ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И АНАРХИСТИТЕ В МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ

Българският анархизъм се ражда и развива под влиянието на руския и западноевропейския анархизъм още по време на Българското възраждане. Най-известните български анархисти са родом от Кукуш, Велес, Кратово, Пловдив, Килифарево, Разград, Русе, Силистра, Казанлък, Търново, Стара Загора и др. Като техни учители би трябвало да се споменат имената на Михаил Бакунин, Пьотър Кропоткин, Сергей Кравчински Степняк, Сергей Нечаев и др.

Често пъти съм си задавал въпроса дали българските анархисти са герои или провокатори в македоно-одринското революционно движение и на този въпрос все още не мога да си отговоря еднозначно. Въпреки това по-долу ще ви изложа моите доводи и ако някой ме убеди в обратното с радост ще приема неговите аргументи.

 

Солунските атентатори през 1903 г. отхвърлят предложението на ЦК на ВМОРО да се синхронизира започването на Солунските атентати с началото на Илинденско-Преображенското въстание. А по време на процеса заловените останали живи атентатори предателстват пред турския съд и въстанието не само, че е обезглавено тъй като са арестувани членовете на ЦК, но и то избухва преждевременно и недостатъчно подготвено. Българските анархисти са съучастници на турските анархисти „Червените братя“ в убийството на една от най-светлите личности в революционното движение през 1912 г. Пере Тошев. През 1915 г. пък „Червените братя“ ще съдействат на нашите анархисти при извършването на атентата в Софийското казино, който освен жертвите също ще нанесе големи вреди на ВМРО и ще дискредитира един от най-видните български политици, роденият в Битоля д-р Никола Генадиев, водач на Стамболовата партия. След излизането на България от Първата световна война, когато идва на власт правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски за софийски градоначалник е назначен анархиста Антон Прудкин, който е от българо-руски произход и е агент – първо на Азиатския департамент, а в последствие на НКВД, който е свързан с арестите на Тодор Александров и ген. Александър Протогеров, за да бъдат съдени като виновници за втората национална катастрофа. Впечатляващи са думите от разговора на Стамболийски с Прудкин, когато става дума за предаването на двамата революционери да бъдат съдени от сърбите: „Защо ще ги даваме на сърбите, за да ги убият, като можем и ние да си ги убием!“

Следващото голямо тяхно престъпление е убийството на проф. Никола Милев през 1925 г. в София. Тук не бива да се изпуска и сътрудничеството на анархистите Павел Шатев и Михаил Герджиков с болшевиките и Коминтерна, както и със съветските тайни служби, като П. Шатев е дори посредник при осъществяването на връзките между ЦК на ВМРО през 1923 г. със Съветска Русия и при изпълнението на мисията на Димитър Влахов и Михаил Монев, за да се достигне до най-голямата провокация по отношение на ВМРО – подписването на Майския манифест във Виена през 1924 г. Те заедно с българските комунисти и левите земеделци са организаторите и изпълнителите на най-ужасяющия за времето си в света атентат в Софийската катедрала „Света Неделя“ през април 1925 г. Те са главните участници и в разбойническите чети през времето от 1923 до 1925 г.

По темата за Тодор Александров и анархистите в македоно-одринското революционно движение в литературата може да се срещне изключително оскъдна информация. Въпреки това все пак има документация в архивите, както и в известните и публикувани до сега спомени, както на Иван Михайлов, Павел Шатев, Михаил Герджиков, Петър Манджуков и Симеон Радев,  свързана с нея.

Първо Иван Гарванов прави опит да се справи с тях още през 1903 г., но както се оказва той е неуспешен. По-голям успех в справянето с анархистите е този на Тодор Александров и най-накрая Иван Михайлов успява да накаже заловените убийци на проф. Никола Милев – Милан Манолев и Георги Шейтанов. Останалите успяват да се спасят емигрирайки в Западна Европа и Съветска Русия. В Западна Европа те се вливат в структурите на Македонската федеративна организация и в създадената от Коминтерна и ръководена от Георги Димитров ВМРО (обединена), като по време на Втората световна война те влизат в антифашисткия Отечествен фронт. А след 9 септември 1944 г. партията се саморазправи със своите наемници и съратници, като ги изтреби или интернира и хвърли в концлагерите. Те повече не й трябваха. Четвърт век преди това техните учители болшевиките постъпиха по същия начин с руските анархисти, като най-благосклонни бяха само към знамето на руския и световния анархизъм княз Пьотър Кропоткин и към един от най-добрите изследователи на анархизма Г. В. Плеханов, на които им бе разрешено да се върнат в Русия, за да умрат поне на родна земя.

