ДНЕВНИКЪТ НА РЕГЕНТА ГЕНЕРАЛ НИКОЛА МИХОВ – УНИКАЛНА ХРОНИКА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА ПРЕЗ 1944 Г.

През 1943 г. положението по бойните полета на Втората световна война се променя коренно. Червената армия вече се е окопитила и започва своето настъпление на запад, изтласквай­ки немските части от собствената си територия. Германия и съюзниците й, сред които и България, с нарастващ страх очак­ват откриването на Западния фронт, което в общи линии е ре­шено на срещата на тримата големи. Германия започва да тър­пи поражения и в Северна Африка. Предстоящо е и откриване­то на нов фронт откъм Средиземно море. България, макар и съюзник след подписването на Тристранния пакт, не се включ­ва в преките военни действия. На нейната армия са възложени охранителни и полицейски функции в Македония и Беломорието. Наши войски са изпратени и в Моравско. Но българите скоро разбират, че войната е и пред тяхната врата. Символичната война срещу Съединените щати и Англия става ужасяваща ре­алност. София е подложена на бомбардировки и пожарищата опустошават центъра, гарата, а дори и двореца Врана. Софиян­ци намират закрила в провинцията, която до момента е почти незасегната. Смелостта и самоотвержеността на българските летци, бранейки столицата, не успяват да се справят с тежките английски и американски бомбардировачи. Дни след послед­ната среща на българския цар Борис III с Адолф Хитлер царят умира при все още недоизяснени обстоятелства. Наследник на престола остава непълнолетният все още цар Симеон II. Това налага създаването на регентство. Въпросите за пълнолетието на царя, регенството и настойничеството на царя са формули­рани в глава VI, членове от 25 до 33 на Търновската конститу­ция. За любознателните читатели ще цитирам посочените чле­нове: „Чл. 25. Царствующият цар и наследникът на престола се считат пълновръстни на 18-та си година. Чл. 26. Ако царят встъ­пи на Престола преди да е достигнал тая възраст, то до пълно­летието му се отрежда регентство и настойничество. Чл. 27. Регентството се състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание. Чл. 28. Царствующият цар може още приживе да назначи трима регенти, ако наследникът на престола е непълновръстен, но за това се иска съгласието и утвърждението на Великото народно събрание. Чл. 29. Члено­вете на регентството могат да бъдат министри, председателят и членовете на върховното съдилище или пък лица, които са за­емали безукорно тия длъжности. Чл. 30. Членовете на регентс­твото, при встъпването си в тая длъжност, дават във Великото народно събрание клетва, че ще бъдат верни на царя и на конс­титуцията. След това, чрез прокламация към народа, те обявя­ват, че наченват да управляват царството в пределите на царс­ката власт и от името на царя. Чл. 31. Царят, от как достигне пълнолетието и даде клетва, встъпя в управлението на царство­то и за това известява на народа чрез прокламация. Чл. 32. Въз­питанието на непълновръстния цар и управлението на имота му се поръчва на овдовялата царица и на настойници, назначе­ни от съвета на министрите, по съгласието на царицата. Чл. 33. Членовете на регентството не могат да бъдат и настойници на непълновръстния цар.”

Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти на извънредно заседание на Народното събрание - София, 11 септември 1943 г.

Макар и с работещо Народно събрание, без да е напълно възстановена Търновската конституция, въпреки че в тази си­туация се позовават на нея, XXV Обикновено народно събра­ние избира, без да има правата на Велико народно събрание, Регентски съвет в състав от трима души. В Регентството вли­зат членът от царстващата династия княз Кирил Преславски, стоял до този момент далеч от политиката, дотогавашните министър-председател проф. Богдан Филов, специалист по антична история, политика и изкуство, но действащ с размах и в съвре­менната политика, подписал Тристранния пакт, и военният ми­нистър, генерал-лейтенант Никола Михов, участник вече в че­тири войни. Регентският съвет в този му вид е един опит да бъ­де заместен по най-пълноценен начин починалият цар.
Настъпва една от най-тежките политически кризи в бъл­гарската история, продължила точно една година - от септем­ври 1943 до септември 1944 г.
Вече почти 60 години от края на Втората световна война все още нямаме написана история на участието на България във войната. Не че няма пишещи, но всичко, което беше напи­сано, се отнасяше главно до темата история на антифашистката борба през войната и история на Отечествената война 1944-1945 г. Ако човек разгърне отпечатаните военни библиографии, ще ос­тане изненадан от съотношението на отпечатаното за Втората световна война и България и това за антифашистката борба 1941-1944 г. А документацията и мемоарите по темата вече са наистина впечатляващи по своето количество и качество. Ми­наха повече от 30 години, откакто един от моите професори по българска история в Софийския университет - проф. Евлоги Бужашки - подчертаваше в лекциите си липсата на докумен­тални публикации, дневници и мемоари за новата и най-новата българска история с думите, че тези, които е трябвало да оста­вят мемоарите си, така са си отишли от тоя свят, без да разка­жат за своята дейност и за вижданията, която празнина не са могли да запълнят развихрилите се графомани и полуграмотни мемоаристи. Слава Богу, днес вече можем да се похвалим не само с различните издания на спомените на Димо Казасов, а с редица ценни мемоари, стояли доскоро скрити и непубликува­ни в домашните архиви, а някои от тях и в държавните архиви, но при по-особен режим на съхранение и използване.

Професор Богдан Филов

Излязоха от печат дневниците на проф. Богдан Филов, на Любомир Лул­чев, на Първан Драганов, на Васил Митаков, на Бекерле, спо­мените на проф. Александър Цанков, на Константин Муравиев, на П. К. Чинков, на Стойчо Мошанов, на Стоян Петров-Чомаков, на Иван Д. Станчов, на Стефан Груев, на Николай П. Николаев, на Марко Рясков, на генерал Иван Попов, на полковник Стоян Стоянов, на полковник Стефан Недев, на пол­ковник Стоян Илиев, на Григор Чешмеджиев, генерал Петър Илиев, генерал Петър Вранчев и много други, които повече не бива да изреждам, тъй като има опасност да изпадна в положе­нието да изпусна някого. Но какво се получи? Нашите изследо­ватели в момента са затрупани от публикувани дневници, спо­мени и документи, но като че ли няма кой да ги прочете и науч­но осмисли. Пресищането е вече налице!
Същото се отнася и до биографиите на участниците в тези трагични събития в края на Втората световна война. С пълно право това важи за личността и делото на генерал Никола Ми­хов. И днес стана така, че каквото и да се напише за генерал Никола Михов, все ще бъде непълно, недостатъчно и неточно. В продължение на повече от половин век някакво затъмнение лежи над неговата личност и дело.
Ако се направи една бегла справка на писаното за него, ко­ето е изключително малко и неточно и има само справочен ха­рактер, ще се види, че биографията на този български военен деец и държавник все още остава ненаписана. Публикуването на неговия дневник, който той води през последната година на живота си, оказала се една от най-жестоките и трудни години от историята на България и на нейния народ, ще запълни и та­зи празнота.
Съществуването на дневника беше известно още от 1945 г., когато започва публикуването на части от него във вестник „На­роден съд”. Той е представен като доказателствен материал и по време на заседанията на Народния съд. В архива на тога­вашния народен обвинител Георги Петров също има препис на част от дневника, а през 70-те и 80-те години военният историк полковник Георги Вълков започна да печати в българските вестници подбрани откъси. По същия начин постъпи и юристът Лука Варадинов, който включи части от него в спомените си и показа непростима тенденциозност при цитирането и коменти­рането им. А Иван Пауновски, автор на нашумелия роман за Народния съд, също показа в него добро познаване на дневника.
До 21 февруари 1992 г. дневникът на генерала се съхранява­ше в личния архивен фонд на ген. Н. Михов под № 427 к. Той е получен от Министерството на външните работи на 11 септем­ври 1958 г. и е заведен като фонд на 7 октомври 1958 г.
Наскоро редакторът на тази книга Христо Георгиев след много премеждия успя да издири копие от оригиналните чети­ри тетрадки на дневника, който бе разчетен и в този му вид се предлага днес на читателите.

