Д-Р БОГДАН КЕСЯКОВ КАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.

ЕДНО ВИСОКО ПРИЗНАНИЕ ОТ БАН ПРЕЗ 1926 Г. ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКАТА МУ РАБОТА

Практиката да се издават международни договори и дипломатическа документация съществува от столетия. Това са тъй наречените цветни книги на министерствата на външните работи. Българският опит в тази дейност също е впечатляващ, без да е необходимо да се връщаме много назад във времето. Преди всичко се откроява направеното от д-р Богдан Кесяков, проф. Георги П. Генов, проф. Владимир Кутиков и др. Най-пълно от тези издания на международните договори на България е четиритомният корпус от документи, съставен от д-р Кесяков, обхващащ времето от 1878 г. до 1925 г, като в приложенията на том І са включени султанския ферман за Българската екзархия (1870) и Санстефанският мирен договор (1878).

В том ІV – “Приложение” - д-р Кесяков отпечатва в таблици регистър на договорите, конвенциите, спогодбите, протоколите и други съглашения и дипломатически актове, подписани от България през времето от  1926 до 1935 г., като след заглавието на всеки документ посочва неговата дата и изданието в което е публикуван. (Вж. Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878–1925). Т. І, ІІ, ІІІ + Приложение. Регистър на договорите, конвенциите, спогодбите, протоколите и други съглашения и дипломатически актове, подписани от България през времето 1926-1935. С., 1925–1926, 1936.) Сборниците на проф. Г. П. Генов и проф. Вл. Кутиков пък имат до голяма степен характера на учебни пособия и са съставени като университетски документални христоматии. (Вж. Г. П. Генов, Международни актове и договорите засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и съседните страни. С., 1940, 464 с. и Сборник на международни актове и договори (във връзка с изучаването на Международното право). Под редакцията на проф. Вл. Кутиков, С., 1948, 649 с.) Работата и на тримата специалисти по международно право е на забележително научно ниво, както в издирването и публикуването на документите, тъй и на съпътствуващите ги приложения, анализи и бележки по отделните въпроси.

 

В този ред трябва да се посочи и изданието на доц. Слава Стефанова, дипломатическите документи в което обхващат един продължителен период от почти три века. (Вж. Международни актове и договори (1864–1918 г.). Съст. Сл. Стефанова, С., 1958, 484 с.)  Сред тези издания не бих искал да пропусна и отпечатания през последните десетилетия документален сборник с дипломатически документи от акад. Васил Гюзелев, както и направеното от Теодор Димитров и Сава Пенков. За съжаление на пръсти се броят изследванията по въпросите на българската дипломация, които да са вдъхновени от тези издания, с изключение може би на христоматиите за историци и прависти. Тези издания отдавна са библиографска рядкост и днес българските и чуждестранните учени и дипломати, когато трябва да проучват или използват направеното преди тях, изпитват остра нужда от нови по-пълни издания. А по времето на моето студентство в Софийския университет в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, за да се доберем до томовете с публикувания от д-р Кесяков Ньойски договор трябваше да чакаме ред за единствения екземпляр, който се съхраняваше в Народната библиотека и то силно повреден.

Сега ще имате възможност да се запознаете с няколко документа, съхранявани в НА БАН отнасящи се до награждаването на д-р Богдан Кесяков за огромната работа, която е свършил по издаването на корпуса от дипломатически документи озаглавен „Принос към дипломатическата история на България“. Д-р Б. Кесяков е висш държавен чиновник - юристконсулт на Министерството на външните работи и изповеданията с ранг на пълномощен министър.

През 1926 г. Философско-общественият клон при Българската академия на науките обсъжда кандидатурата за награждаване на труда на д-р Кесяков от Академичния фонд „Напредък“. Секретарят на БАН Иван Пеев Плачков възлага от името на БАН на двама от най-видните български учени прависти и специалисти по конституционно и международно право проф. Стефан Киров и проф. Стефан Баламезов да рецензират изданието. Двамата учени изпълняват възложената им задача и трудът на д-р Кесяков получава значителната за онова време парична премия. В приложените по-долу техни мнения са посочени достойнствата на труда на д-р Кесяков, като само е намекнато за някои празноти, но без те да са посочени. Същевременно трябва да се отбележи, че тези празноти се държат на редица субективни причини, сред които на първо място е замъкването на едни от най-важните външнополитически документи на България от абдикиралият през 1918 г. български монарх цар Фердинанд Сакскобургготски. Някои от тях се появиха през последните години в Централния държавен архив, но отново могат да се забележат и редица липси.

Д-р Кесяков в своите уводни бележки към отделните томове е отбелязал за трудностите при издирването на тази дипломатическа документация – някои документи той намира в тогавашния архив и деловодство на МВРИ, както и в редица чуждестранни публикации. Наблюдателният читател може да открие не малко пропуски и грешки в работата на д-р Кесяков, които при едно по-пълно издание могат да се изправят и коригират. В това съобщение не си поставям такива цели, а само да насоча вашето внимание към признанието, което получава този виден български дипломат и юрист от тогавашната Българска академия на науките.

За любопитния читател прилагам и уводните бележки на проф. Ст. Баламезов, проф. П. Богаевски и д-р Кесяков към отделните томове.

