ТРАЙКО КИТАНЧЕВ - СТРОИТЕЛЯТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ И ПЪРВИЯТ СРЕД МАКЕДОНСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

Ако разгърнете албумите алманаси или таблата с портретите на българските революционери, участници в македоно-одринското революционно движение, в центъра, като нещо напълно нормално, стои портретът на Трайко Китанчев. Макар че той нито е създател на ВМОРО, нито е успял да влезе в трайна връзка с Вътрешната организация, тя винаги го е поставяла на първо място сред революционерите. Неговото име беше превърнато в култ за новото поколение български революционери. На него се кръщават младежки революционни кръжоци и комитети, читалища, улици, училища. С какво този скромен ресенчанин успя да заплени всички и да не се допуска и до днес никаква сянка да не падне върху него? Защо всички говорят за него като за първия, а на практика той влиза в организираното македонско движение година по-късно, след като вече шестимата млади българи са създали в Солун ВМОРО? И днес името и личността на Трайко Китачев и в Отечеството, и далеч зад океана се извисяват така, както е било в продължение на повече от век, докато скопските лъжци не смеят да произнасят на висок глас неговото име. Пита се защо ли? Ами защото целият му живот е не само свързан с българския му произход, но навсякъде той е всецяло отдаден на българската си родина, още повече че той е и един от строителите на съвременна България.


Трайко Китанчев

Трайко Цветков Китанчев е роден на 1 септември 1858 г. в село Подмочани, Ресенско, в обедняло българско семейство. Негов по-малък брат е полковникът от българската кавалерия Ефтим Китанчев (1868-1925), началник на Кавалерийската школа, командир на славния 5-и конен полк и комендант на столицата.
Първоначално Тр. Китанчев учи в родното си село, а от 1869 г. заедно с Андрей Башев, Спиро Гулабчев и Димитър Благоев учи в Цариград в българското училище във Фенер. Техен учител е Петко Рачев Славейков, които по това време издава вестник „Македония”. Младият Китанчев попада в истинска родна среда. В Цариград тогава има голяма българска колония от негови земляци, които тук са млекари и градинари. По-късно тук ще учи друг велик българин, също ресенчанин - Симеон Радев, който по времето, когато Китанчев ще застане начело на Върховния македонски комитет, ще оглави Цариградския революционен македоно-одрински комитет. В София до водач на Върховния комитет ще се стреми и друг известен ресенчанин - Наум Тюфекчиев. А в Солун начело на ВМОРО ще застане трети ресенчанин - д-р Христо Татарчев. От Ресен беше и видният деец на революционното и легалното македонско движение - големият български политик и държавник - министър-председателят Андрей Ляпчев, един от най-големите дарители на Българската академия на науките. Ресенчанин е и убиецът на българския дипломатически агент в Цариград д-р Георги Вълкович, а като любопитна подробност искам да отбележа това, че С. Радев по-късно ще се ожени за неговата внучка. Ресенчани ще бъдат и организаторите на връчването на известния протест на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров в Цариград с предложение за реформи в Македония и Одринско (1896 г.). Може би някой ден специално трябва да се спрем на мястото и ролята на Ресен в нашата национална история, като не бива да забравяме, че именно в Ресен през 1908 г. избухна и Младотурската революция.
За цариградския период и за познанството си с Тр. Китанчев след време ще разкаже в специално посветена на него статия и съученикът му Д. Благоев. А и в „Кратките си бележки” Благоев в края на живота си отново ще си спомни за приятеля от детинство - „При училището имаше пансион, гдето заварих много българчета и македончета, от които помня само Трайко Китанчев, Гулапчев и Башев, сега плевенски адвокат. Мнозина от нас, главно македончета пансионери, горещо възприехме идеята за национална общност и национално освобождение. За да можем да станем нейни агитатори и пропагандатори, ние си основахме едно ученическо дружество, една от чиито задачи бе самообразование и развитие. Обаче тя не бе единствената, една висша цел си поставяхме ние - да пропагандираме националната идея всред македонците в Цариград. И тутакси пристъпихме към нейното осъществяване. Защото по това време имаше много македонци млекари и градинари в Цариград. Особено откъм Ресен македонците имаха много градини в околността на града. И ние ходехме от градина на градина да разнасяме националната идея и националната просвета. Успехът на агитацията ни бе голям, особено будни и възприемчиви се оказаха градинарите.” За да не се заблудите от думите на Дядото, създателят на първата руска социалдемократическа група и на БРСДП, какво той разбира под думата „македонец”, ще ви цитирам началото на неговите спомени: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село.”
От Цариград Тр. Китачев е изпратен през 1874 г. да учи в Духовната семинария в Киев като стипендиант на Охридско-Преспанския митрополит Натанаил Охридски. Завършва семинарията през 1879 г., след което за кратко следва право в Москва (1879-1880), но прекъсва поради болест и се завръща в България. От 1881 до 1882 г. учителствува в Петропавловската семинария в Лясковския манастир.


