КРИТИКИТЕ НА ХРИСТО МАТОВ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Д-р Кръстю Раковски

Не един път в сайта „Сите българи заедно“ е ставало дума за д-р Кръстю Раковски, като сме цитирали и значителни текстове от неговата най-популярна книга „Русия на Изток“ и от негови статии и сказки. Но ако в тях той най-точно и аргументирано показва руската политика срещу народа и земите ни, то по македонския въпрос той стои на грешни позиции, които ще доведат до престъпната политика на Комунистическия интернационал, чийто член-основател ще е и той. Макар и участвал най-активно във фракционните борби както на българския, така и на международния социализъм в рамките на Втория интернационал, той по македонския въпрос проявява особен вид кокоша слепота, довела го грешни твърдения и изводи.

Преди Балканските войни, малко след Младотурската революция, той заедно с Лев Троцки са изпратени в България, за да помирят и обединят тесните и широките социалисти. Дори Раковски започва да издава свой вестник, в който да отстоява своите позиции. Това е първият социалистически всекидневник в България в. „Напред“. От него ще бъдат по-късно подбрани цели и части от най-добрите му статии в една книга и издадени от Георги Бакалов, към която е приложена и статия с мнението на Троцки по проведената акция от Раковски за помиряването на българските социалисти. Един от най-атакуваните български социалисти, по онова време намиращ се в редиците на широките е Григор Василев, който отстоява по националния въпрос позициите и програмата на т.нар. десница във ВМОРО, представяна по това време от идеолога на организацията Христо Матов.

 


Д-р Кръстю Раковски

През 1910 г. Кр. Раковски участва в проведената анкета по македонския и балканския въпрос от сп. „Съвременна мисъл“, възникнало на мястото на умрялата д-р Кръстева „Мисъл“ и издавано от Александър Паскалев. (вж. Анкета по македонския и балканския въпрос, Из 9 книга на сп. „Съвременна мисъл“, С., 1910, с. 29-30.) В същото списание, в негов по-ранен брой Кр. Раковски публикува своите впечатления от Македония, натрупани от една кратка екскурзия до Солун и Воден. По време на тази своя разходка неговите впечатления не само, че са повърхностни, но са и неточни, включително и вредни като за българската общественост, както в свободните, така и в поробените краища. И в този негов своеобразен пътепис и в  анкетата социалистическия деец стои на едни и същи позиции. Ако в „Писмата от Македония“, където Матов подлага на критика Янко-Сакъзовите наблюдения и разсъждения, печатани във в. „Камбана“, то в брошурата си „Впечатленията от Македония на д-р Кр. Раковски“ Хр. Матов разгромява този виден български и международен социалистически деец, като дори го нарежда да видния грешник по националния въпрос, българския цар Фердинанд. Критиката си срещу Раковски Матов изгражда по обичайния си начин – посочва на първо време основните изводи на опонента и в последствие точка по точка го разгромява, а не рядко и осмивайки го най-жлъчно. Не ми е известно Кр. Раковски да се е осмелил да отговори на аргументираната и разгромяващата критика на утвърдения и всепризнат идеолог и ръководител на ВМОРО Христо Матов. Убеден съм, че и вие както и аз ще изпитате удоволствието от начина на водене на дискусията от Матов, нещо непознато в днешната българска публицистика, ако изобщо съществува такава, за да си позволявам, да ви преразказвам неговите думи.
Тук искам да припомня и друг един важен факт от биографията на Кр. Раковски. Веднага след създаването на вредната за нас българите ВМРО (обединена) през 1925 г. един от първите които приветстват това вредно коминтерновско творение, създадено под прякото ръководство на Георги Димитров е отново Кр. Раковски, отразено във в. „Балканска федерация“. Неговото вредно и разрушително дело по отношение на македонските българи ще продължи и в бъдеще до самия му край. Другият негов противник и критик Г. Василев в писмото си до Рамзей Макдоналз ще го нареди сред виновниците и подстрекателите и на зловещия атентат в „Света Неделя“, редом до Васил Коларов и Георги Димитров.
Преди 16 години имах възможност да отпечатам критиката на идеолога на ВМОРО и виден ръководител на организацията Христо Матов по отношение на написаното от Кръстю Раковски, откъдето вземам пълния текст на Матовата брошура. Днес тя е напълно изчерпана и едва ли е успяла да достигне до нашите сънародници както в България, така и в другите дялове на Македония. (Вж. Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. София, 2001, 368 с.). В бъдеще при първа възможност ще се опитам да ви предложа и оригиналните текстове, както на Янко Сакъзов, така и на Кръстю Раковски, за да имате възможност и само да правите своите изводи.

Цочо В. Билярски



ВПЕЧАТЛЕНИЯТА ОТ МАКЕДОНИЯ НА Д-Р КР. РАКОВСКИ

СОФИЯ, 1911
ПРАВ Е РАКОВСКИ, КОГАТО КОНСТАТИРА НЕЩА, КОИТО СЕ ВИЖДАТ ПРИ ПРЪВ ПОГЛЕД: БЕДНОСТ, НЕВЕЖЕСТВО, РОБСТВО, ЗАНЕМАРЕНОСТ, ОТЧАЯНИЕ, КОНСПИРАТИВНА СКЛОННОСТ, РАДОСТ ПРИ СЛУХОВЕ ЗА ВОЙНА. - ГРЕШИ, КОГАТО КОНСТАТИРА НЕЩА, КОИТО ИСКАТ ВЗИРАНЕ, ЗА ДА СЕ ПОЗНАЯТ; ГРЕШИ И КОГАТО СОЧИ ПРИЧИНИ ИЛИ КОГАТО ДАВА УРОЦИ. - МНОГО ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯТА МУ СА ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ (ЗА МАКЕДОНИЯ), А НЕ СА ДОБИТИ НА МЯСТОТО. - ПРОМЯНА ВРЕМЕННА И МЕСТНА СЧЕЛ ЗА ПРОМЯНА ТРАЙНА, ПРОМЯНА ОРГАНИЧЕСКИ СВЪРЗАНА С „НОВИЯ“ РЕЖИМ. - СЪВСЕМ НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕТО МУ, ЧЕ У МАКЕДОНЦИТЕ НЕ МОГЛА ДА СЕ РОДИ АКТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА. - СЛАМКА ВИЖДА В ОКОТО НА БЪЛГАРИНА ТАМ И ТУК, ГРЕДАТА У ТУРЧИНА НЕ Я ВИЖДА. - ВЪПРОСНИК ЗА ОНИЯ, КОИТО БИХА ИСКАЛИ ДА ПРОВЕРЯТ ГРОЗНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ. - ЗАЩО ИМЕННО РАКОВСКИ НЕ СЪГЛЕЖДА КРУПНИТЕ ЯЗВИ В ТУРСКИТЕ РАБОТИ И ЗАЩО ТЪРСИ ДА СТОВАРИ ВИНАТА ПРЕДИМНО ВЪРХУ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ? - ТОЙ СПАДА КЪМ ОНИЯ БЪЛГАРСКИ ТИПОВЕ, КОИТО НЕ СЕ ВЪЗМУЩАВАХА И ОТ ХАМИДОВА ТУРЦИЯ.
