество, намиращо се под влиянието на немския философ Ремке.

По-долу ще имате възможност да се запознаете с десет от неговите рапорти до ЦК на ВМРО и по-специално до члена на ЦК Иван Михайлов от мисията му в Западна Европа от времето след убийството на Тодор Александров след 1924 г. Като пратеник на Централния комитет на ВМРО Н. Томалевски при всичките си срещи с френски, английски, австрийски, италиански, руски, унгарски, хърватски, словенски и др. политически, държавни и военни дейци, учени, журналисти и публицисти отстоява идеите на ВМРО и истината по македонския въпрос - Македония е българска земя, нейното население е предимно българско и ВМРО е българска революционна организация. Тези рапорти на Н. Томалевски са първокласен извор за историята на ВМРО и за нейната външнополитическа дейност от двадесетте години на миналия век.

Животът и дейността на Н. Томалевски завършва трагично, тъй като в разгорялата се фракционна борба във ВМРО той се определя на страната на ген. Александър Протогеров и пада жертва в тази борба. Независимо от това нищо не може да хвърли сянка върху неговата дейност като бележит български интелектуалец и македонски революционер.

Документите, които ви предлагам се съхраняват в неговия изключително богат личен архив, съхраняван в Централния държавен архив в София. През 2006 година те бяха публикувани за първи път в моята книга „Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса“, която днес представлява библиографска рядкост.

Цочо В. Билярски

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

ПИСМО-РАПОРТ ОТ НАУМ ТОМАЛЕВСКИ, ЗАДГРАНИЧЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВМРО ДО ЦК НА ВМРО ЗА ПРОВЕДЕНИ СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ И ЗА ВРЪЧВАНЕТО НА ПРОМЕМОРИЯТА НА ВМРО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Б. М., Б. Д.

 

ФРАНЦИЯ И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.

Франция на континента в дадения момент има за свои противници Англия и Италия. За да парализира традиционната антифренска, английска и италианска политика, които оспорват френското първенство в Средиземно море. Франция има главно две оръжия: 1) грамадна военна сила (първа в Европа) и 2) системата на своите политически съюзи – а) Малкото съглашение за затвърдяването влиянието и в Централна Европа и б) СХС за влияние в Балканите и специално за отпора срещу Италия. До сега се видя, че Малкото Съглашение не е здраво споено и следователно не е сигурна реална сила – Полша е само тяжест за Франция, Румъния е почти разколебана от Италия. Слабостта на Малкото Съглашение се манифестира и при последните събития в България. Във Франция, както политическите, така и военните среди (особено след пътуването на маршал Фош(1) в Полша и Чехия) са недоволни и разколебани в надеждите си, възлагани на Малкото Съглашение. Като голям резерв на Френската политика в Централна Европа, по признанията, направени ми в Париж, е неизоставения окончателно план за създаването на Дунавската конфедерация, към която комбинация ще се прибегне, когато ще паднат надеждите, възлагани на Малкото Съглашение. Тая Дунавска конфедерация, която ще се извърши на етапи (най-напред икономически, а после политически съюз) ще сдружи: Австрия, Чехословашко, Унгария, Фиуме и даже може би и Бавария, присъединена към Австрия, и ще бъде един антииталиански плет.

Французката политика не е по-щастлива и със СХС, която те създадоха с военна и финансова подкрепа. Французите са малко разколебани в големите си надежди, възлагани на СХС и главно на сърбите и Белград, защото виждат, че след петгодишно съществувание “Югославия” не е консолидирана, не е действителна сила, не е надежден елемент и сигурна опора на френската политика в Изток. Уверенията и внушенията на Белград, че той ще се справи с всички размирни елементи – хървати, черногорци, македонци и др. – се приемат вече във Франция с недоверчивост и при наличността на всепоизострюващите се борби в СХС възбуждат даже раздразнение. Ако не в широкото общество, то в правящите политически кръгове смутът от неуспеха на Франция в Балканите специално, както и несигурното положение в СХС е налице и не се скрива. Югославянските работи се разглеждат с видимо незадоволство, за да не кажа раздразнение, спрямо Белград. Тези среди почват да познават вече истинското положение в СХС и правилно да разбират недоволството с борбите на народите в Югославия. Систематическите и настойчиви агитации – заблуди на Белград вече мъчно догонват целта си. Въпросът за Черна гора, правителството на което беше признато от Франция, се схваща като явно насилие от страна на сърбите върху волята на черногорския народ. Тая неправда чувствуват всички, макар да не говорят за нея. Борбите на хърватите са вече добре изяснени и въпреки нетактичността на Радича(2), който публично се обяви за германофил и нарече Френския народ глупав, те намират със симпатии. Що се отнася до Македония, за положението там, за нашите борби във Франция се знае само това, което сърбите най-старателно, най-системно, най-ревностно са донасяли и разпространявали. По много причини – сръбските заблуди, слабоорганизирана информационна служба от наша страна неприязненост към България, с която свързват нашето движение и пр. положението в Македония под сръбска власт, гръцка власт, нашите борби, задачите на Р[еволюционната] орг[анизация] са останали под дебелата сянка на голямо неведение. До скоро движението в Македония се представляваше като такова инспирирано от България, безидейно вече, а усилията и действията на борците се преписваха като такива на злокачествени авантюристи свирепи комитаджии.

Гласовете на неколцината наши приятели във Франция бяха такива. Трябва да се отбележи, че френския представител в София Пико(3) е осведомявал доста добре правителството си върху истинската криза в СХС що се отнася до нашето движение, но тия сведения са се стопявали в противоположни данни по същия въпрос. Трябва да се отбележи факта, че френските военни среди специално ония, които са били в Македония, са били най-добре ориентирани по нашия въпрос и са били на гледище противно на това на политическите среди.

Тия среди и днес са ярко недобре разположени спрямо Сърбия и явно враждебно спрямо Гърция. Времето и развиващите се събития в СХС са потвърждавали мненията на военните и се поражда необходимостта – пред факта на растящото незадоволство в СХС – от една по-основна ориентация и от една преоценка на истинското положение. Първият по-сериозен контакт с френците беше в Лозана, при предаването на мемоара на Р[еволюционната] о[рганизация]. Както съобщих, поискано ми бе едно писмено изложение на положението в Македония, което аз и връчих.

Изпращането на г. Неманова(4), който работи във Френското външно министерство и е близък до френските военни командуващи среди, в България, Тракия и Македония е било с цел за една нова ориентировка. Неговият обширен рапорт, съдържанието на който той ми съобщи, отправен лично до Поанкаре(5) и до маршал Фош и който рапорт, що се отнася до Македония е една бляскава пледоария за нашата кауза, е внесъл действителен смут. Най-същественото в тоя рапорт е: 1) че Югославия, такава, каквато е създадена, Югославия, която е подвластна на сръбската хегемония е невъзможна, обречена е на разложение и 2) че МРО е една действителна сила, която има дълбоко корените си в македонското население без разлика на религия и народност и една организация, която преследва с фанатична настойчивост свободата и независимостта на Македония и един от големите фактори в балканската и специално югославянска криза. Рапортът на Неманова, специално мястото, където рисува анархията в Македония, беззаконията и жестокостите вършени от официалната власт, подпомогната от организирани разбойнически банди, е толкова силен, че е породил малко съмнение за прекалено “българофилство”. Заявено е било на Неманова, че те ще пратят още един човек заедно с него, за да проучат отново положението в Македония, след което може би ще направят постъпки в Белград. Френските кръгове са пожелали да срещнат някой представител на Организацията, вследствие на което аз бях поканен в Лозана, където узнах това желание. Отидох в Париж с голяма готовност, защото все исках да влезнем във връзки с френски официални и неофициални кръгове, защото Франция е един от големите заинтересовани фактори в Изт[очния] въпрос, и защото е голяма европейска сила. Малкото време, с което разполагах и други още причини не ми позволиха да срещна широк кръг от хора, някогашни и днешни приятели, които могат да влияят за нашето движение. Исках да отида в Париж и защото мислех, че е време да излезем от тесния кръг, в който се движим в чужбина, и който включва държави, останали за сега, по стечение на събитията, далеч от всякакво влияние, а някои даже отсъствующи от политическата сцена.

Становището на Франция по балканският и главно по Югославянския въпроси е следното: Франция създаде “Югославия” и желае тя да е силна, изхождайки от своите преди всичко интереси. Тя се осланяше изключително на сърбите, които я уверяваха, че имат всички сили, за да създадат мощна държава и да задушат всяко сепаратистично движение – хърватско, черногорско, македонско, словенско и пр. Случи се обратното. Всеки ден борбите се раздухваха, подкопаваха се устоите на държавата и прозря се ясно, че изключителното централистично държавно устройство заплашва държавното единство на СХС. Настъпва колебанието и безпокойството у французите, които не желаят да свържат вече успеха и интересите на тяхната политика изключително със сърбите, но които все искат да остане Югославия, което може да стане с нейното преустройство като федеративна държава, което би гарантирало даже възможността и на България да влезне в нея.

Френците са готови да интервенират даже за едно такова преустройство на Югославия, въпреки волята на сърбите, когато се, убедят окончателно, че борещите се там народности приемат по принцип запазването целостта на Югославия. За тях става ясно всеки ден, че не Белград, не Пашич(6) ще направят силна Югославия, а една друга политика, изключваща сръбската хегемония.

Ориентирал се предварително тук и в Париж, най-напред се видях с един от секретарите-адютанти на маршал Фош, от когото добих впечатлението: 1) че военните във Франция са крайно недоволни от Белград, 2) познават по-добре от другите фр[енски] кръгове нашето движение 3) че са изгубили обаянието от военната сила на СХС, която смятат за по-малка, по липса на сцепление и хомогенност, от армията на бившето сръбско правителство. Тям прави силно впечатление дезертьорството от сръбската армия. На 22 май бях поканен с официално писмо на почти официално свиждане в “Ке д’Орсе” с директора на Политическия отдел при Външното министерство Ла Рош, комуто в продължение на един час изложих положението в Македония под сръбска и гръцка власт, развитието на нашата борба, както задачите и целите, които преследва ВМРО от основаване и до днес. Изслушан бях много внимателно и накрая бях поканен друг път да се ява. Както обикновено става аз му изпратих приложената тук, къса неподписана [Promemoria] върху говореното, предварително одобрена от Люба.(7)

Същественото в тая [Promemoria] е: 1) Населението и Организацията в борбата си за свобода, са се облягали най-често на съществуващите договори, които макар, че са предвиждали минимални политически и културни права, са били тъпкани и неизпълнявани, както от ония, които са поели задължения за тяхното изпълнение, така и от ония, които са гарантирали тяхното изпълнение. От тук излиза, че населението и организацията са се намирали винаги почти в легитимна отбрана и  не те са били първите виновници за смутовете, безредиците и войните. (Берлинския конгрес, политическите конференции в миналото и Парижкия мир сега). 2) Задачите на ВМР Организация – добиването на независимостта на Македония в географическите й и етнографски граници под протектората на Обществото на народите или една велика сила мандатьорка (така, както целта е формулиране в мемоара на ЦК на Организацията от м. октомври 1922, връчен на министър-председателитe на Великите сили и делегациите в Лозанската конференция)(8). 3) Допускаемата възможност (без да напуска главната си цел) за една друга комбинация – Балканска конфедерация или Федеративна Югославия при непременното условие, Македония, отделна и цяла да бъде поставена на равна нога с останалите федерирали се държави. Това е една крачка в пътя на практическата политика и една опортюнистическа декларация пред френската дипломация и френското обществено мнение. Ако се сметне това за едно отклонение от целта на Организацията, аз поемам цялата отговорност с пълното съзнание, че то се съдържа в широка цел на Организацията. 4) Един намек накрая за една интервенция с цел да се предотвратят бъдещи усложнения и безредици на Балканите.

Един втори екземпляр от тая [Promemoria] биде изпратен в щаба на маршал Фош, по тяхно желание. Това е първата и по-сериозна отстъпка пред Франция.

Съобщиха ми, че моята визита, беседата ми и [Promemoria-та] са направили сериозно впечатление, даже някои ми писаха, че всичко това (легитимността на нашите искания и пр.), са определили в някаква степен почти благоприятното поведение на Франция към станалия преврат в България. Така поставен, изяснен нашия въпрос във Франция прави впечатление на аспирация законна, права, справедлива и не търпи и предизвиква възражения.

В Париж срещах на няколко пъти нашия голям приятел П. Н. Милюков(9) и някои френски журналисти. Ако бях имал възможност да остана по-дълго в Париж, щях да видя други видни общественици, които се занимават с близкоизточния въпрос и щях да завържа по-широки връзки и да ангажирам вниманието и на други среди.

Там и в Лондон извънредно много за Македония е работил Григор Василев(1)0, със страст и ловкост. За много статии в английския и френския печат заслугата е изключително негова. (В Лондон той успя да се издаде един брой от [...], посветен на Македония).

Моето впечатление е, че Македонския въпрос е жив в чужбина и специално във Франция. Малцина още говорят за него, но мнозина мислят за него и го смятат убедено, че той е [пречка] за мира на Изток. Грешките на българските управници (въпроса все се поставя в тясна връзка с България) тежат на него, но той се налага с неотразима сила.

ЦДА, ф. 1865 к, оп. 1, а. е. 33, л. 1–3. Копие. Машинопис.

------------------

(1) Фердинан Фош (1851–1929), френски маршал, професор по обща тактика в Парижката висша военна школа, след март 1918 г. е главнокомандващ всички френски войски и съглашенските войски по всички фронтове, член на Френската академия.

(2) Стефан Радич (1871–1928), хърватски общественик и политически деец, депутат в Скупщината. Водач на Хърватската земеделска партия, привърженик на идеята за федеративна държава. Убит в Скупщината от сърбина Пуниша Рачич през 1928 г.

(3) Жорж Франсоа Пико, френски пълномощен министър в София (1920–1925).

(4) Леонид Неманов, руски журналист, белоемигрант, добър познавач на македонския въпрос, редактор на руския емигрантски вестник “Последния новости”, издаван от проф. П. Милюков.

(5) Раймонд Поанкаре, адвокат, министър-председател и председател на Френската република.

(6) Никола Пашич (1864-1926), сръбски държавен и политически деец, лидер на Радикалната партия, многократно е министър-председател от 1904 до 1918 г.

(7) Люба, псевдоним на ген. Ал. Протогеров.

(8) Мемоарът вж. в Т. Александров, Непубликувани спомени, документи и материали, С., 2002, с. 188–192.

(9) Проф. Павел Милюков (1859-1943), руски историк и социолог, политически деец, лидер на Конституционно-демократическата партия (кадети), професор по обща и славянска история във Висшето училище в София (1897-1898); автор на трудове по руска и по българска история; застъпва становището за българския характер на Македония; през 1913 г. участва в Карнегиевата анкета.

(10) Григор Василев (1883–1942), от с. Радово, Трънско, участник в македоно–одринското движение, адвокат, публицист и журналист, деец на БРСДП (ш.с.), Демократическата партия и Демократическия сговор, редактор на в. “Камбана”, министър на земеделието в правителството на А. Ляпчев (1930–1931).


№ 2

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА ПРОВЕДЕНИ СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ В БУДАПЕЩА С КОПРИВА, ДУИЧ И ХЕДЕРВАРИ

Б. М., Б. Д.

 

СРЕЩАТА С КОПРИВА.

В Будапеща извикахме Коприва(1), който закъсня да дойде твърде много, поради заетост по агитации. На 18 февруари пристигна заедно с Никола Велев. Срещахме се няколко пъти. Разпитахме го за положението в СХС след общинските избори. Радич е имал в изборите абсолютното болшинство в мандати, благодарение избирателната система, която му е осигурила тоя успех. Числото на гласовете, дадени за него са значително намалели – от 600 000 в предишните избори, сега са слезнали на 450 000. Това Коприва обяснява с туй, че народът се е отвърнал от него след капитулирането пред Пашича и поради измяната на партийната програма. Странка права е увеличила, гласовете си с 8000 – от 10 000 в предните избори на 18 000 сега. Хърватската заедница получила 22 000 гласа. В Далмация са отбелязали успех десидентите на Радича, които в програмата си са за конфедерация. Радич, близък до властта, е употребил непозволени средства за да спечели изборите. Неговите хора на много места си служили с терор – биели, горили, опустошавали лозя и пр.

Най-много от всичко ги занимава конфликта между Италия и СХС – възможността от война между двете държави. Един момент решителен, за който те не са взели, изглежда, решително становище. Намират се между два врага, както се изрази Коприва, еднакво ненавиждани. Мъчно е да се избира. Италия, според събеседника ни, би могла да има на своя страна хърватите, но не на сегашната база – притискане хърватите и словенците, които са в италианска територия. В Истрия и всички хърватски и словенски земи, владени от Италия става насилническа, груба денационализация. Всички свещеници, макар католици, са сменени със свещеници италианци. Италиански училища заместват местните народни – словенски и хърватски – такива. Суспендирани са всички политически свободи и фашистката партия е единствената призната, както впрочем е и в цяла Италия. Биха се сприятелили с италианците на почвата на едно независимо Хърватско като се жертвуват някои хърватски земи. Омразата срещу сърбите, въпреки италианската опасност, е голяма. Убеден е, че пред никаква опасност сърбите няма да отстъпят на хървати – няма да се вразумят. “При една война с Италия хърватите няма да подпомагат сърбите – ще напуснат полковете и ще отидат в планините, от където ще се бият за независимо Хърватско”. Вярва в неизбежността на войната. Правили са се големи приготовления от сръбска страна, под ръководството и на френски офицери, около Огулен, Карловац и другаде. Нямали никаква връзка с италианците. Положението ги хвърля в очевидна загриженост. Питат ни ако ние бяхме на тяхно място, какво бихме сторили. Баждаров им каза, че трябва да се намерят, съберат всички противосръбски сили и да се поведе енергична борба. Да се предприемат някои революционни акции, за да се види и от Европа от силите, приятелки на сърбите, че тяхното управление води към смутове, революция. С легалните само средства, с добро само не може. Но при воина? Първите хора на противосръбските движения трябва да се съберат, да се конституират като отделен парламент, да поставят сърбите на тясно и да заявят ясно, че няма да се борят, за да бранят такава “Югославия” – сръбска.

Помощите, които те се ангажираха да раздадат в затвора Лепа глава, не били още раздадени, поради много работа по общинските избори и поради сменяването директора на затвора. Дадохме името на нов затворник от Щип и настоятелно молихме да раздадат по възможности по-скоро парите. Дадохме още 5000 динари за затворниците.

Наредихме в подробности двата канала. Определихме и паролите за двете места: 1) Купа-Петриня, Църна-Кавадарци, 2) Али ботуш-Кърчово, Горня Вас. Наредихме на Бойко(2) да даде суми за издръжка каналите за три месеца.

Остава да се определи наше лице – връзка в Балтазарово(3).

 

СРЕЩА С ДУИЧ

Предвижда въоръжен конфликт между СХС и Италия със сигурност. За тях изборът бил направен срещу сърбите. С тази политика мисли той ще се запазят повече хърватски земи за независима Хърватско. Ще изгубим, каза той, хърватска земя още – с такава загуба и с кръв ще трябва да заплатим грешката, която сторихме като отидохме със сърбите, можейки да провъзгласим независимостта на Хърватско с армията, която имахме в ръцете си при катастрофата. “Кой ще ни освободи сега? Италия не може да ни даде независимост срещу нищо. Ще трябва да откъснем още нещо от нашата снага. Ако Италия мачка после нашия народ и прояви аспирации за наши земи, ще се борим с нея. Тя все ще отслабне вътрешно, когато мине режима на Мусолини”. Какво ще вземе Италия при една сполучлива война: 1) Сушак и територия – хинтерланд, за да закръгли Фиуме; 2) Любляна, Тръбовля (каменовъглените мини); 3) на юг от Зара без Кник до Сплит, Рагуза и Котор. Хърватско по тоя начин ще загуби още 250 000 население, а Словения – 400 000 души. Независимо Хърватско може би ще влезне в митническа уния с Унгария и ще има пълна свобода в отношенията си с другите държави. Хърватите ще претендират и за Междуморието. С Унгария имали две спогодби – едната била подписана от Саркотича(4) и Дуича; а другата от Радича, когато последният беше в чужбина. Приемат коя и да е от двете. Съобщи ни, че между Италия и Унгария имало пълно разбирателство, според което Италия осигурява на Унгария граница: Драва, Дунав до румънската граница. (Последното ни потвърдиха и в Рим хората на Българската легация). С Италия били добре и щели да почнат разговори щом получат пълномощно (Саркотич и Дуич). Последният щял да отиде в Италия през м. август. Канили са го нарочно изпратени при него италианци за разбирателство и бил във връзки с някакво тайно италианско бюро в неговия град.

Убеждението на Дуича, който е военен и добре запознат с военните сили на Италия и СХС е, че Италия ще бие сърбите, които във военно-техническо отношение са били в лошо положение. Имали четири вида пушки, осем вида оръдия, 6 танка. От 300 (350) аероплана здрави били само 120. Италианците могли да турят в действие на северния фронт 29 дивизии срещу 8 сръбски. Уверен е, че 60 % от хърватските войници ще избягат от полковете. Ако само 20 % от тях обърнат пушки срещу сърбите, ще бъде напълно достатъчно за революционните задачи на хърватите. За тая идея било работено отдавна и планомерно между народа. До сега хърватите са служили в Македония и други покрайнини и имали там, по тия места, своите мобилизационни назначения. Тая система е била посочена като опасна от Френския генерален щаб и щяло да бъде наредено хърватите да служат и да се явяват във време на мобилизация в Хърватско. Предполага, че ще има война наесен. Ако тя се избегне, мислят, че трябва да се почне с терористически акции и да се ангажират всички народи в СХС в борба с шумадийците. При тия акции Европа, казва Дуич, ще види че не може да върви все в размирици, а народа ще се въодушеви. Имали готова група за такива акции. Имали намерение да извлекат, пленят и отведат в чужбина Радича, за да му диктуват антисръбска тактика. Мислят, че Радич все е за федерация, и че все така, както по-рано мрази сърбите. Искат наша помощ за залавяне на Радича. За Трумбича(5), когото много мразят, мисли, че прави Федеративна партия в тайно споразумение със сърбите, които са му дали задача да прибере при себе си под байрака на Федерацията крайните хървати, за да ги отлъчи от италианско и унгарско влияние. Обеща ми обширно военно изложение.

