92 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ПРОФЕСОР НИКОЛА МИЛЕВ

На 13 февруари 1925 г., вечерта на сред София е убит професор Никола Милев. Убийството става в близост до редакцията на вестник „Слово“ на когото той е директор.

Убийството е планирано от ЦК на БКП още през декември 1924 г., а е изпълнено от съмишлениците им анархисти. Целта е - с убийството на най-значима личност от българското общество да се съберат на едно място – в столичния храм „Света Неделя“ – цар Борис, правителството, политически, научни, културни и военни дейци и граждани, за да бъдат избити всички тъй като там предварително е струпано огромно количество взривни материали. Атентатът е организиран от българските комунисти, левите земеделци и анархистите и съгласуван с Коминтерна и в продължение на десетилетия той беше един от най-зловещите терористични актове в цял свят, както по замисъла и изпълнението си, така и по броя на жертвите.

 

Още в предварителния план на ЦК на БКП проф. Н. Милев е набелязан като тази най-значима политическа фигура. По това време проф. Н. Милев освен че е директор на един от най-антикомунистическите български вестници, принадлежи по политическите си убеждения към управляващия Демократически сговор и е депутат в Народното събрание, като същевременно наскоро е определен за пълномощен министър в САЩ.

Убийството е извършено от анархистката тройка в състав Милан Манолев, Георги Шейтанов и Желю Грозев. Екзекуторът е Милан Манолев, а охраната е осъществявана от другите двама. Милан Манолев и Георги Шейтанов много скоро са заловени по нареждане на Иван Михайлов и екзекутирани – първият на 16 април 1925 г. на лобното място на проф. Н. Милев с изстрели в главата, а вторият Г. Шейтанов е екзекутиран в края на май 1925 г. край гара Белово, като е обезглавен, но е намерено само тялото му.

Третият участник в убийството Желю Грозев успява да се спаси, емигрирайки в Съветска Русия, но тук ще го постигне възмездието, но не от ръката на ВМРО, а от поръчителите на убийството. Ръководената от Васил Коларов комисия го включва в своите списъци от вражески елементи, които периодически са предавани на НКВД. Арестуван е на 2 февруари 1937 г. и по бързата процедура е осъден на 8 години каторга, която трябва да изтърпи в Изправително-трудов лагер в системата на ГУЛАГ. Присъдата му така и не успява да бъде излежана до край, тъй като умира в лагера Ухтомтемлаг на 7 февруари 1942 г. Любопитното е, че на 22 декември 1962 г. посмъртно е реабилитиран с определение на Съдебната колегия по углавните дела на върховния съд на Украинската ССР.

Макар, че М. Манолев прави пълни самопризнания за своята роля в убийството все още има не малко въпросителни около това зловещо деяние. Като че ли организаторите и изпълнителите на убийството все още не могат да се разберат кой има главните заслуги за него. В това състезание се включват не само комунисти и анархисти, но и федералистите около Тодор Паница и д-р Филип Атанасов и тези около Димитър Влахов от ВМРО (обединена). Комунистите с голямо чувство на гордост, чрез своите „резолюции и решения“ и чрез спомените на Цола Драгойчева приписват на себе си този позорен акт, докато пък анархистите настояват то да е тяхно дело, като групата на българските анархисти, емигранти в Париж дори въвеждат в употреба като изпълнител на екзекуцията на проф. Н. Милев анархиста Васил Икономов. А ВМРО от своя страна при екзекуцията на самопризналия се М. Манолев дори прилага на лобното му място и факсимиле от саморъчните му признания. Но трябва да се има предвид, че тези които са попадали в ръцете на „дознателите“ на ВМРО, винаги са правили „пълни самопризнания“, а едва ли е можело да се очаква и друг резултат. Същевременно пък Иван Михайлов в своите спомени определя, че причината за убийството на Н. Милев е това, че той е македонски деец.

За да отбележим годишнината от убийството на този забележителен български учен, публицист и общественик публикуваме най-красноречивите материали за убийството на проф. Н. Милев отпечатани в неговия вестник „Слово“ без каквато и да било намеса. Като завършек в третия брой е съобщението за наказването на убиеца и подробности от неговата биография, последвано от съобщението за погребенията на ген. К. Георгиев и Д. Илчев и двамата изключително близки на цар Борис. Съобщението за екзекуцията и за погребенията на генерала и ботаника са в броя от 16 април 1925 г., когато вече атентаторите са вече готови и ще изпълнят своето пъклено дело в „Света Неделя“.

Цочо В. Билярски

* * *


№ 1.
ВЕСТНИК „СЛОВО“, ПЕТЪК, 14 ФЕВРУАРИ 1925 Г., БР. 813.