Регентите професор Богдан Филов, генерал-лейтенант Никола Михов и княз Кирил след полагане на клетвата, с царица Йоанна - София, 11 септември 1943 г.

Генерал Н. Михов води дневника си с малки прекъсвания в продължение на една година от 19 септември 1943 г. до 7 сеп­тември 1944 г. Той има намерение този дневник да му послужи като основа за написването на спомени за участието му в съби­тията през времето на неговото регентство. За да не попадне в нежелани ръце, той го предава на чужд дипломат, но благодаре­ние на бързите действия на някои млади офицери дневникът е спасен и днес е в ръцете на читателите след дългогодишно очак­ване. Върху кориците на откопираните още през 1944 г. тетрад­ки от дневника тогавашният чиновник е отбелязал: „Щаб на войската, отделение „В”. Дневник на генерал „М”, намерен в пълномощен м-р на една чужда държава.” Тази любопитна случ­ка си заслужава да бъде отново разказана. Писателят Благой Димитров в книгата си „Живот за почит” пише за срещите и разговорите си с генерал Стоян Заимов, син на разстреляния генерал Владимир Заимов. Именно младият тогава Ст. Заимов и другите, участвали в гонитбата на митичния полицейски шеф Никола Гешев, успяват да се доберат само до някои от шифрованите му бележки. В тях Гешев е записал, че „той си водел дневник, подобно на Богдан Филов, Михов и други особи”. Та­зи информация достига до Георги Димитров в Москва и той телеграфира да бъдат издирени дневниците и да „послужат пре­ди всичко като веществени материали пред Народния съд”. Ст. Заимов разказва: „Някои видни семейства, заварени в Чамкория, от деветосептемврийските събития, решават да се укрият у чужди дипломатически представители, които имат резиден­ции там. Но чужденците бързо проумяват същността на поло­жението и помолват гостите да ги освободят от присъствието си. Един от дипломатите обаче успява да прехвърли много от багажите им в своето софийско жилище. Ние се добрахме до тия данни, използвайки всевъзможни начини и средства. Между­временно беше подробно разпитана жената на Богдан Филов. Тя потвърди, че той наистина си е водил дневник, но не поиска да каже къде се намира. В по-нататъшната работа много ни помогна главният секретар на външното министерство проф. Алтънов. Повикахме дипломата. Отначало той се дърпаше, но Алтънов го притисна: ако продължава да упорствува, ще отне­сем въпроса до неговото правителство! Разговорът се проточи от сутринта докъм дванадесет през нощта. Накрая, изнервен и сломен, чужденецът ни заведе пред дома си и изхвърли през прозорците от третия етаж и по стълбите разни куфари. В тях се намериха дневниците на Филов и Михов.” Пред Константин Муравиев генерал Михов споделя, че този чужд дипломат е тур­ският пълномощен министър Васфи Ментеш.
Ген. Михов разказва следните подробности около опита да бъде скрит дневникът: „Това беше една глупава работа от наша страна. Това са дневници, писани само за нас, писани на бърза ръка, без проверка на факти. Някои неща са предадени вероят­но напълно субективно, според първите впечатления и според момента. Сега ще се ровят и ще ги използуват както искат.” Така и стана!
Без да се съобразявам с досегашните преписи и публикува­ните откъси от дневника на ген. Михов, които са имали главно съвсем други цели, ще подчертая, че зад тези страници изпъква сложната личност на един български офицер, герой от войните и държавник. Състоянието на необявена гражданска война е сложило отпечатъка си на много места в дневника на генерала. Трябва да се подчертае, че личните моменти от живота са мал­ко, тъй като той е целял да запечати в този дневник преди всич­ко дейността на регентството. Педантизмът на военния тук се е проявил по най-добрия си начин. Той е записвал още същия ден подробно всичко, което се е случило, както и впечатленията и размишленията си за станалите току-що събития. Това прави от дневника му една несравнима с нищо хроника на времето от септември 1943 до септември 1944 г.

Професор Богдан Филов

По същото време води дневник и другият член на Регент­ството, проф. Богдан Филов, който вече претърпя две издания и все още вълнува всички читатели и изследователи, докоснали се до него. Дневникът на генерал Н. Михов допълва с нови све­дения известни ни вече, но погледнати от друг ъгъл важни съ­бития, не достатъчно проучени досега. Между тях са няколкото срещи на висшето българско държавно ръководство с Хитлер - последното посещение на цар Борис III в Главната квартира, срещата на тримата регенти с него, както и посещението и раз­говорите на самия генерал Михов при фюрера като военен ми­нистър. Както ще се уверят читателите, много от записките на генерала са единствен извор за станалото в онези трагични по­следни месеци от кризисната година. И още една важна отлика има дневникът на генерал Михов от този на Богдан Филов - той обхваща няколко дни повече от неговия и приключва на 7 септември 1944 г. - един драматичен ден, на който авторът от­деля голямо внимание и осветява много неизвестни.
Генерал Н. Михов е автор и на спомени за участието си в Балканските и Първата световна войни, озаглавени „Атаката на Източния сектор на Одринската крепост и атаката на Тут­раканската крепост", които все още стоят непубликувани. Ос­таваме с надеждата, че и тези му спомени ще могат да бъдат прочетени от нашите читатели.

Генерал Никола Михов

Когато издирвах извори и литература за живота и дейност­та на ген. Н. Михов, останах с впечатлението, като че ли всич­ки автори и мемоаристи са се надпреварвали в очернянето му. Мога да кажа, че от всичко минало пред очите ми единствено спомените на Константин Муравиев ни представят ген. Михов без черни краски. Спомените му са от времето, когато регенти­те и министрите от последните правителства са изпратени в началото на октомври 1944 г. в Москва. Муравиев разказва: „От всички, като човек, най-добро впечатление правеше регентът генерал Михов. ...И сега той ми се доверява, че тези, които е смятал за патриоти, били най-големи безотечественици и че ро­дината им била в портфейла. Тих, скромен и честен човек. Ко­легите му казват, че имал само един малък апартамент и той не бил още изплатен. Много е сантиментален...” Същите впечат­ления пред Муравиев споделя и княз Кирил: „Генерал Михов е добър човек, но извънредно мек и така господин Филов ръково­деше дейността на регентството, нещо, което аз не одобрявам.”
Дневникът се публикува така, както е запазен, без каквато и да е редакция, допълвания или съкращения. Там, където е трябвало за по-голяма яснота да се доразкрият съкратени думи или имена, са използвани квадратните скоби. До тях е прибягвано и в малкото на брой случаи, когато отделни думи са оста­нали неразчетени. За да бъде по-лесно при четенето на интере­суващите се, след дневника са приложени бележки за среща­щите се в текста имена на съвременници на генерала, както и географски указател. Вместо биографични бележки за генерал Н. Михов беше изработена хронология за по-важните моменти от живота му. Включени са и няколко уникални прелюбопитни снимки.
Оставаме с увереността, че този дневник ще бъде още един изключително стойностен извор както за живота и дейността на генерал Михов, така и за новата българска история.

Цочо Билярски

 

30 август 1944 г. - сряда

Пр[еди] пл[адне] в 10 ч. приехме в Панчарево г. г. П. Драга­нов и Станишев във връзка с обявяването на независима Маке­дония. Не трябваше да се бърза. Това е отказ от Македония преди да имаме условията на делегацията. Г-н Филов упрекна Драганов в това, че води политика по радиото. За Македония, бихме се борили и с тия, к[акто] никой не би предполагал.
Станишев ще поспре работата. И ние мислихме за Македо­ния и предвидихме мерки - събиране на 1 див[изия] и на 7 див[изия] по-близо.
За 4 ч. сл[ед] пл[адне] се очаквали митинги от Отеч[ествения] фронт. Също има опасност да сторят някоя глупост и нем­ците.
Въз[душното] аташе полк[овник] Шьонборн се е убил при катастрофа.
В 15 ч. дойде Багрянов. Обсъдихме положението. Налага се бързо да имаме едно съвсем ново правителство на народно единение (национална концентрация, както се изрази опозици­ята). Решихме и в 7 ч. повикахме г. Муравиев, когото с наша кола взехме от имението му в Долна Баня. В нашата веранда му казахме задачата. Поискахме бързина и тайна.