На другия ден ми съобщи, че връзките с унгарците са били не с официални лица, а с частни. В това подчертаване, станало след един негов разговор по моята среща с генерала и Перчевича(6) във Виена и в настоятелното подчертаване на тая поправка, аз долових именно, че връзките им са с официални лица, и че те не мислят и не работят за Федеративна, за никаква изобщо Югославия. Впечатлението ми е, че тия хора само приказват за акции, но не се решават на нищо. В идеята за пленяването на Радича и то непременно с наши сили и активно съдействие, аз виждам да се проявява една слабост, безсилие и до голяма степен наивност. За революционни действия приказват от няколко години, но нищо не вършат.

Все пак с тях ще трябва да се поддържат връзки, защото в много други случаи са ни били и ще ни бъдат полезни.

 

СРЕЩА С ХЕДЕРВАРИ(7)

Видях го за втори път идвайки в София. Току-що беше се завърнал от Рим, където беше заедно с Бетлен(8). Попитах го къде са точно отношенията между Италия и СХС. Това ни много интересува като решителни врагове на сърбите. Той ми каза, че отношенията между тия две страни са точно такива, каквито бяха между бившата Австро-Унгария и Сърбия. Временно, привидно могат да се подобряват, отношенията могат да взимат вид на коректни, любезни, но всъщност има само вражески чувства. Един въоръжен конфликт между тях е неизбежен. Италия иска да обезсили СХС и да я разпокъса, да я ощърби, да вземе източния бряг на Адриатическото море. Италия е принудена и по вътрешни причини да воюва –свръхнаселение, пазар и пр. Албания не е и не може да бъде изключителна причина за въоръжения конфликт между двете страни. Тя, по-скоро може да бъде претекст. Конфликтът е въпреки Албания. Не може да се предвиди кога ще има война. През пролетта не вярвах. Ако ми каже някой, че е възможна през есента, бих казал, че е вероятна с малки резерви, но ако ми каже някой, че войната ще избухне след 2–3 години, ще кажа, че е възможно с голяма сигурност. Италия не може да отложи за дълго време войната, защото ще настанат за нея с времето много по-неблагоприятни условия. Днес Италия има, може да се каже, износни за нея външни обстоятелства: 1) Англия няма да се противопостави военно и дипломатически. Тя няма да воюва заради Сърбия и заради СХС, Англия не желае да закрепи силна югославянска държава в Балканите и не желае да нарасне френското влияние там. 2) Франция ще помага дипломатически, материално СХС, но малко вероятно е също да се бие заради сърбите. 3) Италия има вече осигурена една система от полусъюзници (Албания, Унгария, Румъния, па даже и Гърция, която има да варди Солун от сърбите) 4) Отсъствието на Русия като важен военен и главно политически фактор за сега е един голям плюс за Италия. Когато Русия след няколко години ще стане националистическа, ще заеме старото си положение на голям фактор в Балканите и протектор на славяните. Войната не може да закъснее много и защото в това време СХС ще се подготви по-добре във военно отношение. “Ние сме в много добри отношения с Италия, за което говори и сключения пакт за приятелство и особено онова, което се каза след посещението на Бетлен в Рим (Речта на Бетлен). Италианците знаят, че при една война между тях и сърбите не бихме могли да се намесим активно, защото ще бъдем атакувани от две държави. Поради това не е удобно за нас да говорим на италианците, особено на техния представител тук, който е твърде ограничен, за да ви се помогне от тяхна страна за свободно минаване през Албания. Бихме могли да сторим това чрез представителя ни в Рим, но отдалеч. Обеща да ни бъдат полезни в това отношение, когато пратят представител в Албания. Такъв за сега не мислят да пращат, за да не породят съмнение у сърбите, с които сега водят преговори за търговски договор, които преговори не вървят. Ние ще продължим в това направление, за да дадем доказателства на Запад, че не сме ние причина за лоши отношения със сърбите. Имал сигурни сведения и че в Хърватско имало засилено антисръбско чувство въпреки избухналия конфликт. Каза ми, че се е срещал с Аменде(9), с когото са говорили за приемането делегати на македонската емиграция в конгреса на малцинствата. Аменде е спечелил за нашата кауза за приемането на македонските делегати Вилфанга(10).

За отношенията между Италия и Унгария и за посещението на унгарския министър Бетлен в Рим научих следното: Почестите, които са били указани на Бетлена са били царски. При срещата между него и Мусолини било е уговорено: 1) Унгария се нарежда на страната на Италия. При въоръжен конфликт между Италия и СХС Унгария обещава подкрепа не само дипломатическа, но и нещо повече. Унгария се задължава да не сключва пакт със сърбите – ще води преговори и ще подпише нещо само за транзита на стоки през Югославянска територия. Маршал Бадольо(11) е уверил, че при война между Италия и Сърбия, Румъния щяла да остане неутрална. За да не нападне Румъния Унгария ако последната се реши да действува срещу сърбите, на румъните е било обещано Банатско. 2) Италия се отказала от пакта, подписан между нея, СХС и Чехословашко относително невъзвръщането на престола на Хабсбургите. Мусолини се е съгласил да се постави на унгарския престол Ото или Албрехт. Англия е дала съгласието си за това. Бетлен отишъл в Рим по съветите на Англия

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 19–20, 24. Копие. Машинопис.

-------------------

(1) Коприва, хърватски политически деец, член на политическата партия “Странка права” (Партия на правото).

(2) Бойко, псевдоним на Н. Велев.

(3) Балтазарово, псевдоним, вероятно Виена.

(4) Ген. Саркотич, хърватин, генерал от австро–унгарската армия, военен губернатор на Босна.

(5) Анте Тръмбич (Трумбич) (1864-1938), хърватски и югославски политически деец. Юрист, депутат и дипломат. Делегат на Парижката мирна конференция.

(6) Иван Перчевич, хърватски генерал, началник на Военната канцелария на д-р А. Павелич.

(7) Кун Хедервари, унгарски политически и държавен деец.

(8) Граф Стефан Бетлен, унгарски държавник, през 1921 г. възглавява кабинет на народното единство в Унгария.

(9) Д-р Евалд Аменде, главен секретар на Съюза на малцинствата.

(10) Д-р Вилфан, председател на Международния малцинствен съюз при ОН.

(1)1 Пиетро Бадолио, италиански маршал, маркиз Сабатински, херцог Адис-Абебски, италиански главнокомандващ в Абисиния, сенатор, генерал-губернатор на Либия, висш пратеник за Източна Африка, началник на Генералния щаб на италианската армия (1937–1940), министър-председател.

 

№ 3

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА РАЗГОВОРА СИ С ЛЕОНИД НЕМАНОВ ЗА СРЕЩАТА МУ СЪС СТЕФАН РАДИЧ И ЗА ВИЖДАНИЯТА МУ ПО БЪЛГАРО – СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И ЗА ПРОВЕДЕНИТЕ СРЕЩИ В ПАРИЖ С ПРОФ. ПАВЕЛ МИЛЮКОВ И С ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ, ОБЩЕСТВЕНИЦИ, УЧЕНИ И ДР.

9 ДЕКЕМВРИ 1926 Г.

 

РАДИЧ И МАКЕДОНИЯ.

Неманов ми предаде разговора си с Радича. Последният му е заявил, че е решен да сътрудничи по начало със сръбския народ, безразлично от коя политическа партия. Във всеки момент ще следва най-полезния за Хърватско опортюнизъм - ще търси наличното сръбско болшинство. В бъдещите избори вярва, че ще запази депутатските места, които има сега. Предвижда, че радикалите ще излезнат по-слаби, поради това че са разцепени. Ще постави свои кандидати във всички почти македонски околии. От разкола в неговата партия не се страхува. Поддържал решително единството на държавата – не е за конфедерация, защото тя значи слабост. За Хърватско ще иска общинско и областно самоуправление (А о оморосае). Понеже в Македония имало и сърби и македонци не може да я признае като отделна от Сърбия страна. Македония не представлява етническо цяло. Българите, които живеят там имат право на национална свобода.

 

ЗА  СРЪБСКО-БЪЛГАРСКОТО СБЛИЖЕНИЕ.

Радич е бил повикан от Нинчича(1) да присъствува на разговора, който е имал с Неманова за положението на СХС и сръбско-българското сближение. През всичкото време на разговора Радич мълчал и е климал утвърдително по някога. Нинчич е признал, че итало-югославянските отношения не са добри. Двете държави могат да манифестират от време на време приятелски чувства, но итало-“югославянски” блок е абсолютно невъзможен. Мусолини се вдъхновява от стария Рим и от блясъка на Венецианската република. СХС има право на Адриатическото море. Цяла Далмация е хърватска и нищо няма италианско там. За нас, сърбите, казал Нинчич, коя да е част от Далмация е по-важна от Албания и Солун, където ни насочват италианците. Поради всичко това не ще се реализира съглашението от Нотуно. Нинчич е доказвал, че не се бои от италианската политика на обграждането на СХС и защото още не е била спечелена окончателно Румъния за Италия и защото сърбите се надявали да се сприятелят с Унгария, на която са обещали една свободна зона от десет километра при Спалато, поставена даже под унгарско знаме. Що се отнася до България, Нинчич не виждал друг начин за сближение с нея, освен персонална уния: крал Александър(2), владетел на СХС и България; обща армия с отделни командвания; обща външна политика – една персонална уния близка на австро–унгарския дуализъм с български делегации в Белград. При такова разрешение на въпроса, ще падне механически и ще изчезне всичко, което дели българи и сърби – ще падне и македонския въпрос. Докато България е отделна, независима държава, ние ще продължим решително досегашната си политика в Македония, която политика ще трябва да ни даде като резултат окончателното посърбяване на страната, ако бихме признали, че там живеят и българи.

Въпросът за Солун, казал Нинчич, е разрешен с гръцко – сръбския договор, който вярваме гръцкото правителство ще ратифицира. Повече на мислим за Солун. Ние знаем и сме убедени, че Англия ще се противопостави на едно наше слизане в Солун – тя решително няма да позволи това.

Що се касае до персоналната уния, Нинчич е подчертал, какво той знае, че в България има сериозни сторонници за изпъждането на българския цар и между държавниците и между военните.

В срещата, която е имал Клубски(3) с Бурова, последният е заявил, че трябва да се престане с революционните акции – не е в интереса на България да се действува с тия методи. Уговорено било в Женева, с посредничеството на Бриана, да се направи по-решителна крачка към сближението, но нищо сериозно не е сторено главно поради опозицията, която Нинчич е правил и за заема, и за постройката на железнопътната линия Хасково – Мастънли, и по даването постоянно място на България в съвета на ОН. Буров е говорил и в Женева, и в Париж много откровено с Бриана. Когато е изложил условията за сближението – признаване българско малцинство в Македония и даване културни права и възвръщане на бежанците, без които неща никое българско правителство не може да отиде искрено към сърбите, Бриян е казал: “Нима само това искате? Нима това сърбите не са съгласни да ви дадат?” Обещал е да подпомогне българската теза.

От положително място знам, че на срещата между Бурова и Мусолини станало въпрос и за сръбско–българското споразумение. Мусолини предпазливо е заявил на българския министър, че Италия ще търпи едно привидно сближение, но не ще гледа добре и не желае истинско сръбско–българско сближение. Мусолини е подчертал желанието си да се сближи България с Румъния и за тая политика е заел задължение да съветва и настои в Румъния, последната да даде пълни черковно-училищни свободи в Добруджа, както и да се премахне закона за секвестъра на имотите.

По въпроса за сръбско–българското сближение Нинчич бе свикал всичките югославянски журналисти, находящи се в Женева и им казал следното, което научих от един от присъствующите там словенци: “Сближение искат непрекъснато българите, защото от това се нуждае извънредно много България. Ние приемаме това, но им казахме условията, които предварително те трябва да изпълнят. Македонските организации не могат да вредят на СХС – тя е в състояние да ги унищожи; тя се справя лесно с четите и атентаторите. Македонските организации вредят на самата България. В името на българските интереси, българското правителство трябва да унищожи завинаги всичките организации, които съществуват в царството.”

Така стоеше въпроса за сближението преди два месеци. Към края на сесията на ОН членовете на българската делегация в тяхно число и сателита Гр. Василев бяха станали неверующи. На лице беше въпроса за заема, който успя въпреки сърбите и който мирише малко на английска политика, която не е разположена към истинско сръбско–българско сближение. След това дойде срещата на Мусолини и Буров, а след това концесиите, зад които стоят английските капитали. Като се има предвид и известната раздвоеност в сегашния български кабинет по схващанията на външната политика (Буров е решителен франкофил, а Ляпчев прави големи резерви за Англия) ще си обясним защо вече не се говори за сръбско–българско сближение и защо Буров на няколко пъти е заявил готовност да се оттегли от министерското място. Сръбско–българското сближение не е вече въпрос даже за кариеристите дипломати и министериабли като Григора.

Нашата решителна резерва и нашето отрицателно държане към идеята за сближението между сърби и българи с цената на борба срещу македонското освободително движение в лицето на ВМРО е била и е една здрава позиция.

 

СРЕЩИ В ПАРИЖ.

В Париж видях и разговарях с главния политически редактор на в. “Таймс” г. Вилманс и с редактора на парижкото издание на същия вестник г. Ламби. Последният е бил няколко години кореспондент на “Таймс” в Белград, което му е дало възможност да познае балканските страни и специално “Югославия” и България. Пребиваването му между сърбите не го е направило сърбофил; наопаки, той симпатизира на българското дело. Знае значението на Македония за сърбите. Господин Вилманс познава Балканите повече от Цариград и България. Двамата англичани ми говориха дълго. Предавам схематично само най-важните моменти от беседата, станала около една софра – обядвахме заедно. Балканските въпроси интересуват английската политика, но те не са за мен на първа линия, защото изчезнаха за момента като важни фактори там Русия и Турция. Погледите на Англия засега са обърнати на другаде и тя върши повече политика на големите линии. Това не ще рече, разбира се, че Англия отсъствува от Балканите. Там тя, както и всякъде, поддържа, но неизменното нейно начало, слабия срещу силния. Друг принцип в английската политика е: важните стратегически пунктове да останат в ръцете на по-слабия, щом не са в нейни ръце. Тя предпочита напр. Цариград да е турски, нежели руски; Солун, гръцки, нежели сръбски и т.н. За известно време, Англия бе оставила първото място за Балканите на Франция, но във всеки решителен и важен момент тя ще се явява, за България против СХС; за Гърция против Турция; за СХС против Италия, когато последната ще завладее целия басейн на Адриатическото море; решително против СХС, когато последната ще поиска да вземе Солун. Англия сега е за мира. Не се противопоставя в Балканите, но смята, че сближението е невъзможно ако все така се третира Македония, която за Англия не е географическо, а етническо понятие във вреда на сръбската теза. Голяма грешка, заявиха ни, стана с Македония. Л. Джордж(4) не знаеше къде е Македония. Разказаха ни как само Баучер е бил в наша защита. “Виждах го да тича като луд със своята ушна тръба да разнася, убеждава дипломатите и да иска автономия за Македония”. В. “Таймс” не е спечелен и не може да се спечели за сръбската кауза. В Англия имате приятели, които трябва да държите в течение на македонските борби с безпристрастни, точни сведения за положението в Македония. Питаха ме кое е нашето гледище за възможността и желателността на една балканска конференция и онова за широка Югославия. Интересуваше ги нашата позиция по отношение една руска офанзива на Балканите. По всички тия въпроси се помъчих да им дам отговори, имайки пред очи английската политика на Близкия изток, руско–английските отношения и тяхното нежелание да се създаде голяма и здрава Югославия. Вилманс ни потвърди това, което бях чул и от друго място, че Англия и днес мисли на една голяма анкета на Македония, организирана и извършена от Обществото на народите. При гръцко-българския конфликт около Петрич, Англия е подигнала, направила сондаж за пълна анкета, “която да издири далечните, общи причини на размириците”. Знае се, че гръцкият делегат Караиванес поиска и се съгласи на анкета не за общите причини, а за локалните, около тоя само конфликт причини. В задачите на английският проект за анкета внесе установяването местата, където живеят българи в Македония. Сърбите и гърците са били много разтревожени от повдигането на тоя въпрос и чрез Франция са молили английските управляющи кръгове да се осуети тая идея. Понеже има мисъл в Англия за анкета в Македония, необходимо е да се спрем на това и да експлоатираме и използуваме тая идея пред англичаните, като посочим нашето гледище за условията, при които трябва де стане такава анкета, за да не се озовем някой, ден изненадани с едно предложение за анкета, което може да се яви в наша вреда.

Вилманс ми съобщи, че анкетата на “Федерасион Балканик” върху Македония се вършела от арменеца Завен, комунист, интимен приятел на Влахова, бивш депутат в турския парламент, бивш преводач в “Еко де Бюлгари”, а сега работи в парижкия вестник “Ле волонте”. Завен бил в Лондон, явил се при много видни политици и при Вилманса, който е отказал да му даде мнението си, защото го знаел като комунист. На Вилманса и Ламби изпратих от тук литература по македонския въпрос.

 

ПРОФЕСОР МАЗОН.(5)

Срещал съм го няколко пъти, но сега, с голяма предпазливост и доста мъчително ме запита наистина ли ние “автономистите” разделяме политически македонския въпрос от политиката на българската държава - наистина ли сме искрени автономисти. Той призна, че с тия съмнения живял дълго и са му били внушени от болшевишко-федералистическата литература, която получава редовно. Тия съмнения са му били внушени и от трима негови студенти сърби, единият от които е учил в Скопие, комунисти, но откровени и способни хора. Те признавали пред своя професор по славистика (Мазона), че славянското население в Македония било българско, но са твърдили, че “автономическото политическо движение било анексионистично”. Дадох му уверения най-категорически за противното. Той беше видимо доволен и подчерта, че Македонското освободително движение ще печели симпатиите на македонофилите, когато то се раздели политически от тежненията на българската държава, на която той е, разбира се, истински приятел.

Мазон печели всяка година реномето на голям капацитет-славист и е вече заел мястото, което имаше Леже(6), надминаващ го със знания по славистиката. Нашите приятели са го канили няколко пъти да държи сказки, да пише във вестниците и пр. Той ме помоли да не го изхабяваме в дреболии, обикновени случаи, които имат докос с политиката, а да съхраним неговия авторитет за един важен момент, при една голяма анкета и пр. За сега той от трибуната-катедра пред една постоянна аудитория пледира като професор каузата на Македония. Посочи ми частна, доста обширна кореспонденция между него и ческия славист Поливка(7) върху Македония. Посочи ми разменени писма и с полския славист Казимир Нич, все по същия спор. Както Поливка, така  Казимир Нич са, по думите на Мазона, окончателно спечелени за нашата теза. Каза ми също, че Нидерле(8) му е изказал възмущението и оскърблението си от един сърбин, който недобросъвестно цитирал и използувал неговата книга относно националната принадлежност на славяните в Македония. Мазон е взел участие, това знаеме и от писмата на Бадева в анкетата за Македония, устроена от Френската “Лига за правата на човека и гражданина”. Зимата Мазон ще прекара в Русия, гдето обеща да говори за Македония с руските слависти.

 

РЕНЕ ПИНОН.

Винаги ме е посрещал добре и с видим интерес. Макар и по-резервиран, разпитва подробности за режима в Македония с намерение да събере неопровержими доказателства, че сърбите се носят жестоко, доказателства, които би му дали кураж и основание да хвърля укор върху нея да напомня във Външното министерство, където е експерт по балканските работи, че в Македония е неспокойно.

Разпитва подробности за сражението при Крива Паланка, за положението на бежанците, за заема и специално за ВМРО - е ли тя такава, в организираност и идейност, каквато я знае през времето на турското владичество.

 

П. МИЛЮКОВ.

Тоя път с него говорихме надълго за четническия институт. Изясних му какви задачи се възлагат на четите и в какъв размер са те. Той ми подчерта необходимостта от съществуването на тоя институт като апостолат. Революционната организация (а друга не може да бъде тя при сегашния сръбски режим) не може без революционна акция. Без тях, тя би се самоотрекла. Оплака ми се и ми съобщи огорчението си от поведението на властите в България, които са се отнасяли в някои случаи лошо с руските бежанци (за репатрирането). Оплака се също от това, че някой големи политически фактори в България покровителствували крайно десните руски емигранти, които водят борба с руските демократи-републиканци в руската емиграция. Обеща да дойде в България, но няма да стори това преди да има една подготовка всред русите в България. Чиста, злонамерена измислица е твърдението на Григор Василева, че Милюков бил [против] революционна деятелност в Македония. Знае се, че в речта си в македонския митинг-вечер в Париж заяви ясно, че “всичките действия на ВМРО в Македония са оправдани, при наличността на такъв изключителен режим там”.

 

АНРИ ГЕРНЮ.(9)

Той е виден член в Лигата за правата на човека и гражданина. Направи ми декларация, че въпреки опозицията на някои негови другари той агитира за правото дело на Македония. Към мен и към България са неговите симпатии. Искал много да дойде в България, за да се запознае с нея и да почувствува от по-близо македонското дело. Бил възпрепятствуван от членове на Лигата. Аз, заяви ми Герню с жестове, приемам революционните методи, организираното насилие на Македонската организация. Държа все за светлата доктрина на Френската революция, която прокламира, чрез Декларацията за Правата на човека (посочи я поставена в рамка на стената) оправдаността на въоръженото въстание, когато са изнасилени правата на човека. Приемайки въоръжения бунт, той прави резерви за личния терор. След като му дадох обяснение за оправдание за насилие върху индивида, който се изпречва да пакости на освободителното движение, каза че той приема и това, но Лигата изцяло не може да застане на това гледище. Възхитен е от добрите резултати получени от анкетата по македонския въпрос и ми заяви, че тая анкета, както и резолюцията ще бъдат изцяло печатани в списанието на Лигата. Поблагодарих му за статиите, които писа в защита на нашето дело. Обеща да излезне с ред статии в “Котидиен”.

