СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

На 29 юни Светата Църква чества паметта на великите апостоли Петър и Павел, погинали на този ден за тържеството на христовата вяра. Петър, който първоначално се наричал Симон, се родил в едно малко селище, Витсаида, на брега на Галилейското езеро. Негов брат бил Свети Андрей Първозвани, първият, който по указания на Свети Йоан Кръстител тръгнал след Иисус Христос, апостолът проповядвал по Черноморското крайбрежие и Скития. Свети Андрей завел своя брат при Спасителя, казвайки му, че е открил Месията. Иисус го нарекъл „Кифа” (на еврейски) или „Петър” (на гръцки), което ще рече камък. Веднъж се случило така, че Иисус Христос проповядвал от лодката на Петър, той и брат му Андрей били рибари. Учителят наредил на Петър да хвърли мрежата за риба. Тогава Петър изразил съмнение, че ще има улов, тъй като те цяла нощ не били хванали нищо. Въпреки това хвърлил мрежата и имало толкова много риба,че мрежата се раздирала. Петър с помощта на Яков и Йоан напълнили две лодки с риба. При вида на стореното чудо Петър паднал в нозете Христови и искрено и смирено се покаял. От този миг насетне Петър посветил живота си на служение Богу. Случило се веднъж Иисус да попита своите ученици за кого го мислят човеците - едни казали за Йоан Кръстител, други  - за Пророк Илия, трети - за Йеремия... Тогава Симон Петър отговорил: „...Ти си Христос, Синът на живия Бог!”. Тогава Спасителят рекъл: „...Блажен си ти,  Симоне, сине Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам : ти си Петър, и на твоя камък ще съградя Църквата Си и портите адови няма да й надделеят. И ще ти дам ключовете на Царството  небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата...” (Мат.16:15-19). Петър съпровождал Спасителя в земния Му път на проповеди и чудотворства. Дошло време на Страстите Христови. По време на тайната вечеря Учителят дава пример на своите ученици за смирение и любов, умивайки нозете им, напътства ги за бъдеще и им завещава тайнството причастие със своето тяло и своята пречиста кръв. Знаейки за изкушенията, на които ще бъде подложен Петър, Иисус му казва: „...Симоне, Симоне, ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но аз се молих за тебе, за да не оскъдее вярата ти...” Тогава Петър отговорил „...Господи готов съм да отида с Тебе и в тъмница  и на смърт!”. Иисус отвърнал на Петър „...Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че ме познаваш...” (Лука:22:31-34). След тайната вечеря Учителят се оттегля в Гетсиманската градина, за да се помоли, като взима със Себе Си Петър, Яков и Йоан. Три пъти Христос се връща при учениците си след молитва и три пъти Ги вижда да спят. Сетне легендата ни разказва за идването на стражата и Юда, който предава Спасителя. Едни от учениците се разбягали, а Петър извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеника. Иисус Христос изцерил ранения. Когато повежадат заловения Христос на съд, подире Му вървят само Петър и Йоан. Докато съдят Спасителя, както Той е предрекъл, Петър три пъти се кълне и отрича да е бил с Него. И когато за трети път той казва: „Не познавам човека!”, пропяват първи петли. (Мат.26:69-75). Петър излиза навън и започва да плаче и да се кае. И Господ в своята всеопрощаваща  любов и милосърдие простил на своя ученик. След Светото Възкресение Христово Господ се явявал на Петър и своите ученици и ги напътствувал и специално на Петър казвал „Паси моите овци” (Йоан21:15-17). На празника Петдесетница, когато всички ученици Христови били заедно, се чул необикновен шум от небето и Светият Дух във вид на огнени езици слязъл вурху вярвящите и ги изпълнил с мъдрост и сила, те започнали да говорят на всички езици и всички люде, събрани за празника в Йерусалим, припознали своя говор и отворили сърцата си за Господа. В този ден след проповедта на Петър се обърнали към Христа 3000 души, а после – 5000, след което апостол Петър извършил първото си апостолско пътешествие в Самария около 45 г. след  Р. Хр. По време на второто си апостолско пътешестивие той посетил църквите в Юдея, Галилия и Самария. Сетне този ревностен и неуморим Божи служител открива  и говори на Апостолски събор около 50 год. след  Р. Хр. в Йерусалим. По-късно апостол Петър извършва четвъртото си пътешествие,  проповядвайки Христовата вяра в Сирия, Антиохия, Мала Азия, Египет, а след смъртта на Божията Майка се отправил към Британия, Гърция, Рим. В Рим апостол Петър бил предизвестен от Господа, че скоро ще изостави своята земна хижа. През 67 год. след  Р. Хр., при управлението на император Нерон, били предприети жестоки гонения срещу християните. Християните в Рим след дълги молби и увещания успели да убедят апостол Петър да напусне вечния град. През нощта, излизайки от града, му се явил сам Господ, който на въпроса на Петър: „Къде отиваш, Господи?”, отвърнал „Отивам в Рим, зада бъда отново разпнат!”. Легендата разказва, че апостол Петър разбрал, че бягството му не е угодно на Бога и се върнал в Рим. Тук той бил заловен, затворен в тъмница и осъден на 29 юни същата година да бъде разпнат. Свети апостол Петър се смятал недостоен да бъде разпънат, като Спасителят е помолил да го разпнат с главата надолу. Тялото на верния служител Господен било положено в гробница, където сетне вярващите християни издигат огромен храм за почит и възхвала на апостола и святото му дело.
