ПРЕЗ 1918 Г. ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ОРГАНИЗИРА ЧЕСТВАНЕТО 15-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Известно е че през 1918 г. в разгара на Първата световна война и в навечерието на контраофанзивата на антантските войски на Македонския фронт страната ни отбелязва 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Но малко известен е фактът, че с тази задача се залавя водачът на ВМОРО Тодор Александров, подпомогнат от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Шишков и тогавашния кмет на Крушово Наум Томалевски. Проф. Г. Шишков е избран за председател на Комисията по честването, а Т. Александров - за неин секретар, докато Н. Томалевски – за председател на Тричленната комисия по честването в Крушово. Комисията изработва програма за честването и я разпраща за неговата подготовка. Честванията е планирано да се проведат в Скопие, което да бъде главен център и в София, Крушево и Драма.

Основната част от материалите по честването днес имаме благодарение на Н. Томалевски, който ги е запазил в своя архив, съхраняван днес в ЦДА.
Във връзка с честването Т. Александров пише една от най-хубавите си статии „Духовното единство на българския народ“, която отпечатва във в. „Военни известия“ и е препечатана отново през 1936 г. от Никола Коларов във в. „Обзор“. Проф. Любомир Милетич пише и публикува също по този повод брошурата си „За Македония“, като се замисля и отпечатването на спомените на Христо Силянов „Изповеди на един четник“.
Сред запазените материали са програмата по честването, изработена от самия Т. Александров, неговата кореспонденция с кмета Н. Томалевски, с редактора на излизащия в Скопие вестник „Родина“ Георги Баждарев, с българския цар Фердинанд Сакскобургготски и с Патриарха на българската литература Иван Вазов. Цар Фердинанд е поканен заедно с престолонаследника княз Борис да присъстват на тържествата в Скопие, като същевременно Т. Александров и ген. Александър Протогеров по повод на юбилея молят царя да помилва осъдените за политически престъпления бивши четници на ВМОРО, които да бъдат изпратени на фронта. Между другото сред тях е Хр. Силянов, който е осъден за шпионаж в полза на Русия и излежава присъдата си в Централния затвор.
Благодарение на проф. Иван Шишманов имаме запазено и публикувано писмото на Т. Александров до Иван Вазов, с което Т. Александров моли народния поет да присъства на тържествата в Македония.
Големи грижи Т. Александров полага за издаването на един от най-хубавите български вестници, излизащ в Скопие по време на Първата световна война в. „Родина“, издаван и редактиран от Георги Баждарев и Ангел Томов, подпомагани от Христо Матов. На Г. Баждарев Т. Александров възлага задачата да популяризира чрез вестника подготвените тържества и да разпространява брошурата на проф. Л. Милетич.
Самият Т. Александров, като учител в Щип през 1903 г. заедно с войводата Мише Развигоров участва в подготовката на въстанието в Щипска околия и в снабдяването с оръжие и материали, но след предателство от кочанските власи през март 1903 г. е арестуван, осъден и хвърлен в Скопския затвор да излежава 5-годишна присъда. От затвора излиза чак през пролетта на 1904 г., когато е амнистиран по Григор-Начевичевата спогодба, но от затвора той следи избухването и хода на въстанието и доколкото може от там дава своите инструкции, по подобие на Даме Груев, който две години преди него ръководи ВМОРО също от затвора. Петнадесет години по-късно Т. Александров ще е инициаторът и ръководителят на отбелязването на годишнината от въстанието от 1903 г., което е второто най-голямо българско въстание след Априлското (1876) за освобождението на народа ни от турско робство.
По-долу ще имате възможност да се запознаете със запазените документи около честването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание през 1918 г., организирано в навечерието на трагичните за народа ни последни месеци на Първата световна война.

 

Цочо В. Билярски

ДОКУМЕНТИ:


№ 1
ПРОГРАМА ЗА ЧЕСТВУВАНЕ НА ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ, ИЗРАБОТЕНА ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЧЕСТВУВАНЕТО ПРОФ. Г. ШИШКОВ И Т. АЛЕКСАНДРОВ.
СОФИЯ, 5 ЮЛИ 1918 Г.


