100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НАД БЪЛГАРИТЕ В БОСИЛЕГРАД ПО ВРЕМЕ НА СРЪБСКОТО РАЗБОЙНИЧЕСКО "МОРАВСКО ВЪСТАНИЕ" (15-16 МАЙ 1917Г.)

На 15.05.1917г. сръбска паравоенна част начело със сръбския офицер Коста Печанац нахлува на българска територия в района на Босилеградско, като избива 32 души цивилно население, в това число и две деца, опожарява Босилеград и селата Голна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата, Горна Лисина заедно с 317 къщи и много стопански обекти.

В летописната книга на Босилеградската гимназия пише следното: "15 май 1917 година е дата, която бе съпроводена с трагизъм, както за самото училище, така и за селото. Нейното извикване в съзнанието на всеки, който е бил съвременник и свидетел на това, което стана на тази дата, както и на онзи, който би прочел тия редове - ще бъде съпроводено с тъжни спомени. Той не може да не изпита чувства на на най-голяма горест!" (1)

Доста преди сръбската окупация на българските Западни покрайнини след Първата световна война Босилеградско Краище става обект на сръбска агресия и изстъпления. В три войни на България този граничен район е арена на непосредствени бойни действия. Най-голяма продължителност имат 20-дневни жестоки боеве между части от българската и сръбската армия през лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война.

През лятото на 1913г. Босилеградско краище за пръв път изпитва ужаса на сръбска окупация. Тогава, макар и за кратко време, редовна сръбска войска нахлува на българска територия и окупира даже самия Босилеград. Сръбският агресор е прогонен чрез успешните действия на Босилеградския отряд на родения във Велес, Македония ген. Александър Танев. Сърбите оставят обаче след себе си кръв и пепелища, като извършват военни престъпления, документирани в международната Карнегиева анкета през 1914г.

Четири години по-късно в хода на Първата световна война, оголеният откъм български войски Босилеградски край става за втори път жертва на сърбите, действащи разбойнически този път чрез свое паравоенно въоръжено формирование под командването на поручик Коста Печанац.

Как се стига до трагедията от 15.05.1917г.? Търсенето на отговор на този въпрос е важно, защото и до днес сърбите правят опити да скрият своите престъпления в този стар български край, който и до днес вече почти век е под тяхното модерно "православно" робство.

По време на Първата световна война през октомври - ноември 1915г., при три последователно проведени операции (Моравска, Овчеполска и Косовска), българските 1-ва и 2-ра армии в съюз с германо-австрийските войски разгромяват сръбската кралска армия на територията на Поморавието, Косово и Македония.

Финалът на военната кампанията срещу Сърбия се разиграва на историческото Косово поле.

В началото на ноември 1915г. Българската армия започва своята прочута Косовска операция. Това е решаващата битка във войната срещу Сърбия. В нея участват 1-ва армия и северната група на 2-ра армия заедно с части на 11-та германска армия.

Българските войски пробиват сръбската отбрана на Косово, като паралелно отразяват силни сръбски контраудари с цел съединяване с действащите в Македония френско-английски войски. Сърбия е притисната от тежките удари от всички страни, но отказва да капитулира.

В края на ноември 1915г. остатъкът от сръбската войска, крал Петър, правителството и дори депутатите в Скупщината започват да се изтеглят в Албания.

Опитът за обкръжаване и унищожаване на цялата сръбска армия пропада. Лошото време и умората от непрекъснатите едномесечни боеве, както и слабият натиск на германо-австрийските войски, които не се напрягат много, а оставят българите да изнасят основната тежест на операцията водят до непълния й успех. Около 110 000 сръбски войници и офицери успяват да се спасят чрез бягство в Драч, Албания, след което са превозени с параходи на Антантата до гръцкия о-в Корфу.

Сърбия преживява тежка катaстрофа, защото губи не само Косово поле, но армията и държавата си. Стотици хиляди сърби се предават в плен или загиват за сръбския крал в боеве при Гниляне, Липлян, Призрен и Прищина, с цел да се забавят и спрaт мощното българско настъпление. Българите вземат големи трофеи, в това число кралския обоз, кралската каляска, много щабни автомобили, тежки оръдия и гаубици.

Сред бягащите със сръбската армия е и Рудолф Арчибалд Райс. Той е доброволец в сръбската армия и е свидетел на позорното отстъпление на сръбските войски през Албания към морето. Същият, три години по-късно, след края на Първата световна война, наредила Сърбия сред победителите ще се превъплъти по заповед на официалните белградски власти в друга роля: швейцарец, поканен от сръбското правителство да разследва престъпления на българските войски, член на уж на "Независимата международна" комисия.

Рудолф Арчибалд Райс - доброволец в сръбската армия през Първата световна война и Ньойски фалшификатор след нея

 

Кампанията против Сърбия продължава почти два месеца и сръбските войски са разгромени въпреки помощта на нахлулите от към Солун през територията на "неутрална" Гърция френско-английски войски. На 28.11.1915г. Вардарска Македония, за освобождението на която България влиза във войната е освободена, а цяла Сърбия е окупирана от българските войски и войските на съюзниците. България и Австро-Унгария установяват обща граница.

След победата над Сърбия предстои да се реши въпроса за организацията на българската власт в освободените земи. Веднага изпъкват проблемите в договорите със съюзниците Германия и Австро-Унгария. Отношенията с тях са уредени в четири отделни споразумения. (2)

Тайната спогодба с  Германия от 24.08/6.09.1915г. гарантира придобиването от България на Македония и земите до р. Морава, но не уточнява, дали тази клауза влиза в сила веднага или остава за времето след сключването на мира. Военната конвенция не споменава нищо за начина, по който ще се устрои военновременното управление на окупираните територии.

Въпреки тези неясноти висшето военно командване бързо взема инициативата в свои ръце.

На 17.11.1915г. от Кюстендил, където е главната квартира на Действащата армия е издадена заповед № 87 на главнокомандващия генерал- лейт. Н. Жеков за организация на новоосвободените земи. (3)

Заповедта е кратка, но изключително важна. Според нея се създават две областни военни инспекции със седалища Ниш и Скопие, наречени съответно Моравска и Македонска. Определят се и техните граници. В Моравската областна военна инспекция влизат всички завладени местности в Сърбия, в границите й до 1912г. Заповедта изрично посочва защо се създават тези единици: "за поддържане на реда и безопасността в завладените от нашите войски земи, както и за обединяване на военните и гражданските власти в тия земи".

Назначени са и началниците на областните военни инспекции. Македонската областна военна инспекция оглавява генерал - лейт. Рачо Петров, а Моравската - генерал-лейт. Васил Кутинчев.  Това са известни и заслужили български офицери, които тогава са генерали за поръчки.

Генерал-лейт. В. Кутинчев е участник в Сръбско-българската война от 1885г., в която се се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот. По време на Балканските войни (1912-1913) е командир на 1-ва Българска армия, с която воюва в Източна Тракия срещу турците чак до Чаталджа. През лятото на 1913г. в Междусъюзническата война неговата армия се сражава срещу Сърбия, като настъпва успешно до Княжевац, но след това по политически причини и въз основа на заповед, издадена от предателя генерал - лейт. Радко Димитриев е принудена да се върне обратно на българска територия.

Генерал-лейтенант Васил Кутинчев

 

Това, че генерал-лейт. В. Кутинчев се е сражавал срещу сърбите и то в Моравско изглежда е било счетено като предимство при избора му за началник на областната военна инспекция в Ниш.

Към заповед № 87 от 17.11.1915г. има приложена таблица, която определя длъжностите и щатовете на служителите в двете областни военни инспекции. Началниците им се ползват с права на началник на военна инспекционна област. Това е важно да се отбележи, защото по време на война тези началници оглавяват армии.

От таблицата към заповедта е видно, че генерал-лейт. В. Кутинчев и колегата му генерал-лейт. Р. Петров първоначално са разполагали с доста малък щат служители: по един началник - щаб с чин полковник, двама офицери адютанти с чинове капитан и поручик, санитарен подполковник, завеждащ санитарната част, един чиновник, секретар и чиновник за особени поръчки I разряд. (4)

Структурата, функциите и персоналът на Моравската областна военна инспекция значително се разширяват през трите години на нейното съществуване. Това е неизбежна последица от продължителната война и възникналите проблеми, свързани с управлението на освободените земи. Първоначално снабдена с един съвсем минимален щат, областната военна инспекция постепенно получава разгърната организация, която обхваща управлението, продоволствието, санитарното дело, стопанството и културата.

Според заповед № 87 на генерал - лейт. Н. Жеков основният нормативен акт, от който ще се ръководят началниците на областните военни инспекции е Положението за управление на Македонското военно губернаторство от 27.01.1913г. (5)

Вторият важен конститутивен акт за нововъзникващата българска власт в Поморавието е заповед № 5 на генерал - лейт. В. Кутинчев, с която той встъпва в длъжност. Тя е издадена в Ниш на 15.12.1915г. (6)

С нея той обявява установяването на нов ред. Подчертава се, че "в управлението на поверената ни област се съсредоточават военното и гражданското управление на Моравската област". Целта на това съсредоточение се мотивира по следния начин: "да се обедини и усили под една директива, под едно направление и под един постоянен контрол - служебната дейност на военните и гражданските власти и да се установи по-скоро правовия ред в този край."

След това в заповедта е обяснена основната причина за намесата на България във войната: стремежа към постигане на националното обединение. Оттук се извеждат насоките на бъдещата българска политика в освободените земи, формулирани по следния начин: "В Зайчар, Княжевац, Пирот, Ниш, Лесковац, Враня и цяла Македония тупти само българско сърце и живее население, изходящо от българското племе. Ето защо, нашата грижа трябва да бъде да се даде на тия, довчера отчуждени от нас еднородни братя да почувстват близкото наше родство и наред с това да почувстват покровителството и закрилата на нашата държава, както и справедливостта и строгостта на нашите закони".

Набелязани са и по-краткотрайни задачи, породени от военновременната обстановка: "Не подлежи на съменение, че войната влачи подире си големи бедствия и разорения; обаче всичко това ще се поправи толкова по-скоро, колкото по-бързо органите на военните и административните власти застанат на висотата на своето положение и проявяват безпристрастна и ползотворна дейност за подобрение бита и положението на населението, за излекуването му от тежките недъзи, последвали от войната и за спечелване на неговото доверие към новия режим." В заповедта се обявява "пълно гарантиране на живота, честта и имота на всички жители в новозавладения край, без разлика на вяра и народност".

Накрая генерал - лейт. В. Кутинчев приканва "всички органи на властта и населението да се проникнат от убеждението, че учреждяването на Моравската военно-инспекционна област не е временно и че територията в Моравския край не е временно окупирана".

Изрично е посочено, че Поморавието "ще съставлява за всякога част от царство България". Това означава, че ще се прилагат българските закони и разпоредби. За виновните лица, които не ги спазват и ги нарушават ще се обявява, че ще бъдат придавани на военно-полевите съдилища. (7)

Наред с военната власт се изгражда и българско гражданско управление. Въведено е българското административно-териториално устройство, което включва окръзи, околии и общини. Окръзите са осем на брой с центрове градовете Ниш, Пирот, Враня, Прокупле, Зайчар, Кюприя, Неготин и Пожаревац. (8)

Средно в един окръг има по 4-5 околии. Изключение правят Пиротски окръг, който е само с три околии - Пиротска, Белопаланка и Лужишка и Пожаревацки окръг, който има най-много околии (цели 7 на брой): Градишка, Гълъбешка, Жабаревска, Жагубищка, Кучевска, Петровска, Пожаревска. Общият брой на общините е 698.

Печат на българското Нишко градско околийско управление

 

При налагане на новата българска административно-териториална организация на областта е запазено старото сръбско административно устройство с малки корекции в няколко околии. Бъдещите размирни Прокупленска и Куршумлийска околии са отделени от Топлички окръг и са присъединени към Нишки окръг. Към Кюприйски окръг е придадена Ражанска околия, взета от Крушевацкия окръг. (9)

Гражданската администрация се изгражда по подобие на тази в Стара България, откъдето идва и ръководният кадър. Тази администрация е подчинена пряко на правителството и съответните министерства в София. Местната власт е поверена в ръцете на тричленни комисии, които се назначават от органите на изпълнителната власт.

Всички окръжни управители и околийски началници в Поморавието са от Стара България. Друга практика е въведена по отношение на тричленните комисии в градовете и особено в селата. Председателите на общински тричленни комисии във всички градове се изпращат от Царството, като познаващи българското законодателство, а останалите членове са местни жители, най-често и двамата.

Цялото население на Моравската област към 8.07.1916г. е 1 058 177 души. (10)

Във връзка със следвоенните обвинения и фалшификации на сърбите, ширещи се и до днес за "клането" в Сурдулица и тиражирането на фантастичните цифри 20 000 убити от "българския окупатор" е важно да се знае колко е било населението тук. Към 8.07.1916г. населението на Сурдулишка околия, която има седем общини е 16 278 души. (11)

Излиза, че според белградските лъжци и фалшификатори "българския окупатор" е избил за толкова кратко време повече от цялото население на Сурдулишка околия!? Как, кога и при какви обстоятелства е било извършено това поголовно "клане" при това от българи над българи, сръбската историография почти век не може да обясни. Затова политиката измества историята и праща науката в небитието. По стара вековна традиция белградските власти са свикнали безнаказано да използват в арсенала на своята пропаганда лъжите, манипулациите и фалшификациите.

Големи манипулации има на тема етнически състав населението на Поморавието. Сръбската теза е, че едва ли не към 1915г. то е цялостно посърбено. Тази лъжа цели да внуши мита за "българския окупатор" и за репресивната политика на българската власт, която се стремяла уж да българизира, т.е. асимилира насила населението на областта.

Тази сръбска пропаганда теза се разобличава от значителен по обем документи с различен произход. Сред тях има и много свидетелства от съвременници на събитията. Особено важни са тези, които са оставени от личния състав на 1-ва Българска армия, която освобождава Поморавието. Те са ценен извор на епохата. Ще посочим някои от тях, които сръбската историография не познава или укрива.

В сборника на 2-ра бригада от 1-ва Софийска дивизия се разказва за освобождението на град Пирот по следния начин: "Пирот, българска гордост от минали времена; Пирот, символ на мъжественост и проявена храброст; Пирот, венецът, триумфът на българската военна слава и оръжие от преди 30 години!

Жива е историята, най-новата история на българския народ от тая дата, жива е в паметта ни, жива е в сърцата ни. Пирот е виждал и друг път български лъв да тича по неговите редути, познава той българска сила и мощ.

Та кой би казал тогава, че на днешния ден, точно след 30 години, отново напук на всички наши врагове, градът ще бъде български?!...

Войските слизаха от високите планини, прибираха се ниско долу в полето. От далече се виждаше Пиротското "равно" поле. Това хубаво и широко поле храни множество села, накацали по склоновете на околните му баири и предпланини. Селата са много на брой и служат като предградие на Пирот. Мътна и пълноводна е реката Нишава; бързо тече към града и залива цялата околност  от двете страни на своето корито… Скоро нова река от хора протече по шосето за града. Сега крачат българските войници, синове на ония герои, които преди години, също така ляха своята кръв, напоиха с нея същите тия полета.

Музиката на 25-ти Драгомански полк гръмна. Победоносният марш екна по цялото поле.

Цели 15 дни всред калове, студ и вода, по диви и оголени планини, далеч от света, ние бяхме забравили и "небето" както казва поетът.

Музиката е напред! Кървавото и бойно наше знаме е също напред! Предните части са в града. Продължителни "ура", нескончаеми "ура" цепят висините, за да се слеят с шума от мътните води на придошлата Нишава.

Нишава все още пее своята песен, гръмовна, приветлива. Слаб вятър подема тая песен, удря я в околните височини на града, за да се слее в каменния звън на всичките градски черкви, които възвестяха нашето пристигане.

Господи! Толкова много народ, толкова много хора!

И стари, и млади, жени и деца бързат да поднесат своите приветствия, своите поздрави на братята си от стара България. Дъжд от цветя и китки се сипеха като порой върху нашите войници, венци се поднасяха, сълзи  от радост и умиление се лееха.

