ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕЗ 1915 Г.

Месеци преди България да се включи в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция) излиза от печат една анонимна брошура от неидентифициран автор, скрил се зад инициала „Б.“. В нея явно проправителствения агитатор, вероятно през август 1915 г., публично настоява правителството на д-р Васил Радославов да наруши обявения от него неутралитет и да се включи на страната на Централните сили. Авторът най-аргументирано защитава своята позиция, изкарвайки на бял свят икономическите и политическите аргументи за това.

 

Той най-точно излага в табличен вид икономическите и търговските ползи от отношенията с водещите страни от двата воюващи вече военнополитически блока. „Б.“ доказва, че България не може да застане на страната на Русия, която само до преди година и половина време е подкрепила съседите на България в тяхната грабителска политика през Междусъюзническата война (1913) и в последвалия Букурещки мирен договор, вместо да изпълни отредената й роля на арбитър в отношенията със Сърбия. Анонимният автор привежда и важна информация за отпуснатите кредити на България във възстановителния период след Балканските войни, когато страните от Антантата обвързват кредита с военно-политически ангажименти в предстоящата война. За да смекчи темата за подобни ангажименти и към Тройния съюз той представя в положителна светлина както отношенията с Германия, тъй и с бившия си противник и бъдещ съюзник Турция, показвайки показателите от търговските и икономическите отношения между двете страни. Въпреки, че брошурата на места прилича на плиткоскроена проправителствена пропаганда все пак аргументите на анонимчика са верни, което ни кара да търсим автора в средите на управляващата народно-либерална коалиция, разполагащ с точни и безспорни икономически и статистически сведения.

Д-р Васил Радославов с министри от правителството

Трябва да подчертая, въпреки че не успях да установя името на скрилия се зад инициала „Б.“ автор неговата книжка е важен извор за атмосферата в силно поляризираното българско общество в навечерието на отказа от декларирания неутралитет и поемането на посоката към включването на страната на Централните сили в бушуващата от година време Първа световна война.

Леко се прокрадва в съзнанието ми вероятността зад този инициал да се крие държавника и политика, както и дългогодишния главен редактор на вестника на Стамболовистката партия „Нов век“ д-р Петър Гудев. Това съкращение той използва и при публикуването си на историята на Източния въпрос, подписвайки се с псевдонима си „Б. Петвеков“. Но това са само мои предположения, непотвърдени с факти!?

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

КЪМ КОЯ ОТ ВОЮВАЩИТЕ СТРАНИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ БЪЛГАРИЯ

От Б.

София, 1915 г.

ЩО Е ВОЙНА?

След като сами прекарахме 11-месечна война, след като преживяхме и приживяваме една 12-месечна невиждана до сега в историята война, в която ежедневно падат с хиляди и хиляди хора, едва ли има някой в България да не знае що е война.

Има действително у нас водители и ръководители на партии, които сега най-настоятелно искат България час по-скоро да влезе във война, които 10 месеци ни проповядват, че трябва да се хванем на кървавото хоро, които съжаляват, че до сега България не воюва и че българския народ не дал хиляди жертви, за да помага за създаването на „Велика Сърбия“, обаче, тия хора не знаят що е война.

Войната е кърваво изтребление на борещите се за политическо и стопанско надмощие и териториално увеличение.

Русия води сегашната война, за да завладее Цариград и Дарданелите, за да си осигури свободен излаз на всесветския пазар. Англия – за да разсипе Германия, която взе да има надмощие на казания пазар, та да може тя сама да владее икономически целия свят. Франция за да вземе някогашните свои провинции Елзас и Лотарингия, Италия, Сърбия и Черна гора – чисто и просто за грабеж на чужди земи, а Турция, Австро-Унгария и Германия – за да запазят това, което имат и да си осигурят едно мирно и трайно развитие. Поне до сега не се е чуло тия последните държави да са заявили претенции върху чужди територии и така щедро да са ги раздавали, както това правят техните противници: Англия, Русия, Франция и Италия.

 

РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ДОСЕГАШНИЯ НИ НЕУТРАЛИТЕТ.

Едва бяха се минали десетина месеци от приключаване на войните, които ние водихме с Турция и нашите коварни съюзници и ето че избухна Общо-европейската война, видимия и главния причинител на която беше Сърбия. Тази държава не познава в историята си почтеност, организира убийства на короновани лица, комплоти против Австро-Унгарската монархия и пр. и когато й поискаха сметка за тия мръсни работи, за които в обикновения живот има само едно възмездие: смъртно наказание, тя намери велики защитници, които я насърчиха да не дава никакво удовлетворение, защото те ще я защищават с всичките си сили. Така се отвори тази война, която се води вече цяла година.

Ние бяхме вече изпитали ужасите на войната; ние бяхме видели колко е страшна тя и знаехме, че хилядите жертви могат и трябва да се дадат само тогава, когато България е сигурна в победата, когато се касае за пълното обединение на българския народ. Още при отварянето на сегашната Общо-еаропейска война, когато вред из нашето отечество зееха раните от прекараните от нас войни, когато българския народ още не бе забравил злините, които ни причини нашата „освободителка“, когато още звучаха венцехваленията на официална Русия в Кюстенджа, когато знаехме желанието на сегашния френски министър на външните работи Делкасе за разпокъсването на България, когато виждахме как Русия и Франция любезничеха на всяка стъпка на Сърбия, Гърция и Румъния, тогава българи, водители на партии, които обичат повече четворното съглашение и „Велика Сърбия“, отколкото България, ни караха без всякакво „търгашество“ да се дадем под наем безусловно на тогавашното Тройно съглашение, да дадем нови хиляди жертви, големи материални блага, без никаква гаранция за компенсация, за да избавим Сърбия от гибел и да я направим още по-„Велика“.