ПРОГРАМА
за тържествено отпразнуваме 15-годишнината от голямото Илинденско въстание в Македония.
(Приета в общо събрание на 11 юли 1918 г.)
(2 август 1903 – 2 август 1918 г.)
1.     Центрове на празненството ще бъдат: Скопие, главен център, и след него София, Крушево и Драма.
2.     Празненствата ще стават по градовете, дето ще се съберат селяните, бивши четници и милиционери, въоръжени и в революционно (четнишко) облекло.
3.     Селското население се поканва от общинските власти да присъствува масово на тия празненства.
4.     В деня на празненството преди пладне навсякъде, по градове и села, се извършват панихиди за погиналите и молебен за преуспяване на българското оръжие.
5.     В 5 ч. след пладне в Скопие се свиква тържествено събрание, на което ще държат речи председателите: а) на Македонската организация, б) на действующата армия, в) на Университета, г) на Академията на науките, д) на духовенството и още почетният председател на Съюза на българ[ските] учени, писатели, художници и др. – народният поет Ив. Вазов. (Речите ще бъдат предварително напечатани в брошури на български, немски, френски и английски и разпродавани в полза на фонда на сираците от войната веднага след събранието.)
В другите градове – речи и беседи за значението на празника в свръзка с днешните събития.
6.     В места, дето има гарнизон, желателно е да стане парад. Дето има съюзнишки офицери и войскови части, да бъдат поканени и те да вземат участие в тържествата.
7.     В съгласие с Главната квартира да се поканат представители на полковете (офицери и войници) да присъствуват в деня на празненствата в близките градове.
8. Да се помолят на тоя ден да се намерят между войниците на разни места по фронта, за да държат подходящи речи за значението на празника в свръзка с днешните събития, групи от депутати, учени, професори, писатели, журналисти и др.
9. Да се положат венци от специални делегации на гробовете на Гоце Делчев и др. в с. Баница, Серско, на Дамян Груев и др. в с. Русиново, Малешевско, на полковник Янков в с. Влахи, Мелнишко.
Същото трябва да стане и на гробовете на всички известни революционери при градове и села в Македония и Одринско.
В София напр[имер] на паметника на Васил Левски и на гробовете на: Тр. Китанчев, генерал Цончев, полковник Николов, Борис Сарафов, Иван Гарванов, Тодор Лазаров, П. Яворов и др.
10. Изпращат се поздравителни телеграми от Скопие до цар, правителство и армия, с копие Дирекцията на печата.
11.     Изпращат се също телеграми от Скопие, до домашните на по-известни македонски дейци, главно родом от старите предели на царството, предани през революционната борба и войните, както и до кметствата в родните им градове, за да се подчертае общобългарският характер на Македоно-Одринското движение.
12.     За деня на празненствата се издават:
а) Специална брошура,
б) Специален илинденски брой от ,,Вестн[ик] на вестниците” под ръководството на директора на печата Н. Милев и
в) Подходящи статии във всички вестници.
Изданията се продават в полза на сираците от войната.
13.     Изпращат се делегации от разни учреждения и корпорации от София и др. по-големи градове на царството в Скопие, Крушево и Драма.
14.     Комисиите по празненствата от главните градове се поканват да влезнат във връзка с Главната комисия в столицата.
От Главната комисия:
Председател на Комисията: (под.) Г. Шишков
Секретар: (под.) Т. Александров
Вярно. Секретар на комисията: Т. Александров
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 17. Заверен препис. Машинопис. (Върху печата на Крушовското градско общинско управление пише, че програмата е получена в Крушево на 18 юли 1918 г.)

№ 2
ТЕЛЕГРАМА ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО НАУМ ТОМАЛЕВСКИ, КМЕТ НА КРУШЕВО, ЗА ИЗБИРАНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ТЪРЖЕСТВЕНО ОТПРАЗНУВАНЕ НА ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.
СОФИЯ, 6 ЮЛИ 1918 Г.


