ИСТОРИЯ НА РУМЪНСКИЯ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

С този материал продължаваме да оповестяваме малко известни документи около участието на България в Първата световна война. Въпреки, че разполагаме със спомените и документите на двамата български пълномощни министри в Букурещ д-р Георги Калинков и Симеон Радев, както и двата тома с дипломатически документи по участието на страната ни в тази война за прогонването на румънските и руските окупатори и агресори от Добруджа публикуването на всички документални свидетелства за нея са важен принос за нейното изучаване.

И днес често пъти се чуват официални румънски гласове с все нови и нови претенции към земите ни, без да има официален и достоен български отговор на тях.

По-долу приложените текстове са насочени не само към нашата общественост, но и към „отговорните фактори“, които са задължени да отстояват националните интереси, а не да се правят на умрели лисици. Как нема нито един български чиновник от Външното ни министерство да отговори на тези претенции, а само преди месец време бяхме свидетели и как турският президент отправи също претенции към български територии.

 

За съжаление никой в Родината ни не се противопостави на претенциите му и за Западна Тракия с Гюмюрджина. На тях отговори заграбилата я гръцка страна, а истината е че от 1913 до 1919 г. Западна Тракия бе в държавните граници на Царство България и то по Букурещкия договор от 1913 г. и че самоволно Франция я предаде без никакво международно решение на Гърция в края на 1919 г. Едва година време по-късно след Парижката мирна конференция, това бе оформено с международен договор и то за пореден път без съгласието на България. Любопитно ми е, защо нашите отговорни люде нямат компетентни съветници, за да им отварят от време на време очите, когато става дума за отстояване на истината и националните интереси!?

Сега ще имате възможност да се запознаете с едно забравено, а и почти неизвестно документално издание от 1918 г. от Тайната руска дипломатическа архива – „Защо Румъния се намеси във войната? История на румънския шантаж“. В много отношения то представлява един вид продължение на известната Руска оранжева книга. За да се публикуват тези документи трябва да сме благодарни на Владимир Илич Ленин, който нарежда веднага след победата на Октомврийската революция през 1917 г. да се отворят тайните руски имперски архиви и да се оповестят публично тайните документи, договори и споразумения на Руската империя до Октомврийската революция. Макар и публикувани в Русия тези ценни за нас българите документи остават почти неизвестни за широката общественост, като са познати само на малък кръг в научните среди. Дори по отношение на публикуваните руски дипломатически документи като „Авантюрите на руския царизъм“ (1935) и „Окупационния фонд основан за създаване на Руско-Дунавска област“ (1892) преподавателите ни в Софийския университет ни предупреждаваха да не ги ползваме тъй като те били резултат от набиращата инерция русофобия по време на управлението на Стефан Стамболов и в навечерието на Втората световна война, а и не било потвърдено, че те са автентични и били вероятни фалшификати?! Явно по тази причина и тази малка документална книжка е останала почти неизвестна за нашата общественост, защото и тя би подклаждала русофобията в страната ни.

Едва ли е необходимо да заемаме някаква твърда позиция по отношение на съвместните действия на Русия и Румъния срещу нашето Отечество в навечерието и през Първата световна война, тъй като фактите от тази книга са толкова безспорни, че едва ли има нужда от каквито и да било внушения, или както казват хората – Когато фактите говорят и Боговете мълчат! Да Боговете мълчат, но глупаците и заслепените ще продължат да бръщолевят независимо от фактите и документите.

Тук ще се сблъскате с големия дипломатически пазарлък и шантаж на нашата северна съседка, за да се присъедини към Антантския военно-политически блок. Страхът от българския реваншизъм ще доведе до там, че Русия не само ще гарантира с писмени спогодби, но и със съответните действия, за да предпази румънските грабители от българското възмездие. Русия, за да се обезсили и отклони предварително българския удар срещу Румъния ще изпрати свои военни части на Солунския фронт, за да се принуди страната ни да се защитава на няколко фронта, като и в Добруджа също ще бъдат изпратени големи руски военни съединения.

С голям интерес се четат и тези документи, от които се вижда страхът и двойната презастраховка на румънската страна от предстоящата война с България. Прави впечатление и безграничната лакомия за чужди територии на нашата северна съседка – към Банат, към Трансилвания, към Добруджа и към Бесарабия. Няма държава, с която граничи Румъния, към която тя да няма претенции и за която тя да не се пазари с Русия, а преди да влезе във войната на страната на Антантата и в преговорите си с Германия и Австро-Унгария. Освен дипломатическата преписка с голяма стойност са и приложените Руско-румънски таен договор от 1914 г. и Руско-румънската военна конвенция от 4/17 август 1916 г., като вторият договор е сключен две седмици преди да започне войната с България. Читателите ще се срещнат и с документи за победния ход на българската армия в Добруджа, както и за стремителното превземане на обявената за непревзимаема Тутраканска крепост. Победният ход на българската армия не са в състояния да спрат нито големите румънски войски, нито техните руски съюзници, предводителствани от генерал Зайончковски.

Тук читателите ще се срещнат и образите на двамата румънски крале Карол и Фердинанд и големите румънски държавници, политици и дипломати Йонел Братияно, Таке Йонеско и министрите Костинеско, Порумбару и Филипеско. Документите от тайната руска архива носят подписите на видните руски дипломати Сергей Сазонов, Изволски, княз Трубецкой, Поклевски и др., достатъчно добре познати със своята антибългарска дейност.

Сигурен съм, че ще бъде задоволен интереса на всички читатели обичащи автентичните текстове на дипломатическите документи, което да ги накара и допълнително да подирят и други документи и литература, за да си обяснят защо, кога и как нашата „освободителка“ Русия раздаваше с лека ръка хилядолетните български земи на съседите ни, само заради това че българите обичаха земите си и отстояваха българската си народност.

Ако имате търпение скоро ще имате възможност да се запознаете и с публикуваните автентични документи от Румънската зелена книга за събитията около Балканските войни, от която в България са познати само отделни документи.

Цочо В. Билярски

 

ЗАЩО РУМЪНИЯ СЕ НАМЕСИ ВЪВ ВОЙНАТА?

ИСТОРИЯ НА РУМЪНСКИЯ ШАНТАЖ

ДОКУМЕНТИ ОТ ТАЙНАТА РУСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА АРХИВА. – КН. I. СОФИЯ, 1918

 

Тази книжка съдържа дипломатически документи от Тайната архива на руското Външно министерство, които дигат завесата и ни откриват всички мизерни подробности на румънския неутралитет и на румънската намеса във Всесветската война.

Тези документи – дори ако коварството на нашата съседка бъде в предстоящите дни сломено и тя склони на мир – ще заинтересуват живо всички български граждани.

Ние ги превеждаме от органа на болшевисткото правителство „Правда“, и ги вместяме в тая първа книжка, защото смятаме след тях да дадем на нашия читател и други не по-малко интересни документи от Тайната руска архива, които разкриват подробности относно взаимните отношения на държавите от Съглашението преди войната и през нея, дипломатическите, им интриги, пазарлъци и скрити кроежи.

 

ЗАЩО РУМЪНИЯ СЕ НАМЕСИ ВЪВ ВОЙНАТА?

ИСТОРИЯ НА РУМЪНСКИЯ ШАНТАЖ

 

Румънският посланик в Париж Антонеско бе съобщил неотдавна на френските журналисти, че ако Румъния мина на страната на съюзниците, в частност и на Франция, то е защото там съществувал „култ на ясността, култ на красотата и култ на правдата“. Едвали обаче това заявление на Антонеско е излъгало някого и особено френския империалист Клемансо.

Участието на Румъния във Всемирната война има своя политическа и икономическа подкладка, която не е трудно да се разкрие, след намерените материали в Тайната архива на руското Външно министерство, както и въз основа на други, общоизвестни факти.

До Балканските войни в 1912 и 1913 Румъния се държеше о политиката на Централните империи, с които беше във формален съюз от 1884 г. На доклада до Александра III за преговорите на Румъния с Австрия и Германия, бащата на Николая II благоволил собственоръчно да пише със син молив: „Румъния няма да прокопса от това“.

В онзи период на румънската политика, очите на румънските анексионисти гледаха към Бесарабия, като най-близка плячка в случай на война и разгром на Русия.

Събитията от 1912 и 1913. г. промениха курса на румънската политика.

Съюзът  между България и Сърбия от 1912. г., към който се присъедини и Гърция, бе тържество за политиката на Съглашението. „Балканският блок“ бе създаден с негова помощ, и главно с помощта на Русия.

Подялбата на турското наследство внесе раздор в средата на съюзниците „братя“. Сърбия, като не получи Албания, отказа да изпразни оная част от Македония, заета от сръбски войски, която по договора трябваше да се присъедини към България. В май 1913 г., когато още войната против Турция продължаваше, между Сърбия и Гърция се сключва формален съюз против България, копие от който се намира в Тайните архиви на руското Външно министерство. От този момент Гърция и Сърбия се мъчат да сключат съюз с Румъния против България.

В началото на Балканската война, Румъния, очаквайки погрома на балканските държави, мирува. След поражението на Турция дига глава и иска за себе си част от плячката.

Нямайки обща граница с Турция, тя иска от българите части от тяхната собствена територия, заедно с дунавската крепост Силистра. В този период румънските претенции за чужди територии се подържат и от някои сили, които искат да развалят балканския блок. Скоро Румъния се намери в изгодно положение да има на своя страна и дипломацията на Съглашението.

Когато отношенията между България от една страна и Сърбия и Гърция от друга, се изостриха, Русия и Франция, желаейки да засилят повече Сърбия, отколкото България, тъй като първата се явяваше естествен враг на Австрия и страхувайки се, че в случай на война, българите ще победят гърците и сърбите, се обърнаха за помощ към румъните. Обаче Румъния продължаваше да се пазари паралелно със сърбите и българите, с Русия и Австрия, която се яви защитница на България, и се намеси чак след като победата започна да клони на страната на Сърбия и Гърция. Без да даде нито един изстрел, тя получи по Букурещкия договор 7000 кв. километра българска територия и 300 000 население. Заетата от нея българска Добруджа беше от най-богатите провинции на България

За да облекчи намесата на Румъния, Русия денонсира тайната военна руско-българска конвенция от 1902 г., по силата на която тя гарантираше тила на България откъм Румъния.

Тези обстоятелства предрешиха бъдещата външна политика на Румъния. Още тогава Филипеско( един от водителите на консервативната партия, заяви: „Сега Русия може свободно да разполага със своите три корпуса на бесарабската граница.“ Тези корпуси се предназначаваха да задържат румънското настъпление, в случай на война между Русия и Австрия.

Между Сърбия, Гърция и Румъния бе подписан таен договор за защита на Букурещкия договор, а Сазонов, който посети заедно с Николай II румънския крал в Кюстенджа, заяви в румънския официоз „Vitorul“: „За ревизия на Букурещкия договор и дума не може да става.“

Апетитите на румънските чокои се раздразниха. Румънската шовинистична преса почна да предсказва подялбата на територията на „втория болен човек“, т.е. Австрия.

Обаче, когато Всеобщата война стана вече неизбежна, но Австрия още не беше се намесила, а Италия заемаше очаквателна позиция и победата клонеше в първо време на страната на Австрия и Германия, Румъния, свикнала да върви с победителите, почна да клони към тях. От това се оплаква Поклевски, а неговият началник Сазонов, въз основа на получени от Берлин известия, почва да подозира Румъния в „безпримерно коварство“. Таке Йонеску, който става отсетне агент на Поклевски, в този момент също не обещава нищо, а изказва мнение, че „все едно, Румъния е погинала“ и че й е съдено да бъде „или руска или унгарска губерния“.

