КАКВО КРИЯТ БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА?

Външната политика на България за периода от 1939 до 1944 г. и участието на България във Втората световна война винаги са будели интереса както на изследователите, така и на обикновените читатели. С голямо внимание бяха посрещнати спомените и дневниците на водещи български политици, държавници, военни, дипломати, общественици и др., сред които са дневниците на проф. Богдан Филов, на генерал Никола Михов, на Любомир Лулчев, на Георги Димитров, на Васил Митаков, на Евдокия Филова, на Първан Драганов, спомените на професор Александър Цанков, на Константин Муравиев, на Стойчо Мошанов, на П. К. Чинков, на царица Йоанна, на Петър Нейков, на Димо Казасов, на Григор Чешмеджиев, на Стоян Петров – Чомаков, на Стефан Груев, на д-р Николай Николаев, на Иван Станчов, на генерал Иван Попов, на Цола Драгойчева, на полковник Стефан Недев, на Константин Кацаров, на Стефан Танев, на Стефан Попов, на Христо Огнянов, Петър Тодоров, Коста Тодоров, капитан ІІ ранг Коста Скутунов и др.

Голямо внимание е отредено на България през този период и в дневниците и спомените на редица чужденци, независимо от това дали са били съюзници или противници. На първо място са дневниците на граф Галеацо Чано и на Адолф Хайнц Бекерле, както и спомените на Уинстън Чърчил, генерал Шарл дьо Гол, генерал Дуайт Айзенхауер, маршал Георгий Жуков, маршал Иван Конев, генерал Сергей Щеменко, Никита С. Хрушчов, Невил Хендерсън, генерал Павел Судоплатов, Вячеслав Молотов и мн. др.


Отпечатани бяха и редица ценни документи, обхващащи този период, както и част от предаванията на радио „Христо Ботев” и Радио Би Би Си. С голяма стойност и за нашата история е поредицата от документални сборници „Съветският Съюз на международните конференции в периода на Великата Отечествена война (1941–1945)”, както и преписката между Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил. Без да оценяваме достойнствата и недостатъците на излезлите през последните години изследвания на чужди изследователи би трябвало да се споменат и трудовете на редица чуждестранни историци и дипломати, които се докосват до темата за външната политика на България през Втората световна война. На първо място заслужават внимание съветската „История на дипломацията” и „Дипломацията” на Хенри Кисинджър. Темата за българската външна политика присъства и в книгите на Едгар Хьош,  Жорж Кастелан, Барбара Йелавич, Миша Глени, Макс Мазовер и др. Всички те страдат от един основен недостатък. Авторите не познават българската документация и литература, не са работили в българските архиви и библиотеки и при изследванията си са разчитали главно на литература от съседните балкански държави, публикувана на френски и английски езици поради непознаването на българския език. По този начин те робуват на остарели и неверни тези в науката, целящи да дискредитират страната ни. Но независимо от огромното количество публикувана документация и мемоарна литература, все още има празноти и в родната историография. С изключение на изследванията на Воин Божинов, Николай Генчев, Илчо Димитров, Витка Тошкова, Димитър Сирков, полковник Георги Вълков, Антонина Кузманова, Ечка Дамянова, Георги Марков, Кръстьо Манчев, Константин Гърдев, Стефан Груев, Недю Недев, Николай Кочанков и някои други основните изследвания за този период са насочени главно към антифашистката борба, партизанското движение, спасяването на българските евреи и демократичната опозиция. От започналите да излизат томове от огромния труд върху дипломатическата история на България от проф. Г. П. Генов може да се види каква изследователска работа е извършил големият български учен, както и каква му е предстояла при положение, че цялата документация му е била достъпна.


Професор Богдан Филов

След отпечатването на корпуса от дипломатически документи (международни договори, спогодби и протоколи) от д-р Б. Кесяков и публикуваните от проф. Г. П. Генов, проф. Вл. Кутиков, Кр. Крачунов, доскоро не разполагахме с международните договори на България за времето от 1925 до 1944 г., въпреки отделни публикации. Някои от тези договори са били публикувани след ратифицирането им във в. „Държавен вестник”.
Значителни на брой са документалните сборници, както и отделни тематични публикации на документи, отнасящи се до антифашистката борба, партизанското движение, Отечествения фронт, дейността на БКП и др. През последните години бяха публикувани и редица сборници, в които бяха включени ценни документи за външнополитическите отношения на България, но въпреки че те не обхващат цялостната външна политика на България, могат да бъдат много ценни за изследователите и за всички интересуващи се от тази тема. Тук ще посоча най-важните от тях според мене: Д. Коен, Финансирането на германските окупационни войски в България и отражението му върху народното стопанство (1941–1944 г.), ИДА, 1959, кн. 3, с. 81–153, Въоръжената борба на българския народ против фашизма (1941–1944). Документи, С., 1962, 799 с., България, своенравният съюзник на Третия райх, С., 1992, 363 с., България, непризнатият противник на Третия райх, С., 1995, 295 с., Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали (ноември 1917 – септември 1944), С., 1977, 736 с., Българо–съветски политически и военни отношения. Статии и документи. (1941–1947), С., 1999, 249 с., Българска военна история. Подбрани извори и документи, Т. ІІІ, С., 1985, 781 с., Тайните на Третия райх. София – Берлин – София. (май – септември 1944), С., 1992, 174 с., Ст. Нойков, В. Радев, Цар Борис ІІІ в тайните документи на Третия райх (1939–1943), С. 1995, 212 с.; Загадката „Доктор Смедовски”, С., 1999, 223 с., Съветниците на цар Борис ІІІ, С., 1993, 317 с., И. Д., Преговорите в Кайро. Доклад–дневник по дейността на българската делегация,  натоварена със сключването на примирието между Англия и Америка–България, във Векове. Очерци, спомени, документи из тринадесетвековната българска история, С., 1972, с. 176–204 и др.  Същото се отнася и до някои от излезлите изследвания през последните десетилетия, като напр. Кратка военна история на България (681–1945), С., 1977, 441 с., История на Отечествената война на България (1944–1945). Т. І, С., 1981, 381 с., Ел. Стателова, Ст. Грънчаров, История на нова България (1878–1944). Т. 3, С., 1999, 648 с. и др. С голяма стойност са излезлите библиографии за военната история на България, дело на Института за военна история - Военна история на България (681–1945). Библиография. Т. І–ІІІ, С., 1977–1998, Българската армия (1918–1944). Библиография. Т. ІІ, ч. ІІ, С., 1994, Въоръжената антифашистка борба в България (1941–1944). Библиография, С., 1984 и др. Макар и не свързани конкретно с темата са и книгите на Джон Гънтър Европа без маска (С., 1945, 516 с.), Курт Рис Тоталният шпионаж (С., 1948, 340 с.), Ладислав Фараго Играта на лисиците. Епизоди от агентурната борба (С., 1981, 320 с.), Господин Гочев Бюро “Д-р Делиус” (С., 1969, 336 с.) и др., които дават механизмите на шпионажа от навечерието и от времето на войната и са изградени на документална основа.


