ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ И ПИШЕ САМО ИСТИНАТА

Винаги съм го казвал, че историята е точна наука, а умуванията и тълкуванията на неопровержимите факти е занимание на манипулатори и шарлатани. Именно такива са околовардарските манипулатори и шарлатани, които вече повече от половин век преиначават фактите и като че ли започнаха да си вярват на лъжите. Безспорният факт, че ВМОРО е българска организация, известен на цял свят, там отново е поставен под въпрос. Дори и коминтерновските ръководители не успяха да поставят на антибългарска основа своето творение ВМРО (обединена) през 1925 г., докато белградските акушер-гинеколози в началото на 90-те години на миналия век успяха да създадат едно антибългарско отроче, бабувайки при неговото раждане, което се окичи най-безсрамно с името ВМРО. Те били последователи на „Гоцевата ВМРО“, без да искат да знаят, че до смъртта на Гоце организацията се нарича Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и е приемник на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), които са продължители на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев от времето на Възраждането. Гордеят се с въстанието от 1903 г., опитвайки се да забравят, че то беше предизвикано от председателя на Вътрешната организация старозагореца Иван Гарванов, който ръководеше Солунския конгрес на организацията в началото на януари 1903 г., взел решението за въстание.

Но само около Вардара ли се говорят лъжи и се преиначава историята, за да бъде тя занимавка на всякакъв род запалянковци?

П. К. Яворов

Христо Матов и Милан Матов

Откак се подписа в Скопие българо-македонският договор за добросъседство и се заговори за създаването на комисии, които да изправят кривиците както в учебниците по история, така и да се говори истината, започнаха да валят какви ли не предложения и коментари. От сега става ясно, че вероятно комисията ще бъде на по-високо равнище и може би членовете й ще се облажат за тази си отговорна високопатриотична задача при разпределението на държавни пари, за да изразят компетентното си мнение. Няма да взимат пари само тези дето се занимават с популацията на пеперудите и плужеците я?

От дъжд на вятър наблюдавам по медиите, че надпреварата вече започна. Знаещи и малко знаещи започнаха да ни предлагат своите виждания, некриейки мераците си. Дори по една от кабелните телевизии провинционално университетско преподавателче със скромни възможности, чест гастрольор и в историческото предаване по Националната телевизия, и той барабар Петко с мъжете, за да не закъснее когато се формира комисията, спомена, че вече е написал статия със своята концепция както за работата на тази комисия, така и за нейния състав. Не закъсняха и вече познатите физиономии на историци, политолози, журналисти и дори пенсионирани дипломати, кореспонденти на вестници, телевизии и БТА от малкия екран, а и от останалите медии, като и те също се впуснаха в тази надпревара с мнения, идеи и концепции да заявят и те своите виждания. А нещата са много прости – българската позиция трябва да се основава само на историческата истина, която е скрита в българските музеи, библиотеки и архиви, голяма част от вече са публикувани. Между другото искам да отбележа, че никой от тези мераклии не съм забелязал да прекрачват прага на българските архиви, а и едва ли знаят къде се намират те.

Казвам българските, но трябва да се има предвид, че копия от тази документация има и в Архив на Македония, в архивните колекции в Института за национална история в Скопие, както и в тамошните национална, университетски и институтски библиотеки. Копия от тези документи, включително и оригинали са изложени и във витрините на Музея на македонската борба в Скопие, но тях никой не ги чете, защото добре платените тамошни екскурзоводи ви водят и насочват вашето внимание в „правилната“ посока. Това, че във Вардарска Македония имат тези документи и ги познават още нищо не значи, тъй като там ги четат, публикуват и коментират  така, както дяволът чете Евангелието.

Сега думата ми е за една иначе добре структурирана статия от популярен наш журналист, публикувана в може би най-пъстрия български вестник. Този вестник аз досега не бях разгръщал, но като се вслушах в думите на една от най-запознатите със светските клюки и с политиката моя съседка взех, че си купих и аз вече два броя. И в тях македонските проблеми не са прескочени. В броя му от началото на август маститият журналист цитираше откъсче от края на Гоце-Делчевата биография от П. К. Яворов и читателят остава с впечатление, че Яворов разказва от свое име за гибелта на „македонския Левски“, а в действителност това е краят на Димо-Хаджидимовия спомен, който Яворов, най-примерно е цитирал в останалата и до днес най-хубава биография на Гоце. В интерес на истината, трябва да добавя още, че по това време Яворов също се намира в Македония и печата на циклостил нелегалния вестник на Вътрешната организация „Свобода или смърт“. По същото време Яворов получава и последното известно писмо на Гоце, в което революционерът съобщава за извършения от него атентат срещу моста на река Ангиста. А от дневниците на Яворов може да се прочете още, че той е един от първите, които научават лично от Димо Хаджидимов за гибелта на Гоце, което само след няколко месеца през 1904 г. ще бъде тиражирано чрез споменатата биография, което журналистът ще спести по не знам какви си причини. А цитираният спомен Димо Хаджидимов разказва като очевидец и участник в четата, която е разбита при село Баница, Серско и където сред загиналите български революционери е и Гоце. Този спомен е познат на историците, занимаващи се с живота и дейността както на Гоце, така и на Хаджидимов.