31 август 1944 г. - четвъртък

Снощи бях доста уморен, затова си легнах към 10 ч. вечер­та и веднага съм заспал. В 0 ч. 30 м. ме събуди г. Филов, за да ми съобщи, че ген[ерал] Русев се обадил по телефона, за да съобщи, че на граничния пост на шосето Добрич-Кюстенджа рум[ънски] войници са предали желание от страна на русите за среща с наш офицер, подофицер и войник. (Гледай приложена­та телефонограма и пр.) Г-н Филов пита какво да правим. Отговорих, че нищо не бива да се нарежда, за да не объркаме хо­рата, понеже те знаят как стават тия срещи.
В 6 ч. 30 ч. се обади по телефона г. Багрянов и пита какво ще се прави, ако русите насилят да минат границата. Ген[ерал] Русев е предал снощи, че всеки трябва да си върши службата, както повеляват правилниците за граничната служба. Багря­нов] се страхува от инцидент. Говорих и с Княза. Решихме да се оттеглят встрани нашите войници, ако има нахлуване. Не бива да предизвикваме инцидент или [да] се уловим на някоя прово­кация. А ако противниковите сили са големи и без това не мо­же да има успешна отбрана. Това, разбира се, съвсем не е ред­но и нормално, но когато събитията се развиха тъй бързо и ние сме решили по диплом[атичен] път да разрешаваме въпросите, по-добре е да не усложняваме събитията, които и без това са толкова тежки. Предадох това на ген[ерал] Русев. В 6 ч. е станала срещата (От приложенията се вижда разговорът). „Засега няма да минавали.”
* * *
На 30.VIII. веч[ерта] I корпус е бил:
24 див[изия] на линията на гр. Кралево
25-а [дивизия на линията на гр.] Лапово
Днес 31.VIII. е трябвало да стигнат до вечерта:
24 див[изия] - Крушевац
25 див[изия] - Парачин.
* * *
Днес с г-н Филов обсъдихме обстойно обвинението на ня­кои, че не сме почнали постъпки за примирие чрез русите, а общо с всички. Може би би било добре. Но Кирсанов се държи като мрамор. Не искат друг пълном[ощен] м[инистъ]р и т. н. Затова решихме, че е добре това, което Багрянов вчера е казал на Яковлев - че е добре да влезем в по-тесен контакт, та ако е нужно и той (Багрянов) би отишъл в Москва. Яковлев щял да телеграфира, но ние мислим, че би било добре да се направи това предложение официално на Яковлев, а не между другото, както е станало. Обаче Б[агрянов] намира, че не е повече нуж­но, понеже Яковлев бил телеграфирал.
Щом стигнахме днес в Панчарево (към 10 ч. сутр[инта]), Русев ни каза, че Драганов е говорил с Шнекенбургер, целува­ли се и пр. и накрая било решено до вечерта днес да се извозят всички немци от България. Колчев давал влакове, като даже бил готов да отмени пътн[ическите] влакове. Това ни зарадва много. Обаче каква бе нашата изненада и как ни спадна настро­ението, като чухме, че ген[ерал] Шнекенбургер съобщил сл[ед] пл[адне], че имали нареждане да изтеглят най-първо материа­лите си, а след това хората, което щяло да продължи десетина дни. А днес вече русите заеха Плоещ. Скоро ще са на Дунава и ще искат да минат, за да гонят германците. Радио „Москва" вче­ра е нападало много Турция, а днес специално България. Един господин - учител на Яковлев по бълг[арски] език днес е ходил в Руската легация. Казали му, че и гонението на германците било „символично", както било „символично и обявяването на война от страна на България". Добре се подиграха. На излиза­не от легацията пак му казали: „Немците, немците" - т. е. ако не ги изгоните, то ние ще ги изгоним, като дойдем в България. Решихме да се предаде на Шнекенбургер от ген[ерал] Русев вед­нага да напущат или ще почнем насилствено обезоръжаване. Касае се да избегнем окупация ако може и тр[ябва] да сторим всичко, което трябва за това. Не ни разбират тия немци или пък поради повреди по жп линия, не могат да си отидат, а поставят други предлози. Да видим как ще се оправи и тая беля.
В 16 ч. отидох във В[оенното] м[инистерст]во, а след това и в Регентството. Там заварих г. Муравиев, който чакаше за един автомобил. Мушанов - съгласен, като даде още 1 човек (Гиргинов или Б. Петков), Буров - съгласен. Пастухов - да, но окон­чателно ще отговори утре до 10 ч., когато ще се събере Уп­равителният] съвет на соц[иал]демократите. П. Стайнов - по начало да, но ако участвува Отечественият] фронт, за което работи и той да се съгласят. H. Петков - сега ще отиде на сре­ща с него.
Също с Ким. Георгиев, (който бил на ул. „Алабин"), а д-р Пашов не е още намерен.
Надява се до утре, 10 ч. да има нещо готово.
Смята без портфейли да са: Мушанов, Буров, Пастухов и Гичев ( к[ойто] по 27 дни в месеца не работи). Ако Стайнов приеме - той [ще е] м[инистъ]р [на] външните работи, а ако не - евентуално Буров. Някои се произнасят за това В. Димов да е м[инистъ]р на вътр[ешните] работи.
За военен м[инистъ]р - работа на регентите, както бяхме уговорили на 30.VIII. - веч[ерта], при даване мандата.
П. Стайнов повдигнал въпрос за смяна в Регентството. Г. Филов било тр[ябвало] да излезе. Казах му, че не стига друго­то, ами и държавна криза да имаме. Г. Филов работи само за България и е много полезен с редките си качества.
Стана тая вечер дума и за нов в[оенен] м[инистъ]р. Поме­нахме вероятни имена - Янчулев, Маринов. Но, да видим дали ще поиска нещо г. Муравиев.
Днес се навършват 5 год[ини] война, обявена на утрешния ден-1 септ. 1939 г., а утре почва 6-та година.

1 септември 1944 г. - петък

Днес пак слязохме в Панчарево. Надявахме се, че до дове­чера ще може да се състави нов кабинет, но не биде.
Към 11 ч. 1/2 почнаха с мене среща нар[одните] представи­телят Петър Марков и д-р Д. Моллов. П. Марков поиска да разбере искрена ли е новата ни политика и най-главно - да ме предупреди, че от разоръжените германски войници много би­ли пущани. А русите знаели колко са и може би ще искат да ги видят за доказателство. Ако ги няма - щели сме да се изложим.
Уверих го, че действията ни са искрени. Ако някои от разоръжените, по човешки чувства, напр. като болки и др. са пустнати, то не е толкова важно и не бива да се прави от това въпрос.
По опразване на страната от немците в България пак пречка. Не искат да си отиват бърже. Опразват складовете си. Изглежда, че тая сутрин е заминал влак с жени, между които и г-жа Бекерле. Много от немците, живущи в България, са на­пуснали с плач. Няма злост от едната и другата страна. Много немци ни разбират и не ни се сърдят тъй остро, както управля­ващите среди.
Д-р Д. Моллов ми говори за г. Ърл, с когото се срещнал. Казах му, че съм му прочел доклада и доколкото зная, ще се направи необходимото за връзка с него, ако той би пожелал да ни помогне. Но, това ще е повече полезно и резултатно не сега, а при сключване на мира.
По обяд бяхме изненадани от речта на Багрянов. Както обядвахме под едно дърво в Генева-двор - Регентството, чухме, че след малко г. Багр[янов] щял да направи важно съобщение. Спогледахме се. Разбрахме, че пак ще има изненада, макар че поучени от дългата криза през м. май, помолихме Б[агрянов] и се съгласихме нищо да не се съобщава предварително. Ето че Б[агрянов] изтърси обвинения, че му се пречело (гледай речта му в приложения в. „Зора"), което мнозина са схванали, че се отнася до нас - регентите.
Сл[ед] пл[адне] отидохме в Регентството в София, за да сме по-близо. Г-н Муравиев тича цял ден, но бе много измъчнен в работата, понеже хората не са събрани и трябва да отива до Банкя за г. Мушанов и до Г[орна] Баня за г. Бурова.
В 6 ч. сл[ед] пл[адне] очакваше г. Муравиев решението на широките социалисти. Г-н Пастухов оставил да му превземат събранието и решили да не дадат съдействие на г. Муравиев, ако няма да влязат хората на Отечествения фронт. П. Стайнов бил се мъчил да склони хора от Отечествения фронт да вземат участие, за да участвува и той, но не е успял. Г-н Муравиев е доста загрижен. Казахме му, че ще трябва утре да продължи работата (часът беше 10 веч[ерта]), защото тая нощ няма нищо да роди. Върнахме се към 12 ч. през нощта в Чамкория.
Щом стигнахме в държ[авния] кантон и г. Кутиков ни каза, че Радио „Лондон" съобщило за преустановяването на прего­ворите в Кайро, поради кризата.
С Багряновото избързване да съобщи оставката на кабине­та, ето че пак се явиха нови неприятности. Жалко, че личното поставяме над общия интерес. Дано Бог ни помогне да излезем и от това трудно положение. Да не бяхме взели думата на Баг­рянов, а то - осигурили я бяхме.