Г-н д-р Кр. Раковски, известния социалистически деец, в края на миналия месец април отиде в Солун и Воден. Своите впечатления оттам ни предава в сп. „Съвременна мисъл“, год. I, книжка 6.
Изобщо политическите и обществени дейци в България не познават или малко познават Македония. Като говорят за нея, говорят по това, що са слушали от този - онзи. Някои пък, заети бидейки само с вътрешни борби, знаят за Македония толкова, колкото и за Патагония. На пръсти се броят ония български политикани, които я познават отблизо. И за них дори, може да се каже че с познанията си са замръзнали на едно място: нямали са възможност или пък не си дават труд да си опресняват тия познания. А кой ще отрече, че, за да се има един правилен възглед по работите в Македония, необходно е да се познават тия работи добре (au fond)? Ето защо много ми е драго, когато чуя, че някой политически или обществен деец в България посети Македония и особено пък, когато чуя, че той се бави там по-дълго време или пък повтори и потрети своето посещение.
Г-н Раковски прави „първо запознаване с Македония“. При това „за жалост“ разполагал „с малко време“, та впечатленията му са, както сам казва, бегли, повърхностни и откъслечни. Не е чудно следователно да са допуснати грешки в констатирането на факти, които не се поддават на повърхно наблюдение и още повече пък в коментариите, които се правят около тях. Аз съм там роден, там отраснал, там работил, та имам претенция да познавам по-добре тамошните работи и условия, и затуй ще си позволя да подложа на преценка неговите впечатления. За да бъде по-прегледно, ще се спра изпърво върху някои негови по-характерни мисли и сетне вече ще направя обща преценка. Не забравям, разбира се, че като замесен в македонските революционни работи по-малко вяра на безпристрастност вдъхват моите думи, отколкото думите на един незамесен в тия работи като г. Раковски, добил при това известно реноме в социалистическия свят.
I.
След тоя увод нека видим преди всичко, що констатира г. Раковски:
„Пътник се натъква на всяка крачка на прояви на нищета, невежество и робство“...
„Бедността на хората се вижда и в техните жилища, и в тяхното облекло, и в изпитите им и почернели и посърнали лица“...
„Хората се въздържат да турят нещата в траен ред ... Всичко носи печат на нещо занемарено и привременно“.
„Господствуващото настроение в македонската психология продължава още да е отчаянието“.
„Настроението у населението“ е „оптимистично“ и възбудено, когато зачестяват слуховете за война“.
„В отношенията си и разговорите си хората са запазили известна конспиративност“.
Нищо по-вярно от тия мисли на г. Раковски. И ще додам: нищо по-естествено от тия констатирани факти при условията, в които се живее. Тия факти бият на очи още при пръв поглед. Наивен е оня, който си мисли, че е възможно при съществуващите условия да бъде другояче. В България, за жал, името на тия наивни е легион. Види се, защото не засяга пряко тяхната кожа.
II.
„Аз не изгубих, казва г. Раковски нито един случай, не оставих нито една среща, за да не попитам има ли промяна от прогласяването на конституцията насам и в какво се състои тя? Моите въпроси се отправяха най-вече към хора търговци и еснафлии. Техните отговори бяха отрицателни. Турчино си е турчин - отговаряха те, като префразираха без да знаят една знаменита фраза на Метерниха: „Турчинът трябва да си остане турчин“. „Но добавя г. Раковски, същият който Ви казва, че в Македония няма никаква промяна, без мъка ще признае нейната наличност, ако вие минете на конкретни факти. Така се случи с моя хазяин във Водена.“
И г. Раковски навежда, как хазяинът му посочил градина, дето преди конституцията никой не смеел да отиде, без да се изложи на отмъстителността на андартите; посочил му път, по който ставали обири и убийства от арнаути. Сега и там, и там воденци се движили свободно.
Значи има някаква промяна? казал победоносно г. Раковски. И хазаинът бил принуден да се съгласи, че действително имало промяна.
