ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ПЪРВИТЕ УСТАВИ И ПРАВИЛНИЦИ И ЗА ИМЕТО НА ВМОРО ПРЕДИ ИЛИНДЕНСКО–ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 Г.

В настоящата статия въз основата на автентичните документални извори и спомените на участници в македоно – одринското революционно движение, съхранявани главно в Централния държавен архив (ЦДА) се прави опит да се обобщят известните и новооткритите сведения за програмните документи (устави и правилници) на ВМОРО и да се датират и уточнят имената на организацията до края на 1902 г. От сведенията почерпени от спомените на създателите на организацията и др. документи се установява, че най-ранното име на организацията е Македонска революционна организация, начело с Македонски Централен Революционен Комитет. При анализа са използвани най-ранните открити документи на революционната организация на поробените българи от Македония и Одринско.

Това са уставите и правилниците на Българските македоно–одрински революционни комитети, изработени след Солунския общ конгрес на организацията през 1896 г. и уставите и правилниците на Тайна македоно–одринска революционна организация, както започва да се нарича организацията през 1902 г., както и от други документи от този период. Независимо как се е наричала организацията през различните периоди от създаването й до края на 1902 г. тя запазва характера си като организация на поробените българи от Македония и Одринско.

* * *

Въпросът за името на революционната организация на българите в Македония и Одринско и за първите й устави и правилници в българската историография отдавна е решен, а текстовете им са вече публикувани.(1) Направените открития в Централния държавен архив (ЦДА) през последните десетилетия въпреки, че няма да променят съществено направените вече констатации и изводи все пак ще добавят някои нови щрихи към вече известното или предполагаемото. Наличието на тези документи беше обявено още в края на 60-те години на отминалия век от покойния вече Дино Кьосев. На него дължим както откриването им и предаването им в тогавашния Централен партиен архив на БКП, така и последвалия неуспешен тогава опит да отпечати непубликуваните документи от архива на Гоце Делчев. Впоследствие тези документи съхранявани до тогава заедно с личния архивен фонд на Гоце Делчев в ЦПА по необясними причини са извадени от там и за близо три десетилетия беше неизвестно къде се съхраняват. Екземпляри от тях бяха открити в някои от окръжните архиви (Смолян и Благоевград) и в музея в Благоевград, които бяха публикувани и коментирани от покойния вече Константин Пандев. При работата ни по подготовката за печат на документалния сборник "Из архива на Гоце Делчев” попаднахме на обявените от Д. Кьосев документи, но вече преместени в друг архивен фонд пак в ЦПА, впоследствие предаден както и личния архив на Г. Делчев в ЦДА. При тези им размествания се е прекъснала връзката между отделните документи и е нарушен принципа за неделимост на архивните фондове. Това, както и липсата на допълнителна информация за историята на архивния фонд на Г. Делчев се оказва сериозна пречка при проучването на създаването и движението на тези толкова значими за историята на националноосвободилните борби на поробените българи от Македония и Одринско извори.

В съобщението ще използвам единствено автентичните документални извори и спомените на участници в македоно – одринското революционно движение. Документите ще посочвам с техните сигнатури, под които се съхраняват в ЦДА или по направените им вече публикации, а спомените само по техните публикации, за да дам възможност на всеки, който проявява допълнителен интерес да направи своите самостоятелни проучвания. Периодът, на който искам да се спра е в рамките на времето от края на 1893 г. до края на 1902 г., условно може да се раздели на три важни етапа. Първият е от създаването на революционната организация на 23 октомври 1893 г. в Солун до лятото на 1894 г., когато е проведена Ресенската среща; вторият е пролетта (Великденската ваканция) на 1896 г., когато се провежда Учредителният конгрес на Българските македоно–одрински революционни комитети (БМОРК) в Солун и последвалите го месеци, през които са отпечатани уставът и правилникът им и третият е времето от пролетта на 1902 г. до началото на септември 1902 г., когато е проведен извънреден конгрес на БМОРК и последвалите го месеци до края на годината. През тая година са отпечатани промененият вече устав и правилници на Тайната македоно–одринска революционна организация (ТМОРО).

Революционната организация е създадена на 23 октомври 1893 г. в Солун. Нейни учредители са Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Иван Хаджиниколов от гр. Кукуш, д-р Христо Татарчев от гр. Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско, които са ни оставили своите спомени, с изключение на последния.

Най-рано разказани са спомените на Дамян Груев – 18 и 19 януари 1905 г. От тях са запазени два варианта и двата публикувани от проф. Любомир Милетич, който интервюира Д. Груев. Първата публикация, по-кратката е от 11 и 18 март 1907 г.(2), а втората – пълната е от 1927 г.(3) Това са най-раенните автентични спомени за началото на революционната организация, а останалите основатели разказват своите спомени, след като вече е излязла значителна по обем литература, а в периодиката на македоно – одринското движение този въпрос непрекъснато се коментира, което не може да не им е повлияло при разказването или записването на спомените им. Това означава, че при прочита на спомените винаги трябва да имаме и подкрепата на оригиналната документация на организацията, макар, че за ранния период тя е оскъдна. Д-р Христо Татарчев разказва първите си спомени на 25 и 26 януари 1917 г. пред проф. Л. Милетич(4), като по-късно неколкократно се връща, продължава и допълва разказа си.(5) Петър Попарсов записва своя кратък спомен през 1919 г.(6) Андон Димитров пише спомените си продължително време и ги завършва скоро след убийството на ген. Александър Протогеров през 1928 г.(7) Последен записва своите спомени Иван Хаджиниколов - през 1931–1932.(8)

Първият устав и правилник на революционната организация засега не са открити. За тях съдим само по спомените на основателите, които разказват за началото на организацията и за самия акт на основаването й.

В своите спомени през 1905 г. Д. Груев не се спира на името на новооснованата организация. Той разказва: “Подновихме с тях старата идея [т.е. тази от София и от Битоля]. Помежду си се сгрупирахме, задружно изработихме правилник – устав. В основата му легнаха същите начала: искане да се приложи Берлинският договор. Така беше изработен тоя устав по образец на устава на революционната организация в България преди Освобождението. Девизът беше: прокарване решенията на Берлинския договор. Основахме тайна организация с Централен комитет, с клонове, с членски вносове. Предвиждаше се клетва и пр. В правилника нищо не се предвиждаше за сръбската пропаганда, но се имаше предвид да се предварят нейните следствия, като се свести народът. Това беше през 1893–1894 учебна година.”(9)

През 1917 г. д-р Хр. Татарчев в спомените си се спира както на първото име на организацията, така също и на целите й, принципите и на които е изградена: “В началото на 1894 г., през празниците, пак казаните шестима души се събрахме преди Богоявление в стаята на Антон Димитров (срещу къщата сега на братя Дамянови, бившия български пансион), за да турим вече началото на една революционна организация. Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището “прямо присъединение на Македония с България”, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ум, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи. Одринско, доколкото си припомням, първоначално не влизаше в нашата програма и мисля, че по-сетне се замисли да се включи и тая област към автономна Македония. Като се установихме върху целта на нашата организация, в същата среща се заловихме да изработим устава на организацията. Имахме на ръка един том на “Записките” на Захария Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет. Натоварихме Попарсова въз основа на тоя устав да изработи проект за нашия устав. В същото заседание надълго се разисква какво да бъде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпрос ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричат: Македонска революционна организация, комитетът – Централен македонски революционен комитет, а съкратен ЦМРК. В други срещи уставът окончателно се прие все в същия състав на шестимата. Тогава вече се конституира съгласно с приетия устав първия Централен комитет, като избраха мене за председател, а Дамяна Груева – за секретар и касиер. След това вече се почна практическото организуване на революцията, което тръгна много бърже.”(10) В другите си спомени д-р Татарчев не дава нещо по-различно от казаното до тук. Заслужава да се цитира допълнението, което той прави през 1934–1936 г.: “Възприет един път автономният принцип, налагаше ни се да бъдем последователни и в по-нататъшните ни решения и да избягваме всичко онова, което би възбудило съмнение на тесногръд национализъм [в] инородните народи. По тая причина изоставихме думата “българска” от Революционната организация; така също и оная от Централния комитет. […] Три съществени положения легнаха в устава на Революционната организация: цел, състав и средства. Като цел, както е казано по-горе, се възприе автономията на Македония, а като състав на организацията допусна се, щото всякой българин, от който и да е край, може да бъде член на организацията, след като се покръсти по установената формула – клетва пред евангелие и кама като символ на отговорност пред бога и отечеството, и то по убеждение, но не и по изнасилване личната воля. Това решение – да се допускат за членове на организацията само българи, ни се диктуваше от същността и характера на съзаклятието, поради което на първо време трябваше да се вербуват членове от ония среди, които бяха най-угнетени, интелектуално и морално издигнати, твърди и издръжливи по характер. В това отношение българският народ бе най-подходящ и надежден елемент и при това представляваше мнозинството в страната; така че Революционната организация можа да се опре върху него без големи рискове. Сетне самите основатели на конспирацията изхождаха от средата на българския народ, тъй че тоя афинитет помежду им бе много естествен.”(11) През 1941 г. д-р Татарчев връщайки се отново към спомените си, макар и с някои неточности в годините допълва: “Две години преди въстанието 1895 година, в края на 1892 г. и в началото на 1893 г., образуваха се в Солун на чисто местни начала Македонска революционна организация – конспирация “Съзаклятие”. Целта на конспирацията беше извоюване автономията на Македония и като главно средство за това биде предвидено въстанието. Конспирацията се управляваше от Централен комитет, в който влизаха основателите й: […]. Въстанието, 1895 г., завари Конспирацията в приготовлителния й период и веднага, като се научи Централният комитет за него, изпрати Д. Груева в София да влезе в допир с комитета “Китанчев” и да се уведоми за целите му. При тоя случай, за пръв път, биде съобщено на Комитета за съществуването на Конспирацията. В същото време бе изпратен от комитета Н. Наумов в Солун, за да склони Конспирацията да земе участие във въстанието. Тази мисъл, по всяка вероятност, беше внушена на комитета от Н. Наумов понеже той, когато беше училищен инспектор на българските училища в Битолско, биде поканен да се запише в редовете на съзаклятието и отказа. Централният комитет отхвърли предложението обаче обеща да снабди четниците с храна и да улесни тяхното преминаване в България. Централният комитет, като влезе в допир с Върховния комитет забеляза едно двоемислие – тавтология между двата комитета и замени Македонска революционна организация, с Вътрешна организация, а оная организация в България в различия с Външна организация.”(12)

