ОТ ТРИБУНАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ КИРКОВ ЗАКЛЕЙМЯВА РУСКАТА И АВСТРИЙСКАТА АГРЕСИВНА ПОЛИТИКА КЪМ СТРАНАТА НИ И ЧЕРТАЕ ВЪНШНАТА НИ ПОЛИТИКА

В една от най-хубавите си статии „Политическото красноречие в България“ Симеон Радев като парламентарен репортер публикува в списание „Художник“ в броя му от януари - февруари 1909 г. своя словесен портрет на един от най-бележитите политически оратори в България – социалдемократа Георги Кирков (15 август 1867, Плевен – 25 август 1919, София). По този повод той бележи, че „портретът на Георги Кирков направих при живия спомен от неговите речи в публични събрания, които често съм слушал“. На Кирков като блестящ оратор, умеещ да си служи по един невероятен начин със словото С. Радев се спира не веднъж и в спомените си „Лица и събития от моето време“. В посочената статия С. Радев го нарежда на едно от първите места сред българските политически оратори, сравнявайки го с Жан Жорес и Тиер. За нашите просветени читатели ще цитирам цялостния текст на С. Радев, който не може да не ви достави удоволствие:

„Току-що споменахме за Тиер и за неговата реч, която беше по-скоро интимна беседа. Без да го поставяме наравно с Тиера, нито даже в голяма близост с него, мислим да погледнем на Георги Кирков като на един представител на политическата беседа. От дълги години Кирков проповядва словото на Маркса сред българските пролетарии. Но неговата слава се пръсна нашироко, откакто той очарова една законодателна сесия със своя остър ум, с игривия си хумор, с една весела, незлобива, смеюща се ирония, която често пъти пращаше по адрес на буржоазията остра стрела - в едно игрословие. Това, което се нрави у Киркова, това е преди всичко едно чудесно самообладание, което взема добродушни на глед форми. После неговата реч е единствена в нашата литература, безподобна: тя е една невероятна, при това безкрайно приятна смес от научно звучащи социалистически фрази, употребявани без педантизъм, сякаш с един вид иронично извинение, от популярни остроти, които отиват до зевзешки шеги, от литературни цитати, от пословици, от басни, от притчи, от думи, които са взети от кафенетата, от термини, които се срещат само в специалните съчинения, нещо шарено, живописно, дяволито, умно почти всякога и всякога весело. Никога един социалист не е давал на буржоазията внушения на самоубийство по тоя приятен начин, по който я увещаваше гражданинът Кирков. Когато той се явяваше на трибуната, депутатите си разтваряха душата, за да се смеят, и в залата наставаше празник...“

По-долу ще имате възможност да се срещнете със словото на Г. Кирков, който умее точно и достъпно да изрази мисълта си. В нея той от името на парламентарната група на тесните социалисти настоява България да запази неутралитета си в бушуващата вече Първа световна война, обявен от правителството на д-р Васил Радославов и да не се присъединява към никой от двата воюващи блока – Тройния съюз и Тройното съглашение. Той от името на парламентарната група предлага една стара утопична идея – създаването на Балканска федерация със съседите ни Сърбия Гърция, Румъния и Турция, които само преди година време ограбиха земите и народа ни по време на Междусъюзническата война, който грабеж озакониха с Букурещкия и Цариградския договори на 28 юли и 16 септември 1913 г. Ако си послужим с примера от народните приказки, все едно вълкът и агнето да се побратимят – нещо нереалистично и практически невъзможно и неизпълнимо.

Но в речта си Г. Кирков се спира и на едни друг важен въпрос – ролята на Русия в ограбването на България и в сполетялата народа ни първа национална катастрофа, и в нейния вековен стремеж към Цариград и Проливите. За него, както Русия, така и Австро-Унгария, надпреварващи се в своите стремежи към Балканския полуостров, са еднакво агресивни и антибългарски настроени. Тук не може читателят да не се запита, кога българските социалисти са били най-слепи по отношение на Русия – дали по времето на Димитър Благоев и Георги Кирков или днес. До 1917 г. тесните социалисти са ярко изпъкваща антируска партия, запозната с руската политика към страната и народа ни, нещо което по-късно (след 20 годиин) Васил Коларов най-блестящо доказа в предговора на документалния сборник „Авантюрите на руския царизъм“, но за нещастие днешните социалисти не четат историята, за да вземат поуки от нея. По времето на Благоев и Кирков русофилски в България са Народняшката, Прогресивнолиберална, както и партията на широките социалисти, като с големи симпатии не рядко е и Демократическата партия, докато тесняшката партия и двете народнолиберални партии са определено антируски настроени партии. Но парадоксите в нашия политически живот не свършват с тези примери. Днес всичко е обърнато с краката нагоре – българските социалисти са не само русофили, но и партия на едрия капитал, а тъй нар. българска десница за разлика от социалистите днес е предимно антируски настроена, но същевременно и социална и народна партия!?!

Сигурен съм, че с много от идеите на тесните социалисти, изказани и декларирани от Кирков и Благоев през 1914-1915 г. едва ли ще се съгласите, а призивът България да помогне на Сърбия във войната й с Австро-Унгария може би на болшинството от нас ще прозвучи като кощунство към жертвите, които народът ни даде когато беше заграден от всички страни и ограбен през Междусъюзническата война. Независимо от това словото на Георги Кирков – Майстор Гочо Зуляма, този бележит български политически деец и оратор ще ви предразположи към мисъл и към важни изводи, които ние трябва да направим. Още повече, че речта на Кирков и декларацията на парламентарната група на тесните социалисти по отговора на тронното слово е същевременно и първокласен исторически извор за времето когато България предстои да се ориентира за своето участие в Първата световна война.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ЗА МИРА И БАЛКАНСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

При дебатите по отговора на тронното слово, станали в Редовната сесия на XVII Народно събрание, Социалдемократическата парламентарна група изложи своето гледище върху външната политика на нашата страна и се застъпи най-решително за мира и балканската федерация.

Настоящата брошура съдържа речта на бургаския социалдемократически народен представител, др. Г. Кирков, произнесена по тоя случай, както и предложенията на групата за споразумение с другите балкански страни против грозящата ги обща опасност и за въздействие върху воюващите държави досежно прекратяването на Европейската война и възстановяването на мира, – предложения направени и обосновани от софийския социалдемократически народен представител, др. Д. Благоев.

София, 10 март 1915 год.

 

ЗА МИРА И БАЛКАНСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ!

(Реч, произнесена в Народното събрание по отговора на тронното слово от бургазския социалдемократически народен представител, Георги Кирков).

 

Господа народни представители!

И аз не съм съгласен с ония от г. г. народните представители, които подържаха по въпроса за външната политика, че ние трябва да бъдем само кратки, изобщо да не говорим много. Тъкмо наопъки, и особено сега, в тоя важен исторически момент, в който живее нашата страна, аз смятам, че е необходимо да се говори, разбира се, съгласно с правилника (смях), но е важно да се говори открито, да се говори ясно.

X. Гендович. И аз цитирах правилника, но не ми дават думата. (Смях).

Г. Кирков. Защото в този исторически момент в Народното събрание трябва да се кръстосат идеите, които се поддържат от разните групировки по отношение политиката, която нашето правителство, нашата страна трябва да води в този исторически момент.

Преди, обаче, да премина към външната политика, аз ще се спра и на вътрешната. И в тронното слово и в отговора на тронното слово има перефразирана една точка, в която се казва, че правителството било възпряно от избухналите събития в своята дейност за възстановяването мощта на България и т.н. Аз не съм съгласен с тая мисъл, защото тъкмо наопъки, именно защото се разиграха тези велики събития, правителството трябваше да употреби всичките си усилия, за да изпълни задачите, които си е поставило, защото тия събития поставиха нашата страна в изключителни условия и трябваше голямо напрягане на усилията, за да може страната да преживее щастливо тия важни събития. Кървавият конфликт в Европа, преди всичко, предизвиква едно малко или голямо изолиране на България, едно спиране на производството, едно спиране в размяната. Това се отразява извънредно чувствително преди всичко върху наемното работничество, което и днес още продължава да се измъчва в една голяма безработица. Е, добре, в това отношение правителството не взема никакви сериозни мерки. Нещо повече: и в опитите, които ние правихме и правим, за да можем поне що-годе с нашите собствени средства – говоря за работническите организации – да отидем на среща на тая нужда, и там нам ни се пречеше и се пречи. Военното положение, което, няма защо да спорим, е във всеки случай един противоконституционен акт, се използува - нека го кажа открито – ако не изключително, то повечето против нас. Аз имам на ръка тук три окръжни, които с насочени против нас, социалистите. С тези окржжни ние се туряме като че вън от законите, местните власти се съветват да гледат на нас като на хора от втора или от трета категория, и по този начин се създава от страна на властите спрямо нас едно негласно преследване, пречене на нашата работа, тогава, когато ние много добре разбираме изключителните условия, и въпреки нашето възмущение, че ние сме лишени от всички конституционни гаранции, по отношение на печата, по отношение на събранията и т.н., във всеки случай, ние в отделните градове се стремихме и се стремим да запазим поне онова, което е необходимо за поддържане на работническите организации, за да можем да отидем насреща на ония нужди, на които правителството само не отиде насреща. Пречи се на нашите вечеринки – това не е маловажно, защото тези вечеринки са източник за поддържане на нашите безработни. – Пречи се и на събранията ни. Аз не намирам нищо разумно в това разпореждане за непозволяване на събранията. Г.г. народни представители! Тъкмо в тоя важен момент, който ние живеем, на българския народ трябва да бъде предоставено напълно свободно да се изказва. Само правителства, които не чувствуват твърда почва под краката си, само правителства, които нямат вяра в своя народ, те могат да го лишават от тези правдини, тези свободи, тъй необходими. Мислите ли вие, че с военното положение прикривате нещо, пречите на известни враждебни, или, както вие ги наричате, „предателски“ замисли? Не, тъкмо обратното. Вие ги подхранвате, вие ги отглеждате тайно, отдолу, и вие няма да получите добър резултат. Но когато е въпрос, къде трябва да отиде България в тия важни минути, които тя преживява, ние не можем да се съгласим, че това трябва да бъде работа само на десет души в министерството. Това е въпрос на нацията, това е въпрос на самия народ, и той трябва да има свобода да се изкаже и да посочи, къде той иска да върви. (Ръкопляскане от крайната левица и левия център).

Министър-председател д-р В. Радославов: Вие искате плебисцит? Вие ще го направите.

Г. Кирков: Това не е плебисцит. Това на вашата политика няма да пречи, ако тая политика е добра, ако тая политика отговаря на народните интереси, ако тая политика се покрива и с действителността, няма защо да се боите.

Така щото, г.г. народни представители, аз трябва да използувам случая и да протестирам против военното положение и да поискам, ако не искате да бъде премахнато в тоя момент, поне да не се пречи на работническите организации, в оная тяхна работа, в събранията им, които са необходими, в техните увеселения и в ония техни действия, които те извършват, за да крепят себе си, защото държавата в тоя важен момент ги е зарязала.