Решението на Италия да обяви неутралитет, което бе използвано като начало на нейното преминаване на страната на Съглашението, решава по-нататъшната румънска политика

Още на 25 юли, т.е. няколко дена след обявяване войната, Сазонов намира за възможно да направи на Румъния формално предложение за съюз. Братиано моли да се остави въпроса „открит“, че всеки инцидент с австрийците ще бъде достатъчен за Румъния да обяви война.

Румъния вече бе решила да воюва на страната на Съглашението, но своето участие тя свързва с две условия, които минават като червена нишка през всички преговори, които продължават точно две години: първо, Румъния иска да получи възможно повече за своето участие и второ, възможно за по-дълго да отложи своята намеса, за да даде възможно по-малко жертви.

Започва се румънският шантаж – един от най-безсрамните, които историята познава.

 

ИСТОРИЯ НА РУМЪНСКИЯ ШАНТАЖ.

Букурещките Шейлоковци почват с туй, че срещу своята намеса искат Бесарабия

Това искане се прави посредством Италия. Русия отговаря, като обещава Трансилвания срещу „румънския благосклонен неутралитет“, който състои в това, щото тя да прекрати пропущането на военни матерали за Турция и да го улесни за Сърбия.

На 20 октомври 1914 г. се подписва в този смисъл първият Руско-румънски таен договор. Интересно е, че това съглашение е било направено от Братияно, без знанието на крал Карола.

От този момент Румъния вече официално е на страната на Съглашението. То от своя страна я държи и не я изпуша от ръцете си. Водителите на военната опозиционна партия организират улични демонстрации в полза на войната. Руската дипломация се ползва от тяхната подкрепа, дава им заедно със съюзниците си пари за вестници и за манифестации. Те от своя страна се опират на съюзниците, за да вземат властта или да я разделят с Братияно и да използват войната за партийни цели.

През ноември Братияно прави първото обещание: да се намеси през февруари 1915 г. Обаче княз Трубецкой, руският посланик в Сърбия, във време на минаването си през Букурещ, изнася убеждение: първо, за „цинизма“ на Италия и второ – за настроението на Братияно „повечко да спечели с жертвите на другите и по-малко да им принесе помощ“.

През декември 1914 г. Братияно изпраша тайни емисари в Италия и Франция, за да въздействува на общественото мнение. Представителят на телеграфната агенция Янчовецки съобщава за работата, която Филипеско върши между румънското офицерство за намесата на Румъния Сазонов настоява за намесата на Румъния, а Братияно се оплаква от начина, по който се отнася с него Сазонов, който го третирал като „околийски началник“.

През март 1915 г. Братияно предлага нов срок за намесата на Румъния, той предявява сега нови условия: освен унгарските провинции, с известен процент румънско население, той иска и чисто унгарски провинции, така че бъдещата румънска граница да достига до река Тиса. Той иска и част от Буковина, населена с рутени, той иска и Банат, населен със сърби и най-после иска за Румъния и българския четириъгълник. Минаващият през Румъния руски посланик в Рим, Гирс, се оплаква от „прекалеността“ на румънските искания, а новият румънски крал Фердинанд обещава да въздействува на Братияно да бъде по-умерен. Русия иска да запази Черновиц за себе си и Землин за сърбите. Братияно е смутен от тия искания и лишава тези два града от условието „sine qua nоn“.

През юни, кога почва отстъплението на руските войски от Галиция, Сазонов се съгласява да отстъпи Черновиц. На тази телеграма е написано с ръката на Николая II: „Съвсем неудовлетворително.“ Братияно изпитва „голяма радост“ при известието за отстъпването столицата на Буковина и определя за намесата нов срок, но при това иска и целия Банат. Същото искат Италия и Франция. Франция съветва, да не се пречи на стремлението на Братияно да затвори сръбските училища и черкви в Банат и да ти румънизира силом. Петроградският  кабинет обаче настоява, Земпик да ос-тане на сърбите.

През септември Румъния иска нов заем от Англия от 7 милиарда франка и министър Костинеску съобщава, че е похарчил до това време 400 милиона франка за въоръжение.

Почва се бомбардировката на Белград и настъплението на австро-немските войски в Сърбия, едновременно с българските. Обаче всякога „великолепно осведоменият“ г. Делкасе, който в предвечерието на Руско-японската война бе заявил във френската Камара, че такава война никога няма да стане, и сега се оказва такъв добър пророк, като заявява, че немската бомбардировка е само „демонстрация“.

Братияно, въпреки шумните демонстрации, устроявани от Филипеско и Йонеску, които искат мобилизация против България, поставя като условие за румънската намеса – една армия от 500 000 души в Одеса и друга от 500 000 – в Солун.

През декември Поклевски донася „за рушветчийството и злоупотребленията“ на генерал Йонеску, партизанин на Братияно и фактически ръководител на Военното министерство.

В тайно заседание на Парламентската комисия по военните работи, за което на Поклевски донася неговият редовен шпионин Таке Йонеску, Братияно обяснява, че завоюваните австрийски провинции може да се задържат, а пък ако Румъния вземе Бесарабия, Русия ще я отвоюва обратно. Братияно се оплаква, че Русия се готви да сключи сепаративен мир с българите, като им обещае заграбената от Румъния Добруджа.

След сполучливото настъпление на Брусилова, руско-румънските преговори влизат в нова, решителна фаза. На 14 юни румънският посланик в Париж Лаховари заявява, че Румъния ще се намеси веднага щом пристигне първият транспорт муниции, пратен през Арахангелск. На 16 юни Поклевски съобщава с думите на Братияно, че намесата на Румъния няма да закъснее. С телеграма от 17 юни Сазонов моли, да се побърза. С телеграма от съща дата Братияно съобщава, че стачното движение в Галац против войната го кара да ускори мобилизацията, боейки се очевидно, че то може да се разпространи из цялата страна и да побърка на престъпните му планове. Братияно иска руска военна помощ в Добруджа против българите. Генерал Илиеско я определя в размер две пехотни дивизии и една кавалерийска. Началник-щаба на Главната квартира, генерал Алексеев, който смята изобщо румънската намеса повече вредна, отколкото полезна от стратегична гледна точка, защото ще продължи руския фронт, се съгласява с искането на Румъния.

Колко сме далече от легендата, която банкрутиралите румънски генерали и министри разпространяваха, че Щюрмер бил вмъкнал нещастната Румъния във войната и нарочно не й изпратил обещаната й армия.

Генерал Алексеев, подозирайки Румъния в желание да свали тежестта на войната върху Русия, заявява: „За една военна разходка, както в 1913 г., Румъния не може да разчита да получи нещо съществено.“ Той въстава против поставеното от Румъния условие, съюзниците да се задължат да не прекратяват войната, докато Румъния не получи всички провинции, които й се обещават.

В предвечерието на намесата букурещките Шейлоковци пак подигат въпрос за Торонтал (сръбската част на Банат). Щюрмер се съгласява да го даде на Румъния, но иска гаранции против румънизирането на сърбите. Братияно не иска да дава никакви гаранции. С телеграма от 20 юли французите, които са станали много „нервни“ подир военните си несполуки на Сома, настояват за непременното привличане, на Румъния. На 23 юли до Румъния се праща телеграфно предложение от всички съюзници. Същият ден президентът на Френската република Поанкаре се обръща с телеграма до Николая, с молба да направи всичко за привличане на Румъния. Царят отговаря, като се оплаква, че Румъния предявява „прекалени искания“.

На 26 юни се сключва съглашението за почване настъпление на Солунския фронт, няколко дена преди намесата на румъните, за да се парализират българите. В преговорите, между другото, играе важна роля искането на съюзниците, Румъния да обяви война на целия Четворен съюз. Братияно се съгласява с формално обявяване война само на Австрия, а колкото се отнася до България, Турция и Германия, – Румъния ще ги тре-тира като воюващи страни, без да им обявява формално война

Пада и втората легенда, разпространявана от ръмънските сфери, че Русия била гарантирала неутралитета на България и по такъв начин измаменият Братияно бил изненадано нападнат от българското настъпление.

На 26 юни Братияно получава най-сетне пълно удовлетворение по въпроса за Банат: сърбите са предоставени изцяло на неговата власт. Обаче, не всички разногласия още са огладени. Братияно иска „реални гаранции“, че всичко що му е обещано, ще му се даде. При това той прави шантаж: той заплашва, че ако по този въпрос, както и по въпроса за равноправието на румънския делегат с всички други съюзници на бъдещата мирна конференция, не бъде удовлетворен, той ще даде оставка и германофилите ще вземат властта. Тука пак французите се явяват да спасят съюзниците, оставайки верни на своята народна мъдрост: „а coquin coquin et demi“, т.е. с разбойника трябва да бъдеш още по-голям разбойник. Те съветват съюзниците да отстъпят на Румъния всичко, като си запазят право, да се разправят с нея по-късно, както си искат. Ако Съглашението излезе пълен победител, то може да даде на Румъния всичко, ако пък победата бъде частична, Румъния ще трябва да се задоволи с по-скромна плячка. Колкото се отнася до равноправието на румънския делегат, той ще може тогава да се заобиколи: Русия, Франция, Англия и Италия предварително ще се съгласяват помежду си по всички въпроси, а след това ще оставят правото на румънския делегат да под-писва.

Най-сетне на 4 август тайният хайдушки заговор, който лишава от национални права милиони хора – унгарци и немци в Трансилвания, руси в Буковина, сърби и българи, бива подписан.

На другия ден Братияно представя първата сметка и иска 48 тежки оръдия от Русия. Обаче Главната квартира, като съобщава това, добавя: „румъните ще се задоволят и ако им се дадат 12“.

 

НАСТЪПЛЕНИЕТО И ПОГРОМЪТ

На 14 август се обявява румънската мобилизация и на 15 август – войната на Австрия. Но още преди формалното обявяване войната се правят мостове на Дунава, арестуват се хиляди поданици на Четворния съюз и 25 000 мъже, жени и деца от български и турски произход от Добруджа, се пращат в концентрационните лагери, дето половината от тях умират от глад и тиф.

Първите операции на Румъния вървят сполучливо в Трансилвания. Поради липса на жива сила, австрийците и немците съсредоточават своите войски навътре в Трансилвания, на реката Муреш, съкращавайки своя фронт с 300 клм. Румънската армия безпрепятствено минава Карпатите, заема села и градове, обявява ги „на веки“ присъединени към короната на крал Фердинанда. Но на 24 август се получава страшната вест, че намесилите се преди пет дни българи нанасят на румънската армия жестоко поражение, вземат предмостовото укрепление Тутракан, пленяват целия му гарнизон и 42 батареи артилерия, целия обоз и грамадни запаси всякакъв военен материал.

В това време комендантът на крепостта, генерал Аслан, играе на карти в букурещките вертепи и обяснява с чертежи непристъпността на Тутракан. Руският генерален щаб изказва учудване, че румънската армия претърпяла поражение, макар че броят на настъпващите българи не надминавал 30 000 души, т.е. почти толкова, ако не и по-малко, отколкото пленените от тях румънски войници. И при по-нататъшните поражения генерал Алексеев пак изказва учудване, че румънските генерали допущат да ги бие неприятелят, макар че неговите сили са били три пъти по-малки от румънските.