През 1919 г. П. Попарсов в своя кратък спомен разказва за причините за създаването, за целите и принципите на революционната организация: “От чисто български македонският въпрос се обърна на междубалкански: върху Македония засилиха своите претенции не само сърби, които нямат никакъв сънародник там, но и гърци и румъни. […] Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонците българи и жестоко нараняваше националното им чувство, явно покровителстувана от представителите на руския цар и активно подпомагана от правителството на турския султан, което изкуствено създаваше афери и тикаше българите по затвори и заточения, отнемаше им черкви и училища, създаде в душата на милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна предвид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските й нокти. Лозунгът беше: далеч от България! Не за това, че тя бе виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тия ясни и точно определени основи се образува първият таен Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна м[акедонска] р[еволюционна] организация. Тоя комитет се образува в Солун при края на 1893 год., когато в България властваше Стамболов, известен не само със своята приятелска политика спрямо Австрия и Турция, но и с гоненията против македонците зарад русофилството им: той не можа да търпи даже и македонската спестовна каса, основана от д-р Н. Янчев – съмняваше се да не би и в нея да се крие някой руски дявол. Първата мисъл за революционен отпор се хвърли в София чрез вестника на К. Шахов – “Глас Македонски”. Около нея се води и една доста оживена полемика – имаше и противници. Тая мисъл беше за Младата македонска дружина, за да прикрие истинските си намерения, а те бяха: вербуване съмишленици, които да заминат в Македония и там, на мястото, както някога Левски и другарите му, да подготвят почва за революционно движение съобразно с местните условия. Една комисия от по-тесен кръг приготви устав и правилник за организиране, ала от тях не остана никакъв веществен спомен: изгоряха заедно с печатницата в Румъния, дето специален човек ги занесе. Първите стъпки на Солунския комитет бяха извънредно трудни и крайно предпазливи: самото му название показва това – ще се иска нещо, за което са се съгласили великите сили, съгласила се е и Турция, но не го е дала, защото не било поискано.”(13)

Андон Димитров само мимоходом споменава в своите мемоари за основаването на организацията: “Същата 1893 г. през октомври турихме основите на ВМР Организация с девиз “Автономна Македония” и “Македония за македонците”.(14)

Ив. Хаджиниколов последен записва своите спомени. Докато е жив той печата под псевдоним само един спомен. В него Хаджиниколов разказва: “Непосредствен повод за създаването на революционната организация даде откриването на сръбско училище в Солун. Това училище имаше за преподаватели българи ренегати, като Иван Велич от Дебър, Н. Попович от Битоля и други – всички бивши питомци на Солунската мъжка гимназия, свършили в Белградската висша школа. Това училище имаше за цел да подлъгва бедни, недоволни или изпъждани за лошо поведение ученици от българските училища в Солун. Макар че нямаше нито един сърбин в Солун, все пак безпокойствието беше голямо от настаняването на тези сръбски агенти в най-южния край на Македония. Съглеждайки голямата опасност, която застрашаваше българщината в Македония, от засилващата се сръбска пропаганда, която отдавна вече бе минала границата на Шар планина, група интелигентни и родолюбиви младежи се събраха да обсъдят средствата за борба срещу това зло. На 23 октомври 1893 г. те решиха да турят основите на една конспиративна организация, която да гледа и организира българите в Македония за успешна борба срещу сръбската и гръцка пропаганда и крайната цел на която беше създаването на автономна Македония. Идеята за тази организация беше на Иван Хаджиниколов, родом от Кукуш. Възприета от Антон Димитров от с. Айватово (Солунско) и Дамян Груев от с. Смилево (Битолско), тя биде внушена на д-р Христо Татарчев от Ресен, който като единствен българин лекар се ползваше със симпатиите на всички българи не само от гр. Солун, но и в цяла Македония. Идеята допадна на схващанията на Петър Попарсов от с. Богомила (Велешко) и на Христо Батанджиев от Гумендже. Първата среща стана в квартирата на Хр. Батанджиев, бивша квартира на Ив. Хаджиниколов, до “Челебибакал”; а втората и окончателна – в квартирата на Антон Димитров, срещу къщата сега на братя Дамян–Петрови, бившия български пансион, известен под името “Спандони”. Организацията бе основана под името Македонска революционна организация. За председател бе избран единодушно уважаваният от всички ни д-р Хр. Татарчев; за подпредседател – Ив. Хаджиниколов, за секретар – Дамян Груев, за касиер – Антон Димитров, а останалите двама: Петър Попарсов и Хр. Батанджиев – за съветници. Всеки от нас се задължи да действа там, където вижда, че може да има най-голям шанс да пропагандира идеята. Организацията бе възприела следните два принципа: тайнствеността и авторитетността. Възложено бе на Петър Попарсов да изработи устава. Смяташе се, че в една автономна Македония под гаранцията на великите сили българският елемент, който съставляваше в страната голямо мнозинство, ще може най-лесно да развива своите борби във всяко отношение.”(15) Ще цитирам откъс и от открития напоследък оригинал на други спомени на Ив. Хаджиниколов в Татарчевата къща в Ресен, тъй като при предишното им публикуване от Хр. Шалдев има някои пропуски: “На уреченото време, почти едновременно, се събрахме. Аз обясних защо сме се събрали, а именно, да обсъдим въпроса време ли е да основем революционна организация за освобождение на Македония и помолих всеки да се изкаже. Всички говориха, а най-много говори д-р Хр. Татарчев, и всички дойдоха до заключение, че е време вече да се основе револ[юционна] организация. И понеже всички дойдоха до това заключение, което аз търсех, не стана нужда и аз да говоря. Само за да засиля още повече това решение, казах: “Добре, г-да, вие сте за основаване на революционна организация. Ами знаете ли какви могат да бъдат за нас последствията от това? Или увисване на въжето, или оставяне на кости в затвора. Готови ли сте на всичко това? Аз за себе си заявявам ви, ще отида до край.” Всички отговориха: и ние ще отидем до край. Аз: Значи ние тази вечер основаваме революционната организация. Всички казаха: Да. Аз: Тогава нека ни е честито. И с това се свършиха формалностите по основаването на революционната организация. Подир това пристъпихме към определяне на лозунгът. Всички говориха, а най-много говори пак д-р Хр. Татарчев и всички дойдоха до заключения и основи на организацията, каквито аз преди една година и нещо предложих пред К. Шахов и Г. Делчев, т. е. автономия на Македония, независима революционна организация и пр. И затова аз пак не говорих по тази точка. Като свършихме и с този въпрос, дигнахме заседанието и всички сериозни и с пълно съзнание за тежката работа, която ни очаква, си отидохме.”(16) Тъй като запазеният оригинал, копие от който ми беше осигурено от покойния вече Панде Евтимов, свършва тук, то продължението ще го цитирам от публикацията на Хр. Шалдев, който е разполагал с целия оригинал: “Накрай дойдохме до следното разбиране: 1. Организацията трябва да е тайна и революционна. 2. Нейната територия съставлява само Македония в нейните географски и етнографски граници, заради това ще се нарича и вътрешна. 3. В нея ще членуват родени и живущи в Македония лица, без разлика на вяра и народност. 4. Политическото верую на организираните македонци е автономия на Македония и 5. Да се пази самостойността на организацията, за да не падне под влиянието на политиката на правителствата на съседните свободни държави.”(17)

От цитираните до тук спомени на основателите може да се направи заключението, че първоначалното име на организацията е било Македонска революционна организация (МРО), целта й е била извоюване на автономия за Македония, членове на организацията е можело да бъдат само българи, а главните причини които са довели до организирането са турското робство и ширещите се чуждестранни пропаганди – сръбска и гръцка. Централният комитет на новооснованата организация се наричал Централен македонски революционен комитет (ЦМРК).

