ПРЕЗ 1911 Г. ХРИСТО МАТОВ ГРОМИ ТУРКОФИЛСКАТА ПОЛИТИКА НА БУРЖОАЗНАТА ОПОЗИЦИЯ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Досега имахте възможност да се запознаете с критиките на идеолога и един от ръководителите на ВМОРО Христо Матов към българските социалисти по отношение на Македония и за разрешението на Македонския въпрос. Този материал продължава темата за отношението на Матов към действията на останалите български политически партии по Македонския въпрос.

От запазените негови ръкописни бележки и конспектираната от него литература, предимно небългарска, по националния въпрос по политическа и военна история на Матов може да се види колко всеобхватни са били интересите и плановете на този най-бележит сред мислещите ръководители на Македоно-одринската революционна организация. Не напразно Симеон Радев в едно свое интервю го определя като мъдрец. 

След падането на правителството на демократите, възглавявано от Александър Малинов на власт идва коалиционното правителство на Иван Ев. Гешов съставено от Народната партия, ръководена по онова време от Гешов и Прогресивно-либералната, ръководена от д-р Стоян Данев.

Един от първите ходове на Гешовото правителство е опитът му да се преодолее кризата в българо-турските отношения вследствие на обявяването на Независимостта (1908). Въпреки тежкото положение, в което е изпаднала обновяващата се империя, в резултат на Младотурската революция (1908) и последвалите старотурски преврат и младотурски контрапреврат (1909), започналата жестока обезоръжителна акция и постепенното отмиране на двете български партии в Турция – Съюза на българските конституционни клубове и Българската народна федеративна партия, както и състоянието й на война с Италия (1911-1912) за Триполитания и Киренайка тя продължава да е неотстъпчива към доскоро васалната й България. С линията на правителството се забелязва известен синхрон и в средите на опозицията и то в лицето на неговия най-голям противник – лидерът на Стамболовистката партия д-р Никола Генадиев. Дори този синхрон се забелязва и в речите на д-р Генадиев от страна на опозицията и на Христо Тодоров, Атанас Буров и Списаревски. Речите и изказванията са произнесени в Народното събрание на 5 ноември 1911 г. по време на обсъждането на отговора на тронното слово.

ВМОРО, както и нейното ръководство е много внимателно по отношение на ставащото в България и нейните външнополитически ходове. А Хр. Матов следи с незатихващ интерес не само българската и чуждестранната преса, но и публичните изяви в българския парламент и веднага излиза със своя коментар, посочвайки вредите които се нанасят на Македонското дело.

Много красноречив е той в едно свое писмо още по времето когато се намира в емиграция в Ница (11 януари 1910 г.) до тогавашния широк социалист Григор Василев, който е тясно свързан както с Христо Матов, така и с Тодор Александров. То е последвано от още две негов писма, пак от Ница от 26 януари 1910 г. и от София от 12 февруари 1910 г.  когато възлага надеждите си на Гр. Василев, който да започне да издава социалистически вестник в България, както и на Симеон Радев и д-р Владимир Бурилков, като С. Радев вече е напуснал „Вечерна поща“ и започва да издава нов партиен вестник „Воля“, като орган на стамболовистите.

Особено разгневен е Хр. Матов от речите на д-р Н. Генадиев, Хр. Тодоров, Ат. Буров и Списаревски по отношение на външната, според него туркофилска политика, провеждана от България в ущърб на Македонското дело. По този повод Матов пише гневна статия в организационния вестник „Вардар“. Тук искам да отбележа един важен факт, който се отнася до д-р Генадиев. Д-р Генадиев като министър във второто стамболовистко правителство разполага и се разпорежда с безотчетните правителствени фондове, които той предоставя в помощ на ВМОРО при всяка нейна нужда и може би това най-много разгневява Матов, който познава съвсем друг Генадиев.