Независимо от това, животът извънредно е поскъпнал. Продуктите поскъпняват все повече и повече, и в това отношение мерките, които се взеха, са, да ви кажа право, просто една карикатура. Аз ще ви посоча един малък пример в една малка страна, каквато е Швейцария, която е също неутрална, която, обаче, биде принудена да мобилизира. Е добре, там не отделни кметове извършват необходимото в случая, това е Федералният съвет, който се събира, и означава цените на стоките в цялата страна. И знаете ли, че всяко едно малко нарушение, за всяка волност от страна на един бакалин, или който и да е ангросист, първата глоба е веднага 6 хиляди лева? А вие оставихте цялото население в игра на бакалите, в игра на кръчмарите, на големите търговци, на брашнарите? В един момент, когато никакъв износ на храни няма и когато ние можем да имаме извънредно евтино и хляб, ние ядем днес един скъп хлеб. Това е защото, очевидно, частните интереси, интересите на отделните групи, ваши и на други партизани, стоят по-високо, отколкото интересите на народната маса. И в това отношение вие предоставихте на отделните общини и съвети, да направят това както намерят за добре - когато тук трябва да пипне една централна ръка, да създаде необходимите наредби и тяхното прилагане да бъде строго и следено на всяка крачка.

Истина е, в тронното слово са посочени редица законопроекти, които още не са на нашата маса, с които правителството иска да покаже, че то има известни грижи за работническото население. Ние разбираме политиката на правителството, в тия моменти, то намира, че не е лошо да хвърли малко прах в очите на масата.

Министър Н. Апостолов: Захарта?

Г. Кирков: Като казвате за захарта, ще ви кажа, че сега я ядем 1,20 лева, защото тук общината се опита да я реквизира, за да се продава евтино, обаче, веднага правителството се намеси, за да имаме в резултат повишение цената на захарта от 1,10 на 1,20 лв.

Министър-председател д-р В. Радославов: Да реквизираме капитала на хората?

Г. Кирков: Как тъй! Тук няма капитал, г. министре, тук има една милионна маса, и вие сте министър да се застъпите за интересите на тази маса, а не на отделния капиталист, който иска да печели 60% – защото захарта струва на производителите 0,40 лв., а я дават 1,20 лв.

X. Гендович: 40 ст. захар няма.

Г. Кирков: Аз зная пияцата. За вас може да няма. Вие не може да си представите подобно нещо.

X. Гендович: Това не е по тронното слово.

Г. Кирков: Вие аслъ по-горе от процентите не можете да се издигнете.

Х. Гендович: Баща ти не е ял 40 ст. захар, та ти ли?

Председателствующ д-р Ив. Момчилов: (Звъни).

Г. Кирков: Г. председателят ни съветва да дойдем на думата си.

Както и да е, налага се, щото правителството – не е късно – да вземе нужните мерки, не да защитява отделните капиталисти, които са си хвърлили капитала, защото, иначе, щели да изгубят. Г. Радославов! Те нема да загубят, защото от вън няма захар. Те са днес господарите на нашия захарен пазар. Ние имаме пет фабрики, и те, са, които днес ще задоволят консума и, следователно, вие можете да ги лишите и им наложите известно намаление на цените, без да ги лишите от техните печалби и пак да ядем евтина захар. Но не е само това. В ред посоки е необходимо да се вземат мерки за улеснение живота в страната, да се преживее криво-ляво в тия тежки минути.

Сега, г.г. народни представители, ще се спра върху външната политика. Аз изслушах с голямо внимание всички оратори, които вземаха думата по този повод – и правителствени, и от опозицията. Трябва да кажа, че само в някои оратори аз забелязах, можах да констатирам, че те излизат днес в тоя важен момент с известна малко или много определена позиция. По-голямата част от тях не застанаха върху една позиция, но само в една поза. – Положението на България в тоя момент трябва да бъде разгледвано не само по себе си, изолирано от това, което става и това което е ставало. То трябва да се разгледва във връзка с туй, което става и което е ставало, защото не България определя положението на Европа, а Европа и тези събития определят, и ще определят положението и поведението на България сега и в едно близко или далечно бъдаще. С това не искам да кажа, че България е съвсем без значение. Не, тя има известно значение. И тя е едно малко колелце в общия чарк – вярно. Обаче, вие знаете, че съвокупността на тия отделни колелца съставлява чарка или механизма, но всяко едно колелце взето само по себе си, и разгледано, няма абсолютно никакво значение – можете да го хвърлите на боклука. То има значение дотолкова доколкото, то играе роля в свръзка с тоя общ механизм. Обаче, някои от ораторите именно тъй разгледваха България, като изолирана. Те си я разгледват за нея самата и това те наричат осветляване, изтъкване на една чисто българска политика. Това е, разбира се, много просто, много cemple, искам да кажа. Вземи си България на страна и си кажи: България трябва да се обедини, тя трябва да си вземе Македония, тя трябва да си вземе Добруджа, тя трябва да си вземе Енос-Мидия. И след като тъй поставиш въпроса, тогава ще се обърнеш като към съзвездие към Великите сили и ще потърсиш те да дойдат да ти извършат тая работа, те да ти спомогнат, те да ти дадат съдействието си ти да направиш велика България. Очевидно, тук има една грешка, едно недоразумение. България е в голяма, почти пълна зависимост от това, което става днес в мира, от това, което става в Европа. България географически е на пътя, на кръстопътя, ще кажа, там дето се пресичат двата пътя – пътят на Русия и пътят на Австрия. Балканският полуостров, дето ние живеем, дето се намира България, винаги е бил обект и днес е обект на политиката, на сремежите, на въжделенията на едната или другата страна. Е добре, днес ние имаме една кървава международна война, една общоевропейска война. Тази война е плод на капитализма в Европа. На него ние имаме да благодарим, че днес цяла културна и цивилизована Европа е изпаднала в положението на варварството. Капитализмът и родения от него империализъм, стремежът към заграбване на колонии от високоразвитите индустриални страни, с цел за използуване на техните подземни и надземни богатства, с цел да си създадат извори за своята индустрия, с цел да преобърнат тези страни в такива, отдето те ще черпят сурови материали за своята индустрия – ето причините на днешната война. Балканскияг полуостров, Близкият изток – това е обектът на централните, на средноевропейските държави, които, както и техните противници, се стремят към подобни колонии. Балканският полуостров също така е обект и на стремежите на Русия. Г.г. народни представители! Вие много добре разбирате и не вярвам някой от вас да се съгласи, че тая война тъй очаквана, наистина, от дълги години и подготвяна също от дълги години, има за свои мотиви тия, които се изтъкват от едната и от другата страна. Нима вие ще се съгласите, че ако една Германия е развяла знамето, е хвърлила своето население на изтребление, то тя го е направила за защита на културата, унищожавайки културата на съседите си, унищожавайки една културна Франция, една културна Белгия, преобръщайки в пустиня, в развалини и съсипия плодовете на непрекъснати, дългогодишни и вековни трудове и усилия? Очевидно не. Това е стремежът на капиталистическата класа, на империалистите начело с династията и юнкерството в Германия, които се стремят към добиване колонии на изток, защото Германия, една от най-високо развитите индустриални страни, е с малко колонии и търси такива. Тя ги вижда в Мала Азия, вижда ги в Турция, вижда ги в съседите си, в Франция и в Англия. Тя се бори за пазари, тя се бори с една теч, за икономическо надмощие. Това е борбата на германския капитализъм и империализма за господство и надмощие на всемирния пазар. Така също нейният ривал Англия не се бори за това, което ни казват нейните пратеници тук – за „свободата на малките народи“. Не, и под нейната лапа стоят в подчинение много големи и малки народи.

В. Коларов: 340 милиона!

Г. Кирков: Маса провинции, големи, броящи милиони населения са под нейното капиталистическо иго, и цели провинции имат само едностранчиво икономическо развитие, обърнати са само в страни, които да произвеждат сурови материали. Това е Египет, който във времето на французите и турците, даже, бе почнал да се развива и като индустриална страна; а англичаните го обърнаха само в една страна за произвеждане памук, за произвеждане сурови материали. Това е Индия, която се държи на една такава степен на развитие, каквато е необходима за индустрията на Англия. Така щото, ние, некултурните на изток, най-сетне, ако друго нещо не можем, можем да видим поне колко е дебело лицемерието на „цивилизованите и културните“ в Западна Европа, които сс стремят да ни убедят, че се бият за културата, че се бият за прогреса, унищожавайки прогреса, че те се борят, леят кръв за свободата на народите, сами държейки в подчинение и робство други народи.

Така също, нека не се зловиди от тая страна (сочи левицата), когато аз казвам, че и проповедта, какво Русия се бори за славянството, е също така една басня. Никакво славянство! Има само еминентни интереси на руската монархия. И ако у нас има хора, които още не са се издигнали до разбирането на това, това е, че те или с малограмотни, не могат да четат (Смях), или са се заклели вече, както онзи русофил в Стара Загора, който и до днес не предава Порт Артур на японците. (Общ смях). Г.г. народни представители! Русия се стреми не само да бъде вярна на преданието на Петър Велики, не, Русия от една феодална страна, с течение на времето, се преобърна в една капиталистическа страна Русия е тази, която успя да развие до грамадни размери своята текстилна индустрия и да завладее източните пазари с нея. Русия е тази, която се стреми и полага усилия да развие своята метална индустрия, но среща пречки в развитието на индустрията на една Германия. Русия се стреми към изход, защото на север е затворена с едно море, което замръзва, на изток тя е бита и върната, а към Персийския залив, същ така е запушено от днешната й приятелка Англия. За Русия не остава нищо друго, освен да се стреми към юг. Тя иска Проливите, т.е., както се изразяват фигурално в Русия: „Ние искаме ключовете на Дарданелите да бъдат в нашия джоб.“ Очевидно е, че тоя стремеж към завладяване ключовете на Дарданелите, не се отнася само до самите Дарданели; очевидно, той се отнася до известен, както напоследък се научихме да казваме, хинтерланд. (Общ смях).

Тя има нужда от един хинтерланд, защото браненето на Дарданелите, браненето на Цариград не става нито на Чаталджа, нито на Одрин. – Вие знаете, че ние минахме Одрин и щяхме да минем и Чаталджа. Това не представя сериозно препятствие, въпрос е на хора да умират и гранати много да се хвърлят и да се пробие. Това не е сериозна съпротива. Стратегическата позиция на тоя пункт – Цариград – е Хемусът – Стара планина. И ако вие разгърнете нашата стара история, ще видите, че Византия винаги, когато е искала да бъде спокойна, старала се е да ни хвърли оттатък Балкана – в Северна България. И само когато Византия е стъпвала на Стара планина, тогава се е чувствувало известно спокойствие в Цариград. Прескочим ли в Южна България, почва да трепери Византия. Вие знаете, нашите царе с един самун хляб под мишница отиваха към Цариград, без да го вземат, разбира се. (Общ смях). Е добре, аз трябва да констатирам, че в това отношение, в разбирането задачите на Русия, ще срещна вече известно единомислие, даже в русофилските среди. И там почват да разбират, че Русия няма да отиде да запази само гърлото, а ще вземе, очевидно, и бутилката, ще стъпи здраво, за което днес имаме един ценен документ – манифестът на руския цар, в който той говори за завладяване басейна на Черно море и за реализиране историческите задачи на Русия. За нас трябва да бъде ясно, че Русия се стреми да завладее брега откъм нас и че жертва на това завладяване ще са румъните, ние и турците. Могаг най-добри уверения да ни дават в мирно време – не днес, а в по-раншните епохи, да ни представят разни перспективи, да ни говорят за Санстефанска България, това са все комбинации. Обаче, едно остава неизменно; то е смъкването на Русия надолу, завладяването басейна на Черно море, владението и държането в джоба си ключовете на Дарданелите. Туй е ясно.