Една добра българка и мила жена, в напреднала възраст, бързо повдигна едно момиченце, като укачи хубав венец от живи цветя на нашия бригаден командир (командирът на 2-ра Софийска бригада полк. Марин Цонков - б. м.). В стара Гърция и древния Рим, главите и гърдите на героите са били украсявани с цветя. С цветя и венци посрещнаха нашия бригаден командир, с куп от букети посипаха неговия кон.

Войниците навлязоха в града, минаха през него за да поемат пътя и отново да догонят бягащия противник; а мощното и продължително "ура" цепеше въздуха; черковните камбани все още възвестяваха нашето пристигане.

Нишава, мътна и буйна, с нова кръв прошарена , отново запя своята песен, вечна и нескончаема!

Далеч зад пространното поле се губеха нейните гласове, а до нас едвам долитаха:

"Ура", другари! В боен ред!

За чест, за слава!

Напред, напред!" (12)

Вълнуващият разказ от освобождението през 1915г. на стария български град Пирот е много показателен с всички свои детайли. Става ясно, че пиротчани не са никакви сърби. Това дебело трябва да се подчертае. Така не се посрещат нито поробители, нито окупатори. Така се посреща само родната Българска войска!

И тази картина не е само в Пирот. Българският артилерийски офицер полк. Владимир Константинов - Ащар, който е участник в похода на 1-ва Софийска дивизия в Сърбия през 1915г. ни е оставил много ценни спомени.

В тях той пише следното: "Сърбите и сега, когато говорят с някого и разберат, че е източно от р. Морава винаги добавят: "Отцу, ти бугарашка!  За тях "исти" (чисти) надеждни сърби са само тези от Шумадия, а тя е далече западно от р. Морава.

Влизаме в града. Всички живо ни посреща с цветя. С цветя кичат пушките на пехотинците, голям венец нахлузват на коня на батарейния командир и на моя. Радост, сълзи...Ние влязохме в Сърбия, а ни посрещат най-чистите български шопи. Говорът им е непроменен - същият като на цялата Царибродска околия, като на моя Йоско Колев (неговият ординарец - б. м) Радват се хората,  радваме се и ние, едва сега разбрали, че този край е бил и си е останал български. Не спираме в града, а само преминаваме. Някъде между селата Понор и Блато - на шосето нощуваме. " (13)

Освобождението на Ниш от Българската армия през 1915г.

 

Полк. Вл. Константинов-Ащар продължава разказа си: "Цял месец прекарахме в Ниш. Местонахождението на града е прекрасно - център в широката долина на р. Нишава и р. Морава. В сравнение с нашите градове - западнал. Въпреки почти 50 години под владението и асимилацията на сърбите - населението все още се чувства, по-право запазило е своя говор. Живеещите в Ниш (интелигенцията им) се наричат "прави сърби", а сърбите от Шумадия ги наричат и сега - "бугараши". Говорът име  близък до шопския (на запад от р. Искър).

Квартирата ни беше в къщата на директора на някаква банка. Името му беше Милосавлевич. Къщата е на два етажа. Той - вдовец, живее с майка си и дъщеря си - 20-годишна госпожица. Жилището е скромно. Покани ме на вечеря.

В разговора го запитах - като какъв се чувства по народност.

- Па сърбин, бога ми!

- Как така сърбин? Преди 1877г., тук са живели чисти българи, които са се борили (едни от първите) за черковна свобода.

- Мора (може) - казва той - "али аз сум прави сърбин".

- Моля, обяснете ми, защо сърбите от Шумадия, когато им кажете, че сте "србин из Ниша" - псуват с думите: "А, отцу ви бугарашка!" Шумадийците ви наричат "бугараши", а вие сте "прави срби".

Дъщеря му се смее. Обръщам се към майка му. Тя е бъбрива и разправя, че имат роднини в Пирот и Цариброд. Говори български на Царибродско наречие, а то ми е добре познато. Половината от батареята е от Царибродско, а другата половина - от Софийско и Трънско. Тя, майката членува думите, а сърбите не използват членуването. Хващам се за този коз.

- Майка ви каква е по народност?

- Па србин, бога ми! -  отговаря весело той.

- А защо не приказва сръбски, а говори чисто български?

- То су стари, прости люди, зато причат тако! - отговаря той, но смутено и объркано.

- Добре де. Тя е стара и проста, а шумадийците все ви псуват като бугараши! Защо?

- Па защо? Люди са свободни да причат свако!

Разбрах, че с присъщата си асимилаторска способност, сърбите за 40-години са успели само с тези, които за лични облаги са преминали на тяхна служба, народът в селата и градовете си е останал с незасегнат говор.

В тези български краища - Ниш, Пирот, Зайчар, Лесковац и Враня - да не говорим за тези около "Бугар Морава" - всяка сутрин във всяко училище, занятията почват с трикратно извикване: "Я сум прави (истински) србин!"

В 1878г. гламавите руси (царска Русия) подариха този хубав шопски край на сърбите и посяха семето на недоверие и вражда между българи и сърби. Това даде за резултат 1885г., 1912-1913г., 1915-1918г. и 1942-1945г. …До 1920г. западна Морава и по картите и по говора на населението беше Бугар Морава". (14)

Наблюденията и изводите на българския офицер са верни. Полк. Вл. Константинов-Ащар е напипал един голям проблем - сръбския фанатизъм и шовинизъм, който остава силен дори след разгрома на Сърбия в края на 1915г.

Неговите сведения се потвърждават от други съвременници на събития. Д-р Хр. Мутафов е автор на книгата "През Сърбия. В поход с 9-та дивизия", в която разказва следната история: "Хубава, мила девойка, бежанка от Крагуевац (Шумадия - б.м.), още дете, за нищо не скланя пред убедителните думи на моя другар, да признае господството на българите в Моравския край. - Българите са добродетелни, незлобиви, неотмъстителни, просветени - обяснява другарят  ми. Ние ще заживеем хубав живот, в мир, свобода и благосъстояние! Протестите обаче на сръбската девойка нямат край. Тя жена - дете, не се стеснява дори да сквернослови. Подадената й хубава хризантема за миг е разкъсана от вълнение и гняв: нищо българско тя не желае, не иска да знае; по лицето й се изобразява онова чувство, което тъй грижливо е насаждано, откърмено и затвърдено - чувството на нечовешка омраза". (15)

Ето това е типичен пример за сръбския шовинизъм, демонстриран явно, дори в дните, когато Сърбия е повалена и унищожена от Българската армия. Този шовинизъм е насаждан на първо място чрез колонистите, в случая шумадийци, които сръбската държава десетилетия наред е заселвала чрез предоставяване на големи привилегии в Поморавието.

В своя доклад от 1916г. посетилият Поморавието съгласно възложената му мисия Ив. Каросеров констатира репресивния характер на шовинистичната политика на Сърбия в областта в периода 1878-1915г., като отбелязва, че тя се е осъществявала чрез изселванията на несръбските етнически елементи (албанци и турци), преселение на техни места на сръбски колонисти и тероризиране на местния български елемент с цел неговата асимилация.

Усилията на сръбската държава в това отношение са били последователни, но не са се увенчали с пълен успех, т.е. моравските българи не са асимилирани и към 1915г. живеят из цялата област. Ив. Каросеров подчертава: "При все това намират се в страната жители, върху които всички усилия за сърбизиране са останали напразни. Не е тука дума за населението на източните съседни с България покрайнини, защото неговият говор, носията и обичаите му издават още на пръв поглед от какъв произход е то, нито за отделни лица, разпръснати тук-там по градовете, без особено значение наистина поради малобройността си, ала знаещи добре своето потекло, макар да са считани за "преродени". Има напротив, цели села и групи от такива, чиито жители и сега знаят кога и отгде са дошли по местата, в които живеят, и следователно - какви са те, от какво произхождение". (16)

Още от самото начало на установяване на българската власт в областта са заложени предпоставките за търкания между техните органи, прераснали в конфликт, с различни проявления. Това е сложен проблем, който се проявява през целия период на българското управление (1915-1918). Отношенията между българските военни и граждански власти са обусловени не само от неизяснения статут на новоосвободените земи, (въпросът е отложен след победата на Германия във войната), но и от съперничеството и дори личните амбиции, симпатии и антипатии на отделни военни и цивилни лица.

Изясняването на отношенията между военните и гражданските власти е важно, защото търканията и конфликтите между тях са се отразили благотворно върху мащабите на сръбската съпротива. И трябва да признаем за съжаление, че сърбите са се възползвали максимално от нашите допуснати слабости и грешки.

Вече посочих, че ЩДА взема инициативата в свои ръце и предприема първите действия по организиране на българската власт в освободените земи. Израз на това е цитираната заповед № 87 на генерал - лейт. Н. Жеков  от 17.11.1915г.

Правителството на д-р В. Радославов обаче се оказва "костелив орех". То не желае да отстъпи на ЩДА правата, каквито счита, че притежава върху тези земи. Правителството дава силна заявка за пряко участие в управлението им, като започва да назначава пряко от министерствата гражданските чиновници. Администрацията се устройва по български модел и действа по българските закони, а местните самоуправителни тела не са запазени.

Проблем се оказва, че България няма изработен план за военновременно управление

на териториите и този въпрос се превръща в повод за сериозни разногласия между правителството на В. Радославов, от една страна, и Главното командване, от друга.

Главнокомандващият на действащата армия генерал-лейт. Н. Жеков основателно разглежда тези територии като тил на армията във време на война, което налага един силно централизиран режим, обединяващ военно и гражданско управление, но под цялостното ръководство и контрол на военните органи. За тази цел Главната квартира желае да съсредоточи в свои ръце управлението на новоосвободените земи до края на войната и демобилизацията на армията. Израз на това чисто военно схващане е създаването на областните военни инспекции, наречени още военни губернаторства. Те не са оригинално български творение, защото са широко разпространени в редица армии по това време. Освен това ЩДА има вече полезен опит от Балканските войни (1912-1913) с подобни губернаторства в Тракия и Македония и през 1915г. чрез създаването им възпроизвежда техния модел. Не случайно нормативният акт, въз основа на който те започват да функционират е Положението за управление на Македонското военно губернаторство от 27.01.1913г.

Министър-председателят д-р В. Радославов има различно виждане от това на генерал-лейт.

Н. Жеков за управление на освободените земи. Той желае своята и на министрите му суверенна власт да обхване и тези земи. Само в такъв случай пропагандата на правителството в реализираното чрез кръвта на българския войник национално обединение ще получи реален израз и покритие. Амбициите на д-р В. Радославов в това отношение са големи, а претенциите му намират легално основание в действащата конституция на страната, който не предвижда наличието на организираните вече от ЩДА областни военни инспекции.

Като арбитър в споровете за модела на управление на освободените земи се намесва и държавният глава. Цар Фердинанд не желае да тръгне против интересите на висшите военни и заема тяхна страна. Така след решителната намеса на монарха първият етап от конфликта е решен в полза на ЩДА.

Борбата обаче продължава. Правителството на д-р В. Радославов не се примирява да бъде зависимо в тази насока на своята политика от ЩДА. Въпреки продължаващата война то

търси друг начин, за да се наложи над Главната квартира. Целта е да поеме в свои ръце управлението на новоосвобоените земи.

Опит за това е направен през декември 1915г. чрез Закона за кредитите по бюджета.

Според чл. 6 от този закон в освободените земи имат сила и действие българските закони, а при необходимост да се въведат особени наредби, това се прави от Министерския съвет, който се задължава да ги внесе за одобрение в най-близката сесия на Народното събрание. Така Министерският съвет си запазва право да управлява тези земи чрез специални наредби, прокарани през парламента.

Хармонизацията на правния режим е израз не само на желанието на правителството да разпростре своята власт и над освободените земи, но и средство за удържане на прерогативите на подчинената му гражданска власт, които се оспорват, игнорират и дори изземват от военната власт. Законът създава ново положение в управлението им, защото води до липса на яснота относно техния статут, което неминуемо поражда спорове за компетентност между военните и гражданските органи.

Неопределеният статут на новоосвободените земи и въвеждането на гражданска администрация, подчинена пряко на Министерския съвет пораждат множество спорове между военните и гражданските власти.

Конфликтите са пряко следствие от неспособността да се изработят общи принципи за управление на тези земи. Неразбирателството на най-високо равнище води до двувластие по места.

Интересно е мнението по въпроса на българските учени. В хода на организираната научна експедиция през лятото и есента на 1916г. Поморавието, както и Косово, и Македония е посетено от група от тях. Един от участниците в експедицията Димитър Г. Гаджанов (преподавател по турски език в университета) пише следното: "Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония… и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят и с всички средства и на всяка цена. Всякакви фаворизации и партизанщина трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България". (17)

Доминацията на военните се запазва и върви по няколко направления. Тя намира израз в дейността на военнополевите съдилища. На тях са подсъдни местните жители за всички престъпления и нарушения, както и всички военнослужещи, на които частите и учрежденията се намират в съответния съдебен район.

За Моравската област седалище на военнополевото съдилище става Ниш. Прави впечатление, че действа един такъв съд, за разлика от Македония, където има два: Вардарски - в Скопие и Преспански - в Прилеп.

Съставът на военнополевите съдилища е от офицери, а при всеки съд има и военнополеви прокурори, военни следователи и постоянни защитници, всички предимно с юридическо образование.

Практиката на военнонаказателните съдилища е въпрос на отделно изследване, каквото засега в българската историография няма направено. Това, което е безспорно е, че в Моравско и в Македония военното правосъдие през Първата световна война е много по-добре устроено от периода на Балканските войни.

За периода от ноември 1915г. до септември 1918г. военнополевият съд в Моравската област произнася 239 осъдителни присъди срещу чиновници от местното управление, обвинени, че са извършили престъпни деяния спрямо местното население. Този съд осъжда и 8 провинили се офицери: един на смърт, петима на строг тъмничен затвор от 2 ½ до 6 години и двама на тъмничен затвор. (18)

Друго направление, в което констатираме военната доминация е контролът, който ЩДА е упражнявал благодарение на изключителните правомощия, които има още от 1915г.

Става масова практика да се уволняват или наказват по искане на ЩДА провинени български чиновници. В тайно писмо от ЩДА, отдел полска канцелария, секция по личния състав №17683 до МВнР с приложеното изложение от началника на Моравската област за състоянието й от 28.11.1916г. се прави следния извод: "Нито чиновничеството ни, нито учителството, нито свещеническото тяло, което иде от стара България тук може да се похвали с това, че заема мястото си достойно и че е поставило службата на подобающа висота. Корупция, нехайност и слаба привързаност към службата - това се наблюдава постоянно и създава постоянно грижи на началствующите лица, за да се борят за изкореняване на съществуващия недъг.

Щабът на областта също, за съжаление, е бил принуден през тая организационна година повече с показния недъг на българското чиновничество, дошло от стара България със задача да се погрижи за обогатяването си, нежели с прямата си задача да създава основите на бъдещата мирновременна дейност в тая област. Желателно е да се знае веднъж завинаги, - че да се изпращат такива хора тук това значи да се хабят на вятъра най-скъпите жертви на българския народ, даден за извоюването на тоя край. Нужно е да се вземат мерки от отговорните лица да не изпращат тук лица явно корумпирани, дори вече с присъди, които идат очевидно с престъпни и нечисти намерения".

По-нататък следва списък на чиновници, които са били наказани или направо уволнени поради различни причини. Посочени са поименно с означение на тяхната длъжност. Има уволнени заради небрежност, своеволия, злоупотреби, слаба подготовка, превишаване на власт, занимание с търговия и др., дадени на съд за престъпления по служба, отстранени за укривателство на пленници, уволнени по дисциплинарен ред за нарушение на службата, отстранени за нередовност на службата, дисциплинарно наказани с мъмрене и обръщане на внимание за нередовност по службата. (19)

Опит за урегулиране на отношенията между най-висшите военни и граждански власти е направен през март 1917г. чрез Правилника за Главното командване на Българската армия. Правилникът въвежда новото понятие операционна зона. Тя включва в себе си окупираните земи и постановява, че в нея административното управление се подчинява във всяко отношение на главнокомандващия на Действащата армия. Положението за въвеждането на българските закони не е отменено за операционната зона и те продължават да важат. Правилникът за Главното командване почти нищо не решава, още повече, че той е създаден отново без да се вземе мнението на главнокомандващия генерал-лейт. Н. Жеков, който отказва да се съобразява с него.