След падането на Тутракан, румънският крал иска от Николая II бърза военна помощ. Съюзниците съветват Русия да изпрати 150 хиляди войници в Румъния. Генерал Алексеев протестира и съветва съюзниците да изпратят на Солунския фронт няколко дивизии, за да отвлекат българските сили

Нищо не помага. Погромът е пълен. 150 000 румънски войници, заедно с офицерите си дезертират във време на отстъплението, Българите заемат цяла Добруджа, след туй минават Дунава при Зимнич, и заедно с турци, немци и австрийци потеглят срещу Букурещ. В продължение на няколко седмици неприятелят заема две трети от Румъния и достига река Серет. В време на отстъплението се изгарят грамадни запаси храни и чифлиците – с изключение на чифлиците на Братияно, а английският полковник Томсон, с помощта на дошли от Англия инженери, подпалва газовите източници. Цялата долина на Прахово, център на газовата промишленост, се обвива в пламък и дим. Горят милиарди народен труд. Грамадни тълпи бежанци потеглят за Молдова, но мнозина умират из пътя от студ и глад. И всред тия сцени на нечувано бедствие, безгрижните румънски офицери и чиновници пият шампанско и играят карти. Братияно не забравя своите работи. Според думите на неговия близък Лупу Костаки, когото той оставил в Букурещ след евакуацията, да управлява Министерството на вътрешните работи, във време на тутраканските боеве Братияно води преговори с някакви селяни, да откупи имотите им (печатано в „Gazeta Bucurestilor“). В същото време, Финансовият синдикат, начело на който стои неговият зет, някой си Петрару, отива в заетата от румъните унгарска земя, за да тури ръка на разни предприятия и, между другото, на богатите каменовъглени мини Петрошани. При отстъплението от Букурещ Братияно натоварва вагони от румънския Червен кръст с бурета и бутилки от винения склад на своя чифлик „Флорика“. При обявяването пък на войната 150 акционерни, промишлени, търговски и банкови предприятия, принадлежащи на поданици на централните държави, минават в ръцете на шайката румънски политикани.

Какво получи румънският народ, – това ни разправя английският полковник Гриффис, в доклада си от 11 февруари 1917 г:

„Румънските войници изоставени по железопътните мрежи, умират във вагоните от глад. Санитарните тренове захвърлени на произвола на съдбата; ранените умират без храна и от заразяване на кръвта. За да измине един санитарен трен 50 километра, са потребни 10 деня. Транспортите с ранени се оставят на пътищата, понеже конете падат. Тиф владее на всякъде. Например, 300 войници бяха напуснати без медицинска помощ и храна.

Наред с това, префектите живеят в разкош, вследствие на което тяхната лоялност може да бъде подозряна. Абсолютно не се правят усилия, да се помогне на нещастието. Никой не преследва шпионите и изменниците, а всички елементи, които биха могли да бъдат полезни, живеят в назадничавост и бездеятелност.“

В Русия пада царският режим. Румънският народ приветствува революцията, но правителството вижда в нея най-зъл враг. То се бои от ревизия на договорите, Милюков го успокоява, като прави заявления за „верността на Русия към международните договори“. През април Братияно отива в Петроград, среща се с членовете на временното правителство, вижда се с Керенски, който се готви тогава за бъдещ военен министър, и се връща в Яш „доволен“. Обещано му е настъпление. Руските войници, свалили в Русия царизма, трябваше по волята на временното правителство да проливат кръвта си за румънския царизъм.

Войната струва на Румъния страшно скъпо. Нейният държавен дълг, който по-рано нямаше и два милиарда, ще стигне десет милиарда след свършването на войната. Още през септември 1917 г. Румъния иска от съюзниците си заем 3150 милиона франка, за да бъде в състояние да продължава войната.

 

1. Сазонов се бои от „безпримерното коварство“ на Румъния

Тайна телеграма от руския министър на външните работи до посланика в Букурещ. 15–28.VII.1914. № 1536.

Лично. Моля, да се разшифрова лично. От твърде доверителен източник узнаваме, че румънският посланик в Берлин, по поръка на краля и, както изглежда, от Братияно, молил Ягова да го държи в течение на всичко що става, за да може Румъния, в случай на война, в която би била въвлечена Русия, да подготви общественото мнение и да вземе военни мерки. Белдиман бил заявил, че ако Румъния получи уверения, че България няма да я нападне в тил, тя в такъв случай ще има възможност да насочи всичките си сили срещу Русия. Ние не бихме искали да вярваме подобни сведения, тъй като, ако те се оправдаят, биха изобличили Румъния в безпримерно коварство. Все пак благоволете грижливо да проверите това и бързо да телеграфирате. – Сазонов

Поклевски отговаря с една успокоителна телеграма

 

2. Таке Йонеску предвижда гибелта на Румъния.

Тайна телеграма от посланика в Букурещ. 21.VII.–8.VIII.1914 г. № 181.

Според достоверните сведения, що имам, германската и австрийската дипломации искат от Румъния да ни обяви война, като я заплашват, че нейният неутралитет ще се смята за враждебно отношение към Тройния съюз. Последният дава на Румъния гаранции и относно България, предлага й Бесарабия и долината на Тимок и уверява в отсъствието на наши войски в Бесарабия. Едновременно с това се пръскат слухове за неизбежната победа на Тройния съюз и за предварително решено прекрояване картата на Европа, което прави тежко впечатление във всички обществени кръгове. Аз говорих почти с всички тукашни държавници, и мнозинството от тях се изказаха пред мене за неутралитета, при което всички особено се боят от България. Таке Йонеску не направи никакво определено заявление относно неутралитета и ни каза само, че Румъния все едно е загинала, понеже каквото решение и да вземе, тя или ще бъде изтрита от лицето на земята, или ще стане нещо като руска или унгарска губерния. От неговия крайно развълнуван вид, както и по много други признаци, аз се боя от най-неблагоприятно за нас решение на днешния съвет. – Поклевски.

 

3. Предложението на Сазонова.

На 25 юли 1914. r., под № 1718, в нота, написана по френски, Сазонов предлага: 1) Румъния да се задължи, че ще воюва с Русия против Австрия; 2) Русия се задължава да не прекратява войната, докато не се присъединят към „румънската корона“ австро-унгарските земи, показани на картата; 3) Румъния се задължава да сключи мир само заедно с Русия; 4) Русия се задължава да запази за Румъния сегашния й интегритет, т.е. българския четириъгьлник.

 

4 Въпросът открит.

Тайна телеграма от посланика в Букурещ от 30.VII.1914, № 204.

Лична. Строго доверителна. Братияно каза, че не може да подпише приложената от ваше високопревъзходителство конвенция, понеже това би било в противоречие с взетото в неотдавнашния съвет решение. Той вижда в нашето предложение доказателство за приятелско към Румъния разположение и е готов „prendr eacte der notre proposition“, ако ние не искаме веднага отговор и оставим въпроса открит. Министърът на външните работи също ми обясни, че румънското правителство не може сега да подпише конвенцията, но че нашите предложения са тъй примамливи, че то не би желало да се откаже съвсем от тях, при което някой инцидент или взаимно изостряне отношенията на Румъния с Австрия, може би ще позволи на тукашното правителство съвсем да измени заетото от него положение. От своя страна, трябва да забележа, че известните на всички чувства на краля и съществуването на съюзен договор с Австрия изключват, според моето мнение, възможността за каквито и да било враждебни действия на Румъния против Австрия в тази минута. Решението на съвета е било именно компромис между току-щo споменатите два фактора и тукашното обществено мнение, враждебно на Австрия. Ако заетото от Румъния очаквателно положение и да не изключва напълно възможността за активна намеса против нас, от друга страна, нашето искане незабавно да се изкажат за или против нас и нашето незадоволяване от неутралитета на Румъния, би могло да накара краля и правителството да вземат неблагоприятно за нас решение. – Поклевски.

 

5. Румъния иска Бесарабия за неутралитета си

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 19.VIII.– 1.IX.1914.

Някои тукашни държавници вече почват да изказват опасения, че неутралитетът на Румъния не се оценява достатъчно от нас и че ние би трябвало да дадем по този въпрос някакви определени обещания У тези лица и в някои органи на печата се промъква дори надеждата, че Русия ще даде на Румъния за неутралитета й част от Бесарабия. Както вече донасях, желанието да се получат от нас някои обещания, на два пъти изказва и Братияно, а тукашният италиански посланик преди няколко време също ми посочи необходимостта от по-здраво гарантиране приятелското отношение на Румъния към нас в сегашната война. – Поклевски.

 

5.б. Тайна телеграма от посланика в Рим, 3-16.IX.1914 № 121.

Бърза. Лична. Днес ме посетиха дошлите в Рим за съгласуване румънската политика с италианската известни вам румънски деятели, които със знанието на Братияно и по поръка на Таке Йонеску, Филипеско и министъра на финансите Костинеско ме помолиха бързо да ви телеграфирам, че ако Русия се съгласи да върне на Румъния присъединените в 1878 г. Бесарабски околии, Румъния веднага би обявила война на Австрия и пратила срещу нея всичките си пет корпуса. Развивайки предложението си, поменатите лица го оправдаваха освен с доводи почерпени из областта на етиката и справедливостта, с невъзможността за Румъния да върви с Русия без толкова великодушното възстановяване старите граници, тъй като обидата, нанесена на съюзна Румъния с откъсване поменатите околии, е все още жива. Това предложение румъните обуславят също с необходимостта да се докаже на краля неоспоримата изгода за страната от тази сделка, за да се принуди да се реши на война с Австрия. – Крупенски.

 

6. Първият руско-румънски таен договор

Тайна телеграма от министъра на външните работи до посланика в Букурещ, 20.IX.1914. № 3023.

Лично. Моля да се разшифрова лично. Аз размених с румънския посланик ноти, които съдържат следните заявления: 1) Русия ще се противопостави на посегателствата върху целостта на Румъния в сегашните й граници; 2) Русия признава правото на Румъния да си присъедини австро-унгарските области с румънско население, при което в Буковина разграничението ще се извърши от особена смесена комисия върху началото на численото преобладаване на тази или онази народност; 3) Румъния може да заеме тези земи, когато сама намери за удобно; 4) Русия ще се постарае да получи съгласието за това на френското и английското правителства; 5) в замяна на гореизложеното Румъния за напред, до заемането на гореозначените области ще съблюдава по отношение на Русия благосклонен неутралитет; 6) до присъединението на споменатите области към Румъния настоящите заявления трябва да се пазят в най-строга тайна. – Подписаната от мене нота утре се изпраща от румънския посланик – в Букурещ с куриер, който ще донесе и вам копие от това съглашение, за което още не бива да споменувате нищо на вашите английски и френски колеги.

Заедно с туй, след като подучите пълния текст, благоволете строго доверително, но писмено да поясните на Братияно, че, съгласно нашия устен уговор с Диаманди, обещавайки в първа точка да противодействуваме на посегателствата върху целостта на Румъния, ние имаме предвид само дипломатическо противодействие, а не такова с въоръжена сила. От друга страна, укажете на Братияно, че ние разбираме „благосклонния“ неутралитет като такъв, при който Румъния ще тури край на снабдяването през своя територия нашите противници и техните помагачи, с боеви и жизнени припаси, и напротив – ще облекчава всякак нашата помощ на Сърбия. Би било желателно да получите от Братияно поне едно потвърждение, че такъв е смисълът, който и Румъния придава на обещанието си за „благосклонен неутралитет“. – Сазонов.

 

7. Обещанието на Братияно да се намеси през февруари 1915 г.

