102 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ЯНЕ САНДАНСКИ

Безспорно Яне Сандански е една от големите фигури в македоно-одринското освободително движение. На него са посветени значителен брой биографии, документални сборници, статии и филми. Провеждаха се национални и местни конференции и чествания, свързани по различни поводи с неговия живот на революционер. Въпреки това остават все още редица неизяснени моменти от неговата биография. Тук нямам намерение да ги изброявам или изяснявам, а само да се спра на неговото убийство, резултат на разприте в ръководството и средите на ВМОРО.

 

Яне Сандански никога не е влизал в ръководството на революционната организация, а успява благодарение на своята дейност, качества и амбиции да се издигне до ранга на окръжен войвода в Серския революционен окръг. По време на Младотурската революция той е сред инициаторите и ръководителите на Народната федеративна партия (българска секция), но без да заема ръководна длъжност в нея.

Започвайки своята революционна кариера като върховист впоследствие Яне Сандански става един от най-ревностните бранители на самостойността на ВМОРО и влиза в кървави стълкновения с четите на ВМОК. По-късно тази борба ще се изроди в сериозно противопоставяне, в което ще бъдат дадени многобройни и скъпи жертви и в средите на самата ВМОРО, когато тя ще се раздели на две враждебни фракции.

Корените на произнесената през 1908 г. смъртна присъда и нейното изпълнение трябва да се търси именно в това противопоставяне, връх в което е протокола на Серския окръжен революционен комитет от 10 октомври 1907 г., когато са произнесени смъртните присъди над задграничните представители на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов и над драмския войвода Михаил Даиев. Последвалото осъждане на Сандански и на останалите подписали протокола Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Александър Буйнов е произнесено на Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО от началото на март 1908 г.

Първият убит е Я. Сандански, а впоследствие са избити, съгласно взетото решение и останалите трима. Десет години по-късно след убийството на Сандански е екзекутиран публично и изпълнителят на убийството на Гарванов и Сарафов Тодор Паница във Виенския „Бургтеатър“ от терористката Менча Кърничева.

По-долу ще имате възможност да се запознаете с документите на ВМОРО проследяващи пътя до убийството на Яне Сандански на 10 април 1915 г. в Пирин планина. Днес неговият гроб се намира в близост до любимият на Сандански Роженски манастир и до изграденият от него църковен параклис.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ОКРЪЖНИЯ КОМИТЕТ НА СЕРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ С ВЗЕТО РЕШЕНИЕ ЗА СМЪРТНИ ПРИСЪДИ НА ИВАН ГАРВАНОВ, БОРИС САРАФОВ И МИХАИЛ ДАЕВ.

СЕРСКО, 10 ОКТОМВРИ 1907 Г.

 

Протокол

Окръжният комитет на Серския революционен окръг в пълен състав, събран на 10 октомври 1907 г. на заседание по повод разкрития заговор на групата Гарванов – Сарафов, представляваща българското националистично течение в Организацията, която от своя страна е замислювала да разстрои положението като обезсили и подчини на своето влияние стоящите на принципа за целостта и независимостта на Организацията дейци от Серския революционен окръг, взе в съображение следните обстоятелства:

I. Сама по себе си съединената група Гарванов – Сарафов се е стремила винаги да експлоатира македонския проблем, постепенно превърнат в средство за съществуването на известни личности, лишени от всякакъв революционен идеал и водими изключително от егоистични и славолюбиви побуждения, като не държи сметка за употребяваните подли средства по отношение на идейните си противници и влага само личен елемент с участието си в революционното движение.

II. Чувствувайки се слаби в основата си и неспособни да се борят на теоретична почва, те са усвоили методи неприсъщи на истински революционери и винаги са се стремили да спъват революционното движение, като са го отклонявали от пряката му цел и са ангажирвали времето и енергията на организационните дейци във вътрешни раздори и междуособици. Верни на горното начало, те са решили и замислювали да прокарат влиянието си и в Серския революционен окръг, като са избрали за оръдие на своята цел, близка тям по нравствените си качества личност – драмския околийски войвода М. Даев.

III. От своя страна М. Даев, съзнавайки се виновен и отговорен за влошеното положение в Драмска околия, достатъчно компрометиран и станал невъзможен между население и другари и сам по себе славолюбив, извратен и лишен от всякакъв идеен възглед, макар и да бе дал писмена декларация на Окръжния комитет, че възприема становището и поддържа другарите си от окръга, едновременно с това е бил в преписка и сношение с Гарванов – Пенчев, за да приложи уговорената между него и тях обща замисъл, да ги подпомогне и улесни отвътре за нахлуването на техни хора и завземането на окръга.

V. За да се обезпечи успехът на горния заговор, нужно е било съдействието на съучастници из самата вътрешност, а като най-главно онова на Паница, комуто най-после, мислейки да добие одобрението, Даев е разкрил заговора и го е натоварил да замине в България, гдето да се срещне с Гарванов – Сарафов и непосредствено дадат окончателна форма на плана за действие, а сам Даев при пристигането на Чудомир и Буйнов в Драмска околия за конгреса е приготвил тяхното избиване.

VI. Други вероятни съучастници и помагачи на плана са мислили да вербуват в лицето на Запрянов, Чавдар, Занков, който е донесъл из България от тях писмо Даеву и се е готвил да заеме Демирхисарско. Вън от тях те са подготвили и имали на разположение за този случай изпъдените от Кадикъойско четници.

VII. Последното писмо на Даева до Гарванов и Пенчев съдържа поканата да му дадат обещаната от тях помощ, понеже моментът бил удобен и следвало да се пристъпи към действие – което писмо се съхранява в архивата на Окръжния комитет. Тези домогвания на Гарванов – Сарафов, станали наемници и агенти на българската държава и съвършено компроментирани като организационни дейци и действующи от името на българските държавнически и династически интереси – са един акт на престъпление, насочен в дадения случай еднакво до независимостта и цялостта на Организацията и до представителите на нашето идейно течение.

По силата на взетите от общия конгрес решения, вписани в циркулярите и чл. 205 от правилника, буква „Д”, комбинирани с буква „Ж” от същия член и въз основа на документите и данните по разкрития заговор, Окръжният комитет на Серския революционен окръг осъди на смърт: Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев.

С прилагането на присъдата по отношение на Борис Сарафов и Гарванов натоварва се Т. Паница, а Окръжният комитет ще изпълни онази към Даев.

Горният акт ще бъде същевременно и начало на тази система към всички онези, които биха действували по такъв начин.

Я. Сандански, Чудомир, Скрижевски, А. Буйнов

(Печат)

 

№ 2

ИЗ ПРОТОКОЛ № 5 ОТ ЗАСЕДАНИЯТА НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ОБЩ КОНГРЕС НА ВМОРО

 

Пето заседание на … редовен конгрес, 9 март 1907 г.

Заседанието се откри в 81/2 часа сутринта от председателя г. Христо Матов. Пръв въпрос на дневния ред е материалната издръжка на Организацията.

Пристъпи се към втора точка от дневния ред: Групата на Сандански и убийството на 28 ноември 1907 г.

