ВЕКОВНИТЕ РУСКИ ИНТЕРЕСИ НА БАЛКАНИТЕ

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА СЪБИТИЯТА ДО 1898 Г. ОТ Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ

Въпреки, че скоро ще имате възможност да държите в ръцете си втория том от книгата „Руската убийствена политика за българите“ сега продължаваме да ви предлагаме откъси от нея. Генезисът на руските интереси на Балканите датира далеч назад във вековете и корените на ставащото днес може да се търси в историята.

Д-р Кръстьо Раковски прави един исторически преглед на развитието на тези интереси през 1898 г. в книгата си „Русия на Изток“. От активното участието на Русия в разрешаването на Източния въпрос днес имаме едно разпарчадосване на Балканския полуостров и в него сега вече съществуват десетки малки, слаби и силно зависими държавички, наподобяващо времето на средновековната разпокъсаност. От главните играчи - Русия, Турция и Австро-Унгария, които сблъскваха своите интереси на Балканите отпадна само дуалистичната монархия, която отдавна е вече само в историята.

Нейното място сега се заема от много по-силни играчи, които отново срещат на Балканите руските и турските интереси. Ако днешния сблъсък е непредвидим, то историческия преглед на руската балканска политика, който прави д-р Кр. Раковски през 1898 г. е може би един от първите, излезли изпод перото на българин, проследяващ руските ламтежи за територии и влияние в една вековна агресивна политика. Ако и днес историците спорят за автентичността на завещанието на Петър Велики, то от изложението на българския социалист тя се потвърждава по един категоричен и блестящ начин.

 

Въпреки своята наблюдателност и осведоменост като съвременник д-р Кр. Раковски основава изследването си и на богат изворов материал и обемиста литература.

Читателите, разгърнали тази изключителна и дълго време забранявана книга ще могат сами да намерят отговорите на ставащото днес след като вървят по стъпките на този бележит български социалист, развиващ своето историческо изследване с умението на ненадминат за десетилетия български познавач на трудния и заплатен Източен въпрос.

Към изложението на д-р Кр. Раковски, направено с умението на един изключителен историк, публицист и политически деец, в което авторовият текст се печата в неговия пълен и нецензуриран вид единствено частично е осъвременен правописа и са заменени старите и неизползвани днес буквени знаци. Прилагам и неговите бележки във вида, в който те са дадени в изданието от 1898 г. , но номерирани с поредна номерация в подготвения за печат втори том.

Цочо В. Билярски

 

* * *

Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ
РУСИЯ НА ИЗТОК
ИСТОРИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РУСКАТА ПОЛИТИКА НА ИЗТОК И ЧАСТНО - В БЪЛГАРИЯ ПО ОФИЦИАЛНИ, ОФИЦИОЗНИ РУССКИ И ДРУГИ ЧУЖДИ ИСТОЧНИЦИ

ВАРНА, 1898 Г.

 

ИЗ ЧАСТ ВТОРА

РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ

 

ГЛАВА ПЪРВА

БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И РУСИЯ

Отношението на Русия и на другите Велики сили към балканските държави. - Русия окупира Румъния два пъти, с цел да остане всякога там. - Намесата на Русия в Сърбия по избора на княз Георгиевич. - Русия възбужда въстанически движения между християните в своя полза. - Русия осъжда и потушава тези въстания, когато не са в нейна полза. - Отношението на Русия към първото българско съзаклятие в Капиновския манастир. - Русия лъже румънците и сърбите. - Предателството на Русия към Босна и Херцеговина. - Тайният договор между Русия и Австрия от януари 1877 г., с който Русия отпуска на Австрия Босна и Херцеговина, а за себе си задържа България. - Репресиите на руските войски в Молдова, Влашко и България; грабене на имот, добитък, откарване на роби и други ужасни подробности. - Русия сее раздори между балканските държави - тя е против техния съюз. - Какво трябва да правят балканските държави?

 

За доказателство на освободителната и человеколюбива политика на Русия посочват нейното поведение между балканските държави. Нека повърхностният наблюдател вярва, но сериозният изследвач ще намери, че цялата руска политика на Балканския полуостров е бил явният стремеж да се меси постоянно в работите на тамошните държави и да ги сложи фактически под своята власт. „Завладя ли Русия, питат нейните защитници, Гърция, Сърбия, Румъния, България - които освободи от турското иго?“ Не Русия освободи Гърция, а английската, френската и руската флоти (последната имаше най-слабо значение) и френските сухопътни войски, които излязоха в Морея, и най-сетне самият въстанал гръцки народ. Също тъй не Русия освободи Сърбия, а самите сърби се възползуваха от честите стълкновения на Австрия с Турция да въстанат. Най-сетне, Румъния е била всякога полунезависима. Остава само България освободена направо от руските войски. Тук ние правим само една историческа поправка на преувеличените съобщения за руската роля в освобождението на християните.

