СИМЕОН РАДЕВ РАЗКРИВА ПРЕД СТРАШИМИР СЛАВЧЕВ СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ

(ПО СЛУЧАЙ ПЕТДЕСЕТ ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА С. РАДЕВ)

Преди дни – на 15 февруари - се навърши половин век от смъртта на бележития български историк, вестникар и дипломат Симеон Радев. С този материал за пореден път искаме да отдадем нашата почит и признателност към великия ресенчанин. Този път ще го представим чрез неговата кореспонденция с позабравения днес издател Страшимир Славчев.

За книгоиздателя и уредник-стопанина на най-хубавото наше историческо списание „Българска исто¬рическа библиотека” Страшимир Малчев Славчев (роден на 31 август 1894 г. в Разград) едва ли ще намерите нещо писано в литературата. Независимо от това, то е един неоспорим факт и само, тия които го притежават или са разгръщали неговите красиви страници, изпъстрени с калиграфски изработени винетки, графики, рисунки, исторически карти и крокита, снимки и факсимилета на документи знаят за какво е думата.

Страшимир Славчев е автор и на една увлекателна биография на Александър Велики, която днес е непозната за съвременните читатели и почитатели на великия македонец. В Централния държавен архив в София се съхранява един не голям по обем негов архив, в който е запазена значителна част от неговата кореспонденция, както и оригиналните графики, красяли някога неговото неповторимо и впечатляващо за всички времена строго научно и периодическо излизало списание. То излиза в продължение на пет години - от 1928 до 1933 г. Публикувани са 18 тома, с годишни приложения, както и сборникът «През вековете», излязъл под редакцията на д-р Кръстю Миятев през 1938 г. Научната редакция на "Българска историческа библиотека е осъществявана от проф. д-р Васил Н. Златарски, проф. д-р Петър Ников, д-р Кръстю Миятев и д-р Иван Велков. В него публикуват най-големите за времето си български историци, изкуствоведи и филолози, включително и редица утвърдени чуждестранни учени българисти и византолози. От него излизат и редица тематично посветени томове, като този за Симеон Велики, за Паисий Хилендарски и др. В отделен том е отпечатан и един непознат до онова време труд на проф. Константин Иречек за военните пътища през Балканския полуостров, а като годишни приложения излизат изследвания също на К. Иречек (неговата история на българите), на Петър Ников (за църковно-народните борби през Възраждането), на Ш. Дил и Д. Рамбо (за средновековна Византия), на Всеволод Николаев (хрониката на Жофруа дьо Вилардуен), на Г. П. Генов и др. Сред официално оповестените сътрудници на списанието са проф. М. Арнаудов, проф. В. Бешевлиев, проф. П. Бицили, д-р Ив. Велков, проф. Г. П. Генов, М. Генов, проф. Св. Георгиев, проф. прот. Ив. Гошев, проф. Д. Дечев, Л. Доросиев, проф. Ат. Иширков, проф. Б. Йоцов, проф. Г. Кацаров, д-р В. Киселков, полк. Леон Ламуш, проф. Андре Мазон, В. Миков, проф. Л. Милетич, д-р Кр. Миятев, проф. Ст. Младенов, проф. Хр. Негенцов, полк. Н. Недев, Ив. Пастухов, Раф. Попов, проф. М. Попруженко, проф. Ж. Радев, С. Радев, проф. Ст. Романски, д-р Ив. Сакъзов, проф. Ив. Снегаров, ген. К. Соларов, Н. Станев, Д. Страшимиров, проф. Я. Тодоров, Ю. Трифонов, Н. Филипов, проф. Б. Филов, проф. протопр. Ст. Цанков, проф. Фердо Шишич, проф. Ив. Шишманов и К. Шкорпил. Стр. Славчев прави опит да издава и исторически вестник, но от него излизат само няколко, макар и наистина впечатляващи със своето изящество броя.

 

По времето когато Симеон Радев е пълномощен министър във Вашингтон Стр. Славчев прави опит да го привлече за постоянен автор и кореспондент. Въпреки, че плановете на авторът на „Строителите на съвременна България“ и „Македония и Българското възраждане“ са както винаги огромни и необхватни, той успява в „Българска историческа библиотека” да публикува само един материал, посветен за участието на българите в борбата за гръцката свобода и независимост. (Вж. Биография на Хаджи Христо. Събра¬на от разни официални свидетелства, документи и факти, съставена от П. Г. Спорадисис, офицер от артилерията, Атина, 1855 г., с увод от Симеон Радев, БИБ, г. IV, т. II и III, 1931, с. 181–217.) Всичките му други проекти за статии остават неизпълнени.