Доколко това се потвърждава от запазената и известна досега документация? Най-ранният запазен документ е едно писмо от Македонската революционна организация до Върховния македонски комитет (ВМК) от 20 януари 1896 г., носещо № 115. Писмото е написано върху бланка с инициали “Ц. М. Р. К.” и е подпечатано с организационния печат, който има следния текст: “Македонски централен революционен комитет”.(18) Отговорът на ВМК на това писмо от София под № 60 от 22 март 1896 г. е адресиран “До Господина Председателя на Централния Революционен Македонски Комитет”.(19) В ЦДА се съхранява един от най-ранните документи, адресирани до ЦМРК. Това е секретно писмо на ВМК под № 8 от София от 28 декември 1895 г., написано от секретаря на комитета Тома Карайовов, адресирано “До Председателя на Централния Македонски Революционен Комитет в Солун. Копие до председателя в Цариград.”(20) В друго писмо на ВМК под № 58 от София от 20 март 1896 г., написано отново от секретаря Т. Карайовов също адресирано “До Господина Председателя на Централния Революционен Македонски Комитет в Солун” в текста му се използва съкращението на името на организацията “Ц. Р. М. К.”(21) За революционната организация в Македония се говори и по време на заседанията на ІІ Извънреден македонски конгрес в София. На 4 декември 1895 г. по предложението на депутата А. Башев “да се допуснат ли Революционните комитети в Македония да се представят в конгреса” се взима решение “щото Македонските революционни комитети да не се представляват в конгреса, като се дава право на комитета само той да ръководи Вътрешната революционна организация в Македония”.(22) На заседанието си от 10 февруари 1896 г. ВМК като първа точка има обсъждането на “писмо на Солунския комитет”, по което се взема решение какво да се отговори на неговия пратеник.(23) На заседанието на 7 март 1896 г. присъства като пратеник на революционната организация Дамян Груев, който участва в обсъждането на въпроса за отношенията на ВМК с “ЦРМК в Солун”, като са взети и съответните решения.(24)

Въз основа на спомените на учредителите на революционната организация и на запазените оригинални документи може да се заключи, че името на организацията до Великденската ваканция на 1896 г. е Македонска революционна организация (МРО) с Македонски Централен Революционен Комитет (МЦРК или ЦРМК). От спомените и документите се вижда, че това име не променя характера на организацията като българска.

На проведеният през Великденската ваканция на 1896 г. Първи общ конгрес на Македонската революционна организация в Солун се вземат нови важни решения. Поради това и понеже на него участват и редица други делегати, освен създателите й той е наречен и учредителен. На него присъстват всички по-видни дейци от вътрешността. Организацията възприема името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), като Одринско за пръв път е включено в революционната територия. Създадено е и Задграничното представителство (ЗП) на БМОРК в София, а за първи представители са избрани Гоце Делчев и Гьорче Петров. Те осъществяват връзката между ЦК на БМОРК и ВМК, като същевременно по право са и членове и на двата ръководни органа на революционната и на легалната организации. На конгреса е изтъкнато, а това е възприето и от Вътрешната организация, че е валиден формулираният вече принцип за автономия на Македония и Одринско. В приетите нови програмни документи – устав и правилник - се определя, че "член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното Освободително дело".(25) Целта на БМОРК е посочена в член 1 на устава. Тя е “придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско.” За нейното постигане се определя, че комитетите “са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. Области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печат или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание”.(26)

Уставът и правилникът на БМОРК са съставени от Гьорче Петров и Гоце Делчев въз основа на взетите решения на конгреса, а са отпечатани след тяхното пристигане в София като задгранични представители. Тъй като не разполагам с корицата на устава, а само с корицата на правилника ще посоча особеностите й, които досега са избягнали от погледа на изследователите, което ще ни даде този път точната година на написването на устава и правилника, за които досега само са правени предположения, наистина доближаващи се до точната година. На корицата на правилника в средата има изобразена седнала жена, която в дясната си ръка държи знаме, върху което пише “Свобода или смърт”. Тази й ръка е облегната върху постамент, на когото е изобразен изправен разярен лъв с корона. Впоследствие някой е задраскал короната с химически молив, но тя прозира под задрасканото. С лявата си ръка жената държи боен щит, който е опрян на лявото й коляно. Върху него, отлявата страна пише “Македония”, а на срещуположната дясна страна с много ситен шрифт пише “1896”, което потвърждава вече окончателно, че годината, в която са изработени уставът и правилникът на БМОРК е 1896 г. Пред краката на жената лежи счупеното турско знаме с полумесеца и разкъсани халки от желязна верига.

За написването на устава и правилника на БМОРК разказва Гьорче Петров в спомените си пред проф. Л. Милетич: “Там се изтъкна нуждата от устав и правилник. До тогава беше в сила един кратък правилник от няколко члена, изработен от Дамета (клетва и пр.). Това правилниче беше несистематично, литографирано. Реши се да се изработи един пълен правилник, устав. Като дойдох в София, тук го изработих в София (с Делчева), напечатах го и го изпратих. Поканих Ризова и Ляпчева да ми спомогнат. Ляпчев ми беше написал само един член, първия, който гласеше горе долу: “Основава се в Македония революционна като клон от общата македонска революционна организация”. Това му беше нему в главата, да бъдем ние клон. След това аз сам изработих устава.”(27)

По време на Солунската афера от началото на 1901 г. е арестуван почти целия ЦК на БМОРК. Причина за нея били направените разкрития от турските власти и заловените документи на организацията – устав и правилник. На 10 октомври 1900 г. в австрийския вестник “Пестер Лоид”, излизащ в Будапеща и гръцкия “Имера” от 30/13 октомври с. г. била отпечатана статия за “македонските комитети” в която били дадени в превод, заловените от турските власти Устав на Българския македонски революционен комитет и Правилник за четите на Македоно–Одринския Революционен Комитет. Румънският журналист, куцовлахът от Македония Стефан Михайляну също публикува сведения за революционната организация в сп. “Балкански полуостров”, излизащо в Румъния, дало повод за наказателните мерки от страна на терористи на Върховния комитет и Вътрешната организация, довело до т. н. Михайлянова афера. За заловените документи споменава в мемоарите си и Борис Сарафов. Той разказва: “Всичките наказания ставаха със съгласието на Делчева и на Гьорчо [тогава задгранични представители] – включително и с атентата върху Михайляну, който издаваше в печата съществуването на организацията. Фитовски дойде да ни предлага да ни купи пушки от Румъния. Протогеров ми го представи. Аз му се заканих, в случай че ни излъже. Той отиде при турския посланик, та издаде всичко за пари. Изяде и наши пари. Стремежът ни беше, как да е да попречим да не се издава съществуването на Вътрешната организация. Дори и за редактора на “Пестер Лоид”, който напечата правилника на организацията (докопал го, види се, чрез австрийския консул Бора) и откриваше, как се доставя и пренася оръжието, имаше наше наказателно решение, но не се изпълни. Фанатизъм имаше.” В два последователни рапорта под № 238 и № 243 от 21 март 1901 г. и 24 март 1901 г. българския търговски агент в Солун Атанас Шопов изпраща преводи от двата документа до министъра на външните работи и изповеданията д-р Стоян Данев и до княжеския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов.(28) В този препис от устава целта е дадена не както е в печатния оригинал, а в разказна форма, дължащо се на превода, което според Шопов е направено от австро-унгарския и гръцкия вестници. Тъй като този документ е известен не от скоро, но понеже не е използван в историографията ще цитирам дословно главата за целта на организацията. Тя гласи: “Главната цел на Българския македонски революционен комитет е придобиване пълна автономия за Македония. Понеже постигането на тая цел става с поощрявание и подканяние българското население от турско поданство към революция, то всъде в Европейска Турция са се образували революционни комитети с цел да агитират и подготвят споменатото население към революция. Основавание комитетите в Европейска Турция стая със знанието на Централния комитет. Без знанието на Централния комитет други комитети в Европейска Турция не могат да се основават и съществуват.”(29) А в правилника за четите се сочи, че “четите се грижат да доставляват оръжие на българското население, което влиза в революционния комитет и се стараят да събудят в него революционен дух” и че “четите доставляват оръжие и припаси на българското население, което се намира в техните райони и пазят това оръжие било в ръцете на самото население, било в скривалища. Те са подчинени направо на председателя и всичко що правят става със знанието и по заповедта на председателя.”(30) От представянето на тези документи по време на Солунския процес може да се направят някои изводи. След като те са били отпечатани в посочените два вестника през октомври 1900 г., а от текста на правилника на Българския македонски революционен комитет имаме датирано събитие от 1897 г., което означава, че тези документи са съставени през времето от 1897 до 1900 г. , а един от членовете на ЦК, за който е отбялязано, че е от Битоля е Дамян Груев. Неговото име не е посочено в преписа на документа, тъй като той по това време е подсъдим по т.н. Попставрева афера в Битоля. Известно е, че Д. Груев учителствува в Битолската българска гимназия от септември 1899 до началото на 1901 г., когато е арестуван. Това още повече стеснява границите на периода, през който е можело да бъдат съставени тези документи, т. е. това е времето от края на 1899 до началото на октомври 1900 г. Макар, че на процеса е представен и препис на правилника на четите на организацията, но в първия документ - правилника на БМРК все още не се говори за четите на организацията, а се споменава за “подвижни тела” от въоръжени членове. Така също тук не се споменава никъде за окръжни комитети, а само за казалийски (т.е. околийски), градски и за селски комитети. Върховния комитет тук е назоваван само като Върховен македонски комитет, а известно е, че той става Върховен македоно–одрински комитет на Седмия му извънреден конгрес, който се провежда от 30 юли до 5 август 1900 г. Това още повече стеснява възможните граници, през които е съставен този правилник - времето от края на 1899 г. до средата на 1900 г. Единственият факт, който е трудно обясним, е този че организацията тук е наречена Български македонски революционен комитет, а както е известно тя от 1896 г. започва да се нарича Български македоно-одрински революционни комитети. По това време, както е известно член на ЦК е и Христо Матов, който е един от противниците на присъдединяването на Одринско към революционната организация и против промяната на името и печата й.