От друга страна, нейният ривал Австрия, която е на другата страна от борещите се страни, не от днес, а отколе се стреми към същото. Както Русия се стреми да излезе иа топло море, – на Бяло море, чрез Дарданелитe, тъй и Австрия се стреми да излезе на топло море чрез Солун. Значи, ние се намираме на кръстопът, т.е. целият Балкански полуостров представлява обекта на тия стремежи на едната и другата страна. Пак казвам, възможно е в мирно време, при кръстосването на интересите, едната и другата страна да с отстъпвали. Ние имаме по-нататък доказателства за споразумение даже между Русия и Австрия по тоя въпрос, по разделянето сферите на влияние. И едната, и другата страна са се старали през това време, както се казва, да препарират полека-лека плячката си, да си турят граница, и да си създадат modus vivendi до онзи момент, когато вече ще говори топът, когато ще говори ножът.

Тоя момент вече настана и затова ония съображения, с които нашите русофили и австрофили са си служили в мирно време, за да ни успокояват относно нашето бъдаще, тези аргументи и съображения, днес не важат. Днес въпросът е поставен на карта: и Русия, и Австрия играят на vas banc. Те са хвърлили на карта, на зар своите интереси; те се борят за постигане на тия крайни цели и на тези изходни точки за техните по-нататъшни аспирации. Това за нас трябва да бъде ясно. И неясността относително политиката на едната и на другата страна внася тая бърканица в главите на нашите партии и ги хвърля в ония комбинации, които са комбинации на заяка, който се стреми да избегне опасността, като се клабичка по пътя, но те не го спасяват.

Е добре, това ще рече, от една страна, империализма, завладяване не само пътища, а завладяване територии, за да бъдат пътищата сигурни. В мирно време има мирно проникване, а в този момент, когато тия борещи се страни са поставили на карта своите интереси, своето бъдаще и своята „чест“, както казват те, очевидно е, че въпросът не е за мирно проникване, а за достигане на крайните изходни точки, откъдето те по-нататък да действуват, осигурявайки своето могъщество, своето надмощие в мира.

Е добре, казах ви, че ние сме на кръстопът. Каква политика ние трябва да водим и какво поведение, каква позиция ние трябва да вземем днес, особено днес? Нека ми бъде позволено да кажа, че аз не мога да се съглася нито с онова, което се каза от опозицията, нито с онова, което се каза от г. Илия Вълчева от страна на правителството. Трябва да констатирам, обаче, че някои от ораторите, както г. Теодор Теодоров, напр., бяха ясни. Наистина, тоя път г. Теодоров бе кратък, затова бе и повече ясен. Той бе ясен като каза, че в тоя кървав конфликт, в тая кървава касапница, в която е хвърлена Европа, осъществяването на нашите национални идеали е възможно само, ако се присъединим към Тройното съглашение, специално към Русия. – Позиция ясна. Тъй също и г. Данев се постара да бъде ясен. Неговата мисъл е: в тоя момент ние можем да намерим спасение, като се присъединим към Тройното съглашение – пак ясно. Г. Илия Вълчев, макар от правителството, се присъедини към част от блока. Той каза, че в тоя момент правителството трябва да е и с едните, и с другите. (Веселост).

И. Вълчев: Ни с едните, ни с другите, а българска политика - говорете какво съм казал.

Г. Кирков: Аз ще Ви кажа какво сте казали.

И. Вълчев: Да Ви поправя.

Председателствующ д-р Ив. Момчилов: Г. Кирков! Недейте преиначава думите на ораторите, за да не става разногласие.

Министър-председател д-р В. Радославов: Недоразумение има.

И. Вълчев: Едно недоразумение.

Г. Кирков: Възможно е.

Председателствующ д-р Ив. Момчилов: Трябва да слушате оратора.

Г. Кирков: Ще дойда и до цитиране – г. Теодор Теодоров, като изрази ясно позицията, на която ние трябва да стъпим, остави, обаче, една голяма празднота. Той не ни убеди, нито приведе доказателства, защо ние в този исторически момент трябва да вървим с Тройното съглашение. Той не ни обясни, остана ни длъжен да ни докаже, дали в тоя момент интересите на България, т.е. въпросът за нашето надионално обединение, за нашето съществуване, тези наши интереси съвпадат ли днес с интересите на велика Русия, т.е. със стремежа й на юг, със стремежа й да завладее басейна на Черно море; покрива ли се тоя стремеж с нашата жажда за обединение и за самостойно съществуване като политическа единица. Тука г. Теодор Теодоров ни остана дължен. Тъй също и г. Данев ни остана дължен. И аслъ това е общата празнота, ще кажа аз, у русофилската доктрина у нас. Ние досега не сме прочели, досега ние нямаме нито едно изучване що-годе, от което да почерпим убеждението, че нашите икономически, национални интереси, интересите на нашето съществуване, като самостойна единица, съвпадат с тоя стремеж на Русия; това нямаме. Но също така тая празнота е и от другата страна. И там ние нямаме изследвания, и там нямаме доказателства, нямаме аргументи; и там се казва само като се навеждаг пак примери такива, каквито се привеждат от русофилите. Русофилите казват: първо доказателство – Русия ни освободи, значи, Русия ни мисли доброто; Русия се е борила тук да създаде самостоятелна славянска държавица, както създаваше на друго място по-на север; дето тя се е стремила към освобождението на татари, на монголи, на всевъзможни други нации, извършвайки тъй нареченото събиране на руската земя. Този е аргументът на русофилите. От другата страна имат също един аргумент: ами кой ни помогна да се обедини Северна с Южна България? Не беше ли туй Австрия? Ето един аргумент и с него се изчерпват всички аргументи; нямаме други доказателства. Аз не разглеждам историята и особено руската история по отношение към Източния въпрос през призмата на ония басни и на ония хубави приказки, с които ние сме най-сетне достатъчно натъпкани в продължение на 30 и толкова години. Нали ще говорим за реални интереси, за интереси на Русия и за интереси на България? Е добре, всеки един може много добре да разбере, че тая политика на Русия, минавайки на юг и завличайки всичко в своята утроба, не съвпада с идеята за една самостойна политическа единица като България. Друга е консеквенцията на българското русофилство, като политическа доктрина, ако можем да го наречем така; тя е да влезем в границите на Русия. И това е една теза, която може да се подържа от тях – и според която, понеже ние като малка държавица на Балканския полуостров, не сме биле в състояние да оградим, нашите граници, да дадем мощ на нашата индустрия, да се развърнем икономически, най-добре би било да влезем в границите на Русия, разполагайки с нейните широки пазари и имайки покровителството на нейния брониран юмрук. Това е една теза и тя е понятна за мене, обаче, тая теза русофилите се пазят да изнесат; само когато са малко кефлии, тогава я изнасят. (Общ смях).

Същото трябва да кажем и за другата страна. И там в също така си служат с тоя единствен аргумент, единствен исторически факт, както и русофилите с историческия факт – че Русия наистина води война и че като последствие от тази война и кръстосаните интереси тогава, в онзи момент, дадоха в резултат една България, най-напред мънинка, но след това западните сили или Тройният съюз помогна тя да порасне с присъединението на Южна България. И това е един исторически факг, обаче, той нищо не говори, той не характеризира политиката на Австрия нито на Германия, а говори само, че в един исторически момент има едно съвпадение и нищо повече. Обаче, да се твърди, че една Австрия, заплашена даже в своето съществуване, една Австрия, която пъпли в полуострова и е пропъплила със съгласието на своя партньор противник Русия в 1877/1878 г. когато тя тури ръка на Босна и Херцоговина, да се смята, казвам, че това пъплене ще спре в един момент, какъвто е днешният, когато тя е турила на карта всичко, очевидно е, че това е една голяма наивност. Тя се стреми към изход на Солун, ней това е необходимо, както тя разбира – ние няма да й даваме нашите разбирания, – както тя схваща: и там има империализъм, и там има също големи земевладелци, и там има индустриалци, и най-жарките патриоти в тая смисъл за разширението на Австрия надолу към Бяло море, са нашите едиоплеменници, чехите, най-индустриалната нация в Австрия. На дъното на тяхното славянофилство, което те тук в София манифестираха, лежи стремежът на чешката индустриялна буржоазия, укрепявайки дома си, експроприирайки немските фабриканти, взимайки в ръцете си цялата национална индустрия в Бохемия, тя да използува славянските близки страни като бъдащи добри пазари, като място за пласменти на капитали. Примерът за това е захарната фабрика. Както виждате, става дума пак за захар.

Министър-председател д-р В. Радославов: Тъкмо това мислех и аз.

Г. Кирков: Те ли се бунтуваха много, те ли не дават? (Общ смях). Сега разбирам какво ще рече славянство.

Независимо от това, Австрия има големи връзки с целия изток и специално с Балканския полуостров. Балканският полуостров е място, дето тя пласира своите стоки и тя иска най-сетне да бъде господарка. Очевидно е, че едната страна и другата страна от участвуващите днеска във войната имат за обект на своите стремежи Балканският полуостров и други близки колонии.

Балканският полуостров е в опасност. Тая опасност днеска се вижда най-добре. Ако досега, в мирно време, ние сме можели да мислим, че с разни комбинации, използувайки този или друг случай, при кръстосване интересите на Австрия и Русия, ние можем криво-ляво да прекараме, то в тоя важен момент на война, тези съображения не могат да имат никакво значение, не могат да имат никакъв смисъл – те не могат да влияят. Войната се развива, тя пъпли като пожар на юг, защото воюващите страни в тоя момент като че ли са дошли до едно равновесие и в такъв един момент те опречват вече погледите си към обектите, към плячката. От тук именно и следва онзи страх, че тоя пожар скоро ще дойде и у нас. И тогава нашата страна, Балканският полуостров – засега само една част от него театър на военни действия – ще се преобърне в театър на военни действия. Защото днеска не само политически съображения ръководят воюващите. У тях има нещо по-силно – това са и стратегическите съображения, това е и логиката на развиващата се голяма война. Тая логика влачи, разпростира фронта й по-близко към плячката. Вие имате един Цариград, от където напоследък се обяви свещенната война. Вие можете да си представите, че това не може да остави спокойни ония, които имат колонии, като Англия и други – колонии, които те държат под принципа: „разделяй и владей“, или с бронирания юмрук. Очевидно, и Русия, и Австрия ще бързат към тоя обект по-скоро. Защото, колкото повече се продължива войната, колкото повече тя остава безрезултатна, толкова повече ония, които в момент на увлечение бяха пратени в тая война, ще почнат да размишляват и да се питат: защо е тая война, защо ние се бием? И нито германският империализъм, нито австрийският империализъм, нито руският царизъм не ще смеят да се върнат у дома си без плячка, без грабеж, без реални придобития.

От крайната левица: Браво! (Ръкопляскане).

