ЕДНА МАЛКО ИЗВЕСТНА АВТОБИОГРАФИЯ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ

За видния български военоначалник и пълководец генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (10 февруари 1861 г., Самоков – 25 януари 1945 г., София) е писано не веднъж. Неговият живот на участник в четири войни е изключително добре документиран, а самият той е автор и на десетки книги и огромен брой статии, в които преобладават мемоарните. Те днес са почти недостъпни и могат да се намерят само в големите библиотеки, въпреки че са изключително важен извор за българските войни от 1885 до 1918 г. В много отношение негласната забрана върху тях се дължи и на това, че той е и баща на големия български учен проф. Асен Кантарджиев (1898-1981), водачът на Ратници за напредъка на българщината. 

Днес за героят от Сливница през Сръбско-българската война (1885), от Чаталджа през Балканската война (1912-1913) и от Добруджанския и Македонския фронт през Първата световна война (1915-1918) може би си спомнят само неговите съграждани от Самоков и от носещото неговото име село Генерал Кантарджиево, Варненско.

Сега искаме да почетем пред читателите на сайта „Сите българи заедно“ годишнините от рождението и смъртта на видния самоковец – на 25 януари 2017 г. се навършват 72 години от неговата смърт, а на 10 февруари 2017 г. се навършват 156 години от неговото рождение.

На читателите вероятно им е направило впечатление, че не се спирам на биографията на видния наш военоначалник. Това прави той сам в своята кратка автобиография, която пише през 1940 г., и която прилагам по-долу. Заедно с нея публикувам и изработените от него списъци на самоковските опълченци от Освободителната война (1877-1878) и на генералите, родени в Самоков. Прилагам и поемата на Михаил Палмов, посветена на престарелия вече генерал Кантарджиев, героят от войните за освобождението и обединението на народа ни.

Сигурен съм, че едва ли ще се намери българин, чийто сърце да не трепне пред изповедта на генерал Тодор Кантарджиев, изречена пет години преди неговата смърт:

„Обичам:

1) Помощника и закрилника ни Бога Велики;

2) Райски хубавата ни родина България със сест¬рите й Тракия, Македония и Златна Добруджа;

3) Мъдрият ни храбър цар Борис III;

4) Жилавият трудолюбив български народ;

5) Храбрата ни послушна войска.

Бих се при Сливница, Чаталджа и Добрич.“

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

АВТОБИОГРАФИЯ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ТОДОР ДИМИТРОВ КАНТАРДЖИЕВ

Роден съм в Самоков на 20.II.1861 год. от бедни родители. На дванадесетата си година, с незавър¬шено първокласно образование, принуден бидох да тръгна, с пот на челото, да изкарвам прехраната си.

На 20.IV.1878 год. бидох взет за новобранец от първия набор. От тогава щастието ми заработи и продължава през целия ми дълъг живот. То съпро¬вожда дългата ми вяpa в Божията помощ, високият ми дух, неуморимия честен труд, упоритото постоян¬ство в почната работа, голямото търпение, безоглед¬ната решителност, разумният полезен почин с твърда вяра в неговия пълен успех, чудната изобретателност, голямото честолюбие и високото ценене на времето.

След две годишна честна и усърдна военна служба, бидох уволнен в запаса на войската като фелдфебел.

През 1882 год., с новопридобито четирикласно гимназиално образование, постъпих във В[оенното] на Н. В. учи¬лище. На 30.VIII.1884 год. получих първия офицер¬ски чин.

В Сръбско-българската война, (1885) участвувах като командир на рота. За успешната ми дейност при Сливница, Пирот и др. бидох награден с ордена за храброст IV ст.

През 1890 год. постъпих, като капитан, в Брюк¬селската академия на Генералния щаб. През 1893 г. свърших курса на академията и бидох причислен към Генералния щаб. В него прослужих на длъж¬ностите: ст[арши] адютант на щаба на дивизия, н[ачални]к на от¬деление в М[инистерст]вото на войната, преподавател във В[оенното] у[чили]ще. Получих чиновете, майор, подполковник и полковник.

