EНЬОВДЕН

На 24 юни се почита денят на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Според евангелските писания в дните на управление на Цар Ирод в гр. Хеврон живеел благочестив свещеник Захарий с жена си Елисавета. Те нямали деца и въпреки напредналата си възраст усилено се молили Богу да ги дари със син. Веднъж, когато Захарий бил в храма, ангел господен му се явил и му казал, че Елисавета ще роди син, който ще нарекат с името Йоан. Ангелът предрекъл, че „..той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Дух Свети още в утробата на майка си, и мнозина синове израилеви ще обърне към техния Господ, и ще върви пред Него и в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!” (Лука 1:5-17).

Захарий изразил съмнение как ще стане това чудо и тогава ангелът заявил, че Захарий ще мълчи и не ще може да проговори до деня, когато се сбъдне неговото благовестие. Скоро след това Елисавета заченала. По-късно, когато Гавраиил донесъл благата вест на Дева Мария, че тя ще роди Спасителя на човешкия род, Пресветата Дева се отправила в гр. Хеврон при своята родственица Елисавета. И когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. И когато настъпил часът, Елисавета родила син, когото нарекла Йоан. И в този миг Захарий проговорил, благославяйки Бога, прославяйки Го и пророкувал: „...и ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища и за да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милисърдие на нашия Бог...”. Христовата църква,  отдавайки значимото на делото на Свети Йоан Кръстител и Предтеча, е отредила да се чества освен неговото рождество неговата гибел – отсичането на главата на Свети Йоан на 29 август, както и деня, в който той кръщава Спасителя в река Йордан - 7 януари.        
В представите на народа ни, когато Господ поделил света, дал на Свети Петър ключове от рая, на свети Илия - силните светкавици, на Свети Никола - водите, бродовете и морета, а на Свети Йоан – кумството и побратимството.


На 24 юни освен християнското честване на празника оживяват вярвания и светоусещания, идващи от дълбока древност и свързани с почитта към слънцето и огъня. Наръдът ни нарича деня: Еньовден, Яневден, Иванден, Иванбильобер, Свети Иван Летни. Народните песни представят Светеца как се връща от гората с кола, пълна с билки - „ ...тръгнал ми е Яни, с кола за биле, с кола за биле за яньовиче...”. Старите българи казват, че на този ден Свети Йоан „ ...кърпи кожуха си и отива да моли Бога за зима...”, че „...облича клашника си и отива за сняг...”. Хората смятат, че кукувицата кука до Еньовден, сетне замлъква, стягайки се за зима. Вярва се, че до този ден слънцето е вървяло към лято, на празника то достига най-високата си точка, стои повечко, преди да поеме обратния път към зимата и от радост, че ще се прибере към зимовището си то „трепти” и „играе”. Казват, че е хуваво на този ден човек да види слънцето при неговото изгряване и то да види човека, да си вземе сбогом с него и да го поръси с лъчите си. При изгрев слънце хората гадаят по сянката си - ако я видят цяла, ще са живи и здрави до следния Еньовден. Преди да се прибере слънцето се окъпва във водата и й придава чудна, необикновена сила. Излизайки от водата, слънцето се изтърсва и наросва тревите, на този ден рано сутрин ливадите и горите са много росни. Според нродната вяра на празника става чудо - от извори, пресъхнали през годината, започва да блика вода. Освен слънцето във водата се къпят и всички болести. На този ден хората се къпят обредно - търкалят се в росата, къпят се в реки и езера, умиват се с лечебна вода и наливат от нея в съдове, които отнасят в дома си.
Еньовден се свързва и с особената, лечебна и чудотворна сила на билките, набрани този ден. Билки берат не само билярките и магьосниците, но и всички жени. Старите българи вярвали, че има 77 болести и половина и че за всяка болест има билка. Рано сутринта на празника или в нощта срещу него те отиват в полето и гората и берат чародейните треви. С тях лекуват домочадието и стоката през цялата година, правят магии за любов, развалят магии, разделят момите и ергените, залюбени от змей или змейца. Задължително сред набраните билки трябва да има вратика, комунига, тинтява, пелин, росен и еньовка. Като са набрали билките, жените минават и се окъпват във реките и езерата. Ако знахарките и магьосниците са брали билките през нощта, за да не изгубят силата си, те ги приготвят още същата нощ в съд върху старо, изоставено огнище, в потайно място, съблечени голи. С набраните треви и цветя се вият венци и китки. В по-старо време всяко домочадие е вило венец от клон на плодно дърво - ябълково, крушово или черничево, с привързани на него с червен конец или марта еньовденски билки с размер, колкото да се провре човек, при съпровод на песни.

„...Ой, Домно, Домно,
Домно, царице,
Тръгнала е Домна,
Сутрена рано,
Билки да бере...”