С тази реч на д-р Генадиев не разполагам в момента, а само с част от нея, публикувана от Петър Думанов през 1926 г. Това, което искам да споделя с читателите на този материал е, че Думанов в отпечатани Генадиеви речи е пропуснал точно тази чест от речта, която се отнася до отношенията на България с Турция и по Македонския въпрос. Явно, че манипулациите с историческата истина не е от вчера и партизанщината строго е съблюдавала да не се засегне авторитета на наскоро убития съпартиец.

По-долу ви предлагам както статията на Матов за речите в Народното събрание по отговора на тронното слово по външната политика на България и Македонския въпрос, която би била много поучителна и за съвременните български политици и държавници, както и посочените по-горе три негови писма до тясно свързания с ВМОРО Григор Василев.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ХРИСТО МАТОВ
ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ И ТУРКОФИЛСКАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

(ВИЖ РЕЧИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Д-Р Н. ГЕНАДИЕВ, ХР. ТОДОРОВ, БУРОВ, СПИСАРЕВСКИ)

 

„Ще изтребят ли турците българския елемент? В продължение на пет века турците са клали или потурчвали цвета на българския народ; загина ли той от това?“ Така и пита г. д-р Н. Генадиев в речта си, която държа оня ден в Народното събрание. - Не загина, ще отговорим и ние заедно с него. Но пък нека той от своя страна ни отговори на следните по-определено зададени въпроси: не се ли потурчиха маса българи в Мизия, Тракия и Македония и не се ли считат турци и ден днешен? Не се ли разреди българския елемент? Или как говорим специално за Македония: благодарение на турската политика, не е ли днес Македония по-малко българска страна, отколкото преди 33 години?

В Скопие има цял един голям квартал от мухаджири, настанени наскоро след освобождението на България. В Битоля също такъв и толкав квартал. Мухаджири са настанени в Струмица, в Сяр, Солун и къде не. Има и отделни мухаджирски села както Безгащево в Малашевско. В това число не влизат новите хуриетски мухаджири; те са ново зло. Сетне, до преди време сърбомани в Македония нямаше; сега ги има. Както виждате, Македония днес е по-малко българска страна и това се дължи на турските власти: те доведоха мухаджирите, те отваряха път на сърбите.

А треба да знаете, че до преди 1877 г. Македония бе най-чистата българска страна, по-българска отколкото освободените Мизия и Тракия. Защото Източна Мизия бе турска (по-турска отколкото днес), Югоизточна Тракия, особено по градовете, бе гръцка. В Македония наистина Драма, Сяр, Солун, Костур бяха гръцки градове, но те са почти на линията граничеща с гръцкото племе; едничък гръцки град навътре в страната бе Мелник. В Цариградската европейска конференция от 1876 г. английският делегат обръща вниманието на другите делегати да не онеправдават Македония, като страна населена с компактна българска маса; колкото за Източна Мизия, бидейки населена с турци, могло и да не се настоява, - тя могла да се остави под пряката цариградска власт.