Тайна телеграма от посланика в Франция. Бордо, 19.XI. (2.XII.) 1914 г. № 642.

Телеграмата ви № 4056 получих. По повод на нейното съдържание Делкасе ми прочете телеграма от Букурещ, от която става явно, че френският посланик преди три дена се изказал енергично пред Братияно в полза на незабавната намеса на Румъния против Австрия, като му посочил с особена сила на опасността за румъните да бъдат отрязани от Солун. Братияно отговорил, че Румъния е твърдо решена да действува активно заедно с държавите от Съглашението, но че поради неготовността на румънската армия и трудностите на зимната война, тя е принудена да отложи намесата си за през февруари. – Изволски

 

8 „Цинизмът“ на Италия

Телеграма от посланика в Сърбия Ниш, 26.XI.1914. год. № 59.

В разговори с мене румънски деятели от най-различни партии подчертават солидарността на своите интереси с политиката на Италия.

Според тях, последната е може би още по-малко готова за война, отколкото Румъния, и още по-малко разположена да предприема зимен поход. Заедно с туй, съгласуваните действия на двете държави, когато те бъдат в състояние да извадят два милиона щика, ще окажат толкова по-голямо влияние, колкото по-късно те се намесят. Същата мисъл ми развива италианския посланик в Букурещ г. Фашиоти, който в своята откровеност отива до известен цинизъм. Според неговите думи, колкото по-дълго трае войната, толкова по-слаби в качествено и количествено отношение стават армиите на противниците. Следователно, гласът на Италия и Румъния придобива толкова повече значение, колкото по-късно те сложат своите сили на везните. В разговорите си с Фашиоти и с румъните аз се мъчих, доколкото мога, да поколебая тяхната увереност в силата на тия толкова тесни сметки. При туй аз изказах мнение, че те могат да бъдат съвсем съборени, ако, например, Австрия в известен момент предложи да сключи отделен мир на условия, приемливи за Русия и Сърбия. В този случай нека двете неутрална държави не се сърдят нам, ако ние вземем в съображение само собствените си изгоди, следвайки примера, който те сами дават днес.

Развивайки същата мисъл в разговор с министъра на външните работи г.  Парумбаро, аз му казах, че за мене е непонятно някакво подчинение на румънската политика на указания от Рим. Мене ми се струва, че Италия не е далече от желанието да заеме мястото на Австрия на Балканите, и затова се бои, да не я изпревари Румъния с почване действия, защото с това ръководната роля би се изплъзнала от ръцете на римския кабинет и той сам би бил принуден да последва Румъния. Между туй, в дадения случай интересите на Румъния много повече съвпадат с нашите, защото ние искаме независимостта и равновесието на балканските държави, а не търсим някаква хегемония за себе си.

Парумбаро ми каза, че през последните дни политиката на Италия почнала да смущава и румъните. Тям се струва подозрително назначаването на княз Бюлов за посланик в Рим. Човек с неговата тежест и репутация едва ли би приел подобно назначение, ако нямаше някакви основания да разчита на успаха на своята мисия.

Връщайки се към Фашиоти, Трубецкой пише:

Заедно с това, той с непонятно за мене раздразнение говореше за Франция. Според него, Франция направила през Триполитанската война всичко, за да въоръжи против себе си Италия, която храни към Русия, наопаки, най-добри чувства. Ние трябва да бъдем благодарни на италианското правителство, дето пази сега своя неутралитет, вместо да нападне Франция, което би съвсем изменило характера на войната.

Аз възразих на това, че ако неутралитетът на Италия бе за нас действително ценен, то във всеки случай за нас е изгодно и това обстоятелство, че ние можем да се чувствуваме несвързани с никакъв дълг от благодарност по отношение на Италия, която избра линия на своето поведение със същата студена сметка, която я ръководи и днешно време. Аз виждам в това само едно излишно доказателство, доколко е тесногръда подобна сметка, защото, разрушавайки старите си връзки, Италия не туря здрави основи за симпатии с новите си приятели. Германската мъдрост не е отишла по-далеко от утилитарни съображения. В резултат тя рискува с най-голямата опасност за една държава – пълна морална усамотеност.

В заключение аз изказах учудване за слабото доброжелателно отношение на моя събеседник към Франция, на която Италия дължи тъй много в своето минало, и с която тя трябва да чувствува тясна културна и племенна връзка.

Фашиоти възрази, че ако отношенията между двете държави не всякога носят този искрен и приятелски характер, на който може да се разчита, вината не е у Италия. При туй той ми изказа опасението си, че в бъдеще Франция не ще иска да се примири с мисълта, че Италия може да стане по-могъща, а пък между туй, според него, това трябва да бъде естествен резултат на днешната война. – Княз Трубецкой.

 

9. „Румъния иска ди спечели с чужди жертви“

Телеграма от посланика в Сърбия, 26.XI.1914. № 58.

Още първия ден на пристигането си в Букурещ имах продължителна среща с министър-председателя Братияно.

Аз му изложих с пълна откровеност всички съображения, които вие не еднъж сте изказвали на Диаманди в полза на незабавната намеса на Румъния. Като му посочих, че за нашите непосредствени интереси тази намеса не представлява вече особена ценност, тъй като, благодарение Богу, ние не можем да се оплачем от работите си на австрийския фронт, аз добавих, че намесата на Румъния представлява за нас сериозен интерес само като незабавна помощ на Сърбия, която се намира в тежко положение. Всяко отлагане намесата на Румъния, ще я направи за нас безразлична. „Аз разбирам, че вам се иска да отложите по всякакъв начин решението, за да можете с най-малко жертви да постигнете най-големи резултати – казах аз – но има минути, когато, при всичкото желание, не може да се отлага решението, и неговото невземане е равносилно също на решение, но най-неудовлетворително и неизносно.“ Като ме изслуша внимателно, Братияно от своя страна, подробно и твърде определено изказа своята гледна точка. Той говори много дълго върху туй, колко той цени новата ера в отношенията на Румъния и Русия и вашето лично отношение към неговата страна. Ако войната бе избухнала преди две години, Румъния щеше да бъде във враждебния на Русия лагер. Само с това се измерва значението на достигнатия от тогава насам преврат в отношенията между двете държави. Но работата няма да се спре тука. Румъния ще мине открито в лагера на Русия. Тя си запазва правото само да се възползува от избора на минутата, което право ние сами й признаваме. „По този въпрос аз оставам румънин и не мога да оценявам нещата другояче освен от гледна точка на румънските интереси – каза Братияно. – Войната не може да се свърши скоро. Аз не мога да се поставя в положението на Сърбия поради недостиг на припаси. Аз трябва да се гарантирам в това отношение и, ако през туй време съобщенията бъдат прекъснати, ние ще ги възстановим. Вън от туй, понеже имаме национални задачи на Балканите, аз искам да бъда гарантиран от страна на България и смятам, че само когато тя се скомпрометира с действие в наша полза, на нея ще може да се вярва. Аз разбирам, че за тази цел ще трябва да се направят отстъпки и подир колебание – аз реших да застана на тая почва. Но, разбира се, в това отношение много по-съществена би била решителността на Сърбия. За съжаление, досега последната не е показала ясно съзнание за необходимостта от жертви. От друга страна, Гърция й влияе по-скоро в отрицателна смисълът

На моите нови доводи Братияно отговори, че никой не цени като него, в същата мера, уважението, което Русия отдава на толкова развитото у румъните чувство за независимост, но че той предпочита, ние да подготвим в София почвата за балкански блок, защото той твърде малко вярва на тамошните деятели и се бои от тяхната склонност към шантаж. Не решавайки се за сега на никаква окончателна крачка, той, очевидно, се бои да не се компрометира никак в очите на Австрия. В това отношение той остава верен на себе си, остава истински румънин, който търси как би могъл да спечели повече с чуждите жертви, а по-малко да жертвува той сам. На тази почва се е установила близост във възгледите и маниерите между Румъния и Италия. - Княз Трубецкой.

 

10. Румънските емисари.

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 3–21.ХII.1914 г. № 475.

Утре заминават за Париж  депутатът Кантакузин и синът на финансовия министър Константинеско, а преди няколко дена заминаха за Рим депутатите Диаманди и Истрати. На тези лица е възложена официална поръка да разпространяват във Франция и Италия убеждения в скорошна намеса на Румъния против Австрия, и освен туй, да въздействуват на Италия да напусне по-скоро неутралитета. Тази мисия едва ли има сериозно значение и по-скоро е едно средство да се даде работа на няколко особено горещи партизани на по-скорошната намеса на Румъния. – Поклевски.

 

11. Тайна офицерска лига

В писмо от 17.I.1915. г. Янчевецки, представител на Телеграфната агенция, съобщава в Петроград: „Във военните кръгове не се съмняват в близостта на войната и има една група офицери, която работи тайно и изглежда готова на всичко, дори на преврат, ако се яви доказателство, че Братияно желае да измами народа и води германофилска политика. Техен водител ще бъде Филипеску.“

 

12. Сазонов третира Братияно

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 18–31.I.1915 г. № 55.

Лично. Строго доверително. Братияно е много огорчен и обиден от заявлението, направено от ваше високопревъзходителство пред Диаманди, който го предал тука по телеграфа. Братияно забеляза, че преди една неделя вие сте изказали удовлетворение по повод дадените от него обяснения, и той не може да си обясни изказваното сега от вас недоверие към него. Няма да скрия от ваше превъзходителство, че Братияно изтърва фразата: „que Mr Sazonow me traite de sousprefet“. Ще ги позволя да изкажа при това моето дълбоко убеждение, че нашите подканвания и наранявания румънското самолюбие няма да ускорят активната намеса на Румъния и че тя много по-лесно може да се получи чрез създаване такава обстановка, при които би станала най-вероятна. – Поклевски.

 

13. Обещание за намеса през май 1915.

Тайна телеграма от министъра на външните работи до посланика в Букурещ, 14.III.1915. № 1386.

Доверително. Румънският посланик съобщил на Грея, че румънското правителство решило да се намеси в полза на Съглашението в началото на май. Мишу молил да се запази това в тайна, но да се съобщи само на руския и френския министри на външните работи. Той добавил, че Румъния, макар да не туря решението си в зависимост  от намесата на Италия, все пак отдава на последната голямо значение. За гореизложеното моля да не съобщавате нито на колегите си, нито на румъните. – Сазонов.

 

14. Румънският анексионизъм

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 18.IV.(1.V.)1915. № 251.

Строго доверително. Братияно лично бе у мене днес и ми съобщи следното. От самото надало на Общоевропейската война той не само бил твърдо решил да не дигне оръжие против Съглашението, но напротив, с всички достъпни на румънската дипломация средства се мъчил да създаде обстановка, която би ускорила възможността за активна намеса на Румъния на наша страна. Окончателното изясняване намеренията на Италия позволява и на румънското правителство да вземе в най-близко бъдеще участие във войната, но Министерският съвет би желал предварително точно да се определят, посредством преговори с императорското правителство, границите на бъдещите придобивки на Румъния, а така също да сключат с нас военна конвенция, която, между другото, би предвиждала и въпроса за по-нататъшното снабдяване румънската армия с военни припаси. Пожеланията на румънското правителство относително бъдещата граница са следните: на юг тя се определя от Дунав до устието на Тисса и върви по последната до една точка 15 килом. над Сегедин, а от тука, като мине Дебречин, насочва се до вливането на Сомеш в Тисса, по-нататък по водораздела на последната до границата на Галиция, по която ще следва до Буковина и по границата на погледната до Прут, който румънското правителство би желало да има за окончателна граница между Русия и Румъния. Аз заявих на Братияно, че тази граница би нарушила принципа на националностите в три места, именно: в Буковина, в Банат и Угорска Русь. Братияно отговори, че е готов да направи отстъпки относително Угорска Русь, но че румънското прави-телство отдава първостепенно значение на границата Прут и Тисса в Банат и че в случай, че ние откажем да оставим на Румъния линиите на тези реки, той лично не взема отговорност за участието на Румъния в войната и ще предпочете да запази неутралитет до края й. Относително момента за намесата на Румъния Братияно изказва своето лично мнение, че той-трябва да се определи с една военна конвенция и че в случай на бързо завършване предстоящите преговори той би могъл приблизително да съвпадне със срока, обусловен от Италия. В продължителен разговор, аз, разбира се, не пропусках да изкажа на Братияно своето лично мнение за прекалеността на румънските искания и за необходимостта от точно определяне срока за активната намеса на Румъния- Поклевски.

