ЗА СИМЕОН-РАДЕВИТЕ „СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

(БЕГЪЛ ПРЕГЛЕД)

Четири са книгите, които трябва да се прочетат и без които всеки културен българин не би трябвало да се нарича културен. Още повече, че те формират и утвърждават националното ни самочувствие и гордост, че сме българи. Това е „Под игото“ на Иван Вазов, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, Найден-Геровия „Речник на българския език“ и „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев.

Когато тридесетгодишният Симеон Радев публикува своите „Строители“, поутихналите страсти от времето до 1887 г. отново се събуждат и се развихрят с пълна сила. Бивши революционери, църковни и просветни дейци, а преди всичко политици и държавници в описаните събития грабват перото и започват да пишат своите спомени. За четвърт век излизат от печат значително число дневници и спомени, които както обогатяват нашата литература и история, така и допълват Симеон-Радевия шедьовър.

Безспорно е влиянието и творческия маниер на Захарий Стоянов (патрона на издателството), който поставя като подзаглавие на безсмъртното си произведение „Разказ на очевидци“, върху Симеон Радев, който ги признава нееднократно. Дори изследователите на Симеон Радев определено намират пряката връзка между тези две, от най-българските книги. Става дума дори не само за пряка връзка, но и за твърдението, че „Строителите“ са продължение на „Записките“. Както самият С. Радев многократно ще отбележи, в публикуваните си и непубликувани работи и спомени, че той е изградил образите на „строителите“ на основата на техните разкази, или на разказите на съвременниците, на вече починалите дейци. А някои от разказите са включени в „Строителите“ без каквато и да било редакция от автора за още по-голяма достоверност и убедителност. Това се потвърждава и от десетките хиляди записи на разговори и бележки на С. Радев с тях, пазени днес в неговия личен архив.

Независимо от достоверността на разказа на С. Радев в „Строителите“ той не веднъж декларира и своите симпатии или антипатии към лица и събития. А когато става дума за най-трагичните страници в тях, той бележи за емоциите, с които е писал книгата си, и сълзите които не веднъж е проливал върху съдбата на обрисуваните герои, наши предци.

Макар, че за много от самите словесни портрети и случки той използва автентичния разказ на участниците в събитията, това не ги спира да отправят към него гневни думи или писания. Като че ли най-недоволни остават народняците на д-р Константин Стоилов, както и умерените и крайните русофили на Петко Каравелов и Драган Цанков. Но „Строителите“ са изградени не само на основата на записаните от Симеон Радев разговори и беседи, за които той предварително сериозно се е подготвял, но изказва своята благодарност и на правителството на демократите на Александър Малинов които му дават достъп до така важната учрежденска документация.

Двете издания на „Строителите“ са отпечатани през 1910 и 1911 г. и изчерпани за съвсем кратко време. Двата им тома носят като подзаглавия – т. 1 – „Царуването на княз Александра (1879-1886); т. 2 – „Регентството“. (А излезлият през 2009 г., посмъртно на С. Радев и съставен от сина му Траян Радев, т. 3 достига времето до избирането на княз Фердинанд Сакскобургготски за български княз, като остават още хиляди ръкописни страници, включително и бележки към излезлите вече томове с допълнения и корекции, съхранявани в С.-Радевия архив.)

След като беше приет архива на С. Радев се установи, че не съществува част, която да се отнася за управлението на княз Фердинанд по времето на Стефан Стамболов (1887-1894). Защо е така, може би истината се крие в думите на С. Радев в неговите непубликувани спомени, които ще цитирам дословно:

„Какво да се каже, обаче, за княз Фердинанд? Тук се докосваме до една психология, мъчна за анализ. Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен - тогава аз бях още журналист - царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите“. Аз бях в недоумение. Не можех да разбера защо: в моята книга нямаше нищо против династията; напротив, тя изобличаваше противниците й. Сетне, от г-жа Петрова-Чомакова, дворцовата дама, чийто cалон посещавах, чух причината.  Княз Фердинанд забелязал, че в „Строителите“ аз обичах да давам психологични портрети. Той ги намирал забавни, но в много случаи и пълни с ирония и сарка¬зъм. Мисълта, че, като стигна до неговото царуване, ще има да изобразявам по същия маниер и неговия лик, не му била никак приятна. Той казал: „Gat homme va me dissequer, тоя човек ще прави върху мен дисекция.“ Вярно е, че обичам тоя род анализ, но това не е лесно предприятие, когато се касае за една личност тъй сложна, с толкова контрастни и болезнени комплекси. Някои мисле¬ха, че познават добре Фердинанда.“