Българската гимназия в гр. Солун

През 1880 г. по инициатива на Кузман Шапкарев от Охрид и Методий Кусевич от Прилеп е основана Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, която Христо Силянов в своята история ще нарече с гордост „Българската Алма матер”. По времето на управлението на гимназията от първия й директор Божил Райнов през учебната 1882-1883 г. Тр. Китанчев получава назначение за учител в гимназията, където преподава география, всеобща история и словесност. Той участва в изработването на първата учебна програма на гимназията и в утвърждаването й като важен български учебен център. Активно се включва и в борбата срещу чуждите (гръцката и сръбската) пропаганди и заедно с други учители прави опит да основат българска печатница и да издават вестник.
И през следващите години - 1883-1884, 1884-1885 и 1885-1886, Тр. Китанчев учителства последователно в гимназиите в Източна Румелия и в Княжеството - в Пловдив, Габрово и в София, а през времето от 1886 до 1890 г. е училищен инспектор във Великотърновско. При избухването на Сръбско-българската война (1885 г.), като останалите българи от всички краища на българските земи заминава на фронта като доброволец.
Освен като педагог Китанчев се изявява и като политически деец, един от най-приближените на Петко Каравелов и членува в Либералната партия. Запазена е и публикувана неговата кореспонденция с Каравелов. Сближава се и със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една квартира. По време на детронирането на първия български княз Александър Батенберг Китанчев е заедно със Стамболов във Велико Търново и го подкрепя в борбата срещу офицерите русофили и участва в контрапреврата. Със Стамболов пишат известните прокламации и телеграми срещу превратаджиите, които стават известни на българската общественост от Симеон-Радевите „Строители на съвременна България”.
Китанчев е депутат в ІV и V Обикновено народно събрание и подкрепя управлението на д-р Васил Радославов, но се изявява и като един от активните привърженици на Стамболовата политика. Макар и наясно с руската политика към България, Тр. Китанчев скоро се разочарова от твърдия външнополитически курс на страната по времето на управлението на Стамболов и отношенията между двамата охладняват, за да се превърнат наскоро и във враждебни. В парламента и на политическите събрания Китанчев си спечелва и името на един от най-добрите български политически оратори. Разривът му със Стамболов не само че отново го връща в лагера на привържениците на Петко Каравелов, но той ще стане след разцеплението на Либералната партия и един от съоснователите на Демократическата партия. Китанчев се изявява и като успешен адвокат, макар че не успява да довърши юридическото си образование. И до днес е запазено неговото адвокатско досие, пазено в архива на Министерството на правосъдието.
През 1888 г. Тр. Китанчев е Търновски народен представител в V Обикновено народно събрание. В него министърът на правосъдието д-р Константин Стоилов внася Законопроекта за адвокатите на 9 ноември 1888 г. При второто четене на законопроекта на 22 ноември 1888 г. Тр. Китанчев и група народни представители апелират да бъде приет така, както е напечатан, като бъде изхвърлена само алинея „б” от чл. 4, отнасяща си до образованието и практиката на адвокатите. Предложението не е прието и законът се приема, тъй както е предложен от д-р Стоилов още на същия ден - 22 ноември 1888 г. (вж. И. Бурилкова, Закон за адвокатите от 22 ноември 1888 г. С., 2008 г., с. 52-54).


