ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Сега в дните когато ще отбележим 114 годишнината от героичната смърт на великия български революционер Гоце Делчев (23 януари 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Серско) предлагам да си припомним няколко документални свидетелства, в които той отстоява принадлежността си към българския народ.

През 1904 г. най-близкият другар и съратник на Гоце Делчев поетът-революционер П. К. Яворов издава първата биография на Гоце. Стойността на тази биография на Г. Делчев е много висока и поради това, че от него не са оставени никакви спомени, поради гибелта му. В книгата на П. К. Яворов се съдържат изключително важни сведения и документи за живота и революционната дейност на революционера, почерпени от него от разговорите си с Г. Делчев, поради голямата близост на двамата. Още тогава биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.

В следващия повече от половин век излизат още десетки негови биографии, спомени за него и продължава издирването и публикуването на документи от неговото архивно наследство. Едва през 1967 г. неговият съгражданин и биограф Дино Кьосев издава събраните до този момент негови документи в академичния сборник „Гоце Делчев. Писма и други материали. Издирил и подготвил за печат Д. Кьосев, София, 1967, 347 с.“ По случай 100 годишнината от гибелта на Гоце Делчев през 2003 г. излезе от печат обемист том с издирените впоследствие писма от и до Гоце за времето когато той е задграничен представител на ВМОРО в София (1896-1902) – „Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г. Подготвили за печат И. Бурилкова и Ц. Билярски. София, 2003, 632 с.“ В този втори том огромната част от документите също бяха издирени от Д. Кьосев, но той не успява да ги публикува до край на живота си. Към тях бяха включени и други допълнително открити Гоцеви документи. Преди да публикуваме този том бяхме постигнали споразумение с Архив на Македония в Скопие да го отпечатаме като съвместно издание, но в края на краищата тамошните „отговорни фактори“ се уплашиха от истината, че за пореден път излизат автентични доказателства, че както Гоце Делчев, така и неговите съратници от ВМОРО са не само българи по произход и като революционери, но и самата ВМОРО не само, че възниква като българска революционна организация, но и през всичкото си време на своето съществуване остава българска.

 

Днес вече наша историческа наука разполага с цялостното документално наследство на този най-бележит български революционер след Апостола на българската свобода Васил Левски. Единственото задължение, което остава пред нашата наука е да се съберат документите от двата тома в едно ново издание, към което да се добавят и всички новооткрити, колкото и малко да са те на брой.

Сега ще имате възможността да си припомните два от най-впечатляващите документа, в които Гоце отстоява същността си на българин и на български революционер в писмата си до Никола Малешевски и Ефрем Каранов. Освен принадлежността си към българския народ в приложените по-долу документи, в писмото си до Е. Каранов прозорливият Гоце изрично подчертава своите съмнения в освободителната мисия на Русия към македонските българи. Явно, че биографът му Яворов не случайно ще акцентира също на „тъй нареченото Освобождение“ в книгата си. Към тях прибавям и запазените документи от учителстването на Гоце в Банско, публикувани за пръв път от историка Иван Дивизиев в сп. „Исторически преглед“ през 1977 г. По неговите думи писмата и документите на Г. Делчев от учителствуването му в Банско са вписани в Служебната книга на училището в Банско за учебната 1896/1897, 1897/1898 и 1898/1899 г., съхранявана от Драгостин Радонов и в Изходящата книга на училището за 1896 / 1897 г., съхранявана в Къщата – музей “Н. Вапцаров” в Банско. Книгите представляват подшити на ръка обикновени пощенски, начертани на ръка листове.