 

УБИЙСТВОТО НА ПРОФЕСОР НИКОЛА МИЛЕВ

СЛЕД АЛЕКСАНДЪР ГРЕКОВ – НИКОЛА МИЛЕВ

 

КОЙ УБИ МИЛЕВА?

Има ли в тази страна честен човек, който да се подвоуми, когато трябва да посочи средата, която въоръжи ръката на убиеца?

Има ли честен българин, който да не отправи проклятие срещу тая среда?

Не е обаче достатъчно само прокля¬тието. Убийството на Милев трябва да отвори очите на всички българи, ако искат да запазят и своята свободна, независима държава и своето племе.

 

ПРЕД ГРОБА НА МИЛЕВА

Когато днес лазурните езерни води на Пътели и Костур се събудят там далече в южния македонски край, сутрешния вятър ще им доне¬се не вече далечната въздишка на лю¬бящия ги син, а грозната вест за смъртта на Никола Милев. А те не са забравили Никола Милева; никое българско сърце от Мокрени, Пътели и Костур не може да забрави най-видния син на южномакедонския край.

И какво ще кажат всички там, които с такава вярност отстояват години наред българското име по синуритe на българското племе, какво ще кажат, когато чуят грозната вест? Какъв отговор ще им дадем ние, българите от свободна България, когато тe ни запитат, ко¬гато тe ни поискат сметка - къде е нашия Никола Милев?

Срам ще покрие всички ни, че ние не можахме да им опазим гордостта на родния край, че ние не можахме да опазим живота на човека, който те ни пратиха, за да брани от тук с вдъхновено перо интересите на цялото българско племе и устоите на българската държава. И право се писа тази заран още, че не може да тече българска кръв в жилите на онази ръка, която посегна върху Ни¬кола Милев, че само изчадие на бъл¬гарското племе може да остане без¬чувствено пред лъчезарния и стоплящ образ на Никола Милева; този образ отразяваше кротостта на роднитe южномакедонски езера, чиито во¬ди първи са погалили тялото му, вepността на граничарите на българския род и замислената поетичност на костурчанина.

Журналист, учен, дипломат, обществен деец, професор или парламентарист — във всяко отноше¬ние Никола Милев бе образец на преданост, трудолюбие; във всяко отношение той блестеше между всички и се чертаеше като централна фигура в нашия обществен живот. Той сам не се чертаеше — очертаваха го делата му, способноститe му, духа му. Защото рядко България е отбелязвала в своята история съчетанието на толкова способности с толкова много скромност в едно лице. И ние бихме призовали всички, които отдалече или отблизко са видели или чули Милева да потвърдят това. Никой, никой не може да го отрече.

Не само вродена скромност, вро¬дена кротост, но и вродена твърдост от вродена доблест отличаваха Никола Милева. И тая доблест, и тая твър-дост даваха още по-голяма цена на нeгoвитe писания — всеки ден когато се мернеше името на Милева под статия, всеки знаеше, че там е каза¬на разумна преценка, че там е отстояна една честна позиция, че там е развита една последователна идея. Това бeшe секрета на неговия успех в нашия обществен живот.

Дали днес пред безжизнения труп на Милева ние можем да си дадем точна сметка за жестоката за¬губа, която понасяме ние, неговитe приятели, па и цялата ни родина? Сълзите удавят яснитe разсъждения на всички, които го познаваха, на всич¬ки, които го обичаха и те в горестта си само мълвят „Бог да го прости, Бог да го прости“ и с това искат да утешат неутешимото.

Но то не ще се утеши — бъл¬гарското вяpно сърце не ще се уте¬ши за скъпата загуба утре, когато вече по-ясно ще си даде сметка какво се е загубило с Никола Милев.

Петко Стайнов

 

МИЛЕВ И БЪЛГАРСКИЯТ ПЕЧАТ

В „Слово“ той пое тежко наследство, но наследство благородно, свещено. Н. Милев замести като директор на нашия вестник, Александър Греков, живота на който бе покосен на 21 май 1922 година в тъмнината, из засада, точно така, както снощи подли убийци погубиха и втория директор на „Слово".

Но журналистическата кариера на Милева — най-бляскавата кариера у нас в тая област — не започва от тогава, нито от основаването на „Слово“, в който той още от първия ден пое ръководството на най-важните и най-деликатни отдели. Милев е написал първите свои творби на ученическата скамейка, в Галата—Сарайския лицей, и тези творби, ранни прояви на един голям талант, са намирали място в издаваните тогава бюлетини на млади македонски революционери. В студентските си години Милев е вече репортер и сътрудник на един всекидневен столичен вестник, където очарованието на неговите не¬обикновени дарования, равно на това, което излъчваше цялата му личност, е привличала върху начинающия журналист безпределна¬та обич и нежното внимание на всич¬ки редактори. И когато по-късно той се завърна от чужбина, с голямо духовно богатство, и застана на¬чело на „Echo de Bulgarie“, българ¬ското общество видя да се появява в лицето на Милева един журналист надрасъл нашата бедна действителност, един журналист от европей¬ска величина. И неговият всестранен талант цъфтеше от година на годи¬на, от ден на ден.

