ВМОРО Е БЪЛГАРСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ ОТ САМОТО СИ СЪЗДАВАНЕ

Във Вардарска Македония все още съществува един незаконороден изтърсак с гръмкото име ВМРО – ДПНМ, заченат от прелюбодейството на македонските сърбомани и сръбските тайни служби. Надяваме се рано или късно участниците в този срамен акт да открехнат завесата и обикновените членове на тази безсрамно съществуваща организация в Македония да се отърсят от лъжата за произхода, дейността и същността на истинската ВМОРО и да разберат, че да си българин е не срамно, а въпрос на чест и национална гордост. Българи бяха дядовците, бабите, бащите и майките на околовардарските необрязани потурнаци, а те какви искат да бъдат си е тяхна работа, но само да не се наричат ВМРО и да не срамят повече българското име.

ВМОРО е създадена на 23 октомври 1893 г. в Солун от млади и образовани българи, източно православни, като българска националнореволюционна организация. Въпреки, че първоначално организацията се нарича Македонска революционна организация (МРО), начело с Централен македонски революционен комитет (ЦМРК), още на Първия общ Солунски конгрес (1896 г.) тя е преименована на Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). Организацията си остава чисто българска и през дългите години на борба за освобождение на народа ни от различни по народност поробители. Не само създателите и я назовават като българска, но и враговете й, а и документите създадени от дейците й са писани на езика на населението в Македония и Одринско – българският. Общи за населението, което води десетилетни борби за освобождението си не са само борбата, езикът и земята, а и историята която го обединява в още по-здрави връзки.

Създателите на ВМОРО са Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, д-р Христо Татарчев от Ресен, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско  и Христо Батанджиев от с. Гумендже, Ениджевардарско. Още на първите сбирки през 1893-1894 г. в Солун и Ресен учредителите виждат своето дело като продължение на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от времето преди Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и като продължение на делото на националреволюционерите Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. И идеята за автономията, която възприемат е българска. Те се блазнят от мисълта, че по пътя на автономията по-лесно ще се осъществи обединението на народа и земите ни. По този повод членът на ЦК на ВМОРО Тодор Александров в писмо до председателя на Прилепското благотворително братство Владимир Карамфилович пише през 1919 г., визирайки целият изминал период, следното: “Вътрешната македоно-одринска революционна организация никога не е поставяла в своя устав “самостоятелна (автономна)” Македония… В нейния устав бе поставена целта автономия на Македония, и то като етап. Така се разбирала тая цел не само от основателите на организацията, но и почти от сички техни другари и заместници, от цялата македонска интелигенция и от цялото македонско организирано население. (Агитациите на шепа хора - анархисти, и социалисти около Сандански, - сички родом от България, в противна на тая смисъл не само не се удобряваха от населението вътре, но и не се разбираха даже)...”

На проведеният през Великденската ваканция на 1896 г. Първи общ конгрес на Македонската революционна организация в Солун се вземат нови важни решения. На него участват и редица други делегати, освен създателите й. Тук присъстват всички по-видни дейци от вътрешността и на практика той става учредителен и поради значимостта на взетите решения и приетите основни документи на организацията. Организацията възприема името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), като Одринско за пръв път е включено в революционната територия. Създадено е и Задграничното представителство (ЗП) на БМОРК в София, а за първи представители са избрани Гоце Делчев и Гьорче Петров. Тяхната основна задача е да осъществяват връзката между ЦК на БМОРК и ВМК, като същевременно по право са и членове и на двата ръководни органа на революционната и на легалната организации. На конгреса е изтъкнато, а това е възприето и от Вътрешната организация, че е валиден формулираният вече от Върховния комитет през март 1895 г. принцип за автономия на Македония и Одринско. В приетите нови програмни документи – устав и правилник - се определя, че "член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното Освободително дело".(1) Целта на БМОРК, посочена в член 1 на устава гласи: “придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско.” За нейното постигане се определя, че комитетите “са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печат или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание”.(2)