В същност пък работата стои по-инак. В основата на обяснението, което се дава за тоя факт, има грешка, оттам и цялото обяснение - погрешно. Промяна може да има и очевидно има, но тя не е такава, каквато търси г. Раковски. Тя е промяна временна и местна, а не коренна, не е органически свързана с „новия режим“. Такива промени са бивали и през 500-годишното робуване, па даже и само през Хамидово време. При един султан лошото положение на раята е ставало по-лошо, при друг султан сравнително по-малко лошо. Също тъй е било и за отделните провинции и околии. При един валия или каймакамин положението на вилаета, resp. околията, е ставало по-лошо, при друг - по-малко. Когато някой султан рече да се пофали с ираде за исляатлък (подобрение), зулумите се намаляват, но това бива само за известно кратко време; подире пак почват да си текат работите по старому. Често пъти арнаутите в Дебър по своя инициатива връзват така наречен иттифак - да не крадат, да не убиват и да не се убиват - и тогава християнското население в тоя край и в близоседните околии (Охридско, Кичевско), си отдъхва свободно по пътищата и у дома. Но това колко време трае? - Някой и друг месец и сетне пак почват зулумите и с още по-голямо остървение, за да се наваксат загубите през време на пасуването. Да би се случил г. Раковски около Дебър по време на иттифак, сигурно би рекъл: очевидно че има промяна - и би се възхитил от нея. Дебър в обикновено време се смята като пъкъл за Воден, за Битоля и за другите големи градове в Македония. Охридяни даже като отиват в Дебър, отиват като че ли в пъкъл, макар сам Охрид да изглежда като пъкъл за ония, що живеят в Солун. Както и наопако: българин от Дебър, щом дойде в Охрид, поотдъхва си, чини му се като че ли е стъпил в автономна област, а българин от Охрид като стъпи в Солун стъпва също тъй като че ли в автономна област. Та ако в такъв пъкъл като Дебър са настъпвали промени, колко повече в градове като Солун и Воден.
Преди 15-20 години, т.е. преди да се създаде Вътрешната революционна организация, воденчани отвиваха доста свободно по градините и пътищата, за които говори г. Раковски. Тогава андарти нямаше: андартите се явиха в 1905 г., кое пратени от Гърция - за да се земат предвид претенциите на гърците в предприетата от Европа реформена акция, кое повикани от Хилми паша като противовес на нашите чети. Тогава значи промяна имаше, без да е имало конституция. При се това и тогава тежеше турското иго, защото то не се състои само в това, дали ще можеш да отиваш по градини и по близки пътища. Пет-шест години наред (преди 1905 г.), когато имаше само наши чети и наша селска милиция, господари на положението по пътища и по градини бяха българите или изобщо християните; тогава турци и арнаути не смееха свободно да се движат. При се това пак воденци не бяха доволни, пак им тежеше турското иго макар тая „промяна“ да бе по-изгодна за тях, отколкото промяната, за която говори г. Раковски.
Не знаем, дали г. Раковски, след тоя ред на мисли, ще се съгласи с нас, че в посочените от него факти не тряба да виждаме някаква трайна промяна на положението, промяна органически свързана с „новия режим“, но сигурен съм, че неговият хазяин във Воден, и без да чуе нашите обяснения, чувствува това и си остава на своето първоначално убеждение: „Турчино си е турчин“(1) - промяна няма. Народното сфащане не се мени лесно. Македонското революционно движение се дължи не на султан Хамида, а на султаните или по-право на турците изобщо. Султан Азис бе един от просветените султани; в негово време по-свободно се дишаше и при се това Гйорги С. Раковски, чичото на Кр. Раковски, заедно с Л. Каравелов, Левски, Ботев и заедно с масата на българския народ устройваха въстание против него и против турците изобщо.
III.
„Македонското население се показа неподготвено за новите промени.“
Македонското (разбирай българското) население неподготвено за новите промени! Македонският българин стана себеп да настъпят тия „нови промени“ и той неготов за тях! Турците ли пък - в Македония и в Анадола - са по-готови от него? Разбирам да се говори, че македонските българи изобщо не са подготвени по много работи от културно-политически характер(2), но не е право да се говори, че те не са подготвени за новите турски промени, особено пък в сравнение с турското население. Македонските българи преди сичко не виждат, не чувствуват действителни промени: там е бедата; или пък ако виждат, ако чувствуват някои промени, те са промени към по-лошо.(3)
Когато е било време тъй или инак да се чувствуват промени в положителен смисъл, македонските българи не са се показали неподготвени поне спрямо други елементи. Наопаку даже. По време на Хуриета, т.е. по време на слободията, ако имаше някой елемент в Македония и изобщо в Турция да се отличи с културно-политическа дейност, това бяха българите, организирани в клубове и федеративна група. А ако не можаха да напреднат и ако пропаднаха и клубисти и федератисти, дължи се на „турските промени“ след слободията. И ако клубистите могат да бъдат обвинявани от някои в неискреност спрямо турците, за федератистите такова нещо не може да се каже и никой не казва. Между тях имаше неколцина социалисти тъй искрени спрямо турците, що повече не може да бъде.
„Също тъй ми се каза, говори г. Раковски, че основателите (на Конституционните клубове) трябва почти да благодарят на турското правителство, като им даде предлог да умрат от насилствена и почетна смърт, защото инак те поради изчерпване на средствата, щели да умрат от естествената си вдряхналост“. Вярно е, че клубовете и тъй щяха да умрат от „естествена вдряхналост“, но не защото са нямали средства, а защото след слободията настъпиха „турски промени“, защото клубовете нямаше що да правят, защото нищо не излизаше от тяхната дейност, защото бяха останали само като фирма без съдържание: турските комитети и властите не обръщаха ни най-малко внимание на техните заявления. Населението като виждаше това, зафана да се тегли на страна от една организация без значение и по едно време дори за членове в настоятелствата не се намираха лица: трябваше да се поставят какви-годе люде, защото по-авторитетните, по-разбраните, по-енергичните не приемаха да се излагат на незачитане, да бъдат опашка. Отгоре на това дойде и преследване от властите. А кой е тоя, що ще се излага на риск в една дейност, от която не вижда резултати? Психиката е: ако рискуваш, да има защо.
Утре да се почувствуват в Македония действителни свободи, пак българите там ще изпъкнат като най-подготвен елемент. А ако искате да направите от тях това, което искат младотурците, - опашки и еветчии, да ги накарате да мижат и да викат „ейвала“ (благодаря!) на мизерни подаяния и обещания, това няма да бъде. Македонските българи си знаят другия път и са свикнали на него. Арнаутче знае и друго пътче.
IV.