Христо Белчев

На 15 март 1891 г. е убит в столицата финансовият министър Христо Белчев. И досега около това убийство съществуват редица неясноти, но министър-председателят Ст. Стамболов успява да се възползва от него, за да се разправи с политическите си противници. По време на следствието в ареста е убит по-малкият брат на ресенчанина Наум Тюфекчиев, което по-късно ще бъде един от поводите на организирания от него заговор за убийството на Стамболов. През 1892 г. е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Ст. Стамболов и министър Белчев. Излежава присъдата си в Хасковския затвор. Докато е в затвора, през 1893 г. превежда за пръв път на български „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, а през 1894 г. Николай-Гоголевите повести „Шинел“ и „Невски проспект“.
Освободен от затвора на 20 май 1894 г., само два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата. Китанчев отново се включва активно в политическия живот на страната, като участва в неуспешния опит да се основе Радикална партия през юни 1894 г. и дори е натоварен да изработи програмата на новата партия. След тригодишно прекъсване от участие в българския политически живот на 19 септември 1894 г. е избран отново за търновски депутат в VІІІ Обикновено народно събрание от листата на Демократическата партия на П. Каравелов. В парламента Китанчев застава начело на каравелистката група и се изявява като един от най-добрите й оратори.
Окиченият с ореола на политически мъченик и борец срещу Стамболовия режим в края на 1894 г. Тр. Китанчев участва в учредяването и става председател на Македонското дружество „Братски съюз”. Той е и сред инициаторите за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през 1895 г. Македонски комитет, който след включването и на Тракийското дружество „Странджа” започнал да се нарича Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).
ВМОК се формира самостоятелно и независимо от съществуващата вече в Турция Македонска революционна организация (по-късно БМОРК и ВМОРО). За основа му служат съществуващите до 1895 г. легални македоно-одрински дружества и кръжоци в Княжество България, в които членуват видни политически, обществени и културни дейци. В създаването и дейността на ВМОК значителна роля изиграва и българското офицерство, което не скрива националните си чувства. Голяма част от него, родом от Македония и Одринско, са възпитаници на българските гимназии „Св. св. Кирил и Методий” в Солун и „Д-р Петър Берон” в Одрин, в които живее споменът за националния и духовен гнет, за страданията, на които са подложени техните братя и сестри, майки бащи.


Трайко Китанчев

Създаденият от Тр. Китанчев ВМОК просъществува осем години, през които провежда 10 конгреса, организира и участва в две самостоятелни въстания - Четническата акция през 1895 г. и Горноджумайското въстание през 1902 г., а след разтурянето му неговите дейци участват заедно с дейците на ВМОРО в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. С участието си във въстанията ВМОК се изявява не само като легална, но и като революционна организация. В литературата самостоятелните му въстания се представяха като движения, обслужващи двореца по пътя на неговото международно признание, като се съдеше само по външните резултати от тях, а се пропускаше другата тяхна заслуга - т. е. международното налагане на Македонския въпрос и героизмът на участниците в организацията.
Първият македонски конгрес се свиква с възвание от 19 февруари 1895 г., в което предварително се обявява и дневният му ред в десет точки. Той заседава от 19 до 28 март 1895 г. в София, където се провеждат и всички останали конгреси. На него е основан Македонски комитет и са приети Решенията на Първия македонски конгрес, които по характер и структура представляват устав на македонската легална организация в България. Решенията на конгреса са „редактирани и написани” от първия председател на комитета Трайко Китанчев и „най-ясно определят неговите мисли за македонското дело”.
На Първия македонски конгрес се приема и принципът за автономията, който остава непроменен във всички статути до края на съществуването на ВМОК. В чл. 1 на решенията този принцип се формулира като цел на македонските дружества, а тя е „придобиване за населението в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили”. Това е най-ранният документ, в който се говори за автономията на Македония и Одринско. Целите, които си поставят ВМОК и ВМОРО, са идентични, като разликата е само в степента на автономност и Вътрешната организация я възприема изцяло на Солунския си общ конгрес през 1896 г. Това подчертава в своите спомени и Гьорче Петров, когато говори за работата и решенията на конгреса. Той казва в тях, че „принципът на автономията беше вече изтъкнат в София и ние говорихме по тоя въпрос изобщо”.
От цялостната дейност на ВМОК от зараждането му през 1895 до разтурянето му в началото на 1903 г., може да се обобщи, че той върви неотклонно по линията на революционното действие, въпреки че то все се изтъква като средство за постигане на целта. Революционните действия, въстанието като средство би могло да се подразбира от чл. 5 на статутите на Македоно-одринската организация, който гласи: „Прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата”. Формулировката на този член също остава непроменена през целия период на съществуването на ВМОК.