Документите публикувам цялостно без каквото и да било съкращение, като е запазен езикът и стила на Гоце Делчев, който е литературният български език, родният майчин език на велекият българин.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПИСМО ОТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ДО НИКОЛА МАЛЕШЕВСКИ ЗА ВЪЗНИКНАЛИТЕ РАЗНОГЛАСИЯ И РАЗЦЕПЛЕНИЯ СРЕД ДЕЙЦИТЕ В СОФИЯ, В КОЕТО ИЗТЪКВА НЯКОИ СЛАБОСТИ НА БЪЛГАРИНА, СЪЗДАЛИ СЕ В РЕЗУЛТАТ НА ЖИВОТА ПОД ТУРСКО ИГО.

СОФИЯ, 5 ЯНУАРИ 1899 Г.

 

Колйо,

Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гърцките болести, а именно – колко[то] глави, толкоз капитани. Пустата му слава! ... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии, дет се разиграват.

Колкото за пролет, почти нищо нема определено, което е много печално, но вервам и това ще се изясни.

Чакам пари да купим кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави сменка с манлихерови.

Кардашите от Перник искат револвер, но пари не се сещат да пратат, като че ли ния ги имаме веч в кърпа вързани. Колкото за мартинка, за която получих 2 лири турски, искам от теб съвет: оттук да им взема или оттам ти ще им вземеш? Ако имате тамо некоя наша, добре ще направиш да им я проводиш.

Кажи на брата ми да пише писмо дома.

С поздрав

Гоце

Р.Р. Тук приключените са за Перник, от които едното е за Дико, от когото вчера се получи една телеграма от Рила. Узнай дали не е там, че още тамо да се предаде предназначеното за него. На перничани им пиша, че мартината ще я получат, а револвера – когато пратат пари.

Същи

 

 

 

* * *

 

ПИСМО ОТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ДО ЕФРЕМ КАРАНОВ В КЮСТЕНДИЛ, В КОЕТО ИЗКАЗВА МНЕНИЕТО СИ ЗА ВАЖНАТА ПОЛОЖИТЕЛНА РОЛЯ, КОЯТО МОЖЕ ДА ИГРАЕ КЮСТЕНДИЛСКОТО ДРУЖЕСТВО ПРИ ПОДПОМАГАНЕ ОСВОБОДИТЕЛНОТО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ, ОСЪЖДА ДЕЙСТВИЯТА НА АЛ. ЧАКЪРОВ, КОЙТО В ОФИЦЕРСКА УНИФОРМА СЕ ЯВИЛ ВЪВ ВИНИЦА С НАМЕРЕНИЕ ДА ОБЯВИ ВЪСТАНИЕ, КАКТО И ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ МАКЕДОНИЯ С ВЪСТАНИЕ ОТ 40 ДУШИ И Е НУЖНО Е НАРОДЪТ ДА СЕ ОСЪЗНАЕ, ВЪОРЪЖИ И ТОГАВА МАСОВО ДА СЕ ВДИГНЕ НА ВЪСТАНИЕ.

ЩИП, 17 ОКТОМВРИЙ 1895 Г.

 

Господин Каранов,

Нема по-света, но и по-деликатна длъжност от тая, с която сте се нагърбили. Думата ми е за председателската длъжност в Кюстендилското дружество. Тя е света, защото сте поста¬вени да ръководите едно дружество, целта на което е света: да избави милиони хора от ноктите на тиранията; да оправи съдбата на толкова злосчастни души. Деликатна е пък затова, защото една малка грешка, една необмислена ничтожна постъпка влече подире си затваряние по влажните зандани, бесилки, про¬ливане напразно свежа и млада кръв и пр. Малцина са тези, които се натоварят с тази толкова трудна длъжност, па и не всеки може да се нагърби, защото тука се касае за избавле¬нието или още по-озлочестявание на цел един народ. Тая длъжност, колкото по-голема признателност донася на тоя, който я изпълнява добросъвестно, обмислено и разумно, тол¬кова и пък повече проклятия народни спечелва този, който гледа леко на всеко едно предприятие, отнасяще се за целта. Кюстендилският комитет благодарение на географическото ме¬стоположение би могъл да направи за постигане целта много повече, отколкото всичките ведно събрани комитети във вътреш¬ността на България. Кюстендилският комитет представлява един кораб, подир който вървят други и предназначението на който е да търси, като по-близо до брегът, спасителен път, за да могат достигна всичките кораби до брегът. Но колкото е по-близо до брегът, толкова е по-опасно, защото като не¬познат пътят, опасно е да не се удари о некоя скала, та да се строши на хиляди парчета. Тука вече ще зависи от опит¬ността и разумното управление на капитана. Далеч съм от [мисълта] да се произнеса дали Вие сте достоен да управлявате казания кораб, защото аз нито Ви познавам лично, нито пък зная делата Ви. Нека пък и не Ви се види чудно как така, без да се познаваме, си позволявам да Ви пиша. Ни най-малко да не Ви е чудно, защото по-доле ще разберете сами кое ме накара да пиша.