 

АНДРЕ ПИЕР.

Той е социалдемократ, информатор във Външното министерство и редактор на докладите по печата за работите в Балканите. Него и Сухомлин, един от редакторите на “Котидиен”, виждах през месец август в София, чрез посредничеството на Нейков, секретар на Социалдемократическата партия. Идваха от Белград, където бяха пили до опиянение от сръбските аргументи. Двамата, особено Сухомлин, са приятели на Лебедев, па имат познанство и с Коста Тодоров(10). Разговорът тука беше дълъг и до известна степен полемичен. От София заминаха отново за Белград и от там за Македония. Помислих си, че в Париж ще ги видя още по-дръзки сърбофили. Сухомлин не срещах, защото от статиите му и от това, което е казал на д-р Станишева и Спространова(11), заключих, че е крайно недобросъвестен. Видях в жилището му Андре Пиер и го питах за впечатленията му от Македония. Ходили са в Скопие, Щип, Велес. Беше разочарован. Сърбите не са им позволили да видят нищо, не са им допуснали никакъв контакт с никого от населението, защото са били следени. Още от Белград са им аташирали две лица, които не са се отделили от тях нито за минута. От наши хора научих после, че с тях били: един сръбски журналист от в. “Време” – Краков и българина земледелец ренегат Капчев. Общото им впечатление е, че населението е наплашено и упорито мълчаливо – (нещо сковава челюстите).

Очевидно беше, казва Пиер, хората се бояха да говорят с нас. В Щип били канени на гости от жупана, който ги е извел с автомобили по пътя за Кочани. Срещнали работници и инженери руси по новостроящата се железница. Могли за кратко време да говорят с русите, които им казали, че спокойствието в тая страна е привидно, населението не е сръбско, недоволно е от тях и не ги желае, защото са корумпирани и се отнасят тиранически. Едно недоволство, сега глухо, расте, което сигурно ще стане един ден буря. Сръбската власт е чужда и такава ще си остане. Не вярвайте в декларациите на жупаните. А. Пиер беше разколебан и видимо приближен до нас. Отново ме запита за отношенията ни с българското правителство. Можем ли да бъдем искрени автономисти и да не сме едно с управниците на България когато най-после сме имали за шеф Протогеров, генерал от българската армия, който е бил в първата фаланга от настъплението на българските държавни стремежи. Аз се мъчих да раздухам кошмара за “несамостойността на македонското автономистическо движение”, който тежи не само върху главата на Пиер, ами върху много глави в чужбина. Това съмнение е най-слабата ни точка в деятелността ни в чужбина особено когото сме лице срещу лице с левите обществено-политически течения. На Андре Пиер изпратих литература и вестници, каквито той пожела да има за негова, за партийна ориентация и за осведомление чрез редактирания от него бюлетин при Външното министерство.

 

МУТЕ.

Един от лидерите на Френската социалдемократическа партия, депутат от Лион и виден адвокат. Отидох при него по поръка на г. Годар(12). Напълно под влиянието на общата лоша оценка за нас на социалистите. ”Симпатизирахме, ние всички социалисти на македонското дело. Тия симпатии не бяха малки всред нашата партия, но те намаляха вследствие това, че македонците се месят много активно във вътрешните работи на България и то като подпомагат насилнически антинародни, антиработнически правителства и защото погубиха наши приятели като Стамболийски и др.” Обяснявах се надълго по всички пунктове. Смути се когато му описах отношението на Стамболийски към Българската социалистическа партия и към работническите синдикални борби. Осветлих го върху последната фаза на македонските борби. Поиска препис от изложението до конгреса на Втория интернационал в Марсилия, както и резолюциите на Извънредния конгрес. Обеща да повдигне разглеждане на нашия въпрос в парламентарната социалистическа група, а мене ме посъветва да вляза във връзка със социалистическите депутати от комисията по външната политика.

И във Франция, макар и по-малко от Австрия и Германия, социалистическите среди имат смътно разбиране за македонските борби, но ясно враждебно отношение.

 

СЕНАТОР РАЙНОЛД.

Сенатор Райнолд е председател на Комисията за външна политика на Франция. Разговаряхме дълго. „Положението в Балканите се разисква и в Сенатската комисия. Ние преценяваме това положение като нестабилно, мъчно. Тая и такава преценка ни се налага от събитията, които стават там. Ние сме свидетели на неспокойства, живи борби. Безпокойството иде най-вече от “Югославия”, която живее почти в постоянна криза. Най-новото събитие, което ни разтревожи беше сражението при Крива Паланка”. Разпитва ме за него. “Знаем, че Македония се бори. Знаем и защо се бори. До преди две години между моите колеги имаше малцина с благосклонност към България и Македония. Сега мога да Ви уверя, че мнозина виждат истинските причини на неспокойствата и за неуспеха на френската политика в Балканите – сръбската неотстъпчивост и сръбския агресивен, изключителен национализъм. Когато даваме на сърбите съвети за примирителност се мръщят. Лично съм говорил и съм давал съвети на Нинчича и в Белград и в Женева. Непоносим е сръбският представител в Париж - с него никой не може да разговаря. Вашата позиция за културна, па и политическа автономия е основана юридически, тя е неатакуема. За нас отговорните политически лица македонският въпрос се слага само като такъв за малцинствата – не можем да го изнасяме иначе, извън договорите. Работете. Никой не може да ви упрекне. С подписа си и устно аз упреквам сърбите и те ми се сърдят.” Разпитва за положението в Македония. Що представлява сръбската сила в Македония. Задачите на Четническия институт. Ще прибегнем ли до въоръжено въстание. Чете редовно и с интерес “Нувел маседониен”(13). Поиска ми македонския марш(14), който му е направил силно впечатление. С него са го посрещнали в един град когато е бил в България.

 

ЛЮДОВИК НОДО.

Известен журналист и публицист. Поканих го на обяд и макар, че живее в градчето Понтоаз дойде в Париж, защото “познавам Македония и имам още известна слабост към македонците”. Остарял, но с голяма ясност, дълбочина и интелигентност третира въпросите и когато говори в големи линии и когато слиза до подробности. Редактор е на “Илюстрасион” и пише политически книги. Има голямо влияние всред пресата и политическите среди. Останал  е беден и честен общественик. Познава Македония. Бил е там три пъти. Първият път през 1903 год. е пътувал на кон от Солун до София през Кресна, като е обходил по-големите градове: Демир Хисар, Петрич, Мелник, Джумая. През 1904 год. видял всичките места обгорени от въстанието. “Видях и разгромът, неочакван и страшен на българското дело. И досега ми е странно каква беше тая слепота да се остави Македония без български войски и Македонското опълчение(15) да се заточи в Източна Тракия! Вашата кауза е права. По-права кауза не познавам. Че Македония е българска, това е една научна, историческа, етнографска истина. Сърбите никога не са мислили да я имат някога, както я имат днес. Те са брутален народ. Поради тях страдат не само Балканите, но и Европа. Те не само са причина на Голямата война, но те се подготовляваха за нея. Те за това може би убиха крал Александра и кралица Драга, затова възвеличиха до степен на герой и убиеца на австрийския архидук.(16) Вашата кауза, както вие поставяте македонския въпрос, е защищаема и във Франция, където все още не се решават да настъпят сърбите. Не разбирам защо Франция ще държи изключително в спора за Македония, сръбската страна. В интереса на самите френски политически аспирации на Балканите, които не могат да се осланят само на сръбския народ, трябва да се каже открито вече истината за Македония.” Аз му сюгжегстирах идеята и той се съгласи, след като се доориентира, да напише книга, в която ще вмести и своите лични спомени. Но отказва да отиде още еднаж в Македония и да посети  България. Разговаряхме върху куп въпроси: сме ли искрени автономисти; не изневеряваме ли през последните двадесет години на автономията; сме ли и считаме ли възможна една балканска конфедерация; възможно ли е възвръщането духа на Фердинанда(17) в България и пр., и пр. Македонският въпрос за него е най-болното място на мира и смята, че той може да донесе нова война. Не вярва в Обществото на народите. Изяви желание да е във връзка. Изпратих му от тук последния мемоар(18) и декларациите на ВМРО.

 

КЛЕТЧКОВСКИ.

Стар полски емигрант, водител на полската политическа емиграция във Франция до войната, а сега представител на полския печат. От него исках литература по полското освободително емигрантско движение. Разправи ми в общи линии усилията и борбите на полската емиграция. От него научих, че в Париж има огромна полска емиграция. От него научих, че в Париж има огромна полска библиотека–музей, където освен литература се намират и голяма част от архивите на полското емигрантско движение. Не можах да посетя тая библиотека, понеже ставаха поправки на помещенията. Заслужава един наш човек да поработи в тази библиотека. Клетчковски обеща широко съдействие, за да прощудира и обхване усилията на Полша по пътя на нейната свобода, която ще бъде и много полезно и много поучително за нас.

 

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФРАНЦИЯ.

От две години насам всред официалните френски среди интересът към македонското движение значително е намалял. До преди това, управляващите кръгове, обезпокоявани от вътрешната “югославска” криза - решителната и непримирима позиция на Селската републиканска партия (Радич) се интересуваха от нашето движение и търсеха даже контакт с ВМРО. Аз лично бях приет два пъти в Министерството на външните работи, където оставих известните промеморни-декларации. Голямо нещастие за нас е измяната на Радича. Когато той се бореше с Белград със сепаратистическите, с автономните си лозунги, Франция беше загрижена за съдбата на СХС. След капитулацията на Радича, французите се успокоиха, защото Радич, мислят те, консолидира държавата. Казал съм и друг път - приказките от страна на българските държавници за сръбско-българското сближение и авансите правени досега на френската политика, отдалечиха също така интереса към македонското дело. Официалните кръгове в Париж се задоволяват с констатации за сторени може би грешки, които обаче не могло да се поправят. Бертело, фактическият ръководител на френската външна политика(19) е признал, че в 1919 год. би трябвало да се стори нещо по-ефикасно за разрешението на македонския въпрос, но пропуснатото е пропуснато. Бриян също така е направил подобни декларации на Бурова, с обещанието да посъветва Белград на отстъпки, за да се улесни френската идея за засилване на СХС чрез едно окончателно сръбско-българско сближение. За неуправляващите фактори, но лица, изходящи от парламента и Сената, като Райнолда и други македонската проблема е такава за малцинствата, но и в тази форма, както споменах, няма кой да я изнесе за разискване и разрешение. Българското правителство пряко заинтересувано, по силата на договорите, чрез устата на сегашния министър-председател открито ни заяви, че няма да повдига тоя въпрос. Може би настъпилите нови промени в балканската политика, итало-албанските, албано-сръбските и итало-сръбските отношения, които изглежда ще влошат вътрешно СХС и които уязвяват чувствително френската политика в Балканите ще издигнат в съзнанието на французите Македонската организация и македонската борба изобщо като значителен фактор. Точно във връзка с това, може би ще е полезно да се събуди едно по-голямо подозрение във Франция за наше “сближение” с Рим – наш човек, мисля аз трябва да отида там. Там трябва да отидем и за да видим има ли условия сега за едно разбирателство с Ахмед Зогу чрез италианците. Сега, при настъпилите промени, може би ще трябва да подложим на преоценка моето предложение да използваме Годара за връзка със Зогу.

Ако нямаме симпатии в официалните френски кръгове, във Франция имаме много приятели. Има какво да се върши всред френското политическо общество. Тук, във връзка с организирането нашата работа в чужбина е мястото да кажа, че се налага да имаме постоянно наш политически представител в Париж, който да бъде и за Лондон, където имаме приятели и където се поддържа от официалните лица за голяма анкета в Македония.

Какви политически обстоятелства и кои налични събития биха спомогнали да се подигне македонския въпрос. Италианският, явен вече, империализъм може да послужи. Ако до вчерашният мирен империализъм на Мусолини се превърне в настъпление, във война със СХС, пред неизвестността от развитието и края на тая война и пред възможните усложнения в Балканите и Средна Европа, много фактори ще бъдат по-благосклонни и готови на отстъпки, тогава ще имаме тежест и ние с тежест, която ще придобие и България.

Италия на Мусолини, по много съображения е най-слабото място на мира. Тя вероятно ще воюва и естествено е че ще тръгне по пътя на най-слабото съпротивление – СХС. Имаме някои основания да вярваме, че италианската политика ще е съвършено самотна и може да се предполага, че Англия е по-далеч от нея. Всичките тия общи разсъждения ги изтъквам само да подчертая необходимостта от активна работа в Македония, за необходимостта да се чувствува живо Делото и за необходимостта да присъствуваме в чужбина.

 

НАШИТЕ ВРАГОВЕ В ПАРИЖ.

Споменах, че в чужбина работят усилено нашите врагове. Тоя път имах възможност да науча за гръцката пропаганда специално в Париж.

Гърците имат Студентско дружество от 120 члена с много богата библиотека, подарена от В. Захаров. Членовете на дружеството са разделени на партийна почва. Имат редовно функциониращи вечерни курсове за живущите малки гърчета в Париж. Активно участвуват в “Комитета дю дрон Орнан”, в Международното студентско дружество, където техният председател Костанахис е много влиятелен. Освен Студентското сдружение има и Дружество на гръцките емигранти, което е много богато. То издържа гръцката черква и бедните. Имат два двуседмични вестници на френски език “Журнал дезелен”, а другият на гръцки “И прои” (Утро). Редакторите им имат големи връзки всред френското общество. Първият им човек е Леон Мавас, доскорошен шеф на Гръцкото бюро на печата, при което са аташирани 25 гръцки журналисти, организирани в отделно дружество. От Македония под гръцка власт имало само един студент от Воден, който знаел малко български.

Нашите приятели в Париж се заеха да проучат подробно как работят в Париж другите наши врагове: сърби, комунисти и пр., както и живота на другите емиграции.

Лоенгрин.(19)

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 8–15, 31–32. Копие. Машинопис.

-------------------

(1) Проф. Момчило Нинчич, деец на Сръбската радикална партия, югославски министър на финансите (1915–1919) и на външните работи (1922–1926), министър в югославското правителство в изгнание през Втората световна война.

(2) Александър Карагеоргиевич, крал на Сърбо–хърватско–словенското кралство (по-късно Югославия), убит от Владо Черноземски при съвместна акция на ВМРО и усташите в Марсилия през 1934 г.

(3) Клубски, псевдоним на Тома Карайовов.

(4) Граф Дейвид Лойд Джордж (1863-1945), английски политик, министър-председател, либерал, води борба за социални реформи.

(5) Андре Мазон, френски славист, професор в Страсбургския университет, участвал в научни обиколки на България и Македония и публикувал изследванията си върху българския фолклор и диалектология (Contes de la Macedoine Sud-Occidentale, 1923).

(6) Луи Леже (1843–1923), френски славист, професор по славянски езици и литература в Сорбоната и Колеж дьо Франс, автор на книгите “Сава, Дунавът и Балканите” (1883), “La Bulgarie” (1885), “Турци и гърци против българите в Македония” (1904), “Сърби, хървати и българи” (1913) и др.

(7) Юрий Поливка (1858–1933), чешки фолклорист и филолог, професор в Пражкия университет, автор на изследвания по литературна история и фолклор, пръв подредил славянските приказки и установил връзката между тях. Вж. “Магьосникът и неговият ученик” (1898), “Le chat botte” (1900), “Бележки към приказките в Шапкаровия сборник”, кн. VІІІ–ІХ, 1892 (1901) и др.

(8) Любор Нидерле, чешки професор, антрополог и археолог, основател и редактор на сп. “Чешки народ”, автор на “Предисторическото човечество”, “Славянски старини” и др.

(9) Анри Герню, дългогодишен секретар на Френската Лига за защита на правата на човека и гражданина. Подкрепял многократно Българската лига в исканията й за културни, социални и правни интереси за българите извън пределите на България.

(10) Коста Тодоров (1889-1947), деец на БЗНС, публицист, поет, редактор на в. “Сила”, на задграничното “Земеделско знаме”, дипломат, пълномощен министър в Белград (1920-1923).

(11) Д-р Константин Станишев, председател на Националния комитет на македонските братства, масон. Евтим Спространов от Охрид, член на ЦК на ВМОРО, председател на Софийското македонско дружество, председател на Охридското културно дружество “Св. Климент” в София, инспектор на екзархийските училище в Солунско и Битолско, учител и училищен инспектор, охридски окръжен управител, историк, публицист, масон.

(12) Жюстин Годар, френски адвокат, сенатор, публицист, познавач на македонския въпрос.

(13) В. “Нувел маседониен”, печатен орган на ВМРО, излизал на френски език.

(14) Става дума за “Марш на македонските революционери (Изгрей, зора на свободата,…)”, написан от Б. Морфов.

(15) Става дума за военното доброволческо формирование Македоно–одринско опълчение, ръководено от генерал Никола Генев и участвувало в Балканските войни. Опълченците са българи, родени в Македония и Одринско и са групирани в дружини, носещи имената на родните им краища и участват във войната на Тракийския военен театър. Това формирование става база при създаването на 11 Македонска пехотна дивизия, която участва в първата световна война.

(16) Убитият крал е Александър I Обренович (1876–1903), сръбски крал (1889–1903), убит през 1903 г. заедно със съпругата си, кралица Драга Машин, а властта преминала в съперническата династия на Карагеоргиевичите. Убиецът на австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му е студентът-националист Гаврило Принчип, босненски сърбин, член на сръбската терористична организация “Църна рука”. Убийството в Сараево става повод за началото на Първата световна война.

(17) Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски (1861–1948), немски принц, български княз (1887–1908) и цар (1908–1918), през неговото управление България претърпява две национални катастрофи. Абдикира след поражението на България в Първата световна война в полза на сина си,  престолонаследника цар Борис ІІІ.

(18) Става дума за Меморандума, представен от ВМРО пред Петата асамблея на ОН и правителствата на всички страни от август 1924 г. Вж. Т. Александров, Непубликувани спомени, документи и материали, С., 2002, с. 192–256.

(19) Анри Бертело, френски генерал. През Първата световна война ръководи френската военна мисия към румънската армия, участва в реорганизирането й.

(20) Лоенгрин, псевдоним на Н. Томалевски.


№ 4

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА СРЕЩИТЕ И РАЗГОВОРИТЕ СИ В ИТАЛИЯ

1927 Г.

 

В ИТАЛИЯ

Пристигнахме в Рим на 25 февруари. Първите разговори имахме с нашите хора – Асенков и Пиперов(1). Констатирахме, че в Италия нямаме никакви почти връзки с журналисти, общественици и политически лица. Досегашните връзки, които е поддържал Пиперов са били с действующи или запасни офицери, двамата адвокати по процеса в Милано(2) и едно-две политически лица. В постоянно сношение е бил Пиперов с Калефи, началник на разузнаването в Министерството на войната, който се е интересувал от нашето движение с желание да увеличи чрез нас своята военна информация. В Италия нямаме никакви органи за агитация и пропаганда на нашата кауза, въпреки че почвата за това е доста благоприятна. Между студентите, които са разпръснати в разните университети не се работило досега. Нашите противници са твърде често в Италия, която им служи за прибежище и за база. Влахов, Занков(3) и други са твърде често в Италия. През месец март се е забелязало раздвижване на федератисти. Занков е бил в Рим, а Влахов в Триест и Генуа. Повече от всякога, сега се налага в Рим да имаме наш доверен човек, за да поддържа връзки с официални лица, някои военни, които се интересуват от нашето движение, журналисти и пр.

На 5 март видяхме сенатора Морелло, защитникът на Д. Стефанов. Чрез него искахме да се доберем до някое важно лице в Министерството на външните работи. Разпитва ни за възможностите за едно сръбско-българско сближение, което тревожело италианската политика. Искаше да знае дали съществува Организацията, такава, каквато я познава света. Що се отнася до съдействието, което му искахме – да ни устрои среща с някои отговорни лица, отговори ни, че това било мъчно, поради големите промени, станали в министерството, където много от новите лица му били непознати. Поиска да се обърнем към коменданта Ронкали. Убедихме се, че той не ще може да ни бъде полезен в тая наша задача. Едвам след като бяхме успели да видим лицето от Външното министерство и бяхме напуснали Италия, той е казал на Пиперова да ни пише да отидем отново в Италия, за да ни устроял сенаторът среща. Очевидно беше, че нему не са съобщили какво ние вече сме видели Лояконо. Морелло е поискал от Пиперова едно изложение за исканията на Македония и специално за нашата мисия. Пиперов му е изпратил, тук приложената промемория, в която има славословия на фашистка Италия, хвалебствия за “Дучето” и пр. Към края иска освобождението на арестуваните в Корча – съдействие от италианското правителство; съдействие за преминаването през албанска територия всяка година на 8–10 лица-революционери; изпъждане от Албания агентите на федератистите и комунистите-сръбски агенти; отваряне на български училища и черкви в българските села; завръщане на Златарева в Корча. На Пиперова му отговорихме, че не ще се върнем в Италия отново, защото сме си свършили работата, като му напомнихме, че той не може да прави изявления и да дава промемории без да е упълномощаван за това от Организацията. Комендантът Ронкали е бил видно лице в организацията “про Далмация”. Познава добре Дядо Ангела(4), комуто преди няколко години е обещавал пушки, които бил готов да ги предаде на сръбско-албанската граница. Искрен приятел на македонската независимост и автономност. Доста добре е запознат с политическите въпроси. Говори ни за общността на италианската и английска политика и ни убеждаваше да работим усърдно в Англия, като убеждаваме последната за една независима Македония като тампон на Сърбия. Има общи интереси между Италия, Македония и България. Иска сътрудничество. Когато му направихме намек да ни помогнат в Албания, да използуваме станалата промяна там, той не ни отговори. Неприятел е на Зогу. Последният е ненавиждан от Лоди и някои други офицери, които имат връзки с емигрантите националисти. Твърди, че в Албания все е силно сръбското влияние, и че властта ще мине от ръцете на Зогу в тия на опозицията-емигранти. С хърватите искали да се разберат, но да вземат Далмация и пр. Искат Хърватско да се откъсне от СХС. Пиперов съвсем неудачно почна да пледира пред Ронкали да отстъпи Италия на хърватите Фиуме и Хинтерланда, като подчерта, че самия Ронкали някога бил съгласен на това. Големият иридентист опроверга Пиперова и се почувствува уязвен.