Трайко Китанчев

След Първия македонски конгрес Тр. Китанчев, насърчаван от правителството на д-р Константин Стоилов и княз Фердинанд, установява връзка с редица млади офицери от армията и прави опит да се свърже и с хора от вътрешността на Македония. Поет е пътят на подготовка и осъществяване на въстание в Македония. На практика до въстание не се стига, а е проведена т. нар. Четническа акция (или Мелнишкото въстание) през лятото на 1895 г. Сформирани са четири главни отряда и 7-8 чети, които навлизат в Македония. Подобна чета е сформирана, екипирана и изпратена и в Одринско.
Четническата акция не довежда до освобождението на Македония и Одринско, пък и едва ли Тр. Китанчев и останалите нейни инициатори и участници са се надявали на това, нито довежда до изпълнението на чл. 23 от Берлинския договор, но поставя на дневен ред пред Великите сили Македонския въпрос.
В разгара на Четническата акция на 1 август 1895 г. председателят на Македонския комитет Тр. Китанчев умира от инфаркт. Погребан е в София.
Тр. Китанчев остава немалко литературно наследство - пише във вестник „Знаме“ и списание „Мисъл“. Китанчев е и от големите български поети. Неговото творчество (стихове, статии, речи и кореспонденция) е събрано и издадено в един обемист том от Юрдан Иванов скоро след смъртта му.
Като приложение ви предлагам да прочетете документите на Тр. Китанчев, свързани с организирането и създаването на Македонския комитет в София.

Цочо В. Билярски

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПЪРВИ КОНГРЕС НА МАКЕДОНСКИЯ КОМИТЕТ В СОФИЯ, 19-29 ФЕВРУАРИ 1895 Г.


№ 1
Възвание от Македонския комитет в София към клоновете на комитета и македонските дружества за изпращане на свои представители за общото събрание на комитета
София, 19 февруари 1895 г.

Македонци!
Македонский Комитет, пред вид сериозното положение на отечеството ни и повдигнатия веч Арменски въпрос, намира за необходимо нужно да свика едно Общо Събрание на всичките Македонци от Княжеството, Румъния и пр., за да се обмисли по организиранието и по-нататъшното ни задружно действувание за подобрението участта на нашите братия в Македония и Одринския вилает, съгласно член 23 от Берлинския договор.
За тая цел каним Клоновете на Комитета, всичките Македонски дружества и всичките наши съотечественици, там гдето още не са се съставили дружества, да изпратят по един представител или да упълномощят такива от живущите в София македонци, които да ги представляват на Общото събрание, което ще стане на 19 март н. г.
Умоляват се представителите и пълномощниците да съобщят имената си на Комитета най-късно до 17 март н. г.
Македонский Комитет.
В. „Глас Македонски”, г. II, бр. 13, С., 28 февруари 1895 г., с. 1. (Възванието за свикване на събранието е от София от 19 февруари 1895 г. Датата е отбелязана в бр. 14 от 12 март 1895 г., с. 1 на вестника.)
№ 2
Дневен ред на Първия конгрес на Македонския комитет.
Б. м., Б. д.
Въпроси за разискване от конгреса
I.
Какво положение създаде Берлинский договор за Македония и другите области под прямото владение на Н. И. В. Султана в Европейска Турция?
II.
Взела ли е Турция върху себе си някакво задължение и какво относително положението на не мюсюлманските народи в прямите владения на Султана в Европейска Турция, изпълнила ли е тя това си задължение и способна ли е да го изпълни или не. Кои са причините на това?
III.
Взели ли са върху себе си Великите европейски сили, подписващи Берлинския договор, някакво задължение и какво за положението на не мюсюлманските народи в областите под прямото владение на Султана в Европейска Турция?
IV.
Какво е днешното положение на не мюсюлманските народи в Европейска Турция?
V.
Какво трябва да се направи за подобрение положението на не мюсюлманските народи в прямите владения на Н. И. В. Султана в Евр[опейска] Турция. Целесъобразно ли е за това изпращането на една депутация до европейските дворове и изпращането от страна на конгреса меморандум до Н. И. В. Султана, за да се иска изпълнението на чл. 23 и 62 от Берл[инския] договор.
VI.
Ако не трябва да се изпраща депутация до европейските дворове или нейната мисия се осуети, то трябва ли и легално средство ли е, за да се подобри положението на не мюсюлманските народи в прямите владения на Султана да се повдигне поголовно въстание в Македония, Одринско и Албания за изпълнение от страна на Турция чл. 23 от Берлинския договор?
VII.
В случай на въстание кой трябва да вземе инициативата да го приготви и предприеме и от де да се намерят средствата за това?
VIII.
Кога трябва да се свика от Комитета в София вторий конгрес от делегати тоже на всичките дружества в България и вън от нея и от какво число делегати трябва да се състои той?
IX.
Каква връзка трябва да съществува между Македонский комитет в София и другите дружества и по какъв начин да се сношават те помежду си?
X.
Трябва ли Македонский комитет в София да влезе в сношение с разни други дружества по делото за подобрение положението на не мюсюлманските народи в Турция, дружества, които имат седалищата си в Белград, Букурещ, Париж, Атина, Лондон и другаде и как да се отнася спрямо тях? (Печат: „Македонски комитет - София”)
ЦДА, ф. 767 к, оп. 1, а. е. 75, л. 4. Печатно.

