ЕДИН БЛАГОРОДЕН ЖЕСТ НА ПОЛСКАТА РЕПУБЛИКА КЪМ ИВАН МИХАЙЛОВ И ВМРО

За пребиваването на Иван Михайлов в Полша (1938 - 1940 г.)

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. водачът на ВМРО Иван Михайлов емигрира заедно със съпругата си революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева в Турция. В Турция те получават политическо убежище и пребивават точно четири години, до есента на 1938 г. Оттогава започва нов етап в живота на революционера. Семейството на революционера е в Полша до началото на 1940 г.
След подписването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. Гърция настоятелно иска от турската страна Ив. Михайлов да бъде изгонен от Турция, смятай­ки че неговото оставане на Балканите ще оказва влияние върху българо-югославското сближение. Същевременно пък от своя страна югославските власти настояват пред Турция да им бъде предаден Ив. Михайлов, тъй ка­то в негово лице те виждат главната опасност. Този сръбски и гръцки натиск е съпроводен и с многократни опити да бъдат убити Михайлов и съпругата му. България не предприема никакви действия по отношение на Ив. Михайлов, въпреки че той е осъден на смърт от българското правосъдие след идването на власт на Военния съюз и звенарите. Но българските дипломати в Турция своевременно информират българското правителство и Външно министерство за всеки ход на Ив. Михайлов и за неговите срещи е отразено в българската дипломатическа кореспонденция.
Опитът на революционното семейство да замине за Съединените щати се проваля, тъй като сръбската и гръцката страна успяват да го дискредитират пред Държавния департамент като опасен терорист.
В тази объркана дипломатическа ситуация, когато Турция от своя страна пък прави опит да се отърве от присъствието на революционното семейство, се намесва Полша. По същото време създателят на нова Турция Мустафа Кемал Паша – Ататюрк се намира на смъртен одър, а благодарение на него и на министър-председателя Исмет Инюню животът на Михайлов беше запазен и Турция не се поддаде на сръбския и гръцкия натиск. Самата Полша пък се стремеше да играе по-активна роля на Балканите, като че ли неосъзнавайки надвисналата над нея германска и руска опасност. Без да срещне ни най-малко възражение от българска страна, единствена Полша дава съгласието си да предостави политическо убежище на Михайлов и на съпругата му. Всич­ките тия действия стават в навечерието на посещението на югославския ми­нистър-председател Милан Стоядинович в България. Той отправя протест до полското правителство да не се дава убежище на Ив. Михайлов. Поради страха от усложнения на отношенията на Полша с Югославия година преди нападението на Германия полското правителство анулира формално издадената вход­на виза, за което са информирани веднага турското, българското и югославското правителства. Но този акт е закъснял, тъй като Ив. Михайлов заед­но със съпругата си вече пътува от Цариград за Гданск. На едно от пристанищата дори турските власти правят опит да свалят семейството от парахода, но не успяват, а само е конфискуван револверът на Ив. Михайлов.
Прехвърлянето на Ив. Михайлов в Полша е осъществено с активното участие на полския пълномощен министър в София Адам Тарновски и на полския консул в Цариград Войчех Рихлевич. Но инициативата за това прех­върляне е преди всичко на Адам Тарновски, който е в много близки отноше­ния с редица политически фигури в България, свързани с Ив. Михайлов и Вътрешната организация. Самият Тарновски е един от големите приятели на България, който подкрепя страната ни и дейците на ВМРО, когато се отстоява българският характер на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Днес сред нашите сънародници името на този благороден поляк е напълно забравено.

Иван Михайлов

Ив. Михайлов се обръща към полското правителство с молба за политическо убежище около 23 май 1938 г. след като става ясно, че правителството на САЩ му отказва такова. Малко преди 8 юли 1938 г. министърът на външни­те работи на Полската република Юзеф Бек дава право на убежище в Полша на Ив. Михайлов при условие, че няма да развива политическа дейност. Михайлов е принуден за това да направи писмена декларация.
Както пише в спомените си тогавашният български търговски съветник във Варшава Крум Цоков, Ив. Михайлов предварително декларирал пред А. Тарновски, че е „готов да се задължи да не се занимава с полити­ка в Полша”. На 4 август 1938 г. Тарновски след направените сондажи съобщава на полското правителство, че българското правителство, начело на което стои Георги Кьосеиванов, не възразява срещу издаването на виза на Ив. Михайлов за Полша. По прехвърля­нето на Иван Михайлов в Полша голяма роля играе и българският полити­чески и държавен деец Григор Василев, който поддържал от дълги години тесни приятелски връзки както с Ив. Михайлов, така и с А. Тарновски. По същото време Гр. Василев бил и председател на Полско-българската търговска камара. Един любопитен факт в подкрепа на това приятелство е следната случка. Григор Василев е родом от трънското село Радово. Той организира едно посещение на Тарновски до Радово. При това посещение А. Тарновски е обявен за „почетен гражданин” на селото. Не съм сигурен,  дали днес в Радово има някаква следа от това събитие и дали някой си спомня за този височайши полски представител?! Около биографията на Гр. Василев има още редица факти, които показват тесните му връзки и с полската държава. Той е член на Българо-полското дружество и многократно посещава Полша. Подкрепата на Полша към България за разрешаването на въпроса за връщането на Южна Добруджа се дължи до голяма степен и за Григор-Василевата активност в тази насока. През 30-те години на миналия век по негова инициатива големият наш акварелист и портретист Константин Щъркелов рисува портрет на полския президент Юзеф Пилсудски, който след като е нарисуван му е подарен от Гр. Василев. Днес този портрет е в неизвестност някъде из Полша, но в архива на Гр. Василев са запазени документи, свидетелстващи за това.
Във връзка с отпътуването на Ив. Михайлов за Полша му е поискана кратка автобиография заедно с другите документи по прехвърлянето, която той пише в Цариград на 9 август 1938 г. Скоро след това Ив. Михайлов и съпругата му отпътуват от Цариград с полския кораб „Левант" за Полша, който минал през Кайро и след повече от едномесечно тежко пътуване прис­тигнал в Гданск, Полша на 1 октомври 1938 г. Още на пристанището Ив. Михайлов и съпругата му били посрещнати от близкия на средите на ВМРО Кр. Цоков, който през цялото им пребиваване бил в тяхна помощ.
Първоначално на Ив. Михайлов и съпругата му е забранено да пребивават във Варшава, а да живеят в околностите й, в радиус от 100 км. След окупацията на Полша от Германия и Съветския Съюз (септември 1939 г.) те се преместват да живеят във Варшава, която напускат през февруари 1940 г.
През времето, когато живее в Турция и Полша, Ив. Михайлов работи върху книга­та си „По трънливия път на македонското освободително дело”, която завършва в Полша и е отпечатана през 1939 г. За написването й той се запознава с огромна литература по този въпрос, като впечатленията си от някои автори и произведения споделя в писмата си до своя приятел инж. Христо Станишев, бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет и председател на Великия македонски събор и тъст на Григор Василев.

Книгата „По трънливия път на македонското освободително дело” Ив. Михайлов отпечатва под псевдонима си „Брегалнишки”, като на титулната страница е отбелязано, че се „печата като ръкопис”. Тя е писана в един тежък момент за развитието на маке­донското революционно и легално движение, изкуствено спъвани от българските прави­телства след 1934 г., съчетано с личните затруднения, които изпитва семейството на революционера. В книгата Ив. Михайлов се стреми да покаже връзките между македон­ското движение и политико-обществените фактори в свободна България още от времето, когато са създадени легалната и нелегалната македоно-одрински организации (1893 и 1895 г.).
Основните теми, на които се спира, са: върховизмът; автономията на Македония и политиката на официална България; ударите върху македонското дело пре­ди и след Първата световна война от страна на българските правителства, ренегати и сепаратисти, а така също и от външни фактори; въпросът за сръбско-българското сближение в исторически план и от съвременна за него гледна точка; ударите, които нанася на македонското освободително движение превратът от 19 май 1934 г. Заслужават особен интерес и вижданията на Ив. Михайлов за самостоятелното македонско дело и за независима Македония.
Въпреки че, както пише Ив. Михайлов, по времето, когато е писал книгата, е разполагал с „твърде ограничен материал”, той познава добре вижданията на български­те и чуждите политици, общественици и изследователи по македонския въпрос. Сравнявайки официалната българска политика със сръбската, той прави тъжното заключение, че „българските правителства не са имали онази последователност в политическата си позиция относно Македония, каквато са имали сърбите”. Той отбелязва значителното място и на принципа за автономията на Македония и отношението на официална България към него през различните години, както и еволюцията в официалната българска политика. Той не смята, че този принцип е бил в противоречие с мечтата на всеки български патриот - обединението на българските земи. Като откровение звучат думите му по този повод, че „нито един македонски водач-българин не е бил поначало против идеята за обединението на българския народ. Всички ръководители на ВМРО са смятали тая идея двойно скъпа - и като идея на българската нация, и като велик принцип, издигнат след Френската революция за знаме и жизнена необходимост на всеки събуден народ. Нито един измежду най-отговорните хора на организацията не е считал за империализъм българското национално обединение. Те много не се поддадоха на купешки и звучни фрази. В същото време обаче те отлично разбираха, че политическият път на македонското движение трябва да води към автономия, бидейки налице цял комплекс от елементи, очевидно затрудняващи българското национално обединение."
Значително място в книгата си Ив. Михайлов отделя на вредния за движението върховизъм и санданизъм, а така също и на управлението на правителството на БЗНС, като главен виновник за него е преди всичко Александър Стамболийски. Когато говори за правителството на БЗНС, той подчертава, че „то поради своите методи на управление бе в остър конфликт с всички националистически среди в България, с всички партии, с духовенство, офицерство, даже с Университета”, а дейността на ВМРО към него той определя като „самоотбрана”.

Тодор Александров

И в тази книга, както във всичко, написано от Ив. Михайлов, най-светлият образ за него в македонското освободително движение е Тодор Александров, на когото той посвещава стотици страници. Той подчертава приноса на Т. Александров за двукратното възстано­вяване на Вътрешната македонска революционна организация - първия път през 1910-1911, а втория през 1918-1919 г. По този повод той пише, че „с възкръсването на ВМРО възкръсна и македонският въпрос”.
Основната мисъл на Ив. Михайлов в книгата си той защитава в последните й страници, смятайки че решението на македонския въпрос може да се постигне само ако „македонското дело бъде самостойно” - идея, която не е антибългарска и цели преди всичко запазването на българщината в границите на географска Македония пред ужасяващото й разпокъсване в резултат на националните катастрофи.
Няма български родолюбец, който да не е засвидетелствал любовта си към Македония, но като че ли думите на видния български революционер и патриот Ив. Михайлов, изречени през 1939 г. от гостоприемна Полша, са най-силни: „Македония е не само име днес, двадесет и пет години след Балканската война. Тя е една идея, един голям пример за свободолюбието на човешкия дух. Разбира се, в македонската трагедия се прозира особе­но и картината на ограбената българщина, и на неугасимото българско съзнание."
Докато работи върху книгата си, Ив. Михайлов е в постоянна кореспонденция освен с инж. Христо Станишев и с историка на революционните борби в Македония и Одринско Христо Силянов. Работейки върху книгата си, той уточнява редица важни моменти от историята на македоно-одринското движение. За тази цел той изпраща въпросници до двамата си кореспонденти, които му изпращат подробните си отговори и допълнителна литература по македонския въпрос.
Тази му книга е свидетелство за един етап от проучването на македонския въпрос. Същевременно тя е и свидетелство за познанията на водача на ВМРО, който тук е влязъл в ролята на историк и анализатор, проучвайки критично достъпната му литература и извори. Колко сили и твърдост са били необходими на революционера Иван Михайлов да седне и теоретизира върху ролята на България в разрешаването (или неразрешаването) на македонския въпрос, отстоявайки българския си произход и принадлежността на населението в Македония към българската народност, когато е в тази принудителна емиграция и над него тегне смъртна присъда, произнесена от българския съд в обстановка на терор и безвластие!

Иван Михайлов, Менча Кърничева и Марко Дошен на гроба на Тодор Александров

За пребиваването си в Полша по време на немската окупация Ив. Михайлов споменава в едно свое интервю през октомври 1964 г. пред в. „Македонска трибуна”, посветено на съпругата му Менча Кърничева. Тъй като фактите в това интервю не са широко известни, ще Ви цитирам само тези откъси, отнасящи се до полския период:
„… Избухването на Втората световна война ни завари във Варшава. При опита да търсим връзка с приятели в България или Америка, за да не умрем от глад, Гестапо ни арестува. Стигайки в полицията, не можах да схвана накъде откараха Менча. Сетне разбрах, че била в същото здание, в отдалечена стая за разпит.
- От кого получавате пари, за да се борите против политиката на цар Борис и правителството? Ние сме в добри отношения с България; и какви български емигранти сте вие тук? - я запитва следователят, военно лице.
- Според цялата вражеска нам пропаганда, парите си македонското движение получава от Германия и Италия - му отговаря тя отсечено.
- Защо се борите против България?
- От къде знаете Вие, че се борим против България? - на свой ред го запитва Менча?
- Защо сте тогава емигранти?
- Господине, за мене е ясно, че Вие нищо не познавате от македонското движение. Излишно е да ме питате.
- Съпругът Ви в Полша е работил против Германия, заедно с поляците. Утре заран ще бъде застрелян.
- Това е Ваша работа и Вие отговаряте за работите ви. Против никаква Германия не сме работили. Застреляйте го. Няма по-добър повод от това да ви се смее целият Балкан.
- Защо сте във Варшава?
- Казах Ви, че не познавате македонското движение. Информирайте се за него и за нас в Берлин или в легацията в София. Излишно е да отговарям на въпросите Ви.
Закараха ни в затвора „Дежлна”. Не я видях и тук тя накъде изчезна пред очите ми. След една седмица ни освободиха, но предварително ни закараха в друг квартал на града, в специално някакво отделение за фотографиране. Взеха ни снимки от всички посоки на лицето; ту в зимни палта, ту без тях, ту с шапка, ту без шапка и пр. Тогава аз не знаех никак немски; казах на Менча да преведе на лицето, че такива многобройни снимки считаме като оскърбително действие спрямо нас. Заведе се следния кратък, но напрегнат разговор между нея и военното лице, което ни фотографираше:
- Бихме искали да знаем дали ни считате за разбойници та ни взимате толкова снимки? - запитва тя.
- Как така? - възразява той. Аз съм в Гестапо и въпреки това са ми взели такива снимки в канцеларията.
- Напълно право. Вие сте в Гестапо и началството Ви трябва да има всички Ваши знаци. Но ние не сме членове на Гестапото, а политически бежанци. Съвсем лошо впечатление ни правят Вашите постъпки.
Почервенял от яд, фотографът побърза да ни каже:
- Вървете си, свободни сте!
Може би имаше намерение да ни отведе с колата си до някое място в града по-близо до дома ни. Това впечатление имахме. Но спора с Менча сигурно го разколеба. Подир около два часа пеша, прибрахме се. По такъв начин Менча отговаряше на властите, когато бяха на лице всички рискове.


Менча Кърничева


Иван Михайлов

През септември 1938 г. пътувахме вече за Полша, напуснали Турция след четиригодишно политическо пленничество там.
През м. септември 1939 година избухна топовна граната в спалнята ни стая във Варшава, няколко часа след като бяхме се решили да спим вече в долния етаж на къщата. … (Вж. в. „Македонска трибуна”, год. 38, бр. 1955, Индиана, Индианаполис, 29 октомври 1964 г., с. 1-4.)
Семейството напуска окупираната Варшава през февруари 1940 г., отново съпровождано от доверения Крум Цоков. Но следващият период от живота на революционера ще бъде обект на друга статия.
Прилагам Ви изключително ценните документи за полския период на Иван Михайлов, съхранявани в архива на Полското външно министерство, откритието и публикуването на които дължим на полския учен проф. Йежи Томашевски, както и отделни документи от българските архиви. За повече подробности за този период от живота на революционера ви предлагам да разгърнете публикацията на проф. Й. Томашевски (J. Tomaszewski, Sprawa udzielenia azulu Iwanowi Michajlowowi w Polsce w dokumentach MSZ, Teki archiwalne, № 21, Warszawa – Lodz, 1989.), както и моята документална книга за живота и дейността на Иван Михайлов за времето от 1924 до 1951 г. (Ц. Билярски, Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. София, 2006, 512 с.”). Документите, които са на полски език, бяха преведени на български от Д. Димитров, а тези, които са на френски - от Н. Кайчев, за което отново им изказвам своята благодарност.
Цочо В. Билярски

ДОКУМЕНТИ:

№ 1

Писмо на полския посланик в София Адам Тарновски до министъра на външните работи Юзеф Бек във Варшава по въпроса за даването на политическо убежище на Ив. Михайлов

София, 23 май 1938 г.
Строго секретно
Посетиха ме д-р Асен Татарчев и д-р Асен Аврамов, изтъкнати македонски дейци, и ми представиха молбата до полското правителство на бившия председател на Вътрешно-революционната македонска организация г-н Иван Михайлов да му бъде дадено политическо убежище в границите на ПР.
Иван Михайлов се намира понастоящем в Турция, където емигрира от България след майския преврат (1934 г.). Турските власти го третираха досега като един вид заложник, понастоящем обаче дават съгласие за едно негово заминаване в чужбина.
Господата Татарчев и Аврамов ми заявиха, че лошото здравословно състояние на Михайлов го принуждава да се отдаде на продължителна почивка и лечение. Дълбоката симпатия на И. М[ихайлов] към полския народ, независимата външна политика на Полша и липсата на егоистични интереси от нейна страна към македонския въпрос са склонили бившия им водач да търси убежище у нас, а не в някои други страни, правителствата на които без съмнение с радост биха го приели на своята територия1. В случай, че полското правителство даде съгласие Иван Михайлов да се посели в Полша, той би се задължил да остави настрана всякаква политическа дейност по време на пребиваването си на територията на Полша. Най-сетне, г-дата Татарчев и Аврамов изразиха надежда, че правителството на полския народ, който винаги със симпатия се е отнасял към македонските стремления, най-добро доказателство за което е статията на маршал [Юзеф] Пилсудски за балканската война (в „Стрелец”2, през 1914 г.), няма да откаже на молбата на Иван Михайлов, като помолиха за възможно най-бърз отговор.
От своя страна бих искал да добавя, че даването на политическо убежище на Михайлов в Полша би увеличило нашето влияние както в България, така и сред много активните извън границите й македонски среди, а освен това българското правителство би предпочело Михайлов да се намира в Полша, отколкото някъде другаде.
Следва да се предполага, че недоволни от това биха могли да бъдат югославяните; смятам обаче, че не би било трудно да бъдат убедени, че Иван Михайлов в Полша би бил за тях евентуално по-малко опасен, отколкото напр. в Италия3.
Архив за нови материали - Полша (АНМ), МВнР, 5303, л. 3-4. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa udzielenia azulu Iwanowi Michajlowowi w Polsce w dokumentach MSZ, Teki archiwalne, № 21, Warszawa – Lodz, 1989, с. 265–266. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 Това е алюзия относно възможността Михайлов да получи убежище в Италия. Преди това убежище са му отказали Швейцария, Румъния и Великобритания. (бел. И. Томашевски.)
2 Орган на Полските легиони, създаден от Пилсудски малко преди Първата световна война, първоначално парамилитарна, а по-късно – същинска военна формация, която по време на войната воюва под различни знамена, а през 1918 г. се оказва основен военен фактор за възстановяването на полската държавност, след което дава началото на Полската войска. (бел. Д. Димитров.)
3 На първата страница на документа има следните ръкописни анотации. С молив: “[За] г-н директора [Михал] Лубйенски с молба да получи съгласието на г-н министъра. Моето мнение е, че можем да дадем политическо убежище на г-н М[ихайлов] при условие: а. съгласие на българското правителство, б. изоставяне от страна на г-н М[ихайлов] на всякаква политическа дейност, 21.IV., Т[адеуш] К[обилянски]”; с мастило: “Съгласие на българското правителство по мое мнение не е нужно. За българското обществено мнение македонците са герои, макар от време на време правителството по политически причини да предприема мерки срещу тях. Според мене трябва да се предостави убежище и дискретно чрез Тарновски да се информира за това българското правителство, обръщайки му внимание, че сме му поставили условие да не извършва политически акции от нашата територия. М[ихал] Л[убйенски].” Най-отгоре на страницата с мастило: “Г-н министърът изрази съгласие да се даде политическо убежище. М[ихал] Л[убйенски], 24.6.”(бел. И. Томашевски.)

№ 2

Поверителен рапорт от Т. Христов, пълномощен министър в Анкара,  до  д-р Г. Кьосеиванов, министър-председател и министър на външните работи, за разговора му с турския министър на вътрешните работи Шукри Кая с настояване да се даде амнистия за Ив. Михайлов, за опасността от убийството му и мнението му за революционната му дейност.