Освен тези четири тома от „Приноса“, д-р Кесяков е автор и на изследванията „Българското поданство по Закона и по Мирния договор от Ньой“, „По тълкувателния закон на забележката към чл. 4 от Закона за отменение на Закона за мораториума“ и „Постоянният Международен съд като източник на Междудържавно право“.

Цочо В. Билярски

* * *

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

ПИСМО № 18 ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БАН ИВАН ПЕЕВ ПЛАЧКОВ ДО ПРОФЕСОРИТЕ СТЕФАН КИРОВ И СТЕФАН БАЛАМЕЗОВ, С КОЕТО ИМ СЕ ВЪЗЛАГА ДА РЕЦЕНЗИРАТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ СБОРНИК НА Д-Р Б. КЕСЯКОВ „ПРИНОС КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. I И II

 

СОФИЯ, 23 ФЕВРУАРИ 1926 Г.

 

До господа Ст. Киров и Ст. Баламезов

Философско-общественият клон в заседанието си на 17 февруарийт.г. реши да Ви помоли да прегледате заедно с г. … труда на д-р Б. Д. Кесяков „Принос към дипломатическата история на България“ томове I и II и дадете мнение заслужава ли да бъде награден от Фонда „Напредък“.

С почитание

Секретар (подп.) Пеев

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 191. Чернова. Ръкопис.

 

№ 2

ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО КЪМ РЕЦЕНЗИЯТА НА ПРОФ. СТ. БАЛАМЕЗОВ ДО СЕКРЕТАРЯ НА БАН

СОФИЯ, 12 АПРИЛ 1926 Г.

 

До уважаемия секретар на Българската академия на науките

На № 18

В отговор на писмото Ви от 23 февруарий т.г., с което ми съобщавате, че Философско-обществения клон на Българската академия на науките е решил да поиска моята преценка на представения за награда от г. д-р Б. Кесяков него труд имам чест да Ви изпратя заедно с настоящето моето писмено мнение.

С отлично почитание:

Проф. Ст. Баламезов

[Писмото има вх. № 128 от 14. IV.1926 г. и следната резолюция на Ив. Пеев Плачков „Четено на 21.V.1926“.]

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 192. Чернова. Ръкопис.

 

№ 3

ПИСМЕНО МНЕНИЕ НА ПРОФ. СТ. БАЛАМЕЗОВ ВЪРХУ ТРУДА НА Д-Р Б. КЕСЯКОВ „ПРИНОС КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ“

СОФИЯ, 12 АПРИЛ 1926 Г.

 

Д-р Б. Д. Кесяков „Принос към дипломатическата история на България“, 3 том, 1925-1926.

В тоя голям и твърде полезен труд, пръв по рода си в нашата книжнина – само заглавието не е напълно сполучливо. „Принос“ към дипломатическата история на една страна съставляват мемоарите, личните спомени за едно събитие и пр. Ето защо, още рядко се знае, че всички международни задължения поемани от Българската държава се намират в сборника на д-р Кесяков и мнозина продължават – често безуспешно – да търсят някои договори, конвенции и спогодби из различните архиви.

Същиянският „принос“ хвърля светлина върху неясните мотиви за сключването на един политически договор или върху неизвестната обстановка, при която се е развило известно събитие, а сборника на д-р Кесяков ни дава всичкия фактически материал, без който българската дипломатическа история нито може да се изучава, нито може да се пише. В чуждите литература изобилстват сборници на политически договори, сключени в миналото между Великите сили: - „Les grands traits politiques“; има сборници на известна категория договори, сключени от една държава с други: търговски, за екстрадация и пр.; има и указатели за договорите, които дадена държава е сключила с други държави и съглашенията, към които се е присъединила. Обаче, сборник на всички съглашения от една държава и то включително до най-новите договори – ние не познаваме. Това е оригинална идея на г. Кесяков, идея толкова по-ценна, че за нейното реализирване автора е трябвало да работи при нашите крайно неблагоприятни архивни условия. Първият том ще бъде настолна книга не само за тия, които се интересуват от нашата дипломатическа история, но и за всички които по своето служебно или обществено положение имат работа с най-разнообразните категории съглашения, сключени от България до Ньойския договор.

От подписването и ратифицирането на тоя договор, България се намира под режима на неговите тежки клаузи, които обвързват финансите, икономическия живот и дори правния живот на България. Но, както е казано в предложението до народното събрание за одобрението на договора: „Колкото и да са тежки постановленията му, правителството счита, че тяхното точно изпълнение се налага, както от достойнството, така и от висшите интереси и бъдещето на България“. А за да се прилага такъв безкрайно сложен по разнообразието на своите клаузи договор, да се прилага по начин щото да не се увреждат нашите интереси, поне когато разбирането и тълкуването на договора може да позволи това – необходимо, е не само да се има на ръка пълния и точен текст, а да се знае също историята и правния смисъл на институтите и клаузите, които той създава. Поради това, т. II и т. III съдържат текста на тоя договор, съпроводен с обширни „Обяснителни бележки“ от г-да д-р Б. Кесяков и Д. Николов. Тия бележки придават на тоя систематичен сборник характера на научно съчинение, защото, някои от тия бележки са същински самостоятелни студии. Освен това, третия том е придружен от една таблица на съглашенията подписани от България след 27.ХI.1919 година, подробна библиография и азбучен указател за трите тома.