№ 3
Съобщения за свикването и работата на І конгрес на Македонския комитет в София, 19- 29 март 1895 г.

І. Македонският конгрес
Македонский комитет в столицата с възванието си от 19 февруари т. г., кани всички македонци без разлика, всички клонове и дружества да изпратят свои представители или да си упълномощят такива за Общото събрание, което ще стане на 19 того, за да се обмисли по организиранието по-нататъшното ни задружно действие за подобрение участта на нашите братя в Македония и Одринский вилает, съгласно чл. 23 от Берлинский договор.
Ето въпроса за разрешение, на който се свиква така наречений Македонския конгрес и как той се е видел неясен на някои наши събратя, малко е необяснимо. Най-важното засега е да се тури край на убийствените софийски скандали по отношение македонский въпрос и по-скорошното ни сплотяване за общи действия, против което много се направи. А ние разнебитени за нищо не ще бъдем способни и почнатото дело ще пропадне само поради амбицията или интереса на неколцина, които благодарение на местонахождението си разиграват жалки роли. Най-после само край да се даде на всичко това, ползата ще бъде грамадна. С идването на пълномощниците работата ще се обясни и тогава из провинцията не ще има нужда да питат какви са тия кавги. Всеки ще се осветли в истината и нея ще прегърне.
А като такъв не е никак прибързан и, според нас, даже е трябвало много по-рано да се свика той и ако беше се събрал досега, всички щяхме да се ориентираме в едно направление.
Относително мястото тоже се намерило едно възражение и в. „Н[ародна] самозащита” мисли, че най-добро би било да се изберяло за място: Търново, Варна, Бургас. Ние мислим, че това е казано много леко. Търново има своето историческо значение, но за македонски събрания съвършено неудобен, първо, че македонци най-малко може да се намират там, второ и главно пак, той е толкова отдалечен, поради нямането на железен път, щото по-лесно се дохожда от Варна до София, отколкото от Русе до Търново. Що се отнася до гр. Варна, ние сме съгласни с нашия събрат, защото тоя град има големи удобства за случая, пък и поради солидарността и множеството на нашите съотечественици, заслужава тая чест гр. Варна, но само тая разлика, че се пак има много преимущества столицата. Те са: грамадното число на македонците, които населяват повече от половината столица, самото й политическо значение, пък и близостта й до Македония. Колкото за Бургас, няма нужда и да се говори.
Като се вземе предвид това, не е никак нито неясна поканата, нито е зле избрано мястото, нито пък е прибързано. Ние сме наклонни да вярваме, че всеки ще се съгласи с нас, още повече като се знае, че винаги първите събрания на подобни конгреси, повече имат приготвителен характер.
Обаче за тая благородна инициатива всеки ще похвали Комитета, и всичките общества, съставени досега по македонските работи, които искрено желаят да постигнат целта си, ще вземат живо участие в това Общо македонско събрание и ще се хванат ръка за ръка, та тъй съединени ще с борят срещу тиранията.
В. „Глас Македонски”, г. ІІ, бр. 14, С., 12 март 1895 г., с. 1.