Българското правителство схвана добре момента, прецени условията и каза, че ще пази „строг и лоялен неутралитет“. Правиха се след това много опити, за да се отклони българското правителство от тази политика, обаче то не се разколеба, а остана и до ден днешен при „строгия и лоялен неутралитет“. Отначало никой не можеше да предвиди как ще се развият събитията и на чия страна ще бъде победата. Ако правителството несполучливо би се намесило в този голям пожар, то можеше да попадне в грешки, да се присъедини към страната, която ще бъде победена и по този начин да изложи на карта съществуването и на днешна България. От друга страна, поради лошите резултати които ние добихме в последните две войни, в населението бе разколебана вярата във всички наши ръководящи кръгове и народа не така охотно би отишъл тогава в една война, особено ако тя беше в единение и разбирателство със Сърбия, против която ние чувствуваме голямо огорчение и вражда.

Ние при това съвсем не бяхме подготвени политически за каквато и да било война. А ние видяхме от Балканските войни, че не е достатъчно да имаме само храбра войска, която да събаря в няколко само дена вековна империя, а че за крайния добър успех на всяка война се иска тя да е добре подготвена и дипломатически. За нас дипломатическата подготовка на войната е много по-важна отколкото самата война. Ако народа знае, че войната е подготвена добре политически, той ще се бие лъвски. Той непременно ще спечели победата, защото неговата храброст е легендарна. Не така ще е обаче, ако народа не е уверен в подготвеността на войната в политическо отношение.

Ние бяхме след войната с Турция и нашите подли съюзници доста отслабнали както във военно, така и в стопанско отношение. До отварянето на сегашната Европейска война ние се бяхме посъвзели, но не напълно.

Всичко това накара правителството ни да не се впуска в авантюри, а да вземе едно очаквателно положение и като следи събитията, да използува тези редки исторически и згодни моменти за удовлетворението на българските национални въжделения.

Ние българите сме били всякога прекалено скромни и никога не сме искали и не сме ламтели за чуждото. И в този момент ние нито желаем, нито искаме чуждото. Ние искаме само своето, само ония земи, които са населени с българи и които в народно, стопанско, географическо и историческо отношение са принадлежали и трябва да принадлежат на България.

Осъществлението на българските национални идеали може да стане и дори ние вярваме, че ще стане само чрез предварително добре подготвено политическо положение, разумно използуване на днешните моменти и главно чрез навременното намесване на България във войната в онзи момент, когато победата е сигурна, жертвите най-малки и облагите от войната гарантирани.

По тия причини досегашния наш „лоялен неутралитет“ беше най-разумната политика през време на сегашната война и даде на страната ни достатъчни облаги.

1. Неутралитета ни даде възможност да се подготвим военно и да докараме бойната и материална готовност на армията ни до такава висота, до каквато те никога не са стояли.

2. Очаквателното положение ни избави от грамадни жертви, които ние бихме направили, ако се бяхме намесили преди година. Това положение ни дава възможност да преценим по-добре положението, да се подготвим предварително и добре дипломатически и да предприемем борбата само тогава, когато крайната победа е сигурна и очакваните облаги от войната стократно ни възнаграждават за дадените жертви.

3. Този неутралитет даде възможност на България да се посъвземе материално.

През миналата година ние имахме слаба пшеничена реколта и отлична такава на царевица. По тази причина и поради Европейската, война цената на пшеницата респ. брашното и хляба се покачиха така бързо, че по-бедната класа от населението ни взе просто да се чувствува в невъзможност да си доставлява хляб. Това застави правителството да прокара Закона за обществената предвидливост. Въпреки всички грижи на комитета по тая предвидливост, на когото никой не можа да откаже заслугите, макар и да има доста грешки, ние видяхме, че бе просто невъзможно да се намери достатъчно жито, за да се прехрани населението. При такова положение всеки може да си представи какво щеше да бъде, ако България не бе стояла неутрална и бе мобилизирала. Тогава всичкото жито щеше да бъде реквизирано за нуждите на войската, а населението щеше да яде изключително царевица. Че това щеше да бъде така, е безспорен факт, който не виждат само заслепените. За забелязване е обаче, че тия лица, които най-много противодействат на Комитета за обществената предвидливост, най-много викат против него. Тия лица, които искат България да воюва на всяка цена, при който случай населението щеше да се храни само с царевица, викат сега, и във вестници и в събрания и навсякъде против примесването на пшениченото брашно с царевично такова. Разбира се, че този вик е лицемерен и той има само една цел; да вкара по-скоро България в обятията на Четворното съглашение.

Неутралитета ни даде възможност да изнесем почти всичко онова, което имахме в излишък с двойна и тройна цена. Действително царевицата не е още изнесена, обаче и тя ще се изнесе. Държавната предвидливост и неизвестността за бъдещата реколта налагаха до сега да не се позволява износа на царевицата, обаче това никому не причини вреди, защото цената й сега е много по-голяма отколкото беше есенес, когато мнозина викаха, че трябва веднага да се разреши износа й. Ако бяхме мобилизирали, тогава износа на царевицата въобще щеше да бъде невъзможен по липса на пре-возни средства.

Но въпроса за износа на царевицата има и друга страна. Известно е, че бившето Тройно, а сега Четворно съглашение се надееше да принуди Германия да капитулира от глад. Както бяха се сложили обстоятелствата, ако бяхме разрешили износа на царевицата, същите хора, които искаха да се разреши износа й, щяха веднага с още по-голяма сила да викат, че българското правителство е разрешило този износ само да помага на Германия. И тук нашите русофили щяха да докажат, че те са против всичко, което не е угодно на чужди държави, макар, може би, да е от полза за България.

4. Неутралитета даде възможност на земледелското ни население да посее всичките си земи. Според достоверни сведения през текущата година в България има посети 20% повече земи отколкото коя и да е друга година. Бог възнагради това похвално трудолюбие на нашия земледелец и ние имаме една незапомнена реколта. Като приберем окончателно тази реколта, при високите цени, които имат и ще имат житата, ние ще добием такива богатства, които ще ни позволят да излекуваме всичките си икономически рани от Балканските войни.

