99 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СПИРО ГУЛАБЧЕВ

Тия дни се навършват 99 години от смъртта на Спиро Гулабчев. За него е писано толкова много, че едва ли може да се каже нещо повече. Бих посъветвал само читателите, ако искат да научат нещо допълнително би трябвало да разгърнат написаното от историка на българската журналистика Георги Боршуков от историчката професор Крумка Шарова. За политическата дейност на Спиро Гулабчев (12 юни 1856 г., Лерин – януари 1918 г., София) може би най-интересно е написаното от Димитър Благоев, Константин Бозвелиев и Георги Кирков. 

Сп. Гулабчев е съученик с връстника си Димитър Благоев, когато двамата са ученици на Петко Р. Славейков в Цариград и Одрин. По едно и също време двамата са студенти и в Русия, а след завръщането им в Родината пътищата им често пъти ще се преплитат, но и раздалечават. Тук, в Русия, Сп. Гулабчев попада под силното влияние на народническото движение, което ще се окаже изключително важно при оформянето на неговия мироглед и в бъдещата му политическа и издателска дейност. Романтичното и екзотично, както и полулегално политическо движение - сиромахомилството, на което той е основател (1887 г.) ще го поставят между социалистическото движение и българския анархизъм, но като че ли по-близко до българския социализъм. А вижданията му по отношение на българския език и правопис ще го постави най-близо до „лозарите“. С материалната подкрепа на социалистите той ще закупи своята „скоропечатница“ в Русе, но ще успее да се отърве доста умело от зависимостта си от тях. Въпреки, че неговите убеждения са крайно леви, на крачка от анархистките, той е един изключителен български патриот, който е категоричен и по отношение на разрешаването на Македонския въпрос. Той е и един учредителите на организираното македоно-одринско движение в Българското княжество. Роденият в Лерин българин, син на председателят на Българската черковна община в Лерин протопоп Константин Гулабчев през целият си живот отстоява своята българска народност, въпреки обидите и хулите към него като педагог, книжовник, издател и политик.

Сп. Губалчев издава стотици популярни художествени, както и социалистически и анархистки книги и брошури в своята скоропечатница в Русе, а и самият той е автор на десетки книги и брошури, сред които ще посоча само някои  от тях: Един оглед по етнографіята на Македонія. Габрово, 1887; Един расказ: Дедо Стоян (има ли ум, – ште има и напредък). Кіев, 1885; Мъките на българите в Македония и Одринско, три книги. Русе, 1899, 1900 и др.

Повод за сегашния материал е както 99 годишнината от неговата смърт, така и едно негово изключително интересно писмо-молба до Българския екзарх Йосиф I, което той му пише от Москва през 1880 г. Оригиналният ръкопис на писмото се съхранява в архива на Българската екзархия (ф. 246 к) в Централния държавен архив. И в него Сп. Гулабчев подчертава своя български произход. Писмото отпечатвам изцяло без каквито и да било съкращения и корекции, като само съм осъвременил буквописа му, като е запазен правописа на този бележит български политически деец и книжовник. Този документ е същевременно и отговор и на скопските манипулатори, които представят Сп. Гулабчев като небългарин, а „македонец“.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПИСМО ОТ СПИРО ГУЛАБЧЕВ ДО БЪЛГАРСКИЯ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I
МОСКВА, 7 ОКТОМВРИ 1880.

Ваше Блаженство!

Покорнио Ви Българин из Лерин, Битолски санджак в Македония, обърнах се летоски до Министерството на просвещението в София, за да се спомогне някак на страждущия ми татко протопоп Костадина. Също тъй от своя страна и известнио Ви отец Николай Пономарев, бидейки в София ходатайствувал, за да се назначело някоя парична субсидия на татка ми. За голяма моя радост сега на здраво се научавам, че Министерството на религиозните работи в Княжеството ни предоставило на Ваше Блаженство, щото Вие да сте оценвали и назначавали на татка ми таквая субсидия.

Аз съм уверен, че Ваше Блаженство като знаете отблизо вървежа на работите в Македония, ще да сте имали верни сведения и за положението на църковните работи в Лерин. Поради това паратико е, мислам, да Ви пишам за злините, които са се струпали над татка ми. Освен това случило се е, щото именно в тия мъчни години он да е натоварен и с едно големо семейство; та горко пъшка под неумолимия гмеч и на крайната сиромашия. Като син, разбира се, аз не можам се отнася хладнокръвно към това жално положение на моите мили родители и другите ми домашни. Аз веч постъпих в овдешния университет и, да ми не е за хфалба, цел-целничък съм се предал на науката си; но ако не се спомогне, ако не се подобри положението на татко ми, за голема моя жалост при-нуден ще бъдъм, всичко да захвърлям и по-скоро да се завърнам в татковината си, за да подкрепям изпадналия си татко. Такваз една постъп-ка от моя страна ще затрие всичко, що би можело да ми оброчи по-добра бъднина; при това бъдейки недоучен, аз не можа да бъдам напълно полезен и на премилата си татковина. Тази мисъл издъно ме събаря и не ми дава почивка. Едничката ми надежда сега остая на Вас, Ваше Блаженство. Аз си позволявам да думам, че Вие няма да се отречете от да употребите зависящите от Вас мерки, за да може се улесни татко ми в родителската си Св. длъжност, ако не да възпита, то поне да прехрани децата си. Вашата помощ в вой случай ще ми дай и мене възможност, да достигнем целта си, към която отдавна се стремям и, за която не малко съм пожертвувал - ще ми дайте възможност да свършам курса си в университета. Всичка-ва ми просба към Вас се състои в да се спомага на татка ми за носледни-ве четири години докато аз станам чювек за работа. Нека дай Господ да свършам курса си; та честно Ви се обричам, самичък аз нема да приемнам, щото да се дава субсидия на татка ми, бидейки аз здрав и на работа.

Постоянната грижа за родителите ми пощрекаваме, най-покорно да помолам Ваше Блаженство, за да ме удостои да ми съобщи някак: ще ли се направи, ще ли се спомогне нещо на моя татко; ако да му се назначи субсидия, много бих желал да знам колчевината й.

Просям Вашите архипастирски молитви и остаям на Ваше Блаженство най-всеусерден слуга и най-почтително духовно чадо

Спиро Протопол Костадинов Гулабчев

Адресът ми е вака: В г. Москву

Студенту Императоркаго Московскаго университета

Спиридону К. Гулабчеву

ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а. е. 10, л. 70-71. Оригинал. Ръкопис.