Преди неколко недели г-н Чакъров бил се явил с офицер¬ска форма (чин поручик) във Виница с намерение да провъзгласи вътрешно въстание. Благородно намерение! Нема по-спасителен цер от тоя, с който се е заел Чакъров. Освобождението на Македония лежи във вътрешното въстание. Който мисли дру¬гояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите. Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Ча¬къров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1–40 ду¬ши, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държа¬вица. Но понеже това е невъзможно, а требва народ, то какво требва да се прави? Требва тоя народ да се събуди от пет¬вековния дълбок сън, който [е] направил македонеца доста де¬бел в съзнанието за човешки правдини. И то ако не целия народ, поне една част от него, та тогава, вместо да търси г-н Чакъров 40 души, ще търсят него 400, за да застанат под не¬говото знаме. Не стане ли това и се провъзгласи въстание, жално ще бъде за народа, тежко и горко за виновника. Жално е, защото напразно ще се изгубят най-млади сили (едни по зандани, други по бесилки), ще се остават невинни македонки на произвола на скотските и жестоки страсти на диваците и най-после ще се остават под ятагана на азиатеца 5-годишни деца и 70-годишни старци и за всичко това виновника ще бъде отговорен и пред съвестта си, и пред народа, и пред историята. Мисли ли това кюстендилският комитет в съгласие с Чакъров? Аз се обръщам и към Вас, защото и според показанията на Чакъров той бил изпратен от вашия комитет (а пък на други е казал, че е изпратен от главния. Той (Чакъров) влиза да провъзгласи въстание, и то с кого и с що?! С 30 пушки, 7 бомби и 3 кутии динамит! Мислил ли е господство му, в слу¬чай че би намерил 40 души и си изпълнеше задачата, какъв щеше да бъде резултата? Предвиждаха ли тези, които го из¬пратиха, че щеха да бъдат оцапани, ако не и потопени, от кръвта на своите поробени братя? Що за мисъл остроумна? Що за идея освободителна? Един човек с 40 души да провъз¬гласи въстание!... Що за план такъв ? Да не би [да] се [е] родил некой български Одисей? Или да се лъжим един другиго, да лъжим простия народ, докато съвсем се отчаят и изгубим до¬верието на народът. Вервал ли е милостта му на думите си, които ги е казвал писмено и устно на Г. Иванов: „Ще вдигна вътрешно въстание, па щом се развее знамето и тогава Ру¬сия, о славна Русия, на минутата ще нахлуе в Македония и ето ти ние сме освободени“ (??!!). Така ли мисли той, така ли мислите и Вие, па най-после така ли требва да се възпитават въстаниците? Ако давате такива голи надежди на въстаниците, знайте, че и най-първия герой в известни минути ще доде до най-големо отчаяние. Не, така в нищо не спомагат лъжите, особено тая. Старайте се да се изкорени тая слабост (очаква¬ната помощ от руския тиран) и от най-заблудения страхливец, па вместо нея нека се възроди непобедимата сила на самона¬деяността и решителността и тогава, вервайте, всеки един ще се бори докрай с най-големо ожесточение. Работете, работете, г-да, но малко повече да е в съгласие с разума. Стига толко[ва] за това, а да Ви пиша туй, що ме е накарало най-много.

