ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)

Възкресение Христово е най-големият християнски празник. Светите отци на църквата го определят като „празник на празниците и тържество на тържествата”. Страданието, кръстната смърт и Възкресението на Иисус Христос ни спасява от греха, проклятието и смъртта и примирява човеците с Бога. Във вехто заветните писания на пророк Исая четем: „... Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония, наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4-5). Чрез светата Христова кръв и славното Му Възкресение се дава надежда на вярващите за вечен живот. За това и на празника в Тропара се пее: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живота подари”.

Църквата е отредила Възкресение Христово да се чества в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Денят не бива да се празнува преди или в един ден с еврейската Пасха. За достойното посрещане на празника още от IV в. са въведени седем недели на строг пост и две за подготовката му. Дълбокият смисъл на постите е пречистването на тялото и душата. Вярващите се лишават от определен вид храни; ограничават плътта; очистват душата – погазвайки себелюбието и гордостта; живеят в любов, милосърдие и състрадание и с искрени молитви и покаяние търсят пътя към Бога. Христовата църква в своята необятна любов е отредила болните, бременните, немощните да бъдат освободени от поста. Последната седмица от постите се нарича Страстната, Великата неделя. Евангелистките сказания говорят, че Божият Син е знаел каква участ Му е отредена в последните Му земни дни. Оставали няколко дни до еврейския празник Пасха, с който чествали Изхода на техните предци на египетското робство. Христос знаел, че това е последната Му Пасха и наредил на учениците Си да приготвят пасхалната трапеза. Преди вечеря Учителят снел горната си дреха, препасал убрус (престилка) и дал пример на велико смирение, като коленичил и умил нозете на учениците Си. По време на вечерята Иисус рекъл с прискърбие на учениците Си: „Истина Ви казвам - един от Вас ще ме предаде. Горко обаче на ония човек, чрез който Син Човечески се предава”. И сетне се обърнал към Юда, казвайки: „Това, което имаш да вършиш, върши го по-скоро!” След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го и подавайки го на учениците Си казал: „Вземете, яжте това е моето тяло!” После им подал чашата с думите: „... Пийте от нея всички, това е Моята кръв на новия завет, която за вас за мнозина се пролива за прощение на греховете.” Христос добавил: „Това правете за Мой спомен!” За историците на Христовата църква това е първата Света Литургия, а вечерята е наречена Тайна, защото на нея се е установило тайнственото Причастие. Последвалите  събития, разказани от евангелистите, ни сочат как учениците се отправят към Елеонската планина, горещите молитви на Спасителя в Гетсиманската градина, предателството на Юда и залавянето на Иисус. После Христос бил отведен, за да бъде съден пред първосвещениците Анна и Каиафа, пред римския прокуратор Пилат Понтийски, при Ирод, управителя на Галилея и отново пред римския наместник. Пилат осъдил разпятито на Христа под натиска на първосвещениците и множеството, чийто хвалебствени песни „Осанна!”, с които само преди няколко дни бил привествал Христос при влизането си в светия град, били заменени с крясаци „Разпни го!” Пилат измил ръцете си с вода, казвайки: „Невинен съм за смъртта на този праведник!” (Легендата разказва, че по-късно, когато Мария Магдалена отишла в Рим и разказала на император Тиберий за живота и делото Христови, Понтий Пилат бил осъден на заточение в Галия, където починал от болест, задето не спасил Христос.) Последните чесове от живота на Иисус били изпълнени с болка и страдание. Той бил жестоко измъчван и поругаван от римските войници, понесъл хули и унижения, бил наметнат с багреница и на главата Му наложили трънен венец. Сетне върху плещите Му възложили тежък кръст и Спасителят поел своя страдателен път към Голгота, лобно място, сред множеството юдеи-първосвещеници и народ, вървели римските войници и пречистата Му майка, обичания Му ученик Йоан и жени, които плачели и жалели за Него. Под тежестта на кръста Христос няколко пъти (някой казват седем пъти) падал на земята. Тогава срещнали един мъж, който се връщал от нивата си на име Симон, да носи кръста Му. Когато се изкачили на хълма, приковали Христос на кръста и от двете Му страни разпнали двама разбойника. Войниците поделили одеждите Христови помежду си, а за връхната Му дреха, изтъкана от пречистата Дева, хвърлили жребий. И там, от кръста,  подложен на неописуеми мъки, Спасителят се молил за своите мъчители: „Отче, прости им понеже не знаят какво правят!” Разпнатият отдясно на Христос разбойник го помолил,  разкайвайки се за сторените злини: „Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си”. А Иисус му отвърнал: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”. Легендата разказва, че този именно разбойник спрял Йосиф и Мария, когато бягали с Младенеца от Витлеем към Египет, и изрекъл словата: „Този младенец е така хубав и чист, сякъш е самия Бог”. Около дванадесет часа по обяд мрак покрил земята. Дошъл сетният час на Христос. Той предал духа Си в ръцете на Небесния Си Отец. Тогава земята се разтресла, скалите се разпукали, храмовата завеса се раздрала, гробовете се отворили и телата на много починали светци възкръснали. От кръста Иисус се погрижил за Своята Майка, поверявайки Я на любимия си ученик Йоан. Тялото Христово било снето от кръста, помазано с благовонни масла, обвито в чиста плащеница и положено в гроба, изсечен в скала. Враговете Му наредили да се запечата гробът и поставили стража. На третия ден Ангел Господен слязал от небето и махнал камъка от гроба. Сетне известил на жените-мироносци: „Вие търсите Иисус разпнатия. Той възкръсна, както беше говорил на учениците Си.” Сетне бибилейската легенда разказва как Христос се явил на Мария Магдалена, на учениците Си и на други хора и на 40-тия ден се възнесъл на небето.
Народът ни почита празника Възкресение Христово, наричайки го Великден. Старите българи вярвали,че Божик и Великден са двама братя, като Божик е по-стар и по-улегнал, Великден е по-буен и обича да е с нова премяна, затова и за празника хората гледат да са с нови дрехи. Особено се тачи последната седмица на постите, наречена Велика неделя, всеки ден от нея носи названието Велик – Велики понеделник, Велики вторник и т. н. Според народните представи, ако човек почине през Великата неделя, душата му отива направо в Рая. До сряда според народното поверие стопанките трябва да почистат домовете си – да белосат стените, да замажат пода, да изперат постелките и т. н. Срядата е ден, в който се помни, че е заловен Христос. Съществува легендата, че една жена прала на този ден, Иисус се подхлъзнал във водата, която тя изхвърлила, и войниците Го заловили. Срядата е ден (наред с петъка), в който вярващите постят през цялата година. В сряда жените не похващат никаква работа – предене, тъкане, везане, защото Юда в този ден е предал Спасителя. В някои райони на страната  /Охридско/ на този ден боядисват великденските яйца. Другаде само ги потапят във вода, за да излязат нечистотиите им. В Родопската област берат здравец от гората, който раздават на другия ден на съседи и приятели.


