АКАДЕМИК ИВАН ШИШМАНОВ - ПОТОМЪКЪТ НА ПОСЛЕДНИТЕ ШИШМАНОВЦИ, ЗАЩИТНИК НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РОДИНАТА

Из „Дневника” на Шишманов за участието му в Международния социалистически конгрес през 1917 г.

През 1943 г. на миналия век Георги Константинов нарече академик Иван Шишманов „идеолог на българския културен национализъм”. И наистина тази титла като че ли най-много подхожда именно на него, потомъка на царете от Втората българска държава. Едва ли има друг такъв български учен като акад. Шишманов, който строго да се придържа към документа и всяко негово изследване да е изградено на основата на изворите. Често пъти много от читателите захвърлят с лека ръка този вид книги, смятайки, че те са сухи и не са увлекателни за четене. Напротив, при акад. Шишманов документът е задължителна част, а не само илюстрация към неговия текст. В световната литература могат да се посочат и други учени и писатели, привърженици на позитивизма, които да съумяват така умело да вплетат документа в авторския текст. Само ще ви припомня като такива примери имената на световноизвестните и любими на поколения читатели Стефан Цвайг, Андре Мороа, Ървинг Стоун, Робърт Грейвз фон Ранке и Гор Видал. Много от тях са ни оставили и невероятните си мемоари и дневници, без които съвременниците ни не биха усетили духа на времето, в което са живели. Ако сте се докоснали до спомените и дневниците на Жан Жак Русо, Й. В. Гьоте, Стефан Цвайг, Андре Мороа, братя Гонкур, Лев Толстой, Анри-Фредерик Амиел, Зинаида Гипиус, Борис Савинков, Лео Троцки и др. прочетеното остава в съзнанието ви за цял живот. Ние българите също има с какво да се гордеем в мемоаристиката - Софроний Врачански, Захари Стоянов, Стоян Заимов, Българския екзарх Йосиф І, Кирил Христов, д-р Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Добри Ганчев, Кирил Христов, Велчо Велчев, Иван Михайлов и десетките спомени на участниците в македоно-одринското революционно движение, записани от проф. Любомир Милетич, Иван Орманджиев и Боян Мирчев. Но един от най-интересните дневници на водещ български учен, интелектуалец и държавник е дневникът на акад. Иван Шишманов, който видя бял свят през 2003 г. (Вж. Ив. Шишманов, Дневник (1879-1927 г.). Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2003, 349 с.)

Иван Шишманов

За чувствата, които са се породили в него след запознаването с един от дневниците му, разказва рано починалият наш учен - проф. Любомир Стаматов, един от най-добрите познавачи на живота и творчеството на д-р Кръстю Кръстев и Иван Вазов: „Преди години (1989) попаднах на малък дневник на Иван Д. Шишманов, воден в служебния бележник на младия тогава началник на отделение в Министерството на народното просвещение. Покрай семейните и служебните случки и събития, записани в тефтерчето, имаше и фрагменти, свързани с литературния и културния живот у нас от началото на 90-те години на XIX в. Особено ценни бяха записаните срещи и разговори с Иван Вазов, д-р К. Кръстев, Ат. Илиев и др., свързани с издаването на прочутия СбНУНК, както и със създаването на първата ни оперно-театрална трупа.”

Иван Вазов и Иван Шишманов

Ако днес толкова добре познаваме живота и творчеството на Иван Вазов, то до голяма степен го дължим на акад. Иван Д. Шишманов. Той е инициатор и главен редактор на излизащото и до ден днешен академично издание - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК). Редица от нашите водещи писатели и поети, артисти и художници са командировани на специализация от министъра на народното просвещение Ив. Шишманов в Западна Европа. Макар че никога не е бил негов студент, но в своята кореспонденция с него бележитият Симеон Радев, винаги ще се обръща към него с думите „скъпи учителю”. Ако днес имаме сериозна история на западноевропейската литература, то до голяма степен го дължим също именно на него. Като университетски професор той разработва цикъл лекции за своите студенти, част от тях издадени, а немалка част от неиздадените и до днес се съхраняват в личния му архив. Забележителна е и писаната история на българската литература, излязла изпод неговата ръка. А да не говорим за огромния публикуван архив на Българското възраждане в Сборниците за народни умотворения, които са незаменимо помагало и извор за изследователите.

За да ви предложа този кратък биографичен очерк за големия български учен, съм използвал писаното за него - трудовете на акад. Михаил Арнаудов и проф. Георги Димов, прегледа на неговия архив от Дарина Велева, както и Пътеводителя на фондовете на Научния архив на БАН, особено ценната биобиблиография за Ив. Шишманов от Кръстина Гечева, основните издания на трудовете на Ив. Шишманов, под редакцията на проф. Г. Димов и проф. М. Арнаудов, сборника в чест на проф. Ив. Шишманов по случай 30-годишната му научна дейност (1889-1919), сборника със спомени за Ив. Шишманов, както и редица още изследвания, библиографии и документални публикации в научната периодика, включително и запазените негови досиета - на професор в Софийския университет и на български дипломат в Украйна. Особено ценно и почти неизползвано досега, макар и вече публикувано, е досието на проф. Ив. Шишманов като преподавател в Софийския университет, съхраняващо изключително богата информация за преподавателската и научната му дейност. (Вж. ДА - София, ф. 994 к, оп. 1, а. е. 395 и Известия на държавните архиви, 2009, 2010, кн. 98 и 99.) То съдържа документи за периода от 1894 до 1928 г. Това са заповеди за назначавания, за преназначения, за преминаване в по-горна научна степен, за творчески командировки и отпуски, за конкретна дейност, указ за награждаване със сребърен медал за научната му дейност, документи за прослужено време, некролози и др. Впечатляващ е и големият му международен авторитет, който проличава в съболезнованията до Софийския университет след смъртта на проф. Ив. Шишманов. Те са от ректора на Университета в Цюрих, Университета в Мадрид, ректора на „Георг Август Университет” в Гьотинген, „Джордж Вашингтон” Университет, ректора на Университета в Марсилия, ректора на Атинския университет, ректора на Будапещенския университет, от Университета в Осло, от Римския университет, от ректора на Университета в Стамбул, от ректора на „Фридрих Вилхелм Университет” в Бон, от ректора на Университета в Падуа, от ректора на Варшавския университет, от ректора на Университета в Париж, от Университета в Утрехт, от Университета в Лиеж, от ректора на Белградския университет, от Кембриджкия университет, от ректора на Академията в Страсбург, от Университета в Гренобъл, от ректора на Женевския университет, от Университета в Гласгоу, от ректора на „Лудвиг - Максимилиан Университет” в Мюнхен, от ректора на Лайпцигския университет, от ректора на Тюрингския университет в Йена, от Университета в Берн, от ректора на Университета в Нюшател, от ректора на Карловия университет в Прага, от ректора на Лозанския университет и от директора на Международния институт за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите в Париж. Важна информация за дипломатическата мисия на проф. Ив Шишманов в Украинската република (23 март 1918 - 8 май 1919 г.) се съдържа в неговото дипломатическо досие, включващо заповеди, укази и доклади за назначение и уволнение от длъжност, телеграми и рапорт-отчет за мисията му в Украйна (вж. ЦДА, ф. 176 к, оп. 18, а. е. 1028).
Накратко ще проследя биографията на бележития български учен, общественик и държавник.

Свищов – родният град на Иван Шишманов

Проф. Иван Димитров Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов, но произхожда от рода на Видинските Шишмановци, потомци на последните Шишмановци от Втората българска държава. Неговият дядо Емануил Шишманоглу и баща му Димитър Шишманов са известни възрожденски културни дейци. А самият Иван Шишманов е знакова фигура на културното ни и научно строителство след Освобождението и неговото име с право се нарежда редом със Строителите на съвременна България. Създаденото от него е толкова огромно, че трудно може да бъде обхванато. Изследва и разработва теми от епохата на Възраждането ни и от новата българска литература и фолклор, на славянските и европейските литератури и култури.
Младият Шишманов отрано проявява стремежа си към образование, към изучаването на чужди езици и култури, но и любов към народното творчество и литературата. От 1876 до 1882 г. той учи в Педагогическото училище във Виена, с препоръката на видния австро-унгарски пътешественик, изследовател и художник Феликс Каниц. След като завършва, се връща в родния Свищов и учителства, като започва да пише и публикува стихове и епиграми, нелишени от талант. Скоро е назначен за чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1884 г. спечелва конкурс и със стипендия заминава да следва философия и педагогика в Университета в Йена. Посещава лекциите и в университетите в Женева и Лайпциг по фолклор, древни култури и цивилизации, европейски литератури, етнография и философия. В Женева се запознава с известния украински патриот историк и фолклорист проф. Михаил Драгоманов, който го допуска да работи в богатата му библиотека, като го въвежда и във фолклористиката. Ив. Д. Шишманов се оженва за дъщеря му Лидия, от който брак имат един син Димитър Шишманов. А самият проф. Драгоманов е един от създателите на Софийското висше училище, по-късния Софийски университет.
По време на следването си в Лайпциг Шишманов е председател на Българската секция на Славянското академическо дружество, а студентът по философия д-р Кръстю Кръстев е негов секретар. При завършването си Шишманов защищава докторат при известния философ проф. Вилхелм Вунт.
След завръщането си в София Ив. Шишманов е назначен за началник-отделение в Просветното министерство.
И в България Шишманов продължава да поддържа тесни колегиални и приятелски връзки с д-р Кръстев, който пък е назначен за директор на Казанлъшкото педагогическо училище. В едно свое писмо от 1891 г. до д-р Кр. Кръстев младият Ив. Шишманов, изпълнен със самочувствие, споделя своите планове за бъдеща научна дейност: „Аз правя една полезна, една много нужна работа, която ще се оцени едва от грядущите поколения. Аз го върша с вдъхновение, с което ти пишеш своите критики. И не мисли, че това е мода у мен.” Той допълва още в писмото, че баща му е влял у него „океан от любов към отечеството” и затова той преди всичко се определя като фолклорист и етнограф и посвещава живота си на изучаването на бита, историята и духовната култура на българския народ.
Многобройни са задачите, които Шишманов си поставя - изработване на статут за Висшето училище; издаване на СбНУНК (1889), главен редактор на който е в продължение на 18 години; създаването на Етнографски музей, на оперно-театрална трупа; редактира сп. „Български преглед” и т. н. За работата му в Сборника Шишманов получава признанието на редица чуждестранни учени, сред които са проф. Ватрослав Ягич, Луй Леже, д-р Константин Иречек. Сборникът има изключително значение за цялостното развитие на българската наука и книжнина и съхраняването на огромното ни фолклорно богатство. В първите броеве на сборника е публикуван и романът „Под игото” на Ив. Вазов.

Портрет на Иван Шишманов

А самият Шишманов в Сборника публикува своята основополагаща и незагубила и днес студия „Значението и задачите на нашата етнография”, представляваща истинска програма за бъдещите цели на българската фолклористика. Тук ще намерят място и изследванията му „Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи”, студии и статии за големите ни възрожденски дейци Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, Неофит Рилски и др. В Университета Ив. Шишманов е професор по Сравнително литературознание, по Всеобща културна и литературна история, по Теория на народната поезия, по Западноевропейски литератури и т.н.
С нестихващ интерес Шишманов следи и подпомага и развитието на съвременната българска литература. По подобие на Екерман, който публикува разговорите си с великия Й. В. Гьоте, и Шишманов провежда дългогодишна анкета с патриарха на българската литература Иван Вазов, с когото се запознава още през 1885 г. В резултат на тази анкета и съвместната му работа с Вазов се ражда и уникалният труд „Иван Вазов. Спомени и документи”, който е издаден посмъртно от акад. Михаил Арнаудов и до днес той има две издания. Той е безценно и незаменимо градиво за всеки изследовател на живота и творчеството на народния поет. Шишманов е автор и на редица статии за неговите съвременници - творците Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Кирил Христов, както и на основополагащите статии: „Задачите на литературната критика от психосоциологично гледище”, „История на литературните школи”, „Алеко Константинов от едно ново гледище” и пр. Голяма част от творчеството му е посветена на изследването на дейността на нашите възрожденци от Македония, като доказва с аргументите на етнографията и фолклора българския характер на Македония и на нейното население. Народното творчество, народните умотворения и особено фолклорът са важна част от българското духовно наследство. Шишманов участва и в редица международни срещи, конференции и конгреса, където защитава с аргументите на науката истината за българския характер на Македония, Тракия и Добруджа. По-долу ще имате възможност да се убедите сами от предложения откъс от дневника на големия учен.

Иван Шишманов

По личното настояване на българския княз Фердинанд Сакскобургготски Шишманов приема поста на министър на народното просвещение във второто стамболовистко управление в правителствата на ген. Рачо Петров (1903-1906 г.) и на Димитър Петков (1906-1907 г.). Подава оставката си след студентската акция по освиркването на княза при откриването на Народния театър през януари 1907 г. Като министър, Шишманов подпомага и покровителства всеки изявен роден талант - оперни певци и инструменталисти, артисти и художници, поети и писатели. А като университетски преподавател подпомага всеки изявил се млад колеги, определяйки себе си като „ловец на таланти”, какъвто е случаят с неговия ученик и по-късно негов продължител и бележит български учен акад. Михаил Арнаудов.
В неговия уникален дневник читателите имаха възможност да се срещнат със записките на големия български учен от срещите му със световноизвестните дейци на културата, като Георг Брандес, Ромен Ролан, Максим Горки, Георги Плеханов, Вера Засулич, Йосиф Щросмайер, Ватрослав Ягич, Леся Украинка и редица други. Записва и разговорите си с княз Фердинанд, Цани Гинчев, Драган Цанков, Георги Живков, министри, политици и др.
Тъй като по-долу ще имате възможност да се запознаете с един изключително интересен откъс от дневника на Ив. Шишманов, който е пратен с мисия да защитава националните интереси в Стокхолм на Международния социалистически конгрес (1917 г.), ще се спра накратко върху целия дневник.
Този дневник е резултат на половинвековните бележки на акад. Ив. Шишманов, който е един от най-големите български ерудити и учен, ползващ се навремето си с голям авторитет както в България, така и по света. Шишманов е бил винаги желан и очакван събеседник както за учени, писатели, държавници и монарси, така и красноречив оратор, лектор и любим учител и преподавател в Софийския университет.
Дневник в традиционния смисъл на това понятие акад. Ив. Шишманов не води непрекъснато. Често записва преживяванията си от изминалия ден на отделни листчета, които са стотици на брой, десетки тефтерчета и бележници, визитни картички, празните страници на някои писма, белите полета на използвани пощенски пликове и документи, всичките изключително трудни за разчитане. Той записва случилото му се, за да може по-късно да го използва в научната си работа. На огромно количество малки листчета е нахвърлял в необработен вид и спомени за наскоро случили му се неща или оценката му за събития, в които той е бил участник, а понякога и внимателен наблюдател, както и човек, имащ винаги собствена позиция, независимо от поста, който е заемал и работата, с която се е занимавал. Прави впечатление, че почти във всичките си бележки той стриктно отбелязва не само деня и часа на дадена среща или събитие, но и точните адреси на събеседниците си. Неговата наблюдателност стига до педантизъм, той описва впечатленията си не само от държанието на събеседниците си, но и от външния им вид, като с няколко щрихи изгражда живи и точни образи на отдавна отишли си от този свят бележити, а нерядко и незначителни личности. Те са и незаличими свидетелства и за писателския му талант. Собственото си отношение към водените дневнични бележки Ив. Шишманов отбелязва още на 17 юли 1890 г. Без да придава изключителна стойност на своите дневничета, а само оценявайки ги като справочни бележки, за да не забрави дадена случка или свое размишление, той пише: „Кога ме мързи да пиша дълги записки по някой път, за да не се забрави съвсем приключението, което е ознаменувало бедния ми ден, аз се задоволявам със записването на датата на някой банален факт, на някоя обикновена случка, някоя визита и в повечето случаи спомням си покрай тях и по-важното, което се е случило на него ден.”

Портрет на Иван Шишманов

От многото запазени сведения става ясно, че проф. Шишманов е имал намерение да използва тези дневници, за да напише по-късно своите спомени, но животът му не стига, за да осъществи и това дело, както и да довърши и публикува приживе редица от своите трудове. Но може би и по тази причина този недовършен и непълен дневник е толкова ценен с моментните скици и бележки и често неизгладените грапавини в текста го правят още по-значим и ни дава увереността да го наредим по значение с дневниците на двама други големи български учени - проф. Константин Иречек и проф. Богдан Филов. Дневникът на проф. Ив. Шишманов след публикуването му през 2003 г. най-после намери своите читатели и ценители. Той вече е достъпен за всички след близо девет десетилетия от смъртта на големия учен и бележит български патриот и популяризатор на родната история, литература, фолклор и документалистика.
Запазените части от дневниците на проф. Иван Шишманов се съхраняват в неговия личен архивен фонд в Научния архив на Българската академия на науките (НА БАН) - ф. 11 к, оп. 1, а. е. 77-89 и оп. 2, а. е. 601.
Публикуваните дневници на Ив. Шишманов за срещите, разговорите и анкетите му с Иван Вазов от акад. М. Арнаудов са също неразделима част от останалите дневници. Части от дневниците на Шишманов не се съхраняват в неговия архив, тъй като тези части той преработва и са отпечатани като негови спомени и очерци в научните български списания - „Владика Jochiff Щросмайер. Спомени от една лична среща” (сп. „Български преглед”, г. V, кн. VI, С., 1899, с. 39-80.), „Драган Цанков 1828-1911 г. (По случай стогодишнината от раждането му)” (сп. „Българска мисъл”, г. 3, кн. 1, 1928, с. 14-29.), „Една среща с Георг Брандес” (сп. „Българска мисъл”, 1927, кн. 3, с. 340-353.), „Спомени за Цани Гинчев” (сп. „Български преглед”, 1894, кн. 1, с. 31-42.) и др. При личната си среща с Йосиф Щросмайер той събира материали и документи за ролята на благородния епископ при отпечатването на техния сборник с „Български народни песни”, а анкетите с патриарха на българската литература Ив. Вазов и с видния български политически деец Драган Цанков и днес могат да бъдат пример за тези, които се захващат с тази нелека задача. Тук се набива на очи една подробност - Шишманов е равностоен събеседник на Вазов и Цанков, тъй като е запознат не само с личния им живот, но и с направеното от тях - в политика, в литература и в целия им живот.

Иван Шишманов

Тясно свързани, но недостатъчно използвани за биографията на Ив. Шишманов това са запазените и малко използвани негови бележки - „Моята литературна образованост”, представляващи подробен план за проектираната му автобиография и спомени; автобиографичните му бележки предназначени за „Meyers grosses Konvarsation Lexikon”; бележки и документи за участието му в Сръбско-българската война (1885 г.) и военната му служба; бележки, писма, съобщения, покани и др., свързани със запознанството му, годежа и женитбата му с Лидия Драгоманова и плана и бележките на проф. М. Арнаудов за написването на биография на проф. Ив. Шишманов.
Би било редно да отбележа още и един важен факт, отнасящ се до дневника на Шишманов - текстовете в дневника се редуват както на български език, така и на френски, немски, английски, латински, руски и украински.
Умира на 23 юни 1928 г. в Осло, Норвегия, по време на заседанията на конгреса на международния П ЕН-клуб, преди да изнесе своя доклад по българския национален въпрос и по трагедията на българите в Македония.
Тук ви предлагам да се запознаете с една от най-интересните части от неговия дневник, отнасяща се до пътуването му в Скандинавия и участието му в Международния конгрес на социалистите от държавите, участващи в Първата световна война на страната на Германия в Стокхолм през 1917 г., месеци и дни преди избухването на Октомврийската революция. Без да е социалист, правителството смята, че именно Шишманов най-добре ще защити българските национални интереси в Стокхолм. Убеден съм, че ще изпитате удоволствие от запознаването със словото на този бележит български учен и родолюбец. Ще имате възможност и да се срещнете и със събеседниците на Шишманов по време на тази му командировка, където той успява да съчетае интереса си към историята, литературата и културата с националните интереси на България.

Цочо В. Билярски

Из „Дневник”

Юли - август 1917 г.
Вазов замина за Костенец, а аз на 1 август за Стокхолм, да следя за заседанията на Международния социалистически конгрес, който имаше да обсъди условията за мира.
1 август 1917 г., сряда, 10, 27 преди обед.
В трена бълг[арският] генер[ален] консул в Берлин Манделбаум (почетен гражд[анин] на София). Selfmademan. Гордее се с това. Има нещо симпатично в тоя Emporkonnlig [енергичен, напорист]. Пита каква ми е мисията. Какви са претенциите ви за Моравско? Не е ли по-добре да искате към Серес, Драма и Кавала? Усеща се антагонизма с австрийците (galizianer). Доволно ниско мнение за българите.
Спах в едно спално купе с Манд[елбаум]. С нас пътуват д-р Хр. Георгиев, Чапрашиков, Миков. Отиват за Виена. Idem Мила Бъчварова. Миков ще продължи за Берн, Чапр[ашиков] за Берлин.
Чапр[ашиков] отива да действува между своите парламентарци в Берлин - главно Stresemann и Erzberger.
Хр. Георгиев ми съобщи, че вчера на една вечеря, на която присъств[увал] и Радославов, Oberndorf държал бляскава реч, в която казал, че за германците Die Mazedonische Frage ist erledigt. (Това в отгов[ор] на Вендела).
Берлин на 2 август 1917 г. към 11 часа (36 часа път!) - през Oderberg.
Hotel „Adlon”. Пълно с българи: Алтимирски, Точков, полк. Стоенчев, пор. Ракаров (шеф на Военно-пол[ева] част в София), д-р Тихчев, адвокат, бивш тесняк, сега преводач на Алтимирски и пр. - С тях и Хайтан. Тук е и Сакъзов (Preuss. Hoff).
В Берлин прекарах от 2 - 10.
На обед у Ризова. Същият романтик. Като че полож[ението] му е разклатено след паданието на Бетман - Холвег. Мечтае да се завърне в България и започне един голям вестник. Кани ме да му стана сътрудник. Има едно лице, което ще му даде пари за вестника. Ще съобщи името му.
Г-жа Ризова е на баните. Децата му с гувернантката са във В. Бавария при г-жа Белчева.
4 август 1917 г.
Тук е и Георгов, слязал в хотел „Central” срещу Friedrichsbahnhof. Дошъл от Karlsbad, гдето жена му се лекува. Поместил статия в „Kreuzzeitung” върху бълг[арските] военни цели (Kriegsziele). Остра. Утре заминава. Запозна ме с Paul Lindenberg, секр[етар] на Deutsche Gesellschaft. Тоя ни заведе в парламента, гдето имаше да се държи едно заседание от представители на правителството и всички съсловия за спомен на 4 авг. - избухв[ането] на войната. Събранието в един от широките коридори. На голямата естрада в средата новият канцлер д-р Michaelis, малко невзрачно човече, с увиснали мустаки на японец, стиснати устни - извити надолу (бил 4 години проф[есор] по междунар[одно] право в Токио). От дясната му страна - Legien, предст[авител] на работничеството. Говориха без особ[ено] гол[ям] ентусиазъм. Нямаше и много възторж[ени] ръкопляск[ания]: „Ще издържим общата нота.” Председателствуваше Kaempf., предс[едател] на парламента. Лоша акустика. Гърмеше като в батня, та не се чуваше добре. На излизане Lindenberg ни почерпи с по едно пиво. Покани ме на другия ден да отида да го посетя в Deutsche Gesellschaft.
5 август 1917 г.
Търсих Каснера („Wilchelmstr.” 10). Не го заварих. Вечеря с Herz. Gunther у Боркхардт.
6 август 1917 г.
В Bulg. Gesellschaft. Разкошни помещения. Клуб. Канцеларии, читални. особ[ено] интер[есни] няколко тома изрезки от вестници. По всичко, което засяга истор[ията] на обществото. Показа ми един том върху посещен[ието] на бълг[арските] писатели. Стана въпрос за бълг[арските] журналисти, които скоро щели да посетят Берлин. Не знае кои ще бъдат. Изработил програмата. Даде ми препоръчителните писма до няк[олко] журналисти в Сток[холм] и до Monselius, дир[ектор] на Nat. Mus.
7 август 1917 г.
Пристигна ген. Луков, слезе в Hot. „Adlon”.
8 август 1917 г.
На обед с Лукова у Ризова. Разгледахме атласа на Ризова. Луков не е доволен от етногр[афската] карта на бълг[арските] професори. В Моравско етногр[афската] граница да се изправи. Ризов и аз не се съглас[ихме]. Не бива бълг[арските] учени да се компрометират, като Цвиича. Небългарската част от Моравско ще искаме просто по договора.
Ризов е на мнение, че бълг[арските] военни цели трябва да са:
1. Цяла Македония с Качаник. Няма какво да търсим Призрен и Прищина.
2. Моравско. Макед[ония] трябва да се защищава от Ниш.
3. Да не се вземат чисто сръбски области. Стига ни и Текия - за снош[ения] със Запад. Една стратегич[еска] линия на запад от Тимок (до планината). Иначе всичко, което е било наше до 1878 и 1833.
4. Добруджа цяла. На румъните може да се позволи да се ползуват от лин[ията] Ч[ерна] Вода - Кюстенджа и да имат свое прист[анище] в Кюст[енджа], като сърбите в Солун.
5. Драма, Серес, Кавала.
Питам Лукова, ако ще трябва да се правят отстъпки, где трябва да станат?
- Разбира се откъм Моравско. По никакъв начин не бива да даваме Добруджа.
Ризов написал нова статия във „Vorwerts”. Ще излезе утре. Четох малката стат[ия], която Weigand написа по телегр[афна] покана на Съюза на бълг[арските] писат[ели] и худ[ожници] - „Berliner Tageblatt” - не я приели. Ризов, комуто Вайг[анд] изпратил ръкописа я поместил в „Vossische Zeitung” - „Wer sind die Macedonien?”
Говорих с Ризова за разните бълг[арски] дружества, които съществ[уват] тук: Deutsche - Bulg. Geselschaft на Гюнтера, Deutsche - Bulgarische Verein (с Bulgarien - Heim) на проф. Каснера. Verein за Wirtschafliche сближение с Бълг[ария] на Friedrichs. И трите скарани. Добре е да се използуват, без да влизаме във формален съюз с тях.
След обед у Каснера. („Wilchemstr.” 10). Разказа ми историята на трите бълг[аро] - немски друж[ества]. Още в 1911 някой си Katz (Vorster) евреин намислил да основе н[емско] - бълг[арско] дружество. Идеята тогава не се осъществила. След като Бълг[ария] се определила, един ден узнава, че Никола Михайлов и граф Швайниц намислили да основ[ат] Deutsch - Bulg. Gesellschaft. Бълг[аро] - н[емският] Verein съществувал вече. В него бил влязъл и Каснер. Гр[аф] Швайниц, който препор[ъчал] за предс[едател] херц[ог] Гюнтер, брата на герм[анския] император, поканил д-р Каснера да влезе в Обществото, а Verein-а да се разтури. Каснер бил склонен да го направят подпредседател. Не го избрали. (Сега подпредс[едатели] са граф Швайниц и Щреземан). Отказва да се съедини с Gesellschaft. Най-деятелен член на Ver. Сега е Dr. Frank Schupp, евреин, издат[ел] на „Ost Europa”. Sehr tuchtig (способен, деен). Aber Streitsuchtig (но свадлив) и обидчив. В Gesellschaft два вида членове: едни гешефтари, други за ордени. Деятелността им се ограничава в изпращ[ането] на телеграми до царя, банкети, посрещание на бълг[ари] (депутати, литератури и пр.). дружеството на Friedrichs-а е съвсем гешефтарско. Най-богато. (Ризов под секрет ми съобщи, че това дружество направило един черногорски заем от 7 ½ марки). При една среща с Гюнтера Каснер разиск[вал] въпроса за обедин[ението] на трите бълг[аро] - н[емски] друж[ества] в Берлин. Гюнтер го запитал: Wann losen Sie sich auf? [Кога ще се разпуснете?] Каснер обаче не иска auflosen [да се разпусне], а Verband der Deutsch - Bulg. Gesellschaften в цяла Германия (има 4 такива, осв[ен] в Берлин: Дрезден на проф. Гурлит, в Мюнхен, в Хамбург, в Щутгарт. Дрезденското се сляло с Берл[инското] Gesellschaft. Другите искат да запазят самост[оятелността] си.) Каснер мисли, че Paul Lindenberg интригува против него. Убедих го, че Линденб[ерг] нищо лошо не мисли против него. Помъчих се да го убедя да се съгласи да се обединят трите Берл[ински] друж[ества]. По никакъв начин не приема. D. B. Ges. Неговото е демократично. Фридр[ихсовото] плутократично.
Дойде и госпожата. Кашли. Шегува се, че има охтика. Говорихме се разб[ира] се за Иширкова. Утре заминават за Карлсбад да се срещнат с него. Иш[ирков] не се пази - ein groses Kind.
Среща със Сакъзова и Лукова към 5 ½ часа в хотел „Адлон”. Луков ми разказа за реш[ението] на опозицията да иска ултимативно от Радославова да свика камарата. Иначе сами ще се съберат. (Rupfparlament [мъртъв парламент]). Радосл[авов] им отказал. Опозицията била решила да спре в знак на протест своите вестници. Нищо не станало: страхливци. Искали да се опрат на армията.
„Това ме плаши” (Луков). Всичко това бях чул още преди да замина от София. Там беше публична тайна. Чух го от Ц. Бакалова и Гайдова. Не знаех само за демонстр[ацията] с вестниците. Иван Пеев осуетил, като спрял вестника си по-рано quasi поради липса на хартия. Луков отива да посети Източн[о]-герм[анския] фронт (Брест-Литовск, после в Галиция, Черновиц). Поканен бил от Хинденбург. Дали царят нарочно не го изпраща да не бъде в София, когато опозицията се вълнува.
Исках да пътувам за Стокх[олм] със Сакъзова, но тоя не си е свършил работата (между другото купува голяма партида обуща от Германия за работн[ическата] кооперация). Реших да замина сам. Вечерях у д-р Грецер, „Charlottenburg Bismarckstr.” Дойде да ме вземе от хотела. С Untergrundbahn. По пътя ми разказа защо напуснал София. Един ден царят го повиква и му казва geradeaus [направо]: „Вие сте немски шпионин, Вие сте платен от немското правителство.”
Грецер се опитва да се защити, не му позволява. Сам не дава никакви доказателства. Той ме беше изпратил нарочно в Берлин да действувам за сближението с Германия. Г-жа Грецер надебеляла и като че е по-малко грозна. Мила към мене. Особ[ено] се интересува за своя Cher ami Мика. Скрила е едно негово много люб[езно] писмо, което й писал, преди замин[аването] им. На вечеря беше и един син на Дьоркена от София. Разговори за царя и двореца. Искат да се върнат в България. В Берлин им е тежко.
9 август 1917 г., четвъртък.
7 ¾ отпътувах от Stettiner Bahnhof през Варнемюнде - Geidser - Копенхаген. Тренът закъсня. Трябваше да прекарам една нощ и един ден в Копенхаген. Възползувах се от случая да разгледам главните улици. Посетих Christiansborg с новия парламент и дворец - Amalienborg, разгледах Данския национален музей (етногр[афския] отдел и отдела за дански старини: Worsae, Thomson. Какви грамадни богатства).
Посетих и Торвалдсеновия музей: Христос, Венера, Луцернск. Нов.
На 5 часа веч[ерта] (10 авг.) заминах от Копенхаг[енското] пристанище. Каква прелест! - За Малмьо. Тук около 7 часа. Морето развълнувано. Издържах. Малмьо хубаво, чисто градче. Красив градски съвет.
На 10 часа тренът замина за Стокх[олм]. Събудих се към 5 часа. Напомня ми Финландия. Камениста почва, гори, езера. Къщички спретнати, боядисани помпейски червено, с бели рамки (като във Финл[андия]).