Ясна и отмерена мисъл, искрено убеждение, хубав, изящен стил — ето основата, неизменната основа на всяка статия излязла под художественото перо на Милева. В това отношение той е недостигнат досега и остава за всички работници по печата в България като един образец за подражание и един идеал за усъвършенствуване.

Никола Милев, едно от най-хубавите цветя, които е родила българската земя, ще бъде оплакан от всички българи, където и да са тe: в свободната българска държава, в натъжените огнища при Бистрица и Вардар или отвъд океана. Знаят се средите, от които са пратени оскотелите престъпници, за да откъснат това цвете. Знае се и защо те прибягнаха до отвратителното си зло¬деяние. Те не можеха да простят на Милева една толкова честна, безкористна и мъдра работа в служба на България и българското племе, Но никъде тази негова дейност не намираше толкова широко поле, колкото в колоните на „Слово“, от които той като доблестен войник бранеше българ¬ското народно дело срещу попълзновенията на родоотстъпници, предатели и безумци. И ето защо траурът за Милев, траур всенароден, ще се носи преди всичко от независимия български печат.

Г. Кулишев

 

КАК БЕ ИЗВЪРШЕНО ЗЛОДЕЯНИЕТО

Първите сведения

И снощи, както почти всяка вечер, Милев дойде към 7 часа в редакцията на „Слово“ където по това време се при¬готовлява в. „Свободна реч“. След като разпита за новините и поговори за днеш¬ния брой на вестника, около 8 без четвърт той стана да си отиде в къщи.

И тая вечер Милев бе все така спокоен, любезен и весел, както обикновено.

Ала няколко минути след неговото излизане се раздадоха изстрелитe — и страшното престъпление бе извършено.

Излязъл от редакцията, с чанта в ръка, Милев тръгнал по булевард „Дондуков“, към ул. „Бенковски“, където живее.

До колкото можа да се установи до сега от свидетелствуването на минувачи, трима души са причаквали Милева на ъгъла на булевард „Дондуков“ и „Тетевен¬ска“. Когато Милев е прекосил „Тетевен¬ска“ и достигнал отсрещния тротоар, ед¬но от трите лица, които са чакали, се отделя, приближава го и стреля върху него. Първият изстрел изглежда само леко е засегнал Милева. Инстинктивно дигнал чантата до главата си, той се опитал да се отбрани и да отбегне по-нататъшното нападение.

Убиецът е следвал непосредствено след него. Понеже револверът му, система парабел, е направил засечка при втория изстрел, той го захвърля на земя¬та и изважда втор. Следующият куршум е ударил Милева смъртоносно в глава¬та и той се поваля на сред улицата, близо до бордюра, който отделя трамвай¬ната линия. Третият изстрел, даден върху падналия вече Милев също е попаднал в главата.

След това убиецът се връща при очакващите го още двама нападатели и тримата почват да бягат по улица „Те¬тевенска“ по посока към ул. „Искър“, откъдето се изгубват.

Скоро след това се появяват стра¬жари от близките постове и по указания на проходящите се затичват по посоката, в която са изчезнали убийците, но не попадат на никакви следи.

Струпва се огромна тълпа. Скоро става явно, че безжизненият труп, паднал на едната си страна, с обърнато нагоре лице, е на Никола Милев, директора на „Слово“. Явяват се полицейските власти, които образуват кордон около мястото на убийството и разгонват натру¬паното множество. В 9 часа пристигат следствените власти, които правят оглед на мястото и на трупа и след това нареждат трупът да бъде отнесен на аутопсия в Александровската болница.

В същото време полицията и обще¬ствената безопасност, чиито началници са пристигнали още при първата вест за престъплението, вземат обширни мерки за залавянето на убийците. Веднага бяxa блокирани близките квартали и се запо¬чнаха издирвания, които продължиха и тая сутрин. Извършени са арести на съмнителни лица.

 

УБИЙЦИТЕ НА МИЛЕВА

Милев нямаше и не можеше да има лични врагове. Убийството му, няма съмнение, е политическо. Няма съмнение също по това от кои среди изхождат убийците.

Болшевишките органи много често пишеха за Никола Милев и подстрекаваха против него.