Генерал Иван Попов

Документи за дипломатическата история на България за този период (от септември 1939 г., когато започва Втората световна война, до септември 1944 г., когато България излиза от участието си във войната на страната на Тристранния пакт) се съхраняват в Централния държавен архив (ЦДА) във фонда на Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ) – ф. 176 к, оп. 1 ш и оп. 2 ш (Отдел за шифъра и архивите), а отделни документи се пазят в личния архив на Димитър Шишманов (ф. 141 к). Те на практика представляват своеобразен дневник на Външното министерство, в който са водени паметни бележки, наречени в оригиналите „служебни бележки” от министрите на външните работи и главните секретари на министерството от срещи и разговори с чужди дипломатически представители, за получени или връчени дипломатически ноти, за постигнати външнополитически споразумения и договорености и направеното за реализирането им, включително и за контактите на свързаните с МВРИ други министерства или учреждения. Тези дневници са водени стриктно от главните секретари за времето от 21 февруари 1940 г. до 31 декември 1943 г. и са оформени в четири архивни единици. По архивни единици те обхващат следните периоди – 1) 21 февруари 1940 г. – 20 декември 1940 г. (Вж. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 257, л. 1–145. Оригинали, копия и преписи. Машинопис и ръкопис.) 2) 16 януари 1941 г. – 30 декември 1941 г. (Вж. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 318, л. 1 – 310. Оригинали, копия и преписи. Машинопис и ръкопис.) 3) 3 януари 1942 г. – 29 декември 1942 г. (Вж. (ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 385, л. 1–243. Оригинали, копия и преписи. Машинопис и ръкопис.)) 4) 5 януари 1943 г. – 31 декември 1943 г. (Вж. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 499, л. 1–150. Оригинали, копия и преписи. Машинопис и ръкопис.)  За останалите периоди – от септември 1939 г. до февруари 1940 г. и от 1 януари до 9 септември 1944 г. не са запазени такива дневници. Но за да се попълни, доколкото това е възможно, и този период от време, се намират документи и в други описи от фонда на МВРИ (Вж. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 224. Препис. Машинопис. Ф. 176 к, оп. 2 ш, а. е. 9. Оригинали, копия и преписи. Машинопис и ръкопис. Ф. 176 к, оп. 2 ш, а. е. 1, л. 5–18, а. е. 3. Преписи. Ръкопис. Ф. 176 к, оп. 2 ш, а. е. 1 а, л. 1-2. Препис. Ръкопис. Ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 162, л. 1–4, 6-11. Преписи. Ръкопис. Ф. 284 к, оп. 2, а. е. 216, л. 1. Препис. Машинопис. Ф. 176 к, оп. 15, а. е. 87. Преписи, копия и оригинали. Машинопис, ръкопис и печатно. Ф. 176 к, оп. 8, а. е. 1302. Преписи, копия и оригинали. Машинопис, ръкопис и печатно. Ф. 176 к, оп. 32, а. е. 295 и 63. Преписи, копия и оригинали. Машинопис, ръкопис и печатно.). Такива документи се съхраняват и в личния фонд на Димитър Шишманов, който до назначаването му за главен секретар на МВРИ (март 1940 г.) е пълномощен министър в Атина. Това са копия от негови служебни бележки и писма до министъра на външните работи (9 септември 1939 г. – 28 декември 1939 г.) (Вж. ЦДА, ф. 141 к, оп. 1, а. е. 364, л. 89-147. Преписи. Машинопис.) и непубликуваният му дневник, обхващащ времето от 11 януари 1940 г. до 19 февруари 1940 г. (Вж. ЦДА, ф. 141 к, оп. 1, а. е. 274, л. 1-33. Оригинал. Ръкопис.) Интерес представлява и публикуваният му дневник, в който също има документи, отнасящи се до началото на Втората световна война. (Вж. Д. Шишманов, Писма до мен самия. Съставител, предговор, бележки, биобиблиография Д. Димитрова, С., 1995, 170 с.).


Добри Божилов

Тези своеобразни дневници на МВРИ в много отношения допълват и конкретизират редица факти и събития, отбелязани в дневниците на проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Но за да можем да кажем, че разполагаме с цялата документация по участието на България във Втората световна война, издирванията трябва да продължат, като особено ценни могат да бъдат и друга категория домашни извори. Имам предвид бюлетините на Българската телеграфна агенция, част от които вече е публикувана от Стоян Райчевски. От нашите архиви липсват и редица важни външнополитически документи от този период, които вероятно се намират в чужбина, прибрани от страните-победителки във войната като трофейни. Да се надяваме, че и те някой ден ще бъдат на разположение на изследователите.
Необходимо и неотделимо приложение към дневниците на МВРИ са и международните договори, спогодби и документи, обхващащи времето от 1925 г. до септември 1944 г., имащи пряка връзка със събитията от септември 1939 г. до септември 1944 г.


Иван Багрянов

С голямо значение за документирането на нашата история с дипломатически документи е корпусът от дипломатически документи на Кесяков, но той, колкото и непълен да е, обхваща времето от 1878 до 1925 г. и допълнителния том  с регистрите на дипломатическите споразумения на България от 1926 до 1935 г. За следващия период дипломатическата документация или не е публикувана, а в случаите, когато е публикувана, то е ставало на страниците на малкодостъпни специализирани периодични издания. Това налага едно цялостно издирване и публикуване на дипломатическите документи за българската история. Тази празнота донякъде запълнихме с изданието „От Сан Стефано до Париж (1878-1947). Най-важните договори за България”, което излезе през 2009 г. От започналите да излизат документи за външната политика бяха публикувани четири тома, обхващащи времето от 1879 до 1894 г., и пет тома, обхващащи времето от 1944 до 1980 г., а през 1920 г. правителството на Александър Стамболийски заради тясно партийните си цели издава няколко тома с дипломатически документи по намесата на България в Първата световна война и събраните документи при анкетиране правителствата, виновни за националните катастрофи. Налице са и някои документални публикации и сборници за двустранните дипломатически отношения на България. Недовършена остана и работата на наскоро починалия неуморен изследовател на документите за България в архивите на Обществото на народите Теодор Димитров. Липсата на публикувана документална изворова база става една от големите и често непреодолими пречки за изследователите на българската дипломатическа история, която поставя на дневен ред да се продължи и довърши започналата успешно работа.
За периода от септември 1939 г. до 9 септември 1944 г. България последователно има следните министър-председатели и министри на външните работи и изповеданията:

Георги Кьосеиванов е министър-председател и министър на външните работи от  23 ноември 1935 г. до 16 февруари 1940 г., като стои начело на четири последователни правителства.


Професор Богдан Филов


Генерал Иван Попов

Проф. Богдан Филов е министър-председател от 16 февруари до 14 септември 1943 г., като оглавява две правителства. По време на първото му правителство (от 16 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г.) външен министър е Иван Попов, а по време на второто му правителство (от 12 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.) той ръководи и МВРИ.


Добри Божилов

Добри Божилов е министър-председател от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. По време на неговото управление външни министри са Сава Киров (от 14 септември 1943 г. до 14 октомври 1943 г.) и Димитър Шишманов (от 14 октомври 1943 г. до 1 юни 1944 г.).


Иван Багрянов

Първан Драганов

Иван Багрянов е министър-председател от 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г. По време на неговото правителство външни министри последователно са – самият Иван Багрянов (от 1 юни 1944 г. до 12 юни 1944 г.) и Първан Драганов (от 12 юни 1944 до 2 септември 1944 г.)


Константин Муравиев е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията от 2 септември 1944 г. до 9 септември 1944 г.
Най-продължително време главен секретар на МВРИ е бил пълномощният министър Димитър Шишманов, която длъжност той изпълнява от март 1940 г. до 14 октомври 1943 г., когато е назначен за външен министър. След него главен секретар на МВРИ е директорът на вероизповеданията д-р Константин М. Сарафов (1943 г.) и пълномощният министър и политически директор д-р Иван Алтънов (1938, 1944–1947 г.)


Първан Драганов

Тези дневници-служебни бележки са писани и подписвани от легационния секретар и директор на печата д-р Христо Шишманов, от легационния съветник и директор на печата Мильо Милев и от Георги Серафимов, пълномощен министър, директор на печата, а така също и както често се случва и от самия външен министър или под негова диктовка. Прави впечатление, че самият Димитър Шишманов и като министър често пъти пише и подписва служебни бележки за състояли се срещи и ги предава в архива на министерството, изпълнявайки по този начин и длъжността на главния секретар.
Главните секретари към служебните бележки са прилагали и редица важни документи, уточняващи отбелязаната среща-разговор или даващи допълнителна информация към дипломатически ноти.


