Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ С АРГУМЕНТИТЕ НА НАУКАТА ГРОМИ ТЕОРИИТЕ НА ХЕРМАН ВЕНДЕЛ И АПЕТИТИТЕ НА СЪРБИЯ КЪМ МАКЕДОНИЯ

Не веднъж в сайта „Сите българи заедно“ сме публикували статии на историка д-р Ганчо Ценов. Това, което може да се каже, както за тях така и за неговите книги е, че те са изградени върху постиженията на българската и чуждестранната историческа наука. Въпреки, че той не е допуснат до българските академични среди от ревниви наши историци, отнасящи се често пъти с присмех към неговите изследвания и твърдения, много от тях напоследък се потвърждават от най-новите археологически и архивни открития. Дори неговите хипотези в сегашно време не рядко са база за редица трудове. Д-р Г. Ценов в своите изследвания си служи с малко известни във времето когато твори извори, сред които на първо място са античните и ранносредновековните автори. Той въвежда в научна употреба и пътеписите на западноевропейски пътешественици, в голямата си част непознати за научната общественост.

Умел полемист, той непрекъснато е в спорове и дискусии, както с наши така и с чуждестранни учени, а по отношение на непрофесионални изказвания на лаици в науката той е не рядко краен в тона си. Това се потвърждава и от по-долу приложеният негов текст.

 

Херман Вендел

През Първата световна война социалистическият депутат в Германския Райхстаг Херман Вендел публикува редица свои статии в немския вестник „Der Tag“ по отношение на спора между българи и сърби за Македония. В тях германецът отстоява удобната за Сърбия теория, че македонците са аморфна маса без определена национална принадлежност, която лесно може да се манипулира, както и да смени националността си. За германския парламентарист, който е и автор на книгата „История на южните славяни“, Македонският въпрос и спорът между Сърбия и България лесно може да бъде разрешен след като Македония бъде поделена между двете страни.

На тези изказвания и на твърденията на Х. Вендел аргументирано отговарят редица български учени и дейци на културата, сред които е и големият поет Кирил Христов. Един от най-сериозните отговори на бръщолевенията на германския депутат е този на д-р Ганчо Ценов.

Д-р Ганчо Ценов живее по това време предимно в Германия, откъдето е и неговата съпруга. Тя е един от основните негови спонсори в научните му изследвания и в отпечатването на трудовете му. Току-що, през 1917 г., в Берлин е отпечатан неговият капитален труд „История на българите“ (Geschichte der Bulgaren, Steiwetz, Berlin, 1917), но д-р Г. Ценов смята, че книгата му е недостатъчен отговор на изгодните за сърбите изяви на Х. Вендел. Той публикува една не голяма по обем статия в немските вестници „Истината върху етнографическите спорове на сърби и българи“, като  отговор на поредната статия на Вендел от 6 август 1917 г. в германския вестник „Der Tag“. Превод от д-р Ценовата статия е запазен в Централния военен архив във Велико Търново. От приложената към нея резолюция се вижда, че тя е трябвало да бъде още тогава класирана към негов рапорт под № 7 от 16 септември 1917 г. За сега не разполагам с този негов рапорт, но и от този материал читателите ще се убедят в безкомпромисния отговор на д-р Ганчо Ценов. Той излага най-аргументирано вековните стремежи на сърбите към българските земи и народ, не само в Македония, но и в Моравско и в нарастването на техните апетити както по отношение на българската столица София, която определят като „сръбски град“, така и към земите простиращи се до река Янтра. Авторът се спира и на сръбските лъжливи и ненаучни твърдения, че българския народ е турски, както и на извънредно голямата руска подкрепа на сръбските апетити към Македония. Той не отминава, макар и не толкова подробно и гръцките и румънските агресивни действия срещу народа и страната ни. Д-р Г. Ценов по най-категоричен начин отстоява, че историческата истина за Македония е безспорна и че твърденията на Х. Вендел и на сърбите не са научни, а политически изяви. След като е отхвърлил като ненаучни и неверни Венделовите хипотези д-р Ганчо Ценов завършва статията си с въпроса „Каква умисъл имат тогава Венделовите статии?“ и то по едно време, когато Македония с помощта на германското оръжие е освободена и влиза в рамките на българската държава.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ИСТИНАТА ВЪРХУ ЕТНОГРАФИЧЕСКИТЕ СПОРОВЕ НА СЪРБИ И БЪЛГАРИ.