Като имам предвид всичките тия достойнства на представения от д-р Б. Кесяков труд, на мнение съм, че той напълно заслужава да бъде награден от фонда „Напредък“ при Българската академия на науките.

Проф. Ст. Баламезов.

[На първата страница на рецензията в горния ляв ъгъл е отбелязана сумата „300 лева“.]

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 193. Оригинал. Машинопис.

 

№ 4

РЕЦЕНЗИЯ ОТ Д-Р СТЕФАН КИРОВ ВЪРХУ КНИГАТА НА Д-Р Б. КЕСЯКОВ „ПРИНОС КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ“

СОФИЯ, 1 МАЙ 1926 Г.

 

До Българската академия на науките

Оценка на труда на Д-р Б. Д. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България, 1879-1926. Т. I, София, 1925, III+334, Т. II и III. Ньойски договор, с обяснителни бележки от д-р Кесяков и Дим. Николов. София, 1926,  XVI+192 и 223.

И друг път, при преценяване трудове, представени за премиране от фонд „Напредък“, е ставало дума за характера на работите, които трябва да се награждават: според някои, те трябвало да бъдат само чисто научни трудове, които унапредват науката или литературни произведения, които подигат и обогатяват нашата домашна книжнина, изобщо да отговарят на целта и задачите на самата Академия.

Представеният труд на д-р Б. Д. Кесяков и Дим. Николов не е изцяло от този характер. И при все туй той е един ценен и извънредно полезен труд, едно необходимо помагало, както в предговорите си г.г. професорите Баламезов и Богаевски са изтъкнали, за „служащите по дипломатическата и консулската кариера, за публицисти, адвокати, съдии, индустриалци, търговци и пр.“, - „както за учения, тъй и за публициста, практическия деец и въобще за всеки български родолюбец“.

Досега, след 50-годишен политически живот, договорите и съглашенията сключени от държавата ни не бяха събрани, и за най-малката справка, нуждающият се не знаеше где да я дири или трябваше да губи сума време по канцеларии, често пъти безрезултатно. Празнината трябваше да се запълни. Трябваше някой да се заеме с тая непосилна задача, и тоя някой, освен нужната вещина, познания и себеотрицание, които му са необходими, трябваше свръх туй да притежава и голяма упоритост, за да надделее грамадните трудности, които нашите условия представят за труд от подобен характер.

Авторите са изпълнили успешно своята задача. Сбирката, нещо ново за нас, в някои отношения е нещо повече отколкото пряката задача за подобен сборник е изисквала: тя не е само сборник, но и коментар; тя е текст, а в много случаи и съкратена история.

Научните работници имат нужда от помощници, по приготвяне суров и справочен материал; и подготвителите на тоя материал трябва да се ценят и насърчават.

Освен туй, въз основа на богатите исторически справки и упътвания, особено по тълкуването на Ньойския договор, може смело да се твърди, че трите тома текстове по „Дипломатическата история на България“, макар и не научно творение, съдържат голяма част „научен принос“ към тая история. Ако авторите бяха ни поднесли под същия наслов, но систематизиран другояче, същия материал, който днес ни поднасят ката бележки, упътвания и коментар, под линия, ние щяхме да го ценим като безспорен научен материал. Днес те ни дават заедно с него и друго еднакво ценно: сбирка на почти всички договори и съглашения, сключени от държавата ни или към които и тя се е присъединила, и други които ни интересуват, като Берлинския договор, Сан-Стефанския, съглашението в Топ-хане, фермана за Българската екзархия и пр. Притурени са свръх туй карти, диаграми, регистри и показатели и богата библиография, които подигат още повече научната стойност на съчинението.

Ако има нещо да се съжалява, то е че при все туй не всички текстове ни са дадени, а в много случаи конвенциите са само посочени. Това би трябвало да ни даде държавата на свои средства.

Предвид на гореизложенето, аз не се двоумя да препоръчам горещо представени труд, като заслужаващ да бъде премиран от фонд „Напредък“.

Проф. д-р С. Киров

[На първата страница на рецензията в горния десен ъгъл е отбелязана сумата „300 лева“, парафирана от секретаря Ив. Пеев Плачков.]

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 195. Оригинал. Машинопис.

 

№ 5

ПИСМО-ПОКАНА №№ 55 ДО 68 ОТ ИВ. ПЕЕВ ПЛАЧКОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФИЛОСОФСКО-ОБЩЕСТВЕНИЯТ КЛОН НА БАН П. КУЛЕВ, ВЛ. МОЛЛОВ, СТ. КИРОВ, С. БОБЧЕВ, С. ДАНЕВ, ПРОФ. СТ. ЦАНКОВ, Б. БОЕВ, П. СТОЯНОВ, МИШАЙКОВ, А. ХРИСТОВ, БОНЧЕВ, КОЛУШКИ, ШИШКОВ, ИШИРКОВ, Т. ЦОНЕВ И Д. ЙОАКИМОВ ЗА ЗАСЕДАНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА НАГРАЖДАВАНЕ ОТ ФОНД „НАПРЕДЪК“ ТРУДА НА Д-Р Б. Д. КЕСЯКОВ „ПРИНОС КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ“

СОФИЯ, 8 МАЙ 1926 Г.

 

След няколко дена клонът ще има заседание, за да реши, кои трудове да се наградят от Фонд … и да приготви своя доклад за Общото събрание, което ще стане първата седмица от м. юни.