5. Ако да не беше неутралитета и бяхме мобилизирали, ние по никой начин не можехме да посеем, обработим и приберем повече от 60°/0 от това, което имаме сега. А това едва щеше да задоволи нашите вътрешни нужди, за износ нямаше да остане нищо и ние нищо нямаше да спечелим от високите цени на житата, които те сега имат.

И при този случай се вижда, колко голяма е ползата, която е принесъл нашия неутралитет на народното ни стопанство.

6. Ако бяхме мобилизирали, тогава и този слаб внос, който имаме сега на разни артикули, щеше да престане и цената на тия артикули, която и сега е 2–3 пъти по-голяма, отколкото в нормални времена, щеше да се увеличи 10 пъти. Това повишение щеше да се почуствува особено от бедното наше население, което просто щеше да изнемогва под една нечувана икономическа криза. Благодарение на неутралитета това не стана.

7. Неутралитета даде възможност на българското правителство да преговаря и с двете групировки на Великите сили и да си състави една ясна представа коя имено група дава на България най-здрави гаранции за осъществяването на нейните вековни надежди и идеали и главно коя страна осигурява на България владението на цяла и неразделна Македония, където милиони наши братя с прострени ръце ни молят за помощ, молят да ги освободим преди последния македонец–българин да е удавен в потоците кръв, които създадоха ненаситните кръвожадни сръбски палачи–държавници и след това да си осигурим добри изходи на Егейското море и с културния свят, за да можем свободно да се развиваме културно и икономически.

От казаното до тук се вижда, че досегашната политика на българското правителство е била най-правата, най-добрата и най-полезната за България.

 

С КОГО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ БЪЛГАРИЯ?

Пита се сега с коя групировка ние трябва да вървим: с Двойния съюз ли (Германия, Австро-Унгария и Турция) или с четворното съглашение и опашките му (Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и Черна гора). За да можем да отговорим на този въпрос правилно, ние трябва да го разгледаме първо от икономично и второ от политично гледище.

 

1. С КОГО ВЪРВИ БЪЛГАРИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ?

Въпросът зя нашата политика трябва да се определя не само от политични, а и от стопански причини. Ние виждаме днес народите да се бият и влияят не от никакви идеали, а чисто и просто от своите материални интереси. Следователно, колкото повече сме свързани материално с една страна, толкова е и по-голяма вероятността, че тази страна има интерес за нашето запазване и увеличение, защото от това ще печели оня, който ни помага и е свързан икономически с нас.

Но въпросът има и друга страна. Политическите отношения между две страни не са без значение и в търговските им такива, и колкото две държави са политически по-тясно свързани помежду си, толкова и търговските им отношения са по-живи, по-сърдечни и по-оживени.

Търговските отношения мъчно се създават, но много лесно се развалят и веднъж развалени, мъчно и трудно се възстановяват. Търговията в днешно време повечето става на кредит, на доверие, а този кредит, това доверие, не се печелят изведнъж, а с дълго търгуване, взаимно опознаване и доказана изправност. Всеки пазар си има своите особености. обичаи, навици, вкус и пр. Тези работи не се меняват всеки ден.

По тия причини, ако ние по неопределени, съмнителни и дори съвършено неизвестни изгоди напуснем нашата досегашна политика и заловим нова, това значи да си разсипем търговията и земледелието, да разсипем въобще народното си стопанство, да унищожим всичко онова, което сме създали за 38 години, да преобразяваме народното си стопанство и да търсиме нови пазари за нашите произведения.

Ако проверим статистиката за нашата износна и вносна търговия през последните 15 нормални години, за които има публикувани сведения, ние ще видим следното:

От тия таблици се вижда нагледно, че търговията ни, както вносна така и износна за последните 16 години с Австро-Унгария Германия и Турция от една страна и Англия, Италия Русия и Франция от друга, е различна. Първите три държави внасят и изнасят много повече от последните 4 държави.

Докато износната ни търговия с Русия е абсолютно без значение, с Италия е доста незначителна, с Франция и Англия се състои от зърнени храни, които ние можем навсякъде да продадем, същата ни търговия с Австро Унгария се движи през последните години на около 10 милиона лева, оная с Германия постоянно расте и достига 23 милиона лева, а оная с Турция е достигнала грамадната цифра 44 милиона лева.

Тия числа явно показват, че нашата търговия, нашия интерес, нашия икономически живот са неразделно свързани с Турция, Германия и Австро-Унгария.

Но не е само това. Ако анализираме по подробно числата, ние ще видим, че България е изнесла за Турция:

Нашият износ се състои главно от земледелски произведения. За житните храни ние няма защо много да мислим, защото те са един световен артикул, който можем да продадем всякому и всякъде. Не така стои, обаче, въпросът с живите животни, хранителните произведения от тях (яйца, кашкавал, сирене, масло, пастарма) и брашното. Тия артикули могат да се внасят там, гдето вносът им е позволен и дето има публика, която да ги купува. Нашият кашкавал, сирене, пастърма, овце, говеда, коне и пр. не могат да се изнасят никъде другаде, освен в Турция, респект. Цариград и Египет. Един англичанин, немец или френец никога няма да яде нашето сирене и нашия кашкавал, нито дори нашите говеда и овце.

Докато Сърбия бе добре с Австро-Унгария последната й правеше отстъпки и сръбските свини и добитък влизаха безпрепятствено в Австро-Унгария; сръбското скотовъдство бързо се разви, в Белград се основаха големи скотобойни, търговията напредна и цяла Сърбия се развиваше завидно в материално отношение. Щом Сърбия започна да води руска политика, австро-унгарците под разни предлози взеха да правят големи пречки на сръбският износ, скотовъдството й взе да пропада и в цялата страна се почувствува голяма криза. Какво би станало сега с България, ако Цариград стане руски и ние загубим цариградския пазар?

Видяхме по-горе, че почти всичкия ни износ на живи животни кашкавал, сирене, брашно и пр. отива в Турция респ. Цариград.