Е. Спространов. Сандански още от 1905 г. правеше опити да се наложи на Организацията. До миналия конгрес борбата ако и остра бе легална. От тогава Сандански помисли да се наложи с оръжие, резултатите са известни – 28 ноември увенча кървавото дело на Сандански. Даже и да бяха виновни убитите за тях имаше съд и не е Сандански, който може да произволничи. Принципни различия няма има само лични амбиции, които продиктуваха убийството. Понеже той действа нелегално, то и Организацията трябва да постави в нелегално положение и да го изключи от редовете си.

Силянов. Принципни различия няма. Те са маска за Сандански. Ако ги има в действителност, тогава в името на тези различия, които изключват революцията и българския характер на Организацията, последната пак би трябвало да преследва Сандански. Неговия републиканизъм е абсурден; еволюционизма му, ако се приложи, тогава Организацията сама трябва да си тури кръст; интернационализма му е престъпен. След убийството от 28 ноември, Сандански хвърли ръкавица на Организацията. Тя трябва да се отърве от този главорез. Ако Сандански не бъде наказан за дисциплина в Организацията и дума не може да става. Ненаказанието ще бъде санкция на произвола.

Чакаларов. Сандански оправдава убийството с вземането на средства от страна на Временното представителство, също с новите идеи. Интернационализмът доколкото е възможно е бил прилаган много по-рано другаде, когато Сандански нищо не е направил в това отношение. Другите идейни различия също не са състоятелни. В същност Сандански има едни диви амбиции и желае да се наложи на цялата Организация. Понеже не е способен с ум, то прибягва до оръжието. За това Организацията трябва да го унищожи.

Шалдев. Въпроса трябва да се разглежда по същност и форма. По същност Серската организация не се различава от организациите, но другите окръзи. Сандански наруши статутите на Организацията. Той изтъква идейни различия, които не съществуват. Неспособен да се наложи по законен път, той прибягна към убийствата. За това наруши организационните закони и въз основа на това трябва да бъде съден и наказан.

Андреев. Различия на практика няма. Въпроса бе въпрос за надмощие. Начинът, чрез убийства, е престъпен и за това той трябва да бъде наказан. Той е виновен от момента от когато е започнал да дерибейства и да разиграва Организацията. Той още е организационен член и като такъв трябва да се съди. Да се съди: 1. За партизанство, 2. За незачитане на организационните наредби, 3. За убийството. В Организацията може да има левица и десница и ако имаше в Сандански истински различия, той можеше да се наложи по легален път.

Александров. Сандански и преди е правил престъпления: 1. Опита да убие Сарафов след конгреса 1905 г., 2. Заговорът му в Рилския манастир пак за убийство, 3. Разтурването на Втория общ конгрес и 4. Терора в Серско. Трябва да се издират всички виновници и вдъхновители, за да се накажат и порицаят. Трябва: 1. Да се издаде присъда срещу непосредствените убийци, 2. Да се направи изложение но серското население и да се покани да преследва Сандански, 3. Да се изкаже презрение към вдъхновителите.

Пенчев. Убийството на Гарванов, Сарафов и Даев има своята предистория. То се обяснява само с амбиция на Сандански да се наложи на Организацията. Тази амбиция датира твърде отдавна. Особено силно се прояви през 1905 г. по време на Първия общ конгрес. Там Сандански се коалира със Сарафов, комуто не преди много заедно с мен бе издал смъртна присъда, осуетена благодарение на Даме Груев. По предложение на Сандански прие се амнистия на всички провинени до конгреса 1905 г. и Сарафов биде избран за ревизор на четите. Компромисът не биде траен. На следващия Общ конгрес Сарафов и Сандански действаха самостоятелно и в последствие се яви в едно незначително меншество. Като се убеди, че по легален начин не ще се наложи, Сандански чрез своите оръдия разтури конгреса. От тогава датира отцепването му начело на отделна група и намерението му да се наложи с меч и куршум. Представителите бяха предизвестени за тези престъпни намерения, но не желаеха да предприемат нищо до настоящия конгрес, защото само Общия конгрес е единствено компетентен да се произнася по съдбоносни за Организацията въпроси. Верни на своето решение представителите отказаха да въоръжат дедо Илия, Даева, неврокопските четници, също и Паница, който се преструваше, че иска да води борба срещу Сандански. Останалото е известно. Относно идейните различия на Сандански и съмишлениците му няма особено що да се каже. Различията са етикет и нищо повече.

Кл. Шапкарев. Одринския окръг се поставя на формално гледище. Сандански уби неговите представители и за това той е длъжен да отговори. В открито писмо той мотивира присъдата си, като издадена “на основание Чл. 205 от Правилника буква “д” и “ж”, със смърт се наказват водителите на други организации с цели подобни на Вътрешната организация и тия които я цепят. Въз основа на този член Сандански не е могъл да извърши убийството. Обяснява защо. Друга организация подобна на нашата няма, а и да има водителите им трябва да бъдат канени да се откажат и само в отрицателен случай могат да бъдат убити. Чл. 190 гласи: смъртни присъди издадени от Окръжен комитет минават през Централния комитет и се санкционират от другите окръжни комитети. Серския окръжен комитет наруши всички тия положения. Пред вид на това, аз като представител на Одринската организация повдигам процес срещу Сандански. Искам специален съд за убийството с членове бившите членове на Централния комитет. Предлагам: 1. Убийците да се изключат от Организацията, 2. Да напуснат окръга и се явят пред специален съд, който ще бъде в друг окръг.

Д. Даскалов. Споделя последното мнение на Шапкарев за специален съд. Конгреса ще прибърза, ако каже своята окончателна дума.

Спространов. Съдът сам по себе си е отличен, но нима Сандански ще се подчини и признае конгреса? Сандански даде своите обяснения в откритото писмо. Ние не сме парламентарна държава дето да могат да стават подобни процеси и за това е против съда на Шапкарев.

Силянов. Откритото писмо, което е изпратено на окръжните комитети предрешава въпроса за съда. Убийците правят признания и въз основа на тях ние можем да ги осъдим. Сандански открито се заканва и на конгреса не остава друго освен да го осъди.

П. Пенчев. За нас не е важна формалната страна на въпроса важна е фактическата. Сандански се отцепва от Организацията, той и обявява борба и смешно е да се мисли, че ще признае конгреса и ще приеме някакъв съд. На удара с удар трябва да се отговаря. Ако Организацията не осъди чрез настоящия конгрес убийците и не ги накаже, тя няма право на съществуване.

Шапкарев. Убийството ме интересува като одрински делегат. За това именно настоявам за съд. Законите нямат обратна сила и понеже убийството е извършено при стария правилник, то Сандански трябва да бъде съден от съд, а не от конгрес.

П. Ацев. Сандански и другарите му нарушиха законите на Организацията. Те се отцепиха, а обвиняват Организацията, че се е отцепила от тях. Ние имаме право да ги съдим, защото те са убийци. Ние трябва да ги третираме като престъпници и би трябвало да ги дадем под съд. Но възможен ли е съд? Самия Сандански заявява, че ще дава отчет пред Общ конгрес свикан от него и състоящ се само от негови хора. Настоящия конгрес може и трябва да влезе в ролята на върховен съд. Ката делегат от Битолско, комуто председателя е убит, иска наказанието със смърт на подписалите присъдата и физическия убиец Паница.