Дневници и запазените дипломатически документи са първокласен извор за дипломатическата история на България от този почти непроучен период и ще бъде от полза както за нашите историци, така и за чуждите изследователи българисти. Те могат да бъдат използвани като сериозен изворов материал, с който могат да се оборят редица битуващи в науката тези и хипотези. Тяхното изучаване и познаване ще спомогне и за доизясняването на един много важен въпрос от нашата история, който все още стои непроучен. България участва ли във войната през 1941–1944 г., или само в антифашистката борба през този период и в Отечествената война (1944–1945 г.)? И досега предизвиква спорове въпросът за включването на България в Тристранния пакт и как е обявена война на САЩ и Великобритания? Искат доизясняване и въпросите: Какви са отношенията между България и съюзниците й от пакта? Какъв е статутът  на българската държава в новоосвободените земи? Как се постига и прилага Крайовската спогодба и пр.? Тази документация дава отговори  както на тези, така и на някои други неизследвани въпроси. Но той е само един етап по пътя на пълното разкриване на историческата истина, за този важен етап от родната ни история, който, макар и близко до нас по време, е все още недостатъчно изяснен.
По-долу Ви предлагам едни от най-важните книги със спомени, дневници, изследвания и документи по темата, както и не голяма подборка от важни документи от този период, които биха събудили интереса не само на професионалистите, но и на тези, които обичат родната ни история.

Цочо В. Билярски

ЛИТЕРАТУРА:
Б. Филов, Дневник (19 август 1939 – 3 септември 1944 г.). Съст. проф. д-р Ил. Димитров и Н. Пръвчева, С., 1986, 807 с.
Ген. Н. Михов, Дневник (19 септември 1943 – 7 септември 1944 г.). Предговор и бележки Ц. Билярски, С., 2004, 266 с.
Л. Лулчев, Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938 – 1944). Съст. Ц. Билярски. Предговор проф. д-р Н. Генчев, С., 1992, 319 с.
Г. Димитров, Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949). Съставителство, преводи, редакция, предговор, бележки и указатели Д. Сирков, П. Боев, Н. Аврейски, Ек. Кабакчиева. Предговор проф. д-р Ил. Димитров, С., 1997,  794 с.
В. Митаков, Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. Предговор Ив. Татарчев, С., 2001, 879 с.
Ев. Филова, Дневник (май 1939 – 15 август 1944 г.). съст. Л. Букарев. Предговор Ил. Димитров, С., 1992, 223 с.
Дневник на Първан Драганов, бивш министър на външните работи от 12 юни до 1 септември 1944 година. Съст. Г. Мишков, Т. Добриянов, С., 1993, 76 с.
Ал. Цанков, България в бурно време. Спомени, С., Б. д., 334 с.
Ал. Цанков, Моето време. Мемоари, Б. д., 661 с.
К. Муравиев, Събития и хора. Спомени. Под редакцията на акад. Ил. Димитров, С., 1992, 584 с.
Ст. Мошанов, Моята мисия в Кайро, С., 1991, 431 с.
П. К. Чинков, Сега ще чуете нашия коментатор. Записки в две части и една интермедия за събития и хора, видени от кръстопътя на множество житейски пътища. София, 1968. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски, С., 2001, 590 с.
Царица Йоанна, Спомени. Встъпителни думи М. Куманов и предговор Дж. Артиери, С., 1991, 183 с.
П. Нейков, Спомени. Предговор П. Динеков, С., 1990, 502 с.
Д. Казасов, Бурни години (1918–1944). Предговор Ат. Свиленов, С., 1949, 783 с.
Д. Казасов, Видяно и преживяно (1891–1944). Предговор М. Куманов, С., 1969, 703 с.
Д. Казасов, В тъмнините на българските заговори (9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944). Един заговорник разказва. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2007, 233 с.
Гр. Чешмеджиев, Политически спомени. Съставителство и бележки Б. Григоров, Р. Попов, М. Куманов, С., 1988, 574 с.
Ст. Петров – Чомаков, Духът на дипломацията. Предговор С. Петрова - Чомакова, С., 2002, 503 с.
Ст. Груев, Моята одисея, С., 2002, 655 с.
Н. Николаев, Фрагменти от мемоари. Предговор Р. Николаева, С., 1994, 279 с.
Ив. Станчов, Дипломат и градинар. Мемоари. Предговор Ив. Ив. Станчов, С., 2000, 387 с.
Ив. Попов, Дейност на българското Главно командване през Втората световна война. Ч. І. Дейност на българското Главно командване от 1939 г. до започването на Отечествената война срещу Германия 1944 г. Под общата редакция на Л. Петров, С., 1993, 267 с.
Ц. Драгойчева, Повеля на дълга (Спомени и размисли), Т. І, С., 1972, 599 с.; Т. ІІ, С., 1975, 581 с.; Т. ІІІ, С., 1979, 658 с.
Ст. Недев, Откраднати илюзии. Спомени, изживявания, преценки. Съст. М. Христов, С., 1997, 374 с.
К. Кацаров, 60 години живяна история, С., Б. д., 685 с.; Същият, Проиграната победа, С., 1994, 407 с.
Ст. Танев, Отворени писма. Спомени и изповеди на главния редактор на в. “Утро”, писани в Централния затвор. Предговор Ал. Бенбасат, С., 1994, 383 с.
Ст. Попов, Безсъници. Предговор П. Увалиев и послеслов Ю. Маринович, С., 1992, 420 с.
Хр. Огнянов, Срещи през годините. Спомени и разговори. Предговор Д. Бочев, С., 2002, 251 с.
П. Тодоров, Лични свидетелства. Предговор Ф. Панайотов, С., 1999, 455 с.
К. Тодоров, Една луда балканска глава. Предговор М. Куманов, С., 1994, 505 с.
К. Скутунов, Бурни времена. Цар Борис ІІІ отблизо. Съставителство, бележки и послеслов И. Бурилкова, Ц. Билярски, С., 2004, 663 с.
Граф Г. Чано, Политически дневник (1939–1943). Предговор Ст. Нейков, С., 1992, 422 с.
Из дневника на Бекерле – пълномощен министър на Третия райх в България. Съст. В. Тошкова, С., 1992, 216 с.
У. Чърчил, Мемоари. Т. 1–6. Предговор А. Пантев, С., 1993–1995.
Ш. дьо Гол, Военни мемоари. Т. 1 и 2, С., 1999–2002.
Д. Айзенхауер, Кръстоносният поход в Европа, С., 1986, 622 с.
Г. К. Жуков, Спомени и размисли, С., 1969, 695 с.
И. С. Конев, Записки на командващия фронта, С., 1975, 503 с.
С. М. Щеменко, Генералният щаб през войната, Кн. І и ІІ, С., 1969–1974.
Н. С. Хрушчов, Хора, годиин, власт. Т. 1-3. С., 2011.
Н. Хендерсън, Две години с Хитлер, С., 1998, 256 с.
П. Судоплатов, Кремъл и Лубянка. Спецоперации (1930–1950), С., Б. д., 526 с.
Ф. Чуев, Молотов си спомня. 140 беседи на Феликс Чуев с Молотов. Т. І и ІІ, С., 1998, 1999.
Говори радиостанция “Христо Ботев”. Т. 1–7, С., 1950-1952.
Вл. Карастоянова, Останах завинаги българка. Радиобеседи по Би Би Си, доклади, писма. Съст. Н. Костова, С., 1992, 310 с.
Говори Лондон. Предавания на Би Би Си за България през Втората световна война. Съст. Б. Дичев, С., 2004, 707 с.
Съветският Съюз на международните конференции в периода на Великата Отечествена война (1941–1945).
Т. І. Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания (19–30 октомври 1943). Сборник документи, С., 1984, 455 с.;
Т. ІІ. Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави – СССР, САЩ и Великобритания (28 ноември – 1 декември 1943). Сборник документи, С., 1984, 214 с.;
Т. ІІІ. Конференция на представителите на СССР, САЩ и Великобритания в Дъмбъртън Оукс (21 август – 28 септември 1944). Сборник документи, С., 1985, 326 с.;
Т. ІV. Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави – СССР, САЩ и Великобритания (4–11 февруари 1945). Сборник документи, С., 1985, 366 с.;
Т. V. Конференцията на Обединените нации в Сан Франциско (25 април – 26 юни 1945). Сборник документи, С., 1986, 790 с.;
Т. VІ. Берлинската (Потсдамската) конференция на ръководителите на трите съюзни държави – СССР, САЩ и Великобритания (17 юли – 2 август 1945). Сборник документи, С., 1987, 591 с.
Техеран, Ялта, Потсдам. Сборник документи, С., 1968, 386 с.
Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война (1941–1945), С., 1983, 815 с.
История на дипломацията. Т. 4. Дипломацията през годините на Втората световна война, С., 1977, 791 с.
Х. Кисинджър, Дипломацията, С., 1997, 782 с.
Е. Хьош, История на балканските страни, С., 1998, 479 с.
Ж. Кастелан, История на Балканите (ХІV–ХХ век). Предговор А. Кузманова, С., 2005,  671 с.
Б. Йелавич, История на Балканите. Предговор М. Куманов, С., 2003, Т. І (ХVІІІ – ХІХ в.), 411 с., Т. ІІ (ХХ в.), 470 с.
М. Глени, Балканите (1804–1999). Национализъм, войни и Великите сили. Редактор Ив. Илчев, С., 2004, 624 с.
М. Мазовер, Балканите. Кратка история. Предговор М. Куманов, С., 2005, 221 с.
В. Божинов, Политическата криза в България през 1943–1944, С., 1957, 167 с.
Н. Генчев, Външната политика на Българи (1938–1941), С., 1998, 188 с.
И. Димитров, Буржоазната опозиция в България (1939 – 1944), С., 1969, 250 с.
И. Димитров, България на Балканите и в Европа, С., 1980, 168 с.
И. Димитров, Българо–италиански политически отношения (1922 – 1943), С., 1976, 472 с.
И. Димитров, Царят - фюрер, Сп. “Младеж”, 1969, кн. 1 и във В. Д. Вознесенски, Цар Борис, Хитлер и легионерите, С., 1971, с. 85–95
И. Димитров, Англия и България. Навечерието и началото на Втората световна война (1938–1941), С., 1996, 246 с.
В. Тошкова, България и Третият райх (1941–1944). Политически отношения, С., 1975.
В. Тошкова, България в балканската политика на САЩ (1939–1944), С., 1985, 424 с.
Д. Сирков, Външната политика на България (1938–1941), С., 1979, 343 с.
Г. Вълков, Парола “Унтервелт”, С., 1984, 315 с.
А. Кузманова, От Ньой до Крайова. Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940), С., 1989, 307 с.
Е. Дамянова, България и Полша (1918–1941), С., 1982, 316 с.
Г. Марков, Българо–германските отношения (1931–1939), С., 1984, 254 с.
Кр. Манчев, Югославия в международните отношения на Балканите (1933–1939), С., 1989, 303 с.
Кр. Манчев, В. Бистрицки, България и нейните съседи. Политически и дипломатически отношения, С., 1978, 307 с.
К. Гърдев, България и Унгария (1923–1941), С., 1988, 198 с.
Ст. Груев, Корона от тръни. Царуването на Борис ІІІ (1918 – 1943), С., 1991, 493 с.
Н. Недев, Цар Борис ІІІ. Биография, С., 1997, 653 с.
Н. Кочанков, България и независимата Хърватска държава (1941–1944). Политически и дипломатически отношения, С., 2000, 204 с.
Проф. Г. П. Генов, Политическа и дипломатическа история на България. Т. І–ХХІІІ, С., 2001–2011.
Проф. Г. П. Генов, Източният въпрос (Политическа и дипломатическа история), Ч. І и ІІ, С. 1924 и 1926.
Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878–1925). Т. І–ІІІ и Приложение – Регистър на договорите, конвенциите, спогодбите, протоколите и други съглашения и дипломатически актове, подписани от България през времето 1926–1935, С., 1925–1936.
Г. П. Генов, Международни актове и договори засягащи България с обяснителни бележки и една карта на България и съседните страни, С., 1940, 463 с.
Сборник на международни актове и договори (във връзка с изучаването на международното право). Под редакцията на проф. Вл. Кутиков. Превод, литература и бележки Дим. Хаджийовков, С. Пенков, Сл. Митовска, С., 1948, 549 с.
Кр. Крачунов, Страници от българската политическа история (1878–1941). България и Бяло море, С., 1941, 152 с.
Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. Дневниците на Министерството на външните работи в правителствата на Георги Кьосеиванов, проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев (1939–1944 г.) Съст. Ц. Билярски, И. Гезенко. С., 2006, 591 с.