Г-ну Председател
Тричл[енната] комисия в Крушево
Завчера в общо събрание се избра комисия с председател директора на Университета професор Шишков, секретар Тодор Александров за тържествено отпразнуване 15-годишнината от македонското Илинденско въстание с правителството и главно[то] командуване. Центрове за празненството ще бъдат Скопие, София, сетне Крушево, Драма. Моля основете подобна комисия от Вас Окол[ийския] началник, Г. Попхристов, Пав. Христов. Двамата да влизат макар и някои там още 2–3 др[уги] лица. С писмо се праща общата програма за празненството.
Чиновник за поръчки Александров
ЦДА. ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 183–184. Бланка. Оригинал. Ръкопис. (На телеграмата има резолюция: “Да се съобщи на Г. П[оп]христов [и] П. Христов. 6.VІІ. Н. Томалевски”)

№ 3
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Г. БАЖДАРОВ, С КОЕТО МУ ИЗПРАЩА ПРОГРАМАТА ЗА ОТПРАЗНУВАНЕТО НА 15-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО Й ЧРЕЗ ВЕСТНИК „РОДИНА“
СОФИЯ, 13 ЮЛИ 1918 Г.


Др[аги] Баждарев,
Получих писмото ти с устава. Не ти отговорих досега, защото, с новите промени, сичко се обръща с главата надолу. След Протогерова дигат от там и генер. Тошева и назначават наместо него генер. Тантилов, с когото и Протогеров и аз не сме мн[ого] добре. Той да ли ще възприеме тия инициативи...
Това уреждайки, не ти писах. Връщам ти правилника на “Родина”, приет с малка поправка, писана на 1 стр.
Глушков е съгласен да направи букви. Прати 500-те кгр. стари – и пиши какви букви да излее от тях.
Същевременно направи постъпки от там и пред германците. Ако могат да доставят поръчай, стойността ще се изплати.
За 1 вагон хартия изплатихме сумата за 10000 кгр. Х 2, 80 корони – 28000.
Охаим обеща да прави постъпки за 1–2 вагона от Германия.
Правете и там постъпки.
Герчев е даден за Народ[ната] библиотека, дето има още работа – да прегледат цялата сръбска библиотека. Не може да се иска сега в Скопие.
Програма (обща) за отпразн[уване] 15 год[ишнината] от Илинден изпращаме днес в Скопие и Драма до областта и до кмета в Крушово. Пращам и на теб, за да подемеш въпроса чрез “Родина” и да подтикнеш и областта там.
Пратих и на Бориса Мончев в Драма.
Програмата да не се публикува още изцяло.
Пиши ми мнението си по това.
Матов замина със сила и със страх. Дано се оправи в Унгария. По негово искане, пратихме да го придружава и Анг. Узунов (да го пази да не го убият). Той е телеграфирал много пъти и в областта там и до прокурора и др. На Сим. Радев казал: “Последен с тебе говоря, но, ако ме убият из пътя, ще носиш ти отговорност.”
Сърд[ечен] поздрав на теб и познатите там
Т. Александров
ЦДА, ф. 1935 к, оп. 1, а. е. 75, л. 10–11. Оригинал. Ръкопис.

№ 4
ТЕЛЕГРАМА ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА УТОЧНЯВАНЕ ПОДРОБНОСТИТЕ ПО ОРГАНИЗИРАНЕ ЧЕСТВУВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.
КРУШЕВО, 13 ЮЛИ 1918 Г.


София, Тодор Александров,
чиновник за поръчки
1672. Пратете, моля, програмата и дайте ни по-точни сведения за празненството. Павел Христов и Георги П[оп]христов не се обаждат.
Кмет Н. Томалевски
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 180. Копие. Ръкопис.

№ 5
ТЕЛЕГРАМА ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Н. ТОМАЛЕВСКИ ЗА ИЗПРАЩАНЕ ПРОГРАМАТА ПО ОТПРАЗНУВАНЕ ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.
СОФИЯ, 16 ЮЛИ 1918 Г.


Г-ну Председ[ателю]
Тричлен[ната] комисия Томалевски в Крушево
Подадена в София на 16.VІІ.1918, приета в Крушово на 17.VІІ.1918 г. и предадена в Крушовското градско общинско управление на 18.VІІ.1918 г.
1319. Общата програма изпратена с пощата. Съставете местна комисия и работете подробна програма за там и я пратете до Глав[ната] комисия тук, до Павле [и] Попхристов. Последните двама в дена на празненството ще бъдат [в] Крушево.
Чиновник за поръчки Александров
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 207. Бланка. Оригинал. Ръкопис.

№ 6
ТЕЛЕГРАМА ОТ Н. ТОМАЛЕВСКИ ДО Т. АЛЕКСАНДРОВ ЗА ПОКАНЕНИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В ЧЕСТВУВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ.
КРУШЕВО, 22 ЮЛИ 1918 Г.


