КОЙ?

Статия от Захари Стоянов

Представяме Ви още една блестяща, почти непозната, статия на Захари Стоянов. В нея отново личи талантът на големия възрожденец като публицист. Захари Стоянов пак се спира на една от любимите си теми – политиката на „освободителката” Русия  спрямо България. Като голям български патриот той е възмутен от антибългарските действия на „дядо Иван”. За него няма съмнения,  че любимата на мнозинството българи и до днес Русия води антибългарска политика. Захари Стоянов обаче не налага тезата си пряко. Напротив, озаглавява статията си с краткото „Кой?”. После излага в тяхната последователност всички антибългарски действия на руската царска дипломация след Съединението на Княжество България с Източна Румелия – първият самостоятелен и независим ход на българския народ по отхвърляне оковите на Берлинския договор, в което събитие авторът на статията е активен участник.

В контекста на изложеното Захари Стоянов счита русофилите за „идиоти и изменници”.  След статията в отделни бележки представяме непознатите думи (турцизми, русизми и др., така харакерни за Захаристояновия език, а и за епохата), личности и събития от миналото на България, Русия и Европа, които великият българин с невисоко за времемто си образование много добре познава и с които той свободно борави, за да защити своята високопатриотична антируска позиция.


Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в Северна България и да пуснат малко кръвчица на братушките? /1/ Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? /2/
Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутяхме като просяци с единствената адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле. /3/ Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна. /4/ Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България. Ами я кажете кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница. /5/  Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще цъфти и вирее.
Така ли излезе. Кой изпрати подир няколко дена подлия ген. Каулбарс да развращава ,подкупва, лъже, бунтува и беснее. / 6/  Кой подкупи пичовете и вагабонтите /7/ да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация.  /8/ Кой унизи и се подигра с България, като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели. /9/
Кой прибра под свое крило всичките чапкъни /10/ в България, а законните власти, в това число и В.Н.Събрание, за незаконни с единствена цел да продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българския народ и да каже: „Дойдете и ни спасете”. /11/
Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв.
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка. Аман, бей Аман. Лошо нещо било московлука... То не прилича ни на дааалии, ни на кърджалии /12/, ни на фанариоти.  /13/ Право имали ония старци, съвременници на Екатерина /14/, на Александра Първи /15/ и на Николая /16/, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е” - Необяснимо. Царуването на нагайката /17/, монголското иго /18/, татарщината и крепостното право /19/ може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратния човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници, даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка.
Мълчете и не говорете, зашото и природните стихии ще въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление.
По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.
Ще ми се смеят ташкентците, авганците, черкезите, бухарците и арменците /20/, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша /21/, тая китка  на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха по между три царства, с бесилници и колове окичиха цели градове  и села. Ще ни кълне още нещастната Босна и Херцеговина /22/, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти слявяни псуваме ли, псуваме Австрия, че ги узурпирала.
Но в София, столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка. Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от 2 години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.
Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на Отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докато в Петерсбург царства Александър Трети /23/… Защо московците не са 10 или 50 милиона. Колко любезно ще решим и наредим аладжака.