Умолявате се да бъдете готови да докладвате в това заседание на клона за трудовете, дадени Вам за оценка.

С почитание

Секретар: …

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 194. Чернова. Ръкопис.

 

№ 6

ПИСМО № 121 ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БАН ИВ. ПЕЕВ ПЛАЧКОВ ДО Д-Р Б. КЕСЯКОВ ЗА НАГРАЖДАВАНЕТО НА ТРУДА МУ „ПРИНОС КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ“ ОТ ФОНД „НАПРЕДЪК“

СОФИЯ, 18 АВГУСТ 1926 Г.

 

До Господина д-р Б. Д. Кесяков

Тук

Чест ми е да Ви съобщя, че Философско-обществения клон предложи и Общото събрание на Академията реши да се наградят с 1000 лева от фонд „Напредък“ представеният от вас труд „Принос към дипломатическата история на България“ издаден в три тома.

С почитание

Секретар …

НА БАН, ф. 1, оп. 2, а.е. 1160, л. 196. Чернова. Ръкопис.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

ПРЕДГОВОРИ ОТ ПРОФ. СТ. БАЛАМЕЗОВ И Д-Р Б. КЕСЯКОВ КЪМ ТОМ I НА „ПРИНОСА КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, 1879-1926, СОФИЯ, 1925, с. I-III.

 

ПРЕДГОВОР.

Настоящият том, който имам чест да препоръчам на интересующите се от материята лица, съставлява пръв опит у нас да се съберат и систематизират всичките договори, конвенции и спогодби, сключени и ратифицирани от България и междудържавните съглашения, към които България се е присъединила.

Някога междудържавното право различаваше договорите от конвенциите по това дали те са сключени на конгрес или конференция. А конгреса и конференцията се различаваха по това, че в първия вид събрания държавите се представляваха от държавните глави или шефовете на правителствата и на тия събрания се разре шаваха най-крупни въпроси, а на конференциите се явяваха упълно мощени делегати за разрешение на по-второстепенни въпроси. Но, днес – с изключение на случая с Уилсън в Париж – държа вите се представляват само от делегирани пълномощници, а освен това, най-големите въпроси след Световната война се разрешиха не на конгрес, а на конференция в Париж. От друга страна, също не се прокарва вече разлика между договора и конвенцията, според важността на урежданата от тях материя: някои държави сключват договори за екстрадиция, а други конвенции; едни държави сключват търговски договори, а други търговски конвенции. Но, като е изоставено всяко принципиално различие между договора и конвен цията, остава едно различие между конвенцията и спогодбата (arrange ment). Спогодбата урегулирва винаги по-маловажни или специални – технически въпроси или урежда локални интереси между съседни дър жави. А на четвърто място още трябва да поставим съглашението чрез размяна на ноти или протокол – един временен компромис, с който се уреждат дадени отношения между две държави до сключване на спогодба, конвенция или договор.

Друго пояснение. Доскоро, съглашенията между държавите се различаваха по естеството на материята, която уреждаха на – политически и икономически. По-късно – дойдоха чисто техническите съглашения. Още по-късно – съглашенията от социален характер като спогодби за безплатно лекуване – по взаимност – на бедни и конвенциите за емиграция. Още по-късно – междудържавното покро вителство на литературната собственост и пр., и пр.. С една дума, успоредно с усложнението и диференциацията на икономическите и об ществените отношения, настъпи такава диференциация – и в междудър жавните съглашения. И днес, както вътрешното държавно право, което определя кои съглашения се нуждаят от одобрението на пар-ламента, така и междудържавното право, което иска да систематизира всичките тия съглашения – вече мъчно могат да се задоволят с две групи. За държавното право са доста две категории: политически съглашения, които не се нуждаят – в повечето държави – от одо брението на Парламента и всички останали, за които са изисква това одобрение. Междудържавното право, обаче, е принудено да създава все нови и нови категории.

Пред нашите очи – казва Ханото – се съгражда нов свят, върху напълно нови начала – не върху интересите на династиите, господствующи класи, оръдейни фабрики, а изключително върху икономическите, социални и културни интереси на народните маси. Ето защо, и дипломацията не може вече да бъде монденска (салонна), а трябва да бъде мондиална (световна)!

 

* * *

Ползата от настоящето издание е толкова голяма, че аз не намирам думи за да похваля достатъчно г-н д-р Кесяков за упорития и смислен труд, който е положил за да събере и си стематизира тоя обширен материал, при толкова неблагоприятни архивни условия.

През 1907 г., като млад легационен секретар в Париж, при една служебна справка в Quai d’Orsay, забелязах, че всеки началник на бюро си служи с една печатна книжка, в която са от белязани всички съглашения, които е ратифицирала Франция. И от тогава, многократно, и писмено и устно, съм повдигал въпроса за необходимостта да се издаде и у нас такава книга. Но, г. Кесяков ни дава повече – той ни дава и самите текстове.

В тоя богат сборник са поместени в хронологически ред и анотирани всичките съглашения сключени от България между 1878 и 1925 год. Той ще бъде твърде много полезен на служащите по дипломатическата и консулска кариера, на публицисти, адвокати, съдии, индустриалци, търговци и пр. Свързан от най-хубавите си млади години с нашата дипломация, аз изпитвам едно истинско морално удовлетворение като виждам, че това е дело на български дипломат. И като горещ ратник на идеята за създаване и у нас – най-после! – на истинска, стабилна, дипломатическа служба, аз нами рам богата подкрепа на своята теза в тоя сборник, който ще убеди всички, колко много познания се искат от един модерен дипло мат. Да, дипломацията вече не е дилетантство, не е празнодумство, а е безкрайно сложна и отговорна държавна, обществена и техни ческа служба!