2 септември 1944 г. - събота

Рано отидохме в София в Регентството. Г-н Муравиев се надяваше, че към 3 1/2 ч. сл[ед] пл[адне] ще може да ни съобщи дали е успял. Хеле, събрали се в 3 ч., но почнали едно словоборство, което продължи до 7 ч. сл[ед] пл[адне]. Няколко пъти пра­щахме г. Горанов до централата на Зеленчукарския съюз на ул. „Солун", където се събрали, и взехме много да се безпокоим, че пак нищо няма да излезе.
В 7 1/2 ч. веч[ерта] дойде г. Муравиев и съобщи, че г. Буров и всички останали повдигали въпроса, един вид условие, г. Филов да напуснел регентския си пост. Това явно е станало вслед­ствие думите на Багрянов и вероятно от неговите хора, които са разпространили, че г. Ф[илов] пречи. И господата от 13-те, страхувайки се, че и тям ще се пречи, поставят това условие. Явно стана за г. Ф[илов], че има нещо монтирано срещу него, затова той, както изтъкна, че ако трябва, той е готов да улесни положението, [но] не е съгласен да става като условие на прави­телството. Не може така да се процедира - Регентството да е в зависимост от правителството, което ще бъде с извънредно ло­ши последици в бъдещето. Нека да се спазва Конституцията. Тълкуването, че може с 2 регенти, не е основателно. Аз защи­тих г. Ф[илов] енергично и казах, че истината е съвсем друга. Никой не е пречил, напротив, от нас е имало само полза, съве­ти и пример за разсъждения и действия само с оглед на интере­сите на страната. Князът също се присъедини в защита на на­шите винаги единодушни решения и действия. Г-н Муравиев каза, че заявлението на г.ф[илов], „че той (г. Ф[илов]) е съгласен да си даде оставката, стига правителството да настоява още, след като се разбере истината и като се намери конституционният път за това, за да улесни правителството” и се мина на разпре­делението на мин[истерските] постове. Предложената листа се прие, както бе предложена от г. Му[равиев]. Написаха се и ука­зите и се подписаха, като за военен министър беше поставен ген[енерал]-лейт[енант] Ат. Стефанов - к[оманди]р на 4 армия - Плевен. Това решение за неговото назначаване стана днес сут­ринта. Искахме много да не разбъркваме войската. Знаехме, че се сочат Янчулев и Маринов. Ген[ерал] Янчулев беше сонди­ран лично вчера, но той отказа, понеже не е напълно оздравял. Каза, че го уверяват какво след 1-2 месеца ще бъде напълно възстановен, но сега се уморява при стоене прав и силите му не са напълно възстановени. Ген[ерал] Маринов е много добър, но това поддържам главно аз и отчасти г. Ф[илов]. Когато всич­ко бе готово, дойдоха м[инистри]те Мушанов, Гичев, В. Димов, Гиргинов, Павлов да се представят. Честитихме им и току да си тръгват, аз им казах, че както са се съгласили ние да посочим м[инистъ]р на войната, ние сме се спрели на ген[ерал] Ат. Сте­фанов, който е един добър военен и командир. Но веднага, като ужилени от оса, г. Мушанов и г. Гичев подскочиха и викнаха, че не са съгласни.
С Княза бърже решихме да бъде ген[ерал] Маринов, за да не пречим и да не се развали това тъй мъчно съставено прави­телство. Разбира се, ние знаем много добрите качества на Ма­ринов, особено аз, който го ценя така много и който бе най-добрият ми к[оманди]р на дивизия в Македония, в битността ми к[оманди]р [на] V армия, така че това решение и на Княза за мене бе добре дошло. Аз отдавна хваля и подготвям възхода на Маринова, но поради интриги, все удряха в камък моите думи. Наистина ще има едно пораздрусване във войската, понеже пред него има десетина души по-старши, но времето сега е такова, че трябва по-голяма смелост и по-решително действие. Много много не inè държим на гладките прийоми и действия, които в нормално време не оказват лошо влияние, но във военно и ре­волюционно време могат да са катастрофални. (Майор Славомиров ми обясни, че настроението срещу ген[ерал] Стефанов на г-н Гичев било, че той около 9 юни 1923 г. бил ръководил арестуването на някои земледелци; а г. Гичев се нахвърля вър­ху него, че държал речи, които съвсем не са в хармония със сегашния курс на политиката.) Сега за мен ще има работа във войската, ако се явят недоволства и оставки, но и с това ще се справя.
Настоях да се съобщи на Маринов, за да бъде утре в София. Можело да се говори само чрез Скопие, та чрез препредаване му съобщиха. Наредих да му се прати самолет, понеже по сухо, поради пресичане на пътищата от шумците, е опасно пътуването му.
Преди съставяне на кабинета - 20 мин. преди да се съобщи по радиото, подирих ген[ерал] Русева и го намерих по телефона в Чамкория, за да му съобщя аз първи, а не да научава от ради­ото, че е назначен нов м[инистъ]р на войната. Той прие спокой­но това съобщение и одобри назначаването на Маринов. Мно­го мъчна ми беше тая мисия, но какво да се прави. Добре, че Русев е благороден и трезв войник. Сега и нему ще олекне, за­щото в тия трудни времена да си военен м[инистъ]р не е лесно.
Парализирането на страната му не дойде току тъй.
* * *
Преди да почна обяда днес, който се състоя във Военното м[инистерст]во, ме посети Славейко Василев, к[ойто] един вид искаше да се запази сегашното правителство и затова искал да ми поговори. Той не знаеше, че Багрянов е счел, че трябва сме­ни, мислеше, че поради несъгласия между регентите и Багря­нов била наложена оставката и пр. Опровергах това и му обяс­них истината, че самият Багр[янов] счита, че при новата обста­новка трябва промяна. Доколко е бил искрен (който въпрос чак сега си задаваме) е друг въпрос, но това е истината. Обяс­них му, че по амнистията не е имало разногласия, но тоя въп­рос е повдигнат, когато вече правителството] е на път да си отива и тоз актив трябва да остане на новото правителство, ако го възприеме и като носи отговорност за тежестите и неприят­ностите от, а не като наследство от по-ранните кабинети. Обяс­них му и гледището на регентите за Македония - никой не е пречил, но е посъветвано да не се избързва с 2-3 дни, докато дойдат от Ст. Мошанов условията от Кайро. Не бива да се от­казваме предварително от Македония, преди да знаем кому ще я дадем, ако, както впрочем и ние смятаме, е твърде вероятно едно изпразване още сега. Идеалът от Освобождението ни до сега ще остане. Обясних му, че ако Регентството е обърнало внимание върху разногласията между речите на Багрянова и Драганова и е посъветвало вече да се вземе една ясна и установена позиция, след явното обръщание на нашата външна политика на 180°, като правителството поема отговорностите за новата политика явно и открито, то това никога не е пречка от нас. Слав. Василев не знаеше, че Багр[янов] е говорил без наше съг­ласие още сега и благодари, че съм го осветлил, понеже сега видял какво е истинското положение.
По повод вчерашната реч по радиото на г. Багрянов искам да отбележа следното.
В сряда сл[ед] пл[адне], когато решихме да се направи про­мяна в управлението, Багрянов помоли и като израз на добри чувства от нас, не се противопоставихме на изявеното желание от страна на Багрянов, след съставянето на новото правителство, той да каже няколко думи по радиото. В петък, 1-2 часа пред речта на Багрянов, не помня по кой повод, на нас ни дойде на ум неговото желание и разменихме мисли тримата. Смятахме, че до сега никой не е говорил при напускане на властта, че как­вото и да каже, ще породи тълкувание и може да попречи, и без съгласие на новото правителство той няма право да каже ни­що; и решихме, че след като имаме новото правителство, ще му кажем на новия председател нашето решение, за да го знае Багрянов и се откаже от тая си идея. Но излезе съвсем друго. Той едностранно промени работата, както си иска. И за съжа­ление отгласът бе: 1. Спиране преговорите в Кайро; 2. Смут в страната (веднага даже генералите от провинцията като един се надпреварват да питат какво става в София); 3. Отежняване ми­сията на г. Муравиева, понеже опозицията се стресва от една предстояща (а всъщност несъществуваща до сега) вероятна бор­ба с Регентството, ако се иска по-радикално провеждане на но­вата политика. А истината е съвсем друга - ние обърнахме вни­мание, че политиката е променена и вече трябва да се теглят от това последиците за една ясна нова политика с готовност за по­емане отговорности.
А горчивините, мъчнотиите, поемане на тежки условия за страната идат именно сега. Лесно е човекът сега сам да се от­тегля и като обвинява други, да си постила дюшек за лична из­года. Но истината все ще изпъкне! Никой не може да отрече заслугите на Багрянова и неговото правителство, но това не зна­чи, че трябва да се утежнява бъдещето за лични сметки и амби­ции.