„Разочарованието на македонците отчасти произлиза от преувеличените надежди, които една дълга националистична пропаганда беше възбудила у тях. Отдавна те очакваха победоносните български войски да им донесат ако не присъединението на страната им към България, то поне нейната автономия.“
Да, у македонците владее разочарование. Да, македонците очакваха автономия и - още не са изгубили надежда. Да, очакваха да им я донесат победоносните - предимно български войски. Но за това не е имало нужда от специална националистична пропаганда. Достатъчно е било те да са българи, каквито си са всъщност, да знаят че до тях действително стои свободна България; да знаят, че в Берлин като им отнимаха пълната свобода, подписана в Сан Стефано, предвидяха им широки права; да знаят че са християни и че намесата в турските работи за в полза на християните е осветена от договори и от опита на целия XIX в.; да знаят, че тъкмо тая външна намеса докара и освети свободата на Сърбия, Гърция и България и пр. При наличността на тия факти що е чудно, че македонците, борейки се с оръжие в ръка, са се надявали на външна намеса и преди всичко на намесата на братска България? Защо да предполагаме непременно дълга националистична пропаганда в тоя дух?
Мюрцщегската реформена акция и Ревалската програма доказват, че македонците са имали право да се надеят на външна намеса, като резултат, разбира се, не на молби и молитви, а на тяхната епическа борба. А ако българските войски не се явиха да обърнат реформената акция в пълна автономия, това се дължи на български книжници, дължи се (казал бях и пак ще повторя)(4) на небългарската политика, дължи са на чужденци по рождение и по идеи като Фердинанда и като г. Кр. Раковски. Това именно е позорът на България и не е чудно, че македонските българи, не са предвидили български позор. И тъкмо тия книжници и чужденци на България са виновни за тоя позор и за днешното „разочарование“ у македонците или по-право за новите им теглила. Бъднината ще покаже, дали от неизпълнения на време дълг на официална България (т.е. от нерешения на време и правилно македонски въпрос), дали не ще си изпати и сама тя от външни неприятели.
V.
„Привичката да очакват всичко от България е развила у македонците един политически месианизъм, който не дава да се роди у тях една активна политическа инициатива.“
Празна приказка! У македонците не могла да се роди активна политическа инициатива! А по чия инициатива се създаде Вътрешната революционна организация? По чия инициатива просъществува тя цели 17-18 години, въпреки толкова явни и тайни пречки? По чия инициатива е подновена и днес революционната дейност? По чия инициатива се създадоха клубовете и федеративната група?
Самият факт, че съществува и че съществува тъй дълго време Вътрешната революционно-политическа организация не е ли красноречиво доказателство за това, че у македонците не се е развил „политически месианизъм“ в смисъл какъвто говори г. Раковски, че у тях не се е развила „привичка да очакват всичко от България?“ защото ако беше се развила у македонците такава „привичка“ трябаше да ги видим не да се фърлят в жестока и неравна борба с тирана, а да ги видим отдадени на резигнация, да ги видим да се молят на Бога и на людето по-скоро да се смилят за тяхното избавление.
Ако беше останало на официална България да решава: да има ли Вътрешна революционна организация или да няма, сто пъти до сега щеше да няма. Интимната мисъл на България е следната: „Когато интересите ми продиктуват, когато видя, че е възможно да поставя македонския въпрос на зелената маса, имам на разположение войска. Не е в мой интерес да съществува друг фактор - като Вътрешната организация, който ще подига македонския въпрос независимо от мене и когато намери за благовременно. Ако някогаш стане нужда да се направи въстанишки шум и това ми е в ръцете: граница дълга, широка“.
Но не от България зависи да се борят ли македонците по революционен път или да не се борят: зависи от тях, зависи от политико-икономическите условия. А щом в Македония е на лице една революционна борба, официална България, каквото и да прави, volens-nolens не може да не държи сметка за нея, както не може да не държи сметка за нея и Европа изобщо. Ако Европа е принудена да се справя с тоя факт - революционната борба в Македония - колко повече ще е принудена България, дето живеят родни братя на македонците, па и стотини хиляди македонци, преселени в разно време. И официална България както и Европа се занимава с македонския въпрос, изхождайки преди сичко от своите собствени интереси.
Ето в какъв смисъл може да се говори за „политически месианизъм“ у македонците, а това очевидно някак не дава право да се предполага „привичка у тях да очакват всичко от България“.
VI.
„Културната и политическа подготовка на македонската интелигенция е извънредно слаба. Най-добрите й сили са в България.“
Вярно е, че интелигенцията в Македония е слабо подготвена (в сравнение напр. с интелигенцията в България); вярно е, че най-добрите й сили са в България. И тряба ли да се чудим, че е така?
В Македония животът и имотът не са гарантирани; там е „нищета“, „бедност“, там няма условия за спокоен материален напредък, няма условия за истинска култура и прогрес. До нея е братска свободна България: там владее обществена безопасност, там има условия за материално подобрение, там има широк простор за култура и прогрес. Чудно ли е, че българите от Македония тичат в България?
Къде няма македонци по чужбина да си търсят прехраната? Като ги има в Румъния, в Сърбия, в Америка, та в България ли да ги няма, дето се чувствуват като у дома? Ако е така с македонците изобщо, още повече ще бъде така с македонската интелигенция. Какво го тегли г. Кр. Раковски, богаташ в Румъния, в културна държава, какво го тегли в България та току прескача в нея? Не е ли националният магнит, не е ли родният език, родната традиция и култура? Преди освобождението на България Цариград бе книжовен център за целокупния български народ. Що не стоя за център и по-сетне, ами книжовниците се прибраха в България също тъй както се прибира от Румъния и българската революционна интелигенция? В свободна България, дето има такива улеснения за търговски и индустриални предприятия, свършилите търговски, земледелчески и занаятчийски училища, често се принуждават да дирят държавни и общински служби; в Македония що друго от учителство? И при това както знаем за македонците изобщо и за интелигенцията в частност има специална причина да напускат страната: преследванията на турските власти поради революционната борба за свобода, борба която още в 1878 г. се изрази в Кресненското въстание и която биде редовно подета през последните 18 години.
