ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ КАТО ВИСШ ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

След Ньойския мирен договор към вътрешността на България потичат огромни потоци от бежанци от останалите извън държавните граници български земи – Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна Тракия, Северна и Южна Добруджа и Западните покрайнини. Страната ни преживяла за един кратък период от 5 години три войни и две национални катастрофи изнемогва икономически в стремежа си да приюти страдалците от поробените български краища. Към тях се прибавят и арменските бежанци, спасили се от турските кланета по време на Първата световна война. Тези сериозни грижи лягат на плещите на правителството на БЗНС, което поема властта в един от най-тежките моменти от нашата история. За тази цел създадена е институцията Бюро за бежанците към Министерството на вътрешните работи и народното здраве, която да полага грижи за приютяването и оземляването на бежанците от останалите извън държавните граници земи.

След прекратяването на дейността и съществуването на Временното представителство на бившата ВМОРО Гьорче Петров, който е един от неговите ръководители е назначен от министър-председателя Александър Стамболийски за председател на Бюрото на бежанците.

В историческите изследвания на тази дейност на видния български революционер и идеолог на ВМОРО Гьорче Петров като висш държавен служител не е отделяно достатъчно внимание, макар че в нашите архиви могат да се намерят документи за нея. По-долу ще имате възможност да се запознаете с три документа, излезли изпод ръката на Гьорче Петров през 1921 г. От тях се вижда изключително широката дейност на големия революционер за облекчаване положението на изпадналите в нужда наши сънародници от различните български краища, към които са включени и преселниците от Банат. Дейността на Гьорче е насочена в посока както към оземляването на бежанците, облекчените условия за отпускане на кредит за обзавеждане и за купуване на жилища, съдействие при издаването на документите за оземляване и изготвянето и внасянето в Народното събрание на законите за трудовопоземлената собственост и за оземляването на бежанците.

Тази дейност на Гьорче Петров, като висш държавен чиновник в правителството на БЗНС е разтълкувана погрешно от ръководителите на ВМОРО, които се намират в сериозен конфликт с правителството на Ал. Стамболийски. На 28 юни 1921 г. по нареждане на Тодор Александров видният български революционер Гьорче Петров е екзекутиран в София от терорист на организацията.

С този материал искаме да отдадем почит към великия българин Гьорче Петров във връзка с 95-годишнината от неговата гибел.

Цочо В. Билярски

 

 

* * *

№ 1

ОКРЪЖНО ПИСМО НА ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЮРОТО ЗА БЕЖАНЦИТЕ ДО МАКЕДОНСКИТЕ, ТРАКИЙСКИТЕ, ДОБРУДЖАНСКИТЕ И ЗАПАДНОПОКРАИНСКИТЕ БРАТСТВА И ДРУЖЕСТВА ЗА ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОЗЕМЛЯВАНЕ, ЗА ОТПУСКАНЕ НА КРЕДИТ ЗА ОБЗАВЕЖДАНЕ И ЗА КУПУВАНЕ НА ЖИЛИЩА ЗА БЕЖАНЦИТЕ

СОФИЯ, 17 МАРТ 1921 Г.

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

БЮРО ЗА БЕЖАНЦИТЕ

Н-р 1104

17 март 1921 г.

Ст. София

Вх. № 168

22.III.1921 г.

 

ДО МАКЕДОНСКИТЕ БРАТСТВА, ТРАКИЙСКОТО, ДОБРУДЖАНСКОТО, ЦАРИБРОДСКОТО И БОСИЛЕГРАДСКОТО СТОЛИЧНИ ДРУЖЕСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ДО МАКЕДОНСКИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ, МАКЕДОНСКАТА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ. ТРАКИЙСКИЯ И ДОБРУДЖАНСКИЯ КОМИТЕТИ ЗА СВЕДЕНИЕ

Софийската околийска комисия за заселяване бежанците, за да може да даде възможност на заселените в Столицата и в Софийската околия бежанци от Македония, Тракия. Добруджа и Западните покрайнини, отстъпени на Сърбия, и да спазва желаната справедливост и целесъобразност при разпределянето тия облаги, взела е решение да основава своите решения по това на удостоверения от съответните братства и дружества, като институти законно съществующи, които са в състояние да познават или изучават положението на бежанците. Това си решение тя базира върху самото предназначение на тия братства и дружества, които са длъжни да услужват на своите съотечественици - техни членове и нечленове, без разлика.