Уставът и правилникът на БМОРК са съставени от Гьорче Петров и Гоце Делчев въз основа на взетите решения на конгреса, а са отпечатани след тяхното пристигане в София като задгранични представители. Тъй като не разполагаме с корицата на устава, а само с корицата на правилника ще посочим особеностите й, които досега са избягнали от погледа на изследователите, което ще ни даде този път точната година на написването на устава и правилника, за които досега само са правени предположения, наистина доближаващи се до точната година. На корицата на правилника в средата има изобразена седнала жена, която в дясната си ръка държи знаме, върху което пише “Свобода или смърт”. Тази й ръка е облегната върху постамент, на когото е изобразен изправен разярен български лъв с корона. С лявата си ръка жената държи боен щит, който е опрян на лявото й коляно. Върху него, от лявата страна пише “Македония”, а на срещуположната дясна страна с много ситен шрифт пише “1896”, което потвърждава вече окончателно, че годината, в която са изработени и отпечатани уставът и правилникът на БМОРК е 1896 г. Пред краката на жената лежи счупеното турско знаме с полумесеца и разкъсани халки от желязна верига.(3)

За написването на устава и правилника на БМОРК разказва Г. Петров в спомените си пред проф. Л. Милетич: “Там [на Солунския конгрес – Бел. Ц.Б.] се изтъкна нуждата от устав и правилник. До тогава беше в сила един кратък правилник от няколко члена, изработен от Дамета (клетва и пр.). Това правилниче беше несистематично, литографирано. Реши се да се изработи един пълен правилник, устав. Като дойдох в София, тук го изработих в София (с Делчева), напечатах го и го изпратих. Поканих Ризова и Ляпчева да ми спомогнат. Ляпчев ми беше написал само един член, първия, който гласеше горе долу: “Основава се в Македония революционна организация като клон от общата македонска революционна организация”. Това му беше нему в главата, да бъдем ние клон. След това аз сам изработих устава.”(4)

По-долу ви предлагам пълните текстове, без да е променян правописа на най-ранните запазени устав и правилник на ВМОРО, когато организацията носи името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). А че това е така е видно и от приложените факсимилета от саморъчно направените от Гоце Делчев корекции върху запазените от тях екземпляри, когато организацията е преименувана на Тайна македоно-одринска революционна организация през ранната пролет на 1902 г., когато той се връща от продължителната си обиколка из Македония и Одринско. Ако лъжците от скопските Института за национална история (ИНИ) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) в Скопие ви обясняват, че БМОРК е някаква друга организация, а не ВМОРО, просто ги заплюйте в лицето, каквото и заслужават всички лъжци и измамници.

В допълнение искам да отбележа, че преди да публикува уставите и правилниците на БМОРК в България Константин Пандев, те вече бяха публикувани най-напред в Скопие от тамошния историк Иван Катарджиев.

Цочо В. Билярски

№ 1.

№ 2.

№ 3.

№ 4.

№ 5.

№ 6.

 

СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ:

  1. Снимка на бившите директори на Архив на Македония – Скопие Зоран Тодоровски и на Централния държавен архив – София Цочо Билярски пред восъчните фигури на създателите на ВМОРО в Музея на Македонската борба в Скопие – 2011 г.
  2. Портретите на създателите на ВМОРО
  3. Устав на БМОРК – 1896 г. – корица
  4. Устав на БМОРО – 1896 г. – първа страница с направени ръкописни корекции от Гоце Делчев при преименуването на организацията от БМОРК на ТМОРО – 1902 г.
  5. Правилник на БМОРК – 1896 г. – корица
  6. Правилник на БМОРО – 1896 г. – първа страница с направени ръкописни корекции от Гоце Делчев при преименуването на организацията от БМОРК на ТМОРО – 1902 г.

----------------

БЕЛЕЖКИ:

(1) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16. Публикацията на устава и правилника вж. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско – Преображенското въстание, ИИИ, София, 1970, т. 21, с. 249 – 257.