(Отговор на статията на членът от Райхстага Вендел „Der Tag“ от 6 август)

 

Водим от человеколюбиви чувства да се дойде по-скоро до мир, германският член от Райхстага Херман Вендел писа няколко статии, в които той нарече македонците един етнографически суров материал и вследствие на това предлага едно разделение на Македония между сърби и българи. Неговото схващане предизвика едно голямо огорчение между българите. За оборването на това мнение се появиха многочислени статии в българските, така също и в няколко германски вестници. Това последното даде повод на Венделя да повтори още веднъж своето становище в „Der Tag“. За разяснение нека ми бъде позволено само да се спра върху ядката на въпроса.

Политическия и културен живот на българите започва в Македония и Морава. (Гледай върху това тъкмо излязлата „История на българите“ от д-р Ганчо Ценов. Издание на Александр Щайнвец, Берлин S. 14.1917.) Тук българите се споменуват още в третото и четвърто столетие под името българи. Живелият още през шестото столетие Равенски козмограф пише, че в Мизия и Македония живеят само българи. Както днешните гърци са потомци на старите гърци, тъй също са днешните българи потомци на старите тракийци и македонци. Теорията, че българите са били турци и че са били дошли на Балкана едва през седмото столетие, се поддържа само от писатели, които не познават българската история. По-късно българите попаднаха под политическото господство на турците и под черковното - на гърците. Турците и гърците премахваха българската интелигенция, като я принуждаваха да приеме исляма или гръцката народност. Българи останаха само селяните. При това и тези бидоха скоро тъй подтиснати духовно, че те изгубиха съзнанието на своята народност. За българи вече не се говореше на Балканския полуостров, но само за гръцки християни или „говорящи български елини“. До 1840 година даже и русите не знаеха, че в Тракия и Македония има българи. Техните войни с турците до 1877 г. значеха освобождението на гърците на Балкана. Един период от време, през което даже Романия се считаше за гръцка земя. Ето от где иде, че българския народ се нарича етнографически суров материал.

Сърбите са от далматинско племе, което е достигало източно до Нови Пазар. Когато българите попаднаха под гръцко господство Сръбската държава се разшири чак до Морава; при това сръбските крале, които бяха покорили български земи са носили титлата „Крал на сърбите и българите“. През 1806 г. част от сърбите и българите на Морава въстанаха против турските разбойници, наречени кърджалии. Тям се удаде да основат едно княжество, което се нарече Сръбско княжество, защото водителите и по-голяма час от народа бяха сърби. Едва от това време насам сръбската държава се простираше източно на Морава до Тимок. Сръбските князе си мислиха обаче, че ще им се удаде да обединят всички славяни на Балкана под тяхно владичество. Още през 1862 г. когато българите бяха под турско иго, стана едно споразумение между сърби и гърци; според което гърците получават Балканския полуостров до Балкана, а другата част от България се припадаше на Сърбия. Тая мисъл биде подкрепена от руския пълномощен министър в Цариград граф Игнатиев. От тогава сърбите нарекоха всички българи до устието на Дунава сърби. Това желание не можа да се изпълни, тъй като се създаде една самостоятелна България. Като българи, русите в 1877 г. подразбираха всички славяни, източно от тогавашното Сръбско княжество. Според проекта на княз Черказки Българското царство трябваше да има и една плоскост от 230 000 квадратни километра. Станалата през 1877 г. конференция на Великите сили в Цариград определи също тъй, че всичко, което лежи източно от Сръбското княжество, трябва да съставлява българската държава. Последвалата от това Руско-турска война за освобождението на България, не се свърши тъй успешно за русите, както те си мислеха. Тъй като руските противници по онова време се страхуваха, че посредством България Русия ще се настани здраво на Балкана, разделиха България на пет части, като дадоха на сърбите българските окръзи Ниш, Пирот, Враня, Лесковец. Това не стана значи вследствие на исторически или етнографически, но по причина на политически основания. Новосъздаденото Българско княжество не бе обаче покорно на Русия. Това принуди последните да създадат на австро-унгарска и българска сметка една велико-сръбска държала, която трябваше да бъде използувана против Централните сили.