София, Тодор Александров
№ 1473. Съобщете, моля, ще дойдат ли в Крушево представители на властта и военните за Илинден и какви и приблизително колко части ще има от стара България.
Кмет Томалевски
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 154. Копие. Ръкопис.

№ 7
ТЕЛЕГРАМА ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Н. ТОМАЛЕВСКИ ЗА СЪСТАВА НА ДЕЛЕГАЦИЯТА ОТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВУВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ В КРУШЕВО.
СОФИЯ, 23 ЮЛИ 1918 Г.


Г-ну Пред[седателю]
3-членната комисия Томалевски, Крушево
Подадена в София на 23.VІІ.1918 г., Приета в Крушово на 24.VІІ.1918 г.
1719. Поради мъчнотии по превоза и прехраната Гл[авната] комисия в съгласие с Гл[авната] квартира реши в Крушево на 2 август да дойдат само няколко души професори, за да четат само курсове на подофицери и войници само в Скопие. Ще има всичко около 25 души представители на разни дружества и корпорации.
Чиновник за поръчки Александров
ЦДА, ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 111, л. 131. Бланка. Оригинал. Ръкопис.

№ 8
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО ИВАН ВАЗОВ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРИСЪСТВИЕТО НА НАРОДНИЯ ПОЕТ ИА ЧЕСТВУВАНЕТО НА 15 ГОДИШНИНАТА НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ В КРУШОВО.
СОФИЯ, 30 ЮЛИ 1918 Г.


Уважаеми г. Вазов,
досега не получих обещаното от Вас писмо до 29 т. м. за Вашето идване тук, за да отпътувате с автомобил-купе за в Скопие, за да се намерите там при отпразнуваме 15-годишнината на Илинденското македонско въстание, тая светла дата от нашата нова история.
Вчера се завърнах аз от Скопие, дето бях отишъл за 2–3 дена. Там с нетърпение очакват непременно Вашето пристигане. Много неприятно впечатление би направило Вашето отсъствие. Като имате пред вид това, моля Ви да имате добрината утре сутринта да дойдете тук, за да има време да се приготвите за път, та до четвъртък сутринта да потеглим заедно с автомобила.
Моля Ви за благосклонен отговор.
С отлична почит
Т. Александров
Публ. в Ив. Д. Шишманов, Иван Вазов. Спомени и документи, С., 1976, с. 378–379.

№ 9
ПИСМО ОТ ГЕНЕРАЛ–МАЙОР АЛ. ПРОТОГЕРОВ И Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО ЦАР ФЕРДИНАНД С ПОКАНА ДА ПРИСЪСТВА НА ЧЕСТВАНЕТО 15–ГОДИШНИНАТА НА ИЛИНДЕНСКО–ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ В СКОПИЕ И МОЛБА ДА АМНИСТИРА ОСЪДЕНИ ДЕЙЦИ НА ВМОРО ПО СЛУЧАЙ ЮБИЛЕЯ.
СОФИЯ, 31 ЮЛИ 1918 Г.


Генерал Протогеров и Тодор Александров молят да се донесе до знанието на Негово Величество Царя следното:
Упълномощени от военните, административни и общински власти в Скопие и от име на цялото Скопско и Македонско българско население да поканим лично Н[егово] В[еличество] Царя – Освободителя на Македония и Н[егово] Ц[арско] Височество, достойния негов наследник, да направят високата чест на борческа, сега свободна Македония, като почетат с присъствието си в Скопие празненствата по случай 15–годишнината от Илинденското въстание, осмеляваме се да поднесем тая покана телеграфически, като молим най-почтително Негово Величество да ознаменува това празненство, тая светла дата от новата ни история, като благоволи да помилва, за да заминат на фронта, осъдените 20–30 души четници, повечето от които са задържани за политически престъпления.
Ако Негово Величество удостои с височайшата си милост тия заслужили на българското дело за народното обединение лица, молим да ни се извести, за да бъде представен списък чрез Щаба на Действующата армия или направо.
На Негово Величество Царя за винаги най-искрено предани:
Генерал–майор Протогеров, Т. Александров.
ЦДА, F 76 – 1, 1 л. Оригинал. Машинопис.