Завчера, един ден преди злодеянието, вестник „Наши дни“ пишеше:

„Други ден, на 14, се откриват едновременно Висшия партиен съвет на Сговора и конгреса на македонските братства. Сговористкият съвет ще решава вътрешните въпроси на Сговора и ще споява несговорните сговористи по познатите вече методи и пътища — като се правят диверсии и се заплашва с ко¬мунисто-дружбашката опасност. Едва ли има съмнение, че малкия конвент ще се наложи и тоя път и Цанков — Русев ще запазят местата си в Сговора.

Националният македонски конгрес пък ще има да извлече поуките натрупани от 9 юни до днес и особено от миналия септември до днес и да направи своята преценка на ценностите но отношенията си към Сговора и българската държавна по¬литика. Разбира се, Милевци и компа¬ния ще направят всичко възможно да отбият конгреса от тая му основна задача. Емигрантските маси, обаче, трябва да бъдат на своя пост и да направят всичко възможно да не позволят на Милевци да тържествуват отново. И да продължи досе¬гашната „дейност“ на братствата и на македонската емиграция въобще!“

А Никола Милев не беше даже и делегат за конгреca на македонските братства.

Същият вестник пишеше на 10 т. м.:

„Ами не знаете ли, че още утре „Свободна реч“ и Милевото „Слово“ може да ви обявят московски оръдия, подку¬пени с червонци и долари?

А, изглежда, логиката на живота е по-силна от заблужденията на вашите водачи от типа на Милевци — нали?“

В последния брой от 31 януари, на няколко места се пишеше с дива злоба за Милев и Милевци.

* * *

Освен това, издавания във Виена болшевишки вестник „Федерасион Балканик“, орган на балканската сек¬ция на Московския Коминтерн, почти във всеки брой се нахвърляше върху Милев с най-ядовити нападки.

 

 


№ 2.
ВЕСТНИК „СЛОВО“, ВТОРНИК, 17 ФЕВРУАРИ 1925 Г., БР. 815.

 

УБИЙЦИТЕ НА МИЛЕВА ОТНЕХА НА БЪЛГАРИЯ ЕДИН СКЪП И НЕПРЕЖАЛИМ СИН, НО ТЕ НЕ СЕ ПРИБЛИЖИХА С НИЩО ДО ПОСТИГАНЕТО НА СВОИТЕ ПРОТИВОНАРОДНИ ЦЕЛИ. TЯХНОТО ЗЛОДЕЯНИЕ ИЗРАЗЯВА САМО ТЯХНОТО БЕЗ¬СИЛИЕ И ТЯХНАТА ПОДЛОСТ.

 

ДВЕТЕ ЖЕРТВИ НА „СЛОВО“

В борбата на българската интелигенция и на българското общество със силитe на мрака, които след катастро¬фалните войни изпъплиха и застрашиха съществуванието на държавата ни, „Сло¬во“, рожба на тая борба, даде два от най-скъпите жертви — Греков и Милев. И единият и другият бяxa от най-издигнатите представители на оная здрава част от интелигенцията на вто¬рото поколение след освобождението, която може да носи това име и която, възмъжала в преживените изпитания, поемва ръководството на народните съдбини с утешителни признаци на мъдрост, далновидност и смелост.

Когато, след катастрофите от вой¬ните, завилняха тъмните сили, като ре¬акция против грешките и греховете на миналото, мнозина добри патриоти се изплашиха за съдбините на страната ни. Кой ще я спасява, кой ще се противо¬постави срещу помрачените фанатици, изнесени на чело на държавата от озлобената маса, когато и партии, и обществени дейци, и интелигенция, които бяха играли ръководяща роля в съби¬тията, бяха изгубили доверието на тая маса и бяха я изпуснали от ръцете си? Не се виждаше да се издига някаква нова обществена сила, която да поеме надеждно защитата на държавата и на останалите незасегнати от катастро-фите национални достояния. Трезвото общество в смущение се оглеждаше и очакваше да се яви от нейде такава сила. И тя се яви из средата на тихата до тогава, с неподозирани от нас солидни качества, интелигенция.

Между масата от псевдоинтелигенти, които със своята повърхностност и със своята безхарактерност бяха създали една жалка репутация на българската интелигенция, тихомълком са били рабо¬тили над себе си истински интелигентни млади българи, които, когато настъпиха съдбоносните изпитания за отечеството ни и го видяха застрашено от разоре¬ние и гибел, излязоха на политическата арена и с доблест и вещина подготви¬ха освободителното дело на 9 юни. Между имената свързани с това велико дело, — и на едно от най-първите места, — стоят тия на двамата трагично загинали директори на „Слово“.