Д. Даскалов. Трябваше серчани да пратят делегати за настоящия конгрес, като се изключат убийците и тогава да се осъдят последните. Сандански заявява, че притежава документи и факти, ето защо тия документи трябва да бъдат видени и обясненията чути. Лично той е уверен, че няма подобни факти, но да се отнеме възможността на Сандански да заблуждава общественото мнение да се учреди съд.

Силянов. Сандански не може да разполага с документи, които да го оправдават. Ако ги имаше, щеше да ги изнесе. Сандански не за първи път си служи с комплоти и измами и сега ние сме в правото си да го съдим и осъдим.

Ил. Биолчев. Откритото писмо ни освобождава от необходимостта да викаме убийците и да учредяваме специален съд. Съдът е безсмислен защото е 1. невъзможен, 2. убийците ще ни се изсмеят над нашата наивност. Ние вече имаме най-необходимото – неговите признания, откритото писмо.

П. Чаулев. Съденето е желателно, но то е невъзможно в Македония. Сандански иска да се налага и заплашва, за това трябва да бъде наказан. Но да се обясни – що да се прави в окръга?

Г. Мончев. Откритото писмо на Сандански е изпратено и до окръжните комитети. От него е ясно, че той не зачита Организацията и обявява борба. Тогава за какъв конгрес говорим? Съдът е излишен.

Д. Даскалов. Настоява за съд, не защото оправдава убийците, а защото не трябва да се отнема правото на обвиняемия да се защитава. Конгреса трябва да отнеме всички оръжия от страна на Сандански и за това съдът е още по-необходим. При това писмото говори за комплот и той трябва да бъде изследват. Със съд нищо не се губи, защо да не се учреди тогава?

Т. Александров. Ако Сандански по логиката на Д. Даскалов има право за самозащита, още повече го има цялата Организация. Сандански е осъден от цялото обществено мнение и цялата Организация. Няма нужда да се даде на Сандански да се доизказва. Правилника не ни свързва ръцете, но даже и да ги свързва, конгресът трябва да осъди убийците, понеже интересите на Организацията са върховни.

П. Андреев. Сандански е един убиец и то не обикновен и за това той трябва да бъде съден. Представителството е знаело много отдавна намеренията и то уведомило Одринския окръг за това, но предвид общественото мнение добре е да се покани на съд.

П. Пенчев. Въпроса за съд не би се подигнал, ако в съвещателните събрания се решеше да се канят серските делегати. Съдът е излишен понеже Общия конгрес като върховно организационно учреждение, което контролира цялата дейност на Организацията и взима мерки за нейното преуспяване, е компетентен да съди и наказва. Инак той е безсмислен. Ако съдът би бил възможен тогава всеки би бил гласувал за него. Да не се държим за формата, а за същността.

П. Ацев. Конгреса трябва да влезе в ролята на висш съдебен институт и да осъди Сандански и то по-скоро.

В. Чакаларов. Убийството на Сандански, като готвено от години, не може да бъде акт на самозащита. Понеже се заканва, то водими от истинска самозащита, трябва да го накажем.

Матов. Сандански е подсъдим. Що се иска от подсъдимия – признание. Що се иска от съда – мотиви. Конгреса има мотивите изложени в откритото писмо, значи той може да го съди. Заговор даже да има, това не оправдава Сандански. Самата мотивировка на присъдата не се базира на заговора, а на цялата Организация. Правилника не изключва съденето на окръжните членове от Общия конгрес. Той не предвижда специален съд и ако направим такъв ще му направим отстъпка.

П. Пенчев. Да се гласува по следния начин: 1. признават ли се убийците за виновни или не, 2. да се дадат ли под съд или не, 3. изключват ли се убийците от Организацията, 4. що да се прави с вдъхновителите – да се осъдят ли нравствено?

Гласувани предложенията се приеха. Д. Даскалов не гласува за първото предложение.

Т. Николов. Разправя един епизод със Сандански. През 1907 г. на Гьоргьов ден на Сандански бил даден банкет в хотел “Брезник”. Там са квартирували негови четници, които се сбили със Сандански. Той веднага сондирал Сарафов да отиде и убие Сандански, но той (Сандански) категорично отказал. Той срещал Сандански на няколко пъти в бирария “Батенберг” и по улиците, но по запрещение на Сарафов нищо не му е направил. Следователно заговор не е имало.

Конгресът реши Я. Сандански, Ч. Кантарджиев, Г. Скрижевски, А. Буйнов и Т. Паница се признават за виновни и се считат за осъдени. За убийството на Даев ще се направи анкета и убиецът тоже ще се накаже. Д. Даскалов въпреки, че признава Сандански и другарите му за престъпници, предвид, че не се учреди специален съд, се въздържа от гласуване.

За редактирането на резолюцията се избра комисия в състав: П. Ацев, Хр. Силянов, П. Пенчев и Кл. Шапкарев.

Заседанието се закри в 91/2 ч. вечерта.

Бюро на конгреса

Председател: Хр. Матов

Подпредседател: П. Ацев

Секретари: П. Пенчев, Д. Даскалов

 

№ 3

ИЗ РЕЗОЛЮЦИЯ НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ КОНГРЕС

 

….

ХІV. Убийството на Гарванова, Сарафова и Даева.

Конгресът, като най-висш организационен институт, при обсъждане състоянието на Делото в неговата цялост и мерките, които трябва да се вземат за подобрението му (чл.159 от изработения от конгреса през 1905 г. правилник), не можеше да се не спре на престъпните деяния на Серския окръжен комитет. Конгресът разгледа обстойно всички данни по убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също и откритото писмо на Серския окръжен комитет, изпратено до окръзите на Организацията и до българския печат, в което се посочват мотивите на убийството от гледището на неговите автори.

Присъдата на Серския окръжен комитет се базира на чл. 205 от правилника, букви д и ж. Конгресът намира, че тоя член няма нищо общо с дейността на убитите, понеже визира други корпорации с цели, подобни на Организацията, и лица, които са отцепници. Ако е въпрос за отцепници, то това са именно Сандански и неговите съмишленици в Серско. На конгреса е непонятно, как ония, които съставляват едно незначително малцинство, могат да обвиняват цялата Организация, че се е отцепила от тях. Но даже и да бяха убитите “отцепници” или “водители на друга революционна корпорация с цел еднаква на Организацията”, то по силата на същия тоя член 205, буква д, те би трябвало формално да бъдат поканени “да прекратят да работят мимо Организацията” и да бъдат наказани със смърт само в случай на отказ.

Независимо от пълната несъстоятелност на подвеждане присъдата под чл. 205, Серския комитет е извършил ред важни закононарушения. По силата на чл. 190, смъртните присъди, издадени от окр[ъжните] комитети, “влизат в сила след като минат през Централния комитет и се потвърдят от останалите окръжни комитети”. Това изрично постановление на правилника не е изпълнено. Частно за убийството на Гарванова и Сарафова трябва да се забележи, че тяхното длъжностно положение, като представители, ако и временни, на повечето окръзи, изискваше щото те да бъдат подведени по подсъдност към чл. 189, който гласи, че членовете на Централния комитет и Представителството се съдят и наказват от “околийските и окръжни комитети”. Същото положение е в сила, ако се приеме, че убитите трябва да се третират като членове на Ревизионното тяло, за каквито бяха избрани от Общия конгрес през 1905 г. (Забележка на същия чл. 189). Не трябва да се изпуска из пред вид, че убитите бяха и делегати за предстоящия Общ конгрес.