Направихме отдалеч постъпки, за да можем да видим някого от министерството. Като частно лице, без знанието на Гоце Радев(5) или кой да е от българската легация, Стоилов(6) се яви при Лояконо, главния директор на общите дела в Министерството на външните работи, комуто е съобщил за нашето пребиваване в Рим и комуто е внушил идеята, той или някой от неговите колеги да се срещне с нас. Директорът е казал, че ще докладва това на Гранди и Мусолини и ще му даде отговор на следующия ден.

Извикал е Стоилова, кавал му е, че нямат нищо против да ни срещнат, че симпатизират на нашето движение, но не могли да ни видят, защото се бояли да не би да се узнае за това от многобройните сръбски шпиони в Рим. Помолил го да поиска от нас писмено изложение на нашите общи и конкретни искания, да го прочетат, след което щели да ни дадат отговор. Ние изпратихме на Лояконо една твърде обща, тук приложена промемория, неподписана. След като констатираме симпатиите, с които Италия и италианския народ е гледал на македонското дело, посочваме целта, за която се води борбата - пълна политическа автономия. До извоюването на тая цел молим Италия да подпомогне македонското население от следните средства: 1) Италианските делегати в Обществото на Народите да повдигнат въпроса за правата на народностите, правата на българските, албански, турски и влашки малцинства в СХС, гарантирани от мирните договори; 2) Италия да повлияе в Албания в смисъл последната да даде убежище на тия македонски патриоти, които са прибягнали в страната, преследвани от сръбските власти; 3) Италия, чрез печата и други средства да подпомага борбата на македонците за свобода, докато чакахме отговор на декларацията, видяхме нашия приятел Лоди, който смята положението на Ахмед Зогу лошо. Италия, според Лоди, е направила лошо, че е подкрепила Зогу, а не националистите, с които трябвало да направи пакта. Зогу го характеризира като неверен, като свиня, която трябвало да се убие. Пактът между Италия и Албания имал само това значение сега, че ясно се е очертала политиката на Италия като антисръбска, каквато ще си остане вече, въпреки всякакви други изгледи, които ще имат само временен характер. Даде ни писма до италианския консул в Корча и Дурацо, с които препоръча Дановски, когото пратихме в Корча като куриер.

В унгарската римска легация ръководител на печата е унгареца Жак, отлично познаващ работите в Италия и Албания. Владее албански език и е личен приятел на Зогу. От Жак, Карайовов е получавал често информации. Сключеният албано-италиански пакт очертал ясно враждебността на италианската политика спрямо сърбите. Французите били много тревожни и са правили постъпки, щото Италия да се съглася да се сключи също такъв пакт между СХС и Албания или да се ревизират някои положения в итало-албанския договор. В парламента Мусолини е подчертал с особена интонация, че пактът с Албания е “вечен”. Ако сърбите чрез чети, конспирация и др. се опитат да поставят друг на мястото на Зогу, италианците ще сметнат тия действия за казус бели и ще има война. Сърбите приготовляват въстание в Албания, канят хора от опозицията на Зогу, някой, от които вече са на сръбска платена служба, а някои са отишли даже в Сърбия. Жак смята, че Зогу е освободен окончателно от сръбското влияние и е сърбофоб, какъвто си е бил всъщност всякога. Прави впечатление че Ахмед е непостоянен, само защото е голям еквилибрист-политик. Гледа да лавира между сърби, гърци, италианци. Жак смята, че вън от Зогу няма кой да води днешна Албания – няма голяма фигура. Не може да успее никакво опозиционно вътрешно движение. Жак ни каза, че представителя на Албания в Рим е най-довереното лице на Зогу. Имал намерение да отиде в Албания и е съгласен да ни бъде полезен с каквото може.

Посетихме и унгарския министър, който наскоро е дошъл от Белград, където е заемал поста, който има сега в Рим. Разпитва ни за нашите връзки с италианците. Учудва се, че такива нямаме и сега, когато счита момента за най-благоприятен. Смята, че политиката на Италия е окончателно определена – против сърбите, но не може да каже дали ще се дойде до война скоро. Той представлява страната си и в Албания и обеща да ни бъде полезен, когато отиде там. Има впечатление, че вътрешното положение на Югославия е много лошо.

На 16 март ни при Дзоли, секретар на Министерството на колониите. Виден националист-фашист. Познава Балканите като кореспондент. Писал книга за Балканската война. Водихме дълъг разговор върху положението в Македония. Пита ни и той за отношенията ни с албанците. Посочвайки на общността в интересите между Италия, Македония и Албания, обеща да помогне за възстановяване връзки с албанците и да ни помогне да видим някого от Министерството на външните работи, сенатора Корадини и др. Обеща да предаде нашия разговор горе и да настои за освобождението на задържаните наши хора в Корча.

Посредством Жак имахме среща с албанския пълномощен министър в Рим. Много симпатии, съчувствия и пр. и пр. Обясни поведението на албанското правителство спрямо нас с това, че Албания е слаба, притискана от всички страни, че е поела специални задължения в Женева да не толерира бунтарски движения. Изложихме нашите схващания за борбата срещу общия неприятел. Повторихме нашите искания от албанците – онова, което казахме устно и в промемория на албанския министър в България. Обеща ни да действува за немедленото освобождаване на арестуваните и да предаде лично на Зогу нашите искания, нашия разговор в най-непродължително време. Искахме от него също среща със Зогу или упълномощено от него лице. За срещата със Зогу ни запита най-напред той. След няколко дена замина за Тирана. След няколко време, на 28 април албанският министър, след завръщането си в Рим, е съобщил на Жак да ни каже, че е докладвал на Зогу, който е разпоредил освобождението на арестуваните и е бил готов да говори и за други работи, за другите наши искания, обаче за това трябвало да се избере по-късно благоприятен момент. (Приложен препис от писмото на Жак).

Вероятно след говореното от Дзоли след получената промемория, на 19 март бе ни назначена среща с Лояконо. Срещата стана с много предпазвание. Лояконо е млад доста ориентиран в нашите и балкански работи. Говори отмерено, ясно - личеше си че приказките му бяха инструкции. Надълго му изложихме по негово искане нашите задачи, положението в Македония и пр. Казахме му онова, което написахме в изложението и прибавихме, подчертавайки, че имаме общ враг, че сме  дошли да влезнем в контакт с Италия, да потърсим поддръжка за нашата кауза, която би улеснила нашата борба. Македония иска да види и да знае своите приятели, с които требва да заживее приятелски. Искахме морална поддръжка в пресата, в общественото мнение - да се сочи на македонския въпрос като на неразрешен, на съществующ; повдигане въпроса за правата на малцинствата в Югославия. Поисках съдействие щото Албания, която е врата за Македония да бъде отворена за нас. Молихме в това отношение да бъдем подпомогнати ефикасно, вярвайки, че сега, след сключения пакт, Италия има възможност да упражни известно влияние в това отношение в Албания. Той, след като ни изслуша много внимателно, подчерта искрените симпатии на Италия към македонското дело. Тези симпатии ги е засвидетелствувала италианската преса и ще ги манифестира и в бъдеще. “Смятам ви, каза той, за практични хора и не мисля, не вярвам, че вие чакате разрешението на вашия въпрос от Обществото на народите. Италия не може да повдига въпрос за права на малцинства, защото не иска да се излага, в Съвета на ОН, все ще има всякога някой, който ще е против тая работа и нищо няма да излезне, защото въпросите се решават с абсолютно болшинство. Ако някоя друга сила повдигне въпроса малцинствата, Италия ще защити каузата ви.” В Албания не може сега да правят постъпка. Счита Зогу за не дотам сигурен, играе и още е под известно влияние на сърбите. Разпънат е още.  Половината от времето прекарва със сърбите, половината с нас. „В неговия антураж има още сърби и сръбски шпиони. Не му вярваме. Една наша постъпка ще я съобщи на сърбите. След 2-3 месеца ще е по-друго. Той ще види, че сърбите му са физически врагове. Уверявам ви, че ще дойде време да може да се стори нещо.” Радва се, че сме влезли в контакт, че сме се опознали. Контактът съществува без да е пуснат ток. Надява се, че конфликтът между Албания и Югославия ще се уреди за сега мирно – мъчно е сега да се воюва. С Англия били много добре. Остана връзката да е Стоил, като частно лице и ни помоли да не съобщаваме никому, а специално не на българския пълномощен министър. На 20 видяхме главния редактор на “Ил Жорнале д`Италия” е Вирджеано Гайда, който води кампанията против сърбите. Някога е бил голям сърбофил (през Балканската война). Поискахме във вестника да защити каузата на Македония и да помества данни за режима там. Даде ни обещание, но ни помоли да пращаме ние сведения и статии, които той при случаи ще ги помества. Иска да прати кореспондент в Балканите, комуто ще даде задача да следи специално македонския въпрос.

Надълго говорихме с възторжения приятел на Македония Кастолди(7). Оптимист за нашето дело. Изказа пълна готовност да даде всичко, което може в наша услуга. Установява се в Рим окончателно и се поставя на разположение. Радва се че сме дошли сега във време на обтегнатите отношения със сърбите, за да видим истинските чувства на италианския народ към сърбите. Основен поврат в отношенията между сърби и италианци смята за невъзможен. Италианският народ е чувствителен към балканските народи и трябва да се работи постоянно всред общественото мнение. Италианските правителства могат да правят това или онова, но не могат да наложат политика, противна на народните чувства. И Кастолди не вярва в искреността на Зогу, който и според него, е още под известно сръбско влияние. Рисува го като много коварен, но не щял да се удържи за дълго. Поканихме го да напише спомените си от Македония. Обеща.

За да узнаем подробности за положението на арестуваните наши хора в Корча, за да се улеснят като им се занесат пари, а главно за да се узнае какво е положението в Албания след конфликта със сърбите, както и дали има старите мъчнотии при пътуването на наши хора, решихме да изпратим в Албания като кореспондент на български вестници Боян Дановски, български писател, знаещ отлично няколко езици. Той пожела в началото да замине като четник в Македония с някоя наша група. Дановски безпрепятствено получи албанска виза и замина. Точно по дадения му план направи обиколката в Албания, посети арестуваните в самия затвор, обиколи няколко града и видя посочените му лица. В лицето на Дановски ние имаме предан и готов на всякаква жертва приятел.

* * *

От Рим отидохме в Турино, за да видим има ли македонци-студенти в тамошните висши училища с оглед за основаването на поне едно общо македонско студентско дружество в Италия. Оказа се, че в Турино има няколко наши студенти, които биха могли да влязат в състава на едно дружество, заедно с колегите си от Милано, Рим, Бриндизи и Неапол. Решихме да отпуснем средства за пътни разноски до Рим на няколко студенти, за да се конституират като македонско студентско дружество. В Турино видяхме Марио Басси от в. ”Штампа”. Бил е в България, познава емигрантското движение. Иска да пише книга за Македония след като отиде там за една малка анкета на мястото, за което иска нашето съдействие при пътуването из страната. Подробно ни пита за целите на Организацията - дали не искаме присъединение към България. Наредихме да му се пращат нашите вестници.

Във в. ”Ил Моменто” пише по нашите работи ентусиазирано Торис, когото видяхме. Той не може да разбере защо не искаме да се присъединим към България. Не е журналист, а публицист-писател. За комитаджиите имал превратно понятие - мъчно му било дотогава да ги защити. Учуди се, че те могли да се сравняват от нас с карбонарите.

Един журналист, който грижливо се занимава и следи Балканските работи е редактора на “Газета дел пополо” Паскволе Ла Колла. Той ни представи на директора на същия вестник, голям фашист Джулио Де Бенедетти, който се интересува за Македония от стопанско-икономическа страна. Поиска ни да пращаме от време на време съобщения в неговия вестник. Посъветва ни да образуваме една агенция в чужбина, която да дава сведения за положението в Македония и на Балканите.

В Милано поради отсъствие не можахме да видим втория защитник на Стефанов Капа. По същата причина не видяхме и Спеланцонни(8), който пише книга за Македония.

Когато бяхме отишли в Рим там бе пристигнал княз Павел(9) като пратеник на сръбския крал до италианския двор със задача да работи за едно сближение между Сърбия и Италия, при което сърбите са били готови на жертви - за сметка на Хърватско и Словенско. За такава политика правителството не е било склонно и принцът се е завърнал с пропаднала мисия.

Италия от управлението на фашизма е съвсем различна от Италия до режима на Мусолини. Периодът на сигурната, очевидна национална декомпозиция е окончателно свършен. Фашизмът е направил само добро на страната. Има силна национална сплотеност, дисциплина, високо национално чувство. Италия е на военна нога. Тя е въоръжена физически, морално за едно външно действие защото вътрешното заздравяване е почти привършено. Стопански страната е много по-добре от по-рано.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 4–7. Копие. Машинопис.

-----------------

(1) Наум Асенков и Ан. Пиперов, представители на ВМРО в Рим.

(2) Става дума за процеса в Торино срещу терориста на ВМРО Димчо Стефанов, изпълнител на смъртната присъда на Петър Чаулев.

(3) Георги Занков, от Самоков, серски войвода, председател на Илинденската организация в София, член на ВМРО (об.), либерал.

(4) Дядо Ангел, псевдоним на ген. Ал. Протогеров.

(5) Георги (Гоце) Радев, завеждащ Консулския отдел на МВРИ, дипломат.

(6) Стоил Стоилов, български пълномощен министър в Белград.

(7) Полк. Ф. М. Кастолди, член на италианската делегация в Конференцията за мир, италиански офицер в Македония по прилагането на Мюрцщегската реформена програма в турската жандармерия (1903–1908), сенатор, дипломат.

(8) Става дума за Чезаре Спеланцон, автор на книги по македонския въпрос. Вж. Ч. Спеланзон, Победени и победители на Балканите. Ч. І и ІІ, С., 1930 и “Бунтуваща се Македония”. През февруари 1928 г. в сп. “Ла гранде илустрационе д`Италия”, публикува статия по македонския въпрос.

(9) Княз Павел Карагеоргиевич, принц-регент на Югославия (1934–1941).

 

№ 5

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА ПЪТУВАНЕТО И ВОДЕНИТЕ РАЗГОВОРИ В ШВЕЙЦАРИЯ И ФРАНЦИЯ

ФЕВРУАРИ – МАРТ 1927 Г.

 

В ШВЕЙЦАРИЯ.

От Италия отидохме в Женева, където ни чакаха Бадев и Евтимов(1), с които трябваше да уредим предварителните работи за вестника. В тая работа ни беше полезен Аберзон, когото запознах с Евтимова. Услужи много и редактора на в. ”Женевоа”, който обеща сътрудничество.

В Женева се срещнахме с нашия приятел словенеца Мисели, който ни каза, че италианската опасност до голяма степен е сближила словенците със сърбите, па и хърватите със сърбите. Въпреки това, словенците не са се отказали от идеята и борбата за автономия. В Словенско сърбите си затварят като че ли очите. Там не се прилагат закони, които са чужди на словенските условия. Запазени са някои институции, съществуващи от австрийско време. Местните самоуправителни тела са си присвоили тацитно законодателни функции. Словенците в Италия били много зле третирани. Много словенци обаче са се поддали, деморализирани са. Голяма част от интелигенцията са станали фашисти и са се продали на италианците. За словенците в Италия има голяма опасност от денационализиране. В Обществото на народите не желаят въобще да се повдига въпрос за малцинствата. Политиката за обезоръжението не върви. Обеща да бъде полезен на Ефтимов.

Направихме визита на Кюпфер в Морж. С него говорихме повече за проекта за вестника. Обеща сътрудничество и поддръжка на редакцията.

* * *

ВЪВ ФРАНЦИЯ.

На 4 април бяхме вече във Франция. Неманов ни съобщи, че получил писмо от долу, в което му съобщили, че очакваните две лица не могли да дойдат за определената среща.

На другия ден видяхме сенатора Годар, който, както всякога, ни посрещна много любезно и ни слуша с внимание. Той ни заяви: “Македонското дело във Франция се ползува със симпатии, въпреки това, че Сърбия ни е съюзница. Тоя съюз ни смущава (женира), обвързва, но не изключава възможността да говорим за Македония. Аз ви потвърждавам, че в Белград са давани съвети на няколко пъти за умереност. Вашата кауза печели всеки ден привърженици. Ако Франция води изключително сръбска политика, тя рискува да се изолира.” Говорихме върху събитията в Албания. Признава големия успех на Италия. Искахме неговата помощ и съдействие в интереса на Албания и Македония, за по-добро третиране на нашите хора в Албания, за отварянето на български училища, за възвръщането на изпъдените българи и за освобождението на арестуваните в Корча. За последното обеща да пише веднага и да говори и на албанския представител в Париж. За другите работи той обеща да говори когато отиде в Албания. За негово улеснение дадохме му една промемория, препис от която прилагам тук. Даде ми препоръчително писмо до депутата, шеф на Комисията по външните работи в Камарата Франклин - Буйон, от когото поисках свиждане с писмо (приложение). Неговият секретар ми отговори, че депутатът не е бил в Париж и че ще му предаде писмото когато се завърне. Писмото на секретаря заедно с мое такова предадохме на Бадев, за да види той Буйона.

Милюков ни разпитва за положението в Балканите, специално в Македония, за опасностите от война между Италия и СХС. В такъв случай Милюков съветва България да остане неутрална. Ще бъде неестествено, необяснимо ако България подпомогне Сърбия. Македонците естествено ще преценят събитията и момента. Той е уверен, че италианската политика в Балканите е подкрепяна от Англия. Последнята е дала свобода на действие на Италия в източния басейн на Средиземното море. Англия може би не желае сега война, но ако сърбите предизвикат Италия, ще си изпатят. Посъветва ни да създадем връзки с поляците и главно с чехите. Ще замине за Полша и ще говори там с чешкия пълномощен министър Гирс, с когото би желал да ни устрои среща с него или чрез него с Бенеш(2). Според Милюкова последният се е бил изменил по отношение на сърбите - мислел, че те трябва да правят постъпки и отстъпки за сближение с българите защото бъдещето на Югославия той виждал само в едно разбирателство с България.

Лемби е редактор на парижкото издание на в. “Таймс”. По повод итало-сръбския конфликт мисли, че една война между Италия и Югославия не може да избухне по-рано от три години, докато се привършат приготовленията и в Италия за война. Англия не желае война, каза той, но ако Италия бъде предизвикана, т. е. ако сърбите нападнат Албания сърбите ще пострадат. Подчерта, че в Англия има ясни симпатии към България и такива за Македония. Опасява се, че сърбите ”запалени глави” могат да предизвикат нещо – война.

Потърсихме в Париж някои от видните арменски революционери-общественици. Срещнахме известния Хариб Арониян, писател, бивш арменски министър и делегат в Парижката конференция. Познавал е движението ни и много от старите наши хора. Мислел, че нашата борба се е състояла да помогнем България да присъедини към себе си Македония, която е владяна от сърбите. Радва се, че сме все на старите позиции. Македонската борба го е вдъхновявала всякога и македонските подвизи и страдания са го направили писател. Поискахме да ни поставят във връзка със социалдемократите във Франция и другаде, с които те са били и са в докос. Обясни ни защо социалистите не симпатизират на нашата борба - защото са всички пасифисти и се сърдят когато им се говори за война, смущения и революция. Обеща да направят всичко възможно, за да ни бъдат полезни. Дадохме адреса на Бадев, с когото ги помолихме да влезнат в сношение. Посъветваха ни да се пазим от илюзии - Общество на народите, което е едно голямо нищо. Договорите за правата на малцинствата няма да се приложат. Интересува ги една война между Италия и Турция - чакат размътване и питат би ли подпомогнала България на Италия, за да се смаже Турция - техният враг. Съветват ни да не престанем да се готвим за борба и да съхраним силите си за решителен, удобен момент. Видяхме и редактора на в. “Харач” Шаварш Мисакиан, и който познава нашите хора тук.

Вместо от Корбен, началник на департамента по европейската политика, който бил зает, видяхме Сикар, началник на Консулския отдел в Министерството на външните работи, където ни задържа повече от един час. След нашето изложение поиска цифри за българските училища, черкви и пр. Напомних му за разговора ми с Ларош (сега посланик в Полша) и за подадената тогава промемория-декларация: автономна Македония в границите даже на Югославия. Зададе ни три въпроса, които имаше написани на машина: 1) какви са връзките ни с болшевиките; 2) връзките ни с италианското правителство (говори по тоя пункт като че ли е сигурен в един съюз между нас и Италия) и 3) много ли е разпространена организацията в Албания, с което искаше да каже дали ние не сме заедно с албанците. Каза, че всичко ще предаде по-горе. Дадохме му адреса на Бадев, когото препоръчахме като наш човек в Париж. Поиска мемоара на Организацията до Обществото на народите. Научихме чрез един друг източник, че нашият разговор със Сикар е бил предаден от последния на Бертело и Брияна. Казаха ни да останем още някой ден защото може би ще ни приеме някой от министрите.