През август 1917г. са утвърдени новите щатове, съставени от началник-щаба на областта полк. П. Дървингов. Той прави важно уточнение: "В целия свят гражданското управление е една прибавка към военното в една окупирана област, само ние, ние сме тия, които създаваме цяла мирновременна административна машинария и лишаваме отечеството от сума сили, но целта на правителството беше именно тая, да намери място за своите партизани". (20)

Последен опит за разрешаване на конфликта с правителството е направен през пролетта на 1918г. В Главната квартира е изработена Временна наредба за управлението на заетите от българските войски земи, която се стреми да съчетае различните виждания на правителството и Главното командване. Тя обаче не е приета до края на войната.

Така въпросът за модела на управление на освободените земи остава нерешен. Все пак доминацията е на ЩДА, от където се стремят да обединят дейността на военните и гражданските власти. Изглежда един от факторите, които са способствали за установяване на доминацията на военните за сметка на правителството е сръбската съпротива.

Сръбската съпротива в Поморавието има различни форми, мащаби, проявления, организатори, ръководители и водачи. Отначало е стихийна т.е. неорганизирана. Постепенно обаче под влияние на редица фактори, на които ще се спрем по-нататък придобива и организирана форма.

Българските военноадминистративни власти никога не успяват да установят пълен контрол върху населението в освободените територии. Неуспехът е най-значим в няколко направления, които се изплъзват от контрола на органите на управление: обезоръжаване на населението, дезертьори от сръбската армия, които се крият от властите, за да избегнат интерниране, бегълци - военнопленници и интернирани, разбойници. Те не се равняват на истинско съпротивително движение, но съдържат потенциал за такова и свидетелстват за ограниченията при упражняването на властта

За усмиряване на областта и установяване на пълен ред и спокойствие в нея българските власти предприемат редица мерки.

Широко прилагано е  интернирането. То бива индивидуално или на цели групи хора (колективно). Дебело трябва да се подчертае, че интернирането представлява превантивна административна мярка за гарантиране на реда и безопасността в редица селища и райони в областта. Прилага се с активното участие на военните власти. Сърбите лъжат, че са били интернирани над 100 000 души. Интернирани са 35 000 души, като броят им особено нараства през 1917-1918г. заради проявено сътрудничество с разбойническите чети и лица по време на въстанието.

С други думи, увеличаването на броя на интернираните е резултат от действия на сръбските разбойнически чети и отряди, а не е специална форма на политическа репресия, насочена конкретно и единствено към сърбите. Освен това са интернирани не само сърби, а и лица с несръбски произход, т.е. водещият критерий за определяне на това кое лица ще бъде интернирано не е бил етнически.

Сръбската лъжа е за 50 000 измрели интернирани. Всъщност от интернираните са измрели 5549 души-факт, който се признава от българските власти според регистрите с актовете за смърт. Главната причина за смъртта им са върлуващите в условията на войната болести. (21)

Нишкият владика Доспей се връща  от интерниране жив, макар че сърбите няколко пъти лъжат като го обявяват за мъртъв. Животът на интернираните е такъв, че не цели тяхното унищожение. Примерно свещениците в Търговище са били настанени в една от най-хубавите училищни сгради. Интернираните дори са си кореспондирали със своите близки.

Друг е въпросът, че интернираните не са свободни и са ограничени в своите права от редица забрани и мерки, неспазването на които има неблагоприятни за тях последици. Така например съгласно заповед № 46 от 5.07.1917г. всички интернирани лица, които избягват от определеното им за живеене място се считат за разбойници и носят наказателна отговорност. (22)

Към заповедта е издадено Наставление за нейното прилагане. § 3 от Наставлението засяга интернираните лица, като определя реда, по който се осъществява тази мярка. Интерниранията стават само с разрешение на началника на областта, който определя и мястото на интернирането - в Поморавието или в старите предели на Царството. Интерниранията, определени в заповедите на областта като наказание за единични лица се искат от дружинния командир с мотивировка на дружинното разузнавателно бюро, който внася въпроса в щаба на областта по команда. За интерниране на "подозрителни" и "неблагонадеждни" лица решение се взема от специална комисия за интерниране в надлежния околийски център. (23)

Други мярка, която прилагат българските власти са военната и трудовата повинност. Разпростирането им спрямо моравското население се диктува изключително от конкретните нужди на момента и недостига на работна ръка. Не трябва да се пропуска фактът, че по степен на мобилизационно напрежение България по време на Първата световна война е на първо място в света. Тя мобилизира повече от 20% от цялото население.

При това тези повинности важат и за Стара България, а не само за Моравско и Македония. Задължителна трудова повинност се налага за всички, без оглед на произхода на лицата.

Следващата група ограничителни и принудителни мерки са открити листове, удостоверенията за самоличност, военната цензура за кореспонденцията и реквизицията. Тя е въведена от самото начало на българското управление, а нарастващите трудности по прехраната налагат от 1917г. да се пристъпи към определяне на дажби. Фиксира се един жизнен минимум от храни, необходими за всеки човек, а всичко останало, се обявява за излишък и се изземва по реквизиционен начин със съдействието на войскови команди.

Интернирането, принудителният труд, военният контрол, ограниченията върху движението и изземането на храни са широко разпространени военни практики през Първата световна война навсякъде и нямат идеологическа мотивировка, поради което не могат да бъдат вменени изключително във вина на българската власт.

Причината е, че България смята тези територии не просто за окупирани, а за присъединени български земи, включително и в национално отношение - гледище споделяно и от военните, и от гражданските власти. Затова в Поморавието се откриват български църкви, училища, читалища и библиотеки.

Преди да разгледаме по-конкретно т. нар. Моравско въстание, е необходимо да отговорим на един важен въпрос: Какви въоръжени сили има България в Поморавието през 1915-1917г. ?

След окончателното разбиване на сръбската армия и завземането на Косово частите на 1-ва българска армия поемат окупационни функции в Поморавието. По идея на командващия армията генерал-лейт. Климент Бояджиев за тази цел са отделни третите бригади на две от подчинените му пехотни дивизии - 1-ва Софийска и 6-та Бдинска. (24)

3-та Софийска бригада на дивизията е съставена от 41-ви и 42-ри пехотен полк. Окупационният район на бригадата обхваща градовете Княжевац, Алексинац, Пирот, Ниш, Прокупле, Куршумлия, Лесковац, Власотинци и Враня. Щабът на 3-та Софийска бригада се установява в Ниш. Тя изпълнява окупационни функции в южната част на Поморавието.

Окупационните райони са определени така: щабът на 41-ви пехотен полк и една дружина в град Ниш и по една дружина - в Алексинац и Бела паланка. Щабът на 42-ри пехотен полк с една дружина е разположен в Лесковац, а с по една дружина в Куршумлия и Враня. (25)

Към 31.01.1916г. дислокацията на войските е следната: щабът на 3-та Софийска бригада остава в Ниш. В района на 41-ви пехотен полк само са усилени гарнизоните в Ниш и вместо в Бела паланка център на дружинен окупационен район става Пирот. Щабът на 42-ри пехотен полк временно е преместен във Враня.  3-та Софийска бригада остава в Поморавието до юни-юли 1916г.

3-та Бдинска бригада поема окупационни функции в северната част на Поморавието. Нейните 51-ви и 52-ри пехотен полк се установяват в района на Болевац, Парачин, Зайчар, Неготин, Бърза паланка, Свиленац, Пожаревац. Щабът на 3-та Бдинска бригада се установява в Парачин. Окупационните райони са определени така: щабът на 51-ви пехотен полк и една дружина в град Парачин и по една дружина - в Зайчар и Бърза паланка. В Пожаревац се разполага щабът на

52-ри пехотен полк заедно с една негова дружина, а другите центрове на дружинни райони са Свилайнац и Кучево. (26)

Поради изтегляне на етапните полкове, действали в Поморавието в началото на 1916г. се налага 3-та Софийска бригада и 3-та Бдинска бригада да изпълняват и етапни функции.

Към 31.01.1916г. дислокацията на окупационните войски е следната: щабът на 3-та Бдинска бригада временно е преместен в Зайчар. В района на  Пожаревац се установява щабът на 51-ви пехотен полк с една негова дружина. В Свилайнац и Кучево са другите дружини на 51-ви пехотен полк. По една рота от всяка дружина е оставена временно за гарнизон в Ниш и образуват сборна дружина.

Щабът на 52-ри пехотен полк временно се установява в Зайчар. Центрове на дружинни райони на полка са Зайчар, Парачин и Бърза паланка. За охрана на дунавския бряг от Текия до Кладово е изпратена една рота от 19-та погранична дружина и е придадена една нескорострелна батарея. (27)

Тази окупационна система с временни размествания остава в Поморавието до юни - юли 1916г.

Поготовката на войната срещу Румъния налага нови промени в структурата на военната организация на областта.

Във връзка с планираното изтегляне на двете бригади ЩДА запитва началника на областта за минималното число войски, които той счита, че са необходими за поддържане на вътрешния ред. Генерал - лейт. В. Кутинчев  отговаря, че му са необходими 4 пехотни полка от по 4 дружини. (28)

Това негово мнение не е възприето, което личи от последващите действия на ЩДА.

На 15.06.1916г. генерал-лейт. В. Кутинчев е уведомен, че за окупационни войски се отделя 2-ра конна бригада в състава от два конни полка (8 ескадрона), 9-ти маршеви полк от две пехотни дружини и 9-ти опълченски полк в състав от три дружини. (29)

В състава на войските в областта остават и други по-малки части, като общо силите са 5 пехотни дружини, 8 ескадрона и 1 батарея. Генерал-лейт. В. Кутинчев въобще не е доволен от това наложено му решение, защото му са отнети 48 роти, а в замяна му дават само 18 роти и 8 ескадрона. Затова той иска като минимум от ЩДА да му се придадат в подчинение два опълченски полка в състав от 3 дружини или 12 роти. ЩДА повторно отказва и му отговарят, че при новия състав на войски той ще разполага общо с 8730 души, което било напълно достатъчно. (30)

Така вместо два пехотни полка на генерал-лейт. В. Кутинчев са дадени допълнително само две пехотни дружини. В крайна сметка изтеглянето на най-боеспособните съединения от областта през лятото на 1916г. води до въвеждане на нова организация, при която отпадат бригадните райони. Вместо четири полкови района са образувани два такива.

В района на 9-ти опълченски полк влизат Нишки, Врански и Пиртоски окръзи. Щабът на полка се установява в Ниш. В състава на 9-ти маршеви полк са Зайчарски, Неготински, Пожаревацки и Кюприйски окръзи. Щабът на полка е дислоциран в Пожаревац.

Това решение не е правилно, защото при непълен контрол над цялата територия на Поморавието в отделните по-малки места и селища българската власт започва да изпраща вече не роти, а само взводове. Войските ни са крайно недостатъчни за поддържането на реда.

Такова е било състоянието до есента на 1916г. На 3.10.1916г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили в областта. 2-ра конна бригада и 9-ти опълченски полк са изтеглени. Мястото им е заето от 11-ти опълченски полк и други по-слаби опълченски и допълващи части. Запазват се двата полкови района. (31)

Към края на февруари 1917г. в Моравската област действат като главна сила 9-ти маршеви полк и 11-ти опълченски полк. Първият е в състав от две дружини (2973 войници), разпръснати из 19 гарнизона. Вторият е в състав от 5 дружини (3349 войници), разпръснати из цели 25 гарнизона!

Останалите български войски са още по-малки по численост. Това са 2/10 картечен ескадрон от 87 души, една не с. с. батарея  с 8 оръдия и 170 души, един сборен полуескадорн от 2-ра конна бригада с 47 бойци и 48 коня. Общият състав на българските войски към началото на въстанието е 6626 души, разполагащи с 4 картечници и 8 оръдия. (32)

Както силите ни, така и тяхното въоръжение са крайно слаби, за да поддържат реда в една обширна територия, която има площ от 25 000 кв. км. и население над 1 млн. души.

Според доклада на генерал Ал. Протогеров от 6.04.1917г., на който ще се спрем подробно по-нататък, към 1.03.1917г. главна сила в областта е 11-ти опълченски полк. Той е сформиран на 5.08.1916г. със заповед № 48 по Моравската военноинспекционна област. Установява се на гарнизон в Ниш. Състои се от три дружини, формирани от 6-ти и 9-ти опълченски полк.

И двата полка са създадени от части от Северна България. 6-ти опълченски полк е създаден във Враца на 12.09.1915г., т.е. на територията на 6-та дивизионна област. 9-ти опълченски полк е създаден на 12.09.1915г. в Плевен или на територията на 9-та дивизионна област.

От малобройността и разпръснатостта на българските войскови части в областта се възползват сърбите, които през февруари 1917г. успяват да вдигнат в южното Поморавие локален бунт срещу българската власт.

В сръбската историография то е известно като Топличко въстание - по името на областта Топлица, разположена в долината на едноименната река с център гр. Прокупле. Териториалният обхват на "въстанието" е по-широк, простиращ се едновременно и в българската, и в австро-унгарската окупационна област, като обхваща също и Ябланичкия край, планините Копаоник и Ястребац.

Неговата предистория е свързана със събитията на Балканския фронт и разрастването на войната срещу България чрез привличането на нови съюзници от страна на Антантата. След почти двегодишен неутралитет през август 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Антантата.

За да я подкрепят, съглашенските войски на Македонския фронт предприемат на 12.09.1916г. настъпление в участъка, защитаван от 1-ва българска армия, преобразувана месец по-късно в 11-та германска армия.

Въпреки  частичните успехи със завземането връх Каймакчалан и на Битоля през ноември с. г., съглашенските войски не успяват да пробият фронта. Българо-германските войски понасят сериозни загуби и се укрепят на позиции северно от Битоля, където остават до края на войната.

Във връзка с ожесточените есенни сражения на фронта в Македония през 1916г. възниква и идеята да се организират четнически действия в тила на Българската армия. Със самолет е изпратен специален пратеник. Това е сръбският офицер поручик Коста Печанац (1879-1944). Неговият избор не е случаен. Този косовски сърбин е деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от първото десетилетие на XX век. Има опит от организиране на четническа борба в планински условия. Освен това профилът му отговаря на търсената личност за водач. Той е изявен сръбски шовинист и българомразец, доказал на практика тези свои идеи с избиването на българи. Оцапал се веднъж с българска кръв в Македония, сега К. Печанац според замислите на сръбската главна квартира трябва да продължи това свое дело и в Моравско.

Главният сръбски разбойник поручик Коста Печанац

 

На 15/28.09.1916г. с френски аероплан от фронта в Македония той е прехвърлен в Поморавието. Каца при село Механе, Лебанска околия в австрийската окупационна зона.

К. Печанац е посрещнат от местни сърби. Задачата му е да организира малки чети, които да предприемат нападения над жп линии, пътищата и съобщенията в българския тил, след като съглашенските войски пробият фронта и напреднат на север. Мисията не включва нито въстание, нито масово организиране на населението, а само провеждане на една диверсионна акция, стояща в най-тясна връзка с планираната офанзива и очаквания пробив на фронта в Македония.

Поручик К. Печанац носи прокламации против българската власт, с които от името на сръбския крал Петър подстрекава населението на бунт. Той се заема с реорганизирането на върлуващите дотогава сръбски малки банди, наречени още чети които бродят в областта от лятото на 1916г. Те действат разпокъсано, а водачите им водят борба за първенство. К. Печанац се сблъсква с амбициите на останалите войводи и най-вече с поручик Коста Войнович, считан дотогава за безспорен герой на сръбската съпротива.

Поручик Коста Войнович

 

Това, че сръбското "въстание" от 1917г. е организирано по външен подтик чрез използване на допуснатите от българската власт слабости и грешки личи и от запазената българска документация.

