ПЛЕНЕНИТЕ ЧУЖДИ ЗНАМЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Някои упрекват българските политици, а чрез тях и музейните работници, предимно от Националния военноисторически музей, в „криворазбрано чувство за световна солидарност”, което ни е оставило „без памет”. Били сме „любезни домакини, възпитани гости, отстъпчиви, търпеливи и послушни парици” и поради това не сме показвали пленените турски, руски, румънски, сръбски и др. бойни знамена. Упрекват ни, че НВИМ никога не е имал отделна зала за пленените противникови знамена. Колкото и да е силен този упрек, той не е достатъчно справедлив.

Въпреки недостатъчната експозиционна площ, в експозицията на музея от 1956 до 1989 г. винаги е имало експонирани пленени чужди бойни знамена заедно със знамената на героичните ни полкове, в подходяща форма и положение. Вярно е, че руски, румънски, гръцки и сръбски знамена не са експонирани, за да не дразним „братята по оръжие” от бившия Варшавски договор и „любезните ни и любвеобилни” към българската държава и народ наши съседи, но те пък са показвани в различни изложби не само в столицата, но и в различни гарнизони на тогавашната Българска народна армия. Днес обстановката е почти същата. Въпреки голямата експозиционна площ на новия музей, който е сред най-добре уредените подобни музеи на Балканите и в НАТО, са показани само две пленени чужди знамена - едно руско и едно румънско (!). При това скътани и поставени на кушетки. А знамената, пленени от българските войни в Балканската война (1912), стоят консервирани във фонда на музея. Преобладаващият брой бойни знамена в трофейната колекция на музея са отново скрити, този път може би за да не дразним новите си „братя по оръжие”
Всеизвестно е, че във войните за национално обединение на българския народ българският войн се е показал като храбър, безстрашен, човечен, скромен и издръжлив. Той е вървял изправен в цял ръст срещу противника, независимо от града от куршуми, от метеорологични и други условия на боя, с предпочитание към атаката „На нож!”, с достойнството на освободител на поробените братя, с чувството на изпълнен отечествен дълг.
Възпетият в чудесни бойни маршове български „велик войник” е изпълнен с необикновена любов към „всичко българско и родно”. С добродетелите на истински войн, с уважението и преклонението към командира, с безгранична вяра в неговите качества и добродетели, с благоговението пред полковата светиня, под чийто стяг той неведнъж учудва света с бойните си качества от Балканите до далечните Алпи.
Българският войник. Той не винаги е спазвал уставните правила на боя. Но едно нещо никога не е забравял, а спазвал безпрекословно: Противникът трябва да бъде стреснат, отхвърлен и... победен! И то чрез вихрен, масиран натиск! Чрез устрема на себеотрицанието, чрез могъщото завладяващо българско „Ура!”. Той никога не изпуска от очите си българската бойна светиня - полковото знаме. Никога не е подминавал възможността да се добере до бойното знаме на своя противник и с цената на всичко да го плени.
Средата на октомври 1912 г. Командирът на 24-ти пехотен Черноморски полк полковник Христо Недялков (Танкът) получава задача с ускорен марш да се изнесе от заеманите позиции в района на Одрин и се включи в състава на 5-а Пехотна дунавска дивизия в района на Бунар Хисар. Личният състав на полка преодолява голямото разстояние без отдих за изключително кратко време. На 18 октомври от движение, измокрени, гладни, с физическа, но не и с морална умора, още в 8.30 ч. офицерите и войниците от 1-ва дружина на черноморци влизат в бой с противника. И отразяват първата му контраатака. Около 15.00 ч. съотношението на силите става 1:3 за противника. Срещу дружината стоят вече два табора. Следва нова контраатака. Отново отразена от черноморци. 1-ва дружина преминава в настъпление. В жестоката атака противникът е обърнат в бягство. Ударът „На нож!” свършва своето. Чува се вик: „Знамето им! Знамето им!”. Ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев и редник Кольо Тенев са забелязали бягащия със знамето турски военен. Настигат го. Ножът на ефрейтора го поваля. Той се опитва с тялото си да скрие бойното знаме. Влизат в бой и краката. Знамето е вече в ръцете на ефрейтор Арабаджиев от с. Аврен, Варненско. С вик „Ура” той го развява и по този начин възвестява своя и на другаря си успех. Атаката е успешна. Противникът е отхвърлен. Знамето и доста османлии - пленени. На следващия ден първото пленено турско знаме в Балканската война 1912 г. е предадено на началника на 3-та армия генерал- лейтенант Радко Димитриев.
Началото на ноември 1912 г. Започва атаката на Чаталджанската позиция. 1-ви пехотен Софийски полк не прощава, когато атакува. Командирът на рота поручик Христо Енчев Беделев забелязва противниково бойно знаме. Преборва се със знаменосеца и го пленява. На Чаталджа не всичко е наред. Неуспех спохожда българските войски. Но Беделев е щастлив. Пленил е знаме на противника. И този трофей ще върви с него постоянно. Ще завърши тази война. Ще участва в следващата и в световната. И знамето ще бъде с него като най-скъп спомен до края на жизнения му път. Двадесет години след смъртта му неговият син ще го предаде за вечно съхранение в НВИМ.
5 септември 1916 г. започва атаката на Тутраканската крепост, начало на Добруджанската операция на 3-та българска армия. По съоръженост и оборудване Тутракан се доближава до Одринската крепост. Но дързостта, бойният дух на българското войнство, желанието за победа над противника са едни и същи. Под напора на българските войници укрепленията падат едно след друго. Военните трофеи и пленниците са много. Много са загубите на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Но войните на 1-ви пехотен полк пленяват знамето на 84-ти пехотен полк на румънската армия. На 6 септември в боя за втората линия на тутраканската отбрана боецът от 19-ти пехотен Шуменски полк ефрейтор Пеньо Воденичарски от с. Бурозан (дн. Тръбъч, Разградска обл.) пленява знамето на друг румънски пехотен полк. В тази война са пленени още много знамена, в това число и на биещите се срещу нашите войски руски дивизии и полкове.
През 1938 г. в. „Дневник” съобщава любопитна вест. Доктор Никола Петков, сътрудник на вестника, дарява на Военноисториеския музей пленено турско бойно знаме. Не се съобщават подробности. Но една информация е особено интересна. Знамето е пленено от убит знаменосец при Люлебургас. То се е измъкнало от обсадата на Плевен от руските и румънските войски през есента на 1877 г., за което е наградено с медал, но все пак попада в български ръце, т.е. „завръща” се където му е мястото, само че като трофей.
Пленени противникови знамена. Бойни трофеи от всички армии, с които българското войнство е имало дълга и честта да воюва. Турски, руски, румънски, сръбски, гръцки, хитлеристки. Знамена, пленени от пехотинци, кавалеристи, артилеристи и моряци. Знамена, освещавани в църкви и джамии от свещеници и ходжи, имами и капелани. Бойни знамена, всяко със своя история, съдба и участ. Бойни знамена, покорени и пленени от българския боен дух!
Досега не е публикуван пълният им списък. Наш дълг беше да го направим, макар и с оскъдните данни за тях, запазени във фонда на НВИМ и в други източници.