Професор Cт. Баламезов.

 

УВОДНА БЕЛЕЖКА.

Развитието на Международното Общество и усложнението на неговите прояви доведе до умножението на договорните задължения. До последната война, освен международните конференции, в които България взе участие, като равноправен член, тя сключи и редица още други договори, конвенции и спогодби.

С Нъойския мирен договор, отдел „ Договори“ (част IХ-та, чл. 162–172) почти повечето от тия съглашения се обезсилиха. По силата на същия договор, на България се наложи задължителното приемане на многостранни съглашения от международен характер и то веднага след ратифицирането на мирния договор (чл. 162). А за други по-рано сключени между България и Съюзните и Сдру жени Сили двустранни съглашения, на последните се даде право в известен срок да си изберат дори само известни текстове от тия съглашения и доколкото те не противоречат на общите им инте реси да ги поставят в сила, само чрез една нотификация. Ето защо, особено сега, един преглед на всички международни актове, в които България е взела участие от Освобождението до днес, на право или косвено, става необходим.

Независимо от това, почти всички държави, в това число и нашите съседи, отдавна cа съзнали грамадната полза от периодическото издаване на сборници и архиви обемащи международните съглашения на държавата. По една или друга причина ние сме извън това число!

С настоящата работа не си правим илюзията, че ще запълним тая празнота. Едно изчерпателно изреждане на всички съгла шения на България до днес, спроти времето и материалните сред ства, с които разполагаме, както и поради другите затруднения, които срещнахме при събирането на материалите, се указа извън силите ни. Ще считаме, че задачата е изпълнена, ако предлагания труд би могъл до известна степен да послужи на интересующите се от материята лица, като принос към Дипломатическата исто рия на България.

Избрахме хронологическото излагане на фактите, като се постарахме – колкото това се подава на разграничение – да ги подредим в отдели, според тяхното естество. Текстовете и данните в границите на възможното са дадени след справка с самите оригинали.

гр. София, Ноември 1924 г.

Д-р Б. Кесяков.

 

№ 2

ПРЕДГОВОРИ ОТ ПРОФ. П. БОГАЕВСКИ И Д-Р Б. КЕСЯКОВ КЪМ ТОМ II И III НА „ПРИНОСА КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, 1879-1926, СОФИЯ, 1926, с. VII-XVI.

 

ПРЕДГОВОР

Авторите на настоящата книга ми направиха чест с предложението да им напиша предговор на тяхната колкото трудна, толкова и почтена работа. Считам това особено за чест, защото то свидетелствува за доверието им към моето безпристрастие.

Като гражданин на държавата, която, вярна на своя дълг, по жертвува за интересите на Съглашението, това особено сега се вижда едва ли не и самото свое съществувание, и като учен, през време на войната всякога приветствувах намерението на Съглашението да пре образува международните отношения в духа на правото и справедливостта. Сега, обаче, със също такава искреност, трябва да призная, естествените чувства на разочарование и тъга, изразени в страниците на тази книга, относно всичко, което със себе си допринесе за нас осъществяването на „реформата“. Като русин и като професор по Международното право, аз напълно споделям тези чувства.

Мирните договори от 1919–1920 год. се сключиха без участието на Русия. Именно това обуслови, по моето дълбоко убеждение, разли чието на постигнатото с онова, което първоначално се обещаваше. Миналото е достатъчно доказателство. Участието на Русия в Мирният конгрес не би допуснало „победителите“ да диктуват волята си над „победените“. Примирителният й глас отново би се чул. Положе нието на „победените“ не би било така безотрадно. Общото устройство на международния живот би се схождало с интересите на всички – еднакво за силните и за слабите. А пресиленото назоваване „побе дени“, вероятно, би било изключено от съвременния международен речник.

Делението на държавите на „победители“ и „победени“ е в поразително противоречие с естеството на международния съюз. Само забравянето природата на последният може да обясни донегде при етия гордо от съглашенските държави титул „Главни Съюзни Сили“. Титул – включващ в себе си стремление за преобладание в меж дународния съюз за подчинение на своите интереси интересите на по-слабите и особено на „победените“ държави. Последствията от тоя нов международен порядък се изразяват в широко разлялото се незадоволствие. Последното, разбира се, води своето начало от наложеното неравенство на членовете на международния съюз, а също и от постановленията на мирните договори от 1919–1920 год., доколкото тия договори се явяват, като израз изключително на инте ресите на победителите.