Между другото през последните десетилетия, когато започнаха промените възроди се и нашият анархизъм и за пореден път той не ни изненада – редица от неговите представители минаха направо на македонистки и антибългарски позиции. Това може да проследите от техният вестник, който доскоро се продаваше на площад „Славейков“ в София.

Сега ще имате възможност да прочетете няколко изключително интересни и почти непознати документи, свързани с дейността на Тодор Александров по ликвидирането на българския анархизъм, основната част от които се съхранява в архива на Тодор Александров в ЦДА.

Цочо В. Билярски

 

№ 1
ПИСМО ОТ АНАРХИСТА ЙОРДАН ИВАНОВ, КУМАНОВСКИ ВОЙВОДА ДО ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Б. М., Б. Д.

 

Господина Т. Александров.

Господине,

Падането на учрежденията основани на лъжа, грабеж и насилие винаги е било предшествувано с тая безразсъдност в действията и кървава истерия, неща на които, за срам на човечеството, можете да се радвате и Вие в настоящий момент.

Без направление и цел по реканите разпореждания за преследване и унищожение на нас, които имаме дързостта да признаем, че притежаваме повече честност и преданост към народа, имат за резултат поставянето на един траен, кървав раздор между ни.

Вашите престъпни и глупави разпореждания ние отминавахме без внимание, докато почнахте да бивате отвратително нахални. Види се нежеланието ни да мъстим и развращаваме народа като Вас се е взело за слабост.

О, жалки човече!

Нима светлата и възвишена идея, намерили въплощение в нас и милиони народни синове ще изчезне заедно със смъртта ни, която ние сме решили още когато видяхме, че Вие можете отлично да играете ролята на развратен тиран. Никогаж, никогаж и с нищо Вие няма да намерите цяр за своята болест “самоунищожение” и престъпления!

Уверени вече, че никогаж Вие не можете да ни бъдете другар и син народен, а враг и деспот, ние Вие обявяваме война, толкоз по-жестока, колкото по-безмилостни и безчовечни сте в средствата си.

За шестима другари:

Ордан

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 1, а. е. 6, л. 4. Препис. Машинопис.

 

№ 2
ПИСМО ОТ ВЛАДО ДО ЙОРДАН ИВАНОВ
Б. М., Б. Д.

 

Драги Ордане,

Много навреме получих писмото ти. Бях ужасно безпокоен от обстоятелството, че не бях получил никакво известие от теб, и от това, че на два пъти ударихме и не можахме да си пробием път за при теб. Когато научих, че дружинката с която заминаваше намаляла, уплаших се за безопасността ви през Паланечко, и не желаейки никакви средства успях да убедя Лазо да дойде с тебе макар и за 10 – 15 дни, само колкото да минете до там. „Той се съгласи. Веднага Ви телеграфирах да почакате. Вие сте заминали и те са тичали подире ви чак до Горно Кратово. Като научили, че сте минали вече в Кумановско, върнали се, макар другарите на Лазо да искали да дойдат до теб. На връщане налетели на “една засада поставена от Тодора да чака някои лоши хора, които щели да минат вътре от България”. Така казвал Тодор и поръчвал на всички селяни и власи да предават на тях или на турците всяка чета, която минавала от тук за вътре! Какво възпитание! Както и да е, Лазо минал незабелязано и пристигна благополучно тук. След него обаче, Санко побесня да дойде при теб. Съвестта го забила и бе готов макар да го убиеш, но да дойде. Понеже представляваше опасност неговото стоене тук (това научих от Йовано ще ти разправя по-нататък) аз го изпратих с още трима другари за при теб преди 10 дена от днес. Снощи, обаче и те се върнаха тук. Отишли до Дурачка река; горе нейде в планината власите им казали, че Тодор ги е бил до смърт и им наложил една глоба от 180 лири за гдето те пропуснали, заканил се, че ще ги изгори живи ако пуснат другиму, поръчал им да предават всекиго без билет от тях и вероятно по тая поръка Санко бил издаден, и подгонен от много аскер. Слава Богу, че се отървали. Мартин искаше да дойде със Санка, но не го пуснах, защото бе слаб. Пратих го малко на поправка – сега е добре. Завчера замина за провинцията. Ще се върне след 8 – 10 дни, и ще дойде при теб, но преди да го пусна ще чакам отговор от теб дали си получил настоящето писмо, защото Мартин ще дойде като легален и страх ме е да не би като се улови това ми писмо да му турнат някой капан!