11 август 1917 г., събота.
На 9 ½ в Стокхолм. Хотел „Континетал” (ІІ. 222). Веднага излязох да се разходя из главните улици. Женева engrand. Гледката откъм Операта - очарователна: дворец, парл[амент], държ[авна] банка. На Венеция малко прилича. Iensen не е в Стокх[олм], заминал за негде.
У Грекова. („Strandwagen” 47). Студен прием. Нямал никакво съобщение от София за мене. Бои се да не се компрометира. Тип на европ[ейски] дипломат от кариерата. Когато му дадох да разбере, че аз не се обръщам към него за съдействие, което не ми е потребно, измени тона. И тоя човек е представ[ител] на Бълг[ария] в една толкова важна страна като Швеция в един от най-критич[ните] за нас моменти! Това е автомат. Ризов, романтикът, е далеч по-симпатичен.
Задавам му въпрос какво е мнен[ието] му за военните цели на България: не ми казва нищо определено. За Добруджа можели сме смело да говорим дотолкова, доколкото в 1913 год. ни била заграбена от румъните. Това парче шведите ни го дават, защото те са морални хора и не търпят никакъв грабеж.
12 август 1917 г., неделя.
Търсих по телефона д-р Еренпрайс („Kungsholmtorg” 3 A). и той не бил в къщи.
Обядвах в Opera Kallaren. Гледка към пристанището при двореца.
Nachtrag.
Разговорите ми с Гюнтера не засягаха политиката. Висок -. 50-годишен човек, хубаво, малко дървено лице, очи сиви. Като говори, рядко ме поглежда. Повече се обръща към Никифорова (и той бе канен. Всичко четирима. Четв[ърти] беше Lindenberg). За царя - ни дума. Узнах, че бил се скарал с него. Използвах случая да го помоля като предс[едател] на Бълг[аро] - н[емското] общество да издействува нашия университет да се признае от Герм[анското] мин[истерство] на просв[етата], та наши студенти да могат да довършват студ[ентството] си в Герм[ания], след като са следв[али] изв[естно] време у нас. Обеща. Линденберг ще отиде с мене при новия мин[истър] на просв[етата] д-р Schmidt по тоя въпрос (като се завърна от Стокхолм).
В Копенхаген купих „Socialisten”. Чета: Focsani i Makedonien.
Келнерът в „Konig v. Schweden”, гдето преспах в Копенх[аген], ми казва, че тълпата в Дания е антантска, но feinere Menschen са за Германия и разбира се България. Говори ми с презрение за сърбите.
Сакъзов се интересува за царя, за престолонаследника. Не е вече против това, социалистите да влязат с буржоите в един кабинет. Тъкмо тия дни се видял в Deutsche Gesellschaft (1914) един вид клуб, в който се събират политически мъже без разлика на партии - с August Muller, първият соц[иалист] мин[истър] в Германия. В масите, според Сак[ъзов], малко се интерес[уват] за България. Тях ги интересува повече въпросът за хляба. Не знаете ли, че вчера е имало по улиците демонстрации: гладуват хората. Да вървя, да направя своите прелиминарни срещи в Стокхолм (Иенсен, Еренпраис, Греков). Той ще позакъснее.
Нигде не съм виждал толкова велосипеди и толкова автомати по улиците като в Копенхаген - асфалтирани, равни. От велосипеди се ползуват главно работници и работнички, служащите в магазините. Автомати има не само за цигари и бонбони, но и за фрукти. Много на мода са и ресторанти - автомати. (Най-високото място в Копенхаг[ен] е само 9 м над м[орската] п[овърхност].
Aschinger в Берлин един вид Bossillon Duval.
12 август, неделя.
Вечерта в Djurgarden, слушах посредствена музика в една градина и скучах.
13 август, понеделник.
Напразно търсих пак Еренпрайса по телефона. Никой не се обажда. Pech. [Жалко.] Чета книгата на Сакъзова „Българите в своята история”. Ще потърся Stanislaw Wedkiewich, „Nybrogattan”, № 6. (Да питам за украинци. Etzel. Barmann.)
Troken Ellen v. Platen, Sturegatan 32. Телеф. 14573.
Dr. Etzel, Svenska, Telegram Bycan (210 57 ?) (Artikengattan 28 A ?)
Телеф[он] на бълг[арската] легация 701 17.
14 август, вторник
Търсих Бермана. Ще се върне едва в петък. Знакомство с Цанова, син на стария протест[ант], запасен поручик, изпратен тук от Генералния щаб. Луков беше ми го препоръчал още в София. Можел съм да се ползувам от неговия специален шифър. Заема официално местото на канцлер при бълг[арската] легация. Има връзки с много журналисти.
15 август, сряда.
У Грекова. Честитки за 30-годишнината от възшествието на царя на престола. Греков почва да се разтапя. Дойдоха австр[ийският] посланик със своите секретари и турск[ият] charge d’affaier.
Казвам, че съм дошел с научна мисия. Интересувам се за шведското учебно дело. Посланикът намира, че харчат много за учил[ищата] и благотв[орителните] заведения.
Турчинът - млад, бил няк[олко] години в Букурещ.
Обядвах в пансиона Dehn, „Strandvagen” 7 A, гдето живее Цанов. Запознах се с [Модест] Менцинский, украински тенор (Heldentenor) в Кьолн (зет на mad. Dehn). Даде ми адреса на Bureau Ukrainian („Kungsgatan” 56). С Цанова в автомобил. Тук се запознах със Степанковски, Бандривский и Зализняк (Савицкий). Очевидно хора от лагера на Лозанците граф Тишкиевич. Антантофили по-скоро боят се от немската офанзива.
Степанковски, хубав момък, бръсн[ати] мустаки, рус, говори с голяма симпатия за България. Украинците ще дадат Бесарабия на румъните, за да се откажат от Добруджа в полза на българите. Показа ни едно немско възвание към украинците, че немците им идат като освободители. Смее се. Не вярва на немците. Вижте какво правят с Полша. Закриват укр[аински] училища във Волиния. Ще отиде в Киев. Обеща да се види с мама и да й занесе една сума. Зора можеть быть еще выдвинется.
Бандривский – 26-27-год[ишен]. Момче от Галиция. Говори само украински. Признава благотв[орната] роля на Драгоманова в Галиция. И той симпат[изира] с България. Против Милюков, който е централист. Нека немците набият добре русите, но горе, а не в Украйна. Не желае да бъде разорена, защото след това ще попадне отново под Русия.
Степанковский желае Румъния да се откаже от Трансилвания и Банат, но срещу това Австрия да даде Галицка Украйна на Руска Украйна.
Мразят всички поляците „Както вие мразите сърбите”.
Залезняк дойде към края. Прилича на Иванча Пастухов. Черноок, носи очила. Не може да се върне легално в Русия.
Питам Степанковский и Бандривский (който издава „Шляхи” в Львов) за адреса на Меленевский. Не го знаят и не искат да го знаят. Обвиняват го, че вземал пари от германците. Много не осторожно се хвърлил той с колегите си от Самостойна Украйна в обятията на немците.
Залезняк тоже не подава ръка на Меленевский, но знае адреса на скоропис Йолтуховский. Чрез него ще узная где живее Меленевский.
Чета в „Aftonbladet” посланието на папата: почти формулата на руските революционери. За Балканите (спец[иално] Сърбия) - нищо. Англ[ийските] работници решили да отид[ат] в Стокх[олм]. Лойд Джордж заплашва, че ще разпусне камарата.
Лев Ханкиевич е нещо като надзирател в пленническия лагер в Гмюнд. Там е майка му.
Всичките са против Австрия. По-рано ще се споразумеят с Германия, Бълг[ария] и Турция.
В пансиона Dehn случайно виждам Менделеева! Говорих с Менцинский (Menzinski). Гледа ме печално: „Не хорошо, не хорошо. Узнал Вас по голосу.” На обед седна по-далечко. Стана, без да си взема сбогом. До мене беше един журналист от Чикаго Bennet. Познавал Cranc. Бил в Румъния, в първата неделя след превзем[ането] на Букурещ от немците. „Беше отвратително да се гледа как тези подлеци (румъните) с немските си побратими бяха лишени от всяко чувство за чест. Пиеха шампанско и се напиваха, като че ли нищо не се беше случило. Беше истинска оргия.”
Бил в София на път за Укр[айна] само няколко часа. Цанов, америк[ански] възпитаник е добре с него. Цанов намира, че Греков не отговаря на сериозн[остта] на истор[ическия] момент и интер[есите] на България в Швеция. „Той е всецяло в ръцете на герм[анския] посланик Луциус, способ[ен] и енергичен дипломат. С него може да се мери само англ[ийският]. Руският Тулькевич е новоназначен.”
Интер[есно] е, че диплом[атите] от двете враждебни групировки не се поздравл[яват] и поглеждат.
- Ами какво правите, когато получите покана за двореца, питам Грекова?
- Това е работа на протокола.
Крушельницка е леля на Бандрицкий. Сега живее в Via Redggio. Женена за италианец.
16 август, четвъртък.
Бях болен. Развалил съм си стомаха - вероятно от Smorgasborden. Нощес имах силна треска. Не излизах от къщи. Дойдоха да ме посетят Кинкел и madame. Изглеждат много добре. Получават от спец[иалната] руска комисия за емигрантите по 7 ½ крони на човек (Даже 2-месечни деца!). Причакали ги на гарата и ги отвели в хотел в Master Samudzgatan. Дебагорио Мокриевич заминал за Хапаранда да издействува по-скоро да пропуснат нашите емигранти (през границата). Кинкел се оплаква от Дебагорио. Бил много нервозен, карал се с всички и особ[ено] с д-р Симашко. Госпожата ми се видя бодра и доволна от пребиваването в Стокхолм. Дойде и Цанов. Дълги разговори. Искаше да знае подробности за ролята на Драгоманова в Украинския въпрос.
Греков по телефона ме покани на обед за утре. Ще бъде и д-р Еренпрайс от Vaxholm.
17 август, петък.
Можах да отида у Грекови. Видях Madame Греков (maman) у Mad. Бешкова. Отлична обедна стая. Въобще обстановката по-добра, отколкото в берлинската легация. Много вкус. Разговори за шведите и шведската култура. Еренпрайс смята шведите за малко ограничени, студени хора. Мittel mapizkut. Много нещо се прави за простите маси: забележ[ителни] народни училища, университет за народа (folkhogskolar), благотвор[ителни] заведения. Евреи има всичко в цяла Швеция около 20 000.
Интересен разговор имал Еренп[райс] с Едуард Бернщайн за България. Забелязал неговото сърбофилство. После узнал, че Ед. Б[ернщайн] е женен за сръбкиня от Банат (вдовица?).
Летните месеци най-неудобни за посетители. Всички шведи се пръсват по селата. Ерепрайс плаща 600 крони за цял сезон: имала цяла, голяма мебелирана вила във Vaxsholm. Покани ме с Грекова на обед за вторник.
Еренпрайс обеща да ме запознае с Knut Kjellberg, Warburg и инт[ересни] за мене хора - но всички са по селата. Преди септ. няма да се върнат.
Видях се с Штван у Кинкеля. Ще отиде при своите в Крим. Говори отлично български, почти без акцент. Не е за самостойна Украйна. По-далеч от Драгоманова не отива (idem Дебагорио - Мокриевич).
18 август, събота.
В Jordenrundt четох. Получих писмена покана от Цанова за вторник: Менцинский ще пее в тесен домашен кръг от 12-1. На 1 ще закусим у Dehn. Към 3 ще отидем с Грекови у Еренпрайса.
Четох в Берл[инските] вестници, че на 16 прист[игат] бълг[арските] журналисти, между тях Милев и Сакаров.
19 август, неделя.
Екскурзия до Sandhamn в Skargard, 4 часа далеч от Стокхолм с параход. Покана от Грекови. Сам Алекс. Гр[еков] не можа да дойде: настинал. Бяха госпожа Грекова, г-ца Райна Гр[екова], г-жа Бешкова, една инт. учителка на частно основно училище в Щутгарт, Frain Nathalie von Rassler (живее в „akademie” Karlsschule!) и секретарят на легацията, Кънев, съученик на Мика, добро, весело момче от Калофер.
Разходката - прелестна. Параходът плува между няколко реда малки скалисти, покрити с гора острови (гранит). Понякога напомня пътеш[ествие] по Дунава и Райн. Минава Waxholm, гдето прекарва лятото Еренпрайс. Обед и вечеря на парахода. Времето беше променливо. В Sandhamn случайно се срещаме на парахода с Uebersberger. Чака открив[ането] на конф[еренцията]. Не мисли, че ще я дочака. Познава се с Меленевский и Скоропис Йолтоховски. „Другите украинци (Степанковски и сие) са продадени на Антантата.” „Степанк[овски] обвинява Меленевский, че се продал на Германия.” „Бльошко. Из за краесловца, не пожалвать родного отца.” Скоро се разделихме. Пише книга за „Reichsduma”. Анекдоти за Иречека. Добре живял с него. Обикновено колеги мъчно си угаждат.
Връщание в Сток[холм] към 10 чеса. Феерична гледка на електрич[ески] осветлените брегове. Вече към 10 е съвсем тъмно.
20 август, понеделник.
След обед отидох да пия кафе в Café Feith (Strandvagen). Минава Менделеев, вижда ме, влиза в кафенето. „Здесь неудобно мне с Вами разговаривать, но я бы хотел разговаривать о некоторых знакомых в Софии.” Казвам му, че утре съм поканен от Цанова в техния пансион (Dehn, Strandvagen 7 A), гдето от 12-1 Менцинский ще пее. После ще остана за „завтрак”. Так, хорошо, значит увидемся  завтра.”
Към 3 ½ отидох в „Bureau Ukrainien” (Kungsatan 56, ІІІ) да видя Степановский. Заминали за Киев. Заварих Зализняк. Дълъг разговор за българските колонии в Южна Русия. Обеща ми чрез баща си, който е правит[елствен] комисар в Табрическата губерния, да действува да се открият бълг[арски] училища в бълг[арските] колонии. В тоя смисъл ще пише и на Грушевски. Развих му идеята си за необходимостта на най-приятелски връзки между Украйна и България. Бесарабските българи могат да служат за посредници. Добруджа е необходимо да бъде българска, за да имаме обща граница. Ще имат свободен път за Егейското море, ако Дарданелите им са закрити. Зализняк одобрява напълно моя план. Ще пише в тоя смисъл. Да се допуснат на предстоящ съезд в Киев между малцинствата и Българите (мое предложение). Сам Зализняк намира, че украинците по характер приличат повече на българите, а сърбите - на великорусите. Украинци[те] с българите наедно в Бесарабия няма от какво да се боят от румъните. Степановски би дал Бесарабия на румъните, за да се откажат от Добруджа. Защо? Бесарабия ще бъде скоро колонизирана от нас (Зализняк).
Днес чета обаче в Svenska Dagbladet, че Украйна се отказва от Бесарабия!
20 август, понеделник.
След обед отидох да пия кафе в Café Feitbr. - Strandvagen. Минава Менделеев, съглежда ме, влиза в кафенето. „Здесь неудобно мне с Вами разговаривать, но я был хотел разпросить о некоторых знакомых в Софии.”
Казвам му, че утре съм поканен от Цанова в техния пансион (Dehrq Strandv. 7 A), гдето от 12 - 1 Мендлиский ще пее. После ще остана за завтрак. – „Так, хорошо, значи увидимся завтра.”
21 август, вторник.
От 12-1 в пансион Dehn слушах с Цанова Менцинский. Пя от Зигфрид, Танхойзер, Валкирия. Чудесен, силен, равен глас, много чувство, жив темперамент, голям драматически талант. Ще може да се покани в София. Очевидно желае. Писал бил вече да му изпратят от България народни песни. Козима Вагнер щяла да го ангажира за Байройт (изпитвала го), ако да не бил се скарал с капелмайстера Muller и да бил 1-2 сантиметра по-висок. Разказа за ефекта от турнето на нашите артисти и писатели в Кьолн. Щяхме да си умрем от смях с Цанова. Представя ги по ред отлично: Морфова има чудесен глас, но каква невъзможна фигура и каква безвкусица в костюмите. Denken Sie sich, едни гърди, на които бих могъл цял да седна, а едни такива мънички краченца, обути в златни полуботинки. Някакъв тънък плат на главата: червено, черно. А зад нея грациозната фигурка на Прокопова! Какъв контраст. „Die mussen wir nochmal Sehen, also.” [Трябва още веднъж да се видят.] - и нови ръкопляскания! Радев: дърво, кютук, без никакъв темперамент. Тъй ли се дирижира. И где? В Кьолн, града на Гюрцених. Също и Стоянов без темперамент. Огнянов доста добре декламирал… Смях се, за да не плача. (А „проф.” Антонов в Берлин. За „проф[есора]” и „придв[орния] живоп[исец]” Н. Михайлов разказват тоже некрасиви работи. Експлоатира „Bulgarien ist etz Trumpf”[България е сега коз].
На 1 часа обед. Менделеев дойде да ми каже, че имат на 2 ½ засед[ание], затова по-добре да се срещнем утре в Оpera Kallare.
Цанова у Feith на кафе.
На 3,40 отпътувахме с Грекови (Alexsandre mad. Gr. и mlle Raina Gr., mme Beschkov и Kaneff) за Waxholm. Час и ¼ от Стокхолм по пътя за Sandhamm. Денят беше чудесен. Шерите - още по-красиви. Морето спокойно. На брега ни пречака г-жа Д. Ерепрайс с двете си деца (Мириян и Теодор - родени и двете в София). Близо към вилата им, от гдето се открива една феерична гледка върху Шерите и езерото. Напомня пансион „Unterwyllen” на Vierw. езеро: тъй се виждат от час до час да минават параходи и барки (Segdschiffe). Преди да вечеряме, Еренпр[айс] ни показа няк[олко] интересни нови книги. Превежда с Ragnar Josephson и превеждали Бялинка. Чете ми новоеврейски лирични песни да чуя как звучи езикът. Възхищава се от някои нови лирици: големи таланти. Продължава да бъде ционист. В негова ръка изглежда да бъде голяма част от цялата ционист[ка] акция. Вярва в Палестина. Показа ми най-новата книга на Ед. Берщайна, в която за македонците се говори, че не са ни сърби, ни българи (Wendel?). Повтори ми, че Берн[щайн] бил женен за вдовицата на един банатски сърбин, оттам симп[атиите] му за сърбите. Напразно го убеждавал в противното. Cherches la famme. Но Бернщайн не мрази българите.
Вечерята беше на долната веранда. Богата. Кафе на горната веранда (Унтервилен).
Еренпрайс гледа на папското послание като на симптом. Може би, ако Германия претърпи 1-2 поражения на западния фр[онт], по-скоро ще се заговори за мир. Греков не вярва. Напротив - тогава ще искат да смажат Г[ермания].
Греков не мисли, че Америка може по-рано от 2 години да изпрати искан[ия] от нея контингент войска.
Говорихме много и за вътрешн[ата] политика в България. Еренпрайс е само за две партии. И той знае за моралното разложение в посл[едно] време. Някои българс[ки] предприемачи го преследват дори в Стокхолм със своите предложения да им помага в сделките: някои си Асеов, Янко Икономов и др. компрометират България, искат настоят[елно] комисионни, на каквито тук не са научени. „Бай Ганьовци” (думи на Еренпрайса).
Mons. и mad. Еренпрайс с възхищ[ение] си спомнят за Пенча Славейкова. С него се сближили у mad. Белчева (тая руина!).
Еренпрайс би желал да се върне в София. Madame - не. Не е забравила какви скандали й са устроили един ден при замин[аването] през Русчук.

Състав на журн[алистическата] депут[ация] в Берлин. Станчов, Милев, Сакаров, д-р Гиргинов, Димо Кьорчев, Дамиянов, Дорев („Утро”), Бенев („Мир”?), Минчев, Коларов, Хр. Абрашов, Ст. Танев, А. Джаджев.

Какво да питам Еренпрайса
Обща политика.
Шведите към България.
Правит[елство]. Народ.
Какво е направил той сам?
Шведск[ите] ционисти и България.
Шведите религ[иозен] народ ли са?
Читал[ищното] дело.
Religionsunterricht.
За един почетен консул.
Шведи и норвежци - Дания.
Отнош[ението] към Русия.
Украински въпрос. (Как гледа на него)
Какво да направи България, за да засили своите връзки със сканд[инавските] държави.
Знак[омство] с Kelyen?