Особено важен според народната вяра е Велики четвъртък. Този ден е отреден за боядисването на великденските яйца. Багренето на яйца е познато в някои обичаи в древния свят – Египет, Персия, Рим, Китай. Според някои християнски предания боядисано червено яйце дава Мария Магдалена на император Тиберий в Рим, при когото отива да разкаже за земния път на Спасителя. Друга легенда разказва, че когато Христос бил разпнат на кръста, пресветата Му кръв обагрила камъните под него и затова хората почнали да боядисват червени яйца. Червените велекденски яйца (особено първото) според старите вярвания имат голяма магическа сила и мощ. Най-важни са яйцата, снесени на самия Велик четвъртък, те се боядисват първи. Основен момент в обреда е преброяването на яйцата. Българите са употребявали боядисаните яйца до Спасов ден (40 дни след Великден). Домакинята приготвя яйца за всички домашни, за съседите, роднините, друмници и просяци, които могат да посетят дома и други. В една богата българска къща броят на боядисаните яйца достигал до 500 – 600. Преброените яйца се измиват с лишия „вода с пепел”, а някъде са накиснати от предишната вечер. Според народното поверие боядисванито на яйцата трябва да стане рано сутрин преди изгрев слънце или преди да е ударило клепалото, за да са здрави яйцата. Яйцата се багрят с естествени бои, от корени, листя, цветове и кори. Така например, червената боя се добива от верзия (бразилово дърво), от кърмъз или риган, жълтата боя - от ябълкови кори или кромид, зелената - от коприва и други. От 20-те години на XX в. в употреба влизат и химически бои. Стопанката, преди да започне боядисването, запалва свещ и се кръсти пред домашната икона. Помагат и по-възрастните жени от къщата. Тя свещенодейства около огнището и показва готовите яйца, когато е напълно готова. По това време момите и невестите пеят обредни песни.