ДОКУМЕНТИ:

№ 1

Договор за приятелство между Кралство Югославия Царство България

Белград, 24 януари 1937 г.

Негово Величество Кралят на Югославия и Негово Величество Царят на българите,
Проникнати от духа на добро съседство, на взаимно доверие и на искрено приятелство, който характеризира съществуващите отношения между техните съответни страни;
Твърдо убедени, че заздравяването и развоя на тези щастливи отношения ще служат на напредъка и благосъстоянието на техните два съседни и братски народа;
В желанието си да допринесат за затвърдяване на мира на Балканите,
Решиха да сключат един
Договор за приятелство между Югославия и България,
И за тази цел назначиха съответно за свои пълномощници, а именно:
Негово Величество Кралят на Югославия:
Негово Превъзходителство господин д-р Милан Стоядинович, председател на Министерския съвет, министър на външните работи,
Негово Величество Царят на българите:
Негово Превъзходителство господин д-р Георги Кьосеиванов, председател на Министерския съвет, министър на външните работи и на изповеданията;
Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, се съгласиха върху следните постановления:
Член първи.
Ще съществува ненарушим мир и искрено и вечно приятелство между Кралство Югославия и Царство България.
Член 2.
Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Белград, във възможно най-краткия срок.
Той ще влезе в сила в деня на размяната на ратификациите.1
В потвърждение на което поменатите пълномощници подписаха настоящия договор.
Изготвен в Белград на 24 януари хилядо деветстотин тридесет и седма година в два екземпляра, по един от които се предаде на всяка от Високите Договарящи Страни.
Д-р Милан М. Стоядинович
Д-р Георги Кьосеиванов
ЦДА, ф. 284 к, оп. 2, а. е. 212, л. 1–5. Оригинал на български и сръбски език. Машинопис. Запазеният екземпляр в ЦДА е ратифициран от приц-регента Павел Карагеоргиевич и д-р Милан Стоядинович в Белград на 25 януари 1937 г., като върху него е ударен кралския печат. Вж. л. 5.

№ 2

Спогодба между България и Балканското съглашение

Солун, 31 юли 1938 г.

