104 ГОДИНИ ОТ КОНГРЕСНОТО РЕШЕНИЕ НА ЦК НА ВМОРО ЗА ВДИГАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

На 24 декември 1902 г. ЦК на Вътрешната организация в Солун разпраща окръжно, с което свиква общ конгрес на организацията. Конгресът, който е проведен от 2 до 4 януари 1903 г. в сградата на Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий” взима решение за започване на подготовка за вдигане на “повсеместно – стратегично въстание” в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заседанията са председателствани от председателя на ЦК Иван Гарванов.(1)

По същото време и в София се провеждат съвещания по въпроса за въстанието. Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Михаил Герджиков не присъствали на конгреса, но взели участие в разискванията на Софийските съвещания в Задграничното представителство. Въпреки, че основната част от участниците били противници на вдигането на прибързано и неподготвено въстание, на практика надделява становището на новите задгранични представители д-р Христо Татарчев и Христо Матов, които се солидаризират със Солунското решение и с аргументи отстояват позицията си.(2) Г. Делчев не дочакал завършването на Софийските съвещания и пристигането на Ив. Гарванов и Велко Думев, като пратеници на конгреса до ЗП на ВМОРО в София и в първите дни на януари 1903 г. заминал с четата си за среща с ръководството на Серския революционен окръг и с членовете на ЦК на организацията в Солун. Г. Делчев имал намерението, ако не успее да отложи въстанието, поне да го отсрочи за по-късна дата, за да може окръзите в най-тежко състояния да получат оръжие и боеприпаси за въстанието. Въпреки че правителството на д-р Стоян Данев разтуря двата Върховни комитета на 31 януари 1903 г.(3) Вътрешната организация се обръща с призив към бившите дейци на ВМОК и след проведените няколко срещи и преговори се постига споразумение за съвместно участие във въстанието. Бившите дейци на Върховния комитет, в болшинството си офицери и подофицери от българската армия, са изпратени в Македония и Одринско като инструктори и войводи на чети, но основните чети на комитета участват във въстанието в Серския революционен окръг.

Протоколът с взетото решение за въстание от Солунският конгрес от 2 до 4 януари 1903 г. досега не е известно къде се съхранява. Той е влязъл в историческата книжнина по публикувания вариант от проф. Любомир Милетич през 1918 г. във “Вестник на вестниците”(4), публикуван повторно през 1921 г.(5) и отново през 1927 г.(6) През 1933 г. е включен цялостно от Христо Силянов в т. І на “Освободителните борби на Македония”.(7) Проф. Милетич пише, че “в последствие (т. е. след въстанието) аз се сдобих с оригиналния протокол на това историческо заседание (в сградата на Солунската българска гимназия) на Централния комитет съвместно с делегати от Македония и Одринско та можах да го обнародвам във “Вестник на вестниците” от 2 август 1918 година, издаден по случай на 15-годишнината от Илинденското въстание”.(8) Велко Думев, който е участник в този конгрес през 1926 г. оспорва пълнотата на публикувания от проф. Милетич протокол, и въпреки, че не се потвърждава от протокола, той сочи факт когото нямаме основание да отхвърлим. Той отбелязва, че след разгорещените спорове по въпроса за въстанието се оказва решаващо мнението на Даме Груев в полза на въстанието, което той изпраща до конгреса с писмо от заточението си в Подрум Кале. Макар и не потвърден засега с документи, този факт е изключително важен и би трябвало да се има предвид. Тъй като неговите допълнения са много важни ще ги цитирам цялостно. Дословно той съобщава следното: “Заглавието и съдържанието на съобщението на г-н проф. Милетич: „Конгресното решение в Солун да стане въстанието през пролетта на 1903 г.” (в. Сборник „Илинден”, 1903 - 1921 г.), дават основание да се предположи, че този исторически протокол на Солунския конгрес, който заседаваше на 2, 3 и 4 януари 1903 г. в химическия кабинет на Солунската мъжка гимназия и реши въстанието от същата година, известно под името “Илинденско”, не е даден в пълния си текст. Ако това е така, не само е желателно, но и се налага издаването на пълния му текст, който ще даде възможност на живите още делегати на Солунския конгрес да го допълнят със спомените си. Като делегат на тоя исторически конгрес, спомням си, че изложенията на делегатите за състоянието на представляваните от тях райони, установиха че не всички революциони окръзи на ВМРО бяха подготвени удовлетворително по дух и с оръжие: сега си спомням, че такива бяха изложенията на серския делегат (Лазар Димитров) и на одринския (В. Думев). Поради това и по ред други съображения, при разискванията по въпроса за въстанието се оформиха две мнения - за и против вдигане на въстание през пролетта на 1903 г. При това положение въпросът се реши единодушно не само поради убедителните доводи и болшинството на застъпниците на мнението за вдигане въстание през пролетта, а и поради едно писмо от покойния Дамян Груев, което се прочете в конгреса и съдържанието на което много допринесе за съгласието на всички делегати. Ако протоколът в пълния си текст не съдържа поне в общи черти изнесеното сега от мене, дълг е на всички живи делегати на Солунския конгрес от 1903 год. да си спомнят изложенията и разискванията в него и да ги отбележат, за да се изясни един важен акт и един исторически момент от македонското освободително движение. Друга непълнота в тъй дадения текст на историческия протокол, върху която искам да спра вниманието, е тая: още  при разискванията по въпроса за въстанието се подчерта отсъствието на няколко видни дейци и на такива нелегални, които временно бяха вън от границите на Македония и на Одринско; и като се взе предвид невъзможността им, по независящи от тях причини, да присъствуват на конгреса, както и необходимостта от тяхното съгласие, конгресът, като взе решението за въстание през пролетта на 1903 год., възложи на двама от делегатите - покойният Ив. Гарванов и на мене - да заминат за София, да свикат на съвещание намиращите се там нелегални и видни дейци и да се постараят да ги убедят с доводите, които убедиха и делегатите в конгреса във взетото от последния решение.”(9)