Изхождайки от цитирания чл. 189, става излишно силаването на чл. 193, който гласи, че обвиненията се разглеждат в присъствието на обвиняемия и свидетелите.

Обвинението за някакъв заговор от страна на убитите срещу членовете на Серския окръжен комитет конгресът намира за съвсем несъстоятелно и с нищо необосновано. Независимо от това, присъдата не може да се гради на подобен заговор, понеже съгласно духа на чл. 189, заговорът не е формално констатиран от надлежната съдебна власт.

Освен явната незаконност на присъдата, конгресът обръща внимание и на някои странични обстоятелства, които хвърлят достатъчно светлина върху истинността на изнесените в откритото писмо обвинения. В откритото писмо, публикувано в печата, името на Гарванова не фигурира като осъден на смърт, когато в писмото до окръзите неговото име е наред с това на Сарафова и Даева. Отпущението е умишлено. Може-би, то цели да изкара пред обществото убийството на Гарванова като акт на необходима самозащита от страна на Паница. За дата на присъдата е поставена 10 октомврий. Известно е – това може да се докаже – че тогава както Паница, така и Сандански бяха в България. Значи, присъдата е издадена не в организационна територия.

Еднакво несъстоятелни са и идейните мотиви на убийството, които в откритото писмо така обстойно се разглеждат. Като подчъртава, че Организацията толерира всички мнения и убеждения в своите редове, непротиворечещи на нейните основни принципи, конгресът намира, че няма причини, които могат да оправдаят отцепването от Организацията на Сандански и неговите съмишленици в Серския окръг, а още по-малко – да оправдаят подобни подли убийства. В духовен плен на разни анонимни неотговорни македонствующи от България, Сандански и съмишлениците му прокламират ред различия с Организацията, които на практика никога не се отстояват, по простата причина, че са неосъществими. Конгресът не може да не отбележи престъпното влияние на тие македонствующи, които чрез свои оръдия, като Сандански, от три години насам умишлено всяват раздори и борби в Организацията и които, най-малко, косвено подготвиха трите убийства. Към тях конгресът изказва своето презрение.

След като посочва всичката юридическа и идейна несъстоятелност на присъдата, конгресът се спира на престъпната амбиция на Сандански да се наложи с терор на цялата Организация, като на единствен мотив за трите убийства.

От изложените обстоятелства и факти, както и пред вид 1) формалното признание на убийците, съдържаще се в тяхното открито писмо и 2) обстоятелството, че откритото писмо съдържа и мотивировката на убийството от гледището на неговите автори, конгресът се счете за достатъчно осветлен, за да се произнесе по разглежданото престъпление. Конгресът признава за виновни подписалите смъртната присъда на Гарванова, Сарафова и Даева, а именно: Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов и Георги Скрижовски, както и физическия убиец Тодор Паница, в това, че са извършили самоволно и беззаконно трите убийства. Частно Сандански освен за горните убийства се признава за виновен и за стремлението си да цепи Организацията, както и за безпощадния терор, който упражнява в Серския окръг спрямо беззащитните селяни. В желанието си да запази единството и дисциплината в Организацията и да изкорени системата на своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът единодушно реши, щото указаните по-горе автори на убийството да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове. По убийството на Даева, понеже конгресът не разполага с достатъчно данни, ще се направи разследване и физическият убиец или убийци ще се подвергнат на същото наказание, наложено на другите убийци.

Към оние съмишленици на Сандански, работници в Серския окръг, които не са солидарни с кървавия акт на убийците, конгресът апелира де се възвърнат в организационните редове, дето тяхната свобода на убеждение и легална пропаганда ще бъде напълно гарантирана.

 

№ 5

ИЗ ДЕКЛАРАЦИЯ НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ КОНГРЕС

 

8. Убийството на Сарафова, Гарванова и Даева

Конгресът, след като разгледа предшествуващите факти на убийството на Гарванова, Сарафова и Даева, а също и самопризнанието и обясненията на провинените, съдържащи се в тяхното открито писмо, заключи, че убийството е продиктувано от стремежа на авторите му да се наложат с най-осъдителни средства на цялата Организация. В желанието си да запази единството и дисциплината на Организацията и да изкорени системата на своеволията и пред вид заканите в откритото писмо за нови убийства, конгресът реши, щото подписалите откритото писмо, както и физическите убийци, да се изключат от редовете на Организацията и да се считат за нейни врагове.

От Бюрото на конгреса.


№ 6

АПЕЛ ОТ ПЕТЪР САРАФОВ ДО XVII ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРОТИВ ВНЕСЕНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА АМНИСТИЯ НА Я. САНДАНСКИ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ МУ, УБИЙЦИ НА Б. САРАФОВ И ИВ. ГАРВАНОВ

[СОФИЯ], 1 МАЙ 1914 Г.

 

До почитаемото XVII Обикновено нар[одно] събрание

Апел от Софийския жител Петър Сарафов

Г-да нар[одни] представители,

Веднага след свикването на ХVІІ-то Об[икновено] н[ародно] събрание вестниците съобщиха, че нужното число от народни представители са внесли в Народното събрание предложение за амнистирането на Сандански и Сие, които от 28 ноември 1907 г. се преследват от прокурора, като убийци на сина ми Борис и неговия другар Ив. Гарванов.

Г-да нар[одни] представители,

Много грозно впечатление прави обстоятелството: че някои от г-да нар[одните] представители, щом се свика Н[ародното] събрание, прибързаха да внесат подобно предложение за разискване в Н[ародното] събрание, без да искат да знаят че пред тях стоят за разрешения много по-крупни въпроси, от благополучното разрешение на които зависи самото съществуване на нещастното ни отечество.

Г-да нар[одни] представители,

Кои са хората, които някои от Вас, подведени от техни приятели лъжепатриоти, са прибързали да Ви убеждават, за да ги измъкнете от ноктите на правосъдието и кое е тяхното минало, което да Ви убеди, че трябва да се избавят от каква и да била присъда, като че ли от тях зависи избавлението на нещастното ни отечество от гибелта, на която е осъдено от вероломните съседи?

Г-да нар[одни] представители,

Нима не помните, че Сандански и Сие в началото на своята революционна дейност се отличиха с позорния за българския народ акт на Мис Стониното пленяване, плячката от което си поделиха с турските военни и административни власти в Разложко, под носа на които се извърши със знанието им туй дръзко престъпление?

Нима не сте чули, че през 1904 г. Сандански лично с четата си коварно привлече войводата Партениев и дружината му в примка и ги изкла, като ярета?

Нима не знаете, че през 1905 г. на връх ден „Великден” по предварително скроен план на кръволока Сандански, негови съмишленици от с. Влахи упоиха с опиум славния войвода полковник Янков заедно с четата му и след туй признаха на близко стоящата турска войска, за да ги избие до крак, понеже бяха упоени и неспособни да се сражават и,  което е най-подло и най-мерзко, то е, че веднага след този престъпен акт сам Сандански, който стоял насреща и се наслаждавал от  грозната катастрофа на четата, за да заличи дирите от престъплението си, отива в селото и избесва предателите на непрежалимия войвода, макар че по негова диктовка да бяха извършили предателството?

