ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

В навечерието на 180 годишнината от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски нашите читатели ще имат възможност 135 години след публикуването й да прочетат първата му биография, излязла изпод перото на Георги Яковлев Кирков. Тя излиза от печат с пореден 39 номер от библиотечната поредица „Сите българи заедно“.

„Със своята многогодишна борба за свобода той остави в потомството неизгладен споменик.

Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвержение и самопожертвувание за общето благо.

И така, нека възсъединим гласът си синца и да поменем българский борец за неговите заслуги. Вечная памят!“

 

С тези думи Георги Яковлев Кирков, един от видните строители на съвременна България, преди 135 години завършва първата биография на Апостола на българската свобода Васил Левски. С тази малка книжка, написана за няколко часа, тогавашният помощник на софийския губернатор е целял не само да запознае сънародниците ни с живота и делото на най-великия българин, но и да се довърши построяването на занемарения паметник на Апостола.

Георги Яковлев Кирков (1848-1929)

Тази сензационна книжка, написана въз основа на разказите на съвременници и съратници на великия българин, когато споменът за него е все още жив, ще даде модела и структурата на всички следващи биографии на Васил Левски, но тя завинаги ще остане първата негова биография. Захарий Стоянов, Стоян Заимов, Филип Симидов и следващите биографи на Апостола ще продължат започнатото от Георги Я. Кирков.

Предлагам ви да се запознаете с встъпителните думи към книгата.

 

ГЕОРГИ ЯКОВЛЕВ КИРКОВ
ВАСИЛ ЛЕВСКИЙ
(Дяконът)
ЧЪРТИ ОТ ЖИВОТА И ДЕЯТЕЛНОСТТА И ТРАГИЧЕСКАТА МУ КОНЧИНА.

Подготвил за печат Цочо В. Билярски

Издателство „Анико“

София, 2017

Тия дни нашият народ ще отбележи годишнината от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски (18 юли 1837 г., Карлово – 19 февруари 1873 г., София). Сега, след повече от 140 години от неговата героична смърт, все още остават редица неясноти около неговият живот и подвиг. Нашите съвременници не познават добре и неговите най-ранни биографии – от Георги Кирков, Захарий Стоянов и Стоян Заимов, а те са били настолно четиво и за новата плеяда от български революционери, борили се за свободата на поробените наши сънародници от Македония и Тракия.

Макар, че никъде върху книгата „Васил Левский (Дяконът). Чърти от живота и деятелността и трагическата му кончина“ (1882 г.) не е отбелязан нейния автор, тя е написана и издадена от Георги Яковлев Кирков.

Георги Яковлев Кирков е първият биограф на Апостола на българската свобода Васил Левски.

Но кой е Г. Я. Кирков? Той произхожда от видната плевенска фамилия Киркови, дала на България военни, книжовници, публицисти и политически дейци. От неговия род са генерал-майор Константин Кирков, началник на артилерията във Видин през Междусъюзническата война и началник на българския флот през Първата световна война. Георги Кирков – Майстора, най-доброто перо на българската социалдемокрация, блестящ фейлетонист и ненадминат оратор, участник във войните за национално освобождение и обединение е техен племенник.

Георги Яковлев Кирков е роден е на 24 април 1848 г. в Плевен. Гимназиалното си образование завършва в град Николаев като възпитаник на Тодор-Минковия пансион. А физика и математика следва в университетите в Санкт Петербург и Одеса. След дипломирането си преподава в Симферопол и в гимназиите в свободна България.

Завърнал се в Родината след Освобождението по време на Временното руско управление е назначен за помощник на софийския губернатор Пьотър Алабин и има предположения, че той стои и зад идеята да бъде построен паметник на Апостола в София, на мястото където е обесен от турците.

Г. Я. Кирков участва в работата на Учредителното народно събрание във Велико Търново, което изработва Търновската конституция и избира първия български княз. Неговото име е тясно свързано и със създаването на редица институции във възстановената българска държава и с право той се нарежда сред строителите на съвременна България. Като бързо утвърдил се учен математик през 1884 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). Автор и издател е на трудове по математика и история.

Георги Я. Кирков умира на 14 април 1929 г. и е погребан в София. На него е посветен паметен материал в Летопис на БАН.

Първата биография на Васил Левски Г. Я. Кирков, според неговите думи, пише за няколко часа, като я отпечатва скоропостижно, а по време на панихидата за Апостола на 21 март 1882 г. е раздавана безплатно на присъстващите и на учениците от софийските училища. В текста се срещат като дати на написването й 20 и 21 март 1882 г. Днес от нея са запазени единични екземпляри и тя представлява една от най-големите рядкости сред българската книжнина.

Целта на автора е не само да запознае сънародниците ни с живота и делото на най-великия българин, но и да се подеме работата по построяването на занемарения паметник на Апостола.

За написването на книгата Г. Я. Кирков не е работил с архива на Васил Левски, но пък се е възползвал от разказите на негови съвременници и съратници, поради което читателите ще открият в текста и редица неточности. За тях споменава и самият автор изказвайки надеждата, че бъдещите български историци ще напишат неговата истинска биография и ще изправят допуснатите неточности и пропуски. Той се позовава единствено на известията за държането на Апостола пред турския съд, публикувани във вестник „Право“.

Следващата по ред биография на Апостола ще е тази на Захарий Стоянов, който я пише близо две години по-късно. „Българският Тукидид“ е силно повлиян от тази първа биография, като не само използва нейната структура, но повтаря почти дословно заглавието й.

Много от изложените факти и дати от Г. Я. Кирков са доуточнени или коригирани през следващия век, но в действителност той остава в българската историография като първия биограф на Васил Левски. Макар и все още трудно, съвременната историография започва да коригира и редица неточности по отношение на предателството, преписвано на поп Кръстю Никифоров, върху което набляга биографът.

Любопитното е, че той нито цитира, нито отбелязва за съществуването на Иван-Вазовото стихотворение „Левски“ от „Епопея на забравените“, писано и публикувано само месеци преди да бъде отпечатана биографията през 1881 г., като е почти неприемливо да допуснем, че той не знае за неговото съществуване. А на места дори може да се открият някои прилики в двете произведения. В книгата си Г. Я. Кирков прилага Христо-Ботевото стихотворение за обесването на Васил Левски, цитирайки го в неговия най-ранен вариант и малко известното стихотворение-обвинение от Константин Величков, срещу тези които са занемарили довършването на паметника на Апостола.

В заключение искам да отбележа, че както по отношение на тази биография, така и на биографиите на Левски от Захарий Стоянов и Стоян Заимов, в лекциите ни по българска историография в Софийския университет преподавателката само спомена за тяхното съществуване, отминавайки ги с пренебрежение. В действителност те, макар и с редица сериозни недостатъци, са част от нашето културно наследство, като с пълно право Георги Я. Кирков завинаги ще остане първият биограф на Апостола.

Към текста на Г. Я. Кирков прилагам и Вазовото стихотворение за Васил Левски.

Наблюдателните читатели ще открият редица правописни грешки и неправилно изписани думи, дължащи се на бързината при работата на автора и на печатницата. Същевременно някои от думите, използвани от Г. Я. Кирков не само, че са остарели, но и отдавна са неизползваеми и могат да бъдат открити само в старата наша книжнина, в Найден-Геровия речник и в специализираните издания.

Цочо В. Билярски