Господин Чакъров при завръщането си в Кюстендил похвалил се некому (ако се не лъжа на тайната поща), че ще си отмъсти на Георги Иванов, задето не тръгнал с неговия ум – да повдигнат въстание. Но знае ли той, че хората, колкото и прости да са (при всичко Георги е един от доста съвестните момчета), не се повличат така лесно – неприготвени. И да Ви кажа ли, благодарение на това избегнаха се празните кръво-пролития, които не се предвиждаха от ограничената прозорли¬вост на Чакъров и на тези, които са го пратили. И не е ви¬новен Георги, задето не можа Чакъров да повдигне въстание. Вие, доколкото зная, познавате много добре Георги, узнали сте честността и патриотизма му. Как може той да се съгласи на въстание, когато не вижда никаква сполука в него и нищо друго в Чакъров освен лъжи (ако сакате, може да се изпратят писмата и Вие ще видите докъде е отивал Чакъров). Не е чудно тоя последния ще иска да очернее пред вас Г. (както и направи пред некои щипяни и виничани, като го обвини, че той (Георги) е иззел от кюстендилския комитет 30 наполеона), та не е чудно, както и сам Георги предполага, да го нарече в Кюстендил подлец, лъжец, интригантин, ако не и издадник; но вместо да го слушате, защото Георги си е същия, надъхан с патриотизъм и предаден силно на отечествения дълг, разпи-тайте го какво му е било поведението като бунтовник и какво е правил из селата, където са го крили. Ако той искаше да принесе по-голема полза на отечеството си, за свободата на което сърцето му толкова силно пламти, той щеше да слуша мене, като остане тая зима, така както бе се вмъкнал, да се залови за една усилена агитация и ето ти напролет не 40 души, а 4000. Но той, вместо да направи това, отива да насилва селените по-върло и от най-върлите спахии и вместо да живее скришно и скромно, отива да търси хигиенична стая и разкошни ястиета. Така ли требва да постъпва един бунтовник, за да спечели симпатиите на хората и да развие в тех мисълта, че той е техния избавител? Не само това, ами той е гледал как и как да се покаже пред стар и млад, мъжко и женско, че има офицерска форма и че е произведен в чин поручик, та който додеше от Виница, носеше известие за тамошното му пребиваване. Благодарение, дето не се намери некоя подла душа, та иначе щеха да се изпълнят скопските зандани от селени в главе героя. Оплаквания много дохаждат тук, но по¬неже Георги ми беше известил, че Ви писал, затова и не Ви писах.

Да оставим вече това – минало, не се връща, а само требва да служи за урок. Едно само щех да забравя, което е най-важното и най-осъдително, дето Чакъров не остави внесения материал тука, а го изнесе.

Не мога надълго да Ви пиша, защото доста се уморих, а само ще ви запозная повърхностно с работите в Македония, за които вервам да сте осведомени ако не от Чакъров, баре[м] от главния комитет.

В Македония се развива систематична агитация за едно общо вътрешно въстание, която е взела големи размери, нема кътче в Македония, което да не е обхванато. Населението се приготовлява в едно близко време за въстание, затова длъж¬ност е на всеки един родолюбец да помогне колкото се може повече, а още повече на комитетите с такава цел, особено пък на Кюстендилско, който би могъл в всичко да помага. Недейте мисли, че щом Чакъров не може да повдигне въстание в Кочанско, нема хора. Пречка за изпълнение на неговата задача се яви нашия комитет, който убеди Георги да не се съгласи с Чакъров, защото в противен случай много щеше да се по¬бърка на общото въстание. Хора има много, но за жалост страдаме от [липсата на] най-необходимото за едно въстание: без оръжие сме и Вие, ако желаете да ни помогнете, помогнете ни в това, пратете колкото се може повече оръжие. Аз съм писал и на главния комитет, отговор от който не съм получил. Всеки вика: пушка, пушка и пак пушка. Пригответе ни оръжие, поне 500 пушки, докарайте ги до български Вет¬рен, до къщата на Петре П. Димитров, и ние сами ще си ги внесем. Надеждата да ни снабдите с оръжие е силна, чакаме отговор веднага щом получите настоящето.

