СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

На 21 май вярващите християни почитат император Константин Велики и неговата майка Елена. Тяхната ревност и заслуги към християнската вяра са толкова големи, че църквата ги обявява за светци и равни на първите апостоли. От IX в. насетне е отредено честването им да бъде на 21 май. Свети Константин е роден в гр. Ниш през 274 година. Баща му, Констанций Хлор, бил император на Западната Римска империя и се славил с толерантното си отношение към християните. Когато умрял в Британия, за негов заместник бил определен синът му Константин през 306 година. Константин уравлявал с мъдрост и любов и областите му се славили с мир и благоденствие. В 312 година римляните се обръщат с молба за помощ към Константин да ги избави от тиранина Максенций, който управлявал Рим. Преди голямата битка Константин получава знак от  Бога - на залез слънце императорът и войката му видели звезден, сияещ кръст и надпис „С това ще победиш”. През нощта сам Иисус Христос се явил на Константин, като му наредил да направи знаме с изобразен кръст, да направи кръстове на оръжията, щитовете и шлемовете на войската си. След победата с Божия помощ император Константин наредил да се издигне в центъра на Рим негова статуя, държаща в ръка дълго копие с кръст и надпис „Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина”. Константин Велики е първият римски император, приел християнството. Той бил ревностен закрилник на християнската вяра. По негово време, през 313 година, е издаден т. нар. Милански едикт, с който се дават равни права на християнството с  всички останали религии в римската империя, с което на практика официално се признава християнската вяра и се прекратяват гоненията срещу християните. Императорът влиза в историята като основател на Константинопол /Цариград/. Неговата майка Елена била приела християнската вяра много по-рано. Тя отишла в Палестина,за да посети светите места, свързани с раждането, житието и смъртта на Христос. По нейно и на императора нареждане били съградени храмове над Витлеемската пещера, където е роден Спасителят; в Елеонската планина, където прекарва последните си земни дни Иисус Христос; пещерата на Божий гроб, където бил положен след Разпятието Христос. Света Елена положила неимоверни усилия да открие кръста, на който е бил разпнат Христос. След дълги издирвания открили трите кръста на Голгота. Разбрали на кой от тях бил разпнат Спасителят, защото  когато го допрели до болна жена, тя оздравяла и когато докоснали с него мъртъв мъж, той възкръснал. Светата църква е отредила намирането на честния и животворящ кръст Господен да се чества на 14 септември.
Иконографски двамата Светци се изобразяват в тържествени одежди, корони от двете страни на светия кръст, разположен в централното поле.
Според народната вяра празникът на Свети Константин и Света Елена се счита за голям и тежък ден. На този ден не се работи - жените не тъкат, не перат, не копаят, мъжете не впрягат колите, за да се предпазят от градушка. Широко разпространена е представата за Света Елена като сестра на Свети Илия, която носи в ръкавите и в полите на ризата си градушка. Според други вярвания Свети Константин и Света Елена носят градушката в чувал или в кош. В една народна песен се казва:
„...Елено, Елено Костадинова,
сестро си распори поли,
спри облако,
носи го в зелена гора...”
Празникът се свързва преди всичко с обредната игра върху огън – нестинарство. Обичаят е разпространен в района на Югоизточна България - някои странджански села. Според една легенда от този район много отдавна на Бог му дотежало сам да бере грижата за хората и намислил да си намери помощник. Решил да го избере, като напалил голям огън, чийто пламък стигал до небето, и казал на събраните момци, че който влезе в огъня да му поиграе, той ще бъде негов помощник. Всички се побояли и само Костадин влязъл, играл и нищо не му станало. Господ го взел за свой помощник. Когато решил да го жени, по същия начин избрал и булката му. Само една мома Елена не се уплашила и играла по жаравата. Господ ги събрал и наредил на хората всяка година на дните им да се пали огън и хора да играят върху жаравата.