Бюрото за заселване бежанците, като съобщава горното на братството (дружеството) Ви, подканва настоятелството да услужва на бежанците, като има за ръководството следното: 1. За отпускане земя за обработване и нужния кредит за обзавеждане на някакво стопанство; земеделческо или скотовъдно трябва да се отбелязват следните неща: числото на членовете на семейството (име, презиме, месторождение и възраст), работоспособен или не, занимавал ли се е със земледелие в родния край, разполага ли с някакъв инвентар - жив или мъртъв и какъв, какво е материалното му състояние и в пари, и в имоти движими и недвижими и др[уги] т[акива].

2. За отпускане кредит от Земледелческата Банка за обзавеждане на за[на]ятчиите с необходимите инструменти, в удостоверенията трябва да се отбелязват следните неща: име, презиме, месторождение и възрастта, занятието му в родния край и сегашното тук на главата на семейството, адреса му тук, какъв занаят иска да упражнява и сам или в съдружие с някого, какъв инвентар има по занята, хванал ли е помещение за работа и какво е материалното му състояние в пари или в имоти движими, неговото и онова на другите членове от семейството.

3. За да се сдобие един занаятчия бежанец със свидетелство на майсторство от Търговската камара, трябва да му се издаде друго удостоверение, в което да се отбелязва: име, презиме, възраст и месторождение лично на просителя, колко години с упражнявал за[на]ята си в родния си край като слуга и колко като майстор и сам или със съдружие.

4. За да се използува облагата за място за жилище, кредит от банка и безплатен материал от държавните гори за постройки, в удостоверенията трябва да се отбелязва: име, презиме, месторождение, възрастта, адреса му, числото на членовете на семейството му, неговото занятие и на другите работоспособни членове на семейството му, материалното му състояние в пари и в имоти движими или недвижими, негово и на другиго членове от семейството и др[уги] т[акива].

При издаването на тия удостоверения изобщо трябва да се има предвид, че неверните сведения влачат подире си отговорност. Понеже Банката иска да бъде по възможност гарантирана откъм личност трябва да се обръща внимание не само на материалното състояние на просителите, но и на тяхната моралност. Доказано неморалните лица, които не представляват от личността си никаква гаранция и състоятелните бежанци, които биха могли да се обзаведат горе-доле със свои средства, нямат право на кредити за обзавеждане.

За лицата неизвестни на настоятелството, то да иска свидетелство давано от нему познати съотечественици па просителя, заслужаващи доверие.

Председател: Г. Петров

ЦДА, ф. 847 к, оп. 9, а е 4, л 23. Оригинал. Циклостил.

 

№ 2

ОКРЪЖНО ПИСМО ОТ ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ДО МАКЕДОНСКИТЕ, ТРАКИЙСКИТЕ, ДОБРУДЖАНСКИТЕ И ЗАПАДНОПОКРАИНСКИТЕ БРАТСТВА И ДРУЖЕСТВА ЗА ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА ОЗЕМЛЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИТЕ

СОФИЯ, 23 МАРТ 1921 Г.

 

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

БЮРО ЗА БЕЖАНЦИТЕ

Н-р 1203

23 март 1921 г.

Ст. София

Вх. № 173

29.III.1921 г.

 

ДО МАКЕДОНСКИТЕ БРАТСТВА, ТРАКИЙСКОТО, ДОБРУДЖАНСКОТО, ЦАРИБРОДСКОТО И БОСИЛЕГРАДСКОТО СТОЛИЧНИ ДРУЖЕСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ДО МАКЕДОНСКИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ, МАКЕДОНСКАТА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ. ТРАКИЙСКИЯ И ДОБРУДЖАНСКИЯ КОМИТЕТИ ЗА СВЕДЕНИЕ

В Бюрото за заселване [на] бежанците са постъпили оплаквания от бежанци, че някои от Братствата са отказали да дадат удостоверения на някои бежанци под предлог, че не са били записани членове в Братствата, а на други не са издавали такива, защото не са могли да плащат някакви наложени такси в размер 30-150 лева на удостоверение.

