ПЪРВИ МАРТ

Баба Марта /Първи март/ един от най-обичаните и почитани български празници.  Как са го посрещали старите българи?
В представите и вярванията на предците ни Първи март се свързва с прехода от зимата към пролетта и лятото, с идването на новото слънце и пробуждането на природата. В някои краища на Македоно-Охридско, Стружко, Дебърско, както и в Голо Бърдо празникът е наречен „Летник”. В Котел някога съществувало поверие, че рано сутрин, преди изгрев слънце дева-мома викала лятото и прокуждала зимата, като оставяла дарове на всички, които отивали да я слушат.

Бистра Писанчева

Вечерта срещу празника или в ранни зори на Първи март стопанката почиства обредно дома с вярата и надеждата да се изхвърли всяко зло и лошотия и да се осигури добро и благоденствие. Тя изнася, изтупва постелките и дрехите (в Хасковско ги изтръскват в четирите ъгъла на стаята на кръст), помита дома, селскостопанските постройки и двора, замазва пода в къщата, запълва дупките, запалва саждите в комина. При чистенето на дома в някои райони на Пиринско се спазва ритуално мълчание, но най-често в останалите български краища жените наричат: „Марта вкъщи, бълхите вън”. Понякога в това заклинание се споменават други лошотии или гадини - змии, гущери, мишки, вълци. Прогонването им е свързано и с обредни действия, които издават силен шум. Така например в Стружко чупят гърнета и глинени съдове, в които са държали огън, в други краища на Македония стрелят с пушки или гърмят с цев от бъз, пълна с барут, три бълхи и трохи хляб, която запалват с въглен. В Източна Тракия деца със звънци обикалят селото, като влизат по домовете да прогонят злото. Повсеместно е разпространена практиката жените да обикалят до три пъти къщата, удряйки с метални предмети, изричайки: „Бягайте змии и гущери, иде Баба Марта”. В  Охридско вечерта срещу празника хората внасят в дома дъбова клонка, като поставят листо от нея в пазвата си да пренощуват. На сутринта пускат листото във вода, казвайки: „Шумка шумна - гад побегна”.


Бистра Писанчева

Широко разпространено е вярването в очистителната сила на мартенския огън. Характерно за него е, че той се пали или от събраната смет или от слама -  т.нар. марта. Ритуалното изискване в повечето райони на страната е огънят да не гори с пламък, а да пуши. Той се пали на едно или на три места в двора или на улицата. Прескача се от децата, момите, годениците, невестите, а в някои райони на страната - и от мъже до три пъти или на кръст със събрани крака. Мартенският огън се пали не само да се прокудят злините, но и да се „сгрее Баба Марта”.



Бистра Писанчева

С цел да се предпазят хората и добитъкът се спазват ред забрани. Така например жените не перат и не простират бяло против градушка, не бухат с бухалките и не тачат. Съботите през целия месец  - т.нар.мартенски съботи, не похващатат женска работа – предене, тъкане, везане; мъжете не орат против градушка, не слагат на огъня черен съд, за да няма главня по храните и т.н. В някои части на страната стопаните обредно заплашват овошките, че ще ги отсекат, ако не раждат плод.


Елгина Величкова

Според народната вяра Марта е стара жена, облечена в тъмни вехти дрехи и цървули. Тя идва от далече, най-вече от гората, синоним на другия свят, на чуждото, на дивото, на неусвоената в култура природа. Тя е гърбава и куца, носеща железен бастун. Баба Марта е капризна, има непостоянен нрав - ту е весела и усмихната, ту е недоволна и плаче. Според някои легенди живее с двамата си братя - голям и малък Сечко, съответно януари и февруари. Според други предания  тя има три, седем, девет, единадесет или дванадесет братя. Легендата за мартиното вино разказва как Баба Марта и двамата й братя имали общо лозе и виното от него сложили в бъчва, която преградили с тръне. Братята скришом изпили виното без нея. Когато Марта разбрала за това, се разсърдила,  развихрила и времето станало лошо. Като се успокоила, че все пак братята й, а не чужди хора са изпили виното,  Марта се усмихнала и времето се оправило.