Но г. Генадиев, като говори тъй за турската изтребителна политика, на¬вярно иска да не обезкуражи българския елемент в Македония и да не окуражи турците. Излишна ревност. Българският елемент там и тъй е доказал своята жизнеспособност и жилавост, въпреки голямото му разочарование от позорното пасуване на братска България в критически и удобни моменти, за което е виновен и сам г. Генадиев. Турците пък, като турци, си са гламави и много закъснели за новото време, та не разбират от дума. Па и ако има некой, скитайки по Европа, да се е донекъде поевропейчил, щом се върне в Цариград и щом се види принуден да води сметка за политиката на турската маса, пак си се потурчва, и то скоро-скоро по някакъв фатален атавизъм. Мамите се, г. Генадиев, и неволно мамите и другите, ако действително вярвате че турците ще разберат от дума, „ако управлението бъде в ръцете на партията на Шериф паша, истински просветен турчин“. Сега Шериф паша е по-друг, защото е в Париж, както бе по-друг и Ахмед Риза и сички негови другари - младотурци, но докато бяха в Европа. И както те, щом се върнаха у дома, се потурчиха, така ще се потурчи и Шериф паша и то много по-сигурно, защото той бе посланик в Стокхолм на султан Хамида и защото не е никакъв просветен турчин. Партия няма: тя е само на кориците на списанието му „Мешрутиет“, което се списва не от него, а от други по поръка, повечето от жена му, египетска милионерка, така че и ако може да се нарече партия, тя е по-скоро женска партия. И що пише в неговата програма? Вие наверно четете статиите в списанието му, дето личи езика на българска опозиция: викайте да викаме против тия, които държат властта. Прочетете програмата му и ще се уверите, че и в нея няма това, което означава истинско равенство между граждани и нации. Па и да е написано, пак опита треба да ни е научил да не се доверяваме тъй лесно на турски благи лакърдии. Даже и Сабах Един, прословутия проповедник на личната свобода и на децентрали¬зацията, и той, като бе преди две години в Македония, едно е говорил в Солун, друго - в Битоля, а сигурни бъдете, че трето и съвсем друго ще говори и ще върши, ако бъде в Цариград в управлението. Да се говори така за Шериф паша, както говори г. Генадиев, пред турци или в турската кама¬ра, още може да има смисъл: може да се счете като тактика да се постави на тесно властвуващата партия и да се принуждава към отстъпки; но да се говори така в българската камара, то е да се не знае, що се говори, особено, пък когато очевидно тоя начин на говорене е съвсем несходен с политика¬та, която се препоръчва да възприеме България в края на краищата.

Да се обърнем сега към правителствените депутати г.г. Хр. Тодорова, Бурова и Списаревски. Те твърдят в речите си, че обезбългаряването на Македония се дължело главно на агресивната политика, която националистическите правителства водели спрямо Турция; „едно лоялно и продължително практикуване на миролюбивата политика“ би спечелило доверието на турците и разбира се, би настъпило едно по-добро третиране на тамошните българи.

Може би г. Буров е прав, като смята за неразумно да се хвалиш с войн¬ствени ноти, когато си решен да не воюваш. Но пък големо, преголемо заблуждение е да се мисли, че турците се стремят да сандардисат българския елемент в Македония и Одринско, защото България в последно време не водела миролюбива политика. Ще се постараем не голословно, а с факти на ръка да докажем, че турците, без оглед към политиката на България, са гледали да разредят компактната българска маса и че даже най-големи пакости са и нанасяли именно тогава, когато са били сигурни, че България не ще издигне глас.

Муаджирските квартали в Скопие и в Битоля, муаджирите в другите гра¬дове и села на Македония (вън от новите хуриетски гости) не са от 15-на години насам, от когато има в Македония революционно движение и от когато се обвинява България в агресивна политика спрямо Турция, ами са от преди това време. Емигрирането от Македония става както в последните 10-15 години, така и по-преди, и ако погледнете статистиката, ще се уверите, че македонската емиграция, която надойде в България през първите 15-на години след освобождението по-многобройна отколкото оная, която дойде в последните 15-на години. И трябва да знаем, че емигрирането на българите от турско, въпреки вашето и нашето желание, няма да се спре, докато са такива политическите и икономически условия за живот. Но най-чудновато ще Ви се види, като кажа, че най-големите пакости на българщината в Македония са нанесени от турците именно тогава, когато те са били сигурни, че България ще си мирува и не ще издигне глас на протест.

Така. Сръбската пропаганда се загнезди на дело в 1891-1892 г. във време на Стамболова. И разбира, се с помощта на турците. Както се знае и както каза в Нар[одното] събрание сегашния шеф на стамболовистката партия, Стамболов, бидейки в борба с русите, водеше политика угодна на турците, политика туркофилска. Тъкмо тогава турските власти помогнаха на сърбите да се загнездят в Македония и да се прострат чак в Малашевско, околия отстояща далеч от територията на Сърбия и същевременно око¬лия съседна с България. Тогава нямаше никакво революционно движение: то се роди две и три години след успехите направени от сръбската пропа¬ганда и тъкмо тия успехи са една от причините да се зароди и разшири революционното движение.