ІІ. Вътрешен отдел
- Най-после и Общото македонско събрание, според поканата на Македонский комитет, днес става в София. Ние не знаем как се е погледнало отпърво на тая покана, но поведението на „Братский съюз” по тоя повод е повече от осъдителна. Ние казахме, че настоятелите на това дружество, с изключение на един-двама, страх ги е въобще от събрание, не защото не желаят, ами защото знаят, че работите им са съвсем неискрени и страхуват се да не се изясни всичко; пък и колко повече се протака работата из мракът се повече хора да заблудят, та по тоя начин те се надяват да повредят и на самото дело. Но как и да е, те вече сами се издадоха. И какво друго показват телеграмите им, смешните решения да анатемизират неща, които ни най-малко не са тяхна работа и най-после като че ли да съставляват някакво министерство, та издават окръжни и толкова детински. Ние няма да говорим нищо, защото вярваме, че и други наши хора имат ум в главата и нека съдят. А край на всичко ние очакваме конгресът да даде и той да ги вразуми.
Понеже това е от първа важност, ние ще се погрижим навреме да съобщим за всичките решения на конгреса.
- Досега са образувани 28 мак[едонски] дружества и клонове на Македонский комитет, от които 23 в Княжество България и 5 в Румъния. Във вчерашното Общо македонско събрание (конгрес) взимат участие 27 дружества и клонове. В тоя конгрес само „Братский съюз” от София не взима участие. Обаче всичките членове от настоятелството му днес се явиха с разни частни телеграми като пълномощници отвън, без да се гледа, че всички тия телеграми са от вчерашна дата. Ето това ще каже да плюе някой и същевременно да го лиже!
В. „Глас Македонски”, г. ІІ, бр. 15, С., 20 март 1895 г., с. 5.

ІІІ. Македонский конгрес
Според поканата на Македонский комитет в София на 19 того се събра Македонский конгрес и почна своите заседания. Както и предсказахме, тоя конгрес ще има едно благотворно влияние за бъдещето единство на македонците въобще и населението от Одринский вилает и тяхната задружна работа за сдобиването автономни права, за което всички ние вече толкова време ратуваме. Ние можем сега вече да кажем пред света, че това скоро ще постигнем. А веднъж постигнато, ще поставим в респект и правителството, и партиите тук, и ще бъдем една сила, която ще се гледа е прилична почет от всички.
Сега вече се вижда и всички се увериха, че конгресът не само е прибързан, но още, че той е бил належащ, та инициативата от страна на Македонский комитет за неговото свикване сега се признава за похвална даже и от уплашените му съперници, пък и тези, които го обявиха за незаконен, сега вече изцяло взеха участие. Днес вече тая благородна инициатива на комитета се признава от всички и членовете му са нравствено задоволени от това, че свиканият от тях конгрес ще постигне целта - да съедини всички ни и да се спрат вече убийствени софийски разправии относително македонското единство, като се поставят начело на родолюбивото дело искрени и способни мъже. Иначе ние пак ще се лутаме, както досега, без никаква полза за татковината.
Само на в. „Мир” някак не се харесва тоя конгрес и намерил за нужно с едно антрефиле да го иронизира по един много неприятен начин.
Ние мислим, че тоя официоз не прави никаква услуга на своите светила, защото непочитанието на едно толкова свято дело, което съдържа желанието и стремлението да се сдобие автономия на нашите братя зад Рила и Доспат, не е препоръчително. Този, който пренебрегва това, не прави добре и на самаго себе си вреди. Той прави услуги на неприятелите.
В. „Глас Македонски”, г. ІІ, бр. 16, 26 март 1895, с. 2.