През 1901/1903 год. командувах 16 п[ехотен] Ловчански полк, в гр. Враца. През 1904 год. бидох назначен за командир на бригада. Като такъв участвувах в Балканската и Съюзническата войни (1912/1913 год.). В края на 1913 год., за бойните ми заслуги при Люле Бургас, Чаталджа, Струмица и др., бидох назначен за к[оманди]р на 5 п[ехотна] Дунавска дивизия. През 1914 год. бидох произведен в чин генерал.

Участвувах в Световната война (1916/1918 г.):

а) Като началник на войските от Варненския укрепен пункт, на 4.IX.1916 г., с особена бързина и решителност, освободих от румънското робство хубавия родолюбив Добрич. Отбранявах го геройски и побе-доносно на 5, 6 и 7.IX. При атаката на руско-румънската с. Каралийска позиция, на 13 биде убит, от фугасна граната, коня ми, а на 14 бидох ранен в бой¬ните вериги от куршум. При атаката на отбранява¬ната от руско-румънската армия бележита, от рано укрепена, естествено силна Кобадинска позиция, на 19-21.XI., с вързана за врата гипсирана десница, командувах победоносно „Източната настъпателна група“ на III армия.

б) Начело на поверената ми „Сборна дивизия“, преминах победоносно, през градовете на цялата ни златна Добруджа: Добрич, Балчик, Каварна, Кюстенджа, Меджидие, Черна вода, Бабадаг, Тулча и Исакча.

в) Бях в Румъния, на далечния Серетски фронт и в историчната Браила.

г) Бих се на Южния фронт пред старопрестолния град Охрид славни и в Албания с френци, ан¬гличани и италиянци.

д) В края на войната, по заповед на правител¬ството, останах, с дивизията си и още други три та¬кива, в заложничество.

През времето на Световната война, в славния историчен град Охрид от командуваните от мен наши и съюзнически войски и от охридчани ми биде чествуван 40 годишен военен юбилей за честна и победоносна служба на Царя и Родината.

Получих чина генерал-лейтенант и всички наши и съюзнически ордени за храброст. В това число и великолепния Орден „За военна заслуга“ на голямата лента през рамо. От 1.I.1919 год. се намирам в запаса на войската ни.

Живея щастлив семеен живот в средата на при¬мерния ми род, състоящ се от вярната ми и неу¬морно към мен грижлива съпруга Калинка, чадата ми Еленка генерал Станимирова, Марийка полковник Чукурска, син ми поручик, с три ордена за храб¬рост, професор Асен Кантарджиев, съпруг на Катерина Ст. Кирякова, 7 внуци - внучки и една правнучка.

Работя всекидневно умствено и с природата. Написах и напечатах, на собствени средства, отбелязаните на корицата на тази книга 12 книги. Обработвам от любов, за отмора, за поука и полза на съседите си Красноселци еднодекарна образцова цветна градина.

С общо възпитателна цел, през 1936 год. уредих общограждански прием в дома си, в София, по случай навършването тричетвъртвековен за царя и родината живот. През 1937 г., отпразнувах 50 го¬дишния си щастлив съпружески живот - златната ни сватба.

При всичкият ми този голям успех в живота и военната служба, у мен остана дълбоко заседнала една неизпълнена родолюбива мисъл. Тя беше, че и аз ще си отида, както всичките ми самоковски съграж¬дани, неизпълнил дълга си към единствения самоковски освободителен храбър деец Чакър войвода. За това, след отпечатването на 3/4 вековния ми живот, най-се¬риозно се заех с отдавна почнатата ми книга за жи¬вота и дейността на Чакър войвода.

В съставянето и написването на тази книга има доста много интересно и поучително, затова го излагам на късо, под следното заглавие:

Как събирах материала за написването на кни¬гата. Видяхме, как Чакър войвода е действувал по Рила планина през 1848-1855 години. Убит е през 1855 година. Аз съм роден в началото на 1861 год.