С първото червено яйце ще направи кръстче на челцата на децата,  наричайки: „Бяло, червено, живо, здраво!”, „Бяло, червено, румено, засмено!” или „Бяло, червено, дебело!” и т.н.. Първите червени яйца се поставят в сито с ален мъжки пояс или червена престилка и се изнасят да ги види слънцето. Първото червено яйце се пази пред домашната икона до следващия Велик четвъртък, когато по него се гадае, ако е пълно яйцето – добро и сполука в дома; ако е празно или развалено – на лошо ще да е. Черупките на първите великденски яйца се носят на ниви, лозя и ливади, за да раждат, поставят се при бубите против уруки, залепят се на вратата на обора, къщата и други постройки. С тях може да се прави само добро. С първото яйце се прокужда градоносен облак или се лекуват деца и т.н.
На Велики четвъртък се подновява квасът, в който се слагат различни билки, с част от него се лекуват през годината. Строго се пази да не се изнесе част от кваса, за да не си иде късметът от дома. Според народната вяра на Велики четвъртък небето се отваря, отварят се адът и раят и душите на покойниците се връщат при своите близки. За да им е светло и топло, в Северна България палят огньове на гробищата, пускат кратунки със запалена свещ в реката.
В храма на Велики четвъртък рано сутрин се извършва Св. Василиева литургия. Приготвя се за цялата година сухо Свето причастие за тежко болни. Вечерта се отслужва специално богослужение, посветено на спасителните страдания на Иисус Христос. Четат се дванадесет евангелия за последните мигове от земния живот на Спасителя. Хората носят по няколко яйца в черквата, за да „чуят “ и те службата.
На Велики петък, който народът нарича Разпети петък, се спазва строг пост - някои хора пият само вода през целия ден. Вярващите не подхващат никаква работа, повечето време хората са в храма, където съпреживяват страстите Христови. В черквите се четат т.нар. царски часове и се извършва вечерня с изнасяне на плащеницата, погребалната покривка. Вечерта на Велики петък се извършва опело Христово. След опелото се ознаменува погребението на Христос. Свещениците и певците излизат навън, носейки плащеницата, камбаните бият траурно и шествието, към което са се присъединили богомолци, обхождат храма. Вярващите минават под плащеницата, за да изразят своята съпричасност към Спасителя и целуват раните на нозете Му от разпятието.


По стара народна традиция на този ден момите и младите невести пишат яйцата. Писаното яйце е дар за особено скъп, обичан, близък човек. В писането на тези великденски яйца момите и невестите влагат цялото си сърце и майсторство. Те извършват ритуала при съпровод на песни. В една от тях се пее:

„... та увила зелен венец,
и китила росни китки,
накитила руса коса,
па отишла на хорото,
там е нашла първо либе,
та му дала росна китка,
росна китка с перашка...”

Писаните яйца са изключително красиви. За районите на Самоковско, Велинградско и Костенец са типични великденските яйца, при които на основния червен фон се очертават бели черти, точки, кривулки, кръста във всичките негови разновидности – с развити като растителен мотив краища, свастика; растителен мотив – листя, цветя и клончета; животински изображения – най-често птици и риби; човешки изображения, християнски символи и надписи „Христос возкресе” и т.н. Очароват със своята красота и изящество великденските яйца от Ихтиманско, където на белия фон се открояват в черни рамки многоцветни фигури на растения, животни и хора.
Изписването на яйцата става със специална т.нар. писалка – дървена пръчица, в единия край на която има метална тръбичка с восък, който се загрява и с него се рисува.