„Строителите“ стават обект и на редица критики и отзиви веднага след тяхното излизане. Едни от най-сериозните рецензии са от Димо Кьорчев (Впечатления от книгата на Симеон Радев „Строителите на съвременна България“, сп. „Художник“, 1909, кн. 10), Димитър Благоев (Една епопея на буржоазния национализъм, сп. „Ново време“, 1910, кн. 12), Ст. Л. Костов (Строителите  на съвременна България, в. „Пряпорец“, бр. 54, 26 февруари 1910), Иван Пеев Плачков (Строителите на съвременна България, сп. „Периодическо списание“, 1910, кн. 9-10), Йосиф Хербст (Строителите на съвременна България, в. „Пряпорец“, бр. 49, 21 януари 1910), Кирил Христов (рецензия), Петър Нейков (Завчера и вчера. Скици от миналото, 1959) и Руси Русев (Симеон Радев като историограф, сп. „Философски преглед“). На „Строителите“ се спира и Иван Хаджийски в народоведските си книги, а по време на Балканските войни, Лео Троцки, който е военен кореспондент се среща и интервюира на фронта Симеон Радев, но интервюто му и до днес остава непознато за българската общественост. (Впрочем тази книга с репортажите на Л. Троцки от Балканските войни и разказът му за срещите и разговорите с Кръстю Раковски – по това време в Румъния - изобщо са неизвестни в България, тъй като има само един запазен екземпляр от нея в страната ни и то в недостъпна библиотека. Те са отпечатани по времето на Сталин в отделен том от съчиненията на Троцки преди да бъде екстрадиран в чужбина. Впоследствие целият тираж е унищожен, като са останали само отделни екземпляри. Освен тази й публикация на руски език е отпечатана и на английски от Черния интернационал, а наскоро и на румънски.)

Видният български историк, чехът акад. Константин Иречек в писмо до С. Радев на 3/16 декември 1912 г. нарича „Строителите“ „Вашето знаменито съчинение“.

Макар и несъгласен с методологията на С. Радев и критичните думи, които написва Димитър Благоев ще отбележи в рецензията си, че „С. Радев е голям майстор в характеристиката на отделните дейци, на политическите личности. Който познава отблизо или отдалеч нашите „строители“, т. е. държавници и политици, в книгата на г. С. Радев ще намери чудно верни характеристики върху тях.“ (Между другото искам да насоча вниманието Ви към един важен според мене момент от рецензията на Димитър Благоев, за да я свържа с днешно време и поради мислите, които тя събуди в мен. И двамата – Симеон Радев и Димитър Благоев са родом от Македония и според произхода им можем да ги назовем и като македонци. Под това понятие имам предвид само произхода им според регионалния принцип. Симеон Радев беше родом от Ресен, а Дядо Благоев беше родом от с. Загоричани, Костурско. В рецензията си той нарича С. Радев български националист, а в рапорта си от България един английски шпионин, десетина години по-късно нарича Дядото също български националист и патриот, докато той малко преди това, по време на ратификацията на Ньойския договор в Народното събрание, за да дразни буржоазните партии се обявява за югославянин. Днес, там около Вардара, сегашните „македонци“, когато искат да се засегнат се псуват на българин. Или както е казал оня мислител – „О времена, о нрави!“)

Една от най-високите оценки, които е дадена на книгата на С. Радев е тази германския българист Норберт Рандов, която става повод и нашият историограф и публицист да напише един кратък спомен „Как намислих и написах „Строителите на съвременна България“. В този му спомен той се спира не само на методологията, която му е послужила да напише книгата си, но и на положителните и отрицателните оценки на описаните „строители“.