Турски бойни знамена
1. Турско знаме. Направено от двоен червен памучен плат с размери 120х70 см. Лицевата му страна е бродирана с бели памучни конци. Във всеки от ъглите е извезан полумесец с петолъчна звезда, както е на държавното знаме на Турция. От трите страни платът е обшит с ресни от жълта сърма с дължина 4 см. В средата текст на арабски: „Царю, да си жив!”.
Знамето е подарено на помощните запасни части на турската армия от духовни лица в армията през 1910 г.
Получено от НВИМ от уредника на музея във Видин.
2. Турско знаме. Вишневочервен цвят, тъкано с позлатени конци. Размери 97 х 89 см. В средата на лицевата му част със златистожълти конци е извезан полумесец отворен към развяващия се край на плата. От трите си външни страни знамето е обшито със златисто жълти ресни с дължина 3.5 см. Върху знамето е пришит турски медал за участие в отбраната на Плевен по време на Руско-турската война (1877- 1878), с който вероятно е наградено.
Намерено върху тялото на убития знаменосец през октомври 1912 г. в боя за Люлебургаз. Подарено на Военноисторическата комисия от д-р Никола Петков заедно с други военни трофеи. От комисията те идват във фонда на НВИМ.1
3. Турско знаме. Намерено в с. Корница, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско) през 1929 г. от военнослужещи от 7-и пехотен Преславски полк.
Направено е от единичен копринен плат с размери 135 х 185, като лицевата му страна представлява три отвесни ивици: две златистожълти с една червена между тях. Върху червената ивица с бели конци са извезани надписи на арабски и полумесецът със звездата, апликация от бял памучен плат. Върху жълтите ивици текстовете са направени с червени копринени конци. Обратната страна е като лицевата. Поместени са цитати от Корана: „В името на всемогъщия бог да живее Н.И.В. Султана. Ако бог поиска, ще се сбъдне желанието ни да превземем (покорим) християнските места. От уволнените войници от Неврокоп, набор 1301 (1883 г.), от победоносната 4-та дружина от 24-ти полк, 3-та редовна царска армия.”
Знамето е изпратено в НВИМ от командира на 7-и пехотен Преславски полк.
4. Турско знаме. Намерено също в с. Корница, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско) през 1929 г. от военнослужещи от 7-и пехотен Преславски полк.
Размери 178 х 180 см, представлява единичен копринен плат с три хоризонтални ивици - синя, червена и зелена. Върху синята ивица с бели конци са извезани два полумесеца с петолъчна звезда. Вляво е апликиран полумесец с шестлъчна звезда от бял памучен плат. Върху зелената ивица с жълти конци са извезани същите символи. Върху червената със светлокафяви конци е извезан текст на арабски: „Да живее НВ Султана”, „Неврокопска околия, набор 1306 (1884)”. Обратната страна на знамето има огледална проекция на лицевата. От трите страни платът е заобиколен с жълти сърмени ресни. В долния десен ъгъл има пискюл от сини конци.
Знамето е изпратено в НВИМ от командира на 7-и пехотен Преславски полк.
Предполагаме, че при отстъплението на турските войски от Неврокопския край през есента на 1912 г. двете знамена, очевидно подарени на султанските войски от правоверните от този край, са скрити, за да бъдат извадени при едно завръщане на вековния поробител.
За съжаление пак в това село през 70-те години на ХХ в. и след промените през 1989 г. „правоверните”, макар и с български корен, отново демонстрираха преклонението пред исляма. Това е може би и причината за ексцесиите и жертвите сред населението при опита да бъдат сменени турско-арабските им имена с български през 1971 г.
5. Турско знаме. Пленено от кандидат-подофицер Димитър Терзийски от 22-ри пехотен Тракийски полк на 26 февруари 1913 г в боя при Булаир.
Рано сутринта турските войски започват артилерийска подготовка. След нея главните му сили започват настъпление срещу участъка, отбраняван от тракийци. Гъстата мъгла помага на противника да се приближи по-плътно. Личният състав на 22-ри пехотен полк удържа напора на противника. В критичния момент на боя лично командирът на 7-а пехотна Рилска дивизия генерал Тодоров се появява на командния пункт на полка. Българските войни удържат на натиска и отхвърлят противника. Турското бойно знаме е намерено от подофицер Терзийски под телата на загиналите му защитници и падналите в боя български войни, начело с подпоручик Арангелов от 8-а пехотна рота.