Нима забравихте г-да нар[одни] представители извършеното престъпление от Сандански и Сие в самата столица на ул. “Осогово” през нощта на 27 ноември 1907 г.?

Нима не сте чули, г-да нар[одни] представители, как Тодор Паница, подкупен от Сандански и Сие, под булото на приятел и съмишленик на сина ми Бориса влезе в дома ми, яде хляб на трапезата ми и на излизането си, когато покойния ми син и другарят му Ив. Гарванов го изпращаха, коварно ги застреля и двамата при отварянето портата?

Нима не знаете, или поне не сте чули, г-да нар[одни] представители, че Сандански и Сие от началото на своята революционна дейност до 10-ий юли 1908 г., т.е. до турския хуриет, избиха множество отлични патриоти, заради единичното им тежко престъпление, че са желали Македония да бъде българска?

А през турския хуриет (туй поне не бе много отдавна) не ли основаха вестник в Солун, в който и наляво и надясно крещяха, че Св[етата] Екзархия заедно с всички свои владици и учители е едно шпионско отделение на Външното  министерство  в  София, което действа  за присъединяването на Македония към България и, като верни турски граждани, не каняха ли турското правителство да унищожи Св[етата]   Екзархия, а българските училища да подчини под турското Министерството на просвещението? Не наклеветиха ли пред турската власт множество патриоти хора, заради техните патриотически чувства, та едни от тях бидоха из засада избити, други на бесилката увиснали, а други мнозина на 101 год. заточение изпроводени? А което е най-мерзкото и най-пресното, то е, че преди м. септември в самото надвечерие на войната посред ден със знанието на турската власт, не убиха ли поп Стоян в с. Либяхово (Неврок[опска] околия) и поп Иван в с. Търлис, същата околия? Пък при отварянето на войната що вършиха тези лъжепатриоти? Под председателството на Сандански събират се на заседание в с. Мечкул (Мелнишка околия) и решават: ако победят турците, заедно с тях триумфално да нахлуят в България и да колят и обират своите братя, ако ли победят българите, да се съединят с тях против турците, и пак да колят и обират, което и буквално извършиха.

Ами техните съмишленици, които случайно останаха под гръцка власт, какво са те сега там и що вършат в този наново заробен кът от нашето нещастно отечество? Всички са станали кметове и пак ограбват и тероризират своите братя, както през турския хуриет.

Следователно, Сандански и Сие в Източна Македония:

1) През революционната епоха обираха българското население, за да купуват уж пушки, а събраните пари всъщност плюскаха в софийските шантани заедно със своите приятели, които сега небо и земя са поклатили за тяхното амнистиране, и избиваха всички патриоти хора заради тяхното престъпление, че са работили уж за присъединяването на Македония към България, в което предвиждаха своето финансово погубване.

2) През турския хуриет те се потурчиха и извършиха престъпления много по-грозни и жестоки от гореказаното, заради което бидоха наградени със султански хатове, с гори и с бани. Това са факти неопровержими, и

3) През гръцко време се погърчиха и сега там са станали кметове (димогеронти) и пак събличат своите братя и едни от тях чрез паликарета из засада избиват, други изпращат на заточение в остров Трикери.

А що станаха сега в България, която мразеха и през турския хуриет постоянно клеветяха пред турците? Станаха демократи с единствената надежда, че когато дойде тази партия на власт, ще успеят при нея пак да си играят на организация, която обаче да се отличи с по-крупни убийства (който има уши нека слуша!), а което е най-срамно за българския народ, т.е. те получиха, като демократи, да завземат и няколко депутатски мандати от Струмишкия окръг, благодарение на туй, че правителството не зема нужните мерки за осветление онуй простодушно население предварително върху значението на изборите, а го остави на разположение на Сандански и Сие, та днес фактическия убиец на подло-зверски убития войвода Михаил Даев, Д. Арнаудов (бивш Влахов) да заседава в Народната камара.

Най-после, г-да народни представители, при кое сражение Сандански и Сие прославиха българското оръжие през 1902 и 1903 година, като въстаници? Като бяха убедени, че въстаническото движение ще бъде потушено от турските войски, със своето пасуване те не доказаха ли, че желаеха вечното продължение на оная блажена организация, при която обираха българското население и плюскаха парите му в софийските бирарии и публични домове?

Ето, г-да народни представители миналото, настоящето (ако щете) бъдещето на човеците, за амнистирането на които техните софийски ортаци и приятели от бирариите действаха задкулисно и се стараят, за да заблудят почитаемото Народно събрание и да го опреличат на онази еврейска тълпа, която изисква от Пилата разпятието на Исуса Христа и амнистирането на закоравелия разбойник Варава.

Господа народни представители, ще допуснете ли да бъдете жертва на лъжата? Ще дадете ли лошия пример, че в България истинските патриоти, които в ред множество сражения прославиха българското оръжие и най-после повечето от тях сложиха кости на бойното поле за свободата на отечеството си, се игнорират и не зачитат, като че не му са заслужили, тъй щото Сандански и Сие да се похвалят, че имали право за туй, че мнозина от тях са избили.

Зная че Сандански и Сие чрез своите приятели от софийските бирарии, ще се постараят да прогласят моя апел към Народното представителство за старческа глупост. В своя защита, обаче, аз още от сега им отговарям, че този 72-годишен старец преди четиридесет години, когато Сандански и Сие още не бяха родени, благодарение на своето добро финансово положение и влияние, със свои собствени средства прехвърляше гори и планини по Източна Македония, за да научи техните родители, които се наричаха каури, да се назовават българи, за което най-после турската власт го прекара през 26, и словом двадесет и шест, зандана, догдето го отведе в Караман на заточение, а след това, когато той избяга от този град тука в София със семейството си, техните синове,  Сандански и Сие, от признателност към него влязоха коварно в дома му и след като ядоха хляб на трапезата му, убиха  сина  му Бориса и другаря му Иван Гарванов, за това, че са действали да се присъедини Македония към България, което нещо те   потвърдяват със самата декларация във вестник „Камбана”, брой 336 от 1907 година.

Нека знаят г-да убийците и техните защитници че моя апел към Народното събрание не е апел на един оглупел старец, но е справедливо оплакване до народните избраници  на стар скърбящ баща, на когото сина коварно убиха.

Г-да нар[одни] представители, при тези печални възпоменания текат неволно сълзите ми и не ми позволяват да продължавам. Като свършвам апела си към Вас, моля Ви да не възприемете да амнистирате такива едни престъпни типове, много по-грозни от евангелския Варава, типове, които са били петно върху челото на бившата славна организация, а да ги предадете в ръцете на правосъдието. Такъв един справедлив акт от Ваша страна ще създаде от новото поколение истински борци в бъдещата ни борба против похитителите на нашето отечество.