Още в прегръдките на майка си, чувах разкази за живота, дейността и убийството на „Чакъро“! В мом¬чешките ни сбирки за разказване на приказки за народни герои, всякога, най-много се разказваше за „Чакъро“!

Христо Чакъро е живял в нашата „Крайискърска“ улица, не далеко от дома ни. Родителите ми знаеха и често пъти, по мое искане, ми разказваха по нещо от живота, дейността и убийството на „Чакъро“.

Всякога, когато се събираха жените на улицата на приказки, край другото, непременно щяха да приказват „за Чакъро“! Всякога почваха и завършваха с дълбока въздишка: „Ох, страшно, много страшно беше“!

Сродницата ни, баба Соса Чакърова, често пъти дохождаше у дома на гости. Край другото, разказваше по нещо интересно от живота, дейността и трагичната смърт на „покойния Христо“! Бидох щастлив, като малко момче, няколко пъти да нося на „Стогодишния дядо поп Никола“ котлето със светена вода да ръси на „Водици“. От него лично чух интересните му разкази за любимия ми Христо Чакъро. Учих при даскал Стойчо Кьосе. Чувах разговори за Чакъро и от дядо Мито Ковано, от Христоско гробаро и от веселия Пардешко.

Всичко, което чувах от прегръдките на майка си, на улицата, от баба Соса, от дядо поп и др. здраво ми се запечатваше в детската и момчешка памет. Полека-лека, в моето въображение се създаде велик народен родолюбец и безподобен герой за свободата на родината: „Чакъро“! Аз го извънредно много обикнах!

Когато, в последствие, бидох взет на работа в кафенето на зетя си Христо Карагьозов, на улица Крайискърска, обръщах голямо внимание на разговорите на възрастните посетители, особено на негови съучаст¬ници, Дикята, Месаро и др. когато заговореха за „Ча¬къро“! Един от тия разговори, в последствие, написах на бързо и напечатах в списанието „Войнишка сбирка“.

Покойните майстори Мите Дикята и Никола Месаро често пъти, вечерно време, при върщането им от дневната работа, се отбиваха в кафенето-кръчма да си пийнат шишенцето ракийца. Използвах случая, че ги разпитвах за дейността им в Чакъровата дружина. Те ме обичаха. Разказваха ми с готовност. Аз, за благо¬дарности, ги черпех по чашка ракийца.

През 1922 година, покойният самоковски учител Хр. Семерджиев ми подари книгата си - „Самоков и околността му“, от 1912 год. На стр. 126, за пръв път срещнах малко нещо, напечатано за „Чакъро“. На същата страница, под чертичка, е казано: „Подробни сведения за живота и дейността на Хр. Чакъро - в брошурата „Чакър войвода“ от О. Давид и Ст. п[оп] Грънчаров”. Тази бележка ми наложи необходимостта да потърся, намеря и да прочета въпросната книжка, за да реша има ли нужда и аз да пиша книга за Чакъро.

Потърсих книжката в Самоков, в Народната библиотека, в Рилския манастир и в дома на покойния Хр. Семерджиев. Не я намерих никъде. От дългото търсене и ненамиране на потребната ми за високо възпитателната цел книжка не се обезсърчих! В мен беше твърда вярата, че нищо пожелано в дългия ми разнообразен живот не оставих непостигнато. Не можех да оставя търсената книжка ненамерена! За това, обиколих всичките многобройни Грънчаровци от София, които питах за книжката на О. Давид и Ст. П. Грънчарови - „Чакър войвода“.

Най-после в това всетърсене, от възрастния бивш учител, пенсионер г-н Петър Д. Грънчаров в София, в края на 1938 година, узнах, че книжката била печатана през 1887 г. в Габрово и разпространявана от авторите й в Ловчанско и Троянско. Един от авторите й пенсиониран учител - Стефан Грън¬чаров, бил жив, в с. Караш, при гара Роман.

Веднага писах на г-н Грънчаров в с. Караш. Отговори, че през пролетта, когато времето се позатоплило, щял да потърси книжката в старата си таванска библиотека. В края на април 1939 година г-н Грънчаров ми изпрати съвършено малката стара книжка. Прочетох я и му я повърнах с голяма бла¬годарност. Намерих, че тя не съдържа нищо повече от това, което аз бях отдавна написал! За това веднага почнах да приготвям книгата си за печат.