Но там не лежи центърът на тежестта на нашата аргументация. Ние охотно бихме се съгласили, че руското оръжие е освободило всички балкански народи и това ни най-малко не би могло да намали силата и значението на писаното по-долу.

Смешно е преди всичко да се вписва като добродетел на Русия, че не е завладяла Сърбия и Гърция, защото тя за това нямаше физическата възможност. Вън от обстоятелството, че Сърбия лежи под носа на Австрия и следователно Русия преди всичко би трябвало да смаже Австрия, има още и това, че между Сърбия и Гърция, от една страна, и Русия - от друга, лежеше и лежи географски цялата Турска империя. Немислимо беше за Русия да завладее тези страни, преди да вземе пътя, който водеше към тях. Излиза, че едната половина на руската добродетел съществува само във въображението на горещите - и при това невежи по географията - нейни защитници. Остават България и Румъния. За България ще говорим в по-нататъшните глави, а що се отнася до Румъния, самата Русия е доказала ясно своите намерения. Тук не е думата за постоянната руска намеса във вътрешните й работи, както възбуждането на румънските селяни за въстание преди 9 години, през 1888 г., но за истински военни окупации. През 1806 година Александър I влезе в Молдова и я окупира. Навярно завинаги той щеше да остане там, ако Наполеон I не беше навлязъл с войските си в Русия и последната не беше принудена да оттегли всичките си военни сили при Молдова. Обаче и след това Русия не излезе с празни ръце, защото откъсна една голяма част от Молдова, именно Бесарабия. През 1848 г. Николай I, под предлог че в Румъния избухнала либерална революция против болярите и господаря, нахлу с пълчищата си и се готвеше да остане завинаги там. Но през 1856 г. Великите сили изгониха русите от Молдова, като й върнаха по Парижкия договор грабнатата по-рано от Русия нейна провинция - Бесарабия.

Ние не говорим тук за окупациите, които Русия правеше на Румъния по време на всяка война - каквито има десет, - а за такива, правени в най-мирно и тихо време.

Тези факти показват какви са били истинските намерения на Русия към Румъния.

До втората окупация на Румъния Николай I проводил 80 000 войска под командата на генерал Лидерс.

По-рано отколкото в Румъния възникнали вълнения и в Сърбия. Избран бил на престола един от Карагеоргиевичите. Но той не бил по угодата на Русия и последната го обявила незаконен. За още по-големи доказателства на своята правота Николай изпратил свой комисар, предшественик на генерал Каулбарс, а след него приготвил и 20 000 войска да идат да го поддържат. Русия поискала от Австрия да й допусне да минат войските през нейната територия, но тя се отказала.226 По-късно Русия предложила на Австрия дa окупира Сърбия, Босна и Херцеговина, а нейните ръце да са свободни в Румъния и в България.227 Когато предложението на руския посланик във Виена барон Майендорф дошло до ушите на сърбите, те още по-силно поддържали Карагеоргиевича.228 Но Портата по искането на Русия не одобрила избора на Карагеоргиевича. Става втори избор. Карагеоргиевич бил пак избран, но този път той поискал извинение от Русия и тя като се готвела за нова война с Турция (Кримската), имала нужда от Сърбия и приела извиненията.