Тук искам да посоча една интересен факт. По отношение на „Строителите“ професионалните български историци или я отхвърлят или търсят фактологически и методологически грешки, представяйки я само като умело написана публицистика само с художествени достойнства. (Това според мен е резултат на професионалната им завист, поради собствената им немощ.) Но както се знае българските историци са немощни, когато трябва да оценят художествените й качества, поради стеснения им кръгозор и неинформираност. Същото може да се каже и за литераторите и литературните критици – те пък от своя страна нищо не разбират от история и не могат да дадат верни оценки от тази им страна. Това най-добре личи от сборника със спомени „Симеон Радев в спомените на съвременниците си“. Там интервюираните са главно литератори и тук-таме някой журналист, фолклорист и т.н. Не искам да бъда неправилно разбран, тъй като и в техните спомени, когато става дума за „Строителите“ те използват категориите „изключителна“, „магистрална“, „блестяща“ и т.н., но преобладават общите фрази.

Ще цитирам думите на  някои от тези мемоаристи:

Димитър Сакакушев: „За пръв път в живота си видях стройната фигура на младия, едва 33-годишен мъж Симеон Радев. Неговото име ми бе станало известно с нашумялата историческа книга „Строители на съвременна България“, която още не бях прочел, но бях виждал в домашната библиотека на баща ми“.

Христо Бръзицов: „Освен всеизвестното му произведение „Строителите на съвременна България“, оставил ни е и големия труд „Македония и Българското възраждане в XIX век“ на френски език, „Ранни спомени“, „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“…“

Тодор Боров: „В библиотеката на баща ми, стар стамболовист – повече по роднински връзки, отколкото по политически убеждения, - попаднах в началните класове на гимназията в Лом, още преди Първата световна война, на два дебели, подвързани с кожа тома – „Строителите на съвременна България“. Баща ми бе си набавил очевидно веднага след излизането им в 1911. Самото заглавие звучеше на 13-годишното момче привлекателно, интригуващо. Какви са тия „строители“? А като зачетох книгата, не можех да се откъсна от нея. Действуваха тук български дейци, виждах ги живи, по-живи от портретите им дори, приложени в книгата. Недавнашните събития в току-що освободената, новосъздадена наша държава се излагаха с такова напрежение, че книгата се изгълтваше с по-голямо увлечение, отколкото романите на Тургенев – тях четях по него време.“

Асен Василиев: „Основното и най-значително дело на Симеон Радев остава двутомникът му „Строителите на съвременна България“. Емануил Попдимитров ми сподели в един разговор: „Вярвай, когато прочетох „Строителите“ , имах чувството, че живея във времето, за което пише… Такъв език и стил – всяка литература би се гордяла с него!“ В друг разговор, в съвсем друга година, поетът продължаваше да се възхищава: „Той е човек с такава ерудиция, език и стил, че отговаря на големите френски писатели!“

Руси Русев: „Познанството ми със Симеон Радев датира от 1935 г. Тогава аз бях печатал в списание „Философски преглед“ една статия за „Строителите на съвременна България“ „Симеон Радев като историограф“. Написването на статията бе един вид опит от моя страна да си уясня как се е дошло до тая България, в която живеех и политическия живот на която наблюдавах често с недоумение. С цел за такова уяснение избрах „Строителите“ като най-подходящото, което бих могъл да избера (аз бях запознат с тях и преди, но тогава ги проучих по-основно). След обнародването на статията Симеон Радев (когото не бях виждал дотогава) ми се обади по телефона да ми изкаже благодарността си. Тогава за него не се пишеше никак. Статията ми, според както той ми обясни по-сетне, била единствената на тая тема след печатаната при излизането на „Строителите“ статия на Д. Благоев.“

Николай Дончев: „В магистралния си исторически труд „Строителите на съвременна България“ С. Радев бе отразил в нейните великолепно написани страници много от духа и традициите на тази паметна епоха, когато се изграждаше младата българска държава и пред нея се откриваха най-светли перспективи.“ … „Историограф, автор, както е известно, на двутомната книга „Строителите на съвременна България“, написана с ярко публицистично перо, с ерудиция и патос, С. Радев обичаше драговолно да се втурва в миналото и аз обичах да слушам винаги с истинска наслада неговия живописен разказ за македонските дейци – революционери и поети, просветители и патриоти, творци на Възраждането, - които той е описал най-напред на френски в книгата си „Македония и Българското възраждане през XIX век“, издадена по-късно и на български език.“