(2) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а. е. 1, л. 16.

(3) ЦДА, ф. 1932 к, оп. 3, а. е. 1, л. 23.

(4) Спомени на Гьорчо Петров. Материали за историята на македонското освободително движение. Кн. VІІІ. Съобщава Л. Милетич, София, 1927, с. 50 – 51.

 

№ 1
УСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО–ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ, СЪСТАВЕН СЛЕД СОЛУНСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
[СОЛУН, 1896 Г.]

 

УСТАВ НА БЪЛГ[АРСКИТЕ] МАКЕДОН[О]–ОДР[ИНСКИ] РЕВОЛ[ЮЦИОННИ] КОМИТЕТИ.

Глава І.

Цел.

Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско.

Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.

Глава ІІ.

Състав и устройство.

Чл. 3. Член на БМОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното Освободително Дело.

Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началника, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последния знае само ръководителя на комитета или посредника.

Чл. 5. БМОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всичките тях стои един Централен БМОРК, който ръководи общите работи по Делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централния, на околийските – окръжните, на селските околийските.

Чл. 6. На чело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от ЦБМОРК, на околийските се определят от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските. ЦБМОРК в известни случаи има право да повери ръководението на работите в окръзите и околиите в ръцете на едно избрано от него вътрешно или опълномощено вънкашно лице.

Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от ЦБМОРК.

Чл. 8. ЦБМОРК има за печат с емблема знаме, саби, пушки и бомба, с надпис Македоно – Одрински Централен Революционен Комитет и с големина в радиуса 2 см. и 6 мм. и обиколка 16 см. и 8 мм. С него той подкрепва важната кореспонденция.

Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.

Чл. 10. За следение делата на вътрешните и външните врагове и за предпазвание от тях, всякой комитет има своя тайна полиция.

Чл. 11. Всякой комитет държи в течението на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи в всякое отношение.

Глава ІІІ.

Материални средства на Р[еволюционните] Комитети.

Чл. 12. Р[еволюционните] Комитети ще се снабдяват с пари.: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вносове и 3) от пари, събрани по начин, какъвто ЦБМОРК намери за целесъобразно или пък местния с предварително съгласие на централния.

Глава ІV.

Наказания.

Чл. 13. Всякой, който се провини в вредение на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на Централния.

Чл. 14. Въз основа на настоящия устав, изработен е подробен вътрешен правилник.

Край.

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а.е. 1, л. 16 – 17. Печатно. (Има и номерация на страниците от 1 до 4.) ДА – Смолян, ф. 30 к, оп. 1, а. е. 1, л. 1 – 2. Печатно. Публ. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, ИИИ, т. 21, София, 1970, с. 249 – 250.

 

№ 2
ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО–ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ, СЪСТАВЕН СЛЕД СОЛУНСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

[СОЛУН, 1896 Г.]

 

ПРАВИЛНИК НА БЪЛГ[АРСКИТЕ] МАКЕДОН[О]–ОДР[ИНСКИ] РЕВОЛ[ЮЦИОННИ] КОМИТЕТИ.

Глава І.

Състав, устройство и длъжности на Р[еволюционните] Комитети.

Чл. 1. Централния Бълг[арски] Мак[едоно] – Одр[ински] Рев[олюционен] Ком[итет], както и управителните тела на местните Р[еволюционни] Комитети съставляват се: 1) от председател, 2) секретар, 3) кассиер, и няколко члена за съветници.(1)

Чл. 2. Членовете на ЦБМОРК се избират всякоя година по вишегласие от ръководителите на окръжните Комитети или техните пълномощници. Мястото и времето на избиранието се определя от ЦК.

Чл. 3. В това събрание от пратениците се определя местопребиванието на ЦБМОРК, което трябва да остане тайна за всички останали членове на Комитетите и управителните им тела.