Много бе добре да бе ми писал какво си говорил с Марко Секулички в Кюстендил! Аз мисля, че той би могъл да се използува: да даде малко пари в заем и няколко пушки и др. материали. А в него мисля, че има материали. Ние с Рачо говорихме да се опитаме да го кандардисаме за помощ и Рачо вярва да склони, защото се страхувал много, но аз чаках да се приготви печата и докато се не разберем с тебе не мисля да правим постъпки. Пиши ми да му пиша ли от твое име, или само да му говоря ще е по-добре. Но кажи ми какво сте говорили с него преди да тръгнеш.

Ние съвсем не сме изгубили кураж от тези две несполуки да си пробием път за до теб. Надяваме се, че скоро тези подлеци ще бъдат принудени да превият врат пред нашата кауза, защото тя е правата и човешката, та тяхната зверщина все ще отстъпи на нашата човещина. Войника не се е срещал никак с мен, но говорил на Парабелчето, че подир 25 – 30 дни, Тодоровци щели да му дадат 10-15 пушки да замине за Паланечко. Надяваме се тогава да уредим добър канал за съобщение с теб. Хора се набраха около нас много и, то доста добри, само дано се оправим иначе. Още една друга надежда ми се подаде и ако сполучим в нея, ще бъде чудо! Кочанско е на път да стане наше! Но, за това по-късно!

Ние сега ти желаем едно: здраве, живот и спокойствие. Успеха ще дойде непременно на твоя страна. Бъди само благоразумен и се пази. За средства недей се грижи и не прави нищо докато се засилиш. Ние ще му намерим тук колая! Ако успееш да притеглиш Кочанско, тяхната е свършена. Ще ги пратим в Св[ета] Гора на Монастир. Само дано сполучим. И вярвай, че ще сполучим. Каузата им е много мръсна. Работят с детективите заедно и се мъчат всячески да компрометират теб и другарите ти, но затова пък разбраха всички, че вие сте много повече нещо от тях. А аз мисля тепърва ще разберат!

Не е вярно, че ти си станал невъзможен за София! Кой те е излъгал. Търсиха те от полицията, но вероятно, поради искането на Тодоровци. Белев е говорил на Раде Парабелчето, че и той те обичал, но не трябвало да тръгваш по ума на Рачо! – Идиоти! Белев е казал, че ако не отиваш против Тодора нищо, но ако отиваш да го убиеш или правиш опит за това, нямало, да те пуснат в България. Какви са мръсници, как клеветят и лъжат безсрамно! Прочее, делата ще покажат кой е истински революционер, и, кой е занаятчия! Арестувани биваха и Парабелчето и Лазо и още един-двама техни другари, но нищо! Лазо е признал, че си получил пари отвътре и че те от там само тебе те искат та затова пратили да те викат: не искали онези разбойници, които тебе обвиняват, че си отишъл само пари да събират и нищо не вършат, само трепат и мъчат населението повече от турците! Белев се е смаял от това чуто от Лаза! Ама ние бяхме разбрали, че го търсят и му казах да признае всичко това!

На път сме да спечелим общественото мнение на наша страна, поради безобразните зверства, които вършат онези хайдуци там! Те не приличат освен на едни енкеседжии от които е пропищяло всичко, които са оголили населението там. Всички са се оплаквали от тях на Лаза й Санка!

Щях да забравя да ти кажа колко мискин излезе Санко! Казвал на Йована “Аз ще ходя и ако Юрдан ми направи нещо, ти дръж тука и отмъсти на Владо” (на мен) като че аз го пращам, мръсника му проклет. Освен това Йован ми бе казал да ти пиша, когато имате пари да не спите при него, че щял да ви избие зарад парите. Че зарад пари искал да дойде, говорил и на четниците си. Те сами ми казваха, че им казвал какво без пари нямало да се върне!