С дълбоко почитание:

П.  Сарафов

 

Войводата М. Даев, съмишленик на сина ми Борис Сарафов, на 30-й октомври 1907 година биде убит в с. Либяхово (Неврокоп[ска] околия) от либяховските жители: Д. Арнаудов и Ив. Куемджиев за това, че той, както Борис Сарафов и Ив. Гарванов, работел, съгласно желанието на българското правителство, за присъединяването на Македония към България (тежко престъпление!).

Според декларацията на Сандански и Сие от м. декември 1907 г., М. Даев, осъден заедно с Бор. Сарафов и Ив. Гарванов, изслушал със спокойствие присъдата си и, като признал вината си, поискал собствения си револвер и се самозастрелял (???).

Миналата година, обаче през м[есец] ноември братята на покойния М. Даев заедно с Неврокоп[ския] окол[ийски] началник и няколко почтени граждани, когато отишли в с. Либяхово, за да отгребат останките му и ги занесат в Неврокоп, при разкопаването на гроба му, намерили, че покойният бил застрелян над тила в главата с два куршума, а трупът му с вързани ръце от заде хвърлен в гроба прикуп с лицето му надолу.

След отслужване тържествена панахида над гроба на покойния М. Даев в с. Либяхово, останките му били тържествено пренесени в Неврокоп и в присъствието на множество народ и на всички бежанци из Серско, Демирхисарско и Драмско (района му) още по-тържествено погребани на най-видното място в града. И тъй се открило, че М. Даев не се е самозастрелял, а вързан с ръцете си отзаде подло и зверски убит. “Заклела се истината да се не скрие лъжата”, казва пословицата, и след туй откритие падат с глава надолу клеветническите и лъжливи декларации на Сандански и Сие от м. декември  1907 год. против подло избитите истински чада на майка България. (Бел. на П. С.).

 

№ 7

ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА УБИТИТЕ ИВ. ГАРВАНОВ, Б. САРАФОВ И М. ДАИЕВ ДО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА АНКЕТИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА Я. САНДАНСКИ, ГЛАВЕН ВИНОВНИК ЗА УБИЙСТВОТО НА ТРИМАТА.

СОФИЯ, ЮЛИ 1915 Г.

 

ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ЯНИ САНДАНСКИ УБИЕЦЪТ НА БОРИС САРАФОВ, ИВАН ГАРВАНОВ И МИХАИЛ ДАЕВ.

Няма земя, която да е водила толкова величава борба и да е ст-радала толкова много за своята свобода, колкото Македония. Едва ли има там семейство, оцеляло напълно в дългогодишната революционна буря; едва ли има чука и долина, която да не крие в своите недра костите на безименни, незнайни герои, паднали там безшумно, от нико-го нечути и невидени, изпълнявайки един свещен дълг към отечество¬то и към себе си. Редом до тях почива свещеният прах и на люде, чии¬то имена пьлнят дългите години на величавата македонска епопея и които умряха с героизма на самопожертвуването пред олтаря на оте-чествената свобода. Тези герои, тези скъпи синове на България прие¬ха знамето на борбата от своите велики предшественици революционери Левски, Ботев и др., държаха високо това знаме, опазиха го до край чисто и неопетнено, паднаха под него, като  завещаха на потом¬ството великите добродетели на своя непостижим борчески дух.

Мир на праха им, слава на паметта им !

Но за жал, както във всяка революционна борба, така и в македонската между истинските и безкористни борци се вмъкнаха и изпъкнаха тъмни хора, които с непроходимата си амбиция внесоха смут в тая борба и изкористиха делото за личното си издигане и обогатяване. Между последните е и Яни Сандан¬ски, чиито приятели използуваха трагичната му кончина, за да го прогласят като многозаслужил македонски деятел.

От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очис¬тено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истин¬ския лик на Яни Сандански.

Ще се намерят, може би, мнозина да ни обвинят в заинтересованост. Длъжни сме да заявим, че ние освен за родителския дълг имаме пълно съзнание и за друг един дълг, който стои над всичко - дългът на български граждани. Преди нашите синове умряха много други, а след тях още сто хиляди - все за същите идеали, за които и някои от нас, техните родители, сме ратували и стра¬дали през целия си живот. Утре ще бъдем повикани, може би, да дадем нови жертви и, презирайки нашата собствена участ, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, ще ги дадем с готовност за правото народно дело. Но ние, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, след като ги изгубихме, искаме да опазим тяхната чест. Да ги приравняват или даже да поставят над тях опорочени личности - пред тази гавра с паметта им ние не можем да останем равнодушни.

Кой бе Яни Сандански?

Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите му другари, ще се почудят, като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, - подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!

Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този "без¬користен" служител на македонската кауза, според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200 - 300 хиляди лева.

Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хи¬ляди оки ракия.

Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50 - 100 лева, наведнъж.

Българското общество ще се ужаси, когато узнае, как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.

Ето източниците на неговото богатство:

1) От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.

2) През време на "Хуриета" Яни Сандански получи от младотурското пра¬вителство експлоатацията на Марикостинските бани. Тези бани първоначално са били експлоатирани от вакъфа на село Марикостиново; по-късно турската власт ги е отчуждила и ги е давала под наем. През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевремен¬но развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти от негова страна към Младотурския комитет. Това е станало в на¬чалото на 1909 г.

3) Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина (Мелнишко), тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на Патриаршията) за земи, използувани от манастира. Проце¬сът бил спечелен от селяните. Сандански си присвоява от тези земи 30 - 40 де¬кара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработ¬ват безплатно.

Струмишката постоянна окръжна комисия с писмо № 365 от 10 април 1915 год. повдига въпрос за тези земи като такива, които не са закон¬на частна собственост, и следователно не могат да бъдат наследени, а трябва да останат на окръга за общо ползуване.

4) Когато турците със закон решиха да построят черкви на националните меншинства в ония села, в които е имало спорни черкви, Сандански получи 2 000 лири турски за направата на Роженската черква. Черквата е построена. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали: вар, камъни, настилка, пясък, плочи и пр. са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали, у Сандански.

5) Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. През май 1909 год. турският вестник "Земан" пишеше, че изплащането но тези заплати от 10 лири месечно закъснели. Според нашите сведения, в."Земан" има само една грешка: заплатата е била не по 10 лири, а по 30 лири турски месечно.

6) Сандански е получавал и подаръци от турците. Той е получил от султана една кобила с жребец. При гръцкото настъпление в Мелнишко жребецът се изгубил и бил прибран от власите овчари в с. Лопово (Мелнишко). От тях го реквизирали гърците. Сандански след реокупацията на Мелнишко от нашите войски, потърсил жребеца от власите. И понеже те не могли да му го дадат, чрез заплашване им взел 200 лири турски.

7) През време на Турско-българската война 1912 год., когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи. Голямо количество храни, килими, вълна, памуци и разни ценни вещи са били складирани в Фудул-бейовата къща. От там са били пренесени ограбените неща неизвестно къде преди заминаването на Сандански за Малгара през 1 януари 1913 год.

Тези са известните нам източници на богатството на Яни Сандански. По-голямата част от това богатство Сандански има от Младотурския комитет, респ. младотурското правителство.

Но още повече ще се ужаси българското общество, когато узнае, за как¬ви услуги на турците Яни Сандански е получавал от тях пари.