Чл. 4. ЦК има следующите длъжности: 1) Ръководи управит[елните] тела на местните Комитети, следи общия вървеж на Делото и дава потребните наставления и подкрепления. 2) Той направо отвън и чрез местните комитети отвътре се грижи за доставяние оръжие, революционна книжнина и др. т. неща, потребни за преуспяванието на делото. 3) Нему е предоставено правото и грижата за разпределение по местните Комитети внесените отвън, както и излишните на местните комитети материали. 4) Той води сношенията с вънкашните М[акедонски] Р[еволюционни] К[омитети], ако има такива и в споразумение с тях и с окръжните вътрешни комитети, прогласява деньт на въстанието, урежда плана на действията и ръководи движението направо или чрез особена коммисия, съставена от него в споразумение с вънкашните комитети.

Глава ІІ.

Длъжности на управит[елните] тела на местните Р[еволюционни] Комитети.

Чл. 5. Освен предвидените в чл. 2 от устава длъжности, Р[еволюционните] Комитети са длъжни да образуват колкото се може повече комитети в района им, да се грижат за въвеждание строг ред в работите, да въоружат несъстоятелните работници, да се грижат за доставлявание нуждното оръжие, увеличението на материалните средства и въобще за всичко онова, от което зависи успеха на революционното дело в района им. Грижата и отговорностьта за всичките тези работи се споделя наравно от всичките членове на управит[елното] тяло.

Чл. 6. Окръжните Комитети направо, а околийските чрез окръжните трябва да държат ЦК. В течението на работите в района им, а в края на всеки месец дават отчет за числото на членовете, за направеното по въоружаванието, за състоянието на Комитетската касса и въобще за състоянието на работите в района им. В края на всякоя година дават подробен рапорт, в който излагат: 1) колко другари ратници за свободата имат в всякой град и село и колко от тях са способни с оръжие в ръка да се борят против врага; 2) колко оръжие имат и колко още им е нужно; 3) качеството и деятелността на тайната полиция; 4) уредбата и деятелността на пощата; 5) състоянието на кассата; 6) духовете на членовете и на противниците и 7) постоянните въоръжени турски сили: войска, заптиета, полиция, башибозуци и пр.

Чл. 7. Никой Б[ългарски] М[акедонски] К[омитет] не може да влиза в сношение с други Комитети, било вътрешни, било вънкашни, без разрешение на ЦК. Исключение от това се прави между съседните Комитети за работи внезапни и за нужди, които не търпят отлагание. В такива случаи, споразумяват се ръководителите с частни писма, и веднага съобщават това на ЦК.

Глава ІІІ.

Длъжности на членовете на управит[елните] тела.

Чл. 8. Председателя на Комитета свиква и ръководи събранията, които стават редовно всяка седмица и извънредно, когато се яви нужда.

Забележка. Въпросите се решават по вишегласие.

Чл. 9. Председателя съобщава сам или посредствено решенията комитетски на началниците на групите; той се разпорежда сам или посредствено с тайната полиция и поща и подкрепва кореспонденцията с подписа си.

Чл. 10. Кассиера завежда паричната част на Комитета; той прибира членските вносове, доброволните помощи и др. и отпуска пари за комитетски нужди само по заповед на председателя. Той не може да харчи комитетски пари по своя потреба.

Чл. 11. Кассиера трябва да бъде готов на всяка минута да даде сметка както на Централния, така и на местния комитет.

Чл. 12. Секретаря държи протоколите на заседанията и води всичките писмени работи на Комитета.

Глава ІV.

Длъжности на началниците на групите.

Чл. 13. Началниците на групите са длъжни: 1) да предават на подведомствените им групи приказаното тям от ръководителя или посредника поръчение; 2) да съобщават на председателя или посредника всяка седмица положението на групите в всяко отношение: дисциплинарно, оружейно и пр.; 3) да се грижат за държението в порядък оръжието на момчетата; 4) да събират редовно всяка седмица подведомствените си и извънредно винаги, когато стане нужда, за да ги поучават, наставляват и обучават; също тъй да им раздават и четат революционни книги и въобще да им усилват революционния дух по разни начини; 5) да събират месечните вносове и доброволни помощи на подведомствените си и да ги предават на председателя или посредника.