Йован биде арестуван един ден и го питали за тебе, къде си, кои другари дохождали при тебе и пр., и пр. На края му ударили една-две плесници, като казал на Санка, че ял бой, Санко му рекъл: „Па будала си, що ги не кажеш (за мен) та ядеш бой!“ Представи си що мръсник! Какво ли зло съм му направил! Както и да е това не е важно!

Бях ти изпратил едно химическо мастило по Санко, но не бе късмет да го получиш! Когато ми пишеш, че не е безопасно да ти пиша на тоя адрес, ще ти го съобщя, та ще можеме да кореспондираме свободно. Главно да не излагаме онези, чрез които ще ти пиша. В настоящото ти пиша доста работи, които би били опасни при залавяне, но надявам се, че си взел мерки щото да не се изложи никой. Внимавай да не турим някого на огъня или на въжето, че е много тежко.

Има много неща по-интимни, които бих желал да ти пиша, но ще трябват да се споменават доста имена – а това е малко рисковано! Ще свърша засега с няколко думи върху политиката. Албания няма да се умири. Ще има много и силни смущения! Австрия непременно ще се застъпи за автономна Албания и естествено е македонския въпрос да се подигне! Мисля, че ще успеем да го подигнем и ние! Само дано е здраве! Ще ти пиша по това други път. Моля те пиши по-често. Ще ти изпратя при пръв случай от онези запалки за бомби, които ти видя при опитите във Владая! Ще ти изпратя печат и едни ръчни бомби – чудо!, които при падане макар и във вода експлоадират, а докато са ти в ръцете са абсолютно безопасни даже и да ги удряш в стената! Особено изобретение! Чудо!

Прочее, помни: кураж и пази се! Не налитай! Има време! Сърдечен поздрав от всички приятели. Поздрави другарите си! Много се радвам, че Цикле излезна славно момче? Ако бъдем живи страшно ще го възнаградя! Браво и на Панче, че без да се отмори те придружи. Ами Заре как е? бабанка а?!

Прегръщам те силно

Твой Владо.

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 6, л. 5 – 6. Препис. Машинопис.

 

№ 3
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО ГЕОРГИ БАЖДАРОВ

СОФИЯ, 26 ФЕВРУАРИ 1915 Г.

 

Драги Баждарев,

Борис Мончев дойде едва вчера.

Тюфекчиев замина завчера за Цариград, вероятно, за да докладва на турците докъде е стигнала неговата организация и да занесе протокола, подписан от Шатевци, Зековци, Павле Христов, Джорлев и др. типове, с който протокол се избират от групата:

Благодетеля Наум Тюфекчиев, председ[ател] на Мак[едонския] комитет, Петър Чаулев [и] Павел Христов – подпредседатели [на Македонския комитет], К. Дзеков – касиер, Павел Шатев – секретар, дякон Евстати и др. – съветници, а след това следват подписите на „войводите“…

П. Чаулев и Георги Попхристов още във втората среща са изругали Тюфекчиева и не само не посещават събранията им, но правят сичко възможно да оттеглят и др. от там.

Симеонов и Славчо Абазов също се оттеглиха. Пав. Христов до снощи се колебаеше като Буриданово магаре; едва днес се съгласи да се откаже окончателно от парите на Тюфекчиева и да замине с наши средства [за] Бургас, Варна и др.

За останалите около “благодетеля” ще земем някои мерки да ги пръснем.

Бързам. Не мога да ти пиша повече.

Сърд[ечни] поздрави на г-жата, теб и Димко, и Коцеви, Кусеви и др. познати там.

Т. Александров

ЦДА, ф. 1935 к, оп. 1, а. е. 75, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 4
ПИСМЕНИ ПОКАЗАНИЯ ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ПРЕД СЪДА ЗА АНАРХИСТИТЕ ВИКЕНТИ ПОПАНАСТАСОВ И САНКО АНТЕВ

27 АПРИЛ 1915 ГОД.

