ЕДНА НЕИЗВЕСТНА БИОГРАФИЯ НА ВОЙВОДАТА СТОЯН МЪЛЧАНКОВ

Името и делото на бележития войвода на ВМОРО Стоян Мълчанков (1875, с. Скребатно, Неврокопско – 22 април 1920, Разложко) е познато и се нарежда сред първите борци за свободата на народа ни. Той успява през краткия си живот да съчетава революционната си дейност с тази на педагога и общественика.

Още като ученик в Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ той е заклет за член на ВМОРО, която завършва през 1895 г. По такъв начин той е един от най-ранните членове на революционната организация. Явно от това време още той се свързва с Даме Груев и Гоце Делчев. През Илинденско-Преображенското въстание (1903) Ст. Мълчанков е войвода на чета, действаща в Неврокопско и Мелнишко. Четата му участва в сраженията при Оброчището „Св. Троица“, при с. Обидим и в местността Харамибунар.

След започналото разцепление в средите на Организацията след въстанието той е един от основните противници на серските революционери, начело на които стои Яне Сандански.

На два пъти той лежи в турските затвори – първият път е заловен през 1905 г., осъден и заточен на остров Родос. Освободен е чак след обявяването на Младотурската революция (1908). Вторият път е арестуван по време на започналата обезоръжителна акция на младотурците през 1909 г., съден и затворен в затворите в Смирна, островите Лесбос и Родос, откъдето е освободен след амнистията през 1911 г. И двата пъти е осъждан на смърт, но присъдата му е заменяна с доживотна каторга.

Ст. Мълчанков участва и във войните за освобождение и обединение на народа ни, като през Балканската война отново предвожда чета, която действа в Неврокопско и Драмско. Участва в освобождаването на Неврокоп, на който след това е назначен за околийски началник. Не се задържа дълго време на този пост, тъй като заминава да участва в боевете за превземането на Одрин, като предвожда близо 500 доброволци. Командирите забелязват скоро неговите боеви качества и на способен командир, поради което е назначен и за ротен командир в рамките на Кукушката дружина, съставна част от Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война отново е ротен командир и участва с ротата си в боевете за Страцин. След войните Ст. Мълчанков участва активно и в политическия живот като член на Народната партия, от която е избиран и за депутат в две Народни събрания – 18-то и 19-то (1919-1920).

Мълчанков е един от организаторите на разкриването на престъплението на Серската група от ноември 1907 г. след изравянето на гроба на убития драмски войвода Михаил Даиев, поради което той е обявен от серчани за техен враг.

Като изявен педагог Ст. Мълчанков е един от основателите на Неврокопското околийско учителско дружество „Пробуда“ и член на настоятелството му (1909 г.), а като народен представител той е сред инициаторите за построяването на ЖП линията Сарамбей-Добринище.

Набелязан като враг на серчани и като човек, разкрил престъпленията на Тодор Паница, той по негово нареждане е убит на 22 април 1920 г. в Момина клисура.

Не по-лека съдба постига и неговите синове – Иван, Кирил и Александър, които са преследвани от новата власт след 9 септември 1944 г., като първият Иван лежи в затвора като секретар на четата Илия Попиванов, а Кирил, който е учител по история е убит без съд и присъда в Лушин.

Сега ще имате възможност да се запознаете с биографията на Стоян Мълчанков, един от забравените наши революционери и национални герои, написана от неговата внучка Стоянка Янева, дъщеря на неговия син Иван, която ни беше предоставена от неговата правнучка.

В тази биография има редица малко известни моменти от биографията на войводата, които я допълват с автентични сведения.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ЗАВЕТ НА ВОЙВОДАТА СТОЯН ИВАНОВ МЪЛЧАНКОВ.

 

Нима ние, които от деца сме се предали на служба за МАКЕДОНИЯ цяла, неделима и свободна - можем да забравим и оставим братята ни отвъд изкуствените граници?

Ние сме с тях във великата им скръб, ние ще сме радостни, когато всички се съберем в едно целокупно българско отечество

 

 

БИОГРАФИЯ НА ВОЙВОДАТА СТОЯН ИВАНОВ МЪЛЧАНКОВ.

За освобождението на Пиринския край от турско робство и присъединяването му към майка България воюваха много българи.

С делата си те дадоха пример на идните поколения как се служи на род и родина. В числото на тези патриоти е и Стоян Иванов Мълчанков.

Роден е през 1873 г. в с. Скребатно бивша Неврокопска околия. Произхожда от бедно, но будно земеделско семейство.

На четмо и писмо се научава в родното си село. Прогимназия завършва в гр. Неврокоп и гр. Серес. Заради отличния му успех в училището, ръководството на църквата в гр. Неврокоп го изпраща да учи в гимназията в гр. Солун. През 1895 г. завършва гимназиалното си образование с пълно отличие и бива назначен за учител в гр. Демир Хисар. Там влиза в борба с гръцкото духовенство и успява да издейства отваряне на българска църква, като едновременно учителствува и пее в църквата. От 1897 г. до 1903 г. учителствува в гр. Неврокоп (сега гр. Г. Делчев). Тук се включва в политическия живот, като заработва за освобождението на поробения му край от турско робство. Провежда събрания, държи речи, организира революционни комитети.