Захари Стоянов


Бележки към статията:
1. Руските дипломати наистина работят за турска окупация на Източна Румелия след Съединението. Основна такава дейност развива веднага след Съединението  руският посланик в Цариград Александър Нелидов.
2. Отписването на българския княз е факт. Това е част от санкциите срещу него, защото е подкрепил без да пита императора българското Съединение.
3. Оттегляне на руските офицери от армията - целта на тази мярка е обезглавяването на Българската армия чрез лишаването й от висш команден състав в навечерието на нападението на Сърбия против България.
4. Сръбско-българската война от 1885 г., за избухването на която вина совен Австро-Унгария носи и нейният съюзник в състава на действащия тогава Съюз на Тримата императори Русия.
5. Превратът на 9 август 1886 г. - дело е на  група офицери русофили, които по поръчка на Русия и срещу солидно заплащане (факт, признат от разсекретените руски царски архиви)  детронират българския княз Александър Батенберг. С това поставят началото на едногодишен период на вътрешни борби в България (август 1886 - август 1887),известен в историята на дипломацията като „Българската криза”.
6. Ген. Николай Каулбарс - извънреден императорски комисар, изпратен в България през 1886 г.със специална мисия да накара българите да останат под руско влияние. Грубата намеса на този руски генерал във вътрешните работи на България води до скъсването на дипломатчиеските отношения между България и Русия през 1886 г.
7. Вагабонтин - безделник, нечестен, непочтен човек, скитник, негодяй, нехранимайко, негодник, калпазанин, разбойник, мошеник.
8.Става дума за бунтовете на русофилите.
9. Княз Николай Мингрели
10. Чапкъни - турска дума от разговорния език. Означава развратник, уличник, женкар.
11. Русия е срещу свикването на ВНС 1886 г., защото този изход от безкняжието в България открива пътя за уреждането на вътрешната криза. Русия няма интерес от това.Тя се стреми към вътрешна нестабилност в България, разединение между българите и вътрешни междуособици. Всичко това открива пътя към възвръщане на руското влияние и  евентуално, при благоприятна международна обстановка – руска окупация.
12. Даалии и кърджалии - названия с турски произход: kırcali, от kır - кър, поле, и cali – разбойник,  означават полски, кърски разбойници (кърджалъ ешкиасъ) и dağli - планинец, т. е. планински разбойници. Кърджалийството е част от феодалните размирици в Османската империя в края на 18-ти и началото на 19-ти век, поради което периодът е наречен „кърджалийско време”.
13. Фанариоти - представители на висшето гръцко духовенство в Османската империя, наречени по името на квартала Фенер в Цариград, където се намирала  Цариградскатапатриаршия - духовният поробител на българите през османската епоха. Със същото название са наричани богатите и знатни гърци, потомци на някогашната византийска аристокрация, които благодарение на богатствата и политическите си връзки заемали висши държавни длъжности (каймаками на Молдова и Влашко, султански банкери и др.). Фенерското духовенство подчинява в черковно отношение всички православни в империята, вкл.и българите. Фанариотите са  носители на «мегали идеята» («велика идея»), в името на която искали да потърчат другите християни, най-вече българите.
14. Екатерина Велика - руска императрица
15. Александър I - руски император
16. Николай I – руски император
17. Нагайка - къс, дебел камшик, бич, съставен от къси кръгли кожени ленти, сплетени в плитка. Използвана е от казаците в Руската империя. Основно нагайката се е използвала за удряне на конете на казаците. В Руска империя нагайката става символ на подтисничество и терор, защото в много градове казашките полкове са използвани за умиротворяване на населението по време на неподчинение. Точно в този смисъл думата е употребена и от Захари Стоянов.
18. Монголско иго - период в руската история от 1240 г.до 1480 г., когато руските земи са под васалната власт на монголската „Златна орда”. Това е период на всеобщ упадък в развитието на Русия. Според много изследователи още в тези векове Русия изостава необратимо спрямо Европа и всички опити, по-късно да навакса изостаналостта си чрез рефроми са безуспешни.
19. Крепостно право - правото, което регламентира закрепостяването на руските селяни към земята. Той е жесток факт от руската действителност до 1917 г. Крепостничеството в Русия е форма на несвободен труд и фактическа разновидност на робството. За руските крепостни селяни са характерни  личната им зависимост, отсъствието на собственост и наличието на безправие – те не разполагат със своя живот, продавани и разделяни са от семействата им, изцяло контролиран е личният им живот. Като последица от робския им статут руските крепостни селяни ненавиждат работата си като проклятие и се се старят да я избягват. Всички форми на пасивна съпротива и бунтове и въстания са жестоко потушавани. Крепостното право е отменено чак през 1861 г. от император Александър ІІ Освободител.
20. Ташкентци, авганци, черкези, бухарци и арменци - народи, които по различно време преди българите са били покорени от Русия, а земите им - присъединени към Руската империя. За да обоснове тезата си в защита на България, З.Стоянов прави много добър паралел с тяхната историческа съдба. Изводът му се налага от само себе си. Ако България не се противопостави на опитите на Русия за намеса във вътрешните работи, е обречена и ще има съдбата на горепосочените народи.
21. Полша - Отново З.Стоянов е добре запознат с историята, този път на славянска Полша. За нея Русия, без оглед на управляващия режим (царски или болшевишки), винаги е била поробител и никога освободител. През 1772, 1791 и 1793 г. Русия на три пъти заедно с Прусия и Австрия участва в подялбите на Полша, която е ликвидирана като държава. През XIX в. най-голяма част от полските земи попадат под руска окуапция, която трае чак до края на Първата световна война през 1918 г.
22. Босна и Херцеговина - Става дума за съдбата на османската провинция Босна и Херцеговина, населена с мюсюлмани, но и доста славяни. При подготовката на Руско-турската война 1877-1978 г. Русия сключва тайни споразумения с Австро-Унгария. Според тях  е осигурен неутралитетът на Австро-Унгария, но същата получава право да овладее Босна и Херцеговина. През 1878 г.с решение на великите сили в Берлин Австро-Унгария получава право на 30 г.период на окуапция над тази област. През 1908 г.Босна и Херцеговина е анексирана от Австро-Унгария. З. Стоянов дава примера с нея, за да се разбере, че Русия разгиграва както си иска славянската карта, изцяло с оглед на своите интереси. Тъкмо в резултат на руската политика босненските славяни, също под османска власт, се оказват под властта на католическа Австро-Унгария и то чрез сделка между руския и австро-унгарския император.
23. Александър Трети – руски император (1881-1894), син на Александър Втори, реакционер - консерватор, който води агресивна външна политика по Източния въпрос и е в дъното на необявената война от русофилите на България.