Като взеха в съображение:
Че България е привързана към политиката за затвърдяване мира на Балканите и че тя е въодушевена от желанието да поддържа с балканските държави отношения на добро съседство и на приятелско сътрудничество и
Че държавите от Балканското споразумение са въодушевени по отношение на България със същия дух на миролюбие и от същото желание за сътрудничество,
Подписаните
Негово превъзходителство господин Георги Кьосеиванов, български министър-председател, министър на външните работи и изповеданията, от една страна и
Негово превъзходителство господин Иван Метаксас, гръцки министър-председател, министър на външните работи, в качеството си на сегашен председател на Постоянния съвет на Балканското съглашение, действуващ от името на всичките членове на Балканското съглашение, от друга страна,
Заявяват от името на държавите, които те представляват, че тези държави поемат задължение да се въздържат в техните взаимни сношения от всякакво прибягване до силата, съгласно съглашенията, които всяка от тия държави, е подписала в областта на ненападението и че те се съгласяват, колкото се отнася до тях, да се откажат от прилагането постановлението съдържащо се в част ІV (Военни, Морски и Въздушни клаузи) на Ньойския договор, както и от постановленията, съдържащи се в конвенцията, относно границите на Тракия, подписана в Лозана на 24 юли 1923 г.
Направена в Солун, в двоен екземпляр, на 31 юли 1938 г.
(Подписал) Г. Кьосеиванов
(Подписал) И. Метаксас
Публ. в Г. П. Генов, Международни актове и договори засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и Съседните страни. С., 1940, с. 462 – 463.

№ 3

Протокол за включване на България в Тристранния пакт

Виена, 1 март 1941 г.

ПРОТОКОЛ

Правителствата на Германия, Италия и Япония от една страна
и
Правителството на България от друга установяват следното чрез долуподписаните техни пълномощници:
Член 1
България се присъединява към подписания на 27 септември 1940 година в Берлин Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.
Член 2
Доколкото предвидените в член 4 на Тристранния пакт общи технически комисии разглеждат въпроси, които засягат интересите на България, ще бъдат привличани към съвещанията на комисиите и представители на България.
Член 3
Текстът на Тристранния пакт е прибавен като приложение към този протокол.

Настоящият протокол е съставен на български, немски, италиански и японски език, при което всеки текст се счита за оригинал. Той влиза в сила в деня на подписването му.
В удостоверение на това долуподписаните, надлежно упълномощени от Правителствата си, подписаха и скрепиха с печатите си този протокол.
Съставен в четири оригинала във Виена на 1 март 1941 година, в ХІХ година на фашистката ера, отговарящо на 1-ия ден на 3-ия месец от 16-та година на ера Сиова.
Подписали:
Проф. д-р Богдан Филов, министър-председател на България, Фон Рибентроп, министър на външните работи на Райха, Граф Чано, министър на външните работи на Италия, Ошима, японски посланик в Берлин.
ЦДА, ф. 284 к, оп. 2, а. е. 216, л. 1. Оригинал. Машинопис. ф. 250 б, оп. 1, а. е. 48, л. 5. Превод. Машинопис.


ТРИСТРАНЕН ПАКТ

Берлин, 27 септември 1940 г.

Германското, италианското и японското правителства смятат като предварително условие за установяването на един дълготраен мир всяка държава да получи в света пространството, което й се пада. Те решиха, прочее да вървят рамо до рамо и да организират взаимното си сътрудничество в Азия и в европейските области, като тяхната цел ще бъде да създадат и да запазят един нов ред на нещата, който да е в състояние да помага за добруването и благоденствието на народите, които обитават тия области.
Освен това, трите правителства желаят да разширят това сътрудничество и за народи, които живеят в другите части на земното кълбо и които са разположени да насочат своите усилия в същото направление, за да бъде чрез това сътрудничество осъществен най-после техният стремеж към световен мир.
Правителствата на Германия, на Италия и на Япония дойдоха до следното разбирателство:
Чл. 1. – Япония признава и зачита итало-германския стремеж за установяване на един нов ред в Европа.
Чл. 2. – Германия и Италия признават и зачитат стремежа на Япония за създаване в Азия на един нов ред.
Чл. 3. – Германия, Италия и Япония са съгласни да сътрудничат помежду си на тая почва. Освен това, те поемат задължението да си дават взаимна помощ с всички политически, стопански и военни средства в случай, че една от трите договарящи страни бъде нападната от някоя държава, която сега не участва в европейската война, нито в японо-китайския конфликт.
Чл. 4. – Общи технически комисии, чиито членове ще бъдат посочени от правителствата на Германия, Италия и Япония, ще се съберат веднага за изпълнението на този пакт.
Чл. 5. – Германия, Италия и Япония заявяват, че тия разпоредби в никакъв случай не засягат политическото положение, което понастоящем съществува между всяка една от трите договарящи страни и СССР.
Член 6. – Настоящият пакт влиза в сила от деня на подписването му за срок от 10 години. В случай, че една от тия страни отправи искане, останалите две договарящи страни ще започнат преговори в исканото време за подновяването на пакта преди срока на неговото изтичане.
Съставен е на немски, италиански и японски език на 27 септември 1940 г.
Подписали:
Фон Рибентроп
Граф Чано
Курусу
БТА, Втори бюлетин, бр. 805, София, 27 септември 1940 г., с. 1–2, 6–8. ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 162, л. 6–11. Циклостил. Машинопис.

№ 4

Обявяване на война на САЩ и Англия от България

София, 13 декември 1941 г.

Декларация от правителствата на Германия и Италия до пълномощните си министри в София с настояване българското правителство да обяви война на Англия и САЩ,
12 декември 1941 г.

Вследствие общоизвестните нападателни действия на Съединените Щати Силите на Оста обявиха, че се намират в положение на война с казаната държава. С това се осъществяват предпоставките за приложението на чл. 3 от Тристранния пакт. Според схващането на германското и италианското правителства от горното произтича задължението на българското правителство да обяви също и от своя страна положение на война със Съединените щати. При това ние разбираме под влизане в положение на война не само прекъсване на дипломатическите отношения, но и формалното обявяване на настъпилото положение на война. Макар, че от това няма да произтекат за българското правителство никакви военни последствия, политически е от най-голямо значение, щото всички сили, принадлежащи към Тристранния пакт, да изявят без всякакво колебание и по без съмнение начин тяхната солидарност.
Същевременно Ви моля да подскажете на българското правителство да се обяви за намиращо се в положение на война също така и с Англия, тъй като, предвид развитието на общото положение, едно отделяне на войната срещу Англия от войната срещу Съединените Щати не изглежда вече възможно.
[Резолюции върху двата български екземпляра от главния секретар Димитър Шишманов:] Декларация съобщена от пълн[омощните] м[инист]ри на Германия и Италия на г. м[инистъ]ра на външните работи на 12 декември 1941, 12 ч. по пладне. Д. Шишманов.
Декларация, съобщена на г. министъра от Бекерле и Маджистрати на 12.ХІІ. в 12 ч. по пладне. Д. Ш.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1 ш, а. е. 162, л. 1 - 4. Оригинали и копия на немски и български език. Машинопис.
* * *
Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия.
Събота, 13 декември 1941 г. (открито в 12 ч. 35 м.)