Понякогаш в България се чуват гласове, които безогледно(5) порицават македонската интелигенция, задето напуща своята страна. Г-н Раковски не се е изказал как гледа на това; не знаем дали той намира подобна проповед за уместна и дали вярва, че тя би дала резултати. Че и той желае, че и аз желая, че и секи българин желае, щото макед[онската] интелигенция да не емигрира, това не подлежи на съмнение. Но дали е възможно да се спре емигрирането и емигриралите да се върнат по местата си - ето въпросът. И ние отговаряме: ако е вярно - а вярно е -, че човек се стреми към материално подобрение към култура и прогрес, че турските власти са си поставили специална задавка да сандардисат тамошните българи, - сички в България да гракнат против емигрирането, то пак ще следва. Секи, който не гледа повърхно на работата, а се постави на научна и практическа почва, ще дойде до същото заключение. В тоя дух бе се произнесъл и проф. Иширков по впечатления добити на мястото. Светът не се управлява от желания, а от условия и интереси. Това най-добре разбира един социалист, който се държи о материалистическото разбиране на историята. Ония българи, които изхождайки от интересите на българщината, викат против емигрирането на българите от Македония, а в също време нищо не правят, нищо не рискуват за подобрение на политико-икономическите условия там, те не са добри българи, те - може да се каже - не са добри и като хора. С други думи, искате ли македонците да не напускат страната си, искате ли Македония да си остане предимно българска страна, побързайте да й се притечете на помощ, а не само да викате.
VII.
„В отношенията и разговорите си хората са запазили известна конспиративност. Тази практика трябва да се промени. Тя храни само подозрителност за турците... От друга страна, при конспиративността е невъзможно да се възпита едно обществено мнение.“ Тук г. Раковски като констатира конспиративност у хората в отношения и разговорите им, намерил за добре да им препоръча да си променят тая задавка. Защо? Защото при конспиративността не могло да се възпита обществено мнение. Добре. Аз и сички македонци ще се съгласим с тази негова мисъл (ако не сме били съгласни от по-рано). Но той, който си е дал труд да знае, при какви условия е възможно да се възпита обществено мнение, защо не си е дал труд да знае, дали е възможно да няма конспиративност в отношения и разговори при условията в които се живее, т.е. дали може хората току тъй да зафърлят конспиративността и да тръгнат по благите пожелания на тогава или оногова? Това, което проповядва г. Раковски, до голяма степен се приложи вече на практика през първата хуриетска година, особено от така наречените федератисти, между които, както казахме, видно място заемаха социалисти, т.е. хора които заслужават доверието на г. Раковски. Но от тая тактика нищо не излезна, или по-право излезна „разочарование“ и съжаления за изгубено време в опити. Някои от най-горещите федератисти, след като изпиха до дъно чашата на сладостите от своята неконспиративост, от своята искреност спрямо турците, обърнаха листото и се декларираха формално за активни „конспиратори“.
Но г. Раковски изтъкна и друг мотив против запазената тактика на конспиративност. Какъв? - „Тая тактика храни само подозрителности за турците“. Клетите турци! Не ги оставят на мира да прокарат конституционни реформи! И с що? С конспиративност „в разговорите и отношенията между хората“. Пак македонците виновни!
За бога, стига с тая българска наивност и нелепост! У турците е и силата и властта. Никаква конспиративност в отношения и разговори не може и не бива да ги спре да прокарват реформи. Наопаку, ако искат да не остане мегдан за конспиративност, тряба по-скоро да приложат прокламираното равенство, с което излъгаха света на 11 юли 1908 г., толкоз повече че именно тоя опит им даде за резултат слизането на четите и следов. им показа, как най-лесно се спасява държава от конспиративна дейност. Не сторят ли това, въпреки желанието на турците и въпреки пожеланието на г. Раковски, конспиративността ще си остане, с тая само разлика, че тя не ще се изразява в разговори и отношения между хората, а ще бъде насочена против държавата, ще бъде конспиративност на дело във форма на революционна дейност, каквато беше и каквато е вече.
VIII.
„Ако се говори специално за политическите борби, тя (промяната) ги поставя в нови условия, а именно тя дава възможност на едно по-широко участие на населението в тях. Нелегалната четнишка борба... никога и в най-големия си разцвет не е обхващала един малочислен слой от населението.“
„Нелегалната четнишка борба“ действително не обхващаше „освен един малочислен слой от населението“, но тя бе само една форма на революционна борба изобщо. В други форми борбата и организацията са обфащали многочислен слой от населението, а в някои форми дори цялото население, особено селското.
Според нашата революционна терминология „нелегални“ и „четници“ са ония, които са формално провинени пред турските власти и се дирят от тях, а те пък, обръжени, тайно се движат из села и градове, из гори и планини - по революционна работа: за организиране или за някакви действия. Във сяка околия е имало - нормално - по няколко нелегални. Сички други революционни работници бяха „легални“ работници и тъкмо те пълнеха числото и съставляваха силата на Вътрешната организация. Най- решителните измежду „легалните“ работници на едно съставяха така наречената „селска милиция“ или „селска чета“, командуване от „легален“ селски войвода. Нелегалната чета бе кадър за легалните боеви сили (милицията), а милицията бе неизчерпаемия източник за попълване кадъра на нелегалните чети. Ръководителите на организацията по принцип са гледали не да се увеличава, а да се намалява кадъра на нелегалните. Тенденцията е била ако е възможно да се мине само с отделни лица - агитатори, войводи, и инструктори, а боеви сили да са само легалните милиционери или изобщо легалните работници.