 

Тодор Александров, от Щип, живущ в София, ул. Ангел Кънчев № 45, 34 год[ишен], неженен, неосъждан, вр[еменен] задграничен представител на МОР Организация – Вътрешната.

Санко Антев ми е познат от края на 1910 год., когато поради едно убийство в гр. Куманово бяха забягнали заедно с Юрдан Иванов. През пролетта и лятото на същата година те двамата ходиха с моята чета няколко месеца. От техни и на другарите им разкази за Санко зная следното: Той е бил през 1904 или 1905 год. като сърбоманин на турска служба – заптия (стражар) около 1 година време в гр. Куманово. След това е забягнал в Сърбия и е ходил в Кумановско със сръбските разбойнишки банди, които, подпомагани от турската власт, горяха български села и принуждаваха българското население да става сърбоманско. През юли 1908 год., при обявяване младотурския хуриет, той се е легализирал в Куманово като сръбски четник заедно със сръбските чети.

Както и по-рано, тъй и след това, Санко, с група другари, се е отдал на обири и кражби в Куманово. Крали са: кокошки, патки, шаеци, крави, овце и всичко каквото попадне; обирали са дюкяни с подправени ключове и др.

Той с Юрдан Иванов и др[уги] другари са убили в гр. Куманово, в кръчмата на Наце Бислимски сърбоманина Спасо Сургюн и са го изнели и хвърлили (на парчета в чували) вън от града. Убили са го защото последният е бил другар в кражбите и злоупотребил техния дял от откраднатото.

През януари 1910 год. Санко, Юрдан Иванов, Паше и др[уги] техни другари са убили гърците житари в Куманово, зет и шурей с цел да им вземат парите от продадената същия ден 9 вагона пшеница. След тая афера те забягнаха и станаха нелегални.

В началото на 1912 год. е получено писмо от Куманово от Наце Бислимски за Санко, с което го канят да дойде в Кумановско, за да съдействува да бъде убит войводата Кръсто Лазаров или да предаде четата, като наредят да бъде изловена или убита в с. Орашец, Кумановско. С това писмо турците обещавали на Санко след като извърши това издателство, да получи веднага 100 лири турски възнаграждение и за напред да получава до живот по 10 л. т. месечно. Това писмо е заловено от Лазар Петров, родом от Куманово, по това време служащ в аптеката на Колчаков и предадено на тогавашния задграничен представител на организацията Тодор Лазаров. Последният поради това е разпоредил да следят Санка.

На 6-и февруари т. г. Санко идва при мен в Щаба на опълчението в 6 часа вечерта и ми каза, че иска нещо тайно, много важно на саме да ми каже, но не иска да го види никой. Отиде да ме чака в сладкарница “Охрид”, обаче и там, аз бях със зап[асния] полковник Протогеров, приближи ме и с озъртане на всяка страна ме запита кога и може да ме види насаме. Казах му да дойде другия ден в 10 ч. сутринта у дома. Дойде и ми говори, че тук в София станали редица атентати, раняване на Сис, стрелянето на Добринович, атентата в Казиното и досега нищо не се е открило. Той ми се ангажира, ако му укажа аз съдействие да разкрие голямата мрежа атентатори, които били инспирирани от Ниш от майор Танкосич и Ташко Наумов. Той идва още няколко пъти вечерно време у дома, но понеже беше много неспокоен, аз се усъмних да не идва с лошо намерение и една вечер с два – трима другари го обискирахме у дома ми, но не намерихме у него нито оръжие, нито нещо компрометирующе. Същата вечер с полковник Протогеров го заведохме при г.г. следователите Чуклев и Митаков, пред които даде някои показания и посочи на лица, в които той се усъмнил, а на другия ден посочи къщата, дето се криел един от тези съмнителни лица на име Стефан, който и биде заловен от полицията по негово указание.