 

15. Какво обещава Русия

Тайна телеграма от министъра на външните работи до посланиците в Париж, Лондон и Букурещ. 20.IV.1915. № 2040.

Днес пръв път се видях с Диаманди, който набеляза следните териториални придобивки, които Румъния би желала да получи, за да се намеси с нас против Австро-Унгария: Буковина до Прут, Трансилвания, Банат до Тиса и част от Унгария по линията от Сегедин до вливането на Самош в Тисса и нататък  по Карпатите до Буковина. Аз отговорих, че подобни претенции ся неприемливи, тъй като ние не можем се съгласи нито да оставим под властта на Румъния руското население в Буковина и Угоршина, нито да допуснем румъните до самия Белград, за който те могат да представляват не по-малка заплаха от оная, която бяха до сега австрийците. С това се завърши за сега нашият пръв разговор, който впрочем носеше твърде приятелска отсенка. – Сазонов.

 

16. С донесение от 14 май, Поклевски известява, че в Букурещ се организирали патриотически манифестации в чест на италианската намеса.

Трябва да се добави, че една неделя по-рано, по същия случай е била организирана грандиозна социалистическа демонстрация против войната, която била завършена с формено сражение с полицията.

 

17. Букурещкият Шейлок

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 5.(18)VI.1915, № 339.

Въпреки продължителното и доста бурно обяснение, аз не сполучих да изтръгна от Братияно много в смисъл на съкращаване срока за намесата на Румъния и той чак в края се отказа от някои двусмислени фрази, които затъмняваха още повече неговото предложение, излизащо въобще от предположението, че всички румънски предложения ще се приемат от нас. Братияно поставя строгата тайна като непременно условие за по-нататъшните преговори и моли, в случай, че се приеме предложения от Румъния срок за намесата й във войната и се почнат преговорите за военна конвенция с нас, да знаем за това в Букурещ – само той и аз. Понеже не знам, как ще погледне императорското правителство на Братияновия отговор, аз не се сметнах в правото да му дам каквато и да е указания за възможността от по-нататъшни отстъпки от наша страна, но пак настоявах, макар и безуспешно, че исканията на Румъния в Буковина, Угорщина и Торонтал са неприемливи.

Ако е невъзможно да се удовлетворят всичките румънски искания, то ние бихме могли да й дадем отговор, който да съдържа: 1) максимума на възможните за нас отстъпки, по-далеко от които в никой случай не можем да отидем; 2) срокът за намесата й във войната и 3) обещание, да снабдим, според възможността, Румъния с военни припаси и други предмети, от които тя може да се нуждае. - Поклевски.

 

18. „Съвсем неудовлетвортелно“

На телеграмата от Поклевски от 5.VI., че Румъния обещава да се намеси след два месеца, дори и по-скоро, ако й се направят всички отстъпки, Николай е написал: „Съвсем неудовлетворително. Царское село, 6 юни 1915 г.“

 

19а. Черновиц отстъпен на Румъния

Тайна телеграма от посланика в Букурещ 10.(23.)VI.1915. № 352.

В отговор на предложението, което направих, според получените наставления, Братияно изрази голямата си радост, че на Румъния се предоставя Буковина до Прут с град Черновиц. С прокарването бъдещата граница в Мармарошкия комитет по течението на река Тисса, той е съгласен. Що се отнася до Банат. Братияно, въпреки моите убеждения, както и по-рано, намира, че е съвършено необходимо за бъдещето спо-койно съществуване на Румъния да има за граница реките Дунав и Тисса. Той е готов да въведе особен неутрален режим в лежащата срещу Белград част от Торонталския дистрикт. Може дори да откупи принадлежащите на сърби земи в тази територия, но е убеден, че намесата на Румъния при тия тежки и увеличаващи риска условия, заслужва особено възнаграждение. Братияно забялеза, при това, че мнозина от политическите деятели в Румъния били горещи партизани на по-скорошната намеса, но че сега мнозина от тях са загрижени от събитията в Галиция, когато отстъплението на войските ни не правило нему особено впечатление и той се грижи само за надлежното гарантиране бъдещето съществуване на Румъния. Братияно ме увери така също, че е готов да се задължи, че ще се намеси пет седмици след деня, в който сключи политическо съглашение с нас, но аз не сполучих да го склоня да смята тоя срок от 10 юни. В края на разговора, Братияно помоли за 24 часа срок, т.е. до петък сутринта, за да обмисли окончателния си отговор относително Банат. От целия му разговор, обаче, трябва да извадя заключението, че по тоя въпрос той едва ли ще отстъпи. – Поклевски.

 

19б. Румъния иска заем

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 25.VI.(8.VII).1915, № 378

Лична. За да изплати поръчаните в чужбина военни припаси и купените с посредничеството на Франция 100 000 пушки, румънското правителство ще моли тези дни в Лондон нов заем от 5 000 000 лева. Румънският посланик в Лондон е получил заповед, да даде категорични уверения, че Румъния ще се обяви непременно на страната на Четворното Съглашение. Като ми съобщава това, Костинеско ме моли горещо, да съдействувам щото императорското правителство да се изкаже в Лондон в полза на удовлетворението искането на румънското правителство. Министърът ми заяви при това, че от начало на войната Румъния е разходвала вече 400 000 000 лева за въоръжения и частичната мо-билизация, че тя и за в бъдеще няма да жали парите, за да засили своята боева готовност, че подобни разходи не прави една държава, която иска да остане неутрална, и че Румъния може да воюва само на наша страна. – Поклевски.

 

20. Англия и Франция молят да се даде на Румъния целия Банат

Тайна телеграма от посланика в Париж, 25.VI.(8 .VII).1915, № 414

Делкасе ми съобщи, че получил вчера съгласието на Лондонския кабинет, да се остави на Румъния целия Банат, в замяна на което, двете правителства предлагат, да се обещае на Сърбия Землин с необходимата стратегическа ивица, за обезпечаване Белград. По тоя начин Братияно получава удовлетворение на всичките си искания и ще трябва окончателно да разкрие картите си. Поанкаре смята, че сега всички усилия требва да бъдат насочени за най-бързо подписване съглашение с Румъния, намесата на която може да увлече и България. – Изволски.

 

21. Делкасе за румънизиране на банатските сърби

Тайна телеграма от посланика в Париж, 28.VI.(11.VII.) 1915, № 421.

Съобщих на Делкасе съдържанието на телеграмата ви и той ми изказа страховете си, че поставеното от вас условие, относително задължението на Румъния да не порумънчва сърбите в Банат, може да предизвика от страна на Братияно нови възражения и протакания. По мнението на Делкасе, щом върху всичко останало е вече постигнато пълно съгласие между съюз-ниците и Румъния, необходимо е колкото може по-скоро да се иска от Братияно да подпише съглашението. Що се отнася до Сърбия, то, според сведения от Рим, Сонино е съгласен да се присъедини към нея Сирмия със Землин и част от земите между Сава и Дунав, но прави възражения против обещанието относително Хърватско. – Изволски,

 

22. Филипеско предизвиква германския посланик в Букурещ

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 7-20.IV.1916. № 220.

Получих вашата телеграма № 611. Преди няколко дни, синът на Филипеско, като се връщал с жена си от Германия в Румъния, бил задържан от германските власти в Линдау и след това върнат обратно в Швейцария. Днес на 5 април, когато Филипеско развълнувано разказвал на другарите си в Жокей Клуб, за някои възмутителни подробности по телесния обиск на сина и снаха му и въобще ругал немците, влязъл германския посланик, приближил се към Филипеско и му подал ръка. В отговор на това Филипеско се развикал и казал, че няма да подаде ръка на фон Буш, а ще сложи крака си по-долу от гърба, му. В това време, аз бях в другата стая и видях отсетне огромното вълнение между членовете на клуба. Не ми е известно за сега как се е свършил тоя инцидент. Маргиломан свиква комитета на клуба, но положението на последния е много деликатно, тъй като почетен председател на клуба е кралят, а другите двама подпредседатели са Маргиломан и Филипеско. – Поклевски.

 

22.б. Филипеско, с разрешение на царя, дохажда в Русия, където му се устройва тържествен прием. Посещава и Главната квартира.

 

23.а. Румъния се бои от промяна на отношенията с България

Тайна телеграма от министъра на външните работи до посланика в Букурещ, 26. II.(10. III.)1916. № 981.

Във време на посещението, което ми направи Филипеско, между другите разговори, стана дума и по въпроса – който, както се вижда, тревожи твърде много Румъния – за възможните промени в българо-руските отношения. Аз решително опровергах основателността на слуховете по тоя повод, възникнали неизвестно откъде. – Сазонов.

 

23.б. Тайна телеграма от посланика в Париж, 22.III.(4.IV.) 1916. № 229.

Камбон ми съобщава, че по сведения от Букурещ, Филипеско изнесъл от Петроград не съвсем благоприятни впечатления, вследствие забелязаното у нас течение в полза на България. Според неговите наблюдения, у нас възлагат цялата отговорност на цар Фердинанда и на неговите министри, и са склонни, след свалянето им, да се сближим с България, за цар на която се предполагало да остане един руски велик княз. Поръчано е на Палеолога да обърне вашето внимание върху всичко това. Предписано е едновременно на французкия посланик в Букурещ, с голяма предпазливост да се осведоми за намеренията на Братияно, относително обявяването на Румъния на страната на Съглашението. – Изволски.

 

24. Защо Румъния отива със Съглашението

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 18-31.III.1916. № 180.

Таке Йонеско съобщава, че при разглеждане бюджета на тукашното Военно министерство в Парламентарната комисия, бившият министър Арион попитал Братияно: смята ли той за възможно, Румъния да запази неутралитет до края на войната? Вследствие уклончивия отговор на Братияно, Арион попитал: свързана ли е Румъния с някакви задължения към държавите от Четворното съглашение, на което Братияно отговорил отрицателно. Тогава Арион поставил нов въпрос: ще минат ли румънските войски Прут, в случай ако стане съвършено ясно, че победата остава на страната на Централните империи. На това Братияно заявил, че румънските войски в никой случай няма да минат Прут, тъй като Румъния не може да се надява, че ще запази за себе си териториалните придобивки, които може би само временно би сполучила да вземе от Русия. По думите на Таке Йонеско, Арион обяснил на своите другари последното заявление на Братияно със съществуване на тайно съглашение между държавите от Четворното Съглашение и Румъния. – Поклевски

 

25. Ново обещание за намеса

Тайна телеграма от посланика в Париж, 14.(27)VI.1916. № 448.