Г. Кирков: Те трябва да вземат придобития. И те бързат, защото, от друга страна, г.г. народни представители, тая война не е само война за икономаческо и политическо надмощие, не е само за първенство в мира на индустрията, на производството и капитала; тая война е една война, чрез която се избягва, прави се опит от страна на капиталистическа Европа да се измъкне от хомота на стоящата пред нея революция. Вие знаете, г.г. народни представители, когато Поанкаре отиде в Петербург, калдаръмите на Петербург бяха оцапани с работническа кръв - Русия беше вече в началото на революцията, и войната дойде като едно спасително средство за руския царизъм. В Германия се готвеше всеобща стачка, във Франция също, и никой път такива движения, такива усилени борби не е имало, класовата борба не е била тъй изострена, както напоследък в Англия. Австрия, раздирана от национални ежби, достигнали в своето развитие до висшия пункт, се намираше пред пропастта: те вече заплашваха съществуването на Австрия. Всички бяха несигурни и те трябваше да избират между войната и революцията. Те избраха войната и я подготвиха, защото в нея те смятаха, че се ще имат възможност и вероятност да спечелят нещо. Всяка една от воюващите смяташе: аз ще бъда победителка; бъда ли аз победителка в Русия, ще смажа бунтуващия се и недоволен свят; бъда ли аз победителка в Германия, ще смажа тези, които ми пречат към могъществото и империализма; и във Франция, и навсякъде смятаха, че те ще могат да се измъкнат и по тоя начин да продължат дните си, и от усвоените колонии, заграбени чрез война, разбутали цяла Азия, да отворяг широко поле за капитализма, следователно, да отворят един отдушник за себе си, за да излеят енергията, за да пуснат припрещения от освободителното работническо движение капитализъм, да го пуснат в тия екзотични и нови страни, пълни с богатства, незасегнати подземни и надземни богатства и с един милионен свят, доволствующ се с една шепа ориз. Това е бягството на капитализма от Европа, бягството му от революцията. Е добре, ние трябва да признаем, че той сполучи. Вярно е, че той избягва революцията в тоя момент, той отиде на война, но въпросът е сега, как ще се върне той от войната.

Каква, следователно, трябва да бъде нашата позиция сега? Аз ще се спра върху мислите, изказани от някои от ораторите, на първо място, от г. Сакъзова. Г. Сакъзов улесни своята задача по тоя начин, че той като направи няколко не дотам грациозни мятания пред иконостаса на балканската федерация бързо отстъпи под шатрата на блока. Дълго време аз исках да намеря, да узная каква е позицията на г. Янко Сакъзов. Той обясни, че неговата малка социалистическа партия е дала своето съдействие, влязла е в опозиционния блок с цел да не допусне, да не позволи на господата ултрарусофили, които искат да вървят с Русия, с Тройното съглашение, да вземат връх и като пречупва техните рога, заедно с тях тя се стреми да счупи и рогата на правителството, да не отива и то твърде далеч, към Австрия. Това е мисълта на г. Янко Сакъзов, това е позицията му. Е добре, вие ще се съгласите, че това не е никаква позиция, това е пак, казвам, една поза – Янко Сакъзов застава в една поза, но не на позиция. Не е това, което днеска се иска - по кой път да тръгне България. Янко Сакъзов очевидно вижда, че едната страна зарева много на дясно, другата – зарева много на ляво, и той се чувствува повикан от историята да ги поприбере малко, да не отиват много наляво и надясно. А това значи да поставиш България и всичките тия партии в позата на Буридановото магаре, което не знае коя слама да яде: тая или оная, и затова умира от глад. Това не е позиция. По-нататък, г. Стамболийски, както и г. Костурков с други фрази повториха този същия неутралитет – защото тук се по неутралитета се говори – и с едните ще преговаряш и с другите; нито с едните, нито с другите. Както виждате това пак не е позиция, не е политика, защото тая политика казва: защо разговаряте само с едните, а не и с другите. Питам аз: това политика ли е, това ли противопоставяте на политиката, да кажем, на едно правителство? Не. И правителството също така, както и опозицията, играе на скамбил, обаче и едните, и другите; си пазят коза. (Общ смях) Едните говорят за „неутралитет“, но мислят за Русия и Тройното съглашение, другите говорят за „неутралитет“, но мислят за Тройния съюз.

Министър-председател д-р В. Радославов: Това е вече политика.

Г. Кирков: Това е вече политика, но тя няма в себе си принципиално различие. Между русофилската и австрофилската политика няма принципално различие. Това е една и съща политика.

В. Коларов: Вярно.

Г. Кирков: И затуй вчера, когато говори г. Малинов, и каза на г. Даскалова: Ние сме на различни полюси, аз му възразих, това не е вярно, че сте на различни полюси, вие сте на една и съща точка, обаче, гърбом обърнати един към друг. (Общ смях). И вие ще видите сега каква е тази ваша политика. Несъмнено е, г.г. народни представители, че Балканският полуостров е заплашен. Той е пред опасността да стане театър на военни действия, както вече става отчасти и най-опасното – да стане плячка на воюващите, страни.

Ето важното! Това съзнание за опасността на Балканския полуостров и трябва да бъде именно всеобщо в нашата страна. Ако нямате това всеобщо разбиране, вие не можете да създадете едно единство, макар и при най-префинени коалиционни кабинети. Трябва да се съзнае тая голяма опасност, че ние сме заплашени и от едната и от другата страна. Сега какво ни предлагат. Едни казват: „Нашата политика е българска, ние искаме да вървим с едната или другата страна“ – аз няма да ги разглеждам по-отделно – от воюващите, защото смятаме, че тя ще победи и че там ние ще намерим осъществяване на нашите национални идеали. Тая гледна точка, която наричат българска национална политика, не е българска, българи я казват, но тя е политика от гледна точка руска и австрийска. Този, който застава на страната било с Русия, било с Австрия, той може да говори за българска политика, но той фактически стои върху гледището на Австрия и Русия, той смята че само в победата на Австрия или на Тройното съглашение ще намери осъществяване на своите идеали. Той отива с една реч и туря съдбините на своята страна в играта на двата играчи, знаейки или незнаейки, че единият или другият ще падне, или ако те се споразумеят и не паднат, но и двата запазват равновесие, ще се поделят. Аз намирам, че тая политика не е национална, тя не е българска политика, макар че се поддържа от българи. И тук аз трябва да се спра малко върху думите на г. Данева. Г. Данев каза: „Аз съм за българска политика, но не и за балканска политика.“ Е, да, тук е колосалното недоразумение, тук е всичкото късогледство. Защото, г.г. народни представители, балканската политика, това е именно българската политика, това е истинската национална политика. Този, който смята, че Балканският полуостров трябва да принадлежи не на България, не на Сърбия, не на Гърция и на Румъния, а на Австрия или на Русия, той не води национална българска политика. Е добре, но принципът е един: – „Балканите за балканските народи“, защото победи ли Тройният съюз, поне част от Балкански полуостров – ако не целият той – ще бъде в ръцете на Австрия и сам той ще се преобърне в колония, дето в интереса на германската или австрийска индустрия ще се налага едностранчива икономическа политика за развитие, може би само на земледелието и скотовъдството – една непълна култура, едно непълно развитие, едно осакатено развитие каквото е това на един Египет, или на една Индия. Ние държим за цялостта на Балканския полуостров, защото Балканския полуостров сам по себе си, е една завършена икономическа единица Балканският полуостров има своите чудни пристанища, Балканският полуостров има своите чудни разкошни долини за земледeлие, Балканският полуостров има богати, неизчерпаеми, минерални богатства, той има реки, има всичко за една всестранна култура, за едно всестранно икономическо развитие; накъсо, той има своите географически граници, които представляват благоприятна географическа среда, и следователно, длъжност на тия малки народи които живеят на Балканския полуостров, е да пазят цялостта на Балканския полуостров, неговата независимост, защото едно малко нещо взето от него, напр., убита една Сърбия, загинва в следующия момент България, загинва по-нататък Румъния, загинва Гърция.

Т. Луканов: Вярно.

Г. Кирков: Туй трябва да се разбере от всички. Тук ще намериме осъществяването на нашите национални идеали, тук е независимостта. Но, когато вие, виждайки как един враг на Балканския полуостров върви към Солун, се забавлявате с илюзията: не можем ли ние сега, преговаряйки с Австрия, да осигурим нашите национални идеали, т.е. смятате, че Австрия, като слезе към Солун, ще се обърне и ще ни ще каже: пардон г-да, аз малко сбърках, тук е ваше мястото, сбогом, аз ще си отида по-горе, вие тук имате право да се разполагате сега, заповядайте в долината на Вардар, Воденското езеро дето щете, а пък аз, извинете, че влязох, тъй, само на разходка без да ви питам. Същото е и с Русия. Мислите ли вие, че влизайки и воювайки със своите полкове, със своите корпуси в нашата земя и хвърляйки стотини хиляди жертва, те ще ви кажат: ние ще се върнем далеч в Русия. Не, който стъпи тук, няма да излезе вече. Ето кое е важното.

Министър-председателя д-р В. Радославов: Мнозина са стъпали тук.

Г. Кирков: Следователно, има една национална политика – това е политиката за балканската федерация. Това не е мечта – това е другата, новата политика. Тук са значи две политики. Политиката, която изхожда от предпоставката, че Балканският полуостров трябва да бъде на балканските народи, че той трябва да бъде пазен и че неговото запазване от посегателство ще гарантира едно мирно, правилно икономическо и културно развитие на народите, които го населяват. Другата политика е националистическа -– не национална – т.е. едно заблуждение. Националистическа, била тя австрофилска или русофилска, това е безразлично; тя не е една истинска национална политика, тя е политика, която очаква спасението на България от разграбването на Балканския полуостров; тя е политика, която очаква от смазването на Сърбия щастието на България. Това е, по моето мнение, безумие. Не само стратегията ще накара сега да слязат и руси, и австрийци, и германци насам и – както изказаха г. Сакъков и други страховете си, много основателни – но може-би ние ще посрещнем германски корпуси тук, ще срещнем австрийски, ще срещнем, може-би, руски и турски, и Балканският полуостров – както и нашата бедна татковина, така и Румъния, съседката, в която също играят туй хоро – всичко това ще бъде театър на военни действия и в резултат ще бъде разпокъсването, разгробването на Балканския полуостров. Това ли искаме ние? Е добре, оная българска политика, която върви било с Австрия, било с Русия, тя неизбежно ще доведе – това по-рано се не виждаше, днес става все повече и повече ясно – не до национално обединение, г.г. народни представители, а до национално погубване. до изчезване на България. Изчезването на България, това е резултат на една едностраничива, безумна политика, не национална, а националистическа, която игнорира общите интереси на Балканския полуостров. По тоя начин, балканските народи, усвоили тая националистическа политика, в България, в Сърбия, в Гърция и в Румъния, подготвят своето биене по части и разгробване на Балканския полуостров. И аз си спомням моите думи, които казвах в миналата сесия, когато аз се спрях да говоря върху договора в Букурещ. Аз казах: Букурещкият договор – това е подписване смъртната присъда на балканските народи. Те се указаха неспособни да разберат своите, общи интереси, виждайки много добре, че две лами зеят от едната и от другата страна. Там те проявиха всичкото си късогледство, защото в тия нещастни балкански страни – нека туй го разберем – владеят неколцина налудничави короновани глави, защото в тия малки страни народите са станали плячка на тия налудничави водачи.

Председателствующия д-р И. Момчилов: (звъни).

Г. Кирков: И също така те са станали плячка на едни буржоазии, които в унищожението на съседите си виждат своето щастие, а между туй те копаят гроба си. (Ръкопляскане от крайната левица). Г. Радославов, аз имам да Ви дам един съвет. Аз съм по-млад от Вас, но партията ми претендира да държи истината в тоя момент. Балканската федеративна република, балканската федерация, както вие я наричате, аз казвам, е единственото спасение не само за Балканския полуостров – за България. В тия исторически момент, г. Радославов и г.г. народни представители, трябва да си поставите въпроса не кои граници да имаме, в тоя исторически момент въпросът е да съществува, или да няма България.

От крайната левица: Вярно. (Ръкопляскане).