6. Турско знаме. Бойно знаме на отряда на Явер паша. Изработено е от единичен тъмночервен копринен плат с размери 130 х 148 см. Лицевата му страна се състои от три хоризонтално разположени ивици, съшити ръчно. Върху тях със светложълта коприна са втъкани текстове на арабски. В горния и долния край на плата личат следи от растителни орнаменти. Знамето е повредено и не е запазило първоначалния си вид. Реставрирано в реставрационно-консервационното ателие на НВИМ. Дръжката му е дървена, с дължина 240 см., която в горния си край завършва с металически цилиндър. Пленено на 14 ноември 1912 г. от доброволците от Македоно-одринското опълчение в състава на Кърджалийския отряд с началник генерал Никола Генев в боя при Мерхамлъ (дн. Момчилград), когато е пленен отрядът на Явер паша. До 1946 г. знамето се съхранява в знаменната сбирка на Двореца, след което е предадено на НВИМ от неговия комeндант.2
7. Турско знаме. Няма данни.
8. Турско знаме. „Това свещено знаме принадлежи на набор 1310 (по ислямското летоброене - бел. на автора) и е дадено за спомен от джамията „Табакхане” в Гюмюрджина, Одрински вилает, на 11-и и 12-и конни полкове”. Подпис на Хафуз Хюсеин от Истанбул. (Текстовете са превод на Т. Чолаков).
Знамето е получено в НВИМ от под. 5650.
9. Турско знаме. Знамето е с размери 140 х 120 см, направено е от атлаз, двуслойно. На него е изобразен следния текст: „Изработено през 1905 г. и принадлежи на 70-и полк на 3-та султанска редовна армия при Тасладжа, окръг Нови пазар (дн. Сърбия). На 4-ти батальон на новобранците от набор 1889 г. от резервната армия при Солун от Серска губерния при Неврокоп. Подарено от кадията на джамията”.
Получено от коменданта на Пловдивския гарнизон.
10.Турско знаме. Текст: „Знамето е от 1906 г. Подарено за спомен на офицерите от турската султанска армия”.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
11. Турско знаме. Текст посвещение: „На Одринския батальон от набор 1901-1902 г. Подарено на батальона от турски духовници”. Стихове от Корана. Встрани надпис: „Егейско море”.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
12. Турско знаме. Текст: „Знамето е от вакъфа” (имот, принадлежащ на джамия в ислямските страни). Подарено на 72-ри полк от армията на султана. 1-ви батальон от набор 1895 г.”. Надписите върху плата на знамето са с религиозно съдържание.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
13. Турско знаме. Изработено през 1908 г. Предполага се да е джамийско, т.е. подарено на войскова част от джамия, нещо много често срещано в тогавашната турска армия.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
14. Турско знаме. Текст: „Принадлежи на 38-и полк от Коджа нардив, с Якоруда, Разложко (дн. гр. Якоруда, Благоевградска обл.). Изработено през ноември 1897 г., когато местен ага е Сюлейман спахи. Върху плата има стихове от Корана. Непреведени.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
15. Турско знаме. Текст: „Знамето носи Туграта* на султан Абдул Хамид (1876-1909). Знаме на Драмския батальон от набор 1901 г. Подарено на турската войска от Егейско море.
Получено в НВИМ от коменданта на Пловдивския гарнизон.
16. Турско знаме. Текст: „Подарено на войниците от противовъздушния батальон (наблюдателни пунктове от балони) от набор 1906 г. в Одрин през 1909 г. Стихове от Корана: „За да бъдещ вярващ, трябва да обичаш Родината!”, „Свобода, справедливост, равенство”, „В името на Всемогъщия Аллах и неговия пророк Мохамед!”.
17. Турско знаме. Текст: „Подарено през 1911 г. от религиозни (духовни) лица, на войсковите части, които ще влязат в бой с неверниците - балкански войски”. Знамето носи Туграта на султан Абдул Азис и дивиз: „Господ Ви заповядва да бъдете верни в изпълнението на вашия дълг. Алах е велик и не съществува по-съвършен от него!”.
Получено в НВИМ от коменданта на под 3160 - Варна.
18. Турско знаме. Текст: „Подарено през 1909 г. на новобранците от набор 1906 г. от с. Акчакьой, край Одрин”. Стихове от Корана. „За победата на турските войски и насърчаването им за смъртта!”.
Получено в НВИМ от коменданта на под. 3160 - Варна.
19. Турско знаме. Текст: „Подарено през 1900 г. от джамията Султан Селим в Одрин, на гарнизона, намиращ се в окръг Анбара, в състав от две дружини: 2-ра и 72-ра. „В името на Всемогъщия Аллах ние ще допринесем за победата и ще подчиним (превземем) все нови земи. Нека да вярват правоверните!”.
Получено в НВИМ от коменданта на под. 3160 - Варна.
20. Турско знаме. Направено от двоен червен копринен плат (атлаз).
21. Турско знаме. Направено от единичен памучен червен плат.
22. Турско знаме. Направено от единичен червен плат с размери 142 х 142 см. Пленено от руските войски при освобождаването на София на 4.1.1878 г., когато се е развявало пред софийския конак.3
Знамето е получено в НВИМ от Къща музей „Александър ІІ” в Плевен през 1953 г.