Анкара, 25 май 1938 г.
Само в един екземпляр.
Лично-строго-поверително.
Господине Министър-председателю,
Министърът на вътрешните работи Шукри Кая ме заговарва напоследък на два пъти за Иван Михайлов и за отношението, което нашето правителство е заело към него. Първия път - това беше в началото на м. април - той, видимо развълнуван и разтревожен, се опита да ме убеди, че ние трябва да направим нещо за да спасим този добър българин и патриот, толкова повече, че той е болен и че едва ли ще живее дълго ако остане при сегашните условия на съществуване. На моята бележка, че Михайлов е осъден от българските съдилища на най-високото наказание и че при това положение българската държава не може да предприеме абсолютно нищо в негова полза, Шукрю Кая ми каза: Дайте му в такъв случай амнистия. Ако и това е невъзможно настойте Вие лично пред тукашната Амбасада на Съединените Щати да му даде виза за влизане в Америка. Нещо трябва да се направи, защото аз се боя, че Михайлов може да бъде убит. И нека Ви кажа открито: ако това стане и ако аз бъда министър на вътрешните работи, ще направя всичко възможно, за да разкрия и да посоча на света убийците, от където и да изхождат те. Ако пък не съм вече министър, аз ще заявя открито, че виновни за убийството на Иван Михайлов са Югославия и България.
В този тон Шукрю Кая продължи дълго. Аз, каза ми той, не съм виждал Михайлова. Той не е поискал никога да ме посети, макар че има право на това като политически емигрант макар и да знаеше, че аз не бих се отказал да го приема. Нещо повече, той никога не е поискал от нас средства за живеене, а и ние никога не сме му предлагали нищо, защото сме убедени и се боим, че ще откаже каква да е материална помощ. Това е един идеалист, който носи своята участ с мълчание и гордост и който търпи лишения. И за какво се бори в същност той? - За по-голяма България, нали? - За една национална идея, нали? - Аз като националист бих отрекъл себе си, ако осъдя неговата дейност и ако заради нея го обрека на изгнание и мизерна смърт.
- Да, забелязах аз на министъра, но неговата борба се до там изроди и взе такива форми, че тя по едно време заплашваше самото съществувание на нашата държава. Спомнете си произволните убийства по софийските улици.
- Помня, знам, - отговори ми Шукрю Кая, но кажете ми, за какво убиваше Иван Михайлов? - За материални облаги ли или в името на един макар и криво разбран идеал? - Ако беше за облаги, той щеше да има сега пари и не щеше да чака скромните помощи на македонските българи в Америка. Не, така не бива. Иван Михайлов е един несполучил революционер, значи един нещастник. Събитията се развиха  така, че неговата идея и неговата борба не можаха да дадат очакваните резултати. Бива ли за това да бъде изоставен на произвола на съдбата? - Бива ли да не се държи макар и в известна форма сметка за него? - направете нещо. Трябва да направите нещо - ако не друго поне да улесните неговото заминаване от Турция. За нас той е вече напълно свободен и може да напусне страната когато поиска.
Трябва да призная, че аз бях изненадан от тая пледоария на Шукрю Кая в  полза на Иван Михайлов. И по-рано веднъж той ми бе говорил на тая тема и приблизително в същия смисъл, но този път той вложи много страст в казаното и искаше очевидно да ме импресионира. Аз се задоволих да му кажа, че въпросът е много деликатен и много труден и че едва ли моето правителство би намерило основание и възможност да предприеме нещо по него и то в препоръчаната от турския министър на вътрешните работи посока. Обещах му при все това да донеса неговата препоръка и неговото настояване до знанието на моето правителство и да предоставя нему да вземе становище по него.
На времето аз не можах да си обясня, кое накара Шукрю Кая да ми заговори и то по тоя начин за Иван Михайлов. Сега, обаче, това ми е ясно. С телеграма № 81 от 9 т. м. аз Ви донесох, че според получени в легацията положителни сведения, Турската полиция е разкрила заговор за убийството на Иван Михайлов и че устроител на тоя заговор е един чиновник в Югославянското консулство в Цариград. С куриера, който заминава тия  дни от Анкара за София Ви изпращам един документ от строго-поверителен характер, който съдържа достатъчни и прецизни данни за тоя заговор и за участниците в него. Шукрю Кая е бил очевидно под впечатлението на този документ, когато в началото на април ми говори близо час с известно вълнение и тревога за Иван Михайлов. В него намира обяснение и фразата на Шукрю Кая, че за евентуалното убийство на Михайлова той ще държи отговорни Югославия и България (последната очевидно заради това, че е изоставила Михайлова).
Не ще бъде излишно да Ви съобщя във връзка с това и следното, на вид незначително но характерно, обстоятелство. Тъкмо по времето, когато в Цариград заседаваше конференцията на Съюза на печата от страните от Балканското съглашение, в белградския в. "Време" бе публикувана телеграма от Анкара (?) с дата 12 април, в която се съобщаваше, че "злогласния Ванча Михайлов, шеф на македонствуващите, който от година вече живее като бежанец в Мала Азия, е заболял тежко. Лекарите имат малко надежда да го спасят". По това време в Цариград бяха югославянския директор на печата Лукович, директорът на "Авала" Йованович и много още видни югославянски журналисти. Там беше и югославянският пълномощен министър. Те, разбира се, са знаели много добре, че Иван Михайлов не е в Анкара, а на един от островите на Мраморно море и че той наистина не е много здрав, но не е и безнадеждно болен. И ако при това един от тях е дал цариградското съобщение, дали това не е било с оглед да се направи диверсия и да се подготви света за едно събитие, което се подготвя? - Когато броя на в. "Време" с това съобщение се получил в Анкара, госпожата на моя югославянски колега ме повика по телефона, за да ми каже за него и да ме попита, не знам ли нещо по този въпрос. Тя щяла да говори вечерта по телефона с мъжа си и би желала да му съобщи нещо във връзка с телеграмата, поместена във "Време". Отговорих й, че нищо не ми е известно и че доколкото знам Иван Михайлов се намира не в Анкара, а в околностите на Цариград. Госпожата се видимо задоволи от отговора ми, но същия ден ми изпрати с картичката си изрезка с депешата на в. "Време".
От тогава насам не бях чувал нищо нито от турска, нито от югославянска страна за Иван Михайлов. На 18 т. м., на приема в чест на югославянския министър на войната генерал Марич, Шукрю Кая ме взе за един момент на страна и ме попита, писал ли съм в София за Иван Михайлов и имам ли някакъв отговор. Трябваше да му кажа, че съм писал, но че, както и предполагах, не съм получил никакъв отговор. Шукрю Кая се усмихна, бих казал добродушно, и каза:
- Значи у Вас са решени да го игнорират?
- Изглежда, отговорих му аз, че официалното становище е това. То е, струва ми се, и най-правото.
Тук разговорът ни с Шукрю Кая беше прекъснат от трето лице и той в течение на приема не се повърна повече на въпроса.
Дължа на края да Ви съобщя, Господине министър-председателю, че ако не Ви донесох своевременно за тая работа, то е защото очаквах, че все ще ми се удаде случай да Ви изложа устно разговора ми с Шукрю Кая. Въпросът е наистина от такова естество, че, по моята преценка по-добре е да не се излага той писмено. Сега, обаче, когато имаме на ръка документа, за който Ви споменах по-горе, и  при наличността на наш куриер, който тръгва от Анкара направо за София, аз счетох за уместно да Ви изложа горното за Ваше лично сведение. Ще Ви бъда при това много благодарен, ако наредите да ми се съобщи, намирате ли за правилно становището, което аз съм заемал до сега, когато е ставало дума за Иван Михайлов и дали трябва да дам по-друг отговор на Шукрю Кая, ако отново ми заговори на тая тема.1
Благоволете да приемете, Господине министър-председателю, израза на отличната ми към вас почит
Т. Христов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 7, а. е. 946, л. 83-87. Оригинал. Машинопис.
-------------
1 Рапортът е с № 91/ Т. А. и входящ № 271 на Отдела за шифъра и архивата от 4 юни 1938 г.

№ 3

Донесение от информатор на Държавна сигурност, препратено до Политическата дирекция при МВРИ за предстоящото отпътуване на Ив. Михайлов от Турция и др. информация, получена от Югославската легация.

София, 6 юни 1938 г.
Лично. Строго поверително.
Приложен изпраща Ви се, Господин Директоре, препис от донесението на информаторка при Отдела Държавна сигурност – за сведение и с молба за указания по повдигнатите в същото въпроси.
Директор на полицията: [Подпис нечетлив].
Началник Държавна сигурност: Б. Михайлов.
[Печат: “Дирекция на полицията. МВРНЗ”]

“Скитник” донася”:
26 май 1938 г.
Вчера 25 т. м. в 4 ч. сл[ед] пл[адне] отидох в Зиндович. Той беше там. След 5 м. дойде Цулек и Зиндович ни остави. Изведнъж Цулек ми каза: “Какво направихте миналата сряда, когато бяхте с офицера в сладкарница “Славянска беседа”. Защо не ми казахте нищо?” Изгледах го много учудено и му казах, че не съм го видяла. Тогава той ми обясни, че наскоро след моето излизане в сряда от Зиндович, той отишъл в легацията и някоя дама, която говорела като мене, му казала по телефона: “Г. Цулек желая да Ви видя тази вечер.” Мислейки, че съм аз, той ми дал среща пред кино “Култура”, дамата отказала и определила среща в сладкарницата срещу “Юнион клуб”. Той обаче много мразел тази сладкарница и дал рандевуто в “Славянска беседа” (същата вечер аз имах среща с двама офицери, за която среща Цулек бе предупреден от мен). Той отишъл в сладкарницата към 8 ч. вечерта, чакал, но никой не дошъл. Към 20 и 45 ч. влизам аз, той минал край мене, но аз не съм го видяла. След това ни проследява “все с надеждата, че аз ще му кажа нещо”, защото смятал, че аз съм му телефонирала. Аз му казах, че това ми1 прилича на проследяване, защото той щом е видял, че аз в сладкарницата не съм му казала нищо, още по-малко на улицата ще се отделя и то когато съм с офицери, а той може би, е проследяван от някого и това е достатъчно, за да бъда най-малкото проследявана. Той се засмя и ми каза, че действително ме е проследил.
Веднага след това ме запита, научила ли съм нещо за мисията на Николсон2, на което му отговорих, че в многото ми срещи, които съм имала с маса офицери, които са във Военното м[инистерст]во и други, от които мога да науча нещо, съм чула само едно, че ние държим и никога не смятаме да изменяме на приятелството с Югославия. Той иска да знае какви са предложенията, направени на Царя от Никълсън и не мога ли чрез някой офицер, който е близък до двореца да науча нещо. Отговорих – аз познавам майор Бърдаров3, но той, колкото е добър кавалер, толкова е дискретен офицер и той по-скоро може да каже случаи из частния живот на Царя, но никога не говори за политика. След това му казах, че съмнение в политиката на Царя и Правителството по отношение на тях неможе да има, защото Царя и Тронното слово подчертава това. Пита – не съм ли чувала някои офицери да се отнасят скептически към политиката на Двора за Германия. Казах – да, някога съм чула да спорят офицери върху стойността на английската и германска нации. Едни се вдъхновяват от хладнокръвието и такта на англичаните, другите хвалят и са във възторг от дисциплината и смелостта на германците, но това още не значи едните или другите да предпочитат съюз с едната или другата държава. На това той ми каза, че много бляскаво и дипломатически съм разрешила въпроса, но той ще се помъчи да види м[ежд]у редовете какво пише. Говорейки за Германия, казва той, че въпреки стопанските им отношения с германците, не ги обича и би желал да е настрана от тях.
След това ме запита за румънския журналист, за когото са сигурни, че е идвал тук преди един месец и се е срещал с македонци, на които е правил някакви предложения (“фантастични, разбира се, добави той”). Казвал се Боцари или Бацари – нещо подобно; иска да проверя отново за него.
След това ми каза да проверя на всяка цена е ли вярно, че Асен Аврамов ще заминава за Лондон, за да прави изложение пред английското правителство по малцинствения въпрос. Е ли вярно, че Иван Михайлов ще напуска Цариград и ще замине за Гърция и от там за Англия, защото в Америка не го искат и какво се говори за новия английски пълномощен м[инистъ]р, който ще дойде тук. На това му отговорих, че се говори, какво този м[инистъ]р е един от най-ловките английски дипломати. Той ми каза: “Да!, точно така е и той е запознат много добре с въпроса за малцинствата и специално с Македонския въпрос и той ще се опита на всяка цена да развали добрите ни отношения и то все за Македония”.
Каза ми след това, в сряда да отида на бул. “Фердинанд” № 48 – І ет. – в къщата на Шуица, където ще ме чака в 4 ч. сл[ед] об[ед]. Иска да научи тези неща.4
ЦДА, ф. 176 к, оп. 7, а. е. 946, л. 106–108. Оригинал и препис. Машинопис.
----------------------
1 В оригинала е “не”.
2 Никълсън, Харолд, дипломат от 1909 г., от 1910 г. е в посолството на Великобритания в Мадрид, а по-късно в Константинопол. През 1919 г. се присъединява към британската делегация за Парижката мирна конференция като втори секретар, от края на октомври става член на Лигата на нациите, работи в дипломатическите мисии на Великобритания в Техеран и Берлин и в Министерство на просветата, участва в директорските бордове на в. “Ивнинг стандарт” и радио “Би Би Си”, един от най-изявените британски парламентаристи като член на лейбъристката партия и се занимава с проблемите на образованието и културата (от 1937 г.), почетен доктор на университетите в Атина, Гренобъл, Глазгоу, Дъблин, кавалер на Почетния легион и е почетен член на Академията в Ню Йорк, автор е на 43 книги и монографии. Умира през 1968 г.
3 Бърдаров, Христо Стоянов, полковник, служил в свитата на цар Борис ІІІ (1930), в 10 и 23 пехотен полк (1933–1936), комендант на двореца в София (1936),  флигел-адютант на цар Борис ІІІ (1942).
4 Писмото на Дирекция на полицията е с № ІІ 3716 и с входящ № 283 от 7 юни 1938 г. на Отдела за шифъра и архивите. То има следната резолюция: “Гледай резолюцията по вх. № 612 / Т. А. от 26.Х.1938 г. Пол. Директор: [Подпис нечетлив], 18.ХІ.1938 г.” и “Отговорено с № 274 / 22.ХІ.1938 г.”

№ 4

Шифровано писмо № 10 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Ян Шембек до Посолството на Полша в София, съдържащо съгласие за даване на политическо убежище на Ив. Михайлов в Полша

Варшава, 8 юли 1938 г.
Receptus1 рапорта Ви от 23 май2. Г-н министърът изрази съгласие да бъде дадено политическо убежище в Полша на Ян Михайлов при условие да не извършва политически акции на наша или от наша територия. Консулството в Стамбул е упълномощен да му издаде виза. Оставям на преценката на г-н посланика евентуалното съответно информиране на  българското правителство.
АНМ, МВнР, 5303, л. 2. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa…, с. 266. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------
1 Получен [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док. № 1 от 23 май 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 5

Шифровано писмо № 3 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Ян Шембек до Полското консулство в Цариград, упълномощаващо го да издаде полска входна виза на Ив. Михайлов

Варшава, 8 юли 19341 г.
Упълномощавам Ви да издадете входна виза на Иван Михайлов, български гражданин, деец на македонските организации. Моля получете от него писмено задължение: 1. да не извършва нито в Полша, нито от Полша политически акции, 2. адресирано до МВнР писмено уведомление относно мястото на постоянното му пребиваване след пристигането му в Полша. Уведомете, моля, за уреждането на въпроса.
АНМ, МВнР, 5303, л. 2. Копие. Машинопис. Публ. В J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 266–267. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------------
1 Вероятно печатна грешка в полското издание, става дума за 1938 г. (бел. Д. Димитров.)

№ 6

Шифрована телеграма № 2 на вицеконсула на Полската република Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за издаването на входни визи на Иван Михайлов и жена му

Цариград, 20 юли 1938 г.
Receptus1 шифрованото писмо № 3 (П. III. 84/секр.)2
Иван Михайлов е без гражданство, политически емигрант, иска да пътува с жена  си, можем ли да издадем визи. Той има и второ фамилно име – Гаврайлов3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 7. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 267–268. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 Получено [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 3 от 8 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Правилно: Гаврилов. В съответствие с традицията политикът, за когото става дума тук, не е употребявал родовото си фамилно име, а е бил известен с бащиното си име Михайлов. Трите му имена са били: Иван Михайлов Гаврилов. Обичаят да се употребява само бащното име вместо родовото фамилно име е съществувал в България чак до Втората световна война. Не може все пак да се изключи, че “Гаврилов” е форма, съэдадена от името на дядото на Иван Михайлов – така сочи “Енциклопедия България”, т. 4 (бел. И. Томашевски.) На документа дописано на ръка:  “P.V. [Правният отдел в Политическия департамент на МВнР] за придвижване след сезиране на МВР. Т[адеуш] К[обилянски], 23.VII.”
“P.V. В светлината на тази телеграма възниква въпросът с какъв документ М[ихайлов] ще може да премине границата на Полша. Смятам, че е негов проблем да представи такъв документ, който да може да бъде визиран от Консулството (напр. Нансенов паспорт, издаден от турските полицейски власти). В Полша, разбира се, ще може да получи Нансенов паспорт, доколкото е без гражданство. Следва да се уведоми МВР за даването на политическо убежище на М[ихайлов], а преди да му бъде издадена виза, да се получи от М[ихайлов] пояснение, къде възнамерява да се засели в Полша, и за това също да се уведоми МВР. Д-р Кажимйеж Шварценберг - Черни, 23.VII.1938.”
На гърба на документа (обозначен като л. 8) има ръкописни бележки: “След представянето на случая от страна на делегата на МВнР – Отделът по Н[ационалностите] няма възражения относно приемането на горепосочените лица, оставяйки обаче по същността на случая да се произнесе Отделът п[о] С[игурността]. 27.VII.1938, Л. Ярославски, съветник.
Според информациите на Отдела по С[игурността] на МВР, революционните македонски организации са поддържали близки контакти с украинските организации УВО и ОУН, особено в периода от 1932 до 1934 г. За по-нататъчни контакти няма точни сведения.
Пристигането на Михайлов би представлявало проблем, докато не се изясни и не се съберат сведения каква организация представлява той и какво е нейното отношение в момента към революционните украински организации. 25.VII.1938, [Йежи] Кжимовски, Отдел по сигурността на МВР.”
“Pro domo4. На 3.VIII. разговарях по телефона с началника Кжимовски отн. промените в становището на МВР по въпроса за издаването на виза на Михайлов. Г-н началникът Кжимовски даде съгласие да бъде визиран Нансеновият паспорт на г-н М[ихайлов] при следните условия:
1. политическо убежище в Полша ще бъде предоставено временно, в зависимост от държанието на г-н М[ихайлов]
2. местопребиваването на г-н М[ихайлов] в Полша ще бъде съгласувано с МВР
3. притежаваният от г-н М[ихайлов] Нансенов паспорт ще бъде подменен с полски Нансенов паспорт
4. г-н М[ихайлов] е задължен след пристигането си в Полша да се яви в МВР – Отдел по сигурността с цел да се определи мястото, където ще се засели, и с цел подмяна на паспорта
5. преди да издаде виза, консулът следва да уведоми г-н М[ихайлов] за горните условия и да получи от него:
а. декларация, че няма да има контакти с антиполските украински формации (УВО и ОУН), и че след пристигането си в Полша няма да извършва тук или оттук никакви политически акции
б. биография на г-н М[ихайлов]
в. 2 снимки.
Зигмунт Ветулани, 3.VIII.” (бел. И. Томашевски.)
4 За вътрешна употреба, за служебно ползуване (лат.). (бел. Д. Димитров.)

№ 7

Шифрована телеграма № 3 на вицеконсула на Полската република Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за визата на Ив. Михайлов

Цариград, 25 юли 1938 г.
Refero1 шифрованата телеграма № 22. По въпроса на Иван Михайлов прояви интерес директорът на полицията, помоли да се издаде виза.  Много държа да изпълня неговата молба.
АНМ, МВнР, 5303, л. 9. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 268. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 По отношение на (лат.); тук в смисъл “относно”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 4 от 20 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 8

Шифрована телеграма № 10 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Посолството на Полша в София със запитване относно политическите връзки на Ив. Михайлов

Варшава, 25 юли 1938 г.
Receptus1 рапорта без номер от 23.V.2 Предвид поддържането на тясна връзка от страна на македонските революционни организации с УВО и ОУН в периода от 1932 до 1934 г. моля съберете сведения, каква организация представлява Иван Михайлов и какво е сега отношението му към украинските революционни организации.
АНМ, МВнР, 5303, л. 6. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 269. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-------------------
1 Получен [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 1 от 23 май 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 9

Шифрована телеграма № 1 на заместник-министъра на външните работи на ПР Мирослав Арчишевски до Консулството на ПР в Цариград по въпроса за предоставянето на допълнителни информации за Иван Михайлов

Варшава, 25 юли 1938 г.
Refero1 шифрованото писмо № 32. Предвид поддържането на тясна връзка от страна на македонските революционни организации с УВО и ОУН в периода от 1932 до 1934 г. моля дискретно проверете каква организация представлява Иван Михайлов и какво е неговото отношение му към украинската революционна организация, а също така изпратете [негова] подробна биография и две снимки. Инструкция по въпроса за издаването на виза на М[ихайлов] ще Ви бъде изпратена допълнително.3
АНМ, МВнР, 5303, л. 6. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 269–270. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 По отношение на (лат.); тук в смисъл “относно”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 3 от 8 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 На гърба на документа (обозначен като л. 5) ръкописни анотации:  “Трудно е да не се вземе в предвид становището на МВР, макар че не го споделям. М[ихал] Л[убйенски], 23.VII.”
“Текстът на шифрованите писма беше съгласуван с началника на Отдела по сигурността в МВР, който ми показа документи от процеса за убийството на г-н министъра Пйерацки, свидетелствуващи за   тясното сътрудничество на македонските организации с УВО и ОУН. Михал Чудовски.” (бел. И. Томашевски.)