В тайното писмо от ЩДА, отдел полска канцелария, секция по личния състав № 17683 до МВнР с приложеното изложение от началника на Моравската област от 28.11.1916г. се отбелязва изрично: "Случаи на явно непокорство от страна на населението не са регистрирани. Единичните подобни случаи в пияно състояние не могат да ни дадат основание да считаме народа за размирен, толкова повече че и престъпността изобщо взето не превишава нормалните размери". (33)

Изпращането на емисар на сръбското Главно командване променя ситуацията, защото

катализира процеса на организиране на сръбската съпротивата. Четите нарастват, а заедно с това и желанието за борба на местното население.

От края на 1916г. са първите сведения за активизиране на съпротивата. Основание за такъв извод ни дава един таен рапорт № 7611 от 9.12.1916г. от щаба на областта с информация за поява на сръбски чети, в който се говори вече и за К. Печанац и неговите действия в Куршумлийска и Лебанска околии. В рапорта е отбелязано следното: "напоследък се разкри, че бил пристигнал с аероплан в областта някой си запасен сръбски поручик, наричан Коста Пекянец войвода, който заедно с един черногорски запасен капитан на име Копривац, един учител и двама свещеници се опитал да прави събрания и да агитира в селата на Куршумлийска и Лебанска околии. Нашите военни и административни власти, обаче, навреме узнаха за действията на тези разбойници и започнаха преследването им, което върви успешно. Една голяма част от селяните, които се оказаха по един или друг начин причастни в тези събрания, са заловени, някои от тях са предадени на прокурора при Моравския военнополеви съд, други интернирани. Самият Коста Пекянец не разполага не разполага с повече от десетина въоръжени другари. Мерките, които са взети по собствена инициатива от местните военни и административни власти и по разпореждане от мен (началника на областта - б. м. ) дават пълно основание да се смята, че в близко време тази банда ще бъде заловена или изтребена". (34)

От този таен рапорт могат да бъдат направени важни изводи. Появата на емисаря на сръбската главна квартира поручик К. Печанац е събитие, което е своевременно засечено от българското военно разузнаване. То успява да проследи всички негови противобългарски действия. Получената информация е събрана, анализирана и изпратена в щаба на областната военна инспекция в Ниш. Началникът на областта генерал-лейт. В. Кутинчев значително подценява ситуацията. Въпреки че в продължение на няколко месеца се получават по различни канали множество сведения за наличието на четническо движение, той системно ги пренебрегва или омаловажава.

Пропуснато е ценно време. Щабът на областта не успява да сломи съпротивата на противника в ранната фаза на нейната организация и подготовка към бунт. В края на 1916г. и самото начало на 1917г. престрелките с малки български части и патрули рязко се засилват. Към 24.02.1917 г. сръбските четнически отряди влизат в несъгласувани боеве с нашите войски в областта. Въоръженото население започва да предприема самостоятелни акции отделно от четите, като ги увлича в борбата, а най-големите успехи на обявеното "въстание" стават овладяването на околийските центрове Прокупле и Куршумлия. При условие че очакваният пробив на фронта в Македония така и не настъпва, "въстанието" е лишено от перспектива и е обречено.

Много ценен извор за Моравското "въстание" е поверителният рапорт № 3976 от 6.04.1917г. на временния началник на Моравската военноинспекционна област генерал Александър Протогеров до ЩДА в Кюстендил с копие до министър-председателя д-р В. Радославов. (35)

Генерал Александър Протогеров

 

Рапортът е много подробен и има изключително значение за осветляване на важни моменти от дейността на българската военноадминистративна власт в Поморавието. Той е ценен извор и за следване на събитията, наречени в сръбската историография "Топличко въстание".

Документът е структуриран в шест части, озаглавени както следва: история на движението, организатори и организация, причини за движението и повод за въстанието.

Отделна неномерирана глава има наречена "действия на нашите власти за потушаване на въстанието". Посочени са достигнатите резултати, а накрая генерал Ал. Протогеров прави своето заключение.

В историята на движението генерал Ал. Протогеров обособява три периода: първи - до средата на септември 1916г., втори -  от средата на септември 1916г. до 20-22.02.1917г. и  трети - от 22.02.1917г. нататък. Всеки период си има своите отличителни черти.

В първия период са регистрирани само отделни прояви на недоволство, изразяващи се основно в размяна на мисли и предложения за организиране на съпротива и постепенно създаване на първите сръбски разбойнически банди (чети). Още в този период са разкрити главните подбудители и организатори на недоволството срещу българската власт, което прераства във въоръжена, първоначално неорганизирана съпротива. Това са "останалите тук интелигентни и буйни сърби, успели да се скрият от интерниране във вътрешността на бивша Сърбия, заедно с остатъка от членовете на сръбските шовинистични организации "Черна ръка" и "Народна отбрана". Втората група подбудители са "забегналите от депата или останали в Сърбия като болни сръбски пленници - бивши войници и офицери", които влели нова съпротивителна струя.

Организираните от горепосочените лица ядра са създадени "било за лично отмъщение, или пакостене на етапната и тиловата служба в областта, с явна цел да пречат на редовното управление в областта". Това били "буйни и отчаяни хора, неорганизирани още, но готвящи се и постепенно стремящи се към създаването на една явна организация". (36)

През втория период движението е започнало да се оформя не като разбойническо, а като такова с политически и военни цели. Това е период само на пропаганда: чрез слово, терор и увещания и на организиране на едно въстаническо движение в цялата област. Въз основа на анализа на документите на българската власт генерал Ал. Протогеров отбелязва, че сърбите се организират и "на места са били забелязани даже явни шовинистични прояви".

Според генерала още в този период българското управление е подценило противника: "гледало се е на движението като на разбойническо, а пращаните сведения и предупреждения са смятани за преувеличени и тенденциозни."

Третият период е маркиран от датата 22.02.1917г. За него е посочено, че той съвпада с момента на събиране на мъжкото население от наборните комисии, довело до преждевременното избухване на въстанието.

Във втората глава ген. Ал. Протогеров точно посочва организаторите на сръбското въстание. Сред водачите са изброени: сръбският офицер поручик Коста Печанац, наречен "главен организатор", който се подписва "шеф на централния комитет и пратеник на върховната команда", запасният сръбски офицер Коста Войнович  - "млад, буен, прям и жесток човек", поп Димитър Димитриевич, Божил - писар в Оранска община, действащ като водач в района на Власотинци до старата българска граница към Трън, Йован Радоевич - в Пиротски окръг, който се подписва професор. (37)

Генерал Ал. Протогеров констатира, че има цяла организационна мрежа на движението. По селата сърбите са създали групи от петима човека с един старейшина. Тези групи, попълнени с четници от населението сформират районни чети под командването на отделни войводи. По време на въстанието те са имали задачата да групират около себе си въстаналото население. Отделните организационни единици са поддържали връзка по между си със специална летяща поща.

Посочени са и по-големите чети и отряди: Прокупленско - Куршумлийска - Топлицки отряд (около 2000-3000 въоръжени души), Лебанска (около 1000 души), Пиротска (около 1000 души), Сокобанска, Петровацко-Кучавски отряд, Ибърско-Капаонички отряд, Блацки отряд. (38)

Движението е имало две главни цели: чисто военна цел - организиране на диверсия в тила на българската армия чрез вдигане на въстание, съгласувано с пролетната офанзива на Антантата в Македония и чисто политическа цел - чрез движението да се даде доказателство на света, че Моравската област не е българска, че то иска сръбската власт и в името на това въстава.

С други думи въстанието трябва да бъде използвано за в бъдеще при победа на Сърбия във войната. (39)

Много обстойно генерал Ал. Протогеров разглежда причините за движението. Заслужава да бъдат посочени и анализирани по-детайлно, защото тук са изброени редица допуснати слабости в управлението на българските власти. Тези слабости дават основание за борбата на сърбите и ги улесняват, като допълват техните агитации и пропаганда.

Причините за избухване на "въстанието" се делят на две групи: външни и вътрешни. Външните причини са свързани с главните цели на движението. Те са общо пет.

На първо място е посочено желанието на сръбското правителство и Главно командване да организира с посочените военнополитически цели едно такова въстание.

На второ място като вътрешна причина е разликата в управлението на австрийците и нашето.

В тази част генерал Ал. Протогеров сравнява австро-унгарската с българската власт. Според него австрийското е било по-правилно, описано като: "строго, основано на закона, последователно, смело и системно с тенденция да държи страната в покорност".

Освен това то е включвало повече мерки за въздействие, като според думите на генерал Ал. Протогеров е било облечено с кадифена ръкавица и се е представлявало също като меко, добро и справедливо, защото е фаворизирало отделните личности и партии.

Българското управление в периода 1915-1917г. е страдало от много слабости, тъй като се е считало, че е достатъчно само с литература и пропаганда да се събуди българщината. Генерал Ал. Протогеров признава, че за 40 години окупация и сръбско управление в Моравско сърбизмът е пуснал отровните си корени. Българското управление до 1917г. е било "меко, колебливо и нестабилно." Той констатира, че българското офицерство и чиновничество са отчуждени от местното население и описва разликата с политиката на австрийците, които са влизали в контакт с населението "едно, за да го изучават и следят, а друго - за да го непосредствено контролират. У нас такова сближение е запретено и се преследва". (40)

Като трета външна причина е посочена "близостта до Албания", където въстаниците са имали подслон, а организаторите, дори канал за връзка със сръбското командване през Италианския фронт.

Четвърта външна причина е "непълното обезоръжаване на населението при окупацията на страната и оставянето на малки окупационни гарнизони и то повече около жп линиите".

Последиците от това са били "оставено без контрол от нашата власт на отдалеченото в планинските места население, което вследствие на това се вижда сега въоръжено и по-свободно, отколкото през сръбския режим".

Пета главна външна причина е влиянието на офанзивата на Южния фронт в Македония, започнала през март 1917г. Първоначалната дата на обявяване на въстанието 16.03.1917г. е съвпадала със започналото съглашенско настъпление на битолския участък на фронта в Македония. Това доказва обвързаност на въстанието със замислите на Антантата.

Доста подробно в рапорта си генерал Ал. Протогеров разглежда и вътрешните причини за "въстанието". Изброява общо девет такива причини.

Като първа причина е посочена "голямото доверие към местното население и назначаването

му на общински и държавни служби". Генерал Ал. Протогеров констатира печалния факт, че "тези служби са дадени на по-интелигентни лица, а те са изпитани и шовинизирани сърби".

Според него тези лица не само, че не са били лоялни общински и държавни служители, а и са извършвали редица действия, с които целенасочено са саботирали българската военноадминистративна власт.

Нещо повече, слабият контрол на техните началници върху саботажа "било поради липса на персонал, било поради небрежност или корист" е влошило положението. Това според генерал Ал. Протогеров е и втората вътрешна причина за въстанието от 1917г.

Третата причина съществува още от установяването на българската власт в Поморавието в края на 1915г. Това е несъгласуването на действията на отделните власти в областта. Генерал Ал. Протогеров констатира, че "вместо да си помагат, властите си пречат". "Тази двойнственост - отбелязва той-особено между военните и гражданските власти е указала пагубни влияния, както за престижа им, тъй и за българската власт въобще". (41)

Четвъртата вътрешна причина, която е улеснила сръбските агитатори и подбудители на диверсията в българския тил е корупцията в органите на управлението. Изводите на генерал Ал. Протогеров тук са много критични. Той отбелязва изрично, че "корупцията - това е болен и ноторно установен факт. Той може да роди катастрофи и за неговото премахване е нужно да се замисли всеки българин. Мерките, които трябва да се вземат за изкореняването му трябва да бъдат жестоки и смели, за да внесат страх и отрезвление."

Описани са механизмите на корупцията, като е посочено изрично, че "този недъг е спомогнал извънредно много да убие вярата във всяка власт, да затаи и спомогне за развитие на движението".

Петата основна вътрешна причина за "въстанието" е терорът, упражняван от самите четници срещу населението, което не съчувства или не желае да въстане. Този момент в подготовката и хода на "въстанието" съществува, но за сръбската историография и до днес е дълбоко укрита тайна. Причините са най-малко две. Умишленото нежелание за изясняване на вътрешносръбския терор би компрометирало "светлия" облик на борците против "българската окупация", считани и до днес за сръбски национални герои, а не разбойници и мародери, каквито в действителност са били. Укриването на тези събития и факти се обяснява и със стремежа всички жертви, в това число убити сърби от сърби да бъдат прехвърлени на българите. Това е стара сръбска практика още от периода на "въстанието" от 1917г.

Сведенията в тази част на доклада на генерал Ал. Протогеров са много важни, защото те разобличават някои от пропагандните лъжи на сръбската държава, които обилно се леят и до днес, особено за т. нар. "български жестокости". Оказва се, че сърби са избивали сърби!

За доказателство цитирам сведенията, до които се е добрал българският генерал: "Добричебската (Прокупленска) околия, която Печанец обвинява, че били българи за това не въстанали и ги заплашва с репресии; извършени през м.м. януари и февруари т. г. около 70 убийства в Лебанско, избесване на около 120 местни жители от Печанац и Войнович за дето не желаят да въстанат или не съчувствали на въстанието; пленявани са и ограбвани българските чиновници, местни кметове и секретар-бирници и никой не си дава отчет защо става това?"

Според генерал Ал. Протогеров вина за допускане на вътрешносръбския терор имат и българските власти. Констатацията му е убийствена в това отношение. Неговият извод е: "немане (български  - б.м.) власти, които да потърсят обяснения на този терор и да вземат мерки". (42)

Трябва да отбележим, че докладът на генерал Ал. Протогеров от 6.04.1917г. не е единственият документ, в който са събрани сведения за вътрешносръбския терор. Има и други документи, в това число изхождащи от самите сърби, участници във въстанието от 1917г., които са били заловени и са попаднали в наши ръце при неговото потушаване.

Ще посочим някои от тях. Първият е Наредба от коменданта на Пиротския комитетски отряд войводата професор Иван Радович за организиране на борбата срещу българската администрация в района на коменданството. Тя носи дата 21.02.1917г. Наредбата е всъщност инструкция за действие до местните чиновници за предприемане на конкретни мерки против българската власт в 15 точки. В т. 15, буква А е изрично написано следното: "Предателите, които са начело на общинските власти и предателите кметове, които работят като агенти за сметка на неприятеля, трябва да се застрелват, за да не издават нашите нареждания и за да се освободи връзката с нашите семейства." (43)

Второто доказателство за вътрешносръбските борби и взаимни жестокости са писмата между К. Печанац и поп Мита Димитриевич. Те са намерени при залавянето на Аца Пипер и поп Мита Димитриевич в опита им да преминат през Южния фронт и да се присъединят към сръбската армия. Преведени са и са после са публикувани във в. "Моравски глас". (44)

Тяхното съдържание представяме в края на нашето изследване като приложение. По този начин отговаряме частично на призива на сръбските историци към българските им колеги за представяме на доказателства за терора по време на "въстанието" от 1917г. Очакваме представителите на сръбската историография да се окажат на висота и да се опитат да изследват и тези сръбски документи, описващи много черни страници в летописа на сръбската въстаническа "слава", както и да осветлят въпроса за влиянието на сръбския терор върху "българските жестокости".  Надяваме се сръбските жертви на сръбския терор да бъдат отбелязвани при събитията, свързани с честване на стогодишнината от "Моравското въстание" от 1917г.

Поп Мита Димитриевич

 

Шеста вътрешна причина за "въстанието" според генерал Ал. Протогеров е "слабата деятелност по преследване движението от контролната власт". Той констатира, че "нейната слаба заинтересованост по движението отива до там, че тя изпуща от ръцете си ръководството за преследване и го прехвърля на малки военни групи и административно-полицейски органи, за да действа по този начин безсистемно и разхвърляно." (45)

Като седма вътрешна причина за въстанието генерал Ал. Протогеров счита неуредиците с изхранването и снабдяването на населението: "липсата в известни области на необходимите съестни продукти и други такива от първа необходимост и неспособността на нашата власт да удовлетвори нуждите на населението в тази посока."