Ето новият кабинет:
М[инистъ]р-председ[ател] и м[инистъ]р на външни раб[оти] - К. Муравиев
М[инист]ри без портфейли: Н. Мушанов, Дим. Гичев и Ат. Буров
М[инистъ]р на вътр[ешните] работи, тъй и управл[яващ] М[инистерст]во [на] железниците - В. Димов
М[инистъ]р на фин[ансите], тъй и управл[яващ] в търгови­ята - д-р Ал. Гиргинов
М[инистъ]р на правосъдието, тъй и управл[яващ] М[инис- терст]во [на] просветата - Борис Павлов
М[инистъ]р на войната - ген[ерал] Ив. Маринов М[инистъ]р на земледел[ието] - Ст. Даскалов (брат на Рай­ко Даскалов)
М[инистъ]р на благоустройството] - Хр. Г. Попов Г-н Буров щял да поеме външните работи, но след 20-ина дни. Муравиев каза: „Не иска да поеме отговорност за тежките условия, к[оито] ще ни донесе Стойчо Мошанов. Аз ще ги поема”.
Мина и днешният мъчен ден. Сега още веднаж видях как мъчно се работи у нас при манталитета на старите партийни водачи. Но длъжен съм да си отбележа голямата отстъпчивост и държавнически поглед на г. Никола Мушанов, който се пока­за голям българин в тия трудни времена.
И г. Муравиев се показа обигран политик.

3 септември 1944 г. - неделя

Новият кабинет бил посрещнат с успокоение, според думи­те на кмета на Самоков, Карастоянов.
Ген[ерал] Маринов ще дойде утре и то със самолет, понеже пътят бил прекъснат от метежници.
Целия ден прекарах в Чамкория и малко си поотпочинах.

4 септември 1944 г. - понеделник

В 11 1/2 ч. приехме адм[ирал] Сава Иванов. Докладва за по­ложението в Белград, Сърбия и в I б[ългарски] корпус. С герм[анците] се разделил много приятелски. Мнозина от герм[анските] офицери разбирали нашето положение и поведе­ние. В корпуса нямало никакви инциденти и оттеглянето става­ло много спокойно. Герм[анските] семейства напущали Бел­град. Останали само мъжете с лек багаж - явно, за да имат го­товност за оттегляне. Жп връзките са в Сърбия почти прекъс­нати. Мостът при Кюприя тежко повреден. Влакове бавни, не­сигурни и транспортиране с камионен превоз. Дража Михайлович търси съюзници за борба с комунистите, но той да дирижи­ра и явно „докато мине моста”. Направено предложение от не­го: съвм[естна] работа за борба; лична връзка с хора, на Маке­дония самостоятелно управление (но за това били 3 души, уж по-дейните, срещу 4 за Мак[едония] в Югославия). В Бяла Па­ланка имал човек за връзка. Тоя въпрос адмиралът да докладва на м[инистъ]р-председателя.
В 12 1/2 ч. се обади, както бяхме тримата в бараката в Пан­чарево, м[инистъ]р-председателят г. К. Муравиев и помоли бър­зо да го приемем. Иде от Мин[истерския] съвет. Имал доста спорове, но той дошъл главно по следния въпрос: „Искам г. Филов да си даде оставката.” Най-много настоявал г. Буров. Той можел да успокои своите хора, които не повдигали тоя въп­рос. По-добре било г. Ф[илов] да не бил се отпущал тъй да го­вори в събота (2.VIII.), когато той човешки заяви, че не inè пра­ви мъчнотии, но ако това ще е от полза за България. И г-н Ф[илов] каза, че не е редно Мин[истерският] съвет да дава един вид ултиматум и да стои по тоя начин над Регентския съвет; че може би не е трябвало да казва, че е готов да улесни правител­ството, но той е мислил, че това следва да стане пак за полза на нашата кауза; че не е добре да се бърза, защото той е водил честно бълг[арската] политика, което ще докаже; че не е добре да скъсваме сега съвсем с германците, преди да сме изчерпали всички средства, а дотогава неговото държане и връзки пак мо­гат да бъдат от полза; че ние аслъ все бързаме; още нямаме никакви условия за примирието; може би ще се поиска някоя промяна в Регентството, която, ако се изпълни, но по искане от силните, все таки ще е един плюс при водене на преговорите със съюзниците. Той смята, че не държавнически подбуди са водели г. Бурова, а лично отношение към него и т. н. Г. ф[илов] каза, че ще си изпълни дълга като регент към Рег[ентския] ин­ститут, който ще бъде един 12 год[ини] траещ орган в нашата държава, за да не се даде прецедент на смяна по искане на пра­вителството, т. е. всяко правителство да си избира регентство и т. н. Решихме и помолихме г. Муравиев да отиде в Министерс­кия] съвет, където г-да министрите го чакали и изработят дек­ларацията на правителството, а утре в 10 ч. в Регентството да дойде той, с министрите без портфейл, за да направи г. Ф[илов] едно изложение в подробности по водената политика от почване на войната до сега, за уясняване и с оглед използуване всички благоприятни данни за нашата кауза в бъдеще. А в същото вре­ме г. Ф[илов] да чуе мотивите за желанието той да си даде оставката и той да каже своите възражения с оглед да се помогне на г. Муравиев, който явно е много затруднен (намекна, че ще имал оставки) и да се въздействува, ако може, за по-спокойно изясняване на тоя въпрос.
Г-н Ф[илов] заяви: „Аз зная, че всич­ко е правено за добро при тогавашните условия. Аз не ще бягам от България. Не е да не схващам, че може би това се иска във връзка с дирене отговорности. Аз съм готов да ги понеса, не ще ги отбягна. Но да не се бърза. Хем искат да се пази конституци­ята, хем пък не се съобразявали с нея, щом мислят, че може да имаме само 2 регенти.”
В 15 ч. 30 м. приехме в София - Регентството, на прощална аудиенция ген[ерал] Русев. Държа се отлично. Наградихме го с 0[рден] [за] ,,В[оенна] з[аслуга]” I степен и го произведохме в чин „генерал от артилерията”.
В 16 ч. дойде да се представи новият военен м[инистъ]р ген[ерал] Ив. Маринов. Пристигнал отзарана със семейството си от Битоля със самолет (иначе невъзможно) и до сега прие­мал. Обясних му:
2. Че политиката ни е обърната на 180° и с това чувство да работи.
3. За корпуса - да се оттегли изцяло, без задръжка на Ниш. Хората да се уволнят, като с влакове от Пирот, а най-далеч от Цариброд, си отиват. Не е добро решението на Щаба да оста­нат и сега в района около София. Особена грижа за тия хора. Да си отидат по дивиз[ионните] области, к[ъдето] са ги форми­рали. А нали 22 див[изия] е производна на 2 див[изия], 27 - на 7 див[изия], 24 - на 4 див[изия] и 25 - на 5 див[изия]. Действующите кадри да подсилят другите части. С щабовете да се обмисли как е най-добре да се използуват.
V армия и 29 див[изия]. (След като бе изслушан докла­дът му за положението в Македония, който е със следните зак­лючения: положението е много лошо; след речта на м[инис- тъ]р-председателя г. Ив. Багрянов, а особено от 1 1/2 месеца, когато било наредено от властите да се образуват комитети за независима Македония - нещо което ние чухме само преди ня­колко дни и е инициатива, к[оято] никой не ни е казал на нас регентите. Сега си обяснявам, че думите на ген[ерал] К. Стоя­нов не са безосновни или поради негово особено душевно със­тояние, което на пръв път си помислих и обясних. Тр[ябвали] мерки за чиновническите] семейства. Ако евакуираме сега, без да знаем какво ще бъде бъдещото положение по условията за примирие, ще настъпи страшна анархия, нашето население ще пострада и ще се изложим ужасно. Сега ми е ясно защо се е бързало да се оттеглим от левия бряг на Вардара; не биваше да се правят от нас скришом такива ходове в Македония; кой е допущал, че при м[инистъ]р Станишев - от Македония, може така да сме дезориентирани и да не бъдем питани за съвети.) Дадохме на Маринов указания: бързо 29 п[ехотна] ди[визия] да се прегрупира на юг и запад, като изостави пазенето на жп ли­ния Ниш-Враня, к[оято] вече е прекъсната на много места, за да пази от нахълтване на метежници към Трън и Босилеград и да защити шосето Куманово-Кюстендил при евентуално оттег­ляне на V-a армия. Частите на V-a армия да се групират в още по-големи единици. Според Маринов нямало опасност за изтег­ляне на нашите части, ако, разбира се, герм[анските] части не се увеличат много. Да се привлекат части в 7-а и 1-а див[изион- ни] области, които да послужат като опора и подкрепа, в слу­чай, че ще имаме стълкновения и с германци (как се обърнаха бърже работите!). Около Щип и Куманово да има групирани камиони за населението и в[оенните] части, ако трябва да ева­куираме Македония.
1. Да стяга войската. Сега е най-нужна. Да се обяснят от­крито събитията на г-да офицерите.
2. Новият набор ще се свика на 15.IX. Старият набор може да се уволни, ако няма някои усложнения. Все таки, да дочака­ме условията за примирие от Кайро. По личния състав - ако искат някои да се оттеглят, искани са нужните сведения да се види как да се запълнят дупките.