Щом Цариград се вземе от Русия, последната ще въведе там своята автономна митническа тарифа, която е много висока и която ще направи невъзможен вносът на внасяните сега български произведения в Цариград. Както и сега България не може да внася нищо в Русия, така тя няма да може да внася нищо и в руския Цариград.

Други пазари за тия произведения няма и не можем лесно да ги създадем.

Ако пък отидем против Германия тя, по ветеринарно-санитарни причини, веднага би спряла вноса на българските яйца и би затруднила вносът на нашия тютюн. Всичко това ще създаде невиждана, нечувана и немислима икономическа криза в България. Скотовъдството ни ще пропадне, а всички ония мелници в Бургаско и Варненско, които са създадени за да произвеждат брашно за износ в Цариград, ще пропаднат. Най-хубавата, най-ценната и най-полезната ни индустрия ще бъде унищожена и вложените в нея милиони ще отидат на вятъра.

Скотовъдството е основата за подобрение на нашето земледелие. Без скотовъдство е немислимо рационализирането на това земледелие. Пресече ли се пътя на скотовъдното ни развитие, ние ще трябва да се върнем много назад и да тъпчем дълги години в това първобитно положение, докато се създадат условия и стане възможно подобрението на скотовъдството ни.

Преобразуванията на производството, особено на земледелското такова, е извънредно трудна и продължителна работа.

Производството на кашкавал, сирене, пастърма, както и сегашните овце, говеда, коне, шаеци, гайтани за износ в Цариград трябва веднага да престане, защото няма да има къде да се продават. А тия овце, коне, говеда и пр. не могат да се премахнат за един миг и заменят с други. Следователно, ние можем и трябва да произвеждаме за дълги още години само тия произведения, които изнасяме за Турция.

Явен е, следователно, крахът, който ще настъпи в нашия икономически живот, ако се затвори за нас цариградския пазар и ако въобще ние сме в лоши политически отношения с Австро-Унгария, Германия и Турция.

Вземайки всичко това предвид, ние смело твърдим, че за предотвратяване на един нечуван икономически крах, за запазване нашата икономическа мощ и за да ни се даде пълна и всестранна възможност да се развиваме както трябва и икономически и да повдигнем нашето земледелие, търговия, индустрия, занаятчийство и пр., ние трябва непременно да водим политика в разбирателство с Германия, Австро-Унгария и Турция. Само тия държави консумират ония произведения, които ние не можем да продаваме другаде и чрез производството на които ние ще станем само здрава и икономически самостоятелна държава.

А политически самостоятелна може да бъде само оная държава, която е икономически силна и самостоятелна.

Освен това най-новата история през последните 2 години ни показва, че действително Германия и Австро-Унгария желаят нашето икономическо развитие и закрепване. Като оставим на страна въпросът за неправенето спънки на нашия износ и транзит, ние ще споменем само въпросът за последните заеми. Когато след войната ние бяхме „унижени“ макар и не „унищожени“, Франция категорически отказа да ни даде заем, ако не признаем Букурещкия договор и ако не се откажем от всякаква самостоятелна политика и да се предадем всецяло на тогавашната Тройна антанта, която да разполага с нас така, както намери за добре. Тогава нашите русофили бяха просто побеснели и искаха непременно да приемем тия условия. Сега можем да видим и преоценим колко пъклени са били тия предложения и планове и как България щеше да стане играчка в ръцете на Русия и Франция и щеше да изчезне от лицето на земята.

В тия тежки за България часове й се притече на помощ Германия, като и даде искания от нея заем, без никакви политически задължения. Действително, икономическите условия на заема не са толкова износни, обаче и времената бяха особени и изискваха бързо действие. Само най-заслепените русофили в България, които обичат Русия повече от България и които желаят България да стане руска губерния, не признават ползата от тоя заем, сключен със запазване от страна на България пълна свобода за действие, обаче, всеки безпристрастен българин трябва и е длъжен да признае, че чрез този заем Германия ни спаси от фалирание и политическо заробявание. Ами какво да кажем за последния заем, който ни дадоха германците и чрез който ние внесохме няколко милиона лева, платихме си задълженията в странство и спряхме и дори намалихме ажиото?

Кой знае до къде би достигнало ажиото, ако Българската народна банка нямаше тия милиони в Берлин на разположение и ако да не бяха влезли в България толкова милиони германско злато?

Ако да не бяха най-после тези заеми, едва ли би могла да се уреди реквизицията.

И при този случай ние виждаме, че Германия ни помогна да се задържим икономически, защото това е и в неин интерес.

Войната показа колко е голяма икономическата мощ на Германия и дори Австро-Унгария Следователно те, ако желаят, имат пълна възможност всякога да ни подкрепят икономически. Това те са правили до сега и ние нямаме никакво основание да се съмняваме, че те за в бъдаще няма да ни подкрепят. Напротив, от досегашните изявления на германския печат и германските държавници, ние трябва напълно да разчитаме на германската парична помощ.

Когато бяхме написали тия редове, ние получихме съобщение че Германия пак ни е дала заем от 150 милиона лева за изплащане летящи дългове, без политически задължения.

От това кратко изложение, личи до очевидност, че по народостопански причини, ние трябва непременно да вървим с Германия и съюзниците й. защото само тия държави могат икономически да ни въздигнат и защото без тяхната подкрепа ние сме обречени на икономическо разсипвание.

 

2. С КОГО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ БЪЛГАРИЯ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ?

Най-големия наш враг е днес Сърбия. Тя зароби чисто българска Македония, където управлява по нечуван и невиждан варварски начин. За македонското население няма закони, няма никакви човешки права. Това население е обречено на поголовна сеч, реките почервеняха от потоците кръв, жените са обречени на позор, а годното за война население е изпратено да мре по бойните полета за създаване „Велика Сърбия“.

Достатъчно е в Македония някой да каже само че е българин, за да бъде веднага пребит като куче. Толкова е голяма омразата на Сърбия против България. След войната сърбите бяха станали толкова нахални, че преминаването на който и да е българин през Сърбия бе просто рисковано за живота му, защото в тая държава, която, според органа на нашето правителство „Народни Права“, се управлява от лъжци, няма за българина закони.

