ФАЛШИФИКАЦИИ В АЛБУМА С БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, АНЕКС КЪМ СБОРНИКА С ДОКУМЕНТИ-СИНЯТА КНИГА НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА В ПАРИЖ 1919 Г.

Album des Crimes Bulgares, Annex aux documents relatifs aux violations des conventions de la Haye et du Droit international en general, commises de 18915-1918 par les Bulgares en Serbe ocupee, Paris 1919

Един от официалните документи свързан с осъждането на България в Ньой през 1919 г. е приложението към Синята книга - Сборника от официални писмени доказателства за  нарушенията на Хагската конвенция и международните закони за водене на военни действия и обвиненията за зверства и жестокости от страна на Българската власт по време на окупацията на Сърбия 1915-1919 г. (Синята книга в 3 тома). Подобен тип илюстровано издание е направено и във връзка с обвиненията срещу Германия и Австро-Унгария. Албумът е съставна част от доказателствата и има претенции за автентичност и достоверност. Той съдържа 52 илюстрации.

Авторството на снимките не е известно. Може да се предполага, че те са дело на няколко фотографи. Единият от тях- Рудолф Райс, който въвежда фотографията в криминалистиката и използва фотографиите в своите издания. В своя дневник Уилям Драйтън също съобщава, че са правени фотографии по време на неговата анкета, като конкретно посочва Сурдулица, с. Баня и Лесковац. В неговия архив има фотографии, които са от официалния албум, но те са от два различни типа. Едните, които са направени на фотографска хартия и са действителни снимки- 10 бр., а другите-репродукции от печатен материал с растерна структура 18 бр.(тоест те са ползвани от печатно издание без датировка). На гърба на тези фотографии са написани текстове на Сръбски, Френски и Английски език с различни почерци, които впоследствие са нанесени в официално издадения албум. Текстовете представляват пояснения за деянията, мястото и времето на тяхното извършване. Може да се предполага, че фотографиите са дело и на неизвестен фотограф, вероятно представител на Сръбската власт. Това се доказва от наличието на фотографии, които са снимани на места, където нито Драйтън, нито Райс са посещавали – Ниш, Пирот, Щип, Бела Паланка. На много от фотографиите от албума има следи от обработка, което говори за допълнително вкарвани или заличавани елементи чрез специални фотографски техники.

На фотографиите в албума са заснети материални обекти(разрушени къщи в с.Брусник, разрушено гробище без идентификация, повредени 3 икони в черквата св. Николай в Кратово). Представени са снимки на 35 лица с наранявания подлагани на мъчения от с. Горно Матеевци, Лебане, от областта Топлице, с. Степанци Щипско, с. Меровац.   Третата част от албума съдържа фотографии от проведени ексхумации в Щип, Враня, Сурдулица, Ниш, Лесковац, с. Кременица Бела Паланка, с. Гарич до Прокуплье, с. Долно Матеевци и Горно Матеевци, с. Барие Пиротско. Представените фотографии имат за цел чрез силно психологическо въздействие, да убедят  представителите на Парижката конференция от различни страни в адекватността на наказанията спрямо България и да подкрепят исканията на Сърбия в тази насока. За това този албум е издаден само на френски и английски език.

Внимателният анализ на фотографиите и съпътстващия албума текст, обаче, разкрива наличието на измами налагани с манипулиране чрез фотографските трикове, обработка на кадрите и фалшифициране на текстовете-често пъти комбинирано. Този тип измами се съчетава с измамите и внушенията правени по онова време и поддържани до днес от Сръбската пропаганда, които засягат систематизацията на обвиненията в геноцид, жестокости и зверства извършвани от Българските власти. Фотографският албум има задача да представи  конкретното чрез зрително въздействие и позоваване на отделни случаи.

Кои са най-смущаващите измами, нуждаещи се от специализиран анализ?