Викенти Попанастасов ми е познат по-добре от 1901 год., когато аз бях учител в Кратово и живеех с наем в тяхната къща. “Деец” на организацията той стана през 1906 год. Тогава той бе учител при Скопското педагогическо училище и зимаше участие в организац[ионни]те работи. През юли с.г., като делегат от Скопската револ[юционна] околия, взе участие в Окръжния конгрес на Скопския револ[юционен] окръг. След конгреса той биде изпратен заедно с майка си (за да пътува по-безопасно от турците) да ревизира касите на околийските комитети на Скопския окръг. Обаче още при тая първа по-важна организац[ионна] работа която му се повери от конгреса, той си показа рогата. – Макар тогавашните представители на организацията: Матов, Гарванов и Сарафов да му дадоха достатъчно средства за пътни и др[уги] разноски за обиколката му, той пак зимал почти от всички каси, които ревизирал по 4 – 5 и повече л. т. За това престъпление спрямо организацията остана ненаказан, защото наскоро биде преместен от Скопие и струва ми се, настани се на работа тук в София.

Колкото умът и способностите на Викенти бяха малки и моралните качества долни, толкова амбицията му бе голяма. Той се за велики планове приказваше, големи роли искаше да играе. Така като учител в гр. Скопие е замислял за убийството на Хилми Паша, а не успя да убие даже шпионина Георги Попов, живущ в гр. Скопие, та по-късно организацията се принуди да го убива в София. През 1908 год. той отива в с Виница, Кочанско и с подкуп се избра за делегат в 1-и конгрес на Българските конституционни клубове в Турция, като е обещал и отишъл на свои разноски само да вземе участие в конгреса.

През 1910 год. към края, пожелава да замине с чета в Македония и даже взима един костюм четнишки дрехи от шивача, които приготовлявал дрехите. Когато представителя на организацията Тодор Лазаров узнава, че той иска да замине с чета, за да изостави една ученичка (сегашната му жена), която имал като жена и я лъгал, че ще се ожени за нея, отказва му да го пусне с чета и със заплашване му прибира четнишкия костюм. След това се принудил да се венчае за нея.

През 1911 год. Викенти се опитва да превземе положението в Скопския револ[юционен] окръг, като прати чета от България. Вероятно с негово знание се е тъкмял да замине с чета Влад. Чолаков от Кюстендил, уж като работник на организацията, а в същност да убие мен и да улесни завзимането на окръга. Обаче Чолаков е доверил замисленото на някой от другарите си, който казал това на представителите на организ[ацията] и последните не му позволили да замине в Македония. През м. юли 1911 год. Викенти обмундирова, въоръжава и изпраща в Македония войводата Юрдан Иванов с няколко души другари, с цел да убият мен и да завземат положението в Скоп[ския] револ[юционен] окръг, за да могат там да прибягват всички техни другари, които за напред ще стават невъзможни за България. В тая група авантюристи-апаши влизаха Викенти Попанастасов, Юрдан Иванов, Владо Чолаков, Манолев и др. Чрез последния тая група [е] във връзка с младотурските оръдия от известната шпионска, терористическа група “Червените братя”, която се опита да прави обири и атентати в България, като диверсия от страна на младотурците за револ[юционното] движение в Македония. Те предприеха в същата година нападението всред София да банката Юда Б. Израел, ограбването на пощата за Босилеград и др.

Щом пристига в Щипската околия, Юрдан Иванов почва агитациите против организац[ионните] наредби, против социалния строй, против религията и против мен. Дава свобода на действие на четниците си, някои от които бяха местни хора и те почват из селата да отиват из къщите на развратни жени. Почват да събират парите от селските каси и да разхвърлят налог на по-богати граждани (в Щип). Едно от най-големите “обвинения” против мен беше, че аз съм събирал от населението пари и съм ги прахосвал в България и в странство. Обаче всичките пари, които аз събирах за организацията ги пращах на задграничните представители на организ[ацията] в София, дето се изразходваха само за организ[ационни] нужди и при най-точни и редовни сметки. Аз когато съм идвал в България на почивка, съм живял скромно, като съм се задоволявал с определената ми, съгласно конгресните решения, издръжка, а в странство до тогава не бях отивал за почивка, освен през февруари 1911 год., когато Юрдан Иванов бе вече убит и Викенти бе избягал от София. И тогава заминах по съветите на лекарите и по настояването на някои другари, защото тук в България имах заведено дело от тогавашния руско-туркофилски кабинет на Гешев – Людсканов, задето съм изпращал революционни чети в Македония и бях принуден да се крия, а разклатеното ми здраве и спечеления отвътре лек бронхит изискваха чист въздух и спокоен живот. Тогава се принудих да замина за Ница, дето стоях около два месеца. Върнах се оттам към края на април с. г. и веднага заминах с четата си вътре в Македония.

