РЕЧТА НА АДОЛФ ХИТЛЕР ОТ 4 МАЙ 1941 Г. ЗА ИЗПРАВЯНЕТО НА НЕПРАВДАТА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1919 Г.

Само два месеца след включването на България в Тристранния пакт страната ни има възможност да си върне част от заграбените с Ньойския договор през 1919 г. български територии от Сърбия и Гърция. Беше започнало изпълнението на ангажиментите на Оста Рим-Берлин и Токио към своите съюзници. Едва ли тук важи позоваването на Макиавелистичната максима, че целта оправдава средствата при осъществяването на българския национален идеал – освобождаването на всички български земи и народ и обединението им в една държава - след включването на страната ни на страната на Тристранния пакт.

Намеренията ми са само колкото се може по-пълно нашата общественост да бъде информирана за хода на историческите събития от времето на една от най-жестоките и кръвопролитни войни от човешката история – Втората световна война, още повече, че тук се касае до една тема, върху която тежат политически и идеологически обременености, както и пълно информационно затъмнение за историческите събития от времето на последната световна война. Тук бих искал и да припомня все още съществуващия парадокс – вече повече от седем десетилетия след приключването на войната в страната ни все още няма написана история за участието на България във Втората световна война, а само история на антифашистката борба по време на войната, а това което е издадено досега е неточно и доста инфантилно. По темата се издава само такава преводна литература, предимно руска, американска, английска и френска.

 

На 4 май 1941 г. в Германския Райхстаг Адолф Хитлер произнася една историческа реч, която се отнася до водените военни действия от германската армия на Балканите. Съвсем малка и незначителна част от тази реч военният историк о.з. майор Лука Малеев цитира в биографията на Адолф Хитлер, с пълният текст на която имахте възможност скоро да се запознаете. В тази си реч водачът на Третият германски райх Адолф Хитлер най-тържествено оповестява, че със своите военни действия Германия, подпомогната от своя съюзник Италия във войната срещу Сърбия и Гърция е изпълнила своя дълг към бойните си съюзници от Първата световна война България и Унгария, които са ограбени от съседите си на Парижката мирна конференция през 1919 г.

Макар, че по-долу е отпечатан целият текст на речта на Адолф Хитлер тук искам да повторя неговите заключителни думи, отнасящи се до народа и земите ни след разгрома на Югославия: „Фактът, че сторената на времето над България, неправда се поправи, ни вълнува, при това особено много, защото германският народ, като направи чрез своето оръжие тази ревизия възможна, ни дава право да вярваме, че сме изпълнили един исторически дълг на благодарност по отношение на нашия верен боен другар от Световната война.“

Части от речите и публичните изявления на Хитлер са публикувани веднага след тяхното произнасяне в българския периодичен печат, но пълният текст на публикуваната по-долу реч вземам от издадената на Издателство „Жар птица“ книга „Адолф Хитлер, Борба за нова Европа. Избрани речи и прокламации“, като не мога да не отбележа великолепния превод на Надежда Алексиева (2002). По този повод бих искал да посъветвам нашите читатели да не робуват на идеологическите предубеждения и наслагвания в нашата памет и в историята, а да потърсят и прочетат тази книга! Има какво да научат от нея.

Цочо В. Билярски

 

* * *

ПРЕМАХВАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ И НАЦИОНАЛНИ НЕПРАВДИ НА БАЛКАНИТЕ
РЕЧ НА АДОЛФ ХИТЛЕР, ПРОИЗНЕСЕНА ПРЕД РАЙХСТАГА НА 4 МАЙ 1941 Г. ПОВОДЪТ Е ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ И ГЪРЦИЯ

 

Господа народни представители!

Членове на германския Райхстаг!

През времена, когато делата са всичко, а думите почти без значение, нямам намерение да се явявам пред вас, избраните представители на германския народ, по-често, отколкото е безусловно необходимо.

За първи път се обърнах към вас при избухването на войната. Това бе момента, когато, поради англо-френското съзаклятие против мира, пропаднаха всички опити за едно иначе възможно споразумение с Полша. Най-безсъвестните хора на днешното време били решили, както сами признават сега, още в 1936 година да опустошат и, ако бъде възможно, да унищожат с нова кървава война германския Райх, който, в своето мирно строителство за издигане, им се виждаше много могъщ. Най-после те благополучно успяха да намерят в Полша държавата, която беше готова първа да изтегли меча си за техните цели и интереси.

Всички мои опити да постигна разбирателство именно с Англия, и дори да дойдем до приятелско сътрудничество, се разбиха в нежеланието и злата воля на една малка клика, която - поради омраза или материални съображения - отхвърляше всяко германско предложение за разбирателство, с нескриваното решение да предизвика войната на всяка цена.

 

ИСТОРИЧЕСКАТА ВИНА НА ЧЪРЧИЛ

Подстрекателят на този, колкото фанатичен, толкова и сатанински план - да се стигне до война на всяка цена - беше още тогава мистър Чърчил. Негови помощници бяха лицата, които съставляват днешното английско правителство.

Най-упоритите явни и скрити поощрения на тези стремежи се дадоха от така наречените „големи демокрации“ отсам и оттатък океана. В епоха на растящо недоволство у народите от управническите фокуси на техните негодни правителства, отговорните лица вярваха, че чрез една успешна война по-скоро ще постигнат разрешаването на иначе неразрешимите проблеми.

 

ЧОВЕШКА КРЪВ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПРОЦЕНТИ

Зад тях стоеше големият международен еврейски капитал на банките, борсите и оръжейната индустрия, който, също както някога, още тогава подуши възможността за големи, макар и нечисти, печалби. И също както по-рано, всички те бяха безогледно готови да проливат кръвта на народите заради своето злато. Така започна тази война!

Но само след няколко седмици държавата, която лекомислено се остави да бъде впрегната в хомота на финансовите и капиталистическите интереси на тези подстрекатели, бе разбита и унищожена.

 

ВТОРИЯТ ПОЗИВ НА ГЕРМАНИЯ ЗА МИР

При това положение, смятах за дълг пред нашия германски народ, също и пред милионите невинни същества от останалия свят, да апелирам отново към разума и съвестта на другите държавници. Затова на 6 октомври 1939 г. заявих още веднъж, че Германия нищо не е искала и нищо не иска нито от Англия, нито от Франция, че продължаването на войната би било безумие и че, ако страшните модерни оръжия влязат в действие, големи области ще бъдат разрушени. Предупредих, съзнавайки това, че от водене на война с тежка и далекобойна артилерия срещу места с гражданско население, резултатът ще бъде взаимно опустошение и за двете страни.

Посочих преди всичко, че употребяването на въздухоплаването, с неговия далечен обсег на действие, ще доведе до унищожаване на всичко онова, което в продължение на столетия е било изградено с упорит труд, а също така и на културните ценности на Европа.

Както остана без успех първият ми позив от първи септември 1939 г., така и вторият бе отхвърлен почти с възмущение. Британските подстрекатели, както и евреите-капиталисти стоящи зад тях, не можеха да си обяснят моя апел за мир иначе, освен с германска слабост. Уверяваха народите в Англия и Франция, че Германия треперела пред една война през пролетта на 1940 г. и, ужасена от своето предстоящо унищожаване, с готовност би сключила мир.

Заявяваха, обаче, че мир не може да има при никакви условия, докато Германия не бъде напълно унищожена, а германците разбити и озлочестени до такава степен, че да застанат пред войнишките кухни на неприятеля, за да просят храна.