Друг един товар лежи на кюстендилския комитет, който се състои в препращането на 60–70 броя от вестниците в Щип, откъдето ще се разпращат в другите места на Македо¬ния. И те (вестниците) ще ги донасяте до българския Ветрен, до същата къща, откъдето ще ги зима нашата тайна поща въобще каквото има за изпращане, пращайте чрез горната къща. Писмата да бъдат адресирани направо до Щип.

Имайте доверие в Георги Иванов.

В скоро време ще пристигнат до вас един или повече вър¬зани книжки с революционно съдържание, изпратени от Ал. Конев, студент в София, на когото молим да препратите приключе¬ното писмо. Книжките са за щипския комитет, затова, щом като ги получите, разпоредете се да ги препратите.

Вервам да съзнавате вредата от разгласяванието за вътрешното приготовление, на основание на което и се надевам, [че] не ще излезе нито и дума от Вашата уста.

Ако нещо се съмнявате в моето име, отнесете се за све¬дения до главния комитет в София. Не е чудно след неколко недели да се вмъкна скришно в Кюстендил.

Г. Делчев

 

* * *

 

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, УЧИТЕЛ В БАНСКО

(1896)

 

№ 1

Писмо от Неврокопския български митрополит Иларион до Г. Делчев

Неврокоп, 30 септември 1896 г.

 

До Господина Г. Делчев, гл[авен] учител

Неврокопски български митрополит

№ 862, Гр. Неврокоп, 30 септември 1896 год.

Пита дали се е “изпълнил” учителският персонал и накрая добавя: “Ние разполагаме с кандадити учители, достойни за Банско.”

Неврокопский – Иларион

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско. Исторически преглед, г. ХХХІІІ, 1977, кн. 3, с. 84.

 

№ 2

Писмо от Г. Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

Банско, 5 октомври 1896 г.

 

До Н[егово] Високопреосв[ещенство]

Господина, Г-на Илариона,

Упр[авляващ] Св[етата] Невр[окопска] епархия

В Неврокоп

Банско ІІ-ро кл[асно] правосл[авно] уч[илище]

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 год.

Със същата дата прати се писмо до Н[егово] В[исоко]пр[еосвещенство], с което се излагат причините за късното отваряне на училището ни; като в същото време съобщава се за изпълнение на учителский персонал.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 85.

 

№ 3

Писмо от Г. Делчев до Султана Кафеджийска и учителите в Банското второкласно училище

Банско, 5 октомври 1896 г.

 

До г. г. и г-ца Султана Кафеджийска – учителка.

Тук

Българско Банско ІІ-ро класно училище

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 г.

Поканвате се днес в 4 часа преди обед на заседание, в което ще се разисква кои учебници да се въведат за ръководства в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, М. Решовалиев, Султана Г. Кафеджийска, К. Чучулайн, К. Кошоев.

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 83.

 

№ 4

Писмо от Г. Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 22 октомври 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 2, 22 октомври

Днес ще имаме заседание, в което ще се разпределят предметите от класовете и отделенията; ще се определи времето на занятията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, К. Кошоев, М. Решовалиев, К. Чучулайн.

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 84.

 

№ 5

Писмо от Г. Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 25 октомври 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

25 октомври

Поканвате се днес в 6 ч. на заседание за нареждане на годишната програма за седмичните часове в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев, М. Решовалиев, К. Чучулайн.

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 84.