Заради добрите му организаторски и ораторски качества ЦК на ВМРО го назначава за околийски войвода и го задължава да изпълнява неговите нареждания. Организирана била чета чиято цел е била да воюва за освобождението на Пиринския край и присъединяването му към България.

В подготовката на Илинденското въстание 1903 г. той се включва активно, като с четата си нелегално преминава турската граница през Родопите и доставя оръжие от България за населението в гр. Неврокоп.

Стоян Мълчанков е владеел много добре в устна и писмена форма турски и френски език. Говорил е увлекателно, бързо е завладявал умовете и сърцата на слушателите и ги приобщавал към себе си. Поддържал е приятелски връзки с много македонски революционери като Даме Груев, Гоце Делчев, Яне Сандански, Борис Сарафов, Михаил Даев, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и др., който често му гостували в с. Скребатно. С четата си през 1903 г. той влиза в сражение с турците и превзема казармата в с. Обидим, а след това извежда населението на селата Обидим и Кремен зад граница в България.

По време на Илинденското въстание отива в България и събира чета от учители, дюлгери, занаятчии. Голям брой от четниците са от родното му с. Скребатно. Такива са Илия Крантев, Иван Устаилиев, Иван Праматарски и др. Четата води много сражение с турците. В битките падат убити Иван Праматарски, Иван Устаилиев, Костадин Кръстин и др. Същата 1903 г. турците опожаряват село Балдево и решават да опожарят и с. Ковачевица. За спасяването на това християнско село на Стоян Мълчанков била възложена задача да изведе населението му в свободна България. С нея той се справи успешно. Изселването става нощно време, като на много места четата на Ст. Мълчанков влизала в сражения с турците.

Същата нощ заедно с жителите на с. Ковачевица се изселва и сем[ейството] на Ст. Мълчанков. То се установило в Пазарджишкото с. Щърково за 5 г. и в с. Белово за 1 г. По това време се сприятелява с Александър Стамболийски - водач на Земеделския съюз и министър-председател. Приятелството им продължава до края на живота им.

През 1908 г. той се завръща в гр. Неврокоп и отново е назначен за учител и пак се включва в обществения живот. Организира и провежда събрания, държи речи и приканва населението да се включи в борбата за освобождението на Пиринския край. За тази му дейност през 1909 г. турските власти го арестуват и след 6 месеца го осъждат на смърт. Учителите българи в Солун протестирали пред чуждите консулства и султана, в резултат на което смъртната присъда била заменена с доживотен затвор. От Солунския затвор „Еди Кауш“ бил изпратен на заточение на о-в Мителин в Егейско море. Тук бил заподозрян в бягство и изпратен за 3 г. в затвора на о-в Родос. През 1911 г. бил амнистиран и освободен от затвора без право да живее в поробена Македония, затова отишъл в България, и станал учител в с. Борован, Врачанско. След обявяването на Балканската война в 1912 г. той напуска учителството и се включва в Македоно-одринското опълчение. Замина отново в Пазарджишко и организирал чета от 80 души, на която станал войвода. На 4 октомври 1912 г. четата прекосила границата през Родопите и дошла да воюва с турците. На няколко места водела сражения с турците, влязла в гр. Неврокоп и превзела турската казарма. За проявената му храброст командващия българската армия генерал Даскалов наградил Ст. Мълчанков за околийски началник на гр. Неврокоп.

Два месеца по-късно напуска служба, а отива да се бие с 480 души доброволци за освобождението на гр. Одрин. Одрин пада, а тях ги изпратили в Малгара, където престояли цяла зима. При обявяването на Междусъюзническата война отишли да се бият срещу сърбите в Страцин, като македоно-одрински доброволци. Подир свършването на войната се отдава на работа като общественик.

Спечелил добър авторитет сред гражданството на гр. Неврокоп и заради големите му заслуги като околийски войвода на чета, като учител и революционер той е бил избран за народен представител в 18 и 19 Народно събрание, където е взимал живо участие в разискванията по много въпроси. Като близък приятел на Ал. Стамболийски е успял да издейства от него построяването на ЖП линия от гр. Септември до с. Добринище с тенденция да се продължи построяването до гр. Неврокоп.

Целият си съзнателен живот той е посветил в служба за добруването на своя български народ, за което населението от нашия край му е признателно.

На 22 Април 1920 г. на път от Неврокоп за София, където отивал на заседание на Нар[одното] събрание маскирани убийци го убили от засада в местността „Купена“ на 16 км. от Неврокоп.

На лобното му място сега има паметна плоча, която да напомня на поколенията за легендарния войвода Стоян Ив. Мълчанков.

17 Декември 2001 г., гр. Гоце Делчев

Написала Стоянка Ив. Янева (Мълчанкова), внучка на войводата.