Противниците на българската власт са се възползвали максимално от тези слабости. Те са били улеснени от обстоятелството, че "разни агенти закупчици за разни наши и съюзнически части от една страна  със силата на властта са закупували продуктите на населението каквито то има, от друга - никой не се явява да определени до къде може да стигне това закупуване, за да не докара глад, а с това и незадоволство (недоволство - б. м.). (46)

Според генерал Ал. Протогеров това е осмата вътрешна причина за избухване на "въстанието".

Последната причина е свързана с неправилното изземване и реквизиране. Имало е конкуренция между две системи - българска и германска. Според българския генерал "българите реквизирали и не плащали, германците купуват с пари и пушат в обръщение много книжни пари. Ние искаме реквизиция и я налагаме, когато сърбите са я вземали, но тутакси заплащали; германците искат да купуват - народът недоумее - кому да даде и кое да отстъпи за реквизиция, кое да продаде и какво да остави за себе си. Това подбива вярата в нашата власт, която не може да урегулира тези отношения и да защити населението от безразборните покупки на храни и добитък. Наводнението от много чужди книжни пари подравя нашите и още повече усилват недоверието към нашата власт, която е неспособна да защити интересите на населението и създава се почва за негодувание, а с това и почва на агитаторите на движението за проповядване на крайни решения". (47)

Средствата на "въстанието"от 1917г. са били пари, оръжие (муниции, обози) и храни. Парите са се набавяли от населението, в това число чрез ограбване на наши чиновници, и от местните кметове и секретар-бирници. Една част от оръжието е пренесено през Албания, а друга част (около 800 пушки и 2 картечници) е била заловена от пленените български войскови команди в самото начало на въстанието. Третият начин, по който сърбите са се въоръжавали е от скритите запаси в областта. Вина за това носи и българската власт, която не е обезоръжила своевременно и напълно областта при нейното завладяване в края на 1915г. Храните са се набавяли от населението и първоначална основа са били заловените в Куршумлия, Прокупле складове с храни за българските гарнизони.

Много важна е шеста глава на доклада, в която генерал Ал. Протогеров се спира на повода за сръбското "въстание". Според него две събития са станали повод за преждевременното му избухване. Първоначалната дата за неговото начало е била 3/16.03.1917г. "Но при разпореждането за събиране на годното за работа мъжко население и изпращането му на работа в България, водителите на движението бяха поставени пред две алтернативи - или да дочакат 16 март да повдигнат населението, но тогава рискуват да изгубят част от съмишлениците си, или пък да повдигнат въстанието по-рано, преди определеното число, като всичкото способно население, организират в по-големи чети и на по-големи райони и първоначално с действията си печелят време, докато се разбере от генерал Сарай за въстанието и се ускори или започне офанзивата от негова страна". (48)

Друг повод, катализирал сръбското недоволство, довело до въстание са мерките по обезоръжаване на населението. През декември 1916 - януари 1917г. действия по обезоръжаване има в Македонската военноинспекционна област. Ръководителите на сръбското въстание навреме узнават за тези мерки и считат, че действията на българската власт по обезоръжаване ще се прехвърлят от Македония към Моравско. Затова решават да въстанат или както отбелязва в своя доклад генерал Ал. Протогеров "ускориха въстанието преди да им се отнемат тия средства за борба. Обявиха го към 22.02.1917г." (49)

Непосредствен повод за "въстанието" е мобилизирането на местните младежи в българската армия за трудова служба, започнало в началото на февруари 1917г. Това е тезата на сръбската историография.

На сръбската историография приглася с тенденциозните си интерпретации Кръстю Манчев, който твърди, че въстанието избухнало, защото "българските власти налагали българско съзнание на моравското сръбско население."?! (50)

Поводът не е военна, а трудова мобилизация. Свикани са младежите, за да работят във военни команди за поправка пътищата и за селскостопански работи. Българската власт не е имала никакво намерение да ги изпраща да се бият на фронта в Македония. Този слух обаче е бил пуснат злонамерено. Той специално е разпространен сред сърбите, за да се обработи населениетo, като му се внуши тезата за "безчовечието" на българската власт, решила насила да хвърли да се избиват по между си синове срещу бащи, братя срещу братя. Иначе извън желанието да се избегне мобилизацията, "въстанието" няма конкретна цел и се изплъзва от контрола на водачите му.

Предпоследната част от доклада на генерал Ал. Протогеров е озаглавена "Действия по потушаване на въстанието". Тук подробно той описва бойните действия. В тази си част неговият рапорт прилича на военна сводка.

Няма да се спираме подробно на изнесеното. Само ще посочим, че първоначалните сръбски действия са били доста успешни и това се е дължало не само на малобройността и разпръснатостта на българските части, а най-вече на тяхната неефективност. Липсвало е общо ръководство на българските военни части, а командирите им не са действали решително.

За последиците от това генерал Ал. Протогеров отбелязва: "Резултатът е, че се позволи на движението да обхване целия ляв бряг на Морава; да бъдат пленени 3 офицери и 520 души български войници; да дадем на четниците около 800 пушки и 2 картечници, с което да усилим числото на техните въоръжени хора. Причината за този крупен неуспех е, че изпратените слаби команди, действат против и търсят отделни разбойнически чети; вървят в неведение без ни най-малко да си дават отчет за тяхната организация и тактика и най-после, защото всичките действат несвързано, без цел във времето на операциите и всяка оставена на собствената си съдба. Липсва отгоре едно общо ръководене на операциите". (51)

След избухване на въстанието са взети спешни мерки. Генерал-лейт. В. Кутинчев е сменен. Мястото му заема генерал Ал. Протогеров. Той става временен началник на Моравската военноинспекционна област. Приема длъжността в Ниш на 5.03.1917г. За началник-щаб на операциите против четническото движение той назначава капитан Радев - старши адютант в Планинската дивизия.

На 5.03.1917г. генерал Ал. Протогеров издава оперативна заповед № 1, с която определя задачите на подчинените му войски в предстоящите бойни действия. Началото им трябва да започне на 7.03.1917г., което обаче не е спазено точно. Генерал Ал. Протогеров обяснява защо това се е случило: "за да дам възможност пристигащите части от 25-ти Драгомански полк да заемат своите изходни позиции, обаче превозването закъсня затова и действията започнаха на

8 март". (52)

Замисълът в плана за борба на генерала е с по-голяма част от силите (5 ½ дружини, 10 оръдия и 4 картечници) да бъде унищожено главното ядро на разбойниците на левия бряг на р. Морава, като с решителни действия те бъдат отхвърлени възможно по-далече от жп линията. Това е стратегическа комуникация и правилно е счетено, че овладяването й от сръбските разбойници ще означава голям успех за тях и удар в тила на Българската армия в самото навечерие на предстоящата офанзива на съглашенските войски на фронта в Македония. "Запазването на жп линията ще бъде основа за всичките бъдещи действия" - отбелязва генерал Ал. Протогеров.

За запазването на тила на частите ни, действащи по левия бряг на р. Морава е предвидено да се остави в Нишкия укрепен пункт гарнизон, който с част от силите си да отбранява града, а с другата си част като подвижен резерв да преследва близките сръбски чети при техен опит да го доближат и да разрушат жп линията. (53)

Действията по плана на генерал Ал. Протогеров започват незабавно и изглежда са довели до известен успех в тази неблагоприятна за нашата армия първа фаза на сръбското въстаническо движение.

Промяната във възприемането на действията на противника, които временният началник на областта налага е била един от ключовите моменти. Генерал Ал. Протогеров отбелязва в своя доклад: "През втората фаза на третия период от 5 до 25 март се гледа на всичко това като на въстание, което се потушава по начините и способите за потушаване на народно масово движение. Резултатът е, че към 25 март (1917г.- б.м.) то беше унищожено в целия район на Моравско. "

За да сломи сръбския бунт, в разпореждане на генерал Ал. Протогеров са дадени значителни военни сили, включително и  такива, привлечени от фронта, а от запад действат съюзнически австро-унгарски части.  Настъплението започва на 8.03.1917г.  На 13.03.1917г. е завзето Прокупле, а на 17.03.1917г. австро-унгарците влизат в Куршумлия. Заключителният етап на операцията е между 22 и 25.03.1917г., след която дата тя се смята като цяло за приключена. Фактически към 25.03.1917г. сръбското "въстание" е потушено.

Паралелно с действията по потушаване се извършва нова реорганизация на въоръжените сили в областта. През април 1917г. е учредена длъжността началник на окупационните войски. (54)

От придадените към 11-ти опълченски полк две опълченски дружини се създава нов 12-ти опълченски полк. От 9-ти маршеви полк, 11-ти и 12-ти опълченски полк се създава нова бригада, наречена Окупационна. (55)

Тя допълва силите на т. нар. Опълченска бригада. С други думи, отново са възстановени двата бригадни окупационни района. Районът на Окупационната бригада включва северната част на областта с Пожаревски, Неготински, Кюприйски, Зайчарски и Нишки окръг, но без Прокупленска и Куршумлийска околия, разположени на левия бряг на р. Морава, южно от Мали Ястребац. Всъщност тези две околии са били центърът на "въстанието" и в тях са действали най-много сръбски разбойнически чети.

Опълченската бригада поема окупационните функции в южната част на Моравската област, с Врански и Пиротски окръзи, Куршумлийска и Прокупленска околия от Нишки окръзи. (56)

Всъщност според рапорта на генерал Ал. Протогеров от 6.04.1917г. Опълченската бригада действа с отделни свои части за потушаване на "въстанието" още от началото на март 1917г. (57)

Новата система се е формира окончателно през юни - юли 1917г. Опълченската бригада излиза от подчинение на началника на областта. Пристигат обаче допълващи дружини, от които се сформират сборни полкове. Цялата Моравска област е разделена на три бригадни окупационни района.

1-ви бригаден район е със щаб в Кюприя и се състои от окупационните райони на 4-ти и 12-ти опълченски полк и 32-ра допълваща дружина. Този район включва окръзите Неготински, Пожаревски, Зайчарски, Кюприйски и околиите Сокобанска, Дервентска, Пърчиловска и Алексинацка от Нишки окръг.

2-ри бригаден район установява щаба си в Ниш и обхваща окупационните райони на 11-ти опълченски полк, 2-ра, 15-та, 28-а и 30-та допълваща дружина. Той включва окръзите Пиротски, Врански и околиите Нишка селска и Нишка градска.

3-ти бригаден район е със щаб в Лесковац и включва окупационните райони на 1-ви и 2-ри сборен полк. В него влизат околиите Куршумлийска и Прокупленска, където е било организирано сръбското "въстание" от пролетта на 1917г. Създадена е и т. нар. Непосредствена охрана на жп линиите със щаб в Ниш. (58)

Потушаването на "въстанието" към 25.03.1917г. не означава край на въоръжената съпротива. Нито един от водачите не е заловен, а в южните предели на областта продължават да действат многобройни чети. Действията им имат типичен разбойнически характер.

На 18.04.1917 г. поручик К. Печанац организира заседание на т. нар. Военния съвет, на което присъствали всички по-известни водачи на "въстанието". Взето е решение поручик К. Печанац да организира акция срещу българите в техните краищата, където няма никакви сърби, за да отмъсти за това, което била направила българската армия.

На 1.05.1917г. четата на К. Печанац напада жп гара Ристовац, като успява да прекъсне движението на влаковете между Ниш и Скопие. Отделно тя атакува санитарна композиция с ранени български и германски войници, като избива една част от тях. Загиват 52 български войника и един офицер. Обстреляни са и бежанци от Македония.

В средата на май 1917г. разбойническият отряд от около 200 души, командвани от поручик К. Печанац успява да извърши дръзка акция на територията на Стара България. Сръбските главорези навлизат в Босилеградския край. За да не предизвикат подозрение, бандитите са облечени в български войнишки униформи. Представят се за наши войници, които уж карали други четници, облечени в сръбски войнишки и народни носии.

Преминават през Горна Любата и Долна Любата, където заколват или застрелват 25 души, голяма част от които са старци, жени и деца.

По пътя си към Босилеград изнасилват няколко жени. Част от жертвите са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат убити. Сръбските разбойници се отдават на плячкосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожават движимото имущество и храната на селяните. Достигат Босилеград и го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Селището е останало пуст в ръцете на разбойниците, които не срещат никаква организирана съпротива от населението. Няма нито полиция, нито войска. Жертвите са малко поради това, че хората предупредени успяват да напуснат селището преди в него да нахлуят сръбските мародери. Убитите са четирима възрастни, които не са успели да избягат, а две деца са изгорени живи в къщите си. Босилеград изцяло е опожарен. Сръбските разбойници се пръскат, разбиват къщите, кръчмите, дюкяните, ограбват каквото могли да понесат, пият и унищожават всичко, каквото намерили по къщите и мазетата. Погромите продължават до 5 часа следобед, когато от височините южно от Босилеград (Бойчин дел) започва престрелка. Атакува Църнощичкият кмет със своите 11 въоръжени селяни, които подгонват сръбските бандити. В редовете им настъпва смут и те са принудени да напуснат горящия Босилеград.

 

Босилеград след сръбския погром - 15-16 май 1917г.

 

Престъпленията на 15-16.05.1917г. са документирани от самите сърби, които типично за тях се хвалят с убийствата, кланетата и погромите на беззащитните българи. Миливойе Перович в книгата "Топлишко въстание" пише, че К. Печанац убива всичко по босилеградските села: "Самият той за нападението на Босилеград казва: "унищожавах всичко, а Босилеград опожарих до основите... След като запалих целия град, върнах се от друго направление, където също опожарих селата". А Мирко Павлович, един от участниците в похода на Босилеград, казва: "Четниците при нападението на Босилеград извършиха огромни убийства, насилване и опожаряване на селищата". Печанац това потвърждава и в доклада си до Върховното командване от 19.12.1918г., където също казва: "Целият град беше запален, а след това се върнахме от друга посока и също опожарихме всички селища".

След изтеглянето си от Босилеград разбойниците на поручик К. Печанац се насочват и преминават през селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречили се на пътя им селяни и подпалват множество къщи. После преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават с пъкленото си дело.

В резултат на този разбойнически поход само за два дни - 15 и 16.05.1917г. са убити 32 души и изгорени живи две деца. Опожарени са  Босилеград и селата Голна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата, Горна Лисина. Изпепелени са 317 къщи и стопански обекти. Нанесени са материални щети за около 2,5 млн. лева. От жертвите мародерите грабят лични вещи, ценни предмети, накити и дрехи. В опустошените къщи остават пребити и недоубити възрастни хора, които не могат да избягат навреме. За тези престъпления свидетелстват и до днес паметниците на жертвите на сръбския терор.

На запазения паметник в долнолюбатските гробища на учителя Стою Яначков Попов (1875-1917), който е заклан на прага на къщата си, пише "убит от злодейски ръце", а в горнолюбатските гробища на убития кръчмар Рангел Гергинов (1867-1917) още по-ясното "мъченически убит от сръбски разбойници".

Поради сръбската окупация и до днес обаче липса главният паметник - паметник на жертвите от сръбското клане, извършено на 15 и 16.05.1917 г., чието естествено място е Босилеград.

Гробът на Рангел Гергинов, мъченически убит от сръбски разбойници на 15 май 1917г.

 

На 16.05.1917г. директорът на Босилеградската гимназия Петрун Сираков, който по време на събитията е на излет с учениците, се завръща в опожареното селище. В летописната книга на гимназията той записва като пряк очевидец покъртителни редове за случилата се трагедия: "Сутринта рано се отправих за селото, за да видя онази грозна картина от развалини, която ни донесе денят 15 май! Пристигнах към 9ч. И видях горящите остатъци от къщите. Отидох у дома, за да видя изгорелите ми дрехи и покъщнина. Мъките ми бяха големи!... писъците и плачът на жени, деца и мъже, които се бяха завърнали бяха покъртителни!...