Ако ние не освободим по-скоро нашите братя в Македония от непоносимото, жестокото и кърваво сръбско иго, в тая чисто българска страна, няма да остане българин.

Въобще така са сложени събитията, че България е невъзможно да съществува при една велика Сърбия, защото последната, която претендира за територията ни до Янтра, ще ни тормози и предизвиква докато ни разсипе.

Пита се от къде Сърбия черпи тая смелост, за да се отнася така враждебно към България? Отговорът е ясен: от Русия, която на всяка цена иска да създаде една велика Сърбия, която да унищожи България и й помогне да вземе Цариград и Проливите. Сърбия е галеното дете на Русия и нейните съюзници, които не могат просто да намерят начини и средства, за да я направят по-скоро „Велика“. При тия условия, разбира се, че Русия никога няма да се съгласи да се увреди Сърбия в полза на България, особено пък сега, когато първата се бори в съюз с нея цяла година против нейния неприятел – Австро-Унгария и когато тя даде хиляди доказателства, че преди всичко трябва да се работи за Сърбия.

Ние видяхме през 1913 г. как Русия заради Сърбия не иска да изпълни дадената от нея гаранция и да наложи на Сърбия изпълнението на съюзнишкия договор и как накара Румъния да ни нападне, само и само да се създаде велика Сърбия. Ние сега виждаме как Русия не иска по никой начин да стори нещо против волята на Сърбия. Ние не знаем текстът на прочутата нота, която Четворното съглашение подаде на българското правителство, но от онова, което се говори и писа по вестниците, ние виждаме:

1. Че Русия и съюзниците й не ни дават нищо за нашия неутралитет, а искат час по-скоро да се намесим във войната;

2. Че България трябва да остави войските си в пълно разположение на Четворното съглашение, което ще ги командва и праща там дето намери за добре;

3. Че българските войски трябва да превземат и предадат Цариград на Русия и

4. Срещу всичко това на България се разрешава да си задържи територията до линията Мидия–Енос и й се обещават съвършено не ясно и недостатъчно някои компенсации от Македония, но, ако Сърбия бъде достатъчно компенсирана от Австрия.

Това значи: дайте си войската да я смесим с нашите диваци, да я пратим да загине по разните бойни театри и когато Сърбия стане „Велика“ и вземе Южна Унгария, Хърватско, Далмация, Босна, Херцеговина и Албания, когато тя стане една 15–20 милионна държава, на България ще се даде едно късче земя към Щип и Кочани.

При тоя случай най-ясно изтъква до колко Четворното съглашение е привързано към Сърбия, как то не иска да я склони към отстъпки и как то се подиграва с нашите законни искания.

Четворното съглашение е известно със своя шум и с алармите, които дига. Известно е дори, че по времето на последния наш заем се публикуваха тайни ноти, че се направи дори вмешателство в нашите вътрешни работи, само за да се произведе смут в страната и се спечели България на страната на Съглашението. В това отношение Германия и Австро-Унгария работят тихо и без шум, та ние не знаем точно и подробно какви са техните предложения към България, но от това, което четохме в техните вестници и онова, което ни казаха осведомени хора, ние твърдим със сигурност, че предложенията на Германия и Австро-Унгария към България за нейния неутралитет са главно следните:

1. Цяла Македония, включително Скопие, Охрид, Битоля и пр.

2. Приятелско посредничество, между България и Турция, за удовлетворение на първата и даването ж.п. линия за Деде Агач и територията от десния бряг на Марица. Това споразумение с Турция се очаква да се постигне в скоро време.

Същите Централни сили са ни обещали още по-големи териториални компенсации за сметка на Сърбия, ако ние активно се намесим във войната. Тези компенсации удовлетворяват едно наше основателно искане, да владеем десния бряг на реката Дунав до унгарската граница, за да имаме непосредствено сношение с културния свят. Настоящата война показа колко е нужно и наложително да имаме пряко и непосредствено сношение с Унгария и да не сме зависими от една пощуряла Сърбия. Също така и от Стара Сърбия са ни обещани ценни териториални компенсации.

Тук явно личи, как Съглашението иска от нас грамадни жертви, срещу нищожни, неясни и съмнителни ползи и как Германия и Австро-Унгария ни казват ясно и категорично какво ще ни дадат при несравнено по-малки жертви от наша страна. Но въпросът има и друга страна. Ние преди всичко нямаме доверие в никакви обещания, а още по-малко можем да вярваме на Четворното съглашение, което взема за съюзница Италия, която по такъв коварен начин стъпка своята „честна дума“ и наруши един 33-годишен договор. Напротив, ние имаме пълно основание да вярваме на един договор с Германия, която всякога е изпълнявала договорните си задължения и която и сега се бие с половината свят само за да изпълни до-говора си с Австро-Унгарската монархия.

Ние тук не говорим за отстъпките, които трябва да ни се направят от страна на Румъния и Гърция, защото в това отношение обещанията и на двете групировки са еднакви.

Сърбия може да стане „Велика“ само за сметка на Австро-Унгария и дори България. Велика Сърбия е от голяма полза за Русия, обаче вредна за Австро-Унгария и Германия. Велика България пречи на интересите и стремежите на Русия, но тя е само от полза за Германия и Австро-Унгария. Ето защо, тия държави, ако вървим с тях и дори им помогнем, ще ни помогнат за създаването на Велика България, в която, ако не друго, ще влазя непременно цяла сегашна сръбска Македония, част от Стара Сърбия и цялата деснобрежна турска територия на р. Марица.

Развитието на събитията явно ни показва, че нито Русия, нито нейните съюзници ще изнасилят Сърбия и ще я принудят да отстъпи нещо на България. За предварителна окупация на обещаваните ни области и дума не може да става, защото Сърбия не отстъпва нищо, с изключение на едно парче земя към Щит, Кочани и то след войната и ако Сърбия бъде стократно компенсирана на Адриатическо море.