Като е тъй, съвсем естествено е че „нелегалната четническа борба“ не обфащаше „освен един малочислен слой от населението“(6), но за туй пък, от друга страна, „легалната“ четническа борба, пак съвсем естествено, обфащаше широк слой от населението. В някои родове революционна борба, като икономическата напр. или такива в които се иска само пасивно съпротивление (като напр. съдебната борба) земаха участие сички „легални“ работници (не само ония от селските легални чети - от милицията), па и цялото население - особено селското - заедно с жени, деца и старци.
IX.
„Важен симптом“, „за политическо и социално диференциране“ между турците е новоосновата демократическа партия на д-р Темо.“
Г-н Раковски е в Солун или Воден. Чува, че някой си д-р Темо основал в Цариград „демократическа“ партия и бърза да повярва, че тук работата тряба да е сериозна. Българските конституционни клубове в Македония, които как и да е представяха от себе си действителна легална политическа организация, не били нищо: „За едно активно използуване на новите турски условия не видях и не чух да се е направило нещо сериозно“. А що е в същност новата турска политическа организация? - Един лекар в Цариград написал програмни точки и прогласил, че основава „партия“ под красиво европейско име „демократическа партия“. В Цариград - неколцина съмишленици. В македонските градове и изобщо в европейските вилаети - никакви съмишленици: тепърва ще ги създава; може би тук-там някой приятел за разменяване писма. В Анадола, в Арабия, в Триполи (а там главно е турската държава) сигурно не са ни чули, че някой в Цариград намислил да основе партия. И кой е д-р Темо? - Ибраим ефенди, лекар, от моя роден градец - Струга, неизвестен или малко известен в турския и младотурския свят; депутат не е. За каква партия говорите? Тя е „партия“ по име, каквито са и други турски партии: „радикална“, „философска“, „социалистическа“ и пр. В тия партии членове има само по неколцина или по два-трима; не е чудно дори да е само един член - „основател“, „шефът“. Обикновено те са партии ефимерни като мухи еднодневки: докато чуеш името им, - невидели се.
Но ще ми се възрази: отричате ли, че между турците има опозиция! - Не, не отричам. Наопаку даже, аз опозицията си я представлявам в по-голям размер, отколкото вие. Но не в смисъл на опозиция с програма в ръка, с положителни програмни искания за нуждите и интересите на обществените слоеве, опозиция като „важен симптом“ на „политическо и социално диференциране“ между турците или като симптом за партийна организираност, а опозиция в смисъл на негация, опозиция в смисъл на недоволство от властта, от управниците и не само от тия управници, които в дадено време са начело, ами от които и да са. В тоя смисъл опозиционният дух е и в редовете на властвуващите иттихадчии (от комитета „Обединение и напредък“), па бих казал: секи турчин е настроен опозиционно, секи е недоволен от секиго и от сичко, а може би и от себе си.
X.
„Предразсъдъци „вече исторически“ са „несъвместимостта на мохамеданската цивилизация с конституционните начала“ и „неминуемото разпадане на Турската империя“
Тука г. Раковски може да е прав. Но защо не е счел за нужно да ни докаже правотата на своя възглед? Людето в Македония, па и в Европа, още не са се освободили от тия предразсъдъци, та трябва да им се докаже, за да им се разсее заблуждението. Ако г. Раковски рече, че е излишно да доказва, щом фактически е прогласена конституцията, ние ще му отговорим, че и в 1876 г. се даде конституция, но скоро се изпари. В същност за македонците ще остане открит въпроса и тогава, когато конституцията се закрепи. Защото може да има конституция само по форма - без конституционно съдържание. Сетне, може да има конституционни закони и да не се прилагат, както тряба: през абсолютичния режим, особено в XIX век, теглилата на християнското население произлизаха главно не от нямане добри закони (много закони бяха копирани от френския кодекс), а от неприлагането им на практика.
И що ли си мисли г. Раковски за конституцията? Да не би да е тя някакъв чудодеен цяр, - пенкилер, който лекува сички недъзи? Старовременните републики (запомнете: републики) не пропаднаха ли от недъзи? Ако недъзите на турската държава са много и от разнороден характер, сигурно ли е, че едно конституционно управление ще ги изцери, та да се мисли, че вече е предразсъдък „неминуемото разпадане на държавата“.
* * *
„Юлската революция се явява като изходна точка на една нова еволюция в Турция.“
Промяна има, каза г. Раковски; той я видял отивайки на разходка. Ние вече се изказахме, че това, що видял той, съвсем не е това, що ни казва. Но се пак поне видял нещо, което му направило впечатление на промяна - конституционна. Ала г. Раковски не се задоволил само с това, ами по тоя повод счел за нужно да ни убеждава, нас македонците, че тая промяна е само начало на промяна: юлската революция е изходна точка на нова еволюция в Турция. Светът вече нарича юлският преврат пронунциаменто, а той го нарича революция, на която благата й в бъднина ще се разширят. Без да ни е уверил, ние няма да се противопоставим на тоя възглед на г. Раковски. Ще приемем дори заедно с него, че действително някогаш ще се дойде до истинска свобода и равноправие на личността и нацията. Но питаме: ако тоя процес е много дълъг и ако младотурската политика в основите си продължи да бъде такава, каквато през миналата пролет, когато г. Раковски посети Македония (отоманизъм, муаджирство, инквизиция, политически убийства и пр.) тогаз на македонците не ще ли им излезне - както се казва - душата, преди да е настъпил оня момент на свобода и равенство?
* * *
А отде е почерпил г. Раковски горните свои възгледи за изживелите предразсъдъци и за изходната точка на една нова еволюция в Турция? Тия негови възгледи не се базират върху впечатления, добити на мястото, в Македония, а са резултат на умувания от другаде, сигурно от България. На тях следователно тряба да гледаме като на впечатления от България, впечатления външни, които не осветляват положението на работите в Македония, ами го забулват в мъгла. Вероятно, ползувайки се от случая, г. Раковски е намислил да продаде тия свои възлюбени възгледи на македонския пазар. А ние ще му кажем: Аман от подобни априорни „впечатления от България“, пренесени на македонска почва! - толкова пъти са ни нанасяли пакости.
XI.