Когато мислим за оная всестранна подготовност за обществена дейност, за онова удивително съчетание на добро¬детели, за способностите и дарбите, които отличаваха Грекова и Милева, едно неудържимо хлипане на плач се издига в гърдите ни за ранната загуба на такива българи. Това бяха две не¬обикновени ценности, чиято загуба може да се нарече истинско нещастие за об¬ществото. Ние познаваме твърде мал¬ко интелигентни българи така издиг¬нати по умствени достойнства и по нравствено съвършенство. И двамата съединяваха в себе си качествата на трезвен ум с качествата на душевна чистота и на благородство на характера. Разсъдливост, такт, скромност, почтеност — всички тия черти на истински просветения обществен деятел се отразяваха във всяко дело на Грекова и Милева. Решителността и твърдостта закръгляваха тия два образа на новобългарски интелигенти. Тяхното появя¬ване в политическите борби и в журнализма веднага се почувствува, като една нова освежителна струя. Вестникът, който основаха, заговори на език рядко слушан у нас, но по-добре разбиран от мислящето общество. Той не будеше страст, а разсъдък и с това уязвяваше по-дълбоко и по-трайно ре¬жима, против който се бореше.

Това почувствуваха тъмните сили, които използуваха и още използуват катастрофите за своите разрушителни цели. И убийството на ул. „Гурко“ преди две години, както и това на булевард „Дондуков“ на 13 того, не са внушени от друго, освен от желание да се очиства от пречки пътя за постигане тия цели.

Скръбта на обществото за тия скъпи жертви може да намери смекчение в техния пример. Той не може да не остави следи. Самият факт, за появяването на Грековци и Милевци в нашето общество е една утеха, защото е доказателство, че то има в себе си нравствени сили, за да устои на ударите, които искат да го разрушат. Страшното време, което преживяваме, ще взе¬ме, може би, още жертви, но България няма да загине. Нека с тая вяра тачим паметта на скъпите покойници.

В. Т. Велчев.

 

КАКВО СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ СЛЕД УБИЙСТВОТО НА НИКОЛА МИЛЕВ

 

Вестниците продължават да коменти¬рат страшното злодеяние от 13 февруари.

„Знаме“ пише:

И майката земя прибра в студените си прегръдки още една скъпа незабра¬вима жертва на насилието — Никола Милев.

„Зора“ от тая сутрин казва:

Завчера софиянци бяxa свидетели, как около ковчега на Милев софий-ските журналисти - образуваха подвижен шпалир. В тоя шпалир се дви-жеха журналисти от всички партийни лагери, граждани с най-различни идеи и убеждения. Нима това не символизи¬раше пътя, по който трябва да се дви¬жи живота на нашето нещастно отече¬ство?

„Свободна реч“ обнародва онзи ден едно писмо на бившия дружбашки министър на вътрешните работи, сега в Сърбия, Хр. Стоянов, от което ясно личи кои са ония, които вървят по „другия път“, по пътя на убийствата и кръвопролитието.

Писмото гласи:

Белград, 2 февруари 1925 год.

„Много ти е страхливо писмото, друже мой.

Не твърде много разбрах от съдържанието му.

Очаквам да ми пишеш подробно за положението там (България) на следния адрес: D. Loneff, Wurlitzergasse 229, Wien XVI. Писмото ти да бъде в двоен плик. На втория плик ще има надпис: „за Дивдядовеца“. Адреса е сигурен. Лицето доверено.

Тук и там (при вас) вече кипи...

Твой Хр. Стоянов“

„Пряпорец“ казва за мерките, които трябва да се вземат срещу подобни лич¬ности:

Едва вчера, под впечатлението на засадата срещу Милев и общите на-строения на Висшия партиен съвет, се е взело решение да се натовари министъра на правосъдието да внесе из¬вестни промени в Закона за защита на държавата. Ако това беше направено по-рано, няма никакво съмнение, че щеше да бъде по-добре. Всички, включително левицата на социалдемокра¬цията, постоянно подчертаваха, че даже съществуващият Закон за защита на държавата не се изпълнява.

„Демократически сговор“ пише за решението на Министерския съвет:

Енергичните мерки на правителството срещу провокациите на единния фронт, ще се посрещнат с одобрение от гражданството.

Някои среди, обаче, и след завчерашното злодеяние, имат наивността да смятат, че е възможно престъпниците да се делят на „крайни“ и „умерени“ и да възлагат надежди на последните.

„Народ“, например, пише за умерените в Комунистическата партия:

Сега след злодеянието на 13 того, трябва да чуем гласа на тия умерени. Тоя глас ще има значение при реша¬ването въпроса за изменението За¬кона за защита на държавата. Едно осъждане на нелегалния комитет ще даде сила на народните представители не само социалисти и радикали, но и на такива от Сговора да настоят с успех не само да не се приемат но¬вите изменения в Закона за защита на държавата, но и да се отменят някои от неговите тежки постановления.