Въз основа на предварително дадените инструкции от ЦК, още в края на януари(10) окръжните комитети започват да изготвят и планове за действие във всеки отделно взет окръг, а от пролетта започва провеждането на окръжните конгреси, които взимат решения, съобразени с условията в отделните окръзи за датата на вдигането на въстанието и начините за водене на бойните действия.

По-долу прилагам протокола от Солунския конгрес и най-важните документи, свързани с решението за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

БЕЛЕЖКИ:

(1) Л. Милетич, Конгресното решение в Солун, да стане въстанието през пролетта на 1903 г., Сборник “Илинден” 1903 – 1921, София, 1921, с. 5 – 6.

(2) Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. І. Илинденското въстание. София, 1933, с. 197 – 209.

(3) Вж. Из Тайния архив на българския цар Фердинанд І. Документи за военната и политическата история на България, София, 2001, с. 19 – 21.

(4) Вестник на вестниците, София, 2 август 1918 г.

(5) Л. Милетич, Конгресното решение в Солун, да стане въстанието през пролетта на 1903 г. Сборник “Илинден” (1903 – 1921), София, 1921, с. 5 – 6.

(6) Материяли за историята на македонското освободително движение. Кн. V. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. Съобщава Л. Милетич, София, 1927, с. 105 – 107.

(7) Хр. Силянов, Пос. съч., с. 197 – 198.

(8) Пак там, с. 104.

(9) В. Думев, Към съобщението “Из Протокола на Извънредния таен революционен македоно - одрински конгрес на 4 януари 1903 г.” Сборник “Илинден” (1903 – 1926), София, 1926, с. 111 – 114.

(10) Вж. М. Герджиков, Спомени, документи, материали. София, 1984, с. 333 – 334.

Цочо В. Билярски

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

Протокол на Солунския общ конгрес на ТМОРО с решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.

Солун, 4 януари 1903 г.

 

Централният македоно – одрински комитет, като взе пред вид особеното положение на страната, изключителните условия, в които се постави Организацията след провъзгласеното от Върховния македонски комитет Джумайско – Петричко въстание, като съобрази, че Организацията грози опасност от нови опити за въстание, опустошаване и деморализиране нови райони; като взе пред вид изявеното желание от някои райони за едно общо съвещание, и най-сетне като взе пред вид и разположението и интереса на европейската дипломация към народното ни дело, реши да свика конгрес от представители на окръжните и по-важните околийски райони за обсъждане на всичко това. На конгреса присъствуваха: членовете на Централния комитет Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев; двама наскоро освободени и заслужили дейци на народното дело – Христо Коцев и Тодор Лазаров, и представители от дванадесет района; от Цариградския Никола Петров, от Одринския Велко Думев, от Серския Лазар Димитров, от Кукушкия Влахов, от Солунския Иван Сапунаров, от Гевгелийския Хърлев, от Воденския Димитър Занешев, от Велешкия Пейков, от Скопския Ганчев, от Струмишкия Ингилизов, от Битолския Лозанчев и от Радовишкия Георги Варналиев. Отсъствуват поканените представители от Щип и Тиквеш, първият, защото властта попречила на идването му, а вторият, защото е бил арестуван. При всичката голяма важност и значение на конгреса, Централният комитет не можа да извика представители и от други райони поради голямата бдителност на полицията и възможната опасност от откриването му.

Конгресът в горния си състав почна заседанието на вторий януарий 1903 година в девет и половина часа преди пладне, открит от господина Иван Гарванов, който се избра за председател, а за секретар се определи Димитър Мирчев.