 

БЛЯНОВЕТЕ НА ЧЪРЧИЛ ЗА СКАНДИНАВИЯ

Заслепено от упоритите пророкувания на мистър Чърчил, норвежкото правителство още тогава започна да се поддава на мисълта за едно английско нахлуване и за допускане да бъдат завзети норвежките пристанища и шведската минна област, та да се спомогне с това за унищожаването на Германия. И, най-после, господата Чърчил и Пол Рейно бяха толкова сигурни в успеха на техния нов удар, че започнаха да смятат - било от лекомислие, или под влиянието на алкохола - че трябва да крият това, което възнамеряват да предприемат.

 

... И НАШИЯТ РЕШИТЕЛЕН ПРОТИВОУДАР

Благодарение бръщолевенията на тези господа, германското правителство узна още тогава кроените планове против Райха, а германският народ нанесе най-решителния, може би, противоудар през сегашната война. Защото английското нахлуване в Норвегия беше, несъмнено, най-опасната акция за Германия.

След няколко седмици, обаче, опасността бе отстранена. С един от най-смелите подвизи, познати във военната история на всички времена, бе осуетено нападението на английската и френската войски срещу дясното крило на нашия фронт. Извънредно успешното германско отблъскване на неприятеля има за последица такова голямо засилване на позициите ни в Европа, че в стратегическо отношение то въобще не можа да бъде достатъчно оценено.

Веднага след пропадането на тези планове, натискът на английските подстрекатели върху Белгия и Холандия се засили. Ново поставената цел беше - след като ударът против вноса па руда бе осуетен - чрез въвличането на Белгия и Холандия във войната, бойният фронт да бъде преместен на Рейн и с това да се застрашат и откъснат местата, в които се преработва рудата.

На 10 май миналата година започна най-бележитата война в нашата германска история. В няколко дни неприятелските фронтове бяха пробити и с това се създадоха предварителните условия за онези военни действия, които доведоха до най-унищожителните сражения, известни в световната история.

Франция се срина, Белгия и Холандия бяха завзети, а остатъците от английските войски, разбити и обезоръжени, напуснаха европейския континент.

След това, на 19 юни 1940 г. свиках за трети път германския Райхстаг, за да направя голямото си изложение, за което вие всички си спомняте. Заседанието ми даде възможност да изразя благодарността на нацията по начин, какъвто отговаряше на неповторимото величие на събитията. Използвах също заседанието, за да отправя нов позив за мир към света.

Не пропуснах да изкажа съмнението си, че, въз основа на досегашните ми опити, моята надежда в това направление беше крайно оскъдна. Защото хората, които пожелаха войната, не действаха от някакви идеалистични убеждения. Като двигателна сила, зад тях стоеше еврейско-демократическият капитал, комуто те бяха задължени и подчинени.

 

ЖАЖДАТА ЗА ПЕЧАЛБИ ОТРИЧА ВСЯКАКЪВ ОПИТ ЗА ПОМИРЕНИЕ

Вложените и инвестирани милиардни капитали от заинтересуваните във войната, крещяха за лихви и амортизации. Поради това, продължаването на войната не само че не ги плашеше, а, напротив, ги радваше, защото на този капитал, така, както е вложен във фабрики и машини, му е нужно време, за да се увеличи и още по-дълго време, за да изсипе очакваните печалби.

За тези еврейско-демократически спекуланти с войната още от самото начало нищо не е било по-омразно, отколкото мисълта, че би било възможно щото един апел към разума на народите, в последния момент и без по-нататъшно проливане на кръв, да сложи край на войната и с това да се ограничат печалбите от вложените милиарди.

Както предвиждах и предсказвах, така и стана. Моят позив за мир бе изтълкуван като признак на страх и малодушие. Европейските и американските подстрекатели успеха отново да замъглят здравия разум на широките народни маси, които не очакват никакви печалби от войната, да възбудят нови надежди чрез лъжливи изложения и чрез ръководените от тях вестници да спечелят общественото мнение и да го задържат за продължаването на войната.

 

НАЙ-КЪРВАВИЯТ ДИЛЕТАНТ В ИСТОРИЯТА.

Моите предупреждения против прилагането на нощни бомбардировки над гражданското население, които г-н Чърчил препоръчваше, бяха изтълкувани като признак на германско безсилие.

Този дилетант, най-кръвожадният през всички времена на историята, повярва сериозно, че продължилото с месеци въздържане на германското въздухоплаване трябва да се вземе като доказателство за неспособността му за нощни летения.

Чрез платени вестникари, в продължение на месеци, този човек лъга английския народ, че само и изключително британското въздухоплаване е в състояние да води война по такъв начин и че в безогледната борба на английските самолети против германското гражданско население, заедно с налагането на глад чрез блокада, най-после е намерено средството за смазване на Райха.

В продължение на три и половина месеца непрекъснато предупреждавах. Не се учудих, че моите предупреждения не направиха никакво впечатление на г-н Чърчил. Какво е за този човек животът на другите? Какво значи за него културата и каква стойност имат за него архитектурните паметници?

Още в началото на войната той заяви, че иска да води война, дори ако английските градове бъдат напълно разрушени и обърнати в развалини.

Сега той има тази война! Моите уверения, че, ако бъде нужно, от даден момент нататък за всяка хвърлена бомба ще отговорим със сто наши бомби, не успя да накара този човек поне веднъж да се замисли върху престъпните си действия. Той заяви, че всичко това не му прави никакво впечатление. Дори ни уверяваше, че именно след такива бомбардировки английският народ ще изрази безкрайната си радост, така че той ще се завръща в Лондон винаги отново ободрен.

Възможно е г-н Чърчил да е отново ободрен, за да продължи войната по този начин.

 

ЗА ВСЯКА БРИТАНСКА БОМБА - 100 ГЕРМАНСКИ БОМБИ!

Но също и ние не по-малко сме решени за всяка бомба, която ще бъде хвърлена в бъдеще върху нас, да отговорим, ако е необходимо, със сто бомби и то дотогава, докато английският народ не се освободи от този престъпник и от неговите начини на действие.

И ако г-н Чърчил счита от време на време, че е нужно чрез пропаганда да увеличи силата и ефикасността на войната, то ние сме също готови да започнем борба, вървейки по същия път. Позивът, отправен от този глупак и неговите сателити тъкмо по случай 1 май към германския народ, с който го подстрекава да ме изостави, може да се обясни или като следствие на паралитично заболяване, или поради ненормалност, присъща на един пияница.

 

ПОСЛЕДВАЛИТЕ ПОЖАРИЩА НА ПАРАЛИТИКА.

Като последица от това ненормално душевно състояние е решението да се направи от Балкана театър на военни действия. Като луд препуска този човек от пет години вече из Европа и търси, какво може да подпали. За съжаление, намират се винаги подкупени елементи и държави които отварят вратите си на този международен подпалвач.

След като успя през миналата зима, чрез нескончаеми твърдения и извъртания да наложи мнението, че германският Райх се е изтощил от войната през изтеклата година, че е изчерпал силата си напълно, той се видя принуден, за да отклони общото пробуждане, да създаде ново огнище за пожар в Европа. Така той се върна отново към проекта, обсъждан още през есента на 1939 и през пролетта на 1940 г.

Спомняте си, драги народни представители, за публикуваните документи от La Charite, в които се разкри опитът, правен още през зимата на 1939-1940 г., да се направи Балканът театър на военни действия. Главните организатори на това предприятие бяха тогава Чърчил, Халифакс, Даладие, Пол Рейно, генерал Вейган и генерал Гамлен.