Г. Кирков: Ето въпросът, а не както казва г. Малинов: „Тук аз искам ей сега, дайте ми това, синор ни турете“, той предпочита политиката на нашите селяни, които се карат за синор, без да виждат големия лихвар, който заграбва всичкото. Ето късогледството на тия народи, на лудите водачи на тия народи, защото, ако днес в буржоазните среди тук, в Сърбия, в Гърция, в Румъния, има ожесточение, има завист, има ненавист, ако у династиите има готовност да си откъснат врата едина на друга, в тези народи няма подобно нещо. Познавайки българската народна маса, аз отричам, че в тая маса има омраза срещу сръбския народ, срещу румънския народ, срещу гръцкия народ – няма тая омраза. Тези български народ рамо до рамо се бори с тези сърби и гърци, и той видя, опитът го научи, че съюзени в борбата, те разгромиха една вековна империя. И тогава, когато падна този съюз, когато този съюз биде унищожен, не само България претърпя катастрофа, не, а всички претърпяха катастрофа. Сега първият, който търпи наказанието, е нашата съседка Сърбия, обърната на пустиня, съсипана, унищожавана, клана, преобърната в развалини. Ето ви „величието“ на националистическа Сърбия. И тя сега очаква спасение от неизвестните резултати на общоевропейската война, от неизвестния край на кървавата драма. Тя търпи днес наказанието си, и това наказание, г. Радославов, утре чака и нас.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Не сме го заслужили.

Г. Кирков: Не е въпросът, дали сме го заслужили; вие сте на пътя на потока, вие сте на пътя на фурията.

Министър-председател д-р В. Радославов: Няма страх.

Г. Кирков: Не е въпросът за страх, г. Радославов - ние по-малко се страхуваме – а въпросът е за разбиране – за него аз говоря.

Д. Кьорчев: Разбиране чрез принципи извън времето и фактите – идеология ненужна в момента и повтаряна тук, в България, чрез вашата преса от 20 години насам.

Г. Кирков: И това е печалното, г. Кьорчев, че тая идеология е наливана с фуния толкова години във вашата глава и при все това вие към нея оставате недостъпни и огнеопорни.

Д. Кьорчев: А вие водите една сектанска политика, подкрепена изключително само с принципи, с фрази, с формули и политически аксиоми, навсякъде годни, за всеки случай приложими, и като клишета прилагате за цялата вселена. Това, което говорите тук, може да го кажете и в Гърция, и в Сърбия, и в Германия. Кому е нужно това?

Председателствующ д-р И. Момчилов: Моля, г, Кьорчев, не прекъсвайте.

Г. Кирков: Г. Кьорчев! Принципите, които ние развиваме, не с неща отвлечени.

Д. Кьорчев: За случая те са извън времето.

Г. Кирков: Те са тъкмо на времето. На дъното на тези принципи лежат върховните интереси на българското племе.

Д. Кьорчев: Ама следете всичко в неговото принципно развитие.

Г. Кирков: Всички вие ни казвате: хубаво нещо е това балканската федерация, ама вече е късно. Е добре, вие носите отговорността, че я не възприехте, ако сега казвате, че е късно. Против идеята вие нищо не можете да кажете или само казвате: че не е сега времето и е късно, или че тя си е изпяла песента, или че още не е дошло време. Ако тя си е изпяла вече песента, вие носите всичката отговорност пред историята и пред народа, защото като ви я проповядваме от 20 години насам, вие не я разбрахте. Нито е още рано, никой път не е рано да станеш умен, никой път не е рано да възприемеш една истина. Аз бих желал в тези исторически дни, в които ние живеем , моят език да се прилепи към гърлото и да не бъда пророк. Но с тая политика, която вие искате да следвате и която ви препоръчват други да следвате, вие не отивате нито към обединението на българския народ, нито към запазването на България, а отивате в кървавата игра между Русия и Австрия, между Двойния и Тройния съюзи, без да можете да кажете, какъв ще бъде резултатът. Е добре, днес ние казваме, че единственото средство за спасението на Балканите, за спасението на България е федерирането, е съюзът на балканските народи.

М. Багаров: Ама това не може да стане. Кажете сега-за сега модуса.

Г. Кирков: Да ви кажа сега-засега модус, ама задължавате ли се да го приемете,

М. Багаров: То е друг въпрос.

Г. Кирков: Затова именно аз се обръщам към г. Радославов и казвам: напразно – и бих желал да запомните моите, думи. Вие си губите времето да преговаряте със Савински, с Тарновски и, с който и да е друг от представителите на Великите сили. Като страна, която е в центъра на Балканския полуостров, от нас трябва да излузе идеята за преговори между балканските народи. (Ръкопляскание от крайната левица). Към тях трябва да се обърнете в този исторически момент. Срещнете се с г. Пашича и г. Венизелоса и ги попитайте: „Вие, господа, как сте в тоя момент? На края на пропастта ли сте вече.“

Миристър-председател д-р В. Радославов: Не признават това.

Г. Кирков: Обаче, вие не сте направили никакъв опит в това отношение и няма да направите, а туй именно е печалното.

Министър-председател д-р В. Радославов: И туй е въпрос.

Г. Кирков: Г. Радославов! Вие, може-би, ще направите това, но ще бъде вече късно. И днес в българския парламент аз казвам, че ще дойде ден, когато и Пашич и гордият Венизелос, и още по-гордият румънски Братияну, също стъпили на края на пропастта, ще викнат: „Де сега съюзът.“

И. Ангелов: Ама сега не викат.

Г. Кирков: „Защото ние пожертвувахме интересите на Балканския полуостров и нашите интереси, за да бъдем приятни на Русия или на Австрия?“ Ето г.г. народни представители, двете политики – едната политика е националната, политиката на общите интереси на балканските народи, с които се покриват и интересите на българския народ, защото който член бъде грабнат и завлечен от Балканския полуостров, логиката е там, че следующият ще следва след него. Затова да не тържествуваме, когато в Сърбия Австрия е вече преминала Валево. Защото хубаво му мислете вие, г.г. управници, и вие от управляющето малцинство, когато загърмят топовете по-близо и ние почнем от София да ги слушаме, тогава няма да ви питат, „от де искате слама: от тук или от там“, ами ще ви кажат: „В 24 часа тръгвайте.“ Това е логиката на войната. Същото нещо и на нашата съседка Румъния ще кажат. Може би, тя ще бъде по-късметлия от нас и по-рано ще минат през нея и ще я обърнат на театър на военни действия, като я прегазят. В този момент, когато тя заспива под илюзията, че ще стане голяма Румъния, ще добие Трансилвания и Буковина, десницата, кървавата десница на съдбата ще чертае: „Няма Румъния!“ Това очаква и нас.

И. Вълчев: Голям пророк си бил.

Г. Кирков: Ето аз какво противопоставям срещу политиката, която се препоръчва и от вас, и от опозицията, и която е една и съща. Дали вие ще вървите с Австрия или с Русия, в края на краищата това е безразлично: вие вървите в чужди води, вие плувате в чуждо море. Ако ние, малка Балгария, със своите малки средства, със своята малка съпротивителна сила отидем заедно с Тройния съюз или с Тройното съглашение, ние ли ще даваме тон, нас ли ще питат, ние ли ще насочваме? Не, нас ще насочват, нас ще тласкат. Вие имате пример в миналото с една Сърбия. Тя също така тръгна с Русия, впрегна се и тя в колата, голяма роля да играе. Известно ви е, как свърши тя. Ние също така от години насам особена чест ни е да се пъчим, че сме с велика Русия. Ако, обаче, прегледате това, което се е вършило, за да заслужим благоволението да вървим заедно с нея – договорите – трябва да бъде човек сляп, за да не види, че в тия договори ние сме поднесли жизнените интереси, бъдащето на България, в ръцете на Русия. Това е факт, който никой не може да отрече; то е сложено на документи. Съща е политиката и с другата страна. Играло се е преди години ту с едната, ту с другата страна. Г. Радославов! Мина се вече това време. Днес моментът е друг.

Д-р Й. Фаденхехт: Позволете един въпрос, г. Кирков. Препоръчвате ли Вие и сега да се сключи един съюз между България, Румъния, Гърция и Сърбия, и България и Румъния и Гърция да тръгнат с войските си срещу Австрия да освобождават Сърбия?

Г. Кирков: Добре, но това не значи още война.

Д-р Й. Фаденхехт: Как си представлявате Вие това?

Министър-председател д-р В. Радославов: Балканският полуостров. заедно с Турция, Сърбия и т.н. тъй разбира той.

Г. Кирков: Вие нали сте партизанин на неутралитета докрай? Ако вие искате да запазите неутралитет, то трябва да представлявате една по-голяма сила. Една Италия може да остане неутрална, една Америка може да остане неутрална, но една България при днешните и утрешни условия не може да остане неутрална.

X. Гендович: Защо?

Г. Кирков: Защото сме на път, дето се кръстосват, интересите на Великите сили и лежи предмета на техните въжделения. За да запазите неутралитет с всичката сигурност, очевидно е, че трябва да представлявате една по-голяма сила, трябва да представлявате една обединена сила, чрез обединението на балканските народи. То ще ви даде възможност да запазите един неутралитет до край, без да се намесите. Но ако вие мислите поотделно България да запази неутралитет, вие не можете го запази, както не може го запази и Румъния ...

В. Моллов: Но сега и заедно не можем.

Г. Кирков: ... Както не може да го запази и Гърция.

Я. Сакъзов: Защо не можем да го запазим?

Г. Кирков: Не можем да го запазим, г. Сакъзов, защото с какво ще гарантирате неутралитета?

Я. Сакъзов: Г. Кирков! Австрийският и руският империализъм във взаимната им борба могат да изпратят днес на Балканите една реална сила, толкова голяма, колкото една Сърбия да възпира Австрия, а една България още повече.

Г. Кирков: Прибавете: една Румъния – още повече, една Гърция – още повече и гаранцията, както виждате, е налице. – Това искам да кажа и аз.

Я. Сакъзов: Следователно, ако те съединени могат да запазят своята независимост...

Г. Кирков: И неутралитет.

Я. Сакъзов: … и неутралитет, то е прекрасно нещо. Но ако Сърбия е вече във война, ние тук, на тази наша граница сме задължени, ако бъдем нагазени, като самостоятелна нация, уважаваща своето достойнство, да възпрем ония пълчища, които ще искат да ни извадят от неутралитета. И ние ще имаме тази възможност.

Г. Кирков: Така. Значи, работата ще върви по ред: най-иапред Сърбия, после ние, после Румъния.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Моля, г. Сакъзов, това не е позволено по правилника.

Я. Сакъзов: Позволете, г. председателю! Тези 200 хиляди австрийски войски, които са омаломощени със събарянето на Сърбия, като дойдат на нашите граници ще бъдат още повече омаломощени, и, следователно, ние, българите, в стремлението си да запазим нашата независимост и нашия неутралитет срещу нахлуването на Австрия, можем с нашите сили да се противопоставим. Направете, г. Кирков, същото изчисление и към другия фронт, на руския фронт ...

Т. Луканов: Той държи втора реч.

Я. Сакъзов: ... и тогава ще видите, че между двете воюващи страни, вие имате възможност да запазите неутралитета и независимостта на татковината си, и не само това, вие имате възможност нещо повече да сторите: да спечелите националното обединение за сметка на ония, които ни ограбиха, без да искаме да вземаме чуждото и без да искаме тях да ограбим. Ето моята мисъл, справете се с нея сега.