Според новозаветните писания на този злочест ден, 29 юни (според някои автори през  67 год.,според  други на следната), погинал с мъченическа смърт и апостол Павел, който бил посечен с меч край Рим. Животът на Свети апостол Павел е един необикновен разказ за силата на християнската вяра, за нейната мощ и величие. Апостол Павел се родил като Савел, в киликийския град Тарс. Той бил от знатен еврейски род, от Вениаминовото коляно. Семейството му било наградено с честта на римски граждани. Младият Савел получил завидно за времето си образование. Той се прославил като ревностен гонител на християните. Според легендата пазил одеждите на убийците на архидякон Стефан. Той сам участвал в преследванията на християни, влизал в домовете им, отмъквал мъже и жени към тъмницата. Успял да си издейства от Синедриона правото да преследва христовите последовотели навсякъде и вързани да ги води в Йерусалим. Той не само е одобрявал убийствата на християни, но сам е участвал в мъченията им, принуждавайки ги да  хулят Христа. Но става чудо. Около 35 год. след Р. Хр. Савел тръгва към Дамаск, за да гони тамошните християни. По пътя ярка светлина облива Савел и спътниците му и глас от небето проговаря: „...Савле, Савле, защо ме гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжена.” И после му казва:  „Аз Съм Иисус, когото ти гониш. Но стани и си изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа юдейски и от езичниците, при които те пращам сега.” Сетне Савел се изправя и макар и с отворени очи, той не вижда нищо. Воден от своите спътници, стига до Дамаск. Тук Савел три дни и три нощти не вижда, не се  храни и прикарва времето в пост и молитва. Сетне Иисус Христос изпраща при него един от седемдесетте си ученици - апостол Ананий. Апостолът възложил ръцете си върху главата на Савел, след  което той прогледнал и се изпълнил с Дух Светий. От този миг насетне до сетния си дъх Савел проповядвял ревностно Христовата вяра, чудотворил и изцерявал телесни и душевни болки. Той бил наречен апостол на езичниците, тъй като извършил множество пътешествия сред тях, за да ги обърне в правата христова вяра. Посетил Арабия, Сирия, малоазийските области, Гърция, Македония и Кипър. Казват, че след като главният  началник на остров Кипър - римският проконсул Павел Сергий, приел светото кръщение, и Савел променил името си на Павел. Апостол Павел оставил значима диря в историята на Християнската църква не само с устните си проповеди, с изграждането на църкви, но и с писанията си.  До нас  са стигнали 14 негови послания до отделни лица и християнски общини, сред които едно до римляните, две до коринтяните, едно до галатяни, едно до ефесяни, едно до филипийци, едно до колосяни, две до солуняни, едно до евреите и др. Тези негови послания, според светите отци на християнската църква, са включени в Новия завет. В представите и вярванията на старите българи Свети Петър и Свети Павел са двама братя, като Свети Петър е по-голям и по-богат. В българската иконография двамата светци се изобразяват заедно, като Свети Петър държи райските ключове, паднали му се от Господа при подялбата на небето и земята, а Свети Павел държи меча, символ на неговага погибел. Празникът е предшестван от двуседмичен пост. Рано сутрин вярващите отиват в храма, където постилите и изповядали се християни се причастяват. По домовете преди изгрев слънце се коли жертва на светците, т.нар. петровско пиле - първият излюпил се петел. За празника се приготвя и обреден хляб, както и ястието „бял муж” от прясно сирене, запържено с брашно. На този ден жените раздават и за пръв път се ядат ябълките петровки. Според народната вяра сам Свети Петър вземал сърпа на рамо и отивал да помага на хората в усилената жътва. В празничния ден жените не работят женска работа против градушка. В селищата, където има черква на двамата апостоли, се чества храмовият празник и се приготвя общоселски курбан. В Галичник , Дебърско на този ден се завръщат гурбетчийте и се правят сватби. Преди сто години големите и тежки галички сватби са стигали 50 на брой - една приказна картина от сватбарски шествия с греещи червени празнични носии, веещи се сватбени знамена и музикантите, огласящи планината. На този ден имениците посрещат гости.

Анита Комитска

Литература
Жития на светиите, С.,  1991                                            
Маринов Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи, С., 1991