Елгина Величкова

Според друга легенда стара козарка извела козите си на паша в планината в един от първите мартенски дни, присмивайки се на Баба Марта, че нищо не може да стори. Разгневената Баба Марта се разфучала, отключила студените вихрушки,  посипала със сняг земята и заледила (вкаменила) козарката, откъдето сетне  потекла вода. Народните представи описват Баба Марта с двама съпрузи - единият млад, хубав и добър, другият стар, грозен и свадлив. Марта била щастлива и засмяна, когато виждала засмения си съпруг и тогава слънцето греело и времето било хубаво. Когато виждала стария и когато не й купували подарък-забрадка или когато не я търсили като жена, тя се сърдила, плачела и пращала лошо време - виелици, сняг, дъжд. За да я зарадват, в Русенско й  устройвали символична сватба с млад и хубав момък.


Елгина Величкова

За да умилостивят Баба Марта, сутринта на празника, преди изгрев слънце, жените изваждат червени одежди: ризи с червено везмо, алени престилки и пояси, саи, сукмани и елеци, чорапи, червена прежда, мъжки ален пояс и ги простирали по къщите на прозорците, чардаците и стрехите и на плодни дръвчета. Тези червени дрехи според народната вяра са символичната невестинска премяна за Баба Марта. За да не я разсърдят, за да е весела и засмяна, рано сутрин на Първи март от къщите излизали само млади моми и невести. Старите жени стоели по домовете си, за да не ги срещне Баба Марта и да се разлюти.


Светломира Иванова

Основен момент в първомартенската обредност е направата на мартеници - „марта”, „мартеница”, „мартинка”, „кичилка”, „китица”, „гадалушка”. Обичаят е разпространен в цялото етническо българско землище. Мартениците се изработват или вечерта срещу празника и се оставят да пренощуват под звездите на трендафилово дърво или рано сутрин на първи март преди изгрев слънце. Жените са тези, които правят мартениците, бабите и майките - за децата и всички домашни, момите - за своите любими. В Гюмюрджинско съществува изискването направата на мартениците да е на гладно, а в Охридско и Стружко мартениците се усукват със затворени очи, за да са затворени очите на змиите, за да не виждат хората и да не хапят. Повсеместно е разпространено вярването жените, които го правят, да не докосват огъня, за да не се губи магическата сила и мощ на мартениците. Материалът, нужен за направата на мартениците, е вълната (тя се съотнася според народната вяра с женското начало), жива или в повечето случаи усукана. По-късно се използват памук и много рядко коприна и лен. Най-старите мартеници са от червен вълнен пресукан конец. Най-широко разпространение имат мартениците от усукана червена и бяла вълнена прежда. Развитието на този вид мартеници води до появата в двата й края на пискюлчета, помпони, трупчета, човешки фигурки пижу и пенда. Интересна е появата на черния цвят в мартениците от Дебърца, Охридско, в съчетание с белия. В мартенички от Софийско, Мелнишко и Кърджалийско белият или червеният цвят са съчетани със син. За родопската област са характерни многоцветни мартеници. Като допълнителна украса към мартениците жените слагат кръстчета, монетки, мъниста, синци, вотивчета (фигурки, изрязани от тънък метален лист), дрянови пръчки от сурвачката, скилидки чесън, мидички, раковинки и др. В средата на 20 в. към мартеничките се прибавят дървени рисувани панички, стомни, ръкатки, хурки, вретена и др. В края на 20 в. се появяват като украса към мартеницата пластмасови фигурки на любими детски анимационни герои, значки с ликовете на артисти, певци, политици, граничещи с кича. Наред с това в българските музеи, читалища и училища се запазва жив стремежът за изработване на старинни български мартеници.