Явно е, че четворното съглашения не иска, дори за един Цариград, да накара Сърбия да ни даде Македония. А нашето желание, нашата мечта и нашия идеал е преди всичко Македония, а после другите земи, които ни се откраднаха в Букурещ. Постигането на този наш идеал може да стане и ще стане само с напускането на неутралитета.

Една „Велика Сърбия“ е опасност за съществуването на Австро-Унгария и за мирът на Германия, затова тия държави не желаят и не могат да желаят създаването на такава Сърбия. Напротив, тази размирница на световния мир или трябва да изчезне от лицето на земята, или трябва да живее при такива условия, че да й е невъзможно да създава вечно пожари. Сърбия е въобще една опасност за человечеството и никой културен човек не може да желае нейното съществуване. По тия причини Австро-Унгария и Германия с всички сили ще действат да се направи Сърбия безвредна. А това може да стане и ще стане преди всичко като се даде цяла Македония на България, а също така и част от Стара Сърбия. Така намалена Сърбия ще стои мирна, ще бъде послушна и безвредна, както за нас, така също за своите съседи и целия свят.

Че Германия и Австро-Унгария желаят доброто на България се вижда и от фактът, какво до сега тия държави не са правили у нас смутове, въстания и междуособици, както това правиха няколко пъти русите. Достатъчно е да споменем русенския и силистренския бунтове, Наботковата чета и свалянето на княз Александра. Нека при това споменем, че никога в Германия и Австро-Унгария не е имало емигранти, които да живеят на тяхна държавна сметка, както това е в Русия, където десетки народни предатели намерваха радушен прием и с години под ред живееха за сметка на Азиатския департамент. На никой българин децата не се възпитават на германска или австро-унгарска държавна сметка, както това става с децата на нашите богати руски приятели.

Най-после, ние трябва да вървим с оная групировка, която ще има победата в настоящата война на страната си, защото само така ние ще можем да имаме съществени придобивки и ще осигурим нашето по-нататъшно мирно развитие. От досегашното развитие на военните действия както по фронта във Франция и Белгия, така също и по ония между Италия и Австрия, Сърбия и Унгария и Русия и Австро-Унгария и Германия, се вижда, че ежедневно все по- ясно се очертава и явно личи, че победата клони към Германия и Австро-Унгария. Ние няма защо много да се задържаме по този въпрос. защото за всеки безпристрастен наблюдател е ясно до очевидност, какво Русия, която загуби крепости като Варшава и Ивангород, ще бъде скоро сломена и че редът на Франция, Италия, Англия и Сърбия няма да закъснее. Германия доказа, че тя е така мощно организирана във военно и материално отношение и разполага с такива грамадни неизчерпаеми и превъзходящи сили, че скоро ще сломи неприя-телите си.

При тия условия България ще направи престъпление спрямо себе си, ще направи просто самоубийство ако тя не отиде с Централните сили, защото само те са, които могат и ще ни дадат възможност да осъществим нашите мечти за обединението на българския народ.

 

ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА НАПУСНЕ НЕУТРАЛИТЕТА?

Преди всичко трябва да кажем, че ако ние по-доле ще пледираме, какво е в интереса на България да напусне неутралитета, то ние не искаме това да стане веднага, а в онзи ближен момент, когато правителството ни е абсолютно сигурно в победата и има сигурни гаранции, че исканите от нас земи ще ни бъдат дадени.

България трябва да напусне неутралитета си не от любов към когото и да било, а най-малко от любов, към славянството, което в болшинството си остана хладнокръвно при нашите народни бедствия през 1913 г., но само когато върховните интереси на страната наложат това.

Напускането на нашия неутралитет трябва да стане по икономически и политически причини.

 

1. ЗАЩО ТРЯБВА БЪЛГАРИЯ ДА НАПУСНЕ НЕУТРАЛИТЕТА ПО ИКОНОМИЧНИ ПРИЧИНИ?

България има за износ около 80000–90000 десеттонни вагони царевица, ечемик, пшеница, овес, ръж просо, сено и пр. Тези храни ние трябва да ги изнесем час по-скоро, за да засилим търговията си, да вкараме в страната си нужното ни злато, да дадем възможност на земледелците да посрещнат своите задължения и да предпазим от развала това едничко наше богатство, още повече, че наскоро хамбарите ще се напълнят с тазгодишната реколта на зърнени храни и царевица, която и сега ни обещава отлична реколта.

Германия и Австро-Унгария са затворени за американския, руския и пр. внос на жита и затова там зърнените храни, които се внасят и продават свободно на пазаря, имат извънредно голяма цена, а именно от 60–80 лева за 100-тях килограма. Най-голямо престъпление ще направи България, ако не вземе мерки щото нашите жита дa се продадат на тия високи цени. В Русия има много храни и там цените им са ниски, поради липса на износ, а в Италия. Франция и Англия цените са действително повишени, но това повишение се поглъща от скъпия превоз и високите застрахователни премии, така че земледелеца сравнително много малко се ползва от тия повишени цени. Ето защо, ако ние изнесем храните си в Италия, Франция и Англия, малко ще се възползуваме от високите цени и във всеки случай няма да получим ни половината от това, което ще получим, ако изнесем храните си в Австро-Унгария и Германия.

Казахме вече, че имаме за износ разни храни около 80000–90000 вагона. Изнесени тия храни в казаните две държави ще донесат на България около 360 милиона лева, сума която ще бъде два пъти по-голяма от общия наш износ в най-добрите години.