 

№ 6

Писмо от Г. Делчев до Лазар Сирилещов

Банско, 31 октомври 1896 г.

 

До Господин Лазар Г. Сирилещов,

Председател на Църков[но]училищ[ната] община.

Тук

Банско ІІ-ро класно училище

№ 2, 31 октомври 96 г.

Писмо до председателя, с което се поканва да свика същия ден събрание в общината, в което да се избере един от учителите да управлява училището, поради моето подаване на оставката пред Св[етата] Екзархия.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 85.

 

№ 7

Писмо от Г. Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

До Негово Високопреосвещенство

Господин, Г-на Илариона,

Управител Св[етата] Неврокопска епархия в Неврокоп.

Българско правосл[авно] уч[илище]

№ 3, Банско, 1 ноемврий 1896 г.

Ваше В[исоко]преосвещенство,

Като Ве уведомявам с долоизложените кратки сведения за вървежа и състоянието на училището ни, чест имам да Ви явя, че поради известни на Ваше Високопреосвещенство здравословни причини, които не позволяват да изпълнявам по-нататък длъжността си, със съгласието на Чер[ковно] учил[ищната] община поставихме учител Г. Голев  да управлява училището, до като пристигне новоназначения гл[авен] учител за училището ни, вследствие на моята оставка, подадена с писмото до Св[етата] Екзархия чрез В[аше] В[исоко]преосвещенство.

При това, моля, ако е възможно, да назначите Вие такъв в по-скоро време, за да не пострада училищния успех.

 

Рапорт № 1.

Съгласно решението на Банската черков[но] училищ[на] община курсът на обучението в Банското смесено училище през настоящата 1896 – 1897 учебна година се състои от: забавачница, първоначално и класно училище.

За помещение на учениците служат черковно общинското здание, принадлежащо на Рилския монастир, но в настояще присвоено от черков[но] учил[ищната] община.

В първото, главно, съгласно решението на учит[елския] съвет поместяват се учениците от І-во, ІІ-ро, ІV-то отделение и І и ІІ класове; второто, наречено “Метоха”, поместяват се учениците от ІІІ-то отделение и забавачницата.

Училище, както Ви е известно, отворихме на 1 октомври, от която дата започна се и записването на учениците. При всичко че се яви на селяните, че записването ще продължи до 15-и с. м. и редовните занятия ще почнат от същия ден, обаче малцина изпратиха децата си до тоя ден, че мнозина още ще се запишат занапред, обстоятелство твърде неблагоприятно за училищния успех.

На 14 с. м. се извърши водосвет в училището, на 15 по причина малочислеността на учениците почнаха се нередовните занятия, без да стане някакво разпределение на преподавателите в кл[асовете] и отделенията предмети, понеже всекидневно се очакваше пристигането на назначения от общината учител К. Молеров, намиращ се в България и който вместо да доди, отказва писмено по причина неудовлетворителната за него плата. Веднага след отказа на К. Молеров общината се разпореди и назначи на негово място К. Янев, родом от с. Бачево, свършил ІV клас на Серската прогимназия преди три години.

След назначаването на К. Янев за учител, с когото и се попълни тукашния учителски персонал, в заседанието от 22 т. м. на учителския съвет стана следующето разпределение:

1. Султана Кафеджийска ще ръководи (по назначение) забавачницата, ще ръководи ученичките по ръкоделие.

2. К. Янев ръководител на ІІ-ро отделение, преподавател по Всеобща история в І и ІІ кл[ас] и География във ІІ кл[ас].

3. К. Кошоев ще ръководи І отделение, задължава се да преподава Закон Божи в ІV-то отделение и славянски в І – ІІ клас.

4. К. Чучулайн ще ръководи ІІІ-то отд[еление], ще преподава черк[овно] пение в І – ІІ клас.

5. М. Решовалиев ръководител на ІV отделение, преподавател по Зак[он] Божи в І – ІІ клас и География в І клас.