В разговор с Камбона, румънският посланик изказал своето лично убеждение, че с пристигането в Букурещ на първия трен с оръжие и снаряди, румънското правителство няма да устои пред общото движение и ще застане на страната на Съглашението. Без да отдавам особено голямо значение на думите на Лаховари, считам за длъжност да ги донеса до знанието ви. – Изволски.

 

26. Стачките в Галац

Тайна телеграма от посланика в Париж, 17.(30)VI.1916, № 456.

Копие Лондон и Букурещ. Камбон ми прочете дълга телеграма от французкия посланик в Букурещ, за разговора му с Братияно, който още веднъж категорично му заявил за решението на Румъния да се намеси на страната на съюзниците, но заедно с това изложил му и причините, поради които намесата все още се отлага. От думите на Братияно, Блондел заключава, че нашите успехи в Буковина все още не били достатъчни да надвият колебанията му и че само взимането на Ковел ще му направи решително впечатление. Братияно се оплакал от нашия отказ да предоставим на Румъния свободни железниците да пренасят идещите от Франция военни материяли и да допуснем в наши пристанища румънски офицери, които да ги приемат. В думите на Братияно се забелязвало известно недоверие към руското правителство, което, може би, под впечатлението от победите си над Австрия било склонно да отрича значението на румънската помощ и обмисляло как да се освободи от дадените вече обещания. Въобще обаче, Блондел смята, че Братияно сега е по-близо от други път до намесата и че стачките в Галац могат да станат причина за ускоряване на мобилизацията. – Камбон ми съобщи своето лично мнение, че най-сигурното средство да се принуди Румъния на незабавна намеса е, да се покани от наша страна да окупира с румънски войски Буковина. Това би освободило нашата армия за операции на север и веднага би поставило Румъния срещу лицето не само на Австрия, но и на Германия. – Изволски.

 

27. Румъния моли за две дивизии конница

Копие от телеграмата на руския военен аташе в Румъния от 18.VI.1916. № 187. до генерал Алексеев.

До тоя момент, в очакване на инструкции, посланикът не оказва особено давление над генерал Илиеско и на Братияно, от страх да не предизвика само излишни искания от тяхна страна, които за нас в настояще време ще бъдат трудно изпълними. При последния разговор с Илиеско аз само му казах, че сега, когато на румънската граница няма никакви германски войски, които всички са приковани от нашите съюзници на Солунския фронт, искането от страна на Румъния, да се пратят значителни наши части за защита на Добруджа, ще бъде сметнато от нас като предлог да се отклони от намесата във войната. В отговор на това Илиеско ме увери, че той разбира, какво въпросът за шест-седем руски дивизии пада, но че все пак би било твърде желателно да им се пратят поне две дивизии конница. Братияно, в разговор с нашия посланик, заявил, че той за сега не се бои за Русчук и няма да настоява за наша помощ в това направление Вчера, 16 юни, французкият посланик, от името на Жофр заявил на Братияно, че общото настъпление е започнало, и че за Румъния е настъпил момента за намеса, при която Франция гарантира снабдяването на Румъния с военни материяли и оръжие. Братияно поискал 48 часа за отговор.– Татаринов.

 

28. Генерал Алексеев съгласен

Тайна телеграма от началник-щаба на Върховното главнокомандуване, 21.VI.1916. № 773. Главна квартира.

При сегашната военна обстановка, когато германците изтеглиха всичките свои войски от Балканския полуостров, Добруджа е добре гарантирана от ударите на българите. Изпращането наши войски нататък само би отслабило нашия напор срещу Австрия. В краен случай, разбира се, ние ще проводим две наши дивизии там. Но това трябва да се отстоява, като сочим, че при оставянето в Добруджа дори 100 000 румъни, те ще разполагат за нахлуването с 250 000, което заедно с нашите армии, ще бъде страшна маса, успехът на която е гарантиран. – Алексеев.

 

29. Русия иска да запази сърбите от румънизация

Тайна телеграма до посланиците в Париж, Лондон, Рим и Букурещ. Петроград, 16.(29)VII.1916. № 3289. Съобщена в Главната квартира.

Предаденият от Братияно на Поклевски контрапроект за политическо съглашение е неприемлив. Мисля, че и съюзниците няма да се съгласят на задължението, да не сключват мир, докато не се осъществят всички румънски въжделения, а така също и ще откажат да признаят на Румъния равни права с ония на Великите сили. Считайки, при все това, за нежелателно да влизаме в дълги и бодливи спорове по отделните точки на румънския контрапроект, намирам, че на достойнството на държавите би най-добре съответствувало едно категорично заявление в Букурещ, че съюзниците отхвърлят изцяло проекта на Братияно и настояват Румъния да приеме техния проект, одобрен единодушно от четирите съюзни държави. От внимание към пожеланията на Братияно, в този проект могат да се внесат само малки редакционни изменения в точка четвърта, за да се намери формула, която би повече удовлетворила румъните относително насочването границата между басейна на Горна Тисса и Виссо, а така също досежно гарантирането на сърбите от румънизация в Банат. – Щюрмер.

 

30. „Нервозността“ на френското правителство

Тайна телеграма от посланика в Париж, 20.VII.(2.VIII.)1916, № 552.

Лично. Строго поверителна. Нервността на френското правителство по въпроса за преговорите в Букурещ и страхът му да се не лишим от съдействието на Румъния, както можах да се уверя, се обяснява между другото, и от обстоятелството, че до тоя момент англо-френското настъпление по река Сома, не дало всички очаквани от него резултати. „Месец по-рано - каза ми едно доста компетентно лице – ние бихме се отнесли съвсем безразлично към румънската намеса.“ - Изволски.

 

31. Проект за колективна нота в Букурещ

На 23.VII.1916. с № 3392 на Румъния се предлага от страна на съюзниците: 1) гарантиране на сегашните й граници, 2) задължение от Румъния, да обяви война на Австрия и да скъса сношенията си с България, Турция и Германия, 3) Съюзниците й обезпечават в Австро-Унгария границите Прут, Тиса и Банат, със задължение Румъния да запази националните, училищни и черковни права на сърбите, 4) съюзниците гарантират на Румъния присъединяването към нея на ония австро-унгарски територии, които биха се завзели от съюзни или румънски войски. Що се отнася до ония обещани земи, които не ще бъдат завзети, съюзниците гарантират тяхното присъединение към Румъния само докол-кото би позволили общите резултати от войната.

 

32. Телеграмата на Поанкаре

На 27.VI1. Поанкаре се обръща лично към Николай II с молба „да се сключи, колкото е възможно по-скоро съглашение с Румъния“.  Това било желанието и на французката Главна квартира.

 

33. Отговор на Николай II

На 27. Николай отговаря, че той разбира значението на румънската намеса, за което на Румъния се направили „грамадни отстъпки“. За съжаление, обаче, колкото по-отстъпчиви са били съюзниците, толкова по-прекалени ставали исканията на Румъния. Румъните настояват за офанзива на Солун.

На доклада, който съобщава на царя за изпращане телеграмата на Поанкаре, Николай пише:

„Повтарям, че този момент е необходима по-скорошната намеса на Румъния. Това и за нея е крайно важно. Изгубените сега седмици могат да продължат войната с много месеци повече.“

 

33.а. Настъплението на Солунския фронт

С телеграма от 25 юли се известява, за постигнатото съгласие между Англия и Франция за почване настъпление против българите на Солунския фронт.

 

33.б. Щюрмер съгласен с порумънчване на сърбите

В новия проект за конвенция от 26 август, подписан от Щюрмера, вече не фигурира искането за националните гаранции на сърбите в Банат, но остава точката, която туря присъединяването на територии в свръзка с общите резултати от войната.

 

34. Нови недоразумения

Тайна телеграма до управляющия дипломатическата канцелария, 26.VII.1916, № 3421.

Благоволете да представите на генерал-адютанта Алексеев следните съобщения за доклад на Негово Величество по съдържанието на отговора на Негово Величество до президента на Френската република:

„Вчера ни бе представен съюзнишкият проект за политическо съглашение с Румъния, с предложените от Ваше Високопревъзходителство изменения, и с още нови отстъпки, които ние намерихме за необходимо да направим в последната минута, вследствие настояванията на нашите съюзници, а така също и на вашите съображения.

Този проект е съобщен своевременно на нашия посланик в Букурещ, комуто е предписано, веднага щом последва одобрение от съюзниците, да го предложи за подписване от румънското правителство. Включените в този нов проект нови отстъпки дават пълно удовлетворение на Румъния по въпроса за положението на сърбите в Банат и имат предвид, в кръга на допустимото, да удовлетворят домогванията на Румъния, относително гаранциите за нейните териториални придобивки и участието й в решенията на международните въпроси при свършване на войната.

В предадения вам с № 2 пълен текст на казания наш проект с новите изменения и отстъпки, Ваше Високопревъзходителство ще благоволите да видите колко той се приближава към предложения от Румъния текст, изложен в телеграмата на Поклевски № 452. Останалите разногласия имат важно и съществено значение за нас. Буквалното приемане на пета точка от текста на румънския проект би противоречило с не веднъж изказаните от Ваше Превъзходителство мисли, че ние не трябва да гарантираме на Румъния териториални придобивки, без да ги обусловим с уговорка, която би ни освободила от задължението сами да извоюваме обещаните й територии. Румънската редакция на точка осма от проекта предоставя на Румъния еднакви права с ония на Великите държави, при решение на всички международни въпроси, извикани от войната; трябва да се предвижда, че това условие може би приемливо за другите държави, за нас би създало сериозни усложнения, след свършването на войната, особено при решението за Проливите и Цариград, и бъдещето раз-граничение владенията на държавите в Европа.

Пред вид на гореизложеното, текстът на политическото съглашение още не може да се смята за установен между Братияно и съюзниците.

Затуй става необходимо да се изясни, трябва ли съдържащото се във Височайшия отговор до президента Поанкаре повеление да се разбира в смисъл на подписване предлаганото ни, но още не прието от съюзниците и Румъния, политическо съглашение, или в смисъл на подписване проекта на Румъния без изменения, т.е. да приемем всичките искания на Братияно. Чакам най-бърз отговор. – Щюрмер.

 

35. Братияно заплашва с оставка

Тайна телеграма на посланика в Букурещ, 27.VII. (9.VIII) 1916. № 483

Бърза Получих телеграмата ви № 3470. Строго поверително. Тукашните представители на Съглашението, запознати от мене с наставленията, дадени ми с гореказаната телеграма от Ваше Високопревъзходителство, ми заявиха, че общият смисъл на получените от тях указания им позволява, не само да поддържат пред Братияно предлагания сега от нас текст за политическо съглашение, но и да го подпишат. Вследствие на това, в съгласие с моите колеги, аз днес на 27 юли, съобщих на Братияно този текст, като му придадох, съгласно указанията на Ваше Високопревъзходителство, окончателен характер. Като прочете меморандума, Братияно веднага изпадна в тъжно настроение и ма заяви, че пункт 5 от нашия проект не му дава никакви надежди за пълното осъществяване на румънските териториални въжделения, заради които Румъния е готова да почне войната. Нему се представлява, че след намесата на Румъния, Австро-Унгария веднага ще поиска мир, и съюзниците, заради общите интереси на войната, ще се съгласят на тоя мир, като оставят на Румъния само трохи от ония територии, които тя желае да си присъедини.

В по-нататъшните си излияния, Братияно вече виждаше само крушение за тъй отколе подготвения от него план и изказа намерението си да подаде оставка и съвършено да се оттегли от политиката. – Поклевски.