№ 10

Шифрована телеграма № 4 на вицеконсула на Полската република Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за визата на Ив. Михайлов

Цариград, 26 юли 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 1 (П. III. 96/секр.)2.
Смятам за уместно още сега да се издаде виза на Михайлов. Твърди се, че той по обиколни пътища е получил вести от София, че вече е дадено съгласие за заминаването му за Полша. Отричането на това сега, както и бъдещият ми разговор [с него] на тема революционната организация, при което да му искам и автобиография и снимки, предизвика3 твърде много коментари и спекулации, създавайки iunctim4 с украинския въпрос както от страна на М[ихайлов], така и от страна на турските власти. Затова пък, ако този разговор бъде проведен по време на срещата ни във връзка с издаването на визата, в много по-малка степен ще има характер на разпит и ще даде възможност по-широко да се развие темата. Моля за решение по въпроса.
АНМ, МВнР, 5303, л. 10. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewsi, Sprawa …, с. 270. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 7 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Да се чете: ще предизвика. (бел. И. Томашевски.)
4 Връзка (лат.). (бел. Д. Димитров.)

№ 11

Писмо на посланика на Полската република в София Адам Тарновски до заместник-министъра на външните работи Мирослав Арчишевски във Варшава за издаването на виза на Ив. Михайлов

София, 27 юли 1938 г.
На 16-ти т. м., след получаването на писмото на Министеството – № 10 от 8-ми т. м.1 – уведомих г-н д-р Асен Аврамов за даването на политическо убежище на г-н Иван Михайлов от страна на полското правителство, както и за разпореждането, дадено на Генералното консулство на ПР в Стамбул да му издаде входна виза.
На 26-ти т. м. се яви при мене г-н Аврамов и ме уведоми, че г-н М[ихайлов] на 21-ви т. м. е отишъл при генералния консул на ПР в Стамбул, бил е там приет много любезно, и е получил обещание да получи виза два дни по-късно; когато обаче се явил отново на 23-ти т. м., бил приет значително по-хладно, наредено му било да дойде пак след още два дни – а на третия път бил помолен да остави в Консулството адреса си, и му било заявено, че ако Консулството получи от МВнР позволение да му издаде виза, той ще бъде уведомен за това.
На 26-ти т. м., след посещението на г-н Аврамов, получих телеграма № 102. В отговор Ви съобщавам, че в писмото си от 23. V. т. г. до господин министъра на външните работи3 съм посочил наименованието на македонската организация, на която Михайлов е бил председател (Вътрешна революционна македонска организация, на български – Вътрешна македонска революционна организация4, инициали ВМРО) и че не ми е известно за контакти на тази организация с УВО или с ОУН. Смятам, че ако такива са съществували, то даването на политическо убежище на г-н Михайлов без съмнение ще стане причина за тяхното прекъсване.
Настоятелно моля незабавно да се разпореди на Генералното консулство на ПР в Стамбул да издаде обещаната виза на г-н И. М[ихайлов], като още веднъж подчертавам, че освен устното обещание, за което вече писах, той е готов и под формата на адресирано до мен писмо да се задължи да не извършва на територията на Полша, нито пък от територията на Полша каквито и да било политически акции.
Подчертавам още веднъж искрената симпатия както на И. М[ихайлов], така и на най-близкото му организационно обкръжение към Полша, техният култ към нашите герои от периода на националноосвободителните борби, а особено към маршал Пилсудски5, и изразявам убеждението си, че добрите отношения с македонците могат един ден да ни бъдат полезни6.
АНМ, МВнР, 5303, л. 14 - 15. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 270 - 271. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-------------------
1 Вж док № 2 от 8 юли 1938 г.. (бел. И. Томашевски.)
2 Вж док № 6 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)   
3 Вж док № 1 от 23 май 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
4 В оригинала на български, макар и с полска латиница и с малка грешка в транслитерацията.  (бел. Д. Димитров.)
5 Пилсудски, Йозеф, маршал, военен министър и министър-председател на Полша, председател на Полската република.
6 На първата страница на документа има следните ръкописни бележки: “Строго секретно кд 108/секр. Г-н Ветулани: след получаването на информациите, абсолютно необходими за МВР, получете окончателното съгласие на МВР за приемането на М[ихайлов] и наредете на Консулския отдел в Стамбул да визира паспорта. Т[адеуш] К[обилянски], 21.VIII.” (бел. И. Томашевски.)

№ 12

Шифрована телеграма № 6 на посланика на Полската република Адам Тарновски до Министерство на външните работи във Варшава за политическите връзки на Иван Михайлов

София, 28 юли 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 10 (П. III. 96/секр.)2.
Допълвайки писмото си3 констатирам, че нито молителят, нито неговата организация контакти с украинските организации никога не са имали.
АНМ, МВнР, 5303, л. 13. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 271 - 272. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 6 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)   
3 Вж док № 9 от 27 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 13

Шифрована телеграма № 2 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Консулството на Полша в Цариград за издаването на виза на Ив. Михайлов

Варшава, 29 юли 1938 г.
Не съм съгласен да се издаде виза без да бъдат изпълнени условията, изброени в1 (шифрованото писмо на МВнР № 3)2.
АНМ, МВнР, 5303, л. 12. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 272. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Вж док № 3 от 8 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 Думите са дописани на ръка на мястото на задраскан текст:  телеграмата П.III.96/секр. (бел. И. Томашевски.)

№ 14

Шифрована телеграма № 5 на вицеконсула на Полската република Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за визата за Иван Михайлов

Цариград, 1 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 2 (П. III. 103/секр.)2.
Не разбирам връзката между упомената по-горе шифрована инструкция и инструкция № 13.
Много моля да повторите позволението за издаване на виза на М[ихайлов]. Всички условия бяха изпълнени.
АНМ, МВнР, 5303, л. 28. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 272. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 11 от 29 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док № 7 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 15

Проект за шифрована телеграма на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Консулството на Полша в Цариград за визата за Ив. Михайлов

Варшава, 3 август 1938 г.
Receptus1 52. Категорично Ви моля, г-н вицеконсул, точно да изпълните нареждането на Министерството, съдържащо се в шифрованата телеграма № 23, съставляваща допълнение на шифрованото писмо № 34.
АНМ, МВнР, 5303, л. 19. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 273. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 12 от 1 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док № 11 от 29 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
4 Вж док № 3 от 8 юли 1938 г. Текстът е задраскан на ръка, като е сложена бележка:  cessat [Заличено (лат.). (бел. Д. Димитров.)]. На обратната страна (л. 19) има ръкописна бележка:  Pro domo [За вътрешна употреба, за служебно ползуване (лат.). (бел. Д. Димитров.)]: Получих от началника Кжимовски съгласие да оттегли направените по-рано възражения и да се уреди въпросът съобразно със съдържанието на настоящата тереграма до Стамбул. Цялата страница впоследствие е била задраскана, като е сложена бележка: cessat. Телеграмата не е била изпратена. (бел. И. Томашевски.)

№ 16

Шифрована телеграма № 3 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Консулството на Полша в Цариград за условията за издаване на виза на Ив. Михайлов

Варшава, 4 август 1938 г.
Упълномощавам Ви да издадете виза на Михайлов, след като му съобщите, че мястото, където ще му бъде дадено убежище, ще бъде уточнено с компетентните власти, и че с цел подмяна на паспорта е длъжен веднага след пристигането си да се яви в Отдела по сигурността на МВР. Преди това следва да получите от М[ихайлов]: 1. писмена декларация, че няма отношения с антиполските украински организации, и че няма да извършва никакви политически акции в Полша или от Полша; 2. автобиография; 3. две снимки1.
АНМ, МВнР, 5303, л. 17. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 273 - 274. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 На обратната страна на документа (л. 16) има ръкописна бележка:  vide [Виж (лат.) (бел. прев.)] бележката на 96/секр.  и машинописна бележка:  Pro domo [За вътрешна употреба, за служебно ползуване (лат.). (бел. Д. Димитров.)]: Получих от началника Кжимовски съгласие да оттегли направените по-рано възражения и да се уреди въпросът съобразно със съдържанието на настоящата телеграма до Стамбул. З[игмунт] Ветулани, 3.VIII. (бел. И. Томашевски.)

№ 17

Шифрована телеграма № 12 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Посолството на Полша в София по въпроса за издаването на виза на Ив. Михайлов

Варшава, 4 август 1938 г.
Receptus1 писмото от 27. VII.2. Дадох окончателна инструкция на Консулството в Стамбул, упълномощавайки го незабавно да издаде виза на М[ихайлов] след получаването на съответната декларация.
АНМ, МВнР, 5303, л. 17. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 274. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------
1 Получено [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 7 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 18

Шифрована телеграма № 7 на посланика на Полската република Адам Тарновски до Министерство на външните работи във Варшава за становището на българското правителство относно даването на политическо убежище на Ив. Михайлов в Полша

София, 4 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 10 (П. III. 96/секр)2.
Българското правителство няма никакви възражения. Чакам новини.
АНМ, МВнР, 5303, л. 21. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 274. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 6 от 25 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 19

Шифрована телеграма № 5а на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи  във Варшава, информираща за издаването на виза на Ив. Михайлов

Цариград, 12 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 3 (П. III. 108/секр.)2.
Виза издадох. По всяка вероятност по този въпрос ще има протест на югославското правителство. Изпращам писмо3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 22. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 274 - 275. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 14 от 4 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док № 18 от 13 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 20

Телеграма от Ив. Михайлов до П. Ацев с искане да му се изпратят пари за отпътуването му от Турция за Полша

Галата, 12 август 1938 г.
Vassileff, Burdsal, Parkway, Indianapolis
Моля веднага телеграфически изпратете шестстотин долара за пътуване.
Ванчо
ЦДА, КМф 36, 780/8, 2631. Ксерокопие. Машинопис.

№ 21

Шифровано писмо № 2 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за проблемите, свързани с издаването на виза на Ив Михайлов

Цариград, 13 август 1938 г.
Refero1 шифрованата телеграма № 62.
На 9-ти т.м. дадох виза на М[ихайлов], поисканите приложения изпращам по куриер3. Датата на заминаването на М[ихайлов] не е определена, по всяка вероятност ще пътува с кораб по маршрута Стамбул – Гдиня, следва да бъда уведомен за деня на отпътуването.
Вчера протестира югославският консул – по поръчение на своя министър на външните работи – срещу издаването на виза на М[ихайлов], твърдейки, че М[ихайлов] – освен другите му престъпления – е взел участие и в убийството на крал Александър.
Отговорих, че решението по този въпрос не вземам аз.
Посолството е информирано.
АНМ, МВнР, 5303, л. 29. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 275. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 По отношение на (лат.); тук в смисъл “относно”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 17 от 12 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док № 47 от 2 октомври 1938 г. (в приложенията). (бел. И. Томашевски.)

№ 22

Писмо № 761-и/3 на посланника на Полската република в Белград Роман Дембицки до Министерство на външните работи във Варшава по въпроса за позицията на Югославия относно издаването на полска виза на Ив. Михайлов

Блед, 14 август 1938 г.
Строго секретно
Позовавайки се на телеграмата ми от 11-ти т.м.1 изпращам в приложение препис на записката, касаеща лицето Михайльов2, която ми връчи тукашното МВнР.
Същевременно искам да обясня, че демаршът на югославското правителство по този въпрос имаше възможно най-приятелски характер, а целта му беше преди всичко да спести на нашите власти трудностите, които би могло да им причини появяването на територията на полската държава на най-прочулия се тук водач на терористична организация. Даването на политическо убежище на Михаильов от полска страна би могло освен това да се отрази, против волята на тукашното правителство, негативно на полско-югославските отношения, тъй като тукашното обществено мнение не би разбрало неговото пребиваване в приятелска държава. Най-сетне, югославското правителство се опасява да не би Михайлов в променените условия да успее по някакъв начин да възобнови своята толкова вредна за мира на Балканите, а особено – за българо-югославските отношения, дейност.
Михаильов от повече от 4 години пребивава под строг надзор в Турция. Турското правителство от доста време желае да се отърве от този създаващ толкова проблеми гост, но всички опити на Михаильов да получи право на влизане в различни страни не дадоха резултат, тъй като югославското правителство – както ми e известно от поверителен източник – протестира постоянно пред съответните правителства, за да направи невъзможно преселването на Михаильов.

Приложение.
Препис на записката на МВнР на Югославия, касаеща дейността на Иван Михайлов
Иван Михайлов е роден в Ново село, близо до Стип3, в 1895 г. Завършил е средното си образование в Скопие. Неговата майка, сестра и братя са в Югославия. Той е женен за Менча Корничева4, която уби във Виена Паница.
През 1922 г. Иван Михайлов отива в България, при Тодор Александров, ръководител на ВМРО (Вътрешната македонска революционна организация), където е взет за негов доверен човек. След убийството на Тодор Александров той е избран за член на Централния комитет на ВМРО. Оттогава започва неговото последователно възкачване в йерархията на ВМРО. Амбициозен и без скрупули, неговата единствена идея е да застане начело на Организацията. За него всички средства са добри за постигането на този успех. Затова той унищожава много влиятелни членове на ВМРО, които биха могли да му преградят пътя. Тези средства на действие са убийство, атентат, тормоз.
Той е организатор и вдъхновител на серия от престъпления, извършени на територията на Югославия (атентати срещу висши военни и граждански функционери, също срещу железопътни линии и обществени здания) и на България. За престъпленията, които са извършени по негова заповед на българска територия, той е осъждан три пъти на смърт. През 1934 г. той успява да избяга от правосъдието, минавайки нелегално в Турция, където е интерниран първоначално в  Кестамюни5, после в едно село близо до Анкара и накрая на Принцовите острови (Консантинопол)6.
Черноземски, убиецът на краля герой Александър, бе негов партизанин и доверен човек.
Англия, Съединените американски щати, Швейцария, Румъния и други страни са отказали да му издадат входна виза.7
АНМ, МВнР, 5303, л. 35. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 275 - 277. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 Тази телеграма не можах да открия; може би става дума за док. № 20 от 16 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 В оригинала Mihajlov вместо правилното Michajłow. (бел. Д. Димитров.)
3 Ново-Село, на запад от гр. Щип. (бел. И. Томашевски.) Точно така е изписан Щип в оригинала, с малка грешка в транслитерацията. (бел. Д. Димитров.)
4 Менча Кърничева. (бел. И. Томашевски.)
5 Кестамону, на север от Анкара. (бел. И. Томашевски.)
6 Къзъл Адалар (Княжеските острови), в близост до Стамбул. (бел. И. Томашевски.)
7 Приложението е на френски език. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)

№ 23

Шифрована телеграма № 19 на посланика на Полската република в Белград Роман Дембицки до Министерство на външните работи във Варшава за позицията на Югославия относно издаването на полска виза на Ив. Михайлов

Белград, 16 август 1938 г.
Тукашното МВнР съобщава, че има информация, че на 10-ти т. м. известният македонски терорист Иван Михаильоф1, е получил от Генералното консулство в Стамбул полска входна виза2. М[ихайлов], осъден на смърт в Югославия и България, има документ за самоличност като емигрант в Турция.
Министърът на външните работи внесе от името на тукашното правителство молба да не бъде допускан М[ихайлов] в Полша3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 23. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 277. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 В оригинала Ivan Mihailof вместо правилното Iwan Michajłow. (бел. Д. Димитров.)
2 Това изречение поставя хипотезата, че тази телеграма (носеща номер на Бюрото по шифрите ГМС 2570) може би е изпратена на 11.VIII., като и става дума за това в док. № 19. Сравнението с док. № 18, носещ номер на Бюрото по шифрите ГМС 2585, подсказва, че този документ е бил разшифрован на 12.VIII. Но на него фигурира дата на изпращане 16.VIII., и на получаване - 17.VIII., 9 ч. (бел. И. Томашевски.)
3 На документа има ръкописна бележка:  [За] г-н началника Зажулин[ски] з[а] св[едение], А[рчишевски] 17.VIII.
Т[адеуш] З[ажулински], 19.VIII.: въпросът урежда КМ. З[ажулински]. (бел. И. Томашевски.)

№ 24

Телефонограма на съветника в посолството на Полската република в Белград Павел Червински до Министерство на външните работи във Варшава за позицията на Югославия относно предполагаемото предстоящо пристигане на Ив. Михайлов в Полша

Белград, 17 август 1938 г.
Позовавайки се на последната шифрована телеграма по въпроса за Михайлов1, г-н съветникът Червински моли за промяна на становището на МВнР по въпроса за идването на Михайлов в Полша. Посолството на ПР в Белград много държи да изпълни желанието на югославските власти да не се дава политическо убежище в Полша на М[ихайлов]. Посолството ще изпрати точни данни и curriculum vitae2 при първа възможност3. Едновременно с това ще изпрати шифрована телеграма по въпроса4.
Според последните информации на югославските власти М[ихайлов] следва да замине на 18.VIII. с кораб от Конст[антино]пол за Полша през Румъния. Както предполагат югославяните, той предстои да пътува с полски кораб. Вземайки предвид невъзможността да бъде отнета веднъж вече дадената му виза, югославските власти биха искали да не се допуска качването на г-н М[ихайлов] на кораба, което според тях е възможно, доколкото се предполага, че той ще пътува с полски кораб.5
АНМ, МВнР, 5303, л. 30. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 277 - 278. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Вж док. № 20 от 16 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 Подробна биография (лат.). (бел. Д. Димитров.)
3 Документът не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
4 Тази телеграма не можах да открия; може би става дума за док. № 23 от 17 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
5 На документа има ръкописна бележка: “Много спешно: Pro domo [За вътрешна употреба, за служебно ползуване (лат.). (бел. Д. Димитров.)]: Нареждане по телеграфа до Стамбул по този въпрос изпрати обратно КМ. З[ажулински], 19.VIII.” (бел. И. Томашевски.)

№ 25

Шифрована телеграма № 4 на Министерство на външните работи на Полската република до Консулството на Полша в Цариград, с която му се нарежда да противодействува на отпътуването на Ив. Михайлов за Полша

Варшава, 17 август 1938 г.
Югославските власти протестират против политическото убежище за Михайлов, съобщават, че той има намерение да отплува с полски кораб на 18. VIII. Моля при това положение на нещата да противодействувате на неговото отпътуване до получаването на по-нататъшни инструкции.
АНМ, МВнР, 5303, л. 26. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 278. (Прев. от полски Д. Димитров.)

№ 26

Писмо № 761-и/5 на съветника в Посолството на Полската република в Белград Павел Червински до Министерство на външните работи във Варшава за възпрепятствуването на отпътуването на Ив. Михайлов за Полша

Белград, 17 август 1938 г.
Във връзка с писмото на Посолството № 761-и/3 от 14-ти т. м.1 и позовавайки се на телефонния разговор, който проведох на 17-ти т. м. с КМ2 съобщавам, че директорът на политическия департамент на тукашното МВнР още веднъж се обърна към нас по въпроса за евентуалното пристигане на Ванчо Михайльов3 в Полша. На първо място политическият директор ми съобщи, че тук е получена информация, че Михайльов4 утре възнамерява да се качи в Стамбул на кораб, който пътува за Полша, и че още веднъж много настоятелно моли да погледнем с добро око на молбата на тукашното правителство относно лицето Михайльов. Освен това дори попита, дали няма вече някакъв отговор от Варшава по този въпрос, и формулира молба – дали бихме могли да дадем на югославската страна информация, дали в крайна сметка Михайльов е отплувал с кораб (има се впредвид – както, предполагам, се досещате – с полски кораб) от Стамбул, и какъв е бил по-нататъшният развой на неговото пътуване.
АНМ, МВнР, 5303, л. 33 - 34. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 278 - 279. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------------
1 Вж док. № 19 от 14 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 Вж док. № 21 от 17 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Ванчо – умалително от Иван. (бел. И. Томашевски.) В оригинала е написано Vanczo Mihajlov вместо правилното Wanczo Michajłow. (бел. Д. Димитров.)
4 Тази телеграма не можах да открия; може би става дума за док. № 23 от 17 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 27

Шифрована телеграма № 5 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Консулството на Полша в Цариград, заповядващ анулиране на визата на Ив. Михайлов

Варшава, 18 август 1938 г.
Моля веднага анулирайте визата на Михайлов и уведомете за това турските власти и посолствата в Белград и София.
АНМ, МВнР, 5303, л. 28. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 279. (Прев. от полски Д. Димитров.)