На 27 септември 1898 г. Христо Матов, тогава член на Централния комитет изпраща писмо № 68 от името на Централния Македонско-Одрински Революционен Комитет до министър-председателя д-р Константин Стоилов по повод на окръжното му писмо до българските търговски агентства, с което се критикува дейността на организацията и ръководителите й за насилствено събиране на пари от населението, като ги обвинява в разбойничество. Писмото е написано на печатна бланка с надпис: “Ц. М. – Одр. Р. К.” Върху кръглия печат, с който е подпечатано писмото пише “МАКЕДОНСКИ ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ”. В писмото пише: “Комитета е наклонен да вярва, че и сам Г-н Стоилов ще да се е раскаял веке, за дето е нарекъл людето на организацията "разбойници". Тоя епитет, формен по адрес на хилядно българско население (от Македония и Одринско), сигурно с по-искрен и по-пламенен патриотизъм, е обида за сички неосвободени, па и освободени българи, обида, която само благоразумието на тие именно "разбойници" е в състояние да понесе, като се задоволи с настоящия протест.”(31) Веднага след това писмо на Централния комитет д-р К. Стоилов с посредничеството на търговския ни агент в Скопие Димитър Ризов изпраща 500 наполеона за организацията. Тя отчита получената сума в Солун с разписка № 266 от 24 ноември 1898 г. върху бланка с надпис на “Ц. М. – Одр. Р. К.”, която е подпечатана с печата на организацията, гласящ "МАКЕДОНСКИ ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ".(32) Въпросът за текста на печата е коментиран от Хр. Матов в неговите спомени. Той пише: “Преди Хуриета търпях едно заварено положение: съединени две революционни организации – македонска и одринска. Не се съгласих, обаче, да се промени печата на Централния комитет: да се нарече македоно–одрински; остана си Централен македонски комитет.”(33) Това твърдение на Матов се потвърждава от запазената документация.

От запазен екземпляр под № 277 от разписките на Битолския революционен окръг, връчен на търговския агент П. Михайлов на 27 юли 1900 г. с искане да даде пари за касата на Македоно–одринските тайни революционни комитети се чете на бланката името на Втори македоно–одрински революционен окръг, а на печата стои текста “Македонски революционен комитет.”(34) В протокола на ВМОК от 22 август 1900 г. организацията е спомената като Вътрешна, а ЦК като “Централния МОР комитет в Европейска Турция.”(35) На 12 ноември 1900 г. се взема решение на Върховния комитет да се изпратят на К. Вълчев в Чепеларе за отчитане на събрани пари “официални разписки от Солун. Също и правилници и устави от Вътрешната организация. За това да се донесе на Централния комитет за сведение и надлежно разпореждане”, а на на 29 ноември 1900 г. в прокола от заседанието организацията, отново е наречана "Вътрешна организация”.(36) Същото се повтаря и в протокола от 14 декември 1900 г., но по-долу в същия протокол ЦК е назован “ТЦРМО комитет”, а в протокола от 19 декември 1902 г. неколкократно е изписан като “ТРЦМ-Одрински комитет”, докато в протокола от 22 декември 1900 г. е отбелязано, че Никола Бъкларов в Гюмюрджинско “в действията си той ще се придържа към устава и правилника на Вътрешната организация, като даде предварително установената клетва. Затова да се съобщи на Централния комитет за сведение.”(37) В секретните протоколи на ВМОК от същото време организацията е изписвана с името “Вътрешна организация”, а ЦК е отбелязван многократно само с името “Централен комитет”.(38) В поверителното си писмо под № 1 от 19 март 1901 г. военният министър генерал – майор Стефан Паприков пише, че македонските дружества в княжеството са управлявани и ръководени в своята дейност от “Централния македонски комитет”.(39) В протоколите от работата на VІІІ извънреден македоно–одрински конгрес, който заседавал от 4 до 8 април 1901 г. в София организацията е наименована с името “Вътрешна организация”, докато Андрей Ляпчев и генерал Иван Цончев, наричат организацията и с името “Тайната организация”.(40) В протокола от 7 април 1901 г. е записано и изказването на Г. Делчев, като “представител на Вътрешната организация”. Той използва в изказването си името “Вътрешна организация” и “Тайната организация в Македония и Одринско”. Така също Г. Делчев говори и за печата на “Тайния централен революционен комитет” и за делегатите на “ТРЦентрален комитет”.(41)

В извънредния протокол за споразумение между Върховния македоно–одрински комитет и Българските офицерски освободителни братства с БМОРК в София от 16 май 1901 г., организацията е обозначена като Революционна организация в Македония и Одринско, а ЦК като Централен Македоно–Одрински Комитет.(42) Пълномощното на Димитър Стефанов и Туше Делииванов е издадено в Солун на 23 септември 1901 г. от “Централният македоно–одрински комитет”, който по-долу е отбелязан като “ТЦМО комитет” е подписано от “Централното управление” и подпечатано с печат с текст: “Македонски централен революционен комитет”.(43)

По време на работата на Х македоно–одрински конгрес, състоял се от 28 юли до 3 август 1902 г. революционната организация е назовавана “Вътрешната революционна организация” или само “Вътрешна организация”, “Революционната вътрешна организация”, споменава се и “Централния комитет”, “Централния комитет на революционната организация”, “Революционната организация в Македония и Одринско”.(44)В секретното окръжно на задграничните представители в София Димитър Стефанов и Туше Делииванов до Македоно–Одринските дружества в Княжество България от София от 5 март 1902 г. организацията е назована с името Таен Централен революционен комитет в Македония.(45) В отчета си до ЦК от пролетта на 1902 г. същите цитират протокол № 9 на ВМОК от 9 октомври 1901 г., в който организацията е наречена Таен Централен Македоно–Одрински комитет, а по-надолу самите те я назовават като Вътрешна революционна организация.(46)

Последвалите две окръжни писма от юни 1902 г. до тайните революционни комитети в Македония и Одринско и до революционните организации в Малешевско, Джумайско и Петричко, авторството на които се приписва на Г. Делчев, Г. Петров и П. К. Яворов, са подписани от Централния революционен македоно–одрински комитет. В горния им ляв ъгъл на първата страница е напечатана бланката с надпис “Таен централен македоно – одрински комитет” и датата юни 1902 г., а отгоре в средата на полето е дадена емблемата на организацията – млада жена със знаме, върху което е написано “Свобода или смърт”.(47)

През 1902 г. организацията започва да носи името “Тайна Македоно–Одринска революционна Организация”. В чл. 1 от устава е дифинирана целта на организацията така: “Тайната Македоно–Одринска революционна Организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоювание чрез революция пълна политическа автономия за тия две области.” За сега все още е спорен въпроса за времето от когато Организацията, започва да се именува така. К. Пандев, сравнявайки двете окръжни на “Тайния централен македоно–одрински комитет” от юни 1902 г. с устава и правилниците по изображението на жената на кориците с тази от средата на горната част на окръжните, които са идентични, смята че те са съставени по едно и също време.(48) В подкрепа на тази му теза е и писмото на Г. Делчев от София от 19 юни 1902 г. до пунктовия началник в Кюстендил Марко Секулички. В него е отправена следната заръка: “приносящий настоящето е кираджия, наш верен човек. Натоварих го с грижата да пренесе устави, правилници и окръжни във вътрешността, затова предай тук приключеното писъмце на Иван Кепов, комуто пиша да ти даде 10 екземпляра устави, правилници и окръжни, а всичко това ти вързи ги наедно и вързопа го запечати, па му го предай на кираджията, който ще ги носи там, закъдето му е заръчано.”(49)

Най-ранния документ, в който се споменава за новите документи на организацията е писмо на Христо Чернопеев от с. Църварица, Кюстендилско от 29 март 1902 г., с което иска от Еф. Чучков правилниците на организацията. Той пише: “В селото получихме другите неща, освен правилниците за организацията. Писахме да ни изпратите един бинокъл, обаче питате да купите два. Вий ги изпратете тук у Мирчо, от където ще проводим човек да ги вземе. Гледайте по-скоро да ги изпратят.”(50) На 1 април 1902 г. от София Г. Делчев пише до Ефрем Чучков, който е в Кюстендилския пункт: “По същите, които ти носят настоящето, пращам и клишето и два образци за държание на тефтерите от ръководителните тела. Напечатайте и от тях по толкова екземпляри, колкото уставите и ги приложете към всеки правилник или устав. По четите, които сега ще заминат дади им по 20 екземпляри (правилници и устави) за районите, по които те ще се движат. Дай им още по 20 за Струмички и Радовичкия райони. Нека задължат ръководителните тела във всички райони не само да ги имат, но да дадат строги разпореждания в районите си, щото всяка една организация да се съобразява във всяко действие с духът и основата на устава. Не ще направиш зле, ако по същите изпратиш за Кочани и Виница. Отбелязвай за къде пращаш. Внимавай да не пръскат из Кюстендил, нито устави, нито правилници. За всяка чета да има по неколко (правилници за четите).”(51)