След като минат през венеца за здраве, стопанката го прибира и го пази до следния Еньовден, защото той не само пази дома и челядта, но и с билките от него се лекува.
Характерен за празника е моминският обичай Еньова буля, разпространен в тракийската област Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопите, Странджа и Сакар, както и при тракийските преселници в североизточна България, Добруджа, при бесарабските българи. За Еньова буля се избира момиченце между 3 и 5 години, което да бъде или последното дете на живи родитили, или сираче. Обличането се извършва в честита и целокупна къща при съпровод на песни. Детето обличат с риза с ширки ръкави – „кавад”, червена връхна сватбена дреха, поставят на главата му червено прозрачно було, сватбен венец и много накити от невести, омъжили си през изминалата година. Четири девойки поред носят на раменете си Еньовата буля, като останалата група от моми върви заедно с тях и пее нарочни песни при обхождането на селището и спирането на всеки кладенец и чешма. На кръстопът те спират и булята сяда в скута на една от момите или в полите на бременна жена за плодородие, а другите моми пеят и играят около тях. Еньовата буля е боса и не бива да докосва земята. Тя носи в ръцете си клонки зеленина, които размахва. Когато стигнат реката, две от момите, носили Еньовата буля,  минават на другия бряг и питат момичето каква ще бъде годината, ще има ли жито, ечемик, вино и т.н. Еньовата буля отговаря на въпросите и нейните отговори са възприемани като вярно и точно предсказание, дадено с Божия помощ и внушение.


След това момите се връщат и извършват обичая „Напяване на пръстени”. Предишния ден момите-подевки и по-големите моми са сложили в бяло котле с мълчана и неначената вода своите китки с пръстени и разноцветни конци. Котлето се покрива с червена престилка и се оставя да пренощува под трендафилово дърво под звездите. Еньовата буля вади китките от котлето, а момите припяват коя за какъв ще се омъжи – хував или грозен, млад или стар, беден или богат, орач, овчар или занаятчия, търговец, поп или даскал. Например припевки за богат момък са:  „Колко листе в гората, толкова пари в кесия” или „У кочия седи, алтъни брои”, а за беден: „Три ореха, на попара” или „Босо зайче на лазурки”. За момък орач пеят: „Голяма нива, честом купни”, „Къса трапеза, гъсти комати”, „Дълга брезда, лиси биволи”, за терзия - „Златни ножички под възглавнички”, за бояджия – „На дюкян седи, коприна тегли”, за златарин – „По небо фърка, злато, сребърце”, за поп – „Клон босилек, черква мете”, за даскал – „На стол седи, перо държи”, за хубавец – „Сиво небо, ясни звезди” и много, много други. След като свършат с гаданията за женитба и семеен живот, момите измиват Еньовата буля, мият лицата си с мълчаната вода за здраве, хубост и плодородие и вземат от овеса, който е бил в котлето. Те поставят овесените зърна под възглавницата и вярват, че който им се яви насън, за него ще се оженят. В някои селища на Македония - Прилепско, Битолско и Крушевско, на Ивановден се извършва обичаят „тайане”. Тук вземат един гюм, пълнят го с вода от три чешми и го китят с цветя, превес и тел от невяста, която е гувяла, т.е. пазила е обредно мълчание в определен период от време след сватбата. Слагат съда на главата на едно дете и с него обикалят селското землище, чешмите и домовете, където ги даряват. В Крушевско момите слагат свои пръстени в гюма и сетне гадаят коя първа ще се задоми. В цялото етническо землище на българите е разпространено вярването за излизането на магьосници, бродници и житомамници в нощта на Еньовден. Това са жени, вдовици, бездетни или преминали критическата възраст, които имат някакъв белег и са получили своите умения най-често по наследство. Те отиват на чуждата нива в потайна доба, събличат се голи, опасват престилката си отзад и яхват кросното от стана. Магьосницата нарича специални слова и всички класове на нивата й се покланят, остава изправен само т.нар „цар” на нивата (стъркове с два-три класа). После тя го откъсва и хвърля в своята нива, с което обира берекета. Обраната нива става с празни, леки и почернели класове. В нощта срещу празника се вярва, че магьосницата може да свали месечината и да я издои като крава. В една песен се разказва за млад Стоян, който видял „три жени, три самодиви”, които „...месечината сваляха, бяла я крава правеха, прясно си мляко доеха...”.                      


Християнската църква всячески се е борила срещу магьосническите тайнства. Още по времето на Цар Борил през 1211 год. е свикан църковен събор, член 42 на който гласи: „...На онези, които на 24-ия ден на месец юни, на рождеството на Иван Кръстител извършват влъхувания и влачене на плодове и каквито и скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ-анатема...”.
На 24 юни се палят и огньове, които хората прескачат за здраве и за очистване от всяко зло. Тези огньове лумват в празничната нощ, идещи от далечното време на преклонение пред слънцето и неговата земна проекция и са се съхранили и до днес навсякъде в християнска Европа.

Анита Комитска

Литература:
Маринов, Д., Народна вяра и религиозни народни обичаи, С., 1994                   
Попов, Р., Кратък празничен народен календар, С., 1993