През Варна и Бургас ние не ще можем да направим никакъв износ, а такъв ще можем да направим само през Цариброд за Сърбия, през Одрин за Турция и Деде Агач и през Русе и Румъния за Австро-Унгария и Германия. През тия места ние не можем да изнесем повече от 75–80 вагона дневно, а това значи да изнасяме сегашните храни цели 3 години, без да смятаме т[ази] годишната реколта от царевицата, която ще имаме подир 1–2 месеца. Това значи още да не се възползуваме от високите цени, които сега имат житата. Никой не може да каже каква цени ще имат зърнените храни след войната, защото тук ще имат влияние ред фактори, които сега не могат дори с приблизителност да се предвидят. Вероятно цените ще бъдат малко по-високи от нормалните, но във всеки случай сегашните високи цени на зърнените храни в Австро-Унгария и Германия няма да се задържат и ще спаднат с около 2/3. Така че, ако ние не изнесем сега храните си и се възползуваме от високите цени, отпосле ще е късно, цените ще спаднат и народното ни стопанство ще загуби със стотици милиони, които сега може да спечели.

Въобще с уреголирването износа на нашите храни именно сега в България ще влязат такива грамадни суми, че народното ни стопанство веднага ще получи нечуван подем и страната такъв напредък, че всички рани от войната ще изчезнат.

България може най-лесно да изнесе храните си по Дунава, както това е правила преди да имаше ж.п. линии и пристанищата Варна и Бургас. Към Дунава ние имаме 5 железо-пътни линии: Лом, Сомовит, Свищов и 2 към Русе. Като турим на всяка от тия линии по 35 вагона дневно, то ще имаме 175 вагона. Освен това селата, които лежат 20 км. до Дунава, както и ония във Видинския окръг, които нямат никаква линия, ще прекарват с кола дневно минимум по 100 вагона, та ще имаме най-малко 275 вагона дневно. И това няма да е достатъчно, но то все пак е нещо, в сравнение с това, което ние сега изнасяме през Деде Агач, Цариброд и Русе. Даже населението като попривърши работата си и почне усилено превозът ние сме сигурни, че общия превоз може да достигне до 300 вагона, т.е. толкова, колкото ние изнасяме при най-усилен сезон в нормално време през Варна, Бургас и Дунава.

Последната река е международна и неутрална и съгласно меж-дународните конвенции и договори от нея може да се ползува всеки. Сега обаче Сърбия и Русия са си присвоили правото да се ползват само те от тая река. Тези държави ежедневно пренасят по Дунава всевъзможни материали, муниции, припаси и пр. и не дават на България да се ползва от тая река, за което тя има поне толкова право, колкото и те. И при този случай явно личи как Русия ни пречи и не ни дава да се развиваме спокойно, защото това не е в неин интерес.

За отварянето на Дунава, България може и трябва да се надее само на Австро-Унгария и Германия, защото това отваряне е и в техен собствен интерес.

България трябва да получи свободен изход по Дунава, защото тя иначе ще се задуши, ще разсипе народното си богатство и населението й ще търпи големи лишения. Ние вече чувствуваме голяма нужда от разни вносни артикули, като при това цената им расте така бързо, че България прилича на някоя обсадена крепост и скоро у нас много неща от първа необходимост ще станат просто недосегаеми за бедното население. Ние споменаваме само захарта, гьонът, платовете, манифактурните стоки, железарията, машините и т.н. Всичко това ние трябва да внесем в България, ако искаме да живеем. Този внос обаче за сега може да стане само по Дунава. Значи и заради вносът, ние имаме наложителна нужда от Дунава. Ние сме сега в пълна зависимост от Румъния в сношенията ни със Западна Европа и тя може да произволничи и капризничи както си ще с нас. Отварянето на Дунава ще ни направи напълно независими от Румъния и ще ни даде възможност да се сношаваме направо с Австро-Унгария и да й доставляваме всичко онова, което имаме в излишък и да си доставляваме от нея и чрез нея всичко онова, от което имаме нужда.

За отварянето на Дунава, Сърбия не дава и дума да става. Ето защо, ние можем да го отворим със сила и в съгласие с Австро-Унгария и Германия. Това значи да влезем в конфликт с Четворното съглашение, защото то никога няма да ни остави свободно да се разправим със Сърбия, а ще вземе нейната страна и ще счита че се намираме във война с него. Но това няма защо да ни плаши, защото Четворното съглашение скоро ще бъде сломено и подчинено на волята на Германия и Австро-Унгария. Нам тогаз не ни остава друго, освен да се споразумеем с Румъния, да се осигурим откъм нея и да вземем от Сърбия Македония и всички ония земи, чрез които тя ни препречва пътя по Дунава, за да можем да се освободим от сръбското опекунство и добием възможност да се сношаваме направо с културния свят.

От изложеното до тук ясно се вижда, че за да може България да живее в този момент един свободен и независим живот, тя трябва по икономически причини да наруши неутралитета, като освободи Македония и си осигури пътя по Дунава.

Не стори ли това, тя е обречена на икономическо задушване, тя ще загуби стотици милиони лева народно богатство и вместо да натрупа сега огромно злато, което ще й даде възможност да се съвземе и закрепи тъй здраво, че да преодолее и най-силната икономическа криза, тя сама ще се лиши от средствата, които са нужни за нейния икономически подем и ще се осъди най-малко на дълъг застой, ако не и на икономически упадък.

Нашите русофили ни карат да помогнем за завземането на Цариград, за да се отворят Дарданелите. Това казват те ще е много по-важно, отколкото отварянето на Дунава. Какво заслепение! Като че Дарданелите ще се отворят само за нас! Не, те ще се отворят за Русия, която ще хвърли на пазаря грамадните си запаси от две реколти и за България просто няма да има място на световния пазар. При това цените ще паднат, Русия ще ни прави всевъзможни пречки и даже ще затвори Дарданелите, за да отстрани конкуренцията. Значи и при този случай ние няма да дадем хиляди скъпи жертви за български, а за руски интереси.

 

2. ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА НАПУСНЕ НЕУТРАЛИТЕТА ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ?

Ние казахме вече на друго място какво ни обещават Централните сили Германия и Австро-Унгария за нашия неутралитет. Трябва ли обаче от това да се направи заключение, че ние добросъвестно изпълняваме отечествения си дълг, ако в тази гигантска борба, когато ще се решават върховните ни интереси, ние останем пасивни зрители? Нашето мнение е, че на българския народ трябва ясно и категорично да се каже, че Европейската война и победоносния триумф на Германия и Австро-Унгария са само подготвителните работи за постигането на нашите идеали и че веднага след приключването на тия подготвителни работи, България трябва да върви срещу Сърбия.