С написването и отпечатването на високопоучителните човеколюбиви и храбри дела на всеспособния ми съгражданин Чакър войвода изпълних дълга си, като любящ родния си град Самоков.

Сега се вече смятам за готов с душата си да отида във вечността, а тялото ми да занесат в пригот¬вената ми, още преди 14 години гробница, в Орландовския вечен град, до падналите за родината без¬смъртни герои - „Военните гробища“. Там да чуя радостното всенародно възклицание на обединения бъл¬гарски народ в обща силна добруваща държава: Ве¬лика България!

София, Булевард „Скобелев“ 53.

Генерал-лейтенант, о.з. Кантарджиев

 

* * *

 

КРАТКА АВТОБИБЛИОГРАФИЯ:

1) Побезите от войската

2) Гимнастика (1889 г.)

3) Биографиите на убитите в Сръбско-българската война 17 офицери

4) Историята на I пехотен Софийски на Н.В. Княз Александър I п[олк]. (1894 г.)

5) Десет годишнината на убитите в Сръбско-българската война (1895 г.)

6) Записки по военна география на България и съседните държави (1901)

7) История на 16 пехотен Ловчански полк (1903 г.)

8) Беседи съобщени от офицерите на 16 Ловчански полк през 1901 г. (1903 г.)

9) Примери по военното възпитание (1907 г.)

10) Балове и танци от възпитателно и пр. гледище (1909 г.)

11) Биографията на падналия през Сръбско-българската война подпоручик Цанков (1909 г.)

12) Двадесет и пет годишния юбилей на офицерите от V випуск (1910 г.)

13) Военна география на България (1913 г.)

14) Биографията на падналия през Балканската война полковник Тенев Г. (1913 г.)

15) 1/6 бригада в Балканската (1912/1913 г.) война (1915 г.)

16) Втора Чаталджа (1915 г.)

17) Заложените дивизии (1919 г.)

18) Варна-Баладжа-Добрич (1924 г.)

19) Добрич, Кобадин, Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Исакча (1925 г.)

20) Българската армия в Румъния и на Серет (1925 г.)

21) Биографията на баба Сара (1925 г.)

22) При Охрид - Преспа и на Шкумба (1926 г.)

23) В заложничество и у дома (1927 г.)

24) В Софийската бастилия или Централния затвор (1927 г.)

25) Кратка история на Балканската и Съюзническата война (1928 г.)

26) Петдесет годишният юбилей на 1 военен набор (1918 г.)

27) Добришката епопея с карта, скица, портрети (1931 г.)

28) Изпълнен дълг към родната реч (1934 г.)

29) 50 годишният юбилей на офицерите от V випуск (1935 г.)

30) Съединението и войната за него (1935 г.)

31) Чествуване 3/4 вековен живот на войника-генерал Кантарджиев (1936 г.)

32) Автомобилната катастрофа с генерал Кантарджиев (1938 г.)

33) Самоковският освободителен деец Чакър войвода (1940 г.)

 

* * *

 

СПИСЪК
НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ ГР. САМОКОВ, КОИТО СА ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА ПРЕЗ 1877-1878 ГОД, В БОЕВЕТЕ ПРИ СТ[АРА] ЗАГОРА, ШИПКА И ШЕЙНОВО.

Убити: Никола З. Бибин, Димитър Малинов, Димитър Илчов.