ІV. Македонский конгрес
На 28 того свърши своята работа конгресът, като тури на една по-широка почва самия Македонски комитет в София, около когото ние, македонците, сме длъжни да се сгрупираме, което сгрупирание, особено сега, е толкова належаще. Пред тая необходимост - съобщаваме ние с радост - и двете съществуващи досега македонски дружества в София се сливат в едно; Македонско дружество, каквото название занапред са длъжни да носят всичките македонски дружества, които ще бъдат или ще приемат да бъдат клонове на Македонский комитет в София. Ние вярваме, че всички наши съотечественици с радост посрещат тая толкова утешителна и толкова очаквана вест; всички ще се съгласят и ще си дадат братска ръка, та с общи усилия, задружно, ние ще влезем в една систематична борба срещу оная вековна тирания, която души всяко човешко право в нашата татковина.
При закриването си Македонский конгрес взе решение да апелира пред Негово Височество Българский княз Фердинанд І, Негово Им. Величество Николай ІІ, Н. С. Граф Игнатиев и известния филантроп Гладстон. Текста на тия апели ние ще дадем във вестника си.
В. „Глас Македонски”, г. ІІ, бр. 17, С., 31 март 1895 г., с. 1.

№ 4
Решения на І македонски конгрес, изработени от Тр. Китанчев.
София, 19-28 март 1895 г.
Конгресът на делегатите на македонските дружества и колонии в България и Румъния, събран в София, в заседанията си от 19 до 28 март 1895 год., взе следующите решения:

I.
Целта на Македонските дружества
1. Целта на македонските дружества е - придобивание за населенията в Македония и Одринско политическа автономия, приложена и гарантирана от Великите сили.
II.
Средства за постигане целта
2. Въздействие върху българските правителства и общественото мнение в България и Европа чрез:
а. печатното слово;
б. агитации в другите балкански държавици за общо действие в полза на автономията;
в. агитации и митинги;
г. поддържане избора за депутати в Народното събрание на ония лица, които се задължават да действуват за постигане целта на македонските дружества;
д. изпращане делегати и меморандум до европейските дворове и най-сетне;
е. изобщо прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата.
III.
Организация на Македонските дружества
3. Всичките македонски дружества, където и да се намират те (включително и Софийското), съставляват едно цяло, начело на което стои един двадесеточленен Комитет със седалище в г. София.
4. Дружествата се именуват „Македонско дружество в еди-кой си град или село”.
Забележка. Македонските дружества в Румъния могат да носят название „Македонско благотворително дружество”.
5. Уставите на досегашните македонски дружества се турят в съгласие с настоящите решения.
6. Досегашните печати на дружествата се унищожават и се правят нови съгласно с решението в п. 4.
7. В едно и също място не трябва да съществуват две или повече македонски дружества с еднаква цел.
8. Селските македонски дружества са подчинени на околийските и чрез тях кореспондират с комитета; обаче, ако види за нужно, Комитетът може да постанови, щото известни селски дружества да се сношават направо с него.
9. Всяко дружество може да действува самостоятелно само по отношение на своето вътрешно управление, в събиране на средства и др. такива; но всяка инициатива за каквото и да било действие, касающе се до общото дело, трябва да произлиза от Комитета.
10. Ако някое дружество желае да се препоръча някаква мярка за прилагане, в такъв случай предварително трябва да я съобщи направо на Комитета и само с неговото разрешение може да пристъпи към прилагането й.
11. Събирането суми от волни помощи, членски вносове, подаръци, завещания и пр. селските дружества внасят в касата на околийските, а всички останали дружества - в касата на Комитета.
Забележка. За разноски по вътрешното си управление и за други местни нужди всяко дружество си съставлява особен бюджет за цяла година, като предвиди в него и особен параграф за извънредни разноски, и само останалите суми внася постепенно и по надлежния ред в касата на Комитета.
12. По решението на Комитета дружествата са длъжни да отпущат пари на упълномощени лица.
13. Член на македонските дружества може да бъде всеки, който съчувствува на целта им, стига да бъде препоръчан от трима членове пред настоятелството на онова дружество, към което иска да се запише.
14. Всеки член от македонските дружества, по въпроса за автономията на Македония и Одринско, се задължава да поддържа всяко българско правителство, което действува за постигане тази цел и да се старае да въздействува върху онова правителство, което би я игнорирало.
15. Никой член не може да действува от името на Комитета или на някое дружество, ако няма за това изрично пълномощно от самия Комитет, или от дружеството.
IV.
Комитетът и неговото бюро
16. Комитетът, ръководещ делата на всичките македонски дружества, носи название „Македонски комитет”.
17. Комитетът се състои от едно петочленно бюро и 15 души съветници. Бюрото съставляват: един председател, един подпредседател, един касиер и двама секретари.
18. Комитетът в своята съвокупност решава всички въпроси по принцип, а бюрото ги туря в действие.
19. Комитетът взема своите решения по вишегласие и ги предлага за изпълнение на дружествата, които са длъжни да ги изпълняват безпрекословно.
20. Комитетьт и неговото бюро се избират за една година от делегатите на всички дружества в конгреса.
21. Комитетът е отговорен за своите действия пред конгреса, а бюрото - пред Комитета и пред конгреса.
22. Касиерът на Комитета дава гаранция в недвижим имот от 10 000 лева. Гаранцията се дава на името на четиримата останали членове от бюрото и се пази у тях.
23. Касиерът не може да държи у себе си повече от 1000 лева. Останалите суми незабавно трябва да внася в онова кредитно учреждение, гдето Комитетът реши да ги държи.
24. Никой от членовете на Комитета и бюрото му не получава за своята служба възнаграждение.
25. Бюрото е длъжно да дава отчет за своите действия пред Комитета, когато той поиска.
26. В случай на смърт, необходимо отсъствие или даване оставка на едного или двама от бюрото, Комитетът избира из помежду си лице за техен заместник.
27. В случай на оставка на бюрото изцяло, или на болшинството му, свиква се извънреден конгрес, за да избере ново бюро. Обаче членовете от бюрото, или болшинството му, когато подават оставка, длъжни са да отправляват обязаностите си, докато не се изберат от конгреса лица, които ще ги заместят.
V.
Конгресът и делегатите
28. Конгресът е длъжен всяка година най-късно до 15 априлий да свика делегати от всички македонски дружества на редовен годишен конгрес. Поканата за този конгрес трябва да бъде изпратена до дружествата най-късно 15 дена преди отварянето на конгреса.
29. В случай, че Комитетът не изпълни тази своя длъжност, дружествата сами изпращат в София своите делегати, които на 15 априлий се конституират в конгрес под председателството на най-стария из помежду си.
30. В редовната си годишна сесия конгресът изслушва отчета на Комитета и бюрото му, избира нов Комитет и бюро и въобще се занимава с разрешението на всички въпроси, каквито намери за нужно.
31. Извънреден конгрес се свиква от Комитета: 1. за избиране ново бюро, когато изцяло или болшинството на прежното бюро си даде оставката и 2. когато Комитетът намери за нужно да се посъветва за разрешението на някои сериозни въпроси.
32. Делегат в конгреса може да бъде само лице, навършило 21 години и редовно упълномощено от някое из македонските дружества.
33. В конгреса се приемат за делегати и членовете от Комитета със съвещателен глас, ако не са упълномощени от някое дружество; обаче членовете на бюрото не могат да бъдат упълномощавани по никой начин.
34. Всяко дружество, което има от 20-100 членове, има право да изпрати в конгреса един делегат, а дружествата, които имат повече от 100 членове, могат да изпращат по двама.
35. Ако някое дружество не може да изпрати свой местен делегат, то упълномощава някое доверено лице, живущо в София, да го представлява.
VI.
Общи решения
36. Комитетът е упълномощен от конгреса да влиза в сношение и споразумение за задружно действие с всички асоциации, съставени от други народности, които (асоциации) преследват същата цел, както и македонските дружества.
37. Комитетът е упълномощен също да покани всички бивши македонски дружества да представят сметка за своята деятелност и, ако са останали у някого от събраните пари на тези дружества, да ги внесат в касата на Комитета.
Вярно с протоколите на конгреса.
Председател: Т. Китанчев
ЦДА, ф. 134 к, оп. 1, а. е. 3731, л. 1-2. Печатно.

№ 5
Писмо от председателя на Македонския комитет Тр. Китанчев до редакцията на в. „Глас Македонски” по въпроса за печатния орган на комитета
София, 13 април 1895 г.
До почитаемата редакция на в. „Глас Македонски”

Умолявате се да поместите в уважаемия ви вестник следующето:
Съобщение
Македонският Комитет в София известява на всички интересующи се, че Македонските дружества както и самият Комитет, нямат свой особен печатен орган и за това всичко, що се пише във вестниците по работите в Македония и Одринско, остава за сметка на редакциите на тези вестници.
За Комитета Председател: Т. Китанчев.
В. „Глас Македонски”, г. II, бр. 20, С., 23 април 1895 г., с. 4.