5 септември 1944 г. - вторник

Тръгнахме в 8 ч. сутр[инта] за София, понеже в 10 ч. г. Филов имаше среща в Регентството в София с г-да Муравиев, Му­шанов, Буров и В. Димов (м[инистъ]р-председ[ателя] и трима­та министри без портфейли), за да ги ориентира по политичес­ките ходове, разбирания и провеждане на политиката ни, от­както той бе м[инистъ]р-председател до сега. В 10 ч. ф[илов] е изложил доста подробно как той схваща положението на Регентския институт. Въпреки всичко на обяд г. Муравиев ми каза, че Буров - Мушанов настоявали на своето, та да видим как ще се уреди тоя въпрос.
Сутринта аз бях във Военното м[инистерст]во, където зава­рих Русева, К. Стоянов и Айрянов при м[инистъ]ра, ген[ерал] Маринов. Дойде и ген[ерал] Наков. Имаше донесения, че гер­манците взели като заложници ген[ерал] Николов - к[оманди]р [на] I корп[ус], с щаба му, ген[ерал] Банов - к[оманди]р [на] 6 д[ивизия] и ген[ерал] Баларев, с някои офицери от щабовете им. Обградени били в Нишка баня, а ген[ерал] Балтаков бил пови­кан с измама. Обадил се полк[овник] Тотоманов от Пирот още през нощта, за да съобщи горното. Същият пита какво да прави с б[ившия] м[инистъ]р-председ[ател] на Югославия Цветкович, който се бил явил на пост № 1 с някакво писмо от ген[ерал] Ни­колов. Наредих да го пуснат и дойде в София за среща. Той бил видял обкръжаването на ген[ерал] Николов и щаба му от герман­ски] войници; чул, че са пленени. И други избягали сами войници били казали, че наистина имало такова нещо.
Имаше донесение, че на Девебаир се явили около 60 ками­они и леки коли, натоварени с войници, които войници заели и се укрепили на височините по Девебаир. В Кочани била обезо­ръжена наша рота от германци (впоследствие това не се оказа вярно). Обади се и ген[ерал] Ковачев, к[оманди]р на 27 ди- ви[изия], който потвърди нападението на герм[анските] части срещу щабовете и части от корпуса.
Ген[ерал] Наков докладва за разположението на герман­ските] части у нас. Ето разположението на схемата: [вж. с. 214].
Бързо ген[ерал] Наков е разпоредил да се разположат наоко­ло части и с насочени батареи към мястото, дето са се укрепи­ли германците. Повикаха и ген[енерал] Шнекенбургер, комуто пак поискаха изтегляне на гер[манските] части, но той не знаел какво да прави. Ген[ерал] Маринов съобщил на ген[ерал] Шне­кенбургер за станалото с I корпус и го помолил да се изправи сторената грешка. Маринов му казал между другото, че той ни­кога не е очаквал да пленят ген[ерал] Ник[олов], който 2 год[ини] добросъвестно им е помагал при общата служба.
На обяд бяхме във Военното м[инистерст]во, където дойде и г. Филов с господа Муравиев, Мушанов, Буров и Гичев (общо дойдоха след разговора в Регентството). Г-н Мушанов бе доста приказлив и духовит. Към 2 ч. сл[ед] пл[адне] дойде в столовата и Князът. Ориентирахме се по положението и си тръгнахме за Чамкория. В 8 ч. 50 м. веч[ерта] се обади ген[ерал] Мар[инов] и ми съобщи, че Русия ни е обявила война. Помоли да отидем във Военното м[инистерст]во, където заседава Мин[истерският] съвет. Обадих на Княза, който след малко дойде у нас, за да отидем в София. В 10 ч. 45 м. бяхме в м[инистерст]вото - къде­то заседаваше Мин[истерският] съвет. Тревожно положение. Ре­ши се: 1. Да се скъсат дипломатическите] отношения с Герма­ния; 2. Да се съобщи това по радиото, а в същото време - и на г. Яковлев и г. Бекерле. Интересни бяха разискванията: ген[ерал] Маринов смята, че 8 наши дивизии ще бъдат изложени на уни­щожение (в Куршумлия - 4 и 14, 15, 17 и 29 див[изии]). Постави се въпросът за оттегляне на див[изиите] от Македония. (Инте­ресно е, че след като се освободят македончетата, ще останат в дивизия по 4-5 000 души само.) Маринов бе подплашил съвета, но въпреки това старите, обиграни и готови да поемат големи отговорности държавници като Мушанов и Буров, настояха, че ако се полага за спасението на България да се пожертвуват ди­визии - ще се пожертвуват; 3. Да се поиска примирие. През нощта ходи Алтънова при Яковлев, к[ойто] казал, че войната значи ще трае само няколко часа.
Интересно бе в тоя съвет и това, че Мушанов и Буров дадо­ха урок на Маринова за поемане на отговорности, а Вергил Ди­мов му казваше, че той вярва в нашата войска, която не inè се даде изцяло. Тогава аз не се стърпях и казах, че опасността е пресилена; I к[орпус] има 4 малобройни дивизии - 7-8 000 души, от които най-малко двете вече са се прибрали отсам границите, че в Македония 29 п[ехотна] див[изия] (Враня) може безпре­пятствено да се оттегли, както решихме на из[ток] и ю[го]и[зток] - към Босилеград и към Крива Паланка, че 17 див[изия] е в Щипско и може да се оттегли лесно; по-мъчно е само за 14 и 15 див[изии]. Реши се да се групират по полкове и да се оттеглят на важните посоки, та при заповед лесно да се спасят. Обърнах внимание, че не бива нашите току-тъй да се сдават на немците, които са малко, а ако трябва и те да се борят и обезоръжат тия немци, които искат тях да обезоръжат. Накрая ген[ерал] Мари­нов почна едно бавно и театрално обяснение, че сме оставили жени и деца, чиновници и чин[овнически] семейства, к[ойто] желаел да се „отбележи” (?!) - няма стенограф в съвета (?!), че „щял бил да си даде оставката по тоз повод, ако не бил съзна­вал, че сега не е време да прави пречки на правителството”. Той беше много изморен и не беше даже логичен.
Съветът свърши към 2 ч. на следния ден. Останахме да пре­спим в стаята на ген[ерал] Гочев във В[оенното] министерство.