Във времето на г. Данева (и то преди да стане Джумайското въстанишко движение) турците издадоха фермана за сръбски владика в Скопие - за Фирмилиана. А имало ли е по-овчедушна външна политика от политиката на г. Данева, тоя който забрави съвсем българската армия и нейното въоръжение?

Миналата 1910 г. в края на м. февруари демократите, волно или невол¬но, възприеха туркофилска политика и царя на българите заведоха на пок¬лонение в Цариград. Тъкмо от тогава започват и продължават 3-4 месеца най-големите пакости на българщината в Македония. На другия ден след заминаването на Фердинанда от Цариград като армаган замина за Дебър нов сръбски владика Варнава. Тогава турските власти погазиха екзархийс¬ките църковно-училищни привилегии и пожелаха да поставят училищата под прекия надзор на турския муариф; тогава затвориха българското учи¬лище в гр. Дойран и разпростряха мерката за назначаване муарифски учи¬тели в български училища. Скоро подир това отнеха от българите трите най-големи манастиря в Прилепско и ги дадоха на сърбите (с една телеграма от министъра на вътрешните работи Талят бей). Тогава муаджирската политика на младотурците доби най-широко приложение. През март нас¬тъпиха в Енидженско първите грозни изтезания, а по-късно пък към лятото настъпи обезоръжаването и чудовищните изтезания, небивали в Хамидово време, резултат на които се явиха бежанците. Тая пакостна политика се прекрати само тогава, когато България колко-годе се озъби и когато от Ан¬глия лорд Крю и Едуард Грей засвириха друга песен.

Тая година от пролетта насам, т.е. откакто България пак завика за ми-ролюбива турскофилска политика, изново зеха да се нижат предизвика-телствата на турците. По границата убиват български офицери, нещо не ставало по-преди; десетки фамилии от Одринско преди месец и пол бидо¬ха принудени да се изселят в България; стотини и хиляди млади българи бягат от Турско и идват кое в България, кое в Гърция, кое другаде (за да не бъдат слуги жени на манафите). А в едно време, когато Турция е във вое¬нен конфликт с трета държава, когато треба де се счете, че е на тесно: тя заплаши България с мобилизация и я унижи като я накара да се обърне до Силите за предотвратяване опасните последици; не свърза търговски до-говор макар търговския провизориум да е от цяла година, пусна на свобо-да убийците на пограничния български офицер, за които по-преди се вяр-ваше, че ще ги избеси.

Какви по-очебиещи факти искате, за да се уверите, че турците не разби¬рат от мирна искрена политика? Те считат България за неприятел и то за пръв неприятел, с когото еднаж тряба да се разправят; толкова видни турци и младотурци са го декларирали. Сяка миролюбива политика на Бълга¬рия те я сфащат като нейна слабост, като кьотилък (било по нейни домашни съображения, било по съображения наложени отвън) и затуй си пус¬кат поясът. Азиатци бидейки, те са по природа вероломни, а положението им от два века насам ги е заставило да бъдат недоверчиви. Стамболов - миролюбец, но тоя Стамболов бе довчерашния български бунтовник про¬тив тяхното владичество. Такива са и хората му. Данев - миролюбец, но Данев е руски човек, той не прави политика с русите, т.е. с вековните, с най-върлите техни врагове. Такива са неговите по-видни партизани.

Стамболов, макар да водеше политика добра за турците, с добро никак¬ви, решително никакви отстъпки не можа да издействува за Екзархията и за българите в турско. За да изтръгне ферман за владици, трябаше истински натиск чрез оная прочута телеграма. Народняците по време на Гръцко-турската война (в едно време когато можеха да освободят Македония) с добро не можаха нищо да сторят. Трябваше един способен дипломатически агент, какъвто бе покойния Марков, на свой риск да заплаши турските министри и то тъкмо кога са на заседание, за да може да отскубне какви-годе отстъпки.