„Радикал“ и той не е доволен от решението на Министерския съвет и пише:

Какво ще се постигне, ако се изключат депутатите комунисти от Камара¬та? Нищо. Напротив, чрез тяхното участие в Парламента даваше им се възможност да се изказват, а това все беше един отдушник всред на-жежената атмосфера, в която живеем.

Второто решение на Министерския съвет ще има за резултат да направи полицията върховен разпоредител на целия опозиционен печат — положе¬ние антиконституционно. От тук до спирането на всички противни на пра¬вителството вестници остава една крачка. Понеже правителството има манията да единтифицира държавата със себе си, то всяка опозиция против кабинета и не¬говата партия ще бъде смятана като „разрушителна за държавата“.

„Свободна реч“ от тая сутрин, като изтъква, че самата Конституция запрещава изрично всяко деяние насочено против държавата, добавя:

А нима не е престъпление да се оставят свободни вестници, които не крият своите връзки с кървавия мос¬ковски Интернационал, които са явни органи на болшевишка Русия и открито проповядват борба против българска¬та държава? Как трябва, според „Радикал“, да се постъпи, например, с вестник като „Народно знаме“, който пише:

„С наближаването на пролетта сърцето на всеки добър българин се изпълва с тревога и трепет за утре¬шния ден“.

Какво значат тия „тревоги и трепети“? Нe е ли ясно за всекиго, че с подобни писания се цели само да се всява смут всред населението и да се под¬готвя благоприятна почва за онова, което готвят за „утрешния ден“, „с наближаването да пролетта“ дружбашо-комунистите?

Правителството и Парламентът са длъжни да вземат всички мерки за за¬щита на държавата и на гражданите без да се стряскат от протестите на убийците или от мъдруванията на политическите епитропи.

Думи прави и логични. Но ще има ли кой да слуша, преди да оплакваме може би, и други скъпи жертви?

 

 

СКРЪБТА ЗА НИКОЛА МИЛЕВ

СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛНИ ТЕЛЕГРАМИ

Продължават да се получават много¬бройни съболезнователни телеграми до семей¬ството на Милева, до редакцията на в. „Слово“, до дружеството на столичните журналис¬ти, до Дома на изкуствата и печата, до министрите, до бюрото на Народното събрание и пр.

Днес предаваме една само малка част от тия телеграми:

Анхиало. Смъртта на стоящия в първите редове общественик Милев нека послужи за най-здраво сцепление на демо¬кратическите сили за запазване държавата. Да живее България.

Страшимир Георгиев.

* * *

Кърджали. Потресени от злодеяние¬то, извършено с убийството на беззаветния и незаменим общественик, учен човек и приятел Никола Милев, кърджалийски народен представител, натоварен от мю¬сюлманското население, ставайки тълковател на чувствата на последното, поднасям Вам и на семейството на покойника нашите искрени съболезнования и изказвам възму¬щението и презрението си спрямо самозабра¬вилите се подли убийци, които чрез злодеянията си целят да рушат устоите на държавата.

Кърджалийско мюсюлманско джамийско настоятелство председател Хаджи Азис Сюлюманов.

* * *

Бургас. Присъединявам се искрено към общата скръб. Поклон пред скъпитe останки на непрежалимия професор Ми¬лев.

Обрейков.

* * *

Шех-Джумая. Членовете на Шех-Джумайското просветително читалище „Джебелска звезда“ изказват от дъното на сърцето си най-искрените си съболезнования за скъпата и непрежалима жертва в лицето на многозаслужилия общественик и родолюбец професор Никола Милев. Мир на праха му! — От настоятелството.

* * *

Брезник. Скърбим дълбоко за загу¬бата на подло убития и мил Никола Милев.

Васев, Кафеджийски, Симов.

* * *

 

Виена. Покъртени от вестта за трагичната кончина на милия Ви съпруг и неоценим българин, поднасяме нашите искре¬ни съчувствия.

Недкови.

* * *

Париж. Оплакваме неизмеримата загуба с кончината на големия българин, пър¬венеца на перото.

Журналистическата група.

* * *

Цариград. Сърдечни съболезнования и съчувствия за неоценимата загуба.

Бакладжиев.

* * *

Рим. Потресени от грозното убийство на скъпия и незабравим приятел изказваме най-искрени съболезнования.

Ст. Стоилов, Н. Илиев

* * *

Париж. Моите дълбоки съчувствия. Оплаквам загубата на приятеля, който носе¬ше знамето на здравите идеи и защищаваше правата на нашата нация.

Никола Стоилов

* * *

Брюксел. Дълбоко потресен изпращам ви искрените си съчувствия.

Сарафов

* * *

Париж. Оплакваме непрежалимия Ни¬кола. Бог да Ви даде смелост и да Ви утеши. Милев падна за отечеството.

Белчеви.

* * *

Рим. Покрусен от злодеянието скър¬бя с Вас за незаменимия човек и прия¬тел. Поклон пред скъпата жертва.