№ 28

Шифрована телеграма № 7 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерството на външните работи във Варшава, информираща за възпрепятствуването на заминаването на Ив. Михайлов за Полша

Цариград, 19 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 4 (П. III.)2.
Заминаването на Михайлов засега възпрепятствувах. С подкрепата на турските власти той ще се опита да се качи на кораба “Левант” на 30-ти т. м. в Смирна.
Моля веднага направете необходимото да се изпрати телеграма до представителството на линиите “Полско мореплаване” в Генуа, забраняваща на техния тукашен агент да приема на този кораб каквито и да било пасажери от Турция..
АНМ, МВнР, 5303, л. 31. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 279 - 280. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 22 от 17 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 29

Шифрована телеграма № 8 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава, информираща за анулирането на визата  на Ив. Михайлов

Цариград, 19 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 5 (П. III. без №)2.
Инструкцията изпълних, визата за Михайлов е анулирана.
АНМ, МВнР, 5303, л. 32. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 280 - 281. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 24 от 18 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 30

Шифрована телеграма № 9 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава, информираща за въвеждането със сила на Ив. Михайлов на полски кораб

Цариград, 22 август 1938 г.
Refero1 шифрованата телеграма № 82.
След като получиха уведомлението за анулирането на визата на М[ихайлов], турските власти със сила въведоха М[ихайлов] на кораба “Левант”.
Намесата ми не даде резултат. Направих формален устен протест, ще го повторя в писмена форма.
Г-н посланикът одобри моите действия. Изпращам с дипломатическата поща шифровано писмо3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 37. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 280 - 281. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 По отношение на (лат.); тук в смисъл “относно”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 26 от 19 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)

№ 31

Съобщение на “Асошейтед Прес”, публикувано в пресата за напускането на Турция от Ив. Михайлов и съпругата му.

Цариград, 22 август 1938 г.
Царят на терористите изгонен от Турция. Осъденият на смърт от българските съдилища македонски революционер.
От Съединената преса.
Иван Михайлов – “Царят” – водачът на македонските революционери, който е осъден от българския военен съд на смърт замина, днес, заедно със своята жена за Полша, след кратко предупреждение от турското правителство.
Иван Михайлов е избягал от България в Турция през 1934 г. Той е осъден, задочно на смърт за убийство.
Българското правителство е обявило Иван Михайлов за нелегален и е дало право на всеки българин, който го види да го убие.
Екстрадацията е била поискана.
България и Югославия, които обвиняват Михайлов в непосредствено участие в убийството на югославския крал Александър, извършено в Марсилия, Франция, на 9 октомври 1934 г. са поискали неговата екстрадация.
Михайлов е пожелал да замине в Англия или в Съединените Щати, но след отказа на последните две държави да го приемат, избрал Полша.
Той и неговата жена Манча Кърничева, която е също като него голяма революционерка, пътуват понастоящем с един полски параход.
В Турция Михайлов и неговата жена са живели под постоянен полицейски надзор, а четири месеци преди екстрадацията им те са били изпратени на Острова на принцовете, където е бил през своето изгнание в Турция и изгонен бивш руски военен комисар Леон Троцки. Последният е сега в Мексико.1
Водач на невидима империя.
Иван Михайлов “Царя” е бил водач на страшната “невидима империя”, която е командувала тайно в трите балкански страни: България, Югославия и Гърция.
Неговата организация, която е представлявала едно международно революционно дружество, е имала за цел да освободи, с оръжие, около 2 500 000 македонци, живущи върху едно пространство от приблизително 50 000 кв. мили.2
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 500, л. 166–167. Превод. Ръкопис.
-------------------
1 Троцки, Лео, деец на ВКП (б), народен комисар на външните работи (1917) и на войната (1918 – 1925) на Съветска Русия, председател на Руската делегация на преговорите в Брест – Литовск. През 1927 г. изключен от ИК на Коминтерна и от всички заемани длъжности в Съветска Русия, интерниран първоначално в Казахстан, а след това екстрадиран в Турция, където живее на Принцовите острови (Принкипо) до края на 1933 г. От там последователно живее в Западна Европа и Мексико, където става жертва на изпратен от НКВД убиец.
2 На л. 165 е отрязъкът от оригиналния вестникарски текст. Там пише, че съобщението е на Асошейтед Прес.

№ 32

Шифрована телеграма № 8 на посланика на Полската република в София Адам Тарновски до Министерство на външните работи във Варшава за опасностите, заплашващи Ив. Михайлов по време на пътуването

София, 25 август 1938 г.
Във връзка с анулирането на визата на Михайлов констатирам:
1. че пътуването с “Левант” му е препоръчал полският консул, твърдейки, че този кораб директно пътува за Гдиня;
2. че ако “Левант” акостира, в което и да било югославско пристанище, М[ихайлов] несъмнено ще бъде арестуван;
3. че в такъв случай македонците и българите ще са убедени, че М[ихайлов] е бил вкаран в капан.
Освен това Ви обръщам внимание на неподходящото държание на капитана на “Левант” спрямо М[ихайлов]1.
АНМ, МВнР, 5303, л. 42. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 281. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 На документа има ръкописна бележка: “Въпросът е уреден с шифровка на 25.VIII., З[ажулински].” (бел. И. Томашевски.)

№ 33

Шифрована телеграма № 6 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Посолството на Полша в Кайро с разпореждания относно пътуването на Ив. Михайлов

Варшава, 25 август 1938 г.
Моля в събота сутринта идете в Александрия [на] M/S “Левант” и лично връчете на капитана на кораба1 (подписано от Вас)2 писмо, нареждащо му по никакъв повод да не навлиза в югославски териториални води. Едновременно с това Ви нареждам да издадете полска входна виза на пасажера на “Левант” Михайлов, визата на когото беше анулирана от Консулството в Стамбул. Телеграфирайте за изпълнението.
АНМ, МВнР, 5303, л. 39. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 281. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 В оригинала неизвестно защо е употребена думата ”okrкt”, употребявана почти изключително в смисъл “военен кораб”, вместо обичайното ”statek”. (бел. Д. Димитров.)
2 Думите в скобите са дописани на ръка. (бел. И. Томашевски.)

№ 34

Шифрована телеграма № 14 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Посолството на Полша в София по въпроса за пътуването на Ив. Михайлов

Варшава, 25 август 1938 г.
Капитанът на “Левант” получи разпореждане да не посещава Югославия. Шарже д’афер на ПР в Кайро издаде в Александрия входна виза на М[ихайлов].
АНМ, МВнР, 5303, л. 41. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 282. (Прев. от полски Д. Димитров.)

№ 35

Бележка, информираща за маршрута на M/S “Левант”.

[Варшава, Около 25 август 1938 г.]
27 [VIII] в Александрия
между 30 [VIII] – 3 [IХ] в Измир – Смирна
5 – 6 [IХ] - Солун
9 – 10 [IХ] – в Сицилия
20 [IХ] - Антверпен
23 [IХ] – Гдиня
Маршрутът на “Левант”
АНМ, МВнР, 5303, л. 43. Оригинал. Ръкопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 282. (Прев. от полски Д. Димитров.)

№ 36

Шифрована телеграма № 9 на посланика на Полската република в София Адам Тарновски до министъра на външните работи Юзеф Бек във Варшава, предупреждаващ за опасностите, заплашващи Ив. Михайлов по време на пътуването

София, 25 август 1938 г.
Refero1 шифрованата телеграма № 82.
Няколко бивши  водачи на македонските организации, силно обезпокоени за съдбата на М[ихайлов], се обръщат посредством мен с гореща молба към г-н министъра да разпореди на капитана на “Левант” да не посещава гръцки и югославски пристанища и да не предава М[ихайлов] в случай, че какъвто и да било военен кораб поиска това в открито море.
От моя страна най-усилено подкрепям тази молба, вярвяйки, че г-н министърът незабавно ще издаде съответните разпореждания, за да бъде М[ихайлов] докаран в Гдиня невредим, и дори нещо повече – [г-н министърът] няма да допусне свободата и животът на М[ихайлов] да бъдат изложени на опасност поради това, че е повярвал на полското правителство3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 46. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 272. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 По отношение на (лат.); тук в смисъл “относно”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 28 от 25 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 На документа има ръкописни бележки: “а. На 27-ми телефонирах в София – получих отговор (съветникът Козак), че в Гърция има аналогични присъди срещу М[ихайлов], както и в Югославия. Т[адеуш] З[ажулински], 27.VIII. б. Предвид горното дадох разпореждане на капитана на “Левант” да не навлиза в гръцки териториални води. Т[адеуш] З[ажулински]. Vidi [Видяно от (лат.), в случая в смисъл на “съгласувано с”. (бел. Д. Димитров.)] Зигмунт Ветулани, 29.VIII.” (бел. И. Томашевски.)

№ 37

Писмо № 10 /През/Пол/1 на вицеконсула на Полската република в Палестина Тадеуш Пишчковски до Отдела за правна защита на Министерство на външните работи във Варшава по въпроса за обстоятелствата около въвеждането на Ив. Михайлов на M/S “Левант”

Тел Авив, 25 август 1938 г.
Поверително
Консулството на ПР съобщава, че на борда на кораба “Левант”, който на път за Полша преди два дни акостира в пристанището на Яфа, а днес – в пристанището на Тел Авив, се оказа участникът в смъртоносното покушение срещу краля на Югославия Александър и министъра Барту – Михайлович (заедно с жена си). Горепосоченият е бил въведен на борда на “Левант” от Турската полиция в Стамбул, където дотогава е пребивавал като политически емигрант. Турската полиция се е възползувала от претекста, какъвто за нея е представлявало издаването – в резултат на недоглеждане – от Ген[ералното] Консулство на ПР в Стамбул на полска виза за пребиваване на въпросния Михайлович, искайки по този начин да се избави от неудобния емигрант. Капитанът на кораба, който по всяка вероятност няма да може преди пристигането си в Гдиня да се отърве от принудителните си гости, освен всичко друго се почувствувал и тероризиран от държанието на Михайлович, който притежавал два револвера тип “Маузер” и значително количество амуниции. Понеже корабът беше спрял на рейд, а не в самото пристанище, капитанът на “Левант” влезе във връзка с тукашното Консулство посредством агенцията “Свенска Ориент Лайн”, която представлява интересите на “Полско мореплаване”, чиято собственост е корабът, молейки за помощ в тази неприятна ситуация. Във връзка с горното Консулството незабавно се свърза с комендантурата на полицията в Яфа, и по наше настояване полицейски служители се качиха на кораба и разоръжиха Михайлов1, а отнетото оръжие и амунициите предадоха на капитана на кораба.
Агентът на “Свенска Лайн” в Яфа полага усилия с цел да създаде възможност за капитана на кораба да свали двамата Михайлович в Смирна, където “Левант” ще акостира някъде около 30-ти т. м., но е твърде съмнително дали турските власти ще го2 приемат обратно на сушата. Палестинските полицейски власти се оказаха предварително уведомени за присъствието на Михайлович на “Левант”, и строго следяха да не би опасният пасажер да слезе на брега.
Тукашното Консулство влезе освен това във връзка с Генералното консулство на ПР в Ерусалим, което се свърза по телеграфа с Генералното консулство на ПР в Стамбул и поиска последното евентуално да направи постъпки пред турските власти да приемат обратно двамата Михайлович в Смирна3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 70 – 71, 57 - 58. Оригинал и копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 283 - 284. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 Макар че авторът на документа навсякъде в текста упорито нарича Иван Михайлов “Михайлович”, тук е изписал името му правилно. (бел. Д. Димитров.)
2 По всяка вероятност грешка в полския оригинал – би следвало да бъде “ги”. (бел. Д. Димитров.)
3 На първата страница на оригинала има ръкописни бележки. Отгоре с молив са записани телефонни номера:  58303 59542 Матвиюв, 58303 началника Заж[улински]. Отляво, в полето: 2.IХ. Помолих по телефона представителя на “Полско мореплаване” във Варшава г-н Матвиюв да се свърже чрез централата на “Полско мореплаване” в Гдиня с кораба “Левант” с цел да се установи дали Михайлович все още пътува с кораба. Обещаха да уведомят МВнР. Константи Рокицки. Отдолу, в ляво: 3. IХ. Обади се г-н Матвиюв от “]Полско] мореплаване”. Заяви, че със случая е запознат [в] МПТ съветникът Гебетнер. МПТ: съветникът Гебетнер ме уведоми по телефона, че случаят се води от г-н началника Зажулински. К. Рокицки. Отдолу, в дясно: Телефонирах на 16.IХ.1938. Разговарях по въпроса с г-н началника Зажулински. Случаят се води от П. III аа, 17.IХ.1938, Бруно Вайдемайер.
На първата страница на копието има ръкописни бележки. Отляво в полето, отгоре додолу: г-н началника Зажулински за св[едение], 31.VIII.
До П. I М. Н. [Отделът по международните организации в Политическия департамент на МВнР]. П. III моли да му се преотстъпи този документ, по компетентност. Мор[стин]; 1.IХ., Зигмунт Ветулани; П. III за сведение. Дали би било целесъобразно да уведомим югославските власти? П[авел] Мор[стин], 30.VIII.; П. III преотстъпва се. П[авел] Мор[стин], 2. IХ. Отдолу:  На 7.IХ. телефонирах на [“Полско мореплаване”] АД и отправих запитване отн. датата на пристигането на “Левант” в Гдиня. Ще пристигне ок[оло] 23-ти – 25-ти (г-н Милевски 283 - 25). Информирах за това г-н Ветулани, който нареди засега нищо да не се предприема по въпроса.” (бел. И. Томашевски.)

№ 38

Писмо № М.278 на секретаря на директора на Морския департамент в МПТ Й. Борковски до заместник-началника на Източния отдел на Министерство на външните работи във Варшава Тадеуш Зажулински по въпроса за предоставянето на информация относно това, как е станало въвеждането на Ив. Михайлов на M/S “Левант”

Варшава, [След 26] август 1938 г.
Секретно
В последствие на днешния телефонен разговор с господин началника Зажулински изпращам препис на писмо на “Полско мореплаване” от 26.VIII. т. г № Ог./Ку.
Приложение
Препис на писмо на “Полско мореплаване” АД до Морския департамент на МПТ от 26 август 1938 г., № Ог./Ку.
Във връзка с днешния телефонен разговор с г-н секретаря Борковски най-учтиво Ви информираме, че съгласно донесението на капитана на M/S “Левант” подробностите, касаещи качването на кораба на пасажера Михайлов и неговата жена, се представят по следния начин: На 19.VIII. по време на престоя на кораба в Истамбул1 нашият тамошен агент заявил на капитана, че с кораба възнамеряват да пътуват двама пасажери за Гдиня, но поради това, че тяхното отпътуване за Полша не е желателно, те не бива да бъдат приемани на кораба, като им се обясни, че няма места; бидейки същия ден в Полското консулство, капитанът чул същото заявление от устата на г-н консула Рихлевич. Въпросните пасажери, а именно – г-н Михайлов с жена си, които имали турски паспорт и полска виза с валидност три месеца, издадена им от Консулството на ПР в Истамбул, по-рано още се били явили в нашата агенция в Истамбул, запитвайки дали могат да пътуват с “Левант” до Гдиня. Агентът ни телеграфира в Гдиня по този въпрос, и след като получи нашето съгласие, обещал на тези пасажери две места на кораба. За пояснение си позволявам да отбележа, че съдейки по съдържанието на упоменатата по-горе телеграма от агента ни, изпратена на 12-ти т. м., той не е имал никакви по-точни информации относно особата на Михайлов и неговата жена, тъй като в телеграмата нито е посочил имената на пасажерите, нито пък е направил някакви възражения относно тяхното пътуване; телеграмата съдържаше само записване относно цената на пътуването.
По време на първия ден от престоя, на 19.VIII. след обед, връщайки се от града, капитанът заварил на кораба Михайлов с жена му и още няколко господа (както по-късно се оказало – от Тайната полиция). В съответствие с инструкциите на агента и консула, той им заявил, че не може да ги приеме на кораба, тъй като няма свободни кабини.
След [повторното си] завръщане от града същия ден вечерта, капитанът заварил на кораба същите пасажери, плюс 5 или 6 тайни агенти начело с един комисар, да седят в салона. Полицейският комисар по категоричен начин настоявал да се даде кабина на пасажерите, тъй като имат паспорт с легална полска виза и обещано пътуване с M/S “Левант”. Капитанът отново заявил, че не може да ги приеме, и настоятелно поискал всички да напуснат кораба. Гореспоменатите не изпълнили искането на капитана и останали на кораба през нощта и през целия следващ ден. На следващия ден, 20.VIII., капитанът отишъл при консула на ПР г-н Рихлевич и съобщил, че пасажерите са принудително държани на кораба от агенти на полицията, като помолил консулът да направи постъпки пред турските власти по този въпрос. Постъпките, които консулът направил пред губернатора на Истамбул, както и пред посланника на ПР от Анкара, който в този момент се намирал в Истамбул, не дали резултат, и пасажерите не били изведени от кораба.
Разтоварването на кораба приключвало. Във връзка с това капитанът се обърнал към консула на ПР за инструкции относно отпътуването си, в отговор на което му било заявено, че корабът може да излезе в открито море, и по всяка вероятност в Измир, където корабът ще акостира по обратния си път, пасажерите ще бъдат свалени от кораба; в противен случай въпросът щял да бъде уреден по дипломатически път между полското и турското правителства.
Накрая искаме да отбележим, че по този въпрос не сме давали нареждания, освен поръката да се изпратят до Министерството известните Ви две телеграми2.
АНМ, МВнР, 5303, л. 47-49. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 284-286.3 (Прев. от полски Д. Димитров.)
-------------------
1 По този начин е изписано името на града навсякъде в текста,  макар че на полски освен смятаната днес за архаична форма “Стамбул” (Stambuł) съществуват, както и на български, и формите “Истанбул” (Istanbuł) и – макар и значително по-рядко употребявана – “Цариград” (Carogrуd). (бел. Д. Димитров.)
2 Тези документи не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
3 На първата страница на приложението има ръкописна бележка: “За г-н министъра Арчишевски за сведение, 27.VIII., Т[адеуш] З[ажулински]; в края на текста. Потвърждавам верността с оригинала, 27.VIII.1938, Й. Борковски.” (бел. И. Томашевски.)

№ 39

Шифрована телеграма № 3 на първия секретар на Посолството на Полската република в Египет Алфонс Куля до Министерство на външните работи във Варшава относно маршрута на пътуването на M/S “Левант”

Кайро, 29 август 1938 г.
Receptus1 шифрованата телеграма № 6 (П.III. 124/секр.)2.
Докладвам, че лично връчих разпореждане на капитана на “Левант” да не навлиза по никакъв повод в югославски териториални води. Капитанът прие разпореждането за изпълнение, молейки същевременно да се съгласува нареждането на МВнР с “Полско мореплаване” в Гдиня.
Пасажерът, който пътува с жена си, моли освен това да не се акостира и в гръцки пристанища, където го заплашва опасност за живота му, като се задължава да покрие евентуалните допълнителни разходи, възникнали в резултат на промяната на маршрута.
Входните визи на полското консулство в Стамбул са валидни 3 месеца.
АНМ, МВнР, 5303, л. 50. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 286-287. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док № 29 от 25 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 40

Писмо № П. III. 126 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Директора на Морския департамент на МПТ във Варшава Леонард Мождженски относно маршрута на пътуването на M/S “Левант”

Варшава, 30 август 1938 г.
Поверително
Във връзка с телефонния ми разговор с г-н директора, с настоящето потвърждавам своята молба да изпратите нареждане на капитана на M/S “Левант” да не навлиза в гръцки и югославски териториални води по време на сегашното си пътуване. За сведение на г-н директора съобщавам, че молбата на МВнР е предизвикана от специални съображения от политическо естество.
АНМ, МВнР, 5303, л. 45. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 287. (Прев. от полски Д. Димитров.)

№ 41

Писмо № 27/Т/38 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Консулството на Полша в Тел Авив, изясняващо обстоятелствата около издаването на виза на Ив. Михайлов

Цариград, 31 август 1938 г.
Във връзка с писмото на Консулството от 25.VIII. № 10/През/Пол/11 Генералното консулство пояснява, че Иван2 Михайлов (не Михайлович) получи на времето заедно с жена си полска входна виза не “по недоглеждане”, а при спазване на всички действуващи разпоредби.
Тази виза, също при спазване на съответните разпоредби, беше анулирана от тукашната инстанция. Михайлов в онзи момент все още се намираше на сушата в Турция.
Генералното консулство освен това съобщава, че Министерството на външните работи беше информирано за развитието на случая от тукашната инстанция по компетентност.
АНМ, МВнР, 5303, л. 69. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 287-288. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Вж док. № 33 от 25 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 В текста Ivan вместо правилното Iwan – грешка, която не се среща в другите текстове, писани от вицеконсула Рихлевич. (бел. Д. Димитров.)