Същият ден – 1 април 1902 г. Еф. Чучков от Кюстендил, явно все още не получил писмото на Г. Делчев му напомня: “Изпратете по-скоро клишетата за онези работи, та по-скоро да се свърши работата.”(52) Малко по-късно на 5 април 1902 г. отново от София Г. Делчев напомня на Еф. Чучков: “Прати около 500 екземпляра правилници с устави за четите и организацията.”(53) На 8 април 1902 г. от София Г. Делчев отново напомня на Еф. Чучков: “Писах ти да пратиш час по-скоро 2–3 коня, 7 дълги и 500 екземпляра правилници за четите и организацията, а тоже и устави.”(54) Макар, че текстът не е много ясен за какво точно се отнася, но на същия ден - 8 април 1902 г. Тодор Станков от пункта в Кюстендил пише до Г. Делчев: “Изпращам ти 500 екземпляра от исканите книжа и по 300 от двете приготвени форми, а от 3-та, щом се приготви, ще изпратя. От формите изкарахме само 1000 екземпляра – достатъчно ще бъдат.”(55) Вероятно става дума за устава, правилника на организацията, правилника за четите и отпечатаното по същото време “Ръководство за употребление избухливите вещества и начина за разрушенията” от Коста Нунков.(56) На 27 май 1902 г. Димитър Тодев – Мингьо от Банско пише до Г. Делчев: “През Лъджене приехме само двадесет правилника и устави. Правилниците за четите и разписки со нетърпение чакам. Когато се изпращат вещи от България, винаги да се придружават со писмо. Уредете да дохождат няколко броеве от “Дело” и оня на Вътрешната организация нов вестник редовно.”(57) Преди аферата с оръжейните доставки от Гърция има няколко писма отнасящи се и до уставите и правилниците на организацията. На 12 април 1902 г., преди да бъде арестуван и хвърлен в Атинския затвор Лазар Киселинчев пише до Г. Делчев: “След няколко време ще ви изпратя адрес сигурен за уставите и правилниците.” (58) По това време Васил Чекаларов се намира в Атина също за закупуване на оръжие. На 18 април 1902 г. Чекаларов пише до Г. Делчев и следното: “Уставите и правилниците веднага ги изпрати с пощата, за да ги земе от тука нататък [Дамян] Илиев. Адресирай ги до Българското дипломатическо агентство, до разсилния Киро Николов. На друго место е по-съмнително. Турнете и малко вестници, “Кървавата сватба” и хубаво ги вържете (но ако ги пипнат гърците има си хаз).”(59) За къде са предназначени уставите и правилниците става ясно от следващото писмо на Л. Киселинчев от Атина от 10 май 1902 г.: “След 12–15 дена ще изпратиме 7–8 души за вътре за четници. Можете да преведете правилниците, та чрез тях да изпратиме. Адрес за правилниците: Киро Попкиров, в Българското дипломатическо агентство-“(60) Г. Делчев изпраща пратката с уставите и правилниците до Дипломатическото агентство в Атина, защото Л. Киселинчев след като ги получава на 19 май 1902 г. пише от Атина до Г. Делчев: “До Николов Киро изпратените два колети книжа ги получихме.”(61) Може да се предположи, че уставите и правилниците са били предназначени за Костурско и Леринско, които да бъдат пренесени от групата, дошла да закупува оръжие от Гърция. След като натоварват лодката с оръжието и пратките при опит да преминат река Саламатия Падияс тя се обръща и организационните дейци се издавят, а гръцката полиция прибира всичко което намира в лодката. Л. Киселинчев и други българи, намиращи се в Гърция са арестувани и хвърлени в затвора. От затвора Палестрон (Атина) на 9 юни 1902 г. Л. Киселинчев пише на Г. Делчев: “Всичките устави и правилници, няколко пушки останаха в лодката. Когато я намериха лодката, намериха и тия. Всичко падна в ръцете на гръцката полиция. Устава даже го направиха превод и в един вестник го обнародваха. След няколко дена научаваме, че в Тесалия арестуваха още единадесет други. Между имената срещам и Дамяновото име. Няколко от тях казаха, че са членове на комитета, а няколко отказват. Казват, че намерените книжа са на удавените хора. До сега така стои работата. Беше и то да претеглим. Много неща ще се открият от горните случки.”(62) Тази информация е потвърдена и от арестувания Дамян Илиев, който пише от Ларисенския затвор до Климент Шапкарев: “Донесоха ни в Лариса. Обвиняват ни за агенти на някакъв комитет. В следствието ние категорически отхвърлихме това обвинение. В ладията с удавените намерили някакви комитетски книжа и шифри. Ние казахме, че между удавените може да има някой, който да е имал сношение с някакъв комитет, но че за нас всичко това е нещо ново, непознато до сега нам. Ний сме хора, които си отиваме сякой в къщи, без да имаме хабер от някакъв комитет.”(63) Както става ясно от едно писмо на Иван Гарванов от името на Централния комитет от Солун от 4 юни 1902 г. до Задграничното представителство в София до тази дата окръжните писма на ЦМОРК все още не са били получени в ЦК. Гарванов пише: “С нетърпение очакваме прокламацията и вестника [вероятно в. “Дело”]”.(64) На 23 юни 1902 г. Юрдан Нацов от пункта в Кюстендил пише на Г. Делчев: “Приносящия настоящето занесе оставените от г-н Стефанова окръжни за Дупница. Същия ще заминава за София и понеже нямаше наши хора да отиват за Дупница, изпратихме по същия.”(65) Окръжните са приети от пунктовия началник в Дупница Никола Малешевски, който на 27 юни 1902 г. с писмо до Г. Делчев пита: “Какво да правя с окръжните, що са пратени от Кюстендил по заповед от Стефанов – за вътре ли са и кога да се пратят. Моля пишете ми.”(66) За същите окръжни Н. Малешевски отново ще пита Г. Делчев с писмо отново от Дупница от 27 юли 1902 г.: “Окръжните да ги пратя ли в Джумая или да почакам.”(67) В писмо от Кочани Александър Развигоров на 26 и 27 юни 1902 г. пише на Г. Делчев: “Получихме окръжните и вестниците.”(68) В писмо от пунктовия началник в Лъджене Лука Поптеофилов от 28 юни 1902 г. до Г. Делчев пише: “Завчера Ви писах чрез Бележков, че куриерите ни останаха в София. В тях бяха и окръжните, и вестниците, и правилниците. Досега още не се получиха. Куриерите от Неврокоп чакат зарад тези неща. Един пътник ни каза, че на Саранбей имало три пакети за нас, предполагаме да са най-нужните ни неща. Надяваме се да ги получим довечера.”(69)

От всичко приведено до тук става ясно, че устава и правилника на организацията и правилника за четите са били отпечатани в Кюстендил в края на март 1902 г., вероятно в печатницата на издавания от Иван Кепов вестник “Изгрев”. А окръжните поемат пътя по каналите на организацията през втората третина на месец юни 1902 г.

От историята на македоно–одринското освободително движение знаем, че промени в основните документи на организацията се правят в резултат на решения на Общи организационни конгреси. Такива са случаите с устава и правилника на БМОРК (след Солунския общ конгрес – 1896 г.), с уставите и правилниците на ВМОРО (на Първия Рилски общ конгрес – 1905 г.), с правилника на ВМОРО (на Кюстендилския конгрес – 1908 г.), с устава и правилника на ВМРО (на общите конгреси през 1925 и 1928 г.). Следвайки тази логика трябва да се предположи, че и основните документи на организацията, за да бъдат променени и да се изработят вече и нови документи (правилници за четите, наредби и пр.) е било необходимо свикването на конгрес, на който да се вземат такива решения. Това положение, както и редица други въпроси в основните документи на организацията е регламентирано едва чак през 1905 г., по време на работата на Първия Рилски общ конгрес с член 159 от правилника на организацията. Той гласи: “Общият конгрес има върховната законодателна власт в Организацията. Той издава закони със задължителна сила за цялата Организация; ревизира действующите и внася нужните изменения и допълнения; обсъжда състоянието на Делото в неговата цялост и мерките, които трябва да се вземат за подобрението му.”(70) В Циркуляр № 1 с извлечения от решенията на конгреса, в който са направени допълнителни обяснения към правилниците на организацията в точка 2 от раздел ІІ е направена следната констатация, отнасяща се до основните документи на организацията: “Оформяването и разширяванието основните наредби на организацията е вървяло постепенно; те се разширявали паралелно с развитието на организацията и разширяванието нейната дейност. Развитието на работите винаги е предшествувало наредбите, действителните нужди на делото са лежали в основата на тези наредби. Общия конгрес и сега се е придържал о тази практика, защото тя гарантира естествения вървеж на работите и техния правилен развой.”(71) Това показва, че не документите са предхождали развитието на работите в организацията, а обратното, развитието на организацията и наличието на нова ситуация е довеждало до промени в основните документи, което е и разумното и логичното.