22 август, сряда.
Из разговорите ми с Менд[елеева]:

Среща с Менделеева в Opera Kallare към 2 часа. За Македония. Постарах се, да му докажа, че България не може без Макед[ония]. Въпросът за България се слага сега като за Хамлета: tо be or not to be. В България не може да има пораженци. Разбира. Вина за натегн[атите] отнош[ения] сама Русия: С[ан]-Стеф[анския] договор. Грешките на царя. Съгласява се. Приема формулата на революцията: да се реши всичко въз основа на етногр[афската] карта.
Как да се разбира: без анексии? - това не може да се касае за Макед[ония] (Менд[елеев]).
За Добруджа му доказвам, че е в интер[ес] на Русия, да имаме обща граница.
- А Румъния какво ще прави без море?
-  Вы дипломать, придумаеете какой нибудь корридор.
Съжалява, че руск[ите] дипл[оматически] агенти не разбирали бълг[арската] психология. Въобще рядко способ[ен] човек можал досега да заеме по-виден пост. Кариеризъм, фаворитизъм. Обвинява за много грешки нашия цар. Във велики въпроси се показал малък, в малки - велик. Не трябвало да допусне войната със сърбите. Трябвало да предвиди, че това ще доведе до катастрофа. Коалиция на Турция, Рум[ъния], Сърбия, Гърция прот[ив] България. В гол[ямата] война Бълг[ария] трябвало да стои неутрална и щяла да получи всичко за своя неутралитет.
- Не щеше ли Румъния да отиде против нас?
- Не. Нейните интереси са в Трансилвания. Аз бях в Яш и имах случай да говоря с румъни, готови да ви дадат отнетата част от Добруджа за неутралитета ви.
За бившия руски цар е на мнение, че бил мстителен, че никога не забравял.
Мнозина го поддържали (Менделеева), че симпатизира с болшевиките, че въобще бил краен. Би желал да бъде посланик в България, но Фердинанд нямало да го иска. Отива си към 4 часа. Моля го да забрави всичко. Да не допуща идеята за отмъщение на България.
- Ну, надеемся, все уладится.
- Когато Антантата заявява чрез Л[ойд] Джордж, че иска да възстанови велика Сърбия, какво остава нам, освен да държим с тия, които ни обещават пълно обед[инение] на бълг[арския] народ. И най-големите русофили не могат да се откажат от нац[ионалния] идеал, който ни начертахте вие сами в С[ан]-Стеф[анска] България.
Става да си отиде. „Видите ли, собствено я не должен был бы встречаться с Вами. Здесь шпионаж и контрашпионаж силно развиты.” Кланяйтесь всем моим знакомым в Софии.
Питам го за Украинския въпрос.
- Я давно предвидел, что так развится.
Одобрява. Стои за федерат[ивния] принцип. Централизъм невъзможен в Русия. Как Англия се справя със своите националности.
Намира, че Милюков нямаше защо да иска Цариград. Ошибка.
- Ще имаме ли скоро мир?
- Не е голяма надеждата ми. Да бяха социалистите от всички страни искрени - да! На тях можеше да се надяваме.
Посетих днес Nationalmusset.
Картинната галерия не важна. Шведски старини интересни. Има и малко египетско и асир[ийско] отделение - слабо.
Истор[ическото] отделение оставих за втори път.
Поканен съм за в петък на обед у Грекова, гдето ще бъде и Uebersberger. (не дойде!).
Сутринта дойде Сакъзов да ме види в хотела. Дошел е и бивш[ият] социал[ист] Роман Аврамов, като делегат на Дирекцията по прехраната. Иска да узнае какво би могла да получи Бълг[ария] срещу царевица и др. Иска Seberthran за импрегнац[ия] на кожите.
В „Dagens Nyheter” чета, че Акселрод минал през Хапаранда за Стокхолм.
Вечерта в Jorden - Rundt. Кинематограф. Във всички кинематографи, които видях досега - се представят видове от германските фронтове. Никакви протести.
Интер[есно] е, че полицейските носят шлемове като германските офицери: черни с позлата и шип отгоре.
Менделеев ми казва, че горните слоеве и богатата бурж[оазия] в Шв[еция] са за Германия. Иконом[ическите] им интереси ги свързват с тая страна. Работничеството и прост[ият] нар[од] са за Антантата.
Аврамов ми казва, че познавал много отблизо горкий. Имал и няколко прекрасни писма от него. За жалост Ризов със своето писмо му побъркал да използува тясното си знакомство. Аврамов няколко пъти бил у Горкий в Капри. В Берлин Аврамов управлявал книгоиздателството на Ладыжникова. (Главно издава Горкий.)
23 август, четвъртък.
В хола на хотела се срещнах със секретаря на Vorstand - a на немск[ите] социал[исти]: Hermann Muller [Хeрман Мюлер], депутат от Reichstag-a. Пихме наедно кафе. Разговори за нашите социалисти (широките), които той познава добре. Питам го вярва ли, че Стокхолмската конф[еренция] ще се състои и какво ще даде.
- Всичко зависи от русите. Колебливи хора. Керенски популярен, но не е силна личност. Влияе се. Не може да понесе на плещите си тежката задача, която истор[ията] му възлага.
- Руск[ият] народ (селяните) едва ли е зрял за соц[иалистическата] революция.
Още е възможна една реакция. Някой му разказвал, че селяните се разтревожили, когато чули, че царят щял да бъде изпратен в Англия. Керенски им казал да си изберат една депутация, на която ще покаже царя. Депутацията, като вижда государя, пада на колене. Se non e vero e ben trovato. [Ако не е верно, е добре измислено.]
Английските работници малко са запознати със социализма. Най-сериозни измежду английските соц[иалисти] Sydney Webb и жена му. Henderson почтен човек. Фабианците правят спорт от социализма.
Каутски не играе вече ролята на социал[истически] папа. Много пише по всичко. Полихистор. сега невъзможно. И социал[измът] иска специализация. После Кауцки често си противоречи.
Меринг принадлежи към крайната левица. Над 70-год[ишен]. Извънредно нервозен. Книгата му „Lessinglegende” съдържа и много парадоксално.
За Бернщайна мисли, че е повлиян от дългото си пребиваване в Англия.
За Greulich-a говори с голямо уважение. Избран за Стокхолм. Фразата му никога не е пуста.
Дойде млад[ият] Bernstein да съобщи, че пристига Axelrod от Хапаранда. Отидох с него на гарата. Тъкмо беше слязъл от вагона. Позна ме по гласа. Иначе намира, че много съм се изменил. Той много се поправил. Син му и дъщеря му са в Русия. Една дъщеря му умряла. Видял Дебагорио - Мокриевич в Хапаранда. Още не го пущат. На гарата между посрещачите беше Ангелика Балабанова.
Втори път в Nationalmuseet: праисторически отдел. Богати колекции. Данският ми се вижда по-богат.
След обед в Nordiskamuseet: етногр[афски] и културно-истор[ически] музей за Швеция и Лаоония, Норвегия и Финландия. Разкошно здание, богати колекции. Кога ще имаме и ние нещо подобно!
Вечерях със Сакъзова в restaurant „Kronprincen” (Drottninggatan). После на кафе в Grand Hotel. Дълги разговори върху тесняците, върху немските и шведските социалисти. Хвали много Hyismans (фламандец), извънредно трудоспособен, спокоен. Klarer Kopf [Бистра глава]. При това несвещенодействува като русите. Може да бъде в общество весел. Днес пял даже Сакъзову. (Хюисм[анс] бил някога келнер и Folkssdnger [народен певец]?)
Фан Кол (Van Kol), стар бонвиван, порочен мераклия. Богат. Винаги мъкне със себе си една-две жени. Privatcynique.
Troelstral е тук с жена си.
Сакъзов се срещнал тук с един боснен[ско] херц[еговински] социалист (името му забравих - Маркич). Тоя му се оплакал, че когато говорил с Ангелика Балабанова за желанието на сърб[ите] и хърв[атите] да се обединят, тя го нарекла Sozialpatriot. Ангелика (една мрачна, грозна, сгушена еврейка) вечеряше с компания в същия Restaurant с нас. Тая гостилница е на цимервалдците. Тук идвал и Кирков.
24 август, петък.
Обед у Грекова. Главн[ият] секретар в Мин[истерството] на външните дела е Ewerlof [Еверльов], редакт[ор] на „Aftonbladet Solman” Baronin Rassler, сестра й, мъжът на последната, легац[ионният] съветник в Герм[анското] посолство von Kienlin, друг един швед и Роман Аврамов. Дълъг разговор с редак[тора] на „Aftonbladet”. Покани ме да го посетя в редакцията. Ще ми покаже организац[ията] на вестника си.
Разговор с Грекова за Сакъзова. Последният желае да направим заедно една екскурзия вън от Стокхолм. Тоя път не се бои да се компрометира. Греков: „Да бих могъл да пиша на царя, бих му препоръчал при един коалиц[ионен] кабинет да покани и социалистите. Това са днес най-интелигентните и най-моралните наши политици.” Със Сакарова се запознал в София. Бил негов подведомствен в Мин[истерството] на фин[ансите] няколко месеца.
25 август, събота.
Отидох към 10 ½ часа във Folketshus, гдето намерих Сакъзова. Заключително заседание на шведските председатели Findgeist (Fachgewerkschaften). Трябваше да говорят Акселрод, Трулстра, Хюисманс и сам Сакъзов: поздрави от своите партии. Отложило се за след обед (4 часа).
На 4 часа бях пак във Folketshus. Знаменателни речи. Първо начена Трулстра по немски. Надява се, че от Стокхолм ще изгрее слънцето на мира. Нова епоха в историята. Ако правителствата не позволят на пролетариата да се изкаже върху условията за мира - всичката отговорност ще падне върху тях. „От правителствата ще се търси вината за по-нататъшните кръвопролития.” Се пак се надява, че англ[ийските] и фр[енски] социалисти ще успеят да заставят своите правителства да им издадат паспорти.
Втор говори Сакъзов (по немски). Пожелава шведските работници да бъдат единни. Да не си вземат пример от бълг[арските] соц[иалисти], които са разделени. За това той поздравява конгреса „mit Liebe rnd Wehmut” [с любов и тъга]”.
Трети Акселрод (пак по немски), посрещнат от гръм от ръкопляскания. Говори, че ще бъде кратък, защото би трябвало да повтори 2/3 от това, което казал Трулстра. Той се надява, че работнич[еството] ще съкруши съпротивл[ението] на своите правителства, иначе тия последните ще докажат, че са kulturfeindlich [врагове на културата]. Речта беше дълга, нервна. Акселрода си представях по-спокоен. Напротив - много жестикулации, бърз говор. Изпратиха го с 4 пъти „ура” и ръкопляскания.
Най-последен говори Хюисманс по френски. Симпатичен баритон, плавна реч. (Прекрасно високо чело, лице изразително, изпито, живи очи. Би бил чудесен кардинал.) И той е оптимист. Мир без възстановление на Белгия не може да има. Страната е разорена. 800 000 работници без работа. Надява се, че англ[ийските] и фр[енските] работници ще дойдат в Стокхолм, стига да искат. Англичан[инът] не е много подвижен, но като тръгне - достига до целта с упоритост. Доказателство: Хендерсон, който предпочел да се откаже от мин[истерски] портфеил, отколкото от идеалите си (а Стокхолм). Гдето правит[елствата] на Фр[анция] и Англия не дават паспорти на социал[истите], това е признак на уплахата на капиталистическата буржоазия. Тя усеща, че е изиграла ролята си и че настъпва една нова епоха в историята - тая на пролетариата. Да живее Интернационалът. 4 пъти ура и ръкопляскания.
Nachtrag
Акселрод съветва работнич[еството] да вземе в ръце делото на мира, защото, ако мирът дойде вследствие на общото изтощение - неговата роля няма да бъде никаква.
Общо впечатл[ение] от засед[анието]. Залата напомня „Нова Америка”. На сцената е комит[ет], който ръководи заседанията. В партера на длъж 5 реда тесни маси за 250 души приблизително. Има и 3-4 жени като представителки на някои синдикати. Мнозина по жилетка (в партера и на сцената). Говорят от една малка трибуна пред сцената: ясно, плавно, но монотонно. Пеят като говорят. Гласуват повечето явно с да и не. Понякога и с вдигане ръка, тогава гласовете се броят. (Сам председ[ателят] Lindquist по ръкави). Никакви спорове, никакви пререкания.
Сутринта пих кафето си в хола на хотела. Дойде Хайнрих Мюлер (постоянният секретар на Vorstand-a на немските социалисти. Вж. по-горе.) Разговор за Heinrich Wendel. Познава го много добре лично: млад човек 35-год[ишен] приблизително. Dichterisch veranlagt, родом от Лотарингия! Принадлежал като студент към кръга на поета Schickele във Щрасбург. Много темпераментен и кураж на своето мнение. В 1913 преди катастрофата, една блестяща реч (въобще W[endel] e glangender Redner), която завършил с възгласа Vive la France! Французите били възхитени. Но после ги разочаровал с брошурата с Елзас-Лотарингския въпрос. (В[ендел] е за пълната и окончателна анексия.) Бил написал през войната една прекрасна книга върху Хайне, която била запретена от герм[анската] военна цензура. Не иска вече да се избира за депутат. Голям индивидуалист, чувства се изключителен. Иска да се предаде главно на писателство. Със сръбските социалисти имал много интимни връзки. (с Туцовича, Топаловича, Кацлеровича и др.). От там големите му симпатии за сърбите. На кон през Албания. Сега живее в Покендорф(?) при Франкф[урт] на М[айн]. (Милитаризиран: инспектор в един лазарет.)
Говорихме с Мюлера и за Елзас-Лотарингския въпрос: за него и неговите другари такъв въпрос не съществува. Немците образуват днес там 89% (11% фр[анцузи]). Не допуща плебесцит. Такъв искат само немските и фр[енските] малцинства. Френското болшинство е за дезанексия на Елз[ас] и Лот[арингия].
Питам го как се отнася към въпроса за Средна Европа. Имали съвещание в 1916 год. с австр[ийските] соц[иалисти]. Реннер бил докладчик. Не са против идеята, но не искат да се връзват с формули. Да се остави въпросът за след войната. По-добре Meistbegunstigung [най-облагодетелствуван]. Naumann, добър човек, малко поетическа натура, не твърде практичен. Пастор. Обича формулите (Mitteleuropa, Schutzengraben auf beiden Seiten в економ[ическо] отношение.) Плаши с това. Полемика с Лихновски и проф. Фьорстер - против Mitteleuropa. И Мюлер мисли, че Ballin няма да напусне океана, за да се хвърли в Дунава.
За Михаелис: мъничък, дребен по ръст, но енергична натура. Парламентаризирането не е тъй лесно в Германия. Ще дойде полека-лека.
Из „Internationale Korespondenz” (IK), за работническото движение, социализма и външната политика.
4 Jahrg. № 36. 16 aug. 1917. P. 270. Под заглавие: „Bulgarische und rumanische Sozialisten” печата едно писмо на Сакъзова, което той бил изпратил на „Leipziger Volkszeitung” в отговор на една статия на Раковски, пълна с нападки против бълг[арските] соц[иал]демокр[ати]. „L[eipziger] V[olkszeitung]” не напечатал отговора на Сакъзова. „Internationale Korespondenz” го дава in extenso. „Истински социалисти нарича широките. Другите „Die Enderen”.
Сегашният приятел на Раковски, социалистическият авантюрист Харлаков.”
„В нашето поведение и в нашите заключения оставаме напълно неутрални. Но в дни на опасност не можем да поддържаме твърдо стоящия в борбата си народ и чрез двулични и нищо не допринасящи оратори да поставяме съдбата на отечеството си в опасност. Освен това не можем да поемем една необмислена отговорност за предизвикване на война отвън България и чрез вътрешните си борби да отворим вратите на врага, така безотечествено не можем да действуваме. Така могат да действуват може би появяващите се ту - тук, ту - там социалисти, които никъде не се чувствуват у дома си и никъде не правят социализъм, но не и ние.”
В своето поведение и в съждения ние бяхме винаги неутрални. Но в дните на опасност ние не можем да разклатим редовете на тежко борящия се народ и да подровим съдбата на нашето отечество с двусмислени или нищо незначещи фрази. Също не можем да вземем върху себе си безконечната отговорност да предизвикаме гражданска война в България и да отвориме така вратите на дебнещия неприятел с вътрешните си борби. Не, толкова безотечественици не сме. Това мога да си позволят скитащи се тук и там социалисти, които нигде не се усещат у себе си и нигде не се занимав[ат] с ежедн[евната] работа на социализма, но не и ние.
Пишех бележките си, когато дойдоха в стаята ми (№ 222, ІІ) Сакъзов и Роман Аврамов. Излязохме да вечеряме наедно. На улицата срещнахме коресп[ондента] на „Vorwarts” и „Arbeiterzeitung” Pohl. Препоръча ни да отидем в Sturehof. Дойде с нас. Тук се запознах със секретаря на Huysmans, едно младо момче, Meyer. Разговори за Хюисм[анс], Фан Кол (за неговите приятели) и пр. след вечеря в градината Berns. В самото заведение знаменитата „червена стая” (Roda Rummet) на Стриндберга. Военна музика - шумна, банална, за шведски уши. Дълъг разговор с Роман Аврамов (след като се разделихме със Сакъзова) пред нашите хотели (той живее в H. Terminat). Върху Ленина, Зиновиева, mad. Колонтай, Голденберг (болшевики). Ленин (Улянов) силна, хипнотизираща своя събеседник личност. Сравнително дребен, с червена брада, издадена ябълчица - руска глава. Жена му некрасива, негов секретар. Човек на науката. Още в Русия напечатал го[ям] труд върху икон[омическото] развитие на страната (600 стр.). Зиновиев (Apfelbaum) по-малко интересен. Колонтай очарователна, високо културна жена. Голденберг красив, представителен мъж. (Член на депутацията, избрана от съвета на раб[отниците] да покани фр[енските] и англ[ийските] работници на Стокх[олмската] конф[еренция]). Mad. Суопсон и Ганецки, които се подозират, че са получавали пари от Parvus, за да ги предават Ленину - Аврамов не познава. Аврамов принадлежи към либералите (издавал с Бакалов “Борба). Пишел под името Kempfer. Сега се старае да примири шир[оките] и тесните. Напразно.
26 август, неделя.
Прекарахме със Сакъзова в Salfsjobaden, един прекрасен курорт при Стокхолм. Отидохме с парахода (1.15 сл[ед] об[ед], стигнахме за час и ½, а се върнахме с електр[ическата] железница (8 ч[аса] в[ечерта]) за 40 минути. Обядвахме в един от големите хотели. Разходка покрай езерото. След обед из гората около станцията на железницата. Чудесни гледки.
Разговори върху най-различни въпроси. Иска да се срещне с Менделеева. Очевидно има някакъв план, за който още не ми говори. Разпитва в 1903 царят сериозно ли е искал да състави коалиционен кабинет. (И сега става въпрос за такъв.) Оплаква се от мизерията си. Тежи му, че няма своя къщичка, колкото и да е малка. Сега плаща 120 л. за три стаи. Преди години му предлагали едно хубаво място с дом за 14 000, нямал средства. Приятелите му искали да му подарят една къща. Няма никакви мобили. Благодарение на Парлам[ентарната] комисия може да живее (30 л. на ден). Бюджет месечно 700 лева. Жена му от рода на Тошковите в Одеса. Баща й се преселил в България и живее сега като пенсионер в Разград. Майка й от италианско-гръцки род. Говори за баща си: твърд човек, търгувал с басми в Меджидие. Там сигурно се е срещал с моя баща, който често посещаваше панаира в Меджидие. Майка му напротив, много мека жена. Боледува от плеврит, имало и поражение и на върховете на бел[ите] дробове. Откато имал червен вятър - бои се от настинка. Малък като бил, обичал да седи на морския бряг при Варна (манастира) и в Кюстенджа. Възхищава се от езерото и шерите. Облаците: като юфка начупена. Нарича огоените малки шведки тюленчета. Питам го защо нашите партии не създадоха характери?
- Защото личностите малко значат при социалните условия, в които се развиват. Ето Влайков се загуби, Фаденхехт си гледа адвокатството.
Разисквания върху значението на личността в историята. Не отрицава силата на наследствеността.
26 август 1917 г., Nachtrag.
Вечеряхме със Сакъзова в Tua - Buffen около Драм[атичния] театър. Запознах се с коресп[ондента] на „Новая Жизнь” Ольберг, и друг един руски евреин, свършил в Цюрих по химия, Хеллер. Ольберг е меншевик - интернационалист, симпатизира на болшевиките. Разпитва, не биха ли се съгласили българите с една автономия на Макед[ония]. Разправих му защо не. Стори ми се, че го убедих.
27 август 1917 г., понеделник.
Бях поканен за днес на чай у Madame von Kienlin, сестра на Frein von Rassler (живее в Бьоркуден при Стокх[олм]). Отказах, защото не се усещам добре. Пих чай в хола. Дойде Мюлер. Говорихме за немските професори. Няма високо мнение за тях като обществени деятели. Компрометирали се със своето възвание, в което оправдават нараш[аването] на белг[ийския] неутралитет. (Wundt, Oswald, v. Liszt и др.). Професори и доценти в Германия няма. Lex Arons. Едничкият Аронс, доцент по физика, помощник на знам[енития] проф[есор] Nerns, се обявил на врем[ето] за социал[ист], но бил уволнен. В 1848/1849 г. имало някакъв рефрен:
Unter Profesoren
Ales verloren.
Говоря му за нашия Съюз. Ние искаме да бъдем поне неутрални. Моята мечта: един междунар[оден] съюз на всесветските учени, писатели и художници. На писателите още може да се прости, но на учените не. Изключение Ромен Ролан. Познавал лично Жореса. Рядка личност. Говорел доста добре немски. Можал да държи и немски речи. Също и Vailant знае немски.
Бои се, че и да решат в Лондон, да изпратят делегати в Стокхолм, конференцията ще се отложи кой знае кога. Заседанията в Лондон ще бъдат тайни. Ще можем да узнаем реш[ението] на конференцията едва след няколко дена. Бил в сандхамн с Бауер. Закъснели за парахода. Преспал в Сандх[амн]. Върнал се тая заран на 5 часа при прелестно време. Видял вече Акселрода 2 пъти, но нямал възможност да говори по-дълго с него.
Сакъзов преди обед имал среща с Адориян, кореспондент на „Az Est”. Казал му, че в Унгария и социал[истическата] и бурж[оазната] преса се отнасят не твърде с голямо възхищение към нашите Kriegziele. „Това много ме смути.” Адориян обещал да му донесе доказателства - извадки от вестници.
Получил писмо от Лида. Мика, слава Богу, пак е в своето мирово съдилище.
28 август 1917 г., вторник.
Днес се открива конфер[енцията] на антантистките социалисти в Лондон. Какви ли решения ще се вземат.
Преди няколко дена Tradeunions публикуваха своето условие за мир: абсолютно неприемливи за Германия (Отказ от Елзас и Лотар[ингия]. Интересно е, че за Балканите предлагат специална конференция. Не искат унищожението на България.
Видял се един момент с Мюлера. И досега не успял да говори по-обстойно с Акселрода. Вчера го зърнал в Rosenbad (ресторант) в комп[ания] с Брантиня. Вероятно тоя го е поканил.
(Прави ми въобще впечатление, че социал[истическите] делегати разполагат със средства и посещават най-скъпите завадения. Някои обичат да играят.)
Мюлер познавал лично Лили Браун, интересна личност, била красива на млади години. С Ангелика Балабанова не се среща. Отлично владее френски, немски, италиански. Превежда много добре. Като обществена деятелка Роза Люксембург (собств[ено] Lubeck) стои по-горе.
Стана дума за младия д-р Адлер. Никой не подозирал, че е способ[ен] на подоб[ни] действия. Vielleich erblich belastet - по майка. Жена му, рускиня, unscheinbare Personl., не смеела да упражни влияние върху него.
Обядвах у Грекови. Беше и mlle Rassler. На 1 часа отидохме да разгледаме двореца. Кралят беше вътре в един апартамент. Има хубави гоблени, фаянси, мобили, но и безвкусици. Интересна библията на Карла ХІІ, върху която полагат клетва всички нови министри (библ[ията] е напечатана в 1703 год.), голям формат, in folio подвърз[ана]. Развежда ни един хофмайстер, който обяснява по френски, но доста слаб френски език. Въобще в Стокхолм малко се говорят чужди езици. В магазините разбират понякога немски-френски никак.
Чета в Lоkalangager една статия за понижението на немската валута в свръзка с общото отслабвание на ентусиазма за Германия. В май шведите говорели с възхищение за Германия, сега се усеща сдържаност. Шведите са реалисти и съглеждат в немските предлож[ения] за мир без анексии и контрибуции - признак на слабост.
Сравни отслабванието на интереса за българите в Германия. Като че им е неприятно гдето българските Kriegsziele пречат.
Донякъде да се постигне по-скоро съглашение за мир. (Вендел не е само.)
29 август 1917 г., сряда.
Узнава се, че лондонската конференция не могла да дойде до никакво заключения върху въпроса за военните цели. Няма „enighet”. Решили да изберат една комисия, която да обсъди въпроса за една втора антантска соц[иалистическа] конференция.
Verschleppungspoliti. По принцип не са против Стокхолм, но сега не му е времето. Сакъзов е загрижен, Мюлер тоже не е много оптимист.
Идвали да ме търсят Сакъзов и Аврамов. Аз бях с Цанова. Гощавах го в хотела, вечерта в Oskartheter: Csardos furstnnan, банална оперетка.
Поисках чрез Грекова да ни се изпратят данните на Романски за Добруджа. (Проф. Ш[ишманов] моли да се поискат от проф. Романский и да се съобщи телеграфич[ески] в списък статистичните данни за населението на румънското до Бук[урещ] […] Добруджа, данни които е получил при посл[едната] научна екскурзия, а именно данни с общото число на бълг[арското] население в страната и процентн[ото] му[ отнош]ение[ към другите народи . ромъни, татари, руси и пр.)
30 август 1917 г., септември.
Сутринта ходих да търся Акселрода в хотел „Skania” на Drottningsgattan. Казаха ми, че се преместил в някакъв частен пансион на Arsenalsgattan, № 8. Ходих там, но на тоя № не намерих нищо подобно. На обед трябваше да се видя с шефа на шведското бюро на пресата (заедно с Цанова): Etzel.
Цанов се вижда често с американци и англичани. Отнасят се със симпатия към България. Не обичат гърците. Един даже изрично му казал: Пазете се от гърците. Само един гърк им импонира като силна личност: Венизелос.
Срещата не можа да стане. С Цанова в Sturehof. Към 7 ½ часа дойде Сакъзов. С него и Мюлер в Rosenbad (гостилница).
Интересни разговори върху липсата на велики писателски таланти в средата на социалистите. Развих своята теория.
Сакъзов си отиде в Hotel Heleman (Bryggerigattan). Аз и Мюлер се поразходихме из Drottningsgattan. Говорихме за немската пропаганда в Стокхолм. Jorden - Rund е основ[ател] от няк[аква] немска индустриална корпорация. Съдържателят на кинематогр[афа] е немец. „Das ist einmal eine vernurttige Art politischer Agitation”.(Мюлер).
Говоря му за липсата на интерес у немците за България в минал[ите] времена (Pomm. Knocken). Мюлер намира, че това е грешка. След войната ще бъде иначе.
31 август 1917 г., петък.
Закуска заедно с Мюлер. Разговори за Жорес, Ренодел, Гед, Бебел и пр. за разликата между социалистите в разните страни, за шведски хар[актер] и темперамент. Съвсем не са тъй студени, когато ги познава човек по-отблизо.
Как гледа на материализма като база на социалната теория?
Не го интересува erkenntnisthefretische Fragen. Социализмът не се държи вече фанатично о матер[ията] на Бюхнера, Молешота и Фогта. Преди няк[олко] дена се изтекли 100 год. от рожд[ението] на Фогта. Никакъв шум по повод на тая юбил[ейна] дата. Това е симптоматично.
Идва Сакъзов, съветва да вляза в контакт с Милюкова чрез Менделеева или Грекова. Казах му, че съм му писал вече, но нямам никакъв отговор. Той сам ще се мъчи да влезе в сношение с Плеханова и др. „изневерили на социализма” руси.
Утре да дойде Цанов в хотела да се срещне със Сакъзова. Оставих му записка в пансиона (Dehn).
Дойде да ме посети Thesleff. Не го познах. Бил в последните години в Южна Америка, уреждал някаква колония. Не се занимава вече с политика, но се интересува за своето отечество. Колкото повече руското правит[елство] преследва финландците, толкова по-добре.
Занимава се сега с изучаването на гъбите (Pilze). По-предишна специалност Zigeuner и Gaunersprachen. Виде ми се съсипан: трябва да пие. Очи мътни. Сам казва, че бил konfus, страшно разсеян. Поиска да пие вино. Миришеше отрано на алкохол.
Питам го за разни личности. „Ich kenne alle Menschen”, но имена не помни добре. Най-големите му неприятели Sven Hedin и проф. Karl Gyllenskiold. Тогова иска да рани поне. Изважда ми един малък револвер от джеба си и се смее unheimlich. Обажда, че живее много primitiv. Две стаички. Ich bin sehr aberglaulisch. (Eine Roine).
Ich bin ein Bulgarenfreund geblieben. Die Schweden sind den Bulgaren gewogen, naturlich nicht die Ententisten.
Със Сакъзова на вечеря в Sturenof, после в една сладкарница на Birger - Largsgatan. Разказа ми цялата си биография до завършв[ането] на висшето си образование.
Баща му строг до суровост, но го обичал. Майка му, баба му меки, нежни същества. Голямо влияние упражнява върху него една 3-4 год[ини] по-възр[астна] от него леля. Тя му приказва приказки. При нея спи. Шепнешком му разправя, за да не буди другите. С нея играе. Майка му била безграмотна, но научила да чете и знаяла цялата Халима, от гдето разк[азвала] много приказки. Благодарение на това, че имал много роднини в шум[енските] села, запознал се рано с живота на селяните (по свадби, по седенки. Свадби цяла неделя). Големи гроздобери. Разходки по бреговете на Камчията по цяла неделя. (Няколко семейства се задигат на кола. Мъжете стоят под дърветата, жените в колата. Ловят риба, веселят се). В дядовия си дом помни грамадни бъчви с вино. Майчиният му дом богат. Пашата им идвал в къщи. На Ивановден (бащ[иният] му ден идвали винаги многобр[ойни] гости. Баща му, майка му живеели много добре с арменци и евреи. Майка му го водила и в харема на пашата. Видял 2 чудесни красавици - черкезки.
Баща му съдействува да се открие читалище в Шумен. Взема живо участие в черковния въпрос. Бил отличен певец. Пеел мелодии от Верди. Ходел често в Цариград. Разправял с възхищение за Балабанова и Славейкова. Подражавал ги, когато говорел.
Голямо впечатление от Черното море: Варна, Кюстенджа и Добруджанските степи. (Меджидие).
Един път баща му го завежда и в Галац.
Случайно открива на тавана у уйка си сандъче с книги. Поглъща ги (Тук и една сръбска естественица). Една книга „Митология” го увлича. И сега обича красиви статуи - и хубавите, силните, мускулести тела.
Баща му го карал да чете молитва на обед, вечер. Майка му тоже набожна, баща му повече за форма.
Във време на войната става чиновник в паспортното отделение в Кюстенджа. Вижда руското взятничество и нехайство. С няколкото гроша, които бил събрал, щял да отиде в Пловдив да постъпи в курсове за руски език. Даскалов го отсъветвал. Това ще бъде учил[ище] за офицери. (Ти да идеш да се учиш!) Препоръчва го на Минкова в Николаев. Майка му стъкмява дюшек, юрган, чаршафи, долни дрехи. Пристига в Николаев. Постъпва в пансион. Тука бил Алеко Конст[антинов]. Скарва се с Христа Славейкова. Заявява на Минкова, че иска да напусне Ник[олаев]. (Учител в гимн[азията] казал: „Господа, мы имеем учеником болгарского чиновника.”) В Одеса - в семинарията. Идва баща му да го види. На частна квартира. Тук знакомство с Китанчева. Дава му да чете Смайлс, „Характ.” Грамадно влияние. Открива худож.: лит. чрез Галахова. Друга квартира с Минкова (сега чл[ен] на Кодиф[икационната] комисия. Той знаел англ[ийски]. Дава му Спенсера, Тиндала, Уевела, Дренера. Нова епоха в разв[итието] му. Английските натуралисти и философи. Почва да учи немски. Заминава за Iена при Хекеля. Няк[олко] месеца. Липиска при Лайкарта и Вундта. Ерланген? От там в Лондон. Няк[олко] месеца. Париж за Тена. Слуша лекциите му Ecole la beaux Arts (Филос[офията] на холандск[ото] изк[уство]). Има всичките му съчинения. В липиска се увлича и от Брандеса. Мечтае да стане писател. Ще надмине и Зола в натурализма.
- От тая ми мечта остана само един роман „Из теснините”, който напечатах по-късно. Не му отдава значение.
В Одеса - във време на една болест - открива „Свадбата на Фигаро”, и един в поле не войн (Zu Reih und Glied) на Шпилхагена. Тоже голямо влияние.
В сладкарницата стана дума за Стамболова. Какво мисля за него. Разказах му личните си впечатления. Спомнихме си легендите.
„И аз почвам да съдя по-иначе за тоя човек”. В книгата си старая се да бъда обективен.
Какво ще кажа за Петкова.  
Каравелов е според него крупна личност.
1 септември 1917 г., събота.
На 4 часа п[осле] о[бед] среща на Сакъзова и Цанова у мене. Решихме на 8 ½ да отидем да вечеряме наедно в Lidingo. Феерична нощна гледка. Разговори за немското засилие. На 8 ч. и 3 минути заминаха mad. Грекова с дъщерите си за Берлин и Виена. Изпратих ги на гарата.
Днес се начеват в Швеция изборите за 2 камара.
2 септември 1917 г., неделя.
На 11 часа у Акселрода (Arsenalsgatan, 8 c, 4 кат, частен пансион). Прие ме в кабинета си. Много зает. „Вижте, още на 22 авг. съм наченал едно писмо и още не мога да го довърша.”
Спомня си за нашето пребивание в Цюрих. Няма да забрави другарството си с Драгоманова. Казвам му, че има негови писма в архивата му. И той е запазил някои писма от Др[агоманова], но Бог знае где са. Вероятно в Цюрих.
За Стокхолм[ската] конф[еренция] (ще ли се състои и кога и той положително нищо не може да каже. Ще трябва да се чакат руските делегати (Голденберг). Те ще съобщят впечатл[енията] си от Лонд[онската] конф[еренция]. Вероятно конф[еренцията] ще трябва да се отложи.
Казах му, че съм го видял на конгр[еса] на шведск[ите] синдикати. Сърди се, че вестниците му не предали главните мисли: че вината (ако конф[еренцията] не се състои) няма да бъде само на правителствата, както твърдеше Трулстра, а и на демокрациите. Нямаше освен да искат да се наложат. Но фр[енското] и англ[ийското] не могат да се освод[ят] още от влиян[ието] на своите буржоазии. Питам го какво става в Русия. Прави впечатл[ение], че раб[отническите] и войн[ишките] съвети са фалирали. „О, не, борбата отново се засилва между демокр[ацията] и буржоазията. Ето днешн[ите] вестници съобщават, че Изпълнит[елният] ком[итет] на раб[отническите] и войн[ишките] съвети взел решение да се протестира против във[еждането] на смъртното наказ[ание] на фронта (против Корнилова!). Въобще и тук, и навред още много рано погребват Съвета. Той сам се ограничи. Отново ще заговори.
А Московската конф[еренция]?
- Доказа, че буржоазията не е достат[ъчно] силна да се бори с режима на демокрацията.
Какво мисли за България.
- Ние имаме толкова много да работим у себе си, че бълг[арският] въпрос не ни занимава много. Трябвало би, балк[анските] демокрации да разберат помежду си. Кога ще се вразумят помежду си?
(Разбира, че Бълг[ария] насила е била заставена от царск[ото] прав[ителство] да отиде със Съюза. Не е нейна вина.)
Преди да отида у Акселрода случайно се срещнах на улицата (Arsenalsgatan) с Менделеева, Александър Алексанрович. Казвам му, че Сак[ъзов] желае да се види с него. Ще ми телефонира. Да има предвид, че шпионажът тук е много голям. Всяка негова стъпка се следи. Питам го, не би ли могъл да ме посъветва как да узная нещо за сина и дъщ[ерята] на Л. Той лично знаел, че синът бил ранен, след това се оженил и бил преместен негде в тила. Дъщерята живеела в същия дом, в който жив[еят] и Менделееви. После тя се преместила в сем[ейството] на едного от Суворови. Не може да каже кой. Да се обърна към Мин[истерството] на външ[ните] работи в Швеция, което е натов[арено] със защитата на интер[есите] на герм[анските] поданици в П[етер]б[ург].
Обядвах в Opera Kallarer, гдето щеше да дойде Сакъзов. На излизане съглеждам Зализняк с 2 момичета и още 1 млад момък (тоже Зализняк, брат на Г.), дошел от Киев. Видял Зора. Жив и здрав взема участие в пол[итическото] движение и пише по муниципалните въпроси. Мама не видял, но трябва да е добре. Степанковски още не се е завърнал. Работите на Укр[айна] отиват добре. Целият секретариат си подал оставката на руското Врем[енно] правит[ество], което се уплашила и не я приело.
(Акселрод съжаляваше днес, че Драгом[анов] не е жив, за да въздействува примирително върху крайните украинци, които отиват много далеч със своя сепаратизъм.)
Nahtrag.
Акселрод се оплаква от Плеханова, че изменил на демокрацията. Отдавна двамата не се разбират. Искаше да узнае какви са отнош[енията] ми към Сакъзова. Казах му какво ни сближава.
Панин му е придаден като един вид секретар. „Аз не мога да се занимавам с организационни работи. Вече съм стар. Той би могъл да Ви посъветва какво да направите да узнаете нещо за децата на Чакалова и Цухлева. Нека поговори Сакъзов с него.”
С Милюкова няма нищо общо. - особ[ено] сега. Да не се чудя, че не получав[ам] отговор на писмата си. Всичко в Русия (и пощите) е разстроено. Аз получих една телеграма от Баку след 31 дена. Писма могат да пътув[ат]и 3 месеца. Възмущава се, че не пускат бълг[арски] емигранти и особ[ено] Деб. В Русия.
Вечерта със Сакъзов в зимната градина на Grand Hotel. Прекарахме една прекрасна вечер в слушание на хубава музика и тихи разговори за България.
3 септември, понеделник.
На обед в Skansen с д-р Etzel от Шведското бюро на пресата и Цанов. Благодарих му за симпатиите, които проявява към България. Бил в София след ІІ война. Разпитах го за организацията на неговото бюро, за шведския печат, за разпредел[ението] на последния по полит[ически] лагери. (Stockholm Dagbladet r Svenska Dagbladet са един вид офици[ози] на сег[ашното] правит[елство]. Aftonbladet води самостоятелна политика с немски симпатии. Idem Alla Handa. Има и всекидневници с антантски суми. Politiken и Socialdemokraten - органи на социал[истите]. Пресата независима, неподкупна. Няма булевардни вестници. Скъпа (10 ore сутр[ешните] броеве).
Говорим за шведския нац[ионален] характер за разлика от норвежци и датчани. Норвежци[те] - прости като селяни. Danen - най-култив[ирани], хитри. Бил ученик на Lundel в Упсала. Превел бил няк[акава] бълг[арска] новела и я печат[ал] в шведските вестници.
Преди обед ходих в редакцията на Aftonbladet да се видя с редакторите Solman и Langlet. Предадох им препоръки от Paul Lindenberg. Намерих само Langlet, млад енергичен човек. Бил преди години секретар на проф. Kjеllberg. Говори с гол[еми] симпатии за България. Ще ме рекомендува на Kjellberg. Даде ми препор[ъки] и до бившия мин[истър] на просв[етата] Линдстрьом, много опитен педагог, сега дир[ектор] на Spiarkasse (?). Сегашн[ият] мин[истър] на нар[одната] просв[ета] е повече политик. Etzel ми казва, че журналистите са много добре платени в Стокхолм и заемат почетно обествено] положение. (Но още не е имало мин[истър] журналист.) За Брантинга е на мнение, че е умна глава и че веднъж на власт би видял каква отговорност би взел да изкара Швеция от неутралитета й. Тъй че не се бои от него и да би станал мин[истър]-президент.
Кралският дом спор[ед] Еtzel-a се ползува със симпатии. Има един принц поет, друг - живописец, трети - предс[едател] на Червения кръст. Под предс[едателството] на тогова станало руско-австр[ийското] съглашение за размяна на инвалиди, тубрек[улозни] и др. За жалост Русия се уплашила. Не се чуват, не шумят. Само шефът на младосоциалистите, кмет на Стокх[олм] ежегодно предлага кралят сам да се откаже от престола. Кога социал[истите] са недоволни, не вотират цивилната листа, иначе не прояв[яват] няк[аква] опозиция.
На 4 часа идвал Греков да ме посети. Не бях в къщи. По телефона д-р Еренпрайс ме покани на вечеря за 6 часа, петък. Ще бъдат Montelius, Kjellberg, Warburg (може би).
Дойде Сакъзов уморен от 4-часовата си визита у Грекова (10 ½ - 3 ½ часа). Аврамов и Кънев по телефона питаха искаме ли да отидем някъде. Решихме днес да си отспим.
4 септември 1917 г., вторник.
В Suenska Akademien, Nobel Bibliotek запознах се с библиотекаря Карл Грьонблад, който ни показа библ[иотеката] (около 40000 тома, главно белетрист[ика] на всички народи и крит[ични] изсл[едвания]). Иенсен още не се е върнал, живее това лято в Утьо.
Suenska Akademien има само 18 членове, главно писатели (като Френската Academie franse). Съществува отделно Академия на науките.
От Гренблад узнах, че Idun е едно друж[ество] от стокхолмски учени, писатели и художници. Kjellberg е секретар. Грьонблад е секретар на Suenska Vitterhets Samfundet, който издава клас[ически] шведски писатели. Член може да бъде всеки, който плати 10 крони. Срещу това получава годишно 800 страници. Даде ми годишния (14) отчет на Volkbildnings Forbundet (за 1916 год.). почетен председател принц Евгений, предс[едател] проф. Knut Kjelleberg (проф[есор] по анатомия в Худож[ественото] учил[ище], бивш лекар, freisinniger политик). Berattelse over Folksbildnings forbundets Verksamhet under ar 1916. От тоя отчет виждам, че има Sveriges allmanna Biblioteksforening. Да се запозная с Vandringsbibliotek-u, Central Forelesmingbura, Bokformedlingsbyra, Centralboksamlingen.
Да отида да видя Gustav Vasa’s Forsamlingsbibliotek, Narrtulsg. 8 (3-9). Frl. Lundberg 13. Образцова малка народна библиотека. Особ[ено] интересна за техниката на заеманието на книгите.
Да се прегледа Grundkatalog for Folk och Skolbibliotek.
В Упсала имало тая година специален курс „Instruktions - Kurs for utbildandet av blivande popularvetenskapliga forelasasare”. Със семинарни упражнения  (Seminarieovningar).
На 2 ½ дойде Греков. Разговори върху политич[ески] теми до 5 1/2. Сакъзов го съветвал да пише на царя да обърне внимание на невъзм[ожната] политика на сег[ашното] правит[елство]. За жалост това не мога да направя. Ефектът може да бъде обратен. Аз съм твърде млад, за да има моето лично мнение някое значение. После Вие познавате царя. С него трябва да ловите момента. Ако бих имал възм[ожност] да говоря лично с него, бих използувал едно добро негово настроение. Но отдалеч това е невъзможно. Казах това откровено на Сакъзова.
5 септември 1917 г., сряда.
Ходих в Библиот[еката] на Нобеловия институт. Прегледах прекр[асния] класьор „Шведска литер[атурна] истор[ия]” на Schuck и Warburg (ІІ изд[ание], излязло пред малко в V тома). Да се набави! Библиотекарят (Gronblad) ми даде адреса на Iensena (Ufo). Ще си дойде след 3-4 дена.
Обядвах във Furstenhof (Klaraberggatan) със секретаря на Huysmans (Meyer). Не обича тесняците.
След обед съставих един малък меморандум за един америк[ански] кореспондент, който заминава днес. (Цанов го преведе на английски. Остана да го препише и да го предаде в Grand Hotel от името на Ehrenpreis.)
Вечерта в Restaurant Riche сам. Рига и Дюнемюнде взети.
Herman Bernstein от „New York Herald”.
6 септември 1917 г., четвъртък.
Разговор с М[енделеев] (вж. тетр[адка] № ІІІ.)!
6 септември 1917 г., четвъртък.
На 9 часа А. А. Менделеев ме помоли по телефона да се срещна с него пред операта, за да поговорим за проектир[аното] свидание със Сакъзова.
Пристигна навреме. Да му съобщя утре по телефона до 9 часа, без да поменувам името му (Blasieholmsgatan. № 3) и улицата. Срещата да стане утре вечер на 9. Той ще чака при подезда.
Разпитва за С[акъзов] (когото не познава и нарича Саркисов). Разправям му. Разхождаме се из градината и говорим за руските работи. Рига е взета. Питам, не се ли бои, че немц[ите] ще се настанят към П[етер]б[ург]. Той се надява, че тогава войниците ще разберат, че се касае за защитата на руски земи и на столицата, и ще се решат да защитят родината. Иначе лошо, ще прекъснат съобщенията ни с Англия. Чрез Мурманската железница ще се видим принудени да отстъпим към единств[ената] база, която ни остава Владивосток.
Пак за балк[анските] работи. Не е виноват руск[ият] цар, малоумен pantin. Друг е. Ще го кажа един ден: „Из личной мести”. Потом, если вам не давали дать вам се потом как компенсацию. (Коя е тая личност? Стори ми се, че мисли за Гартвига?) у вас е виновен царят (Фердинанд). Руската дипломация е негодна. Пращаха ви хора, които не ви познават. И сега същите грешки. Издигат се гърци, поляци - ист[инските] руси остават на страна: Севастопуло, Базили, Тулькевич, Лисовский (?) - при Ватикана, едва 38-годиш[ен] неопит[ен] човек.
(Озърта се, да не би да го следят шпиони.) Сега е по-лошо от едно време. По-напред чиновниците при легац[иите] бяха сигурни, че не ги следят. Сега и нас шпионират. За Савинский - кариерист, издигнал се с нечисти средства. Джакели интригувал против него, искал да му заеме мястото. Откраднал няк[акаква] книжка от масата му. Мошеник, разполагал с тайн[ите] фондове на легацията, подкупвал вестници, а повечето задържал за себе си. Сега е негде в Англия (в Ливерпул).
Нератов от 30 години е в министерството чиновник, няма свое мнение.
За Близкия изток е Петряев. Порядъчен човек (за Македония и Албания). Трубецкой още се числи като посланик при сръбското правителство. Вероятно работи в министерството.
Много пъти в легац[ията] му говорили: Хороши ваши болгари, удари сербов в спину. Я им ответил, а сербы не сделали раньше тоже самое, когда болгаре были на Чаталдже, заняли Македонию и оставившись там на вечние времена. Я одному сербскому офицеру говорил по этому поводи. Vous avez fait ime grande faite. А он на меня донес, что я сербофоб.
Пита за Малинова, за д-р Сарафова. У последния няколко пъти се лечил. Изказва се с голямо уважение за него. Говори с пренебрежение за русофилите от типа на Бобчева и бълг[арските] славянофили. Бълг[арите] не знаеха, че у нас Череп - Спиридович се смята за аут и жулик. Подобна роль играе и Башмаков.
Беда, што мы друг друга не знали.
Какво ще стане утре в Русия, не знам. Може министър на външн[ите] д[ела] да стане Авксентиев, а може би и Ленин.
Разговор с Мюлера. За похода на немците към Рига. Днес се открива конфер[енцията] на Цимервалдците. (Делегати са и двамата румъни Frimi и Marinescu.) За немски участници Sendehagen, Haase, Ledenburg и др. се произнася с негодувание. (Кирков замина, без да дочака конфер[енцията]. Сега ще се кае).
Interwiu за Affonbladet. Занесох го написано от мене: целите на моето пребивание в Скандинавските земи. Шведско-български отношения. Разпитва ме г-ца Sonja Aminoff (псевд[онимът] й е Jason). От ческо-руски род, преселени отдавна от Финландия в Стокхолм. Баща й офицер, пише военни романи и по военни въпроси в Aftonbl. Тя самата от 6 години журналистка. Била в германия, Франция и др. говорим за шведска музика. Науман, компонист Peterson-Berger. Известна негова опера: Arnljoft (дава се често). Други: Domedagsprofeterna, Ran, и пр. други комп[онисти] Hugo Alfuen, Emil Sjogren.
Да взема Frosoblomster и Sanger.
(Магаз[ин] на Karelius, на Lihe (Vattug. И Drottningg).
Langlet ми обажда между друго, че като ученик се възхищавал от бълг[арското] Freiheitskampfe и искал да посети България.
Аминова била до Будапеща с баща си.
Взех билет за „Tannhauser”. Дойде и Цанов. Посредствено изпълнение. Лош тенор. Добър бас. Театърът почти празен. В паркета имаше не повече от 50-60 души. В трите широки галерии до стотина. Всичко около 200 души. Г-жица Аминова ми се оплакваше, че шведите не обичат сериозна музика: дай им оперетки и тингл-тингл. И наистина в Csardasfurstinna в Oskarth и паркет и галерии бяха наблъскани.
Аминова се оплаква и от грубостта на шв[едските] мъже. Нямат деликатност. Жените могат да се раздел[ят] на три категории:
1) Работещи в магазини, банки, фабрики. Правят гол[яма] конкуренция на мъжете и затова последните се отнас[ят] неприязн[ено] към еманц[ипацията] на жената. Има и журналистки. В Aftonbladet 3.
2) Буржуйки. Като в Германия добри майки и съпруги. Нищо повече. Kattekranychen. Нямат по-високи интел[ектуални] интереси. Честни. (Uberhaupt sind die Schwedwn ein sehr ehrliches Volk).
3) Интелектюелки. За еманцип[ация] на жената. Ellen Key. Аминова е против. Предпочита обществ[ото] на мъжете. Жените не са й интересни.
Аристократките (цантр[ове] Schoneu, Malmo) образуват един затворен кръг за себе си. Журове, развлечения, взаимни посещения из замъците. Иначе нищо.