№ 10
СТАТИЯ „ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД“ ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ, ПОСВЕТЕНА НА 15-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
СОФИЯ, 31 ЮЛИ 1918 Г.


ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Настоящата статия на Тодор Александров, поместена във в[естни]к ”Военни известия” от 1918 г., в надвечерието на 15–годишнината от Илинденското въстание, препечатваме за твърде ценните мисли в нея относно духовното единство на българския народ, тъй необходимо в днешното тревожно време, когато неразумни и чужди оръдия в сърцето на България се мъчат, чрез най-осъдителни средства да създават разни “фоби” и да настройват българи срещу българи, за да могат по-лесно да осъществят своите властогонски и противобългарски домогвания. (Бел. ред. в. „Обзор“)

Българският народ води много борби, докато стигне до сегашната велика епопея, когато целият въоръжен народ, от всички краища на българското отечество, брани с гърдите си обединената почти родина.
Във всички борби и революционни движения, въстания и войни са земали и земат участие българите от всички покрайнини на общото отечество.
Така българската история на отец Паисий се е разнасяла и чела из всички градове и села, дето се е говорело българска реч и по тоя начин се е пробуждало националното съзнание у целия български народ.
Възраждането – борбите за родна черква и училище – е общо дело на целия български народ.
Наред с българите от Мизия и Тракия, в тая борба са взели живо участие българите от Македония, Моравско и Добруджа.
Българите от градовете Скопие, Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Щип, Кукуш и др. се бориха като един човек за отхвърляне на омразното гръцко духовно иго и за сдобиване със свое родно духовенство и черква и с български училища.
Моравските българи, на първо място от градовете Ниш, Пирот, Враня и др., зеха активно участие в тия борби.
И Добруджа не остана надире в тая борба: тулчанските българи в своите уредени училища дълго време служиха за пример на останалите български градове.
Борбите за освобождението на България пак са общо дело на целия български народ. Калофер даде великия поет–революционер Хр. Ботев. Карлово създаде апостола на революцията – Васил Левски. Панайот Хитов е родом от Сливен. Наред с тях имаме легендарните войводи, възпети в народните ни песни: Стефан Караджата от Тулча, Хайдут Велко от Моравско и дядо Ильо Войвода от Македония.
В новите революционни борби за освобождението на Македония също са земали участие българи от всички части на общото отечество, както от освободеното вече Царство, тъй също и от поробените по-рано краища. Степента на участие, естествено е била различна, съобразно условията, в които е била поставена дадена област, режима там, географичното й положение и пр. и пр.
Понеже последните 25–30 години усилията на целия български народ, както на освободената, така и на неосвободените му части, бяха насочени за освобождението на Македония, и понеже революционните борби се водеха вътре в самата Македония, обяснимо е защо участието н тия борби на македонското българско население бе масово, а онова на другите български области – по-ограничено. Македония зимаше участие в тия борби с мъжете, жените и децата. Всеки град и село там, има своите жертви, които оплаква, и своята история, която разкрива с гордост! Всеки хълм, всяка долина, всеки камък представят известно събитие и са свидетели на българския мощен дух, на българската самоувереност, на българското геройство и самопожертвуване за народно обединение.
Имената на Тр. Китанчев от Ресен, Гоце Делчев от Кукуш, Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, Пере Тошев от Прилеп, Борис Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско, Чакаларов от Костур и много други – говорят сами по себе си.
И българите от старите предели на Царството имат голям дял от участие в революционните борби в Македония. Известният български поет и писател Ст. Михайловски, родом от Елена и генерал Цончев, родом от Дряново, дълго време бяха председатели на Върховния македонски комитет в София. Генерал Цончев лично взе участие, като водител на чета, в Джумайското въстание през 1902 г., когато биде ранен в сражение. Иван Гарванов, родом от Ст. Загора, като гимназиален учител в Солун, дълго време заемаше най-високият пост в управлението на организацията – председател на Централния комитет на Вътрешната македоно–одринска рев[олюционна] организация. Същият от 1905 г. до самата си смърт, края на 1907 г., бе задграничен представител на организацията.
Първите офицери, които заминаха с чети за Македония, още в 1895 г., бяха поручик Начев от Сливен и поручик Мутафов от Шумен. Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитска околия, бе дългогодишен войвода в Македония, а последните години – член в Централния комитет на организацията. Известният поет Пею Яворов, от Чирпан, ходи дълго време с чети в Македония, издава в. “Дело” в София и хектографиран революционен вестник “Свобода или смърт” вътре в Македония. Тома Давидов, родом от Ловеч, бе един от най-добрите войводи на организацията. Атанас Бабата от Т. Пазарджик и Кр. Георгиев Българията от Враца, бяха дългогодишни войводи, а от началото на 1905 г. до лятото на 1906 г., когато падна убит първият и до 1907 г. – вторият, бяха окръжни войводи в Скопския революционен окръг, избрани от конгрес.