Адютантът на маршал Фош Жамба ни съобщи по повод една война между Италия и Сърбия, че Френският генерален щаб бил разделен на две - едни мислили, че сърбите ще бъдат победители, а други - че ще бъдат победени. От последните бил и Фош.

Виждах сам Рене Пинон, който има лошо мнение за воената сила на Италия. Намира сръбската политика спрямо националностите за вироглава и пречела на френската политика в Балканите. Чуди се как сърбите не виждат, че тяхното бъдеще е изключително в отстъпки спрямо населението и спрямо България. Не дойдат ли сърбите до идеята за федерацията - изгубени са. Симпатизира на нашата борба и вярва, че по пътя на легалната борба за нашата права кауза ще стигнем до успехи.

Когато бях взел вече билет за заминаване съобщиха ми, че ще бъда приет от Луи Марен, министър на пенсиите, най-близкия човек на Поанкаре, шеф на Блок национал е човек, който има със себе си 150 депутати в парламента. Прие ме много любезно в кабинета си на 11 май. Развих нашата теза - максималната и минимална програма - условията при които бихме се отказали от революционните средства за борба. Искал да чуе непосредствено от нас за нашите искания. Заяви, че тезата ни е неатакуема. Сърбите са мъчни и вироглави. Нужен е сизифовски труд, за да се накарат да отстъпят. Чуди се и той как не виждат, че бъдещето им е във федерацията. Македонският въпрос, каза той, не бива да се поставя във връзка със сръбско-българското сближение, със сръбско-българските отношения. Той съществува отделно, като отделна рана на Балканите, която трябва да се лекува. Сърбите казват, че няма черногорски, хърватски, словенски, македонски въпроси, но те съществуват за всички. Сърбите, за да държат положението в техни ръце, те са принудени да прибягват към строгост, централизация - методи, който не могат да се прилагат в днешно време. Терорът е знак на слабост и ще доведе обратни резултати. Най-голяма мъчнотия срещаме ние французите в Белград – повече отколкото в Атина и Букурещ. Отивам в Белград и ще говоря открито на факторите - трябва да склонят на отстъпки. Силни сте с вашето начало за автономията. Ако бихте били за анексия, щяхте да бъдете сами. Сърбите са егоисти. Разправи ми за отпуснатите от него стипендии за югославянски студенти. Сърбите са ги дали само на сърби - нито една на хърват, словенец и др. Исках да видя Нодоза да му благодарим за статиите и да го подканиме да напише обещаната книга, но Неманов ни каза, че не бил в Париж. Писах му писмо (приложение) и му пратих една шевица.

Във Франция отношението към нашето дело е, според мен, същото каквото беше през миналата година. Имаме искрени приятели като Годар, Рейнолд и др. Тезата - автономия на Македония във Федеративна Югославия; припознаване българския елемент, българската народност в Македония; приложение правата на малцинствата се пледира с леснотия, успех и не среща никакво възражение. Това е така защото тия идеи съвпадат с интересите на Франция в Европа – мир и в Балканите - засилване нейното влияние в ущърб на италианското такова. Съюзници са на сърбите, уповават се на Белград, но виждат, че само с това, без да се разширят влиянието си в България, не ще бъдат способни да парират италианското влияние. За това френците искрено желаят щото Белград да направи отстъпки и в Македония и в България. Внушения и съвети в това направление са правени на сърбите. Това го твърдят и Годар, министър Марен и Райнолд и други. По-далеч от това по нашия въпрос не е сторено. Поради упоритостта на сърбите последните губят симпатии във Франция и даже дразнят някои политици. По-енергични постъпки в Белград Франция е правила по повод сръбско-албанския конфликт. Франция е поискала в последния час щото Сърбия да оттегли обидната нота, отправена до Зогу, за да се избегне конфликта. През време на горепоменатия конфликт френската преса защищаваше Сърбия. Някои вестници я окуражаваха, някои й напомнюваха опастностите от увлечения (по повод изявленията на сръбския министър, че Сърбия не е сама и който атакува нея, ще атакува Франция) Франция иска и работи най-усилено за сръбско-българско сближение. Ако то може да стане мимо Македония (ако сърбите биха успели да смажат македонската съпротива сами или подпомогнати и от една престъпна политика на България) Франция няма да има нищо против. Ако македонската съпротива е жива, ако борбата продължи, Франция би натискала, съветвала Белград за отстъпки. Интересът към македонското дело във време и след сръбско-албанския спор не само не спадна във Франция, но стана по-жив поради опасността, която грозеше Сърбия и френската политика и от към ВМРО. Въпросът “какво ще прави Организацията ако има конфликт” ни беше поставян от всички в различна форма. И тоя път във Франция бяхме приемани и изслушвани с интерес от активни политици.

Във Франция трябва да се продължи работата с удвоена енергия в средите, с които сме били в докос. Трябва да се отиде всред левите радикалски, а главно социалистически среди, които имат от няколко години голям дял в управлението на Франция.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 16–18. Копие. Машинопис.

----------------

(1) Йордан Бадев, публицист, литератор и литературен критик, деец на македоно-одринското революционно и легално движение. Симеон Евтимов (1897, с. Емборе, Кайлярско - 1932, София), деец на ВМРО, счетоводител в тютюнева фирма “Никотея” (Пловдив), административен директор на фирма “Фумаро” (Дупница), публицист и журналист, редактор на сп. “Тютюн” (Дупница – 1920–1921), в. “La Macedoan” (Женева), ”Македония” (София).

(2) Едвард Бенеш, чешки политик, министър-председател,  президент на Чехия (1936–1938). Глава на чешкото правителство в емиграция,  от 1946 отново е президент.


№ 6

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА СРЕЩАТА И РАЗГОВОРА С Д-Р АНТОН КОРОШЕЦ

1927 Г.

 

СРЕЩАТА НА ЗАДГРАНИЧНОТО ПРЕДСТАВ[ИТЕЛСТВО] С КОРОШЕЦ.(1)

Отидохме на 19 юни да се срещнем с г. Корошец в неговия хотел. В хола намерихме неговия частен секретар, - един от редакторите-кореспонденти на в. “Словенец” г. Швайгер, с когото Лоенгрин се познава от Женева. Докато чакахме Корошеца, Швайгер ни разправяше за впечатленията си от пребиваването им в София. Намира голяма разлика между Белград и София, между сърбите и българите в полза на последните и тяхната столица. Българите счита за по-интелигентни, по-културни, по-откровени. Искал да се срещне с нас, без да се бои от сръбското око; дошли са и искат да видят всичко и всички среди. Пожела да се срещнем в Словенско, където можело да се отиде лесно от към северната граница, пазена много слабо. В Словенско могло да се престои свободно няколко дена, тъй като полицията не била много бдителна, бидейки не сръбска. Покани ни да отидем и да видим как работят словенците в Италия. Лоенгрин по искането на Швайгер му е пратил изложение за становището на ВМРО по сръбско-българското сближение. Получил го е, но не го е напечатил, защото било силно отрицателно към сърбите. Пристигна Корошец, комуто бяхме представени като хора на ВМРО. Швайгер се оттегли и разговорът се водеше между тримата: Корошец, Пандов(2) и Лоенгрин. “Кажете господа, попита министърът, как да разрешим македонския въпрос. Трябва да го разрешим, трябва да намерим начин, трябва да намерим най-добрия метод. Подканяхме него да говори. Попита най-напред признаваме ли ние съществуването на сърби в Македония. Отговорихме му, че до 1912 г. нямало е в Македония родени сърби. ”А Киркович?” Не знаеше, че не е от Македония. “Гледища непримирими, каза. Сърбите твърдят почти същото. Някои само, малцина, признават, че имало малко българи, но те са били продукция на българската пропаганда, на Българската екзархия. Бихме искали да бъдем посредници между българите и сърбите, но това е твърде трудно за нас.”

Изложихме му нашите политически и културни искания, положението в Македония и главно изяснихме му защо нашите средства за борба, за наше съжаление даже, са предимно революционни, нелегални. Нашите доводи и аргументация намериха у него пълно оправдание - разбра ги. “За мене всичко е в метода, в пътя, който ще се избере, за да се изменят нещата. Ние сега ще опитаме едно сближение, едно сръбско-българско сближение. Трябва да се установят добри отношения между българите и сърбите. Тогава, като последица от това, ще се изменят, в по-добро, работите в Македония. Трябва да се почне приятелско съжителство - другото само ще дойде. Не бива да се търсят бази, условия за сближението, не бива да се приказва, настоява за Македония. До там ще се дойде, но не трябва да се излиза от там. Надяваме се, че вие няма да попречите на вашата държава да върви по тоя път.” Обяснихме му, че това сръбско-българско сближение няма в нищо да засегне македонския въпрос, както мисли той. Нашето отношение със сърбите е отношение на война и ще си остане такова, докато те държат в робство нашата земя. Ако македонският въпрос ще се разреши когато сърбите се помирят със самото население в Македония като удовлетворят неговите искания. Подчертахме му, че македонският въпрос е отделен от българската държава, която не разполага с него. Заявихме, че в нашата борба сме търсили винаги и търсим сътрудничеството на народите в СХС, недоволни от положението, защото приемаме разрешението на нашия въпрос и в границите на Югославия, на федеративни начала. Съжаляваме, че до сега не сме постигнали желаните от нас резултати. Туй, което искаме от словенци и хървати и пр. е да познаят нашата борба, нашите искания и след това да ни подкрепят с техните симпатии и подкрепа. Доволен бил от резултатите на неговата визита. Корошецу препоръчахме да види Милетича(3), който беше дошъл да го срещне. От Корошеца не можахме да разберем нищо конкретно за неговата мисия и за разговорите, които той е водил с българските отговорни политически лица. Неговият секретар е казал, че са дошли с много важна мисия. Чу се че бил пратен от краля. Говореше се, че сърбите срещу едно по-сериозно обвързване са били съгласни да разрешат отварянето на няколко училища в Царибродско и Босилеградско. В легацията на Балтазарови имат съобщение, че Корошец е дошел с определена мисия.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 30. Копие. Машинопис.

--------------------

(1) Абат д-р Антон Корошец, словенец, клерикал, югославски политически деец, ръководител на словенското католическо антиавстрийско движение,   депутат в австрийския парламент от 1907 г., подпредседател на правителството, министър на съобщенията и вътрешните работи, и министър-председател на Сърбо–хърватско-словенското правителство, основал вестник “Наш дом” и възглавявал Съюза на словенските селяни в Щирия.

(2) Пандов, псевдоним на Кирил Пърличев.

(3) Проф. д-р Любомир Милетич (Щип, 1863 – София, 1937), филолог и общественик, член на БАН, професор по славянска филология и ректор на Софийския университет, автор на изследвания в областта на етнографията, историята, фолклора, историята на българския език и диалектологията, председател на Македонския научен институт, член на ВМОК, записал спомените на участниците в Илинденско – Преображенското въстание 1903 г., редактор на сп. “Македонски преглед”.


№ 7

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА СРЕЩИТЕ И РАЗГОВОРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЪТУВАНЕТО МУ В ИТАЛИЯ

[СЛЕД ОКТОМВРИ 1927 Г.]

 

ИЗЛОЖЕНИЕ ЗА ПЪТУВАНЕТО МИ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ М. СЕПТЕМВРИ И ОКТОМВРИ 1927 Г.

Централният комитет и Задграничното представителство решиха да отида в Италия главно с три задачи: 1. Да се подновят и разширят връзките с италианската преса и италиански общественици; 2. Да се влезне в досег с представители на официалната италианска власт-политици и 3. Да се влезне в връзка отново с албанците и специално с албанския представител в Рим главно за създаване възможност да бъдем подпомагани от албанците в страната им.

Имаше обективни неблагоприятни условия, за да може мисията ми да се изпълни благоприятно. Първата причина за това беше летния сезон, през който отсъствуваха от Рим повечето от лицата, които търсех и които бях си отбелязал да срещна. Не бяха в Рим няколко журналисти, няколко политически лица. От поста си отсъствува повече от месец и албанският пълномощен министър Джемал Дино, с когото се познавах от срещата ни, моя и на Петьофи(1), с него през зимата. Той беше като албански делегат в Обществото на народите.

Изгубих доста много дни и докато намеря най-сигурния път, който трябваше да ме отведе до хората от Министерството на външните работи. Единственото лице, което познавах там - Лояконо, директор на политическите дела, отсъствуваше също така от Рим.

В настоящето си изложение ще отбележа само политическите си срещи и ония с 2-3 журналисти, само които имат такъв характер. В Италия видях всичките наши хора в Рим и Милано. В Швейцария се срещах с Евтимова, а във Виена, Будапеща и Букурещ също с нашите приятели. За някои от тия срещи и за онова което трябва да сторим за уреждане службата в чужбина, писах на моите колеги, а за някои разправих устно при общото ни свиждане в Прахово(2). От Рим счетох за нужно да пиша на другарите Форов и Пламенов(3) изложение главно за онова, което се отнасяше до устройството ни в и през Албания с желание да ги въведа в стореното от мен и с надежда, че ще получа някои указания, съвети и пр. Моето писмо не ги е сварило - заминали са били в Македония.

От устното ми изложение и от настоящето ми такова се вижда, че по начало ние спечелихме обещанието и на италианските приятели, пък и до известна само степен и на албанските за едно сътрудничество и за нашата практическа работа. Това е една печалба. Остава да не се прекъсне за дълго създаденият контакт и да се пристъпи към практическо уреждане на една деятелност, за която до сега е само разсъждавано.

 

СРЕЩИТЕ МИ С ДЪРЖАВНИЯ СЕКРЕТАР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Писмата, които трябваше да ми съобщят с кого от ръководителите на италианската външна политика ще се видя в Рим и специално по кой път, получих едва на 13 септември. Срещите са били означени предварително и уредени между Палацо Киджи(4) и тукашния политически представител. Съобщи ми се, че трябва да се явя при началник кабинета на Мусолини, името и адреса на когото не ми бяха дадени. Научих кой е и къде живее, и поисках среща. На 18 септември се яви в Пансиона аташирания при Външното министерство г-н Джустинияни, който ми съобщи да се явя на 20 с. м. за среща, без да ми каже с кого, в едно частно жилище. (Д-р Гофи, ул. Мариана Диониджи 16, I етаж). Срещата се отлага на два пъти по телефона. На 21 септември Джустинияни ме заведе направо в Палацо Киджи и ме представи на шефа на кабинета на министър-председателя Мамели, с когото разговарях по нашия въпрос около половин час. Съобщи ми, че са искали да ме приемат в частно жилище, но после решили срещата да стане в Киджи. След разговора ме въведе в кабинета на г-н Дино Гранди, държавен секретар на външните работи, фактическия министър, дясната и вярна ръка на Мусолини. Млад, енергичен, снажен, открит ломбардиец, депутат, активен фашист-борец, възпитан в борба срещу австрийската политика. Кабинетът му е един огромен бляскав салон с аристократична пищност на Италианския ренесанс. От дясната му страна в ъгъла има едно великолепно голямо копие на богинята "Победа" - скулптура от о[стро]в Самотраки. Прие ме много любезно на вратата с извинение, че съм бил оставен да чакам малко в салона-антишамбър. На бюрото си имаше папка с рапорти по македонския въпрос, а най-отгоре - резолюцията от митинга в София по повод арестите в Скопие и измъчванията на студентите там.

- Приемам Ви тук, седалището на правителството и на партията. Можете да си направите сами извод за значението на този факт. Казаха ми, че може би Ви следят шпиони. Не искам да зная. Колебах се само да не би да се навреди на Вашето дело. Все пак необходимо е да се пази тайна за тая среща, за нашите разговори и отношения. Познавам македонското движение и от собствени изучавания и наблюдения, пък и от рапортите на нашия представител в България и на тоя в СХС. Преди да Ви срещна, имах разговор с г-н Мусолини, така щото това, което Ви говоря не е само лично мое схващане. Повтарям фактът, че Ви приемам тук, показва, че както правителството, така и фашистка Италия са Ви приятели, приятели на Вашата кауза. И приятели даже в тоя век повече на интерес, отколкото на чувства и симпатии, се питат до каква степен могат да се простират симпатиите помежду им. Е, добре, след като ние преценихме всичко, заявявам Ви, че нашите интереси, интересите на Италия не са в противоречие с Вашите, на македонския народ, по всички линии. Вие се намирате в приятелска земя между приятелски народ".

Благодарих му за добрите чувства и му изложих нашето дело схематично в следните линии:

- Съществува всемакедонско движение, независимо от политиката на никоя балканска държава, преследваща възстановяването на териториалното единство на Македония, разделена в Букурещ и Париж, и издигането й в автономна и самоуправляваща се политическа единица. Сега, като в миналото робството в страната двойно изнасилени са политическите, граждански права на несръбските и негръцки народности и повече отколкото по-рано потиснат е и се убива народния дух. Липса на политически права и систематическа, жестоко насилствена денационализация. Това изключва напълно възможността за едно сътрудничество на македонците с насилническите правителства за заздравяване и затвърдяване установеното от мирните договори положение. Лишено от всякаква възможност да се бори по законни пътища населението прибягва в своята борба предимно по революционен метод до революционните средства. Освободителното македонско движение се ръководи от ВМРО, което и възпитава политически народа. За постигане целта ВМРО, както в миналото така и сега: 1. Се стреми да събере, организира македонското население без разлика на раса и народност и да го подготви за едно въоръжено въстание в най-благоприятния политически момент; 2. Да се изнесе, пропагандира в чужбина македонското дело с цел да осветли и спечели общественото мнение и привлече вниманието на великите и други сили върху Македония и Балканите - ВМРО разчита преди всичко на народната мощ, на собствените си сили, после на подкрепата на другите народи, които се чувствуват политически и национално угнетявани и на подкрепата на народите и държавите, чиито интереси изискват умиротворението на Балканите, възможно само при автономията, самоуправлението на балканските страни и специално Македония.

Многочислената македонска емиграция, събрана най-много в България и Америка е организирана в силни организации, които работят, разбира се, по легални пътища за същата цел, за която се бори ВМРО. Македонската политическа емиграция, увеличена напоследък с много бежанци, изпъдена насилствено, играе по силата на своята численост и организираност голяма роля. ВМРО, вътре в Македония, и македонските емигрантски легални организации в чужбина са почти единствената жива и в постоянно действие сила, която подяжда СХС. Италия винаги е хранила симпатии за македонската кауза. В парламента, в пресата и чрез общественото мнение, изразено в събрания и пр. тя ни защитаваше срещу турското жестоко господство. Вън от мотивите от хуманитарен ред, тя е вършила това и защото задачите на македонското движение не са били, и вярваме, не са в противоречие с интересите на Италия на Балканите.

Дойдох пратен от ВМРО, за да изложа накратко: 1. Положението, в което се намира нашето измъчено отечество; 2. Да изясня задачите и позициите на македонското движение; 3. Да потърся отново моралната поддръжка на Италия за нашата кауза и съдействие в границите на възможното. Това съдействие ние го конкретизираме така: 1. Поддръжка в италианската преса, която да засили интереса за живота и положението на Балканите и специално в Македония, ставайки постоянен отзив на събитията, развиващи се там; 2. Улесняване нашите позиции в Албания с някои от средствата на политическото, стопанско и културно италианско проникване в страната. (Помагане преминаването на наши невъоръжени агитатори през албанска територия; улесняване да се задържат наши мирни хора в страната за мирна деятелност; попречване на сръбска и гръцка пропаганди в Албания да отварят техни черкви и училища в селата, населени с българи и останали в албанска територия; улесняване отваряне в същите села на български черкви и училища, каквито някои от тия села са имали във време на турското владичество, с което ще се избегне и една политическа опасност и за Албания, и за Италия, даже образуването на сръбско ядро на албанска територия и пр.; 3. Съдействие все в границите на възможното на италианските дипломатически, консулски и търговски представители в Македония; 4. Съдействие за отстранение от Албания на враговете на македонското дело, агенти на сърби, болшевики и пр., които живеят и действуват в Албания и от Албания; 5. Съдействие възвръщането в Албания на наши хора, някои от които са албански поданици, изпъдени от албанските власти под диктовката на сръбски и гръцки шпиони.

Той изслуша моето изложение и моите искания с много интерес и внимание. Запита ме специално за нашето становище на идеята за сръбско-българско сближение, въпрос, който ми бе задаван от всеки италианец, с когото имах случай да разговарям. Обясних и изложих нашето становище - отрицателно, като подчертах, че македонците, вътре и вън, с тяхната борба срещу сръбската държава, отдалечават, ако не правят почти невъзможно това сближение.

В разговора припомних му за опитите на Италия и СХС да възстановят помежду си отношения на приятелство.

- Това време изтече, каза ми той, окончателно. Това беше един морфинизъм, който не стигна плътта на италианския организъм. Не можем да бъдем искрени приятели със сърбите. Нашите и техните интереси на Адриатическо море са различни, противоречиви и се изключват. Скара ни и албанския въпрос. Ние не искаме да владеем териториално Албания, а да създадем от нея силна, независима, приятелска нам държава, способна да отстоява срещу интригите и постоянните атаки на Сърбия към запад. Сега сме на Балканите и по-твърдо от всякога. Не търсим там държави-клиентела, както прави Франция. Последната създаде Малкото съглашение против Италия, Унгария и България. Нашата политика се стреми да отслаби, да разчлени тоя малък съюз и да създаде независими силни държави: Унгария, България, Албания. Италия направи един знаменателен жест в централна Европа - първа от победителките сключи пакт за приятелство с победена страна. Ако не беше нашата енергична защита на Унгария по банкнотната афера, страната щеше да пострада много. На Балканите предпочитаме и сме на страната на България. Искаме да е силна стопански и политически. Не всякога тя ни отвръща с приятелство и когато знае, че репарационните вземания са в по-голямата част наши и когато знае, че Италия я спасявала в няколко случаи от явни опасности. България ни дразни често пъти с политиката й на сближение със Сърбия. Ние няма да гледаме спокойно на една искрена такава политика, която е антииталианска и която ще донесе на края големи рискове за България. Ако тая политика за сближение е само привидна и неискрена и е необходима за спокойствието на страната, което би осигурило вътрешно засилване - нека я върши. Такава игра на приятелство вършеше дълго време и Италия с нейния враг Австро-Унгария. България има бъдеще, защото има добри войници, защото е доблестна страна, а не подла като Румъния и Гърция. Цялата наша политика на Балканите цели не териториално завоевание, а установяване равновесие, каквото сега няма. За това ние сме приятели на Вашето дело, а не защото Италия не може да съществува без България и Македония. Повтарям, че със сърбите не можем да бъдем истински приятели. Отношенията ни, когато изглеждат и са изглеждали добри, били са на повърхността. Тридесет и пет години бяхме съюзници с Австрия и Германия, но видяхте какво стана. Бяхме приятели, но възпитавахме се в омраза и готвихме се за борба с тях. Цялата ми младост изтече в тая борба. И за Гранди ми казаха, че бил човек, който не правел лична политика, не прокарвал лични възрения както напр. Контарини, а гледал да проникне в разбирането на правителствената, фашистката политика, а особено в тая на Мусолини и да й стане проводник.