Както се вижда от публикуваните документи, разчитало се е на възможността, в случай че този атентат против мира в Югоизточни Европа успее, да се мобилизират около сто дивизии в полза на английските интереси. Внезапният разгром през май и юни миналата година накара да се изоставят, поне временно, тези планове.

Обаче, през есента на миналата година г-н Чърчил започна отново да обсъжда възможността за тяхното осъществяване. Ако новият опит срещаше сега по-големи мъчнотии, то е защото на Балкана бе настъпила промяна, вследствие обрата в Румъния, която държава окончателно бе загубена за Англия. Нова Румъния, под водачеството на генерал Антонеску, възприе една чисто румънска политика, без оглед към надеждите на англичаните, заинтересувани във войната. Към това трябва да се прибави също и държането на Германия.

 

ЦЕЛИТЕ НА ГЕРМАНСКАТА БАЛКАНСКА ПОЛИТИКА

Преди да започна да говоря по този въпрос, нужно е, драги народни представители, да изложа, преди всичко, на кратко целите на германската балканска политика такива, каквито сме ги предвиждали и така, както сме се старали да ги осъществим.

 

НИКАКВИ ТЕРИТОРИАЛНИ ЖЕЛАНИЯ

1. Германия не е застъпвала на Балкана - както и по-рано - никакви териториални, а също така и никакви спекулативни интереси. Германският Райх никога не се е интересувал от териториалните проблеми, както и от вътрешните отношения на тамошните държави, от каквито и да било егоистични съображения.

 

... ОБАЧЕ, ТЕСНИ СТОПАНСКИ ВРЪЗКИ

2. Обаче Германия се постара да завърже с тези държави тесни стопански връзки и да ги задълбочи. Това бе не само в интереса на Райха, но и в интереса на самите балкански страни. Защото, ако някога стопанствата на двама търговци-контрагенти са се разумно допълвали, това е било и е именно случаят с балканските държави и Германия. Германия е индустриални държава и се нуждае от храни и сурови материали. Балканските страни, със земеделски, притежават сурови материали и имат нужда от индустриални произведения. От това, по необходимост, се създаде възможността за особено благоприятното развитие на взаимните отношения.

Ако английските или дори американските среди пожелаха да изтълкуват всичко това като незаконно проникване на Германия в Балканите, това е едно колкото глупаво, толкова и безсрамно твърдение. Защото, всяка държава ще изгради стопанската си политика съобразно с националните си интереси, а не съгласно интересите на чужди, без някакви връзки, юдео-демократични капиталисти.

Както Англия, така и Америка биха могли да се явят в тези страни най-много като продавачи, но никога като купувачи. Само пълната стопанска ограниченост на капиталистическите демокрации може да им създаде въображението, че би било възможно и в бъдеще да съществуват държави, които да са длъжни само да купуват от някого, без последният да желае или да може да купи нещо от тях.

 

РАЙХЪТ - НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КУПУВАЧ В ЮГОИЗТОКА

Германия не само е продавала на балканските държави, но е била за тях и най-големият купувач. Тя бе един постоянен и солиден купувач, който заплащаше произведенията на балканските селяни с труда на германския индустриален работник, а не с някакви несигурни валути и девизи, които от години насам страдат от хроническо обезценяване.

Така че нямаше нищо чудно в това, както вече изтъкнах, Германия да стане най-важният търговски партньор на балканските държави. Това беше колкото в интереса на Германия, толкова и в интереса на самите балкански народи. А само изключително капиталистически ориентираният ум на нашите еврейски, демокрации може да твърди, че щом като една държава доставя машини на друга държава, тя чрез това господствува над последната. В действителност, такова едно господство може да бъде, в краен случай, само взаимно. Прочее, винаги много по-лесно е да се откаже някой от машини, отколкото от храни и сурови материали, така че партньорът, който срещу своите машини получава храни и сурови материали, е много по-здраво обвързан, отколкото получателят на индустриални произведения.

 

ТЪРГОВСКИ ОБМЕН ВЪЗ ОСНОВА НА ВЗАИМНОСТ И РАВНОПРАВИЕ

Не! В тези сделки нямаше нито победители, нито победени, а само участници. И германският Райх на националсоциалистическата революция вложи в тях целия свой престиж, за да бъде един честен съучастник, т.е. да плаща с редовни и солидни стоки, а не със съмнителни ценни книжа.

3. С оглед на това, германският Райх - ако може да се говори за някакви политически интереси - имаше само един интерес, а именно, да вижда търговските си партньори вътрешно здрави и силни. Поради това, Германия направи всичко възможно, чрез влиянието си, чрез помощи, съвет и дело, да подкрепи тези страни в затвърдяването на тяхното съществувание и техния вътрешен ред, без оглед на техните специфични държавни форми.

Следването на тези начала в действителност има за последица не само растящото преуспяване на тези страни, но също и зараждането на взаимно доверие.

Поради това, още по-голямо бе старанието на световния подпалвач г-н Чърчил да прекъсне това мирно развитие и, чрез безсрамно даване на английски обещания за помощ и налагане на британски гаранции, лишени от всякаква действителна стойност, да внесе в тази мирна европейска част елементи на смут, на несигурност, на недоверие и най-после на бунт.

Той намираше подкрепа винаги в ония тъмни личности, които, стоящи под британско влияние, било от материални или идейни съображения, бяха винаги готови да поставят интересите на собствените си народи зад желанията на техните попечители.

 

ГАРАНЦИЯ БЕЗ СИЛНА ПОЛИТИЧЕСКА ПОДКРЕПА

Най-напред с тези гаранции бе подмамена румънската държава, а след нея и Гърция. По-късно, което изглежда да е достатъчно установено, стана ясно, че зад тези гаранции нямаше никаква сила, която въобще би била в състояние да даде някаква политическа помощ и че всичко се отнасяше до поставянето на тези държави върху наклонения път на британските интереси. Румъния, която с даденото й обезпечение трябваше да бъде отстранена от държавите на Оста, заплати скъпо за него.

Гърция, която най-малко се нуждаеше от такива гаранции, също беше готова, следвайки съблазнителния зов на англичаните, да свърже съдбата си със съдбата на финансиста и пълномощника на нейния крал. Обаче, дори и днес - считам се длъжен да призная това в интерес на историческата истина - трябва да се прави разлика между гръцкия народ и оня тънък слой от покварена управляваща клика, която, инспирирана от един послушен на Англия крал, по- малко взе присърце истинските интереси на гръцката държава, отколкото британските военни цели.

Аз искрено съжалявам за всичко това. За мене - като германец, който, още с възпитанието си на младини, както и поради професията си по-късно, хранех дълбока почит към културата и изкуството на страната, от която някога за пръв път се излъчи светлината на човешката красота и достойнство - беше твърде тежко да наблюдавам подобно развитие на нещата, без да съм в състояние да предприема каквото и да било противодействие.

От документите, намерени при La Charite, можахме да узнаем машинациите на тъмните сили, които рано или късно трябваше да доведат гръцката държава до едно неизмеримо нещастие.

 

НЕПРЕКЪСНАТИ НАРУШЕНИЯ НА ГРЪЦКИЯ НЕУТРАЛИТЕТ

В края на лятото, миналата година, г-н Чърчил успя до такава степен да втълпи в главите на известни гръцки среди платоническите си обещания за гаранции, че от това последваха цяла редица непрекъснати нарушения на гръцкия неутралитет. От това, на първо място, бе засегната Италия.