Аз намерих дома битата жестоко от разбойниците стара майка и битите също жестоко две сестри, които също като нея бяха останали дома, да пазят къщата. Те още не бяха се опомнили от страшните преживявания от предния ден. Те говореха за събитията и катастрофата с нервно треперене. Смазаната от бой стара майка, лежеше на постел. Дрехите ми и покъщнината бяха съвършено унищожени - едни разграбени, а други изгорени. Започна се прииждането на избягалите. Сърцераздирателните им писъци го разнасяха надалеч". (59)

За прогонването на сръбските разбойници и мародери са взети закъснели мерки. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците на поручик К. Печанац бързо отстъпват и се оттеглят към вътрешността на Сърбия. Радомирската рота и полуескадронът от Брезник пристигат в района на 17.05.1917г., когато от противника вече няма и следа. Опитите да бъдат настигнати сръбските разбойници, не дават резултат и те се измъкват фактически без да бъдат заловени.

След погрома в Босилеградско борбата срещу сръбските разбойници продължава с неотслабваща сила. "С това не се успокои този богат бивш роден край - отбелязва генерал Ал. Протогеров - Останаха четите, които ще действат и ще работят заедно за едно ново организиране на простата работяща и спомняваща смътно българския си прозход маса. Това унищожаване на четите дава указание, че потушаването на въстаническото движение не е завършено и че ще трябват още усилия, такт и средства, за да бъде успокоен края, толкоз повече, че след унищожението на четите ще трябва да се търсят и унищожават отделните личности - вдъхновители на размириците". (60)

От началото на юни 1917г. новото ръководство на Моравската военно-инспекционна област в лицето на началник-щаба полк. Петър Дървингов и временният началник на областта полк. Стефан Тасев повежда систематична борба с четничеството.

Особено важна роля изиграва новият началник-щаб на областта роденият в град Кукуш, Егейска Македония български офицер и военен историк полк. Петър Дървингов. Той пристига в края на май 1917г. в Ниш, където е приет от временния началник на областта полк. Ст. Тасев.

Полк. П. Дървингов извършва огромна работа, като разработва лично всички заповеди и инструкции за борба с четничеството. Неговата заслуга в това отношение е голяма, защото дотогава Българската армия не разполага със система от заповеди и указания за начина и формите на управление на заетата от войските област.

Полковник  Петър Дървингов в Ниш като началник-щаб на Моравската областна военна инспекция

 

В строева заповед № 36, която има форма на манифест той пише: "Най-първо никой не трябва да забравя, че нашата Родина е във война за своето обединение, което обединение трябва да се постигне и ще се постигне без оглед на жертви и усилия. На второ място, нека се разбере твърдо от всички, че в областта трябва да царува пълен мир, законност и спокойствие. На трето място, нека се знае твърдо, че докато, от една страна, на всички мирни жители се гарантират честта, животът и имотът, от друга страна, ще се вземат най-строги мерки спрямо всички ония, без разлика, които по един или друг начин се опитат да смущават реда и законността в страната".

Заповедта на полк. П. Дървингов завършва  с думите: "Моят идеал е в тази страна да царува пълен ред, законност и спокойствие. Тоя идеал трябва да бъде постигнат и ще бъде постигнат". (61)

Централизирано е управлението на българските въоръжени сили в областта, които дотогава са били разпръснати. Поморавието е разделено на три бригадни окупационни района, всеки от които се дели на полкови, а те на свой ред на дружинни окупационни райони.  Това става въз основа на инструкция № 1 от 17.06.1917г.

След това полк. П. Дървингов се заема с организиране на разузнаването в районите и участъците на областта. Идеите му намират реализация в инструкция № 2 от 25.06.1917г. С убеждението, че доброто разузнаване и запазването на инициативата са главните предпоставки за успешна борба с противника, той организира широка разузнавателна мрежа. Във всеки щаб на дружина се създава по едно разузнавателно бюро, ръководено от офицер, назначен по негово желание, като в негово подчинение се дават 6-8 души "хитри редници или подофицери" доброволци. (62)

Това е една от най-важните инструкции, дело на полк. П. Дървингов, чрез която ефективността на борбата със сръбските чети нараства неимоверно. Самият неин автор подчертава, че "до организирането на тия бюра управата знаеше много малко, а след това вече всяко по-важно мръдване на врага можеше навреме да се знае и определи".

Инструкция № 3 от 28.06.1917г. е озаглавена "Инструкция за водене на борбата с четите и бандите". В нея се дават разяснения за природата на четите и как да се води борбата с тях, в това число как да бъде установено присъствието им в дадено селище. Посочени са дори какви военни хитрости да се прилагат за тяхното неутрализиране и ликвидиране. Обръща се специално внимание на създаването на контрачети, в които са привлечени бивши македонски войводи и четници. Разузнаването и контрачетите стават най-важните елементи на изграждащата се система за борба с четничеството.

За преследването на сръбските разбойнически чети се създават специални подвижни контрачети и партизански взводове. От есента на 1917г. всички дружинни разузнавателни бюра, контрачети и планински взводове са придадени към новосъздадената на 1.10.1917г. Планинска дружина със седалище Ниш. Неин командир е подполковник Атанасов. Тя  включва 20 разузнавателни бюра (120 чиновници и 200 войници), 1 планинска рота (5 офицери и 287 войници), 60 планински взвода (всеки с по 1 офицер и 45 войници ), нестроеви взвод (с 1 офицер командир и 28 войници) и 2 планински нескорострелни батареи. (63)

Дружината остава обаче непопълнена по щат. Замисълът, който е преследван с нейното създаване е тя да бъде"подвижна охрана" на областта или постоянна сила за борба със сръбското четничество. Тя има пълна свобода на действие из цялата област, за разлика от прикованите към даден укрепен пункт останали български сили.

Дело на полк. П. Дъривнгов са и издадените оперативни заповеди. В тях той възлага периодично на подчинените му войскови части да извършват претърсвания в размирните райони. Обикновено това става от роти, подсилени от конни ескадрони. Тактиката на тези претърсвания е плод на неговия революционен опит, натрупан от участието му в четническите борби с турците в Македония, където характерно явление в продължение на години са били специфичните патрулни обиколки и претърсвания за укрили се комити. Само че той успява да усъвършенства тази тактика на борба, защото в заповедите си вече включва комбинирано, обкръжаване по план, претърсване на местността и ликвидиране на разбойниците.

Този метод на борба дава добри резултати не само при събиране на оръжие, но и при преследване на сръбските чети.

Със заповед № 46 от 5.07.1917г. в областта се въвеждат в действие военнонаказателният и военносъдебният закон на България. (64)

В нея се изброяват престъпленията и наказанията, като към приложеното наставление се описва процедурата, която трябва да се прилага при търсене на наказателна отговорност. С тази заповед преследването на престъпните елементи е поставено на законова основа. При разработването й полк. П. Дървингов не е действал на своя глава, а се е съобразявал и с разпоредбите на Хагската конвенция.

Предприети са мерки за засилване на защитата на населението в селищата, заплашени от върлуващите сръбски разбойници. На застрашените общини от сръбски разбойнически нападения от щаба на областта започва да се отпуска оръжие. Това става въз основа на заповед № 47 от 12.07.1917г. (65)

Този ход дава добри резултати, но не навсякъде, защото както споменава полк. П. Дървингов това е "една деликатна идея и смело може да се прилага, когато управата е силна; в противен случай тя би била опасна."

Особено успешен ход се оказва привличането на македонските българи, бивши войводи и четници, които подемат с голям ентусиазъм и енергия възложената им задача по унищожаване на остатъците от сръбската въоръжена съпротива. Техният дългогодишен боен опит в партизанската война от Македония е безценен и сега е приложен с успех при сходни условия в Поморавието. Македонските войводи и четници са действали с пълно съзнание, че само смазването на сръбската съпротива е гаранция за свободата на Македония и опазването на делото на обединена България, заплашено от подривната акция на вероломните сърби в тила на нашата армия.

През август 1917г. в Ниш започва създаването на специални контрачети. Те са попълнени с четници на ВМРО и се командват от опитни войводи. На тези контрачети е възложена задачата да се засили преследването на сръбските чети.

Участникът в събитията войводата М. Думбалаков си спомня за този епизод следното: "Една "конференция" на току-що пристигналите войводи в Ниш трябваше по нареждането на губернаторството да се произнесе върху един план за ликвидиране на сръбското четническо движение. А една борба с партизанските чети можеше да се води най-ефикасно само чрез придобитата практика на македонските революционери". (66)

Тези специални контрачети, за разлика от другите, които се предвижда да продължават да действат и занапред, са наречени партизански взводове и роти.

Според новата военноадминистративна уредба на Поморавието, въведена от полк. П. Дървингов, който разделя областта на три бригадни окупационни района главните сили на сръбските чети попадат във 2-ри район. Те са съсредоточени в Куршумлийско, Прокупленско и Алексинацко с базата на четническото движение в Ястребац планина. Затова партизанските взводове и роти са насочени за действие главно в този район. Тук са насочени партизанската рота на войводата Тане Николов и партизанските взводове на войводите Тодор Оровчанов, Крум Зографов, Михаил Думбалаков, Славчо Пирчев, Тачо Хаджистоенчев.

В 1-ви бригаден окупационен район действат партизанските взводове на войводите Трайко Павлов, Никола Гюмюшев, Христо Цветков и Велко Мандарчев. В 3-ти бригаден окупационен район е насочен партизанският взвод на войводата Ичко Димитров. (67)

Повече се знае за дейността на Тане Николов - македонски (Прилепско-Велешки) и тракийски (Одрински) български войвода. В ЦДИА се съхраняват документи за дейността му при потушаване на въстанието, в това число серия от рапорти, подадени от началниците му. Особено ценен е отчета на войводата от август - октомври 1917г. Четата му е формирана на 18.08.1917г. в Ниш. Попълнена е с войници от 2-ра дружина на 11-ти опълченски полк. Т. Николов действа в размирната Прокупленска околия заедно с войводите Крум Зографов и Тодор Оровчанов. (68)

Войводата Тане Николов

 

Контрачетите действат съгласно поверителна инструкция № 4 от 10.07.1917г., която определя формирането им и тяхната тактика. (69)

Контрачетите са малобройни. Наброяват от 15 до 50 души, като се набляга не на количеството, а на качеството на техния състав. Изключение се прави за ротите и взводовете, действащи в основния размирен район на 11-ти опълченски полк. Там ротата на Тане Николов е попълнена до 60 души, а взводовете на Крум Зографов и Тодор Оровчанов - до 40 души всеки. Ротата на Тане Николов се води "един вид централен партизански отряд" и е подчинена на командира на 11-ти опълченски полк. Според указанията на полк. П. Дървингов войводата Т. Николов, "макар да не е офицер по своята войводска длъжност се приравнява на ротен командир".

Във всеки дружинен окупационен район са предвидени от 1 до 4 контрачети - в зависимост от ротните участъци. Основен принцип, заложен в инструкцията е непрекъснатостта и упоритостта на преследването. Инструкцията гласи: "Всяка контрачета получава за задача да преследва една определена банда дни, недели, месеци до унищожаване на бандата". Тактиката на контрачетите е аналогична на четите. Те се движат, почиват, охраняват и бият като малките самостоятелни отряди. "Най-могъщото им оръжие е изненадата и най-голямата им сила се крие в инициативата".

От есента на 1917г. всички войводи и бивши български революционери от Македония, пристигнали за действие в Поморавието са зачислени в новосъздадената Планинска дружина, формирала подвижния резерв на българските сили в областта.

С тази промяна действащите взводове, роти и контрачети получават общото наименование "партизански взводове". Всеки от тях получава свой номер. Така например ротата на Тане Николов е преименувана в партизански взвод № 47, квартируващ в село Белолин. На войводата е присвоено офицерско звание подпоручик, като се запазва старшинството му спрямо останалите войводи. (70)

Той е назначен за ревизор на всички планински взводове в бригадния район, като същевременно заедно с взвода си е определен да ръководи по-големите операции за преследване на сръбските чети, както и за помощник на общия ръководител в тези операции. Взетите мерки от щаба на областта са не само навременни и полезни, но както показват последвалите събития и доста ефективни.

През септември - октомври 1917г. сръбското съпротивително движение понася много тежки удари. Тогава настъпва преломът в борбата за срещу него. М. Думбалаков отбелязва в спомените си: "На мястото на тежкоподвижния армейски апарат сега плъзнаха из цялата област четническите ядра на македонските пантери". (71)

Появата на тези "македонски пантери" внася обрат в борбата със сръбските разбойници.

С оперативна заповед № 9 от 17.09.1917г. от началника на областта е организирано общо повсеместно претърсване с цел установяване на "пълно и надеждно спокойствие". (72)

Преследването е насочено както към самите четници, така и срещу техните ятаци, като българските окупационни власти действат чрез репресии, от една страна, и стимулиране на доброволното предаване, от друга.

Тактиката е успешна, тъй като четниците губят подкрепата, с която са се ползвали сред част от населението и стимулира деморализацията и разложителните процеси в техните собствени редове. Заловени са много четници и ятаци, много други доброволно се предават на властите, а трети влизат в състава на контрачетите и така оказват значителна помощ за залавянето на отказващите да се предадат.

Българите постигат и друг успех. На фронта при Битоля нашите войски успяват да заловят войводите Аца Пипер и поп Мита Димитриевич, изпратени от К. Войнович до Главната сръбска квартира с доклад, в който е изложено плачевното положение на сръбската четническа организация, раздорите и отчаянието в средите на четоводците и четниците, главната причина за която е пристигането на опитни български четници. (73)

Особено ефективен метод на борба със сръбските разбойници е бил този, при който се обявява дадена зона за район на усилени действия за неопределено време. (74)

Така например със заповед по областта от 18.11.1917г. с цел унищожаване на "главните разбойнишки войводи" К. Печанац  и К. Войнович от 5.12.1917г. в районите на 11-ти опълченски полк, 16-та и 25-та допълваща дружина и в югозападните части на района на 30-та допълваща дружина се организира системно и непрекъснато преследване на двете сръбски чети до пълното им унищожаване. Освен планинските взводове от тези райони в операцията се включват и следните взводове: № 12 на войводата Славчо Пирчев, № 13 на войводата Тачо Хаджистоенчев, № 14 на войводата Васил Диамандиев, № 38 на войводата Христо Цветков,

№ 39 на войводата Трайко Павлов, № 55 на войводата Велко Мандарчев, № 59 на войводата Атанас Мурджиев. Тези планински взводове се съсредоточават както следва: № 12, № 39 и

№ 59 - в района на войводата Крум Зографов, № 13 и № 38 - на войводата - на войводата Тане Николов, № 14 и № 55 - на войводата Даме Мартинов.

Общото ръководство на действията се планира и осъществява от началника на щаба на областта полк. П. Дървингов. За негов помощник в Куршумлия е назначен командирът на Планинската дружина подполковник Атанасов. (75)

Тази операция има успех. Убит е К. Войнович, считан за втория по важност и влияние сръбски въстанически ръководител. Неговият противник К. Печанац за съжаление успява да се измъкне и спаси от възмездието. (76)

В борбата с противника се отличава войводата Т. Николов. Той оправдава изцяло възложеното му от щаба на областта високо доверие, като записва нови светли страници в своята революционна дейност.

Запазена е негова фотография от 1917г., размножена и като картичка, която показва капитулацията пред него на войводи на сръбските чети. От приложената фотография си личи, че тези сръбски "четоводи" са отлично екипирани и въоръжени сръбски висши военни чинове (офицери).

Капитулацията на сръбските четоводци пред войводата Тане Николов - 1917г.

 

Есента на 1917 г. е краят на сръбското четничество като значим фактор. То е сведено до съвсем незначителни размери, като вече не е в състояние да застрашава устоите на българската власт в Поморавието.

Борбата за унищожаване на неговите последни остатъци продължава и през следващата 1918г.

Тази борбата е много сурова, като падат жертви и от двете страни. Сведения за това намираме в издаваните всеки месец специални бюлетини. Само за 10 месеца - от юни 1917г. до април 1918г. - според бюлетините са водени 365 боя със сръбските чети. Убити са 1 офицер и 48 войници,  ранени са 1 офицер и 65 войници. (77)

Към май 1918г. в щаба на областта е вече констатирано, че сръбските чети са малко на брой и малки по състав, като се подвизават само в някои ограничени по териториален обхват райони.