Поради особеното положение на бежанците, закона е предвидил улеснения за тях и освобождавания от всякакви такси [на] издаваните им документи. При това положение Бюрото намира тия постъпки на Братствата колкото незаконни и следователно отговорни, толкова и не отговарящи на самото им предназначение

Предвид горното Бюрото Ви моли, господин Председателю, да наредите да се дават исканите документи и улеснения на всички бежанци, членове и нечленове на Братствата безплатно и безпрепятствено, като не се смесва услугата наложена със закон с доброволните пожертвувания за нея, за каквито Братствата може да замолват хората и с моралното въздействие за увеличение числата на членовете на Братството Ви, което ще упражнява самата услуга.

Председател: Г. Петров

ЦДА. ф. 847 к, оп. 9. а. е. 4. л. 27. Оригинал. Циклостил.

 

№ 3

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРУДОВО-ПОЗЕМЛЕНАТА СОБСТВЕНОСТ И ПО ЗАКОНА ЗА ОЗЕМЛЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИТЕ

СОФИЯ, Б. Д.

 

ДО ГОСПОДИНА МИНИСТРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕ

ТУК

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

От Гьорче Петров, началник на Бюрото за заселяване на бежанците, по законопроекта за Трудовата Поземлена Собственост, с оглед към закона за Заселяване Бежанците и осигуряване поминъка им.

Законопроекта за Т. П. Собственост обема съществената част от материята за снабдяване бежанците със земя по закона за Заселяване Бежанците; обаче един сравнителен преглед на тоя законопроект и тоя закон, дава да се разбере, че те не се попълват, а се взаимно изключват. Законопроекта за Т. П. С. изглежда е съставен без оглед към съществующия закон за З. Б. и за туй по отношение последния допуснати са в него несъобразности, противоречия и даже явни противопоставян.

В качеството Началник на Бюрото за заселяване бежанците считам за дълг да изтъкна положението, което тоя законопроект създава за делото по заселяване бежанците и последствията от това във всяко отношение.

I

Следните членове от закона за заселяване бежанците се видоизменяват в смисъла си, стават безпредметни или се анулират:

Чл. 1 и 5 от закона за З. Б. стават безпредметни по силата на чл. 8 буква „е“ от закона за Т. П. С, понеже бежанците ще се заселяват не по решение на Министерския Съвет и съгласно неговите идеи (чл. 1 от зак. за З. Б.), а там където Дирекцията на Т. П. С. посочи места за модерни селища или по-добре казано, където се намерят такива места. От чл. 4 остава в сила - и то с ограничения - само последното положение - заселяване бежанците в нови селища, съгласно чл. 8 буква „е“, като другите положения се анулират.

Правоотношенията между Дирекцията на Т. П. С. и Бюрото за З. Б. по чл. 5 и 6 от законопроекта за Т. П. С. и чл. 16 и 18 от зак. за З. Б. в свръзка с чл. 3 б[уква) „а“ и чл. 7 от закона за З. Б., остават неопределени, правата им върху земите подлежащи на раздаване - преплетени, стълкновението между двете ведомства - неминуеми. Изпълнителната работа на Дирекцията и на Бюрото ще се замени с нескончаеми преписки. В законопроекта за Т. П. С. по отчуждаването и раздаването земите предвидена е процедура, различна от оная в закона за Заселяване Бежанците и изключваща тая последната.

Отнемането земи от незаконните владетели в полза на бежанците съгласно чл. 16 от закона за З. Б. се прехвърля върху Дирекцията за Т. П. С. по чл. 4 от законопроекта. Правото на господина Министъра на Вътрешните Работи и Народното Здраве - да утвърждава решенията на околийските комисии за заселяване бежанците и на Административния Съд — да разрешава споровете съгласно чл. 18 от закона за З. Б., се прехвърля върху окръжните комисии по чл. 18 и 25 от законопроекта. По оценките на земите (чл. 18 до 20 от закона за З. Б.) също е предвидена друга процедура, друг ред и друга норма, е чл. 33, буква „г“, 42 и 54 от законопроекта за Т. П. С. и др., и др. т.