Естеството на международния съюз противоречи на домогванията на творителите на новия порядък в международния живот. По-рано в този последния влизаха, като равноправни участници, държави, различни по размерите на територията, културата на населението си, степен на силите си, обаче, всички еднакво независими. Тая независимост на всяка от тях определяше особеността в организацията на отношенията им. Ето защо, организацията на съвременния международен съюз, както в миналото, така и днес, е тясно свързана с признаване значе нието на равенството на всяка от участвующите в съюза с всички останали. Такъв род признание всякога е обуславяло защитата на това равенство със съответни норми от международното право. Напр., всяка държава, по силата на това право, при разрешаването на въпроси, отна сящи се до някоя държава, трябва да има еднакъв с другите глас при обсъжданията. Опита на миналото свидетелствува, че участниците в международния съюз, в особеност фактически по-малко силните дър жави, всякога са се отнасяли с голямо внимание към обезпечаване пра вото на своето, т.н., равенство. Ясно е, че щом природата на между народния съюз не се е изменила, то и в бъдеще в неговото разви тие ще се запази същото отношение към равенството. Следователно, докато действующето право, което защищава равенството на държавите не бъде изменено посредством обичая или правотворческото съгла шение, до тогава независимите държави (макар и „победени“) ще се стремят да възстановат нарушението му.

Образувалите се и признати в течение на последните три сто летия норми на международното право защищават определените инте реси на независимите държави, влизащи за членове на международния съюз. Несъмнено е, обаче, че отсътствието в него на господствующа власт, а също и обезпечението необходимия в тоя Съюз ред чрез съподчинението (а не подчинение) интересите на независимите държави, му създаде тая лоша слава, с която всякога се е ползувал този съюз. Но, в същото време, не можем да не признаем, че днес не трябва повече да намира място казаното от Паскаля и вярно за характе ристиката на международния живот от 17 век – „не бидейки в състояние да узаконят правдата, узакониха силата“... Последующите столетия закрепват съзнанието в Междунарното право и се изработва основата на организацията, съответствующа на особе ностите на исторически образувалия се и усъвършенствуван вече международен съюз. Наистина, и сега ние отново се натъкваме на домогвания прокарани в мирните договори на „победителите“, противни на действующето международно право, чието узаконяване се опитват да прокарат, опирайки се на силата. Обаче, не можем да допуснем, че с възстановяването на нормалния живот в международния съюз държавите биха се помирили с такъв атавизъм, повръщайки се три столетия назад. По естествено би било да предположим, че и тук ще възкръсне вниманието към наруше ното право, което е било в сила до подписването на мирните дого вори в предградията на Париж.

Против узаконяване силата са водени в течение на вековете непрекъснати борби. В основата на тия борби е лежало стремлението на всички държави, членове на международния съюз, към обезпечаване на определен ред, който да отговаря на правното съзнание на тия държави. Следователно, нямаме основания да предполагаме, че в бъдещето би изчезнал тоя род стремление.

Международното право, с течение на вековете беше прокарано в живота с цел с неговата помощ да се отстрани „узаконяването на силата“. Затова, длъжност е да се привлекат към него особено държа вите, които по-дълбоко и по-чувствително от другите изпитват тежестта на реда създаден от победителите. Разбира се, че не е случайно, че именно в България се появява предлаганата на читателя книга. И Германия, и Австрия, и Унгария, макар и всичките да се считат за непосредствени виновници на войната, получиха, в една или друга форма, помощ и облекчение във връзка с изпълнението от тях на задълженията по договорите. Единствено България е лишена от каквато и да е по мощ и облекчение. Още повече, че тя полага огромни усилия – това се признава от всички – за да изпълни задълженията, при условията на живота си, понякога, непоносимо тежки.

При това положение, на нея остава едно – да желае щото в съвременния международен живот да се отдаде на истинския правов ред повече значение. И тогава трябва да се напомни за действующитe и още неотменени норми на международното право. Тези последните именно със сигурност са длъжни да защитят нарушенитe правни интереси на България. Тя не може също така да не желае, щото това „ново“ в международния съюз, като отговаря на общото правосъзнание, ново, което усъвършенствува и развива международното право, да послужи и за защита и на българските интереси. Настоящият труд е проникнат именно от такива желания. С него труд се прави смел опит за запознаване на широката маса със съдбоносния за нея мирен договор и за да се обяснят всички възможни отношения, засегнати от Ньойския мир.

В тази работа са прокарани рязко два момента, които се обуславят един други. Преди всичко в нея, като червена нишка, преминава мисълта за осъществяването на поетите от България задължения. И винаги спомняйки за тия осъществявания, в по-голямата част на изследваните въпроси се дохожда до заключението, че то е свързано с въпиющето неравенство на страните: права за победителите, а задължения и само задължения за победените!... Същевременно дълбокото патриотическо чувство, което въодушевява всяко издирване направлява вниманието към оная страна, щото справедливостта да бъде отдадена също и на България. Това осигуряване на справедливост ще дойде с прилагането нормите на международното право към разрешаване интересите на договорящите страни, а също и защитата на тия интереси в духа на развиващето се правосъзнание.

Признаване значението на международното право съставлява вто рата отличителна черта на настоящия труд. Благодарение на това зна чение се посочва надлежния изход от създаденото в съвременния живот международно положение. Държавите, членове на международ ния съюз, с длъжни да помнят, че изпълнението на задълженията от „победените“ е свързано с признаване правата на последните, при наличността, на което е само мислимо справедливото осъществяване на тия задължения. Заедно с това, до колкото новия ред, извикан на живот от мирните договори, е свързан с развитието на старото право, последното не трябва да бъде едностранно използувано само в интереса на „победителите“.

Печалното заключение: – vae victis!.., към което не веднъж дохождат авторите, изучавайки постановленията на Ньойския мирен договор, разбира се, по-малко от всякога отговоря на светлите надежди и обещания на Съглашението, дадени от него в началото на войната. В проявите на международния живот, през последните години, това заключение и неговото несъответствие с провъзгласените намерения, получават ярко осветление.