 

36. За крадеца трябва още по-голям крадец

Тайна телеграма от посланика в Париж, 30.VII.(12.VIII.) 1916. № 577.

Французкият посланик телеграфира от Букурещ, че Братияно прави възражения против вашата уговорка към точка 5 от проекта за съглашението и заявява, че без абсолютни гаранции не би можал да увлече краля и общественото мнение, поради което ще бъде принуден да подаде оставка. Братияно забелязва при това, че Сазонов не бил настоявал за подобна уговорка, и дава да разбереме, че той подозира тук някаква задна мисъл от наша страна. По мнението на французкия посланик, Братияно бил особено загрижен от възможността за отделен мир между съюзниците и Австро-Унгария. Бриян телеграфира на Палеолога, че той от своя страна не настоява да се запази казаната уговорка, смятайки, че, в случай на пълна победа, съюзниците ще изпълнят своите обещания по отношение на Румъния, а в случай на частична победа, Румъния, както и всички съюзници, ще трябва да се подчини на силата на обстоятелствата. – Изволски.

 

37. Отстъпки по всички линии

Телеграма от 30 август

„Със съгласието на царя, Румъния получава всички отстъпки.“

 

37.а. В навечерието на сключване договора

Тайна телеграма от директора на Дипломатическата канцелария при Върховното главнокомандуване. Главна квартира, 3.VIII.1916, № 910.

Военният агент в Румъния телеграфира от 2 август под № 762: Днес посланикът и аз обсъдихме с Братияно окончателния текст, датите и фор-мите на политическото съглашение и военната конвенция. Предвид на това, че трябва да се приготвят десет ръкописни екземпляри съглашения и конвенции, а така също и предвид доклада на краля и други формалности, Братияно каза, че подписването ще стане в четвъртък, на 4 август, при това се съгласи на осемдневен промеждутък. По тоя начин ние определихме следните дати: започване военните действия на Румъния против Австрия на 15 август, настъпление на Солунската армия на 7 август, начало за действия на нашия флот за обезпечение румънските брегове на 13 август, но суеверният Братияно постави 12 август, и аз му отстъпих в това. – Базили.

 

38. Тайният договор подписан

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, Унгени, 5-18.VIII.1916, № 505.

Бързо. Строго поверително. Днес 4 август 11 и половина часа пред пладне, се подписа политическото съглашение и военната конвенция, въз основа на които настъплението на Солунската армия трябва дa започне на 7 август, а крайният срок за намесата на Румъния е определен 15 август. За да се запази тайната, подписването стана в дома на Винтил Братияно, където аз отидох заедно с всички други, вече подписали, посланици и военни агенти от държавите на Съглашението и с екземплярите на договора и конвенцията и където ме чакаха Братияно, брат му Винтил, министърът на народното просвещение Дука и румънският посланик в Петроград Дияманди. След съвместното прочитане на донесените документи и подписването им от Братияно, той направи с прочувствени изрази изявления, че придава огромно значение на стъпката, която прави, не само защото се надява, че по тоя начин ще осъществи румънския национален идеал, но и защото сключеният между Русия и Румъния съюз открива за тия държави нова ера на приятелство и доверие, в която той вижда най-добрия залог за бъдещето преуспяване на своята родина. Братияно след това особено ме моли, щото само една от съюзните мисии да телеграфира от Букурещ за подписването на съглашението и конвенцията, защото се бои да не би еднородните телеграми от всички мисии да възбудят подозрение у враговете ни и по тоя начин, да им улесним дешифрирането на нашите телеграми. Като взехме във внимание, че Солунската армия трябва незабавно да се извести за деня на подписването съглашението и конвенцията, ние решихме, че за това трябва да телеграфира по безжичния телеграф само французкият посланик. Останалите посланици ще пратят своите телеграми от Унгени, където изпращам със специален куриер едного от чиновете на мисията. – Поклевски.

 

39. Братияно иска артилерия

Тайна телеграма от директора на Дипломатическата канцелария при Щаба на върховното главнокомандуване, 5.VIII.1916, № 912.

Татаринов телеграфира на 4 август под № 756: Донасям ви, че политическото съглашение и военната конвенция, се подписаха днес на 4 август в 12 часа през деня, с датите, за които ви донесох с телеграма № 762. След подписването на конвенцията, Братияно, вече като съюзник, ме моли да донеса на Ваше Превъзходителство неговата почтителна молба до императорът да се снабди румънската армия с четиридесет и осем тежки оръдия или гаубици, с калибър не по-малък от 150 милиметра, за да се формират два полка тежка полска артилерия. Предполагам, че Братияно ще остане доволен и от дванадесет. Днес в 5 часа след пладне, Братияно прие германския посланик и очаква да му се предявят ултимативни искания. – Базили.

 

40. Румънската мобилизация

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 15.(28.)VIII.1916, № 544.

Събитията се развиха вчера, 14 август, тук по следния начин: От сутринта полицията почна да арестува чужденците поданици на враждебните нам държави. В 11 ч. пред пладне се прекъснаха телеграф-ните и телефонни съобщения в цялата страна. Коронният съвет заседаваше от десет часа до един след пладне. В три часа се обяви военно положение, а в 6 часа мобилизация. В 9 часа вечерта във Виена и тук е обявено едновременно война на Австрия, след което на много места румънските войски са преминали границата. Сведенията от театъра на войната са още оскъдни. Известно е само, че румъните настъпват към Брашов и че на крайния северен румънски фронт се водят сериозни боеве. Румъните се опитали да нападнат австрийските монитори при Русчук и предполагат, че един от тях е повреден. От своя страна, австрийците обстрелвали Гюргево, Турно Северин и Верчерова. Населението в Букурещ довчера проявяваше слаб ентусиазъм към войната, но с обявяването на мобилизацията населението в столицата се въодушеви. Огромна тълпа мина из улиците, пеейки патриотически песни, при което няколко пъти се спира пред императорската мисия, огласявайки въздуха с викове в чест на господаря императора, Русия и руската армия. Като минавах вечерта из града, макар че бе тъмно, народът на много места позна моя автомобил и приветствува с викове „ура“ Русия и руския посланик. На няколко места тълпата обкръжи моя автомобил и мнозина се покачваха на стъпалото да ми стискат ръцете. – Поклевски.

 

41. Падането на Тутракан

Тайна телеграма от посланика в Букурещ, 24.VIII.(6.IX).1916, № 577.

След четиридневни атаки с превъзходни сили, Тутракан е взет от българите днес на 24 август. Тутраканската позиция беше тет де пон, и затуй падането й повлякло след себе си загубата на гарнизона, който с пратените в последната минута подкрепления възлизаше на 30 000 човека, а така също и 30 батареи артилерия. Тоя неуспех направи твърде тежко впечатление на краля и на румънското правителство и несъмнено ще се отрази застрашително върху духа на тукашното обществено мнение. Братияно ме моли бързо да ходатайствувам пред императорското правителство за възможно по силни подкрепления и за изпращането им във възможно скоро време.– Поклевски.

 

42. Учудването на генерал Алексиева

Тайна телеграма от директора на Дипломатическата канцелария при Върховното главнокомандуване, 25.VIII.1916, № 976.

В отговор на телеграмата от Поклевски № 577, началник-щаба моли да се отговори на румънското правителство е следния смисъл: „Румъните имат 300 000 армия. От тази армия е загубена в последния неуспех само седемнадесета дивизия – т.е. една дванадесета част от армията. Останалите войски никой сериозно не заплашва. Седемнадесетата дивизия, по признанието на самите румъни, е била атакувана от 30 000 българи. Какви основания имат прочие да започват войната с искане отправено към нас, „да им се пратят възможно повече и по-бързо руски войски“? Желателно е, нашите представители в Букурещ, да усвоят гледището, че Румъния трябва да използува в борбата собствените си богати средства и да се отнася с нужното спокойствие към неизбежните във война частни неуспехи, и да поправя тия неуспехи с промени и гъвкавост в своите планове. Ние не можем при всеки подобен частен неуспех да напускаме преследването на своята задача, тясно свързана при това с румънските интереси и да насочваме войските си към Балканския полуостров. Подобно решение би могло да се вземе само при действително тежко положение на Румъния – а сега подобно нещо няма.“ – Базили.

 

42. Румъния моли за бърза помощ

Тайна телеграма от началник-щаба при Върховното главнокомандуване, 28.VIII.1916, № 993.

Направените от съюзните правителства предложения са крайно нецелесъобразни и вредни за нашите военни интереси Ние имаме фронт дълъг повече от 1200 верста. Срещу нас е цялата австрийска армия, голяма част от германската и няколко дивизии турски. В последно време германците изтеглят част от своите сили на французкия фронт и ги прехвърлят срещу нас в участъка между Припет и румънската граница. На Кавказкия фронт имаме работа, по едно протежение от 1200 версти, с повече от половината на всички въоръжени турски войски От 22 май ние водим непрекъсната настъпателна операция против австро-германците, която изисква от нас крайно напрежение на всичките наши сили и средства На Кавказ сме принудени да отбиваме натиска на турците, което ни налага да увеличим нашите войски там. Сега съюзниците ни предлагат да продължим нашия фронт още с 500 версти, да отправим 150-200 хиляди войска на Балканите и да вземем на свои плещи нови тежки операции Откъде ще вземем тия сили? Само от състава на армиите, които водят толкова упорита борба с противника в най-важната, опасна и жизнена за него посока. Като пратим на Балкана 150–200 хиляди бойци, ние не само ще облекчим изведнъж положението на противника в Галиция, но и ще му дадем възможност и време да събере против нас превъзходни сили, да ни нанесе поражение и отведнъж да ни отнеме плодовете на победата, купени със скъпа цена, като се има предвид, че с прехвърлянето войски на Балканите, немислимо е своевременното им връщане на запад, поради крайно трудните превозни средства. Като ни дават съвети, съюзниците забравят, какви бяха нашите усилия, докато ги убедим да оставят в Солун тези повече от скромни сили, с които разполагат сега там, и тия сили те считаха за необходимо да прехвърлят на главния театър на военните действия, който няма повече от 700 километра. Чуждо на чисто военни съображения, предложението на съюзниците се прикрива с техните стремления за нашето благо: ние ще открием пътя, по който те ще ни подвезат тежка артилерия, без която е толкова трудно, според нашите думи, да превземаме неприятелските позиции. Жално е, че съюзниците пропуснаха дa ни доставят артилерия през летните месеци, а като дочакаха зимата, предлагат ни да си извоюваме сами път, макар и с цената на една катастрофа по австрийския фронт. Да представя на императора план за подобно предприятие, вредно и опасно за нашата армия, аз считам недопустимо за себе си. Единственият отговор на съюзниците бих признал предложението за усилване на Солунската им армия, например с по три дивизии от всяка съюзна армия, нещо, което сериозно ще гарантира Румъния от юг, а нам ще даде възможност да завършим, за обща полза на всички съюзници, нашата операция против австро-германците. - Алексеев.

 

44. Милюков обявява вярност и на грабителския договор

Тайна телеграма от министъра на външните работи до директора на Дипломатическата канцелария, 25.IV.1917. № 1849.

По сведенията, които имаме, сръбското правителство, предвид посещението на Братияно у нас, възнамерявало да повдига въпрос за ревизия на договора, сключен между Румъния и Съглашението, през август миналата година, с цел Румъния да се откаже от Банат.