№ 42

Писмо № 27/Т/381 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава, изясняващо обстоятелствата около принудителното въвеждане на Ив. Михайлов на M/S “Левант”

Цариград, 2 септември 1938 г.
Секретно
В съответствие2 с разпореждането на Министерството3 от 9.VIII. т.г. на Михайлов беше издадена виза за пребиваване в Полша, в общия – на него и жена му – паспорт, с валидност три месеца. Същевременно Михайлов подаде поисканите от Министерството документи, а именно автобиография4, декларация, с която се задължава да не провежда политически акции5, и по две фотографии – негови и на жена му6.
Въз основа на разпореждането на Министерството7 издадената виза беше анулирана на 19.VIII. т. г. За този факт Михайлов – когото нямаше начин да доведем в Консулството – беше незабавно уведомен с препоръчано писмо.
Първоначално това уведомление му беше изпратено по разсилния, с цел да му го връчи лично срещу разписка – но прислужникът на Михайлов заявил на разсилния, че адресатът не е у дома. По-късно се оказа, че мнимият прислужник е бил полицейски агент.
За анулирането на визата беше уведомена и Дирекцията на полицията, и то дори на два пъти – веднъж чрез преводача, втори път – лично от мен, като съобщих лично на директора на полицията. Същевременно аналогично беше уведомена и тукашната Корабна Агенция “Арабоглу”, представляваща компанията “Полско мореплаване”, чийто кораб “Левант” тъкмо се намираше в пристанището. На агенцията също така беше намекнато, че Генералното Консулство много би желало да бъдат употребени всички възможни за агенцията средства, за да не бъде Михайлов приет като пасажер на борда.
Всичко това се случи в предиобедните часове.
На същия ден във вечерните часове Михайлов със сила беше въведен от полицията на кораба “Левант”  (първоначално, още преди анулирането на визата, имаше проект Михайлов да бъде качен на кораба едва в Смирна, т. е. десет дни по-късно – но научавайки, че визата е била анулирана, турските власти възможно най-бързо качиха Михайлов на кораба още в Стамбул).
Протестът на офицера, заместващ отсъствуващия в онзи момент капитан, както и протестът на агенцията – която, между другото, не беше издала билети – не дадоха резултат.
На следващия ден сутринта изпратих на кораба разсилния лично да връчи на Михайлов повторно писмо, уведомяващо го за анулирането на визата. Въпреки че Михайлов вече беше уведомен за това, исках да имам съответната разписка от него.
Въпреки че служителите на Консулството имат това право, полицията въобще не пуснала разсилния на кораба.
Самият аз вече и не ходих на кораба, тъй като несъмнено и мен не биха ме пуснали, и в резултат на това8 би възникнал още по-сериозен прецедент, който, освен до допълнителни усложнения, до нищо друго не би довел.
Невръченото от разсилния писмо изпратих посредством капитана на кораба. Разписката на Михайлов за получаването на писмото се намира в деловодството на Консулството.
На следващия ден, т.е. на 20.VIII., отидох при тукашния губернатор, за да направя постъпки. Бяха препратен при директора на полицията, който бе упълномощен от губернатора да обсъди с мен този въпрос.
В крайна сметка, след продължителен разговор директорът ми заяви, че е получил по телефона от Ангора9 нареждане да направи това, което е било направено, и поради това не е в неговата компетентност да приеме Михайлов обратно на турска земя.
След като се уверих, че този отговор е окончателен, внесох формален протест срещу влизането “par force”10 от страна на турските власти на кораб под полски флаг с цел да се освободят от нежелан от Турция чужденец, непритежаващ валидна виза за влизане в Полша. Предупредих също така, че ще внеса и аналогичен писмен протест (препис в приложение).
На същия ден след обед корабът напусна пристанището на Стамбул на път за Палестина. От вчера корабът – по обратния си път – отново се намира в турско пристанище, в Смирна, откъдето via11 италианските пристанища ще пътува за Гдиня; възможно е обаче, че междувременно ще акостира и в Солун.
Михайлов пребиваваше в Турция от около четири години. През цялото това време той се намираше под строго полицейско наблюдение, но все пак – предвид на предишните турско - български отношения – не му беше отказвано право на пребиваване. След Солунския договор от м[иналия] месец12 положението се промени. Дали в резултат на натиск от българска страна, или просто за да се харесат на новия приятел, турските власти решиха да се освободят от компрометиращия ги в известна степен пред България емигрант. Когато не успяха да го направят по легален път, прокараха нещата нелегално, игнорирайки по свой навик добрите международни обичаи.
Лично аз допускам, че турските власти имат тихата надежда, че рано или късно “Левант”, който е търговски кораб и няма постоянен маршрут, ще акостира в някое българско, югославско или гръцко пристанище. В такъв случай на Михайлов ще му бъде трудно да се опази от арест, сваляне от кораба от съответните власти и по всяка вероятност – изпращане на оня свят, като по този начин моралната отговорност би паднала върху Полша, под чийто флаг плава “Левант”, а Турция ще избегне всякакви евентуални по-нататъшни постъпки от страна на Полша.
Потвърждение на горното имам от страна на Българското и Югославското консулства посредством техните запитвания, в кои пристанища предстои да акостира “Левант”. Подобно запитване има и от Посолството в София, което от своя страна сигурно е било интерпелирано по въпроса от централните български власти.
Напоследък започнаха да излизат дописки в пресата по въпроса за Михайлов, при това не особено точни13. По обиколен път се разбрах с тукашните кореспонденти на чуждестранната преса с цел да предизвикам съответните публикации, което да осветлят фактическото положение на нещата. Смятам, че това ще стане преди всичко в германската (D[eutsche] N[achrichten] B[ureau]) и може би в италианската преса (отбелязвам, че г-н посланникът през цялото време беше информиран за развитието на случая, и одобряваше всички предприемани от мен крачки).
След евентуалното пристигане на Михайлов в Гдиня той несъмнено ще се опита да слезе на сушата, позовавайки се на притежаваната от него виза в паспорта му. Тъй като нямаше възможност да се удари в паспорта на Михайлов печат за анулирането на визата, пристанищните власти в Гдиня лесно биха могли да бъдат подведени.
Моля Министерството за инструкции трябва ли съответно да информирам гдинските власти, или това ще бъде направено директно от Министерството.
Изпращам в приложение препис на моето писмо до капитана на кораба “Левант”, което изготвих и адресирах до него по негова молба, и което следва да му послужи като оправдание пред дирекцията на Компанията “Полско мореплаване” за присъствието на кораба на принудителен пасажер.
Бих помолил Министерството от своя страна на направи аналогични постъпки пред упоменатата по-горе дирекция с цел да се предпази капитана от възможни неприятности.
По време на цялата случка капитан [Стефан] Чюнджйевицки се държа по най-подходящия начин, и направи всичко, което беше по силите му, за да не допусне възникването на сегашната,  неприятна и за самия него ситуация.
Напоследък научавам, че Михайлов разполага със значителни финансови средства. Това са капитали, принадлежащи на Революционната македонска организация. Твърди се, че са вложени в английски банки.
Твърди се също така, че отпътувайки от Стамбул, Михайлов бил имал у себе си сума в размер на $ 500. -

Приложение № 1
Препис от автобиографията на Иван Михайлов; превод от български език14.
Роден на 27.VIII.1896 в Хтипе15 в Македония, сега Югославия.
Завърших там начално образование и подготвително за гимназия.
От 1909 до 1912 г. започнах обучение в Българската гимназия в Солун, което поради войната завърших през 1915 г. в гимназията в Сцопие16, сега Югославия.
По време на Световната война пребивавах в Хтипе като служител, и през 1918 г. постъпих като войник в българската армия.
В края на войната пристигнах в София, където бях демобилизиран. Записах се в университета, Юридически факултет. Висше образование обаче не завърших.
Баща ми се казваше Михал Гаврильоф17, майка ми се казваше Цостадинка18.
Майка ми живее понастоящем в родния ми град с моите двама братя, по-малки от мене, и със сестра ми. Баща ми, както и по-големият ми брат, бяха убити от сърбите през 1927 г. Ожених се с Мелпомена (Ментсха) Димитрова Кирнитсхева, родена през 1926 г. (?) в Цроухово в Македония19. Деца нямаме.
Баща ми беше търговец, аз нямам определена професия.
Що се касае до освободителното движение в Македония, в което участвувах, нужно е да спомена по-подробно за това движение, което може да предизвика интерес със своите усложнения; посочвам единствено целта му: освобождаване на Македония и свързването й като политическо цяло.20
Когато през май 1934 г. беше извършен в България държавен преврат, се намирах в страната. Сред македонците, преследвани от новото българско правителство, [се] намирах естествено и аз.
След четиримесечно укриване пред властите се реших да отпътувам зад граница, още повече че здравето ми беше в лошо състояние.
На 12. IX. 1934 г. преминах нелегално, заедно с жена си, турската граница.
Моята цел беше да отида в кое да е селище в Европа или Америка, където би имало по-голям брой македонски емигранти. Обаче турските власти не ми позволиха да отпътувам. Живях четири месеца в Цастамони21, около 3 години в Анкара и осем месеца в Буюк Ада край Стамбул.
Напоследък турските власти ми заявиха, че мога да отпътувам закъдето поискам22.

Приложение № 2
Препис от писмо на вицеконсула на ПР в Цариград Войчйех  Рихлевич до генерал - губернатора на Цариград.
Без дата.
Позволете ми да доведа до знанието на Ваше превъзходителство следующето:
На 9 т. м. бе издадена входна виза за Полша на името на Иван Михайлов, политически емигрант, притежател на паспорт за "бежанец без гражданство", издаден от турските власти.
В съгласие с мерките, взети от полските власти, въпросната входна виза бе анулирана на 17 т. м. Това бе извършено още същия ден и веднага доведено до знанието на Дирекцията на полицията в Истанбул. Съобщението бе предадено в 11 часа преди обяд, в момент, когато казаният Михайлов се намираше в Истанбул.
Въпреки че гореспоменатата личност загуби правото на влизане в Полша, същият ден в един часа след обяд Иван Михайлов бе натоварен насилствено от полицията на борда на полския търговски кораб "Левант", който се намираше в пристанището.
Протестът, направен от капитана на кораба срещу този метод, нямаше никакъв ефект.
На 20 т. м. аз интервенирах лично първоначално пред вилаета и веднага след това пред господин директора на полицията, който бе оторизиран да обсъди този въпрос с мен.
Моята интервенция не доведе до  някакъв резултат.
Донасяйки предходното до знанието на Ваше превъзходителство, аз се виждам задължен да внеса категоричен протест срещу прилагането на принуда по отношение на кораб, плаващ под полски флаг, и срещу насилственото натоварване на този кораб на нежелан чужденец, който не е снабден с валидна полска виза.23

Приложение № 3
Препис от писмо на вицеконсула на ПР в Цариград Войчйех Рихлевич до капитана на M/S “Левант” Стефан Чюнджйевицки.
Смирна, 25 август 1938 г.
Във връзка с въвеждането от тукашната полиция на борда на командувания от Вас кораб на лицето Иван Михайлов, без гражданство, не притежаващ полска входна виза, най-учтиво съобщавам на г-н капитана, че считам този случай за предизвикан от непреодолими обстоятелства, без възможност от Ваша страна да попречите на присъствието на нежелания пасажер на борда.

Приложение № 4
Визов формуляр (questionnaire de visa), попълнен от Иван Михайлов.
Без дата.
1. Фамилия и име: Михайлов Иван24
2. Място и дата на раждане: Истип25, 27 август 1896 г.
3. Настоящо местожителство, точен адрес: Buyuk - ada - Ilmaz bure - djade 40
4. Професия: политически бежанец
5. Религия: православна
6. Националност: българска
7. Паспорт, издаден от турските власти на 5 април 1938 г.
8. Придружаващи лица: съпругата
9. Какъв е видът виза и за какъв срок: за едно пътуване
10. Цел на пътуването: за [продължително] пребиваване
Подпис: Ив. Михайлов
Разходи по визата
№ на визата26
АНМ, МВнР, 5303, л. 59 – 67, 53 - 56. Оригинал и копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 288 - 294. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Номерът на документа се дублира с този на предходния документ, по всяка вероятност поради техническа грешка в полското издание. (бел. Д. Димитров.)
2 На първата страница на оригинала има ръкописни бележки: “Много спешно. Е. III А. [Отделът за правна защита в Консулския департамент на МВнР] г-н Валденмайер. Същността на въпроса за допускането или не на Михайлов в страната има политически характер, и решението на въпроса е от компетентността на Политическия департамент (Р. III). Затова пък изпълнението на решението следва – в светлината на съществуващата практика – да бъде възложено на Е. III. Също и понастоящем въпросът за допускането или не на чужденец в Полша е от компетентността на Отдел Е. III. Моля лично се свържете с г-н съветника Ветулани, у когото е документацията по случая, и след като разговаряте с него, докладвайте за разрешаването на въпроса. Бохдан Самборски, 17. IX. 1938.
В съответствие с постигнатото с г-н съветника Ветулани споразумение се препраща по компетентност. Валденмайер, 19. VII. 1938.  Отгоре на страницата е поставен печат на канцеларията на Отдел Е. III.
На първата страница на копието има ръкописна бележка:  До Е. III с молба за преотстъпване на писмото по случая на Р. III, който се занимава с него. За[жулински], 14. IX. Поискано е връщане на писмото. В[етулани]. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док. № 14 от 4 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
4 Вж прил. № 2 към док. № 47 от 9 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
5 Вж прил. № 1 към док. № 47 от 2 октомври 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
6 За фотографиите вж АНМ, МВнР, 5303, л. 100. (бел. И. Томашевски.)
7 Вж док. № 24 от 18 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
8 Дописано с мастило вместо думата:  “също така”. (бел. И. Томашевски.)
9 Понастоящем Анкара. (бел. И. Томашевски.)
10 Със сила (фр.). (бел. Д. Димитров.)
11 През (лат.). (бел. Д. Димитров.)
12 На 31.VII.1938 г. в Солун България подписа договор със страните, съставляващи Балканската Антанта, по силата на който договор тя беше освободена от военните ограничения, наложени й с мирния договор от Ньой. (бел. И. Томашевски.)
13 Вж анекса. (бел. И. Томашевски.)
14 Препредавам текста в обратен превод от полски език с цел да се видят неточностите, допуснати от полския преводач (освен тези, посочени от автора). За сравнение вж. прил. № 2 към док. № 47 от 9 септември 1938 г. (бел. Д. Димитров.)         
15 Щип. (бел. И. Томашевски.)
16 Скопие. (бел. И. Томашевски.)
17 Гаврилов. (бел. И. Томашевски.)
18 Костадинка. (бел. И. Томашевски.)
19 Грешка в превода. Би трябвало да бъде: “Ожених се през 1926 г. с Мелпомена (Менча) Димитрова Кърничева, родена в гр. Крушово – Македония.” (бел. И. Томашевски.)
20 Грешка в превода. Би трябвало да бъде: “Ако става дума за македонското освободително движение, в което участвувам, тъй като не зная дали е нужно да се спирам на него по-подробно, и какво от неговите сложности може да представлява интерес, указвам единствено неговата цел – освобождението на Македония и обединението й в една цялост като отделна политическа единица.” (бел. И. Томашевски.)
21 Кестамону. (бел. И. Томашевски.)
22 За българския оригинал вж. прил. № 2 към док. № 47 от 9 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
23 Оригиналът е на френски език. (преводът от френски Н. Ил. Кайчев.)
24 Въпросите представляват размножен машинописен текст. Отговорите са вписани на ръка от Михайлов. (бел. И. Томашевски.)
25 Щип. (бел. Д. Димитров.)
26 Оригиналът на Приложение № 4 е на френски език. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)

№ 43

Рапорт № 90 от управляващия Българската легация в Румъния и статия от румънския вестник “Курентул”, за положението в което се намира Ив. Михайлов след деветнадесетомайския преврат и за отпътуването му от Турция за Полша

Букурещ, 2 септември 1938 г.
Царската легация в Букурещ има чест да изпрати на Министерството на външните работи и на изповеданията превода на статията „Михайлов, некоронованият цар на Македония е днес само един нещастен скитник", която е поместена във в[естни]к “Курентул” от 3 септември 1938 година.1
Приложение: един превод.
Вр[еменно] управляващ легацията,
Легационен съветник: Д. М. Д.
Михайлов, некоронованият цар на Македония е днес само един нещастен скитник
“Курентул”(3. ІХ.) помества следната статия под горния надслов:
Ванчо Михайлов, некоронованият цар на Македония, истинският водач на ВМРО, човекът, върху чиято съвест тежат 4000 убийства, и който подчини на своята тайна диктатура династии и правителства, е изгонен и от Турция.
Днес, той е само един обикновен третокласен пътник, преминаващ през Полша, където ще остане само много малко време.
В балканските страни, където той записа с кървави букви името си, е определена награда за неговия живот.
Михайлов, който се подозира, че е замесен в убийството на югославския крал Александър, се превърна днес в един нещастен пътник, комуто никоя страна не прави честта да му окаже гостоприемност.
ВМРО се създаде в 1896 година2 и бе съставена от македонски революционери, които желаеха да освободят Македония. За няколко години тази организация се превърна в „държава", в „държава" притежаваща своя войска, своя полиция и свой финансов министър.
По-късно ВМРО доби още по-голяма мощ, взимайки 100% от държавните данъци.
Геройската борба, която революционерите водиха срещу турците, ще остане паметна в историята на Македония.
Постепенно, дейността на ВМРО се превръщаше систематически в терористична в истинския смисъл на думата. Самото правителство, което подкрепяше дейността на революционерите, започна да се отнася с тях неприязнено. В кратко време организацията се разпростря из целия Балкански полуостров. И когато един непредпазлив министър се опиташе да се противопостави, една бомба или един револверен куршум го принуждаваха да замлъкне. Световната война само засили нейната мощ и мирът, който разкъса балканските страни, улесни още повече нейното развитие.
Различните правителства на Румъния, Гърция и България решиха нейното официално унищожаване. По този начин, борбата бе открита.
Организацията се разпръсна за един момент из села и градове и нейните членове останаха за известно време в сянка.
В 1924 година големият македонски водач Тодор Александров бе убит. Тогава се появи Ванчо Михайлов.
Още от малък, Ванчо Михайлов се ентусиазира от героичните легенди, които се разправят за революционерите. Неговият авантюристичен дух се наслаждава от тези легенди. На 18-годишна възраст той постъпва във ВМРО и се проявява със своя решителен дух. Той завършва Юридическия факултет в София и в 1920 година се отдава изцяло на терористическата дейност, ставайки първия помощник на Александров.
Неговата безгранична смелост, неговата ненадмината жестокост, изобретателност, с която той върши своите дела, го изтъкват като първостепенна личност. При смъртта на Тодор, той поема, както се очакваше, ръководството на ВМРО.
Неговата първа стъпка и проява бе убийството на генерал Протогеров, когото той подозираше, че е заповядал убийството на Александров. Това бе началото на една безпримерна терористическа дейност. Днес, резултатът на неговите дела се изчислява на 2000 убийства, в които е взел пряко участие, и на други 3000 убийства, които той е извършил чрез други лица.
Неговото влияние върху македонската младеж бе грамадно. Особено жените го въздигнаха в идол. От тях той направи най-новите оръдия на отмъщението.
Отбелязва се особено необикновеният случай с едно крайно красиво младо момиче, Катерина Константинова, милосердна сестра.
Един ден тя прие в болницата един македонец, Траянов, ранен по повод убийството на един привърженик на Михайлов. Тя обади за това на Михайлов, от когото получи инструкция. Завръщайки се в болницата, тя изстрелва най-хладнокръвно три револверни куршуми във врата на ранения. Арестувана, тя заяви на своя адвокат: „Аз убих по заповед на ВМРО. Убийте ме, ако искате". А няколко дни по-късно: „Михайлов има магнетичен поглед, на които не може да се устоява.”
Подобен е случаят и с една жена, съпруга на български офицер. Надарена с рядка красота, Мара Бунева3 бе най-щастливата жена до деня, когато получи заповед от Михайлов да извърши един терористичен акт. Тя напусна съпруга си и замина за Скопие, където застреля един противник на ВМРО и след това се самоуби.
Обаче, в 1934 година българското правителство реши да се справи окончателно с ВМРО и тогава започна една борба, каквато историята не познаваше до тогава.
В продължение на много години Михайлов се изплъзваше от преследванията и прекосяваше на шир и на длъж България, всявайки терор в села и градове. Колкото полицията бе търпелива, толкова терористическият водач бе свиреп и жесток.
Един след друг паднаха неговите приятели. Самият той се почувствува застрашен.
Той се поколеба известно време и се видя принуден да избяга. И неговото падане бе толкова бързо, колкото и неговото издигане. Обаче в македонските села неговите приятели още го очакват; и, докато той скита из Полша, една легенда се носи за него: старите революционери вярват твърдо, че той ще се завърне по-мощен и по-победоносен от всеки друг път, за да изведе на добър край тяхната борба и тяхната вяра в един идеал.
Аташе по печата: [не се чете]
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2621, л. 1 - 4. Оригинал. Ръкопис.
-----------------
1 Тази статия на румънския вестник “Курентул”, както иследващата по-долу от в. “Темпо” са изпълнени с редица неверни факти и твърдения, но от тях може да се види настроението на румънските власти към Ив. Михайлов и към възглавяваната от него ВМРО.
2 ВМОРО се създава не през 1896, а през 1893 г. в Солун.
3 Бунева, Мара, от Тетово, революционерка, застреляла в Скопие сръбския висш чиновник във Вардарска Македония Велимир Прелич, инспектор в СХС кралско МВР и след това се самоубила.