К. Пандев предполага, че документите са преработени в края на 1901 или началото на 1902 г., а били отпечатани заедно с правилника за четите през първата половина на 1902 г. Пандев изпуска, че през това време Г. Делчев е на обиколката си из Македония, за да стегне комитетите след станалите Солунска и Битолска афери през 1901 г., които сериозно засегнали организацията, а Г. Петров е принуден да се премести да живее във Велико Търново след конфликта с ВМОК през декември 1900 г. За изработването на документите без свикването на конгрес на организацията Пандев пише: “При създадената сложна обстановка за организацията във вътрешността и в княжеството [след Солунската афера от януари 1901 г.] не е могло да става и дума за свикване на съвещание или конгрес от видни ръководители, които да разгледат и одобрят внесените в документите промени. От друга страна, липсата на уставно положение, което да определя точно законодателната практика в организацията, е позволила една такава преработка от страна само на Г. Делчев и Г. Петров.” Пандев цитира и категоричното мнение на Хр. Матов, че документите на ТМОРО са от 1902 г.(72) Ако приемем, че уставът и правилниците на организацията е трябвало да бъдат приети след решение на общ конгрес то такъв през това време не се е състоял. Доскоро не беше известно през 1902 г. да е провеждан конгрес на организацията с изключение на Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг – около 20 април 1902 г. На него присъствуват Г. Делчев и Михаил Герджиков, като представители на ЦК, Д. Стефанов и Т. Делииванов, като задгранични представители, а останалите делегати са от Одринския окръг. Конгресът нито обсъжда въпроси за основните документи на организацията, нито има такива пълномощни. Едва напоследък от едно писмо на члена на ЦК Димитър Мирчев, изпратено от Солун на 23 август 1902 г. до Задграничното представителство става ясно, че ЦК е взел решение да се свика конгрес от 1 до 5 септември 1902 г. Поради важността на този документ ще цитирам цялостния му текст: “Централния реши да се свика конгрес от първи до пети септември. На тоя конгрес ще се разглеждат следните въпроси: 1) санкционирание на Централния комитет; 2) разглеждание и изменение на правилника; 3) отношение на организацията спрямо екзархията и нейните органи; 4) отношение на организацията спрямо разните пропаганди; 5) разглеждание въпроса за издавание на вътрешен вестник; 6) източници за материална подръжка на организацията; 7) отношение на организацията спрямо комитети и дружества вън от Македония и Одринско; 8) уреждание на бюро при управителните тела, които да следат чуждата преса и проучват страната в етнографско и географско отношение. На тоя конгрес ще присъствуват всички районни ръководители и некои по-важни околийски. Съобщете за конгреса и на Давида [Ив. Гарванов], ние му съобщихме, обаче не му поставихме в писмото самите въпроси, които ще се разглеждат на конгреса. За това съобщете му, ако е в тамошната болница.”(73) За провеждането на този конгрес съобщава в спомените си само Хр. Матов, но без да се спира на взетите решения. Той пише: “Върнахме се от заточение, мисля, на 1 септември 1902 година. В Солун на другия ден бе определено да стане революционен конгрес и аз зех редовно участие в него. Също взе участие и Пере Тошев; Попарсов отказа. Тогава върховистите проектираха да правят въстание. Работа значи много за центъра (Централния комитет) и на Вътрешната организация.”(74)

Скоро след конгреса ЦК настоява до Задграничното представителство да му се пращат правилниците на организацията. На 21 септември 1902 г. Ив. Гарванов [Давид] от името на ЦК пише до ЗП: “Изпратете ни 40 правилници на адреса на вестниците.”(75) На 30 септември 1902 г. Ив. Гарванов [Давид] отново от Солун напомня на ЗП: “Всекидневно ви пишем, а вие само кротувате. Отговаряйте и изпълнявайте поръчките ни. Що стана с разписките и правилниците? Изпращайте по три броя от “Реформи” и “Право” в Пиза [Цариград]…”(76) Кирил Пърличев, който изпълнява секретарска длъжност в ЗП в София на 3 октомври 1902 г. пише до ЦК: “Правилници и разписки поръчахме в Кюстендил и щом пристигнат, ще ви изпратим.”(77) На следващия ден К. Пърличев пише до Одринския революционен комитет: “Правилници сме поръчали и скоро очакваме да дойдат, след което ще ви изпратим исканото количество.”(78) Вероятно все още неполучил писмото на К. Пърличев от 3 октомври 1902 г. Ив. Гарванов [Давид] отново подканя ЗП в писмо от 4 октомври 1902 г.: “От всякъде ни искат правилници на организацията и разписките. Ето защо с първа поща ни изпратете няколко правилника на адреса, на който изпращате вестниците, та като ги получим, ни изпратете и разписки.”(79) На това писмо К. Пърличев отговаря на 7 октомври 1902 г.: “За правилници и разписки ще ви се изпратят веднага щом се получат от Кюстендил.”(80) Но явно, въпреки обещанията поръчката все още не е изпълнена, защото на 23 октомври 1902 г. Ив. Гарванов [Давид] отново подсеща ЗП: “Що станаха правилниците и разписките. Нужни са много.”(81) Г. Делчев започва подготовката си за последното си влизане в Македония, но продължават да идват в ЗП искания за устави и правилници. На 21 ноември 1902 г. от Кочани Ал. Развигоров му пише: “Постарайте се да ни се праща редовно четиво (вестници и книги). Необходими ни са като агитационно средство против върховистите. При идването ви донесете по 10–12 правилници и устави и 3–4 правилници за четите заедно с другите поръчки. Моля непременно да изпълните сичките ми поръчки.”(82) Исканията за основните документи на организацията продължават. На 20 декември 1902 г. от Банско Симеон Попконстантинов пише до Д. Тодев – Мингьо: “Изпрати ни правилници, хапове и отрова за кучета и човеци, която да действува или моментално или след 24 часа и повече.”(83) На 24 декември 1902 г. Ал. Развигоров отново от Кочани пише на Г. Делчев: “Изпратете в скоро поръчката. Най-вече побързайте да пратите революционни книги, по 10 правилника и устава. От три – четири месеци насам съм ви писал 7–8 писма, а от вас получих само едно писмо.” В същото си писмо Ал. Развигоров споменава и за назначаването на нов главен учител в Кочани под натиска на ЦК, назовавайки го с името “Централния македоно–одрински комитет”.(84)

Друг един вече външен белег се набива на очи. Без да се спира да се говори за потиснатите българи отвъд Рила и Родопите, в организационния вестник “Дело”, редактиран от П. К. Яворов през юни–юли 1902 г. започва да се използва вече териториалното наименование на революционерите от Македония и Одринско, които се назовават вече “македонец” и “одринец”, така както започват да се наричат дейците на организацията, в зависимост от къде са или в коя област действуват, което е в съзвучие с направени промени в устава и правилника.(85)

В програмната статия на издавания от Симеон Радев в Париж в. “Македонско движение” [“Le Mouvement Macedonien”], отпечатана в първия му брой на 20 април 1902 г. се подчертава, че “Македонската организация, която се противопоставя на всякакъв верски или националистически фанатизъм” работи “за това да помири различните македонски населения, проповядва братско разбирателство, общо действие за идеалът на правдата и солидарността”, което в много отношения може да се опреличи с член 1 и 2 от устава на ТМОРО.(86)

Няма да привеждам повече примери в подкрепа на променящото се виждане в съзнанието на ръководителите на революционната организация. Но след констатираното от Г. Делчев по време на обиколката му в Македония, от която се завръща около 10 март 1902 г., когато става вече реалност масовизирането на революционното движение, както и наличието на огромен брой организационни чети става ясно, че са належащи промени в основните документи на организацията и изготвяне на други за новоучредените институции в нея – ЗП, чети, пунктове и др. В организацията от основаването й членуват само българи екзархисти, което се вижда и от устава и правилника на БМОРК. Но скоро след Солунския конгрес от 1896 г. в организацията навлизат й българи патриаршисти, българи католици, българи протестанти, евреи, власи. Това налага в променените устав и правилник да се запише още в член 1 на устава, че “Тайната Македоно–Одринска Революционна Организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоювание чрез революция пълна политическа автономия за тия две области”. В член 2 вече не се говори за “българско население в казаните области”, а за “македонското и одринско население”, а в член 4 (бивш член 3 от устава на БМОРК) вече още по-неопределено се казва, че “член на Т. М.-О. Р. О. може да бъде всеки македонец и одринец”.(87) Въпреки, наличието както на приведените факти, така и на много още, които говорят в полза на изготвянето на променените устав и правилник на организацията през времето от завръщането на Г. Делчев от Македония около 10 март до последните дни на същия месец през 1902 г., то не можем да пренебрегнем и провеждането на Солунския конгрес през първите дни на септември 1902 г. Тук може да се приведе още и едно твърдение на Д. Кьосев, който коментирайки черновите на корегираните устав и правилник на ТМОРО и черновата на правилника за четите на Т. Р. Организация твърди, че почеркът е на Петър Попарсов(88), но както е известно П. Попарсов е на заточение в Подрумкале от 1897 до 1902 г. и е амнистиран чак през август 1902 г. Ако твърдението на Д. Кьосев се окаже вярно, то означава че тези документи, би трябвало да са изработени след неговото завръщане, въпреки, че ръкописните корекции на Г. Делчев върху устава и правилника на БМОРК би могло да бъдат направени и по-рано. Засега тази констатация на Д. Кьосев, според мене, трябва да се изостави докато не се потвърди и от други източници, въпреки, че ако приемем че документите са обсъдени и корегирани по време на Солунския конгрес от началото на септември 1902 г. не бива да изпускаме и твърдението на Матов, че П. Поарсов макар и отказал да вземе участие в работата на конгреса, се е намирал там (в Солун) по това време. Недостатъчната изворова база не ни дава основание да бъдем категорични, но дава възможност да се предположи, че съставените вече нови документи на ТМОРО е трябвало да бъдат санкционирани от революционен конгрес, за да се узакони и влизането им в употреба от структурите на организацията. Такъв конгрес е именно конгресът от 1 до 5 септември 1902 г., в който като точка 2 от дневния ред е “разглеждание и изменение на правилника”.(89) Напрегнатостта в дейността на Г. Делчев и Гьорче Петров от началото на лятото до късната есен едва ли са им дали възможност за повече занимания с основните документи на организацията. Да припомня, че освен че се провежда Пловдивския конгрес през април 1902 г., започва предизборната борба за делегати за Х македоно–одрински конгрес, проведен от 28 юли до 3 август 1902 г., както и усилията организацията да се противопостави на опитът на полковник Анастас Янков да вдигне въстание в Костурско и Леринско през лятото и ранната есен на 1902 г. и борбата за локализиране на вдигнатото от ВМОК Михайловски – Цончев Горноджумайско въстание от септември 1902 г. До откриването на нови документи и сведения, които могат да потвърдят или да отхвърлят тези изводи, смятам че трябва да се приеме, че промяната на документите е станала през втората половина на месец март 1902 г., а уставите и правилниците, за които настоява ЦК пред ЗП, вероятно са нови допечатвания на така нужните документи.