И при тая деморализаторска и престъпна дейност на Юрдан Иванов и другарите му, аз ги търпях няколко седмици, като се мъчех да ги вразумя и изпратя другаде. Тогава минаваха през Скопския окръг, за Битолско четите на окръжния войвода Милан Матов и на члена на Централния комитет – Петър Чаулев. Писах на Юрдана да замине с четата на Матова за Битолско, дето може да бъде полезен, той отказа да стори това. С П. Чаулева му писахме или да се съгласи да замине за Битолско, или да се върне в България, в противен случай, на основание правилника, ще го обявим за разбойник и ще разпоредим да бъде преследван. В отговор на това той ми писа писмо, че ме счита „народен враг“ и ми „обявява война“. Преписи от това писмо той разпратил на Чернопеева и др[уги] войводи.

Като се получи това писмо, разбра се, че той е непоправим и че мисли да убива мен, затова бе разпоредено навсякъде да се обезоръжи, дето и да се яви. И на 8-и август 1911 год. щипският войвода със селска милиция заграждат Юрдана с трима другари в с. Сергиево, Щипско. На поканата да предаде оръжието си, той открива огън и бива застрелян от милицията. При обиска намерени са у него около 20 – 30 лири пари и няколко писма, едно от които е от Викенти Попанастасов. Като се установиха престъпните деяния на Викенти Попанастасов, въз основа на организ[ационни] правилници, веднага той бил осъден на смърт от Вътрешната организация, и още тогава е бил пратен терорист да приведе в изпълнение присъдата, обаче той се е спасил, като забягнал в странство.

От изложеното до тук се вижда, че Викенти няма никакви заслуги към освободителната кауза, напротив той със своята прекалена амбиция да играе големи роли, с желанието си да забогатее леко и да живее разкошно, и с разбойниците си престъпни инстинкти е принесъл само вреда на организацията, през краткото време, когато е зимал участие в нея.

От 1911 год. насам той е нямал абсолютно никакво участие в организац[ионните] работи и не е можал да праща никакви писма нито револвери до свои познати по организационните канали (пътища). Като твърди последното, той иска да заблуждава следствената власт.

Приключвам при настоящето: 1. писмото писано от Юрдан Иванов (без дата), с което ми “обявява война” и 2. намереното след убийството у него писмо, писано от Викенти Попанастасов от София и пратено в началото на август 1911 год. до Юрдан Иванов в Щип, с молба тия две писма да ми се повърнат, за да се поставят пак в организационната архива, от гдето са взети.

ЦДА, ф. 1933 к, оп. 2, а. е. 6, л. 1 – 3. Копие. Машинопис.

 

 

№ 5
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО ГРИГОР ВАСИЛЕВ С ПИТАНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ ВИКЕНТИ ПОПАНАСТАСОВ И МИЛАН МАНОЛЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С АТЕНТАТА В СОФИЙСКОТО КАЗИНО.

СОФИЯ, 16 ЮНИ 1915 Г.

 

Драги Григоре,

Освен въпроса, за който говорехме днес, добре е да запиташ:

Можел ли е Викенти(1) да праща в Македония бомби и револвери?

Викенти получавал ли е пари от Македония за организац[ионни] цели?

Не знаете ли др[уги] данни за участието на Манолов(2) в “Червените братя”?(3)

С поздрав: Т. Александров

ЦДА, ф. 135 к, оп.5, необработен, 1 л. Оригинал. Ръкопис.

---------------------------

(1) Викенти Попанастасов, учител, анархист, осъден на смърт и обесен по процеса за атентата в Софийското казино.

(2) Милан Манолев от Кукуш, анархист, член на турската анархистка организация „Червените братя“.

(3) „Червените братя“, турска анархистка организация. Организирали убийството на Пере Тошев и участвали в организирането и осъществяването на атентата в софийското казино, с който се целяло да бъде дискредитиран д-р Никола Генадиев. Без каквото и да е основание Гр. Василев публично обвинил д-р Генадиев за този атентат.


№ 6
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО ПОЛКОВНИК АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ

РАДОВИШ, 6 ДЕКЕМВРИ 1915 Г.