По-долу в статията си журналистът се умилява от иначе скромните и едностранчиви репортажчета на едно прохождащо като познавач на Македония и на македонските въпроси журналистче от Националната телевизия. Става дума за разговора на телевизионния журналист с наследника на Матови, които тук са представени като „прочутите войводи Братя Матови“. И тук авторът е заобиколил фактите и истината, а може би и не ги знае?! Единият от братята това е Христо Матов, идеолог на ВМОРО, член на Централния комитет на ВМОРО, задграничен представител на организацията в София и директор на Българското педагогическо училище в Скопие. Той никога не само, че не е бил войвода, но не е бил и четник, макар и да е изключителен стрелец, тъй като по неговите думи, записани в спомените му, е бил дюстабанлия и не е бил в състояние да ходи по горите. (Вж. Христо Матов за своята революционна дейност. Лични бележки. 1928 г.) Войвода и ръководител на Битолския окръжен комитет на ВМОРО е бил другият брат - Милан Матов, а събеседникът на телевизионния журналист беше неговият син.

А по отношение на тези уроци-репортажи по история бих искал да отбележа, че в македонските телевизии понастоящем се дават много по-сериозни и бурни дискусии, за каквито нашите журналисти не са подготвени и едва ли скоро ще бъдат готови. Пратеникът на Националната телевизия в един от репортажите си излъчи интервюто си с бившия директор на ИНИ в Скопие Тодор Чепреганов без каквито и да било коментари. Чепреганов има сериозни постижения в изследването на отношението на Великобритания по македонския въпрос и за първи път той има възможност да работи по този въпрос в Централния държавен архив в София в отдела за чуждестранни микрофилми и от съхранената и документирана истина по българския национален въпрос той скалъпи своята невярна и ненаучна теза. Другият събеседник, Васил Тоциновски, макар и говорейки неистини за Н. Й. Вапцаров, трябва да отбележим, че той първи публикува документацията за ръководения от него Македонски литературен кръжок. Сред тези документи е прословутият антибългарски доклад на поета от 1938 г., както и уставът и другите основни документи на кръжока, включително и македонистките стихове на Вапцаров с техните анализи, и всичко това в изпълнение на известната резолюция на Коминтерна по македонския въпрос от 1934 г. Всичките тези документи Тоциновски беше взел от предадените в Архив на Македония документи на друг един член на кръжока Михаил Сматракалев (с литературен псевдоним Ангел Жаров). Но от къде да ги знаят тези документи и книги тези наши журналисти, които не четат документи и история, защото те всичко знаят.

И двамата интервюирани познавам от години и винаги съм бил наясно как работят и как тълкуват фактите. Само искам да отбележа, как преди години когато беше все още жива съпругата на поета Вапцаров, Бойка Вапцарова, Тоциновски беше я посетил в дома й, за да и зададе някои въпроси около Македонския литературен кръжок, за който тя в спомените отбелязва само мимоходом и то не с пълното му наименование. Той тогава бързо се върна от посещението си при нея и сподели: „Ей, проклета жена бе, изгони ме!“

Доколкото се отнася до Чепреганов, в интернетпространството, включително и на страницата на в. „Македонска трибуна“, и в момента може да видите неговата дискусия с известния македонски журналист Владо Перев. Много бих искал да насоча вниманието ви към този запис, за да видите как се защитава кауза и то в устата на лъва в Скопие, като същевременно обърнете внимание и на уменията на македонската водеща. Но за това трябва да имате знания, а не само кураж, нали?!

В заключение бих си послужил с примера от оня каубойски виц, където съдържателят на бара съветва пияните вече каубои да не стрелят по калпавия пианист, защото той така свирел, понеже толкова можел, а известният фламандски художник посъветвал престрашилия се критик-обущар да се ограничи само до обущата, докъдето стигат познанията му.

За съжаление голяма част от постоянно присъствуващите в медиите, специалисти по всякакви въпроси и теми и те толкова могат. От моите наблюдения в продължение на четири десетилетия в българските архиви мога да споделя, че от драскачите и плямпаджите по медиите не съм видял никой да прекрачи прага на архива и да разгърне документите в читалните му, а документите са базата на която се гради истината.

И в заключение искам да спомена и нещо друго, което от телевизионния екран се опитват да ни внушат, дори когато разгръщаха тефтерчето на Левски. Един кратковременен гастрольор в българските архиви се появяваше в телевизионни репортажи разгръщайки архивните документи с бели ръкавици, внушавайки че така трябва да се работи с документите, за да се запазят. Не се лъжете от това което ви внушават неумелите телевизионери! Този гастрольор не пазеше документите, а пазеше ръцете си да не се изцапа. Той се гнусеше от документите. Послушайте това, което искам да ви каже един архивист, на който животът му е минал в българските архиви. Тази работа не може да се върши с ръкавици, както не може да се пише с ръкавици, дори и в най-студеното време. А от документите бъкаше от зарази, плесени и екземи.

Цочо В. Билярски