Глава V.

Длъжности на членовете – работници.

Чл. 14. Нови членове се приемат само по препоръка на някой стар член и с разрешението на председателя.

Чл. 15. Всеки член при постъпванието в Комитета трябва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се в Бога, вярата и честьта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му; че няма да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя и разбера по делото. В противен случай, нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, които тук целувам”.

Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама, или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетва може да даде кой и да е член от Комитета, но духовните лица се предпочитат.

Чл. 16. Преди да се препоръча новия член, трябва право или косвено да се узнае мнението му по възстанието, чувствата, степента на решителността му и, дето се може, неговото минало. Към клетвата се пристъпва само след като му се покажат най-големите опасности и смъртта и той не показва никакво малодушие. Преди клетвата нищо не трябва да му се съобщава по делото, каквито обещания и да дава.

Забележка. Като агитационно средство за придобивание нови работници, служат бунтовническите вестници, брошури и книги, разговори в общ вид по положението, живота, нуждите и длъжностите ни и др. т.

Чл. 17. Всякой работник дава паричен внос според състоянието си, длъжен е сам да се грижи за въоружаванието си и да държи оръжието си в исправност. За въоружаванието на несъстоятелните членове се грижи Комитета.

Чл. 18. Всякой член ще знае само другарите и началника на неговата група. Ако някой от членовете се опитва да узнае от друг член било лицата на управителното тяло, било другите членове или някои подробности по Делото чрез запитвания двусмислени и хитри, запитвания член трябва да изобличи открито запитвача и да яви това на началника си. Работниците трябва да бъдат трезвени, честни, тайни и неподатливи; те не бива нито да пиянствуват, нито да говорят каквото и да било по революционното дело никому, неисключая и най-блиските приятели, домашни и роднини. Те не трябва да държат заканителен език спрямо никого и систематически да избягват всичко онова, което може да породи у хората съмнение, че те са членове в Комитета. Пеението на бунтовнически песни и излияния на патриотически чувства не само пред непредани на Делото хора, но и пред другари по Делото се забраняват на работниците.

Чл. 19. Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано испълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в мястото или другаде.

Чл. 20. Всякой работник каквото узнае и чуе нещо полезно или вредително за Делото, длъжен е на време да го съобщи на началството си.

Чл. 22. Ако някой член попадне в ръцете на полицията при извършвание някоя комитетска работа или просто като революционер подозрен не по негова вина, Комитета е длъжен да се грижи за неговото освобождение с всички възможни средства и да се притече на помощ нему, както и на семейството му с пари.

Исключват се от това право онези членове, които на своя глава са предприели да вършат някои работи и попаднали в ръцете на полицията по своя вина или по частна работа.

Чл. 23. – Всякой работник е длъжен да се притече на помощ на другаря си, когато го види в някоя беда.

Чл. 24. – Забранено е на работниците да вършат без разрешение на ръководителя на своя глава каквато и да е работа даже и тогава, когато явно виждат, че от работата ще има полза за Делото. Който с такава работа на своя глава принесе вреда на Делото, освен дето се лишава от правото на защита, но и се наказва.

Чл. 25. – Работниците от една група не бива да се откриват на работници от друга група или от друг Комитет, освен когато това им се заповеда.

Чл. 26. – За пакостници на Делото се смятат онези работници, които критикуват и нападат началниците си, управителното тяло или Делото изобщо.

Глава V.

Кореспонденцията.

Чл. 27. – Кореспонденцията между Комитетите се води всякога с химическо мастило и с приетата шифрована азбука, която ще знаят само секретаря и председателя и се изпраща с тайната поща. В адресите, обещанията и пр., всякога трябва да се употребяват псевдонимите и номерите.