 

Поверително.

Драги Протогеров,

Забравих да ти кажа, че полков[ник] Сапунаров ме задължи да почистим по майсторски начин анархиста, сега войник в 3 Македонски полк Тодор Зографов от Велес. Сещаш се от къде произлизат тия нареждания.

Завчера из пътя срещах Стойо Хаджиев самичък с д-р …, забравих му името, дето учи в Одеса, но русите не го допуснаха до изпит. Не може ли да се нареди безследното изчезване на Чудомир, Стойо и др[уги] подобни гадове. Тая работа като се възложи на Лазар Кльонков или някой по-хитър от войводите, може да я свърши.

Сърдечно те поздравявам

Т. Александров.

ЦДА, ф. 1909 к, оп. 2, а. е. 194, л. 15. Оригинал. Ръкопис.

 

№ 7
ИНФОРМАЦИЯ ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА ПОЛУЧЕНИ НОВИНИ ОТ ГОРНА ДЖУМАЯ

ГОРНА ДЖУМАЯ, 21 ЮНИ 1919 Г.

 

Сдушените тука: автономисти, анархисти, комунисти и демократи се измориха от действията си в града, пък и доста дотегнаха на хората. Почвата им от ден на ден става все по-рохкава. Сега са се впуснали по агитации из селата. Образуват бюра. Не измежду бежанците, а из местното население. Искането е: никаква партия, искаме автономия за Македония, заедно със Струмишкия окръг. Окръжният управител Стою Хаджиев, окол[ийски] началници, какъвто е тукашният, пристави и стражари почти навсякъде крепят и засилват тази идея. Стою Хаджиев приказвал, че бил вече радикал, а радикалите били автономисти. Това добре. Но демократите околийски началници, председатели на бюра, народен представител и пр. вследствие на партийните си убеждения ли са автономисти или пък са таклид демократи?!

Вчера имах случайна среща с няколко от водителите на Демократическата партия тук. Разговорът продължи доста на дълго. Изясних им що значи за тях, които от 7 години са част от България, сега да се явяват за автономисти и да се отдават на въдицата на анархистите, за да не взимат участие в изборите. Разясних им, че те, като хора от тоя край, щом издигат глас за автономия на Македония заедно с техния край, значи че са обявени в революционно положение спрямо България, която не желаят и трябва да очакват борба. Или държавата, казах ще вдигне ръце от Вас и ще каже идете по дявола, не сте вече мои поданици, или пък, за да Ви вразуми, ще трябва да Ви се наложи като власт. Изтъкнах им, какво морално падение е за един депутат да всява такава дебела заблуда всред избирателите си; също какво държавно престъпление е от страна на окр[ъжния] управител и окол[ийския] началник, като поддържат такива превратни идеи и че, ако те още не са наказани за това им предателство, това значи, че в днешните времена България е без власт, а не че те са прави и пр., и пр. Разговорът ни беше все в тоя дух. Хората останаха почти изумени. Перспективата за автономия така ясно им е била рисувана, такава подготовка от вътре (България) и от вън (Америка и Англия) била направена, че оставало само хората да си вдигнат гласа и да се осигури автономията. Гражданите почват да проумяват, а по селата започват заблудите... Де ще му излезе края? Нека държавниците на тая страна се позамислят.

От Задгр[аничното] представ[ителство] на ВМОР Орган[изация].

ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 91, л. 136. Копие. Машинопис.

 

№ 8
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО КИРИЛ ПЪРЛИЧЕВ ЗА СРЕЩА СЪС СЪВЕТСКИТЕ ПРАТЕНИЦИ

20 АПРИЛ 1923 Г.

 

Драги Пандов,

В продължение на писаното тая заран моля те обърнете сериозно внимание на предложенията на дошлите московци чрез Гвадалквивир – Имарет и новия чрез Филип – Пенчев – Моров. Важни са тия предложения и трябва да се изслушат навреме и с внимание, а след това ще мислим и отговорим както ни отърва.

С много сърдечни поздрави: М. Христов

Бележка на К. Пърличев: Гвадалквивир е Павел Шатев; Имарет е полк. Климент Кръстев, а Моров – Георги Атанасов.

Публ. в 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, 1999, с. 436.