На първо място снимането в близък план без обвързване на обектите с необходимите за идентифициране обозначения, е метод използван в съдебната фотография, но при условие, че същевременно са налични допълнителни идентификатори на отделния детайл с цялото. Без такива идентификатори, както са представени снимките в изданието, нямат никаква доказателствена, а само психо-манипулативна стойност. Това прави някои от фотографиите неинформативни поради неяснотата на мястото, времето и събитието, което отразяват. Такива са снимките на стр 12, 28, 31, 34, 37, 43, 44, 45, 50, 51, 56, 57  - общо 12 фотографии.

Снимка на стр. 43 текст „скелети на хора убити до с. Гарич южно от Прокупле

Снимка на стр. 44 Текст „Скелети на хора убити на път от Божурнье за Прокупле

Втори тип измама е свързана със снимането от различни ракурси и рамкиране на кадъра, което се експлоатира за представяне на различни събития по време и място. Така напр. снимките от  стр 29 и стр 30 показват едно и също изображение, но са посочени две различни места на разкопките – Враня и Лесковец. Същата манипулация е направена и на стр 32, 35 и 40  където една и съща снимка с различно рамкиране показва човешки останки в Лесковец и в  Сурдулица. Такова е и повторението на един и същи кадър от стр. 33 и 42.

1. Снимка стр. 32  текст „Избити сърби в местността Арапова Долина край Лесковац“

2. Снимка  стр 35  текст „Избити сърби в Дубока Долина до Сурдулица

Третият тип фалшификации е свързан с чисто фотографски методи на монтаж и наслагване на негативи, с цел постигане на определен ефект. Такива елементи на дообработване на кадри има на стр. 38,

Снимка от стр.38 с текст „Тела на хора убити близо до Сурдулица“

На този кадър ясно се виждат следи от ретуш и наслагване. Най напред  се вижда неестественото преливане на равнината от задния план на снимката, където е изобразена градина и хора встрани, с предния план на снимката преливащ с неестествен преход и пресъздаващ една друга равнина на изкопа. Втората манипулация на снимката е свързана изображението на телата на загиналите. Особеното в тях е тяхното неестествено изсветляване, съобразно общата композиция – ефект, който е невъзможен в естествени условия. На второ място, за да се очертаят по-ярко телата, е направена намеса в очертаване на сенки. Така на снимката виждаме сянката на дърво зад фотографската точка на заснемане, която е различна с направлението на сенките на дърветата в задния план-нещо напълно неестествено в нормални условия поради закона за перспективата. Сенките на телата са от три различни източника, което е невъзможно да се постигне, когато има дневна сълнчева светлина – при това решение, означава че на мястото на снимане е имало допълнителни светлоизточници от ляво и дясно, което тогава е било непознато като метод на работа. Ясно си личи манипулацията и върху дясното тяло от предния план, при което „сянката“ на короната на дървото зад фотоапарата не е довършена технически – върху тялото няма сянка, а под тялото встрани има.  Внимателния анализ на тази и други фотографии може да представят множество подобни техники на измама. Във фотографията ярко си личат изсветлявания и неестествени преходи в снимането на местността, както изкуствено поставяне на сенки от природни обекти.

Четвъртият метод на измами е свързан с подреждане на сниманите обекти с вмъкване на неприсъщи компоненти в тях, различаващи се от описанията на обекта или на терена или чрез използване на фототехнически манипулации.

Фотография на стр.53, на която се представят кости, но нито един от посочените обекти няма анатомичната форма на човешки кости. Манипулативният текст представя фотографията като „Събрани останки на 20 свещеници и един офицер, една жена и едно дете убити от Българите близо до село Кременица  около Бела Паланка

Подобна е манипулацията на снимка от стр. 29(чиито мотив е  използван и на снимка от стр 30, но описва две различни събития). Авторите на албума дават следния текст на снимка от стр. 29 : „изкопани кости на 7 цивилни и един свещенник, застреляни през 1916 г.“. Анализът на останките показва, че имаме два различни типа скелетен материал. Горният ред е на два трупа, които се намират в незавършена фаза на разложение със значителни останки от меки тъкани. Тези останки имат и специфичния по-тъмен цвят, което съответства на една степен на незавършено разлагане-тоест смъртта е настъпила преди 1-3 години(за уточнение е необходим анализ и от патоанатом б.а.). Същевременно, на преден план се представят черепи и кости със специфичен бял цвят, изчистени от всякаква мека тъкан и в едно насипно неподредено състояние, което подчертава, че при тях смъртта е настъпила значително по-рано и не по-малко от 5 години. В заключение: и по своето положение и по своето състояние, двата типа тленни останки имат коренно различно време на настъпване на смъртта, което напълно изобличава текста под снимката като манипулиран, както е манипулирана и самата снимка, в която има режисиране на композицията за да отговаря на поставената задача.