Председателствал председателят Христо Калфов. Секретари Александър Загоров и Николай Султанов
(В 12 ч. 35 м. в залата влизат г-да министрите, начело с г-н министър-председателя, посрещнати със ставане на крака от бюрото на камарата, от народните представители и от всички присъстващи в ложите и галериите, и с бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Ура” от народните представители).
Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужният брой народни представители. Отварям заседанието.
(Отсъстват народните представители Александър Гатев, Ангел Държански, Андро Лулчев, Борис Попов, д-р Васил Георгиев, Гавраил Грозданов, Георги Михайлов, Горги Кендеров, Георги Тодоров, Деню Георгиев, Диимитър Арнаудов, Димитър Сараджов, Дончо Узунов, д-р Иван Йотов, Игнат Хайдудов, Марин Тютюнджиев, Михаил Йовов, Петър Грънчаров, Петър Марков, Петър Савов, Серафим Георгиев, Симеон Симеонов, Стоян Димов, и Тодор Кожухаров)
Имам да направя следните съобщения:
Разрешен е отпуск на следните г-да народни представители:
Ангел Държански - 1 ден; Михаил Йовов - 1 ден; Тотю Маров - 4 дни и Тодор Кожухаров - 1 ден.
Постъпило е питане до г-н министъра на външните работи и на изповеданията от народните представители г-н Никола Мушанов и г-н Петко Стайнов, което ще бъде изпратено на г-н министъра за да отговори.
Никола Мушанов:Моля да се съобщи за какво се отнася питането. Според правилника, трябва да направите това.
Председателят Христо Калфов: минаваме към точка първа от дневния ред.
Съобщение от министъра на външните работи и на изповеданията.
Има думата г-н министъра на външните работи и на изповеданията.
Министър Иван Попов: (От трибуната. Посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания). Г-да народни представители! На 25 ноември 1936 г. бе сключена в Берлин една спогодба за борба против Комунистическия интернационал. Тази спогодба гласи: (Чете) “Правителството на Германския Райх и японското императорско правителство, съзнавайки, че  целта на Комунистическия интернационал, наречен Коминтерн, е да разложи и обезсили съществуващите държави с всички разполагаеми средства, убедени, че търпимостта спрямо вмешателството на Комунистическия интернационал във вътрешния живот на народите не само е опасна за техния вътрешен мир и социално благоденствие, но и заплашва световния мир, в желанието си да работят задружно за отбрана срещу комунистическото разложение, постигнаха следното споразумение:
Чл. 1. Високодоговарящите държави се съгласяват да се осведомяват взаимно върху дейността на Комунистическия интернационал, да се съвещават върху необходимите отбранителни мерки и да прилагат последните в тясно сътрудничество помежду си.
Чл. 2. Високите Договарящи държави ще поканват взаимно трети държави, чийто вътрешен мир е заплашен от разложителната дейност на Комунистическия интернационал, да вземат отбранителни мерки в духа на настоящата спогодба или да се присъединят към тази спогодба.”
Чл. 3 постановява, че спогодбата е за срок от 5 години.
На 6 ноември 1937 г. към тази спогодба се присъедини и Италия с отделен протокол, който изяснява техниката на това сътрудничество. Той гласи: (Чете)
а) Компетентните власти на двете високодоговарящи страни ще работят задружно по отношение размяната на сведения върху дейността на Комунистическия интернационал, както и относно мерките за разузнаване и отбрана срещу Комунистическия интернационал.
б) Компетентните власти на двете високо договарящи държави ще прибегнат в рамките на съществуващите закони до строги мерки срещу ония, които в страната или в чужбина работят пряко или косвено в услуга на Комунистическия интернационал или които подпомагат неговата разрушителна дейност.
в) за да се улесни установената в точка “а” задружна дейност на компетентните власти на двете високи договарящи държави, ще се учреди една постоянна комисия. В тази комисия ще се обмислят и посочват по-нататъшните необходими отбранителни мерки за борба срещу разрушителната дейност на Комунистическия интернационал”.
Този протокол е неразделна част от спогодбата.
Допълнително към същата спогодба се присъединиха Унгария и Манджукуо на 24 февруари 1939 г. и Испания на 27 март 1937 г.
На 25 ноември т. г изтичаше срока на тази спогодба и предстоеше нейното подновяване. По този повод правителствата на Германия, Италия и Япония в съзнанието, че опасността е обща, поканиха и други европейски държави да се присъединят към спогодбата. В това число беше и България.
Г-да народни представители! Пресни са в паметта на всички ни нещастията, които преживя българския народ в края на световната война. Наложеният на България преди 22 години мирен договор откъсна части от живото й тяло, разстрои стопанския й живот с непосилни финансови тежести, разоръжи я напълно, лиши я от всички средства за самоотбрана и я застави да прибере и да даде препитание в своята намалена и обедняла територия на стотици хиляди бежанци от откъснатите земи. Всичко това създаде настроения на дълбоко недоволство и горчиви разочарования всред народа; скъпите и напразни жертви, разбитите надежди, материалните лишения, жестокото и несправедливо третиране внесоха смут в душата на българина и създадоха условия, които най-разрушителната пропаганда на нашето време – комунистическата - се опита да използва за своите цели. България стана един от най-важните обекти на Третия интернационал, на Коминтерна и неговите тайни разклонения, чиято задача беше да разложат вътрешно всички народи, да разрушат тяхната държавна организация, да съборят техния социален строй и да унищожат тяхната вековна култура.
Така българския народ и българската държава бяха принудени да се борят едновременно против договорите за мир и против комунизма, защото тия две злини бяха неразривно свързани. (Ръкопляскания и гласове “Браво”). Жестокият Ньойски диктат раздруса българската държава, покруси и обезвери нашия народ, а комунизмът се опита да използва това наше нещастие, да събори държавата ни, върху развалините на която искаше да прави своите безумни опити. Борбата против комунизма беше за нас борба на българската държава и за бъдещето на народа ни.
Излишно е да ви описвам развоя на тази борба, в която и вие бяхте участници. Тя ни струва много усилия и много жертви, но за нас е важно, че тя завърши с успех. В нея българския народ можа още веднъж да прояви своите добродетели, да преодолее кризата на обезверяване, която бе настъпила след края на световната война, да се кали наново и да се яви сплотен пред историческите събития, които се развиват днес и които коват бъдещето на света и на България. (Ръкопляскания)
Ето защо ние приехме с готовност и благодарност поканата да се присъединим към Пакта за борба против Комунистическия интернационал. Натоварен от правителството, аз отидох в Берлин, където на 25 ноември в едно тържествено заседание под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и при участие на представителите на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска, Румъния и Словашко, аз предадох следното писмо от името на българското правителство: (Чете)
“След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към спогодбата за борба срещу Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящото присъединяването на България към тази спогодба, тъй като тя биде продължена чрез един протокол от 25 ноември 1941 г., подписан от гореспоменатите правителства, както и от  кралското унгарско правителство, от императорското правителство на Манджукуо и от испанското правителство.” (Ръкопляскания)
Спогодбата беше продължена с нови 5 години.
Същевременно в това тържествено заседание аз прочетох следната декларация: (Чете)
Българското правителство благодари на правителството на Германския Райх, на кралското италианско правителство и на японското императорско правителство за поканата, която му отправиха да се присъедини към Пакта за борба против Комунистическия интернационал, така наречения Коминтерн. Създадена с единствената цел да работи с всички средства за вътрешното разложение на всички народи, за разрушаването на тяхната държавна организация, за събарянето на техния социален строй, за унищожаването на тяхната култура и тяхното благосъстояние, тази организация с нейните тайни разклонения, работи за тържеството на комунизма, на една идеология, която е отрицание на всички традиции и постижения на човечеството.
Пактът, към който днес ние се присъединяваме, бе подписан преди 5 години за една обща отбрана срещу това общо зло, за едно тясно съгласуване на усилията и мерките, които се налагаха за неговото отстраняване.
Като се радвам, че на България се дава сега възможност да приобщи своите усилия към общите усилия на всички други държави, които работят за премахване на общата опасност, която заплашва реда и спокойствието на народите от цял свят, бих искал да припомня, че България досега сама непрекъснато води една тежка, но успешна борба против тази опасност. (Ръкопляскания и гласове “Вярно”)
България беше един от най-важните обекти на Третия интернационал, тъй като последния искаше да използва нещастието, което преживя нашата страна в края на Европейската война с наложения й насилствено диктат за мир, който откъсна части от живото тяло на България. Едва що излязъл от една война, българският народ беше поставен на ново изпитание. Той, обаче, въпреки тежките условия, в които беше поставен не по негова вина и въпреки липсата на достатъчни средства, води сам, със свои сили и с рядка упоритост и смелост, тази борба, която завърши с успех и в която показа отново своята издържливост и своята вяра в напредъка на човечеството.
Напоследък бяха направени нови опити от страна на същия този център за смущаване реда в България чрез изпращането на няколко специални групи от парашутисти, които имаха за цел да предизвикат смутове и да извършат саботажи, но и този път тези домогвания бяха безмилостно смачкани, благодарение на бързото и ефикасно съдействие, което българският народ оказа на властите. (Ръкопляскания)
Становището на българският народ към комунизма бе най-добре изразено само преди няколко дни от министър-председателя г-н Филов в една негова реч пред Народното събрание - “Българският народ, заяви министър-председателят, се състои в своето огромно мнозинство от дребни собственици, у които чувството за частна собственост, отречена по принцип от комунизма, е дълбоко вкоренено и служи за главен стимул на тяхната стопанска дейност и на тяхното лично благосъстояние. Ето защо нашето население се отнася отрицателно към всяка комунистическа пропаганда и към всеки опит отвън да се предизвикат безредия в страната. И затова становището на българското правителство към комунизма въобще може да бъде само едно: ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. Особено днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите на Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма, ние не можем да останем настрана от тази борба. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа. (Ръкопляскания)
Г-да народни представители! Смятам, че с това ние изпълнихме своя дълг към българската държава и нашия народ, както и към нова Европа, която днес се твори за доброто на всички нейни народи.
Преди да свърша, държа да изкажа моето голямо задоволство, загдето в Берлин имах честта да бъда приет от великия водач на германския Райх (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”), както и от неговите най-близки сътрудници, на първо място от райхсмаршал Гьоринг, райхсминистърът фон Рибентроп и райхсминистърът д-р Гьобелс. (Ръкопляскания) В тия срещи бях щастлив да констатирам, че политиката на българското правителство намира пълното разбирателство и одобрение и че България продължава да се радва на техните симпатии и подкрепа, за което държа да изкажа тук моята признателност. (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”)
Г-да народни представители! След моето завръщане от Берлин последваха събития, които внесоха голяма промяна в международното положение. При съществуващата днес зависимост между разните държави не само в Европа, но и в целия свят, не може да има съмнение, че създаденото вследствие на тия събития ново международно положение ще окаже своето влияние и върху всички ония държави, които не са непосредствено засегнати.
Кризата съществуваше отдавна в латентно състояние още от началото на сегашната война. Тя се разрази, обаче, открито едва напоследък чрез въоръжения конфликт, избухнал между Япония и Североамериканските Съединени Щати. И тъй като тия две държави принадлежат на две различни групировки, избухналият между тях конфликт не можеше да не засегне най-чувствително останалите членове на същите групировки.
Ето защо ние виждаме вече много от тях да изясняват становищата си и да определят поведението си съгласно своите интереси и съществуващите между тях задължения.
От друга старна, успоредно с японо-американския конфликт избухна и войната между Германия и Италия от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга. Германия и Италия смятат, че Североамериканските Съединени Щати са извършили досега редица нападателни действия срещу тях, както това бе обстойно обяснено в речта на водача на Германия Адолф Хитлер пред Райхстага. Поради това те решиха да скъсат дипломатическите си отношения с Щатите и да обявят положение на война спрямо тях.
Г-да народни представители! Намесата на Германия и Италия при тия условия създаде едно ново положение, за което трябва да държат сметка и всички останали държави, присъединили се към Тристранния пакт. Това положение наложи и на българското правителство да определи своето становище и да вземе съответно решение. Това решени ще ви бъде съобщено от г-н министър-председателя. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Председателят Христо Калфов: Има думата г-н министър-председателят.
Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути)
Г-да народни представители! Както имахте вече случай  да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т. г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения.
Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т. г., и който вие г-да народни представители одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.
Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.
Г-да народни представители! На всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т. м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеца Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея.
При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т. м. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и  ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка)
Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент. (Ръкопляскания) по такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. (“Браво”! бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрение, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно “Ура”)
Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ.
След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. (“Браво!” Бурни и продължителни ръкопляскания)
Това историческо дело ние осъществихме и осигурихме с присъединяването ни към силите, които подписаха Тройния пакт. (Ръкопляскания)
Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен.
С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току що така единодушно и възторжено дадохте, българския народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. (”Верно”. Ръкопляскания)
С непоклатима ръка в нашето право и искрено усърдие в общите ни усилия, в братско сътрудничество с великите ни съюзници, ние твърдо ще вървим към общата крайна победа над нашите врагове. (Ръкопляскания)
Правото и Бог са с нас и нашите героични велики съюзници. (“Браво”! Бурни ръкопляскания)
Да живее България. (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка).
Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно “Ура”!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути)
Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката)
От народните представители: Вярност за вярност!
Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието.
Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам Думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти…
Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието. Следното заседание ще бъде в сряда, 17 т. м. 15 ч. Със следния дневен ред:
Първо четене на законопроектите:
1.  За изменение и допълнение бюджета на държавата за 1941 година.
2.  За извънреден бюджетен кредит по бюджета на Министерството на земеделието и държавните имоти за 1942 година.
Които г-да народни представители са съгласни с този дневен ред за заседанието в сряда, моля да вдигнат ръка. Мнозинство. Събранието приема.
Вдигам заседанието
(Вдигнато в 13 ч.)
ЦДА, ф. 173 к, оп. 8, а. е. 203, с. 351 – 354. Печатно.
* * *
Питане от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов до министъра на външните работи и изповеданията
София, 13 декември 1941 г.