Променени са и символите на организацията. Ще посоча само най-характерната промяна. Както върху окръжните на ТЦМОРК от юни 1902 г., така и върху кориците на устава и правилниците на ТМОРО е променена, не само фигурата на жената държаща знамето с надписа “Свобода или смърт”. В документите от 1902 г. тя вече държи знамето с лявата си ръка, а дясната е подпряна на постамент със заменения разярен лъв само с надпис “Македония” под възпламенена бомба. Щитът с надпис “Македония” също е отпаднал.(90)

Но най-главното, което не трябва да изпускаме е, че макар и с променено име революционната организация не изгубва своя български характер, нещо което се вижда не само от нейната история и от запазената документация, но се и подчертава както от поробителите, така и от противниците й, а не остава скрито и за чужденците влезли в някакъв досег с нейните представители – дипломати, журналисти, пътешественици и пр.

 

БЕЛЕЖКИ:

(1) ЦДА, ф. 1938 к, оп. 2, а. е. 63, л. 622 - 698. (Подготвените за печат от Д. Кьосев устави и правилници на БМОРК и ТМОРО и правилника за печите); ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16 – 19, 23 – 33 (Печатни оригинали на устава и правилника на БМОРК с ръкописни корекции на Г. Делчев и чернови на устава и правилника на ТМОРО); ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 3, л. 1 – 34 (Правилник за четите на организацията и чернова на правилника за четите на Т. Р. Организация). К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско – Преображенското въстание, Исторически преглед, год. ХХV, 1969, кн. 1, с. 68 – 80, Същия, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско – Преображенското въстание, ИИИ, С., 1970, т. 21, с. 245 – 275, Същият, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903, С., 2000 (първо издание 1979), с. 140 - 148, 224 – 231. С публикациите и изследванията на историците от Република Македония няма да се занимавам и да ги коментирам тъй като те са изградени на неправилна научна основа, без да се съобразяват с историческите извори и фактите, още повече че те обсъждат в изследванията си главно собствените си умозаключения, откъсвайки се от изворите.

(2) Л. Милетич, Дамян Груев. Кратки биографични бележки за живота и деятелността му, извлечени из мемоарите му. Македоно – одрински преглед, С., г. ІІ, бр. 30, 11 март 1907, с. 467 – 470, бр. 31, 18 март 1907, с. 486 – 488.

(3) Спомени на Дамян Груев. Материали за историята на македонското освободително движение. Кн. V. Съобщава Л. Милетич, С., 1927, с. 3 – 27.

(4) Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев. Материали за …. Кн. ІХ. Съобщава Л. Милетич, С., 1928, с. 89 – 107.

(5) Основаване и развитие на Вътрешната македоно–одринска революционна организация. Сказка, държана на Илинден в Крушово от д-р Хр. Татарчев, член на бившия Македонски централен революционен комитет, Родина, Скопие, г. ІІІ, бр. 674, 26 август 1918, с. 2; Д-р Хр. Татарчев, Едно осветление за българското общество, Сила, С., г. І, бр. 33, 3 май 1919, с. 13 – 15; Същият, Становището на Вътрешната македонска революционна организация по македонския въпрос, Сила, С., г. І, бр. 40, 21 юни 1918, с. 4 – 6; Същият, Взаимодействие на факторите по националния погром, Сила, С., г. ІІ, бр. 19, 14 февруари 1920, с. 3 – 6, бр. 20, 21 февруари 1920, с. 3 – 5; Същият, Спомени от миналото, Сборник “Илинден” 1903 – 1922. В памет на голямото македонско въстание. Издава Македонското студентско дружество “Вардар”. С., 1922, с. 11 – 19; Същият, От 1893 година до днешни дни, Македония, г. VІІ, бр. 2033, 2 август 1933, с. 5; Същият, ВМОРО като митологична и реална същност, Торино, юли 1934 – 8 май 1936, Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали, С., 1989, с. 35 – 157; Същият, ВМОРО като реална същност и легандарна мощ, Илинденски лист. Издание на Ръководното тяло на Илинденската организация, С., 2 август 1940, с. 3 – 4; Същият, Увод, [началото на 1941], Д-р Хр. Татарчев, Македонският въпрос, България, Балканите и Общността на народите, С., 1997, с. 17 – 42.

(6) П. Попарсов, Произход на революционното движение в Македония и първите стъпки на Солунския комитет за придобивание политически права на Македония, дадени й от Берлински договор, Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация, [С.], № 8, 19 юли 1919, с. 2 – 3.

(7) Спомени на Андон Димитров. ВМОРО през погледа на нейните основатели. С., 2002, с. 133 – 200.

(8) Основател [Ив. Хаджиниколов], Начало на революционната организация в Македония. Албум – алманах “Македония”, С., 1931, с. 21 – 22; Хр. Шалдев, Из записките на Иван Хаджиниколов. Илюстрация Илинден, С., 1935, № 8 (58), 1936, № 7 – 8 (67 – 68), № 9 – 10 (69 – 70), 1937, № 1 (71), № 2 (72), № 3 – 4 (73 – 74), № 5 (75), № 6 (76), № 9 (79), 1938, № 2 (82) и Ив. Хаджиниколов, Из “Спомените ми в свръзка с революционната организация” [1932]. България – Македония, С., г. І, октомври – ноември 2002, кн. 4, с. 14 - 20 и декември 2002, кн. 5, с. 18 - 20.

(9) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 19. Вж. и с. 33.

(10) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 54.

(11) Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали, с. 46. Вж. и с. 30 – 31, 164.

(12) Д-р Хр. Татарчев, Македонският въпрос, България, Балканите и Общността на народите, с. 27 - 28.

(13) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 205 – 206.

(14) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 141.

(15) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 127 - 128.

(16) Ив. Хаджиниколов, Из “Спомените ми в свръзка с революционната организация”.

(17) Вж. ВМОРО през погледа на нейните основатели, с. 106.

(18) НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 16, л. 53. Публ. в Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 393 – 394.

(19) НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 16, л. 35. Неговата чернова, написана от секретаря на комитета Тома Карайовов се съхранява в ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 302, л. 8 – 10. Публ. в Македония. Сборник от …, с. 395.

(20) Вж. ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 302, л. 1 – 5. Чернова. Ръкопис.

(21) Вж. ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1, а. е. 302, л. 6 – 7. Чернова. Ръкопис. Първоначалната дата на писмото е била 10 март 1896 г., но в последствие с молив е преправена на 20 март 1896 г.

(22) Княжество България и македонският въпрос.Т. І. Върховен македоно–одрински комитет 1895–1905 г. (Протоколи от конгресите), С., 2002, с. 56.

(23) Княжество България и македонският въпрос, с. 79 - 80.

(24) Княжество България и македонският въпрос, с. 81 – 82.

(25) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16. Печатно. Публикацията на устава и правилника вж. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско–Преображенското въстание, ИИИ, С., 1970, т. 21, с. 249 – 257.

(26) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16. Печатно.

(27) Спомени на Гьорчо Петров. Материали за историята на македонското освободително движение. Кн. VІІІ. Съобщава Л. Милетич, С., 1927, с. 50 – 51.

(28) От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци от Върховния македоно–одрински комитет, С., 2003, с. 213. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1521, л. 321 – 325, 336 – 342. С рапорт № 246 от 24 март 1901 г. до д-р Ст. Данев Шопов прави корекции относно датата на публикуването на документите в “Пестер Лоид”.

(29) ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1521, л. 322.

(30) ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1521, л. 337.

(31) ЦДА, ф. 600 к, оп. 4, а. е. 84, л. 1 – 5.

(32) ЦДА, ф. 600 к, оп. 1, а. е. 1311, л. 7.

(33) Хр. Матов, Македонска революционна организация, С., 2001, с. 53.

(34) ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1531, л. 4. Оригинал. Ръкопис. Публ. в Даме Груев. Спомени, кореспонденция. С., 1999, с. 168.

(35) Княжество България и македонския въпрос, с. 189.

(36) Княжество България и македонския въпрос, с. 245, 217.

(37) Княжество България и македонския въпрос, с. 219 – 221, 249 - 250.

(38) Княжество България и македонския въпрос, с. 237 - 243, 245 - 250, 253.

(39) Княжество България и македонския въпрос, с. 254.

(40) Княжество България и македонския въпрос, с. 262, 263, 265 - 267, 270, 271.

(41) Княжество България и македонския въпрос, с. 273 – 274.

(42) Вж. Из архива на Гоце Делчев, С., 2003, с. 519 – 520.