Още във време на първия разговор той ми посочи четири, най-важните италиански вестници, които ще бъдат на наше разположение: “Tribuna”, “Il Jornale d'ltalia”, Рим, “Popolo d'ltalia”, Милано, “Picollo”, Триест. От тези вестници ще се информира цялата друга италианска преса. В мое присъствие предупреди редакциите на двата първи вестници да ме изслушат, да се поставят на нашите услуги и нареди да ми дадат писма за редакторите на останалите вестници. Веднага след това цялата италианска преса, без изключение, със засилени симпатии към нашето дело, отекваше събитията в Македония и продължава да се държи толкова приятелски, че понякога ние чувствуваме едно малко неудобство от това.

Понеже става дума за пресата, ще спомена за срещата ми в Рим с директора на "Трибуна" - депутат, някога националист, бивш главен секретар на Фашистката партия (преди Фариначи) R. Forges Davanzati, сърбофоб, но защитавал политиката на Италия към Югославия, изразена в съглашението в Нетуно. След отказа на югославските правителства да ратифицират Нетунските конвенции, стана по-непримирим по отношение на сърбите. По признанията на Гранди в. "Трибуна" трябва да се счита официоза на фашисткото правителство и най-меродавен по външната политика. Г-н Даванцати ми зададе главно три въпроса: 1. Какво правим в самата Македония - какво представлява ВМРО като дух и като сила? Какви цели преследва сега македонското движение? 2. Какво върши емиграцията, и то главно в България, и какво въздействие оказва тя върху политиката на българската държава? До каква степен се покриват нашите действия като македонци и като български патриоти. 3. Какво върши ВМРО в чужбина и какви надежди възлага на Европа и О[бществото на] народите? Отговорих му последователно на всички въпроси, подчертавайки, че ние сме против сръбско-българското сближение, че сме повече и преди всичко македонски, а после български патриоти; че еднакво досега сме правили апел до Европа и сме обръщали вниманието й върху лошото положение в Македония, посочвайки онова, което трябва да стори, за да се избегнат кръвопролития; че нашето отношение спрямо тая или оная държава ще се определи от онова, което тя би могла да стори за Македония. Върху ОН ние не си правим никакви илюзии. То не може да разреши македонския въпрос. Отнасяйки се към него скептически, ние не водим с тая институция война, а се отнасяме до него, ние и емиграцията, напомнювайки лошия режим в Македония и задълженията, колкото и малки да са на ОН към народностните малцинства. Одобри това наше държане към Женева. Издаването на в. "Ла Маседоан" счита за добро и навременно дело. Обеща пълно съдействие и предписа на неговия кореспондент в София да следи в подробности македонското движение, да влезне в непосредствена връзка с нас и да бъде на наше разположение. Каза ми, че хората в "Кориере делла сера" били все още малко със сърбофилски чувства, недеятелни и апатични към македонското дело. При новия редактор обаче (г-н Орсини Ратто, женен за българка и мен познат) положението ще се промени. (Фашистите правят големи усилия да вземат в свои ръце казания вестник, който все е в умерена макар опозиция. За да отстранят бившия редактор на "Кориере делела сера" Албертини, сърбофил, платили са му обещетение 64 милиона лири. На друг редактор Жанетти дали 10 милиона лири, а на трети 8 милиона. В редакцията на казания вестник имало още хора със стария политически манталитет.)

С държавния секретар на външните работи говорихме и за ОН. Казах му това, което казах и на Даванцати, като поисках изрично подкрепата на Италия в Женева. И той одобри нашето становище. "В Женева не ни обичат, каза той. Мен лично смятат за враг на ОН. Пет пари не давам! И там ще Ви помагаме, когато стане дума за вас. Ние не чакаме нищо от там, не чакайте и вие! Чета редовно в. "Ла Маседоан". Поздравявам ви с щастливата идея да имате вестник в Швейцария. Той се приспособява към ОН, но сигурно редакцията мисли и с право, че една курва, за да я имаш, не бива да се атакува и назовава като такава, а трябва да се назовава с епитета "честна жена ". Препоръчва ми да се срещна с техния представител в ОН, заместник на Сър Дрюмонд - маркиз Паулучи. По въпроса за улесняване нашите позиции в Албания при първата, а особено при втората среща, ми даде решителна дума, че ще ни помагат. "Ще сторим всичко, за да отворим за вас пътя Бриндизи - Дурацо - Тирана - Корча. Нашите дипломатически, търговски и други агенти ще бъдат своевременно предизвестени, за да бъдат на услугите ви. "Много го заинтригува въпросът за българските училища и черкви в българските села в Албания. Очевидно прозря една сръбска опасност. При втората ми среща с него съобщи ми, че предпазливо е говорил с албански министър на външните работи, който пътувал от Париж през Рим за Тирана. "Говорили сме, казал му Гранди, по всички балкански проблеми, но един ден искам да говорим за македонския въпрос". Посочил на албанския министър възможната сръбска опасност, ако последните биха успели да настанят свои училища и черкви в българските села, като го посъветвал да побързат и открият български такива. "Готов съм да говоря по македонския въпрос и готови сме да разгледаме и въпроса за училищата". Обещал е щом отиде в Албания да изпрати веднага инспектор, който да обиколи селата, да проучи условията, за да могат да открият даже със средствата на албанската държава някои училища. Обеща ми съдействие на техните политически представители и консули в СХС, щом го поискаме това. Обеща също пълно съдействие за възвръщането на нашите хора, които бяха прогонени от Албания, както и изпъждането на нашите врагове от там. За тези лица дадох списък. И по тоя въпрос е говорил на албанския министър на външните работи. Пожела да му посочим кои са нашите хора в Италия, ако имаме такива, защото с македонското дело се е правило търговия".

Исках да бъдат изгонени от Албания: 1. Христо Цветков; 2. Димитър Георгиев Тодоров; 3. Лазар Поповски, на които посочих престъпленията, ятаците им и местонахождението. Молих улеснение за възвръщането в Албания на: 1. Иван Златарев и Наум Сотир (Асенков). Поисках също освобождаването от затвора на Филип Димитров от Корча. Като съмнителни лица в Италия - врагове на нашето движение и служащи на земеделци и комунисти посочих след щателна проверка шест души. Тия списъци дадох на тукашния италиански представител, който своевременно ги изпрати в Рим.

Забравих да спомена където му беше мястото, че при втората среща с държавния секретар на външните работи, последния ме запита за убития генерал Ковачевич и дали това дело е на Организацията. Запитах го дали сърбите биха посмели да предприемат нещо по-сериозно против България, виждайки се безсилни срещу Организацията - някаква наказателна напр. експедиция. Гранди ми каза, че това е изключено, тъй като вътрешното положение на СХС е много лошо, па и Франция даже, тяхната приятелка, не би ги съветвала на подобни авантюри. "Ние сме на поста си и няма да позволим подобно нещо. България може да разчита винаги на това, защото Италия няма никакъв интерес да се унижи, обезсили, унищожи България" (събеседникът ми каза това прав и направи с ръка един решителен жест). За тоя случай писах на другаря Петьо Георгиев.

Все при тази среща обърнах му вниманието на факта, че по повод убийството на Ковачевич някои италиански вестници, смесват македонското освободително движение с България, с българската държавна политика, от което губи и нашето дело и България. Подчертах му разделността на тия въпроси и го помолих да намери възможност да се обърне внимание на ръководителите на италианската преса. Обеща ми, и от думите на директора на "Лаворо д'Италия" разбрах, че е направил това предупреждение - изяснение.

На сбогуване Гранди отвори дума за българския пълномощен министър Г. Радев(5). Можах да доловя, че няма добро мнение за него и го смятат за доста ограничен. На заминаване в отпуск Радев е задал на Мусолини три въпроса, отговорите на които заявил, ще съобщи на своето правителство: 1. Може ли България да разчита на Италия? 2. Военнолюбива или миролюбива е Италия? 3. Италия държи ли на Албания? Разбрах, че така поставените ачик въпроси са се сметнали за много атлетска и наивна политика. Мусолини му е отговорил: 1. Италия обича безвъзмерно България и Унгария; 2. Държава, която има 100 милиарда дълг не може да иска война, докато не се издигне, заздрави икономически; 3. Италия държи на всяка цена за Албания и който иска да я измести от там ще трябва да разчита на война.

Ракич(6) старателно е разпространявал, че сближението между Белград и София върви успешно и че голямата пречка за това приятелство - Македония, била премахната, тъй като България вече окончателно се е отказала да иска и подкрепя не само политическа, но и каква да е културна автономия на Македония. Ракич пилеел много пари между сръбски студенти, натоварени да се сближават с български студенти в Италия и да правят сръбско- български студентски дружества.

 

СРЕЩИТЕ С ПОЛКОВНИК КАЛЕФИ, ВОЕННО АТАШЕ

На 11 се обади полковник Калефи(7) и в присъствието на Лоди, който се интересува през всичкото време за отношенията ни с техните и с албанците и ми съобщи, че ще се явява на доклад в Министерството на външните работи и онова на войната. На 13 септември се видяхме отново. Говорил е на военните, неговите началници, за значението, силата на организацията, специално на македонските емигрантски сдружения. Изложил онова, което ние искаме като съдействие в Албания главно, като е свързал възможните услуги, които биха ни се дали с такива от наша страна - сведения от военен характер. Военните били благосклонни и изказали съгласие и даже му дали разрешение да ни помага, но все пак не били щедри и много категорични в тия обещания, защото не могли сами като военни да разрешават. След няколко дена се е явил при Мусолини, комуто пак подробно говорил за македонците. Мусолини го е разпитвал много за България и организацията. Интересувал се специално за нашата мощ като конспирация в Македония и като емигрантско движение в България и искал да знае нашето отношение към идеята за сближението със Сърбия. Мусолини е казал, че тия дни чака и ще види един македонски деятел, но не споменал името ми. Калефи му съобщил, че съм в Рим. Говорил е все в същия дух и на директора на общите политически дела Лояконо, когото виждахме с Петьофи. Лояконо му съобщил, че познава и нас и исканията ни. До сега не са сторили нищо с албанците, защото все още не им доверявали, но би могло да се стори нещо помежду ни. Не са решили да ни услужат с паспорти, защото за такива и други услуги до сега са се явявали няколко различни лица, а те не могли да се доверяват всекиму. Те искали тайна, а тя не се е спазвала. Паспорти били искани от Пиперова, който е писал даже писмо за това на де Росси, помощник на Лояконо. Паспорти е искал и Тютюндушев.

Полковник Калефи ми направи впечатление на хитър, но доста лек човек. Въпреки предупреждението, че трябва да пази тайна по срещите и разговорите, той е разказвал за своите свиждания с Мусолини, военните, Лояконо, Гранди и разговорите си с тях във връзка с нашите работи на Пиперов, Лоди, а може и на други.

Вън от това той е изпълнил поръчката на Пиперов, който го е задължил да ходатайствува пред държавния секретар на външните работи Гранди за ангажирване италиански капитали в експлоатацията на някакви мини в България. Той е обещал на Пиперова още да ходатайствува, щото последният да бъде приет от Мусолини по "македонските" и други работи. Откровеността му пред Лоди можеше да ни попречи в смисъл, че Лоди може да съобщи на своите приятели албанци, опозицията и враговете на Зогу за нашите връзки и разговори с италианците. Направих му бележка. Полковникът иска, има желание да ни услужи, но всичко поставя в пълна зависимост от ползата, която би извлякъл. Стреми се да изкопчи, да добие колкото се може повече сведения от военен характер, да разшири военното разузнаване, на което изцяло подчинява отношенията си с нас и услугите, които биха ни се сторили. Той иска да изкористи всичко за своята служба. Така е поставил въпроса и с разговорите си с всички. За да добива повече данни, той без мое знание е представил един офицер от разузнавателната секция на Пиперова, комуто е връчил въпросник за военни проучвания. Казах на полковника, че онова, което ние можем да му даваме ще го получава от едно място и че не може всеки от организацията да информира. Калефи има желание да изпреварва и своя министър, с когото служи, в следствие на което отношенията им не са добри. Във Външното министерство ми казаха, че ще се обръщаме за всичко до политическия представител само. Последният е предупредил полковника, че с нас ще се съобщава чрез него.

 

СВИЖДАНЕ С АЛБАНСКИЯ МИНИСТЪР В РИМ

Той е същият, когото видяхме с Петьофи. Сега беше по-любезен, и по-учтив, и по-готов на услуги. Разправи ми разговора си - доклад с Ахмед Зогу, комуто е предал нашите искания. Като резултат от това последвало заповед за освобождение задържаните наши хора. Забелязах му, че и след това албанските административни власти са се държали и се държат враждебно към нашите хора, че покровителстват нашите врагове и пр. Извини ми се и обясни всичко това с мудността и с неинтелегентността на чиновниците. Ахмед Зогу е бил готов да разговаря с нас и по другите въпроси. Министърът добави: "Имам впечатление и убеждение, че ако италианците са съгласни по въпросите, които повдигате пред нас, Зогу веднага ще възприеме всичко и ще се съгласи на всичко. Постарайте се чрез италианците, специално чрез Гранди, той да узнае за това!" Казах му, че нямаме такива връзки с италианците и че ние предпочитаме, уважавайки и ценейки албанското правителство да се разговаряме и редим нашите общи работи непосредствено. Той се съгласи с мене привидно, но настоя за своето. Натовари се да съобщи за свиждането ми с него и за желанието ни да се срещнем с Ахмед Зогу или негов пълномощник. Подкани ме да отида в Албания. За Поповски каза, че е получил пари 500 лири не от Зогу, а от другиго - не запомних името му. Разбрах, че го покровителствуват за някакви минали и настоящи може би услуги. За дошлите от Албания в Рим уж представители на Косовския комитет за преговори с нас Вугитърни и Гиляни каза ми, че не са такива представители, защото не съществува друг косовски комитет, освен оня, председателствуван от Асан Прищина. Той мисли, че дошлите търсят да изкопчат само пари, ако могат. Препоръчах му Асенкова за връзка.

 

С УНГАРСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ В РИМ

Имах дълъг разговор с унгарския представител в Рим, на който присъстваше и полковник Шиндлер - военен аташе. Моят събеседник е бил в Лондон като съветник в легацията. Познава добре Англия и поради жена му, американка, поддържа и тук широки връзки с англичаните. Той ми разви английската политика в следущата схема: Мина времето, когато Англия можеше да мине без Европа. Тя изостави окончателно политиката на самоизолирването. В 1921 година англичаните са решили да реорганизират Европа. Те са серирали своята политика така: Германия, Централна Европа, Балканите, Русия. Последният обект е Русия, тъй като, за да я атакуват, трябва предварително организирани за това сили. По отношение Германия, те й помогнаха да се съвземе стопански и да се освободи до голяма степен от окупацията. Помогнаха й да се изправи срещу Франция и да не я тикнат окончателно към Русия, но те, англичаните, не желаят Германия да се засили много и отново да стане техен съперник. Поради това те няма да се съгласят да се изпразни преждевременно Ренания, защото тъкмо след това ще стане присъединението на Австрия към Германия, което нещо Англия няма да позволи, за да отстрани неотразимото тогава влияние на Германия върху Централна Европа, Италия и Балканите.

Английската идея за организация на Централна Европа е създаването на силна дунавска държава - пресъздаването на Австро-Унгария с Чехия, като персонална уния с крал начело. Целта на Англия е да разбие Малкото съглашение, като откъсне Румъния, отхвърли и отслаби Югославия. Тая идея била възприета и от Италия, защото последната се е убедила, че една силна Югославия и силно Малко съглашение са по-опасни за нея, отколкото възстановен съюз на Австрия-Италия и Чехия в сегашните им граници. Върху възвръщането на Хабсбургите е било уговорено и Италия си е дала съгласието при срещата в Ливорно и при идването на граф Бетлен в Рим. Като най-сигурен стожер на тая политика в Централна Европа Англия е избрала Унгария, която повече от всички други може да даде отпор на Германия и евентуално на Русия. Предразположението на Унгария към тая политика с Англия е изстудило отношенията с Германия. Тоя английски план е бил съобщен на Бенеш в Лондон, който го е приел като износен за Чехия, изказал готовност да започне разговори с Унгария, но не се е отишло далеч, защото в Чехия управлява социалдемокрацията, която е малко склонна към такава политика.

На Балканите англичаните искат да са сигурни в Цариград, Солун и Гърция. Те са неизменно противници на силна Югославия - не само против една по-силна от днешната, но искат и отслабването на сегашната.

Като своя голяма грешка англичаните смятат, че са позволили присъединяването на Хърватско към СХС. Те са против идеята за федерация, поддържат Гърция и са приятелски настроени към България и Македонското движение. На моята бележка, че това малко се манифестира, събеседника ми подчерта крайната резервираност на английската дипломация, чиито агенти често нежелаейки да си откриват картите, говорят обратното.

В манифестациите за приятелство между Англия и Франция има голяма доза от лицемерие. За тези манифестации е предупредена от страна на Англия - Италия. Зрънцето от истина и искреност във френско-английските отношения е общия интерес двете държави да са засега заедно в намеренията им да се съхрани за известно време мира, да се локализира поне някоя възможна война и да се въздейства за това приятелство на Франция да не държи тя много на малкото съглашение. Англия поддържа с Италия съюзнически и приятелски отношения. Това е вън от всякакво съмнение. (Това е заявил Гранди на Патарожко). Промяна отношенията на Англия към Италия би могла да настане само, ако в Англия би дошла на власт Лейбъристката партия. Италия действува винаги, подкрепяна от Англия. В Балканите, специално за Югославия и италианските интереси са припознати от англичаните. Тиранският пакт, който е сключен със знанието, желанието и съдействието дори на Англия е най-яркото доказателство за това. Още по-голямо доказателство, ми подчерта моя събеседник, е фактът, че ние, унгарците, се сближихме с Италия не само със знанието, но и с желанието на Англия. Това никой не може да го опровергае. Грижата на Англия е при една война между Италия и СХС, тя да се локализира и да не се разшири из Европа. Повтори ми, че манифестациите за англо-французко приятелство, направени на последното посещение на Чембърлейн(8) в Париж не значат изолирване на Италия. Върху тая манифестация италианската преса не обърна никакво почти внимание.

Итало-сръбските отношения са обтегнати и се намират там, където бяха по-рано. Ракич правил опити за разговори и преговори с Мусолини, но не се дошло до никакви резултати. Италия не ще допусне да се смесва в разговорите й със сърбите, пакта й с Англия, даже, ако би се ратифицирали конвенциите в Нетуно. Италианците имат голямо влияние в Албания. Военното аташе прибави, че като доказателство за итало-английското сътрудничество в Албания служи присъствието на английски генерал на албанска военна служба в Шкодра и на няколко още английски офицери в Тирана и Елбасан, с които нашия приятел Дановски е завързал познанство. На въпроса ми дали Италия не би си послужила с Албания като с разменна монета, срещу която да купи ратификацията на Нетуно и други отстъпки от страна на сърбите, събеседника ми отговори с "не". Италия държи на Албания и като на терен за разширение икономическо, политическо (надмощие в Адриатика) и като база за военни действия. Една война между Италия и Сърбия, без албански фронт, каза аташето е твърде много мъчна и рискована за Италия, защото границата е къса, поради което не могат да се разгърнат военни действия. Без Албания Италия е принудена да наруши суверенитета на Австрия и да мине през нейна територия, за да я нападне от север. Сърбия и Франция желаят да изнесат итало-сръбския спор в Женева. Италия не ще допусне това. Минахме на въпроса за възможностите от въоръжен конфликт. С увереност и той и военният твърдят за неизбежна война. Фашисткото правителство се готви за такава. Италия има импозантно надмощие в число, материали и техника над Сърбия. Сърби, хървати и словенци са добри войници, но и в Италия има много нещо изменено като дух. Не вземайки предвид възможни вътрешни усложнения в СХС при една война, приемайки неутралитета на България, Унгария и пр. Италия несъмнено ще спечели войната, която ще бъде трудна и кръвопролитна, защото границите, особено северните са мъчно атакуеми. Особено мощна е Италия с авиацията. Два часа след декрета за мобилизацията ще литнат в атака 3000 аероплана, които винаги са готови за действие. Според твърденията на французки военни, сърбите щели при мобилизация да оставят в Македония цели две дивизии, за да парализират възможни вътрешни военни движения на македонската организация. Разви ми се цяла система за боева възможност, която в подробности не запомних. Бедата за Италия е, че не е побързала с войната. Отлагането й е в нейна вреда, поради това, че Югославия ще успее да се въоръжи по-добре (което нямало решающе значение, защото все ще почувствува липса от военни материали) и защото ще изгуби подкрепата на Англия, ако дойде на власт Работническата партия. Обясни ми се, че отлагането на войната се дължи в доста голяма степен на измяната на Румъния, която отиде с Франция. От тая измяна е недоволна и Англия. Не че Румъния при една война би взела с оръжие страната на Югославия (бои се от Русия поне, ако не от Унгария), но се уязви италианската политика на обкръжаване Югославия. За да направи натиск върху Румъния, Италия подобрява отношенията си с Русия, нещо което е сплашило румънците. Титулеско(9) е поискал да отиде в Рим, но било му отказано два пъти. Тая италианска политика спрямо Русия се правела със знанието на Англия. Тая политика също безпокояла Франция - моя събеседник ми съобщи, че е видял саморъчно писмо на Пен Леве(10), в което последният пише на близък негов човек за френското раздразнение. Мислят, че войната може би ще се позабави, но не повече от една две години и поради стопанската криза в Италия. Отношенията между Италия и Гърция са били много добри. Тия с Турция също такива. Потвърди ми се, че Италия ще почне една по-интензивна политика с България, за която италианците се боят да не би да отиде с Югославия, въпреки опозицията на македонците.