След като разгледахме по-подробно няколко по-характерни мисли на г. Раковски, не ще ни бъде трудно сега да направим обща преценка на неговите „Впечатления от Македония“. 
За мене, па вярвам и за секи добре запознат с македонските и с турските работи, първото общо впечатление от „Впечатленията“ на г. Раковски е това, че той изобщо е прав, когато констатира нещата, неща, които се виждат - да се изразим с езика на естествениците - с просто око (природни хубости и богатства, бедност, невежество, занемареност, отчаяние, конспиративна склонност, радост при слухове за война). Почне ли да констатира неща, които искат известно вдълбочаване, за да се познаят, или пък почне ли да коментира нещата, да търси причини и да дава уроци, той често изпада в грешки (сравни тук: II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X).
Второто общо впечатление е това, че когато г. Раковски търси вина за някакво отрицателно явление в положението на работите в Македония, вината я намира обикновено у българите там или пък у България за вина у турците - младотурците не споменува, не му се ще да спомене, - за тях сякаш пипа с ръкавици. При това, когато говори за някои благоприятни обществени наченки или симптоми в турските работи, говори с пълна увереност, надува ги и им пророкува важност, каквато в същност нямат.
Така - за македонците:
Промяна в Турция има: той с очите си я видял. Македонците са виновни, че я не виждат.
За своето „разочарование“ отчасти пак сами македонците са виновни.
Македонското население - неподготвено за новите промени; кой му е крив?
У македонците - привичка да очакват сичко от България. За активно използуване новите турски условия не видял и не чул да се направило нещо сериозно. Кой им е крив?
Македонците са виновни, че са запазили известна конспиративност в разговори и отношения, защото с това само всяват подозрение у турците.
А пък за турците: сравни II, IX, X - за промяната, за важния симптом, изходната точка, предразсъдъците. И още: „Днес съществуват зачатъци на свобода на печата, на събранията, на дружествата и пр.“(7)
Питаме: г. Раковски, като вижда и дори предвижда добрите страни у турците, защо не вижда и не чува как стои работата днес (когато е бил в Македония), например по следните въпроси:
1. Как се прилагат държавните закони?
2. Как се произведоха изборите за депутати?
3. Какъв е и как се прилага неузаконения закон за четите? - Ако не за другаде, поне за Енидженско. Градът Енидже е между Солун и Воден; маса фамилии от Енидженско се валяха в Солун по ханищата, с предназначение за заточване в Анадола. Раковски не е могъл да не се натъкне на тия „впечатления“.
4. На какви изтезания биде подложено населението в Енидженско зарад оръжието? - Изтезанията бяха през м. март, а г. Раковски бе в Солун - Воден наскоро след това. Дебелокожите в България може и да не чуят за изтезания в Енидженско, защото тоя край не е като Скопския до границата, та отгоре на това да им създаде и вътрешна беля - бежанци, но г. Раковски бе там на мястото: под носа му са били изтезанията. Оплакванията и писъците са били чути от сички в Солун, включително и от консулите; той само не ги е чул.
5. Защо и за кого се създаде закон за бой?
6. Как се държат турците по селата?
7. Какво е положението на безимотните селяни, изпъдени от беговете чифлик-сайбии, в съгласие и с помощта на турските комитети и на властите? - Поне в. „Народна воля“, органът на федератисти и социалисти, със своите статии не Ви ли накара, г. Раковски, да обърнете внимание на тия факти?
8. Какво носят подире си голите мухаджири и мухаджирската политика?
9. Какво е положението на християните земани във войската?
10. Какви облаги от политиката на младотурците за отоманизиране нетурските училища и нации? - По това време в Дойран бе затворено българското училище, във Воден турците дигаха главния учител Ст. Георгиев, в Серския край бяха настанили 70 души муарифски учители и др. под.
11. Какви облаги от младотурската политика на фаворизиране сръбската пропаганда (като се имат само случаи до м. април)?
12. Защо турският комитет „Обединение и напредък“, в съгласие с властите, изби толкова войводи и четници?
13. Що се тия турски башибозушки шайки, устройвани от властта, за преследване наши люде?
14. Как тъй в Гостиварско през хуриетската 1909 г. есента да станат толкова грабежи, толкова золуми, колкото през никоя Хамидова година?
15. Как тъй през първата хуриетска година в Дебърско да се задигнат толкова много овце (25 хиляди), колкото през никоя Хамидова година?
16. Как се налага и как се прибира хирамийският данък дерудеджилък?
17.(8) Защо се позволява на младотурския комитет „Обединение и напредък“ да съществува като национална политическа организация? Или защо се остава да съществува като конспиративна организация? Нали не са позволени от законите ни национални, ни конспиративни политически организации?
И пр., и пр.
Както виждате, аз тука не задавам въпроси за събития и случки, станали след отиването на г. Раковски в Македония. Не питам: колко хиляди души бидоха изтезавани поради обезоръжаването в Скопския и в Битолския край; къде по колко пъти се повтори и потрети изтезаването (Енидженско, Паланка, Щип и др.); какви видове изтезания измъдри младотурското инквизиционно изкуство; колко души умряха от бой; колко души бидоха убити по затворите, след като бяха изпитали най-грозни мъки; колко останаха сакати; колко полудяха; колко поругавани свещеници и архиерейски наместници; колко жени и моми обезчестени; колко стока биде разграбена; колко души забягнаха - от Македония и Одринско; не питам защо се допусна нов сръбски владика Варнава, защо се връчиха на сърбите трите главни манастири - с една телеграма от министъра на вътрешните работи и пр., и пр. Не задавам и въпроси за положението на работите извън Македония, като напр. за клането в Адана, дето паднаха под нож 20 (и словом двадесет) хиляди души арменци с участието на младотурци. А бих имал право и за такива неща да запитам г-на Раковски: той как е могъл да чуе „демократическа струна“ в Цариград, а не могъл да чуе писъците на арменските майки и жени. Кое е по-важен „симптом“?