Михаил Попето, родом от с. Диканя, Радомирско, е първият учител на войводите в Македония.
Славе Мерджанов от Карнобат и Соколов от Кюстендил са едни от най-старите революционни дейци в Одринско.
Стара Загора даде на Македонската организация най-много дейци, войводи и четници. Освен Ив. Гарванов, от там са родом войводите Петър Юруков, Ив. Х[аджи]стоенчев, Никола Дечев и много други. Сливен, родният град на Х[аджи] Димитър, даде на организацията, освен поручик Начев, известният заслужил войвода Кръстю Асенов (внук на Х[аджи] Димитър), зел участие в залавянето на Мис Стон за откуп, Георги Папанчев, Димитър Дечев и много други. Чирпан, освен Пею Яворов, даде на македонското дело заслужилите добри войводи Конст. Нунков, Пею Радев. Варна даде – драмският войвода Михаил Даев. Търново даде поручик Панайотов. Плевен даде Параскев Цветков. Свищов – Ив. Ив. Данчев, син на Иваница Данчев и Ангел Нойков, войвода. София даде Нестор Марков (син). Хасково – Дим. Запрянов, войвода. Панагюрище – Лука Иванов. Котел – легендарния в Леринско, Марко войвода. Русе – Ст. Б. Ганчев. Радомир – П. Милев, войвода. Севлиево – Кр. Ив. Контев. Дряново – Боби Стойчев и пр. (Изброени са само по-видните дейци и войводи и почти убитите и измрелите. Жертвите, които са твърде много по понятни съображения се премълчават. – Бел. Т. Ал.)
Освен изброените до тук видни дейци на македонската организация, почти всеки град и село на царството е дало своята дан.
Много офицери и чиновници (между които и генерали и министри), много студенти и ученици от горните класове на гимназиите, много от професорите, учените и от всички класи на обществото се отдадоха на македонското дело, като едни отиваха в Македония и пожертвуваха своя живот за това дело, а други с перо и слово работеха и работят и до сега.
Добруджа също не бе чужда на македонското освободително дело. Силистра даде дядо Симо, Добрич даде най-много парични помощи и твърде много дейци и четници. Най-сетне и в трите войни, които води и продължава да води България за обединението на нашето племе, вземат участие синовете от всички покрайнини на българското отечество. Както през войните от 1912 и 1913 г., така и в сегашната голяма война (1915–1918 г.), наред с българите от старото царство бориха се и продължават да се борят и българите от Македония, Добруджа и Моравско.
През двете войни от 1912 и 1913 г., Македония даде на българската армия 20 хиляди доброволци зачислени и организирани в Македоно–одринското опълчение, което покрай многото други бойни подвизи, съдействува за пленяване отряда на Явер паша, и отби турския десант при Шаркьой. А през сегашната война, Македония даде в началото цяла една дивизия – Македонската, а напоследък и по-голямата част от войниците на Планинската дивизия и на Македонската окупационна бригада са българи от Македония. Вън от това, в списъците на всички полкове, рекрутирани от стара България, имало е, има и сега много българи емигранти от Македония, Добруджа и Моравско, както и много младежи българи, които са избягали на времето от тия поробени области само защото не са искали да служат във войската на народните угнетители, а са предпочитали да се съберат под обединеното знаме, за да се борят за освобождението на своите поробени краища и за обединението на народа ни.
От изнесените до тук факти става ясно, прочее че българите от всички краища на отечеството, свободни и поробени до скоро от разни големи и малки държави, винаги са живели общ духовен живот, били са свързани с общи идеали и са се борили за една и съща обща цел – за своето освобождение и за народното единство. Те са преследвали тая обща своя цел неуклонно и с чудна самоувереност и постоянство. Те преодоляха вече всички пречки и са почти на прага на своето пълно обединение. Храбрата общонародна армия брани смело границите на общото обединено почти отечество. Малко още усилия и твърдост – и българският народ ще бъде на спасителен бряг, и обединен, горд и самодоволен за достойно изпълнен дълг, той ще може да се предаде на мирно културно развитие.
В тая обща война, дето си съперничат по храброст синовете от разни страни на обединена вече и велика България, калява се още повече борческия дух на българина, спояват се с кръв, общи усилия и страдания и без това силните духовни връзки на българите, дето и да живеят те, и се създава едно силно цяло, което никой не ще бъде в състояние да раздели.
Благоденствието на целия български народ и спокойствието на Балкана, а заедно с това и на Европа и света, налагат да не се нарушава единството на българите, да не остават в робство части от българския народ. Тоя народ, който показа такъв силен борчески дух, такава храброст и самонадеяност, такъв копнеж за свобода и прогрес, доказа, че не може да търпи робство, и че е достоен да бъде свободен и обединен.
София, 31 юли 1918 г.
Публ. в в. „Обзор“, год. ІІ, бр. 56, С., 4 април 1936 г., с. 1–2.