7 септември 1917 г., петък.
Сутринта с Мюлера и Аврамов. С последния за немското засилие. Не се бои от него за Mitteleuropa.
В 12 часа в библ[иотеката] на Нобеловия институт. Среща с Iенсена. Заминава за жалост утре за един град във вътрешността на Швеция (пише историята му). Ще се бави цели две недели.
На 6 часа на обед у Ehrenpreis. На улицата се срещнах с Iенсена, Riksantikvar Montelius и проф. Kjellberg. Великолепни хора. Montelius, когото познавах от своите студии върху прим[итивната] култ[ура]. 74-годишен старец, но още весел, духовит. Разказва охотно смешни анекдоти, прави witz-ове a la Flieg. Blatter. Дълъг разговор върху неговите изследв[ания] върху бронзовия век в Скандинавия, Германия, Фр[анция], Итал[ия], гърция. Бил и в Сараево в 1894 (Бутмир). Говоря му за българските разкопки (Чилингиров, Раф. Попов). България трябва да бъде интересна като предница между аз[иатската] и евр[опейската] култура. Говори ми за своята типологична метода. В понеделник ще ми покаже сам своята сбирка в националния музей.
Kjellberg още сравнително млад. Действит[елен] председ[ател] на Folkbildn. Forbundet (почет[ен] предс[едател на] Printzugen). От начало д-р на медицината, тъкмял се за проф[есор] по анатомия. Един път помолва работници да му отстъпят салона си за своб[одни] лекции. Така се начева негов[ата] деят[елност] за образ[оването] на прост[ия] нар[од]. Чете систем[атично] курсове върху Linnei и Hekkel с демонстр[ации]. След това 10 год[ини] в дирекц[ията] за нар[одно] здраве (хигиена). Продължава да чете с растящ успех.
Moнпелиус го препоръчва като голям оратор. Бил няк[олко] години депутат. Е против пропорц[ионалната] изборна система, защото не позволява образув[ането] на Mittelparteien. Той би желал да образува една средна партия между либ[ералите] и соц[иалистите] (Радикал-социалисти като във Фр[анция]). Не може. Хвали Брантинга, умен човек, голeми орат[орски] способности. Утре ще ме заведе в Idun, клуб на стокх[олмските] литер[атори], учени и списатели. Около 100 членове. Изборът трябва да бъде едногласен. Мъчно се влиза в него. Заседание всяка първа събота от месеца. Vortrag и малка вечеря. (Het Anglair). Често идват и принцовете. Кралското сем[ейство] много просто в своите отнош[ения]. За същото ми говори и г-жа д-р Еренпрайс: Престолонасл[едничката] често ходи в Nordiska companict. Сама си купува. Често с децата си на разходка.
У Еренпрайса бяхме до 10 ½.
Във вторник на 11 ще посетя Челберга в бюрото му. Утре ще държа реч в едно учил[ище].
8 септември 1917 г., събота.
В Нобел[овата] библ[иотека] със Сакъзова. Запознах го с Ieнсена. Разговори на политич[ески] теми, за Бълг[ария] и Македония. Iенсен се оплаква, че нищо не му пращ[аме] по мак[едонските] работи (няма книг[ите] на Йорд. Иванов, Иширков, Чилингиров etc.) Предлагам му да напишеш малка книжка на шведски върху Македония. Иска статистика, материали. (От Легацията не е получил нищо.)
Виждам се след обед с Мюлера. Съобщава ми, че във „Vorwarts” (№ 242, от 4 септ., вторник) имало пак статия от Wendel. „Und noch einmal Mazedonien”. Мюлер се смее: „Този път имаме Ризов (изговаря Рицов) срещу Ризов. А пък друг път е твърдял противното на това, което е казал.”
Отидох да си купя броя в Jorden - Rundt. Очевидно данните му са съобщени от сърби. Живо написана полемика, напълно в духа на сръбските претенции: същите аргументи. И това са наши съюзници!
На 7 ¾ дойде да ме вземе Еренпрайс да отидем на първото заседание на „Idun” (Стокх[олмската] общ[ност] на учени, писат[ели] и худ[ожници]). Основано преди 50 год. Членовете трябва да бъдат едногл[асно] избрани. Засед[ание] в Hotel „Anglais” (Styreplan). Всяка първа събота от месеца. Запозн[ах] се с проф. Warburg (65 год.) - нервозен, малко своеобр[азен] еврей. Забел[ежителна] глава.
Ahrenius - знам[енит] физик. Притежава около Стокх[олмския] институт, който се издържа на ср[едствата] на Нобел (Арениус е лауреат на N[obel.]. Познавал Бахметиева, цени работите му по магнетизма.
Von Scheele, Scolainspektor, бивши доцент по психология и педаг[огика] в Упсала. С него в Klarascola.
Зелени дъски (циментирана стена)
Няма Spucksapfe. Unsere Kinder spuken nicht.
Sprudel наместо Trinkbacher. Във всички коридори.
Schulschmuck. Една прекр[асна] картина в коридора. Цветя.
Има училища с 4000 ученици!

Alfred Jensen. Uber Mazedonien
Sei den Jahre 1912
Rund 100 mal in ganz Schweden Stockholm 3 mal
Mit Lichtbildern.
Interesse. In Stockholm.