Тя се видя принудена, през октомври 1940 г., да направи на гръцкото правителство известни предложения и да поиска гаранции, с които трябваше да се постави край на нетърпимото за Италия положение.

Това искане бе рязко отхвърлено от стоящите под влиянието на британските подстрекатели към война, а с това и мирът на Балканите стигна до своя край. Настъпилото неблагоприятно време, сняг, бури и дъждове, и свързаната с него - това трябва да призная в интереса на историческата правда - извънредно храбра съпротива на гръцките войници, дадоха на атинското правителство достатъчно време, за да се размисли върху последиците от тяхното нещастно решение и до потърси възможност за едно разумно разрешаване на създаденото положение.

Със слаба надежда, че ще може все пак някак да помогне за разрешаването на въпроса, Германия не бе още скъсала дипломатическите си отношения с Гърция.

Обаче, още тогава, понеже това беше мой дълг, аз заявих пред целия свят, че ние не ще допуснем едно възобновяване на старата солунска идея, датираща още от Световната война. За съжаление, моето убеждение, че ние сме решени да прогоним и хвърлим отново в морето англичаните от всяко място в Европа, гдето те биха се опитали да се затвърдят, не бе взето достатъчно сериозно под внимание.

И ето че през тази зима можахме да наблюдаваме, как Англия започна да изгражда базите си за една нова солунска армия. Започнато бе с определянето на летища, а след това със създаването на необходимата подготовка на терена, при увереност, че завземането на самите места след това ще може да стане много бързо. Най-после, с непрекъснати транспорти пристигнаха материалите, необходими за въоръжаването на една армия, която, според схващането и разбирането на г-н Чърчил, можеше да се пренесе за няколко седмици в Гърция.

Както казах и по-рано, всичко това не беше тайна за нас. Макар и с известна сдържаност, ние наблюдавахме внимателно, в продължение на месеци, тази своеобразна дейност.

Противоударът, който италианската армия получи в Северна Африка, поради слабостта на танковата отбрана и блиндираните части, доведе най-после г-н Чърчил до убеждението, че е настъпил моментът за пренасянето на военния театър от Либия в Гърция.

 

ПОДПАЛВАЧЕСКИЯТ ФАКЕЛ НА ЧЪРЧИЛ НА БАЛКАНА

Той нареди блиндираните коли, с които още разполагаше, както и пехотните дивизии, съставени предимно от австралийци и новозеландци, да бъдат пренесени и беше убеден, че най-после ще нанесе удара, чрез който с един замах ще подпали Балкана. С това г-н Чърчил извърши една от най-големите стратегически грешки в тази война.

След като нямаше никакво съмнение вече за намеренията на Англия да се затвърди на Балкана, предприех необходимите действия, така че и германската страна последователно да подготви за това от жизнено значение за Германия място силите, които веднага да се противопоставят на възможната пакост, която би ни причинил този господин. Изрично трябва да заявя, че всичко това не беше насочено против Гърция.

Дуче никога не ме е молил да му оставя даже една единствена германска дивизия на разположение. Той бе убеден, че с настъпване на по-хубаво време, по един или друг начин, войната против Гърция трябваше да завърши с успех. На същото мнение бях и аз.

 

САМО ЕДНА ПРЕДПАЗИТЕЛНА МЯРКА

В случая, напредването на германските сили не бе извършено, за да се даде помощ на Италия против Гърция. Това беше една предпазна мярка срещу опита на британците, прикрити от шума на итало-гръцката война, незабелязано да се загнездят на Балкана и от там, по примера на солунската армия от Световната война, да докарат крайното решение, като с това се въвлекат нови сили във вихъра на войната.

Тази надежда се крепеше, между другото, главно върху две държави - Турция и Югославия, именно онези две държави, с които още от идването си на власт се постарах да установя тясно сътрудничество на стопанска основа.

Югославия беше, що се отнася до сръбското й ядро, през Световната война наш противникът. Нали от Белград избухна предишната война!

Въпреки това, германският народ, който по природа не е злопаметен, не изпитваше никаква омраза към тая страна.

През Световната война Турция беше наш съюзник. Нещастният край на борбата тежеше върху тая страна също така, както и върху нас. Гениалният създател на нова Турция пръв даде пример за издигането на изоставените от щастието и жестоко сломени от съдбата съюзници. И докато Турция, благодарение реалистичната политика на нейното правителство, запази независимостта на решението си, Югославия стана жертва на английските интриги.

 

Драги народни представители!

Мъже от германския Райхстаг!

Повечето от вас, а особено старите ми партийни съмишленици знаят, какви старания положих, за да установя между Германия и Югославия отношения не само на истинско разбирателство, но и на приятелство. Работих няколко години в това направление. Вярвах, че съм бил подкрепен от неколцина представители на тази страна, които, като мене, очакваха, че съвместната работа между нашите две държави ще бъде само от полза за тях.

Когато наближи опасността, щото Балканът, вследствие на британските интриги, рано или късно да бъде въвлечен във войната, аз положих най-големи старания да запазя Югославия от едно опасно за нея заплитане.

Нашият министър на външните работи, партийният другар фон Рибентроп, с присъщото му търпение и гениална упоритост, в многобройните си срещи и разговори винаги и непрекъснато изтъкваше не само целесъобразността, но и необходимостта да се предпази поне тази част на Европа от нещастията на войната. В този смисъл той направи на югославското правителство такива изгодни лоялни предложения, така че, най-после, изглеждаше, че в тогавашната югославска държава започнаха да се увеличават гласовете, които се издигаха в полза на едно тясно сътрудничество.

 

ЛОРД ХАЛИФАКС КАЗА ИСТИНАТА

Съвършено вярно е изявлението на мистър Халифакс, че Германия не е имала намерение да предизвика война на Балкана. Също така е вярно, че нашето искрено желание беше да направим така, че по пътя на установяване на тясно сътрудничество с Югославия, да се постигне дори и възможността за едно приемливо, съобразно със справедливите италиански желания, уреждане на конфликта с Гърция.

 

ПОЖЕРТВУВАНЕТО НА СЪРБИЯ - ТЪРЖЕСТВО НА БРИТАНСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Дуче не само се съгласи да се направи опит, щото Югославия, освен в тясно сътрудничество за нашите общи интереси, да бъде спечелена и за целите на мира, но подкрепи това с всички възможни средства от своя страна. Така, най-сетне, стана възможно да склоним югославското правителство да се присъедини към Тристранния пакт, който, от своя страна, не само, че не представи никакви искания, но предложи само изгоди на тази държава.

Днес, в интерес на историческата правда, трябва да потвърдя, че със сключения пакт, както и с допълнителните спогодби към него, Югославия не бе задължена да ни даде никаква помощ. Напротив, на нея бе дадено тържествено уверение от държавите на Тристранния пакт, че не само не ще потърсим нейната помощ, но че сме готови още от самото начало да се откажем от всякакъв транзитен превоз на военни материали. Освен това, вследствие настоятелните искания на нейното правителство, на Югославия беше потвърдено, че ако бъдат извършени териториални промени на Балкана, тя ще получи излаз на Егейско море под суверенитета на югославската държава, който, между другото, трябваше да обхваща и града Солун. На 25 март тази година във Виена бе подписан пакт, който предлагаше на Югославия голямо бъдеще и осигуряваше мира на Балканите.