Радев

* * *

Горна Джумая. Македонската младежка организация, покрусена от печалната вест, Ви поднася искрени съболезнования. Маке¬донската младеж не ще забрави завета му да работи за свободата на родината.

Председател Аврамов.

* * *

Дупница. Покъртени от тежката за¬губа на големия съотечественик, поднасяме чувствата на голяма скръб, които изпитва македонската младеж и молим да се уте¬ши със съзнанието, че давате велика жер¬тва за племенни идеали, на които той беззаветно служеше.

Председател на младежкото македонско дружество: Ефтимов.

* * *

Горна Джумая. Емиграцията е съкрушена от грозната вест за подлото убийство на Вашия съпруг и Ви поднася искрените си съболезнования. Поробена Македония губи още един доблестен син, чието име е свързано с нейната трагична история.

Председател на братството: Попангелов

* * *

Варна. Злодейска ръка отне на Бъл¬гария и българщината един от най-способните и предани синове. Сговора губи един от най-мощните си деятели. Потресени скърбим за тежката загуба.

За градското и околийското бюра: Н. Попов.

* * *

Русе. Русенската организация на Де¬мократическия сговор, покрусена от грозната вест за подлото убийство на видния наш съидейник и идеолог на Сговора, добър и заслужил българин Никола Милев, изказва своите съболезнования за голямата загуба, която постигна България с неговата смърт. Поклон пред паметта му.

Председател на градското бюро: Кръстев.

* * *

Габрово. Родолюбиво Габрово не лее в изненада сълзи над скъпия гроб на Нико¬ла Милев. Ние знаем, че пътя на родолюбието е послан с безценни жертви. Новата жертва закалява нова вяра и непреклонна воля за победа над общия враг. Станете израз на нашата готовност за решителна борба. Държавата трябва да извърши своята последна атака. Десницата да бъде крепка, окото зорко и духът буден. Поклон пред голямата жертва.

Редакция в. „Родолюбец“.

* * *

Кърджали. (До госпожа Милева). Ис¬крено Ви съчувстваме за претърпяната голяма загуба в лицето на един от най-видните общественици.

Македонска младежка организация „Шар“.

* * *

Варна. Варненският клон на Бъл¬гарския народен морски сговор изказва съболезнованията си по случай скъпата загуба.

Председател: Белберов.

* * *

Дупница. Потресен от скръбната вест поднасям Ви горещи съболезнования за скъпата загуба, ваша и народна,

Ефтимов.

* * *

Кърджали. Споделям напълно скръбта Ви и Ви изказвам най-сърдечните си събо¬лезнования за трагичната кончина на покойния, чиято скъпа и незаменима загуба тук осо¬бено много се чувствува от всички негови приятели и познати.

Наумов

* * *

Варна. Скърбя ведно с Вас за теж¬ката загуба. Утешете се с това, че той падна за България и българщината.

Н. Попов

 

№ 3.
ВЕСТНИК „СЛОВО“, 16 АПРИЛ 1925 Г., БР. 863.

 

УБИЕЦЪТ НА Н. МИЛЕВ УБИТ

ТРУПЪТ ИЗХВЪРЛЕН НА СЪЩОТО МЯСТО, ГДЕТО БЕ УБИТ Н. МИЛЕВ. - ПЛАКАТИ  ОТ ВМРО. - САМОПРИЗНАНИЯТА НА УБИЕЦА. - КОЙ Е МИЛАН МАНОЛЕВ

 

Тази сутрин към 5 и половина часа един нощен пазач на ул. „Тетевенска"“ забелязал човешки труп, лежащ до бордюра на тротоара от към зданието на Георгов, в което се помещава Военния съд на мястото, гдето на 13 февруари т.г. падна убит Н. Милев.

Веднага била уведомена полицията, която от своя страна съобщила на втория съдебен следовател за това произшествие.

Следователят, който скоро се явил на мястото, констатирал следното:

Лежащото на улицата лице е било убито с револвер. Куршумът е попаднал в дясната половина на челото и е излязъл на върха на главата. По двете рани имало засъхнала вече кръв.

Убитият е бил облечен в сини дрехи и чер балтон; обут е бил в жълти шпиц-обуща; бил е без шапка.

На гърдите му е бил поставена табела, завързана с книжен канап за шията и през кръста.

Има малка локвичка кръв до бордюра на тротоара.

Никакви други признаци, от които да може да се заключи как и от къде е донесен този труп.

ТАБЕЛАТА има следното съдържание:

Вътрешна македонска революционна организация

Именувам се Милан Манолев.

Аз застрелях на това място Никола Милев и заслужих наказанието си.