И тъй, в 33 години турците сички усилия положиха, за да направят Ма¬кедония по-малко българска страна. Колкото стои под пряката цариградска власт, неминуемо се повече и повече ще я обезбългаряват. Никаква миролюбива политика не е в състояние да ги вразуми. Наопаку даже, такава политика им дава възможност по-безшумно и по-безопасно да прилагат своята политика на сандардистване сичко, що е българско.

Публ. във в. „Вардар“, год. I, бр. 7, София, 17 ноември 1911 г., с. 1.

 

* * *

ПИСМА НА ХРИСТО МАТОВ ДО ГРИГОР ВАСИЛЕВ

№ 1

ПИСМО ОТ ХР. МАТОВ ДО ГР. ВАСИЛЕВ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД И БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ТЕЧЕНИЕ В ТЕХНИТЕ СРЕДИ ЗА ПРАВИЛНО ОРИЕНТИРАНЕ В МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.

НИЦА, 11 ЯНУАРИ 1910 Г.

 

Драги господин Василев,

Получих и отвореното Ви писмо, и статията - същински шок - с благодарност, и картичката - поздрав от младите. Нямам много свободно време, та затова не мога да отговарям своевременно. Вярвам, че не ще ми връзвате кусур.

Снощи четох в "Камбана" от Леонидов (?) - що, мислите? - пак търговия с Македонското дело. По тоя случай трябваше да Ви предам накъсо, в отделни мисли, развитието на които вие сам да го направите (или: аз ще се изкажа, когато се видим), моите неизменни и не нови възгледи за експлоатацията или - по-широко - за политиката на бълг[арски]те социалисти изобщо по Мак[едонски]я въпрос.

1. Винаги най-вече си е пащало Мак[едонското] дело от най-горе и от най-доле: от княз и от социалисти. Две фатални влияния от Бълг[ари]я са тормозили Орг[анизация]та: върховисткото течение - влияние от най-горе - и социал[но]то - влияние от най-доле. Кое от тия фатални влияния е било по-фатално, историята ще реши, толкоз повече че процеса не е свършен.

2. По въпроса за война винаги трогателно единение е съществувало между княз и социалисти: той против, те против. Що ми важи, или що важи за Мак[едонско]то дело, че той излизал от друго становище, социалистите - от друго. Чужденец по рождение, чужденци по идеи (да прощаваш): еднакво не ги боли.

3. Сички бълг[арски] правителства са експлоатирале с Макед[онското] дело. И коя опозиция не е експлоатирала с него? Социалистите като вечна и като крайна опозиция - най-вече. Тряба да се бие прав[ителство]то, - покрай друго, с Мак[едонско]то дело ще се бие: ако върви напред защо върви? Ако остава надире, защо остава?

4. Орг[анизация]та Вътрешна, като външен за Бълг[ари]я фактор, както е била в дотик с опозицията, така е била и не е могла да не бъде в дотик (съпротивление, сношение) с прав[ителство]то или с неговите органи. И нигде никога не може да бъде инак при тия условия. Винаги или обикновено прав[ителство]то навиквало нас, щом види че Орг[анизация]та дружи с опозицията; и наопаку, опозицията, за да пакости на прави[ителство]то, гледала е да поддържа опозиционно-настроено течение в Орг[анизация]та (каквато не може да няма в една широка орг[анизаци]я като нашата) без оглед дали то е право или не, дали не служи преди сичко на свои амбиции, дали не е орган дори на чужди съвсем влияния и дори орган на турци. Тъй постъпва опозицията не защото е убедена, не затова, тя не си дава и труд да вникне в работите, ами защото като се поддържа страната на Вътр[ешната] орг[анизаци]я изобщо, а не на някое нейно - изродено течение, не винаги може да се бие прав[ителство]то. Нищо не значи, че една опозиц[ионна] партия утре ако дойде на власт ще бъде принудена от очебийни факти противното да върши. Понеже социалистите не се готвят утре власт да поемат, не се считат и толкова длъжни да вникват в работите и по-малко да търгуват с Мак[едонското] дело в борбата им против буржоазна официална Бълг[ари]я.