Към тези обстоятелства, като се постави за сравнение и снимката от стр. 30, няма никаква възможност да се прикрива преднамерено подготвената в изданието измама.

Снимка от стр. 30

Текст: „Черепи на убити хора в местността „Арапова Долина“ близо до Лесковац“

На фотографията си личи ясно по бледото петно в средата на предния план с елипсовидна форма, което неестествено влиза до колената на петимата анкетьори и е осъществена техниката ретуш(подобна на съвременния фотошоп), което си личи при внимателно наблюдение на втория, третия и четвъртия член на комисията. Именно там, макар и значително по-затъмнени от снимката на стр. 29, за да се направи опит за плавно преливане в основата, върху която е нанесен елипсовидния насложен образ на двата трупа и стоящите пред тях отдолу кости и черепи.

Петият тип манипулация, който има важно значение за изясняване на становището за наличието на „хиляди, хиляди“ материали, от които произволно са взети за изготвянето на албума, са свързани с представянето на няколко фотографии, които отразяват един и същи обект.

Снимка Стр. 23


Снимка  Стр. 25

Сниман един и същ обект(На лявата снимка жената в средата и на дясната снимка същата жена, но с изкуствено допълнително осветлена фотография за добиване на ефект за различен случай. Дланта на дясната ръка на втората снимка е старателно обработвана с техники подобни на съвременния „Фотошоп“) на двете фотографии, но представен за два различни случая.

Текст под снимка на стр. 23 „Жени от областта Топлице, носещи белези от обгаряния извършени от Българите през 1917г

Текст под снимка на стр. 25 „Жена от областта Топлице, бита по стомаха и горяна с нажежено желязо“

Многократно са представени снимки от един и същи обект. Такъв е случая със снимките от местността Табие до Бела Паланка 2 бр. и представянето на останките от с. Люботин близо до  Щип – общо 6 бр. снимки. Това многократно снимане на една и съща находка и представянето й или като различни случаи, или от различни гледни точки недвусмислено разкрива, че по време и на двете експедиции – тази на Рудолф Райс и тази на Уилям Драйтън, Сръбското правителство не е могло да събере така нужната информация за Българските жестокости в системен и масов характер, чрез които да аргументира своите искания като справедливи по време на Конференцията в Париж. Това е причината, след приключване на т.н. анкети, да бъде извършена една цялостна работа по изграждане на сюжетите и текстовете представени в албума чрез средствата на измамата.

Анализът на албума върху неговия фотографски материал, поради липса на оригиналните снимки, включително и плаки от конкретната работа на фотографите е непълен. Ако Сръбските и Френските историци, които разполагат с първичните материали и документи от колекцията свързана с подготовката на Парижката конференция свързани с Българската окупация бъдат публикувани и предоставени за пълноценни анализи, несъмнено ще се появят още повече доказателства за систематическата измама и манипулация.  Допълнителна подкрепа за извършената целенасочена измама ни дава и уводния текст на албума, който е необходимо да бъде представен в целия му вид поради важността на разглеждания въпрос:

"Албумът, който ние представяме като приложение тук, e продължение на трите тома, които са публикувани под общото заглавие: Документи свързани с нарушение на Хагските конвенции и международния закон в цялост, извършени през 1915-1918 г от Българите в окупирана Сърбия (Париж 1919 г.)