Забел[ежка]. Всеки ръководител е в същото време и наставник на отделението си.

6. Г. Голев класен наставник на І кл[ас], преподавател по Аритметика, Геометрия и Геометр[ично] чертане, Ест[ествена] история, Рисуване, Краснописание и Гражданско пение в І и ІІ кл[ас] и Краснописание в ІV-то отделение.

7. Г. Делчев класен наставник на ІІ кл[ас], преподава по български, френски езици и гимнастика в І и ІІ кл[ас].

Преподаването по турски език остава на назначения от Мехомийския каймакамин преподавател Сабри Енепов.

След горното разпределение нареди се годишна програма на седмичните часове. При това задължиха се г-да учителите за пазене ред и тишина, по очеред да дежурят в училището и черквата.

Редовните занятия в училището ни започнаха на 28 м. м.

Броят на досега записаните ученици възлиза на 279, от които:

а) в забавачница 58 ученика (44 момчета и 14 момичета)

b) в І-во отделен[ие] 84 ученика (61 момчета и 23 момичета)

c) във ІІ-ро от[деление] 58 ученика (42 момчета и 12 момичета)

d) в ІІІ-то отделение 29 ученика (25 момчета и 4 момичета)

e) в ІV отделение 33 ученика (29 момчета и 4 момичета)

f) в І клас 12 ученика (12 момчета и ... момичета)

g) във ІІ клас 9 ученика (9 момчета и ... момичета)

Училището е снабдено с доволно принадлежности, но и с много малко пособия, и то по география: с карти по всички им части на свят земните полушария и с най-разпространената географическа карта на Балк[анския] п[олустр]ов, по зоология с 8 таблици колорирани изображения не пълни, налепени по платно и нагодени за окачване на стената; по ботаника с 5 таблици колорирани изображения, тоже нагодени за окачвания – всичките от Шронбера. По смятане само едно сметало.

Такъв е досегашния вървеж на училището. Надявам се на добрия успех занапред.

Гл[авен] учит[ел] Г. Делчев

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 85 - 86. Рапортът е приложен към писмото оставка.

 

№ 8

Писмо от Г. Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 4, 1 ноември 96 г.

Поканвате се днес в 5 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев, М. Решовалиев, К. Чучулайн.

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 84.

 

№ 9

Писмо от Г. Делчев до учителите в Банското второкласно училище

Банско, 3 ноември 1896 г.

 

До г. г. учителите.

Тук

№ 5, 3 ноември 96 г.

Поканвате се днес в 7 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. К. Голев

Учители: К. Янев , К. Чучулайн, М. Решовалиев.

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 84.

 

№ 10

Молба от Г. Делчев до Българския екзарх  Йосиф І

Банско, 1 ноември 1896 г.

 

Чрез Негово В[исоко]преосвещенство Господина, Г-на Илариона,

управл[яващ] Св[етата] Неврокоп[ска]  Епархия.

В гр. Неврокоп

До Негово Блаженство Господина, Г-на Йосифа І Бълг[арски] Екзарх

В Цариград

Б[ългарско] прав[ославно] ІІ-ро класно  уч[илище]

№ 4, Банско, 1 ноември 96 г.

 

Ваше Блаженство,

Понеже здравословни причини не позволяват да изпълнявам за напред възложената ми от Ваше Блаженство длъжност, чест имам да Ви явя, че със съгласието на тукаш[ната] черк[овно] училищ[на] община поставихме учителя Г. Голев временно да управлява училището ни. При това, за да не страда  учебното дело тук, моля, Ваше Блаженство, да приемете оставката ми в най-скоро време да назначите друг да ме замести.

Гл[авен] учител Г. Делчев

Предавам архивата на г. Геор. Голев

Г. Делчев

[Печат на училището с разтворена книга в средата и надпис: “Бълг[арско] православно училище – Банско – Разложко”.]

 

Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 87.