23. Турско знаме. Надписи с бяла боя.4 Получено НВИМ от Къща музей „Александър ІІ” в Плевен през 1953 г.
24. Турско знаме. Получено в НВИМ от Къща музей „Александър ІІ” в Плевен през 1953 г.
25. Турско знаме. Пленено от полковник Божил Райнов по време на Балканската война (1912- 1913). Син му Божил Божилов Райнов (София, Княжево, ул. „Аврора” № 63) дарява знамето на НВИМ.
26. Турско знаме. Религиозно, обредно издигано при обрязване на момчета „Сюнет дюня”. Пленено през Балканската война (1912-1913). Получено в НВИМ от Канцелария на министерството на войната през 1932 г.
27. Турско знаме. Изработено от Ахмед от джамията „Исламия” в Истанбул през 1888 г. Изпратено на НВИМ от Париж.
28. Турско знаме. Текст: „Това свещено знаме е спомен за войниците от 308 набор от Одринския вилает от старата джамия „Чералун- Текирдаг” в Родосто.
29. Турско знаме. „Дар на войниците от набор 1323 от 15-ти полк от свещената джамия в Кърджали”. Подарено през 1326 (1911) г.
30. Турско знаме. Липсват данни.
31. Турско знаме. Текст: „В името на бога, милостивия Мохамед”. Освен това данни, че знамето е направено по време на царуването на султан Мохамед Решад5 и е подарено от войниците от 134-ти набор от кааза Ушан.
32. Турско знаме. Текст: „Подарено на джамията в Чорлу, наречена „Фатик”, (завоевател) султан Мехмед V, за спомен от уволнението на набор 1323 (1908 г.). Върху знамето е извезана Туграта на султан Мохамед Решад.
33. Турско знаме. Пленено от командира на 1-ва рота от 34-та опълченска дружина от турски войник, взет в плен след победата при Одрин през март 1913 г.
Върху знамето е извезан следният текст: „За спомен на джамията „Невах” от войниците новобранци от набор 1324 (1906 г.)”. Освен него са извезани стихове от Корана и Туграта на султан Мохамед V Решад.
34. Турско знаме. Текст: „За спомен от повикването на редниците от набор 1324 (1909 г.).
35. Турско знаме. Получено от Етнографския музей в София с писмо № 6294. Липсват данни за знамето.
36. Турско знаме. Пленено в боя при с. Айнарджик, Родоско, в началото на 1913 г., получено в НВИМ от Етнографския музей в София с писмо № 740.
На знамето е извезан текст: „Бойно знаме на Булаирската артилерия от турските войски, на новобранците от набор 1330 (1892-1893). Булаирската артилерия ще бъде присъединена към фронта на височината Текирдаг при гр. Родосто на Мраморно море”.
37. Турско знаме. Пленено при Гюмюрджина. Предадено на НВИМ от Етнографския музей в София.
38. Турско знаме. Текст: „Подарено на джамията  „Юнис” от шивачите в Световрачка околия през 1906 г.”. Освен него е изписано името на султан Абдул Хамид (1876-1909).
39. Турско знаме. Пленено от кавалерийска част и получено от фонд „Наша конница”.
40. Турско знаме. Пленено от кавалерийска част и получено в НВИМ от фонд „Наша конница”.
41. Турско знаме. Към знамето е закачено картонче с печат от червен восък и текст: „ІV конен полк”. Предполагаме, че това е кавалерийската част, която го е пленила.
42. Турско знаме с размери 143 х 66 см. Изработено от червен атлаз с втъкан текст на арабски от сърма. Състои се от три хоризонтални пришити на ръка ивици. Дръжката на знамето е дървена, дълга 172 см. В горния си край завършва с метална сфера, върху която е закрепен полумесец.
Пленено в боя за Бунар Хисар на 18 октомври 1918 г. от ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев от с. Аврен, Варненско, и редник Колю Тенев Карпухчански от с. Карпухча, Старозагорско. Тяхната 1-ва дружина от 24-ти пехотен Черноморски полк действа отделно от полка в състава на 5-а пехотна Дунавска дивизия. Макар че през нощта са дошли нови подкрепления за турските войски, те не издържат на настъпателния порив на дунавци и черноморци. Взводът на подофицер Съби Иванов Динев, в който служат двамата бойци, устремно се бие с противника. В един момент се чува гласът на ефрейтор Арабаджиев:
- Господин старши, тук е знамето им!
- Удри! - разпорежда взводният командир.