II

По въпросите за вътрешното управление в България често се срещат несъобразности между различните законоположения по една и съща материя, които служат като извор на вечни недоразумения, на преплитания на властите от разните ведомства и на излишни преписки, които бавят работите. Обаче никъде липсата на единство в това отношение и тенденцията на ексклюзивизъм на отделните ведомства не е изтъкната така рязко, както във въпросните закон и законопроект по материята за земите, подлежащи за раздаване на безимотниците. В законопроекта за Т. П. С. не е допусната никаква възможност за определяне правоотношенията между Министерството на Земеделието и Държавните Имоти и онова на Вътрешните Работи и Народното Здраве. Закона за заселяване бежанци е обходен от законопроекта като не съществующ и органите на Министерството на Вътрешните Работи и Народното Здраве по заселяване бежанците са просто игнорирани. Така например чл. 8 от законопроекта, първата алинея, постановява изрично - общинските комисии да раздават земите на всички правоимеющи, значи и на бежанците, а последната алинея от същия член нарежда Дирекцията на Т. П. С. да заселява бежанците, без всякакъв оглед към съществующето по закон Бюро за бежанците при Министерството на Вътрешните Работи и Народното Здраве и неговите органи по околиите. По чл. 19 от законопроекта общинските комисии на Т. П. С. ще съставляват списъци на бежанците, а не респективните околийски комисии по закона за З. Б. Изобщо казано, правата и функциите на Бюрото и околийските комисии за заселяване бежанците по чл. 10-14 от закона за З. Б. са прехвърлени върху Дирекцията за Т. П. С. и нейните органи. Членове 15-18 от същия закон стават неприложими по силата на гл. II, III и IV от законопроекта за Т. П. С. Материята по чл. 19-20 от закона се урежда от гл. VI и чл. 54 от законопроекта за Т. П. С. на съвършено друга база, по друг ред, в други норми и от други органи. В чл. 20 на законопроекта се предвижда за бежанците владение на земи на дългосрочен наем, в пълно противоречие с чл. 20 от Закона за заселяване бежанците, които ги прави собственици на дадените им земи и др., и др.

III

В Закона за заселяване [на] бежанците е предвиден един максимум на земята, която едно домакинство може да получи. В наредбите на Бюрото се предвиждат ограничения и на тоя максимум - грамадната маса от бежанци ще получи около 20 до 30 декара, а има домакинства, които са получили само 3 декара земя. Базата на бюрото е била - икономия на земите и всяко домакинство да получи най-необходимата земя за осигуряване един обикновен поминък, както и на платежоспособността му за издължение към държавата срещу получените имоти и към Земеделската банка срещу кредитите.

Законопроекта за Т. П. С. (чл. 1 и 20) в това отношение е много либерален той не определя никаква форма, като предоставя това неограничено на усмотрението на общинските комисии (чл. 20 и 21), на които не се дава никаква база. Неминуемия резултат от това ще бъде - всеки местен жител да може да получи максимума от желаната от него земя. Като допуска наемния труд в помощ (чл. 1), този максимум по понятията на нашия селянин може да се качи до 200 и повече декара.

Съставителите на законопроекта може би са намерили на книга достатъчно земи в България за всички предвидени категории лица, имащи право да получат земя по чл. 8 от законопроекта, и затуй са били особено щедри; но в действителност Дирекцията за Т. П. С. не ще може да разполага с толкова земя, колкото ще й бъде потребна. Резултата от това ще бъде - бежанците, като последни по реда, да не получат никаква земя, без да говорим за неправдата, че те ще получат малко, а другите категории - много. Да не се изпуска из предвид, че местните общински комисии, било от своя страна, било по натиск на населението, когато ще стане допитване до него, ще бъдат крайно пристрастни при раздаването на земите относно бежанците, защото ненавистта на местното население към тях е общо явление, като в много случаи е взело характер на гонение.

Времето също е насочено против бежанците. Те не могат да останат по селата, ако се пропусне настъпващия работен сезон. Между туй процедурата за туряне в известност земите от фонда за Т. П. С, както и оная за отчуждаването и раздаването им (чл. 3, 6, 8, 15, 16, 17, 18, 19 и 20 от законопроекта), в свръзка с постановлението на чл. 20, че общинските комисии могат да приемат заявления за земя от бежанците само след като задоволяват другите категории българи - тия обстоятелства създават едно положение за бежанците, което в действителност ги лишава от облагата да получат земя.