Борбата за пълното им ликвидиране продължава до края на българското управление на Поморавието през есента на 1918г.

От всичко гореизложено могат да бъдат направени някои важни изводи. Българската военноадминистративна власт в Поморавието е установена след разгрома на Сърбия в кампанията от 1915г. в самото начало на българската намеса в Първата световна война. Тогава свободата изгрява не само за македонските, но и за моравските българи - винаги пренебрегвани от официалната българска власт в София в продължение на десетилетия. Въпреки суровата сръбска политика на асимилация, следвана последователно от властите в Белград към 1915г. българщината в Поморавието е жива. Със създаването на Моравската областна военна инспекция ЩДА предприема първият ход, с който дава шанс на насила отчуждените от Родината моравски българи да станат отново част от целокупния български народ. В тази областна инспекция се съсредоточават военното и гражданското управление. Опитите на правителството на д-р В. Радославов да оспори доминацията на ЩДА чрез въвеждане на гражданска власт пораждат конфликт, останал нерешен до края на войната. Този конфликт всъщност е отражение на споровете за двата модела на управление на освободените земи: военноцентрализиран или граждански (цивилен). Неговото неразрешаване води до двувластие по места и до разклащане на авторитета на българската власт, за което съдейства и партизанщината на правителството.

Някои слабости и грешки в начина на управление на областта водят до засилване на сръбската съпротива, която се разраства и организационно укрепва благодарение на действията на сръбската главна квартира, решила да разклати устоите на българската власт чрез диверсия в тила на Българската армия. В края на февруари 1917г. избухва т. нар. Моравско въстание, което всъщност представлява локален бунт с участие основно на сърбите и сърбоманите, проявил се най-силно в доминираните от тях райони около Прокупле и Куршумлия. Този въоръжен бунт се изражда в чисто разбойнически акции, жертви на които стават много хора, в това число и сърби, за чиято смърт след това, след края на войната, са обвинени българите.

Разбойническата насоченост на сръбските "въстанически" действия личи много силно през

май 1917г. при погрома над Босилеград и селата около него, съчетан с кланета над невинни българи. Тези действия неизбежно предизвикват ответния удар на българската власт.

Вследствие редица свои грешки щабът на областната военна инспекция допуска избухването на бунта, но след това взема навременни и ефективни мерки. С привличането на нови части и способни офицери, оглавили областната военна инспекция  българските войски успяват навреме в сътрудничество с австро-унгарските съюзници да потушат бунта, като предотвратяват прерастването му в общо въстание.

Сръбските "четоводи", действащи в Поморавието са представители на чужда войска във военно време. Те осъществяват целеви военновременен тежковъоръжен и организиран десант в тила на своя противник - Българската армия. Този десант обслужва стратегическите планове на Антантата за пробив на фронта в Македония. В този смисъл терминът "въстание" по отношение на събитията в Моравско от 1917г. не е коректен, тъй като такова предполага въоръжен конфликт в мирно време от вътрешно-държавни фактори и поданици.

Действията на сръбската главна квартира от 1917г. в района на Моравско намира точното си определение по военновременната терминология (във време на война) в термина "военна офанзива - десант в тила на врага". Съответно "врагът" България е в правото си да осъществи "военна контраофанзива - потушаване на огневи точки на противника в своя тил. Това е осъществено успешно и във военно време първоначално от частите на Българската армия, а след това и от специални части, обучени на партизанска война. Главна роля за разгрома на остатъците от сръбските разбойнически банди изиграват четите на ВМРО, привлечени спешно от Македония на новия фронт в Моравско за борба със стария сръбски поробител.

С тяхната неоценима помощ под ръководството и при организацията на офицерите от Българската армия "въстанието" е потушено, а устоите на българската власт - заздравени.

Краят на българското управление в Поморавието не е резултат от някакво успешно сръбско "освободително" въстание в областта, а от неблагоприятния за България общ ход на войната на Балканите и най-вече пробивът на фронта в Македония, довел до излизането й от войната чрез подписването на Солунското примирие на 29.09.1918г.

Янко Гочев, историк

 


ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Документи, разкриващи истинският престъпен разбойнически лик на сръбските "въстаници" от 1917г., обявени в Сърбия за "национални герои"

 

Писмо от войводата Коста Печанец до войводата поп Димитър Димитриевич,

5 юни 1917г.

 

Централни комитет

войвода К. Пекянец.

До поп Мита Димитриевич

бивш четоводец.

 

Тези дни ми се донесоха много оплаквания против теб и се уверих, че си извършил големи злодейства в този край. Изнасилил се беззащитни жени, нападал си честни офицерски фамилии, крадеш рокли и ризи и отиваш толкова далече, че на селяните не оставяш пелените на плета. Станал си цял коцкар за жалост, но от тебе не съм можал по-добро да очаквам. Отнесе пари на Ябланичкия отряд и ги изигра на комар, макар че за това се отива на застрелване.

На какво се надяваш? Защо вършиш такива падения. За жалост с твоята велика грешка доведе общото дело в опасност. Какво щастие да не си се явявал в тия критични моменти. Вие сте този, който искахте въстанието и поискахте револвер, когато аз предлагах да не се вдига въстание за което говорят официалните документи. Вие сте първи, който като най голям предател от позицията и сега сте първи, който нападате незащитения народ, вършите такива чудеса от които всеки сърбин трябва да се грози. Затова ти заповядвам всичките неща които си откраднал от сиромасите да ги повърнеш и повече такива зверства да не вършиш, иначе ще заповядам да ти попречат с въоръжена сила. На какво се надяваш като си се замърсил в такива злодеяния.

И втори път ти заповядвам да престанеш с грабежите и нещата върнеш на онези, от които си ги вземал. Също и онези, които си вземал от Туларе и изнасилил незащитени жени и девойки.

Да престанеш с тези големи грешки, за които ще те предам на съд, който ще тури край на твоите мръсни дела.

 

5.VI.917 г. позицията.                                                               Войвода К. Пекянец

 

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 16-17.

 

 

Писмо от войводата Коста Печанец до войводата поп Димитър Димитриевич,

26 юни 1917г.

 

Централни Комитет на

К. Пекянец

 

Попе Мито,

Твоите велики дела и злодейства, които си извършил над незащитения народ надминават всяко злодейство, което до сега е извършено в света. Ти, респ. твоите четници-разбойници сте пекли деца, баби, жени и старци и хора за пари. Убивали сте първите хора за пари и сте сторили много чудеса. Макар че получих досега 100-а жалби, но всичкото това не повярвах докато не видях твоя почерк, който носи лъжовен печат на централния комитет. С мой подпис искаш пари, осъждаш хората на смърт, макар че за това не си упълномощен. Аз те познавам много добре и зная че боледуваш от лудост, но никога не съм вярвал, че си луд до толкова. Виждам да си опитвал да ме смразиш с народа и го насочиш против мен. Казваш на народа, че ти си негов защитник, но за жалост ти си негов злодеец. Знаеш ли че сиромашките сълзи са тежки и знаеш ли, че за твоите безчинства сръбския народ ще те линчува. Кой те упълномощи за да стреляш от мое име хората, да отнемаш поли, да печеш деца и кой ти позволи да изработваш печат с мое име. Знаеш ли че за това се отива на кол (застрелване). Разправяш на народа, че аз съм крив за въстанието, а нямаш кураж да кажеш, че това си ти и твоите другари виновници за всичкото зло. Разправяш как си ти бил по стар комита от мене и аз не съм изстрелял нито един патрон на неприятеля, освен срещу своя брат за пари. Виждам че искаш да ти заплати народа 60 000 динара, които уж българите ти вземали от къщата при изгарянето й и сега търсиш да ти ги повърнат сиромасите. Не те е срам, будала. Целия свят знае, че ти не си имал ни 60 пари, а къде ли толкова хиляди; Вижда се за какво си извършил ти злодейства. Като защитник на тоя беден народ трябвало би да нареда веднага да те убият, но за тези големи злодейства ще отговарящ пред съда, когато дойде време. Затова ти заповядвам веднага да събереш твоята разбойническа компания и на първата чета предадете оръжието си и дойдете при мен. Ако се не предадете ще нареда с помощта на народа когото си в черно облекъл и четници да те унищожат от тоя свят като вреден за общото дело. Ще бъдеш оценен на 10 000 динара от Централния Комитет.

 

26.VI.

Войвода К. Печанец

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 17-18.

 

 

Писмо от войводата Димитър Димитриевич до войводата Коста Печанец,

Видовден 1917г.

 

До Великия Войвода Коста Милованович Пекянец

Вторий Вешович

Скривалището.

 

Узнах за някои твои нареждания, според които моите нареждания да не се изпълняват, както и за изпратеното ми писмо, съдържанието на което зная, макар че не съм получил нито ми трябва. От последната ми среща на великия вторник с тебе на никого не съм издавал никакви нареждания, освен едно до един далечен кмет, тъй като се касаеше до нашата чест и съществуване, което впрочем ще видиш, когато си излезеш от чаровното си скривалище. Освен това нареждание съм давал други на моите хора, които са с мене. Ти би се излъгал, не ламтя за слава и депутатства, ти това хубаво знаеш.

Онова що се касае до твоето нареждане, което си успял да издадеш, но и по-нататък да се криеш, както и онова, което се касае до писмото, което си пратил и което също така си успял да напишеш след толкова мълчание, също така в стил какъвто само ти имаш, ще бъда кратък, защото не мога да се разправям с тебе, като войводата К. Войнович и да водя цяла преписка, а най-после защото считам за унижение да го правя с тебе. Истината винаги е горчива и тежка, но какво ще правиш, когато съм такъв та казвам истината винаги и ти си предизвикателен и в Конювци и сега с нарежданията ти и писмото. Това което ще ти пиша е почти всичко казано от мен пред войводите, офицерите четниците и хората в Конювци на 9.II., а тука ще ти допълня само някои работи.

Ти си, Коста, опропастител на този народ в правия смисъл на думата. Народът кълне момента когато си тръгнал и дошел. Ти си същински рекламаджия, защото създаваш и крадеш чужди песни, защото обковаваш пушката си със сребро и излагаш в Белград в търговската изложба за да се свят чуди и приказва за теб, защото в австрийската война се пронесе 20 пъти глас не си загинал, което върши все с горната цел. Сега ми са ясни и думите на поруч. Обрад Груич, че си бил готвач на командира на полка; сега ми е ясно твоето полицейско отделение в тила; избягал си от борбата (боя) в полицията, избягал си от великата и славна борба от Лерин до Битоля. Видело се твърдо, похвалил си се на някого, дошъл тука или зер не е? Къде ти е прогласяването или подписа на "Негово Величество Краля", на върховната Команда или на Правителството? Защо те не изпратиха и в другите краища по-рано? Пардон, не е имало, а ти си онзи межди сто и повече хиляди. Къде са ти аероплани[те] и знаци[те]-връзка? Вече е десетият м-ц как си пристигнал, сега те летят всеки ден, къде са условните знаци и връзката с тях? Защо правителството не прати пари за тая цел? Не преписа ли ти в Обиличево всичките мои наредби и упътвания до народа и общините, как ще се работи и воюва и въобще цялата моя организационна система. Да, така е, но пардон, не това, защото не си умеел да го направиш, а защото и тогава се криеше, идваше само нощно време и пак нощно време се връщаше, и затова не си имал кога да направиш неща, докато аз и г. Влахович другояче работихме.

Или ти е жал за гдето залових и там толкова разбойници, което върша и сега и не давам тоя народ покрай другото да тегли и от теб. Постара ли се ти някога за това? Знаеш ли колко време си бил в Косаница, а те (разбойниците) най-вече тогава беснееха без ти сам да мръднеш с окото си. Пардон, и ти се грижи, но така за да се увеличат разбойниците, ето как си ти работил. Приемал си в четата всекиго и не можейки да ги държиш в ръцете си оставал си ги по селата със старейшините без всякаква гаранция, а те след това са обирали и определяли откупи.

Това си правил и в последния момент, защото си напуснал всичките и си ги оставил сами на себе си а ти се криеш и така разбойниците се увеличавали. Толкова примери има за това.

Ето твои оставени четници са убили свещеника от Дубаци, Подпор. Гиока от Вучитрън, пекли жени и деца и убивали хора само за пари. Това са вършили лично твои четници и те са братя Бинович Сима и Глича, Драголюб Тимотеевич Лазович, Теодосия Павлович, и Вой Панович, които следствие моите и на г. Войнович потери поставени на тясно се предадоха на българите и освен разбойничества или убийства станаха и предатели за което ще се увериш.

Твоя Мирко Добричанин, който изби най-почтените хора и ограби толкова пари бе доведен пред съд, на който аз бях председател, търсеше от тебе милост и ти би му я дал стига да не се страхуваше от нас. Пардон и пак пардон, ти би му я дал само това не успя. Лично ти или по твое нареждане курвенски лисиците му (на ръцете му) бяха отворени и той бе тръгнал да грабне моята пушка и да избяга. Това добре знаеш защото там бяха всичките войводи и всички четници.

Нито един разбойник до сега не си заловил, нито за това се опита. Да, но затова пък изби толкова хора невинни, взема от тях толкова пари и сега се криеш. Де са ти парите взети от общините и толкова хора? Знае си колко си похарчил за четниците и колко си бил щедър.

Зли езици говорят, че парите събираш на камара за да избягаш с тях в чужда държава на свое време, и че си вършил други безчинства, не да поправиш първата си грешка, а да натрупаш повече пари. Как посмя да вземаш пари от общините, когато това са народни пари и народа трябва да ги дава отново? Нима е малко това на тоя народ? Защо това аз не сторих във Вранския окръг?

Защо изведе гражданите та и тях опропасти? Защо поне не уби своята жена като се знаеше какво е сторила в Куршумли, а след това в Ниш? В Конювци приказваше, че е в затвора в Ниш, а българина Георги Кънев ти се смее и казва „тя устройва оргии в Ниш” и когато омръзна и на българите, изпратиха я в Неготин.

Знаеш ли че си приказвал че ще пратиш да убият г. Войнович за 100 000 динара и че той работи само за свой интерес. Той ти отговори достойно на заплашванията и бръщолевенията и на свое време ще ти покаже и сметка когато ще червенееш ако имаш образ. Заканваш се да ме убиеш. Буйрун: убил си толкова народ между които и моята фамилия, убий и мене, но ела ти лично и ме извикай на двубой, ако не си жена, а не да пращаш потайни банди, както си научен ти да действуваш. Не бой се, не се боя аз от смъртта. Моята глава не е свята, та да я жаля. Когато е загинал цвета на народа, нека загина и аз, но всичко това, което ти казах и друго още няма много да загине, защото това знае целия народ.

Ти пръскаш слухове, че за всичко това е виновен Влахович, а след това аз, че Куршумлийчани, защото били [на]паднали без нареждане и не знай  кой още бил виновен, само ти, не. Нима мислиш, че се не знае твоя акт за провъзгласяване въстанието на 11.II.? А? Нима не бе решено в Конювци на 9 и 10 февруари, че възстанието можеше само ние 5 войводи общо да прогласим, а ти щом се отдели от нас, за да не ти вземе някой славата прогласи възстанието. В борбата не си никъде участвувал, нито изстрелял един куршум, а когато пропадна народа ти "дупе у край" като Вешович у Църна Гора. Кой[то] се крие по-добре да го няма. Ама сериозно, защо ли теб българите не търсят, а само г. Войнович, мене и най-обичните четници. Да не би да е замесена тук твоята жена и да не мислиш да отидеш с парите в България - ако я бъде.