Двамата се хвърлят презглава към изплашения знаменосец. След кратка схватка знаменосецът е поразен от ножа на ефрейтор Арабаджиев. Той грабва знамето, развява го и тържествуващ се понася към взводния си командир. Бурно „Ура” се понася над веригите на атакуващите. Вдъхновени от пленяването на ценния трофей, войниците се нахвърлят върху следващия окоп. След минути противникът панически обръща гръб на атакуващите.
На другия ден знамето е предадено лично на началника на 3-та армия генерал-лейтенант Радко Димитриев в Бунархисар. Храбрият ефрейтор е награден със знака на военния орден „За храброст”. По-късно същия орден получават командирът на 1-ва рота на черноморци капитан Денев и взводният командир подофицер Събев.6
Знамето е предадено на НВИМ през 1959 г.
43. Турско знаме. Пленено от подполковник Христо Иванов Енчев при Лозенград през октомври 1912 г. Неговият син Борис Христов Енчев дарява знамето на НВИМ.
44. Турски бончук. Състои се от три части: горна месингова, средна дървена с дръжка и най-отдолу дървена стойка. Общата височина на бончука е 215 см.
Горната част е на месингова ос, дълга 90 см, монтирана подвижно. В центъра й на върха е поставена метална петолъчна звезда, всеки връх на която завършва с топче. Под петолъчката е разположен полумесец, обърнат нагоре с краищата си, а под него - лирообразен метален носач, също обърнат нагоре. На двата върха на лирата са прикрепени посредством халки конски косми под формата на опашки:- едната - червена, а другата - сиво-бяла. Под лирата друг метален носач, на който са пробити от двете страни по четири отверстия с пискюли, конски ресни и мъниста. Под лирата и носача е монтиран месингов шлем под формата на абажур, с пробити отверстия по краищата. Посредством халки на четири места на шлема са прикрепени пискюли с кожени ресни с три до пет цветни мъниста. Над него е монтирано трилъчно лостче с извити надолу рамена. По надолу е монтирана сфера от месингова ламарина с релефна повърхност. Под нея - полусфера, също с релефна геометрична украса. Тя е прихваната за дървената част на бончука, дълга 60 см, в средата обвита с кожа за удобство при носене. Дървената част завършва с трикрака дървена стойка с дължина на крака 65 см.7
Бончукът е пленен на 13 март 1913 г., когато ескадроните на 4-ти конен полк влизат в Одрин. Предаден на НВИМ през 1936 г. от разформирования музей на Фонд „Наша конница”.
45. Турско знаме. Размери 130 х 130 см. Пленено от Христо Генчев Беделев в боевете при Чаталджа. Получено като дарение от сина му Христо Христов Беделев с протокол 296 от 1976 г.
46. Турско знаме. Джамийско. Пленено от 10-и пехотен Родопски полк. Получено от разформирования музей на дивизията през 1983 г.
Макар и недостатъчно, в публикуваните данни за пленените турски бойни знамена много често се говори за джамии. Някои от знамената са дарени на частите от турската войска от джамии, други пък са дарени от войниците на джамии. Специалистите, занимаващи се с изучаването на пленените турски знамена от Българската армия, ги делят на бойни и „джамийски”, което според нас не е много точно. Известно е, че Османската империя по време на вековното си съществуване е стожер и разпространител на мохамеданството (исляма). Нейната държавна уредба е ислямска. Султанът е върховен администратор, но и върховен халиф, т. е. върховен религиозен водач. Коранът и неговите постановки са онзи закон, който не може да не бъде изпълнен, да бъде пренебрегнат. Неговите стихове и строфи са алфата и омегата на целокупния живот на империята и нейните поданици. Това се вижда и от знамената на армията. Докато държавното знаме е възприето от Византийската империя, независимо че Коранът не признава и не допуска символи, то военните знамена си позволяват това. И всичко е свързано с религията. И обикновените военни знамена и т.нар. „джамийски” имат сходна символика. Цитатите от Корана ги има в едните и в другите. Затова в нашето изложение ние много рядко използваме термина „джамийски знамена”. При всички случаи дали са дарени от или на джамии, знамената са военни, бойни и са служели на частите на армията като бойни знамена. Така според нас би трябвало и да се приемат.


Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912).  Фотоархив МО.


Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912). Фотоархив МО.


Пленено турско бойно знаме през Балканската война (1912).  Фотоархив МО.


Пленено турско бойно знаме, намерено от 7-ми пехотен Преславски полк през 1927 г.  в с.  Корница, Гоцеделчевска община.  Фотоархив МО.


Румънски бойни знамена

47. Румънско знаме. Пленено от румънския артилерийски полк, дислоциран в Търговище (Румъния) в началото на 1917 г.
48. Румънско знаме. Няма данни.
49. Румънско знаме. Бойно знаме на 84-ти пехотен полк. Пленено от 1-ви пехотен Софийски на Н.В. княз Александър І полк в боевете при Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г. Размери 110 х 78 см.
Знамето е съставено от три перпендикулярни ивици: синя, жълта и червена, подредени отдясно наляво, както е националният флаг на Румъния. Символиката му е рисувана с блажни и бронзови бои. В средата на плата е изобразен румънският държавен герб, ограден с венец от лаврови клонки. Върху коронована мантия два лъва, изправени на задните си лапи, държат коронован щит.
Върху обратната страна на плата на знамето са поместени следните надписи:
„Unera Face Puterea - („Съединението прави силата), Toti Pentru unil, si unil, Pentru Toti” (всички за един и един за всички”);
„Sociatea de asitor, si bine Facere - („Дружество за подпомагане и самоиздръжка) A meseriasilor din Constanta//Victoru l -(на занаятчиите от Кюстенджа//Виктория), Fondata 28 noembrie anul la 1893 - (основано на 28 ноември 1893 г.), Prapelul reinoit la 1911”. - (подновено и възстановено през 1911 г.”);
„Nihil sine deo”- („Никой не е Бог”);
„Onore su Patria” - („Чест към Родината”);
„Reg- 84 infanterie” - („84-ти полк от пехотата”).
50. Румънско знаме. Пленено от ефрейтор Пеньо Воденичарски от 19-и пехотен Шуменски полк на 6 септември 1916 г. в боя за превземането на Тутраканската крепост.
51. Румънско знаме. Знаме на дружеството на ветераните от армията.