Младотурците, под благовидния предлог че всички граждани в Турската империя добивали свобода и равноправие с въвеждане на конституцията, се заеха да отнемат всички средства за народна борба от ръцете на българския народ. С това те целеха да отоманизират (да потурчат) онези, които се поддават на отоманизация (потурчване), а упоритите, немирните, революционерите и екзархистите да избият или пропъдят от Македония. Потурчването трябваше да се извърши с терор. Всекиму са известни масовите убийства над войводи и други видни българи, и въобще онази страшна инквизиция, на която бе под-хвърлено българското население в Македония. На запад от Струма турците вършеха сами своята работа, а на изток от тази река те бяха възложили тази ми¬сия на своето платено оръдия - Сандански ефенди. За да върви работата успешно, вън от турските чиновници, бяха назначени по ходатайството на Сандански негови приятели за полицейски тайни агенти, дедективи. И какво стана? Обирите и грабежите във вид на "членски вносове" и помощ за организацията продължиха с нова енергия, убийствата, както всякога, от засада зачестиха и достигнаха неевероятни размери; предателствата, продиктувани от "отомански патриотизъм", станаха обикновено явление. Назначените от Сандански тайни и явни агенти кръстосваха по планини, градове и села, ловяха с измама българските патрио¬ти и ги предаваха в ръцете на турските власти, за да бъдат окачени на бесил¬ките или изпратени на заточение по островите на и в Мала Азия. Жертва на Сандански е обесения от младотурците в Сяр войвода Динката от с. Търлис (Неврокопско). По внушение на Яни Сандански чрез лъжесвидетелство бяха осъдени на смърт учителя Ст. Мълчанков и инспектора Ст. Филипов, а след това изпра¬тени на вечни окови в Азия. Пак по доноси на Яни Сандански бяха осъдени, затворени и заточени Иван Попов, сега кмет в Мелник, дядо Илия Кърчовалията и мнозина други от селата Старчища, Търлис и пр. Подробности по потераджийството на Сандански и другарите му знаят всички в Неврокопско и Мелнишко. Резултатите от подобно едно потераджийство са описани в една дописка до Со¬лунския вестник "Отечество" от 24 октомври 1909 година.

Яни Сандански и неговите другари се заеха и с отоманизацията (потурчването) на българските културни институти, каквито бяха училищата, основани и издигнати чрез толкова борби и жертви със средствата на населението и Екзархията. А това те вършеха или със заплашване или с наддаване т. е., ако народната заплата на учителя бе 20 лири, Сандански предлагаше от турците 30 лири, за да се отоманизира, за да се потурчи учителя и училището. Сан¬дански и другарите му бяха против Екзархията, понеже, както се изразяват в един документ, - тя е пръскалка на национална пропаганда, извор на гибелен шовинизъм и проводник на българските егоистични държавнически стремежи. По този начин те услужваха на младотурското правителство, което искаше чрез обсебване на училищата да уничтожи националния дух у българското население. И онзи край се изпълни, както никъде другаде, с меарифски училища и учители. Само в Неврокопско меарифски бяха училищата в селата Белотинци, Гайтаниново, Гърмен, Зърново, Кара-Кьой, Куманич, Либяхово, Ловча, Лъки, Мосомища, Търлис, Юч-Дурук, Средна и Борджоза, Новий Чифлик. И трябваше дълго време за това да се води борба между Негово Блаженство Екзарха и Негово преосве¬щенство Неврокопския митрополит Иларион от една страна и турското правителство и Сандански ефенди - от друга страна.

Един черен терор се въдвори в цяла Източна Македония тогаз. Вечер селяните се прибираха рано от полето в къщи и селата потъваха в мрак. Никой не смееше да пали свещ у дома си от страх да не падне подозрение, че в не¬говата къща при светлината на лампата се крои някакъв заговор против младотурците и против скъпоценния живот на техния човек Сандански - ефенди.

Колко и кои са жертвите на Сандански и тайфата му през време на не¬говото сътрудничество с младотурците, - това е предмет за подробно изследва¬не. Онези от пострадалите, които оцеляха и доживяха да видят своя роден край свободен, могат да бъдат свидетели пред обществения съд за страшните злодеяния, извършени над тях.

И тъй - убивай и предавай в ръцете на турците българските патриоти; затваряй българските училища и отваряй отомански; обирай грошовете на бедните пиринци, за да трупаш богатство, та да вършиш днес с тях търговия и да сееш политически разврат - ето тази е така наречената "хуриетска", "организаторска", "реформаторска" и "културно-просветна" дейност на Сандански.

А как бе заплатен той и неколцината негови близки другари за услугите, които оказаха на "отоманството"? Турците, каквито и да са, все си остават галантни към своите верни слуги. Сандански и другарите му получиха пари, жребци, кобили, концесии за експлоатации на бани и гори, стипен¬дии да се учат в странство и пр.

Та ето как дойде богатството на този, който уби нашите синове, обви¬нявайки ги в злоупотреба на народни пари!

И след всичко това другарите на Сандански се осмиляват да турят име¬то на последния наред с имената на най-безкористните и самоотвержени македонски революционери! Каквито и да бяха Делчев, Груев, Цончев, Сарафов, Гарванов, Пере Тошев, Николов, Даев, Давидов, Узунов, Развигоров, Михаил Попето, Кръстю Асенов, Марко Лерински, Лазар П[оп]трайков, Лука Иванов, Сугарев и много други, - те вървяха и се бориха все за едно и също свято дело. Имаше спорове. Но никога Цончев не вдигна ръка срещу Сарафова, или Сарафов срещу Цончева. Те всички бяха пламенни патриоти и люде с висок морал. Никой от тях не се продаде, никой не измени на своето отечество. Напротив, те всички жертвуваха младини, кариера и положение, жертвуваха най-висшето чо¬вешко благо за свободата на своето отечество - жертвуваха своя живот.

И що казват другарите на Сандански, които са като него?

Сандански "герой", "мъченик", "Светец"!

Сандански заслужавал един паметник! Защо? За да се увековечи памет¬та на човека, който бе олицетворение на отрицанието, подлостта и измяната!

Всякога е време да се лекуват обществените язви. Ето защо и днес, когато България преживява най-критичния момент в своята история, имайки пред вид само висшите национални интереси, като бащи, които могат да бъдат подозрени в пристрастие, апелираме за една анкета, която да установи, кой бе Сандански. Ние искаме анкета, която да установи:

Не е ли вярно, че Яни Сандански е оставил след смъртта си около половин милион лева богатство?

Не е ли верно, че Яни Сандански умре като крупен търговец на тютюна и притежател на 30 000 оки вино и 9 хиляди оки ракия?

Не е ли верно, че Яни Сандански е ограбил организираното население в Мелнишко и Неврокопско?

Не е ли верно, че Яни Сандански е получавал от младотурците заплата?

Не е ли верно, че Яни Сандански е получил от младотурците експлоата¬цията на Марикостинските бани, 2 000 лири за Роженската черква, имоти на Роженския манастир и кобила с жребец от Султана?

Не е ли верно, че Яни Сандански срещу получените богатства от турци¬те им е услужвал с потераджийство и с отваряне меарифски училища на место¬то на екзархийските?

Не е ли верно, че е ограбил турските къщи в Мелник през Турско - българската война?