Alf. Jensen, Kors och Halfmane, 1911, Bonniers Forlag
Jенсуну, да се пратят материали.
Книги на Иширкова, Йорд. Иванова и пр.
Готов да напише книга на шведски за Македония.
Нобелов[ият] институт не получава издан[ията] на акад[емията].
„Barnhusgatan” 18.
Svenska akademiens, Nobel. Bibliotek.
Jенсен, ІV степ[ен] само ІІІ „Св. Сава”.
Jенсен заминава за Sudenhamn. Poste restante.
8 септември 1917 г., събота (продължение).
В института му има място за 10 души. Сега има и хървати, които работят при него. Би взел и българин, ако е добре подготвен. Трябва да има поне учена дисертация. Казаха ми, че Арениус е ревностен антантист.
На Варбурга направих комплимент за неговия отличен метод. Особ[ено] важни главите, в които разгл[ежда] чуждите влияния върху шведск[ата] литература (bakgrunden). Оплаква се, че много се уморил тая година. Шюк в Упсала е по-млад (автор на І т. от 5-томната му лит[ературна] ист[ория]).
Еренпрайс ми казва, че Варб[ург] е много богат. В Тотевург, доцент, библиотекар, депутат, проф[есор]. Ползува се с отлично име. Консерватор по полит[ически] уб[еждения]. Запознах се и с най-добр[ия] днес шведски Kunstkritiker и есеист, Laurin. Знак[омство] с финския сенатор Heljt. Големи симп[атии] за България между фините. Фини - маджари - бълг[ари] имат обща раса. Има дъщеря женена за маджарин. Бил в Буда - пеща. Видял българи - градинари. Вярва в бъдещето на Финландия. Много тънък човек (около 60-год[ишен]).
Kjellberg откри заседанието с няк[олко] думи, в които приветствува и гостите, между тях и мене, бивши бълг[арски] мин[истър]. След това чете една студия един ректор на учил[ище] (името му не помня) върху сравненията на хора с животни в шв[едската] лит[ература] (цяла фауна).
Имаше дебати. Оттеглихме се в съседния салон: Салон за конф[еренции] и за вечеря. Empfangszirmmer (тук пиво, цигари и пр.).
В това време келнери пренесоха в салона една дълга маса с всякакви студени ястия. След вечерята се оттеглихме пак [в] приемната. Келнери очистиха масите. Донесоха напитки. Начена се Gemusefreic.
Kjellberg предаде в хумористична форма съдърж[анието] на четената студия. Смях. Вечеря. Седях до един лекар, близък приятел на живоп[исеца] Farn. Разказа ми много за него, баща му нем[ец] от Нюрнберг. Майка селянка. (Незак[оно]род[ено] дете.) Бил станало овчарче. Някой открил жел[анието] му и го пратил в Стокх[олм]. Сега много богат. Взема по 40 000 крони за един портрет.
С Лаурина за бълг[арската] политика. За Макед[ония]. Също с Финл[андия]. На излизане към 12 часа всеки при входа плаща 4 крони и 10 оре за вечерята и други разни. (Салонът се наема.)
9 септември 1917 г., неделя.
Днес излезе моето intervieu в „Aftonbladet” (№ 244). На 11 часа в Австр[ийската] худ[ожествена] изложба в Djurgarden (Lilievalchs Konsthale: Osterrikeska Konstutsta Uningen. Септ. 1917). Много картини от Климта (инт[ересен] портр[ет], една Леда в неприл[ична] поза). Пълно с картини от нови радик[ални] майстори. Прекрасни скулпт[урни] работи от Hanack. Архит[ектурен] проект на Hofmann. Развежда ме проф. Kanslick, приватдоц[ент] по геогр[афия] на Виенския ун[иверситет], основ[ател] на Institut fur Kulturforschung във Виена. І Molkerbastei, 10. Познава Иширкова. Приятел на Мурко, на Иречека. Някакъв мистичен идеал за Menschheit. При това ми прави впечатл[ение], че е голям австрийски патриот. Търси да докаже необходимостта на Австрия от нейн Bodenbeschaftenheit. Против Mitteleuropa. Австрия съединява Изтока със Запада, а Mitteleuropa унищожава Австрия, като преместя границите на Запада и разделя Европа на 2 части: изт[очна] и зап[адна]. Не - Австрия образува особ[ена] група, по средата Австрия заедно с Балк[анския] п[олуостр]ов. Balkanhalbinsel няма. Има само гръцки полуостр[ов] (сев[ерна] граница Valona-Солун-Царигр[ад]). Останалото (Rumpt) принадл[ежи] към Австрия, която обгръща и бъдеща Полша и Румъния и отива до Ostsee-Nordsee. И всичко това се доказва от Bodenbeschaftenh[eit] и пр.
Ханелик признава сам 3 Raume: Европа, Индия и Изт[очна] Азия. Представ[лява] 3 Kulturstufen. Идеал: да съединим в себе си тия култ[урни] степени.
Запозн[ах] се в изложбата с живоп[исеца] Ernst Wagner, който ме покани на сказката, която ще чете утре в изложбата на 7 ½ часа.
На 2 часа в Sodra allmana Laroverket (прекр[асна] гимн[азия] в южн[ата] част на Стокх[олм]). Kjellberg държа полит[ическа] реч. Той е кандидат при сег[ашните] избори. Шеф на либер[алите] (frisinige) partiet. Начена се с музика. Гол[ям] успех. Свърши се с изсв[ирването] на шведск[ия] химн. Излязохме наедно. Разпитва дълго за България, за бълг[арския] нар[од], как е можал да понесе 3 войни. (Бълг[ария] е готова да жертвува всичко за Макед[ония], за своето обедин[ение]. Слуша с гол[яма] симпатия). Прекрасен човек. Има много общо между нас. И той го усеща.
Вечерта на улицата случайна среща с Х. Мюлера, Аврамов и Сакъзов. Последн[ият] отиде да се преоблече и почине в хот[ела] си (Hellman). Останалите вечеряхме в гостилн[ицата] на Continental. Разговори за Вендела, за руск[ата] революция, за конф[еренцията], в която никой не вярва вече. За Украйна. Аврамов не вярва в сериозн[остта] на укр[аинското] движ[ение]. Помъчих се да го убедя, че не е добре информ[иран]. Мюлер се съгласява повече с мене. Wir haben bisher die Ukr. Frage unterschaft.
След вечеря с Мюлера и Авр[амова] в Palmengarten на „Grand Hotel”. Говорим пак за Вендела. Мюлер съобщава, че в Герм[ания] няма предвар[ителна] цензура, но върх[овната] военна власт с тайни окр[ъжни] запрещава да се пише по изв[естни] въпроси или пише, че е unerwunscht, да се пише по тях. Последното не обвързва редакциите. За макед[онския] въпр[ос] имало окр[ъжно] по пов[од] на Венд[еловата] стат[ия], че е unerwunscht.
Много раздразнило соц[иалистите] и предлож[ението] на Stresemann, статии, под[обни] на Венделова, да бъдат unterdruckt. Ризов (изговаря Рицов) не трябвало да дразни Wendel-a.
9 септември 1917 г.
В Jorden Rundt намирам „La debacle Serbe” от Bechirowsky. Да се изпращат и др. книги и брошури: Birger Jarlsgatan.
Herman Berstein, стокхолмски кореспондент на „New York Herald”.
10 септември 1917 г., понеделник.
Часът на 11 в Nationalmuseet. Montelius ми показва своите сбирки. С помощта на картата ми чете цяла лекция. Въпросът за произхода на индогерманците. Шведите са от 12 хил[яди] год[ини] насам anlassig в Швеция. Не е вярно, че Швеция е била населена от фини и че готи и шведи са дошли по-късно. Може да определи с доста гол[яма] точност не само гол[емите] епохи (кам[енна], бр[онзова]и жел[язна]), а и подпериодите. Типологична метода. Пише на френски гол[ям] труд за Пракласична Гърция. (La Grece preclassique) с 1500 изображения. Интер[есува] се за България: преходна страна.
Обядв[ахме] в Opera K. след обед със Сакъзова в Opergarden. Към 7 ½ отидох сам на една лекция на младия австр[ийски] живописец Ernst Wagner върху австр[ийското] изкуство. Говори в екстаз за ролята, която Австр[ия] има да изпълни в истор[ията] на Европ[ейската] цивил[изация] (между Зап[ада], Изт[ока], Сев[ера] и Юг). Идеи на Ханслика.
11 септември 1917 г., вторник.
Към 9 1/ слязох да пия кафе. Дойде Dr. phil. Alfred Jaffe, polit. Redcteur des Europ. Sttats und Wirtschaftszeitung (Berlin, „Dessauerstr.” 36). (Препор[ъчан] ми беше от Еренпрайс.) Веднага ми задава въпрос: Кои са максималните и минималните искания на България? Казвам, че не съм политик. Знам само настроенията в бълг[арския] народ, който не знае нищо за няк[акви] мин[имални] и макс[имални] искания. Нему е обещано, че ще му се даде всичко, което има право да иска. Ще бъде грозно разочарование, ако искат от него да прави концесии. За Македония и въпрос не може да става: България никога няма да отстъпи и педя от нея. (Добруджа бе тоже отстъпена с договори (Тъй поне казва Радославов). В Сърбия имаме бълг[арско] население, което бе присъед[инено] едва 1878 към Сърб[ия].
- От мене може да искате да Ви покажа докъде се простир[ат] етногр[афическите] гр[аници] на Бълг[ария]. Това съм готов да направя. Заповядайте у мене. Имате ли и други въпроси да ми задавате? Напишете ги, ако мога - ще отговоря.
Пита защо ни трябва обща граница с Австрия, това щяло да бъде опасно! Разговори за сръбския въпрос. Ако вземем полов[ината] Сърбия, няма ли да си навлечем вечната омраза на сърбите.
За Полша. За маджарската политика: мадж[арите] са против засилв[ането] на Австр[ия] със слав[янски] елементи. Те ще бъдат против едно евентуално присъединение на Сърбия и Полша с Австр[ия].
На тия разговори присъствува и Heinz Muller.
Над 11 часа отидох в хорото на Kjellberg („Norrlandsgat.”, 17. ІІ). Показа ми цялата организ[ация] на нар[одната] библ[иотека] и нар[одните] четения. Цяло министерство: 7 просторни стаи. Само чиновнички. Има Bokformedlingsleyran Централа за нар[одната] и учил[ищната] библ[иотека]. Тя издава каталог (да се набави). Държавата дава субсид[ия] на общ[инските] нар[одни] библ[иотеки]. Maximum 400 крони ежегодно (иначе толкова, колкото и самите общини дават), на школск[ите] библ[иотеки] max. 150 кр. Всяка библ[иотека] избира книги от каталога (за държ[авна] субсид[ия], за своите пари може да избира и незав[исимо]). (Gemendebibl. в Швеция 1917 около 1300 книгоизд[ателства] прави 24% отстъпка.) След това праща списъка на книг[ите] в Централата. Тая ги препраща на 2 консултанта (инст[итут], назначен от мин[истерството]). Тия си дав[ат] мнен[ието]. Обратно в Центр[алата], която поръчва книгите на един голям Verlag. (Само подвързани книги!) Книжарят взема върху себе си грижата за експедицията. Когато се получат книг[ите], съобщава се. Централата получава чекове от мин[истерството] (счетоводството). Тия чекове се пращат на книжаря. Така, че Централата няма ник[аква] работа с пари.
Организ[ацията] на лекциите като у нас. Лекторите сами си предлагат услугите. Има консултант (инсп[ектор]) и за лекц[иите]. Ако няма успех, заличава се от списъка.
Интер[есни са] Vanderingsbibl. Три вида: за 60 книги (дубликати), за 30 и за 15. Заемат се най-малко за 3 месеца (по 2, 1 кр. и 50 оre). Големите са шкафчета, средните и малките дървени сандъчета с надписи. (Вижте лист с озн[ачението] на кн[игите].) Изпращат се за сметка на Forbundet.
След това ме заведе да видя салона и библ[иотеката] на Stockholms Arbetare institut. (Съществува от 37 год. насам. Основател Anton Nystrom. Челберг е председ[ател] на инст[итута] от 10 год[ини] насам. В библ[иотеката](със салона за четене, 4-8 сл[ед] об[ед]). Един хубав портрет на Ellen Key, която чела сказка в Инст[итута].
Най-сетне в Riksdag. Разгледах големите салони на І и ІІ кам[ара]. Великолепни кабинети за комисии, засед[ание] на фр[енски]. Чуден коридор и пр.
На обяд със Сакъзова в Hot. „Continental”. Щяхме да отидем в Lidingon. Закъсняхме.
По пътя за Riksdag-a Чемберг ме пита, няма ли да имаме големи трудности, да организираме Македония. Казвам му, че до 1878 сме образували едно - под турск[ото] владич[ество]. - Заслуги на Екз[архията] за учил[ищното] дело. Иска да знае разликата между сръбски и бълг[арски] език. Могат ли един бълг[арски] и ед[ин] сръбски селянин да се разбират.
Сакъзов ми казва, че искал да се види с мене един холандски кореспондент, някой си Osthof.
12 септември 1917 г., сряда.
+ Царицата на 4 ч. и 20 минути сл[ед] обед.
Среща с Цанова в сладкарницата на Feith. Говорим за натегнатите му отношения към Грекова.
Вечерта концерт в Auditorium (Виенски симфонически концерт, кап[ел] м[айстор] Wacek, същ[ият], който беше в София?). Посредствено. Само „An der schonen blauen Donau” беше за сканд[ал].
Бях поканен от Грекова. Присъства принц Карл с жена си. Простота. Публиката не обръща почти вним[ание] на тях. Седяха на една скамейка пред нас. (Той в цивилни дрехи без военна свита). Тя - данска принцеса (Ingeborg). След това Sauper в „Grandhotel” (Palmengarten). Говор[им] дълго за царя и наш[ите] партии. По пътя за хотела (той ме придружи( гов[орим] за отн[ошението] му към Цанова. Непримирим.
Бунтът на Корнилова!
Тук е Рубинович. Видях и Haase (тоже евреин).
13 септември 1917 г., четвъртък.
Знаменателен ден.
На 7 и 43 м. сутр[инта] заминах за Упсала, гдето пристигнах към 8 ½. Разгледах града, посетих великол[епната] катедрала с гробов[ете] на Густав Ваза, Сведенборг, Лине; замъка, университета, библиотеката] (Carolina). Към 11 ½ посетих Лундела („Skolagatan” 17) в собств[ения] му дом с него у архиепископа (Ehrwurden): Nathan Soderblom: 52-год[ишен] чов[ек], прекрасна глава, хубаво високо чело, подстригани мустачки, червен[икава] коса. Среден ръст. Бил доскоро професор по истор[ия] на религиите в Липиска. Спорове с Вундта (Mythus). Женен, имал 13 деца, от тях 11 живи. Разпитвам го за отнош[ението] на черквата към училището, на духовенството към учителите.
Просвещ[ението] в Швеция е всецяло дело на черквата. Най-голяма роля играли Domkapitel в открив[ането] и инспекц[ията] на училищата. Първи статистики за грамотн[остта] на насел[ението]. Въобще Швеция първа страна, в която се държат статистики.
Духовенството иска всеки селянин да може да чете библията, затова откр[иват] учил[ище]. Имало закон още 1686, спор[ед] който никой не може да се ожени, ако не докаже, че може да чете.
Няма никакви неприятн[ости] с учит[елите] социалисти. В Швеция има и пастори социалисти. (Като в Швейцария учителите (и атеистите) конфирмират децата си.) Духовникът и учителят най-близки приятели в селото, макар и по полит[ически] убежд[ения] да не си схождат. Учителки по селата повече от учит[елите]. Вършат отлична работа, но много тежка.
Закон Божи препод[ават] в нар[одните] учил[ища] учителите. В гимназ[иите] има и учители с теолог[ическо] образ[ование], или и пастори за зак[он] Божи.
Понеже дойде време за обед (чу се гонгът) - условихме се да се видим пак към 4 ½ часа.
Лундел ме заведе след това да посетя основ[аното] с негово съдействие Fackskola for  huslig ekonomi. Около 400 ученички, 13 различни курса по всички домашни работи. Най-интер[есното], че тук има курс и за унтерофицери - готвачи. (12 души по 2 месеца) - наедно с момичетата. Директорка Ida Norsby. Даде ми мая за бълг[арско] кисело мляко. Правили опити. (Joгурт). Знае, че благод[арение] на кисел[ото] мляко бълг[арите] били дълговечни! (Това го чувах и в Германия). Тук кисело мляко се яде наместо супа.
Училището за домашна економия се поддържа от частно дружество (може и жени). Разглеждах всички стаи (8 кухни).
Към 3 ½ на обед в една гостилница. Лундел беше поканил директорката на частната Samskola в Упсала, основана пак по иниц[иатива] на Лундела. (Той преподава тук руски език.) Още един гост: Sinologр млад доцент. Всичко 4-ма. Пихме за Швеция и България. Разговори с директорката за полза и вреда от Samskola. Не я препоръчва за народи с по-горещ темперамент. Трябва да се внимава и в Швец[ия]. Флирт има, но не между ученици и ученички от гимн[азията] - ученички от горни класове, вече възрастни - предпочитат студенти. Ученици се влюбват понякога в ученички от по-долни класове. Позволяват им да танцуват всяка събота под надзор. Никога гимнастика наедно. Интересно е, че когато ходят по двора в междучасия - не се размесват. Момичета и момч[ета] се събират на групи отделно. Директорката не е за еманципация, не е и суфражистка.
Преди да отидем пак у епископа, посетих ковачницата в Samskola (Hojd за железни изделия). Ученици работеха с охота.
При архиепископа. (Sveriges arkebiskop Nathan Soderblom). Тоя път разпитва той за България. Узнавам, че бил в Цариград на Конгреса на христ[ияните] студенти (когато беше Mott в София). Запознал се с бълг[арски] студенти, много му харесали. Живял с жена си в едно англ[ийско] семейство, гдето много му хвалили бълг[арите]. Обеща да ми даде една своя брошурка, в която е описал пътеш[ествието] си и говори за България. (1911). Няма симпатии за сърбите. Прави му впечатл[ение] издръжливостта на българина. Три войни. Чул за сериозн[остта] на бълг[арския] нар[оден] хар[актер]. Изобщо говори за нас с необикн[овена] симпатия. Лундел взема участие и потвърждава добрите отзиви на архиепископа. Архиеп[ископът] ми предлага, ако имам време, да отида с него по селата. Той има визитация тия дни. Изпраща ме много мило. Дава ми някои от своите книги. Бил 7 години проповедн[ик] при Шведската легация в Париж. Специалност източните религии (особено древноперсийската). Обеща да се отбие в София, ако отиде пак в Ц[ари]град. Канили го били нашите студ[енти] в Ц[ари]град, да чете 1-2 лекции в София, но нямал време. Сега ще бъде по-трудно да напусне поста си.
В Унив[ерситетската] библ[иотека]. Исках да видя codex argenteus. Поради попр[авянето] на здан[ието] не се показва. Видях само точна репродукция от един лист.
У бившия мин[истър] на нар[одната] просв[ета] Westman, сега проф[есор] по ист[ория] на правото (по-рано по ист[ория]). Говори също със симпатия за България. Знае за нашите претенции в Добруджа и Моравско. За Македония. Разправям му за сръбско-бълг[арските] отнош[ения]. Сърбите - ein verkommenes Volk. Искаме ли и Солун, или ще се задоволим с Кавала.
Въпроси по училищната политика. За учителките. Полезни, но положението им в селата много тежко. Особ[ено] горе към Лапландия. Много полудяват. Селяните често предпочитат учителки, за да не се бъркат в политиката им.
За шведския селянин. Винаги бил frei und selbstbewusst. Wit sind eigentlich eigesundes Bauernvolk. Аристокрацията отдавна не играе важна роля. И Челберг ми казваше, че тя се декласира. Често женидби между арист[окрацията] и бурж[оазията]. Не се смята за mesalliance. Аристократи стават банкери, предприемачи и пр. В Швеция има frideikpmmis. По-младите трябва сами да си търсят работа. Отношен[ието] на учителството към минист[ерството] тоже selbstbewusst. Има много учители депутати. Докогато са депутати са в отпуска. Също професорите. При това времето им се зачита при повишението - автоматично. Той бил по-рано проф[есор] в Упсала. Сега се връща на старото си място без никакви формалности. Не против това, да има учители в камарата. Критиката им е полезна.
Изпрати ме до гарата. Обеща да ми проводи в Стокх[олм] учебн[ика] си по история.
Допълнения от минали дни.
Една вечер се запознах с Ольберг, коресп[ондент] на „Новая жизнь”. Пита, не ще ли бъде по-добре Македония да стане автономна? (Раковски, большевики).
13 септември 1917 г., петък.
В библ[иотеката] на Нобел[овия] институт. Четох във „В[естник] Европы” (януари и февр. 1917) „Костантинополь и проливы” от Милюкова. Статията не е довършена. Из кн. 2 за февр.: р. 256: „Когда в следующем 1912 году балканская лига, созданная Россией против Австрии, неожиданно для нас бросилась на Турцию…”
Тв. „Настойчивое желание Фердинанда болгарскаго взять Константинополь и получить для этого разрешение России… Правда, он предлагал взять К[онстантинопо]ль для России, а себе просил уступки Родосто на Мраморном море. С этой последней целью был послан в Россию (1913) Радко Дмитриев, и лично через меня Фердинанд пробовал добиться той же цели.”
На 1 ½ обядвах с Heinrich Muller в „Continental” (Сакъзов не беше). Разказва ми как в банята една масажистка искала да знае кой е. Мислела първен, че е немски офицер (tyska officer). Не, отговорил М[юлер], tyska socialist.
- Ja so, tyska Branting - отговорила масажистката. (Това напомня Schipka Pass на Мика.)
Загатва за ролята, която България би могла да играе в мирните преговори. Австрия прави в това отношение доста. (При тоя случай заслужава да се отбележи, че д-р Ханслик развеждал английския посланик при открив[ането] на Австр[ийската] худож[ествена] изложба.)
След обед потърсих Грекова. Нямаше го, подадох визитка с р. с.
Вечерта случайно срещнах на Klaraberggatan Сакъзова. Вървеше с mad. Bang от Копенх[аген], дошла да вземе участие в последното заседание на конфер[енцията]. (Аз се връщах от вечеря в „Кронпринсен”, гдето видях Bjorberg (дански соц[иал]демокр[ат]): грамадна Тацитовска герм[анска] фигура. Es weht Gesundheit aus seinen ganzen Wesen. Решихме да отидем да послушаме музика в Grand Hotel Palmergarten. Дойде Аврамов. На една маса бяха насядали цимервалдци с полско-руския болшевишки евреин Радек, един лет, mad. Luzzati и други жени.
Към нас приседна и социал[истическият] депутат кон (адвокат Reichstagsabgeordnet). Говори за Круповите заведения в Есен, за работнич[еските] жилища. За грамадните печалби на индустриалците. Много печелят и квалифиц[ираните] работници (до 4 ½ марки на час). Има работници, които могат да си направят лукса, за гол[емите] празници да си купят мъска за 100-150 марки. Говори за запрещ[аването] да се изнася месо в Герм[ания] от Дания. С какво ще се храни армията и пр. Към 11 часа влязоха в залата Van Kol, Huysmans, Branting и пр. няколко. Узнахме, че се е свършило заключителното заседание на комитета. Дойде секретарят на Huysmans, le petit Meyer и обажда, че в понеделник ще излезе манифест.(Също и цимервалдците, които завършили работата си, решили да излязат с възвание към народите.)
Към 12 аз и Сакъзов си отидохме (Аврамов и Oskar Cohn останаха още). Минахме към групата на Хюйсм[анс] и Брантинг. Сакъзов се спря един момент. На улицата ми казва, че решението било в антантска смисъл повече: нам се дава Македония, на сърбите се показва пътя към съед[инението] с Черна гора и Адрият[ическото] море, Елзас-Лотар[ингският] въпрос да се реши с плебисцит. Сакъзов си приписва големи заслуги в това решение.
Немците ще бъдат недоволни. Мюлер бил претестирал телеграфически. Вероятно ще искат да умаловажат решен[ията] на Комитета. Pote (кор[еспондент] на „Arbeiterz.” И Vouo), който беше тоже с нас, характер[ното] реш[ение] на Ком[итета] ein Gemisch von Buredukratie und Utopie. (Същият ми пoказа един бюлетин, който му дал ст[а]тистика и в който се съобщава, че исп[ълнителният] ком[итет] на съвета на раб[отниците] и войн[иците] решил да води война докрай. Какъв Стокхолм след това е възможен? - Тук е и Рубанович, заминава за Париж като комисар на руск[ото] прав[ителство]. А Рубанович е антантист, тоже за война до победа).
Чета в руските вестници речите на ораторите в Московското съвещание. Керенский заявява: „Пусть будет проклет тот, кто скажет, что бы мы прекратим войну сейчас!”.
Подобно Церетели. Отрицава всяка мисъл за сепаративен мир.
14 септември 1917 г., събота.
Сутринта пих кафе в хола наедно с Мюллера. Питам го знае ли за реш[ението] на хол[андско]-сканд[инавския] комитет и неутралните?
- Аз още в четвъртък телеграфирах в Берлин какво ни очаква. Никога няма да се съгласим, да се анкетира Елз[ас]-Лотар[ингския] въпрос. По това имаме партийно решение.
Видя ми се много недоволен. Заминава довечера.
На 10 ½ в Нобел[овата] библ[иотека]. Разглед[ах] „Shakespereau Jahrbucher” (от 1907-1916).
След обед дойде в един момент Сакъзов в хотела, съобщава ми, че Комитетът се отказал да излиза с конкретни предложения. Общи разсъждения. За Елзах Лот[арингия] няма да се говори, но и за Македония ще се мълчи!
- Виж тия немци, и тук ни бъркат, за да успокоят Мюлера, обидиха мене.
На 6 часа Сакъзов ме заведе у Huysmans (Koplandsgatan). Минахме през една малка стаичка, в която le peyit Meyer пишеше на машината манифеста за шведската преса. Huysmans беше в къщи. Говорим френски. Разказва биограф[ията] си. Hammand от едно село, баща му едва умее да пише, майка му тоже малограмотна. Има брат търговец. Друг пише пиески за селски театри, сестра. Свършва гимназия. В Университета следва германистика. едноврем[енно] пение в Консерваторията. Познавал Desire Paque. Интер[есува] се за фолклор. Специалност: топонимия. Колко интер[есно]. Писал статии. После го увлича политиката. Ja suis un animal politique. Пита ме какво преподавам. Познавам ли книгата на един негов приятел социал[ист] върху Шекспир - Rutland. „Човек трябва да има широки интереси.” Това го спасява от скуката на живота.
- Какво става с Конфер[енцията]?
- Аз съм като винаги оптимист. Конфер[енцията] ще се свика, щом правит[елствата] дадат паспорти. Работничеството се е раздвижило навред. Вижте реш[енията] в Blackpool, ето социал[истите] във Франция се оттеглят от правит[елството]. Симптом[атично] е какво мислите за руск[ите] делегати.
- Най-интересният от тримата е Erlich (Ерлих). Другите Русанов и Голденберг.
На 7 ½ отидох в Grand Hotel (Festsaal) на сказката на проф. Ханслик върху Menschheitsbund. Leeres Geschwatz. Излязох с д-р Jaffe и с един кореспондент на „Schlesische Zg.” И двамата съглеждат зад Хансликовите брътвежи за Menschheitsbund политически тенденции: говорил бил за полския дух, за Лоид Джордж (със симпатия). Яфе ми казва, че Ханслик и изложителите художници били пратили 3 покани на англ[ийския] посланик, който наистина посетил изложбата. Simptomatische. Може би искат да упражнят известно давление върху Германия. Liebensgeln mit den Entende.
Отидох да вечерям в хотела си. Дойдоха Сакъзов и Маиер. Гостих ги. Наедно в Палм[овата] градина на Grandhotel. Тук среща с Харлакова и Койка. Седнахме на масата на Huysmans. Тук и Oskar Kohn, и един английски журналист Smith, коресп[ондент] на „Daily News”. Говорим за Гладстона и симп[атиите] на бълг[арите] за великия старец. В Англия не говорят за българите, но им са сърдити. Да бяха българите взели участие на стр[аната] на англ[ичаните], досега войната щеше да бъде свършена и нямаше да седим тук.
- Дайте ни Македония - казва Сакъзов.
- Да, Вие искате анексии.
Huysmans: „Аз мисля, че при един плебисцит Македония ще остане на България.”
Смит говори за Пасарова. Бил 1 год[ина] в Атина. Долно мнен[ие] за Пас[арова]. В Атина го подигравали. Ходел в руската черква и когато Бълг[ария] мобилиз[ирала] против Ант[антата]. Един ден отива в черква. Вижда сума свят. Пита, какво има: Имало молебен за превз[емането] на Битоля!! Той понятие нямал.
Хюисманс познавал Лавеле. Бил му учител. Лав[еле] flammand. Отличен човек.
Питам Хюисм[анс], как гледа на Унив[ерситетския] въпрос. (Унив[ерситета] в Ганд).
Аз бях пръв предложил в камарата: закон за Флам[андски] унив[ерситет]. Но от немците то не ща. Решително съм против. Някои активисти се увлякоха. Между тях за жалост Pol de Mont. (Казвам, че го познавам.) Сега почват да съглеждат грешката си. Съм за пълна автономия, но не съм сепаратист. Глупост. Някои искали особ[ена] държава или присъед[иняване] към Холандия - с Белгия! Това е нашата съдба. Немците постъпват варварски. Вършат лишни глупости.
Излязохме си наедно. Хюисм[анс], О. Кон (живее в Хотел „Central”, Klara Berggatan), Аврамов (Terminas), Сакъзов (Hellman) и аз. По пътя за Ван Коол, 65-годишен, но още як старец. Женкар. Пак за немските варварства в Белгия.
За Anseele. Сакъзов има високо мнение за него. Vorruit Ганд. Господар на Г[анд]. Работник.
Хюисманс говори за един план: 1 рус[нак], 1 бълг[арин], 1 швед (по един от воюв[ащите] и неутр[алните] земи) да вземат инициатива за размяна на пленници. Другарят Сакъзов ми говори, че имало около 20000 бълг[ари] отвлечени от Добруджа (изговаря неправилно).
Утре да се съберем. Днес Сакъзов ходил тук по тоя въпрос.
Монтелиус идвал да ми донесе „Meisterstucke im Museum Waterlandischer Alterfumen zu Stockholm” (Heft 1, 1913).
15 септември 1917 г., неделя.
Рано дойдоха в хотела Харл[аков] и Койка да пият чай. Тук и Штван чака да ги заведе на своята вила. Ще стоят тук около мес[ец]. В Бълг[ария] нищо особ[ено]. Опозицията прави пуст шум. Радослав[ов] не обръща внимание. Харлак[ов] успял да вземе участие в посл[едното] засед[ание] на Цимерв[алдската] конф[еренция]. Дълго му правили спънки в Бълг[ария] (против Огнянов от Военно-пол[итическата] секция). Знам, че не му дав[али] пасп[орт], защото е за автон[омия] на Мак[едония]. По-рано беше решено, той да води руск[ите] емигр[анти].
По телефона Цанову. Ходил да направи визита на Грекова по случ[ай] смъртта на царицата. „Вижте, че Ви слушам!” Греков го поканил по-често да го посещава. - Викайте ме! Със Сакъзова в Lidingon. Обядвахме там и се върнахме към 6 часа. Дълги разговори върху най-разнообразни теми.
16 септември 1917 г., понеделник.
В Нобел[овата] библиотека. Шекспиров годишник. Аврамов е болен, отидох да го видя. Вероятно инфлуенца, нищо сериозно. Още не знае и той решението на Цимервалдците.
Вестниците съобщав[ат], че Керенски прогласил демокр[атична] република в Русия.
Вечерта със Сакъзова, Кънева и Цанова в Palmengarten на Granthotel. За раздяла (Сакъзов заминава утре). По пътя за Grandhotel Сакъзов ми съобщава, че имал съвещание с Huysmans, Troelstra и Branting. Най-сетне разбрали, че Македония трябва да ни се даде. „Говорих им с увлечение. Успях да им разясня какви са нашите искания. Доволен съм, весел съм. Да отидем сега на „увардалък”. (Нашият „ув[ардалък]” състои в изядание на Js с Backelter или шоколада.
Отидохме си към 11 1/2 ч.
17 септември 1917 г., вторник
По телефона рано Линдстрьом ми съобщава, че в сряда (утре) ще ме чака директорката на една Samskola, да се споразумеем, кога ще посетя школата.
Виждам Харлакова в хола. Заклевам го да бъде българин.
- Мир, мир да се сключи. Това е най-добре и за България.
Казва ми, че Калина е много зле.
В немската черква (Swartmangatan 16) имаше панихида за царицата. Присъствувах. Реч на пастора: Diakonissin auf dem Throne. Нямаше мин[истъра] на в[ъншните] дела (Линдман) - бил зает (нападат го много за аргентинската афера). Кралят, кралицата и престолон[асладникът] се представляваха от дворцови служащи. Всички дипломати на Съюза и неутр[алните] държави. Българи: Греков, Кънев, Цанов и аз.
Обядвах в Opera Kallare. Заварих тук Цанова. С него в Nordiska Kompaniet после у д-р Еренпрайс (днес е еврейската нова година). - Jorden Rundt. Тук среща с Hans Altdorffer, коресп[ондент] на Schlesische Zeitung. Знае много добре руски. Говори за Ханслик - шарлатан. Големи симпатии за България.
Nya Dagligt Allehanda (18.IX.1917, tisdag) съобщава, че на погреб[ението] на царицата щял да присъствува и полк. Ahlgren от името на шведския крал (ofverste A.) - едничкият представит[ел] от неутралните страни. (Другите гости: принцеса Elisabeth v[on] Reuss, принц[еса] Sybille и Prinz Heinz Reuss, херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски, принц Авг. Вилхелм, представ[ител] на герм[анския] имп[ерартор], ерцх[ерцог] Максимилиан, предст[авител] на австр[ийския] и[мператор], генерал Салих Паша, пр[едставител] на султана, генерал Haag, предст[авител] на баварския крал. Тукашният двор е заповядал да се държи двунеделен траур. Кралят прави инспекция на флотата. Нов Pansarbat „Drottning Victoria”.
Какво спокойствие запази този народ в Аргентинската преса и аферата с депешите (Luxburg злоупотребявал с посредничеството на Швеция).
18 септември 1917 г., сряда.
Сутринта у Сакъзова. Закусваше. Заварих ерменец-революционер (Дашнакцутион = националсоциалист) бил три години в България, вземал участие в макед[онските] работи, когато бил Сарафов още начело. „Косвено вы делались выновниками нашего несчастия и разгрома. Никогда мы не могли думать что вы пойдете с турками.” Турците унищожили почти цялото население на Армения. Сега едва има 300 хил[яди] ермени в Мала Азия. (Около 2 мил[иона] в Русия.) Пази Боже, да дойдат турците на Кавказ, цялото мохам[еданско] население ще се нахвърли на нас.
В библ[иотеката] на Nobelstiftz Шекспировия годишник.
Към 12 часа в Uplandsgatan № 18, тук ме очакваше Линдстрьом. Представи ме на г-ца Langer, която във вторник ще ми покаже най-добре уредената Samskola в Швеция.
В Нобел[овата] библ[иотека]
На 2 часа у проф. Варбург, (Birgerjarlsgatan № 2, І). Великолепна квартира с изглед към езерото (гледката на езерата). Грамадна библиотека. Прекрасен кабинет. Богата колекция от картини. Бързаше да отиде на лекция. Мадам Варбург, тънка, умна жена. Знае и говори за България, за евреите в България и Румъния.
В Opera Kallare. Видях отдалеч Хюисманса.
На 5 часа у Сакъзова, да му помогна да си прибере нещата. Сърди се, че го натоварили със сума багаж (Цанов, легацията). Към 7 часа на гарата. Хапнахме на бърза ръка. Дойде Oskar Cohn с Аврамова. Cohn заминава тоже за Копенх[аген] и Берлин. На перона Сак[ъзов] ме запозна с Каплански от Поале-Цион. Говоря му, че съм писал някога за книгата на Херула. Сакъзов: „Ще действуваме за вас, ако вие ни подкрепите в Мак[едонския] въпрос.” Сакъзов не е много доволен, че Аврамов дружи с Цимервалдците и болшевиките. На гарата се занимаваше повече с Кона (от немското меншенство). Сакъзов замина на 8 ч. 3 м., а аз на 9 ч и 17.
19 септември 1917 г., Норвегия.
С труд намерих спален вагон. Събудих се недалеч от границите на Норвегия. Мили ландшафти. Сочна прясна зеленина. Всичко - лес. Малко засяно. Реката, покрай която минава линията, влече греди, които на места се набират и покриват гол[еми] пространства. Денят е слънчев. Към обед пристигнах в Кр[истияния]. Околността е изпъстрена с кокетни зелени, бели, червени дъсчени вили. Една Чам-кория на ¼ час разстояние от столицата. Вземам дрошка, невъзможно да намеря стая в хотелите - изходих всички начинайки от Grandhotel до последните мръсни ханчета около гарата. Най-сетне при второ попитвание няма ли да се освободи до вечерта една стая, хазяйката на Park-Hotel до Grandhotel ме прибра. (Живея на V етаж, но гледка имам вълшебна към Фиорда, тъкмо срещу Стортинга, едно некрасиво, подобно на театъра здание от сиви, почернели вече тухли. Bauerngeschmack?)
Една голяма улица (главната) пресича града от гарата до замък (Slott): Carl Johanis gade. Тука Стортингът, театърът (от жълти тухли, с бронз[ови] статуи на Бьорнсона и Ибсена отпред), Университетът (осн[ован] 1811), има около 1600 студ[енти] - централната част с колонада, в която след обед някакъв хор пя. Чудесна акустика. Замъкът на една височина е едно грамадно здание с бяла проста фасада, отпред няк[олко] колони. Направи ми впечатл[ение], че наоколо целият парк е засян с картофи. Кралят дава сам пример как да се превари скъпотията. Но Христ[ияния] още не познава хлебните сорти. Има хубав бял хляб навред, има и захар, и мляко, и масло. Скоро обаче и норв[ежците] ще почнат да разпределят всичко принудително.
След като се поизмих, отидох да поразгледам града, видях пристанището, извървях главната улица, спрях се в Университета, гдето узнах, че Olaf Brоcк ще чете руски от 5-6 и 6-7. Причаках го при вратата, подадох му препор[ъчително] писмо от Лундел. Покани ме да присъств[увам] на лекцията му. Мил, 50-год[ишен] човек с кестеняви мустаци, без брада, живи очи, весел. Сред[ен] ръст, по-скоро сух. В междучас[ието] ме заведе в професорската стая, гдето се запознах с германиста проф. Falk. Чете тоя сем[естър] Niederdeutsch. Jolivet (по френска лит[ература]). Бил на фронта във Фр[анция]. Фритьоф Нансен (по океанография бил представител на Норв[егия] в Америка). Пр. Gran и доц. Ball са тук (редактори на сп. „Edda”; да се набави!) Johannessen Axel, пр. по мед[ицина], познат мой от Нюрнбергския конгрес е тук. Ще гледам да се срещна с него.
Прослушах и 2 част за по-напреднали. Около 10 мъже и жени (не всички студентки). Прев[еждат] Гоголя. (Как поссор. Ив. Ив. С Ив. Н.)
На излизане отид[охме] да се поразходим. Говорим за сръбските професори. Миналата год[ина] минали през Крист[ияния] Белич за П[етер]б[ург]. Станоевич бил тоже в П[етер]б[ург], но се върнал в Париж. За Цвиича Брок има мнение, че не е политик. Много мил човек. Стоянович (Люба) отначало не искал да го пусне да прави диалектол[огични] изследвания в Изт[очна] Сърбия. „Вие идете от Виена натоварен с научна мисия от швабите - кой знае каква Ви е целта.” После се сдружихме отблизо. Брок имал намерение да посети и Солунско да провери изсл[едванията] на Облака, но войната побъркала. Много би искал да дойде в България. Сега вече е стар (50!) за такава трудна работа. Трябва със селяните на ниви да се среща. Бил около 2 год[ини] в Русия. Ученик на Фортунатова, голямо почит[ание] към Шахматова, познава лично Ключевски, Чупрова, Ефименко и много др. Тогава бил и Милюков в М[осква], но не се запознал с него. Говорим за руската политика. Съжалявам, че Корнилов не успя, това щеше да бъде най-добре за Русия. Керенски не ще може да се справи с анархията. Кой знае какво може още утре да стане. Боя се и за Милюкова. Ще го убият. Той биши у мене и в къщи, когато замина за Англия и Париж.
Аз не съм политик, но ще Ви кажа, че немците направиха големи глупости (grosse Dummheiten) и съвсем си отчуждиха норв[ежкия] народ. (Бомбени афери, сума норв[ежки] параходи са потопени, има издавени около 1000 души, за тях немците не говорят нищо, но всичко това възбужда омраза (Hass) у нас. Аз обичам немската култура. Учил съм се в Германия, нашата наука е в зависимост от немската, но не обичам немската бруталност. Аз съм тук един вид негласен консул за руси и сърби. Услужвам им. Ето тия дни трябваше да тичам да търся две стаички в хотелите за Лихтенбергския херцог. Едвам намерих. - Казвам му: Трябва да станете и бълг[арски] консул.
Идва дума за Мурко и Ягич. Мурко препор[ъчан] от Мерингера. В Германия искат сега от слависта да бъде и литерат[урен], и култур[ен] историк. Ягичевото нещастие е - Решетар. Все него иска да изтъкне. За Липиска бил поканен първен Бернскер, но отказал. Когато в Грац останала кат[едрата] вакантна, поканили като трети кандидат и Брока. Той отказал, но Ягич му се разсърдил, защо не го питал. Сега сме пак добре. Доставям от Русия всякакви книги чрез куриери. Мога да услужа и Вам (Аргирову!). Тука беше доскоро Гулькевич, великолепен човек. Сега има само charge d`affaire.
- Вие искате да видите Фритьоф Нансен, който е наш колега (проф[есор] по океанография), но сега той е в Америка един вид представ[ител] на Норвегия.
С Йоханесен, който е секретар на Академията, се познавам добре. По-преди по-често се виждахме. (С Йох[анесен] се запознах в 1904 год. За учил[ищна] хигиена.
Вечерта в Модерен театър (в Тиволи), един вид вариете. Един комик подзем[аше] немците (един немец стои пред стат[уята] на Бьорнсона и вика Wunderschooon!). Публиката френетично ръкопляска. (Симптом[атично] за разпол[ожението] на народа към Герм[ания].)
Брок ми казва, че има малко германофили: няк[олко] офицери и инженери.
20 септември 1917 г., петък.
Посетих Национ[алния] им музей (скулптури и картини: Statens kunst museum), Historiska Museet (култ[ура], ист[ория], етногр[афия]: отделението за праист[орическа] археология значително по-малко от Стокх[олмското]. След това с трамвая до Bigdo, гдето разгледах Norska folkmuseet. (Тук има един вид Sknsen). Назад с Fahre. След обед часа на 5 у Олаф Брок (Dybwadsgade № 8, ІІІ). Собствен дом. Скоро дойде и госпожата, една мила, още красива блондинка със сини очи: вече 50-год[ишна]! В салона завеси и портиери бели, шити от нея по словашки мостри. Отлична хазяйка. Меси даже сама хляб; това не й пречи да обича страстно музиката. Тая вечер отиваше на концерт на Auer. Пихме чай. След това ни остави. Ние се отправихме за Holmenkollen с електр[ическата] железница. Височина, от която има очарователна гледка върху града, фиорда и цялата гориста околност. (Забравих да отбележа, че днес преди обед - преди да отида Bygdo (Folkmuseet) аз успях да се покача и на Holmenkollen самичък.) Върнахме се обратно до едно място пеши. Разговори за сръбско-българските отношения. Разправям му на какво почиват нашите претенции.
- Да, но вие извършихте престъпление. Нападнахте сърбите, без да им обявите война. Ние норвежците сме много чувствителни за международните престъпления и безнравствености. Ние сме научени да търсим навред морал. Както и да е, трябва да се намери път на примирение между вас и сърбите. Аз ще действувам колкото мога.
- Лично въздействувайте.
- С кого да наченем. С Белича не е възможно. Той е много увлечен. Аз много обичам и уважавам Цвиича, но вие и него смятате за шовинист. Може би с Люба Стояновича или най-добре със сина на Новаковича.
- Трябва окончателно да се откажат от Македония.
- Аз говорих Беличу навремето си, че заграбв[ането] на Макед[ония] е една грешка. Те я оправд[ават] с това, че им отнели Адриатика, затова трябвало да вземат Егейското море.
Казвам, че в договора няма нищо за Адриатика.
-Уверен ли сте? После вие им взехте тежката артилерия, от това се възползува Австрия, за да ги заплаши, че ще окупира Белград.
Казвам, че пръв път чувам за подобно заплашвание. Пак заговорваме за Македония. Наречията са български (липса на Infin. член, липса на падежи, зам[енени] с предлози и пр.).
- Но и да не бяха чисто български, щом населен[ието] се признава за бълг[арско] и не ще да бъде сръбско никой няма право да му запрети за иска обед[инение] с България (Брок). (Пример[ът] с Норвегия, която се отдели по волята на нар[ода] от Швеция). Тъй трябваше да постъпите и вие.
Напомням му, че никой повече от нас не е приветствувал с възторг Балк[анския] съюз. Кой изневери?
- При всичко това не трябваше да се поддавате на интригите на Австрия.
- Насила Антантата ни принуди да отидем със Съюза.
- Защо? Ант[антата], доколкото знам, ви обещавала цяла Македония.
- Какво значен[ие] имат обещанията на Ант[антата], когато сърбите заявяваха, че педя не отстъпв[ат] от Македония.
- Напразно не вярвахте, Англия достатъчно ви гарантираше всичко.
- Нищо не знам по това. Говореше се само, че ни се дава Мак[едония] до Вардара. Бълг[ария] не можеше да се задоволи с толкова.
Изобщо забел[язах] колко сръбските аргументи и оброка са залегнали дълбоко. Значително ги разклатих. Трябва да му се изпрати мак[едонска] литер[атура.]
С такива разговори се върнахме в дома на Брока. Вечеряхме (Брок, аз и малката му дъщеря Мариана). Госпожата беше на концерт. След това в салона, гдето продължихме разговора си върху балк[анските] работи. Зададох му няколко въпроса: за норв[ежкия] печат, за пол[итическите] партии, за норв[ежката] литература като изразителка на нар[одната] душа. (Не бива да се съди по Ибсен[овите] и Хамс[уновите] типове, това са често тенденц[иозни] характери, създадени, за да прокарат или подкрепят изв[естно] общ[ествено] течение. Норвежките не са всички Нори. Но Ибсен написа тая драма в епохата на разгара на въпроса за еманц[ипацията] на жената. Той отиде до крайност и посъветва жената да жертвува и децата си за своята лична свобода. Още по-голям шум направи у нас др[амата] „Призраци” със своите тенденции. Много крит[ики]. „Voraussetzungslosigkeit” - това предполага творчеството на Ибсена.
В Швеция се чудят, че Елен Кей е на такава особена почит.
И Бранд е изключ[ителен] тип. Но упоритостта е в хар[актера] на норв[ежците]. Нансен е такъв един Бранд. По-малко ще разберете Peer Gynt. Това е представител на друга една страна от хар[актера] на норв[ежците].
Брок се чуди, че Хамсун е така популярен у нас. В Норв[егия] не го ценят много. Казвам му, че в Бълг[ария] всеки гимназист познава Viktoria, Pan и Глад.
- Напишете за норв[ежката] литер[атура] в България в Samtiden или Edda на проф. Gran. (Обещах).
Най-сетне преминахме към въпроса за една полит[ическа] програма за сближение между България и Норвегия. Да се начене с икономическата.
Норвежки параходи често посещав[ат] рум[ънските] пристанища, Браила, Галац. Изнасят жита. Може да се уреди да спират в Бургас, Варна. От Норвегия може да искате хартия и маса за хартия, дъски за сандъчета (за сушени сливи и пр.), селитра (Salpeter) за торение, сол. Риба, консерви, конденз[ирано] мляко и пр. За култ[урното] сближение аз ще действувам за сближ[ение] с Forfateren ferenigen. Пратете ни студенти тук, но трябва да им се дават по-добри стип[ендии]. Животът е много скъп. Защо студ[ентите] от Германия не идват да прекарват ваканциите си у нас. Да се запознаят с живота на нашия селянин, с нашите полит[ически] нрави. Ние сме селяни като вас. Има много общо между душите на двата народа. Не мислете, че ще намерите неприятели у нас. Ние ви осъждаме, че вземате участие във войната на стр[аната] на съюза, но норвежецът цени вашата храброст, издръжливост и упоритост. Преди години Sigurd Ibsen (синът на Ибс[ен]) беше писал с възторг за борбите на бълг[арите] във времето на Стамболова, за еманц[ипирането] от руската опека. Знаете ли вие това? Когато се начена Балк[анската] война, отвред ме канеха да им чета лекции за балк[анските] народи. Имах предложения от много места, от Берген и др. И аз четох на много места по тая тема. Интер[есът] беше много голям.
Това ме кара да мисля, че един почетен бълг[арски] консул в Кристияния ще бъде много полезен. Той ще използува симпатиите. Сърбите и румъните имат такива. И двамата са видни норвежци.
Върна се госпожата от концерта, възхитена от Ауера. Продължихме да говорим за балк[анските] работи. Става въпр[ос] отново за Мак[едония]. Разправям как Мак[едония] е била два пъти люлка на бълг[арската] култ[ура] - кога се начева Бълг[арското] възраждане. Разправ[ям] му за Паисия, за първите македонци - участници във Възр[аждането], за Солунската печатница и пр.
Госпожата слуша с гол[ямо] внимание. Каня я да дойде с мъжа си в България. Ще дойде. (Брок е влюбен в жена си. Не пропуща случай да я похвали за редките й хазяйски качества. Работлива, въпреки че е дъщеря на един висок морски офицер и от стар род, който в Швеция би минавал за графски.
- Вие нямате аристокрация - казвам. - Ето още нещо общо между нас и вас.
Разделяме се към 12. Брок ме придружава до трамвая. Брок препор[ъчва] на нашите инж[енери] да посещават Норв[егия]: електр[ическите] инсталации, фабрики и пр.
22 септември 1917 г., събота.
На 9 ½ се намерихме пред Университета с Брока, показа ми в Истор[ическия] музей най-големите знаменитости: корабът, в който една кралица била погребана - грамадно нещо. Вътре кола, шейни с великолепни и изкусни резби. Изкоп[ани] от пок[ойния] дир[ектор] на музея Gustafson, ученик на Монтелиус. От времето преди Карла Велики.
На 1 ¾ у проф. Axel Johansen. Спомням си за хубавото време, прекарано в Нюрнберг. Сега е секретар на Академията. Има много работа. Запазил е симпат[иите] си за България. Ние изведнъж се сближихме. Да разменяме изд[анията] на своите академии.
Заминах на 4 ½ часа сл[ед] обед.
В Кристияния можеше още повече да се направи, да бях имал повече време. Почвата във всеки случай е подготвена. Брок може да ни бъде много полезен.
Йохансен ме моли да поздравя Oberndorf-а, когото отлично познавал от времето, когато О[berndorf] бил посланик в Кристияния. В Берлин да поздравя от него Валдайера.
Брок за Милюкова: От человек благодарный остается и теперя верен своим симпатиям к болгаром.
Брок говори отлично руски и немски. Жена ми само немски.
Брок има двама синове и две дъщери. Най-голем[ият] юрист присъствува на нашия разговор за сърбите и Мак[едония]. По-голямата дъщеря типична норв[ежка] - блондинка, попитана, когато била малка, какво иска да стане, отговорила: Mutter [майка].
Да пратя портрета си на Йохансена.
Омраза на Бр[ок] против герм[анския] имп[ератор]. Немският народ трябва да свали династ[ията] си. Вилсон е прав.
Казвам му, че немск[ият] народ счита това за намеса във вътр[ешните] му работи. Даже социал[истите] не допущат плебисцит в Елз[ас] - Лот[арингия].
Брок: ние сме упорити и личности като Бранд има у нас, които жертвуват всичко за една цел. Такъв Бранд е Нансен.
23 септември 1917 г., неделя, Швеция.
Пристигнах към 8 ½ сутр[инта]. Намерих две откритки от Л[идия].
Вчера и днес: Barnensdag, денят на детето, събират по улиците пари за детските колонии. Според вестн[ик] „Barnens Dagblad” това лято в Стокхолмските колонии били прибрани около 3000 деца. Колониите са на едно островче „Barnenso”. Но остават още 2000. За тях да се събира. Денят беше отдавна възвестен с грамадни надписи върху платна, които се веяха над улиците (напреко). Денят прекрасен (вчера също). По улиците се движи многохилядна тълпа, особ[ено] по Strandvagen. Карнавал. Стотини момичета и момчета, костюмирани като циганки и цигани, негри, червенокожи и пр. на коли и пеши събират пари в тенек[иени] кутийки. Вечерта в Stadion-a имаше пак в чест на детето феерична илюм[инация]. Пя един студ[ентски] хор, танцуваха стотина момчета, облечени като елфи - в бяло. Осветлени с прожектор - ту бяло, ту чер, синьо, зелено. Актьори, актриси вземат участие. Дами от висш[ето] общ[ество]. Няма Judringlichkeit.
24 септември 1917 г., понеделник.
На 10 часа в Nobel Bibl. Към 11 часа ½ в Легацията за паспорта. В Германското консулство. На 2 ½ с г-жа Еренпрайс в Nordisca Companiet за покупки. Joder Rundt (Birger Jarlsgutan 16). Неспокоен. Няма писма от Л[идия].
25 септември 1917 г., вторник.
10 ч. Nobel Bibl. Узнах от Stockholms Dagblad, че проф. Knut Kjellbeg е избран в Стокхолм „med 2099 roster”. Поздравих го телеграфически.
На 11. 50 пр[еди] об[ед] заминах с Djurmholmsbanan за Djursholm да посетя най-добре уредената шведска Sam skola. Директриса г-ца Лагер. Пристигнах на 12 ½. Линията минава през чудесен грамаден парк. При самия град се издига новото здание на Natarhistoriska Museet (още недов[ършено]). Навред кокетни вили, прелестни шосета. С директрисата из стаите. Образцова наредба. За всяко дете масичка. Черната дъска не се движи. Децата стъпват на стълбичка. Децата погов[ориха] много охотно. 1910 gebant.- 400 Schuler + Schulerinnen
507 Schuler + Schulerinnen
236 Madchen  43. […]
13 мъже (между тях 2 стажанти). 
На учителските катедри - цветя. Момичетата на задните чинове. Английски у ректора на училището. (Ректорът е гърбав. Отличен учител. С цвете в бутониерката.)
Върнах се към 4 часа. У Аврамова (Hotel Terminus, Rum 409). Очаква нови големи събития в Русия. „Демократ[ическата] конференц[ия], която се свиква днес (25) ще носи болшевишки колорит. В Петерб[ург], Москва, Саратов, Одеса те имат грамадно болшинство. Готови са да поемат властта. Болшевишката министерска листа е готова. Ще има в новото руско мин[истерство] и някои мои приятели. Ленин, Троцки, може би Луначарски. Програма: немедлено сключвание на мир, даже сепаративен. Готови са да жертвуват Сибир (това entre naus!) да го дадат на японците, за да спасят революцията. Ще заповядат войските да се върнат по местата си пеш. Кадетите ще пострадат. Милюков ще трябва да бяга във Финландия.
На 6 ½ в синагогата. Д-р Еренпрайс проповядва шведски. Пълно. Тук и проф. Warburg (Versohrungsfest - най-гол[емият] празник на евреите).
26 септември 1917 г., сряда.
Руската „демокр[атическа] конф[еренция]” е отложена за 27, за да могат да пристигнат всички делегати.
На обед в Opea Kallare с Аврамов. Дойде при нас Хюйсманс. Обядвахме наедно. Интересни разговори. Оптимист. Конфер[енцията] не е погребана. Ще издават голям том: докладите на разните национални соц[иалистически] групи. Изработва едно резюме: „Аз бих могъл да намеря за Македония формулировка, която няма да се хареса на нашите врагове. Какво ще кажете, ако аз заявя: „Трябва да разрешим на македонците да се обединят със своите сънародници. И кажете, няма ли българите да приемат това като плебисцит спрямо Македония. Така че ние би трябвало да поставим въпроса за плебисцита като основа на всички въпроси, които се оспорват.”
Казвам, че бълг[арският] народ не ще се съгласи да прави втори път плебисцит (ферманът на Екзархията). „Аз познавам вашите аргументи, но бидейки сигурен в македонците, не би трябвало да се страхувате от въпроса за плебисцита. Ще разоръжите сърбите. Знаете, че съм българофил (трябва да кажа все пак, че аз съм много по-малко от вас, които вървите с Германия), а също така аз не искам друго, освен решение, приемливо за всички наши приятели.”
Аврамов: Това е въпрос на национален престиж. Не вярвам, че българите ще се съгласят да ви поддържат, имайки предвид именно идеята за плебисцита.
Хюйсманс се замисли и минава тогава към друг предмет. Говори за знакомството си с бившия крал. Викал го веднаж при себе си по един въпрос, в който Хюйсманс, като член на гр[адския] съвет изказал идеи, подобни на неговите. За метресите на Леоп[олд]. Имал две. Cleo никога не е била метр[еса] на краля. Това знаел от камериера на Леоп[олд], който принадл[ежал] на соц[иалистическата] партия. С втората метреса се запознал случайно. Една нощ се връща късно с приятели вкъщи. На улицата карета със строш[ени] колелета. Помагат на дамата вътре. Придружават я до вкъщи, гдето узнав[ат] коя е. До 4 часа сутринта. Сегашният крал Алберт много попул[ярен] между цел[ия] нар[од]. Обич[ат] го и социалистите. Сам не е социал[ист]. (По-скоро жена му, дъщеря на лекар, дъщеря на Кarl Th. в Бавария, знаменит окултист.) Алберт е консервативен либерал. Знае ли той какво иска. Тих, спокоен, но упорит. Говори медлено като Леополда.
Хюйсманс говори за Вандервелде, за Анселс (гениален човек, типограф, сам редил и редактирал вестника си), „повече фламандец от мене. Ние имаме първостепенни оратори - повече от французите”. Разговаряхме се повече от 2 часа.
След обед с Аврамова в Liding. Разговори за Сакъзова. Не е шеф. Известна разпливчатост, неопределеност. Винаги ще гледа да си остави една отворена вратица. Младите искат да действуват по-решително. Съветвам, ако ги повикат, да вземат участие в един коалиц[ионен] кабинет, да не бягат от отговорности. Развивам идеите си защо. Аврамов съгласен, че трябва даже и да се пожертвуват, ако е нужно.
Вечерта на 7 с Цанова в Opera Kallare. След това в хотел Империал (Grand H.). Дойде и Аврамов.
27 септември 1917 г., четвъртък.
Среща с Капчева. Дошел да печата руска книга върху Турция в Стокхолм. Даде ми да прочета: „Современная Болгария и ея судьбы”, 1916 и „Современная Румыния и ея национальныя задачи”, 1916.
На обед у проф. Karl Warburg (12 часа). Birger Jarlsgatan 2. Присъствуват г-н и г-жа Warburg, Dr. Hallstrom, най-добрият съвременен шведски новелист, майстор на прозата, член на Шв[едската] академия, Geler, издателят на Warburg, литер[атурен] истор[ик], д-р Еренпрайс и проф. Werner Loderhjem от Хелсинки (проф[есор] по шв[едска] литер[атурна] история, чете по фински). Седях от дясната страна на Халстрьом. Говори ми за Пенча Славейкова, чел превода на Йенс[ен] (Кърв[ава] пес[ен]). Не можал да се увлече. Съжалява, че Йенсен се вдълбочил в слав[янската] литер[атура] и за друго малко се интересува.
Халстрьом с 9 години по-млад от Карлфелт (Karlfelt), най-добр[ият] съвр[еменен] шведски поет, покрай Heydenstamn (Карлф[елт] е секр[етар] на Акад[емията]) най-оригин[ален] и най-велик и днес шведски лирик си остава Bellman. Froding има много почитатели. Халстрьом е предприел да преведе отново на шведски целия Шекспир. Има няк[олко] пиеси прев[едени]. Коментари ще даде проф. Schuck. Халмстрьом е добър българофил. Да се продължат снош[енията] с него. Писал против англичаните, ако и да цени високо англ[ийската] литература. Говорим за шведск[ия] език. Намирам го Mannlich, но и не твърд като немския. Сравн[явам] го с руския. Много ми харесва шведското „Ja, so!”
Халстрьом казва: „Знаете ли, че „Ja, so!” може да се произнесе с най-различен акцент най-малко по 20 най-различни начина.” С „Ja, so!” можете да говорите с всеки швед (сравн[ете] бълг[арското] „брей”).”
За шведската скулптура в свръзка с + Drott, културата на тялото.
Г-жа Варбург ми показва своите картини. Сбирка от медали. Поръчва ми автограф от Селма Лагерльоф. Във възхищение от нея (Ellen Key). (И двете не са омъжени). Обещава да ми прати други от Herm. Bang, etc.
В къщи намерих откритка от Л[идия]. В Чамкория за няк[олко] дена, покан[ена] от Юлка. Сега ще мога спокойно да замина.
Ходих у Трулстра (Belfrages Hotel - Pensrau), беше зает. Да отида в събота по същото време.
В Tua - Buffen видях Акселрода. Отдава голямо значение на Демокр[атическата] конфер[енция], която се събира днес в П[етер]б[ург]. Да поздравя сестра му Лида, Калина.
„Только по скорее мир!” (С тия думи се прощава.) Терщенко си подава оставката. Симптоматично.
28 септември 1917 г., петък.
На 28 бях в Нобел[овата] библиотека. Директ[орът] Гренблад ми обажда из вестниците за една парижка депеша: заминали от София неколцина да агитират за Макед[ония]. Между тях няк[ой] си Chachanoff.
Това вероятно сте Вие?
Смея се:
Малко закъсняха.
Най-добрата агитация за Вас вършат Вашите войски.