В кореспонденцията си с издателя на „Българска историческа библиотека” Стр. Славчев С. Радев пише за творческите си замисли и зани-мания в областта на българската история, като търси не само занимателното четиво, а прави опити да отговори на недостатъчно проучените въпроси от род¬ната ни история. От тях се вижда над колко неща е работил С. Радев през 30-те години на миналия век, следите на които се оказаха запазени в наскоро приетия му и вече обработен личен фонд в Централния държавен архив. Сега определено мога да заявя, че това, което открихме в неговия личен архив надмина нашите очаквания. По-долу ще имате възможност да се запознаете с изключително интересната и недостатъчно познатата кореспонденция между издателя Стр. Славчев и автора С. Радев, съхранена в ЦДА.

Цочо В. Билярски

* * *

№ 1. 
ПИСМО ОТ С. РАДЕВ ДО СТРАШИМИР СЛАВЧЕВ ЗА АБОНИРАНЕТО МУ ЗА СП. „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА”

ВАШИНГТОН, Б. Д.

 

До господин Страшимир Славчев,

София.

Уважаеми господине,

От вестниците се научих, че сте почнали издаването на „Българска истори¬ческа библиотека”. Като Ви поздравявам за хубавото Ви намерение, моля Ви да ме запишете като абонат за една година. Тук приключвам един чек за два долара.

С поздрав

С. Радев

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 2. 
ПИСМО ОТ С. СЛАВЧЕВ ДО С. РАДЕВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО НА РЕДАКЦИЯТА ДА ИМ СЪТРУДНИЧИ С МАТЕРИАЛИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ И ДА СЪДЕЙСТВУВА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА СПИСАНИЕТО СРЕД БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В САЩ

[СОФИЯ], 8 НОЕМВРИ 1928 Г.

 

До господин Симеон Радев,

Пълномощен министър на България.

Вашингтон

Многоуважаеми г-н министре,

Изпращайки Ви последния, четвърти том от първата годишнина на нашата библиотека, ползуваме се от случая да Ви благодарим за насърчителните думи, които бяхте любезен да ни отправите във Вашето писмо. С особено задоволство Ви съобщаваме, че и българското общество посрещна нашето издание така, както го преценихте и Вие, и благодарение на това „Българска историческа библиотека” доби едно разпространение, което е добро указание за нейното бъдеще.

Вземайки повод от Вашето благосклонно отношение, ние си позволяваме да Ви поканим от името на цялата редакция и от наше име за сътрудничество във втората годишнина на библиотеката. Не се съмняваме, че високото положение, което заемате, Ви ангажира твърде много, но сме уверени, от друга страна, че това с нищо не е повлияло върху добре познатия ни Ваш интерес към истори¬ческите изучавания. Смеем, да вярваме, прочее, че ще удостоите нашето издание с високата чест да останете негов сътрудник.

Очерките, които даваме в библиотеката, както сте имали случая да видите това от излезлите томове, са популярни, с максимален размер до 3 наши коли. С особено задоволство бихме очаквали от Вас очерк из епохата на нашето Въз¬раждане и ще бъдем особено поласкани, ако благоволите да ни съобщите в едно близко време заглавието на темата си, за да й дадем гласност чрез нашите про¬спекти. Молим Ви да имате за сведение, че последния, четвърти, том от втората годишнина на „Българска историческа библиотека” ще се постави под печат в края на м. април 1929 година.

Ще Ви бъдем особено задължени, многоуважаеми г-н министре, ако чрез някого от чиновниците в легацията наредите да бъдем уведомени за начина, по който бихме могли да влезем във връзка с центровете на българската емиграция в Америка, за да предложим и там томовете на нашата библиотека. Особено би ни се услужило с адресите на редакциите на българските вестници, за да направим чрез тях необходимите съобщения.

От името на цялата редакция и от наше име благоволете да приемете, мно¬гоуважаеми г-не министре, най-отличната ни към Вас почит.

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 2. Копие. Машинопис.

 

№ 3. 
ПИСМО ОТ С. РАДЕВ ДО С. СЛАВЧЕВ ЗА ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА СЪТРУДНИЧИ НА „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА”, ЗА РАБОТАТА МУ НАД СТАТИИ ЗА КНЯЗ СТЕФАН БОГОРИДИ, НИКОЛА ПИКОЛО И ЗА ПАДАНЕТО НА ПЛЕВЕН И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА СПИСАНИЕТО В САЩ

ВАШИНГТОН, 23 НОЕМВРИ 1928 Г.