6 септември 1944 г. - сряда

В 5 ч. 40 м., след кратък сън ни събудиха сирени за тревога. Преминаваха транспортни герм[ански] самолети за вземане гер­манци. Когато снощи казали на ген[ерал] Шнекенбургер, че Ру­сия ни е обявила война, той ахнал и не повярвал. Като се убедил и бил предупреден, че ще пристъпим към обезоръжаване, той обещал още тая нощ да се вдигнат.
Ген[ерал] Кочо Стоянов много изплашен. Не искал да оти­ва в Македония да си поеме армията. Трифонов си подал остав­ката, понеже не може да работи с ген[ерал] Маринов, който само преди няколко дни се бе оплакал срещу грубото държане към него на ген[ерал] Трифонов. Няма какво - решихме с Кня­за да се приеме оставката на двамата. Янчулев - нов нач[алник] [на] щ[аба]. За Скопие да се прати, макар и временно, ген[ерал] Попдимитров, които сега е по-добре сьс здравето. Изглежда, че някаква муха има в главата на Стоянова (да не би да избяга в Германия?!)
Преди обяд, към 10 ч. се събрахме и тримата в бараката в Панчарево. Съобщиха ни, че иска да ни види по много важна работа зап[асният] майор Кирил Станчев. Приехме го. Пледи­ра веднага да се свали сег[ашното] правителство и се даде на Отеч[ествения] фронт. Мотиви: само един - логиката на факти­те - а именно, че Москва не харесвала сегашния кабинет, поне­же била обявила война. А всъщност войната е обявена, за да е и Русия на равни начала по отношение на нас, както с Америка и Англия, с които сме във война. Тая мисъл като си навил на пръста, все на нея се позовава. Апелирахме да вземат участие в сег[ашния] кабинет, за да стане такава наистина народна кон­центрация, както бе декларацията на 13-те. Ако не сме взели Отеч[ествения] фронт - ще станели нежелани неща и сам фронтът ще дойде. Апелирахме да вземат участие хората на Отечествения] фронт - има 4 места свободни - (3 министри и 1 без портфейл).
Видя ме и Антон Ганев. Съветва:
Обявяване война на Германия.
Б. Филов да напусне.
Анг[лийски] и амер[икански] войски за гаранция.
По-добре би било да взимат участие и хора на Отечестве­ния] фронт в правителството.

* * *
Ген[ерал] Маринов ме помоли да отидем надвечер в София, за да ни докладва устно някои работи.
Отидохме тримата. В кабинета му се почна интересен раз­говор. Той пледира разпалено становището на Отеч[ествения] фронт, комуто веднага трябвало да дадем властта.
Щяхме да останем да спим в министерството, но Князът ни посъветва да спим другаде. През деня имаше гоненици по соф[ийските] улици на желаещи да направят митинги. Имало даже стрелба в градината „Княз Александър”, пред министер­ството. Тревога за разпръсване на хората - опасна мярка, лъж­ливото овчарче не бива да излиза на сцената. Предупредих за това и веднага вдигнаха тревогата. (Може би е имало 2-3 сблъск­вания в пивниците, за които не биха подали тревогата, ако ня­маше митинги.)
Преспахме у ген[ерал] Ганев.