Петър Карапетров: „В паметта ми се е отпечатал, незасегнат от годините, образът на Симеон Радев – ярката личност, дипломатът, историкът, създателят на капиталния труд „Строителите на съвременна България“. В този неповторим летопис на събития и хора, както и в неговата „Македония и Българското възраждане“, ме поразяваше изобилието от разностранни интереси, мисли, идеи, страстни и пристрастни оценки, изисканият му стил. Симеон Радев умееше да разкрива оригинално, в нова светлина, в свое виждане видните хора и обществените събития. Особено самобитен изследователски характер носеха описанията и тълкуванията му на княз Батенберг и Стефан Стамболов … Личността на Радев будеше интерес.“

Иван Богданов: „Още при тази първа ми среща твърде силно впечатление ми направи необикновената му дарба да говори увлекателно и изразително, да скача от въпрос на въпрос, без да нарушава единството на темата и без да пренебрегва събеседника си. За мнозина той е артист на перото, но това едва ли е вярно, понеже, когато пише, той твърде изневерява на българския словоред и използува похвати, чужди на българската мисловност. В това направление могат да бъдат посочени много примери. И ако „Строителите на съвременна България“ се отличава от другите му книги, то е, защото е написана под непосредственото стилово влияние на „Записки по българските въстания“.

Владимир Свинтила: „Не става въпрос за това, че Радев по принцип бе дълбоко артистична натура – своя непогрешим усет за изкуство и литература сам е засвидетелствувал в критиките си. Само неговият артистичен натюрел не обяснява това му поведение. Симеон Радев бе вникнал дълбоко в епохата си. Цял живот бе изучавал хората. Не само като обществени и културни деятели. Винаги бе търсил да проникне в тяхната атмосфера. Изучавал ги бе като портретист, с отношение към „вътрешната същност на модела“. Това му бе послужило при създаването на десетките, не, на стотиците литературни портрети, срещащи се в „Строителите“ и в спомените, и в изследванията му. С тези портрети той заслужено се гордееше. Има хора, които завинаги ще съществуват в нашите представи по начина, по който ги е изрисувал той – примерно младия Петко Каравелов в Москва. Или гъвкавия и пластичен Константин Стоилов. Тази черта, казваше той, това наблюдение на човешкото, на нравите и на характерите той бе възприел от французите – от младини.“

Здравко Петров: „Времето му не стигна да напише толкова неща, които знаеше и беше длъжен да напише. Но той в ранна възраст се издължи на българския народ със своето епично произведение „Строителите на съвременна България“. На 30-годишна възраст той е прочут автор на историческо изследване, което възкресява политическия живот на новоосвободена България, запознава ни с пружините на нейната бурна история. За епохата на Стамболов пишат и чужденци, но един български стилист, с предимствата на българската реч обрисува нашите политически нрави след 1877 . С. Радев, след като написва своето основно произведение на живота (той много държеше всеки автор да си има главно съчинение на живота), сякаш нямаше какво да прави, отдаде се на дипломация, забрави литературната критика, журналистиката, публицистиката, потъна в дипломатическите салони и кабинетите на политиците.“

Елена Огнянова: „Именно в тази богата библиотека попаднах на двата тома „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев. Бях погълната от блестящия стил и запомнящо се повествование. Прочетох ги на един дъх и те разкриха пред мен лица и събития, играли изключително важна роля в живота на току-що освободеното ни отечество. „Строителите“ създадоха в мен траен интерес към автора им.“

Петър Пондев: „Не го познавах дори по снимка, макар ореолът около името му като автор на „Строителите на съвременна България“ да не бе засенчен от времето.“

Атанас Свиленов: „В самото начало му казах, че го познавам. Че съм чел двата тома на „Строителите на съвременна България“, които съм намерил при антикварите срещу баснословна цена и че намирам този негов труд за необикновено ценен, че може да научи на много мъдрост новите поколения.“

Тончо Жечев: „Историята на моите духовни срещи със Симеон Радев е твърде дълга и заплетена. Тя започва от най-ранно детство, помня името му на кориците на неговите „Строители“, които бяха измежду любимите книги на моя дядо Тони. От тях, както и от всяка друга книга, той се откъсваше с блажен и блуждаещ поглед, като пиян, с нескривана гримаса на погнуса преминаваше от прекрасния им свят в нашия, отсамния, грешния.“