Когато Русия е отваряла война на Турция, за да създаде на последната трудности и увеличи собствените си шансове на сполука, тя е възбуждала християнските народи в Турция на въстание. В началото на Кримската война бил изпратен полковник Кьоневски в Черна гора и Фонтон - в Сърбия, да организират там въстанически чети. В Гърция със същите инструкции бил проводен друг агент, който занесъл на гърците 300 000 рубли субсидии от Русия да организират въстанието.229 Същото е вършила и в Румъния. По време на Кримската война в Букурещ пристигнали 16 000 пушки от Русия, за да се раздадат на християните. Франц Йосиф поискал обяснения от Майендорф - руския посланик във Виена.230 Но ако без волята на Русия самите християни са въставали и са се обръщали към нея за помощ, тя ги е отблъсквала. Когато избухна през 1822 г. въстанието в Гърция и турците изклаха само на остров Хиос около 25 000 души, император Александър I отказал да се намеси в полза на гърците, като приписваше тяхното въстание на агитациите на някакъв си революционен парижки комитет.231 Обаче Англия взе решително гръцкото дело в ръцете си и щом като нововъзцарения Николай забеляза, че това ще усили английското влияние между християните на Изток, той се присъедини към нейното действие в полза на Гърция.232 В началото на 1840 г. между гърците захваща движение за освобождението на Тесалия и Епир. По този повод император Николай заявил, че „той честно ще поддържа Портата в нейните усилия да усмири своите бунтуващи се поданици.“233 Когато при Николай се явили пратеници от гърците, той даже не ги приел на аудиенция.234 Поведението на Николай с гърците ни напомня един напълно аналогичен факт, който се е случил с българите. По време на похода на Дибич Забалкански в 1828-1829 г. една голяма доброволческа дружина се е присъединила към русите под ръководството на капитан Георги Мамарчев от Котел. Като запознати с местността българите много помогнали на русите при превземането на Силистра. Те действали, разбира се, пред обещанието на руските дипломати, че Русия ще освободи българите. Войната свършва, но за българите нито дума. Тогава последните организирали съзаклятието в Капиновския манастир. По предателството на Юрданчо чорбаджи от Елена съзаклятниците били заловени, а капитан Мамарчев като руски поданик и военен при това бил предаден на руското правителство. Последното го разжалвало, счупило му сабята, отнело му ордените и го предало отново на турците, които го заточили в Коня. По преди, когато котленци и сливенци взели да укоряват русите, че ще ги оставят пак под отмъстителната власт на турците, Дибич Забалкански им отговорил: „Българи, стойте мирни, че ще обърна топовете си срещу вас.“235

Но руското правителство лъже християните не само при тези дребни случаи, но и в по-големи, където то е давало своята честна дума. Така например срещу незаменимата помощ, която румънците дадоха на Русия при Плевен, където без румънските войски Русия още година щеше да продължава обсадата - срещу това Русия отне тяхната провинция Бесарабия от собствените им ръце. И това Русия направи въпреки формалното си обещание, чрез конвенцията между нея и Румъния от 4/16 април 1877 г., да не накърнява целостта на румънската територия236. А за да смрази румънците с българите, в замяна на румънска Бесарабия тя им даде българска Добруджа. Сърбите водиха войни през 1876 и 1877-1878 г. по подбужденията на Русия, а на Берлинския конгрес, когато се явили сръбските делегати да се оплакват, че са онеправдани, и се обърнали към руския делегат Шувалов, той им казал: „Идете при граф Андраши, вашето бъдеще зависи от Австрия.“237 Но с никого Русия не постъпи така изменнически, както със злощастните бошнаци и херцеговинци. Тя ги подбуди към въстание. Известни са ужасните репресии, които последваха от страна на турското правителство. В своя „манифест“ при отварянето на войната Александър II обявяваше между другото, че „отива да осигури живота на християнските народи в Босна и Херцеговина“.238 Думи лукави - думи лицемерни! Кореспондентите казват, че при прочитането на манифеста царят „освободител“ проливал сълзи. Но цяла година до този манифест Александър II беше „осигурил“ съдбините на Босна и Херцеговина, като ги продаде на Австрия. За пръв път този възмутителен, невероятен на глед, но напълно истински факт се разкри, както вече споменахме, от Бисмарковия официоз „Nordeutche Algemeine Zeitung“ (15/27 април 1887 г.). Още през 1876 г. русите са отстъпили на Австрия Босна и Херцеговина с условие, че тя ще ги остави свободни откъм България. А през януари 1877 г. тези условия били внесени във формален договор. Съобщението на този факт предизвика буря в средноевропейската преса. Русите нарекоха постъпката на Бисмарковия официоз злоупотребление с чуждото доверие, но което е най-главното, те не отрекоха истинността на това споразумение. От това се обяснява поведението на Русия на Берлинския конгрес, където тя най-енергично поддържаше Австрия в заграбването на Босна и Херцеговина.239 След разкритието на „N. A. Zeitung“ от руска страна отговори г-н Татишчев в „Московския ведомости“ (29 април 1897 г.). Този отговор е крайно поучителен и ние привеждаме най-съществените му части. Нека отбележим предварително, че г-н Татишчев е играл във въпросните преговори с Австрия известна роля:

„Аз не ще изменя, пише той, нито на дълга на клетвата си, нито на дипломатическата сдържаност, ако заявя, че ако на това споразумение с Австрия беше писано да се осъществи напълно, то смело може да се гарантира, че Балканският полуостров не би представлявал сега печалното зрелище на кървави смутове, раздори и подчинения на чуждо влияние, а значението на Русия всред неговото население вечно би се сложило на широки и несъкрушими основи.“240 (к.н.) Ние не се съмняваме, че извънредната тежест на тези заявления ще прикове върху себе си зоркото внимание на читателя. Но върху тези думи ние ще се повърнем своевременно. Същият факт се признава сега от всички дипломатически руски автори. Така Скалковски пише: „Австро-Унгария, макар и купена до войната с отстъпката на сръбските области, ни измени и мина към противниците ни“241. А по-нататък, като говори за някои учени (Мартенс и Комаровски), които предлагат да се върнат Босна и Херцеговина на Сърбия и Черна гора, Скалковски продължава: „Тези учени като че ли не знаят как, независимо от Берлинския трактат, Русия още тогава се задължи не само никога да не иска от Австро-Унгария да върне завзетите области, но и да не й пречи за присъединението на Стара Сърбия.“242

Ето как Русия търгува с честта, свободата и независимостта на народите! Тук неволно ми идат на ума думите на принц Карич, че Русия си служи с малките народи както с дребна монета, която дава на своите съюзници „за чай“.

От гореприведените факти се вижда ясно, че в своите отношения с християните на Балканския полуостров руската дипломация ни най-малко не е имала предвид техните интереси, а собствено своите. По някой път, външно и временно само между техните и нейните интереси е имало едно повърхностно сходство, а през всичкото останало време тя ги е тъпкала безжалостно, лъгала и продавала като домашен добитък. Тази дума може да се стори на някои остра, но след малко всеки ще се убеди, че тя е по-слаба от действителността. Чували ли сте вие за репресиите, на които са били излагани християните през многобройните руско-турски войни? Тук аз не говоря за ужасните гонения, на които християните са бивали излагани след оттеглянето на руските войски от отмъстителните турци, още повече че русите всякога воюват в името на християните. Моят кратък разказ ще се отнася до репресиите, вършени от самата руска войска.

През всичките руско-турски войни България, а особено Румелия са били за руските войски, както Полша една Karczma Zajesdna. Там те са яли, пили и на тръгване са отнасяли всичко. Това във всяка война. Ето няколко факта. При отдръпването на своите войски Миних (1836 г.) ги оставил да разграбят цяла Молдова. Те вземали каквото намирали. „След това той ги изпраща да му уловят няколко хиляди роби, които да отведат със себе си в Русия. В окръг Хотин и по бреговете на Черновци били изловени множество хора, както ловят добитък. Едни грабвали мъже, други жени, трети деца и после си ги продавали един на друг без най-малка милост, по-лоши и от татарите.“243

При руската окупация (1806-1812 г.) цели градове като Римник - Сарат, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу, били съвършено съсипани и изгорени от русите. Руските началници продавали местните служби. Те събличали населението, като му вземали пари за храна, болници, дрехи и други работи за войската и ако за всичко това било нужно 10, руските офицери събирали 100 леи, а разликата слагали в джоба си. Какъв е бил терорът на руските войски, може да се съди от обстоятелството, че 200 000 румънци избягали от страната си. Осемстотин букурещки бакали затворили дюкяните си (1811 г.) и само заплашването, че ще ги изпратят в Сибир, ги накарало пак да ги отворят и да платят тежките контрибуции, които им били наложени. Освен това русите пръскали лъжливи пари, които имали принудителен курс. Като си заминали русите, отвлекли със себе си 20 000 коли с по 4 вола и 2-ма селяни на кола, значи 80 000 вола и 40 000 селяни, за да населят руските пустини. А генерал Кутузов, за да ги сплаши още повече, казвал: „На румънеца да не се оставя друго нищо освен очите му да се оплаква“, и на тръгване накарал болярите да му подарят една табакера, която струвала 80 000 леи.244

През похода на Дибич Забалкански руското интендантство, тъй като липсвали волове, впрягало селяните да карат колите. Митрополит Григорий помолил генерал Желтухин да не впрягат поне по-слабите, но Желтухин отговорил, че между един румънец и един вол няма разлика. На връщане в Русия той откарал 30 000 вола, но ги разпродал, тъй като, когато великият княз Михаил го попитал, какво е останало от 30 000-те вола, той отговорил: нито един бифтек, даже за вас245.