 

Драги г. Славчев,

Поканата, която ми изпратихте от името на редакцията на „Българска историческа библиотека”, ме много ласкае. Бих бил особено щастлив да мога да сътруднича за успеха на това хубаво дело.

Събрал съм материали за една интересна според мене малка работа върху «Княз Стефан Богориди и историята на нашите съседи». Под това име можете да я оповестите в обявлението за идущата година. Необикновено високото положение, което Богориди е заемал във Високата порта и при самия султан, е познато у нас; но аз мисля, че малцина подозират ролята, която той е играл в историята на Гърция, Сърбия и молдо-влашките княжества. Материали за тая му роля съм събрал от английски, френски, сръбски и румънски източни¬ци. Съобщете ми до коя дата най-късно трябва да изпратя ръкописа.

От три години събирам материал и за друга една работа, малко по-обширна, която ще носи заглавие: «Участието на българите в борбите за гръцка незави¬симост». Тук ще изнеса доста любопитни данни за български дейци в гръцкото движение, особено за Пиколо.

Имам материали и за друга една работа; «Личната преписка между Алек¬сандър I и австрийския император от падането на Плевен до Берлинския кон¬грес». Касае се за преписката между двамата монарси върху тълкуването на Руско-австрийския таен договор от 1877 в свръзка с границите на България. Взех сега тая преписка не от обнародвани вече книги, а от архивите.

За мене е щастлив случай, дето във Вашата покана ме предизвикахте да спра за малко време събирането на материали и да пристъпя към написването на проектираните статии.

Що се отнася до разпространението на „Българска историческа библиотека” в Щатите, бих Ви съветвал да разгласите за нейното осно-вание, целите й, съдържанието й в двата важни български вестници тук „Македонска трибуна” („Macedonian Tribune”, Indianapolis, Indiana, U.S.А.) и „Hapoден глас” („Naroden Glas”, Granite City, Illinois, U.S.A.). Ще бъде добре, ако това разгласяване бъде направено – за „Македонска трибуна” от някой познат македонец, а за „Народен глас” от някои от сътрудниците Ви професори.

С братски благопожелания за успеха на хубавото Ви дело

Ваш С. Радев

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 3–4. Оригинал. Ръкопис. Писмото е написано на бланка на Българската легация във Вашингтон. Върху писмото има резолюция от Стр. Славчев, че писмото е заведено под №172834/ 8.XII. – 23.XI.»

 

№ 4. 
ПИСМО ОТ С. СЛАВЧЕВ ДО С. РАДЕВ ЗА УГОВАРЯНЕ УСЛОВИЯТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МУ В СП. „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА”

[СОФИЯ], 30 ЯНУАРИ 1929 Г.

 

До господин Симеон Радев,

Пълномощен министър, Вашингтон

Многоуважаеми г-н Радев,

От името на редакцията и от наше име Ви благодарим най-сърдечно за ви¬соката чест, която правите на нашата библиотека, като приемате да сътрудни¬чите във втората й годишнина. Това Ваше съгласие ние си позволихме да опо¬вестим още с първия том, който имахме удоволствието да Ви пратим препоръча¬но на 26 т. м. Оповестихме в един от редовните си циркуляри по абонаментите и заглавието на очерните, които бяхте така любезни да ни съобщите в последно¬то си писмо.

И трите съобщени очерки са за нас и нашите читатели от еднакво висок интерес за туй редът, в който ще ни ги изпратите, ние оставяме да се определи от хода на Вашата работа. Молим Ви само да имате за сведение, че първият ще е нужно да получим тука към края на м. март, вторият – след месец от първия, а третият – може и през лятото. Третият очерк може евентуално да мине в първия том на третата годишнина, който ще излезе на есен, ако изработването и на трите очерка до май Ви затрудни. За всеки случай, за да бъдат правилни нашите предвиждания по отношение на материала за следващите томове, молим Ви да бъдете така любезни и след получаване на настоящото ни уведомете към кои дати приблизително можем да очакваме тука Вашите статии. Препоръчани¬те пакети от Вашингтон до София стигат за около 15–20 дни. Молим Ви също да благоволите и ни уведомите кой е точния Ваш адрес 2102 R. Street, Nortwest и пр. или 2221 R. Street и пр. Препоръчаният бандерол с първия том от новата годишнина ние изпратихме на втория адрес.