И ако след като анкетата установи това пак Яни Сандански има почи¬татели, това ще покаже, че и те са като него.

След всичко това анкетата нека провери:

Дали родителите на Борис Сарафов и до кога са били работоспособни, не са живяли от свой честен труд и от доходите на имоти в Неврокопско, кои¬то са наследили от деди и бащи и дали - днес те не живеят от същите доходи и от една скромна пенсия, която бащата на Борис Сарафов получава за изслу¬жено време като дългогодишен учител в Македония и като чиновник в свободна България?

Дали майката на Иван Гарванов, след убийството на единствения й син и единствената й опора, не живее в най-голяма мизерия, поддържана от своя беден зет, книжар в Стара Загора?

Дали родителите на Даева не са измежду бедните в Балчик и сега във Варна?

Ние за сега толкоз знаем за Яни Сандански и неговото богатство. Анке¬тата ще има още да установи, дали Яни Сандански е продал на държавата реквизираните стоки от Лоповските власи през Турско - българската война.

Уверени сме, че анкетата ще установи още много други работи относно произхода на богатството на Сандански и относно връзките му с турците.

Ползуваме се от случая да обърнем вниманието на правителството да тури ръка върху оставеното от Сандански полумилионно богатство. В него има¬ше дял Струмишкият окръг и някои общини.

На края ние още веднъж апелираме за анкета. Нашата звезда е на залез. Нашето поколение се бори и страда и Бог ни продължи живота, за да ви¬дим България свободна и възмъжала; да я видим възлязла до върха на славата; доживяхме да видим и нейните нещастия. Въпреки всичко, което стана и става днес, въпреки болезнените прояви в нашия обществен живот, ние, които много живяхме и много видяхме, живеем все още с непокътната вяра в крайното тър¬жество на нашите народни идеали. Онеправданата и поругана България ще въз-тържествува и ние ще влезем в гроба с утехата, че след нас остава да живее това, което никога не умира - вечната истина и правда.

С дълбока почит:

Петър Сарафов, баща на убития македонски революционер Борис Са¬рафов,

Станка Гарванова, майка на убития революц[ионер] Иван Гарванов,

Тодор Ив. Даев, баща на убития револ[юционер] Михаил Даев.

 

№ 8

НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА ЯНЕ САНДАДНСКИ

ГОРНА ДЖУМАЯ, [СЛЕД 10 АПРИЛ 1915 Г.]

 

Некролог

Измъчен от тежкото робство,

ти падна най-сетне светец...

 

Знаменитият Пирински герой, творецът на пиринската конспиративна школа, водачът на бившия Серски революционен окръг в царството на султаните

Яне Сандански

Не е вече между живите. Куршум на вероломна ръка, рожба на крадливия патриотизъм, прониза гордото чело на героя великан – в тайнствената местност на Пирина – “Баба” на 10 април.

Мъченици, чеда на разпокъсана Македония! Граждани на онеправдана България и вие ратници, неумолими за свободата на подтиснатия македонски народ, волното чедо на възпетия Пирин загина...

Заплачете, вие граждани на Серско, вие селяни колибарци на Мелнишко – ученици верни на “Старика” безсмъртен – понеже той склопи очи, за да не ви види никога... Затъжете, вие пирински дебри и усои, гордият крак на Яне няма вече да ви настъпи... Тъжи и ти, Пирин, отвори майчински недрата си да погълнеш свещените останки на тоя крилат син на многострадална Македония... Ти, величествен Пирин, бъди свидетел на 20 годишната гигантска борба на юнака срещу вековната тирания на Стамболските сатрапи...

Поклон пред пресния ти гроб, Яне Сандански! Иди далеч във вечността... И кажи на Гоце, Китановци, Кръстю Асенов, Сава Михайлов, Андрея Динков, Попето, че делото, на което служехме, не е довършено... Македония е разграбена – а моя завет на живите ми другари да бранят нашата мисъл с по-жаровна енергия, да отбием всичко мерзко, откъдето и да било то.

Вечна ти памет, “Старик”!

От признателното Джумайско


№ 9

СЪОБЩЕНИЕ ВЪВ В. “РАБОТНИЧЕСКИ ВЕСТНИК” ЗА УБИЙСТВОТО НА ЯНЕ САНДАНСКИ.

СОФИЯ, 12 АПРИЛ 1915  Г.

 

Дневни новини, събота, 11 април

Сандански убит.

От Дупница ни телеграфират с днешна дата: Вчера Сандански убит в Пирина на път за Неврокоп.

 

№ 10

НЕКРОЛОГ ЗА СМЪРТТА НА ЯНЕ САНДАНСКИ ОТ СЪРАТНИЦИТЕ МУ.

ДУПНИЦА, 13 АПРИЛ 1915 Г.

 

Трагичен край на революционера

Яне Сандански

Завчера, прехвърляйки безкрайните ридове на Пирин на път за Неврокоп из засада, падна убит от платена ръка най-крупният творец на Македонската революция – Яне Сандански.

Пирин, на който той бе господар цял живот със своите соколи, му измени като прибра в усоите си един подъл герой, като онзи от Бошнак хан, една демонска ръка, ръка на самозван “революционер”, който покойният наричаше “пипонари”.

Скъпи мъченико, и нашата съдба е минутна, но твоята смърт е нашето евангелие, в което ние се кълнем да отмъстим на ликуващите твои и наши неприятели – Валандовски герои?

Почивай там в усоите на твоята толкоз годишна квартира – Пирин. Велик ще бъде твоят дух като орела, който се издига над шеметните белоглави чуки. Почивай ти във вечен сън, под вековните буки, във които славей ще изплаква сребърната роса на своите перли и ще разправя на своята другарка истинската история на твоя злочестен край.

Погребението му ще стане утре, 14 т.м. в монастира Рожен – Мелнишко.

От другарите му по идеи


№ 11

СТАТИЯ ВЪВ В. “РАБОТНИЧЕСКИ ВЕСТНИК” ЗА УБИЙСТВОТО НА ЯНЕ САНДАНСКИ

СОФИЯ, 16 АПРИЛ 1915 Г.

 

Дневни новини

Славословят и оплакват Сандански

Яне Сандански падна убит. Всички буржоазни партии и жълти вестници от няколко дена се надпреварват да плетат венци върху гроба му, да го славословят и превъзнасят като национален герой. И действително, Сандански, въпреки крамолите си със сарафистите, бе от години верен агент и проводник на българската националистическо-шовинистическа пропаганда в Македония. Всички бързат да му кажат “Последно прости”, бързат, за да не останат надире и националистическите дребно буржоазни подлоги – общоделците. В броя си от 14 т. м. на “Народ” Ас. Цанков горчиво оплаква смъртта му... “защото той ни бе още нужен”, защото... “без съмнение, неговите мисли и схващания имат много общо с нашите, на българските социалисти”... На същата дата и “левичарът” П. Делирадев, капитан Павле през време на Хуриета, храненик тогава на днешните цариградски обесници и той се оплаква във втория орган на общоделската партия, ултра-русофилския лист “Балканска трибуна”.

Плачете! Вашите сълзи са заслужени, защото той и вие служите на един и същ идеал – национализма.