Според друга легенда Цар Константин и царица Елена едно време воювали с други народи, които обиколили земите си с огън. Константин и Елена с Божия помощ минали огъня и победили. В чест на победата нестинарите играят и днес в огъня.
Празникът започва още от 1 май, началото на Костадиновския месец. На този ден всички нестинари отиват в дома на главния нестинар, това е синът или дъщерята, посочени от бащата на смъртното му ложе в присъствието на всички нестинари. На 1 май в неговия дом се събират нестинарите, носейки вино, ракия, млин /баница/ и печена кокошка. Домашните на главния нестинар се подготвят за посрещането на гостите. Преди да седнат на трапезата нестинарите отиват в параклиса, където къдят иконите, целуват ръка на главния нестинар и получават вдъхновение от Свети Константин.
Всяко нестинарско селище има параклис /„конак”/ на Свети Константин, в който се пазят иконите, празничните им одежди и свещеният нестинарски тъпан. Параклисът се намира в центъра на селото или в дома на главния нестинар. Рано сутрин на 21 май всички нестинари, събрани при главния нестинар, и всички селяни отиват в храма, където се отслужва тържествена света литургия, след което тръгва шествие, начело със свещеника и трима ергени, които носят иконите на Свети Костантин и Света Елена и се отправят към параклиса. Вътре се извършва преобличането на иконите. Слагат им се нови червени ризи с нанизи от стари едри и дребни монети. Главният нестинар или нестинарка поливат на ергените да си измият ръцете над огнището. Когато тъпанът забие, нестинарката потреперва, изпада в транс и започва да играе. После спира, за да прекади иконите, и шествието с присъдинилите се селяни поема към аязмото /извора/ на Свети Константин. Преди това аязмото се отваря и очиства. Когато шествието пристигне там, се извършват ритуали за очистване с водата, за която се вярва, че има магическа сила и мощ - измиват се дръжките на иконите, хората пият водата за здраве, мият се за добро и благополучие.
Основен момент в празника е и отдаването на общоселски или индивидуален курбан на Светеца от хора, които са претърпели изпитание и са оцелели. За жертва се коли бик или овца. Месят се обредни хлябове с пластична украса, изобразяваща слънчевия знак. От курбана на Свети Константин се раздава на всяка къща за здраве и напредък. Курбанът се освещава от свещеник. На общата трапеза се пеят песни, около нея се вият хора, организират се борби, надбягвания, чува се весъл глъч и смях.
Привечер на площада пред черквата се пали огънят, върху жаравата на който вечерта ще играят нестинарите. Около огъня се вият хора в три или девет кръга. Нестинарските игри са след залез слънце, най-вече около полунощ. При съпровода на нестинарската свирня, писъка на гайдата и думкането на тъпана нестинарите изпадат в екстаз. Те влизат боси в огъня с вдигнати нагоре ръце, които размахват и кръстосват, носещи иконата на Свети Константин, в която са вперили поглед, викайки „въх-въх”. Според народната вяра Светецът върви пред нестинарката със стомна вода и гаси жарта. Нестинарите изпадат в особени състояния, те са „прихванати”. С помощта на Светеца те влизат в съприкосновение с мъртвите предци и гадаят за хората и селището. Излизайки от огъня, краката на нестинарите остават ненаранени, защитени от мощта на Свети Константин.
На другия ден икононосците обхождат всеки дом в селото, където стопаните гъдят иконите, обикалят аязмите и свещените дървета. После всички се захващат на общоселско хоро за здраве.
Корените на игрите върху огъня се отнасят в дълбока древност, в зората на човечеството, и са познати на много общества и народи. Срещат се в земите на далечния изток - от Япония и Китай, през Централна и Западна Азия, в Северна Африка и Америка. Някои изследователи на нестинарсвото го свързват с древно тракийското наследство; други - с прабългарския шаманизъм; трети определят нестинарските игри с вярвания и обичаи, свързани с огненопоклонниците в Персия.
Безпорен факт е обаче, че днес, въпреки превратностите и промените в обичая, нестинарството е живо и е определено от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.

Анита Комитска

ЛИТЕРАТУРА
Ангелова Р. Игра по огън. Нестинарство. С.1955 г.
Арнаудов М. Студия върху българските обреди и легенди. Том 1, С. 1971 г., 17-160
Георгиева И. Нестинарството в България. В: Доклади на втори международен конгрес по българистика. Т.10 С. 1987 г., 37-51