Светломира Иванова

Мартениците се завързват на китките на ръцете, на пръстите на ръцете и краката (при хора, които често се спъват и падат), на шията на момите и невестите или на плитките им, на дясната пазва на омъжените жени и на лявата при момите, под пояса или в гащите при мъжете. С тях се китат и домашните животни, малките агънца, яренца, теленца, кончета - на вратлетата им, на опашките или на рогцата. Мартеници се връзват на плодните дръвчета. Те украсяват къщата, уредите за предене и тъкане - вретена, хурки, мотовилки, чекръци. С мартеници са накитени селскостопанските постройки, каруците, кошерите и др. Според народната вяра или до църковните празници Св. Четиредесет Мъченици (9 март) и Благовещение (25 март) или пък докато видят щъркел, лястовица, когато видят цъфнало плодородно дърво, по-рядко до 40 дни или до жътва. Традицията повелява мартеницата да се постави на цъфнало плодно дърво в  двора на къщата и по-рядко да се хвърли във водата. Когато се поставя под камък, след няколко дни се гадае за женитба или за стоката в дома. Ако по мартеничката има мравки, ще се въдят много овце през годината, ако има червеи – коне, ако има божи кравички - крави. Според светогледа на старите българи мартениците имат магическа сила и мощ. Червеният цвят от древни времена се свързва със слънцето, кръвта, живота, красотата, силата, в случая с женското начало. То има силата да предпазва от зло. Бялото олицетворява невинността, чистотата, богатството, мъжкото начало. Червеният и белият цвят в съзвучие защитават, пазят от зло и уроки и носят добро и сполука. Те са най-разпространените цветове в българското народно изкуство. Още при раждането на детето пъпчето му се връзва с червен конец, на шапчицата или забрадчицата се пришиват амулети с червен конец или марта, повоят на новороденото е бял или червен. Първите дрешки по време на кръщавката са бели с червени пошиви, отока, червена или марта връзка за вратлето. По време на обичая стрижба за малките момчета снобчето коса на темето (чомбас или перчин) се връзва с червен конец. Родилката, за да бъде защитена от зловредни влияния, е оградена с усукан бял и червен конец, на кърпата и на дясната й пазва са пришити с червен конец или марта стара пара, синьо мънисто, скилидка чесън, на плитката има червен конец или марта, на отвора за кърмене на ризата има оплит от червен конец. В българската традиционна сватба мартата - бялото и  червеното - присъстват почти навсякъде. Сватбените венци и китки са привързани с бял и червен конец, на сватбеното знаме се съчетават бели и червени тъкани, взети от невестата и зетя - забрадка, кърпа, пояс, колан или пешкир. Самият сватбен костюм на булката може да се разгледа като една голяма мартеница - белите ризи с ярко червено везмо, белите клашници, долактанки и дорамчета с украса от червени гайтани, върви и апликации, червените саи, кафтани, дипла, елеци, белите и червени престилки, белите и червени калцуни, червените чехли, месьове, кондури, ботуши, страринното червено невестинско було.


Светломира Иванова

Белият и червеният усукан конец присъстват в много календарни празници и обчаи. Така например на Гергьовден обедното задояване на овцете включва китенето на кошарата, овцете, ведрата за мляко, бухалката за биене на масло със зеленина, вързана с червен конец или марта. На Бабин ден бабата-акушерка сутринта рано обредно изкъпва децата, които е изродила през годината, и им слага червена вълна на главите на момиченцата и бела на момченцата. По време на жътва основен обреден момент е направата на сплика или брада на нивата от най-хубавите житни класове, където присъства мартата. В животновъдството на всички новородени животни се слагат червен и бял конец, скилидка чесън или мънисто.
С първомартенската обредност се свързва направата на т.нар. лястовица, характерна за Благоевградско и Асеновградско, с която момчетата обикалят селата и пеят специални песни във всеки дом.


Какво е за днешните българи Първи март? Празник, които е жив, обичан и за който все още спорим. Дали като православни християни можем да се китим с мартеници, които са с езическа символика? Дали произхождат от тракийска древност или са прабългарско наследство? Търсим аналог в съчетанието на белия и червения цвят в индо-иранската традиция като част от онзи стремеж да открием себе си, да намерим корена си, защото на кръстопътя на изтока и запада, в народната памет и народната душа, е останал споменът за азиатскта ни прародина. Трябва да припомним, че употребата на белия и червения цвят има във всички стари култури и навсякъде – Азия /Китай, Тибет, Япония/, има ги и в Африка и в Северна и  Южна Америка. Защото за всички времена, племена и народи червеното е символ на живота, силата и властта, а бялото - на невинността, чистотата и светостта. Уникално, чисто и само българско е честването на тези два цвята, съчетани в мартеница. На Първи март като че ли ставаме по-добри, подарявайки си един на друг мартеници, ставаме по-усмихнати, закичени с тях, и по щастливи, че нашата българска пролет е обаятелна и неповторима с цъфналите дървета, окичени с бели и червени мартеници.

Ани Комитска


Литература:
Вълчинова, Галина - Сечко и Марта - Формирането на един митологичен комплекс в българската народна култура - В:ЕПНДК, т.2, С.1994 г., с. 33 - 78
Йорданова, Лозинка - Към проучването на народните мартеници в България - В:ИЕИМ. Кн. 14, 1972, с. 195 - 227
Миков, Любомир - Първомартенска обредност, София, 1985 г.