№ 44

Писмо на посланика на Полската република в Белград Роман Дембицки до заместник-министъра на външните работи Мирослав Арчишевски във Варшава за реакцията на Югославия относно даването на политическо убежище на Ив. Михайлов в Полша

Белград, 5 септември 1938 г.
Предвид новите данни по случая с Ванчо Михайльов1, получени в резултат на неизвестно ми предварително – за съжаление – спиране в Белград на г-н посланика Тарновски, бих искал да допълня информациите по този въпрос, които досега съм предоставил на Министерството писмено, по телеграфа и по телефона2.
Като доказателство за значението, което се придава на този въпрос тук, съобщавам, че в пиковия момент на съвещанието на тримата министри от Малката Антанта в Блед на 21.VIII. т. г., по време на закуската, дадена в тяхна чест от княза - регент Павел в неговата лятна резиденция, главна тема на разговорите – третирана с голяма загриженост от югославските фактори – е било отпътуването на В. Михаильов от Турция. Непълните информации за това отпътуване, получени на тази дата от тукашното правителство във връзка с настъпилото вече издаване на полска виза на Михаильов, станаха причина за тази загриженост, както и за неласкави по отношение на Полша отзиви и забележки. Същия ден вечерта в разговорите си с някои лица от правителството почувствувах никога преди това несрещани на тукашна почва хлад и недоверие. Дори моите лични приятели от тукашното МВнР избягваха разговорите с мен, което за кратко направи невъзможно предприемането на каквито и да било действия от моя страна, включително и събирането на сведения по важни, така или иначе, за нас въпроси. Едва на следващия ден по-подробните информации на тази тема, както и моето изказване, което стана възможно, след като получих данни за същинските обстоятелства, при които е настъпило отпътуването на Михаильов от Стамбул, ме улесниха във възстановяването на атмосферата на взаимно доверие с тукашното правителство, както и в предприемането на някои стъпки с цел изясняване на случая пред княза - регент и неговите обкръжение.
Името на Ванчо Михаильов – a tort ou a raison3 – е известно в цяла Югославия в най-лошия смисъл на думата. Право на пребиваване вече са му отказали – поради възражения от страна на Югославия – многобройни държави, като напр. Англия, Америка, Швейцария, Румъния и други (прилагам изрезка от “Таймс” от 23.VIII. т. г. като доказателство за това, че той е известен също така и извън Балканите4). Неговото и на неговата организация влияние върху междудържавните отношения на Балканите, а особено върху състоянието на нещата между България и Югославия, са били в миналото от такъв характер, че дори и най-обективните тукашни фактори с ужас мислят за мига, когато – освободен от особено строгия турски надзор – той ще може да се върне към едно сравнително нормално съществувание. Тукашното правителство счита за особено обезпокоителен фактът, че той ще има възможност да влезе в контакт със съветски представители, които ще му създадат възможност отново да развива дейност във вреда на мира в тази част на Европа.
Такива настроения могат евентуално да бъдат наречени истерия или психоза, но така или иначе съставляват важен факт, който трябва да се взема в предвид.
Засега успях – изяснявайки досегашното развитие на случая – да избягна последствията, за които накратко споменах по-горе. Знам, че в създалата се ситуация тукашното правителство имаше намерение отново да настоява пред полското правителство да разреши влизането на Михаильов в страната, но същевременно да осигури такъв надзор над него, че да направи невъзможни всякакви негови евентуални действия. Смятам, че по този въпрос ще се обърне към Министерството Югославското посолство във Варшава въз основа на получени оттук инструкции. Така че засега не правя никакви конкретни предложения.
Смятам обаче за мое задължение да доложа, и то с цялата сериозност, че нерешаването на въпроса с Ванчо Михаильов в съответствие с настоятелните молби на югославското правителство ще има далеко отиващи последствия за полско - югославските отношения. Дори ако съществуват някакви наши собствени политически интереси, в името на които Полша не би искала да вземе в предвид такива постъпки от страна на Югославия, тези интереси би трябвало да бъдат дотолкова значими, че да компенсират загубата на партньор, какъвто е за нас Югославия. Понеже настроенията на тукашното правителство и на местната общественост биха станали в такъв случай направо враждебни спрямо Полша, доколкото на местна почва този въпрос просто на може да бъде третиран разумно5.
Ако – по неизвестни ми причини – във Варшава би предстояло вземането на решения, несъответствуващи на молбите на Югославия, моля за позволение предварително да посетя Варшава, дори и за съвсем кратко време, с цел устно да докладвам случая така, както го виждат на тукашна почва.
P. S. Във всеки случай, най-учтиво моля да разпоредите да бъда уведомяван за всички по-нататъшни подробности по този въпрос.6
АНМ, МВнР, 5303, л. 72 - 74. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 294 - 296. (Прев. от полски Д. Димитров.)   
--------------
1 В оригинала Vanczo Mihajlov вместо правилното Wanczo Michajłow. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док. № 19–23 от 14 август до 17 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 По погрешка или по [разумна] причина (фр.). (бел. Д. Димитров.)
4 Вж анекса. (бел. И. Томашевски.)
5 Както изглежда, директни постъпки от югославска страна не са били направени. В архива не намерих никакви документи; в публикуваните бележки на Ян Шембек под дата 20.VIII.1938 г. се намира единствено следното изречение, касаещо негов разговор с Мирослав Арчишевски: Разговаряхме освен това за посещението на Врбанич и за случая с българския емигрант Михайлов. (Дневник и папки на Ян Шембек (1935-1945), т. 4, под редакцията на Юзеф Зарански, Лондон, 1972, стр. 255). (бел. И. Томашевски.)
6 Изречението е дописано на ръка. (бел. И. Томашевски.)

№ 45

Писмо на посланика на Полската република в Белград Роман Дембицки до началника на политическия отдел на Кабинета на министъра на външните работи във Варшава Мйечислав Сенджйелевски, съдържащо информации за реакцията на Югославия относно даването на политическо убежище на Ив. Михайлов в Полша

Белград, 6 септември 1938 г.
Освен подробния отчет от конференцията на Малката Антанта, който изпращам едновременно, и който след седмица, по редовния куриер, ще допълня със синтетично резюме, искам да ти съобщя за сведение на министъра една новина, получена тук по най-поверителен начин от съвсем достоверен източник.
В своите разговори със Стоядинович en marge1 на конференцията министърът [Николае] Петреску Комнене му се оплакал от постоянните неприятности и трудности, които среща от страна на Съветите. Въпреки непрекъснатите отстъпки и любезности, които върши в тяхна полза, въпреки, че дори пропуска през територията на Румъния авиационни материали за Чехословакия2, досадностите от страна на съветската политика по отношение на Румъния не престават. “Je recois tout le temps des coups d’epee des Soviets“3 – е казал буквално г-н Комнене.
Ако става дума за общите настроения, то конференцията в Блед не увеличи доверието на Югославия към румънския партньор. Между тях има спорни въпроси, но преди всичко налице е един възглед на тукашните правителствени фактори, че Румъния, за да се хареса на всички, обещава във всички посоки съвсем противоречиви неща. “Ils ne savent pas refuser”4 – ми каза веднъж един приятел от тукашното МВнР.
Самият Комнене в разговора си с мен много хвалеше общата атмосфера на срещата. “On s’est de nouveau serre les coudes dans ces temps difficiles”5 – каза той. Съобщи ми – без да съм го питал, тъй като се ограничих до няколко любезни фрази – че е решено югославското и румънското дипломатически представителства да бъдат въздигнати в ранг на посолства в най-скоро време, и че е получил от Стоядинович съгласие да се състои конференция на транспортните експерти, за която ние настоявахме6, и за която Румъния привлича и Турция. Предлага също така Букурещ като място на конференцията.
По този последния въпрос ще пиша по куриер, засега само отбелязвам, че тук не много добре разбират защо по въпроса се обръщаме към Югославия via7 Румъния. Отговорът, даден от Стоядинович на Комнеску8, беше “qu’une question prеsentе par au alliе au nom d’une puissance amie est toujours examinе avec bienveillance“9, и че по случай конференцията на експертите ще обяви броя на транспортите, които предлага на Полша по югославските транзитни линии. Това означава, че той ще настоява да се резервира за Югославия част от нашия транзит до Егейско и Адриатическо море.
Най-сетне за твое сведение et a toutes fins utiles10 прилагам препис на писмото, изпратено едновременно и до мин[истър] Арчишевски11, по въпроса, който все още заплашва да предизвика напрежения, както беше преди три години12. Не разбирам какви са могли да бъдат поводите на Адам Тарновски да отправи искане за политическо убежище за най-известния в тази част на Европа терорист, името на когото – така както и дейността му – са ти известни от времето, когато ти беше в София. Мислех, че този въпрос, решен веднъж завинаги в съответствие с молбите на Югославия, ще престане да бъде злият дух, грозящ взаимните ни отношения. Пътуването на Тарновски до Варшава във връзка със случая го – струва ми се – актуализира в смисъл, нежелателен за тези отношения. Така че предпочитам още веднъж да предупредя за последствията, и те уверявам, че не само не преувеличавам, но дори и не представям в този случай – както и никога не съм правил – мнението на един посланник, виждащ само своето собствено “най-важно на света” дворче. Освен това, съмнявам се дали българското правителство ще бъде особено благодарно на Тарновски за неговите действия по случая Михаильов.
Представям си какъв юр трябва да е сега във Варшава във връзка с международното положение, и затова извинявай, че отнемам от времето ти с моите писания.
АНМ, МВнР, 5303, л. 81 - 82. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 296 - 298. (Прев. от полски Д. Димитров.)       
---------
1 En marge (фр.) – тук в смисъл “в кулоарите”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж  Й. Томашевски, ”Полска дипломатическа кореспонденция на тема военната помощ на СССР за Чехословакия през 1938 г. през територията на Румъния”, сп. “Из историята на развитието на социалистическите страни”, 1983, № 1. (бел. И. Томашевски.)
3 Получавам постоянно удари с шпага от Съветите. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
4 Те не знаят да откажат. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
5 Наново се държим един за друг в тези трудни времена. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
6 Полша се е интересувала от построяването на мост през Дунава и от отварянето на транзитни пътища на югоизток. Конференцията – с участието на България, Гърция, Полша, Румъния и Югославия, плюс Турция като наблюдател – е била открита на 1.ХII.1938 г. Вж.  Е. Дамянова,  България и Полша 1918-1941, София, 1982, стр. 227-232. (бел. И. Томашевски.)
7 През (лат.), в случая по-скоро в смисъл “чрез”. (бел. Д. Димитров.)
8 Навсякъде другаде в текста авторът нарича румънския министър с името Комнене. (бел. Д. Димитров.)
9 Че въпрос, представен от името на приятелска сила, винаги се разглежда с благосклонност. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
10 И за всички полезни цели (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
11 Вж док. № 39 от 5 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
12 Сигурно става дума за реакцията на Югославия спрямо демонстрираното добро полско - унгарско сътрудничество през есента на 1934 г., след убийството на крал Александър. Югославия хвърляше върху унгарското правителство част от вината за покушението.  Вж А.  Гарлицка,  Полша – Югославия  1918-1939, “Изследвания по история на СССР и Средна Европа”, 1976,  т. 12, с. 110. (бел. И. Томашевски.)

№ 46

Рапорт № 1218 от аташето по печата при Българската легация в Букурещ до МВРИ, Дирекция на печата и до Политическа дирекция за пребиваването на Ив. Михайлов в Букурещ и за отзивите в румънския печат.

Букурещ, 7 септември 1938 г.
Поверително.
Царската легация в Букурещ има чест да съобщи, за сведение, на Министерството на външните работи и на изповеданията, че в излизащия в Букурещ вестник “Темпо” от 7 септември т. г. поместена следната статия, под надслов „Ванчо Михайлов, некоронованият цар на Македония е прекарал три дни в Букурещ":
Страшният терорист, Ванчо Михайлов, водач на терористическата група със същото име, който в продължение на 20 години диктуваше на Балканите чрез престъпления и убийства, чието число възлиза на около 5000, е бил принуден да напусне и последното си убежище, което му бе дадено от Турската република, с условие да зачита международната конвенция относно Нансеновите пасапорти.
България, Югославия и Гърция, който той разиграваше цели две десетилетия и където той бе достигнал до положението да сменя правителствата, не се чувствуваха сигурни с последното местожителство на Михайлов. И чрез специалната спогодба, която се сключи между Гърция и Турция относно политическите емигранти, Гърция принуди Турция или да екстрадира или да изгони Михайлов.
Турското правителство, вземайки под внимание желанието на гръцкото правителство, отне правото на пребиваване в страната на страшния терорист и го принуди да напусне Турция.
Оставайки и без това убежище, терористът Михайлов, беден и болен, е принуден да броди из Европа. Неговата първа цел е Париж, където възнамерява да иска помощ от терористическата организация ВМРО, чието седалище сега е в Париж.
На път за Париж, Михайлов престоя 3 дни в Букурещ в хотел „Юнион".1 Въпреки своята болест, въпреки скитничеството, на което е обречен, Михайлов не е загубил своя образ на жестокост и решителност и той все още се надява, че ще може да постигне един блян, който той следва от толкова години и който той обля с толкова много кръв."
По същия повод вестник “Курентул” от 8 септември т. г. помества следното съобщение: „Ванчо Михайлов... Ето едно прочуто име на един човек, който днес е гонен от всякъде, но който вчера бе водач на прочутата по своята жестокост Македонска революционерна организация.
Знае се от писаното на времето, че българското правителство, разтуряйки всичките тайни организации, започна да преследва и Михайлов, обвинявайки го в терористически действия. Страхът от отговорност го прогони от България и той започна да скита из всичките европейски страни. За последен път той бе забелязан в Полша, от където е трябвало да отпътува незабавно, тъй като неговото присъствие е било сметнато за нежелателно от тамошните власти. И човекът, който предизвика проливането на толкова много кръв, придружен от своя секретар, замина за Париж през Румъния.
В Букурещ, Ванчо Михайлов прекара три дни в хотел „Юнион". Обществената безопасност му внуши да напусне страната, колкото се може по-скоро.
След прочутия американски гангстер, Патрик О'Бриан, ето че само след три седмици, един друг човек, чието име всява паника, премина през нашата страна".
Аташе по печата: [не се чете]
[Печат]
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2621, л. 57-58. Оригинал. Машинопис.
------------
1 Тази информация за пребиваването на Ив. Михайлов в Букурещ е невярна, което се доказва от документацията, публикувана от полския историк И. Томашевски и включена в настоящия сборник. Не отговаря на истината и това, че седалището на ВМРО се е преместило в Париж след разтурянето й от българското правителство.

№ 47

Шифрована телеграма № 4 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Консулството на Полша в Цариград, информираща за даването на политическо убежище на Ив. Михайлов

Варшава, 16 септември 1938 г.
Receptus1  27/T/38.
Информирам Ви, г-н вицеконсул, че визата на Михайлов остава в сила, и той ще може да ползува правото на политическо убежище в Полша2.
АНМ, МВнР, 5303, л. 52. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 298 - 299. (Прев. от полски Д. Димитров.)       
-------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Текстът на телеграмата е поправен на ръка. Първоначалната формулировка е: “Информирам Ви, г-н вицеконсул, че предвид на това, че визата на Михайлов остава в сила, той ще може да ползува правото на политическо убежище в Полша.” (бел. И. Томашевски.)

№ 48

Бележка от конференция, свикана от съветника в Министерство на външните работи на Полската република Зигмунт Ветулани, с участието на шефа на разузнавателния отдел на II Отдел1 на Главния2 щаб подполк. Стефан Майер, началника на Отдела по сигурността на МВР Йежи Кжимовски и о. з. майор Антони Мишевски по въпроса за пребиваването на Ив. Михайлов в Полша

[Варшава], 16 септември [1938 г.]
Разговор подполк. Майер м[айо]р Мишевски
Външни контакти II Отдел. (Поща)3
Паспорт под друго име – (Чарнйецка Гура)4
Кажим[йеж] над Висла – Отвоцк5
Надзор и формално уреждане на пребиваването в Полша
Алиби – протокол
Проверка – за оръжие (нормална митническа проверка)
Да се спазва добрия тон
(Точно формулиране на правата и задълженията)6
Мястото да се засекрети – името също
Циркулярно писмо относно входните визи за македонци
Възл[ага се на] Мишевски задача
АНМ, МВнР, 5303, л. 76. Оригинал. Ръкопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 298 - 299. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-------------
1 Полското военно контраразузнаване в периода между двете световни войни. (бел. Д. Димитров.)
2 Според употребяваната тогава в Полша терминология. Всъщност става дума за Генералния щаб на Полските въоръжени сили. (бел. Д. Димитров.)
3 Подчертано (бел. И. Томашевски.)
4 Подчертано (бел. И. Томашевски.)
5 Дописано със син молив (бел. И. Томашевски.)
6 Подчертано (бел. И. Томашевски.)

№ 49

Писмо № П. III. 144 на заместник-началника на Източния отдел на Министерство на външните работи на Полската република Тадеуш Зажулински, вр. и. д. Заместник-директор на Политическия департамент на Министерството, до началника на Отдела по сигурността на МВР Йежи Кжимовски във Варшава относно препращането на бележка от конференцията по въпроса за пребиваването на Ив. Михайлов в Полша

Варшава, 20 септември 1938 г.
Строго секретно
Позовавайки се на конференцията, състояла се по въпроса за политическото убежище за Михайлов, МВнР Ви препраща в приложение бележка, касаеща съгласувания начин на процедиране по отношение на Михайлов и жена му.
Беше решено, че споменатият в точка 4 текст на протокола ще бъде изготвен на 22-ри т. м. от Отдела по сигурността на МВР и съгласуван с МВнР1.

Приложение
Строго секретна бележка на Зигмунт Ветулани по въпроса за обезпечаването на политическото убежище за Ванчо2 Михайлов и жена му в Полша.
Въз основа на конференцията, свикана от съветника Ветулани от МВнР с участието на подполк. Майер (II Отдел на Главния щаб), г-н Кжимовски, началник на Отдела по сигурността на МВР, и г-н Антони Мишевски, о. з. м[айо]р, бяха приети следните указания по въпроса за обезпечаването на пребиваването на Михайлов и жена му в Полша – както от гледна точка на държавната сигурност и държавния интерес, така и от гледна точка на сигурността на гореспоменатите лица.
1. След съгласуване с г-н посланника Тарновски и с одобрението на II Отдел на Главния щаб и на Отдела по сигурността на МВР, г-н А. Мишевски ще поддържа с Михайлов постоянни социални контакти, и с негова помощ заинтересованите органи на властта (МВнР, МВР и Главния щаб) ще имат информация за начина на живот, желанията и намеренията на Михайлов. Г-н Мишевски ще докара г-н Михайлов от Гдиня и ще го придружава чак до пристигането на Михайлови в определеното им място за пребиваване в Полша.
2. II Отдел на Главния щаб ще организира наблюдение – независимо от надзора от страна на органите на МВР и от страна на г-н Мишевски – на всички контакти и на цялата кореспонденция на Михайлов.
3. С цел ограничаване на произтичащите от пребиваването на Михайлов в Полша неприятности за правителството на ПР, след пристигането си във Варшава той ще получи Нансенов паспорт под чуждо име, а неговото местопребиваване ще бъде държано в тайна. Като място на пребиваване ще бъде определено по-късно някое селище със сух и здравословен климат, в радиус на не повече от 100 километра от Варшава.
4. След пристигането си във Варшава г-жа и г-н Михайлови ще се явят в Отдела по сигурността на МВР, където – под формата на протокол – ще им бъде предложен за подпис списък на техните задължения и права във връзка с пребиваването им в Полша.
Тези норми ще бъдат съгласувани с МВнР. Заедно с това ще се извърши и подмяната на паспортите им. Гореспоменатият протокол ще бъде така формулиран, че текстът му да може да ни служи като доказателство пред външния свят, че полското правителство е издало достатъчни разпореждания с цел да направи невъзможна всякаква дейност на Михайлов във вреда на приятелски нам държави3.
5. Прие се принципът, че третирането на Михайлови в Полша ще бъде джентълменско.
6. С превантивна цел беше счетено за необходимо да бъде издадено от МВнР циркулярно писмо до задграничните ни представителства, които занапред следва да затрудняват по всякакъв начин и да държат под строг контрол пристигането на македонци в Полша4.
7. МВР ще разпореди при пристигането на г-жа и г-н Михайлови в Полша (на 23-ти т. м., в Гдиня, с M/S “Левант”) митническата проверка на багажа им да бъде достатъчно подробна, но свободна от каквито и да било специални изисквания.
8. Както Главният щаб, така и МВР бяха информирани за специалните възражения и опасения относно възможните действия на Михайлов в Полша, и ще обърнат особено внимание на тези аспекти.5
АНМ, МВнР, 5303, л. 78 - 80. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 299 - 301. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 Върху подвързията на документа има ръкописни бележки: “След експедирането да се върне на г-н съветника Чудовски; предлагано [място на] пребиваване Чарнйецка Гура, Конецка ок[олия], Кйелецко воев[одство]. Т. 4 съгласувана с МВР 22. IХ.” (бел. И. Томашевски.)
2 В оригинала Vanczo вместо правилното Wanczo. (бел. Д. Димитров.)
3 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
4 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
5 На приложението има ръкописни бележки: “До КМ с молба да се върне на П. III. след одобряването; Съгласувах с подполк. Майер, съгласен, 19. IХ. Т[адеуш] З[ажулински].” (бел. И. Томашевски.)

№ 50

Писмо № П. III. 153 на заместник-директора на Политическия департамент на Министерство на външните работи на Полската република Тадеуш Кобилянски до завеждащия специалния фонд на Кабинета на министъра в същото министерство по въпроса за възстановяването на разходите за пътуването на Ив. Михайлов до Варшава

Варшава, 28 септември 1938 г.
Секретно
Източният отдел моли да предназначите и изплатите 365,80 (триста шестдесет и пет 80/100) злоти за възстановяване на разходите за пътуването на г-н м[айо]р Антони Мишевски до Гдиня и обратно с цел да докара във Варшава българския политически емигрант Михайлов с жена му. В сумата 365 зл[оти] 80 гр[оша] е включена стойността на пътуването на Михайлов и жена му до Варшава, както и разходите по издръжката им по пътя.
АНМ, МВнР, 5303, л. 86. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 301. (Прев. от полски Д. Димитров.)       