Останали живи, сега всички покойници: Хр. Дюкмеджиев, Васил З. Чавдаров, Захари Чукуров, Дим. Маджаров, Дим. Г. Бутилов, Хр. Г. Бутилов, Петър Ветров, Зафир Янков, Сотир Латев, Георги З. Макатев, Христо Петров, Дим. Торлаков, Коста Дойчинов, Димитър Йовичин, Ник. Ст. Францалия, Васил З. Минов, Христо Яснев, Анастас Янков, Андон Иванов, Георги Райчев, Илия Пенчев, Спас Захариев, Димитър Станоев, Ив. п[оп] Николов, Иван Лазаров, Атанас Михайлов, Захарий Янакиев, Зафир Кулашов, Михал Иванов, Хр. Брънджов, Георги Спасов, Георги Кръстов, Косто Христов, Ставре Новоселски, Иван К. Чичанов, Васил Карагйозов, Михал З. Бибин, Стоян Тодоров, Дим. Трайков,

 

* * *

 

СПИСЪКЪТ НА САМОКОВСКИТЕ ГЕНЕРАЛИ (1939).

№ по ред - Чин име и фамилия – От кой випуск на Военното училище - До каква длъжност достигнал – Жив или умрял

№ 1. Генерал-майор Христо Петрунов, I випуск – 1879, командир на Конната дивизия, починал

№ 2. Генерал-майор Георги Марчим, I випуск – 1879, командир на бригада, починал

№ 3. Генерал-майор Димитър Перниклийски, II випуск – 1880, началник Тилово управление, починал

№ 4. Генерал-майор Георги Митов, II випуск – 1882, бригаден командир, починал

№ 5. Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (акад. на Ген. щаб), V випуск – 1885, командир на дивизия, жив

№ 6. Генерал-лейтенант Тодор Митов (акад. на Ген. щаб), VI випуск – 1885, командир на дивизия, жив

№ 7. Генерал-лейтенант Сотир Маринков (акад. на Ген. щаб), ХХII випуск – 1901, началник-щаб на армията, жив

№ 8. Генерал-майор Владимир Танинчев (артил. академия), ХХIV випуск – 1903, началник на артилерията, жив

№ 9. Генерал-майор Никола Подгоров, ХХIХ випуск – 1908, началник на конницата, жив

№ 10. Адмирал Иван Вариклечков, ХХХI випуск – 1910, началник на флота, жив

 

* * *

 

Михаил Г. Палмов
ЛЕГЕНДАРЕН РОДОБРАНИТЕЛ

Посвещение на народния витяз - запасният генерал Т. Д. Кантарджиев, легендарен родобранител и победител в славната Добру-джанска епопея, роден в гр. Самоков 1861 г.

 

Легенда чудна ни разправя, че меча два над Самоков Разпорили небето нявга и смъкнали оназ любов.

Която, падне ли в душата, превръща я на огнен меч

И после - в буря неудържна, що гони робство с бясна сеч!...

 

Тез меча два, съдба записа, душите бяха на сърца,

Що страх не знаят за Родина, що мрат с блаженство на лица. Тез меча два. Чакър войвода и Кантарджиев, наш витяз, Разкъсаха небето сънно и дигнаха народа с глас!...

 

В тоз глас пробуден бе Паисий, и Левски, Ботев, Симеон: „Напред да смъкнеме вериги, да рухне демонския трон

На робството, о черна крепост, да бъде в миг във плам и дим, И нека българското племе да бъде лъв неудържим!“ ...

 

И втурнахте се в бури бесни, о вий бойци със огнен ход –

В долината на смъртни песни, в долината на смърт, живот!... В боец превърнахте земята, че тя, беснеещ ураган,

Се сипеше над враг вековен, се сипеше като титан!...

 

Вий лъвове безспирни бяхте, предвождани от генерал,

С пречупена ръка политнал, изгонил тъй дори смъртта! ...

Във неговия меч запален гореше пламък възсиял -

На правда святото сияние, ... препускаше към вечността! ...

 

Бойци, вий с вожда ваш покрихте презлатнославните поля

На Добруджа - със лаври вечни и с блян на родните нивя –

О, те са химн на наша радост, порой от нашите сълзи,

За вас ще пееме витязи... ваш подвиг робството срази!...

 

Легенда чудна ни разправя, че с меч Кубратов наш витяз Пребродил ада на войната кат вихър със една ръка!...

Земята нему бе съюзник, със ней догонваше смъртта!... Летеше страшно всичко с него... превзе, превзе и вечността!...

София, 5 юли 1940 година