Закона за заселване бежанците целеше набързо да използува известните големи общински мери, за да пръсне из селата повече групи от бежанци. Законопроекта за Т. П. С. - чл. 6, като предвижда определяне и закръгляване общинските мери, като условие за раздаване части от тях, не само отнема възможността за бързане, но не допуска да се дадат мерийски земи на бежанците.

Колонизационни и други комисии и чиновници от Министерството на Земеделието и Държавните Имоти от 1913 г. насам са раздавали държавни и безстопанствени земи на бежанците. В законопроекта за Т. П. С. нищо не е упоменато за тия земи. Има основания да се допуска, че бежанците ще бъдат с груба сила пропъдени и от тия земи.

IV

Върха на посегателството по същество и форма върху Закона за заселяване бежанците се съдържа в чл. 8 и 20 от законопроекта за Т. П. С.

В чл. 8 бежанците заемат шесто място по ред в категориите на лицата, които ще получат земи от фонда на Дирекцията за Т. П. С. и когато за другите категории лица кръга се шири, за тях се говори някак плахо и мимоходом, като за количество малко значуще, а чл. 20 отива още по-нататък, като изрично постановява, че комисиите ще могат да вземат под внимание заявленията за земя на бежанците, само след като бъдат снабдени с такива другите категории лица.

Умисъла на съставителите на законопроекта - да лишат бежанците от облагата за земя, ясно е прокаран в чия два члена, защото: а) за тях не се полагат земи от по-дребните държавни такива, приравнени към тях, манастирските и от общинските мери (чл. 20); б) раздаването земите на другите категории полага време от ред години, което ще пропъди бежанците от селата; в) предвидените в законопроекта комисии, много естествено, ще задоволят широко своите съселяни, ще разширят нормата на селските мери, ще разпределят чифлиците между околните села, за да не остане нищо за бежанците; г) бежанците, станали селски ратаи и градски наемни работници, отчаяни, ще престанат да се надяват на земя и да искат такава.

Член 8 допуска заселяване бежанците само в модерни селища и снабдяването им със земя в землището на такива. Това е в пълно съгласие с гореприведената умисъл и в противоречие с идеята на Закона за заселяване бежанците - да се пръснат последните на малки и големи групи между местното население, за да стане обмяна на познания по производство, добити от вековна опитност на българи от различните български краища и чрез това да се развият и усъвършенствуват особено в Южна България летните земледелчески култури. Защото с тоя член бежанците се пропъждат недвусмислено от селата, като се предвижда заселяването им само в големи чифлици, където има условия за основаване нови модерни селища.

Идеята за модерни селища ще излезе безполезна за бежанците даже и за такива места. Тя е била повдигната в комисията за бежанците и оная за изработване законопроекта за заселяването им, но биде отхвърлена от тях, като неудобна в много отношения главно защото се намери неприложима, като се знае колко бърже и евтино нашата държава може да построи такива модерни селища.

Тя е неудобна и поради големите средства, които се изискват за прилагането й. По Закона за заселяване бежанците на едно домакинство се отпускат максимум 20 000 лева кредит (чл. 23) за всичко и комисията пак се съмняваше, дали държавата ще посрещне нужния кредит за такова голямо число бежанци. Нормата за комплектни жилища и комплектно обзавеждане на едно земледелческо домакинство (чл. 20 от законопроекта), строени при обзавеждане от държавата, ще се възкачи на 80 000 до 100 000 лева за едно домакинство. Аз не допускам, щото комисията, която е съставлявала законопроекта, да е мислила сериозно за заселяване бежанците, защото за заселяването в модерни селища само на половината от бежанците ще са нужни кредити на повече от един милиард лева.

Най-сетне България няма много места за модерни селища, а колкото ги има, представляват големи неудобства за реализиране тая идея. Така например в целия Петрички окръг едвам ли ще се намери удобно образуването на три-четири модерни селища. В цяла Южна България за такива селища може да се мисли само в Бургаската и Анхиалската околии. Аз не мога да си представя как държавата ще може да задигне останалата огромна маса от бежанци от цяла Южна България и от Петричкия окръг, къде ще я дене и въобще как ще се справи с това страшно положение? Също не мога да проумея какво ще правят бежанците, определени за тия модерни селища, докато държавата ги построи, като се знае че за това не се разполага с кредит.