№ 51

Шифрована телеграма № 13 на посланика на Полската република в София Адам Тарновски до Министерство на външните работи във Варшава със запитване относно Ив. Михайлов

София, 29 септември 1938 г.
Моля за информация относно пристигането на Михайлов в Полша1.
АНМ, МВнР, 5303, л. 89. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 301-302. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------
1 На документа има ръкописни бележки: “За Отдел П. III. Документацията по случая Михайлов преотстъпих на Отдел П. III. 30.IX.1938, Б[охдан] С[амборски].” (бел. И. Томашевски.)

№ 52

Шифрована телеграма № 17 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Ян Шембек до Посолството на Полша в София, информираща за пристигането на Ив. Михайлов в Полша

Варшава, 1 октомври 1938 г.
Receptus1 132.
Михайлов с жена си пристигна в Полша3.
АНМ, МВнР, 5303, л. 88. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 302. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док. № 45 от 29 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Подписът под телеграмата е четлив вместо традиционния нечетлив: “Арчишевски.” (бел. И. Томашевски.)

№ 53

Писмо № 27/Т/38 на вицеконсула на Полската република в Цариград Войчйех Рихлевич до Министерство на външните работи във Варшава за изпращането на документи за Ив. Михайлов

Цариград, 2 октомври 1938 г.
Секретно
Във връзка с даването на право на политическо убежище на Иван Михайлов в Полша, Генералното Консулство, изпълнявайки дадената му по-рано инструкция, изпраща оригинала на неговата автобиография в два екземпляра, както и два екземпляра от декларацията, с която Иван Михайлов се задължава да не извършва никакви политически акции нито в Полша, нито от Полша.
Снимките на Михайлов и жена му бяха изпратени с писмо на Генералното Консулство от дата 2. IX. 1938 г., № 22/Т/381.

Приложение № 1
Декларация на Иван Михайлов от 8 август 1938 г., с която се задължава да се откаже от политическа дейност в Полша.
Долуподписаният, Иван Михайлов, живеещ в Истанбул, Buyuk Ada Idmaz Turk cad. № 40, декларирам с настоящето, че не поддържам никакви отношения с украинските антиполски организации и се задължавам да не водя никакви политически действия нито в Полша, нито от Полша2.

Приложение № 2
Автобиография на Иван Михайлов, датирана 9 август 1938 г.3
Роден съм на 27 Август 1896 година в град Щип, Македония, сега в Югославия. Там завърших първоначалното си и прогимназиалното си образование.
От 1909 до 1912 г. съм учил в Българската гимназия в град Солун, но поради войните завърших гимназиялното си учение в град Скопйе, сега в Югославия, през 1915 г.
През време на Световната война бях в град Щип като чиновник, а през лятото на 1918 г. постъпих войник в българската армия.
Края на войната ме свари в София, където се демобилизирах и се записах в Софийския университет да следвам по право. Не завърших, обаче, университетския курс.
От 1919 г. насам времето и усилията си съм посветил на македонското освободително движение.
Баща ми се казваше Михаил Гаврилов а майка ми се казва Костадинка. Тя, заедно с мои двама по-млади братя и една сестра живеят понастоящем в родния ми град, а баща ми и по-стария ми брат бидоха убити от сърбите през 1927 година.
Ожених се за Мелпомена (Менча) Димитрова Кърничева, родена в град Крушово – Македония, през 1926 година. Деца нямаме.
Баща ми беше търговец. Аз нямам някакво специално занятие.
Що се отнася до македонското освободително движение, в което съм участник, незнаейки дали е необходимо да се спирам по-подробно върху него и кое нещо из неговата сложност може да представлява интерес, отбелязвам само неговата цел: освобождение на Македония и обединението й в едно цяло като обособена политическа единица.
Когато в България биде извършен държавния преврат през месец май 1934 г. аз се намирах в България. Между всички преследвани от новото българско правителство македонци бях, естествено и аз. След като стоях там прикрит четири месеца, реших да замина за чужбина, толкоз повече че здравето ми бе малко разклатено. Минах турската граница нелегално с жена ми на 12 Септември 1934 г. Намерението ми бе да замина в някоя страна в Европа или в Америка, където има значителен брой македонци емигранти.
Обаче турската власт не ми позволи да замина. Стоях четири месеци в град Кастамону, близо три години в Анкара и осем месеци на остров Буюк Ада (Принкипо).
В последно време турската власт ми заяви, че съм свободен да замина където желая.
АНМ, МВнР, 5303, л. 99-102. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 302-304. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 На документа има ръкописни бележки: “Се[зиран]. Моля уведомете МВР за депозирането на декларацията, В[етулани], 17.X.; г-н Вайдемайер. Ян Фрилинг, 11. IX.; моля за приоритет, Бруно Вайдемайер, 12.X.1938; Канцелария, Случаят се намира в П. III. Моля преотстъпете за основната документация, Бруно Вайдемайер, 14.X.1938.” Вж и док. № 38 от 2 септември 1938 г. Снимките са прикрепени към л. 100. (бел. И. Томашевски.)
2 Оригиналът на декларацията е на френски език. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
3 Оригиналът е на български език, с кирилица. (бел. Д. Димитров.)

№ 54

Писмо № П. Б. 162 на началника на Отдела по сигурността на Министерство на външните работи на Полската република Йежи Кжимовски до съветника в Министерството Зигмунт Ветулани за паспорта на Ив. Михайлов

Цариград, 7 октомври 1938 г.
Секретно
Министерството на вътрешните работи във връзка с писмо П.III.144/секр. от 20. IX. 1938 г.1 изпраща в приложение паспорта на Ванчо2 Михайлов с молба да бъде предаден на турското посолство във Варшава, за което да се получи съответната разписка.
Турското посолство следва да изпрати този паспорт в Стамбул в съответствие със споразумението, постигнато между турските власти и Михайлов.3
АНМ, МВнР, 5303, л. 96. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 304. (Прев. от полски Д. Димитров.)
-----------------
1 Вж док. № 43 от 20 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 В оригинала Vanczo вместо правилното Wanczo. (бел. Д. Димитров.)
3 На документа има ръкописни бележки: “Се[зиран] моля изпратете паспорта, спешно, З[ажулински], 8.X.” (бел. И. Томашевски.)

№ 55

Писмо № 263-д/СЗ-4 на втория секретар на Посолството на Полската република във Вашингтон Рафал Ян Лепковски до Източния отдел на Министерство на външните работи във Варшава за информация в “Чикаго Трибюн” за пребиваването на Ив. Михайлов в Полша

Вашингтон, 8 октомври 1938 г.
Във връзка с писмото от 1. IX. № 263-д/СЗ-21 Посолството изпраща в приложение изрезка от “Чикаго Трибюн” от 23. VIII. 1938 г.2 относно даденото убежище на територията на Полша на Иван Михайлов, македонски революционер.
АНМ, МВнР, 5303, л. 404. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 305. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
2 Вж анекса. (бел. И. Томашевски.)

№ 56

Писмо № П. III. 162 на заместник-началника на Източния отдел на Министерство на външните работи на Полската република Тадеуш Зажулински до Бюджетния отдел на същото министерство за изпращането на пари от Канада за Ив. Михайлов

Варшава, 17 октомври 1938 г.
Секретно
Източният отдел моли да отправите писмо до Консулството на ПР в Отава, [с което да го информирате] че МВнР няма забележки относно приемането и превеждането на адреса на счетоводството на Централата, за г-н Станислав1 Мишевски във Варшава, на суми, които с тази цел биха били внасяни [в касата] на Консулството2.
АНМ, МВнР, 5303, л. 91. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 305. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 Сигурно би трябвало да бъде: Антони. (бел. И. Томашевски.)
2 На документа има ръкописни бележки: “Videat3 г-н съветникът Ветулани, виз. Михал Чудовски; Секретно до П. III. Отдел А. II. връща [документа] във връзка с получаването на информация, че въпросът е неактуален, 28. Х. Л[еонард] Шепйетовски, началник на Отдела; Cessat4. (бел. И. Томашевски.)
3 Да се види от (лат.), в случая в смисъл на “да се представи на”. (бел. Д. Димитров.)
4 Заличено (лат.). (бел. Д. Димитров.)

№ 57

Вербална нота № П. III. 164 на Министерство на външните работи на Полската република до Посолството на Турция във Варшава по въпроса за предаването на паспорта на Ив. Михайлов

Варшава, 17 октомври 1938 г.
Министерството на външните работи има честта да изпрати приложен паспорта на г-н Иван Михайлов с молба да се има добрината той да бъде предаден на компетентните турските власти.
Министерството би било признателно, ако Посолството на Турция във Варшава има добрината да потвърди неговото получаване.
АНМ, МВнР, 5303, л. 95. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 305-306. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)

№ 58

Вербална нота № 330 на Посолството на Турция в Полската република до Министерство на външните работи във Варшава, потвърждаваща получаването на паспорта на Ив. Михайлов

Варшава, 20 октомври 1938 г.
Посолството на Турция има честта да потвърди пред Министерството на външните работи получаването на паспорта на г-н Иван Михайлов, който това министерство имаше добрината да достави с вербална нота от 17 октомври 1938 г. № P.III.164/секр.1
АНМ, МВнР, 5303, л. 103. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 306. (Прев. от френски Н. Ил. Кайчев.)
--------------------
1 Вж док. № 51 от 17 октомври 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 59

Поверителен рапорт № 207 / Т. А. от Петър Траянов, пълномощен министър на България в Полша до Г. Кьосеиванов, министър-председател и министър на външните работи и на изповеданията за разговора му с югославския пълномощен министър Вукчевич за пристигането на Ив. Михайлов в Полша.

Варшава, 2 ноември 1938 г.
Господин Министьр-председателю,
На 31 октомври т. г. новия югославянски пълномощен министър г. Вукчевич ме посети. Той Ви е добре известен, в качеството му пълномощен министър в София.
Г-н Вукчевич ми съобщи за Вашата среща с г. д-р Стоядинович, в Ниш, която все се отлагала, поради разни причини. Според окръжното, пратено от г. Стоядинович, до югославянските представители в чужбина, тази среща била отдавна замислена, не носила някаква изненада и била във връзка с размяната на мисли по общото положение и по въпроси, интереующи двете страни.
За моя голяма изненада, г. Вукчевич ме запита, дали зная къде точно, в Полша, се е установил „Ванче Михайлов". Аз слушах за първи път, от него, тая новина и му отговорих, че зная, какво от 1934 година, той живее в Турция. Той допълни, като ми съобщи, че полското правителство е дало съгласието си Иван Михайлов, да се установи в Полша. Той бил пристигнал в Гдиня и след това са му определели мястото, където ще живее, под надзора на полицията. Същевременно той ми каза, че още при първата среща с директора на Източния отдел при М[инистерст]во на външните работи г. Кобилански, той го е запитал къде е разрешено на Михайлов, да живее, на което г. Кобилански му отговорил, че действително Иван Михайлов е в Полша, но отказал да му каже местожителството му. Г-н Вукчевич ми препоръча да съм запитал г. Кобилански, може би на мен щял да каже. Аз му отговорих, че този въпрос съвсем не ме интересува.
Аз за първи път виждам г. Вукчевич, зная, че бе пълномощен министър у нас и го запитах, до кога е бил в София. Той ми отговори до януари 1934 г. „година на преврата", за който „той знаел", а подир се поправи - „за който се долавяло от въздуха". Разговорът ни засегна общото положение, това на Чехословашко и на Полша.
Добих впечатление, че той е словоохотлив и доста самонадеян човек. Не пропусна да каже няколко лоши думи за своя предшественик г. Гризигоно, който не бил дипломат, а политик, със стари разбирания и пр. Похвали се, че бил назначен за министър в София на 39 годишна възраст, което редко се било случвало в Югославия.
Моля приемете, Господин Министър-председателю, уверенията в отличната ми към Вас почит.
П. Траянов.1
ЦДА, ф. 176 к, оп. 6, а. е. 2621, л. 59-60. Оригинал. Машинопис.
-----------------
1 Траянов, Петър, български пълномощен министър в Полша и Латвия (след 1936 г.).

№ 60

Шифрована телеграма № 267 от МВРИ до Българската легация във Варшава с питане за пребиваването на Ив. Михайлов в Полша.

София, 12 ноември 1938 г.
Какво знаете за пребиванието на Иван Михайлов в Полша.
Министерството.
АМВнР, п. 14, оп. 1 ш, а. е. 102, л. 75. Бланка. Оригинал. Машинопис.

№ 61

Писмо № 42388/Ц.А. на дипл. подполк. Стефан Майер от II Отдел на Главния щаб на полската армия до заместник-директора на Политическия департамент на Министерство на външните работи на Полската република във Варшава Тадеуш Кобилянски за надзора над Ив. Михайлов в Полша

Варшава, 24 декември 1938 г.
Секретно
На [Ваш №] Л. П. III. 144/секр. от 20 септември 1938 г.1
По въпроса за обезпечаването на политическото убежище за Ванчо2 Михайлов и неговата съпруга в Полша се налага да констатирам, че II Отдел на Главния щаб не може да поеме върху себе си никакви гаранционни задължения както по отношение на личната безопасност на Михайлов, така и по отношение гарантирането, че Михайлов няма да може да провежда политически акции от територията на Полша. Затова пък II Отдел на Главния щаб се ангажира да извършва строг контрол единствено върху кореспонденцията на Михайлов, и от време на време да го подлага на контролно наблюдение.
АНМ, МВнР, 5303, л. 106. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 306-307. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------------
1 На документа има ръкописни бележки: “Г-н Ветулани, моля разговаряйте, К[обилянски]; Моля представете ми на 1.III., З[игмунт] В[етулани], 27.I.” Вж док. № 43 от 20 септември 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 В оригинала Vanczo вместо правилното Wanczo. (бел. Д. Димитров.)

№ 62

Докладна записка, по всяка вероятност – от съветника в Министерство на външните работи на Полската република Михал Чудовски, до заместник-директора на Политическия департамент на същото министерство Тадеуш Кобилянски, за проявен интерес от страна на секретаря на Посолството на Гърция по отношение на Ив. Михайлов

Варшава, [23] януари 1939 г.
На 23.I. по време на разговор по текущи въпроси от търговско естество секретарят на Гръцкото посолство г-н Замариас ме запита дали Иван Михайлов, водачът на Македонската организация, продължава да пребивава в Полша.
Преструвайки се на изненадан му отговорих, че нищо не знам за това. Г-н Замариас ми каза, че случаят със сигурност е известен на МВнР, тъй като югославското посолство е правило постъпки и е получило отговор.
Тъй като г-н Замариас утре отново ще ме посети по същия въпрос, моля за инструкции дали и какъв отговор да му дам1.
АНМ, МВнР, 5303, л. 107. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 307. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------
1 На документа ръкописни анотации: “Г-н Чудовски. Този въпрос не бива да бъде тема на разговор с гръцки дипломати. В случай на ново запитване моля заявете, че не сте запознат с въпроса, и изразете учудване, че г-н Замариас се интересува от него. Т[адеуш] К[обилянски], 24.I.; Vidi2 М[ихал] Ч[удовски]. (бел. И. Томашевски.)
2 Видях (лат.), тук в смисъл “запознах се”. (бел. Д. Димитров.)

№ 63

Писмо № М. 88 на директора на Морския департамент на МПТ до Министерство на външните работи във Варшава за възстановяването на понесени от страна на “Полско мореплаване” АД щети във връзка с пътуването на  Ив. Михайлов

Варшава, 25 февруари 1939 г.
Секретно
В съответствие с желанието на Министерството на външните работи, изразено с писмо на г-н заместник-министъра Арчишевски от 30.VIII.1938 г., № П.III.126/секр.1 относно ненавлизането на M/S “Левант” по време на неговия рейс през месеците август – септември 1938 г. в гръцки и югославски териториални води, “Полско мореплаване” АД анулира акостирането на M/S “Левант” в Солун, откъдето корабът трябваше по време на този рейс да натовари 320 тона тютюн.
Въпреки положените усилия от страна на “Полско мореплаване” АД, корабът не получи никакъв друг товар, и по този начин M/S “Левант” напусна последното средиземноморско пристанище с неизползуван товарителен капацитет.
Загубите по повод нереализирания превоз на 320 тона тютюн за “Полско мореплаване” АД възлизат на 17 213,66 злоти (препис от сметката в приложение).
Министерството на промишлеността и търговията, свеждайки горното до знанието Ви, най-учтиво моли Министерството на външните работи да има добрината да компенсира горната сума като типична експлоатационна загуба на предприятие, възникнала във връзка с искане на Министерството на външните работи, и да преведе сумата 17 213,66 злоти в Банката за национално стопанство – клон Гдиня по сметката на “Полско мореплаване” АД в Гдиня2.

Приложение
Препис от сметката за понесените загуби във връзка с анулирането на акостирането на M/S “Левант” в пристанището на Солун от 21 септември 1938 г.

Нереализиран превоз на 320 тона тютюн
по 68 зл. за тон                        21760,- зл.
Намаления:
товарене в Солун
2,3 sh за тон (1 L = 25,60 зл.)        887,47 зл.
разтоварване в Гдиня
2,90 зл. за тон                          928,- зл.
спестена бункерна нафта
13 тона по 49,60 зл. за тон            823,67 зл.
пристанищни такси в Солун                 384,- зл.
комисиона на агента в Солун
7 % от цената на превоза                      1 523,20 зл.
4 564,34 зл.
Загуби за покриване                        17 213,66 зл.
АНМ, МВнР, 5303, л. 111-112. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 307-309. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------------
1 Вж док. № 36 от 30 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 На документа има ръкописни бележки: “За решаване от г-н директора Кобилянски. Предлагам да се пазарим с МПТ. В[етулани], 2.III.; Сезиран. Ако следващият кораб на “Полско мореплаване” е взел товара, тогава претенцията е неоснователна, моля проверете, Т[адеуш] З[ажулински], 5.III.; P. V. [Правният отдел] с молба за мнение, В[ацлав] К[нол], 6.III. (бел. И. Томашевски.)

№ 64

Мнение № П. В. 226 на Правния отдел на Министерство на външните работи на Полската република, подписано от Кажимйеж Шварценберг-Черни и Владислав Кулски, за евентуалното покриване на загубите, понесени от “Полско мореплаване” АД във връзка с пътуването на Ив. Михайлов

Варшава, 8 март 1939 г.
Секретно
Въпросът за възстановяването на сумата 17 213 зл. 66 гр. на “Полско мореплаване” има ред аспекти, които следва да бъдат разгледани последователно:
1. В полското законодателство няма разпоредби, които да дават право на правителството да заповядва на капитан на морски търговски кораб да променя маршрута си, или пък да взема в предвид някакви конкретни разпореждания на консулските власти.
Законът за полските морски търговски кораби от 28.V.1920 г. (ДЗПР от 16.VI.1920 г., № 47, поз. 285) съдържа в чл. 5 т. 3 разпоредба относно правото да се ползува защитата на полските военноморски власти, както и на дипломатическите и консулски институции. От горното следва изводът, че тези власти имат задължение да дават напътствия на търговските кораби относно безопасността им. Но логично е, че ако един капитан на търговски кораб не се вслуша в тези напътствия, за негова сметка остават всички имуществени последици.
Освен това няма никакви разпоредби, които да дават на държавните власти правото, а на капитана да налагат задължението да изпълнява някакви конкретни разпореждания.
С една дума, имаме работа със съвсем нов проблем, без прецедент и без правно основание.
2. [На] въпроса дали един капитан на кораб1 трябва да вземе предвид разпореждания на полските държавни власти, не почиващи на никакво правно основание, би трябвало по-скоро да се отговори положително, отколкото отрицателно, тъй като съществува цяла една голяма област на отношенията в публичния живот, [в] която гражданинът по-скоро следва да се съобразява с държавните власти.
Ако обаче приемем тезата за съществуването на такова задължение на гражданина да съдействува на държавата, която теза намира и [правно] основание в чл. 7 т. 1 и чл. 9 от конституционния закон (ДЗПР от 24.IV.1935 г. № 30, поз. 227), следва все пак да се вземе в предвид, че държавата не може да изисква такова съдействие от гражданина, ако то е в диспропорция с неговите материални възможности, ев[ентуално] ако го заплашва с понасяне на загуби, които надхвърлят неговите възможности.
От горното също така може да се направи изводът, че ако държавата изисква от гражданина някакви услуги, или пък да не предприема някакви действия, имащи имуществени последици, то в такъв случай все пак възниква задължението да се компенсират загубите на гражданина.
3. Като се има в предвид горното, следва да се смята, че капитанът на M/S “Левант”, след като е получил в Александрия заповед от Посолството на ПР да промени маршрута и да не акостира в гръцки и югославски пристанища2, е могъл или да изпълни (което е и станало), или да не изпълни тази заповед - в който случай, разбира се, въпросът за отговорността за неизпълнението на това разпореждане би могъл да бъде решаван само в светлината на формалните правни разпоредби, а доколкото такива разпоредби няма, значи въобще не може да става и дума за прилагането на някакви средства за принуда.
Ако, следователно, капитанът е изпълнил разпореждането, в същото време той би трябвало да е предполагал, че евентуалните загуби, които ще понесе собственикът на кораба, ще трябва по един или друг начин да му бъдат възстановени.
В конкретния случай, право на собственика на кораба е да изисква да му бъдат покрити загубите, които неговият кораб е понесъл поради това, че капитанът е променил маршрута по разпореждане на правителството.
4. Явява се въпросът, от какъв характер е отговорността в този случай. Следва да се счита, че са налице частно - правни отношения, и че собственикът на кораба, “Полско мореплаване” АД, който е понесъл загубите, има право да търси компенсация от държавното съкровище. Следва да се има в предвид, че ако капитанът не беше изпълнил разпореждането и беше акостирал в гръцко пристанище, то тогава той би получил товар, и собственикът на кораба не би понесъл никакви загуби. Затова пък в този случай неизпълнението на разпореждането за неакостиране от страна на капитана би станало причина за далеко отиващи последствия от чисто политически характер, които въобще не могат да се оценяват от материална гледна точка. По този повод следва да се счита за очевидно, че капитанът, изпълнявайки разпореждането и понасяйки загуби, е действувал в интерес на целите на правителството -  при това цели от съвсем специален и секретен характер.
В това състояние на нещата не може да се изисква от собственика на кораба да понася загуби по такъв повод, а също така следва да се има в предвид, че ако случаят стигне до съда, без съмнение собственикът на кораба ще спечели.
5. Във връзка с този случай има още един въпрос – а именно възможността да се поиска покриване на загубите от заинтересованото лице. В телеграмата на Посолството на ПР в Кайро – № 3 от 29.VIII.1938 г. (тук. № П. III. 129/секр.3) – се споменава, че въпросният пасажер, пътуващ заедно със съпругата си, моли да бъде подминато гръцкото пристанище поради опасност за живота му, и се задължава да покрие разходите по промяната на маршрута.
Наистина сумата е много висока, но теоретически би могло да се иска нейното възстановяване от заинтересованото лице.
6. Случаят има още един аспект. Собственик на кораба е “Полско мореплаване” АД, което е държавно предприятие. Би могло да се опита да се постигне споразумение с господин министъра на промишлеността и търговията в такъв смисъл, че – предвид на това, че тук става дума за въпрос от областта на секретните политически начинания на правителството, а също и за трансфер на държавни средства, който в крайна сметка по никакъв начин не би променил баланса на държавното съкровище – може би би могло вместо да се правят преводи, въпросът да се уреди чрез отписване на въпросната сума от загубите на държавното предприятие “Полско мореплаване”.
АНМ, МВнР, 5303, л. 113-115. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 309-311. (Прев. от полски Д. Димитров.)
------------------
1 В оригинала неизвестно защо е употребена думата ”okrкt”, употребявана почти изключително в смисъл “военен кораб”, вместо обичайното ”statek”. (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док. № 25 от 19 август 1938 г. и №  26 от 19 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док. № 35 от 29 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 65