Като допълнителна украса на великденските яйца са залепените с восък снопчета, пискюлчета от разноцветна вълна,  пайетки и мъниста.
В някои райони на Тракия – Ямболско и Старозагорско, са великденските яйца, с метличина клечка, като част от яйцето се потапя в боя и допълнително се рисуват точки, прави и начупени разноцветни линии.
За района на Тетово, Македония, са типични яйцата с апликации от сърмени конци, обрисуващи геометрични и растителни форми.
Във Врачанско, Оряховско и Белоградчишко украсата на яйцата е от наслагване на бои и туткал. С пръстите на ръцете жените правят шарки върху яйцата и след това ги овалват в намазаните си с притоплен туткал длани. Друга техника за боядисване на яйца е потапянето им в различни бои последователно, в които има поставени капки мазнина.
Красиви са и великденските яйца, чиято украса е от поставянето на люспи кромид лук върху яйцето, пристягането с тънка, рехава тъкан и потапянето му в боя, при което се получава многоцветие с преливащи тонове. По ново време украсата на яйцата е от цветя и листа, които се поставят като апликация върху яйцето, пристягат се с мрежичка и се багрят.
В последните години традицията се обновява с нови техники. Чудесен пример за това е клуб „Седянка”, където се приготвят великденски яйца, обвити с нежно изплетена дантела.
В манастирите монасите приготвят за празника яйца, върху които изобразяват сцени от житието, кръстната смърт и възкресението Христово.
На Велика събота вечерта започва Пасхалната полунощница. В 12 без четвърт в храма се угасват всички светлини и кандила, остава да свети само напрестолното. Точно в 12 часа камбаните на храмовете започват да бият тържествено, за да известят радостното събитие – Христовото възкресение. Хората отнасят запалените свещи по домовете си. Вярващите се поздравяват с „Христос Возкресе” – „Во истина возкресе” – поздрав, който трае 40 дни до Вознесение Христово.

 

В събота, по-рядко в петък, се месят обредните хлябове за празника, наречени „великденски кравай”, „богова пита”, „яйченик”, „плетеница” и други. Украсата на великденските хлябове включва нечетен брой бели и червени яйца, разположени на кръст и с пластична украса. Правят се и по-малки хлебчета с по едно червено яйце в средата за дар. Месят се и обредни краваи за кумицата, които ще и подарят кумичилите моми. От началото на XX в. обредните хлябове са замесени от козунаци.

В събота жените ходят на гробище и раздават за мъртвите от великденските яйца и хлябове.
Църквата е отредила светлото Възкресение Христово да се чества три дни. Според народната традиция трите дни на празника са изпълнени с хора, песни и веселие. Младоженците ходят на поклон, посещават, искат прошка и даряват с великденски колак и писани яйца кумовете, родителите на булката и девера. Момите и ергените се люлеят на люлки и им припяват песни. Децата още от нощта на Светото възкресение се чукат с великденски яйца и гледат кой кого ще надвие. Играят се т.нар. народни драми.
Празникът на Христовото възкресение е част от българската традиция. Въпреки превратностите на времето той е честван без прекъсване. Празнуван и пищно - богато и тържествено, празнуван и скромно или скришом, той е бил винаги жив в душата на българина!



ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!

Анита Комитска



ЛИТЕРАТУРА
Библия, С. 1924 Придворна печатница
Макариополски епископ д – р Николай,
Арх. Д – р Сарафим,  Нашата вяра, С. 2005 г.
Маринов Д.  Народна вяра и религиозни народни обичай, С. 1994 г.
Миков Л. Писани яйца в България, С. 1982 г.
Ракшиева С. Писано яйце за Велигден, С. 2007 г.