29 септември 1917 г., събота.
Приготвям се за път. Покупки. Р[азгово]р с Челберга, Варбурга. Писма Монтелиусу, Линдстрьому, О. Броку. На обед у Грекова. След обед на 4 ½ у Трулстра (преди 3 дена бях го посетил, бил зает): Belfrages Hotel (Victoria ), стая 22 с две легла. Не твърде разкошна. Много любезен прием. Казвам, че не бих искал да замина, без да го видя. Заговори за Сакъзова. Той беше един ден много доволен, когато прочете моя Antrag. Но на другия ден се измени всичко, той беше много нещастен. Но успокойте го: пак ще се поправи всичко. Търсим формула. Казвам каква е формулата на Хюйсманс: Да позволим на македонците да се обединят с техните сънародници. Да, знам. - Аз: Тя няма да задоволи българите, защото е неопределена. Кои са сънародниците на македонците. Защо не се каже изрично, че това са българите.
Тъй беше най-напред в моя Antrag. Ето, чете ми из Antraga [Предложение]: Македония трябва да се обедини с България, а Гърция трябва да има южната част на Албания и брега на Адриатическо море. Това не се прие. Сега разработвам друго предложение, по-малко конкретно. Още не съм го написал цялото. Чете ми част от него: говори се, че балк[анските] народи трябва да се обединят, за да се противопоставят на империал[изма] на вел[иките] държави, в името на демокрацията. Спец[иално] за Македония мисля да кажа: Ние виждаме решаването на македонския въпрос в смисъла на българското обединение. Нещо такова ми каза Сакъзов. Казахте ли му, че трябва да се успокои. Ползувам се от случая да му говоря за знач[ението] на Мак[едония] за нас. Никога няма да има мир на Балканите, ако българите не са обединени с М[акедония]. Никаква правилна вътрешна демократ[ическа] политика. Трябва за това формулата на соц[иалистите] да бъде ясна: в нея трябва да се говори за Македония като бълг[арска] страна.
Това ще стане.
Обръщ[ам] му внимание на първата му формула, гдето се говори, че гърците трябва да получат целия бряг на Ег[ейско] море. Казвам му, че Бълг[ария] владее и сега голяма част от тоя бряг даже по Букурещкия договор. Рисувам му брега. Отивам в къщи и му донасям две карти: една етногр[афска] (Карнеги) и друга к[арта] на Б[ългария] по Букур[ещкия] догов[ор]. Обеща да поправи - до устието на Струма (Сакъзов ми говореше за околността на Солун - трябва да е българска. [Нали така?] На мене още не ми е ясно. Разправям му. Искаше да взема Antrag-a му вкъщи и да внеса каквито поправки намеря за добре. Казвам му, че няма нужда, доста точно е само да поправи пасажа за брега на Ег[ейско] море.
А за Добруджа защо не говорите нищо?
- Защото за другите балкански народи говорим и без това много малко. Да не направи впечатл[ение], че сме много пристрастни към [Бълг]ария.
Говоря му за знач[ението] на Добр[уджа] за нас. Напразно. За Д[обруджа] няма да се говори в закл[ючението].
Идва Адориан. Разпрощавам се. Много здраве на Сакъзова.
На гарата дойдоха Греков, Кънев, Цанов, Аврамов. Аврамов ме моли да кажа Протогерову и Радославову, че въпросът за Македония може да се смята за спечелен. Болшевиките готови да ни я дадат. Даже за Добруджа са готови да ни подкрепят. Аврамов е убеден, че болш[евиките] скоро ще дойдат на власт. „Утре заминава за П[етер]б[ург] един от моите приятели, за да стане министър.” Греков вярва, че Русия не може се поправи. Ще дойдат болшев[иките] и след това ще има реакция.
Един-два часа преди мене замина Кинкел с жена си. Най-сетне. Голяма тревога преживели: в списъка на емигр[антите], на които се позвол[ява] да се върнат в Русия Кинкеловото име липсвало. Телеграфират на границата. Оказва се грешка. Дойдоха преди обед да си вземат сбогом. Сияят от радост. Но вижда се, че последните дни са много страдали.
Идва един момент Харалаков. Узнал, че заминавам. Заклевам го да бъде българин. Чини ми се, че е поизмен[ил] мнението си за Мак[едония]. Иска настоят[елно] данни за Добруджа. Да се изпратят на жена му, която ще остане по-дълго в Стокх[олм] (чрез легацията).
30 септември 1917 г., Копенхаген.
Вечерям у Aschinger. Срещу мене на малката масичка един скромен човечец. Заговорва ми. Оказва се учител в Berelzscool по англ[ийски] (от норв[ежки] произх[од]). Дава и частни уроци. Не казвам, че съм българин. Искам да разпитам какво знае за България. Много. Много жилав народ. Най-жизнеспособният на Балканите. - Сърбите са обущари. Румънците не значат нищо. Знае името на Радославова. Българите са смесен народ: половината от Азия, половината славяни.
1 октомври 1917  г., понеделник.
У Брандеса
Отидох сутринта към 11 часа. Не беше дома. Слугинята ми каза да дойда след обед към 4. Оставих визитната си картичка с препоръчителното писмо от проф. Варбург. Точно на 4 бях у Брандеса (Strandboulevarden 27 ІІ). Звъня. Посреща ме сам в коридора. Среден на ръст, чудесна побеляла коса, вчесана нагоре (четковидна). Мустаки подстригани, шилообразна брада. Лице още доста свежо, няма нищо старческо. Очи слаби, подпухнали, зачервени клепачи. Вижда се, че пише много. Сив костюм (жакет). Живи движения. В стаята заварям една дама, която скоро си отива. Поканва ме да седна при него. Стаята е кабинетът му: просторна, с три големи прозореца един до друг, които образуват слабоизвит Erker. Всичките стени покрити с рафтове. Един рафт само негови съчинения. Писмената маса голяма, затрупана с книги. Столове тоже с книги. До писм[ената] маса друга, по-малка масичка с купища писма. “Вижте, това съм получил последните 3 дена. Там, на рафта, виждате пакети писма, набрали се  от 2-3 месеца насам. Нямам възможност да отговарям на всички. Понякога с една картичка. По тоя повод ми разправя как се скарал с Клемансо. Три пъти на ден яли наедно. С него цели 9 години живял в най-интимно приятелство. Когато избухнала войната Брандес му написал пощенска карта. Клемансо се разсърдил, че Бр[андес] не изказал симпатиите си за Антантата. Бр[андес] му отговорил, че кралят запретил на гражданите да нарушав[ат] неутралитета по какъвто и да е начин. “После писах му, че брат ми е мин[истър] на финансите. Представете си, че се обявя за Антантата. Какво ще бъде полож[ението] на брат ми! Това беше частно писмо. Но Клем[ансо] взема, че го напечата в “Обвързаният човек”. Какво от това, че брат ми бил министър. Клемансо ме обруга в няколко статии. И този човек ми беше приятел.”
Разговорът ни, макар че си бях начертал какво да го питам, минаваше от предмет на предмет. Брандес обича да говори. Простира се подробно върху отделни епизоди из живота си. Първен говор[им] на фр[енски], после немски.
Радва се, че вижда и един българин – първия в живота си. Никога не е бил на Балканите. Но помни от вестниците, че в 1885 година сме били сърбите. 
- Как се казваше оня град, гдето ги бихте? Сливница? И защо беше изгонен Батенберг? Ах, тия ужасни руси... Кажете, вие имахте един виден държавен мъж. Как се казваше? Стамболов. Тъй, тъй. Помня, един ден дойдоха при мене няколко млади шведи и ми се похвалиха, че видели самия Стамболов в София. „И представете си, г. Брандес, човекът излезе в коридора да ни държи пардесютата: един министър-председател, един Стамболов!" Ами кажете ми, защо го убиха? Убийците трябва да са били подкупени. Вестниците много писаха по тоя повод. Кажете, как стоят работите у вас? Народът много ли страда? По-малко ли гладувате от Германия? Да, вашата издържливост, вашата енергия правят голямо впечатление. Вие водихте вече три войни, нали?
Разправ[ям] му как до 1878 сме били обединени. Берл[инският] конгрес ни раздели.
- Да, зная. Създадена беше, ако не се лъжа, една Румелия с главен град Пловдив, нали?
Говоря му обст[ойно] за Македония. По тоя повод иска да знае каква е разликата между сръбския и българския език. Могат ли б[ългари] и с[ърби] да са разбират. (Казв[ам] му между другото, че бълг[арският] език има като скандин[авските] постпозит[ивен] член).
- Значи разликата е много по-голяма, отколкото между шведски и датски.
- Да, като между лат[инския] и френския, но само в грамат[ическо] отношение. В лексиката няма тая разлика. Разправям му, че същото е и с руския.
Говоря му, че неговите “Главни течения” са добре познати у нас от руск[ия] прев[од].
- Оставете, аз съм недоволен от руск[ите] преводи. Една дама (Лучицкая) съвсем ме е обезобразила. Не е възможно да е знаела дански. И да беше поне ме питала за някои работи. Само прехвърлила V т. пред ІV, прибавила някакво есе. Руси ми казват, че по преводите на своите съотеч[ественици] не ме разбират. И знайте, че никакво разрешение от мене не са искали. Jamais. Разбира се, за хонорари и дума не е ставало. Значи вие там ме четете на руски. Ну, добре, добре.
- Русите едно време ме обичаха. Сега изведнаж откриха, че съм бил евреин – нещо, което никога не ми е задавало главоболие. Имам все пак добри спомени от своите сказки в Русия. Чудно, там всеки образов[ан] говори френски или немски.
- Тъй е и у нас.
- Представете си, в Англия много малцина знаят немски. В цяла Англия има само една катедра за немски език и литер[атура] в Кембридж. В Оксфорд няма. Преди войната бях в Лондон (на връщ[ане] от Америка). Дадоха ми обед в Парлам[ента]. Халдейн едничък знаеше немски. Преди няколко години Wells беше ходил в Берлин. Вижда се с дъщеря си, женена за един немски офицер и с другиго никого. Седял в хот[ел] “Адлон” (пред вратата и наблюдавал берлинците). Заключил, че немците са несимп[атични] хора. Казал това пред русите, когато отишъл в П[етер]б[ург].
Каня го от името на Съюза на б[ългарските] у[чени], п[исатели] и х[удожници] да дойде да прочете няк[олко] сказки в София.
- На драго сърце, стига да се сключи мир и аз да съм жив. В моите години хората обичат да умират. Искам да видя вашия народ и вашата интересна страна. Ще ми се да отида до Гърция.
- Това лесно може да се комбинира с едно посещение на Цариград.
Разпитвам го за най-добрата датска лит[ературна] ист[ория].
Запишете си Carl Petersen, “Den Dansk literaturhistorie”. Норвежка: Lust Bing (?)
Кои са неговите любимци измежду по-младите дански писатели? – Като нувелист Rong (прев[од] на немски Петерсен) – датска история на литературата. Юст Бинг Ронг (превел на немски “Ключът. Бялата яхта”), като поет лирик Sophus Mihaelis. Жал, че светът познава Дания главно по Андерсена. Киркегор е тъй интересен, но малко го превеждат. За Херман Банг, за Якобсен. Оплаква се, че младите го нападат. Но това е дълга история; една неизбежна необходимост.
Видя ми се много песимист. “Всичко глупаво побеждава. Това доказва човешкият род с тази война: отровни газове, подводници и т. н.
Идва дума за Ничше.
- Последното му писмо до мене (Der Gekreuzigte [Разпънатият]). Беше мек човек, цяло дете. С фил[ософията] прикриваше естествената си слабост. Сестра му и до сега не вярва, че е умрял като сифилистик. Мисли от преумора. Как не можа да намери по-чисти жени, ами отишъл с някоя вулгарна публична. Но такива са жените. За тях велик човек няма, ако не умее да си връзва вратовръзката (Josephine et Napoleon).
Дохажда дума за [Август] Стриндберг.
- Un fou [Един луд]. Първото ми знакомство знаете ли как стана: идва у мене и ми разправя, чи бил в лудницата да иска свидетелство, че не е луд. При тоя случай ми разправи, че се разделил с жена си. Подир няк[олко] дена ми разправя, че търси квартира с 8 стаи. “Защо Ви са толкова? Нали сте напуснали жена си?” – “Не сте ме разбрали. Аз живея още с жена си, но тя ми е сега само метреса.” (Имал 3 деца.) Той беше вече съвсем фалшив.
Nachtrage
Брандес разказва, че някякви млади шведи го посетили и му се хвалили, че видели Стамболова в София, който в коридора им държал пардесютата да се облекат. Били във възхищение: един министър-президент, един Стамболов!
Говори за незнанието на езици в Англия.
Аз: Тук сме диваци, но като хора сме по-добри.
Той: Да, познатото стихотворение от Зоуме.
По тоя повод разправя, че преди година един китаец се оплаквал в една статия във “Vossische Zeitung” под заглавие (“Wir
Wilden sind bessre Menschen”) от безочливостта на берлинци. По улиците тичали да го гледат. В Пекин никой и не обръща внимание на това, че европейците са смешни със своите обуща и цилиндри. (Нем[ските] филцови обувки).
Като се  оплаква, че няма време да отговаря на цял свят, казвам му защо не си вземе секретар или секретарка.
- О, не. Да ме  обвинят още, че други ми пишат съчиненията.
А нямате ли някой приятел или доверено лице да тури ред в колосалната Ви преписка.
Приятел? Вие вярвате ли на приятели?
Ето как обосновава песимизма си:
- Земята един ден ще изстине като Месеца. Значи има край за еволюцията. Да, да беше имало приемственост друга някоя планета да наследи каквото сме създали ние? Но както захванахме ние ab ovo, тъй ще е и на Марса или другаде. Нашата култура ще умре с нас.
Опитвам се да го уверя, че материалистичната концепция на природата не е едничката.
- А, значи вие сте за [Джордж] Беркелей – замисля се.
- Омразата против немците в масите е голяма, но длъжни сме да търпим. Даже да бъдем с шведи, норвежци и фини – около 12 мил[иона]. Какво можем направи. Длъжни сме да бъдем неутрални. Четете вестниците как все пак негодуват. За Германия са нашите писатели. Немците правят лишни глупости. Една норв[ежка] певица искала да пее Григ в Шлезвиг-Холщайн. Измъкват я деколт[ирана] из концертната зала. Амундсен иска да говори по норв[ежки] в Шл[езвиг]-Х[олщайн] за своите пътеш[ествия] (Юж[ния] пол[юс]). Запрещават му. Защо? Само не се оказва ясно за Ант[антата] ли е или Съюза. Може би от делик[атност] да не ме обиди. Повече клони чини ми се към Ант[антата]. Но има брат министър, зет - герм[ански] офицер.(Сравни полож[ението] на Ягича!!)
Питам го Пер Халстрьом.
Несъмнено най-тал[антливият] шведски новелист. Съжалява, че станал шовинист. Пишел против Англия. Швеция да била хвърлила във везните своя меч! Глупости! Шведите всички имат нещо от Карла ХІІ, който беше налудничав.
Вярвам ли в мира, в Стокх[олмската] конференция. Той сам[ият е] песимист.  Аз му разв[ивам] идеята си за мира в свръзка с разв[итието] на Руската революция. Иска да знае подробности за ролята на болшевиките. Интересува се за Гучкова, когото виждал, за Милюкова, когото лично не познава. Какъв човек е Керенски. Как се изговаря името Керенскиi.    
За Лу Саломе и Ничше. Тя, рускиня, блондинка. Явила се с англич[анина] Ree от името на Ничше, който бил влюбен в нея и затова я ненав[иждал] после. Рее заявил на Бр[андес], че Лу не му е метреса. Пътувал с нея от една година насам.
Бр[андес]: “Как, в П[етер]б[ург] родителите оставят момичетата си да пътуват сами с чужди хора?”
Рее: “Моята морална репут[ация] е такава, че всяко сем[ейство] може спок[ойно] да остави дъщ[еря] си на моята опека.
Бр[андес] (към мене): Ну, това не е много ласкателно за Ree. Значи impotent, що ли?
Минават 2 часа в разговори. В стаята се стъмва. Преди това моля Бр[андес] да даде потр[ета] си с автогр[аф] за семинара. Отива в съседната стая. Донася, подписва. “Тоя портрет е много добър и при това е снет в кабинета ми, гдето седим.”
Излиза с мене да ме придружи. Взема ме под ръка (като едно време Ягич). По пътя говори пак за България. Как да се обясни издържливостта на бълг[арския] народ.
- Силата на идеята, знач[ението] на идеята, практ[ична] странност. (W. James, прагматизъм.) Българинът живее от 100 год[ини] насам с идеята за нац[ионално] обединение (това още преди 1878 и пр.). Пак за негов[ия] песимизъм.
- Вие искате да се покръстите?
Намира ми дрошка [бричка]. Стои докато замина.
- Довиждане в София.