XII.
Как да си обясним факта, че г. Раковски недовижда в турските обществени работи крупни язви, а вижда и предвижда дребни обществени явления от положителен характер? Или как тъй за отрицателни обществени явления търси да стовари вината не върху турците, а върху българите там и върху България? 
Ето последният въпрос, на който ще се постарая да дам един отговор преди да свърша.
Три са според мене главните причини: лошата атмосфера, създадена в България около македонския въпрос, повръхното запознаване с македонските и турските работи от г. Раковски и неговата социалистическа предвзетост.
Отдавна вече в България пътуват най-превратни идеи по македонските работи, отдавна владее около тях същинска галиматия. Това се дължи еднъж на слабо, повръхно запознаване с тия работи и дваж на факта, че с македонския въпрос и с македонските работи се прави вътрешна политика, или с други думи, прави се партийна и вестникарска търговия с македонското дело. Фердинандовата лична политика и борбата против нея, както и борбата около властта и свързаните с нея гешефти, еднакво безогледно си служеха за свои цели с македонското освободително дело, та създадоха около него невъзможна атмосфера. По тоя начин - съзнателно или несъзнателно - сториха да пострада светая светих на българските идеали в последните 32 години. Покрай Никола пострада и св[ети] Никола. За да се създаде такава атмосфера, без съмнение, много допринесоха и ежбите между македонските дейци, но и самите тия ежби са рожба преди сичко на зловредни влияния от България - от най-горе и от най-доле.
Г. Раковски, както мнозина други, е донякъде жертва на тая атмосфера. Той не си е дал труд да изучи отблизо македонските работи, та сам да си състави по-вярно понятия за тях: той не е имал време за това, па и не му е било работа. Аз не казвам, че и г. Раковски е един от патагонците в познанията се за Македония, но сигурно и той както мнозинството в България, се е занимавал с македонските работи само в свободно време, след ядене, когато си пие кафето. Той отишъл на самото място, в Македония, но нали, „за жалост“, разполагал „с малко време“, та останал с „бегло впечатление“.
Едновременно с повърхните му познания и впечатления по македонските и турските работи и едновременно с нечистия въздух, който дишал из атмосферата (около тях), в която живял, на г. Раковски значително е попречил неговия български социализъм. По време на Хуриета, когато овчедушна България бе изпаднала - вестникарски казано - в телешки възторг, социалистите държаха първенство в ликуването. От тогава та до преди няколко месеца (до и след македонския излет на г. Раковски) между крайните социалистически елементи владееше извратена психика: революционна дейност в Русия, революционна дейност в България, в Турция - не. Ако говорим специално за г. Раковски, той по-скоро спада към оня кръг социалисти, които не се възмущаваше много и от Хамидова Турция и на който кръг се дължи известната - осмяна вече - теория: И тук тирания, и там тирания. Ако сега се произнася добре за турците и за Турция, то е затуй, защото сега отиде в Македония, та сега му се удаде случай авторитетно да пише впечатления от там. Ако беше отишъл преди Хуриета, и тогава не щеше да му бъде трудно да може да се произнесе похвално за турците, - щом (както сега) си затвори очите и ушите да не вижда и да не чува лошите страни у тях, а да вижда и предвижда само добрите. Който се съмнява в това, нека запита студенти, другари на г. Раковски, какво е мислил и проповядвал той в Женева по време на студентството му (1893-1895).
При се това, повтарям, радва ме отиването му в Македония: то ще го заинтересува да следи повече тамошните събития и при второ и трето посещение ще вникне по-добре в същинското положение на работите.(9)
---------------------
(1) Съвсем не е вярно твърдението, че тук имаме работа с префразиране Метерниховата фраза. Вярно може да бъде опакото: Метерних префразирал народната пословица - пословица на сички тогавашни българи (а не само на македонските), па и на сички, речи, християнски народи, намиращи се под турско иго. Щастието му помогнало на г. Раковски да не остане под турско иго, ами инак щеше да я чуе по-рано. А сега: чел я изпърво в книги и - свикнал книжно да си представя живота - помисли си, че не Метерних е възпроизвел готово даденото из житейския опит, ами народът е заговорил книжно. - Бел. Хр. Матов.
(2) Виж по-нататък т. VI. - Бел. Хр. Матов.
(3) „Нови промени“, които добре почувствува населението, са новите мухаджири, политическите убийства, организирани от властите, и чудовищните изтезания, небивали в Хамидово време. Действително македонското население се оказа неподготвено за тия „нови промени“. Ако г. Раковски е подготвен, нека заповяда да остане по-дълго в Македония; но нека не забравя, че неколцина социалисти хуриетчии, които бяха отишли в Македония, отдавна вече дофтасаха в България. - Бел. Хр. Матов.
(4) Виж брошурата: „Писма за Македония. Отговор на г. Я. Сакъзов“, стр. 22. - Бел. Хр. Матов.
(5) Не е дума за смислено викане против емигрирането. И ние сме викали, но не безогледно; ние дори в кръга на нашите революционни работи сме заставяли някои да се върнат в Македония. - Бел. Хр. Матов.
(6) Било е време, когато и нелегалната четнишка борба е добила широк масов характер: така бе през въстанието в 1903 г. - в Битолския и Одринския окръзи. - Бел. Хр. Матов.
(7) В султан Азисово време не съществуваха ли подобни „зачатъци“? Разгърнете и вижте тогавашните български цариградски вестници. И тогава печатът пишеше доста свободно, и тогава ставаха събрания, и тогава се организираха дружества. Но при си това и тогава, както и „днес“, раята си пащаше и си паща. - Бел. Хр. Матов.
(8) В текста е набран погрешно пореден номер 18.
(9) Вж. и становището на Кръстьо Раковски по македонския въпрос в Анкета по македонския и балканския въпрос, Из 9 книга на сп. „Съвременна мисъл“, С., 1910, с. 29-30. В анкетата Кр. Раковски стои на същите позиции, за което го критикува Матов.