Благодаря Ви много и за ценните сведения, които ни съобщихте в послед¬ното си писмо и в едно близко време ще направим отношението си до редакциите на българските вестници в Америка.

Очакваме любезния Ваш отговор и Ви молим да приемете, многоуважаеми г-н Радев, най-отличната ни към Вас почит.

Ст. Славчев

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 5. Копие. Машинопис.

 

№ 5. 
ПИСМО ОТ С. РАДЕВ ДО С. СЛАВЧЕВ ЗА РАБОТАТА МУ ВЪРХУ СТАТИЯТА ЗА КНЯЗ СТЕФАН БОГОРИДИ И ЗА ЗАЕТОСТТА МУ ПО ТЪРЖЕСТВАТА В ЧЕСТ НА ВСТЪПВАНЕТО В ДЛЪЖНОСТ НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ Х. ХУВЪР

ВАШИНГТОН, 16 МАРТ 1929 Г.

 

Драги г. Славчев,

За голямо мое съжаление статията за Богориди не е още готова. Увлякох [се] в нея, разширих много рамките й, поисках да я направя по-жива, по-забав¬на и излезе нещо като «Стефан, Богориди и неговото време». Поради това не ще мога да Ви изпратя ръкописа по-рано от три седмици. Бързах много, ставам да пиша често на ч. 6 сутрин (нещо съвсем необикновено за мене), но възшествието на г. Хувър с церемониите и тържествата, които предизвика, ми отне много време, пък и сме тъкмо в разгара на светския сезон и ходим почти всеки ден на чаюве и вечери... за нещастие!!

Както и да е, статията ще свърша и ако тя ще има някаква цена, ще трябва да Ви благодаря, че ме накарахте да взема пак перото – след туй дълго мъл¬чание.

Ваш С. Радев

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 6. Оригинал. Ръкопис. Писмото е написано на бланка на Българската легация във Вашингтон и има резо-люция от Стр. Славчев: «30. III. R. № 564652».


№ 6. 
ПИСМО ОТ С. СЛАВЧЕВ ДО С. РАДЕВ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МУ В СП. „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА” И ЗА СТАТИЯТА МУ ЗА КНЯЗ СТЕФАН БОГОРИДИ

[СОФИЯ], 12 АПРИЛ 1929 Г.

 

До господин Симеон Радев,

Пълномощен министър,

Вашингтон

Многоуважаеми г-н Радев,

Почитаемото Ви от 16 м. м. имахме удоволствието да получим преди два дни и си взехме най-грижлива бележка от него. Извънредно много ни ласкае Вашето благосклонно отношение към библиотеката ни и от гледището на инте¬ресите на българската историческа наука ние се гордеем със заслугата, че да¬дохме повод да се върнете отново към тоя род деятелност. Живият интерес, с който нашите абонати очакват всеки нов том на «Българска историческа библио¬тека», ще има щастливата възможност да влезе във връзка с резултатите и на Вашите ценни изучвания.

При разчот, че три седмици от 16 март изтичат на 7 того, ние сме с надежда¬та, че Вашата статия за Богориди е вече на път, и я предвиждаме за третия том, който поставяме под печат към 1 май. Смятаме постъпването на статията към 21–25 т. м. за сигурно и съобразно това подреждаме и останалия наш мате¬риал за тома. Имахме голямо желание една от Вашите работи да поместим във втория том, но той е вече отпечатан и от утре започва разпращането му. Четвър¬тият том от втората годишнина ще поставим под печат към 20 август. Надява¬ме се, че това ще Ви даде възможност да приготвите за него очерка си «Участие¬то на българите в гръцкото освободително движение», без да нарушавате оби¬чайния Ваш ред. Първият том от третата годишнина ще се печата към 1 ноември.

Вече в очакване на ръкописа ползуваме се от случая да Ви благодарим още веднъж най-сърдечно и да Ви изкажем дълбоката си към Вас почит.

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 10. Копие. Машинопис.

 

№ 7. 
ТЕЛЕГРАМА ОТ С. РАДЕВ ДО С. СЛАВЧЕВ С ИЗВИНЕНИЯ ЗА НЕДОПИСАНАТА СТАТИЯ ЗА КНЯЗ СТЕФАН БОГОРИДИ

ВАШИНГТОН, 3 МАЙ 1929 Г.