№ 11
ПИСМО ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Г. БАЖДАРОВ ЗА ИЗПРАЩАНЕТО НА КНИГИТЕ НА ПРОФ. Л. МИЛЕТИЧ И ХРИСТО СИЛЯНОВ, ПОСВЕТЕНИ НА ГОДИШНИНАТА ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
СОФИЯ, 19 АВГУСТ 1918 Г.


Драги Баждарев,
Изпращам ти с К. Бондиков:
1. парите, които той събра от абонаментите тук на в. “Родина”.
2. 500 екз[емпляра] от брошурата на проф. Милетич “3а Македония”, която трябваше да излезне на 2 август. Събраните от нея суми да се пратят по-скоро за изплащане разноските, а печалбите са за фонда – сираците от войната.
3. Ръкопис –“Изповеди на един четник” от Хр. Силянов за преглеждане от тебе и Ан. Томов, (Ръкописът за сега задържам тук ще го прегледаме Пърличев, Матов) той щял да се върне тук след 10-тина дена (и аз).
Назначаването на Палашева за кмет там възмути мнозина тук. По тоя повод аз писах едно писмо до Такева, в което изреждам някои факти против Палашева и че без причини е уволнен Коцев и свършвам, че Скопие, като център на Макед[онската] в[оенно] и[нспекционна] област и средище на макед[онската] интелигенция и пр. заслужава да има по-добър кмет и по-добри чиновници въобще.
Правят се постъпки, за да се отстрани Такев от М[инистерство]то на вътр[ешните] работи. Дано се успее.
Съобщи това на Коцева. Запитай последният: ако не се успее да остане на същ[ата] длъжност в Скопие, която за сега изглежда невъзможно, кое предпочита – кмет в Щип или окр[ъжен] учил[ищен] инспектор там.
Воен[ният] м[инистъ]р даде двамата букволеяри и тия дни почват работа.
Поболял се вашият работник от печатницата, с когото бяхте пратили старите букви, изглежда, че е тежко болен и приет за дълго лечение в болница.
Сърд[ечни] поздрави на теб, Л. Томов, Албански и др.
Т. Александров
ЦДА, ф. 1935 к, оп. 1, а. е. 75, л. 12–13. Оригинал. Ръкопис.

№ 12
ЗАПИСКА ОТ Т. АЛЕКСАНДРОВ ДО Г. БАЖДАРЕВ, С КОЯТО МУ ИЗПРАЩА ИЗДАДЕНАТА ОТ ПРОФ. Л. МИЛЕТИЧ ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ БРОШУРА “ЗА МАКЕДОНИЯ”
СОФИЯ, 19 АВГУСТ 1918 Г.


До Глав[ния] редактор на в. “Родина” в Скопие
Записка № 1759
Изпращат се в редакцията на в. “Родина” 500 (петстотин) екз[емпляра] от брошурата “За Македония”, издадена по случай отпразнуването 15-годишнината на Илинденското въстание, за разпродаване по 2 лв. екз[емпляра].
Чиновник за поръчки Т. Александров
ЦДА, ф. 1935 к, оп. 1, а. е. 75, л. 14. Оригинал. Ръкопис.