Положението ще стане още по-страшно за бежанците и по-трудно за справяне от страна на правителството с бурята, която ще подигне законопроекта, станал закон, защото веднага след публикуването на Закона за Т. П. С. селяните ще изпъдят с тояги и балтии подслонените в селата им бежанци, а в градовете ще се вдигне страшна олелия против тях под натиска на жилищната криза и поминъчна оскъдица, която тая огромна маса ще създаде в тях.

Изобщо казано, без да говорим за злото от разтакаването на бежанците, например от Петрич до Ески Джумая или от Кърджали за Плевен, за отдалечаването им от родните краища, чийто въздух трябва съвсем да забравят, както и за липсата от всякаква национална идея и всяка целесъобразност в колонизацията за бежанците в модерни селища - като не говорим за всичко това, а я разгледаме само по отношение нейната приложимост, пак трябва да признаем всички, че тая идея [за] заселяване бежанците само в модерни селища, е една нещастна идея, ако грижата за облекчение тежката участ на бежанеца е сериозна мисъл за компетентните кръгове и лица. Тя би имала известен смисъл само когато би ставало дума за някаква малка група преселници, които тепърва ще прииждат - както бе например случая е банатските българи, а не за една грамадна маса, която се е настанила вече временно в разните краища на България и чака обещаната със закон от държавата подкрепа, за да тури начало на стопанство и домакинство.

V

Гореприведеното ни убеждава по един необорим начин, че Закона за Т. П. С. ще се изпречи пред делото за заселяване бежанците и осигуряване поминъка им, като непреодолима преграда и ако той бъде приет в настоящия му вид и със сегашното му съдържание, той ще тури точка на това дело. Последствията от това са налице и всеки може да ги види. Освен посочените по-горе такива ще обърна вниманието и върху следните.

Масата от около сто и петдесет хиляди бежанци, цветът на българщината в завладените български краища с ужас ще види унищожението на надеждите за олекчение участта и които Закона за заселване бежанците кратковременно бе й вдъхнал, ще се почувствува изоставена от свободния си брат и ще тръгне по гласа на отчаянието, като ще бяга назад в родния си край, проклинаща българското име или ще остане тук като роб, ратай и пролетар и ще проклина злата си съдба, чувствуваща се безпомощна жертва на егоизма на свободния си брат. Това положение на бежанците за държавата ни ще създаде големи неприятности, понеже тая огромна маса ще стане материал годен за крайности от една страна и от друга ще нанесе решителен удар на чувството за племенно единство и на духовните връзки между свободните и несвободни българи. Защото вълната на жестоката злоба към злощастника, като го прегази, ще се разлее като студена вълна в робските български краища и ще покруси поробените българи.

Хубавите мотиви на Господина Министъра на Вътрешните Работи и Народното Здраве при внасянето законопроекта за заселяване бежанците и прокараните в него от страна на правителството идеи от висш държавен, политически, национален и икономически характер ще останат като един мил спомен от кратковременно добро пожелание за бежанците. Обаче крайното заключение на последните за Правителството и Държавата ще бъде, че те са ги хранили дълго време с обещания, за които не са имали сериозни намерения да ги реализират. Политическите и национални последствия от подобно убеждение на цветът на българщината от завладените краища, съставителите на законопроекта навярно не са подозирали.

Един Министър внася в Нар[одното] Събрание законопроект за заселване бежанците, който бива единодушно гласуван от Народното Представителство; няколко месеца след това друг Министър внася друг законопроект по същата материя, който негласно, но и недвусмислено анулира първия в основата. Ако и тоя законопроект бъде гласуван в същата сесия на Нар[одното] Събрание, света ще бъде свидетел на липса на единство не само в Държавната мисъл в това отношение, но и на една непоследователност в държавното законодателство.