Писмо № П. III. 35 на Тадеуш Зажулински в качеството му на и. д. заместник-директор на Политическия департамент на Министерство на външните работи на Полската република до посланика на Полша в София Адам Тарновски със запитване за възможностите за покриване на загубите, понесени от “Полско мореплаване” АД във връзка с пътуването на Ив. Михайлов до Полша

Варшава, 22 март 1939 г.
Строго секретно
Позовавайки се на писмата от 23.V.1938 г.1 и от 7.VIII.1938 г.2, Министерството на външните работи съобщава, че корабът “Левант”, с който Иван Михайлов пристигна в Полша, е бил принуден да не навлиза в гръцки и югославски териториални води предвид издадените срещу Михайлов от съдилищата на тези две страни смъртни присъди. Също така по този повод корабът е бил принуден да подмине Солун, откъдето е трябвало да натовари 320 тона тютюн. Въпреки положените старания корабът не е получил никакъв друг товар и е напуснал последното средиземноморско пристанище с неизползуван товарителен капацитет. Загубите на “Полско мореплаване” АД поради неизвършването на превоза на 320 тона тютюн възлизат на 17 213,66 зл. (препис от сметката в приложение3).
Тъй като даването на политическо убежище на Михайлов не може да става причина за неоснователни разходи, МВнР най-учтиво Ви моли да разгледате възможността упоменатата по-горе сума да бъде покрита от организацията или евентуално от лицата, които са помолили да се даде политическо убежище на Михайлов в Полша, и да проведете с тях разговори по този въпрос.
АНМ, МВнР, 5303, л. 110. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 311-312. (Прев. от полски Д. Димитров.)
---------------------
1 Вж док. № 1 от  23 май 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
2 Вж док. № 9 от 7 август 1938 г. Вярната дата е 27.VIII.1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж приложението към док. № 55 от 25 февруари 1939 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 66

Шифрована телеграма № 16 на посланика на Полската република в Белград Роман Дембицки до Министерство на външните работи във Варшава със запитване за Ив. Михайлов

Белград, 19 април 1939 г.
Засекретено
Гръцкият посланик, след като много настоятелно ме помоли да не давам гласност на проявения от негова страна интерес, поверително ме информира, че от три източника – в т. ч. един румънски – е получил сведения, че Михаильоф1 (refero2 шифрованата телеграма № 4 от миналата година3) е напуснал Полша и се намира в Албания, където в интерес на държавите от Оста уж организира движения против балканските държави.
Моля уведомете ме дали М[ихайлов] продължава да пребивава в Полша под съответния надзор.
АНМ, МВнР, 5303, л. 119. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 312. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 В оригинала Mihailoff вместо правилното Michajłow. (бел. Д. Димитров.)
2 По отношение на (лат.); тук в смисъл “виж”. (бел. Д. Димитров.)
3 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)

№ 67
Шифрована телеграма № 21 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Ян Шембек до Посолството на Полша в Белград, опровергаваща слуховете за отпътуването на Ив. Михайлов от Полша
Варшава, 21 април 1939 г.
Receptus1 № 162.
М[ихайлов] продължава да пребивава в Полша под строг надзор. Всички слухове за неговото отпътуване и дейност са фалшиви.
АНМ, МВнР, 5303, л. 118. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 313. (Прев. от полски Д. Димитров.)
--------------
1 Получена [е] (лат.). (бел. Д. Димитров.)
2 Вж док. № 58 от 19 април 1939 г. (бел. И. Томашевски.)

№ 68

Писмо № 9 на посланика на Полската републиката в София Адам Тарновски до Източния отдел на Министерство на външните работи във Варшава по въпроса за евентуалното покриване на загубите на “Полско мореплаване” АД, свързани с пътуването на Ив. Михайлов.

София, 10 юли 1939 г.   
Във връзка с писмото на Министерството № П. III. 35/секр. от 22.III. т. г.1 Ви уведомявам, че:
1. С писмо от 23.V.1938 г.2 представих на г-н министъра на външните работи молбата на тукашните приятели на Иван Михайлов до полското правителство да му бъде дадено право на политическо убежище в Полша, подчертавайки едновременно с това трудностите и ползите от позитивното уреждане на този въпрос. На 14.VIII. с писмо от 8.VIII. м. г.3 получих разпореждане да уведомя приятелите на г-н М[ихайлов] за съгласието на полското правителство относно неговото пристигане в Полша, както и за даденото разпореждане на генералния консул на ПР в Стамбул да издаде на г-н М[ихайлов] виза за пребиваване. След няколко дни, на 26.VII., пристигна телеграма4, с която се искаха пояснения относно сътрудничеството на организацията на г-н М[ихайлов] с украинските организации, на която телеграма отговорих с телеграма от 28.VII.5 Междувременно приятелите на г-н М[ихайлов] ме уведомиха за отказа да му бъде издадена виза от г-н генералния консул на ПР в Стамбул. Тогава телефонирах в министерството за обяснения, и на 5.VIII. получих уведомление по телеграфа за ново разпореждане да бъде издадена виза6.
В крайна сметка г-н М[ихайлов] получи виза. Господин консулът на ПР в Стамбул го посъветва да пътува с “Левант” до Гдиня, и г-н М[ихайлов] послуша този съвет. С посредничеството на турските власти той закупи билети (за себе си и за жена си) за “Левант”, и беше качен от полицията на този кораб. Когато вече беше на кораба, консулът му анулира визата, а капитанът му заяви, че не поема отговорност за неговата лична безопасност, и ще го счита за принудително наложен му пасажер. Турските власти не позволиха на г-н М[ихайлов] да слезе, и принудиха капитана на “Левант” да го вземе. След заявлението на капитана на “Левант”, че корабът предстои да акостира в гръцки и югославски пристанища, г-н М[ихайлов] – опасявайки се, че е станал жертва на заговор – изпрати от кораба алармиращи телеграми до г-н председателя на Министерския съвет на ПР и до своите приятели в София7. В резултат на вдигнатата тревога, в неколкократно водените телефонни разговори с г-н министъра Арчишевски, а също и в нарочна телеграма8 подчертах както опасенията на македонците, така и необходимостта да се вземат мерки за опазването на живота на г-н М[ихайлов], който се довери на полското правителство.
2. Пътуването с “Левант” беше за г-н М[ихайлов] особено трудно. На кораба са се отнасяли зле с него, третирали са го едва ли не като криминален престъпник.
3. Г-н М[ихайлов] по време на разговора си с генералния консул на ПР в Стамбул, когато последният го е посъветвал да пътува с “Левант”, както и преди да се качи на кораба, не е знаел нищо за възможното акостиране в гръцки или югославски пристанища.
Научавайки за това, той подчерта, че такива спирания биха били заплаха за живота му. Така че не може нито той, нито лицата, които помолиха да му се даде политическо убежище, да носят отговорност за претърпените не по тяхна вина загуби на “Полско мореплаване” АД.
Nb. Даденото от МВнР разпореждане да не се спира в гръцки и югославски пристанища не беше поставено в зависимост от съгласието на г-н М[ихайлов] да покрие евентуалните разходи.
4. От разговорите с лицата, които помолиха да се даде политическо убежище на  г-н М[ихайлов], следва, че те не са в състояние да възстановят каквато и да било по-значителна сума, тъй като с немалко усилие покриват разходите по пребиваването и издръжката на г-н М[ихайлов] в Полша.
Резумирайки всичко казано по-горе, смятам, че искането за покриване на претенциите на “Полско мореплаване” от страна на г-н М[ихайлов] или неговите приятели е необосновано, освен това принудителното издължаване на тези претенции от въпросните лица е невъзможно, и следователно – моля Министерството да уреди този въпрос по друг начин.9
АНМ, МВнР, 5303, л. 122-123. Оригинал. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 313-315. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 Вж док. № 57 от 22 март 1939 г. (бел. И. Томашевски.)
2 Вж док. № 1 от 23 май 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
3 Вж док. № 2 от 8 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
4 Вж док. № 6 от 26 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
5 Вж док. № 10 от 28 юли 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
6 Вж док. № 15 от 5 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
7 Този документ не можах да открия. (бел. И. Томашевски.)
8 Вж док. № 28 от 25 август 1938 г. и № 29 от 25 август 1938 г. (бел. И. Томашевски.)
9 На първата страница на документа ръкописни анотации:  “Се[зиран]. Моля [изгответе] писмо до МПТ в смисъла на т. 6 от мнението на П.II. Т[адеуш] З[ажулински], 27.VII.; Г-н съветникът Шварценберг - Черни по смисъла на споразумението с молба да изготвите писмо до МПТ, В[ацлав] К[нолл], 31.VII.” (бел. И. Томашевски.)

№ 69

Извадка от специална дописка на в. “Ню Йорк Таймс” на кореспондента му С. Л. Сулцбергер1 за местопребиваването на Ив. Михайлов

Скопие, 29 юли Б. г.
Слухове относно Иван Михайлов
Различни слухове се разпространяват относно пребиваването на Иван Михайлов, последният водач на нелегалната ВМРО, който живее в Турция и Германия след бягството му от България през 1934 г. Висши югославски чиновници вярват, че Иван Михайлов е сега в Албания. Един чуждестранен консул мисли, че той живее в провинцията срещу югославянския град Дебър. Някои полицейски чиновници са наклонни да вярват, че той се намира пак в България обаче се старае да води спокоен живот там понеже е заболял от туберколоза. Германците пък твърдят, че той е под техен протекторат в Райха.
ЦДА, ф. 85 к, оп. 3, а.е. 147, л. 1. Превод. Машинопис.
-----------------
1 Сълцбергер, К. Л., кореспондент на в. “Ню Йорк Таймс”, автор на спомени, в които предава по най-извратен начин събитията н България. По този повод Ив. Михайлов му отговаря с аргументирана рецензия. Вж. Ив. Михайлов, Лъжата и истината във връзка с няколко реда, писани от г-н К. Л. Сълцбергер в Ив. Михайлов, Легендата възкръсва, С., 2004, с. 146–150.

№ 70

Писмо № П. III. 178 на заместник-министъра на външните работи на Полската република Мирослав Арчишевски до Морския департамент на МПТ, с което се отказва покриването на загубите, понесени от “Полско мореплаване” АД от пътуването на Ив. Михайлов

Варшава, 5 август 1939 г.
Секретно
В отговор на писмото от 25.II.1939 г. № М. 88/секр.1 по въпроса за промяната на маршрута на M/S “Левант” през август - септември 1938 г. Министерството на външните работи пояснява, че случаят с промяната на маршрута на този кораб беше резултат на политическо решение на правителството, което, давайки на капитана на “Левант” нареждане да не акостира в някои пристанища, направи това предвид на факта, че акостирането в пристанището на Солун би станало причина за далеко отиващи последствия от чисто политическо естество, които въобще не могат да се оценяват от материална гледна точка.
При това положение на нещата Министерството на външните работи заема становището, че държавният интерес, намиращ израз в дейността на това министерство на международното поле, в еднаква степен обременява със своите последици целостта на дейностите на държавата, а в частност – и възникването на икономически явления, които могат да имат последствия за поделенията на отделните клонове на държавната администрация.
В конкретния случай, “Полско мореплаване” АД е акционерно дружество, чийто собственик е държавата. Следователно, това е орган на държавната администрация, с комерсиална цел организиран в частно - правна форма. Но тази частно - правна форма не може да освобождава поделението – каквото съставлява “Полско мореплаване” – от отговорността [му] за участието му в целостта на начинанията на държавната администрация. В частност, отделните ресори и отделните самостоятелни организационни звена на тази администрация трябва в еднаква степен да понасят активите и пасивите от действията на държавния апарат, от което следва, че претенциите за възстановяване на пропуснати в резултат на провеждането на една или друга линия на правителствената политика ползи нямат необходимата обосновка.
Приемането на каквото и да било друго становище би довело до последствия, по принцип отрицателни за дейността и живота на държавата.
В конкретния случай, освен всичко друго, положението на нещата се опростява дотолкова, доколкото не става дума за ефективни загуби в смисъл на разходи, които е трябвало да бъдат направени, но имаме работа единствено с пропускането на очаквани ползи, което в крайна сметка не може да има други, по-сериозни последствия от намалението на балансовата печалба спрямо теоретически възможната.
Министерството на външните работи отбелязва, че бяха направени постъпки с цел заинтересованите в този случай чуждестранните фактори да покрият упоменатата в писмото на Министерството на промишлеността и търговията сума, но за съжаление се оказа, че те не разполагат с необходимите средства.
АНМ, МВнР, 5303, л. 121, 124. Копие. Машинопис. Публ. в J. Tomaszewski, Sprawa …, с. 307-309. (Прев. от полски Д. Димитров.)
----------------
1 Вж док. № 55 от 25 февруари 1939 г. (бел. И. Томашевски.)

Анекс (изрезки от вестници)
I. “Чикаго Трибюн”, 23 август 1938 г.
“Цар” Михайлов, български бунтовник, бяга в Полша. Напуска Турция с жена си след 4 години изгнание.
(Чикаго Трибюн Прес Сервис), Истанбул, Турция, 22 авг[уст]. - Иван Михайлов, “царят” на македонските революционери, със смъртна присъда като терорист в България, днес потегли към новото си убежище в Полша.
След като му беше разпоредено да напусне Турция в най-кратък срок, Михайлов и жена му, Менча Карничиу1, избягаха с полски търговски параход на път за Гдиня, след като Англия и Съединените Щати му2 отказаха визи. Те избягаха от България в Турция през август 1934 г. и живяха във вътрешността на страната под полицейски контрол допреди четири месеца, когато бяха изпратени на Принцовите острови.
Заповядано е да се застреля на место.
Михайлов беше признат за виновен в убийство от български военен трибунал скоро след неговото бягство. Трибуналът го обяви извън закона и даде на всеки българин правото да го застреля щом го види.
Оттогава насам непрекъснато беше искана неговата екстрадиция, но Турция отказваше да го предаде. Юго-Славия3, която обвинява Михайлов в съучастие в убийството на крал Александър в Марсилия, Франция, през октомври 1934 г., също полага усилия да го изправи пред съда. Неговите врагове го обвиняват за 3500 убийства в продължение на дванадесет години.
Михайлов и неговите македонски революционери искат да освободят със силата на оръжието около 2 500 000 свои сънародници, живеещи на територия от около 50 000 квадратни мили, сега контролирана от Гърция, Юго-Славия и България.
Оглавяваше “невидима империя”
Той беше главатарят на ужасяващата “невидима империя”, която действуваше на територията на тези три държави. Международното революционно общество, известно като ВМРО4, датира още от времето, когато суверенитетът на Турция се разпростираше от Босфора до Адриатика, и представлява проблем за балканските държави от дълги години.
Сега в началото на 40-те си години, “цар” Михайлов има дълга романтична история от разплати и заговори. Някога той се местеше от лагер в лагер в усилията си да безпокои властите.
Много от неговите последователи бяха избити. ВМРО някога контролираше Петричката област в България, но изгуби властта си там, когато в страната беше установена военна диктатура.
АНМ, МВнР, 5303, л. 24а.5
-------------------
1 В оригинала Mencia Carniciu. (бел. Д. Димитров.)
2 Би трябвало да бъде: им. (бел. Д. Димитров.)
3 Така е изписано в оригинала. (бел. Д. Димитров.)
4 В оригинала “Imro”. (бел. Д. Димитров.)
5 В оригинала на английски език. (превод Д. Димитров.)

II. “Таймс”, 23 август 1938 г.
Турция гони Михайлов. Ново изгнание за македонския водач.
От нашия собствен кореспондент. Истанбул, 22 август.
Иван Михайлов, някога главатар на Македонската революционна организация, и неговата жена, които от бягството им от България през 1934 г. насам живееха в различни части на Турция, напуснаха страната по заповед на турското правителство и са на път за Гдиня с полски параход.
Иван Михайлов, роден през 1897 г., някога беше частният секретар на Тодор Александров, лидерът на ВМРО, Македонската революционна организация, която играеше толкова важна роля в българската политика и предизвикваше размирици в Югославска Македония след Великата война. След убийството на Александров от собствените му охранители на 31 август 1924 г. Михайлов стана съратник и съперник на генерал Протогеров, който наследи Александров като водач на ВМРО. Различията между двамата доведоха до убийството на Протогеров на 8 юли 1928 г., след което Михайлов беше изключен от организацията от Протогеровите приятели Георги Попхристов и Петър Шанданов, но на следващия македонски конгрес през август 1928 г. той беше възстановен, и успя на свой ред да ги изключи.
От известно време насам във ВМРО се водеха междуособни борби; но след преврата през май 1934 г. влиянието на Михайлов в България намаля. Той тайно избяга в Турция през септември същата година, и беше обявен извън закона от българското правителство на 24 октомври 1934 г. Екстрадицията му обаче беше отказана, тъй като турското правителство го считаше за политически емигрант.
Съпругата на Михайлов, куцовлахкиня на име Менчиа Карничева1, беше осъдена във Виена като извършителка на убийството на Тодор Паница, лидерът на македонските федералисти, в Бург Театър през пролетта на 1925 г. Тя действуваше по заповед на ВМРО,  която беше постановила премахването на Паница като платен агент и на Белград, и на Москва. Тя2 беше хвърлена в затвора, но се разболя там и беше освободена. При завръщането си в България тя беше чествувана от ВМРО като национална героиня за това, че премахна Паница, който уби македонския комитаджийски3 лидер Борис Сарафов през 1905 г.
АНМ, МВнР, 5303, л. 75.4
--------------
1 В оригинала Menchia Karnicheva. (бел. Д. Димитров.)
2 Менча Кърничева. (бел. Д. Димитров.)
3 В оригинала “Komitaji”. (бел. Д. Димитров.)
4 В оригинала на английски език. (превод Д. Димитров.)

III. “Илюстрован Ежедневен Куриер”1, 25 август 1938 г.
Прославеният македонски революционер Михайлов пътува за Полша?
Прага, 23 август.
(Ли). До Прага достигна сензационен слух от Стамбул, според който бившият водач на македонския революционен комитет Иван Михайлов, осъден на времето в България на смърт, и пребиваващ от септември 1934 г. в Турция като политически емигрант, е отпътувал от Стамбул за Полша на борда на полски товарен параход. Твърди се, че Михайлов има полска входна виза.
Следва да припомним, че главна цел на акцията на Михайлов беше обединението на македонците за борба с другата македонска група на Протогеров. Освен това Михайлов се стремеше да обедини цяла Македония, територията на която е поделена между три държави. Михайлов беше наричан от всички “некоронованият крал на Македония”.
Той си служеше с нечуван терор, и едва българският премиер Георгиев успя да ликвидира неговата дейност, след като по-голямата част от съмишлениците на Михайлов бяха арестувани.
АНМ, МВнР, 5303, л. 43.
--------------
1 Полски предвоенен ежедневник, издаван в Краков. (бел. Д. Димитров.)