Аз мисля, че да се повдига въпрос за ревизия на казаното съглашение, сега, когато ние току-що заявихме нашата вярност на международните договори – е недопустимо и може да предизвика големи политически усложнения. – Милюков.

 

45. Братияно доволен от временното правителства

Тайна телеграма от посланика в Румъния. Яш, 6/19.V.1917, № 567.

От разговори с тукашните политически деятели, можах да се убедя в това, че в отчета за посещението си в Русия, Братияно изказал своето пълно доволство, за указания му у нас прием и за отношенията на временното правителство към Румъния. Братияно признал обаче, че напуснал Русия с чувство на ново безпокойство, понеже не можал да не забележи, че преживяваното сега от Русия преходно състояние не давало още възможност на правителството да закрепи своята власт толкова, че вече да се вярва напълно, че временното правителство ще успее да осъществи на дело своята програма за продължение на войната до победния край и че скоро предстои възобновяване на активни енергични действия на нашия и румънския фронт. Братияно отбелязал при това, че съвсем не е изгубил надежда за продължаване войната от нас, поради което той не счита още положението на Румъния безнадеждно. - Поклевски.

 

46. Румъния иска 3150 милиона лева.

Тайна телеграма от посланика в Румъния, 15/28.IX.1917, № 877.

Що се отнася до нуждата на Румъния от парична помощ от нейните съюзници, длъжен съм да забележа, че Румъния въобще няма нужда от заеми в рубли; толкоз повече, че въз основа на неотдавна сключеното съглашение, сметката за доставените от нас на Румъния предмети за въоръжения се води от Франция. Нуждата от рубли би пораснала много само в случай на евакуиране румънската армия в Русия, но и тогава за Румъния би било по-изгодно да се снабди с рубли, срещу представената й от съюзниците чуждестранна валюта. В отговор на румънското искане заем, френското и английското правителства поискаха подробно изложение за паричните нужди на Румъния и тия данни са вече съобщени на тукашните съюзни посланици. Румънското правителство изчислява, че му е необходимо нужно да покрие, в течение на предстоящите дванадесет месеци, следните разходи: 1) 2300 милиона леи за водене на войната; 2) около 550 милиона леи за покриване обикновения, макар и съкратен, държавен бюджет, който включва и лихвите на държавните дългове; 3) 800 милиона леи за частично погасяване дълга към Румънската народна банка, което би дало възможност на последнята да пусне срещу тая сума банкноти и да гарантира по тоя начин паричното обращение в страната. В настояще време, поради дадените от народната банка заеми на румънското правителство, емисионната способност на банката е съвсем изчерпана и в страната се чувствува недостиг от банкноти. По такъв начин всичките парични нужди на Румъния за следващите 12 месеци се фикснрат на около 3150 милиона леи, за добиването на които румънското правителство моли своите съюзници, щото до окончателното уреждане на преговорите между тях по тоя заем, да й се авансират по 100 милиона леи всеки месец. Към гореизложеното, считам за своя длъжност да добавя, че до тоя момент румънското правителство е изхарчило за водене на войната 2700 милиона леи, от които 1300 милиона са отпуснати от Англия, 1000 милиона от Народната банка, а 400 милиона са реализирани от вътрешен заем. – Поклевски.

 

* * *

 

Руско-румънска военна конвенции от 1916 г.

Долуподписаните: 1) руски военен агент в Румъния полковник А. Татаринов, 2) френски военен агент в Букурещ, А. М. Ф. М. Депре, 3) С. Б. Томсон, великобритански военен агент в Букурещ и италианския военен агент в Букурещ подполковник Фериго, особно упълномощени от върховните командувания на техните армии – от една страна, и Негово Превъзходителство председател на Министерския съвет, военен министър на кралство Румъния, г. Ив. Ж. С. Братано – от друга страна, се договорихме върху следното:

Чл. 1. В допълнение към договора за съюз, сключен на 4/17 август 1916 г. между Русия, Франция, Великобритания, Италия и Румъния, Румъния се задължава да мобилизира всички свои сухопътни и морски сили и да нападне Австро-Унгария не по-късно от 15/28 август 1916. г.г. (8 дни след Солунското нападение), Настъпателните действия на румънската армия ще почнат от самия ден на обявяване войната.

Чл. 2. От момента на подписване настоящата конвенция и в течение на мобилизацията и съсредоточаването румънската армия, руската армия се задължава да действува по най-енергичен начин по целия австрийски фронт с цел да обезпечи горепоменатите румънски операции. Тези действия ще бъдат специално настъпателни и силни в Буковина, дето руските войски ще бъдат длъжни най-малко поне да задържат своите позиции, а също да запазят сегашната си численост.

Започвайки от 12/25 август 1916 г. руската флота ще бъде длъжна да обезпечава безопасността на Кюстенджанското пристанище, да пречи на всеки десант на неприятелски войски на румънските брегове и на всяко проникване в Дунава по-горе от устията на тая река.

От своя страна Румъния признава на руската Черноморска флота правото да се ползва от Кюстенджанското военно пристанище, а също правото да взема необходимите мерки против неприятелската подводна флота.

Руските военни параходи, които ще се ползват от Дунав както за защита на бреговете, така и за оказване съдействие на румънската армия и флота, ще се намират под началството на върховното командуване на румънските армии и ще действуват в тая река съвместно с ескадрата румънски монитори. Подробностите за тези съвместни действия ще бъдат установени съгласно членовете на настоящата конвенция.

Чл. 3. Русия се задължава да изпрати във време на мобилизацията на румънската армия в Добруджа две пехотни дивизии и една кавалерийска за съвместни действия с румънската армия против българската армия.

Съюзниците се задължават да почнат решително настъпление със солунските армии, поне осем дни преди да почне Румъния военни действия, за да облекчат мобилизацията и съсредоточаването на всички румънски военни сили. Това настъпление да почне на 7/20 август 1916 год.

Ако в течение на военните операции съюзните държави по съглашение с надлежните генерални щабове, признаят за нужно да увеличат контингента на своите войски, действуващи съвместно с румънската армия, то това увеличение на силите в нищо не изменя постановленията на сключените конвенции.

Чл. 4. Русия, Франция, Великобритания и Италия се задължават да снабдяват Румъния с военни припаси и материали, които ще се превозват с румънски и съюзни параходи и ще минават транзит през Русия. Тези доставки и превози трябва да се правят със сметка да се обезпечи възможното непрекъснато получаване в Румъния поне 300 тона дневно, по средна сметка за месечния превоз. В случай че съюзниците могат да разполагат с нови пътища, които ще облекчат превоза на военни припаси, Румъния ще има право да се ползва от тях.

Чл. 5. Съюзниците в равна мярка се задължават да доставят на Румъния, в границите на възможното, коне, медикаменти, продоволствие и предмети за снаряжение, които тя би искала, в такова количество и от такива категории, които ще бъдат установени с общо съгласие.

Чл. 6. Съюзниците ще предоставят на разпореждане на Румъния технически персонал, необходим за приготовляване в страната военни припаси и материали.

Чл. 7. След сключването на настоящата конвенция генералните щабове на руско-румънските армии, както и Генералният щаб на Солунските армии, ще се условят относно начина на съвместните им действия. Съгласуването военните операции на руско-румънските армии или всяко изменение, разяснение и допълнение за поддържане постоянна връзка ще се установява от надлежната главна квартира, както ще се покаже по-долу.

Чл. 8. Съвместните действия на съюзните армии не предполагат подчинение едната договаряща страна на другата; те имат предвид само свободното приемане разпорежданията или измененията, които изтичат от общото положение, от нуждите, предизвикани от преследваната цел, и от братството по оръжие.

Чл. 9. По принцип кралските румънски и императорските руски войски ще запазват своето собствено командуване, своя отделна оперативна зона и пълна независимост във водене операциите. Демаркационната линия между двете армии ще мине от Дорна Батра, по Бистрица и долините на река Шайо и Самеш към Дебречин. Румънските действия ще имат за главна цел, доколкото това позволи военната обстановка на юг от Дунава, движение през Трансилвания за Будапеща.

Руските войски, предвидени в чл. 3 и предназначени за съвместни действия с румънската армия, ще се намират под началството на върховното румънско командуване.

В случай че контингентът на руските войски, действуващи на юг от Дунава, бъде значително увеличен, при туй толкова, че да стане по численост еднакъв или по-голям от румънските войски, с които съвместно ще действува то такъв контингент може да образува, след излизането си от румънска територия, независима армия, която ще бъде подчинена на Руското върховно командуване. В такъв случай тази армия, която действува вън от румънска територия, ще трябва да има отделна оперативна зона и ще се управлява съгласно разпорежданията на Върховното руско командуване, съобразявайки се напълно с плановете на двете главни квартири, на установените по-горе основания.

Ако предвид преследваната цел стане нужда от военни операции със съвместни руско-румънски сили, командуването на тия сили ще бъде определено от съответната оперативна зона. Всички заповеди и разпоредби относително воденето на тези операции ще бъдат съставени на руски и румънски езици.

Чл. 10. По принципа на националната територия, както и на територията заета от армията на една от договарящите страни, армиите на другата страна могат да влизат само в случай, че това изисква общият интерес и общата цел и по предварително и писмено съгласие за всеки отделен случай.

Чл. 11. Всеки път, когато в течение на операциите, съюзните армии биха били принудени да се ползват от една или няколко ж.п. линии на територията на съюзната държава за превоз на войски, припаси и военни предмети, такова ползване ще се установява за всеки отделен случай от делегатите на съюзните главни квартири. Управлението, организацията на подвоза и снабдяването с местни средства във всички случаи ще лежи върху длъжностите на териториалните власти.

Чл. 12. Пленниците, военната плячка и трофеите, взети от една от армиите, ще принадлежат на тази армия. Военната плячка, взета в съвместни боеве и на едно и също бойно поле, ще се разделя пропорционално на броя на войските, които са взели участие в тия боеве. Обаче, за облекчаване снабдяването на румънската армия, Императорското руско командуване ще й отстъпи ония военни материали и припаси от тази смесена военна плячка, от които тя настоятелно се нуждае.

Чл. 13. За съгласуване действията на румънската, руската и съюзните армии и за по-сигурно постигане военните цели, в главните квартири на руската и съюзните армии, във време на откриването военните действия от Румъния трябва да има представител на румънската армия, комуто, в случай на необходимост, ще се придадат в помощ известен брой офицери. Така също представители на руската и съюзните армии и техни помощници трябва да има в Главната квартира на румънската армия. Главните квартири на действуващите съвместно армии трябва взаимно и своевременно да си разменят сведения за военната обстановка, разпределението на силите и вървежа на операциите.

Чл. 14. Ако в течение на операциите възникнат обстоятелства, които изискват нови мерки и подигат въпроси непредвидени в настоящата конвенция, то всички подобни въпроси ще се обсъждат във всяка главна квартира с делегата на съюзната армия и ще се решават окончателно само по съглашение с главнокомандующите.

Чл. 15. За да имат възможност да вземат подготвителни мерки за почване операциите, договорните страни трябва да се сговорят относително плана на военните действия преди румънската армия да открие военни действия.

Чл. 16. Въпросът за примирията ще се решава с общо съгласие на върховните командувания на действуващите съвместно армии.

Чл. 17. Настоящата конвенция остава в сила от подписването й до сключването на общ мир.

Написана в 5 екземпляра в Букурещ, 4/17 август 1916. г.

Публ. в Защо Румъния се намеси във войната? История на румънския шантаж. Документи от Тайната руска дипломатическа архива, Кн. I. София, 1918, 48 с.