КАК НА 7 ЯНУАРИ 1945 Г. БЯХА ИЗБИТИ БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ И ВОЙНИЦИ РОДОМ ОТ МАКЕДОНИЯ НА СКОПСКОТО КАЛЕ

Трудно нормалният и сериозен човек може да повярва на това, което пишеха и пишат скопските историци. Те като цяло бяха предани на провежданата от Белград и от техните марионетки в Скопие антибългарска политика. Лъжата там беше и сега е издигната на пиедестал като национална политика. Толкова огромна е тази лъжлива печатна продукция от книги, че ако бъде натрупана на едно място сигурно ще се окаже по-висока и от Водно. Сигурно е трудно там да се каже истината, след като си затънал в лъжа и фалшификации. Единични са тия издания където се прокрадва истината, но и тя е замазвана с допълнителни бележки и неверни аргументи. Особено това се отнася до неизяснените въпроси за избиването на бившите дейци на българската ВМРО, т. нар. михайловисти, на българските офицери и войници и на определените като сътрудници на българския окупатор в първите години след Втората световна война. В нивите извън Велес бяха открити и разровени масови гробове на избити стотици българи. Където се копнеше из цяла Вардарска Македония излизаха подобни масови гробове. Любопитното е, че журналистът, направил редица разкрития около тези разстрели и масови гробове, макар и млад много бързо си отиде от този свят. Спряха и разкритията. По това време бях в командировка в Архив на Македония в Скопие. От там донесохме хиляди копия от антибългарските процеси след 1944 г. Особеното на тази документация беше това, че тя беше разбъркана и смесена с водени процеси и за криминални престъпления. Но при един внимателен прочит истината много лесно лъсва. Тази документация, която заснехме и донесохме от Скопие се съхранява в Централния държавен архив в София, в Отдела за чуждестранни микрофилми и копия на документи.

По този въпрос Института за национална история в Скопие преди години издаде един обемист документален сборник с подбрани и манипулирани документи. Чрез него съставителите се опитваха да внушат на читателите, че разстрелите на бившите офицери и войници от българската армия са разстреляни по други причини, а не че са българи.

На 26 февруари 1991 г. кореспондентът на в. „Дума“ от Белград изпраща своята кореспонденция за направените разкрия за избиването на български офицери и войници от Македония в Скопие, Щип, Велес, Куманово и др. от скопския историк Георги Малковски. Въпреки, че разкритията, които прави тогавашният председател на Дружеството на скопските историци са доста половинчати, все пак истината за разстрелите на Скопското кале още през далечната вече 1991 г. излезе на яве. За съжаление в България тя остана незабелязана, а в Скопие цялата работа бързо се потули. Макар, че Георги Малковски е автор на редица книги и публикации срещу България все пак в това си интервю той доста срамежливо и пестеливо споделя истината.

Този материал на нашия кореспондент от Белград за интервюто на Малковски е един колкото и да бил той скромен принос за начина, по който бе направен жестокия опит за изкореняване на българщината от Титовите подгласници във Вардарска Македония.

Цочо В. Билярски

* * *

РАЗКРИВА СЕ ИСТИНАТА ЗА МАКЕДОНСКАТА „КАТИНСКА ГОРА“

Белград, 26 февруари 1991 г.

Едно след друго престъпленията на тоталитарния тито-кулишевистки режим излизат наяве. В интервю на цяла страница с историка Георги Малковски „Нова Македония“ разкрива за първи път факти около масовия разстрел на македонски офицери и войници в Скопие и Щип.

„Една от табу темите от по-близкото минало на македонския народ, за която до ден-днешен почти никой не е проговорил - свидетелствува „Нова Македония“, – е ликвидирането на македонските офицери и войници в Скопие и Щип на 7 януари, Коледа, 1945 година, които искаха вместо на Сремския фронт да заминат за Солун. Докато се провеждал конгресът на Народноосвободителното събрание на Македония (НОСМ), въоръжени с руски и английски автомати, те се трупали на площада в Скопие и почнали да викат „Отиваме в Солун“ и против сръбските офицери, като искали да бъдат командувани от македонци. Този така наречен бунт предизвикал голямо объркване сред управляващите. Те не знаели какво да правят, защото ставало дума за въоръжени хора, които са добре организирани и знаят какво искат. Пред тях се появил един голям македонски авторитет (историкът премълчава името му – б. к.) и се обърнал към тях с думите: „С мен ли сте, войници?“ „Да - отговорили те, – ние сме с вас.“ Той ги убедил да се върнат назад, на скопското Кале, но още преди да стигнат до стените му, от всички страни били поставени картечници и без предупреждение била открита стрелба срещу тях. През тези дни македонски офицери и войници бяха разстреляни и в Щип.“

От интервюто се разбира защо разбунтувалите се войници са отказали да отидат на Сремския фронт: „Всъщност те се разбунтуваха – посочва скопският историк – против това, че в македонските части бяха назначени сръбски и черногорски офицери, които дошли в частите без (офицерски) чинове, но за кратко време били повишени. Тези сръбски и черногорски офицери и подофицери, които поели командуването на македонските части, предизвиквали чувство на малоценност у македонските войници. В признания та на войниците, които по-късно са били разпитвани и осъдени, се казва, че някои сръбски и черногорски офицери се обръщали към тях с думите: „Вие сте южни сърби.“

Според историка точният брои на участвуващите в „бунта“ и разстреляните не може да бъде установен, но се смята, че става дума за неколкостотин души. „И за разстреляните не можем да кажем точния брой по простата причина, че на скопското Кале е извършен масов разстрел, без някой да е броил мъртвите. Но със сигурност може да се твърди, че в Скопие и Щип, са разстреляни около стотина македонски родолюбци“, свидетелствува Георги Малковски.

Оцелелите са били съдени по кратка процедура и осъдени на дълги години затвор или концлагер. И именно „обвиненията“ са показателни за истинската национална принадлежност на разстреляните и осъдените. Ето какво пише самият Малковски: „Тези изявления съдържат главно признания, че са сътрудничили на (българския) окупатор, че са били на страната на някоя трета сила, за да се разбие революцията; да се разбие Македония, че те всъщност били сътрудничили на българската полиция или пък са били членове на ВМРО, или на друга организация, че не са работили за обединението на Македония, а за присъединяването й към България.“ Като припомня, че по същата къса процедура са били разстреляни и голям брой членове на ВМРО, която имала мощни организации във Велес, Скопие, Кочани, Щип, Битоля. Кавадарци, Струмица, Гевгели, Ресен, Куманово, т.е. в почти всички градове на Вардарска Македония, Георги Малковски съобщава, че само във Велес, Куманово и Ресен са разстреляни без съд и присъда още 100 души. И до ден-днешен близките им не са получили нито смъртни актове за убитите, нито знаят къде е гробът им.

Впрочем Георги Малковски се осмелява да направи едно дългоочаквано признание за „научността“ на изследванията на Института за македонска национална история: „Историците, които работеха в института и извън него, бяха лишени от възможността да казват цялата истина. Определени събития те не смееха да представят в истинската им светлина. Ако ги покажеха и тълкуваха с истинските исторически факти и с аргументи, естествено те щяха да понесат и съответните последици. Това бе нормално за този дългогодишен период на едноумие, който, както е известно, имаше най-голямо отражение върху историята.“

Наш кореспондент

Публ. във в. “Дума”, г. ІІ, бр. 58, София, 27 февруари 1991 г., с. 3.