7 септември 1944 г. - четвъртък

Тая нощ прекарахме с г. Ф[илов] у Антон Ганев. Рано сутр[инта] питах Маринов за новини - нищо особено, но имал нещо важно да докл[адва].
Сутринта ген[ерал] Ганев ми съобщи, че снощи в 11 ч. проф. Цанков е говорил по радио „Донау”. Е, разбра се, наистина е избягал. Речта му била много възторжена. Обяснил, че не от страх напуснал България, а (не бил избягал!) с цел да служи на България. Уверен бил сега още повече в победата на Германия (?!) Обвинил кабинета Багрянов за това пораженско състояние на духовете в България. Князът бил наложил Багрянова. При срещата си с регентите ни бил видял уморени и явно не може­щи да се справят с трудностите. Чудил се, че не се е намерил 1 бълг[арски] генерал, който да поведе народа и войската. Обър­нал се и към войската да изпълни дълга си към България, заед­но с Германия.
За 11 ч. повикахме на доклад м[инистъ]ра на войната ген[ерал] Маринов (Янчулев сам мина в дълга пледоария). Мин[истерският] съвет искал да се обяви война на Германия. Маринов възразил, а преди това бе решено и мин[истър]-председателят е казал на Янчулев, че до 3 дни, нищо не бе нужно за изтегляне на наш[ите] в[ой]ски от Македония, ще обявим вой­на. Сега искал веднага или най-късно до довечера в Министер­ския] съвет. На схема ни изкарал какви мерки е предприемал. Държат се 5 и 12 див[изии] на запад. Пропуща ce I корпус - стяга се 1 див[изия] и т. н. Направихме корекции 7 див[изия] да запуши Рупелското дефиле. Срещу важните посоки ешелоните ООО, а не ОфО.
Мобилизация - не.
Новият набор да се свика на 1.Х.
Накрая Маринов прати Янчулев да разпорежда, а той каза, че мин[истър]-председателят щял да ни говори за излизане от Регентството на г. Филов, за което го били помолили и него да ни съобщи. Това стана така, понеже Князът в това време пови­ка и г. Муравиева.
Г-н Муравиев каза, че всички били изкарали наново въпро­са за г. Филов. А всъщност Маринов го повдигнал много рязко и възбудено!!
Г. Ф[илов] ни остави сами. Като чу, Кн[язът] излезе. Мъчих се да убедя г. Муравиев, че сега, в тоя момент, не е полезна тая промяна - снощи сме подписали пълномощното на Стойчо Мошанов, то може да се побърка. Регентите се сменяват по прави­телствен натиск и т. н. Разбира ме, но другите искат и ще имало оставки. Да имаме малко време и ние регентите да си помислим.
В това време Кн[язът] бил казал на г. Ф[илов], че било на­ложително да си излезе - нямало как иначе.
Докато аз убеждавах Муравиев да не бърза, ето г.Филов иде с Княза и каза: „Не искам да преча на правителството. Щом се обяви война на Германия, то ще бъде повод аз да си дам ос­тавката. Можете да кажете това и уверите вашите колеги.” Г-н М[уравиев], нечакайки нищо друго, си взе бързо шапката и си излезе. Дойде, свърши си работата и няма какво да стои, та току виж нещо се развалило!
В 1,30 ч. сл[ед] пл[адне] г. Павлов, м[инистъ]р [на] право­съдието, прочете нар[едба]-закон за амнистията, който закон бил приет още вчера, но не е представен за подписване от нас, а се обявява за влезнал в сила. Това е признак, че на Регентство­то] се гледа, каза господин ф[илов], като едва ли не незаконен вече институт. Той използува и случая със съобщението в „Зо­ра”  за назначението на ген[ерал] Янчулев, по решение на Мин[истерския] съвет, с което иска да изтъкне, че се нанася удар на Регентския институт.
Остава аз да мисля какво трябва да правя. Г. ф[илов] каза, че в политиката и тоя случай приятелството не било от решава­що значение, та трябва сам да си реша, понеже той не може да даде никакъв съвет - „Това си е личен въпрос”, каза той. Сега не се налагало моето излизане. Обаче върху Рег[ентския] институт се нанася удар. Друго би било, ако е имало кой да каже, че не е съгласен и да видим тогава дали всички ще си дадат оставките. Един вид упрек към Княза и мене. Но сега не е време пак за кризи и Ст. Мошанов хептен да го измъчим, а и да рискуваме да навредим непоправимо на България. Какво изпитание за мен. Зная, че и аз трябва скоро да сторя същото (ще ми се наложи), но при друг случай. Аз предполагам много скоро да е във връзка с дире­не отговорностите, които впрочем сегашното правителство ис­ка да използува за своя престиж и при изборите. С нар[едба]- закон всичко може. Революционно време. Но затова, аз сега не бива да напусна, защото в искането жертва от г. Филов има един натиск отвсякъде. Позицията на г. ф[илов] е ясна и лесна - отива си под натиск и то в момент, когато се обявява война на Герма­ния. А аз как да се мотивирам - само от другарско чувство. Ще остана, понеже за Рег[ентския] институт тезата не се възприе­ма, даже от юристи (както каза г. Муравиев: „За жалост има много юристи, които смятат, че може с 2 регенти”).
Ще видим как ще се развият събитията.
Към 21 1/2ч. ген[енерал] Маринов, а след това и ген[ерал] Янчулев, ми съобщи за нападение на затворите от тълпи в Си­листра и Плевен. Лоши прояви. Във Велес била обезоръжена наша малка част от германците.
Днес Князът ми каза, че ген[ерал] Маринов става опасен. Почва много да се налага по политически въпроси. Мур[авиев] каза: „Това са якобинци” за Министерския съвет и пр. Скарах се на Муравиева. (Да гледаме.)
Относно обявяване война на Германия, казах Муравиеву: Ние не се противопоставяме. Остава обаче по наш съвет това да стане тогава, когато имаме една достат[ъчна] готовност за противодействие на германците, ако искат да ни нападнат. То съвсем пълна сигурност не може, но поне горе-долу да имаме възможност сигурно да запазим София, ако и с бързо придвиж­ване на още части от страната. Да бъде с по-малък риск. Това зависи и от това, което се гони с обявяването [на] война. Друго бе, ако бе сторено преди реченото скъсване - сега е вече не тъй нужна бързина. А Маринов бил спрял да не се впише в Програм­ната реч скъсването с Германия.

Живот в дати Генерал - лейтенант Никола Михайлов Михов

4. ноември 1891 г. - роден във Велико Търново
1911 г. - завършва с 31. випуск Военното училище в София
22 септември 1911 г. - подпоручик
1912-1913 г. - участва в Балканската война. При атаката на Одринската крепост - форта „Айвазбаба” е командир на батарея в V артилерийски полк
1913 г. - участва в Междусъюзническата война
1 ноември 1913 г. - поручик
24 юни 1915 г. - запасният поручик Н. Михов е назначен за адю­тант на командващия армията при мобилизация - министерска заповед № 333
1915-1918 г. - участва в Първата световна война. Награждаван е с ордени за храброст и с германския железен кръст.
1916 г. - участва с 15. артилерийски полк в атаката на Тутракан.
5. май 1917 г. - капитан
Юли 1917 г. - 1 март 1918 г. - командир на 1. конно артилерийско отделение
15 март 1923 г. - повишаване в чин майор на инструктора по артилерийската част във Военното училище, капитан Н. Михов - доклад № 26 и царска заповед № 8
Служи в 4. артилерийски полк
1 април 1927 г. - подполковник
Адютант на Артилерийския отдел в Министерство на войната
1929 г. - началник на секция в артилерийската инспекция - министерска заповед № 71
27 януари 1930 г. - назначава се комисия за преглеждане, поправя­не и допълване на Дисциплинарния правилник на войската в състав подполковник Н. Михов от Артилерийската инспекция, подполковник Попкръстев от Въздухоплаването и др. - пове­рителна заповед на министъра на войната № 10
1932 г. - началник на отдел Инженерна инспекция - министерска заповед № 228
26 ноември 1932 г. - подполковник Н. Михов е назначен за офицер за поръчки в Инженерната инспекция - височайша поверител­на заповед № 35 на министъра на войната
24 май 1933 г. - подполковник Н. Михов е назначен за командир на 7 дивизионен артилерийски полк - височайша поверителна за­повед № 17 на министъра на войната
6 май 1933 г. - полковник
24 г. - началник на Учебно-строително отделение на Артилерийс­ката инспекция - министерска заповед № 70
1935-1936 г. - редактор на сп. „Артилерийски преглед”
25 г. - помощник-командир на 3. пехотен полк - министерска заповед № 237
17 октомври 1936 г. - полковник Н. Михов е назначен за командир на 3 пехотен полк - височайша поверителна заповед № 52 на министъра на войната
17 февруари 1938 г. - полковник Н. Михов е назначен за началник на Военното училище - височайша поверителна заповед № 11 на министъра на войната
5 март 1938 г. - полковник Н. Михов приел длъжността началник на Военното училище - поверителна заповед № 25
25 октомври 1938 г. - повишаване в чин генерал-майор - поверителна заповед № 66 на министъра на войната
14 април 1941 г. - ген. Н. Михов сдава длъжността началник на Военното училище - заповед № 50
19 април 1941 г. - ген. Н. Михов е назначен за командир на 5. ар­мия - височайша заповед от 28 юни 1941 г.
11 август 1941 г. - ген. Н. Михов е назначен за командир на 1. ар­мия - височайша заповед № 69 на министъра на войната
1 януари 1942 г. - повишаване в чин генерал-лейтенант - височай­ша заповед № 1 на министъра на войната
15 април 1942 г. - назначен за министър на войната в правител­ството на проф. Б. Филов - заповед № 18 и указ № 8 - в. „Дър­жавен вестник”, бр. 76,1942 г.
7 февруари 1943 г. - получено разрешение от цар Борис III да прие­ме и носи Великия кръст с мечове на ордена на „Германския орел” - заповед № 34 на министъра на войната
27 април 1943 г. - получено разрешение от цар Борис III да носи Великия кръст на ордена „За унгарска заслуга на военна лен­та” - заповед № 159 на министъра на войната
31 май 1943 г. - награден с орден „Св. Александър” II степен - запо­вед № 195 на министъра на войната
14 септември 1943 г. - ген. Н. Михов е назначен за член на Регентството - заповед № 368 и в. „Държавен вестник”, бр. 204,1943 г.
14 септември 1944 г. - уволнен от служба - височайша заповед № 117 на министъра на войната
В началото на октомври 1944 г. - транспортиран със самолет за Москва заедно с другите регенти и с министрите от последните правителства
1 февруари 1945 г. - Първият върховен състав на Народния съд произнася присъдата - ген. Н. Михов е осъден на „смърт и гло­ба 5 000 000 лева, като се присъди в полза на държавата целият им (на регентите) имот.”
1 срещу 2 февруари 1945 г. - присъдата е изпълнена
29 август 1996 г. - реабилитиран от Върховния съд на Република България с решение № 172.