Чл. 28. – Архивата на Комитетите състои от протоколите на управителното тяло, от кореспонденцията с подчинените и по-висшите Комитети, от сметките, копие от рапортите, от хартата и географико – статистическите бележки и от списъка на работниците. Тя трябва да бъде написана с шифрована азбука и с приетото за архивата мастило.(2)

Глава VІІ.

Тайната поща.

Чл. 29. – За сигурно водение кореспонденцията, всеки Комитет си има своя тайна поща.

Чл. 30. – За куриери се избират хора потайни, твърдохарактерни и мъжествени. Те са длъжни да предават писмата на предназначеното лице непокътнати. Устните поръчки трябва да се предават от куриера направо на определеното лице и буквално без никакви пропущания и прибавки. Имената на куриерите предварително трябва да се съобщават на лицата, до които е изпратена кореспонденцията.

Забележка. Нарочните пратеници или се снабдяват с пълномощно, или през друг канал имената им се съобщават.

Чл. 31. – С тайната поща се пренасят и по-крупните материали като оръжия, книги и пр.

Чл. 32. – Когато се пренася важна кореспонденция или важни материали, куриерите обязателно трябва да са добре въоръжени и снабдени с отрова.

Чл. 33. – Пътните разноски и дневните загуби на куриерите се изплащат от кассата на местния Комитет, когато те нарочно са испратени.

Глава VІІІ.

Тайната полиция

Чл. 34. – Всякой комитет има тайна полиция, която състои от две отделения: испитателна и наказателна. Ръководителя на Комитета избира едного измежду работниците за началник на испитателната коммисия, а той си избира трима помощници, които не трябва да се знаят помежду си.

Чл. 35. – Тайната испитателна полиция ще следи: 1) поведението и делата на членовете на Комитета, 2) думите и делата на турското и христианско население по отношение към Делото, 3) мерките, които взема против него турското правителство, 4) ще следи стъпка по стъпка турската явна и тайна полиция и делата й против Делото и 5) ще следи и изучава всички новодошли в града чужденци без разлика на народност. За всичко чуено и видено тя долага чрез началника си на ръководителя на Комитета.

Чл. 36. – Наказателната полиция се избира по същия начин, както испитателната и е подчинена на ръководителя на местния Комитет. Началника дава клетва на ръководителя за безпрекословно испълнение неговите заповеди, а помощниците дават нему такъва клетва.

Чл. 37. – Длъжностьта на наказателната полиция е: да извършва по заповед на ръководителя предвидените от местния Комитет или предписаните от Централния Комитет наказания на лица, провинивши се по Делото.

Чл. 38. – Испълнителите на наказанията се избират по жребие. Тям се представя свобода да изберат начина на наказанието, нъ времето на извършванието се определя от ръководителя.

Чл. 39. – Всякой член на наказ[ателната] полиция всякога трябва да е въоръжен с револвер и кама а в време на действие – с два револвера.

Чл. 40. – Тайната наказ[ателна] полиция цяла или отчасти по жребие с длъжна да се притича на помощ на съседните Комитети по заповед на ръководителя в окръга и по заповед на ЦБМОРК вън от окръга.

Глава ІХ.

Наказания.

Чл. 41. – Провинившите се членове – работници се подхвърлят на следующите наказания: 1) ако простъпката е слаба, напр. слабост в някой разговор, нередовност в задълженията и исплащанието вноса и др. т. прави му се бележка от началника, а ако повтори същата постъпка, наказва се с глоба според състоянието му; ако ли и след туй не се поправи и стане опасен за Делото, наказва се с смърт; 2) ако погрешката е гибелна за Делото, особено ако извършителя на погрешката рискува да пропадне и да тури Делото в опасност, той се наказва с смърт даже и тогава, когато погрешката е неволна; 3) ако някой откаже да испълни заповедта на началството, за пръв път му се прави виговор, а ако повтори същото, наказва се с смърт и 4) ако някой умишлено издава тайна или с недобросъвестното испълнение възложената му длъжност излага Делото в опасност, наказва се с смърт.