Като оставим на страна въпросът, че нашия политически интерес ни задължава да допринесем и ние за крайната победа на Германия и Австро-Унгария, и че за нашия народ не е достойно да чака други да му дадат това, което той казва че е негов най-желан идеал, ние мислим, че положението на нашите братя в Македония ни налага да спомогнем за сгромолясване на Сърбия преди да е заклан последния българин в Македония и тая нещастна страна да е станала пустиня.

Не трябва при това да се забравя казаното по-горе, че за нашата активна намеса срещу Сърбия, Централните сили ни обещават и дават много повече отколкото ако стоим само неутрални.

Разбира се, от само себе, че Германия и Австро-Унгария ще работят по-усърдно за създаване Велика България, ако ние на дело им докажем че сме с тях, т.е. ако заедно с тях смажем Сърбия.

България не бива, не може и не трябва да стои изолирана, без един велик защитник, защото тя е обиколена с врагове, които дебнат над нея и при един удобен момент ще искат да я грабнат. Желателно е ние българите да имаме един такъв защитник, какъвто има Сърбия в лицето на Русия, която я защищава безогледно и с всичката си мощ. Да очакваме Русия да ни защищава и нас така както защищава Сърбия ще е най-малко много наивно. Никой не може да защищава едновременно и Сърбия и България, защото това нито е възможно, нито за България желателно.

През 1913 г. Русия защищава едновременно Сърбия и България и видяхме, че тази защита се изрази в ограбването на България и удвояването на Сърбия за сметка на нас. Това би станало и за в бъдеще така. Русия ще ни защищава до тогава, до когато ни унищожи и разпокъса между алчните ни съседи. Явно е, че при тия условия, България ще направи самоубийство, ако се остави на защитата на Русия. Направи ли това, тя е обречена на загниване.

Има мнозина у нас, които искренно вярват, че ние можем да се осланяме на Англия, защото тя има интерес да ни запази за да й послужим като противовес на Русия. Тези верующи, обаче, са заблудени, защото не знаят до колко англичанина е егоист, как той е брутален спрямо чуждите интереси, щом се касае да защити своите и, че Англия и Русия са се споразумели окончателно върху Дарданелите, като последните, заедно с ивица от крайбрежието на Черно море от Румъния, България и Тур-ция се даде на Русия, за да има последната път и по сухо за Цариград, а островите се остават на Англия. Значи, при сполука от страна на Четворното съглашение, Русия ще вземе не само Цариград, ами Варна и Бургас. Тия разкрития трябва да отворят очите на всеки истински българин, че Англия не защищава България така както се вярва от някои и че тя е готова да ни жертва във всеки момент, стига това да е в неин интерес. Ние не виждаме също така де въобще се схождат нашите интереси с английските.

Следователно не е и Англия, която би защищавала нашите интереси и с която ще трябва да свържем съдбата си, още повече, че днес тя е съюзница на Русия и ще действува така, както би й диктувала последнята, която има големи интереси на Балканите. А интересите на Русия диктуват да има една велика Сърбия, която да диктува на Балканите и една „унижена“ макар и не „уничтожена“ България.

Остава България да се обърне към Германия и да свърже съдбата си с нея. Пита се е ли това възможно, приемливо и полезно за България.

Преди всичко Германия има нужда от приятели и верни съюзници и то не само сега през време на войната, а и след войната, защото със сключването на мирът съвсем няма да се въдвори истински мир, а напротив, ще почне още по-трескаво приготовление за война, защото същата ще може да избухне наново всеки момент. Гърците и румънците се оказаха много неверни съюзници и едва ли в скоро време Германия ще иска да прави с тях някакъв съюз. Само Турция за Германия не е достатъчна, ето защо в интереса и на Германия и на България е щото тия две държави да са в съюз.

Ние видяхме вече, че България е тясно свързана с Германия в икономическо отношение и че последната е доказала на дело, че тя желае икономическия напредък на страната ни. Щом това е така, то разбира се, че Германия желае и мирното ни и сигурно политическо развитие, защото търговия и индустрия се развиват само при мирно и спокойно политическо положение.

Интересите на България в тоя момент се схождат с ония на Германия и нейде не се кръстосват.

Понеже от друга страна Германия се оказа такава вярна съюзница, на която ние можем да градим, понеже тя ни дава цяла Македония и ценни компенсации, срещу нашето намесване против Сърбия, понеже своевременното осъществяване на българските идеали е възможно само с напускане неутралитета, понеже е желателно България да отиде в Македония преди последния българин в тая нещастна страна да е удавен в кръв, ние трябва да напуснем неутралитета, да свържем съдбата си с Германия и Австро-Унгария, които ще ни защищават така, както сега Русия защищава Сърбия и да отидем срещу сърбите, за да освободим от робство нашите братя, ко-ито пъшкат под непоносимото сръбско иго.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

От всичко казано до тук се вижда, че неутралитета до сега ни е принесъл облаги, но само чрез него ние не ще може да постигнем националното си обединение, че в даден момент трябва да го напуснем, че нашите стопански и политически условия ни диктуват да вървим задружно с Австро-Унгария и Германия и че само тия последните държави с които ще ни помогнат да осъществим нашите национални идеали и да се обединим.

Ние трябва да оставим на страна всякакви чувства и от „свещен егоизъм“ да вървим в сгодния момент с Австро-Унгария и Германия, да им помогнем в тази величествена борба, за да създадем Велика България. Не сторим ли това, ние косвено може би, ще съдействаме за създаването на Велика Сърбия, при която България, е невъзможно да съществува.

Пътят за Велика България, за Битоля, Охрид, Прилеп и Скопие води през Ниш и Белград.

Публ. в Б., Към коя от воюващите страни трябва да се присъедини България. София, 1915 г., 28 с.