Тези три тома са съставени от документи, въз основа на които е основан доклада на Международната комисия състояща се от следните членове:- за Франция  А.Бонасю, заместник главен прокурор на Република Лион, за Великобритания. Майор Х.Б. Мейн, за Сърбия Л. Стоянович, бивш министър председател, П.Гаврилович, пълномощен министър, Слободан Йованович, Професор от университета в Белград. Гореспоменатия доклад е публикуван в началото на т.1

Има три вида документи:

1. Свидетелства на чужденци(Американци, Англичани, Арменци, Французи, Гърци, Италианци), които са публикувани в т. 1 и 2.

2. Заповеди и инструкции и комюникета издадени от Българите, също публикувани в т. 1 и 2

3. Официални доклади и свидетелства дадени от Сърбите за убийства, мъчения, насилия, грабежи, опожарявания, разрушения, денационализация извършвани от Българите, които са публикувани в т.2 и 3.

Измежду хилядите и хиляди автентични документи събрани от окупираните територии ние използвахме само един малък брой. Ние не трябваше да  правим някакъв особен подбор. Бе достатъчно да вземем който и да било от тях произволно за да открием едни и същи ужаси, описвани във всеки от тях. Българите, навсякъде по време на тяхната окупация в Сърбия, без значение къде или кои са били, без оглед на длъжност и служебно положение, от най-висшите до най-низшите, всички онези, които представляваха България в градовете, както и в селата и най-малките махали от долината на  Морава до Македония, през 1915-1918 г. изявиха един и същи криминален манталитет и животински инстинкти.

Документите в тези три тома, такива каквито са и снимките в този албум заснели това, което Българите оставиха след себе си, от скелети, черепи, разхвърляни кости на измъчвани хора и разрушени къщи – показва, че тeзи хора са убийци, грабители и садисти."

Декларацията в текста обвързва с отговорност членовете на т.н. международна комисия, както и техните сътрудници за умишлено и целенасочено подготвена измама представяйки фалшиви данни, включително снимков материал и текстове, въз основа на която да се възползват определени държави и сили чрез злепоставяне и лъжливо обвинение на България. Това деяние е от особена тежест, вземайки под внимание значението му за регулиране на международни отношения и съдбата на огромни маси от хора. Текстът в албума изобличава като престъпници от международно криминален характер неговите автори и отговорните лица не само заради измамата извършена от тях, но и заради зловещите последици, които те са целели да постигнат върху съдбата на Българския народ. Това престъпление няма давност и изложените факти и обстоятелства са достатъчно обстоятелство към посочените лица, макар и 100 години по-късно да бъде повдигнато обвинение за престъпление срещу човечността.

Разбира се, макар и с голямо закъснение, Българската историческа наука трябва да изостави абстракционизма и конформизма на своите творчески инвенции и изяви, а да предприеме необходимата програма за обективен, научен и пълноценен отговор на надигащата се вълна от обвинения срещу България за осъществен геноцид по време на Първата световна война в Сърбия, появили се за пореден път от 2008 г. насам. Главна цел на нашата историография е не само добросъвестно, цялостно и задълбочено да открие истината за сложните и противоречиви процеси от онези жестоки времена в рамките на нашите документални източници. Нашата историография има право да предприеме активна политика по разкриване на международните документи и първични източници, както и онези невидими нишки на политическите интереси от времето на империализма в началото на 20 век, които подготвиха и осъществиха разгрома на България.

Съвсем естествено е да се очаква, при детайлния анализ на всеки документ от Синята книга, и в трите тома материали да се открият голямо количество фалшификати, защото и снимките и документите имат едни и същи автори, една и съща логика. Много трудно е да се предположи, че ако престъпниците, които със сложно организирана измама и фалшификации са подготвили албума, то при съставянето на Синята книга със събраните в нея документи, са проявили честност, добросъвестност, професионална точност и компетентност.

Представеният анализ е и предизвикателство към историците, анализаторите и пропагандаторите, които основават своите обвинения към България именно на аргументите и доказателствата в този албум. Как ще реагират на представените анализи за измами и фалшификации в един от най-важните международни документи по случая? Ние очакваме от бъдещите исторически форуми да се представят не до болка повтаряни и изхабени пропагандни заклинания, а връщане към същността на историята – истината.

Проф. Лозан Митев