Получено на 13.ХІІ.1941 г.
Вх. № 10661
Чрез господин Председателя на Народното събрание
До господин министъра на външните работи.
Тук.
Питане
от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов за отношенията на България със Съединените Щати поради Тристранния пакт
Господин Министре,
Макар и влизането на България в Тристранния пакт да не е формално одобрено и до сега от Народното събрание, поставя се въпросът, дали България е длъжна да обяви война на Североамериканските Съединени Щати, като последствие от започването на война между Япония и Америка.
Според клаузите на нашето присъединяване към Тристранния пакт, ние бихме имали задължение да обявим война на Америка, само ако Япония е нападнатата страна. От досегашните сведения, дадени в българския печат от Българската телеграфна агенция, Япония първа е нападнала и е обявила война на Съединените Щати, и само впоследствие Америка, която се е счела за нападната, е обявила война чрез решение на Камарата на представителите и на Сената.
При едно такова положение не се налага, нито по силата на Тристранния пакт и анекса към него за нас, нито по други обстоятелства, нито поради някакво неприязнено поведение на Америка специално към нас да обявяваме война или да скъсваме дипломатическите сношения с тази далечна велика сила.
Молим, Господин Министър, да ни отговорите на следния въпрос: като се има пред вид, че и в миналата всесветска война, България не обяви война на Америка въпреки всичко, че договора за Тристранния пакт и анекса за нас към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония, има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите сношения с тази държава?
С почитание:
(п) Н. Мушанов
(п) П. Стайнов
Вярно с оригинала, при Канцеларията на Народното събрание,
Секретар: В. Върбанов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 973, л. 16. Служебен препис. Машинопис.
* * *
Съобщение на Българска телеграфна агенция за обявената война на САЩ и Англия от България
София, 13 декември 1941 г.