Поради тясната връзка и зависимост на всички предстоящи за решаване от конгреса въпроси с въпроса за едно близко въстание, по общо желание на членовете председателят поиска, всеки представител да изложи състоянието на всеки район, от гдето да се съди по-нататък за въпроса за въстанието.

След това председателят постави на разискване въпроса: трябва ли да има въстание напролет? Сериозни и дълги разисквания се почнаха от страна на всички членове, разкриха се и се осъдиха всички страни на въпроса. Разискванията продължиха и на другия ден, 3 януарий. След като се намери въпросът напълно изчерпан, пристъпи се най-сетне към гласуване, и всички единодушно гласуваха в положителен смисъл. Това стана на 3 януарий, на единадесет часа и двадесет минути преди обед, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб. Дано тя, изходеща от мрачното минало, озари бъдещето с щастие щастие на страдалческия народ! Това бе общ сърдечен клик на членовете, които решаваха съдбата на народа. Разискван и въпросът, какво трябва да бъде въстанието, частично или повсеместно стратегично, реши се да стане повсеместно – стратегично. Направи се още един преглед на действуващите по настоящем войводи и колко такива са още потребни за деня на въстанието, за да вземе акт от това Централният комитет за по-нататъшно разпореждане. Постави се на разискване въпросът за начина на действуване в големите градове.

Заседанието продължава до четири и половина часа и продължи на другия ден, 4 януарий, от четири часа след пладне до пет и половина, когато се призна закрито със сърдечни благопожелания.

(Подписали): Иван Гарванов, председател на конгреса, Спас Мартинов и Димитър Мирчев, членове на Ц[ентралния] комитет, и членове представители: Лазар Димитров, Тодор Пейков, Иван Сапунаров, Велко Думев, Никола Петров, Влахов, Хърлев, Д. Занешев, Лозанчев, Димитър Ганчев, Иван Ингилизов, Георги Варналиев, Тодор Лазаров, Христо Попкоцев.

Публ. във “Вестник на вестниците”, 2 август 1918; Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. V, София, 1927, с. 105 – 107; Л. Милетич,  Конгресното решение в Солун, да стане въстанието през пролетта на 1903 г., Сборник “Илинден” 1903 – 1921, София, 1921, с. 5 – 6;  Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, Т. І, София, 1933, с. 197 – 198 и Из архива на Гоце Делчев, с. 595 – 596.

 

№ 2

Писмо от Лука Поптеофилов до Иван Бележков за нареждане на ЗП за избиране на ръководно тяло и за организиране на членовете на организацията в Чепинското корито в десетки, както и за провеждането на военната им подготовка и въоръжаване за предстоящото въстание

София, 14 януари 1903 г.

 

Бележков,

По поръка от д-р Татарчев, Хр. Матов, П. Тошев (представители на Вътрешната организация) пиша ти долното.

1. Да се погрижиш със съдействието на по-видните бежанци из Разлога да съставиш от емиграцията в Чепинско едно ръководително тяло (от 3 или 4 лица), което както вътре да се грижи за работите по делото, [така] и за дисциплината помежду всички членове.

2. Да съставиш списък на всички бежанци, които са били вътре клетвени членове с означение отделно - кои сега остават верни на принципите па В[ътрешната] организация, кои са се отказали от тия принципи и кои са съмнителни. Този списък да се препрати до другарите в София.

3. Здравите членове да се разделят на десетници и да се поставят на тях десетници.

4. Ръководителите, както и десетниците да съберат членовете [и] да ги възпитават в духа на Вътр[ешната] организация, да им четат и разясняват вестници и да се погрижат да намерят военни, които тaйнo (в къщи) да обучават десетниците на най-важните военни прийоми.

5. Всички членове да се приготовляват, за да бъдат готови, като че утре ще бъдат поканени на въстание, а никой никому да не говори за въстание.

6. По-състоятелните хора да се погрижат за своето въоръжаване.

7. Да се съобщят имената на ръководителното тяло.

С поздрав към всички и към тебе: Л. П [оп]теофилов

Публ. в Л., Лука Поптеофилов, Илюстрация Илинден, г. 4, ки. 8 (38), Cофия, март 1932, с. 8 – 9; Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали, с. 234; Архив Христо Матов, с. 72.

 

№ 3

Известие от ЦК на ТМОРО до Гоце Делчев за взетото решение от Солунския конгрес за вдигане на въстание в Македония и Одринско.

[Солун, януари 1903 г.]

 

Т. М. О. Комитет е натоварен от всичките ръководители на революционните райони в страната и от всички видни дейци на Т. М. О. Организация да ви извести следното:

1. Т. М. О. Организация реши да подигне в недалечно бъдеще на настоящата година въстание в Македония и Одринско и да се бори с всички средства, докогато не извоюва човешки права на роба.