1 октомври 1917 г., вторник.
Разгл[еждане] на града. Покупки.
3 октомври 1917 г.
На 3 заминах от Копенхаген. Във вагона знакомство с един млад датчанин Dr. Vilhelm Slomann, търговски директор на Комитет по печата към Датския Червен кръст. Пътува за Женева. Раздали досега на пленниците в Русия, Австрия, Германия до 600 хиляди тома. Предс[едател] на Червения кръст сега е проф. Хофдинг. Разговори за вътр[ешната] и външна политика на Дания. Принудени са всички да бъдат неутрални: от страх от Германия, както Шв[еция] остана неутрална от страх от Русия.
Има „старогерманофили” - (израз!) между интелектуалците.
- Открити германофили са социалистите и много интелектуалци. Германофобите са консервативните националисти, които не могат да забравят 1864 г. За съжаление германците правят всичко, за да подхранват омразата на националистите. Те потискат по най-неразумния начин 160 000 датчани, които живеят в Холщайн. (Датско потискане - в миналото, използувайки най-вече религиозното разделяне, а също и чрез забрана на религия. (Датчаните имат? 2 представители в Парламента.) 
- Какво знаете в Дания за балк[анските] земи? Малко се интересуват. Най-вече за Гърция (заради династията): проф[есор] по класически езици, археология. Мнозина посетили Гърция. За слав[янските] земи чел много сказки проф. (славист) Benediktsen (за своите пътешествия и пр.) Benediktsen е най-обичаният докладчик в Дания. Да се има това предвид. Недавна починал проф. Thor Lange (проф[есор] в Москва). Превеждал сръбски нар[одни] песни.
Казвам му, че в Бълг[ария] много повече знаят за Дания. Литература: Herm. Bang, Jakobsen, Folkshojskolar, Беровата книга.
В нашето купе беше и една оперна певица с 4-год[ишното] си дете (баща датчанин, майка франц[узойка]. Живели 19 г[одини] в Марсилия. Не мрази немците.
- Обикновено се мисли, че артистките не са добри майки. Bohemes са само тия, които не са ист[ински] худ[ожници].
Студентите не играят ник[ак] пол[ожителна] роля (в 1848 да!) На Копенх[агенския] унив[ерситет] (едничкият) има около 3000 студенти (от тях само около 400 жени). Чуди се, че у нас половината.
Сегашното датско министерство е радикално. Шеф Zahle, не е много значим, но е бил по-рано политик. Много по-блестящ е Брандесовият брат, с 2 години по-стар!! 77!! Отличен debate: импулсивна натура, изящен оратор. Наченал с литер[атура]. Писал върху Ведите. Драмат[ичен] критик. Сам драматик. После журналист (ред[актор] на Politiken). Занимава се с финанс[ови] въпроси. Могъл би да бъде шеф, но евреин и после парадоксален и импулсивен. При радик[алното] мин[истерство] има представ[ители] на всички други партии. (мин[истър] без портфейл: Stauning за социалистите).
Borbjorg (изгов[аря се] Бобjо) с академич[еско] образ[ование], рядък орат[ор], импровизатор.
Във вестниците чета, че шведският крал повикал представ[ители] на всичките партии и им препоръчал състав[янето] на един общ коалиц[ионен] кабинет (с конс[ерваторите] наедно).
- Това не би било възможно у нас, казва Сломан. В Швеция кралят има своя политика и явно агитира за нея, сам партизанин. Това се дължи на особ[ената] шведска конституция, гдето короната има големи права. (Две конст[итуции] има в Европа, които са се развили съвсем ест[ествено]: англ[ийската] и шв[едската].) В Дания за ІІ кам[ера] пропорц[ионална] изб[ирателна] сис[тема], за І чрез Wahlmann.
За Брандеса Сломан съжалява, че се заловил да пише за Юлий Цезар. Не е историк. Повече от Момзена не знае. За Волтер много го критикува. Спира се дълго върху сканд[алните] ист[ории] тъй чести в ХVІІІ в. Най-върлият му противник Nielsen, ред[актор] на Ugens Tilskuer. Не смята Нилсена за бележит критик. Не може да убие Брандеса, който има светло минало. Брандес живее изолирано. Но когато отиде негде, обича да го слушат. Приказва много. Винаги интересен. Неизчерпаеми спомени.
„Цени го, но не го обича.” Индивидуалист, ист[инск] аристократ.
Заради Ничше знаменита полемика между Брандес и Хьофдинг (соц[иален] етик).
Певицата (Briant, Britiant, Biant?) ми казва, че датчаните мразят немците. Това го чувам на много места. Датч[аните] не разбир[ат] много от музика. Езикът груб (много гърлени звукове). Много хубабви гласове, но малко техника.
В Копенх[аген] няма толкова магазини за Kunst, както в Стокх[олм]. Агитация с кинематогр[аф] в Копенх[аген]. Видях „Любовният роман на Лойд Джордж”. Как се е издигнал... Много патр[иотичен].
Шведската крона е в нормално време = 1 марка и 15 пф. Сега 1 марка = 40,25 йоре. Кроната е 3 пъти по-скъпа.
На 3, сряда, 10 ½ пр[ез] нощта бях в Берлин (от Копенх[аген] на 9. 25 пр[еди] обяд. На гарата нито автомобил, нито бричка. Едно бедно момченце ми занесе багажа до трамвая (от Stettiner Bahnhof) и после до хот[ел] Адлон (стая 143).
Сутринта заварих в коридора бълг[арския] банкер и пр. Ив. Ковачов, дошел да изпитва лигнита от мината Курило. Показа ми отлични брикети. Не се бои от немското засилие. Бълг[ария] ще успее да издържи конкуренцията. Обещава, че управл[ението] на „Гирдап” и пр. ще даде 100 000 лева за Съюза. (?) Боев има вече няколко милиона. След обед посетих мин[истър] Попова (ІІІ № 305). Тук е от няколко дена. Във възхищение е от Burgerliches Geselzbuch. Ще гледа да прокара главните му принципи и в България. Знае немски, учил в частно сем[ейство] в Русия. (Бил учител в Охр[ид] след свършв[ане] на гимн[азията] в Пловдив (член на Учит[елската] дружба, позн[ава] Сплитека) и след унив[ерситета] - учит[ел] в Охрида.) Говоря му, че не ни се оспорва Македония. За Добруджа нямаме съгл[асието] на всички. Най-малко се говори за Моравско. Под секрет ми казва, че за Моравско до реката има договор! За Добруджа сега се водят преговори. Немците не ни доверяват напълно. Плаши ги опозицията. Можем да им изменим. Трябваше сега пълно единство поне за фокус. Не, искат да свалят правителството. Оставало си русофили, сега се надяват на руск[ата] революция. Аз казвам русите си остават същите. Тям им трябва Цариград. Видяхте ли Милюкова?
Питам го, каква е била прич[ината] на оставката на Протогерова.
- Искаше човекът да излязат някои от нас от кабинета. Почтен човек, но го подвеждат. Понятие няма от полит[ика], икон[омика], статистика, държ[авно] и междунар[одно] право. Царят го накара да си вземе оставката обратно. Но на обеда след погреб[ението] на царицата не го покани. Даде му да разбере, че не е бил прав. За търканията с Щаба на армията.
Главнокомандующият си присвоява права, каквито констит[уцията] не му дава. Назначил своеволно военни следователи. Искал Мин[истерският] съв[ет] да одобри една сума от 5 мил[иона], дадена на войниците. Иска да ни заповядва, мислейки, че във военно време няма закони. Не се подчинява и на военния мин[стър]. С Жекова бяхме тъй скарани, че беше дошла работата до извикв[ане] на дуел между мене и него (това под секрет).
5 октомври 1917 г., петък.
Ходих в редакцията на Vorwarts. Видях се с Херман Мюлер, който ми показа стаите, библиотеката с маските на Ласал и Бебел и пр.
На обед у Ризова заедно с мин[истър] Попова. Запоз[нах] се с Mme Ризова. Съвсем не тая жена, която мислех, че ще намеря: едра, импозантна, спокойна. Напротив: средно висока, грациозна, слаба, нервна. Великолепни очи. Жив интерес за полит[ическите] въпр[оси]. Узнах, че герм[анският] имп[ератор] щял на 10 т. м. да бъде в София. Говорим за фаталния терм[ин] Македония, против който съм. Ризов го защищава.
Никифоров - новост: Камарата свикана за 15 октомври нов стил. Спор[ед] Ризова в свръзка с посещ[ението] на герм[анския] император в София - на 9 заминава за стол[ицата].
След обед в Reichstag. Мюлер ме развежда навред. Чуден Wandelgang, библ[иотека], читалня и пр. Засед[ателна] зала.
6 октомври 1917 г., събота.
По телефона съобщ[их се] с проф. Peret Behrens. Съветва ме да посетя бюрото на Kulturbund в Gel. и Kunstler (Charlottenstr. 44. ІІІ. срещу Акад[емията]). Цяло минист[ерство]. Знак с барон Глайхен Русвурм. Довечера съм покан[ен] в Deutsches Haus на веч[еря]. Там ще бъде и Беренс.
Вечеря: Беренс, проф. Шуман, Глайхен Русвурм, аз. Програма за взаимни снош[ения] между Културб[унда] и Съюза ни.