(Тука следва една фотографическа изрезка от собственоръчните показания на Милан Манолев.) По-нататък идват написани на пишуща машина същите тия показания:

„... Излизайки от редакцията, аз го забелязах от далеч и казах на другарите да стоят на пост малко на вътре в улицата „Бачо Киро“ или „Тетевенска“ не мога да си спомня, а аз завих подир него по тротоара и до телеграфния стълб му стрелях с единия парабел от двата, които имах. Те ми бяxa дадени от … (заличено), защото аз взех най-голямата грижа за покушението. Като го ударих с първия куршум, аз исках да му стрелям още веднъж, но пистолета не хвана, аз тогава го изпуснах и извадих другия от джоба на палтото и го погнах по булеварда и като го застигнах изпразних още три вистрела, които окончателно го повалиха. Когато се върнах обратно, двамата другари ги нямаше, а аз отидох надолу по улицата бежишком. След мен вървяха хора и викаха, но аз не знам кои бяха. Свих по „Искър“ и от там по дру¬гата напречна улица излязох на „Св. Кирил и Методи“ и си отидох дома...

...Това е всичко, което имам да ка¬жа по този въпрос.

М. Манолев“

Цялото горно съдържание е написано на бяла хартия, която е залепена на картон с размери приблизително 30 на 20 сантиметра. Краищата на картона на няколко места са продупчени, за да се постави връвта.

Текстът е започнат с пишуща ма¬шина, след това е залепена фотографическата изрезка, а на края следва съдържанието на снимката, написана с пишуща ма¬шина.

Текстът е зацапан към края с кръв.

Към 6 и половина трупът, по нареж¬дане на следователя, е бил вдигнат и отнесен в моргата на Александровската бол¬ница за аутопсия.

КОЙ Е МИЛАН МАНОЛЕВ?

Съдилищата и полицейските институти много добре познават това лице.

Манолев е роден в Кукуш на 26 ноември 1882 год. Бил е учител в Ениджевардарско, но населението го изгонило за¬ради анархистическите му убеждения.

След това през 1912 год., дошъл в България и постъпил като слушател във Философския факултет на университета и чиновник в Дирекцията на статистиката.

Имал е турско поданство. В Турция е бил в услуга на младотурската полиция. Служил е за шпионаж, терористически акции и изтезания.

Сам лично е изтезавал заловените от турската полиция македонски революционери, като им е забивал клечки под ноктите, за да изтръгне показания.

В Турция е бил в непосредствени връзки с тогавашния турски народен представител Димитър Влахов, който сега играе важна роля във виенската болшевишка централа за Балканитe, Влахов му е поверявал терористически задачи.

Братът на Милана — Иван Манолев — също е шпионирал в Солун македонските революционери и ги е издавал на турската полиция.

За едно такова издайничество Ив. Манолев е бил награден с назначение за член на Солунския апелативен съд.

ОБИРЪТ НА БАНКА „ЮДА Б. ИЗРАЕЛ“

На 2 октомври 1910 год. се извърши обира на банка „Юда Б. Израел“ в София Милан Манолев е бил заподозрян като съучастник в този обир и като чужди поданик е бил екстерниран в Сърбия.

Скоро, обаче той се върнал без паспорт и в 1911 год. бил отново екстерниран, този път в Турция.

На следующата година, обаче пак се върнал.

През 1915 год. е бил осъден на 10 години строг тъмничен затвор като съучастник в покушението срещу адвоката Г. Добринович.

От затвора е бил помилван през дружбашко време, по личното настояване на Стамболийски.

Връзките му с атентаторите Викенти Попатанасов, Ицко Сентов, Санко Антов, Георги Илиев, Серафим Манов и др., които хвърлиха бомбата в Градското казино, са също така установени;

Викенти Попатанасов му е бил учител.

След помилването му от Стамболий¬ски, Милан Манолев се е установил на постоянно местожителство в София, на ул. „Кирил и Методи“.

 

ПОГРЕБЕНИЕТО НА К. ГЕОРГИЕВ И Д. ИЛЧЕВ

Погребението на народния представител запасния генерал К. Георгиев ще се извърши днес след обед. Издадена е следната програма: останките ще се вдигнат от къщи в 2 ч. От къщи шествието ще потегли по следния ред: венците, ордените, духовенството, катафалката, близките, официалните лица, запасните офицери, другите организации и войсковите части. Шествието ще мине по ул. „Цар Шишман“, „Цар Освободител“, „Търговска“, „Дондуков“, църквата „Св. Неделя“.

* * *

Погребението на Делчо Илчев, загинал при нападението срещу Н. В. Царя, ще се извърши днес в 3 и пол. ч. след пладне, когато тленните останки на покойния ще бъдат вдигнати от дома му в Ботаническата градина. Опелото ще стане в черквата „Св. Седмочисленици“.