(43) Вж. К. Пандев, Документи за македоно – одринското националноосвободително движение в архива на Димитър Стефанов, Исторически преглед, г. ХХХVІІІ, 1982, кн. 6, с. 101; Преображенско въстание 1903. Статии и докумеинти, С., 1955, с. 193. Вж. и Из архива на Гоце Делчев, с. 530.

(44) Княжество България и македонския въпрос, с. 286, 294, 296, 300 - 307, 314, 315, 319 - 322, 324, 325, 329, 331.

(45) ЦДА, ф. 1747 к, оп. 1, а. е. 11, л. 1. Печатно. Вж. Из архива на Гоце Делчев, с. 534.

(46) Вж. Из архива на Гоце Делчев, с. 550, 551.

(47) НБКМ БИА, ф. 305, а. е. 260, л. 50 и л. 48 – 49, ЦДА, ф. 518 к, оп. 1, а. е. 3, л. 5–6. Печатно. Вж. Из архива на Гоце Делчев, с. 560–563 и 563–570.

(48) К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско – Преображенското въстание, Исторически преглед, г. ХХV, кн.1, 1969, с. 78–79, 80.

(49) Гоце Делчев. Писма и други материали, С., 1967, с. 123.

(50) Из архива на Гоце Делчев, с. 71.

(51) Из архива на Гоце Делчев, с. 537.

(52) Из архива на Гоце Делчев, с. 201.

(53) Из архива на Гоце Делчев, с. 539.

(54) Из архива на Гоце Делчев, с. 542.

(55) Из архива на Гоце Делчев, с. 204.

(56) Вж. К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско–Преображенското въстание, Исторически преглед, год. ХХV, 1969, кн. 1, с. 78–79 и ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 532, л. 44-58. В същата а. е., л. 59–69 се съхранява и отпечатания заедно с “Ръководството” “Правилник за четите на тайната м. – одр. рев. организация”.

(57) Из архива на Гоце Делчев, с. 81.

(58) Из архива на Гоце Делчев, с. 155.

(59) Из архива на Гоце Делчев, с. 155 - 156.

(60) Из архива на Гоце Делчев, с. 157.

(61) Из архива на Гоце Делчев, с. 158.

(62) Из архива на Гоце Делчев, с. 161.

(63) Из архива на Гоце Делчев, с. 166.

(64) Из архива на Гоце Делчев, с. 15.

(65) Из архива на Гоце Делчев, с. 242.

(66) Из архива на Гоце Делчев, с. 303.

(67) Из архива на Гоце Делчев, с. 310.

(68) Из архива на Гоце Делчев, с. 120.

(69) Из архива на Гоце Делчев, с. 337.

(70) Т. Петров, Ц. Билярски, Уставът и правилниците на Вътрешната македоно–одринска революционна организация, приети на Рилския конгрес 1905 година, ВИС, 1984, кн. 5, с. 139.

(71) Ц. Билярски, Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно–одринска революционна организация, съставени след Рилския конгрес от 1905 г., ИДА, 1985, кн. 50, с. 194.

(72) Вж. К. Пандев, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878–1903, С., 2000, с. 224,

(73) Из архива на Гоце Делчев, с. 17.

(74) Хр. Матов, Македонска революционна система, с. 52.

(75) Из архива на Гоце Делчев, с. 33.

(76) Из архива на Гоце Делчев, с. 42.

(77) Из архива на Гоце Делчев, с. 46.

(78) Из архива на Гоце Делчев, с. 151.

(79) Из архива на Гоце Делчев, с. 47.

(80) Из архива на Гоце Делчев, с. 49.

(81) Из архива на Гоце Делчев, с. 51.

(82) Из архива на Гоце Делчев, с. 142.

(83) Из архива на Гоце Делчев, с. 106.

(84) Из архива на Гоце Делчев, с. 142.

(85) Вж. статиите на П. К. Яворов “Легалната македоно–одринска организация в България” и “Революционното движение и Върховният комитет”, публикувани съответно на 16 юни 1902 г. и на 19 юли 1902 г. във в. “Дело”. Вж. П. К. Яворов, Събрани съчинения. Т. ІV. Критика, публицистика, С., 1979, с. 354–357 и 365–369.

(86) Le Mouvement Macedonien, Paris, 20 Avril 1902, Premiere Annee, № 1, p. 2.

(87) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16 и ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 23 – 24.

(88) ЦДА, ф. 1938 к, оп. 2, а. е. 63, л. 678 и 696.

(89) Из архива на Гоце Делчев, с. 17.

(90) Вж. ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1 и 22, НБКМ БИА, ф. 305, а. е. 260, л. 50 и л. 48–49, ЦДА, ф. 518 к, оп. 1, а. е. 3, л. 5–6.

 

* * *

 

ПОРАДИ ТЕХНИЧЕСКА НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ПРИЛОЖА ВИ ПРЕДЛАГАМ ОПИС НА ДОКУМЕНТИТЕ ИЛЮСТРИРАЩИ ТАЗИ СТАТИЯ, КАКТО И ТЯХНОТО МЯСТО НА СЪХРАНЕНИЕ:

1. Корица на Правилника на Българските македоно – одрински революционни комитети, 1896 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 23.

2. Детайл (щит с надписа “Македония” и годината 1896) от корицата на Правилника на Българските македоно – одрински революционни комитети, 1896 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 23.

3. Детайл (постамент с фигура на лъв) от корицата на Правилника на Българските македоно – одрински революционни комитети, 1896 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 23.

4. Корица на Правилника на Тайната македоно – одринска революционна организация, 1902 г. – ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.

5. Корица на Устава на Тайната македоно – одринска революционна организация, 1902 г. – ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 22.

6. Печат на Македонския централен революционен комитет с подписите на д-р Христо Татарчев (А. Светомиров) и Дамян Груев (Браян Митрев) върху писмо № 115 на Централния македонски революционен комитет до Върховния македонски комитет в София, Солун, 20 януари 1896 г. – НБКМ БИА, ф. 224, а. е. 16, л. 53.

7. Подписите на задграничните представители на Тайния революционен македоно – одрински комитет в София Димитър Стефанов и Туше Делииванов, София, 5 март 1902 г. – ЦДА, ф. 1747 к, оп. 1, а. е. 11, л. 1.

8. Бланка с емблема върху окръжно на Централния таен македоно–одрински революционен комитет до революционните организации в Малешевско, Джумайско и Петричко. Юни 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 8, л. 1.

9. Подпис под окръжното на Централния таен македоно – одрински революционен комитет до революционните организации в Малешевско, Джумайско и Петричко. Юни 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 8, л. 2.

10. Бланка с емблема върху окръжно на Централния таен македоно – одрински революционен комитет до Тайните революционни комитети в Македония и Одринско. Юни 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 8, л. 3.

11. Подпис под окръжното на Централния таен македоно – одрински революционен комитет до Тайните революционни комитети в Македония и Одринско. Юни 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 8, л. 3.

12. Първа страница от Устава на Българските македоно – одрински революционни комитети от 1896 г., корегиран на Устав на Тайната македоно–одринска революционна организация през 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 16.

13. Чернова на първата страница на Устава на Тайната македоно–одринска революционна организация през 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 18.

14. Чернова на втората страница на Устава на Тайната македоно – одринска революционна организация през 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 19.

15. Първа страница от Правилника на Българските македоно–одрински революционни комитети от 1896 г., корегиран на Правилник на Тайната македоно–одринска революционна организация през 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 24.

16. Чернова на първата страница на Правилника на Тайната македоно–одринска революционна организация през 1902 г. – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 32.

17. Правилник на четите на организацията (Определен от Централния комитет) [от 1899–1900 г.] – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 3, л. 2.

18. Чернова на първата страница на Правилника на четите на Тайната революционна организацията [от 1902 г.] – ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 3, л. 33.

19. Разписка № 266 от Централния македоно–одрински революционен комитет за получени 500 наполеона от българското правителство чрез Димитър Ризов, подпечатана с печата на Македонския централен революционен комитет, 24 ноември 1898 г. – ЦДА, ф. 600 к, оп. 1, а. е. 1311, л. 7.

20. Писмо № 68 от Централния македоно–одрински революционен комитет до председателя на Министерския съвет в София, 27 септември 1898 г. – ЦДА, ф. 600 к, оп. 4, а. е. 84, л. 3.

21. Подпис и печат на Македонския централен революционен комитет под ПИСМО № 68 от Централния македоно – одрински революционен комитет до председателя на Министерския съвет в София, 27 септември 1898 г. – ЦДА, ф. 600 к, оп. 4, а. е. 84, л. 5.

22. Първа страница от Правилника на селските чети – ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 532, л. 70.

23. Първа страница от ръкописния вариант на Устава на Тайната македоно–одринска революционна организация от 1902 г. – ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 532, л. 42.

24. Първи страници от двата печатни варианта на Правилника на четите на Тайната македоно–одринска революционна организация от 1902 г. – ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 532, л. 60 и ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 11.

25. Първа страница от Устава на Тайната македоно–одринска революционна организация от 1902 г. - ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 23.

26. Първа страница от Правилника на Тайната македоно – одринска революционна организация от 1902 г. - ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 2.

27. Първа страница от Правилника за четите на Македоно–одринския революционен комитет, представен по време на Солунския процес през март 1901 г. – ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1521, л. 337.

28. Първа страница от Правилника на Българския македонски революционен комитет, представен по време на Солунския процес през март 1901 г. - ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 1521, л. 322.

Цочо В. Билярски