ХРИСТО БОТЕВ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИТЕ

Преди време имахте възможност да се запознаете с една кратка статия на Христо Ботев от в. „Знаме“ от 1875 г., в която той прави равносметка от преселението на българите от Видинския край и Македония в Русия през 1861 г. В много отношения тя е неговият завършек на брошурата на Г. С. Раковски „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“. (Повече вж. в сайта „Сите българи заедно“ „Любен Каравелов и Христо Ботев за руската политика спрямо българите през 70-те години на XIX век“ и в Ц. Билярски, Руската убийствена политика за българите. Прозренията на нашите народни водители – от Г. С. Раковски до Митрополит Методий Кусевич. Т. I. София, 2016, с. 28-35.) 

Сега ще имате възможност да прочетете две кратки статии на Христо Ботев, публикувани в сатиричния вестник „Тъпан“, издание на „Българско общество“ в Букурещ (1869-1870, 1975). Вестникът е излизал под редакцията на Иван Мънзов, а вероятно и на Хр. Ботев. И до ден днешен продължава спорът какво е участието на Ботев, както в редактирането, така и по отношението на неговото авторство във вестника. Разгорялата се дискусия между ботеведите с различна активност продължава вече почти един век. Може би с най-сериозна стойност са публикациите и анализите на Георги Бакалов, Иван Клинчаров, проф. Михаил Димитров, проф. Александър Бурмов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петър Динеков, проф. Иван Унджиев и Евгений Волков. В техните изследвания не рядко мненията им са не само напълно противоположни, но и взаимоизключващи се. Най-активният противник на Ботевото авторство и сътрудничество в „Тъпан“ е проф. Ал. Бурмов, който не само оспорва, но и отхвърля твърденията на проф. М. Димитров. Може би тук трябва да търсим и причината за прекъснатото издание на автентичните Ботеви творби от проф. М. Димитров, от което излязоха преди доста години само два тома. Но според мене най-сериозната причина за търсенето или отхвърлянето на Ботевото авторство на най-значителните му публицистични творби, включително и тези около Парижката комуна е витаещият в продължение на век и половина в българската наука въпрос, все още без категоричен отговор – „На кого принадлежи Ботев?“ Най-кресливите сред изследователите са тези с политически пристрастия – комунисти, анархисти и антикомунисти. Без да вземам отношение по дискусиите само искам да отбележа, че Ботев принадлежи на всички българи, независимо от неговите идеи, виждания, увлечения или дори заблуди.

Приложените по-долу два кратки материала са от 1869 и 1870 г., отпечатани на страниците на в. „Тъпан“. Сегашната тяхна публикация вземам от публикувания през 1907 г. сборник с неговите съчинения, дело на дъщерята на Ботев Иванка Ботева и историка Иван Клинчаров. Клинчаров е същевременно и автор на една обемиста, както възхвалявана и отричана биография на Христо Ботев.

В тези статийки Хр. Ботев, с езика на сатирата, коментира за пореден път руската политика към българите и по специално дейността на Азиатския департамент, който пуска лъжливия слух, че се търси сред българската общност във Влашко „руски фалшиви асигнации“, които уж се разпространявали сред „свободомислящите българи“. В действителност руската пропаганда, под разпространителите на фалшиви руска книжни пари, явно че търси продажни български души. Зад тази акция авторът визира без каквито и да било увъртания директорът на Азиатския департамент в Санкт Петербург Стремоухов, заключавайки пренебрежително „нека той да говори и прави каквото ще“.

Въпреки, че не малко изследователи изказват своите съмнения по отношение на Ботевите виждания по черковния въпрос, във втора си статия той се изказва по него и то в един момент, когато Високата порта е издала Ферманът за независима българска църква. Тук публицистът с езика на сатирата разкрива единодействието на руската политика и дипломация с Цариградската патриаршия по отношение на българите и то в стремежът им да се върне положението когато народът ни е духовно под фанариотите. Забележителното е тук и това, че Ботев изказва своето мнение не като последовател на марксизма, а на анархизма в лицето на анархиста Михаил Бакунин, възкликвайки в заключение: „За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!“ От историята е известно, че Ботев поддържа тесни връзки с руския анархист Сергей Нечаев, един от близките съратници на Бакунин. На заниманията на Ботев с Карл-Марксовия „Капитал“ са посветени не едно изследвания, но както преди години възкликна един смел наш изследовател, че Ботев запознавайки се с Маркс не достигна по-далеч от Прудон, а както е известно и от руския анархизъм.

Все пак смятам, че за нашите просветени читатели ще е интересно да се запознаят с тези кратки статийки, публикувани във в. „Тъпан“  и сами да си направят своите изводи, защо и Ботев става нежелан на руска земя, както и всички останали наши националреволюционери.

Цочо В. Билярски

* * *

№ 1
РУСКИ ФАЛШИВИ АСИГНАЦИИ.

Един изкуфял Диоген от Букурещ, намерил село без кучета и ходи всред пладня с фенер да търси някакви си руски фалшиви асигнации между свободомислящите българи. Под този лъжовен предлог той до сега е можал да затвори дедайси поляци и българи, като ги наклеветяваше пред тукашното правителство за фалшификатори. Но дали ще може той и от сега да затвори някой за такива гнуснави лъжи? Види-щем ако бъдем живи кой кого пак сега ще затваря, и кой е фалшиф и фалшификатор, – Слава Богу, калпавщините зеха да излизат на мегдан!

Ний като тъпанари за сега няма да говорим по-много за този Диоген, който с бездумните си дела компрометирва не само себе си, но и господарят си и правителството си, но ще ударим само няколко тукмака на „Тъпана“ си, за да чуе неговите смешни делa. Г-н Стремоухов, директорът на Азиатский департамент в Петерсбург, и нека той да говори и прави каквото ще.

Публ. в „Тъпан“, брой 14, год. 1, 5 ноември 1869 г.

 

* * *

№ 2

На руското немско правителство, каквото са види, пак трябва да му се е пощяло някой баламач, че рови толкоз безобразно с носът си в нашитe работи. То днес подсъсква Фенерската патриаршия да протестира против ферманът, а от друга страна интригува пред турското правителство, че българитe не били уж узрели още да имат самостоятелна иepapхия; затова трябвало да са измени ферманът в полза на продадената Гръцка патриаршия, която са обзалагала да бъде от сега нататък панславистическа мекереджийница на Русия.

Чувате ли българе, какво братство, какво добро ви желае московското продадено правителство? То иска да ви направи най-честити на света, каквито бяxтe преди 20–30 години под Гръцката патриаршия. За това молете са на Бога да живеят Бакуновци, да живee руский народ и бъдещата свободна Русия!

Публ. в „Тъпан“, год. I, брой 17, 27 мая 1870.

Публ. в  Христо Ботйов, Съчинения. Нова и пълна редакция от Иванка Хр. Ботйова-Христова и Ив. Г. Клинчаров. С писмото на Ботйов до жена му Венета, Биографически чертици за Иванка Хр. Ботйова, 3 портрети, 3 карикатури из в. „Будилник“, 280 обяснителни бележки към текста, един календар за 1875. и др. София, Държавна печатница, 1907, с. 101, 106.