След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени щати поради извършени през последните месеци от тая държава нападателни действия, Българското правителство - за да изпълни задълженията си по чл.3 от Тристранния пакт - реши вчера, 12 декември 1941 год. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война, както с тях, така и с тяхната съюзница Англия.
[Резолюция:] За верността на преписа Лег[ационен] Съветник: (п) Чопов
Публ. в Дневни вести бр. 410, Дирекция на печата, Българска телеграфна агенция, София, 13 декември 1941 г. ЦДА, ф.176 к, оп. 8, а. е.973, л.1. Препис. Машинопис.
* * *
Шифрована телеграма № 1168 от Министерство на външните работи и изповеданията до Царските легации във Виши, Берн и Стокхолм за обявяване на война на САЩ и Англия
София, 16 декември 1941 г.

Окръжна телеграма
Направете на Правителството, при което сте акредитирани, следното съобщение:
След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени Щати поради извършени през последните месеци от тая държава нападателни действия, Българското правителство - за да изпълни задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт - реши на 12 декември 1941 г. също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война както с тях, така и с тяхната съюзница Англия.
За Ваше сведение и използване при евентуални обяснения Ви съобщавам, че във връзка с горното комюнике следва да се изтъкнат следните три важни обстоятелства:
1) факта, че Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските Съединени Щати поради това, че Щатите първи минаха към нападение;
2) че пряка последица от това бе задължението на Българското правителство да изпълни постановленията на чл. 3 от Тристранния пакт и
3) че, действайки по този начин, България стори каквото направиха всички останали държави, присъединени към Тристранния пакт, които също се обявиха за солидарни с Германия и Италия и изпълниха своите задължения по чл. 3 на този пакт.
Изпратена по нареждане на Попов
Г. Главния секретар шифрирал
ЦДА, ф.176 к, оп. 15, а. е. 24, л. 1. Бланка. Машинопис.

№ 5

Съобщение на ТАСС във връзка с декларацията на новото българско правителство

Москва, 5 септември 1944 г.

Агенция ТАСС заяви следното във връзка с декларацията на новото българско правителство:
Трябва да се признае, че формалната декларация на българското правителство във връзка с въпросите за вътрешната политика отбелязва известен напредък. Наистина, освен обещания до сега нищо не бе направено и освен това неизвестно е кога тези обещания ще бъдат изпълнени. Но даже и обещанията относно подобренията на вътрешната политика представляват напредък. Във всеки случай при положение на война външната политика винаги преобладава над вътрешната политика.
Трябва да се съжалява, че сме принудени да отбележим, че що се отнася до външната политика декларацията на министър-председателя г. Муравиев не представлява никакъв напредък в сравнение със становището на г. Багрянов. Правителството на г. Муравиев желае да запази пълен неутралитет между двата воюващи лагера, които водят борба до смърт. Обаче, както показа практиката до сега, в този момент българската политика на неутралитет дава преимущества само на Германия. Тази политика на неутралитет служи за приютяването на стотици германски кораби и хиляди войници от преследване от страна на червената армия. Тази политика на неутралитет от страна на България дава възможност на германците да имат бази за своите подводници в българските черноморски пристанища и да застрашават съветското корабоплаване в цяло Черно море.
Ако тази българска политика на неутралитет не може да даде друго нещо освен прибежище на германските въоръжени сили на българска територия по-добре би било той да не бе обявяван. За да се спаси България, трябва да се премине от политика на неутралитет към една политика на пълно прекъсване на отношенията с Германия и към искрено присъединяване към лагера на противогерманската коалиция.
Според всички данни правителството на г. Муравиев не е в състояние да направи тази стъпка, която само може да избави България от пропастта, в която я вмъкнаха прогерманските правителства на България.
Или отказване от политиката на неутралитет и присъединяване към лагера на демократичните страни срещу Германия от една страна, или неутралитет от страна на България и в този случай сегашните управници на България отговарят за съдбата на страната. Така се поставя въпросът.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 15, а. е. 87, л. 89. Копие. Машинопис. (Циклостил.)

№ 6

Съобщение на ТАСС за обявяване на война от СССР на България

Москва, 5 септември 1944 г., 7 часа вечерта

Народният комисар за външните работи на Съветския съюз г-н Молотов, действащ по нареждане на съветското правителство, връчи на 5 септем­ври в 19 часа на пълномощния министър на България в СССР г-н Стаменов една нота със следното съдържание:
Повече от три години България е пома­гала на Германия във войната срещу Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състоя­ние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа. Съветското правителство търпеше това положение. Съвет­ското правителство търпеше и когато българските управляващи среди помагаха на германците да се евакуират от Крим и да спасяват остатъ­ците от разбитата германска войска в южната част на Съветския Съюз.
Обаче през лятото на тази година настъпи силна криза в състоянието на въоръжените сили на Германия. Стисната в клещите на съветските войски откъм изток и съюзническите войски на запад, дебаркирали във Франция, Германия се озова в катастро­фално положение и въоръжените й сили, разбити окончателно, бяха принуде­ни да отстъпят по всички фронтове. Германия окончателно загуби Ита­лия. Германия загуби Франция. След това от Германия отпадна Румъния. Отпада и така­ва малка страна като Финландия, защото вижда, че продължаването на приятелски отношения с Германия води страната към гибел.
Участта на Германия е решена. Войната е загубена от Германия окончателно.
При такъв обрат на нещата би могло да се очаква, че България ще се реши да използва благоприятния момент и след Румъния и Финландия ще се откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини към антихитлеристката коалиция на демократичните страни.
Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на така наречен неутралитет, по силата на коя­то  продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съ­юз, като спасява отстъпващите й сили от преследването на Червената армия и им дава база на българска територия за създаване на ново огнище на съпротива от страна на Германия срещу антихитлеристката коалиция, както на суша, така и по море.
Съветското правителство не може да преценява тази политика на Бълга­рия [другояче], освен като водене на война в лагера на Германия срещу Съветския Съюз – политика,водена сега въпреки коренното влошаване на военната обстановка за Германия и въпреки това, че България сега има пълната въз­можност, без да се опасява от Германия, да скъса с Германия и с това да спаси страната от гибел.
По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношенията си с България, скъсва всякакви отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, тъй като на дело тя и преди се е намирала в състояние на война със СССР, но и Съветският Съюз отсега ще се намира в състояние на война с България.
Българският пълномощен министър г-н Стаменов заяви, че ще уведоми веднага правителството си за нотата на съветското правителство.
Публ. в Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали. Т. І, ноември 1917 – септември 1944, С., 1977, с. 674–675; Ст. Райчевски, Българите в световните хроники. Т. 2, (1939–1948), с. 308. Вж. и ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 1302, л. 20–21. Копие на руски език. Машинопис.

№ 7

Вербална нота № 895 на Министерството на външните работи и изповеданията до Германската легация в София за обявяване война на Германия.

София, 8 септември 1944 г.
До Германската легация, София
Вербална нота
Министерството на външните работи и на изповеданията е натоварено от своето правителство да уведоми Германската легация в София, че България, начиная от днес 8 септември 1944 година, 18 часа, е в положение на война с Германския райх.
Това официално уведомление се прави в изпълнение на съществующите норми на международното право, относно начина на обявяването на война.
Въпреки обстоятелството, че България е вече в прекъснати дипломатически отношения с Германския райх, Министерството на външните работи и на изповеданията умолява Германската легация в София да приеме настоящата Вербална нота, тъй като държавата, която ще представлява българските интереси в Германия, както и германските интереси в България, още не е започнала да действува в това си качество и, следователно не съществува друг начин за надлежното официално уведомление на Германския райх.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 2 ш, а. е. 3, л. 6. Копие. Машинопис.