Вие можете да разберете, драги народни представители, че в този ден аз напуснах истински щастлив хубавия дунавски град и то не само защото изглеждаше, че един почти осемгодишен труд в областта на външната политика получи своята награда, но и защото вярвах, че с това, може би, в последния момент германската намеса на Балканите ставаше излишна.

Два деня по-късно, всички ние бяхме потресени от новината за държавния преврат, извършен от шепа подкупени съзаклятници, изпълнили акта, който накара британския министър-председател да нададе тържествуващия вик, че и той най-сетне има да съобщи нещо хубаво!

Ще разберете също така, драги народни представители, че тогава аз веднага дадох заповед за нападение, защото е недопустимо да се постъпва по такъв начин с Германия. Недопустимо е, след като в продължение на години се търси приятелство и после се сключи договор, ползуващ само другата страна, да доживеем и видим как този договор само в следната нощ се нарушава и, като отговор на това, германският представител бива охулен, военният аташе заплашен, неговият помощник ранен и много други германци малтретирани. Недопустимо е германски бюра, училища, изложбени помещения и пр. да бъдат разрушавани, жилищата на германците опустошавани, а самите германци преследвани и избивани като безправни диваци.

Бог ми е свидетел, че аз исках мир. Но ако лорд Халифакс иронично заявява, че това било добре известно и че тъкмо затова ни заставили да воюваме, като че ли това е някакъв изключителен триумф за британското политическо изкуство, тогава спрямо такава една озлобеност аз нищо друго не мога да направя, освен да защитя интересите на Райха с всички средства, с каквито, слава Богу, ние достатъчно разполагаме.

 

В ПЪЛНО РАЗБИРАТЕЛСТВО С БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ

В оня момент, спокойно можех да взема това решение, защото знаех, че действам в съгласие:

1 . с България, чийто дух и държание останаха неизменно верни на Германия;

2. с Унгария, която сега също така бе възмутена в разбиранията си.

Двамата наши съюзника трябваше да схванат този акт като предизвикателство, извършено от държавата, която и по-рано подпали пожара в цяла Европа и върху съвестта на която в последствие легнаха неизмеримите страдания на Германия, Унгария и България.

Издадените от мене, още на 27 март чрез главното командуване на войските, общи заповеди за военните действия поставиха войската и въздушните сили пред една тежка задача. Трябваше да се организира ново допълнително съсредоточаване на войски, разместване на вече пристигнали групи, да се осигури превоза на военни материали, а, освен това, въздушните сили да заемат много и съвършено нови летища, които тогава бяха отчасти наводнени.

Без пълното с разбиране съдействие на Унгария и извънредно лоялното държане на Румъния, би било твърде мъчно за нас да се изпълнят в предвидения кратък срок дадените нареждания.

Като начало за започване на нападението определих 6 април. В този ден намиращата се в България южна армейска група беше готова да започне нападението. Действията на другите армии трябваше да започнат веднага, след като бъдат готови. 8, респективно 10 и 11 април, бяха определени за дати на тяхното настъпление.

 

ПЛАНЪТ НА ФЮРЕРА ЗА ЮГОИЗТОЧНИЯ ПОХОД

Съдържанието на общия оперативен план беше:

1. От България, като изходна база, да се напредне с една армия срещу Гръцка Тракия, по посока на Егейско море. Центърът на нападението бе предоставен на дясното крило, което, с участието на една планинска дивизия и една бронирана дивизия, трябваше да извърши пробива към Солун.

2. С една друга армия да се направи пробив по посока на Скопие със задача да се стигне най-бързо в допир със сражаващите се в Албания италиански сили.

Тези две операции бяха определени да започнат на 6 април.

3. В следващата операция, която трябваше да започне на 8 април, се предвиждаше пробив на една армия откъм България в посока на Ниш, със задача да достигне сектора на Белград.

Същевременно и съгласувано с тази операция един корпус бе определен да завземе на 10 април Банат и да се яви пак пред Белград откъм север.

4. За 11 април бе предвидено една друга армия, предвижваща се към Каринтия-Щирия, респективно в Западна Унгария, да започне нападението в посока Загреб-Сараево.

Във връзка с всичко това бяха уговорени с нашите съюзници Италия и Унгария действия и от тяхна страна. Италианските войски възнамеряваха да напреднат в посока към Албания, изхождайки от техния юлски фронт и от Албания през Скутари, да подадат ръка на намиращите се там войски, както и да направят пробив в югославските укрепени линии срещу Скопие на югославско-албанската граница, за да се свържат с напредващата там германска армия, най-сетне, да пробият гръцкия фронт в самата Албания, по възможност да обкръжат неприятеля и да го притиснат към морето. Във връзка с това трябваше да бъдат завзети Далматинските и Йонийските острови, както и всички други опорни точки. Бяха постигнати споразумения за сътрудничество също и между въздушните сили на нашите две страни.

Ръководството на армиите, настъпващи в Македония и срещу Гърция, бе поверено на генерал фелдмаршал Лист, който се беше вече особено отличил в досегашните походи. Той и този път изпълни по превъзходен начин възложените му задачи, и то при най-неблагоприятни условия.

Военните сили, които настъпваха срещу Югославия откъм Югозападна Германия и през Унгария, се намираха под заповедите на генерал фон Вайхс. И той, заедно с командуваните от него войски, постигна поставените му цели в най-кратко време.

 

ЕДНА ИСТИНСКА ГЕРМАНСКА СВЕТКАВИЧНА ПОБЕДА.

Така армиите, поставени под главното командване на генерал фелдмаршал фон Браухич и на началника на генералния щаб генерал Халдер, състоящи се от сухоземни части и части на военната гвардия, за пет дни принудиха гръцката армия в Тракия да капитулира, установиха връзка с напредващите откъм Албания италиански военни сили, завзеха окончателно Солун.

Така те принудиха за 12 дена Сърбия да капитулира и с това създадоха общи предпоставки за пробива при Лариса към Атина, който пробив бе колкото труден, толкова и славен. Тази операция бе увенчана най-сетне със завземането на Пелопонес и на многобройните гръцки острови. Една основна преценка на тези действително исторически постижения ще бъде, прочее, дадена от главното командуване на германските въоръжени сили, чийто шеф генерал фелдмаршал Кайтел и генерал Йодл извършиха, както всякога, така и през тези операции, изключителни дела.

 

ЗАДАЧАТА НА ВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ.

Въздушните сили, намиращи се под личното главно командуване на райх-маршала Гьоринг и на началника на неговия генерален щаб генерал Йешонек, бяха разпределени в две големи групи, една от които под заповедите на генерала от въздухоплаването Льор, а друга - на генерала фон Рихтхофен. Тяхната задача се състоеше в следното:

1. да разбият неприятелските въздушни сили и да унищожат тяхната наземна организация;

2. да нападнат заговорническата централа Белград във всички важни военни обекти и с това да ги обезвредят още в началото:

3. да подпомогнат най-активно, чрез летци и противовъздушна артилерия, навсякъде сражаващите се германски войски, да сломят съпротивата на неприятеля, да затруднят неговото бягство, да осуетят по всека възможност отплуването му с параходи и да окажат на сухоземните войски всяка необходима помощ.

 

ГЕРМАНСКАТА ВОЙСКА НАДМИНА САМА СЕБЕ СИ!

Господа народни представители, в този поход германската войска наистина надмина себе си!