Чл. 42. – За ония, които вредят на Делото и не са членове на Комитета, предвиждат се следующите наказания: 1) ако някой говори и разгласява съществуванието на Комитета, гаври се с Делото и подмята имена на работници – революционери, първо му се внушава, че това поведение не е патриотично и е свързано с риск, а подире, ако не се вразуми, наказва се с смърт; 2) който умишлено пречи на Делото, бил той българин или не, наказва се с смърт.

Чл. 43. – На смъртното наказание подлежат още: шпионите и онези чиновници на правителството, които са се отличили с гонение на Делото, онези българи, вътрешни или вънкашни, които се опитват да всяват в Комитета раздори и расцепление; изменниците куриери, членовете на тайната полиция, които се отказват да испълнят заповедите на началника и онези членове на комитета, които при прогласяванието на възстанието се откажат да дигнът оръжието.

Чл. 44. – Смъртните наказания се извършват от местната тайна наказателна полиция или от тайни пратеници на Централния Комитет. Те стават с предварителното разрешение на Централния Комитет.

Глава Х.

Въоружавание.

Чл. 45. – Всякой член трябва да бъде снабден с пушка, а там дето се може – и с револвер и кама. Купуванието на оръжие става с предварително съгласие на ЦБМОРК, като му се яви цената, вида и пр.

Чл. 46. – Всякой член трябва да има готови предписаните нему от началството дрехи, царвули, сухари, памук, вързки за рани и пр.

Глава ХІ.

Материални средства на Комитета.

Чл. 47. – За посрещание нуждните расходи на Комитета, а главно за въоръжавание работниците, Комитета набавя средства: 1) от редовните ежемесечни вносове на членовете, определени според състоянието им и 2) от пожертвуванията, които биват доброволно дадени или наложени.

Забележка. Доброволни помощи са тия, които се дават както от членовете, така и от хора, що не се решават да станат работници, нъ симпатизират и желаят да помогнат на Делото, та дават известни сумми. Наложените помощи се взимат с заплашвание или насила от хора, които могът, нъ не искат да помогнат.

Чл. 48. – Както за едните, така и за другите помощи се издават на подарителите расписки номеровани и подпечатани с печата на ЦБМОРК.

Забележка. Испърво се събират помощите на желающите да помогнат, а когато стане нужда и от друга помощ, пристъпва се към събиранието й с предварително удобрение на ЦБМОР Комитет.

Чл. 49. – Суммите, както за едните, така и за другите помощи се определят от местния Комитет с съгласието на ЦБМОР Комитет.

Забележка. При събиранието наложителните помощи се поднася от едного от наказателната полиция или от друг член заплашително писмо с чек, носящ печата на ЦБМОР Комитет и, като брои парите, дава му се расписка срещу тях.

Чл. 50. – Всякой комитет испраща обязателно в кассата на ЦБМОР Комитет третята част от събраните пари заедно с сметките. Те са длъжни да внасят в кассата на Централния Комитет взаимнообразно и останалата част от парите, когато им се поискат.

Край.

ЦДА, ф. 1932 к, оп. 2, а.е. 1, л. 23 – 31. Печатно. (Има и номерация на страниците от 1 до 15.) ДА – Смолян, ф. 30 к, оп. 1, а. е. 6, л. 1 – 8. Печатно. Публ. в К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, ИИИ, т. 21, София, 1970, с. 250 – 257.

----------------

(1) Създателите на БМОРК още от самото начало са предвидили ЦК периодически да променя седалището си. На практика това не се реализира до 1903 г., докогато ЦК пребивава само в Солун.

(2) Архивата на БМОРК се предавала от ЦК на определено доверено лице в Българското търговско агентство в Солун. За известен период това е бил Н. Колушев. Чрез Австрийската поща в Солун архивата, заедно с дипломатическата поща на агентството се препращала до Задграничното представителство на организацията в София.