 

ДРУГИ ПО-ВАЖНИ СРЕЩИ В РИМ

Вико Монтегаца - стар, известен в България и между македонските среди общественик и журналист. Познава Балканите. В 1903 г. издаде голяма книга "Macedonia". Редактирал е дълги години в. "L'Italie" - органът на италианското Външно министерство и много други вестници. Пропътувал е Македония, познава и обича нашата страна и нашето дело. Възмущава се от режима в Македония, в Балканите изобщо и се чуди как светът е толкова сляп, за да не вижда опасностите за мира от създаденото положение. Възмущава се от повърхносността на сегашните млади журналисти в чужбина и специално в Италия, които са много партизани и които не знаят и не стават отзвук на събитията на Балканите. Вини България, нейната политика в 1913 г. за нещастията на Македония, която бранеше една неатакуема и морална позиция - автономията. Писа статия по моя покана във в. "Еки и Коменти". Отношенията между Италия и Югославия ги счита за много лоши и не мисли, че могат да се подобрят. Възхвалява в. "La Macedoin". Обеща сътрудничество в него. Поиска ми и му изпратих "Македония в образи"(11) - щял да репродуцира картини във вестници и списания.

Гуидо Милелли - главен редактор на в. "Трибуна'". Интелигентен и дълбок политически писател, заместващ директора на вестника. Помести една моя, без подпис, статия по повод мъченията над арестуваните студенти.12 Нему ме препоръча по телефона сам г-н Гранди. Козма Манера - генерал на действителна служба, началник легията на карабинерите в Рим и областта. Ентусиаст. Бил офицер жандармерийски в Македония през реформеното дело. Познава много наши деятели главно в Битолско и Костурско. Очарован е от Митре влашето, за чиито подвизи говори с увлечение. "Готов съм да служа на Македония с последните си дни. Съм на ваше разположение. Искам и се моля Богу да дочакам нейното освобождение. Изроних няколко години от младините си в тая хубава страна и затова я обичам. Аз съм войник и не мога да лицемеря". Свидетелствувал е в процеса в Милано и носи в портфейла си лика на Стефанов(13). Събира спомените си - бележки от службата му в Македония и щял да пише с името си.

Амедео Джанини - пълномощен министър, бивш директор на печата, редактор на списанието "Източна Европа", професор, историограф и пр. Той беше италиански делегат на конгреса в София на съюза на дружествата на О[бществото на] народите. Познава балканските работи. Автор е на една книга за Албания - "Албанският въпрос", съставена изключително по официални документи. Също такава книга щял да напише по македонския въпрос и ще бъде отделен номер от библиотеката "Studi е documenti diplomatici.” Джанини има видно място в Министерството на външните работи и е един от първите и доверени съветници на Мусолини.

Дзоли - главен секретар в Министерството на колониите и наш приятел. Говори ми, че отношенията между Италия и сърбите били много хладни без никакви изгледи и възможности за преговори и подобрение. Имало издълбана голяма бездна между двете страни, изпълнена само с недоверие. Сърбите не са в състояние да говорят нищо, когато заплашват Албания или България.

 

В МИЛАНО

Пиеро Пиерини - редактор на "Ил Пополо д'Италия", органът на фашистката партия. Препоръчан бях до него от г-н Гранди. Има общи познания по македонския въпрос и много симпатии. Запознал се в Женева с Евтимова и е писал по негова покана статии във вестника. Интересува го въпроса за сръбско-българското сближение и нашите отношения с България във връзка с авнономическия идеал, който преследва македонското движение. Той мисли и е уверен, че най-късно след 5-6 години ще има ново раздрусване в Европа. Трябва да се готвим и пазим силите си за тогава и да не изпреварваме големите събития. Със сърбите не е възможно, според него, да се подобрят, сближат, разберат. Върху стената в кабинета му имаше картина - войни с издигнати мечове. Посочи ми я и каза: "Ето нашето миролюбие и възгледа ни за обезоръжаването и арбитража". Интересува го военната страна на македонското движение. Не му дадох никакви сведения. "Италия може да помогне с пушки, материали и пр." Не подех тази тема. Считат затвърдено италианското влияние в Албания, а Ахмед Зогу - в ръцете си. Последният се е боял от сърбите много. В Албания работели шосета за военна офанзива - ангажирали са много английски капитали. Препоръча ми да срещна Марио Алберти, директор на албанската народна банка и такъв на дружеството "Svea", чийто капитали са вложени в Албания.

Марио Алберти, пълномощен министър, иредентист от Триест. Голям италиански финансист, член на финансовата международна комисия при ОН и председател на финансовия контрол за Австрия. Като председател на италианската народна партия, а още повече като такъв на "Svea", което дружество финансира всички предприятия в Албания. Направих му предложение да ни помогне да настаним наши хора в Албания в техните предприятия. "В Албания ние имаме големи планове и начинания. Искаме тя да стане независима и силна. Помагаме й и ще й помагаме, за да се въздигне. Когато ще стане това, ще порасне и интереса на албанците към техните братя под чуждо иго. Ще ви помогнем в туй, което пожелахте, защото имаме интерес да се установи приятелство между вас и Албания." Пита ме дали приемаме сегашните граници на Албания или имаме някакви аспирации. Отговорих му, че тия граници не са във вреда на Македония, макар че в албанска територия има македонски български села. Ще бъде в София през месец ноември във връзка с българския заем.

Чезаре Спеланцон - автор на книгата "Победени и победители на Балканите", в която има твърде голям дял за Македония и македонското движение, което авторът е следил в големи подробности. Познава го добре, но има няколко погрешни схващания: 1. Македонската организация е била в началото ултранационалистическа и се е борила за присъединението към България. Към автономията се е обърнала, но все инспирирайки се от София след борбата с федератистите, които са автономисти, но инспирирани от Москва. 2. Македонската организация се е месила във вътрешния политически живот на България, и то до такава степен, че се е получавало впечатление, че в известни моменти (след 9 юни) държавната власт била в македонски ръце. Спеланцон е автор на друга доста обширна брошура по македонския въпрос - "Бунтуваща се Македония". Той е много сериозен политически писател-изследвач, когото ние не сме познавали. Не е фашист и за това е напуснал редактирането на в. "Секоло". Сътрудник е на голямото италианско списание "Илустрасион". Една голяма издателска италианска фирма му е възложила написването на специална книга върху Македония.

В дългия разговор (видях го три пъти ), той се убеди и се съгласи да поправи при повторно издание на книгата си "Победени и победители на Балканите" ония места, които му посочих като несъобразени с истината. Снабдих го с книги, преписи от декларации на ЦК в разни случаи и пр. За новата му работа - изпратих му снимки на места, лица и пр. Пожела книгата му да бъде преведена на френски език. Надълго ме разпитва за виенската история със злополучния манифест14. Запознат бил с Чаулев, но осъжда неговите дела. В лицето на г-н Спеланцон ние имаме сериозен, незаинтересован защитник на нашата кауза - ценна придобивка за Македония.

Кастолди дойде да се срещне с мене от Виджевано. Пита за атентатите. Страхува се, да не би те, ако зачестят, да предизвикат тежък конфликт, за което моментът е неблагоприятен. Той смята, че ако би избухнал конфликт въоръжен между Сърбия и Унгария, европейските големи сили ще се намесят, защото Централна Европа ги интересува. Ако избухне конфликт в Балканите силите ще гледат само да го локализират. Той не вярва, че сърбите биха се решили на авантюра спрямо България, но ако биха чули гласа на лудостта и грандоманията си, България би могла да пострада и малко вярва, че силите, освен Италия, биха се намесили енергично. Сам обаче признава, че Италия и Англия са заедно по този въпрос. Ако избухне конфликт между Сърбия и Албания, Италия ще се намеси непременно. Сърбите обаче се страхуват от такава авантюра. Може би те ще съсредоточат цялото си внимание в Македония. Щастие е, че сърби и гърци не се погаждат. В заключение каза, че ако не бяха заедно Италия и Англия по балканските работи, французите не биха възприели, може би, сърбите в една тяхна, макар и рискувана авантюра. С лошото положение на България, г-н Кастолди си обяснява антимакедонската политика на българското правителство. Харесал е много книгата на Рапопорт15. Щял да напише спомени от Македония в списанието "Политика".

 

ВЪВ ФОРЛИ

Във Форли, малко градче близо до Равена, трябваше да се срещна с маркиз Паулучи, италиански представител при ОН, където замества главния секретар сър Дрюмонд, бивш шеф на кабинета на Мусолини, пълномощен министър. Посрещнат бях още на гарата и отведен в стар замък-дворец на маркиза. Изложих му нашия въпрос. Слуша ме с внимание и интерес. Развих му нашето отношение към ОН, където са се отправяли непрестанно оплаквания и към което се обърна даже ВМРО. Запитах го да ми каже той, който е всъщност на женевския институт - негов помощник главен секретар, какво можем да очакваме от ОН. "Не много нещо. Отдалечете илюзиите, че Женева ще разреши македонския въпрос или ще докосне сериозно болния въпрос за малцинствата! Много слаб организъм е ОН. Може да се очаква нещо само при разбъркване на положението. Но все не бива да се отнасяте абсолютно отрицателно. Давайте, не пропускайте да давате сведения за положението в Македония, за беззаконията на властите! Нека става една постоянна регистрация! Нека има досиета! Някога оттам ще се осведомяват, с тях ще се справят, когато дойде ден. А тоя ден все ще дойде.

Ако в Македония някой рискува да се оплаче направо, това ще ви ползува извънредно много. Оплакванията да са написани на учтив тон и да са спокойна констатация на фактите!" Чете в. "La Macedoin", но намира, че не постига целта си. Малко се чете от ония, които трябва да го четат.

"Необходимо е да се втиква в очите и в ушите на ония, които са, които идват периодически в Женева вашия въпрос. Употребете голямо старание да спечелите женевските вестници, особено "Le Journal de Geneve", ако не за статии, то поне да хроникира събитията в Македония! За нас, за членовете на съвета, за делегатите, които сме и са принудени, когато сме в Женева да четем тамкашните вестници, тая хроника има голямо значение - ние събираме и оттам данни за нашите досиета. Ако не можете да спечелите "Le Journal de Geneve", то помъчете се да имате "Le Suisse". Казват, че с пари могло да се имат и в Швейцария вестници". Иска да се срещаме, но чрез техния консул. Помоли ме да пазя в тайна нашата среща във Форли. Обеща да ни бъде полезен в Женева с каквото може ..."(16)

Лоенгрин

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 48. Оригинал. Машинопис. -----------------

(1) Петьофи, псевдоним на Г. Баждаров.

(2) Прахово, псевдоним на София.

(3) Пламенов, псевдоним на П. Шанданов.

(4) Палацо Киджи, италианското Министерство на външните работи.

(5) Георги (Гоце) Петров Радев, завеждащ Консулския отдел на МВРИ, дипломат, пълномощен министър в Рим (1922–1929).

(6) Милан Ракич, управляващ Посолството на СХС кралство в София (1921–1922) и пълномощен министър (1922–1927).

(7) Полковник Калефи, военен аташе на Италия в София.

(8) Невил Чембърлейн, британски политик, председател на Консервативната партия през 1930-1931 г. Министър-председател от 1937 до 1940 г. Подписал Мюнхенското съглашение през 1938 г. заедно с Хитлер,  Мусолини и Даладие.

(9) Николаус Титулеску, професор по гражданско право в Яшкия и Букурещкия университети, министър на външните работи на Румъния, пълномощен министър в Лондон и в ОН.

(10) Пол Пенлеве, професор по математика, министър на външните работи и министър-председател на Франция.

(11) Става дума за албума “Македония в образи”, издаден от ВМРО с пропагандни цели, и показващ българския характер на Македония с носии, обичаи, революционно движение и др. книгата е с предговор на проф. Л. Милетич, като Т. Александров подпомага издаването на албума.

(12) Става дума за Скопския студентски процес от 1927 т.

(13) Става дума за процеса в Милано срещу изпълнителя на смъртната присъда на Петър Чаулев Димчо Стефанов.

(14) Става дума за Майския манифест 1924 г. Вж. БКП, Коминтернът и македонският въпрос 1917–1946 г., т. І, С. 1998, с. 216–223.

(15) Алфред Рапопорт, австрийски дипломат, цивилен агент по прилагането на Мюрцщегската реформена програма в Европейска Турция, автор на спомените “В страната на мъчениците. Спомени на генералния консул на Австро–Унгария в Македония (1904–1909) с 54 документални фотографии” (2002).

(16 Следващият изпуснат текст се отнася до отношенията на Италия с Албания.

 

№ 8

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА РАЗГОВОРА МУ С АНГЛИЧАНИНА ЧАРЛС ГРЕЙ, ДЕЕЦ НА ЛЕЙБЪРИСТКАТА ПАРТИЯ

5 НОЕМВРИ 1927 Г.

 

СРЕЩА С АНГЛИЧАНИНА ГРЕЙ.

Принадлежи към Лейб Парти, нейн пратеник е в Балканите, за да проучи положението специално в Югославия – Македония: Скопие, Куманово, Щип, Кочани, Велес, Солун, Воден, Паланка и навл[язъл] в България през Гюешево. Запитах го за впечатленията му от Македония и специално за режима там.

- Аз съм почти на ваша страна, с малки уговорки, които се отнасят до средствата за борба не изцяло, а само за някои прояви. Общото ми впечатление е, Македония се управлява с насилие непрекъснато. Няма политически свободи за несърбите и усилено се работи за денационализация на населението. Моята формула е, че управлението там е почти непрекъснат погром. Мъчно пътува и работи чужденец и наблюдател и журналист, защото винаги е воден, придружаван от официални лица, присъствието на които вковава устата на хората. По-трудно е още за оня, който не знае местния език. Но аз все пак имам точна представа за положението в Македония. Сърбите лъжат. Поисках да запитам в затвора Кралев от къде е. той отвърна и чух името Куманово, а преводчикът ми предаде София. Разликата е голяма и я чувствува човек, който не знае нито дума български и сръбски езици. Поисках да говоря с някой от населението. Посочиха ми един търговец, мисля на манифактура, който говори френски език и който както ми казаха в жупанството, до преди две години бил с добри чувства към България и с такива към Македонската организация.

Говорил с него. Отначало му е говорил като сърбин, възхвалявайки режима, корейки Македонския комитет. После той спечели моето доверие, развълнуван и решителен ми каза:

- Не мога да лъжа повече. Вие сте чужденец англичанин, дошли да научите истината. Аз съм длъжен да ви я кажа. Всички са недоволни от положението, в което е оставена Македония. Тя се управлява със сила и насилие. Страдаме от администрация, от войска, от всички сръбски чиновници. Ние сме поробени и духовно. Всички искаме и ще се борим за автономията на Македония. Другото, което ви казвам и показват сърбите е лъжа. Изповядвам ви истината и моята съдба е във вашите ръце.

- Кое управление предпочитате – сръбско или българско?

- Казах, че искаме и се борим за автономия, за наше управление. Ако обаче ме поставят пред дилемата да избирам и предпочитам ще приема българската власт.

Грей ми каза: “Доволен съм от това, че ми се отдаде случай да чуя непосредствено от човек посочен от сърбите като техен истината за положението в страната.”

Поискал и са му позволили да види в затвора Кралев. Фотографирал го е и ми посочи една фотография. Намерил го окован във вериги. Протестирал е заявявайки, че никъде обвиняемите не се държат в окови, преди да има присъда. Разпитвал го посредством преводчик, недобросъветстността на когото констатирал по това, че отговорът на Кралев, че е роден в Куманово (чул ясно името на града) му е бил преведен “роден в София”. Кралев направил признания в смисъл, че е изпълнил задача на ВМРО, за което се счита щастлив и горд. Не е издал никого и нищо.

Пред скопския жупан е протестирал устно и писмено, за жестокостите на следствените и полицейски власти върху арестуваните студенти с цел да се изтръгнат признания – нещо което не се допуска в цивилизованите страни.

В Битоля е запитал Маткович(1) защо и как е застрелял без съд в с. Гарван селяните. Отговорил му е смотано, че получил заповед от военните – някой генерал. Питал го още: “Има ли ВМРО последователи в Македония?”

- Не, съвсем малко, по двама–трима най-много във всеки град.

- Но защо тогава само в Щип сте арестували над сто души?

Маткович му отговорил: “За да се даде удовлетворение на развълнуваното обществено мнение в Белград.”

- Но вие все така ли ще успокоявате като продължавате арестувания и изтезавания, значи, над невинни хора?

Маткович се смутил и не отговорил нищо.

Знае, че няма условия за легални действия, борби.

- Легалността е нещо из областта на философията и е нещо относително. За политиците и пазителите на един установен ред легално е онова, което допуска закона. Но това, което запрещава закона не е осъдително. Вие имате право да упражнявате насилие, защото се управлявате с насилие. Не съм против атентати. Но осъждам тия върху живота на хората, особено когато страдат и невинни хора измежду населението, какъвто бе случаят в Гевгели. Допускам да се посегне върху живота на някой, който е ревностен тиранин и се е проявил кръвнишки. Хвърляйте повече мостове, не тренове с пътници. Последното е излишна жестокост, което наистина ще предизвика да се говори за вашето движение, но ще отблъсне симпатиите към Македония. Това е особено вярно за Англия поне, за английската психология. Допускам и атентати върху собствеността – държавна и частна.

- Поемате ли отговорност за всичките атентати, т. е. дело на ВМРО ли са?

Обясних му на дълго онова, което беше негово възражение, като му заявих, че атентатите са дело на ВМРО, като отговор на сръбския държавен терор, упражняван върху населението и специално за инквизицията върху студентите в скопските затвори.

Констатирах, че сърбите не признават никакви малцинства в Македония. Единствените чужди училища са две френски: едното в Битоля със сто и петдесет ученика между които 30 турчета. Преподаването преди обед е на френски език и се допускат само френски език и аритметика, а след обед е чисто сръбско училище. Домакинята на училището плаща скъпо сръбските учители. В Битоля училището е на конгрегациите, а в Скопие е лаическо и частно. Директорът на училището в Битоля е италиански свещеник, собственик на заведението.

Най-дълго и с най жив интерес разпитване и говорене върху това сме ли искрени истински автономисти. Той се съмнява в това и главно поради факти, които му давало македонското движение. Той твърдеше че в орг[анизацията] не може да няма хора, които са лъжеавтономисти. Специално се интересува за политическия идеал на младежта – са ли или не възпитани в автономията. Вътре населението иска автономия, но изглежда че от тук се внушават ултранационалистични схващания.

- С такава гордост и интонация декларирате, че сте българи, че аз дочувам политическата тенденция – присъединението. (Споменава д-р Станишев.) В Кюстендил ваши хора ми казваха, когато ги разпитвам върху тоя много интересен за нас англичаните въпрос – автономията, че за сега искали да използват автономията, но после, защото били българи, щели да се присъединят към България. Ето това е, което ви е вредило и което ще ви вреди. Вън от тая база вие не можете да поставите вашия въпрос. Федератистите са искрени автономисти. Тяхната грешка е, че някои от тях работят със сърби и се инспирират или плащат от Москва. Много от тях, които съм срещал в Европа и които срещах в Югославия са против сърбите. А може би са с комунистите, за да се засили фронта против сърбите са организация, а отделни групички без голямо значение в борбата. Моето впечатление е, че и в България, официална и неофициална, няма човек, който да иска искрено автономията на Македония, което е беля и за нея и за вашата страна. В българската преса се говори само за големите български идеали. И в новия вестник списание “Българо-британска взаимност” се говори само за национално обединение и със слово и с графика (карти) даже и в статията за Гладстон(2). Ние, Лейбър партия, която утре ще бъде на власт може би с либералите имаме в програмата плебисцит и автономия за Македония. Ще намерите много симпатии в Англия за тоя политически идеал. България може да поглежда към Бяло море, но не към Македония, която трябва да се самоуправлява. Не ползува много вас, па и омръзна на чужденците да се чопли много езиковедението, етнографията – оставете това на професорите. Най-същественото е Македония да се освободи и да заживее самостоятелен политически живот. Другото само ще дойде. Считайте етнографският въпрос за разрешен. Никой няма да оспорва националната принадлежност на българи и други в Македония. България не може да има Македония, защото не са само славяни жителите й.”

Употребих много време, за да го убедя, че борбата се води искрено за автономията на Македония и че ние нямаме с България общи политически цели. Туй което свързва македонските българи с България е само и изключително само духовната връзка.

Това е в общи черти разговора ми с Чарлс Грей.

Ще пише впечатленията си в “Манчестер Гардиян”. Поиска цифрови данни за българското население сега в Македония, окупирана от Гърция. Дадохме му обща цифра. Отива отново в Белград и после в Женева. Поиска адреса на С. Ефтимов, за когото носеше писмо от Лондон. Предварително е чел и следил нашето движение, и има доста обширни познания по география, история на Б[алканския] полуостров. Познава отлично албанските работи и мисли, че през Албания пращаме чети, които толерира и Албания и Италия!