Г. Кирков: Вашата мисъл, г. Сакъзов, е само думи и думи.

Я. Сакъзов: Това е.

Г. Кирков: Аз казах по-рано, като развих мисълта си, че театърът на военните действия се развива и отива на юг, и срещу нас няма да бъде сломената уж австрийска армия, когато става въпроси да се отива към Солун и към Цариград. Това ще бъдат армии, и ако вие бихте били, г. Сакъзов, малко нещо вещ човек в тая работа, нямаше да приказвате така.

Я. Сакъзов: За нас е щастие, че те се борят там, а тук могат да пращат само вторите си призиви: а ние имаме срещу тях пресни войски.

Г. Кирков: Във всеки случай, г. Сакъзов, вие очаквате спасението на вашата родина от една игра – не повече.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Моля, г-да, стига с прекъсванията, пазете ред.

Г. Кирков: Защото вам ви казват, че балканските народи, защищавайки се поотделно, ще бъдат бити.

Д. Драгиев: Как да се съединим, джанъм?

Д-р Й. Фаденхехт: Как да се споразумеят?

Г. Кирков: Съединени заедно, те ще запазят себе си и независимостта си.

В. Коларов: Гърция във война ли е, Румъния във война ли е? С тях не можете ли да преговаряте? Ако застанете върху почвата на компенсациите, тогава няма нужда да се споразумявате. (Глъчка).

Председателствующ д-р И. Момчилов: (Звъни). Моля ви, г-да, пазете тишина!

Д. Драгиев: Г. Кирков! Против идеята за балканска федерация не може да се каже нито дума.

Г. Кирков: Но, или е рано, или е късно!

Д. Драгиев: Не че е рано или че е късно - но когато вие, двама социалдемократа, българи, в българския парламент не можете да дойдете до едно споразумение, до едно разбирателство, до едно съглашение, не мислите ли, че е много трудно, за голямо съжаление, тази балканска федерация, вчера, днес и утре да бъде една реалност? (Ръкопляскане от левия център, десния център и десницата. Смях).

И. Пеев: Това вие забравяте, г. Кирков.

Г. Кирков: Несъмнено, трудно е. Ами вие също, г-да, разбирате ли се с ония, с които сте в блок?

Д. Драгиев: Ако е въпрос за благопожелание, аз желая нещо повече от вас: аз желая една държава на земното кълбо – ето моят идеал.

Д. Кьорчев: И животните образуват едно царство на земното кълбо, и мухите и плъховете.

Г. Кирков: Г.г. народни представители! Както виждате, това, което поддържа г. Сакъзов, се поддържа и от другитe – поддържат го и народняци, и цанковисти, и всички; така мисли и правителството. Затова аз казах, че нямат никакво различие помежду си. България, сама по себе си, играейки между едните и другите, не може да се спаси. Е добре, нека туй се констатира – и аз туй собствено искам да констатирам, – че в България има две политики: има една национална политика, поддържана от нас – тя е политиката, която се гради върху обединението на балканските народи за тяхната защита, и особено в този момент – и политиката на сепаративното действие на отделните балкански народи. Е добре, българските националисти казват: ръководейки България с нейните собствени сили и средства, ние не само ще я предпазим от опасност, но ще я разширим. Добре, ще видим, какво ще каже историята. Но, г. Янко Сакъзов, ще държите добре на тая мисъл, за да не стане и с нея както с мисълта за Балканската федеративна република;

Я. Сакъзов: Вие какво съветвате България? Чакаме вашия отговор.

Г. Кирков: Аз казах какво. Вие съветвате българското правителство да преговаря ...

Я. Сакъзов: И с двете страни.

Г. Кирков: ... не само с едните, ами и с другите, а пък аз казвам на българското правителство, че то трябва да преговаря и да действува за обединението на балканските народи, за да се защитят. (Глъчка).

Председателствующ д-р И. Момчилов: (Звъни).

Г. Кирков: Ще оставим, г. Янко Сакъзов, историята да каже своята дума. Но важното е едно, което трябва да констатирам. Г. Янко Сакъзов и към тая идея за балканската федерация се отнесе така, както се отнася и към своя социализъм. За него социализмът е хубаво нещо, прекрасна идея, но днес не му е времето. Балканската федеративна република е чудесно нещо, хубаво е, поколения са я учили, още нашите стари дейци са я проповядвали, но днес тя не струва.

Т. Луканов: Днес не струва, а вчера беше утопия за него.

Г. Кирков: Аз не искам да влизам в подробности по този въпрос с г. Янко Сакъзов. Аз мога да му кажа, че има един момент, когато той казваше, че балканската федеративна република е утопия, за да каже в следния момент, че тя е единственото спасение за балканските народи и т.н. – Аз няма да се простирам върху това, защото то значи да характеризирам г. Сакъзова – една работа излишна, която е извършена от самите събития.

Сега, г. г. народни представители, мене ми остана много малко. Зададе се такъв въпрос от г. Стамболийски. „Ако ние се съгласим да направим един съюз с Гърция, със Сърбия, с Румъния, добре е, но Сърбия сега е в борба.“

Н. Команов: Свързала е съдбата си с Русия.

Г. Кирков: Чакайте, недейте бърза. – Г. Стамболийски нямаше право да каже това, първо, защото той, ако се не лъжа, беше партизанин за една уния даже със Сърбия, и крал Петър да бъде наш крал. (Смях).

А. Стамболийски Никога не съм искал подобно нещо. (Глъчка).

Председателствующ д-р И. Момчилов: (Звъни). Моля тишина, г-да.

Г. Кирков: Как така, г. Стамболийски? Вие, който бяхте готов даже да извършите уния – една идея, по нея може да се спори, но все пак е идея – днес се страхувате да си подадете ръката на Сърбия, защото била във война.

Д-р Й. Фаденхехт: Тя води война, как ще й се подаде ръка?

Г. Кирков: Добре, нека е във война с Австрия. Но нали нашата главна цел е да дадем на Австрия да разбере, че не може да влиза в Балканския полуостров. Защо непременно да воюваме? Ако оставите Сърбия сама да пази полуострова, разбира се, че това е малко, но ако вие противопоставите срещу Австрия силата на всички балкански народи, вярвате ли, че Австрия ще смее да влезе във война с тях? Искам да кажа, че ако съществуваше днес един балкански съюз, вие трябва да знаете, че Балканския полуостров можеше да бъде запазен.

Д-р Й. Фаденхехт: Това е безспорно.

Г. Кирков: Е добре, аз казвам, че не е късно и сега, и ви увeрявам, че в тоя момент, когато воюващите разберат, че такъв съюз се готви, не за да се сложи в ръката на Русия, а за самоотбраната, за защитата на Балканския полуостров, това ще произведе необходимото впечатление. И не само това. Във всеки случай, един съюз на балканските народи в тоя час се явява единственото средство за защита. Ако това е късно, както вие твърдите, тогава толкова по-зле за нас. Когато австрийските войски влязат в Македония, свършено е с вас, свършено е с ония мечти, които вие имате. Аз не гледам черно на бъдащето, не, но смятам, че наш дълг, дълг на социалдемократи, е да държим твърдо на убеждението, че социализмът е единственото спасение за човечеството, и че балканската федеративна република е една стъпка към него, единствено средство днес за спасението на балканските народи.

От десницата: Ха!

Г. Кирков: Може да ми викате „ха“, може да викате „ха“ тъй викахте и преди войната на нас, за да дойдете друго да приказвате. Е добре, ние казваме туй, което трябва да се каже и подчертае, ние казваме, че единството и единодушието в България вие няма да добиете по пътя на един коалиционен кабинет. Не, вие имате един народ, току-що излязал от война, излъган в надеждите си и изневерен във вашата политика. Той не иска война.

Някой от десницата: Как ще го викаме да защищаваме Сърбия?

Д. Благоев: Има една идея тогава.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Аз апелирам към вас да оставите на умните хора, те да преценяват казаното.

Г. Кирков: Идеята за съюз и взаимно подаване ръка в тоя критически момент от живота на балканските народи ще повдигне духовете в балканските страни. Ето гаранцията ви. Вие викате народа, но в името на какво? Правителството ви казва: викаме го в името на неутралитета. Добре, народът казва: искам да бъда неутрален, да запазя неутралитета. Но, г. Радославов, Вие гарантирате ли, че ще запазите този неутралитет?

Министър-председател д-р В. Радославов: Да.

Г. Кирков: Вие такава гаранция недейте дава. Не искам да кажа, че вие ще го напуснете – вас ще накарат да го напуснете. Всичко е там. Гарантирате ли вие този неутралитет? Не можете да го гарантирате.

Министър-председател д-р В. Радославов: Това, за което вие говорите, би било атентат.

Г. Кирков: Не са само атентатите върте, Вас ще атакуват отвън. Попитайте всеки стратег, попитайте всеки един военен, и той ще ви каже, дали когато се развиват военните действия към изток, вас ще ви питат, ще искат обяснение, или просто ще ви кажат: „Вървете“. Е добре, остава един якор на спасение; то е именно съгласяването, съюзяването между балканските народи. И аз казвам: малко минути остават. Малко минути остават затова, защото един член от този съюз е във война, един член е в опасност. И ако в България, ако в Гърция и Румъния в това време, когато единият член се дави, си пушат лулата и се смеят – да, те хубаво правят, но правят за главата си.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Не е вярно.

Г. Кирков: Да, те правят за главата си, защото, казах ви, че вие нямате гаранция за запазването на България, вие имате гаранция, че тя ще може сама със свои сили и средства да се запази от грамадния този поток, който тече от север към юг. Вие не можете да кажете, че имате гаранция, че ще останете цели, невредими в тоя поток. И когато вие се поставяте в такава националистическа изключителност, когато не обръщате внимание върху това, което става у съседите, когато жестокият пример на една нещастна Сърбия не ви учи нищо, е добр,е тогава излиза, че вие сте се решили да се давите. Ако беше въпросът да се давите само вие, управниците, аз най-сетне, може би, щях да поплача – хора сме – но въпросът е, че не вие се давите, а дави се цял един народ. И не е гаранция това, което г. министър-председателят завчера ни говореше, че той е дал доказателства, че е бранил България. Да, г-н Радославов, тъй вие можете да мислите, но в други времена, днес, обаче, ние имаме една европейска война. Познавате ли Вие в историята подобно явление, познавате ли вие в историята подобно събитие. Вие врели ли сте и кипели в подобни събития? Вие не сте нито врели, нито кипели.

X. Гендович: А вие?

Г. Кирков: Вие днес сте свидетели, за да станете утре безпомощна играчка на кървавата оргия, на която се е предал днес европейският капитализъм.

Някой от левия център: И пролетариатът.

Г. Кирков: Да, пролетариатът е този, който днес  дава хиляди жертви ...

Д. Драгиев: И който гласува кредити за войната.

Г. Кирков: Пролетариатът е този, който утре ще спасява Европа от позорното варварство, в което тя е изпаднала, на което вие всички се кланяте и на което се кланя целият буржоазен свят. Ето до какво доведе капитализмът Европа, културна и цивилизована. Е добре, ние сме при пълното убеждение, ние сме и с дълбоката вяра в тоя момент, когато много социалистически глави са забъркани и отнесени по дяволите, че победата на социализма е тъй же вярна, тъй неизбежна, както е неизбежно изгряването на слънцето утре и други ден. (Ръкопляскане от крайната левица). Това вярваме ние дълбоко, и тая война, кървава, страшна, и този кървав урок, който трудяща се Европа получи днес, е ценен за нея, ценен за цяла трудяща се и потисната Европа, ценен, защото ако днес капитализъмът в Европа е сложил пушката и сабята в ръката на пролетариата, въпрос е дали утре той ще я вземе вече от ръката му.