Йордан Василев: „ Всеки негов [на баща му] разказ се съпровождаше с мъчително усилие да се добере до корена на нещастната съдба на нашия народ. И завършваше с неизменно настояване, което никак не можех да свържа с войната: „Като пораснеш и почнеш да следваш, ще намериш една книга и ще я четеш - „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев. Тя ще ти открие много неща за нашия народ и за самия тебе като част от него.“ Запомнил съм глаголната форма, подсказваща нееднократност: не „прочетеш“, а „четеш“. … „Баща ми, макар и лекар, както мнозина интелигенти от неговото поколение, беше поклонник на Пенчо Славейков. Книгата на Симеон Радев обаче бе за него не литература, а откровение, нещо като библия, която си преповтаряше наум.“

Иван Сестримски: „Към края на гимназиалния курс бях погълнал неговите „Строителите на съвременна България“, първия том с едно неистово настървение, а втория том – с едно спадане на напрежението, главно поради по-обилното привличане на документални материали, на тези многобройни дипломатически „депеши“, които не бяха по вкуса на моята юношеска още възраст. Така тази книга ме запозна със Симеон Радев и той трайно се настани в съзнанието ми.“

Иван Сарандев: „Всъщност със Симеон Радев се запознах на два пъти. Първото ми запознанство беше с автора на „Строителите“, когато моят преподавател по история Борис Стамболов ме извика един ден у тях и ми връчи двата тома, отпечатани на луксозна хартия и илюстрирани със снимки. Бях ученик в последния клас на прогимназията, което ще рече 1948 г. … Отнесох двата тома у дома и цяло лято ги четох. Сега вече не помня какво сме говорили с моя учител върху прочетеното, но със сигурност знам, че винаги, когато след това се срещнехме из ямболските улици или пък на други места, ние с него имахме отнапред зададена тема за разговор „Строителите“ на Симеон Радев.“

Борис Делчев: „По повод на неговите „Строители на съвременна България“ Йосиф Хербст беше изрекъл някога, че Симеон Радев „не желае да бъде скучен“, към което можех да добавя от себе си, че дори когато не изглеждаше така, всичко насочваше към същественото.“

… „А кой можеше да знае нещо повече от още живия автор на „Строителите“, чието голямо дело е изградено почти изцяло върху разкази на участници в събитията.“

В заключение искам да подчертая, че ако се прави ново издание на „Строителите на съвременна България“ те трябва да се издадат така както са публикувани в първото му издание, с тогавашните илюстрации, като се нормализира само правописа. Останалите ръкописи, макар и огромен брой, в действителност са поправки и добавки към първите два тома, които авторът е имал намерение да издаде отделно, тъй като след първото и второто им издание излиза огромна мемоарна литература, а така също и огромен брой публикации на документи. В по-късни години той успява и да разговаря и интервюира и много още от все още живите „строители“, които уточняват много от фактите, събитията и героите от онова време. Самият Симеон Радев е смятал, че първото и второто издание не трябва да се пипат, тъй като те имат всичките достойнства и недостатъци на времето и на условията при които ги е писал.

Определено искам да подчертая, че неиздадените спомени на С. Радев в много отношение са продължение на „Строителите“. Много от мемоаристите и пишещите за С. Радев отбелязват, че той по поръка на акад. Тодор Павлов написал дипломатическите си спомени. Това твърдение е неточно, тъй като той влиза в дипломацията чак през 1913 г., а най-интересните му спомени, според мен, без да подценявам и другите са тези, които обхващат времето до този период.

Най-подходящият начин за новото пълно издание на „Строителите на съвременна България“ е  отпечатаните досега, сверени с техните оригинали от неговия архив, придружени с един том с поправките и добавките към тях, както и непечатания и абсолютно неизвестен досега ръкописен том – въведение в „Строителите“, озаглавен „Произходът на съвременна България“ - да се съпровождат със същото по формат и начин на издаване на томове с пълното издание на спомените на Добре Ганчев и книгата на Димитър Маринов „Стефан Стамболов и новейшата ни история“.

Цочо В. Билярски