Самото придвижване на войската представляваше огромни трудности. Атакуването на отчасти най-силно укрепени линии, особено на Тракийския фронт, представляваше едни от най-мъчните задачи, каквито могат да бъдат поставени на една армия.

В тази война броневи части се сражаваха върху терен, който до сега се считаше за непроходим от танкове. Моторизирани части имаха постижения, които сами по себе си заслужават най-голямата похвала за човека-войник, за неговото умение, за неговата храброст, за неговата издръжливост, а също така и за качеството на материала.

Пехота, броневи и планински дивизии, както и частите на военната гвардия, си съперничеха в непрестанния марш по храброст, по самопожертвувателност, по издръжливост и по жилавост в постигането на поставените цели! Работата, която осъществи генералният щаб, бе и този път наистина изключителна.

Въздушните сили, обаче, прибавиха към своята вече историческа слава, още една нова особена заслуга. С една самопожертвувателност и смелост, която може да оцени само онзи, който познава трудностите на този терен, те извършиха въздушни нападения, които до скоро се считаха за абсолютно невъзможни при такива неблагоприятни климатични условия, траещи по никога непрекъснато цели дни и нощи. Противосамолетни оръдия придружаваха, както всякога, пехотата и броневите дивизии из пътищата, които едва ли могат да се нарекат пътища.

Ето защо постиженията, осъществени в този поход, биха могли да бъдат изразени само с едно единствено изречение:

За германския войник няма нищо невъзможно!

Заслугата на шофьорите, както на бойните коли от моторизираните колони, така и тези от снабдителната служба, от влекачите, от артилерията и от противо-аеропланните оръдия, трябва да бъде в този случай особено изтъкната.

В борба срещу укрепените позиции, както и при построяването на мостове и пътища, нашите пионери си спечелиха нова слава. Свързочните войски заслужават също така най-висока похвала.

 

ДВЕ ДЪРЖАВИ СЛОМЕНИ ЗА ТРИ СЕДМИЦИ

Пo непавирани пътища, по разровени шосета, над скали и сипеи, по тесни планински пътеки и през поройни води, през разрушени мостове, стръмни и високи проходи и голи чукари - този победоносен поход можа само за три седмици да потуши войната в две държави.

При това, ние добре съзнаваме, че един голям дял от тези успехи се пада на нашите съюзници и че специално шестмесечната борба на Италия срещу Гърция, водена при най-тежки условия и струваща най-тежки жертви, не само че ангажира големи маси от гръцките войски, но, преди всичко, така много отслаби тяхната сила, че поражението им бе станало само по себе си неизбежно. Също така и унгарската армия даде ново доказателство за своята стара бойна слава. Тя окупира Бачка и напредна с моторизирани части, като премина река Сава.

Историческата правда ме задължава да кажа, че между неприятелите, които срещнахме тук, особено неустрашимо се сражаваше гръцкият войник. Той капитулира едва, когато всяка по-нататъшна съпротива бе станала безцелна и безсмислена.

Аз съм длъжен, обаче, сега да говоря и за противника, който даде повод и стана причина за тази война. За мене, като германец и войник, е недостойно да позоря един противник. Намирам, обаче, за необходимо да защитя истината срещу лъжите на един човек, който в битността си на войник, се прояви като най-жалък политик, а в битността си на политик - също така като жалък войник.

Г-н Чърчил, който е причината и за тази война, се опитва да каже и тук, тъй както каза за Норвегия или Дюнкерк, нещо, което рано или късно би могло да бъде представено, все пак, като някакъв успех. Аз намирам, че това не е почтено, но считам, че за този човек то е все пак нещо естествено.

Ако някой друг бе претърпял като политик толкова поражения и като войник - толкова катастрофи, той не би могъл да се задържи нито шест месеца на власт. Освен ако би притежавал също такава способност, която отличава мистър Чърчил, но това е неговото единствено качество, а именно - способността да лъже с набожно изражение и да извърта истината толкова дълго време, колкото му е нужно, за да може, най-сетне, да изкара най-страшните поражения за славни победи. Може би, г-н Чърчил успява с всичко това да заблуди своите сънародници, но той не ще може да премахне последиците от своите поражения.

В Гърция бе стоварена една английска армия от 60-70 000 души. Преди да настъпи катастрофата, същият този човек твърдеше че били 240 000. Задачата на тази армия беше да нападне Германия откъм юг, да нанесе поражения и, както през 1918 г., да реши изхода на войната в полза на Англия.

Въвлечената от Чърчил помощничка, каквато този път бе Югославия, беше унищожена още в първите две седмици от започването на операциите. Що се отнася до самите британски войски - три седмици по-късно, в Гърция, те бяха унищожени, ранени, пленени, издавени или прогонени. Такива са фактите!

Така аз и в този случай по-правилно пророкувах събитията, отколкото г-н Чърчил, като заявих в моята последна реч, че където и да се появят англичаните на континента, те ще бъдат нападнати и прогонени в морето от нас.

Чърчил заявява сега, със своята закоравяла безскрупулност, че тази война ни била струвала 75 000 убити, т.е. повече от двойния размер на жертвите, дадени на Западния фронт. Той отива и по-далече. Чрез едно от своите платени оръдия, той съобщава на своите рядко интелигентни англичани, че британските войски, след като избили на Югоизточния фронт огромни маси германци, най-сетне се отстранили от бойното поле, поради отвращение от тези масови убийства и че едва ли не само по тази причина се оттеглили. С други думи, австралийците и новозеландците не щяха да останат сами в Гърция, ако англичаните със своята рядка смесица от лъвска смелост и детско мекосърдечие, не избили толкова много германци, щото в края на краищата, от погнуса и ужас пред собствените си геройски дела, да се оттеглят, да се натоварят на кораби и да хванат бежешком пътя. Изглежда, че така трябва да си обясним, защо убитите и пленените на този фронт се оказаха само австралийци и новозеландци. Ето какви работи е позволено да се разказват днес на публиката в една демокрация.

 

НАД ПОЛОВИН МИЛИОН ПЛЕННИЦИ

Сега ще ви съобщя резултатите на похода, изразени в няколко кратки цифри.

В течение на операциите срещу Югославия са взети в плен сърби общо: 6298 офицери 337 864 войници, като не се смятат войниците от германски произход и без хърватите и македонците, които, веднага след пленяването им, са били освобождавани.

Тези числа не са окончателни, а представляват резултат от преброяването до този момент.

Що се отнася до числото на гръцките пленници - кръгло 8000 офицери и 210 000 войници, трябва да се има предвид, че гръцката, македонската и епирската армии бяха обкръжени и принудени да капитулират, благодарение на общите действия на италиански и германски войски.

Също и гръцките пленници, с оглед на тяхното храбро държане в боя, биваха и биват веднага освобождавани.

Числото на пленените английски, новозеландски, австралийски офицери и войници надминава 9000 души.

Военната плячка засега не може да се изчисли, дори и приблизително.

Според досегашните преброявания, на Германия се падат над половин милион пушки, повече от хиляда оръдия, много хиляди картечници, противовъздушни оръдия, мортири, голям брой моторни коли и голямо количество муниции и снаряжения. Тук трябва да прибавя и числата на тонажа, потопен от въздушните сили. Унищожени са 75 кораба с общ тонаж кръгло 400 000 тона, а са били повредени 147 кораба с общ тонаж кръгло 700 000 тона.

Тези резултати бяха постигнати чрез действията на следните германски сили:

1. За операциите на Югоизток бяха предвидени всичко 31 пълни дивизии и 2 полудивизии, а концентрацията на тези сили се извърши в седем дни.