От десницата: А-а-а!

Г. Кирков: Да, клатете вие глави. Вие можете да клатите глави, особено вие, г-да, от тая страна, (сочи левия център) защото това за вас е тъмна нощ. Вие не виждате по-далеч от синура на вашата нива, по-далеч от края на вашия нос.

Председателствующ д-р И. Момчилов: Моля, не обаждайте.

Никой оратор няма право да обижда, макар и част от Народното събрание.

Д. Благоев: Вие там да мълчите и да си гледате работата.

Г. Кирков: Моля, г. председателю, Вие взехте да губите спокойствие.

Н. Команов: В Германия пролетариатът се солидаризира с кайзеризма.

Г. Кирков: Г.г. земледелци! Аз казах, и повтарям, за вас е непроницаема тайна това, което днес става в света, за вас е непонятно това, което се извършва днес, и затова вие на този въпрос не придавате никакво значение. Вас този въпрос не ви интересува, може би затова, защото всичкото ваше внимание е съсредоточено в един коалиционеи кабинет. (Смях от десницата). Нас, обаче, този въпрос не ни занимава, нас ни занимава днес нещо по-важно, защото не коалиционният кабинет ще създаде единодушието, единството в българския народ. Коалиционните кабинети се явяват, вие ги виждате, напр., в една Франция, в един момент на защита на отечеството. Между вас, обаче, днес няма никакво съгласие. На Вас, които говорите за коалиционен кабинет, ще ви кажа: иде ден, когато правителството ще ви изненада с едно свое действие плод на неговата политика. И вие тогава ще бъдете поставени пред дилемата: или с него или против него.

Я. Сакъзов: Да не бъде късно – това искаме ние.

Г. Кирков: ... Както ние в 1912 г. бяхме изненадани от жеста на г. Даневото и Гешевото правителство. То обяви война, и ние макар да виждахме това, което ни чака, макар ред месеци по-рано да изказахме туй, от което се опасявахме, трябваше да преклоним глава и да отидем при самия въоръжен народ, по същия начин изненадан, вързан и пратена, на касапницата; да отидем заедно с него, и дотогава да вървим, са, него, додето най-сетне мъченическият кръст се смъкне от гърба му. Прави бяха тия, които казаха, че трябва да се направи всичко, за да не бъдем изненадани. Да, трябва да се направи всичко, но това няма да се направи с коалиционен кабинет. Вие ще създадете един Ноев ковчег, вие ще се съберете хора, които се не разбираг, които нямат еднакви гледища, от които една част ще искат да вървим с Русия, друга част – с Австрия, и колата на България ще остане на пътя. (Възражение от земледелската група).

Д-р Й. Фаденхехт: Как ще стане федерацията?

Г. Кирков: ... Заповядайте, направете един коалиционен кабинет. Вие не искате федерация; вие искате да реализирате една безумна идея, едно сепаративно националистическо действие, и в тая именно гибелна идея вие търсите сътрудничество. Заповядайте, бъдете заедно, но гответе се да поемете и отговорността, за да не би, както ние знаем, – историята ни е научила в България, - след като се свърши, и се гътнат колата, всеки да се обърне и каже: аз нямам кабахат.

Министър Ж. Бакалов: Както за 16 юни.

Г. Кирков: Гответе се за отговорността. Ако решите в един момент да станете министри, бъдете твърди и характерни, и когато ви повикат в кабинета, влезте, а не да се озъртате и допитвате, дали тесните няма да ви погнат. Наистина, вие казвате: ще служите на една кауза, според нас, лоша, но служете й както трябва. Ние, тесните социалисти, не претендираме за министерски кресла, защото ние мислим, че на тия кресла нищо особено се не прави. За нас е нужно друго, за нас е нужно да открием път за една политика, на която ние служим повече от 20 години и която ние проповядваме. За нейната проповед ние искаме премахването на военното положение, защото тая проповед там среща спънка. И за това, както ви казах, 3 окржжни са издадени против нас, социалистите, за да ни запушат устата, да ни вържат езика, за да не смеем да говорим в България нищо друго, освен само едно: за Австрия, за Русия, хвалене на германците или хвалене на русите.

В. Моллов: Забранено е.

Г. Кирков: Не е забранено. Митинги не стават от нас, но стават във всеки случай молебени по черквите, от амвона на черквите се проповядва. Туй става. Разбира се, туй не пречи на правителството в неговата неутрална политика – нали ще лъжем и едните, и другите, та на края ние да бъдем излъгани? За идеята на Балканската федерация, за съюзяването на балканските народи път няма; за нея има окръжни, за нея има преследвания, за нея има запрещения, за нея има недаване думата. Затова именно ние използуваме по-длъжко, по-продължително време тая трибуна, за да изкажем нашата идея в нейната пълнота, за да я чуе българският народ, защото той няма нищо против нея, защото той е готов за нейното осъществяване да даде и жертви, защото в нея вижда своето собствено спасение. В нея спасение не виждат тия, които са скарани, тия, за които в този сюблимен исторически момент, когато се задава въпросът, ще съществува ли България или няма да съществува, тяхната голяма амбиция, тяхната национална идея не отива по-нататък от чертането границите на велика България с коалиционен кабинет накрая. Това е то дребнавото, нищожното, недостойното, в тоя исторически момент, което проявява малката България. Е добре, ако тя е такава, ако тя не е в състояние да се издигне до разбиране на историческия момент, ако тя слепешката хвърля своето бъдаще в тъмното, неизвестното, в играта на борящите се страни, то тогава тази България очевидно трябва да се е наситила на 35-годишния свободен живот, очевидно й е домиляло за 5-вековното робство, очевидно иска да се върне и да легне на старата корава възглавница на робството и позора, защото очевидно тя е некадърна, както не бяха кадърни балканските народи в миналото да си подадат ръка за защита от нашествието на варварина и станаха негова плячка. Така и днес са неспособни тия народи да се издигнат. Техните ръководящи класи, техните династии в името на своите себични интереси хвърлят тия народи по отделно на изтреблението на капитализма, на изтреблението на милитаризма, на изтреблението на завоевателната политика на европейските сили. Е добре, вие, които се титулувате народни представители, внимавайте и мислете, защото, ако вие днес, разгръщайки българската история, се възмущавате от дъното на душата си и грозно въставате срещу предателството, безумието и късогледството на едновремешните български водачи и властници, които тогава са се намирали близо до вашето днешно положение, – то следующето поколение, което ще има да разгръща страниците на днешната история, ще може само да се изплюе върху страниците на тая позорна история. (Ръкопляскане от крайната левица).

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА ПО ОТГОВОРА НА ТРОННОТО СЛОВО.

(Развити и обосновани от софийския народен представител Димитър Благоев).

 

Г.г. народни представители! След изслушването на ораторите по общите дебати върху отговора на тронната реч и след изслушването на г. министър-председателя, ние социалдемократите смятаме за необходимо да направим някои предложения, които според нас показват един изход от днешното положение и които осигуряват на България едно положение между цивилизования свят много изгодно и затова ние ще молим народното представителство да обърне внимание върху тия наши предложения и молим председателството да ги тури на гласуване.

Г.г. народни представители! Ние още в извънредната сесия, както ви е известно, направихме една декларация, в която изказахме убеждението, че не е достатъчно България да пази неутралитет в днешната обща война, но прибавихме, че трябва да се отиде по-нататък, като се използува неутралитетът за поставяне на балканския въпрос на такива основи, които ще запазят Балканския полуостров, Балканите, както казват, за балканските народи. Всички, които говориха по отговора на тронното слово, настояваха само върху това, че България трябва да остане неутрална, като едни прибавиха, че трябвало да се преговаря и с едната и с другата от воюващите страни, а други – даваха да се разбере, че трябва да отидем с едната от воюващите страни. Нашата група се изказа, как гледа изобщо на неутралитета, как гледа на положението на Балканския полуостров в свързка с Всеобщата война. Моят другар Георги Кирков ви говори тук и ви изтъкна подробно нашето гледище. Той изказа тази мисъл, според нас, много вярна, че днес, в този момент, въпросът не е толкова за националното обединение, колкото за запазването Балканския полуостров за балканските народи от опасността, която го грози от страна на двете групировки, които днес са се хванали за гушата за подялбата именно на Балканския полуостров. Вън от подялбата на големите международни пазари, на колониите, която те имат помежду си и която сега си оспорват, една от целите на тази война е и разделянето на Балканския полуостров. Ето защо, ние поставяме въпроса тъй, че днес се касае за запазване независимостта на Балканския полуостров, следователно, на балканските народи, а в това число и на българския народ, за запазване тяхната самостоятелност, тяхната независимост. Националното обединение само ще дойде, когато ние действително запазим Балканския полуостров за тия нации, които именно го населяват. Ние и днес заявяваме, че удобряваме неутралитета, който до днес България пази и който г. министър-председателят тук ни изтъкна, че ще пази до край и благодарение на който целостта на България била гарантирана; искам да кажа, – всичко това, няма съмнение, всеки ще го одобри. Щом, значи, България стои неутрална, щом българското правителство е осигурило целостта на България, то при днешната опасност, която имаме пред очи, е една придобивка несъмнено. Обаче, както изтъкна нашият другар Георги Кирков, ние стоим пред опасността да бъдем завлечени от тази буря, която е завладяла цял свят. Следователно, ние се намираме пред тази опасност, щото балканските народи да бъдат насила заставени да излязат от неутралитета. Ето, там е въпросът, и за такъв именно случай, ние трябва да се погрижим. Ние, социалдемократите мислим, че в такъв случай пътят не е този, който тук се изтъкна от двете страни, които взеха участие в дебатите. Пътят е този, който ние посочихме.

Г. Генадиев онзи ден каза, че в историята тъй са вървели работите, чрез кръстосване интересите на капиталистическите държави се запазвало целостта на много малки държави. Но ние днес имаме по-нови факти, именно днес виждаме прегазване на големите през малките държави. При всичко че има договори, подписани от тия държави, те прегазват неутралните държави. Може даже при една победа от едната или другата страна да бъдат прегазени и други неутрални държави. Германия при една победа може да прегази Холандия, може да прегази Швейцария. Също тъй никой не е сигурен, че Тройното съглашение не ще прегази неутралитета на други държави. Ето защо, ние казваме, че не е достатъчно да говорим за неутралитет, не е достатъчно да кажем, че има държави, които поради кръстосването на различните интереси на капиталистическите държави, запазват своята цялост. Не. То е било действително тъй, но е било в онова време, когато капиталистическото развитие е стояло на една ниска степен. А днес, когато имаме империалистическата политика на капитализма, то е съвършено друго. Когато дойде да се решава въпросът за империалистическата политика, там вече неутралитет и подобни работи нищо не струват. Както днес сме свидетели на прегазването на Белгия, тъй утре можем да бъдем свидетели на прегазването на другите държави.