Срещу тия положения от крупно политическо и общобългарско значение какво сериозно и разумно се противопоставя от създателите на законопроекта? Идеята за трудовата поземлена собственост като сродна с оная за заселяване бежанци няма смисъл да й се противопоставят и да я унищожава. Наопаки, тя губи твърде много от своята чистота и святост, тя даже се опорочава, ако в нея се внесе елемент на отричане нуждата от земя на злощастника брат и не печели нищо в морално отношение, като отнема предпочтението по време на задоволяване от бежанеца и го прехвърля на местния безимотник и малоимотник.

В законопроекта се простира като червена нишка в това отношение сянката на опасния в социалния ни живот български материалистичен егоизъм в най-грубата му форма, който е прокаран както в основата на законопроекта, така и в цялото му съдържание, в него аз виждам систематизирана с цел да бъде узаконена оная злоба и ненавист към бежанците, която на дело се прояви у нашия българин, когато се заговори, че те ще вземат по едно парче земя и ще станат домакини негови съжители, а не негови роби и ратаи. Защото само подбуди от отрицателен характер са в състояние да изпречат идеята за Т. П. С. като преградна стена пред оная за заселяване бежанците и да отрекат негласно тая последната.

За отстранение посочените грамадни злини от общобългарски характер не е достатъчно да бъде само коригиран законопроекта за Т. П. С. с оглед към Закона за заселяване бежанците. Той в своята цялост съставлява отрицание на тоя закон и сякаш това е основната негова замисъл. Корекцията на отделни членове от него само ще изгуби вътрешната връзка на съдържанието му без да допринесе нещо за целта, защото цялата негова структура е против оная на Закона за заселяване бежанците.

Нужно е нещо по-радикално. Идеята да се напътят бежанците към благодатната земя и да се създаде от тях производителен елемент, полезен за себе си и за държавата е колкото целесъобразна от държавно гледище, толкова и належаща. Защото маса от около 60 000 тракийци, дошли миналата година и друга такава от тракийци, македонци и добруджанци, стоящи първите девет месеца, а вторите две години в неизвестност и очакване, не е в положение да чака още. Ако те останат без земя и тоя работен сезон, те са осъдени на гладна смърт и да станат ратаи и наемни работници.

По тая причина правителството предложи и Народното Събрание възприе спешност на Закона за заселяване бежанците, за да може той да се приложи още тая зима и пролет.

Положението на категориите земледелци от местното население, предвидени в чл. 8 от Закона за Т. П. С. и предпочитани от него по чл. 20 е съвсем друго - то във всеки случай не налага такава спешност. Местните жители, уредили един свой такъв-годе поминък в течение на дълго време, настанени в свои домове в родния си край, ползуващи се със съчувствието на съселяните си и взаимопомощта на свои близки, далеч не са в отчаяното положение на своя злочест брат бежанец, напуснал родното пепелище, живущ на полето в колиби, всред население враждебно настроено спрямо него. Разликата в двете положения е грамадна и пристрастието по чл. 20 от законопроекта е въпиюща неправда пред българската национална съвест, която не допуска да има различие в отношенията между свободен и несвободен българин и различно третиране техните належащи нужди от земя и поминък. Нуждата от предпочтение на злощастника по време на удовлетворение искането на земя е очевидна.

По мое скромно мнение законопроекта за Трудовата Поземлена Собственост трябва да бъде отложен за друга сесия, за да се добие възможност да се приложи Закона за заселяване бежанците или най-малкото неговото прилагане да почне след онова на Закона за заселяване бежанците, което да бъде уредено по законодателен ред.

Съобразно гореизложеното, взимам смелост, Господин Министре, да Ви помоля да направите енергични постъпки в горния смисъл, където се следва, за да не отидат напусто досегашните Ви грижи за бежанците и да не рухне изведнъж делото по тяхното заселване, което градихте толкова месеца с добра воля и завидна упоритост.

Аз съм гледал на делото за заселяване бежанците не като обикновена чиновнишка работа, а като на дело от обществен характер, както би се следвало да се гледа на него от всички. За туй, моля Ви също, Господин Министре, да ми разрешите и аз, в качеството началник на Бюрото и стар общественик, да направя постъпки от мое име и от онова на бежанците чрез разгласяване на настоящото, за да се отстрани злото преди то да бъде санкционирано от Народното Събрание.

Началник на Бюрото за заселване бежанците

Г. Петров

Библиотека на БАН - БС I 290. Печатно.