 

Телеграма

Страшимир Славчев, Булевард «Евлоги Георгиев» 37, София

Поради разни причини не можах да довърша статията. Съжалявам много, че Ви забавих книгата.

Радев

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, д. 7. Бланка. Оригинал. Машинопис с латински букви на български език.

 

№ 8. 
ПИСМО ОТ С. СЛАВЧЕВ ДО С. РАДЕВ, В КОЕТО ИЗРАЗЯВА ЖЕЛАНИЕТО НА РЕДАКЦИЯТА НА „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА” ДА ПОЛУЧИ ОБЕЩАНИТЕ ОТ НЕГО СТАТИИ И ЗА ИНТЕРЕСА НА СЛАВЧЕВ КЪМ АРХИВА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ХРИСТО БОТЕВ

[СОФИЯ], 5 АВГУСТ 1929 Г.

 

До господин Симеон Радев,

Пълномощен министър,

Вашингтон

Многоуважаеми г-н Радев,

От Вашата телеграма от 3 май т.г., както и от съобщенията, които проник¬наха в нашите вестници тука, разбрахме, че сте твърде много заети, и затуй не пожелахме да Ви безпокоим за известно време. С риск да ни упрекнете в нескромна навязчивост днес отново се връщаме към предмета на нашата кореспонденция: Правим това не само поради голямото желание на цялата наша редакция да видим отпечатани в библиотеката обещаните от Вас три статии, но още и поради обстоятелството, че ние имаме с тях един ангажимент към на¬шите абонати. Известно Ви е, че лани ние публикувахме в проспекта си заглавията на Вашите статии, и по повод на това особено сега – след излизането на третия наш том, абонатите ни, между които и някои Ваши познати, се интере¬суват живо за съдбата на обещаните очерки. И понеже до известна степен имаме представа за ангажиментите, с които сте отрупани, решихме да не Ви безпокоим и за четвъртия том, който се поставя под печат в края на тоя месец, но разчита-ме със сигурност, че ще ни удостоите с честта да ни пратите един от очерките, евентуално тоя за Богориди за първия том от третата наша годишнина, който том ще поставим под печат в края на м. октомври. В такъв случай ще е нужно очеркът да бъде тука към 20–25 октомври т.г.

Ласкаем се да вярваме, многоуважаеми г-н Радев, че ще бъдете така любезен да удовлетворите молбата ни по отношение на първия ръкопис и че ще имаме удоволствието и честта да получим и останалите два такива за третата наша годишнина. Ще очакваме с голям интерес Вашия любезен отговор и поне¬же ангажимента ни към абонатите продължава да бъде в сила, ние поместваме в новия проспект за третата годишнина същите три Ваши заглавия. Проспектът се поставя под печат тия дни.

Интересува ни още един въпрос и ние ще бъдем щастливи, ако благоволите и имате възможност да ни дадете известни указания по него. Имаме сведения, че Христо Ботев на тръгване с четата е предал един вързоп свои книжа, т.е. архивата си, на Кавалджиев, който в последствие след освобождението, предал във Варна тая архива на Ст. Стамболов. Понеже знаем, че за «Строителите» Вие сте имали възможност да работите с архивата на Ст. Стамболов, ще Ви бъдем крайно задължени, ако ни съобщите имали ли сте случай да надзърнете и в Ботевата архива и изобщо съществува ли такава между книжата на Ст. Стамболов. Многоуважаемата г-жа Стамболова, е заявила на един наш професор, че «имам много работи от Ботев», но дали под тия «много работи» трябва да се раз¬бира предадената Стамболову от Кавалджиев архива, ние това не знаем сигур-но. Преди да се отнесем направо до г-жа Стамболова счетохме за по-удобно да използуваме Вашето благосклонно отношение към изданието ни и да Ви молим за указания, ако сте във възможност да ни дадете такива. Бихме били особено поласкани, ако благоволите да ни препоръчате на г-жа Стамболо¬ва, безразлично дали имате или не сведения за въпросната архива, та да влезем в преговори с госпожата.

Имахме удоволствието да Ви пратим днес препоръчано втория и третия то¬мове от текущата годишнина на библиотеката.

Учтиво молим за извинение главоболията, който Ви създаваме, и се ползуваме от случая да Ви изкажем най-дълбоката си почит:

ЦДА, ф. 1858 к, оп. 1, а. е. 23, л. 8–9. Копие. Машинопис.