Защо и друг път опропасти толкова хора и краища и след това избяга без да обърнеш глава и без коня си. Знаеш ли ти, че ние всичко ще имаме само хора не и че живота на хората е скъп. Защо се криеш, защо не излезеш между народа, защо не се погрижиш за него, и бедните четници, които се движат като гъски в мъгла? За тези нямаш време, а имаш такова за да пишеш такива писма на г. Войнович и мен. Ако си без работа, ние не сме и заради това недей ни сърди с твоите писма, защото нямам кога да ти отговарям нито пък искам. Защото най сетне не си ми бил старейшина, нито ще бъдеш, нито си някаква власт в тая земя, нито пък ти е дала същата, за да те слушаме. И от сега може да се слуша само един луд и то можеше да се види при последната среща, когато твоите хора силом [караха] тоя народ да идва при тебе, а той - народа бедния идва, пита ме и се чуди. А когато дойде часът ще се види кой ще ме послуша, как и колцина. Къде са твоите любимци Булаич, Елич и Боювич? Къде ти са много и много други хора, къде са те всичките?

При последната наша среща казах ти, а такова бе нашето споразумение, че ще ида в своята енория и ще работя както и до сега работих за общото задоволствие. Ще браня своето огнище от всеки неприятел, разбойник пък и от тебе. И понеже ти намираш за необходимо да издаваш за мен някои нареждания, ето и аз ти издавам такова, като ти казвам, че ще те убия, ако те намеря в моята енория. Що говоря, не излизаш ти от твоето скрито място. Ако си човек, какъвто не си ти, трябвало би сам да отидеш към неприятеля и да загинеш, за да не чакаш съд, който ще бъде за тебе страшен, и на който ще участвува цяла Сърбия. Уплашил си се от силната борба между Лерин и Битоля и си помислил у себе си: тези както почнаха в два месеци ще бъдат в Белград, по-добре е аз да се махна и да си подготвя почва за народен представител; ще ме изберат всички партии без разлика. Да, така е. Само сега би трябвало да викнем и тези от гробовете, да им дадем избирателни топки, за да ти бъде славата по-голяма, и за да се не каже, че някой е бил против твоето депутатско място, но са гласували всички за тебе. Боже, вече те гледам като депутат между сто и повече хиляди (?).

Зли езици говорят, че в Македония през време на сраженията си предавал командуването другиму, а ти си се отстранявал, което и сега искаше да сториш и го предадеш на Войнович, с което да снемеш отговорността от себе си, но в това не успя. За кой дявол си шеф на Централния Комитет, когато не се грижиш за никого, не питаш никого може ли да издържа чети, с какво, как, не заобикаляш четоводците и т.н. Зная, не ти се дават пари. Пращам ти щемпеля, който се намери при покойния З. Константинович от Житни Поток, когато при Калая загина и който ми предадоха селяните. Нито като учител, нито като свещеник в мирно време или войните не съм се срамувал от своята работа, никога не съм се хвалил, нито разправял за себе си, нито съм позволявал на друг да ме рекламира, защото не съм жаден за слава и богатство, пък и в това всято дело няма да се срамувам, а ако бъда жив ще изляза пред всекиго с открито чело. Защо да ти пиша повече, когато съм ти всичко това казал и говорил, което говоря и явно, но накратко завършвам като си вече напуснал, криеш се от останалите четници и народ, мълчиш в своята си дупка, гдето си се скрил и пази главата си в страшния съд, а остави се от твоите луди нареждания, а още повече от твоите луди писма и заканвания. Целия народ не можеш да избиеш за да скриеш твоите мръсни дела.

Седи в дупката и мълчи.

Това ти е най-добрия съвет от твоя някогашен приятел, когото ти не умееше да цениш и който не [е] курва Пекянска.

 

На Видов ден

1917 г.

в гората

Димитр Димитриевич.

 

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 18-23.

 

Писмо от войводата Димитър Димитриевич до войводата Коста Печанец, 24 юни 1917г.

 

До бившия велик войвода Коста М. Пекянец

Втори Вешович

Скривалището.

 

В писмото, което ти писах на Видов ден казах ти, че друг път няма да ти пиша. Но казаха ми четници които са носили твоето писмо и се отвращавали заради неговото съдържание, защото те са близко около мене и познават моята работа и от срам не са ми го предали, но го оставили в една къща, от където днес го получих. Можел съм всичко да помисля, но да си толкова мръсен, не. Какви жалби, какви глупости и от кого, не, не те е срам теб и таз курва. Нима аз изнасилвам? Аз, който в младините това не съм вършил. Нима аз съм крал? Там ти животно такова и кой ти това каза? Офицерски жени може би Милевова да е непочтена и ятак. Защо ги не попита по каква причина съм идвал тогава в Тулари. Дали за кражба или изнасилване. Не те е срам и теб и тях. Да, пази ли се един разбойник който след няколко дена е заловен с 20 000 динара ограбени пари. Това ще докажат всички околни кметове и селяни, които аз извиках и които ми потвърдиха че са пазили два най-големи разбойника - тези офицерски дами за да блудствуват всяка нощ с известен твой четоводец и т.н. И сега ти най-курвар и коцкар намери с тях това на мен да припишеш. За какви пари говориш и не те е срам. Дал си на отряда за всичкото време 3000 динари и тези пари не всичките бяха у мен, а и у г. Влахович. Сметка за разходите пазя като очите си, които знаят не само наши четници, но и частни хора и ще видят, не те е срам, колко пари съм похарчил на моя баджанак за четата там и колко тук похарчих и харча. Дадох на г. Влахович и 300 динара получени от вечнавки на четата. Пелени вземи ти, че си избърши устата, защото са много мръсни. И кражба, и комар, и курварство припиши на себе си, защото си най-големия такъв. Да, теб измоли снахата на депутата от Обилич да пуснеш Мирка.

Знае се за въстанието как е станало. Аз вече ти писах за него. Аз и моите другари искахме само да влезем в Лебане и да кажа на коменданта, че не желаем само да интернира народа, а след това да бъде мир и веднага да излезем из Лебане. Но ти това не даде, защото ти бе жаден за слава и заемане на градове и ето колко успя.

Кой е избягал от позицията и кога? Не те е срам. И то ще се види, а знае се где си бил и как даже в превзето Прокупле не си смеел да влезеш, но си седел във вилата до другия ден. Както ти казах аз работех и тук и там и ще работя на своя отговорност, като ще чакам съдът на Сърбия, а за твоя съд не давам нито пет пари. Осъдил си Войнович, Боянович, Ради и мен. Искаш да избиеш всичките и да заличиш следите на твоето престъпление. Глупец. Този барут не струва. Като се запазих от българите и днес от тях не се страхувам и макар, че са изпълнили всичките две села от моите общини пак свободно се движа, защото народа ме чува и аз него, не се страхувам и от тебе, а в името на Бога на 5 юли тръгвам тръгвам на фронта за да изнеса всички твои дела. Зимас ме не пустна, защото видя, че всичко ще излезе на бял свят, но сега съм свободен  и никой не може да ми запрети това. Заповядай  да ми попречиш с въоръжена сила, но само в тази сила бъди и ти.

А по-нататък залъгвай този народ, както ти нас лъжеше през време на възстанието, че си превзел Алексинец, че си в Соко Баня и т.н. когато един четник на Войнович облечен в женски дрехи ме запита за мъжа й, а ти го лъжеше. Сещаш ли се за лъжата, че при нас идват познати офицери и войници, напр. Благоя Л. Раденович с четата си през Албания, което всичко бе лъжа от твоя страна.

То е последното ми писмо и от сега можеш да пишеш каквото искаш. Отговор няма да получиш, защото го не заслужаваш.

Наистина, едвам те прогласих за велик войвода, а ти стана бивши такъв.

Кога ти мен назначи за четоводец и от где адресираш писмата си до бивш четоводец поп Мита?

Жал ми е, че ти стана бивш войвода, а аз бивш четоводец.

 

24.VI.1917 г.

в гората - позиция няма.

 

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 23-25.

 

Писмо от войводата Димитър Димитриевич до войводата Коста Печанец,

1 юли 1917г.

До Коста Милованович Печанец

На второто твое писмо ще бъда кратък, защото от тези две виждам всичко. Слушам от скривалището си една курва и не щеш да се увериш. Слушам от скривалището бръщолевението на Драголюб Лазович или негов някой приятел, а не знаеш какво е той извършил и какво върши днес. Кого аз убих, ограбих или изнасилих? Докажи, че тогава приказвай. Ще ти бъде тежко, когато почакаш съдът на Сърбия и народът, когато ще се докаже всичко. Служих си с печата само с една наредба до кмета на Баце, което не е във вреда на твоята чест. Това ще се увериш. Печат не съм правил, а си послужих с твоя и твоята чест запазих на надлежна висота. Още повече не е хубаво от тебе за гдето внасяш това в наредбите си без да се увериш. Драголюб или друг някой човек ти е разказал за всичко това и за някакви си 60 000. Аз наистина не съм имал 60 пари, но в моята къща изгоряха 30 000 от които 3 000 наличност и 27 000 в банкови книги, които няма да пропаднат, защото за тях имам в банката забележка.

Твоите писма пазя за съда, а ти пази моите и ще се види кой е виновен, а аз пак казвам, че ти си бил в скривалище и си вярвал в онова, което ти се казва. Както ти казах, ти си предизвикателен. До като не почна против мене никога аз не бих казал против тебе освен онова и то по споразумение с тебе при езерото, че си отишел на фронта, че си се видял виновен и че затова си заминал. Ако някой ти е това казал е не ще притурил от себе си, затова не отговарям.

 

1.VII.1917 г.

в гората

Димитри Димитриевич

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 25-26.

 

 

Бележки:

 

1.ДА Кюстендил, ф. 245к, оп., а.е. 1-4 - В: Българите от Западните покрайнини (1878-1975). С., 2005г., с. 97;

2. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 3, С. 1986г., с. 58.

3. ЦВА, ф. 30, оп. 2, а. е. 6-67, л. 127 - В:  Българите в Западните покрайнини (1878-1975). С., 2005г., с. 93;

4. Пак там.

5. Вж. в. "Военни известия", бр. 8 от 9.02.1913г.

6. ЦДИА, ф. 52, оп. 3, а. е. 46, л. 186. В: История на българите в документи 1878-1944г. т. II. Периодът на войните 1912-1918г. Съст. В. Георгиев, Ст. Трифонов. С. 1996г., с. 524.

7. Пак там.

8. ЦВА, ф 40, оп.2, а. е. 1549 - В:  Българите в Западните покрайнини (1878-1975). С., 2005г., с. 94.

9. Каросеров Ив. Моравската област в народостопанско отношение - В: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916г., С., 1993г., с. 101-102, 104-105.

10. ЦВА, ф 40, оп.2, а.е. 1549 - В:  Българите в Западните покрайнини (1878-1975). С. 2005г., с. 94.

11. Пак там.

12. Сборник на 2-ра бригада от 1-ва Софийска дивизия, с. 57-58;

13. Владимир Константинов Божилов - Ащар. С широки крачки през миналото. I ч. (1893-1913), с. 213.

14. Пак там.

15. Муратов Хр. През Сърбия. В поход с 9-та дивизия. II изд. С. 1917г., с. 95-96.

16. Каросеров Ив. Моравската област… - В: Научна експедиция…, с. 101-102, 104-105.

17. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916г., с. 279.

18. Българската делегация за мира. Документи по договора в Ньойи, С. 1919г. - В: Ньойския договор и терорът над българите. Сборник от документи и материали. С. 2009г., с. 71.

19. ЦДИА, ф. 313, оп.2, а.е. 39, л. 1-6. В: История на българите в документи 1878-1944г. т. II. Периодът на войните 1912-1918г. Съст. В. Георгиев, Ст. Трифонов. С., 1996г., с. 530.

20. НА БАН, ф. 73к, а.е. 31, л. 51.

21. Ньойският погром и терорът над българите. Сборник от документи и материали. С., 2009г., с. 74

22. НА БАН, ф. 73 к, оп.1, а.е. 2159, к. 82-84 - В: История на българите в документи 1878-1944г. т. II. Периодът на войните 1912-1918г. Съст. В. Георгиев, Ст. Трифонов. С., 1996г., с. 551.

23. Пак там, с. 553. Две отделни заповеди, уреждащи интернирането има издадени от генерал-лейт. Ст. Нерезов - № 48 от 10.07.1917г. и № 49 от 11.07.1917г.

24. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а. е. 76, л. 27-28.

25. ДВИА, ф. 1548, оп. 1, а. е. 6, л. 1, 3, 14-16.

26. Пак там.

27. Пак там, л. 73.

28. ЦДА, ф. 1637 К, оп. 1, а. е. 7, л. 25.

29. Пак там.

30. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а. е. 573, л. 93-95.

31. Пак там, л. 101-102.

32. ЦДА, ф. 1637 К, оп.1, а.е. 7, л. 24.

33. ЦДИА, ф. 313, оп. 2, а.е. 39, л. 1-6. В: История на българите, с. 528.

34. ЦДИА, ф. 313, оп.1, а.е. 2417, л. 78. В: История на българите, с. 535.

35. ЦДИА, ф. 313, оп.1, а.е. 2417, л. 1-25, 40-42, 58-59. В: История на българите в документи 1878-1944г. т. II. Периодът на войните 1912-1918.,съст. В. Георгиев, Ст. Трифонов. С.,1996г., с. 538-549.

36. Пак там, с. 539.

37. Пак там, с. 540.

38. Пак там, с. 542.

39. Пак там.

40. Пак там, с. 543.

41. Пак там, с. 544.

42. Пак там.

43.  ЦДИА, ф. 313, оп.1, а..е. 2417, л. 65.

44. Вж. в. "Моравски глас", бр. 130/134.

45. ЦДИА, ф. 313, оп.1, а.е. 2417, л. 1-25, 40-42, 58-59. В: История на българите…, с. 545.

46. Пак там.

47. Пак там.

48. Пак там, с. 545.

49. Пак там, с. 546.

50. Манчев  Кр. История на Сърбия, С.,1999г., с. 264-269.

51. ЦДИА, ф. 313, оп.1, а.е. 2417, л. 1-25, 40-42, 58-59. В: История на българите…, с. 547.

52. Пак там, с. 548.

53. Пак там.

54. ДВИА, ф. 1548, а.е. 3, л. 147

55. ДВИА, ф. 40, оп.2, а.е. 695, л. 36

56. Пак там, ф. 1548, а.е. 3, л. 147-148

57. ЦДИА, ф. 313, оп.1, а.е. 2417, л. 1-25, 40-42, 58-59. В: История на българите…, с. 546.

58. НА БАН, ф. 73К, оп.1, а.е. 2158, л. 8-9, 29.

59. ДА Кюстендил, ф. 245к, оп., а.е. 1-4. - В: Българите от Западните покрайнини (1878-1975).С.,2005г., с. 98-99;

60. НА БАН, ф. 73к, а.е. 2159, л. 63.

62. НА БАН ф. 73к, оп.1., а.е. 2155, л. 15-30.

63. ДВИА, ф. 1548, оп. 1, а. е. 3, л. 240.

64. НА БАН, ф. 73 к, а.е. 2159, л. 82-83.

65.  НА БАН, ф 73к, оп. 1, а.е. 2159, л. 85. В: История на българите…, с. 557.

66. Думбалаков М. През пламъците на живота и революцията. С. 1939г., с. 292.

67. НА БАН, ф. 73 к, оп.1, а.е. 2158, л. 61.

68. История на българите…, с. 558-562, 565.

69. НА БАН ф. 73к, оп.1.,а.е. 2158, л. 17. В: История на българите…, с. 554-556.

70. НА БАН, ф. 73 К, а.е. 2158, л. 85, ЦДИА, ф. 735, оп.1, а. е. 10.

71. Думбалаков М. Цит. съч., с. 294.

72. НА БАН, ф. 73 к, оп.1, а.е. 2158, л. 63, В: История на българите…, с. 562-563.

73. ЦДИА, ф. 735, оп.1, а .е. 1, л. 74.

74. НА БАН, ф. 73 к, а.е. 2158, л. 74.

75. НА БАН, ф. 73 к, а.е. 2158, л. 85.

76. К. Печанац е разстрелян е на 25.05.1944г. от хората на полк. Дража Михайлович след разкрит заговор против него в сътрудничество с нацистите.

77. НА БАН, ф. 73к, а.е. 31, л. 253.