2. От така предвидените сили, взеха действително участие в боя 11 пехотни и планински дивизии, шест бронирани, три пълни и две моторизирани полудивизии от сухоземните и военно гвардейски части.

3. От тези участвуващи в боя сили, 11 войскови единици са били повече от шест дни в сражение, а десет - по- малко от шест дни.

4. 11 войскови единици не е станало нужда въобще да вземат участие в сраженията.

5. Още преди края на военните действия в Гърция, можаха да бъдат изтеглени три единици, други четири не стана нужда да бъдат придвижени напред, две други, по липса на нужда от тях, са били задържани в изходните им местоположения.

В сражение с англичани са влезли само пет войскови единици. От трите броневи дивизии, принадлежащи към техния състав, са взели участие в сраженията само две. Третата бронева дивизия е била задържана още в течение на операциите и е била изтеглена като ненужна.

Така, аз трябва да констатирам тук в заключение, че фактически в бой срещу англичани, новозеландци и австралийци са влезли само две бронирани дивизии и една планинска дивизия, както и военно гвардейски части.

Загубите на германските войски и германските въздушни сили, както и тези на военната гвардия при този поход са най-минималните през течение на тази война. Така, в сраженията срещу Югославия, Гърция и английската армия там, ние изгубихме:

- от сухоземната войска и военната гвардия - 57 офицери, 1042 подофицери и войници убити; 181 офицери, 3571 подофицери и войници ранени; 13 офицери и 372 подофицери и войници изчезнали.

- от въздушните сили - 10 офицери, 42 подофицери и войници убити; 36 офицери и 104 подофицери и войници изчезнали.

 

Драги народни представители, аз не мога да направя друго, освен да повторя, че ние чувствуваме тежестта на жертвата, дадена от засегнатите семейства, и че целият германски народ им благодари от дълбочината на сърцето си. Погледнато обективно, обаче, тези загуби са толкова нищожни, че тяхното число представлява наистина най-бляскаво оправдание:

1. за подготовката и за момента на започването на този поход.

2. за ръководенето на военните действия и

3. за самото им провеждане.

Само несравнимата школовка на ръководния персонал, високите способности на нашите войници, преимуществата на нашето въоръжение, качествата на нашите муниции, както и ледено студената храброст на отделния войник направиха възможно да се извоюва един исторически решаващ успех с толкова нищожни жертви. И то в същото време, когато войските на съюзните сили от Оста само за няколко седмици можаха да унищожат мнимия успех на британските колониални войски в Северна Африка. Това трябва изрично да бъде констатирано, защото операциите на германския африкански корпус, свързани с името на генерал Ромел, както и тези на италианските бойни сили в борба за завладяването на Киренайка, не могат да бъдат разглеждани отделно от войната на Балканите.

 

КОГАТО БОГОВЕТЕ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ НЯКОГО...

Един от най-некадърните стратези загуби тук за един миг два бойни театъра. Обстоятелството, че този човек, който у всеки друг народ би бил изправен пред военен съд, е предмет на нови възхищения като министър-председател в страната си, не представлява някаква аналогия с класическото величие на римските сенатори, по отношение на почитно подчинените им пълководци, а е само доказателство за онази вечна слепота, на която боговете осъждат оногова, когото желаят да унищожат.

Последиците на този поход са изключителни, фактът, че днес окончателно е премахната опасността, Белград да съществува като гнездо на една малка клика от заговорници, която в служба на извънконтинентални интереси е в състояние да подпали отново международни конфликти, носи успокоение за цяла Европа.

Дунав, като важна съобщителна артерия днес и за в бъдеще, вече запазен против по-нататъшни саботажни действия. Речните съобщения по него са вече напълно възстановени.

 

ГЕРМАНИЯ ИМА САМО ПОЛИТИЧЕСКИ И СТОПАНСКИ ИНТЕРЕСИ В ЮГОИЗТОКА

Германският Райх няма особени териториални интереси в тези области, освен една малка корекция на границата му, накърнена след Световната война. Политически, ние сме заинтересувани само в осигуряване на мира в това пространство, стопански - в създаване на един ред, който да даде възможност да се поощри производството на блага и да се извършва размяна на стоките за Обща полза на всички.

Една висша справедливост, обаче, повелява да бъдат, при това, взети под внимание и онези интереси, които съществуват по силата на етнографски, исторически или стопански условия.

 

ТЕРИТОРИАЛНИ ОТСТЪПКИ В ПОЛЗА НА ИТАЛИЯ, УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ

В това развитие, прочее, Германия може да бъде само заинтересуван наблюдател. За нас е отрадно, че нашите съюзници сега вече могат да видят задоволени своите справедливи национални и политически претенции.

Ние се радваме на създаването на една свободна Хърватска държава, с която се надяваме, че ще можем и до най-далечно бъдеще да си сътрудничим в приятелство и доверие. Особено в стопанско отношение това сътрудничество може да бъде и за двете страни само от полза.

Обстоятелството, че унгарският народ можа да направи една нова крачка в ревизията на наложените му навремето мирни договори, ни изпълва със сърдечни съчувствия.

Фактът, че сторената на времето над България, неправда се поправи, ни вълнува, при това особено много, защото германският народ, като направи чрез своето оръжие тази ревизия възможна, ни дава право да вярваме, че сме изпълнили един исторически дълг на благодарност по отношение на нашия верен боен другар от Световната война.

Че съюзна Италия придобива териториално и политическо влияние в едно жизнено пространство, което, е изключително нейно, е за нея повече от заслужено, поради извънредно голямата кървава дан, която тя дава заради бъдещето на Оста, от октомври миналата година насам.

По отношение на победения нещастен гръцки народ ние питаем само искрено състрадание. Той е жертва на своя крал и на една малка, заслепена ръководна класа. Той, обаче, се сражава така храбро, че не бива да му бъде отказано уважението на неговите противници.

Сръбският народ, обаче, може би, един ден все пак ще може да извади правилно заключение от днешната си катастрофа, именно, че превратаджийското офицерство представлява и за тази страна само едно нещастие.

Всички засегнати народи, обаче, може би, не ще могат този път така бързо да забравят крайно изискания маниер, по който държавата и ръководството, заради които те са имали честта да се пожертват, ги отписаха от сметките си, по правилата на хубавата поговорка: „Мавърът изпълни своето задължение, мавърът може да си върви“. Едва ли друг път са се отнасяли с по-голям цинизъм към жертвата на малките народи, отколкото в този случай.

 

ВЪРХЪТ НА БЕЗСРАМИЕТО

Защото, да подстрекаваш цели нации да влязат като твои помощници и след това да заявиш, че предварително не си вярвал в успеха, но че си направил всичко това, за да принудиш някого другиго на военни действия, който не е искал да води война на този боен театър, това е наистина най-голямото безсрамие, каквото се среща в световната история.

Само в една епоха, в която капиталистическата алчност за пари и политическото лицемерие са така съчетани, както в нашите днешни демокрации, може такова поведение да се счита едва ли не за почтено, така че отговорни оратори да могат дори публично на се хвалят с него.

Господа народни представители!

Мъже от Райхстага!

Давайки си сметка за този последен поход, ние отново съзнаваме ясно, колко голямо значение има съвременната подготовка на войника, а така също и неговото съвършено въоръжение.