2. Организацията осъжда домогванията на всички официални и неофициални фактори в България, които мимо нейното съгласие са се старали и се стараят да увличат народа на въстание, защото тези фактори съзнателно или несъзнателно са подкопавали и подкопават от основи каузата на македоно – одринския роб, като със своите действия са давали на борбата му колорит на външно подстрекателство – обстоятелство, толкова силно експлоатирано от Турция и европейската дипломация.

3. Организацията заявява велегласно, че до денят на въстанието ще се бори с всички комитети, корпорации или частни лица, които с постъпките си би я изнасилили да се хвърли в неравната борба не навреме и би разсипали планът й за действие. Тя ще държи сметка за всички онези, които по какви и да е съображения и влияния би пожелали да използуват борбата на роба за други цели, а не за подобрение на неговата участ.

4. След обявата на въстанието всички борци, готови да подкрепят роба в неравната борба, ще бъдат посрещнати с отворени обятия. Желателно е обаче всички боеви сили да влязат в предварително съгласие с организацията.

Публ. в П. К. Яворов, Гоце Делчев. София, 1972, с. 109. Това известие ЦК на ТМОРО изпраща до двата ВМОК в София и до Г. Делчев, който по това време се намирал вече в Неврокопско на път за Македония. Вж. П. К. Яворов, Гоце Делчев, с. 108.

 

№ 4

Писмо от ЦК на ТМОРО до районните ръководителни тела за необходимостта от данни за съответните райони.

Солун, 22 януари 1903 г.

 

Чрез Орлеан до районните ръководителни тела

на Македонската – одринска

революционна организация.

Централният ни комитет изисква от всички ръководители да му изпратят в най-кратко време следните от голяма важност и значение сведения:

1) Карта на района, в която по възможност точно да се начертаят, първо – границите на района; 2) в ней поименно да се отбележат планините, полетата и реките; 3) проходите, сиреч връзките на една планина, с кръстчета, а прекъсването […]; 4) кои проходи, села и градове могат да се считат за важни стратегически пунктове в района ви; 5) кажете нещо за спънките или ползата от реките в стратегическо отношение, например могат ли попречи минаването на борците от едно място на друго, или може да послужи за крепост на борците против неприятеля, да се означат тези точки на реките пак с кръстчета; 6) означете селата, като отбележите чисто българските с колелце и арабски цифри, турските с колелце и римски, а смесените турско – християнски – само с колелце, и да се кажат по колко къщи има във всяко село и каква е пропорцията на смесените; 7) кои села и градове могат да се владеят и с каква сила, има ли такива съвсем непристъпни за турската войска и могат ли те да служат за стоварище на храна, разбира се, като се има предвид това – свързват ли се с други села, сиреч могат ли да служат за сборни пунктове на четите. Да се означават […] пунктовете, като се определи каква част от […]лоние ви сили да се прибират в тях на нощ и кои за почивка и за такива сборни пунктове могат да служат и ненаселени места в горите, стига да са непристъпни за неприятеля. Посочете и тях на горската линия с кръст и колело; 8) колко храна може да изнесе всяко село в пунктовете. Колко храна още ще трябва да се набави, че въстаниците да се поддържат най-малко 4 месеца, каква и колко жива стока има храна при отделение сборните пунктове трябва […] дали има нужната вода за пиене […]лия от неприятеля; 9) колко пушки притежава този район, но разбира се, годни за работа, и с по колко патрона са; 10) освен воюващите сили с пушки още каква резерва има за попълване загубите; 11) има ли се нужда от набавяне друго оръжие и колко – съобщете; 12) допълнително изучете състоянието на турската сила в селата и градовете, колко войска има, кавалерия или пехота, оръжието им. Има ли такава, в бой те може ли да се превземат и с каква сила, има ли казарми или са разположени по къщата. Где пазят оръжието си нашите и де не, с колко коне и коли разполагат, колко бекчии има в селата и колко пушки могат да се вземат от тях; 13) посочете план на действие съгласно възгледите на войводите, като се покаже колко чети ще трябва да действуват с по колко борци и с каква резерва ще бъде всяка, кои места ще нападат, где ще могат да развалят железни линии и мостове, где ще се оттеглюват за защита (пунктът за храна и прибежище да се избира така, че една чета винаги да може да се намира в свръзка с друга). Какви терористически акции могат да станат в града. Може ли районът да набави за себе си всичките потреби за мобилизиране на борците – патрондаши, цървули, чанти […]ерве, дрехи, знаме. Горните сведения ще послужат като суров материал за един общ план за действие, изработен от вещи лица, и навреме ще се представи на ръководителите на районите за тяхно по-нататъшно разпореждане и прилагане.

Централният комитет, пише Страшимир (Спас Мартинов) от Света гора.

П. П. Час по-скоро пратете сведенията.

Публ. в М. Герджиков, Спомени, документи, материали, с. 333 – 334.