Предвид на всичко това, аз казвам, че това не е аргумент, че ние не стоим пред опасност да бъде Балканския полуостров плячкосан, разделен и по такъв начин да бъдат поставени балканските народи в зависимост от капиталистическите държави, било от едната, било от другата групировка. Заради туй ние настояваме, че вън от неутралитета, който досега правителството е пазило и обещава да го пази докрай, ние настояваме, казвам, да се отиде по-нататък. И в предложението, което правим, не се задоволяваме само с туй, да ви кажем, че трябва да се отиде именно по онзи път, който ви начерта моят другар Георги Кирков, а ние правим едно практическо предложение; да се направи една практическа крачка към осъществяване на този изходен път, който ние препоръчваме на българския народ за спасението му от опасността, която го грози днес. В този смисъл, именно, нашето предложение е следното:

„В днешните критически за балканските народи минути, когато опасността от завладяването и поделяването им е тъй близка, дълг е на представителите на българския народ да вдигнат и развеят знамето на свободата и независимостта на балканските народи, в името на лозунга: Балканите за балканските народи!

„След като Великите сили, чрез своята дългогодишна империалистична политика, разединиха и обезсилиха балканските народи, днес с милионните си армии са на път да ги бият и завладеят по отделно. Сърбия изнемогва вече под напора на австрийската армия, а Турция е въвлечена във войната, която се води за нейното поробване и разделяне. Всеки ден войските на воюващите могат да насилят граници на Румъния и България и да ги прегазят и завоюват.

При тия условия, ние не можем да бъдем уверени, че правителствата на още неутралните балкански държави ще могат да запазят прокламирания от тях неутралитет, дори ако биха искали.

За предотвратяване и, ако стане нужда, за отблъсване със сила на външното нахлуване, от която страна и да иде то, за балканските народи има открит само един път: пътят на споразумението и съюза на всичките балкански държави.

За постигането на тая цел ние предлагаме:

„Народното събрание незабавно да отправи към парламентите на всички останали балкански държави апел за споразумение върху следната основа: отбрана с общи сили на балканските народи и на тяхната територия от всяко външно посегателство и изграждане федерацията на балканските народи върху базата на техните общи икономически и политически интереси и на националното им обединение.“

Това е, г.г. народни представители, едната страна на въпроса. Друга една страна на въпроса е тази, че България, както и балканските народи, имат днес най-голям жизнен интерес да се присъединят към всички неутрални държави, които издигат глас за спиране на войната и на военните действия и за възстановяване на мира в Европа. Доколкото ми е известно даже има известни признаци. В Италия между италиянското правителство и партиите от другите съсловия там, се водят преговори, италиянският парламент да вземе инициативата за въздействие да се спрат военните действия между европейските сили. От друга страна, в Швейцария правителството, по предложение на нашите другари там, вече е съгласно да действува между всички неутрални държави, за да може да се направи нещо за спирането на военните действия, защото ние вече се убеждаваме, че тези военни действия все повече отслабват. И едната и другата групировка, те вече са изнемощели, вече се чувствуват отслабнали, и един глас, издигнат ог неутралните държави за спиране на войната, сигурен съм, ще бъде посрещнат от всички народи, особено от пролетариата, от работническата класа в целия свят, с енергична поддръжка. И следствие на това, ние сме сигурни, че може да се постигне в скоро време прекращаване на тази ужасна изтребителна война и въдворяване, установяване мир в Европа, а, следователно, и за нас.

Вярно е, г.г. народни представители, че ние сме малка държава, но тъй също малка държава е и Швейцария, малка държава е и Дания, малки са Холандия и други държави, обаче, съединени всички тези държави в едно, издигнали глас за мир, за прекращаване на войната, несъмненно, техният глас не може да не бъде чут. Този глас не може да не бъде чут, не от господата, които именно пратиха народите на тази ужасна касапница; те може да си правят оглушки, те може да не се съгласят да спрат военните действия, защото те са предприели тази война не за свободата на някои народ и не за културата, както някои от воюващите се хвалят, а те са устроили тази касапница на цивилизовани народи от чисто егоистичен класов интерес на тези, които стоят начело на империализма днес в Европа. Следователно, ние на тях не се надяваме, но вие знаете прекрасно, че тази война не би била възможна, ако наистина народните маси не бяха още достатъчно невежествени, ако те не се доверяваха на лъжите, които пръскаха управляващите класи, за освободителния характер на тази война, която ние днес виждаме. Ако народите тръгнеха тогава – и даже бяха се опитали в грамадното си мнозинство да тръгнат - подир социалната демокрация, сигурно нямаше да има тази война. Но тъй също и в този случай, ако парламентите на малките държави действително биха се съгласили помежду си и издигнат едновременно общ глас за спиране на войната, то ние най-главно се надяваме не на управляващите, които искат кръв, които искат върху кръвта на народите да печелят, а ние се надяваме именно на тия народи, които днес изпитват сред зимата, която се почва, ужасите на една зимна война, каквито изпитваше преди година-две и нашият народ, - тия народи, които днес страдат, предимно, главно, състоящи се от пролетарии, от хора, които са работили за създаването на културата, които са получавали срещу това един нищожен залък, – те именно ще чуят и те са, на които ние се надяваме, които ще повдигнат въпроса за спирането на войната и за възстановяването на мира между европейските народи. Ето защо, г-да, ние смятаме, че и българското правителство, главно българският парламент, ще направи един акт не само, тъй да се каже, на хуманност, на човеколюбие, но ще извърши един акт, който може само да препоръча българския парламент, следователно, и българския народ, като един народ, който заслужава действително да има едно по-добро бъдаще. И когато българският народ поема тая велика задача да осъществи споразумението между балканските народи, да подготви почвата за една балканска федеративна република, тогава той ще намери грамадно съчувствие, готово да се изрази и в действие, и в съчувствие към българския народ и към неговите инициативи. То е едно дело, което действително може да прави чест на българския парламент и българския народ. Ето защо, г-да, ние предлагаме следующето предложение:

Изпълнявайки едно задължение към Работническия и Социалистически интернационал, който в интереса на всесветския мир и на свободното развитие на народите е вменил на работническата класа от целия свят да се бори с всички сили против избухването на войната, а ако въпреки нейните усилия, последната избухне, да употреби всичкото си влияние за по- скорошното й прекратяване; считайки, че продължаването на войната съставлява опасност за въвличането в нейния водовъртеж и на неутралните държави, специално на балканските; - парламентарната група на Работническата социалдемократическа партия прави следното предложение:

„Народното събрание задължава българското правителство да влезе незабавно в споразумение с правителствата на всички неутрални страни за общо въздействие върху воюващите държави, с цел да се тури по-скоро край на войната.“

Г.г. народни представители! Както виждате, тези две предложения се отнасят към външнага политика на България. Обаче, вие знаете, че тук нашият другар г. Георги Кирков зачекна и вътрешнага политика на правителството. Той се спря върху две точки: върху военното положение и върху известни специални мерки, препоръчани с конфиденциални окръжни до своите подведомствени власти против социалдемократите.

Ние мислим, че в България българският народ е в такова положение, дето по никой начин не могат да го излъжат с разни обещания, както казват, русофилски или австрофилски. Българският народ знае прекрасно, какво действително му е нужно в дадения момент. Аз мисля, че ако, от една страна, българското правителство прави тук декларация – както направи то и в извънредната сесия такава декларация - че то действително е за неутралитета и ще пази този неутралитет с цел, преди всичко, да запази целостта на България, която днес имаме; същото и днес ви декларира г. министър-председателят. От друга страна, ако заявленията на опозицията с искрени, то народът не иска днес нищо друго, освен мир, освен такива дела, които да могат да осигурят не само целостта на България, но да осигурят и националното му обединение и неговото бъдаще на Балканския полуостров. Така че, българският народ днес по общото заявление на всички, е миролюбив. Той иска мир, той няма да отиде да се бие за нещо, което не го вижда конкретно, за което той не вижда, че има смисъл да отиде да се бие. Ето защо, онзи ден, когато тук се разисква, моят другар ви каза, че днес вие не можете да поведете българския народ на война с тия идеали, които до сега му препоръчвахте, му изтъквахте като идеали; трябва един нов идеал да се яви у народа, а такъв един идеал е този, който ние посочваме. Моята мисъл, следователно, е тази, че ако оставите свободно да се движат тия партии, - които има българският народ, от туй няма да има никаква опасност, защото, положението на народа е такова, и сетне, има други деятели вън от опозицията, които стоят на съвсем противоположна както на тях, така и на вас почва, и които посочват на народа един друг път, който действително може да му даде едно велико бъдаще. Ето защо, ние казваме, че Народното събрание, което гласува военното положение с закон, е властно тъй също да поиска от г. министър-председателя с друг законопроект да го отмени. Но не е само въпросът за военното положение. Военното положение ние можем да го понесем. Обаче, ние по никакъв начин не можем да понасяме този правилник, по който се прилага военното положение и който е незаконен. Той не е минал през Народното събрание и, следователно, не е конституционен правилник. Той е най-голямото зло. Ако военното положение е едно зло, което вие можете тъй иди инак да оправдаете с положението, вие не можете да оправдаете туй най-голямо зло – този правилник, чрез който вие го прилагате. И действително, какво е прилагането на този закон? – Най-произволно.

Министър-председател д-р В. Радославов: Не се прилага.

Д. Благоев: Поне за нашите организации го прилагат навсякъде и ред пречки се правят. Ето защо, ние искаме този именно правилник, като незаконен, като неконституционен да бъде премахнат. В този смисъл, г.г. народни представители, предлагам следното предложение: (Чете)

„Народното представителство счита правилника за приложението закона за военното положение противоконституционно и се изказва против него. Изказва се също и против военното положение.“

С тия няколко думи, г-да, аз обосновах нашите предложения.

Г.г. народни представители! В такъв един важен момент, в който поне ние, социалдемократите, търсим да дадем на българския народ една такава подкрепа, която у него да образува един несъкрушим дух и да посрещне събитията, които изобщо, ни застрашават, с енергия, със сила, а не с отчаяние, в този момент, казвам, какво прави нашият парламент? Наместо да се проникне от важността на момента, наместо най-сериозно да разисква тук въпросите, ние виждаме тук съвсем обратното. Тук едни други, от едната страна и от другата страна, се залавят за такива дребнави работи, които действително може да показват само, доколко нашата буржоазия е развита, доколко тя е дребнава – буржоазия с дребнобуржоазен дух.

Министър-председател д-р В. Радославов: Зелена.

Д. Благоев: Да. Само така можем да си обясним това, което става и днес тука в Парламента. Но не можем да не констатираме, с голямо прискърбие, и не можем да не протестираме против поддържането на подобен дух, на подобно раздразнение, което ние виждаме тук, в Парламента. В този смисъл ние не можем да не протестираме против обидного обръщение на г. министър-председателя, което направи и онзи ден към нашия другар Тодора Луканов. Ние тогава не искахме да го правим въпрос, но чакахме да дойде моментът и да го повдигнем и, за голямо съжаление, днес такъв момент дойде. Аз мисля, че никога не би трябвало, особено вие господа от управляващите партии, да допускате подобни оскърбления и подобно раздразнение. Но трябва да ви кажа и следното: ние ще бъдем свидетели още на много подобни скандални истории дотогава, додето тук, крайната левица не се увеличи, не стане, ако не мнозинство, то едно голямо малцинство, което ще ви тури в респект. (Ръкопляскане в крайната левица).

Поставени на гласувание - за горните три предложения, гласуват само социалдемократическите депутати.

Публ. в За мира и балканската федерация (Речта на бургазкия социалдемократически народен представител Г. Кирков по отговора на тронното слово). С приложение: Предложенията на Социалдемократическата парламентарна група по отговора на тронното слово. Парламентарна библиотека № 2. София, Партийна социалистическа книжарница и печатнвица, 1915, 48 с.