Санд[ан]ски се стреля - княза рекъл!

Йово Йованович се стреля - пак княза!

Чети имало в Мак[едони]я - княза!

Арестуват, изтезават, задигат фамилии към Анадола, - княза виновен!

Или изобщо официална Бълг[ари]я виновна за борбата против Турско на измъченото макед[онско] население и с това компрометират борбата му изобщо пред турци и европейци. Търговия разбира ли от човещина и братство!

5. Никогаш обаче социалистите не са се компрометирале, не са се орезилиле толкова, колкото напоследък,

а) Когато не се възмутиха - не писаха нищо за изтезанията, предателствата и потераджийството в Неврокопско

и б) когато не се възмущаваха от последните турски мерки в Мак[едоно]я, включително и от турското инспекторство на Йова Ив[анови]ча над бълг[арските] уч[или]ща.

6. Тесняци социалисти, които главно ни създадоха белите, не следват тесняшкия социализъм - види се само за пакост на едно измъчено население; "ни ходи, ни седи" са те в нашата работа.

7. Сички пък социалисти в държанието си спрямо мл[адо]турците са същински буржоа, които не щат да знаят за положението, за истинското положение на масата и особено на раята, ами се оставят да се водят от хвалбите за равенство и свобода на властвуващия буржоазен младотурцизъм, да се водят от луксът на съществуващото наполовина право за събрания и за своб[оден] печат, когато в същност долу сичко е тъй грозно, грозно както в Хамидово време и нещо по-лошо. (Да не би защото сам Хамид е в Мак[едони]я - в Солун?)

Стига толкова сега.(1)

Не ще ли се намери майчин син - социалист да стори сичко, за да създаде едно свестно течение между социалистите по Макед[онското] дело, та поне да се спасиме от белите, ако не и да ни се помогне? И не мислите ли, че Вие именно сте най-годен за тая работа? До кога ще чекате и ще търпите - поради риск на разцепление между широките - да пада отговорност и върху Вас?

С поздрав Х. Матов

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 35, л. 105 - 107. Оригинал. Ръкопис.

-----------------------------

(1) За отношението на българските социалисти и княз Фердинанд по македонския въпрос Хр. Матов пише в брошурите си “Писма за Македония. Отговор на г. Я. Сакъзов, С., 1910”, “Впечатления от Македония на д-р Кр. Раковски, С., 1911” и “Пропуснати случаи, С., 1912”. Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система, с. 217 – 251, 256 – 276.

 

№ 2

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ХР. МАТОВ ДО ГР. ВАСИЛЕВ ЗА СПЕШНОТО МУ ОТПЪТУВАНЕ ЗА СОФИЯ И НАМЕРЕНИЕТО МУ ДА МУ ПИШЕ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА СОЦИАЛИСТИТЕ ЗА МАКЕДОНСКОТО ДЕЛО.

НИЦА, 28 ЯНУАРИ 1910 Г.

 

Драги г-н Василев,

Тръгвам - извикан - направо за Соф[ия] през Виена. Съжалявам, че не мога да пиша - да се забавя - през Мюнхен. Аз исках да се разберем (и ще трябва писмено да се разберем, очаквайте въпроси в друго писмо), как да вразумим Вашите соц[иали]сти, с кои по има смисъл да заведем работа, вашата помощ в случая и пр. Писмото Ви получих; тук не пращайте вече за мен писма.

С поздрав Х. Матов.

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 34, л. 82. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 3

ПИСМО ОТ ХР. МАТОВ ДО ГР. ВАСИЛЕВ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ДА ЗАПОЧНЕ ИЗЛИЗАНЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ВЕСТНИК ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ И ДР.

СОФИЯ, 12 ФЕВРУАРИ 1910 Г.