 

ПО-ДОБРЕ ПОТ, ОТКОЛКОТО КРЪВ

Ние можахме да спестим толкова много кръв, само благодарение на това, че по-преди пожертвувахме твърде много пот. Онова, което нашите войници, чрез непрестанна и трудна подготовка, можаха да придобият в умение, донесе, особено в тези последни действия, най-голяма полза.

Чрез минимум кръв, можаха да бъдат постигнати максимум резултати, благодарение на тази подготовка, благодарение на способностите на германския войник и на неговото ръководство. За да бъдат, обаче, жертвите минимални, изисква се един максимум от оръжия, от качеството на тези оръжия, от муниции и от качеството на мунициите.

Аз не съм от онези, които схващат войната като материален проблем, защото материята е мъртва, човекът я съживява. Дори най-добрият войник е осъден на неуспехи, ако му се даде лошо или недостатъчно оръжие в ръката.

Затова животът на много от нашите синове е поставен в ръцете на Родината. И нейната пот също може да спести кръвта на нашите войници. Ето защо, върховен дълг на германския народ в тила е, имайки предвид сражаващите се на фронта, да стори всичко, за да им достави оръжията, от които те се нуждаят.

Защото, покрай всички други причини, които доведоха на времето до загубване на Световната война, беше, в края на краищата, и липсата на едно ново нападателно оръжие, станало още тогава решаващо, и липсата на съответното отбранително оръжие.

На какви постижения са способни нашите войници, това те доказаха именно в този поход. Величината на усилията, индивидуални и общи, никога не може да бъде правилно измерена в отечеството зад фронта.

При всичката огромна работа, която тилът даде в разположение на нацията за нейната съдбовна борба, не може да става никакво сравнение с онова, което милионите германски мъже на фронтовете постигнаха, трябва още да постигнат и ще постигнат. И аз не искам в тия постижения друга държава да ни надмине когато и да било.

И не само това. Ние всички сме длъжни да имаме грижата, щото преднината, която сме спечелили, да не се намалява, а постоянно да се увеличава. Това не е проблем на капитали, а изключително проблем на труда и е въпрос на нашата воля и нашите способности.

 

ПОЗИВ НА ФЮРЕРА КЪМ ЖЕНИТЕ И МОМИЧЕТАТА

Аз мисля, че в това отношение биха могли да дадат един допълнителен принос, преди всичко, германското момиче и германската жена. Защото милиони германски жени се намират в селото и на полето, където трябва да заместват мъжете в коравата полска работа. Милиони германски жени и момичета работят във фабрики, работилници и канцеларии и изпълняват и на това място съвестно своя дълг.

Не е несправедливо, ако поискаме, щото примерът на тези милиони трудещи се германски сънароднички да бъде, последван също и от многото стотици хиляди други германки. Защото, макар че сме днес в положение да мобилизираме трудово повече от половината Европа на тази борба, все пак, като най-ценна субстанция в този трудов процес остава нашият собствен народ, превъзхождащ далеко останалите.

Ако днес подстрекателите от една демократична страна, на която германският народ никога не е причинил никакво зло, си служат с абсурдната лъжа, че ние сме имали някакви зли намерения и заплашват да удушат неудобната им националсоциалистическа народностна държава под тежестта на тяхната капиталистическа система и на тяхното материално производство, то на това може да има един единствен отговор.

Германският народ вече никога няма да преживее една втора 1918 година, а ще се издигне към все по-големи постижения във всички области на националната отбрана. Той все по-фанатично ще отстоява вярата, че нито въоръжени сили, нито времето биха могли някога да ни накарат да се преклоним, камо ли да ни съкрушат.

Затова, германският народ ще поддържа здраво превъзходството в своето въоръжение и в никой случай не ще допусне да се намали спечелената преднина.

 

НАЙ-КОЛОСАЛНИЯТ ПРОЦЕС НА ВЪОРЪЖАВАНЕ В ИСТОРИЯТА

Ако германският войник притежава днес най-добрите оръжия на света, то през настоящата и идващата година той ще има още по-добри. Ако, за разлика от Световната война, материалната страна на войната не ни тежи, това положение, с течение на времето, не само няма да се влоши, а тепърва ще става по-благоприятно.

Затова ние сме длъжни, да вложим трудовата сила на цялата нация в този най-огромен процес на въоръжаване в историята. Необходимите за това мерки ще бъдат взети с националсоциалистическа решителност и радикалност.

 

НАДМОЩИЕ НАД ВСЯКА ВЪЗМОЖНА КОАЛИЦИЯ В СВЕТА

Сега мога само да ви уверя, драги народни представители, членове на германския Райхстаг, че гледам на бъдещето с пълно спокойствие и абсолютна увереност.

Германският Райх и неговите съюзници представляват във военно, стопанско и, преди всичко, в морално отношение една сила, която държи надмощие над всяка възможна коалиция в света. Германската войска, обаче, всякога ще се явява да се сражава където и когато стане нужда. Германският народ ще придружава, при това, с доверието си своите войници в техния път.

Аз зная, че тази война се яви само като последица от алчността на няколко международни подстрекатели към война и от омразата на военолюбивите еврейски демократи. Тези злодеи отхвърлиха всяка германска готовност за мир, защото тя противоречи на техните капиталистически интереси. Който, обаче, от тях се осмели, след всичко това, да спомене в своето сатанинско дело името на Бога, той светотатства срещу Провидението и, както дълбоко вярваме, не ще пожъне нищо друго, освен унищожение.

Така, ние воюваме днес не само заради собственото си съществуване, но за освобождението на света от едно съзаклятие, което безсъвестно подчинява щастието на народите и хората на своя възмутителен егоизъм. Националсоциалистическото движение, в своята петнадесетгодишна вътрешна борба можа на времето да смаже тези врагове.

Националсоциалистическата държава ще може да се опази от тях също така и във време на война.

Годината 1941 трябва да влезе и ще влезе в историята като година на нашия най-голям възход! Германската войска, сухоземна морска и въздушна, ще изпълни дълга си в този дух.

 

НИЕ СЕ БОРИМ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СВЕТА

Нека сега от това място да изкажа моята благодарност към германските войници, които дадоха в новия поход още един път изключителни постижения, а също така да изкажа благодарност и на германския народ от градове и села, който, със своето прилежание, създаде предпоставките на тези успехи и най-вече трябва да благодаря на онези германски сънародници, които паднаха като жертви в тази война, или са били ранени, както и на близките, които скърбят за жертвите.

Когато, след всичко това, отправим взор към Всевишния, повелител на съдбата, трябва да му бъдем особено благодарни за това, че ни даде възможност да постигнем тези големи успехи с толкова малко кръв.

Ние можем само да го молим да не изоставя нашия народ и в бъдеще. Ние, от наша страна, ще направим всичко, което е по силите ни, за да отбием неприятеля.

В нашата страна е съживен един дух, какъвто светът до днес никога не е преодолявал! Едно вярващо чувство на общност обхваща нашия народ! Онова, което си извоювахме след дълго блуждаене във вътрешни борби и което ни прави така горди по отношение на другите народи, не ще може да ни бъде изтръгнато от никоя световна сила!

Във века на еврейско-капиталистическата златна, съсловна и класова лудост, националсоциалистическата народна държава се издига като стоманен паметник на социални справедливост и здрав разум.

Тази държава ще преживее не само настоящата война, а и следващото хилядолетие.

Публ. в Адолф Хитлер, Борба за нова Европа. Избрани речи и прокламации. Превод Надежда Алексиева, под редакцията на Красимир Стоименов. София – Жар птица, 2002, с. 303-333.