Същото руските войски са вършили и в България. „От тези времена, пише Раковски, като почна да отслабва Турция, русите почнаха често да минават Дунава и да разоряват бедното ни отечество... От една страна, необузданото тогавашно турско нередовно войнство е пленило, клало, грабило и поробвало българите - а от друга страна, руските войски, още по-немилостиви от турците, опустошавали лозя, ниви, грабили овце, говеда и градове! А когато са се връщали или победоносци, или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домакинства и са ги заселвали в обширните си пустини!...“ Оттогава водят началото си българските колонии и в Харковската губерния. Там българите са ставали крепостни и техните господари са си ги продавали един на друг „като овце и говеда“. В 1812 г., когато русите минали Дунав, издали прокламация до българите да въстанат, а от друга страна, изгорили Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и много други градове и села и насила прекарвали с хиляди домочадия оттатък Дунава. Също в 1828 година Дибич подигаше, от една страна, на въстание българите, а от друга - опустоши и изгори много техни села и градове, повечето от които „и до днес се виждат в бурени и трънак обрасли“. Също тъй подбуждаха българите в 1854 г., когато Паскевич обсаждаше Силистра, „а от друга страна, бяха приготвили закони, по които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям“. На връщане русите отвлекли 13 000 домакинства в Бесарабия246.

Горните факти показват, че Русия е убивала всяко развитие в балканските държави и със своите „освободителни“ войни само е бъркала за всяко освобождение. Но днес, когато вече съществуват независими балкански държави, първото руско действие е да ги обезсилва, за да прибягват постоянно до нейната помощ. Това Русия постига още по-здраво, като хвърля и възбужда балканските народи един против друг. На румънците даде Добруджа, за да ги скара с българите, от сърбите отне Босна и Херцеговина, за да им насочи очите към Македония, където ще се сблъскат с българите. През 1885 г. подбутваше по въпроса за Араб Табия българите за война с румънците и всичко беше вече приготвено, но пловдивският преврат на 6 септември попречи. По-късно тя тласна Сърбия във война с България, когато три години преди това по Бреговския въпрос подбуждаше българите на война против Сърбия. Това са все несъмнени исторически факти, които ще видим да се потвърждават по-нататък в течение на разказа. Изобщо за Русия няма нищо по-страшно, отколкото едно общо съгласие, един съюз между балканските държави. Това би й отнело почвата за плетене на интриги, сеене на раздори и междуособици - това би откъснало голямата половина на нейното сърце. „... Много по-опасно е за нас, пише Татишчев, съставянето на една федерация от тесни връзки между трите държави: Сърбия, Румъния и България... Тя би ни запушила окончателно нашия прав сух път към Проливите и би послужила като могъщо оръжие в ръцете на нашите врагове...“247

От самите думи се вижда кое е най-здравото средство за осигуряването на независимостта на балканските държави, без тях да ги е грижа, че с това ще се отнеме възможността на Русия да се издигне по техните рамена до стените на Цариград.

--------------------------

БЕЛЕЖКИ:

226 А. Н. Петров (Война России с Турцией. Съставено по височайше повеление на Генералния щаб от генерал-майор А. Н. Петровим, С. П., 1890 г.), т. I, с. 14.

227 Генерал А. Н. Петров, т. II, с. 24.

228 Ibid, с. 25.

229 Ibid, т. II, с. 28-29.

230 Петров, т. II, с. 282.

231 Гленар, Руско-турската война. Епизод. Превел Тинторов. Стара Загора, 1887, с. 38-39.

232 A. Malet, Metternich et la question des Balkans. („Revue Bleue“, 26 juillet 1890, p. 119).

233 Граф Несельроде графу Медему, 25 юли 1845 г. (Петров, т. I, с. 22).

234 Всепод. отчет граф Несельроде, за № 1845 (Ibid).

235 Всички тези факти са разказани най-подробно на с. 224-246 у Г. С. Раковски, Горский пътник, повествователен спев. (Новый Сад, 1857 г.)

236 Глед. оплакванията на румънските делегати в Берлинския конгрес. (Протоколите на Берлинския конгрес. Преведени от Т. Икономов. София. 1885, с. 105-106).

237 Скальковский, Внешняя политика России, с. 227.

238 Гленар, с. 210-211.

239 Гл. речта на княз Горчаков в полза на Австрия (Протоколите на Берлинския конгрес, с. 85).

240 Татищев, Из прошлаго русской дипломатии и пр., с. 546-547.

241 Скальковский, с. 226.

242 Ibid, с. 286.

243 Primejdia Nationala sau Rusia si Romania (издание на в. „Numea Noua“), р. 11-12.

244 Istoria romanilor de Gr. Tocilescu, p. 74 (Naratiunea 49).

245 Primejdia, p. 14-15.

246 „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“ от Г. С. Раковски. Второ издание, 1886, с. 16-18.

247 Татищев. Из прошлаго и пр., с. 495. Единствената желана за Русия конфедерация е: петте балкански държави да сключат отделно всяка за себе си договори за съюз с една и съща велика държава - Русия“ (Речта на княз Стурдза, с. 46-47).