 

Драги Василев,

Кр. Станчев(1) слушам бил уволнен от партията. А "Камбана" се стария език държи. "Работн[ически] в[естни]к", казват, добре се държал. Бурилков(2) снощи подзагатна, че с Вас може да се сдружи, та заедно да основете друг секидневен вестник. Сигурно Бур[илко]в не е мислил много върху това. Па и дали трябва да остане "Дневник"? С. Радев тъкми да почне по-нататък свой вестник.

За нашата кауза би било много добре покрай сегашните два в[естни]ка ("В[ечерна] п[оща]" и "Дн[евник]") да има още един - два: Радевия и друг, дето Вие да пишете от социалист[ическо] становище като противовес на "Камб[ана]". В смисъл: От социалистическо становище едно правилно и бързо - с война - разрешение на мак[едонски]я въпрос ще проправи път.

а) За пропагандиране на социализъм вътре в Мак[едони]я,

б) За урегулиране и стабилизиране на правилен парламентарен режим в своб[одна] Бълг[ари]я.

Излизам от магьосания кръг в Бълг[ари]я да се наредим вътрешно като направим невъзможни лични режими, та после да решаваме мак[едонски]я въпрос; или да решим първо мак[едонски]я въпрос, ако искаме после да заживеем истински парламентарен режим. Разбира се, аз, а вярвам и Вие, съм проповедник на втората идея, като единствено вярно в моите очи. И съм дълбоко убеден, че с време тая идея ще се наложи като вярна - па сички, но да не би да е късно, да не би да се каем като разсъждаваме с руски ум: след дъжд качулка.

Оправдавам Ви, че има да се бавите още два - три месеца, но това не ми отнима правото да съжалявам, че се случи в такъво време.

С кои социалисти тук по било възможно да се разберем не за да ни помагат, но поне за да се неутрализира колко - годе камбанарско-социалист[ическа]та турска и предателска политика по мак[едонски]я въпрос? Избройте ми някои големци и дребни работници?

Повърнете ми моите писма до Я. Сакъзов(3).

Последните 2-3 седмици по-системно гонят вътре в Мак[едони]я. В Куманово без повод изпозатвориха 40-50 души селяни. В Охрид Телял викал: който произнесе думата "хуриет", 75 гр. джеза (и дребни башка - в затвора няколко етапа). Аргир войвода в Гевгелия стрелян – неулучен(4). Заловено вътре окръжно от Цен[тралния] младотур[ски] к[омите]т до местните к[омите]ти. В съгласие с властта Ви явяваме, че макар Бълг[ари]я да дига врява, законът за четите ще се прилага и отсега; редифите нека са готови, може би ще бъдат извикани преди определеното време.(5)

Поздрав и от Яворов, Т. Александров

Х. Матов.

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 34, л. 7 - 80. Оригинал. Ръкопис.

-----------------------------

(1) Кръстьо Станчев, публицист и журналист, главен редактор на в. “Камбана” и “Заря”. Тясно свързан с македоно–одринското революционно движение, като в. “Камбана” винаги е бил трибуна за македонския въпрос.

(2) Д-р Владимир Бурилков от Малко Търново, адвокат, публицист и журналист,  деец на СБКК, член на Демократическия сговор, главен редактор на в. “Дневник”, “Вести”, “Бургаска поща” и “Бургаска вечерна поща”. През време на Младотурската революция е специален кореспондент на в. “Дневник” в Турция, откъдето изпраща своите кореспонденции до вестника. Вж. Д-р Вл. Бурилков, В Македония и Одринско (1908–1912). Младотурската революция видяна от специалния кореспондент на в. “Дневник”, С., 1998.

(3) Янко Сакъзов, лидер на БРСДП (ш. с.), публицист. Отношението на Хр. Матов по вижданията му по македонския въпрос вж. в посочената брошура на Матов.

(4) Войводата Аргир Манасиев.

(5) Става дума за провеждането на антибългарската обезоръжителна акция от турските власти в Македония и Одринско.