Нека предположим, че съвременните победители са прави, допущайки, че те могат да се разпореждат със съдбата на държавите, които те считат виновни, пред себе си и пред целия свет. Нима в такъв случай Турция би заслужавала от гледната точка на „Главните съюзни сили“ друга участ, а не такава, на каквато бяха подложени нейните бивши съюзници?... И нима, не изключително на успеха на турското оръжие се дължи коренното различие в съдър жанието на Лозанския мир от това на Ньойския?!.. При такива условия естествено не е мислимо да се търси в новия международен порядък ръководен от Съглашението, обещаното тържество на правото и справедливостта! А от това следва, че ония лица, които са заинтересувани сами в преуспяването на държавите, ограничени в техния международен живот в името на новия ред, не могат да намерят оправдание на тоя „нов ред“, защото последния се базира на силата, на случая, на интересите на Съглашението; но съвсем не – на правото и справедливостта! И бидейки неудовлетворени, те търсят изхода в това старо международно право, което, без да гледаме на неговото несъвършенство, се е създавало и прилагало, давайки по-голямо равенство на участниците в международния съюз. В страниците на настоящата книга, посветени на разглеждане насъщните за България въпроси, за нейното национално, политическо и икономическо съществувание, напълно се потвърждава казаното. Установени, на който и да било от тези въпроси, нам всякога ще ни се отдаде да отбележим, че относящите се към него постановления в мирният договор поставят пречка за правилното и плодотворно развитие на България.

Съвкупността на земите, включени в границите на България, създадена благодарение жертвоприносителния подвиг на българския народ, е намалена. А между това територията на България, по тоя начин образувана, се дължеше на стремлението на народа й да си съз даде една разумна и справедлива основа за своето културно и национално битие. Безусловно необходимите за това битие части бяха откъс нати и присъединени по съображения от политически характер към съседните държави.

Средствата за защита на външната и вътрешна безопасност на страната бидоха ограничени до съвършено недостатъчен размер. Числеността на българската армия се намали почти в двадесет пъти от тая на окръжающите я съседи по мирновременен състав, и от 6–10 пъти от армиите им поотделно. А при това, на нея се възлагат най-тежки задачи, изпълнението на които е свързано със задъл женията, възложени на България по договора.

Неравенството в положението на последната, сравнено с държавите сдружени с „Главните“, се отрази и върху осъществяването от нея на един от най-насъщните за съвременния й живот интереси. По въпроса по т.н. малцинства България е лишена от възможността да гарантира защитата на българското население, останало извън пределите на територията й, в също такава степен, в каквато тя само дава тая защита на малцинствата в своите предели. При това, стотини хиляди бежанци, нахлуват в нейните земи, не можейки да понасят гнета и насилията в териториите на държавите, в които са се на мирали. Тези държави, повидиму, предполагат, че, съгласно условията на новия международен ред, това, което може да искат от България за закрила на техните малцинства, няма същата задължителност и за тях самите.

Непосилната трудност от материалните разходи, свързани с устройството на живота на тия нещастници, както и настроението, което те създават и поддържат в територията на България, поставят последната в безизходно положение. Тая трудност ще се продължи, докато България, макар и член на Обществото на народите, ще бъде тре тирана, според израза на г. Кесяков, като „Съюзница не в правата, а само в задълженията!“ ...

Тежки сами по себе си, вече отбелязани от мене, а също и много още други, ограниченията, с които Ньойския мирен договор е обвързал България, усилват тая несправедливост с постановленията на този мир на т.н. „репарации“.

Постановленията за „възстановяване вредите“ нанесени на победителите получават, именно благодарение на всички останали огра-ничения, особено строг, дори жесток характер. Но, лишавайки Бъл гария от възможност сама да възстанови своите собствени сили, нещо повече, те разрушават окончателно всичко, което би съдействувало за тяхното възстановление –„репарациите“. Не противоречи ли по този начин създадения сега нов ред на международния живот, на прежните надежди и обещания на Съглашението! Нека спомним. Не тези ли обещания направиха радостно да затуптят сърцата на ония, които виждаха нравствения смисъл на борбата в очакване на новия ред, основан върху равните за всички права и задължения!...

Предлаганата на читателя книга, която прави чест на авторите, трябва да заеме видно място в българската литература. Разнообразните и ценни материали, а така също и основаните на тях разсъждения и обяснения по всички части на мирния договор, ще принесат не малка полза както на учения, така на публициста, практическия деец и въобще на всеки български родолюбец. В много области на съвременния живот, България ежедневно трябва да се подчинява на исканията, които й предписаха победителите. Последствията от тия иска ния са толкова съдбоносни, че запознаването със съдържанието на настоя щия труд, добросъвестен и проникнат от патриотически дух, трябва да получи широко разпространение. Разглеждайки ги, не се отрича необ ходимата точност по изпълнението на задълженията, произтичащи от подписаните от тяхното отечество договори. Наистина, иска се спра ведливото разрешение на поставените в договорите въпроси, с желателното им применяване към действующето международно право. Разпространението на книгата всред широк кръг читатели, ще допри несе голяма услуга за развитието и укрепването на общественото мне ние в посоченото направление.