Пленено румънско бойно знаме по време на боевете за Тутракан (5–6 септември 1916 г.).  Фотоархив МО.


Пленено румънско бойно знаме по време на боевете за Тутракан  (5–6 септември 1916 г.).  Фотоархив МО.

Руски бойни знамена
52. Руско знаме. Военноморски флаг - Андреевски. Размери 107 х 73. Пленен заедно със спасителна лодка от потопения от българско минно заграждение във Варненския залив на 28 февруари 1916 г. руски миноносец „Лейтенант Пушчин”.
През есента на 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Русия е на страната на Антантата. През октомври гр. Варна е обстрелян от корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Разрушени са сгради. Има жертви сред мирното население.
Това принуждава командването на Българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат. На 28 февруари 1916 г. два руски кораба - „Живой” и „Лейтенантъ Пушчинъ”, попадат на минното поле при устието на р. Камчия. Вторият е поразен от мина и потъва. Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси. В спасителната лодка е открит бойният флаг на кораба и пленен заедно със спасения личен състав и лодката.
Получено от минната рота на 6 февруари 1917 г.
53. Руско знаме. Бойно знаме на 1-ви батальон от 265-и опълченски Оренбургски полк. Знамето носи изобразен православен кръст и вензела на руския император Николай ІІ. Освен тях и девиз: „За вярата, царя и Отечеството”.
Знамето е пленено от 2-ри конен полк в боя при с. Карамурад (Добруджа) на 23 октомври 1916 г. При пленяването му са се отличили: майор Добрилов, поручик Янакиев, вахмистър Митев и старши подофицер  Христов.8 В Бюлетин на щаба на армейската група „Макензен” от 24 октомври 1916 г. пише: „Преди пладне тя (Конната дивизия - бел. авт.) разпръсна при Карамурад руския 265-и опълченски батальон и плени неговия командир”. В Бюлетина е написано: „Конната дивизия срещна съпротива, отхвърли една румънска бригада, взе знамето на 265-а опълченска дружина и плени 800 войници.”
Знамето е получено в НВИМ от Кавалерийската инспекция към Министерството на войната.
54. Руско знаме. Бойно знаме на 7-и специален полк от 2-ра бригада на специалната Петроградска дивизия, действала в района на Битоля през пролетта на 1918 г. Знамето е донесено и предадено на български части, действащи в този район, от дезертирали руски войници от споменатия специален полк.9
Получено от Щаба на Действащата армия с писмо №6140/28 април 1918 г.
55. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
56. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
57. Руски голозник кавалерийски. Пленен от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.
58. Руско сигнално флагче. Пленено от руска кавалерийска част в боевете за Добруджа през есента на 1916 г.


Пленено руско бойно знаме в боевете за освобождението на Добруджа (1916).  Фотоархив МО.

Сръбски бойни знамена
59. Сръбски корабен флаг. Пленен от гарнизона в гр. Лом на 14 октомври 1915 г.
60. Сръбски корабен флаг. Пленен от гарнизона в гр. Лом на 14 октомври 1915 г.
61. Сръбски кралски щандарт. Размери 278 х 269. Пленен по време на Сръбско-българската война 1885 г.
62. Сръбско знаме на Капаоничкия отряд на Коста Пекянац. Действал срещу българските войски по време на въстанието на сърбите в района на Капаоник планина през 1916 г. Потушено от българските войски с командир генерал Александър Протогеров.
63. Сръбско знаме от Нишка околия. Пленено от българските войски по време на Първата световна война.
64. Сръбско знаме. Бойно знаме на стрелкова дружина от Пиротско. Пленено от българските войски по време на Първата световна война.
65. Сръбско знаме. Бойно знаме на Съюза на „Соколските дружества „Душан силни”. Пленено от българските войски по време на Първата световна война.

Гръцки бойни знамена
66. Гръцко знаме. Знаме на гръцки доброволци. Пленено от български войски по време на Първата световна война.
67. Гръцко знаме. Знаме на запасните подофицери в Гърция.