Туй, което остана заседнало у него в наша вреда е може би само нашия “лъжеавтономизъм”.

Лоенгрин.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 21–23. Копие. Машинопис.

---------------------

(1) Добрица Маткович, сърбин, щипски жупан.

(2) Уйлям Юарт Гладстон (1809-1898), английски политически и държавен деец, лидер на Либералната партия, министър-председател (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894). След Априлското въстание се обявява в защита на българския народ с речи и брошурите си "Българските ужаси и Източния въпрос" и "Уроци по клане".

 

№ 9

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА СРЕЩИТЕ И РАЗГОВОРИТЕ МУ В АНГЛИЯ

Б. М., Б. Д.

 

Препис. Приложенията са в оригиналния рапорт.

В АНГЛИЯ

Моментът за посещение и за срещане политически лица беше малко неблагоприятен. Вниманието на всички политици, депутати, общественици и журналисти беше погълнато от събитията в Китай, болшевишката пропаганда, а главно от закона за тредюнионите, който се разглеждаше в тоя момент в Камарата на общините. Вън от всички тия причини, всяка политическа мисия в Англия, особено на представители на революционна организация, се затруднява от известната резервираност на англичаните. В Англия, повече от всякъде, нужно е да бъдеш представен, препоръчан от лице познато на двете страни. В Англия, повече от всякъде трябва да се подготви от далеч едно посещение, особено когато то се прави на отговорно, официално лице. От Париж, редакторът на в. ”Таймс” (Парижко издание) г. Лемби (Lumbi) ми даде препоръчително писмо до сър Сърджент (Sir Sargent), шеф на Департамента за Европа в Министерството на външните работи - Форайн Офис, бивш секретар в Конференцията на посланиците. Лемби е говорил и по телефона с него от Париж за нашето посещение при него и му било отговорено, че ще бъдем приети. С пристигането ни в Лондон писахме писмо, с което искахме среща за двамата. След четири дни чакане отговориха ни с приложеното писмо, че Сърдженту било неудобно да ни приеме. Научихме после, че Сърджент е отнесъл нашето искане за свиждане до главния секретар на Външното министерство Тирел (Tirel), а последният до министера – Чемберлейн, който казал да не ни виждат, за да не се схване като насърчение на революционна организация и защото се страхували, че сме били следени в Лондон. Другаде, при други условия, например Женева, би била възможна среща. Писахме писма на неколцина англичани за среща. Фицморис (G. H. Fitzmaurice 25 g. C. M. g. 23 Trebovir Road)(1) ни отговори, че поради болест не може да ни види, за което съжаляваше в писмото. Поради тая причина той не можа да ни устрои срещи, както му е писал нашият приятел Листер с Георг Брианс (Georges Bryans) и с Гревс (…), политически редактор на “Таймс”. Все поради голяма ангажираност в Парламента и специално в Комисията за закона за традиюнионите не можа да ни приеме за дните, които определихме ние и известният наш приятел Томсон(2), В деня на нашето заминаване, след дълго очакване отговор, дадоха насреща по-малкият брат от Бъкстоновци – Чарлс Бъкстон (Charles Buxton)(3), депутат, член на Независимата работническа партия, социалист от десницата и Бен Рейли (Ben Riley), депутат от същата партия, който придружаваше Бъкстона в България. Извинихме се, че не можем да отидем, защото бяхме вече взели билети за път. Не можахме да видим, все поради отсъствие и директора на “Таймс” Уилямс (Williams). Търсил ни е след като сме заминали заедно с Гревс.

За да види тези, които ние, поради краткото ни престояване в Лондон не можахме да видим, решихме да отиде там Бадев. Тук ще спомена, че за да се завържат връзки в Лондон, което е безспорно необходимо, трябва да имаме или постоянен човек там, или лицето, което периодически ще отива, трябва да престоява там по-дълго време.

На втория ден от нашето пристигане бяхме приети от Сър Едуард Бойл(4) (E. Boyle, 63, Queen`s gate S. W. 7. London), председател на Балканския комитет, на който почетен такъв е Ноел Бъкстон(5). Изложихме му тезата - максималната ни програма за автономията на Македония, съобщихме му и условията, при които Организацията би се отказала от революционните средства за борба. Изслуша ни с голямо внимание и остана много доволен. Заяви ни, че нашето становище ще го окуражава да работи със същата енергия за Македония, с която е работил до сега. Съобщи ни, че той, Бъкстон и целият Балкански комитет си остават верни и днес на убеждението, че балканската криза няма да се разреши, докато не се разреши македонския въпрос. Никога няма да настане подобрение в сръбско-българските отношения, без да се разреши македонския въпрос. До тогава безполезно е да се приказва за приятелство и пр. Предложи ни да свика на заседание Балканския комитет, на което да се явим и изложим нашия въпрос. Комитетът е решил да се яви пред Българската и Сръбска легации в Лондон. Пред българите щял да говори Бойл, пред сърбите - Стид (Stead), бивш редактор на “Таимс”, а сега такъв на “Review of Reviews”. Щели да искат от сърбите отстъпки в Македония. Имали и идеята да сближаване сърбите и българите чрез търговска обмяна. Искайки това Балканският комитет е убеден, че няма да се постигнат никакви резултати по пътя на сближението ако не се даде културна автономия на Македония. Бойл е писал писмо на Маткович в Битоля, с което искал да престане да преследва той и всички други жупани народа в Македония заради това, че са българи, да им позволят да четат, на български в черквите. Последният му е отговорил (посочи ни писмото), че няма сръбско, българско четмо, а че в черквите се чете на славянски. Твърди, че Бойл бил заблуден от българите и го кани да отиде в Битоля, за да види колко добре живеят хората там и по цяла Македония. Бойл каза, че няма да отива. Безполезно е, твърди, “защото нищо не ще мога да видя, защото ще ме заградят с детективи и шпиони, както направиха при последното ми отиване там, вследствие на което не ми дадоха възможност да влезна в контакт с народа”.

Поради отсъствието на Ноел Бъкстон, бяхме приети от Корнуел Еванс (P. Cornwil Evans), секретар на Н. Бъкстон, бивш такъв на Балканския комитет (12, Rutland Gate S. W. 7. London). Той е член на Института по международните въпрос (Institut of international Affaires), познава добре нашия въпрос. Бил е с Бъкстона в България и е писал с него книгата: ”Потиснатите народи и Лигата на народите (Opressed People and the U. of Nations.)”. Изповяда ни, че много от статиите, подписани от Бъкстона са писани от него. По убеждение е доста ляв социалист. Не вярва в Обществото на народите. Симпатизира на нашето дело и работи където му се удаде случай. В Берлин, на Международния конгрес за помирението е бил в Комисията по балканските работи. Констатирал е, че делегатите на всички почти страни симпатизирали на македонската кауза. В конгреса всички отбелязали неотстъпчивостта на сърбите. Той е предложил резолюция за Македония, която е била приета и копие от която ни даде. Даде ни обещание да пише той и да накара и Бъкстона да стори това. На въпроса ни дали Англия би повдигнала въпроса за малцинствата в Женева, отговори ни, че не вярва. Той присъствувал в заседанието на Института по международните въпроси, където един англичанин, акредитиран в Обществото на народите е докладвал между другото и за положението в Македония. Казал е че в гръцка Македония няма вече никакви българи и поради това не може да става дума за никакви малцинства там. Лошият режим в Македония е въпрос на администрация, на подобрена такава, която, надява се ще стане добра. В това заседание само той ни е защитил, като е казал, че македонският въпрос не е такъв на лоша или добра администрация, а въпрос за свободата - независимостта или автономията на Македония. Пита ни какво значи затишието в Македония - значи ли, че ВМРО мълчаливо се е отказала и отчаяла от досегашните средства за борба, или положението е действително променено в смисъл на подобрение и няма следователно причини за остра борба. Припомни ни писаното от в. “Дейли Телеграф” - 29 април, който обяснява мирът в Македония със задоволството, което цари там, въпреки, че не са приложени клаузите за малцинствата.

Фернер Брокуей (Fenner Brocway 14 Great Geoges Strect L. S. W.) политически секретар на Независимата работническа партия, редактиран по-рано от Брайлсфорд (Breilsford)(6). Той е важна личност – представлява партията (Ind. Habour Party) във Втория интернационал. След като му изложихме нашата борба, нашите искания, припомних му резолюцията-декларация на Лейбр парти по повод мирните договори, в която резолюция се иска за Македония, признавайки предимно българския й характер, плебисцит под ръководството на една неутрална страна и автономия под протектората на Обществото на народите. Пита всичките ли народности, населяващи страната са за автономията. Интересуваше се специално за отношенията ни с Москва и най-вече сме ли в някаква зависимост от българските правителства и българската политика. Разпитва за това дали Македония представлява стопанско цяло - може ли да живее сама за себе си. Посъветва ни да разглеждаме македонският въпрос не само като национален и политически, но да го представим на света, да го разглеждаме и като стопански т.е. да посочим и докажем, че раздялата на Македония е убила, раздробила стопански едно цяло. Заяви, че партията му когато ще дойде на власт ще иска това, което стои в мемоара-резолюция. Те също така неотклонно стоят за ревизия на договорите. И в Интернационала, и в Парламента ще искат изпълнение и договорите за малцинствата.

Много важно е за нашето движение да имаме симпатиите на Лейбър парти в Англия, защото тя представлява грамадна политическа сила, която расте за сметка на Либералната буржоазна партия на Асквита(7) и Л. Джорджа. Тя през 1912 г. получи в изборите 4 102 000 гласа - 29 % от всичките гласували и 138 депутати. Тя е чисто работническа партия, в която политическите инспирации, тежнения се увеличават всеки ден. Политическата сила черпи от трейдюнионите, които й дават 8 328 000 членове. Тази партия се отличава значително от социалистическите партии в континента. Тя има много нещо от идеализма на 1848 година. Няма в нея изострено чувство за остра борба на класите - има много малка марксическа традиция. Тя като чели е повече партия на индивидууми, отколкото на класа. Лейбър парти е федерация на: 1) трейдюнионисти, които пращат политическа делегация, 2) независима работническа партия, която се състои от работници, но и от много интелигенция. Тя има за шеф Макдоналд(8), в нея са братя Бъкстоновци, Шмит и др. 3) групата пропагандисти, агитатори. Политическото бъдеще на партията е пълно с надежди - за втори път да управлява Великобритания заедно с либералите.

 

АНГЛИЯ И ИТАЛИЯ.

Мъчно е да се разбере дали Англия е с Италия. Това, което се знае е, че тя сключи военна спогодба с Италия, която предвиждаше военно сътрудничество при евентуалната на времето война между Англия и Турция за Мосул. Понеже не се дойде до война, спогодбата падна, тъй като тя визираше само тоя случай. Англичаните са признателни на италианците и за помощта, която дадоха в Китай, където Италия няма големи интереси да защитава. Българският представител в Лондон ни потвърди, че Чемберлейн бил очарован от Мусолини, но напоследък се е дръпнал малко след изоструването на итало-сръбските отношения, като е дал настойчиви съвети в Рим за отстъпчивост. Англичаните не желаят сега никаква война и всичките партии са миролюбиви, те имат една голяма рана - болшевиките, които им причиняват големи неприятности вътре и вън, в Китай. Поради тия причини англичаните няма да следват докрай, до война италианците в тоя момент. Има сближение между Италия и Англия, по твърдението и на г. Хаджимишев(9), но все пак основата на английската политика, според Мишева, е сътрудничеството с Франция. В Балтазарово, един от големите ръководители на външната политика и добър познавач на Англия ни каза, че Англия действително ненавижда идеята за война, не я желае. За да се избегне, тя ще съдействува, ще работи със съвет, но веднъж избухнал въоръжения конфликт, тя ще се държи настрана - няма да участвува във войната. На връщане в Балтазарово същото лице, след три месеца от първия разговор, ми каза, че Англия е благосклонна към Италия що се отнася до Балканите. Заяви ми, че неговата страна върши политиката си със съседите напълно в съгласие и диктовка на Англия.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 25–27. Копие. Машинопис.

---------------

(1) Лорд Хенри Уилям Едуард Фицморис, шести маркиз на Уандсдаун, британски политик, член на Парламента, участник в Посланическата конференция.

(2) Ген. С. В. Томпсън, английски генерал, публицист, сътрудничи на в. “Обзървър”, познавач на македонския въпрос, срещал се и интервюирал Т. Александров.

(3) Чарлс Бъкстон, английски публицист, член на Балканския комитет в Лондон, президент на клонът на Работническата образователна асоциация в Южен Лондон, ковчежник на Независимата Лейбъристка партия и парламентарен съветник към Лейбъристката партия, редактор на “Олбъни Ревю”.

(4) Лорд Едуард Бойл, британски общественик, дългогодишен председател на Балканския комитет в Лондон, мирови съдия, върховен шериф на Съсек, почетен ковчежник на Фонда за подпомагане на Сърбия (1914), британски пълномощник за Сърбия (1915), отговаря за сръбските колонии на Корсика (1916) и др.

(5) Ноел Едуард Бъкстон (1869–1848), депутат от Либералната (1905–1906, 1910–1918) и от Лейбъристката (1922–1930) пария, председател и президент на Изпълнителния комитет на Балканския комитет (1903–1946). Посещава многократно България и Македония и защитава чрез Балканския комитет и в Английския парламент българските жертви през Илинденско–Преображенското въстание. През есента на 1914 г. заедно с брат си Чарлс Бъкстон е на обиколка из Балканските страни, за проучи политическите настроения. Вж. Ноел и Чарлс Бъкстон, Мисия на Балканите, С., 1987.

(6) Хенри Ноел Брайлсфорд, британски общественик и журналист, сътрудничи на “Манчестър гардиан”, “Трибюн” и “Нейшън”, през 1903 г. участва в благотворителна мисия в Македония, деец на Независимата Лейбъристка партия (след 1907 г.), член на Международната Карнегиева анкета (1913 г.), редактор на “Ню лийдър”.

(7) Лорд Хърбърт Хенри Асквит, британски политик, водач на Либералната партия, депутат в Парламента, министър на вътрешните работи, на финансите, министър-председател (1908–1916).

(8) Джеймс Рамзи Макдоналд, британски политик, председател на Независимата лейбъристка партия, министър-председател (1924, 1929–1935).

(9) Панчо Хаджимишев, дипломат, управляващ легацията в Париж (1908–1910), пълномощен министър в Атина (1910–1913), в Лондон (1914, 1924–1935), в Хага през време на Първата световна война, в Рим (1920–1921).

№ 10

ПИСМО-РАПОРТ ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО ЦК НА ВМРО ЗА СРЕЩИТЕ И РАЗГОВОРИТЕ СИ С ХЪРВАТСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ГУСТАВ ПЕРЦЕЧ И ПОСТИГНАТИТЕ ДОГОВОРКИ

Б. М., Б. Д.

 

С ХЪРВАТИТЕ.

Извиках във Виена, според както бяхме уговорили тук, Перчец(1), който трябваше да ми съобщи: 1) окончателните си проучвания за уреждане канали за Хърватско, 2) числото на македонските политически затворници в Лепе-Глава, условията в които са поставени да живеят тия затворници както и възможностите за изпращане помощи и 3) последното им становище (на хърватите) за активна нелегална работа в Хърватско. Отзова се веднага на поканата. Изказа благодарност за приема, който му се направи. Разправил на своите близки политически приятели видяното и чутото. Той и приятелите му са били възхитени от нашата борба която я имали за идеален образец защото тя, според тях, е израз на високо родолюбие и рядка готовност за саможертва.

По начало, както това се каза от Перчец тук, те приемат и са решителни привърженици за нелегална борба. Партията им обаче не може открито да се обяви за такава тактика защото веднага ще бъде поставена вън от законите и водителите им ще бъдат смачкани от сърбите с познатата нам бруталност. Нелегалната борба ще я водят вън от партията-специален, таен кружок, който ще получава директиви и задачи от едно или две лица на партийния щаб и то не направо, а чрез едно лице, което ще живее в чужбина и ще дава нарежданията на терористите. С това специално лице връзката ще бъде Перчец. Терористическите им акции щели да бъдат главно насочени срещу изменници на хърватското дело, побойници, органи на публичната власт, които вършат побоища и грабежи в селата. Лицата – онова, което ще живее в чужбина, както и терористическата група - ще бъдат плащани и ще са ангажирани за по-дълго време. Заявиха ми, че партията им макар и мъчно, все намира средства за легалната борба, но за нелегалната такава те не могат да намерят пари и искат да бъдат подкрепени от нас за няколко години. По въпроса за средствата обясних им, че не мога да им дам окончателен отговор и че такъв ще получат след моето идване тук. Казах им, че нашата мисъл относително терора е че трябва да се вършат такива акции, които имат явен политически характер и чрез които да проличи ясно, че Хърватско не приема сръбското владичество и чрез които ще се усети в Европа, че държавната криза в СХС не е разрешена и че там не съществува обществена сигурност. Терористическите акции трябва да целят крупни представители на сръбското насилие и сръбски шовинизъм. Революционните, терористически акции в Хърватско трябва да потвърдят, че съществуващата “законност” в СХС е пречка, за да се разгъне легална борба и да оправдае пред света методите, с които си служи Македония, поставена в изключителен режим. Посочих им примери: покушение върху голям представител на сръбската власт, атентат на събрания, като това на сръбските запасни офицери, които правиха своя конгрес в Загреб, атентати по железниците и пр. Повторих им, че за такива именно терористически акции говорихме с тях миналата година, бяхме готови да ги подкрепиме и такива очаквахме да извършат защото те ни обещаха. Съгласиха се с мене, но веднага се извиниха с това, че ние не им дадохме обещаната им помощ. Са ли способни и решени да действуват? Мъчно мога да бъда категоричен. Имам само тяхната решителна дума, че ще организират такава борба и още факта, че Перчец и някои други негови приятели са ни помагали в доста опасни предприятия - пренасяне на нелегални наши хора през границата, приема и препращане запретена наша литература и пр. Партията им е сигурно без средства и сигурно чрез ангажиментите, които поемат спрямо нас и с услугите, които искат да ни направят, целят да се сдобият с малко материални средства, които ще улеснят борбата им на легална почва. За нас въпросът се слага - как и до колко можем да ги използуваме за нашата борба.

Канали могат да уредят с абсолютна сигурност. Техният съмишленик в Грац Дуич имал един канал окончателно уреден с австрийските железничари, които отиват с бързите влакове на югославянска територия през Шпилфелд до Марибор. С тези железничари, които […] месечно. Аз му казах, че ние сме по начало против такава менза, защото македонските студенти не бива да се събират всички заедно -  иначе върху им веднага ще падне подозрението на полицията.

* * *

Перчец ми каза, че те се наемат да печатат в Хърватско наши нелегални позиви, хвърчащи листове, малки брошурки на български език ако им пращаме ръкописа само. По такъв начин бихме спестявали трудностите по пренасянето на такъв род книжнина.

* * *

Перчец е пратил хора и отишъл е сам по наша поръчка в Лепо-Глава, за да научи колко са и как живеят македонските политически затворници. Научил е, че бившият директор на затвора Шабан бил уволнен за хуманното му държане спрямо затворниците. Сегашният директор бил хърватин и не много лош човек. В качеството си на журналист Перчец поискал и директорът му е обещал да му даде пълен и подробен списък на всички затворници, от който ще отдели и ще ни прати имената, месторождението и пр. на македонските затворници, които били над сто души. Те са почти всички и само те в окови, които ги много измъчвали. Лекарят бил добър човек и много често под предлог на болест е заповядвал да им се свалят оковите. Перчец разговарял с някои наши затворници. Режимът е лош. Всички са задължени да работят и от надниците им одържали един процент за образуването на задължителен фонд от 100-200 динари, каквато сума трябвало да има всеки осъден, от която са се заплащали евентуално причинени повреди и пр. Пари може да им се изпратят под много благовидни и прикрити начини, Ципушев(2) се намирал в затвора на Стремска Митровица, окован във вериги. Никой затворник там не можел да излиза навън и бягството е било твърде мъчно докато е в тоя затвор.

* * *

Перчец е заел на Бояд. 5000 динари за разходи по прехвърляното на наш човек през границата и за други нужди тъй като получавали много нередовно пари от Бойко(3). Сумата не му е повърната. За идването му до Виена не съм му дал никакви суми.

* * *

Помоли ме да го снабдя с два български паспорта за две техни лица, които искат да пратят като агитатори в Америка между хърватската емиграция. Тези лица не могли да получат югославянски паспорти. За американски визи щели да се погрижат те в чужбина. В замяна ми обеща два югославянски паспорти. Един паспорт му дадох.

* * *

Искат да пратят при нас техен човек за взривно дело – 1–2 месеца.

По отношение хърватите трябва веднага да им дадем отговор на следните въпроси:

1. Да се заемем ли с организирането на канали и колко,

2. Колко лица ще пращаме и по колко месечно за тия канали,

3. Кои лица ще определим за връзка с тях,

4. Ще ги подпомогнем ли и в каква форма и размер в нелегалн[ата] борба,

5. Ще поддържаме ли македонска менза,

6. Ще печатаме ли позиви и пр. при тях,

7. Да се върнат сумите, получени от Боядж.,

8. Ще пратим ли чрез тях помощи на затворниците,

9. Ще приемем ли лице при нас за специализация по взр[ивно] дело.

Всичките тия въпроси трябва да се решат в най-скоро време защото им е обещан бърз и категоричен отговор.

ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 33, л. 28–29. Копие. Машинопис.

------------------

(1) Густав Перчец, хърватски политически деец, офицер от австро–унгарската армия, градски застъпник на град Загреб, секретар на Хърватската партия на правото, публицист и журналист.

(2) Константин Ципушев, от Радовиш, учител, деец на ВМОРО, председател на Кочанския околийски революционен комитет, завършва химия в Женева, Швейцария, прекарва 19 години в сръбските затвори.

(3) Бойко, псевдоним на Н. Велев.