Значението и интереса, който представлява материала, както и даде-ните разяснения в предлаганата книга са доста вече отбелязани. Тия достойнства никак не биха се намалили, ако в отделни случаи не ще бъдете съгласни с някое построение; ако в масата дадени сведения и съображения срещнете тук или там премълчаване или даже грешка. Не!, достойнството на труда на младите и талантливи автори е толкова по-голямо, защото те сами с очевидност разкриват включените в мирният договор за милиони хора съдбоносни построения, премъл чавания и грешки на творителите на новия ред, опитни в живота но увлечени от победата!

Голяма чест се пада на настоящата книга, предназначена да послужи на справедливото изправление на грешките на договора! Голяма чест, тъй като ако тези грешки не бъдат поправени, то в средата на победените от Съглашението, ще се прибави още един победен – техния стар съюзник – Международното право!

София, 8 октомври 1925 год.

Проф. П. Богаевски

 

УВОДНА БЕЛЕЖКА.

Задача на 1-ия том бе да се съберат, подредят и с кратки бележки пояснят материалите, които от Освобождението на Бъл гария до днес се намираха – част, разпръснати из разните архиви, а друга – из разни сборници, недостъпни за широката публика.

Поради обемът, който представлява Ньойския договор, навре мето си се задоволихме да го дадем в по-главните му части с наме рение по-късно, същия, при случай, да се издаде със съответни бележки към текстовете, като продължение на горния ни труд.

Пристъпихме към реализирането на това ни намерение при пъл ното съзнание за голямата отговорност, която поемаме, едно поради обширността на материята, която включва договора и друго, поради сложността й. Не смеем да си правим илюзии, че бележките са изчерпателни, за това и те трябва да се считат само като бележки. Всяка критика, която би се появила би ни само радвала. Ще считаме, че целта е била постигната, ако видим наскоро разработени и изда дени макар и най-късите коментарии по някой въпрос от тоя лабиринт от въпроси нареч. Ньойски договор. А последния трябва всякой да познава. Само с неговото изучаване и основно опознаване, можем да очакваме утрешния по-добър ден!...

 

* * *

За удобство, подделихме материята на две половини. Първата, обемаща част I-VIII, а втората – останалите. При проверка на тек стовете с оригиналните указаха се някои пропуски и грешки, не само във френската редакция на българското официално издание (прилож. към „Държавен вестник“, бр. 239/1920 г ), но и в българския му превод. Също подразделенията във франзузкия текст означени с буквите а, b, с, d, е, f, и пр. в български превод бяха предадени неправилно а, б, в, г, д, и пр., пр... Всичко това на съответно място е отбелязано – и поправено.

При съставяне на бележките особени трудности се срещнаха по ради липса на българска литература, особено за Ч. XI – Икономически кла узи. Чуждата литература използувахме доколкото такава има и доколкото условията ни позволиха. За улеснение са дадени по-важните арбитражни решения на Смесените съдилища, засягащи принципиални въпроси, особено по материята в Ч. IX. Ползувахме твърде много брошурата на г. К. Попов, „Стопанска България и финансовите и икономически клаузи на Проекто-Договора за мир“. Също – „Отговора на Българската делегация за мир“.

Дължим да изкажем най-голямата ни благодарност на г. професор Богаевски, който с готовност прие да ни упъти при разра ботването на някои от въпросите. Благодарност дължим и на г.г. Д. Николов и Ив. Люлински, от които първият пое грижата по редактиране бележките на част I и XII от Мирния договор, а втория – по събиране данните за бележките по ч. IV.

София, септември 1925 год.

Д-р Б. Д. Кесяков

 

№ 3

ПРЕДГОВОР ОТ Д-Р Б. КЕСЯКОВ КЪМ ТОМ IV НА „ПРИНОСА КЪМ ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, 1926-1935. ПРИЛОЖЕНИЕ, СОФИЯ, 1936, с. 7-8.

 

УВОДНА БЕЛЕЖКА

През 1925 год. Поставихме под печат последователно, в три книги, сборника „Принос към дипломатическата история на България“.

Първата книга на тоя сборник имаше за цел да даде на интересуващите се от материята събрани в едно, в текст или само отбелязани според важността им, всички договори, конвенции, спогодби, протоколи и други съглашения и дипломатически актове подписани от България през времето 1878 до 1925 включително. Във втората и третата книги се даде самостойно текстът на Ньойския договор съпроводен със съответните бележки и коментарии.

Поставеното начало, обаче, за да отговаря на назначението си и да бъде действително помагало и за в бъдеще, трябваше да бъде последвано от периодичното издаване на подписаните по-късно от България нови дипломатически актове, най-малко за всяко петилетие поотделно и, особено, като се има предвид постоянно увеличаващият им се брой. Но това, поне за сега, трябваше да остане само пожелание, въпреки че имаме вече готови събрани, подредени и анотирани всички текстове и материали засягащи периода 1926-1935. Пълното им отпечатване е изоставено за по-благоприятни времена.

Междувременно, за да попълним една нужда, в кръга на възможното, за частната инициатива днес, ограничихме се с издаването на настоящата брошура-регистър, като приложение на излезлите вече книги, с вярата, че все пак това приложение може да бъде полезно със събраните в него данни и указания, последните проверени по самите оригинали.

София, декември 1935.

Д-р Б. Д. Кесяков