Бойното знаме е най-важният символ за всяка войскова част или съединение. Известно е, че то сплотява, организира, мобилизира физическите и моралните сили на личния състав и го вдъхновява за изпълнение на поставените бойни задачи. Често ние наричаме този символ „оръжие на духа”, по-скоро на бойния дух. Без боен дух няма успех в каквато и да било бойна операция, сражение или акт. Затова във военните устави на бойното знаме се възлагат особени, високи задачи. Затова бойното знаме е с особен статут и се пази като най-важната вещ от личния състав на войсковите единици. Затова то е на видно място в щаба на частта и е определено като пост №1, за чиято охрана уставите определят най-добрите войници и сержанти.
Но знамето е особено важно в бойните действия. В стария Дисциплинарен устав е определено правилото, че то може да бъде пленено само ако личният състав му е направил достойна постеля от телата си. Това правило срещаме и в устава на ВМРО, взаимствано от военните.
Не е случайна гордостта на българските военни от всички поколения, че във войните, които Българската армия води за национално обединение, нито едно българско полково знаме не е пленено. Не че не е имало опити на противника, не че не е имало обстоятелства на боя, при което това е можело да се случи. Българското войнство е показвало не само чудеса от храброст, но и такива в защита на своите знамена.
В същото време противниковите знамена са били винаги обект на внимание от българските войни и те доста често са се възползвали от слабостта на чуждите знаменосци и тяхната охрана и с рядко чувство за дълг са ги пленявали. Те са знаели, че по-важен трофей от бойното знаме няма, че противниковото знаме е материален израз не само на победата, но и на превъзходството на бойния дух и морал, над тези на противника. Че те са особено важни експонати във всеки военен музей, независимо от ранга му.
Не е случайно, че големият брой знамена, публикувани в предлаганата статия, са от Балканските войни 1912-1913 и от Първата световна война. Особено голям е броят на знамената от победата при Одрин (1912) и в Добруджанската операция на Трета армия и, разбира се, най-много на кавалеристите от Конната дивизия на генерал Иван Колев, воювали с дивизиите на руската армия. За съжаление тези подвизи досега не са намирали заслуженото внимание от историците и не са станали достояние на съвременното българско войнство. Затова много често армията ни търпи пропуски и нарушения от морален и духовен характер. Пленените знамена от всички армии, с които нашата войска е имало късмета да воюва на територията на Балканите, където е звучала красивата и емоционална българска реч, трябва сега и в бъдеще да носят само и единствено заслужена гордост за днешните и бъдещите български поколения.

Иван Иванов,
полковник от запаса. Вексилолог.


Бележки:
1. „Дневник”, бр. 11484/2.4.1938, с. 6: Недев, С. Османски имперски военни знамена и символи - бойни трофеи на Българската армия. Военноисторически сборник кн. 5/1994, с. 197.
2. Недев, С. Пак там.
*Тугра-герб на султана на Османската империя. Султаните имали лични флагове, в повечето случаи - червени. В центъра на флага се поставяла сложна калиграфска плетеница, наподобяваща ръка. Тя съдържала името, подписа и титлите на султана и дори на неговия баща. Общия вид на Туграта и нейните очертания са неизменни през цялото съществуване на Османската империя. Сменяли се само имената на султаните.
Историята на този символ е следната: През 1362 г. султан Мурад І трябвало да подпише важен договор. Обаче бил неграмотен. По съвета на неговите приближени той натопил дланта на ръката си в мастилото и я наложил върху документа. Трите средни пръста се отпечатали заедно, а палецът и кутрето - отделно. Великият везир тутакси оградил „подписа” с титлите на халифа и така се получил сложният и преплетен знак, наречен Тугра.
3. Фонд НВИМ, инв. № Х-А - 17941
4. Фонд НВИМ, инв. № Х-А - 17942
5. Мехмед V (Мохамед Решад) (1844-1918) е 35-ият султан на Османската империя. Син на Абдул Меджид и брат на султаните Мурад и Абдул Хамид ІІ. Провъзгласен за султан през 1909 г., когато след младотурския преврат войските от Солун влизат в Истанбул и свалят Абдул Хамид ІІ. През царуването на Мехмед ІІ империята участва в три войни (Турско-италианската - 1911 г., Балканските -1912-1913 г., и Първата световна война - 1914-1918 г.).
6. История на 24-ти пех. Черноморски на Н.В. царица Елеонора полк. 1912-1913, 1915-1918 г. С., 1939, с. 96; Фонд НВИМ, инв. № Х-А - 168 и Х-Н - 18; Недев, С. Османски имперски..., с. 197.
7. Недев, С. Османски имперски… с. 198.
8. Стефанов, С. Добруджански герои, С., 2003, с. 264.
9. Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Войната срещу Румъния през 1916 г. Т. 9, С., 1939, с. 823; ЦВА, ф.1, оп. 5, а. е. 494, л. 523.