През 1891 година Русия сключи един съюз с Франция. В 1892 той издействува от Портата назначаването на един сръбски консул в Скопие, който имаше за задача да посърби българите в Македония. През май 1893 този сръбски консул откри първото сръбско училище в Куманово (Македония), по който повод между другото той докладва, че сега за пръв път е призната една сръбска нация в Турската империя. Когато на Малешкия каймакамин биде съобщено, че в неговата околия са отворени сръбски училища, той запита валията дали туй няма някакво недоразумение и когато той получи отговорът, че няма никаква грешка, тогава каймакаминът извика: „Аз никога не би помислил, че ще преживея и това, да наричат раята (българите) сърби.“

Чрез твърдо настояване и други средства по-късно руският посланик в Цариград Зиновиев издействува също и назначението на един сръбски владика в Скопие. Тъй започна пред двадесет и три години изкуственото създаване на една сръбска нация в Македония. Тя обаче не биде създадена, тъй като македонците останаха добри българи. Там се поддържаха само агенти, които нямаха нищо общо с народът. От това време насам платени писатели писаха, че македонците били един суров материал, който би могъл да бъде направен и сръбски. Тая мисъл обаче е едно изкуствено създание на тройно-съглашенската дипломация и няма нищо общо с историята нито с етнографията. Че преди двадесет и три години никой не е знаел нещо за сръбската народност в Македония, доказва най-добре статистиката на гърка Николаидес, която господин Вендел споменава, в която за сърби и дума не става.

Много интересно е как самите сърби подкрепят своите етнографически претенции. Българите са турци, а тъй като македонците не са турци, то следователно те не са българи. Споменатият сръбски консул Станкович приписва следните думи на един македонец: „Българите не са като нас. Ние наричаме нашите села: Любанци, Летевци, Брезица и т.н., докато те наричат своите села: Османлий, Татарлий, Араплий и т.н (турски имена). Ние имаме църкви и монастири, докато у тях се намират рядко такива.“

Необходимо ли да се каже, че това е едно фалшифицирване на истината, което има за цел да заблуждава невежите? И сръбския министър Протич (Veritas – неговият псевдоним) пише в своята книга върху България (1915), че германските и руски учени правят една грешка като наричат староцърковния славянски език старобългарски, тъй като старобългарския език бил турски. Щом като българите са турци, то следователно всички говорящи славянски жители са сърби. Някогашният министър-председател публикува една статия в списанието „Дело“ (1915), с която обяснява, че в България преди Балканската война са били живели повече от един милион сърби. В сръбските училищни книги пише, а в сръбските училища сърбите учат своята младеж, че София бил сръбски град. А близкият на сръбското правителство вестник „Трибуна“ пише (23 август 1915): „С България трябва да постъпваме тъй, както също и с албанците: Всички сръбски области до Янтра и Марица трябва да бъдат заети и присъединени към Велика Сърбия.“

Сръбските претенции се отнасят не само до Македония, но и върху цяла България. И в същност това е вярно, защото: са ли македонците българи, то също тъй всички останали българи [са] сърби.

Невярно е да се мисли, че сърбите искат само един окръг от Македония, защото там живеят сърби. Те възнамеряват обединението на всички южни славяни под тяхно владичество.

Признае ли им се това право над Македония, то аз не зная как ще им се откаже останалата България, върху която те повдигат също тъй големи претенции. Един етнографически суров материал за противниците на България е целия български народ, от който сърби, гърци и румъни искат да си вземат това, което им трябва.

Добруджа етнографически румънска ли е та румъните да предявяват претенции върху нея? Албания етнографически сръбска ли е? Тук се има работа само с политика, но не и с история и етнография.

Тъй като сръбските политици и учени искаха да докажат ясно и определено, че София, столицата на България, била населена с чисти сърби, че старосърби живеят до Янтра и Марица, то не разбирам тогава, какво имат те против това, щом като старосърбитe от София се съединяват с стaросърбитe от Македония и Морава.

Може ли да обясни господин Вендел, че никога някой от ръководящите личности на Тройното съглашение да е поставял твърдението да не сключи никакъв мир до тогава до като българите не повърнат на Сърбия Македония? Техните искания са от съвършено друго естество. Нито даже сърбите се осмеляват да кажат, че те водят войната заради Македония.

През своето последно Лондонско пътуване Пашич постави разни фантастични (искания) желания, но вътре за Македония и дума не стана.

Каква умисъл имат тогава Венделовите статии?

Д-р Ганчо Ценов.

ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 941, л. 17-21. Превод. Машинопис.