Мои мнения: Keine Politik. Nur das beste nach Bulg. Schicken. Да се признае наш[ият] унив[ерситет] поне 2 сем[естъра]. Немски студ[енти] да изучават в България славистика, география на Балк[аните], бълг[арска] история.
Остана на другия ден да отида на канц[еларията] на Kulturbund и да обсъдя още веднаж зачекнат[ите] въпроси и предл[ожения]. Проектопрограма.
7 октомври 1917 г., неделя.
Сутринта в канц[еларията] на Културбунда. Цяло министерство. Барон Глайхен Русвурм ми показа сложната организация. С него разходка из Thiergarten. Разговори върху характ[ера] на нашето сближение. Kulturarbeit само. Върнахме се в канцеларията. Нахвърляхме някои точки.
Вечерта у Резова (на 9 часа). Решено да си даде оставката, ако не наредят да придружава Кайзера до София (на 9 от Хамбург). С имп[ератора] отива и Кюлман. Заминава и турският посланик за Цар[иград], гдето ще чака имп[ератора].
Резки депеши на Ризова до Радославова и Добровича. Чете ми и други док[ументи], от които се вижда, че смело се против[ил] на всякакви мошеничества на правителств[ото]. Госпожата присъствуваше. Тежко й е за безцерем[онното] отн[ошение] към мъжа й. „От 10 дена насам ни изтезават. Криза.”
8 октомври 1917 г.
Покупки.
9 октомври 1917 г.
Idem.
10 октомври 1917 г.
Заминавам.
11 октомври 1917 г.
Пристигане в София. Върнах се от Стокхолм тепърва на 11 октомврий. Оттам му [на Вазов] изпратих няколко откритки, а той от Костенец - откритки със стихотворения из „Дисонанси”. Скоро възобновихме нашите срещи и още първия ден ми съобщи, че донесъл от Костенец стихотворения за цяла една сбирка: „Юлска китка”. Почнахме да ги четем наедно.
Една среща с Георг Брандес
I
В 1917 година „Съюзът на българските учени и писатели”, чийто председател имах честта да бъда тогава, реши да се изпратят няколко членове от настоятелството в достъпните нам съюзнишки или неутрални държави с цел да се запознаят с обществените настроения в тия страни и ако е възможно, в лични срещи с някои влиятелни политици, учени и журналисти да изнесат нашите желания.
Кой не помни тая 1917 година, когато катастрофата беше вече на прага, въпреки оптимистичните бюлетини на съюзните генерални щабове! Лесно ли се забравят лишенията, които една строга купонна система прикриваше с голяма мъка? Най-насъщните работи липсваха вече. България, голямата житница на Балканите, се хранеше отдавна с ръжен и кукурузен хляб. Месо и захар бяха станали луксозни предмети. И даже „великият национален поет”, Вазов, бе се видял принуден един ден да чака цял час пред един разпределителен магазин, докато получи половин кило захар, защото без чай не можеше. Следните негови две непубликувани писма, черновките от които съм запазил, показват може би най-добре на какви лишения беше подложен тогава цял свят.
1
Многоуважаемий г. Протогеров,
От месеци насам не съм видял в къщи ни кашкавал, ни сиренце, за да има с какво да закусвам или да си дояждам. Реших да се обърна към Вас с молба да направите, ако обичате, зависещото от Вас да бъда снабден поне с един от горните продукти. Прося Ви извинение за това безпокойство и Ви изказвам предварително благодарността си за това голямо задължение.
И. В.
2
Многоуваж[аемий] г. Бакалов,
Възчудил съм се отде да намеря каменни въглища, с които се отопляват печките ни. Аз с домашните ми зъзнем от студ, при това не съм и здрав. Обръщам се към Вас с молба да ми помогнете в тая неволя, да може някак да получа каменни въглища. Ще ви бъда безкрайно благодарен.
С почитание И. В.
* * *
И ето, в туй време, „Съюзът на учените, писателите и художниците”, който беше издал вече няколко ценни трудове на български и чужди езици за защита на нашите права и за осветление на света върху нашето минало, намисли да изпрати и своя председател в Швеция, гдето се очакваше да се събере конференция на европейските социалисти, за да обсъди при какви условия би могло да се тури край на войната.
* * *
Заминах на 1 август.
Бях в едно купе с българския генерален консул в Берлин, Манделбаум, който искаше непременно да узнае каква ми е мисията и какви са българските претенции за Моравско. Пътуваха за Виена и Берлин и някои наши депутати, които отиваха да се застъпят за нашите искания пред Щреземана и Ерцбергера. Един от тях съобщи, че присъствувал скоро на една бляскава вечеря, на която германският пълномощен министър, граф Оберндорф, бил заявил тържествено пред Радославова и други гости, че за германците македонският въпрос е изчерпан (die makedonische Frage ist erledigt) и че българите няма какво да се смущават от брътвежите на Вендела.
Във Виена слязох в един хотел на Кертнерщрасе и останах скоро поразен от материалната и моралната разруха. Мизерията в града на „безгрижните феаки” беше едва ли не по-голяма, отколкото в България: улици мръсни, почти никакво осветление, гостилници и кафенета, някога гордостта на Виена - празни.
Помня с каква благодарност един слуга в хотела, баща на няколко деца, взе от ръцете ми половин сух хляб, който носех от България в чантата си. Той се просълзи и ми донесе да видя с какъв хляб се хранят неговите деца: това беше някаква лепешка от тор или някаква релефна карта на земната кора, напукана от някакво катастрофално земетресение, а не хляб.
В Берлин - същата картина. Общо униние. Даже в първокласния хотел „Адлон”, прочут някога със своята кухня и своята богата изба, се готвеше отдавна с огранен маргарин и всеки беше длъжен да си достави сам купонче за хляб. Какво ли беше в частните семейства и особено в работнишките квартали!
Покани ме на обяд Ризов. Намерих същия романтик, когото познавах отдавна, ако и положението му да беше силно разклатено след падането на канцлера Бетман-Холвег. Той мечтаеше вече да се завърне в България и да начене да редактира един голям вестник. Казваше, че бил намерил и лице да му помогне материално. След обяд Ризов ме запозна с писателя P. L., който ме заведе в парламента, гдето щеше да се чествува денят на обявяването на войната - 4 август.
Видях при тоя случай новия канцлер, д-р Michaelis, едно малко човече със стиснати устни и с увиснали мустаци на японец (не напразно той бе прекарал четири години като професор по международно право в Токио). Заседанието беше наистина тържествено, но ораторите говориха без ентусиазъм. Общата нота беше: Ще продължим на всяка цена! Wir werden aushärten!
Другите си разнородни впечатления от тогавашния Берлин ще предам на друго място.
На 9 август отпътувах от Щетинската гара за Стокхолм през Варнемюнде - Гейдзер - Копенхаген. Тренът в Дания закъсня, та се видях принуден да прекарам една нощ в Копенхаген и едва на 11 август бях в столицата на щастлива, сита Швеция, разкошната северна Женева, която в някои отношения напомня Венеция. Гледката, особено от кея на операта към двореца, парламента и държавната банка, е феерична. Но и впечатленията си от Швеция, гдето бях посрещнат много добре от управляващия българската легация, Греков, запазвам за друг път, когато ще предам спомените си от своите срещи с някои видни членове на свиканата в Стокхолм социалистическа конференция (Акселрод, Heinrich Müller, Huysmans, Van Kol, Froelstrae и др.).
Няма да превеждам и разговорите си с архиепископа на Швеция, Söderblom в Упсала, една очарователна личност, напълно симпатизираща на България и българския народ.
След Швеция счетох за нужно да посетя и столицата на Норвегия (тогава тя се казваше още Кристияния), гдето имах някои лични приятели, професори от университета. Тук настроенията бяха в полза на Антантата и особено на Англия, затова и по-лесно можеха да се узнаят условията, при които едно примирие бе възможно.
След като привърших и тук мисията си, върнах се пак в Стокхолм и на 29 септември отпътувах за Копенхаген да се срещна с Брандеса.
II
Пристигнах в Копенхаген на 30 и на другия ден сутринта към 11 часа позвъних в квартирата на Брандеса на „Strandboulevarden” № 27, втори етаж. Излезе обаче слугинята и ми каза, че господарят й не е в къщи. Да дойда след обяд, към 4 часа. Оставих визитната си картичка с едно препоръчително писмо, което беше ми дал в Стокхолм известният шведски литераристорик проф. Варбург. След обяд в определеното време бях вече у Брандеса.
Трябва откровено да призная, че ако и да бях сам вече 55-годишен човек и привикнал на срещи с всякакви хора, високо и ниско поставени, пулсът ми тряскаво биеше, като се качвах по двете стълби на Брандесовата квартира.
Аз бях слушал именно и в Стокхолм и по-рано, че знаменитият критик не обича твърде да го безпокоят, че неохотно приема гости чужденци, че е песимист и не вярва на приятелство и на адмирацията на хората.
Ето защо някак с трепет се спрях пред външните врата на Брандесовата квартира и натиснах копчето на електрическия звънец. Скоро след това чух бързи стъпки в коридора. Вратата се отвори: пред мене стоеше сам той, тогава вече 75-годишен мъж. И веднага ми се вряза в паметта интересната и оригинална фигура; среден ръст, гъста, побеляла, щръкнала като четка коса, мустаци подстригани, елегантна брадичка. В доста свежото и пълно лице не се забелязваше още нищо старческо. Очи на човек, който много пише, с подпухнали, подлютени клепачи. Облечен беше Брандес в хубав сив костюм (жакет). Още щом ме видя и узна името ми, направи едно живо движение, подаде ми приятелски ръка и ме заведе в кабинета си, гдето имаше една дама, която скоро обаче си отиде. Покани ме да седна при него до писмената му маса. Хвърлих бегло поглед върху обстановката: просторна стая с три големи прозореца. Всичките стени покрити с книги от всички величини, подвързани и неподвързани. На един особен рафт стоят наредени собствените му многобройни произведения в оригинал и в превод на всички културни езици (сам Брандес ми ги показа по-после). Писмената му маса - голяма и затрупана почти цяла с книги. До нея - друга маса, по-малка. На нея лежат купища писма. Брандес забеляза, че ме интересуват и ми каза:
- Вижте, това съм получил последните три дена. А там на оня рафт стоят цели пакети писма. Пощата ми ги донесе последните 2-3 месеца. Мислите, че имам възможност да отговарям на всички? Понякога се отзовавам само с една откритка.
Позволих си да му забележа: Защо не си вземете някой секретар или секретарка?
- Да, да - отговаря Брандес и се смее, - та да ме обвинят после, че други ми пишат съчиненията.
- А нямате ли някой приятел или доверено лице да тури ред в колосалната ви преписка?
- Приятел? Че вярвате ли вие на приятели? - отговаря Брандес и се смее.
Начеват се по-сериозни разговори, отначало по френски, после и по немски. Забелязвам скоро, че Брандес съвсем не прилича на онзи чудак, с когото ме плашеха в Стокхолм. Мислех да намеря един затворен в себе си старец, очилата на когото са паднали отдавна в сажди - един темерут мизантроп, един от ония велики хора, които си дават винаги важност и обичат затова външната поза, а пред мене седеше един мил човек колкото подвижен, толкова и приказлив.
Дължеше ли се това на препоръчителното писмо на проф. Варбург? Скоро забелязах обаче и друго, че Брандес не обича строгия ред в разговорите си. Преди да го посетя, аз бях си начертал цяла програма с точно означение на въпросите, които ще му задам, но в две минути отгоре Брандес разпердуши целия ми план. Скачайки от предмет на предмет, той залавяше нещо много важно, за да го прекъсне с някой духовит анекдот или с някоя иронична бележка.
Така помня, че още от самото начало той захвана да ми разправя защо се скарал с Клемансо. Това ми се видя малко странно, но после си го обясних от предположението му, че съм дошел при него неглии с някоя политическа цел. А тъкмо през войната някои парижки вестници жестоко го нападаха, че изневерил на Франция, и това много го огорчаваше. Брандес като че усещаше нужда да се изкаже пред един чужд, но все пак близък по неговите литературни интереси човек.
- Представете си, с Клемансо живях цели 14 години в най-интимно приятелство. Срещахме се всяка година в Карлсбад. Понякога сме се виждали по три пъти на ден. Яли сме, пили сме наедно. Когато избухна войната, аз му написах една откритка. Той ми се разсърди, че не съм се изказал открито за Антантата. Той не знаеше, че нашият крал беше забранил на гражданите да не нарушават неутралитета на Дания по никакъв начин. Писах му и туй, че брат ми е министър на финансите: „Представете си, че се обявя за Антантата, какво ще бъде положението на брата ми.” Това беше, разбира се, частно писмо, а Клемансо взе че го напечата в органа си „L'homme enchaíné”: какво имало, че брат ми бил министър. И охули ме в няколко броя на вестника. Последният брой беше озаглавен: „Adieu Brandès!” И тоя човек ми беше до вчера интимен другар! (Вж. статията на близкия приятел на Брандеса в Париж, N. Jocarinis в „Les Nouvelles littéraires”, 26. II. 1927: „Le vrai visage de Brandes”. Три години по-рано бе напечатал в същия вестник Frederic Lefévre един разговор с Брандеса (Une heure avec Brandes).
Йокаринис пише: „Едничката бомба, хвърлена от редакцията на „L'homme enchaíné”, задушава и днес още гласа на Георг Брандес. Той никога не е престанал да протестира против несправедливостта, с която французите се отнасят към него, по никой не го слуша и хората продължават да твърдят: „Брандес не беше приятел на Франция.”
„Брандес беше убеден - продължава Йокаринис, - че така е искала съдбата и нямаше затова кураж, ни желание да вика за помощ. Той казваше, че е неспособен да се бори със „силите на непонятното”. Той оставяше хората да говорят и да действуват, но страдаше. В своите писма той се връщаше често на предмета, който го интересуваше. „Откогато имах разправии с Клемансо, мене ме смятат във Франция, колкото това и да е смешно, за враг на Франция и ме нападат в статии и даже в един роман.” На 15 май 1926 Брандес пише Йокаринису от Карлсбад: „От една седмица съм тук за своето здраве, тук, гдето не съм идвал от 15 години насам, но гдето преди войната аз прекарах 14 години с Клемансо, тогава моят най-добър приятел: ние нямахме тайни помежду си. Оттогава всички сношения между нас са прекъснати и със своята абсолютно безосновна враждебност той ми напакости във Франция тъй, че ни едно от моите съчинения не бе преведено.”
„И все пак - пише Йокаринис - още продължават да го нападат. Брандес беше преследван (traqué) до последно си дихание. Всички подозрителни иконоборци се нахвърлиха на него, за да си създадат репутация, и една неумолима омраза се повдигна против човека, който отвори вратите на Скандинавия за френската култура.”)
И чак като свърши горчивото си оплакване от Клемансо, Брандес изяви радостта си, че вижда и един българин - първия в живота, си и изказа съжаление, че никога не е бил на Балканите.
Той помнеше обаче от вестниците, че в 1885 сме водили война със сърбите.
- Как се казваше оня град, гдето ги бихте? Сливница? И защо беше изгонен Батенберг? Ах, тия ужасни руси... Кажете, вие имахте един виден държавен мъж. Как се казваше?
- Стамболов.
- Тъй, тъй. Помня, един ден дойдоха при мене няколко млади шведи и ми се похвалиха, че видели самия Стамболов в София. „И представете си, г. Брандес, човекът излезе в коридора да ни държи пардесютата: един министър-председател, един Стамболов!”
- Ами, кажете ми, защо го убиха? Убийците трябва да са били подкупени. Вестниците много писаха по тоя повод. Кажете, как стоят работите у вас? Народът много ли страда? По-малко ли гладувате от Германия? Да, вашата издръжливост, вашата енергия правят голямо впечатление. („Ja, ihre Ausdauer, ihre Thatkraft machen grossen Eindruck.”) Вие водихте вече три войни, нали?
Разправям му, че до 1877 бяхме тепърва обединени и че макар и под турско иго, на Берлинския конгрес България бе разкъсана на три части.
- Да, знам. Създадена беше, ако не се лъжа, една Румелия с главен град Пловдив, нали?
Говоря му подробно и за Македония. Той слуша много внимателно и иска да знае каква е разликата между сръбския и българския език. Разправям му. Между другото обръщам вниманието му на това, че българският език има, като скандинавските, задпоставен член.
- Значи разликата е много по-голяма, отколкото между шведски и дански език.
След като запознах Брандеса с общото положение в България и с политическите проблеми, които имаше да реши войната, казах му, че (неговото) име и в България е не по-малко познато, отколкото в останалия културен свят, и че особено неговият капитален труд „Главните течения в литературата на XIX век” се чете много по руския превод.
Брандес е очевидно поласкан, но отговаря: Тъй ли? Аз съм пък много недоволен от тоя превод. Една дама взела, че съвсем ме обезобразила. Не е възможно да е знаела дански. Па да беше ме питала поне за някои работи, ами само прехвърлила петия том пред четвъртия и прибавила нещо от себе си. Руси са ми казвали въобще, че по преводите на своите сънародници не ме разбират. Знаете ли, че никога не са ми искали разрешение да ме превеждат. Jamais! А за хонорар и дума не е ставало! Значи вие там в България ме четете по руски. Е добре, добре!
При всичкия си гняв обаче против руските преводи на съчиненията му Брандес беше запазил много приятни спомени от Русия и руското общество.
- Русите едно време много ме обичаха. Сега откриват, че съм бил евреин, нещо, което никогаж не ми е причинявало главоболие. От миналото имам обаче много добри спомени. Сказките ми се посещаваха масово. И знаете ли какво ми се виждаше особено чудно? Че в Русия всеки образован човек говори френски или немски. Съвсем иначе в Англия, гдето малцина знаят чужди езици, особено немски. Представете си, че в цяла Англия има само една катедра за немски език и литература - в Кембридж. В Оксфорд няма. Преди войната, на връщане от Америка, посетих Лондон. Дадоха ми обяд в Парламента. Няма да повярвате, че едничкият Халдейн знаеше немски. Wells беше ходил в Берлин. Казаха ми, че наблюдавал берлинците от вратите на хотел „Адлон” и заключил, че немците са въобще много несимпатични хора. Това го заявил и в Петербург.
Казвам му, цитувайки един известен стих на немския поет Seume: „Вижте, ние диваци сме по-добри хора” („Seht, wir Wilden sind bessre Menschen”), че у нас всеки образован човек знае някой чужд език, немски, френски или английски. А руски владеят почти всички.
- Браво - отговаря Брандес. - Спомням си, че преди години един китаец беше напечатал във „Vossische Zeitung” под същия надслов (Wir Wilden sind bessre Menschen) една статия, в която се оплакваше от безочливостта на берлинци: по улиците тичали да го гледат като някаква мечка. А у нас, в Пекин, никой и не обръща внимание на това, че европейците са смешни със своите обуща и цилиндри.”
Брандес преминава на друга тема и иска да знае как е поставено изучването на литературната история в нашия университет.
Казвам му, че имаме вече отдавна специална катедра за сравнителна литературна история на западноевропейските народи и че в своите лекции върху Шекспира и неговата епоха засягам често и неговия голям критичен труд върху гениалния драматик.
- А познати ли са в България скандинавските литератури?
- Отчасти, да. Особено Ибсен е много популярен у нас. Най-добрите му драми са отдавна преведени и на български и личат в репертоара и на провинциалните театри. Имаше даже една трупа, която беше си поставила за главна задача да запознае българската публика с Ибсена.
Брандес слуша с видимо удоволствие.
Питам го: - Кои са, според Вас, вашите най-добри писатели, измежду по-младите?
- Като новелист ценя много високо Rong, като поет, лирик - Sophus Michaëlis. Ние имаме въобще много талантливи литератори, и стари и млади, но светът познава Дания за жалост само по приказките на Андерсена. Ето, напр. Киркегор е тъй интересен, а тъй малко го превеждат... Трябва да знаете обаче, че младите дански писатели жестоко ме нападат понякога. Но такъв е ходът на историята: една необходимост. Това не ми пречи, естествено, да призная доброто, гдето го намеря.
Ползувам се от случая да попитам какво е мнението на Брандес за шведския новелист Peer Hallström, c когото бях се запознал в Стокхолм.
- Peer Hallström e днес несъмнено най-талантливият шведски новелист. Жал е само, че е станал голям шовинист. Недавна беше писал нещо против Англия: Швеция да била хвърлила във везните своя меч! Глупости! Но какво искате? Шведите имат и досега още нещо от манталитета на Карла XII, който беше налудничав.
Веднаж влезли в разговори на литературни теми, Брандес ми разказва разни забавни анекдоти, между друго и за Стриндберга.
- Вие го познавахте лично?
- Как не? Луд човек! Un fou! Знаете ли как стана първото ми знакомство с него? Идва един ден у мене и ми разправя, че ходил в лудницата да иска свидетелство, че не е луд. При тоя случай, ни в клин, ни в ръкав, ми обажда, че се развел с жена си, ако и да има три деца от нея. След няколко дена идва обаче и ми разправя, че търси квартира с 8 стаи.
- Защо ви са толкова стаи? – питам. - Нали сте се развел с жена си?
- Аз ли? Не сте ме разбрал. Аз продължавам да живея с жена си, но тя не ми е вече законна жена, а само метреса. - II était déjà tout à fait fou.
От Стриндберга Брандес скача на Ницше, с философията на когото той, както е известно, пръв запозна по широките кръгове чрез своите лекции в Копенхагенския университет.
- Вие знаете, че последното писмо на Ницше е адресувано до мене. В него той се подписва, както и в други някои писма от това време на начинаеща лудост: „Разпятият” („Der Gekreuzigte”). Искате ли да ви кажа, Ницше беше много мек човек, цяло дете. Със своята философия той прикриваше собствено естествените си слабости. Сестра му и досега не знае от какво е умрял. Тя мисли, че е от преумора. Как не можа бедният да намери някоя по-чиста жена! Но такива са жените. За тях няма велик човек, ако не умее да си връзва вратовръзката. Вземете примера с Йозефина и Наполеона.
Говорейки за Ницше, Брандес засегна и неговите отношения към Лу Саломé, която игра, ако и много кратко време, известна роля в неговия интимен живот. (Еманципирана, не особено красива руска еврейка, тогава 24-годишна, Лу бе препоръчана в Италия на Ницше от неговата стара приятелка Малвида фон Майзенбуг и от философа D-r Rée (през пролетта на 1887 г.) като помощница в неговите философски студии и като необикновено интелигентна девица - един вид Соня Ковалевска. Ницше, доверчив към своите приятели, се пленява от аскетично героичните алюри на младата рускиня, която се препоръчвала като един вид мъченица на жаждата си за познание, и я прибира охотно да му помага. Но скоро интимните отношения между философа и Лу Саломе се развалят. Сестрата на Ницше, неговата „лама” (r-жа Елисавета Фьорстер-Ницше, вярната пазителка и издателка на неговите съчинения), не харесва прекалената еманципираност на младата рускиня, която, презирайки всякакви „предубеждения”, предлага по едно време на Ницше и на д-р Рее да живее заедно с тях на една квартира и да посещава университета... Тъй или иначе, не се минават и пет месеца от знакомството на Ницше с Лу - той възмутен се разделя с нея завинаги. Една година по-късно (1888) Ницше написва и едно доста сухо прощално писмо до майка й и с това се свършва „аферата” Ницше - Лу Саломе, която собствено и днес още остава тайнствена. Г-жа Фьорстер-Ницше отдава всичката вина на „лекомислената и лицемерната” Лу, която била се обидила, че Ницше не решил да се ожени за нея, както предлагала Малвида. Нейната едничка цел била да свърже съдбата си с тая на великия философ, за да се приобщи към неговата слава. Съвсем иначе обяснява Брандес мотивите на Ницше. (Вж. Der einsame Nietzsche von Elis. Förster-Nietzsche, 1914, стр. 164, passim). Че Lou Salomé (после по мъж Andreas) не ще е била обаче толкова долно същество, както я рисува сестрата на Ницше, се вижда от нейната книга Friedrich Nictzsihe in semen Werken, Wien, 1894, в която тя съвсем не експлоатира знакомството си с великия философ.)
- Лу Саломе беше рускиня, блондинка. Яви се един ден при мене с философа д-р Рее от името на Ницше, който беше влюбен в нея и затуй по-после я намрази. Рее ми заяви насаме, че Лу не му е метреса, ако и да пътува с нея от една година насам. Питам го: „Нима в Петербург родителите позволяват на дъщерите си да пътуват сами с чужди мъже?”. А той ми отговаря: „Моята нравствена репутация е такава, че всяко семейство може да остави спокойно дъщеря си под моя опека.” Брандес се смее и ме гледа дяволито: „Ну, това не е много лесно за Rée.”
От литературата Брандес преминава пак на политиката. Той иска сега да знае вярвам ли в мира и в Стокхолмската конференция. Сам песимист (Недавна стана известно едно писмо на Брандеса, в което той засяга резултатите от последната катастрофална война: „Най-важният резултат от световната война, както всеки може да види сега, в 1926 г., е това, че хегемонията на Европа е заменена с тая на Сев[ерна] Америка. И за тоя резултат Европа трябваше да пожертвува 10 милиона души и безброй милиарди пари!” Вж. М. Арнаудов, Георг Брандес и европ[ейската] лит[ературна] критика, „Бълг[арска] мисъл”, март 1927, р. 229.), той беше любопитен как ще се развие руската революция и каква роля ще играят в нея болшевиките, които в Лондон заседаваха отделно от меншевиките.
Направи ми впечатление, че Брандес собствено симпатизира повече с Антантата, ако и да не се изказваше ясно. Той имаше обаче не само брат министър, а и дъщеря, женена за германски офицер, и това му налагаше известна предпазливост в публичните изявления.
Но частно пред мене той не се стесни да признае, че омразата против немците в Дания, особено в народните маси, е много голяма. (Изключение правели само писателите.) „Но няма какво да се прави, трябва да се търпи. Даже да образувахме едно с шведи, норвежци и фини, щяхме да сме само около 12 милиона. Сила ли е това в сравнение с Германия? Затова сме и неутрални. Но нашите вестници все пак не се стесняват да изказват понякога най-рязко своето негодувание против Германия. Па и немците, за жалост, правят големи глупости. Ето на, недавна една норвежка певица решава да даде концерт в Шлезвиг-Холщайн, гдето има доста силно данско население. Отива жената, почва да пее. Ето че идва полицията и силом я измъква деколтирана из концертната зала. Наскоро Амундсен отива пак в Шлезвиг-Холщайн да държи сказка за своите пътешествия: забраняват му. Е, защо? Умно ли е това? Да ви кажа въобще, като гледам какво се върши в последната война, как се изтребват хората с отровни газове и подводници, иде ми да се отчая от човечеството. Всичко глупаво побеждава (alles Dumme siegt) и човешкият род е една сган от каналии. Pfui!
- Госп[один] Брандес, вие сте много песимист. (Вж Йокаринис, op. cit.: „През цял живот той мъкна товара на песимизма, защото му липсваше вярата в приятелството. Той мислеше, че цял свят го мрази и усещаше някак си нужда да отклони от себе си условното възхищение и „приятелството на четирите вятъра”. Хората, които искаха да се сближат с него, му бяха отегчителни. Кореспонденцията, която се трупаше ежедневно, беше за него истинска ангария.”)
- Да, но това не е от вчера.
И Брандес ми разправя своята теория:
- Земята един ден ще изстине като месецът. Значи и за еволюцията ще настане край. Да, друго би било, ако да имаше някаква приемственост в света и друга някоя планета да наследеше каквото сме създали ние. Но, както захванахме ние ab ovo, тъй ще е и на Марса или другаде. Нашата култура ще умре с нас.
Опитвам се да му възразя, че материалистичната концепция на природата не е едничката.
- А, значи вие сте за Беркелея - отговаря Брандес и се замисля.
Тоя момент ми се стори, че е време да туря точка на своята анкета. Минали се бяха вече два часа. В стаята почна да се стъмнява. Станах да си взема сбогом. Позволих си обаче на прощаване да помоля Брандеса да ми даде някой свой портрет, ако има лишни.
Брандес охотно се затече в съседната стая и ми донесе лика си с автограф. „Вземете го. Той е много добър. При това е снет в кабинета ми, гдето седим сега.”
Искам на раздяла още веднаж да му стисна ръка. Но той не ме пуща. Иска да ме придружи. Облича се. На улицата ме взима под ръка. И пак ми говори за България и пак се учудва на жилавостта на нашия народ.
По пътя се осмелявам да го поканя от името на „Съюза на българските учени, писатели и художници” да дойде да прочете няколко лекции в София.
- На драго сърце - отговаря Брандес, - ако се сключи скоро мир и бъда жив. Вие знаете, че на мои години хората обичат да умират. Иска ми се непременно да видя вашия народ и вашата интересна страна. А от България ще ми се да отида в Гърция.
Казвам, че това може лесно да се свърже, с едно посещение на Цариград.
Стигаме на един площад. Брандес дава знак на един файтон да приближи. Сядам. А той ми подава ръка: „До виждане в София!” И дълго още ме гледа, докато файтонът кривна в една напречна улица.
Публ. в Ив. Шишманов, Дневник (1879-1927 г.). Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. С., 2003, с. 177-243.